К.ГЕРБОВ

Това за орела като военно знаме е познатата вече версия. Истината по-скоро е, че орелът от Вознесенка всъщност възпроизвежда подобна прочута статуя със символа на Цариград, издигната на Хиподрума във византийската столица, а не, че статуята е копие на пленено военно знаме. Вижда се, че и Никита Хониат не е знаел историята на статуята и си съчинява. Явно по негово време вече е било забравено по чий повод е издигната тя. Токата, открита в Кавказ е доста свободно отнесена към I-II в. Мацулевич сам стига до извода, че не може да е сарматска. Византийска е, а как попадат предмети от Цариград на север от Дунав, вече стана ясно. Пък може и да не е крадена, а да е купена от столицата. Трудно е да си представим как орелът може да бъде слънчев часовник. Мацулевич отхвърля версията, че дванадесетте бутона са христовите апостоли, но има резон това да е така. Затова на тях има кръстчета. Колкото до знаците на крилото и опашката, показано е, че това са знаци на византийския майстор. Мацулевич въобще не си е направил труда да ги разчете. Мисля, че той е работил по снимки, защото по време на Втората световна война орлето изчезва. Затова и не дава детайлни снимки на монограма и знаците на крилото и опашката. И да ги разчетем, дали е Теодор или Теодосий, има ли някакво значение. Петър пък, едва ли е от Приднепровието, по-скоро е от Тракия. Ето и още интересни интерпретации на тема „Символът на Цариград”.

Да не става дума за това: http://www.kroraina.com/thracia/madar_1.html

Легенда за сътворението на Цариград В тринадесетата година на царуването си Константин Велики поискал да построи град, носещ неговото име. Изпратил мъдри мъже в Азия, в Либия и Европа, да изберат за града преславно и представително място. Върнали се пратениците и съобщили на царя за различните места, които видели. Най-много хвалели Македония и Византия. Докато царят мислел кое място да избере за построяването на града, заспал и в съня си чул глас: „Редно е Константин да изгради градът във Византия”. Пристигайки там, царят заповядал градът да се разчертае и построи така, че да се намира между двете морета – Черното и Мраморното. Когато се провеждали разчертаванията, от дупка в земята внезапно изкочила змия и запълзяла по мястото, където се извършвали работите. Изведнъж от небето бързо се спуснал орел, хванал земята, вдигнал се с нея във въздуха и изчезнал от погледа на хората за известно време. Змията, обвила се около орела, надделяла и той паднал с нея на земята, на същото място, от където отлетял. Тогава хората притичали, убили змията и освободили орела. Виждайки това, царят изпаднал в ужас, извикал книжовниците и мъдреците и поискал да му обяснят това знамение. Размисляйки, последните казали на царя: „Това място ще се нарече Седемхълмие, ще се прослави и възвеличи по цялата вселена. Но тъй като то се намира между две морета, ще бъде блъскано от морските вълни и ще бъде достъпно за нападение от враговете, които ще застрашат съществуването му. Орелът е християнски знак, а змията е мохамедански (езически) знак. И тъй като змията надви орела, то впоследствие бусурманите ще надвият над християните, но тъй като християните убиха змията и освободиха орела, то това е предзнаменование, че накрая християните ще преодолеят бусурманството, ще завземат Седемхълмието и ще се възцарят в него.” http://idoorway.mirt...E-O-SEDMIHOLMII Тази легенда е била илюстрирана в Големия императорски дворец в Цариград с познатата ни мозайка „Орел и змия”, намираща се днес в Музей на мозайките в турската столица. Вероятно върху орела-аналой са поставяни икони като тази от VII в. от Синай. Тя има размери 22 х 9,5 см. Съществуват запазени и други подобни миниатюрни икони.

Идеята на Дорис е интересна. Аз си спомних, че съм виждал и други снимки на амвони в църквите, където има такава поставка. Не знаех, че тя се казва аналой. Служи на епископа да си сложи проповедта или евангелието, за да ги чете по-удобно. Иначе аналоят е нещо самостоятелно. Това са четирикраките поставки в църквата, върху които се поставят иконите за конкретните празници. На аналой при богослужение се слагат и евангелията или псалтирите, от които четат или припяват дяконите. Успях да открия много интересен такъв аналой. Мисля си, дали пък орлето не е самостоятелна поставка за четене. Те през VII - VIII в. са четели ръкописи, които не са били така тежки, както печатните евангелия и псалтири.

