К.ГЕРБОВ

На практика имаме само сведението на Теофан, където не се споменава за Куберови българи. Ако приемем, че освен славяни, край Солун е имало и българи, възниква въпроса - защо те не са излезли срещу Юстиниан, след като той е нападнал българите? Важно е да се знае и какво е пишело за славиниите в мирния договор между императора и българите. Теофан казва, че Юстиниан нарушил мира с българите, като нападнал българите и славиниите. Значи последните са имали някаква връзка с мирния договор. Няма да се спирам на всички възможни варианти, но чичото на Тервел може да е бил в Солун с някаква мисия, свързана с общите действия на българи и славяни. Може да е бил някакъв военен ръководител. Имал е контакти с императора. След като се твърди, че не му е повярвал, значи че се е явил като посредник между него и славяните. Няма основание да се приема въпросният чичо да е Кубер, за който се говори в едно житие. Това че Тервел е бил уж син на Аспарух е изведено от апокрифния Именник. Гръцките хронисти не отбелязват такъв факт. Възможно е да е бил славянин и да е имал родство със славяните от Солун. Неизвестните са много, за да се опитваме с текста за чичото да обясним всичко. Надписът не е запазен изцяло и не знаем пълния му текст. Не знаем и какво е пишело в мирния договор. Може само да се гадае. Ти ако знаеш някакви подробности по тях, кажи ги, недей да задаваш само въпроси.

Ти как мислиш: колко са били чичовците на Тервел? Сам Бешевлиев е изпаднал в трудност с така разчетения от него текст и е написал: „с моите чичовци” се означават очевидно братът на Аспарух, бащата на Тервел и неговото семейство”. Засукал го е професорът и човек може да се обърка от родствените форми брат, баща, семейство. Но вижда се, че „чичовците” според Бешевлиев, всъщност са били един брой. И това бил Кубер, който според Теофан и Никифор заминал за Панония, а по логиката на Бешевлиев се озовал в Солун. Според мен връзката на Мадарския надпис със Солун не са Куберовите българи, а солунските славяни. Опитал съм се да обърна на това внимание.

В История на България, том 2, за новообразуваната държава България и отношението ѝ със съседите, е записано: Текстът не е съвсем точен. Правилно е: „под „България” се разбирало само територията, населена и от прабългарите”, защото те не са живели обособено, а съвместно със славяни, гърци и пр. Всички те обаче, вече се наричали българи. Съюз е имало не само между прабългарите и славяните в новата държава България, но и самата държава е била в съюз с независимите славяни от Славиниите. И това трае до IX в., когато славиниите от Македония, Епир и Тесалия се присъединяват към България. България е имала задължение да помага на независимите славяни от Солун и това се вижда от разказа на Теофан, описващ нападението на Юстиниан II над въпросните славяни. Теофан пак не е разбрал добре, и пише, че нападението на Юстиниан е било срещу България. Но не обяснява защо. От хода на разказа обаче, ясно се вижда, че византийският император е тръгнал към славяните в Солун, а „българите”, т. е българите и славяните от България, са дошли в Тракия, за да помогнат на събратята си. Връзката между България и славяните от Солун е документирана и в един от Мадарските надписи, където славяните от Солунско се споменават като „чичовци” на българския владетел. В надписа се отбелязва: „на носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и отидоха в Кисинските (селища).” Сиреч, славяните от Солун не изпълнили нещо, което е поискал византийският император и затова той ги е нападнал.

Тенденциозният запис на гръцките хронисти – „покорили славяните” не се потвърждава с някакви последствия. В руския превод на Хронографията на Теофан се коментара, че липсата на сведения в изворите за военни конфликти между славяните и българите, правят тълкуването на Златарски приемливо. Йончев, ти определи взаимоотношенията между българи и славяни като сходни с тези на българите и турците в Османската империя. Но тогава на българите не се е позволявало да вземат участие във войската. Те не са пазели и границата, както това са правели славяните. А са го правели не защото са задължени, а защото просто е нямало достатъчно българи за това. Славяните са участвали и във войската: воювали са заедно с българите.

Колега Йончев, предлагате да дискутираме текст, който е неточен. Ето трите текста на Теофан, Никифор и Анастасий. Теофан и Анастасий пишат първо, че българите покорили от славянските племена, така наречените седем славянски племена. По-нататък се споменават северите, за които обаче днес се твърди, че не са славяни. Ако ги съберете тях с „останалите седем племена” – излизат общо осем??? Текстът на Теофан е неточен, както и този с описанието на първоначалното местоживеене на българите. Където се споменават някакви уногондури, обаче се оказва че Кубрат бил началник на котрагите. И понеже са объркани, тези текстове всеки си ги тълкува както намери за добре. Най-хитро от обърканото в първоизточника сведение се е измъкнал Патриарх Никифор, като не е посочил нито колко са били племената, нито споменава за северите.

