К.ГЕРБОВ

Според мен „дрънването” на Мавзолея е равностоен акт на „разравянето” на гроба на цар Борис. Днес сме република, обаче никой не повдига въпроса защо нямаме Ден на републиката. А Република България я е създал този, за когото бе построен Мавзолея. Това е конфузът, който днешните демократи не могат да преодолеят. „Вече 63 години смъртта на цар Борис III е забулена в тайнственост. За кончината му са изписани хиляди страници, но категорично мнение от какво точно е настъпила тя няма и до ден-днешен. Мистерии витаят и къде са погребани тленните останки на последната коронована българска особа. „Над 100 версии има за костите на царя, повечето от които са пълни фантасмагории”, категоричен е уредникът на музея към Рилския манастир Димитър Кръстев.” http://www.blitz.bg/article/2707 Ако вярваме на разказаното от Кръстев, историята с разравянето на гроба на цар Борис III има начало, което е същото като с тялото на Георги Димитров: пречи, там където е поставено и е преместено. Преместването на царя е станало със съгласието на семейството му. Завършекът на Кръстев обаче е за наивници. Преди него обаче, уредникът на музея казва нещо много интересно: “До 1953 г. гвардейска част е давала караул на гроба на царя в резиденцията като главнокомандващ българската армия. Този малко известен факт го знам от ген. Панчевски, тогавашен министър на народната отбрана”, открехва се Кръстев. Звучи невероятно. Историкът-богослов долавя съмнението и изстрелва поредната сензация: “Това е част от голямата политика. Царското семейство се е поддържало от БКП, имало е някаква квота, вътрешно споразумение. Симеон пък поема ангажимента никога да не слага корона на главата си.” Има и такава версия: „Горяни задигат трупа на царя, за да изнудват семейството”. http://www.blitz.bg/article/2820

Всеки си пише по темата, та и аз ще продължа в този дух. Аз реших, че може да е така и затова го приех и написах: „Обещали са нещо на царя, ама не е станало – в резултат излъган остава целият български народ”. Но за всеки случай си направих справка и тя показа друго. След края на войната бъдещето на Македония е трябвало да се реши от „мирна конференция”. Това се е разбрало при посещението на Борис III при Хитлер. Случаят е досущ като със Санстефанска България: победителката във войната не може да диктува на останалите велики сили. Затова и Хитлер доста го е увъртал. По това време той още контактува със Сталин, пък последният е държал България да е негова. Обявяването в 1941 г., че Македония е обединена с България, си е една лъжлива пропаганда. На царя и правителството е било ясно, че изобщо не е ясно дали това ще стане след войната, дори и при победа на Германия, което ще рече и на Русия. Стефан Груев пише, че в окупирането на Македония всички българи видели нейното „освобождение” и постигнатото „национално обединение”. „В своя възторг нацията нарече Борис „Цар Обединител”, са думите на автора на „Корона от тръни”. Но марките не са издадени от някакви частни пощи, а от Министерство на финансите в сътрудничество с Министерство на пощите, телеграфите и телефоните, и двете официални ведомства на Царство България. „Нацията” пък, е приела за чиста монета изображението. Както се вижда, филателистите действително са мислели, че става дума за „обединение”, че и за „освобождение” на Македония и така са написали във филателните печат и литература. С други думи и тогава в България е било като днес: каквато администрацията, такъв и народа. Може да се каже и в обратен ред. Общо взето много объркана стана дискусията, която аз започнах с едни марки, показващи на каква почва цар Борис III е наречен Обединител. И е наричан и днес неоснователно така. Нищо друго не съм коментирал. Ще цитирам още и "Никой никога не би му хрумнало там да разравя гробове в църкви", като ще допълня: и да събаря Паметник на Съветската армия. Абе чете се това между редовете, ама плахо.

Благодаря за лекцията! Илия Цоцин и Петър Добрев разиграваха скеч, в който единият разказва нещо, пък другият все разбира погрешно. И се извинява: ама ти защо не се уточняваш! Та да се уточня. Повдигнах въпроса: трябва ли днес цар Борис III да се нарича Обединител? Аз мисля, че не. А марките са много хубаво нещо, защото от тях може да се види, че българският народ де факто е бил излъган. Или по-точно: от него е била скрита истината. Марките са издадени в многохилядни тиражи и са облепвани по писмата. Виждали са ги далеч по-много българи, освен купилите си ги за колекции. Обещали са нещо на царя, ама не е станало – в резултат излъган остава целият български народ. Както стана дума в една друга тема, днес има нетърпимост към тези, които гласуват, подали се на обещания. Цар Борис не се е явявал на избори, иначе щеше да бъде интересно да се види какъв щеше да бъде резултатът. Колко са повярвали на марките българите от 1941-1944 г. – не знам. Но за разлика от Мавзолея, марките няма как да бъдат унищожени. Правото си е право, историческите документи, каквито са марките, са си документи! И не е необходимо да се влагат чак такива емоции. Аз гледам на тях безстрастно.

