К.ГЕРБОВ

Куба В чест на българския юбилей Министерството на съобщенията на Куба пуска в употреба пощенски блок с наименование „България - 1300-години / ЕКСПО - Международна филателна изложба „България-81”. Кубинците са искали с един куршум да ударят два заека. В случая филателната изложба с гръмкото име „България’81” е посветена не на юбилея на българската държава, а на ловът. Самата изложба се провежда по време на Световното ловно изложение ЕКСПО-България’81, състояло се в Пловдив. Все пак на марката в блока също е написано „България 1300-години” и това е водещото мероприятие, предизвикало появата на филателното издание. За сюжет на блока е използвана репродукция на художествената композицията „Майка с дете І” на известната българска графичка Златка Дъбова. В очертанията на марката, която е с номинална стойност 50 сентавос, е попаднала като горната, същинска част от картината - майката с детето. Художественото оформление на блока е дело на кубинския художник Алберто Франка. Валидирането на блока е съпроводено с илюстрован първодневен плик и първодневен печат. Първият е с познатото вече мото „България 1300-годишни” и има за илюстрация бившия мавзолей на Георги Димитров в София. Първодневният печат, употребяван в пощенска станция Хавана 6, пък е с надпис „Световна филателна изложба България’81” и показва дата 14 юни 1981 г. - денят, когато изданието е пуснато в продажба за употреба. Има съобщения, че във връзка с появата на филателното издание, кубинската външнотърговска фирма „Копрефил” е разпространила масово в целия свят красива, пъстра рекламна листовка, в която на испански, английски и френски език били изложени подробности около най-съществените събития в тринадесет вековната история на България. Съществено място било отделено на личността и делото на Георги Димитров, както и на големия авторитет, който социалистическа България е завоювала на международната политическа сцена. Никарагуа На 2 септември 1981 г. пощенската администрация на Никарагуа издава филателен блок за въздушна поща с текст „1981 - 1300- години от основаването на българската държава”. В него, като марки без перфорация, са оформени четири илюстрации. Между тях е поместена споменаваната вече емблема с изображение на Мадарския конник и годината 681. Стойността на блока е 10 кордоба. Сюжетите в четирите илюстративни полета представят моменти от първите години на българската държава: среща на хан Аспарух със славянските князе, Аспарух преминава Дунав, сключване на мир с Византия, Аспарух строи столицата Плиска. Първодневният печат, употребяван в Манагуа в деня на валидирането, е само с наименованието на изданието. Има и първодневен плик, за илюстрация на който е послужило известното „Старозагорско лъвче” (фигурата на лъв от плоча, намерена в Стара Загора). Мексико „Мексико по някакъв начин се идентифицира със съдбата на България, с нейната култура, мечти и стремежи. Затова за честването на 1300-годишнината там бе създаден комитет, който се оглавяваше от съпругата на президента. Самият държавен глава [Хосе Лопес Портильо] беше почетен председател. За честването българите изпратиха една страхотна изложба и тя беше подредена в най-хубавия музей. За откриването й бяха пратени покани на повече от 2000 души и всички те дойдоха. Пристигна и делегацията с Людмила Живкова” (от интервюто на Б. Герасимов). Марките на Мексико с текст „1300-години от основаването на българската държава” са валидирани на 19 септември 1981 г. Техните стойности и сюжети са: 1.60 песо - „Десислава”, детайл от ктиторския портрет-стенопис в Боянската черква в София (фотография); 4.00 песо - ритон от тракийското Панагюрско съкровище с глава на овен (цветна рисунка); 7.00 песо - Мадарския конник (цветна рисунка). Художник на изданието е Рамон Алкантара Родригес. Валидирането е едновременно в столицата Мексико сити и 24 града на 19 щата. Което означава, че са били използвани 25 първодневни еднотипни печата с текст „13 века от основаването на българската държава”, илюстрация държавния герб на България от 1971 г. до 1991 г. и наименованието на града, в който е пощенската станция. За филателистите е оформен първодневен плик с илюстрация бившия мавзолей на Георги Димитров в София. Така мексиканската поща отбелязва и 100 годишнината от рождението на първия държавен ръководител на НРБ, която бе чествана в 1982 г. Пощенските станции, в които са били предоставени специалните печати са: Мексико сити, Тихуана и Мехиакали (щат Баха