Като ще се взираме в текстовете, нека да видим как е предал събитието Анастасий Библиотекар. Той пише, че българите „преселили” северите, а славяните „настанили”, имайки с тях договор. Излиза, че покорени са всъщност северите. Славяните заели новите си места съгласно сключения договор. В писаното от Теофан има доста несъобразности – например, описанието на местата, къде са живели българите в Приазовието. Да се вярва, че българите в състав 20-30 000 човека са покорили славяните в Долна Мизия и ги държат покорни два века, докато изведнъж започват да говорят и пишат на техния език, е достойно само за перото на един фантаст.

Доста странна логика: „ под договор” не било ясно с кого, пък „покорени” било категорично. Ами изяснете категорично с кого славяните са били под договор. Тази дума е вмъкната не когато първоначално става дума за седемте рода, а след като славяните били разпределени как да защитават границите. Ако славяните „се намирали под договор” с ромеите, българите трябва да са били много глупави да ги изпратят да пазят ромейската граница.

Ами да прочетем какво е написал самият Теофан: Славяните не са разкарани, ами са сложени да пазят границите не само на запад, където са аварите, ами и на юг – където са ромеите. След като се обединили, българите и славяните започнали да нападат ромеите и те били принудени да плащат данък. Спор има за думата „пактон”, която в ГИБИ неправилно е преведена като „ данък”. Златарски използва по-точното съдържание – договор, затова ви го цитирах него. Днес думата „пакт” означава договор. Според мен обаче, става дума за сключване на съюз между дошлите и заварените.

Ресавски, бълтарите и славяните са създали държава, призната и от Византия, за какъв договор за ненападение между тях ми говориш? "... между българи и славяни е бил сключен някакъв договор за взаимна защита от съседите, и няма съмнение, че при сключването на тоя договор са били уговорени известни права както за едните, така и за другите, но какви именно, засега остават за нас неизвестни."

Не е така. Ще цитирам какво е написал Златарски: българите са сключили договор със славяните и заедно са защитавали границите. При това положение мнението на Теофан, че българите подчинили славяните, ми изглежда некоректно. Няма основания да считаме и че българите господствали над славяните, както счита Златарски. „… българите, след като се настанили в страната между Дунав, Стара планина и Черно море, почнали да господствуват над заварените тук славянски племена, от които едно — северите — те преселили от предната Верегавска клисура на изток, за да защищават близките до ромеите места, а останалите седем на юг и запад, за да бранят близките към аварите страни. При това Теофан изрично забелязва, че те били „под договор” . В какво се състоял тоя договор? От думите на Теофан се види, че българите са изместили само северите, които те поселили на изток, т. е. към източните старопланински проходи Лопушненския и Гулишкия, а сами завзели тяхното място, т. е. устието на Верегавския, днеш. Чалъкавакския или Ришския проход, като взели върху си отбраната му. Другите пък седем рода или племена славянски се поселили на югозапад, за да защищават страната от аварите. Вече това разпределение защитата на завзетата от двата народа територия ни показва, че между българи и славяни е бил сключен някакъв договор за взаимна защита от съседите, и няма съмнение, че при сключването на тоя договор са били уговорени известни права както за едните, така и за другите, но какви именно, засега остават за нас неизвестни. Във всеки случай надали ще трябва да се съмняваме, че отношенията, в които се поставили двата народа, не са били отношения на победители към победени; напротив, като имаме пред вид централното положение, което сега завзели българите между славянските племена, а също и първенствуващата роля, която първите играли в по-нататъшните събития, пада се да признаем, че славяните са влезли с българите в отношения федеративни, съюзни, първоначалната цел на които била да запазят независимостта си, и може да се предполага, че във вътрешната си уредба и двата народа оставали отначало съвършено самостойни и са живели отделно един от други. Че в такива отношения се поставили двата тия етнически елемента първоначално, се види още и от това, че дълго след официалното признание на новооснованата държава византийските писатели строго различавали в нея българи и славяни, а в първите съвместни походи срещу Византия славяните се представят в еднакви с българите отношения спрямо българския хан или княз. Така Тервел, отивайки на помощ на Юстиниан II Ринотмет, потеглил с целия подвластен нему народ, българи и славяни. Освен това, ако да бяха славяните покорени, поробени и да не бяха си запазили вътрешното самостойно положение, те не биха могли така лесно да се отцепват от българите, както направили при покачването на Телец; дори и в тая същата епоха, в средата на VIII в., те се явяват повечето като съюзници, отколкото като един покорен народ. Така когато Телец почнал война в 763 г. с византийския император, той излязъл против него в съюз със славяните.” http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html