12 Януари 2009 Бараково прати писмо на Обама Благоевград. Новият американски президент Барак Обама ще получи писмо от своите адаши в село Бараково. В петък то бе изпратено по интернет, а по същото време бе пуснато и друго, но по пощата. "За да е сигурно, че поне едното ще стигне до новия държавен глава на Америка и ще му обърнат внимание", обясни кметицата Жулиета Лазова. Тя събрала по празниците "консултативен съвет", който измъдрил съдържанието на посланието. "Поздрав от китното българско село Бараково, намиращо се в подножието на Рила планина. Поводът за писмо ни е съвпадението в името на нашето село с Вашето име", пишат местните и канят в депешата Обама на гости. Владимир Симеонов http://paper.standar...?article=262438 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 2013-01-18 Картонен Обама "пристигна" в Бараково Мечтата на жителите на село Бараково се сбъдна - макар и от картон американският президент Барак Обама "пристигна" в малкото селце край Благоевград, предаде кореспондентът на БГНЕС в града. Както БГНЕС съобщи, Ричард Дамстра, аташе по културните въпроси в посолството на САЩ у нас донесе в Бараково картонения макет на 44-я президент, след като жителите на селото откриха съвпадение в имената на селото и това на Барак Обама. "Ето господин Обама е тук", на шега обяви г-н Дамстра в препълнения салон на кметството, когато служител на посолството внесе кашона, от който извади картонения Обама. Той бе поставен на видно място в залата под аплодисментите на жителите на Бараково. С топли думи към скъпия гост се обърна читалищния секретар Лалка Иванова… http://video.bgnes.com/view/38916 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Няма защо да гоним „хамериканците”. Те вече тичат към нас. Подобна на изнесената по-горе случка е станала в България през първата половина на миналия век. Тя е описана от Стефан Л. Костов в неговата пиеса „Големанов”. ГОЛЕМАНОВА. Аз пък съвсем забравих да ти кажа, депутацията е тука. ГОЛЕМАНОВ. Тука ли? Я да додат да ги видя аз тези приятели... (Големанова влиза в трапезарията.) От няколко дни ме гонят, не могат да ме намерят. Ах, човек не принадлежи на себе си. (Влизат Големанова, Криводренски и Владимиров.) Де се губите бе, приятели, та ви няма ни­какви?... (Големанов се ръкува с тях.) КРИВОДРЕНСКЙ. Хайде, честито да е! ВЛАДИМИРОВ. Честито, г-н министре! ГОЛЕМАНОВ. Благодаря! (На Криводренски.) Пак миришеш на вино. КРИВОДРЕНСКИ. Че като стана министър, на ливанто ли искаш да ти мириша? ГОЛЕМАНОВ. Де да видим какво ще ми кажете. ВЛАДИМИРОВ (се изкашлюва и започва да чете адреса): „Многоуважаемий г-н Министре и скъпи съгражданино! Много и големи са Вашите заслуги за благоденствието на нашия роден градец. Като народен учител, като политически и обществен деец, като народен представител в големите си грижи за родината не забравихте и нашия със славни заслуги в миналото роден градец. А като министър на Бълга­рия пред Вас се открива още по-широко поле за ползотворна дейност. Един ден Вий със задоволство ще се обърнете да видите дълбоките бразди по туй поле от Вашето орало. (Големанов вади кърпа и си трие очите.) Поради тия Ви големи заслуги и поради голямата подкрепа, която дадохте за съграждането на нашето читалище, нашето ученолюбиво и просветно дружество в последното си заседание Ви провъзгласи, драги съгражданино и многоуважаемий господин Министре, за свой почетен председател и Ви моли да благоволите лично да откриете готовото вече читалище този нов храм на просвета в нашия роден градец. В очакване, Вашите съграждани Ви поздравяват от глъбините на сър­цето си с новия висок пост, който заехте като министър на България, и Ви пожелават дълъг щастлив живот и дълга плодотворна дейност за града ни и отечеството. Живейте, прочее, за благото на народа ни!