В случая зад Иван Ангелов стоят „академиците” от БАНИ. Българин от Украйна проучва откриването на гроба на Аспарух 21 август 2013 | 15:06 | Агенция "Фокус" София. Българинът от Украйна Иван Петрович Ангелов проучва откриването на гроба на Аспарух, съобщи електронният в. „Целокупна България”, орган на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Асоциацията на българите по света. 54-годишният инженер-строител е потомък на бежанци от Стара Загора в Украйна преди 150 г. Случайно той попаднал на отчетния доклад на украинския археолог Владимир Автономович Гринченко, който обявил през 1930 г., че е направил откритие – научната му експедиция е попаднала на гроба на кан Аспарух – третия син на великия български владетел кан Кубрат. Тогава ученият е на 30 години. Древният тангранийски храм бил с големина 71 метра на 51 метра и се намирал в малкото по това време селище Запорожие, което не след дълго се превръща в индустриален център. Скоро след откритието си, Гринченко е хвърлен от Сталин в затвора, където остава няколко години. А когато е пуснат на свобода живее кратко и не успява да докаже тезата си. В доклада си обаче той записал, че във височайшата гробница той и екипът му открили златно стреме, оръжие със същите знаци, като на сабята на Аспарух. Намерен е и златен лъв, със същите размери и очертания, като този на кан Кубрат. Сред археологическите трофеи имало много златни, сребърни и метални предмети, някои от които отишли в различни украински музеи, а други били загубени. Сред най-ценните находки е Сребърен орел, на чиито гърди със старобългарски руни е изписано името Исперих. Други учени, сред които българският археолог Георги Костов, и украинската му колежка Злата Александрова Лвова, също са поддържали тезата, че откритият гроб е на Кан Аспарух. За съжаление обаче, са си отишли от този свят, преди да успеят да защитят научните си тези. Немалко украински археолози, като Георги Шаповалов например, поддържат друго мнение – че откритите останки от височайшо погребение са на княз Светослав. Иван Ангелов успял да издири дъщерята на Владимир Гринченко – Светлана, за да разбере повече подробности около разкопките. Той се добира до картата за разкопки на Гринченко, съхранявана от Института по геология. Така открива точното място на Аспаруховия гроб. Оказало се, че в земята не са останали никакви исторически находки, а самото място се намира в двора на огромния завод Запорожкокс. С разрешение на официалните власти и собствениците на завода на 12 декември 2010 г. Иван и други родолюбиви българи, успяват да сложат мемориална плоча, на която е отбелязано, че тук археологът Владимир Гринченко е открил гроб на представител на рода Дуло. Знакът на известния български род също е намерил място на обелиска. Около паметната плоча са наредени 33 камъка, които символизират 33-мата войници, загинали в тежко сражение с хазарите заедно с Аспарух в битката при остров Хортица. Броят на камъните отговаря и на броя на 33-те български села в Запорожието. „В центъра на град Запорожие, в близост до сградата на областната администрация, с разрешение на официалните власти сложихме паметна плоча на Аспарух, украсена с бронзов бюст. Лицето и характерната плитка на древния български пълководец са изваяни от украинския скулптор Алексей Башкатов, мустаците са мое дело”, разказа с вълнение Иван Ангелов. Той се надява и други съвременни учени, археолози и историци да се произнесат по казуса за гроба на кан Аспарух. http://www.focus-news.net/?id=n1818505 БАНИ са инициатори и за провъзгласяването на хан Кубрат за светец. http://society.actualno.com/Predlagat-han-Kubrat-da-byde-kanoniziran-za-svetec-news_436354.html Казвам само за информация, защото и Вознесенка и Малая Перешчепина, където уж са открити гробовете на Аспарух и Кубрат, ги дискутирахме достатъчно във форума и то на няколко пъти. Но в демократична България всеки си има право на своя истина, включително и в областта на науката.

Ще си призная, че не съм се интересувал от подробностите в историята на България по времето на цар Борис III. Той е наричан Обединител, защото се е считало, че е обединил българите от Македония и Беломорска Тракия. Покрай споровете за неспасените евреи от територията на Македония и обвиненията, че България не е направила нищо, за да се противопостави на екстрадирането им в концентрационните лагери, се установи обаче, че по време на Втората световна война Македония и Беломорска Тракия всъщност не са присъединени към България, а последната е извършвала само управлението им. В Уикипедия, например, е отбелязано: „След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, цар Борис III е наричан цар Обединител.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_III Следователно днес не би следвало да го наричаме така, защото трябва да открием кой е „разединил” тези земи от България, тъй като те не се намират в очертанията й. Ако няма Разединител, значи няма и Обединител. Навремето обаче, действително българите са били заблуждавани, че Македония и Беломорска Тракия са били присъединени към България. Това се вижда от пощенските марки, издадени на 3 октомври 1941 г. по случай „обединението на България”. 3 октомври е денят, когато през 1918 г. княз Борис Търновски встъпва на българския престол и става цар. На корицата на филателното списание „Българска марка” са отишли още по-далеч и са обявили за повод на издаването на марките „Обединена България” - „освобождаването на Македония, Моравско и Тракия”. Явно в случая под „освободители” се разбират българите. Излиза, че българската армия от 1912 г. до 1944 г. все с освобождаването на българите се е занимавала, май. Иначе Южна Добруджа е върната на България без бой. Това действително е успех на цар Борис III.

Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, заедно с транспортния министър Данаил Папазов пуснаха в употреба пощенска марка с лика на цар Борис III. http://www.bnews.bg/article-84791

Последното или не е вярно или не при всички индивиди протича по този начин. При мен не се случи. Преди осем години ме приеха в „Пирогов” със 7 см разширен черен дроб, 5 литра вода в корема и отекли крака (като натиснеш пръст, остава вдлъбнатина). Понеже предполагах, че вероятно вече съм стигнал до предела на възможностите на черния ми дроб, спрях да пия няколко часа преди жена ми да ме закара в Пирогов. Там ми поставиха диагноза „цироза”. После прочетох това и се окуражих: Това е написано в книгата на Лидия Колева „Заболявания на черния дроб, жлъчката и задстомашната жлеза”. Книгата не е толкова за заболяванията, а за диетичното хранене при тези заболявания. Не допих бутилката водка „Флирт”. И до сега я пазя. Покачена е на бюфета насреща. Няколко месеца, след като излязох от „Пирогов”, оттокът взе да спада, след година дробът взе да се връща в нормално състояние. На втората година лекарката, която ме гледа на скенер, каза, че „дробчето” ми изглеждало съвсем нормално. Нормални бяха и кръвните проби. Не знам дали само спиране на консумацията на алкохол е била причината, защото освен предписаните ми лекарства, почнах да ям резенчета лимон и да пия билкови чайове. Спрях алкохола просто защото разбрах, че черният ми дроб не може да го понесе, но беше вече късно, та трябваше да отида до „Пирогов”. Там пък казали на жена ми, че вече съм бил пътник, ама аз не се чувствах такъв. Вярно, имах халюцинации и съм буйствал. Като се осъзнах, гледам вързали ми ръцете с марля за леглото (?). А халюцинациите бяха, защото не можех да издържам катетъра и изглежда съм действал в несвяст. Всъщност може това да е било въпросният "делириум тременс", но той е продължил не повече от няколко часа и не се повтори. Лежах 10 дена в „Пирогов” и ме изписаха. Мисля, че определението „пристрастен към алкохола”, не е съвсем вярно. Треперенето на ръцете според мен не е толкова от липса на приемане на алкохол, а от това, че не се задоволява навика. Организмът свиква на навиците на съответния човек да пие. И когато „ритуалът” не се изпълни в съответното време, действително нервната система започва да се държи тревожно и ръцете на алкохоликат почват да треперят. Като „цапне едно”, треперенето спира. Мисля, обаче, че това не от поглъщането на алкохол, а че пристрастеният е направил ритуалът „дръпване на поредната глътка” и това рутинно действие е успокоило нервната му система. Същото е и с пушенето. Ваденето на кутията с цигарите, запалването, „дръпването” веднъж и по-нататък – това разтоварва човек, а не самият дим. И го прави зависим от навика. Преди 25 години осъзнах това и отказах цигарите. При алкохолът мислех, че дробът ми може да издържи, но се оказа, че не бил разчетен за бутилка водка на ден. Жена ми коментира, че съм отказал пиенето и пушенето,защото съм имал воля. При всички случаи обаче, при мен за цигарите имаше ясно осъзнаване, че това е един отвратителен, особено за околните навик. На шестият месец започнах да усещам колко смрадлива е атмосферата в една стая, където се пуши. За алкохола все си мислех, че има някакъв антистресов ефект, ама вече осем години не пия и не ми липсва. Най-чудното е, че не съм си помислил да му цапна едно нито веднъж до сега. Очевидно волята идва със съзнанието. От „онова” време ми остана навика - на масата, до компютъра, винаги да има чаша и от време на време да отпивам от нея. Разликата е, че питието ми днес е изстуден чай или нещо безалкохолно. Ефектът от надигането на чашата с чай за мен днес е като надигането на чашата с водка. Ставаш да си налееш, после отпиваш – всичко това те отвлича от работата. За уиски "Grant's" (за което се говори тук в началото) и аз имам хубави спомени. През 1974 г. Партията реши, че трябва да се пуснат и така наречените луксозни и деликатесни стоки. Тогава в рибните магазини се появиха кутийки с оригинално нес кафе Мока и оригинално шотландско уиски няколко вида, всичките тригодишни. На мен особено ми хареса „Grant's”. То тогава беше само в триъгълни бутилки и струваше 5 лева. Когато в началото на прехода по магазините пак започнаха да продават „марково” уиски, опитах, но то нямаше същия фин вкус и дъх. Радостен съм, че впечатленията ми се споделят и от други. Защото това ми признание като нищо щеше да бъде коментирано, че уискито продавано при социализма ми се е струвало по-хубаво, защото тогава съм бил млад. Пияницата се познава по това, че бързо се напива, защото бързо поглъща големи количества алкохол. Алкохоликът пие по малко, но през целия ден. Всеки алкохолик първо е пияница. После ако си овладее пиенето, става анонимен алкохолик. Пияницата като се прибере от работа, сяда на масата, обикновено с приятели и набързо гаврътва няколко чашки. След което трябва да го търсиш под масата. Така пият руснаците: наливат си водка във водна чаша и я пият на екс с наздравицата: „Встретимся под столом! (Ще се видим под масата).” Алкохоликът всъщност не пие, а „отпива” по малко, но непрестанно. Не се напива и ако работи на бюро, пиенето не му пречи много. Такъв беше Батето, който си носеше бутилката уиски в телевизионното студио и спокойно даваше интервюта. Това „по малко” в края на деня се измерва обикновено поне с една изпразнена бутилка от 750 мл.