Калифорния), Вера Крус, Орисба и Халапа (Вера Крус), Акапулко (Гереро), Леон и Селая (Гунахуато), Дуранго (Дуранго), Керетаро (Керетаро), Тореон (Коауила), Монтерей (Нуево Леон), Оахака (Оахака), Пуебла (Пуебла), Секатекас (Секатекас), Сан Луис Потоси (Сан Луис Лотоси), Кулиакан (Синалоа), Ермосийо (Сонора), Мотаморос (Томаулипас), Гуадалахара (Халиско), Тукстала (Гутиерес Чиапас), Чиуауа и Сюдад Хуарес (Чиуауа) и Мерида (Юкатан). Афганистан, Корея, Сирия Малкоформатна, но красива марка от 20 афгани, с текст „1300 години България” и илюстрация барелефа с лъв от Стара Загора, пуска пощенската администрация на Афганистан в края на 1981 г. Същият текст е поместен на френски език и пущу в първодневния печат, употребяван в Кабул на 9 декември 1981 г. През 1981 г. във филателното отбелязване на 1300-годишнината на българската държава се включва и Корейската народнодемократична република. Нейната марка от 10 чона е много красива и пълна с изобразителни елементи, показващи историческия път на България. От двете страни на поставения в центъра на марката български държавен герб във вида му от 1971 г. са представени в доста свободен вид крепостните стени на старата столица Търново с втория вход на днешния Царевец (отдясно) и внушителната сграда на бившия Партиен дом в новата столица София, с петолъчката естествено (отляво). На преден план е показан образът на основателя на българската държава - Аспарух. Има точно такава графична рисунка на Борис Ангелушев. Вероятно е използвана именно тя, като е направено допълнително оцветяване. На заден план се вижда фигура от неидентифициран паметник (?) И до днес не се знае нещо повече за марката на Сирийската арабска република, или както накратко се нарича тази държава - Сирия, освен това, което ни показва самата марка. Вижда се, че изданието със стойност 380 пиастра, на което е изписано „поща”, има мото „1300 години България”. На него са представени българския трикольор (заедно със сирийския) и българския държавен герб от 1971 г. Позната сграфито рисунка на въоръжен конник от Плиска насочва към миналото на България. Особено силно впечатление правят двете разтворени ръце, пускащи в полет гълъб на мира. С този символ се подчертават тогавашните усилия на българската държава за запазване на мира в света, което се изразява в ред инициативи, между които и асамблеята „Знаме на мира”. Бенин Трисъставното филателно издание на Народна република Бенин за 1300-годишнината на българската държава се появява на 2 декември 1981 г. За сюжет на марката, както и за илюстрация на първодневния плик, е послужила отново известната керамична икона на Свети Теодор Стратилат от Патлейна, Велики Преслав, отнасяна към ІХ в. Добавена е и юбилейната емблема в нейния вариант с текст на френски език: „13 века българска държава”. На първодневния печат от столицата на Бенин Котону, който е само с текст, обаче е изписано: „1300 години българска държава”. Марката е за въздушна поща с номинална стойност 100 франка. Качеството на проекта и полиграфичното изпълнение на изданието е на изключително високо ниво. Виетнам С известно закъснение на 7 май 1982 г. Виетнам пуска в употреба три марки, посветени на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Вероятно това е написано на виетнамски език в горната част на марките, като са добавени годината на основаването на България и годината на юбилея: 681-1981. Марките са с номинални стойности от 30 и 50 хао и 2 донга. Сюжетът е еднакъв и за трите марки: българският държавен герб и венец от рози. Не е известно кой е дал вида на българския герб на виетнамския художник, но фигуриращият върху марките, не е актуален за 1981 г. Това е гербът на Народна република България, употребяван от 1948 до 1971 г. (?) Венецуела На 2 юни 1982 г. в столицата на Венецуела, Каракас, Националната филателна служба към Министерството на транспорта и съобщенията (IPOSTEL) валидира пощенска марка с текст „1300 години от основаването на българската държава” и илюстрация роза - един от символите на нашата страна. Номиналната стойност на изданието е 65 сентаво. Текстът и стойността са разположени върху марката и оцветени по начин, насочващ към българското национално знаме - бяло, зелено, червено. Специалният печат, придружаващ пускането на марката в употреба (Dia de Circulacion), има дата 2-6-82 и е със същите текст и илюстрация. Макар и не толкова ефектен, за събитието е отпечатан и сувенирен първодневен плик с наименованието на изданието.

За честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава са създадени юбилейни комитети не само у нас, но и в чужбина. Последните са оглавени или от държавни глави, или от политически личности и изтъкнати дейци на изкуството, културата, науката. Благодарение на пропагандирането на юбилея, в света научават нещо повече за България. Международният авторитет на страната започва видимо да се утвърждава, за нея се заговорва повече, гледа се с по-голямо уважение на историята и културата й. По време на ХІІІ-тия конгрес на Съюза на българските филателисти, състоял се на 11 декември 1982 г., заместник-председателят на Комитета за култура и главен секретар на Оперативното бюро на Общонародния комитет за честване 1300-годишнината на България, Тодор Рибаров, съобщава следното: „Забележителният юбилей създаде възможност за ново, голямо завоевание на българското филателно движение — издаването на пощенско-филателни материали, посветени на 1300-годишнината, прекрачи границите на България. Чрез Всемирния пощенски съюз Министерството на външните работи, Министерството на съобщенията и Съюзът на българските филателисти поставиха пред чужди пощенски администрации въпроса за издаване на филателни материали, посветени на 13-вековния юбилей. Системни и целенасочени усилия в това отношение бяха положени през 1980 и 1981 г. и тази дейност ще продължава с още по-голяма настойчивост. Трябва да оценим по достойнство огромната практическа дейност и постигнатите успехи в това отношение: пощенската администрация на ООН издаде серия от 4 марки за юбилея на България, с които постави началото на своя нова поредица „Културни паметници”. Пощенски марки и блокове за 1300-годишнината вече са тиражирани в Куба, Мексико, Никарагуа, Сирия, Бенин, Мозамбик и КНДР (всичките са с първодневни пликове и печати). В най-близко време се очаква да бъдат пуснати в употреба юбилейни марки в СССР, Лаос, Венецуела, Виетнам и Афганистан. В тази насока са предприети практически стъпки от страна на националните пощенски администрации на Кампучия. НДР Йемен, Кипър, Нигерия и Индия. Може да се очаква развитие на подобни инициативи в Италия, Сан Марино, Иран, Франция. Пощенски пликове и печати и пощенски картички бяха издадени в ГДР, УНР, Полша, ЧССР, Испания и Турция. Тепърва предстои да бъде дадена оценка за постигнатото в чужбина, но е несъмнено, че издаването на пощенско-филателни юбилейни материали от други пощенски администрации има и ще има огромно пропагандно и престижно значение за нашата древна и млада социалистическа родина. Тази перспективна дейност в полза на мира и сътрудничеството между народите под знака на 1300-годишнината се развива и във връзка с предстоящи бележити годишнини през това десетилетие. Редица пощенски администрации включиха в своите издателски планове 100-годишнината от рождението на Георги Димитров. За този юбилей вече се подготвят пощенски материали в СССР, ГДР, ЧССР, УНР, Полша, Монголия, Куба, Кампучия, Лаос, Бенин и т. н. Неоценима е ролята на филателното движение в осмисляне и популяризиране на масива от събития и юбилеи на нашата история през идните десетилетия. 1300-годишнината бе повод за разширяване територията и утвърждаване на това движение — то се обогати с нов опит и конструктивни решения. В Мексико излязоха три марки и сувенирна листовка. Направени са 25 юбилейни печата на различни градове, с които се подпечатва цялата кореспонденция в тези райони през определен период.” Данните, изнесени от Тодор Рибаров, за появилите се вече и за очакваните тогава още издания на чуждите пощенски администрации, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава, са подредени малко хаотично и не са съвсем точни. На практика след 11 декември 1982 г. нови марки, пликове, карти и печати по темата не се появяват. СССР и Лаос не издават марки за този юбилей, а предпочитат да отбележат само 100-годишнината от рождението на Георги Димитров, чествана през 1982 г. Очакванията за филателни инициативи, отбелязващи юбилея на