“ (Ръкопляскания.) ИЛИЕВА. Ах, какво мило тържество! ГОЛЕМАНОВ. Трогнат... трогнат... (Стиска им ръцете и поема от Вла­димиров адреса. Всички се натрупват около Големанов и гледат адреса. Възгласи: „Колко красиво написано, какъв почерк“.) Кой го е писал? ВЛАДИМИРОВ (скромно). Аз. КРИВОДРЕНСКИ. Цяла нощ си е играл. ГОЛЕМАНОВ. Браво!... Ти заслужаваш тук да бъдеш учител, с това краснописание аз няма да те забравя. КРИВОДРЕНСКИ. А-а, не си го даваме ний. ГОЛЕМАНОВ. Драги съграждани! ГЛАСОВЕ. Пет. пет! ГОЛЕМАНОВ. Вашият адрес тъй дълбоко ме трогна, че не намирам думи да кажа нещо повече за себе си от това, което вий казахте, и от това, което каза целокупният български народ, като ме постави на най-високо място да ръководя съдбините му. Аз съм се грижил за вас и, дай, боже, живот и здраве, пак ще се грижа и трудя за вас. С благодарност приемам голямата чест, която ми отдавате"Обещавам ви да дода тържествено да открия новия храм на културата в нашия роден градец и ви обещавам да доведа на туй културно тържество и нашия любим господар, комуто неведнъж съм разправял за вас и за нашето родно огнище. Много здраве на моите мили съграждани и им занесете този скъп дар (вади ключ, отваря писалището и взема един плик), който за вечни времена ще краси новия храм и ще назидава потомството... (Вади от плика един стар пожълтял малък портрет.) Това съм аз... Големанов... учителят Големанов! Нека види мало и голямо, как от прост учител с труд и чест се издигнах на най- високото стъпало, на върха!... (Подава портрета на Криводренски, този го поема с недоумение. Ръкопляскания.) На, уголемете го и го окачете на най-лично място в читалището. ИЛИЕВА (като взема портрета от ръцете на Криводренски). Какъв мил спомен! (Предава портрета на други гости.) ГОЛЕМАНОВ. Най-скъпият ми спомен от миналото, с дълбока тъга лиша­вам семейството си от него... Но там той ще бъде по-полезен. (Ръкува се с Криводренски и Владимиров.) Хайде, носете си много здраве и ми пратете едно заявление за помощ... аз ще ви издействувам от прави­телството една помощ за читалището. Д-Р ЖИВКОВ. Това е най-важното... (Гласове: „танци, танци“) Гостите се дръпват в салона, пианото засвирва фокстрот.) ВЛАДИМИРОВ (на Криводренски). Е?... (Криводренски го гледа, без да отговори. Владимиров го дърпа за ръката.) Е, какво ще кажеш за това? КРИВОДРЕНСКИ. Чакай... чакай да се опомня. ГОРИЛКОВ. На, гледай и се опомни! (Дава му портрета.) КРИВОДРЕНСКИ. Тоз ли бил скъпият дар, дето толкоз му се надявахме? ГОРИЛКОВ. Това и дяволът не би могъл да измисли! ВЛАДИМИРОВ. Аз казвах... аз казвах! (Дръпва портрета от Криводренс­ки.) Тази смет няма да окача в читалището. (Хвърля портрета на пода.) ГОРИЛКОВ. Какво правиш... полудя ли? Ако види, като муха ще те смаже. (Поема портрета.) ВЛАДИМИРОВ. От него не се боя, да не мисли той, че може да ни разиг­рава, както си ще! КРИВОДРЕНСКИ. Министър, а? Чакай да нахокам това магаре, че да за­помни как се разиграват кмет и директор ? (тръгва към салона). ГОРИЛКОВ (затваря бързо вратата на салона и се изпречва пред него). Стой... не прави скандал пред хората... не го ли знаеш какъв е, когато се разсърди? КРИВОДРЕНСКИ. Одеве трябваше, но дума не ми доде на езика... (С юм­рук пред носа на бюста.) Лъжец, глупец, скъперник! (Плюе пред бюста.) ГОРИЛКОВ. Хокай, колкото щеш, тоз носи. ВЛАДИМИРОВ. И онзи носи, но от по-силните. ГОРИЛКОВ. Е, като сте по-слаби, вървете си и давайте заявление. ВЛАДИМИРОВ. От държавата и без него можем да искаме. КРИВОДРЕНСКИ. Пак за сметка на държавата... тоя благодетел, тоя заслужил мъж! ГОРИЛКОВ. Та вие сами проглушихте света с неговите заслуги... Голема­нов тъй, Големанов онъй! ………… Този паралел може да бъде коментиран по най-различни начини. Аз обаче, ще се пиша неутрален, като извънземния Алф и само ще кажа: Майтап, бе, Уили!