1. „Демократите” не са си взели никаква поука от боядисването на Паметника на Съветската армия. Соломон Паси настоява и България да се включи в интервенцията срещу Сирия http://www.blitz.bg/news/article/219270 Аз и друг път съм писал, че Атлантическия клуб в България го довея „вятърът на промяната”, като приемник на Дружеството за българо-съветска дружба. Атлантическият клуб всъщност е Дружество за българо-американска дружба. Днес председателят на това дружество е „развил” политическите си виждания до там, че иска да установи руско-американска дружба за разправа с неудобните. 2. Имало много социалистически паметници, дайте да ги съборим и да издигнем нови. Предлага се паметник на Аспарух. Е, добре, ама тук стана дума за един паметник на Аспарух, на който той приличал на монголец. Има значи възражения. Стана дума и за друг паметник на Аспарух, на който той е даден с орела на неизвестния нам грък Петрос. Как ще изглежда Аспарух на паметника си, като нямаме никакви данни за него: нисък – висок, слаб – широкоплещест? Не му знаем и титлата: хан – канасюбиги – княз. На практика някой скулптор ще издялка нещо и ще каже: ето това е Аспарух. Бъдете сигурни, че веднага ще има контра за вида на паметника, за вида на Аспарух, за титлата. Ами ако вземат и го предложат и него за светец. Много „историци” считат, че бил християнин. Вижте какво предлагат от БАСИ Предлагат хан Кубрат да бъде канонизиран за светец 27.08.2013 17:01 Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Асоциацията на българите по света (АБС) ще подкрепят предложението на родолюбиви българи, живеещи в Украйна, Българската православна църква да канонизира хан Кубрат за светец. Инициаторите на високата идея са наследници на български преселници в Украйна и членове на АБС, съобщи в. “Целокупна България”. “Подготвяме предложение до Българския патриарх Неофит и Светия синод”, обясни председателят на БАНИ акад. проф. д-р Григор Велев. Той изтъква, че според исторически източници хан Кубрат – един от първите владетели в Европа – е приел християнството. На 7-годишна възраст той бил изпратен в Константинопол, за да получи добро образование и аристократични обноски. След като основава Стара Велика България през 632 г. хан Кубрат покръстил целия си двор, а неговата сестра станала ревностен последовател на християнството. Поради мощния удар на хазарите обаче владетелят от рода Дуло не успял да покръсти народа. „Това не намалява неговото значение като първия български държавник, приел християнството”, каза акад. Велев. Той е категоричен, че всички основания за канонизацията са налице. Акад. Велев дава за пример Унгарската църква, която е канонизирала за светец първия унгарски крал Стефан I Унгарски, както и Руската православна църква, която канонизира за светец Александър Невски – велик княз на Владимирско-Суздалското княжество, чието управление се смята за началната точка на руския етнос и на руската държавност. „Тези двама светци са били воини, които са защитавали каузата и интересите на своите народи. Смятаме, че хан Кубрат също притежава всички качества да бъде канонизиран за светец. Неговото дело е от огромно значение за бъдещето на българския народ и българската държавност”, подчерта акад. Григор Велев. http://society.actualno.com/Predlagat-han-Kubrat-da-byde-kanoniziran-za-svetec-news_436354.html Баси академиците от БАНИ!