българската държава от Кампучия, НДР Йемен, Кипър, Нигерия, Индия, Италия, Сан Марино, Иран и Франция не се осъществяват. Информацията, че пощенските администрации на Мозамбик, Испания и Турция са се включили в списъка на държавите, отбелязали 13 века България, не е вярна. (Мозамбик всъщност издава серия от марки, посветени на Световното ловно изложение в Пловдив, състояло се през същата 1981 г., което някои го разглеждат като съпътстващо мероприятие.) В крайна сметка юбилеят на българската държава е отбелязан от пощенските администрации на 13 държави и на ООН. Обсегът на страните, според тогавашното им държавно определение, може да бъде подреден по следния начин: а) европейски социалистически страни: Унгария, Чехословакия, Полша, ГДР (не са издали: СССР, Румъния, Югославия и Албания); б) социалистически страни в Азия и Латинска Америка: Корейска народнодемократична република, Виетнам, Куба (не са издали: Китай, Лаос, Кампучия, Монголия); в) развити капиталистически страни: няма; г) развиващи се и новоосвободени от колониализма страни от Азия, Африка и Латинска Америка: Афганистан, Бенин, Никарагуа, Мексико, Венецуела, Сирия; д) Организация на обединените нации. Отговорът на въпроса, защо СССР и другите държави, за които се предполага, че ще издадат пощенски издания за 13-вековния юбилей на България, не са направили това, като че ли може да се открие в казаното от бившият посланик на НРБ в Мексико и шеф на правителствения протокол Богомил Герасимов. Той счита, че ръководителите на тогавашният лидер на социалистическото движение в света - СССР, били недоволни, че малката България - неин сателит, се е заела с едно толкова мащабно мероприятие. Ожесточението срещу българската инициатива достигнало своя връх, когато Людмила Живкова разширила отбелязването на мероприятието и в големите капиталистически държави, като Япония, Индия и Мексико. Ето какво казва Б. Герасимов в едно свое интервю: „Людмила искаше да завърши тази кампания, започната в Мексико. Навсякъде по света имаше почетни комитети за честване на българския юбилей. С едно важно изключение - СССР и социалистическите страни. Те не желаеха да празнуват юбилея... Идеолозите от Москва не искаха по никакъв начин България да излезе с една обиколка напред в състезанието за най-стара нация. Русия трябваше винаги да е на първо място. Обаче Людмила Живкова тръгна в обратна посока. Тя искаше да се чества 1300-годишнината. Живкова не намери никаква подкрепа в Москва, но пък срещна такава във всички други страни - Япония, Индия, европейските държави и най-много в Мексико.” (в-к „Уикенд” от 23 юли 2011 г.) Организация на обединените нации На 15 април 1981 г. Пощенската администрация при Организацията на обединените нации пуска в употреба поредица от четири пощенски марки. За да не се подчертава националната принадлежност на събитието и да се създаде прецедент, водещ до последващи искания и от други държави, поредицата е обявена като „Фреска от ХІІІ в.”, част от серията „Изкуството в ООН”. Както обаче подчертава Тодор Рибаров, от ООН са били наясно, че става дума за отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. За сюжет на изданието е послужил стенописът от 1259 г. от Боянската черква край София с портретите на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Марките са отпечатани в трите валути, валидни тогава за пощенска употреба от Организацията на обединените нации: 20 и 31 щатски цента, 0,80 швейцарски франка и 6 австрийски шилинга. Художник-оформител е датчанина Оле Хаман, известен приложен график, бивш директор на Пощенската администрация при световната организация. В деня на пускане на марките в употреба, в пощенските бюра на ООН в Ню Йорк (NY 10017), Женева (1211 GENEVE) и Виена (1400 WIEN) са използвани различни първодневни печати. И макар официалният първодневен плик да е от един вид, филателистите на практика си оформят 3 първодневни комплекта с различни марки и печати Унгария Унгария изненадва още в 1977 г. като става първата страна, която се