Има все пак резултат: орелът от статуетката, намерена край Вознесенка, не може да бъде оприличен на конкретен реално съществуващ вид.

Снимката от крилото на орела е оригинална, защото е от книгата на Георги Костов. Има я и в статията на Живко Войников. Аз като се загледах във втората снимка на целия орел, която пуснах вчера, стигнах до извода, че тя май е оригинална. Защото се вижда, че материалът е сребро. Докато за копието в НИМ казват, че било от бронз. Към Варлорда: и да не пропуснеш да отбележиш – БГ Наука, К. Гербов. Аз още като четях статията на Шаповалов, съзрях в нея, че идеята за погребение на Светослав е толкова нелепа, колкото и за погребение на Аспарух. Човекът я е написал, за да покаже, че най-лесно е да се измислят фалшиви версии. Моята версия обединява фалшивите руска и българска версии, последната с малка корекция. Все пак и аз трябва да вложа известно интелектуално творчество.

Действително не е лоша идеята да се идентифицират видът на орела и змията. Ето по-големи снимки, с предупреждението, че са на копието от нашия Национален исторически музей. Подобни „орли” са намирани и в други археологически находки в Украйна, но са без змия. Ако не сте прочели още този материал, прегледайте го. http://www.bulgari-i...voznesenska.pdf

Чисто самостоятелен, патриотичен принос за пълното изясняване произхода на находката „орел” при Вознесенка, в традициите на най-доброто в българската историография. Само за паметника нямам идея. Смениха системата и у нас и в Украйна. Иначе колко хубаво щеше да бъде: паметник на видния държавник Леонид Брежнев и на рамото или в ръката му кацнал българския „царски” орел. Брежнев наричаше българите „балхари” и всъщност изпревари с откритието си тези, които свързаха България с Царство Балхара, нашата прародина.

Значи. Орелът е родова реликва на семейството на княз Михаил Български, този, който Константин Багренородни и Теофилакт Охридски са прекръстили на Борис. Първоначално е бил притежание на брата на Михаил - Докс Български. На крилото на орела е поставен знак с неговото име. След смъртта на Докс, орелът попада (вероятно като играчка) в Петър, син на Симеон, внук на Михаил. Поставят на гърдите на орела монограм с името на новия му притежател Петйо (умалително от Петър). При нахлуването на киевския княз Светослав в българската столица, орелът е взет като плячка. След смъртта на Светослав, той е погребан с военните трофеи – царските български реликви - край Вознесенка.

С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС). След въвеждането на еврото като национална валута на страната ни, на новоотпечатваните евробанкноти заедно с латинските и гръцките букви ще бъде отпечатван и надписът „Евро“ на кирилица, но вероятно преди това ще се появи надписът ЕЦБ на кирилица през 2013 година. http://bg.wikipedia....лица Аз не искам да споря с никого. Просто обяснявам как стоят нещата: кирилицата е официален език в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. А уговорката на евробанкнотите да пише „евро” , бе това да стане, след като тази валута стане официална за страната ни. Лично аз се изненадах като видях тия дни, че нещата са се изменили. Те са се изменили дори и спрямо съобщението от ноември м. г. http://www.vesti.bg/...=40&oid=5279371 БНБ се чуди защо останал не разбран фактът, че "с този исторически акт кирилицата влиза в употреба в еврозоната и разширява влиянието на еврото като глобална валута". И как ще стане това, като тази валута не става официална за никоя страна, използваща кирилицата? От Черна гора трябва да почерпят. Ние им издействахме от май т. г. да си имат европейска валута, на която да пише „евро”. Виж Valuta Evro (EUR) в http://sh.wikipedia.org/wiki/Crna_Gora. Само че защо статията е на сръбскохърватска латиница: нали в Черна гора се използвала кирилицата? Поне така обясняват в рекламата на банката. Заедно с „еврото” трябваше и ние да влезем в еврозоната. Да го кажат. А те чисто демагогски обясняват, че „основното послание на новите банкноти останало недостатъчно разбрано”. Какво да разберем? Нека обяснят как сега с новия надпис „еврото ще стане глобална валута”. Как да няма политика тук, след като провалът на политиците се представя като успех! Пореден. Аз лично виждам новите евробанкноти като насмешка и подканяне: какво става, нали щяхте да влизате в еврозоната, ето и парите ви отпечатахме, както обещахме... И от БНБ разбират тоя намек и да не ни правят на будали. Поне аз не се считам за такъв.