Дренки! Ето какво представлява съвременната русофобия. Изказване на Иван Костов в Народното събрание по повод енергийната зависимост на България от Русия 07 декември 2006 Заповядайте, господин Костов, от името на парламентарна група. ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ще ви запозная с декларация на Демократи за силна България относно енергийната зависимост на България от Русия. Енергийната зависимост на България от Русия целенасочено се увеличава. За да получи по-изгодни за себе си и по-вредни за нашата страна условия, Русия наруши основния принцип на международното право – че договорите трябва да се изпълняват – Pacta sunt servanda. Българското правителство се съгласи да предоговаря руските доставки на газ за следващите 25 години, като зачеркна сегашния много изгоден за нас договор. Русия не допуска чужда собственост в добива и преноса на газ и енергийни източници на собствена територия, но иска да притежава транзитните газопроводи на България и други европейски страни и по този начин да ги направи трайно зависими. Българското правителство дава изграждането на АЕЦ “Белене” на руско държавно предприятие, без да докаже, че тя е необходима за енергетиката и икономиката на страната. Съгласява се да строи атомна централа по непризната руска технология, а руските закони ни задължават да приемем нейните ядрени отпадъци. Освен това сключи договор за доставка от Русия на ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй” до 2025 г. Българското правителство се съгласи на увеличаване на руската собственост върху преминаващия през нашата страна петролопровод Бургас – Александруполис за сметка на намаляване на българския дял. Тази едностранна зависимост, монополното диктуване на цените и доставките оскъпяват напълно ненужно разходите на българските граждани и фирми за енергия и заплашват националната ни сигурност. България трябва да защити националните си интереси. Вместо да обявява Русия за най-важен партньор на външната си политика, българското правителство е длъжно да противодейства. Затова Парламентарната група на Демократи за силна България настоява министър-председателят: Първо, по време на дебата за енергийната сигурност на върха на Европейския съюз през декември в Брюксел да представи българската политика за енергийна независимост и да поиска подкрепа за нея. Второ, да поиска категорично Русия да ратифицира Европейската енергийна харта и да либерализира добива и търговията с енергийни източници. Трето, като се позове на общата търговска политика на Европейския съюз и правилата на Световната търговска организация, да поиска изработването на обща позиция на страните членки относно руските енергийни доставки. Парламентарната група на ДСБ очаква всички депутати патриоти да подкрепят това искане. То отстоява българските интереси за енергийна независимост. Благодаря ви. http://dsb.bg/bg/blogs/article/2486 Паметникът на Съветската армия бил виновен, нали? Не! „Вместо да обявява Русия за най-важен партньор на външната си политика, българското правителство е длъжно да противодейства” – това е русофобията на днешните демократи. Има една приказка: на сърдитко Петко, торбичката винаги му е празна. Друг е въпросът, от какви позиции Костов громи „енергийната зависимост от Русия”. Демек, кой има интерес да изтласка Русия от енергийния пазар в България. Глупавото на тази позиция е, че няма как да станем енергийно зависими от САЩ. Някой има ли информация за развитието на нещата по въпроса за енергийната независимост на България, което е основната причина за русофобството на демократите? Минчев сам се е издал, че написаното от него не се отнася до културата. И е бутнал Достовски и „Лебедово езеро” за камуфлаж. Написал е: „Време е с българо-руските отношения и бъдещето на сътрудничеството между България и Русия да се заемат интелигентни и широко скроени хора и от двете страни, вместо - тесногръдите имперски чиновници в Кремъл и ФСБ и тяхната корумпирана българска прислуга в коридорите на властта и на енергийната олигархия.” Разбира се нещата започват вярно: „Време е с българо-руските отношения и бъдещето на сътрудничеството между България и Русия да се заемат интелигентни и широко скроени хора и от двете страни”. А това от наша страна означава да спрем да вменяваме на Паметника на Съветската армия някакви сакрални качества.

За сега. Но вече бе направена заявка: СДС искат паметник на Аспарух на мястото на Цар Освободител http://news.ibox.bg/news/id_1438582781 . Та не се знае какво ще последва, ако властта попадне в ръцете на „демократичните” партии. Повечето съветофоби са и русофоби.

Аз не си спомням за някаква полемика. Просто един ден разбрахме, че големият демократ, наречен Валяка, е започнал взривяване на мавзолея. На третия път мисля, го събори. Иначе градинката може да се разшири, като се думне и банката. Интересно, че комунистите не думнаха двореца на омразния им цар? Иначе ако ме питаш, могат да думнат и сградата на Народното събрание. На мен лично няма да ми липсва. Мавзолеят е част от историята на България. Това време ще се изучава и в учебниците, където най-атрактивната снимка ще бъде именно на Мавзолея и на погребания в него. Защо в Търново не показват рисунки на българските царе, а правят музей с восъчни фигури? Вероятно след време и в София ще направят въстановка на Мавзолея, барабар с восъчната фигура на Вожда? И ще го разглеждат всички, проявяващи интерес към историята на България, не само комунисти. Надявам се!