„Влах” на старославянски език означава „италианец” или може би „римлянин”. В „Повест временних лет” е записано: „В год 6406 (898). Шли угры мимо Киева горою, которая прозывается теперь Угорской, и пришли к Днепру, стали вежами: ходили они так же, как теперь половцы. И, придя с востока, устремились через великие горы, которые называются Угорскими (Карпатите), и стали воевать с жившими там. Сидели ведь тут прежде славяне, а затем землю Волынскую захватили волохи. А после угры прогнали волохов, унаследовали ту землю и поселились вместе со славянами, покорив их себе; и с тех пор прозвалась земля Угорской (Унгария).” Това пък е унгарското сведение. Като се съпоставят маджарското и руското сведение, може да се направи такъв извод. Край Угорските планини, т. е. Карпатите, са живеели славяни. Идват италианците, т. е. римляните и ги подчиняват. Вероятно ги правят пастири, но на Деянията на унгарците не може много да се вярва. При съжителството на славяните с римляните, някои от първите се романизират. Наричат ги „влахи”, защото изглежда са говорели италиански. Може и нещо друго да се измисли в този смисъл, но думата „влах” (на руски „волох”) явно идва като остатък от общуването на славяните с римляните. Във влашкия език има както латински, така и славянски думи.

Заглавието на темата е неточно. Договорът за мир между България и Съюзените и Сдружени Сили е подписан на 10 февруари 1947 г. и днес се навършват 70 години от въпросното събитие. https://bg.wikisource.org/wiki/Парижки_мирен_договор_с_България_от_1947_година Май нито една медия не отбелязва това. Днешна България пренаписва историята си, истинската тъне в забрава.

„Сервите” са дошли от там, откъдето и склавите. Очевидно, че серви не е самоназвание – било така на ромейски език. Според Лъв Философ „склавите” също били „роби”. Въпросът с етносите, не е това, което е. Някъде по това време в Туркия са живели турки, които после се оказват, че са маджари – хунгари.

В написаното от Константин Багренородни, което бе цитирано от Торн, но непълно, има любопитен момент. Те са определени като „роби”. Т. е. преди да се нарекат сърби, те са били „склави”. Това се вижда от известието на Лъв Философ за склавите. Константин Багренорордни: Лъв Философ:

Филателният блок от 2005 г. по-ясно:

Тези цветя не са ли много люти?

В „Повест временних лет” е записано: „И тако разидеся словенескъ языкъ, тѣмьже и прозвася словеньская грамота.” Де факто имаме преминаване на непознатото за говорещите славянски език старо понятие „склавони”, в по-разбираемото „словени”. Последното създателите на началната руска летопис го свързват със „слово”. Можем да направим анализ, как вероятно е станало това. 1. В писмо на папа Йоан VIII до моравския княз Светополк се отбелязва, че архиепископ Методий служел на „склавонски език” (Sclavorum lingua). 2. В пространното житие на Климент Охридски, съставено от Теофилакт Охридски, се отбелязва, че Методий и брат му Кирил създали „стловенска азбука” (Sϑlobenika grammata). На нея били преведени свещените писания от гръцки на български език. В житието на Климент Охридски се казва (съкратил съм превода): „5. Понеже славянският или българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светците [Кирил и Методий] смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна на българите. Те тъгу­вали, страдали и се отказвали от живота. 6. И така какво правят? Обърнали се към утешителя, чийто пръв дар са езиците и помощта на словото, и измолили от него тази благодат - да изнамерят азбуката, която съответствува на грубостта на българския език, и да могат да преведат божествените писания на езика на народа…. 7. И така те получили благодатта на духа като готово утро и светлина на знание се разляла над праведниците, и свърза­ната с тези неща радост разпръснала по-първата им скръб. След като получили този желан дар, те изнамерили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на гру­пата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.” Теофилакт приема „славянски” и „български” за едно. Той обаче не употребява думата „склавони”, а пише „стловени”. Защо използва тази дума, не е ясно. Може да е станала някаква правописна грешка. Но все пак фонетично „стловени” има връзка със „склавони - скловени”. „Стловени” е било неразбираемо за ползващите четмото и писмото на Кирил и Методий, съставили Повест временних лет, и те решават, че по-логично е да се казва „словенска грамота”, обяснявайки „словени” със „слово”. Самото съчетание показва, че става дума за нещо като транскрипция на „стловенска грамота” от съчинението на Теофилакт. Едва ли съвпадението на думата „грамота” е случайно.