включва във филателното отбелязване на 13-вековния юбилей на България. През ноември 1977 г. в Будапеща е организирана пропагандна „Българска филателна изложба 681-1981”. При откриването й на филателистите е предоставен специален печат с наименованието на изложбата на унгарски и български език. За илюстрация е използвана фигурата на Мадарския конник. След това 13-вековния юбилей на българската държава намира отражение в унгарските пощенско-филателни издания през 1981 и 1982. По повод на ретроспективната пропагандна изложба на български пощенски марки, организирана от 20 до 31 октомври 1981 г. в Будапеща под надслова „1300 години българска държава”, е отпечатан сувенирен плик с наименованието на изложбата и двойна илюстрация: керамичната икона „Свети Теодор Стратилат” от Патлейна и официалната емблема за честването на 13 вековния юбилей на България. За оформяне на филателни сувенири на филателистите е предоставен специален печат с образа на ктиторката Десислава от Боянската черква и елементите от горната част на емблемата за честването. Оформлението на плика и печата са дело на българския художник н. х. Стефан Кънчев. От 16 до 25 април 1982 г. е организирана филателна изложба и в унгарския град Печ. Тя пак е посветена на 1300-годишнината на българската държава, но за илюстрация на специалния плик е послужил рисуван бюст на Георги Димитров, на когото в 1982 г. се честват 100 години от рождението му. Специалният печат, употребяван в дните на изложбата, отново е с официалната емблема за 13 века България. На 7 май 1982 г. унгарската поща пуска в употреба пощенска марка от 2 форинта с алонж (у нас се нарича винетка), посветени на двете събития, които България отбелязва през 1981 и 1982 г. Марката е с мото „Георги Димитров 1882-1949”, а на винетката (декоративна марка без стойност) мотото е „1300 години от създаването на българската държава”. На марката е представен бюст на Георги Димитров, а винетката съдържа два познати символа: официалната емблема за честването на 1300-годишнината на българската държава и емблема с Мадарския конник и годината 681. На първодневния плик в контурите, очертани от границите на България, текстовете за двата юбилея са съпроводени с два символа: петолъчка с карамфил и емблемата за 13 века България. Първодневният печат, употребяван в пощенска станция Будапеща 4 на 7.V.1982 г., е с портрет на Георги Димитров и текст „100 години от рождението на Георги Димитров”. Германска демократична република 1300-годишнината на българската държава е отбелязана филателно в бившата Германска демократична република скромно. Върху стандартна пощенска карта е отпечатана емблема с лъвчето от герба на Народна република България, годините 681-1981 и текст „1300 години България” на есперанто. Специалният печат, употребяван в пощенска станция Лайпциг 7010 на 1.9.1981 г., има същите елементи, с разликата, че текстът е изписан на немски език във варианта „1300 години българска държава”. Чехословакия Изданието на Чехословакия също може да се оповести лаконично така: специален печат с текст „1300 години от създаването на България 681-1981. Прага 1. 4.9.1981.” и илюстрация - три, разположени една над друга глави на лъва от герба на НРБ. Полша Пощенската карта на Полша за 1300-годишнината на българската държава е отпечатана специално за юбилея. Затова таксовият й знак не е стандартен, а оригинален за случая. В него са изобразени „една българска роза” и ръкопис, на който е изписано наименованието на събитието. За илюстрация на картата е послужила познатата ни сграфито-рисунка от Плиска на конник с копие и голям щит (?). Поляците са решили, че това е „хан Аспарух - основател на българската държава”. Така са написали под рисунката. Картата е издадена по време, когато във Вроцлавския музей на пощите и телекомуникациите по повод на юбилея на България е уредена изложба на пощенски марки. Печатът от 9.10.81 г. съдържа също роза, но още и един традиционен български сувенир, с който поляците помнят страната - бъклицата.