Честно казано не се считам за специалист по маджарските въпроси. Направих си труда да проуча основно сведението на Константин Багренородни и видях това, което съм описал в началото на статията. За да докажа, че писаното, освен че е противоречиво, но и неправилно прочетено, се наложи да прегледам и още някои източници, главно констативни и обобщаващи - от по-ново време. Стори ми се, че мога да сглобя всичко в едно и така направих. Аз не съм срещал други сведения за взаимоотношенията между печенеги и унгарци, освен тези написани в „За управлението на империята”. Така твърдят и тези, които са проучвали основно изворите. Комар обобщава: „Наиболее подробным и единственным сохранившимся в оригинале источником являются главы 38-40 произведения «Об управлении империей», составленного в 948-952 гг. византийским императором Константином Багрянородным на основании многочисленных информационных записок дипломатического корпуса (Константин Багрянородный 1991, с. 158-167). Вторым источником выступает сочинение арабского ученого ал-Джайхани первой пол. Х в., к сожалению, сохранившееся лишь в передаче более поздних арабских географов (подробный критический анализ и публикацию текстов см.: Zimonyi2006). И третий источник – это собственно венгерская историческая традиция, к сожалению, записанная довольно поздно, ок. 1210 г., секретарем короля Белы III, известным в отечественной исторической литературе как „Венгерский Аноним”. Сециално за периода, когато унгарците са живеели при Етел и Кузу, а печенегите при Атил и Геих, императорът-хронист, обаче, представя взаимоотношенията им доста объркано. Аз мисля, че може и да не е имало война между печенеги и унгарци, дори и когато са били съседи на Волга. Печенегите изглежда са грабили поселенията на унгарците и постепенно са ги изтласквали на север. Тази карта на М. Артамонов е интересна с посочването на предполагаемото местоживеене на угрите през V в. Някъде прочетох предположението, че не печенегите, а българите са притеснявали унгарците и са ги принудили да напуснат земите при Кама. Които впоследствие стават земи на Волжка България. Колкото до преселението на унгарците, мисля, че проучванията в тази насока тепърва предстоят. Естествено, ако ги започнат хора, които са убедени, че унгарците не са пребивавали по Северното Причерноморие, а са се движили по път, който минава през Киев. Тезата „разузнавачи” е предложена, защото не открих достатъчно извори, сочещи, че унгарците са се заселили в Европа преди 889 г. Но е редно да се зададе въпросът: само като походи ли е било участието на унгарците в записаните от латинските хронисти събития през 862-863 и 881 г. или е имало вече по-трайно установили се заселници? То и в сведението на Регинон за 889 г. се казва, че уж тогава унгарците тръгнали от Скития към Европа, но после се отбелязва, че те вече опустошавали Каринтия, Моравия и България.

Оценката на определени събития става в зависимост от багажа от етични и естетични ценности, които оценяващият притежава. Ако за теб няма разлика между лайно и паметник, или между лайно и хора, пък били те от комунизма - за мен има. Аз ако те нарека лайнар, примерно, и ти кажа, че за мен това е най-хубавия епитет, ти как ще го възприемеш?

Не ни разделя паметника! Виж какво друго мнение има: Дори и да махнем паметника, разцеплението ще си остане. Защото има такива, които са против хората, които мислят по друг начин. Паметникът е само един повод, за да се покаже насадената вече омраза. Напоследък се нароиха куп „демократи”, които официално отхвърлят делото на Сталин, обаче според тях: има паметник – има проблем, има правителство на Орешарски – има проблем, има хора от времето на социализма – има проблем. Днешните „демократи” под демокрация разбират съобразяването на другите с тяхното мнение. Ето го Паметникът на американските летци. Намира се до входа на американското посолство в Лозенец.

Имаш предвид „розовия танк” на Давид Черни. Черни е познат у нас и с друга своя творба, посветена на България и показвана в Брюксел. Мисля, че на миналите, сегашните и бъдещите бояджии на ПСА, подхожда тази песничка: http://vbox7.com/play:32c9b763 Поздрави и от самия Давид Черни http://www.davidcerny.cz/

Преди години жените изобщо не участваха в състезания като футбол, борба, вдигане на тежести… След време може да има и смесени спортове. Но все си мисля, че като падне един мъж на борба, после ще се оправдава: тя ме би, защото се разсеях. Все ми се струва, че „ангелите” на мъжа са по-слаби от тези на жените. За мъжа е казано: око да види, ръка да пипне!

Тотално се бърка напоследък. Аз затова казвам, че по улиците, площадите, медиите и пр. не се употребява правилната дума. Комунист си е дума с определено съдържание. Прочетете Манифест на комунистическата партия. Съвсем ясно е, че старите комунисти, за които се твърди, че са станали капиталисти, няма да направят новата социалистическата революция. Ще я направят новите бедни, които за сега както се вижда, не се припознават с никоя партия.