Днес се отбелязва световния ден на „Бийтълс” http://dariknews.bg/...icle_id=1025230 Аз не съм сред почитателите, които харесват всичко изпято от тях. Но считам за висша класа песните на Пол Маккартни, като Hey Jude и Let it be. Това си е класика в жанра. http://www.youtube.com/watch?v=KfK3u485lGs

07-11-2006 НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ЩЕ ИСКА ОТ БРЮКСЕЛ ДА ПИШЕМ ЕВРО, А НЕ ЕУРО Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев ще се срещне на 10 ноември в Брюксел с Жан-Клод Пири, генерален директор и съветник по юридическите въпроси към Генералния секретариат на Съвета на ЕС, както и с други представители на европейски институции, за да представи българската позиция по отношение на изписването на единната европейска валута на кирилица. България ще настоява да се запази установената вече в страната ни форма евро, а не еуро, както искат да бъде утвърдено от Европейската централна банка, съобщават от министерството на държавната администрация. Дискусията по отношение на официалното изписване на европейската валута euro на български език е особено актуална с предстоящото членство на България в Европейския съюз, с което българският език ще стане един от официалните езици на ЕС. Този въпрос беше обсъждан още през 1995 г., когато бяха приети препоръките на Института за български език да бъде установена графичната форма евро. Това изписване е възприето и в Договора за присъединяване на България към ЕС и вече се е наложило в съвременния книжовен език. Дискусии около изписването на единната европейска валута е имало и в други страни-членки на ЕС - Литва, Латвия, Малта, Словения, Унгария, Гърция и др. Повечето от тези държави са изтъквали аргументи като национални лингвистични традиции или близостта на съответното за страната изписване на валутата с името на континента Европа, когато са се опитвали да защитят езиковите си особености и произлизащото от тях различно изписване на европейската валута. Тези аргументи не са възприети от ЕЦБ и те са били принудени да възприемат употребата на euro. С изключение на Гърция обаче всички те използват латиницата, т.е. проблемът при тях може да се възприеме като правописен, тъй като става въпрос за различни версии на една и съща азбука. ЕЦБ отхвърля исканията на тези страни-членки за различно изписване на валутата заради трудностите за промяна на дизайна на евро-банкнотите, които трябва да отразяват всички възможни изписвания на думата euro. ЕЦБ обяснява още, че думата euro е изкуствено създадена именно с цел да бъде еднакво въведена и използвана във всички страни-членки на ЕС. Приема се, че всички държави са направили известни компромиси при въвеждането й. Изрично се подчертава, че euro не произлиза от английското наименование на континента Европа (Europe). Съгласно регламент на Европейския съвет наименованието на европейската валута трябва да бъде еднакво за всички страни-членки на ЕС, но като се взема предвид съществуването на различни азбуки. България и Гърция са двете страни, които използват азбука, различна от латиница. С присъединяването си към ЕС Гърция частично е променила изписването на европейската валута според изискванията на ЕЦБ. Паралелът с гръцкия подход обаче не е точен, тъй като графичната промяна в изписването на думата не е довела до промяна в произнасянето, какъвто би бил случаят с България. http://www.europe.bg...6546&category=5 –––––––––––––––––––––––– За Епизод 2, чети тук: http://lex.bg/bullet...06&tp=n&id=3795 Вижда се, пак сме наблегнали на уникалността на държавата ни. И понеже сме били много упорити, от ЕС са разбрали, че единствения начин да се отърват от нас, е като ни уйдисат на акъла. Отстъпили са за наименованието на валутата, ама ни затвориха атомните енергоблокове. Не знам гърците какво са отстъпили, но в тяхното ЕУРО има буквата „омега”, която всички знаят, че е гръцка. Бих искал да запитам съфорумниците, които ходят по евространите или живеят там, как кореспондират с живеещите там. Звучи ли „гордо” думата „евро”.

А в коя от тези държави еврото е официална валута? Ний си го разбираме, ама гърците ще кажат, че надписът „ЕВРО” е изписан с гръцки букви. Ползващите латинската азбука пък ще решат, че буквите са от нея. Единствено в „ЕЦБ” има уникални букви от кирилицата. По-скоро трябва да се набляга на наименованието на валутата. Ако го бяха изписали не на кирилица, а на латиница – EVRO, щеше да се разбере, че ние не използваме думата „еуро”, а „евро”. Иначе самата валута не я ползваме официално. Навремето царистите и най-вече Никито Василев се хвалеха как успели да издействат да се напише „евро” на банкнотите. Ама се предвиждаше от 1 януари тази година да сме членки на евросъюза. След няколко месеца банкноти ЕВРО ще има, но тя няма да е национална валута на България. Тя цялата ни работа е първом да се похвалим, пък то каквото си има да стане – ще стане. Как беше: хубава работа, ама българска! Интересно и защо казваме „евро”. Нали чуждите думи трябва да се въвеждат в българския език с автентичната им фонетика?

Блус, кънтри, ето и „Блажени години, рокендролът беше млад”.