„Чудото в Азовско море” е нарисувано в „Сан Клементе”, но се мълчи за това В старата базилика „Сан Клементе” в Рим е запазена фреска, имаща същия сюжет и почти същото изпълнение, както миниатюрата от Месецослова (Менология) на Василий ІІ, която е свързана с отбелязването на 25 ноември като ден на св. Климент папа Римски. За фреската обаче, не се тиражира версията, че на нея е представено как Кирил и Методий откриват мощите на папата-светец. На няколко места в интернет съдържанието на въпросното изображение на английски и руски език се определя като: „Чудото на св. Климент в Азовско море”. Интересно, но не можах да открия информация за стенописа на български език. Което ме накара да си помисля, че май това е съзнателно действие. Вляво композицията е същата, като в Менология: вижда се силуета на кримския средновековен град Херсон и групата от хора, които излизат от него. Начело стоят двама души. Единият държи епископски жезъл, другият - книга, вероятно евангелието. Вдясно на светъл фон е нарисуван храм, в който за престол служи ковчегът-ракла с мощите на светеца. Има свещници и кандила. Изрисуваните риби и скатове около църквата и по-тъмните контури, ограждащи храма, трябва да ни подсетят, че той се намира в пещера, която пък е на морското дъно. На брега се виждат две майки с деца. Едната е клекнала с отворена уста, викайки уплашено, без да може да задържи малкото си дете, което е политнало назад и надолу. Другата майка е изправена и гуши дете в скута си. То сочи с едната си ръка към храма с мощите. Майките и децата им си приличат досущ, което подсказва, че става дума за едни и същи лица, представени в събития, станали по различно време. Успях да намеря по-пространно изложение на житието на св. Климент папа Римски. Това, което ни интересува от него, изглежда така: „Управителят на Херсон извел епископ Климент в морето, и привързвайки на шията му желязна котва го пуснал в дълбините, така че християните да не могат да достигнат до тялото му. Множеството от християни, стоящи на брега, плачели, жално стенели и с печални вопли зовяли Климент. Неговите ученици Корнилий и Фив (или Тив) им казали за утеха: „Да се помолим всичките единодушно, така че мощите на мъченика да се появят пред нас.” И тук станало най-голямото от чудесата Господни, „нещо по-дивно и от чудото на Мойсей”: морето се отдръпнало назад на 10 километра. Множеството на християните минало по сухото дъно и в края на пътя намерили скала, подобна на храм, а във вдлъбнатина на скалата лежало светлото тяло на мъченика и до него тежката котва. На Корнилий и Фив било откровено да не пренасят мощите, лежащи в дълбината с великолепие. И че вече всяка година, по време на кончината на мъченика, морето ще се отдръпва в продължение на 7 дни, давайки възможност на християните да достигнат до мощите. От това време - от 101-ва година - в продължение на няколко столетия по време на почитане на паметта на светеца се извършвало това чудо... Мястото на умъртвяването на Климент станало обект на поклонение на християните, а подводната пещера, където намерили покой нетленните мощи на римския патриарх, била наречена Ангелска църква... Така по времето, когато морето, отдалечавайки се от брега, осигурявало на гражданите на Херсон удобен достъп до мощите на Климент, в числото на поклонниците се оказали мъж с жена си и малолетния си син. С най-голямо смирение, вземайки момчето за ръка, те влезли в дадения от Бог в дълбините храм на мъченика. Стоейки до гробницата, те усърдно се молили на светеца, изпросвайки от него опрощаване на греховете си, а за детето им молбата била да му бъде даден дълъг непорочен и благоденстващ живот, както и всичко останало, което родителите обикновено желаят на своите децата. След излизането им водата отново се върнала на мястото си. Обръщайки се и виждайки, че морето вече е станало непроходимо, те се хвърлили да търсят своя син, който през това време останал в гробницата на светеца. Това станало, не заради забравата на родителите, а по Божия воля, така че с това събитие мъченика да бъде прославен още повече. Не намирайки своя син, родителите разбрали, че той е останал в дълбината. Могат ли да се опишат плача на бащата и воплите на майката? Светият празник се превърнал за тях в траур. Минала година и отново настъпили дните за почит на свещеномъченика Климент. Родителите