Михов, става дума за хората днес. Те какви психически травми са претърпели от репресиите след 9 септември. Ти съжаляваш, че Газдов си отишъл ненаказан. И какво: дай да наказваме наследниците на комунистите, така ли? Око за око, зъб за зъб! Аз съм живял 40 години при управлението на комунистите и никой не ме е репресирал. Може би защото не съм имал банка или фабрика. Не съм се занимавал и с политика: нито „про” нито „контра”. Повечето от гражданите на НРБ бяха такива и се уважаваха. При социализма протести, митинги и стачки нямаше. Чел съм, че имало по време на капитализма в България. Сега пак има. Михов не мислиш ли, че като нищо, както вървят нещата, току виж дошъл нов 9 септември? Няма да го направят „хубавите, добрите и умните” от сегашните протести, а тези – от февруарските протести. Защото паралелно с политическото разделение на народа, за което аз казах, че започна с деленето на българите на „демократи” и „комунисти”, много по-фрапиращо днес е разделението на бедни и богати. А такова при комунистите нямаше! Аз съм любопитен човек. На времето не си представях, че ще ми се случи да живея при капитализма. Е, случи се. Сега си мисля, дали пък няма да присъствам и на нова социалистическа революция?

По повод на концерта на Юрая Хийп в Търново се сетих за Sympathy. Винаги към харесвал това парче, защо е жизнерадостно и те кара да станеш и да го играеш. Аз на времето го тропах като хоро. Ритъмът е същият: две стъпки в дясно, вдигаш левия крак, стъпваш с него и вдигаш десния. Може да се играе и по единично - на място, като ръченица. Uriah Heep - Sympathy ( Rare Original Footage Toppop Dutch TV Този клип е от преди два месеца и е може би най-добрият като звук и картина.

Аз нали това казвам: отговорни за състоянието на страната са и тези, които не гласуват или не се организират така, че да влязат в парламента, пък после твърдят, че влезлите били виновни. Тези, които насътвориха толкова много малки партийки – една от друга „по-демократични”, защо сега плачат, че не участват в управлението? Парадоксално е, че на победилите в официално обявеното състезание „избори”, им викат „боклуци”. Според мен боклуци би трябвало да се наричат загубилите изборите. А по-добре е да не се употребяват квалификации като „комунисти”, „боклуци”, „мафия”. Квалификации са: крадец, убиец, лъжец, мошеник. Обявяваш, че някой е такъв и го доказваш. Какво значи „комунист” в устата на хора, които въобще не са виждали жив комунист? Навремето ни плашеха с империалистите, сега плашат с комунистите. Нищо ново под небесата няма и не се заблуждавайте, че в България нещо се е променило. Смениха се само лозунгите. Разделението между българите започна, когато една част от „народа” се обявиха за демократи и започнаха да гонят друга част от „народа”, наричайки ги комунисти. Та така вече четвърт век у нас на кривия такова, му пречи рунтавото онакова.

Аз не считам, че 30-те процента които са гласували за парламентарно представените партии са комунисти (сега разбирам, че имало и фашисти в тази бройка). Чудя се защо има недоволни от изборите, след като 50% от населението не гласува на тях, а за 20% се твърди, че са гласували за партии, които не са успели да влязат в парламента. Значи недоволните трябва да си сменят тактиката, а не да вменяват на гласувалите за парламентарно представените партии, че са виновни. Ще повторя: при демокрацията основен лост за вземане на властта са изборите. И тези, които вярват, че е така, ходят да гласуват. Ако 30-те процента гласували са комунисти, както се твърди, значи комунистите се възползват от демокрацията, а останалите развиват теории, думкат тъпани и сърбат кафе пред парламента. Ще декларирам, че не съм в конфликт на интереси,защото и аз съм гласувал за партия,която няма представители в сегашния парламент.

Ама докога хората от миналото ще са ви виновни? Защо не се вземете в ръце и не си оправите настоящето. Организирайте се и гласувайте за когото трябва. Тези, дето гласуваха за хората в парламента, съставляват 30% от гласоподавателите в България. Къде са другите? Мърморят и псуват в интернет! Не сте дорасли значи, за демокрацията, в която основната ценност са изборите.