Златарят не е бил так толкова калпав, защото направо си е направил лигатура Е и Г. Ако Е е грешка и правилната буква е К, то в разчитането при всички случаи трябва да се добави и Г. Ще стане тогава „Кубрат Ювиги”. Дрънка, нали! Какво е написал в действителност златарят, само той си знае. Ако е допуснал грешка, защо поръчителят на пръстена не го е накарал да поправи грешката си, ами е взел пръстена? За какво са му били необходими два еднакви пръстена, при това единият фалшив? Да не би в Малая Перешчепина да е погребан самия златар, заедно с бракуваните си пръстени? А „правилният” пръстен да е в собственика, незнайно къде погребан.

При удивителната еднаквост в средната част на пръстените, крайните букви в хоризонталните рамена доста се различават. Да вземем чертата в лявата (първата) буква: защо на единият пръстен е хоризонтална, а на другата - вертикална. Това е преднамерен акт и не може да се получи от несръчност.

В гръцкия език Θ се поставя обикновено в началото на имената. Например Тесалоники, Тома, Теофан, Теофраст, Теодор и т. н. Вътре в думите се среща рядко, а „Кубратос” и „патрикиос” в гръцките хроники са с „т”. Поставена вляво, тя направо подсказва, че е начална за името. Както е в монограма на патриций Теодор.

Защо пропускате Θ (тита), с която вероятно трябва да започне разчитането? Бобрински е разчел този пръстен ΘΕΛΕΠΧΑРОΥ. Вероятно вляво от Θ пък e I (И).

Тази тема я готвех отдавна, но покрай изгубването и на дюните в Несебър, се получи актуална. Докато се ровех в нета да видя какво пише по този въпрос, пак попаднах в сайта на Дойче Веле. Там в статията „Истината за дюните на Несебър” са отпечатали тази илюстрация. http://www.dw.de/РёС...СЉСЂ/a-16502380 Голяма грешка има в картинката. От радиото не са разбрали, иначе нямаше да я поместят. Сувенирната чаша в средата е менте. Къщата на нея не е от Стария Несебър, а от Стария Созопол. Сега не знам чия собственост е, но на времето това беше почивна база на художниците или на писателите –нещо такова беше. Снимката с къщата е от http://4coolpics.com...nty/129595.html. Под нея пише от къде е.