Прочети Васил Златарски, том 1, част 1: 3. Успехът на християнството и засилване на славянското влияние Това се установява най-вече, когато славяните езичници приемат християнството и започват да ползват създадената вече църковна литература. Установяват, че тя е близка до техния език. Дотогава славянските племена са носели отделни, собствени имена. Като такива ги срещаме споменати в гръцките и латинските извори. Само едно племе в Русия се е казвало „словени”. Каква обаче, е била реалната реч на тези племена, няма как да се установи. Днес близо по име до „славяни” и то във формата „словени” са само словенците и словаците. Но близки, славянски езици говорят българи, руси, сърби и пр. Най-рано „словенин” се среща в „Повест временных лет” и „Пространно житие на Методий” – и двете се водят, че са от XII в. За съчинението на Черноризец Храбър няма как да се докаже, че е от 9-10 в. По-всичко изглежда, че най-ранния негов „препис” от 14 в. е оригинал.

Цитат от македонската статия: Склавиниите биле територии населени со словенски племиња, самостојни политичко-територијални, полудржавни организации, независни кнежества. Имале сопствена управа и посебна воена организација. На чело стоеле избрани водачи, именувани како архонти, егзарси, рексови и др. Во секоја склавинија обично било населено само едно племе. Во Македонија во 6–7 век, биле формирани склавинии на Берзитите, Сагудатите, Драговитите, Вајунитите и др. Покрај Словените живееле и староседелци, кои во почетокот не се мешале со Словените. Македонските склавинии преземале заеднички напади на Солун (586, 614–616, 618, 674–677) и на Цариград (626). Византијците презеле походи за потчинување на склавиниите во Македонија (7–8 век). Во борбите со Византија поголемиот дел од македонските склавинии ја признале византиската врховна власт. Другите, во внатрешноста, ја загубиле самостојноста по паѓањето на Македонија под бугарска власт (по сред. на 9 век). С присъединяването на Македония към България, славянското население в българската държава нараства.

Изводи се правят не само с етимология. Не трябва да се правят и само с ДНК. Има и анализ, основан на външни белези. Тук е даден такъв: Антропологични типове в България

Здрасти, дядо попе! Как е кучето? Ти май го зацикли. Това за гетите и Симоката го минахме вече. Дай нещо ново!

Те руснаците са взаимствали от българите и граматиката им. Надписът в „Свети 40 мъченици” стои много по-близо до днешната руска реч, отколкото днешния български език. «В лето 1230, индикта 3, Аз Иоан Асен, в Христа бога верны царь и самодрьжец блъгаром, сынь стараго Асеня царя, създах от зачяла и писанием украсих до конца пречистную сиу цръков в имя светых 40 мъченик, их же помощиу. В 12 лето царства моего, в не же лето писааше ся храм съ(й), излезох на брань в Романиу и разбих войску грьцку и самаго царя кюр Тодора Комнина еях с всеми болеры его. А земя вся преях от Одрина до Драчя – грьцку и еще же арбанаску и сръбскуу. Тъкмо сущым градовом окрьсть Цареграда и самого того града дрьжаху Фрузи, нъ и ти под руку царства моего повиноваху ся, понеже иного царя не имеху, разве мене и мнойя ради дни свойя испроваждаяще беху, богу тако повелевьшу. Ибо без него ни дело, ни слово съвръшается. Тому слава въ веки, амин.» Доста конфузна ситуация се получава. Руснаците днес говорят и пишат на език, много по-близо до старобългарския, отколкото днешните българи.

Да. Някои жени действително са благородни. И не всички мъже се опитват да се възползват от това. На вас също дадох квалификация. Не се отказвам от нея. Само по този начин може да бъде обяснено поведението Ви да обвинявате човека, който е отворил една тема, че не знае какво е искал да направи. Моля не споменавайте повече името ми. Отворете си нова тема и там обяснете какво разбирате под „гълъб на мира”.

Ти по природа ли си глупав или на такъв се правиш, когато не ти изнася? Нали ти пуснах после и Августин Блажени: By the fifth century, St Augustine confirmed the Christian adoption of the olive branch, writing that, "perpetual peace is indicated by the olive branch (Latin: oleae ramusculo) that the dove brought with it when it returned to the ark".