Темата беше замислена като поредица от красиви снимки. Знаех, че не мога да постигна внушенията на Пейо Яворов от неговата „Градушка”. Природата в града, не е като на село. А в поетичната творба се визират битови мотиви, като кулминацията на действието и епилогът са драматични за селските стопани. По-скоро бях вдъхновен от Концерт № 2 „Лято” от цикъла „Четирите годишни времена” на Антонио Вивалди. Нямам обаче умения да правя клипове, затова показвам само снимките, които донякъде съответстват на внушенията в частите Адажио и Престо на концерта. "Адажиото" предава затишието преди бурята, а "Престото" - лятната буря. „Донякъде”, защото не ми се получи желаната изящност, каквато е постигната в музикалното произведение. Показаното тук има по-скоро репортажен характер. Не всички снимки са естетически и хармонично издържани, затова пък са правдоподобни. Ако се вгледате внимателно в кадрите от филмите, където влюбените се целуват под дъжда, ще видите, че в повечето случаи капките падат пред тях, а човешките фигури и задния план са добре осветени. Много често се виждат и сенките на фигурите. При дъждовните сцени, за да се постигне по-красива визия на кинокадъра, актьорите и планът около тях се снимат в слънчев ден или с подходяща светлина, а пред камерата вали изкуствен дъжд. Разбира се, ако сценарият е предвидил действащите лица да се измокрят, „дъждовните” капки падат и върху тях, но снимката пак се прави при хубаво време или подходящо допълнително осветление. При реална буря времето става толкова мрачно, че за да се получи все пак някаква снимка, трябва да се заложи голям отвор на блендата на фотоапарата. В резултат се намалява рязкостта на заснетото изображение. Едновременно с това скоростта на снимане става много малка и изображението се получава размазано. Снимките на трамвайната спирка, където ме завари градушката и успях да я заснема отблизо, са правени при скорост 1/30 сек. При нея неизбежното потрепване на фотоапарата при натискане на спуска се отразява на снимката и кадърът се получава размазан. В такива случаи се използва статив, на аз едно, че нямам такъв, и второ – откъде да знам кога ще завали град, та като излизам да взема и статив. Като следствие от малката скорост на снимане, капките дъжд и парчетата лед също не могат да бъдат заснети в детайли. На практика се заснема траекторията им. Имах колебания дали въобще да пусна снимките във форума, но тъй като става дума за атмосферни явления, които не се заснемат толкова често, се реших. Още повече, че успях да заснема почти всички фази на една буря с дъжд и градушка: затишието преди бурята, първите дъждовни капки, бушуването на водната и ледената стихия, дъгата накрая и пораженията. Парчетата град, които заснех, са едни от най-големите, които съм виждал. Сравнени с тревата около тях, те са по-големи от лешник. Снимките са правени по различно време, което съм отбелязал под снимките. Произведението на Вивалди се отнася за лятото, но в София бурите и градушките явно стават в края на пролетта – в началото на лятото. Затова и снимките ми са основно от май и юни. Градушките са датирани на 8.6.2009 г. и 12.5.2010 г. Доколкото си спомням, на останалите дати май имаше само дъжд. Нямам снимки на мълнии,които съпровождат бурите. Проявих интерес как точно се заснема това атмосферно явление, но като прочетох, че „трябва да се запасим с време и търпение и до голяма стапен да разчитаме на случайността” се отказах. По-вече информация по проблема има тук: http://4coolpics.com/article/11.html. Галерия: 12.5.2010 г., 18.32 ч. 5.9.2010 г., 17.39 ч. 22.7.2012 г., 15.56 ч. 12.5.2010 г., 18.31 ч. 22.7.2010 г., 18.36 ч. 15.6.2010 г., 17.50 ч. 12.5.2010 г., 18.35 ч. 12.5.2010 г., 08.09 ч. 8.6.2009 г., 14.01 ч. 8.6.2009 г., 14.01 ч. 8.6.2009 г., 14.01 ч. 22.6.2010 г., 18.47 ч. 18.5.2009 г., 18.29 ч. 8.6.2009 г., 14.51 ч. 9.6.2009 г., 07.28 ч. 8.6.2009 г., 14.53 ч. 8.6.2009 г., 14.34 ч.

В пост 51 ви запознах с мечтата на българина Иван Ангелов от гр. Запорожие, Украйна. Ще повторя, че тази мечта е в Запорожие да бъде издигнат паметник на хан Аспарух. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11003&p=254068 Днес попаднах на информация, от която се вижда, че неуморимият Иван Ангелов все пак е успял да реализира принос в утвърждаване на мнението, че край Вознесенка е бил погребан Аспарух: „Стъкленица от последния дом на основателя на българската държава хан Аспарух идва в Стрелча. Светинята е донесена от Украйна от гроба, открит от територията на завод Запорожкокс в Запорожие през май 1930 година. Откритието е направено от украинския археолог Владимир Автономович Гринченко. Пръстта е донесена и подарена на Стрелча от таврийските българи, от Иван Ангелов, председател на движението за запазване на историческата памет на българите и Анатолий Велчев, член на движението. Паметникът на хан Аспарух е изграден и подарен на община Стрелча на 30 юли 2011 г. и официално открит по повод 1330-годишнината от създаването на българската държава по време на празника на града. Идеята е на Иван Евстатиев, а реализацията е резултат от конкретната организация, координация и активно участие на инициативните комитети от Стрелча и Монголия, на посолствата на Република България и Монголия в Улан Батор и София, на община Стрелча, на държавници и общественици от България и Монголия. Изработката на паметника е реализирана в Монголия от монголска скулптурна група. Церемонията по вграждането на пръстта е днес. /БЛИЦ” http://www.blitz.bg/news/article/217035 В статията са сложили някакъв друг паметник. Това е паметникът на Кана Субиги Аспарух в Стрелча:

Християните си имат ежедневни задължения и нямат време да участват в управлението. За днес, например, е приготвена един тон „светена вода”. Голяма церемония ще има. Аз лично не бих искал да ме управляват хора, които вярват в „светената вода”. Имаше един лаф за народа и опиума – знаете го. http://www.blitz.bg/news/article/216986