Църквите в Несебър Несебърските църкви са издигнати през различни исторически периоди. Най-интересни в архитектурно отношение са строените през ранно-византийския период (V-VI в.) и през средновековието (X-XIV в.). Ранно-византийските църкви са базилики, най-известна от тях е Старата митрополия „Света София”. Новата митрополия „Свети Стефан” е също базилика, но е строена през Средновековието. Кръстокуполният тип е представен от четири църкви: „Свети Йоан Кръстител” (X – XI в.), „Свети архангели Михаил и Гавраил” (XIII в.), „Свети Йоан Алитургетос (Неосветени)” (XIV в.) и „Христос Пантократор (Вседържител)” (XIV в.). Първата се отличава с по-строги форми и изцяло каменен градеж, останалите са със смесена зидария – редуване на камък с тухли, при което е постигнат подчертан декоративен ефект, подсилен с включването на декоративна керамопластична украса. Последните църкви са едни от най-характерните преставители на т. нар. живописен архитектурен стил, богато развит по българските земи през ХII –XIV в. Тази част от галерията всъщност не показва някакво сериозно отличие спрямо съществуващите и днес обекти. Даже една от църквите - „Христос Пантократор (Вседържител)” е реставрирана и днес изглежда по-добре от преди. Старите снимки с църквите са от тези, за които споменах – точно такъв поглед към тях фотографът вече не може да направи, защото околното пространство около тях е свито, поради новопостроените сгради. Старата митрополия през 80-те години на миналия век. Църквата „Света София”, т. нар. Стара митрополия, е трикорабна базилика, с нартекс и атрий (вътрешен двор). Централният кораб е по-широк, завършва с абсида - полукръгла отвътре и тристенна отвън. Построена е в края на V и началото на VI в., реконструирана е през VII в. През Средновековието служи за катедрален храм на Несебърската епархия. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът (стъпалата, където са седели духовниците ). Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Църквата „Свети Йоан Кръстител”, X – XI в., 70-те години на миналия век. Каменната църква „Свети Йоан Кръстител” от X – XI в. е с висок цилиндричен барабан на купола и приятни, добре пропорционирани обеми, изградени от ломен камък, споени с хоросан. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Църквата е без притвор. Западната, северната и южната фасада са аркирани. Църквата е измазана и стенописана. Църквата „Свети Стефан” (Новата митрополия), XII в., 80-те години на миналия век. „Свети Стефан” (Новата митрополия) е трикорабна базилика от XII в., запазена почти в първоначалния вид. Средният кораб се издига високо над страничните и е отделен от тях само с по една колона, над която са прехвърлени широки арки. Източната фасада с три високи апсиди е най-богато разработена. Украсена е с ломбардска аркатура и керамични розети, които тук се явяват за пръв път в българската църковна архитектура. Църквата „Свети архангели Михаил и Гавраил”, XIII в., 1978 г. „Свети архангели Михаил и Гавраил” е построена през XIII в. Тя е еднокорабна от варианта, наречен „стегнат кръст”. Има притвор и широк купол. Над притвора се е издигала четвъртита звънарница. Каменна стълбичка, водеща към нея, е скрита в западната стена на църквата. В храма се влиза през три врати – една на северната стена към кораба и две към притвора. На изток църквата завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Богата е и външната й украса. Арките са подчертани от тройни редици зелени глазирани „панички”, а под тях пространствата са изпълнени с шахматно наредени каменни блокчета и двойки тухлички. Църквата „Свети Йоан Алитургетос (Неосветени)”, XIV в., в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. „Свети Йоан Алитургетос (Неосветени)” се отнася към XIV в. Има квадратен план. Четири полуцилиндрични свода около барабана на купола образуват характерния за типа кръст, пространствата между раменете са оформени с арки и слепи малки куполчета. Пластичната декорация по фасадите е изключително богата. Най-атрактивни са източната и северната фасада, където между реда от големи двустъпални ниши са вмъкнати по-ниски и тесни ниши с вдлъбнато поле. Над тях има ломбардска аркатура в един и в два реда с различни растителни, животински и антропоморфни мотиви и тухлен корниз. Люнетите са украсени с разнообразни мотиви от тухли. Църквата „Христос Пантократор (Вседържител)”, XIV в., 70-те години на миналия век. „Христос Пантократор (Вседържител)” също е от XIV в. Тя е с подчертано издължена източна част с дълбоко предолтарно пространство, загатнато с два масивни стълба, но не е засводено самостоятелно. В средата на наоса четири колони носят високия купол чрез пандантиви. Рамената на кръста и пространството между тях са покрити с полуцилиндрични сводове, а над просторния притвор има елиптичен свод. Над него също се е издигала кула-звънарница, до която се достига чрез тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. Всяка от фасадите има богато индивидуално оформление, но общото въздействие е единно.

Пристанището в Несебър Пътническото пристанище в Несебър се намира до стария град. В заливчето, скрито зад вълнолома пък се намира(ше) рибарския кей. Тук няма да показвам как изглежда днес тази част на полуострова. Снимките са от 1960-1985 г. Пристанището при вълнолома в 1960. Пристанището при вълнолома в 1965 г Пристанището и новата част на Несебър, 60-те години на миналия век. Пристанището и новата част на Несебър (в дъното се вижда старата каменна мелница), 70-те години на миналия век. Несебър при пристанището, 1965 г. Несебър при пристанището, 1983 г. (на заден план се вижда къщата на капитан Павел) Морската гара, 1980 г. Морската гара, 1980 г.

Едновремешна разходка из Несебър Несебър е един от най-древните градове в България. Разположен е на малък полуостров в Черно море, свързан със сушата чрез тесен провлак. Основан е около 510 г. пр. н. е. от гръцки колонисти на мястото на тракийско селище. Наречен е от основателите си Месемврия, по-късно славяните го наричат Несебър. Запазени са останки от входната врата и стените на античната крепост. Има около 40 исторически църкви, от тях 14 са по-запазени, някои са въстановени. През вековете на османската власт градът запада. Съживяването му започва отново през XVIII – XIX в. След Освобождението е малко рибарско и лозарско селище. През 1956 г. старата част на Несебър е обявена за архитектурен, градоустройствен и археологически резерват. От това време строежите в района на полуострова рязко се ограничават, а за малкото нови сгради се иска да бъдат в стария класически възрожденски стил. Това обаче е спазвано само до 1989 г. Старият Несебър (б)е своеобразен архитектурно-етнографски музей на открито, включващ двуетажни къщи във възрожденски стил, свързани с тесни калдъръмени улички. По-забележителни от историческите къщи са тези на Панайот Мускояни, превърната в постоянна етнографска изложба, на Диаманди, на капитан Павел, на Васил Ламбринов. Запазените и възстановени църкви дават възможност да се проследи развитието на средновековната християнска архитектура по българските земи. За припомняне на по-старите поколения и за създаване на възможност на по-младите да видят как е било преди, реших да покажа изгледи от Несебър от периода преди той да влезе в Списъка на културните паметници под закрилата на ЮНЕСКО и малко след това: 1970 – 1987 г. Общ изглед, началото на 70-те години на миналия век, дървената мелница още не е монтирана. Провлакът и възстановената входна врата, 1984 г. Крепостната стена на града,1987 г. Градинката пред църквата „Христос Пантократор”, 1978 г. Изглед към църквата „Свети Стефан”, 1978 г. Стара кула на пристанището, 1978 г. Възрожденска улица, 70-те години на миналия век. Къщата на капитан Павел при пристанището, 1987 г. Реставрирана къща, 70-те години на миналия век.

Днешното състояние на Стария Несебър Несебър през 60-те години на миналия век и днес. „Преди двайсетина години дебеловратият човешки пейзаж нахлу по черноморското крайбрежие и го задуши с мутробарок и чалготеки. Оцапан бе дори уникалният Несебър. И ако сега не успеем да го поизчистим, ще го загубим.” Това мнение представено по Дойче Веле, на което попаднах случайно в интернет, ме върна към 2010 г., когато се разгоряха силни страсти по повод искането на градските власти всички незаконни постройки и достроявания по сградите в стария Несебър да бъдат премахнати. „Старинен град Несебър влиза в Списъка на световното наследство през 1983 година, когато е призната неговата „извънредна универсална стойност". Но през 2010 година 34-та сесия на Комитета за световно наследство прави една много тревожна констатация за „тежки изменения, дължащи се на неприемливо развитие на градската тъкан, които са заплаха за универсалната стойност, целостта и автентичността на ценността". Комитетът предупреждава, че съществува риск Несебър да влезе в Списъка на световното наследство в опасност, което може да бъде прелюдия към неговото изключване от Световното наследство.” Цитатът е пак от същото място http://society.actua...l#ixzz2Bnu3h5rB. Не съм ходил скоро в Несебър. Гледам в интернет снимки ог града, но те ми изглеждат някак непривични с това, което съм виждал преди години. В първия етаж на старите сгради са открити магазинчета със закачени над тях надписи на фирми, най-често на латински език. В други снимки обектите изглеждат някак свити, което си обяснявам с липса на достатъчно свободно място около тях, за да се намери подходящ ъгъл за направа на фотографията. Вероятно е построено нещо ново там. Паркираните коли и пътните знаци също не стоят добре в снимките на интересните старинни обекти. Несебър през 60-те години на миналия век и днес. Особено ме впечатли днешният вид на самия полуостров, гледан от птичи полет. Той е силно променен, като около него е направен насип и е прокаран околовръстен път. Изградено е ново яхтено пристанище вляво от провлака. Оформен е нов залив на другия край, вероятно пак за воден спорт. Ясно се вижда как някои сгради са се сдобили с още един етаж отгоре и църквата вече не се очертава сред покривите на съседните къщи. В един любителски пътепис прочетох: „Старата и новата част на Несебър се свързват от провлак където е разположена старата мелница на града.” Тази дървена мелница, мисля, беше въстановена през 70-те години на миналия век. В началото на провлака, „на континента”, също има мелница: масивна, каменна. Останки от подобна мелница има и в североизточния край на полуострова. На снимката долу вляво се виждат двете каменни мелници – едната на преден план, другата в далечината. От дървената мелница няма и следа, защото снимката е от шейсетте години. Общ изглед, 60-те години на миналия век и старата мелница днес. На мястото на мелницата в новия Несебър днес има хотел. Казва се... „Мелницата” и можете да се досетите каква атракция има в него. „Хотелът има автентичната архитектура и уникален дизайн – се казва в рекламата на хотела. - Във вътрешността на хотелския комплекс се намира Вятърната мелница - културна и архитектурна забележителност, датираща от средата на XVIII в.” Моето предложение е в рекламата да се добави: „която е била паметник от културното наследство на ЮНЕСКО”. (Повече за съвременното битие на старата мелница виж тук: http://www.besove.bg...-Несебър ) Днес в Старият Несебър преобладава достроеното и новопостроеното, което изцяло е изменило вида му от времето, когато тази част на града попадна под егидата на ЮНЕСКО. Изгледите за бъдещето са не само, че няма да може да се „поизчисти” града, ами настъплението на модерното ще продължи да навлиза в него. Всичко това се вижда от сравнението на снимките по-горе.