на момчето, спомняйки си за своя син, решили да отидат при Ангелската църква, за да намерят някакви останки от детето си. Когато пристигнали на мястото и морето се отдалечило от брега, подтиквани от спомена за сина си те първи влезли в дълбината, следвани от човешката тълпа. Доближавайки се до пречестния мемориал, те видели своя син да играе жив и весел...” По-нататък се споменава, че детето, сочейки с дясната си ръка към гробницата, говорело: „Ето моят животворец, и хранител, и стража, винаги пазещ ме при себе си и възпитаващ ме ласкаво.” (http://www.pravoslavie.ru/jurnal/757.htm) Изглежда в житието, разпространявано от различните църкви, има варианти на изложението. В цитирания по-горе текст се споменава и за бащата на детето, който липсва на разгледаните тук изображения. В една сръбска статия с коментар на фреската в „Сан Клементе” пък се говори за „Чудото на св. Климент със сина на вдовицата”. От житието можем да се досетим, че двамата мъже, които присъстват и в Менология и в стенописа от „Сан Клементе”, са учениците на светеца - Корнилий и Тив, които са били християни и вероятно единият (този с жезъла) е наследил св. Климент на епископското му място в Херсон. Показателно в това отношение е сведението, приведено в посочената руска статия: „Не е известно кога и къде са починали учениците на свети Климент Корнилий и Фив... Но в Х век нетленните мощи на Фив намерили покой в херсонската катедрална църква на свети апостол Петър и дошли до наши дни в руините под наименование „Уваровска базилика”. Показателен за разбирането на сюжета на фреската е надписът под нея. Превеждат го като: „Ето лежи дете, върнато на майка му”. Възможен е и друг прочит, защото стенописът явно е реставриран. Повредените букви може да не са разчетени добре при реставрацията и да са неволно променени. Пак от житието на св. Климент разбираме, че когато той пристигнал в Херсон, там нямало питейна вода и трябвало да се ходи за такава на 9 километра нагоре по река Черна. Местността в устието на реката била блатиста и водата от там не ставала за пиене. Заради блатото жителите на Херсон често боледували от треска. По този повод Климент направил първото си чудо: след неговите молитви към Бога, бликнал извор с чиста и приятна за пиене вода. Това сведение, отнесено като случило се с Константин Философ, е почти буквално приведено в глава ХІІ на Пространното му житие.

От WWF искаха да им се плаща, за да се постави емблемата на фонда върху марките. В 2001 г. пощите се гласяха да издадат поредица „Малък лешояд”, изглежда обаче, не се разбраха с фонда, защото марките вместо с неговата емблема, излязоха с емблемата на Българското дружество за защита на птиците. През 2004 г. виждам, че пак са си възобновили връзките. Българската поща е издала поредица от четири марки „Моруни”, на които е отпечатана емблемата на фонда. От тогава насам нямам сведения да е издадено нещо с WWF. Пропуснах да кажа, че през 2010 г. накрая се появиха и български марки с панда, даже и с двете панди едновременно. Аз лично откривам, обаче, че оформлението на изданието под общото заглавие „Панди”, може да обърка незапознатите и те да помислят, че двете животни са от едно семейство. Консултантът е написал пояснителни бележки във филателното списание, но то се получава само от абонатите.

Случаят е аналогичен на този, в който се твърди за открит най-ранен стенопис с Кирил и Методий в манастира в село Лева ръка: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=267176 (Вижте обезателно и коментара долу под статията). Същото може да се каже и за писаното за манастира в Долна Бешовица. Стенописването в олтарната част на черквите е описано в ерминиите. В олтара като правило фигурират светии от категорията „Свети патриарси или йерарси”: http://nesusvet.narod.ru/ico/books/erminiya.htm#h3_8 Св. Кирил може да е Кирил патриарх Александрийски или Кирил патриарх Йерусалимски, а св. Методий е патриарх Цариградски. Цитираните в статията за Долна Бешовица Св. Йоан Златоуст, Св. Григорий, Св. Василий са на челно място в списъка от ермениите.

http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=722320 Тук е показана фреската от параклиса в чест на Кирил и Методий в черквата „Сан Клементе” в Рим. Казват, че на нея е изобразено: „Папа Лъв ХІІІ представя на Христос базиликата „Сан Клементе”, в присъствието на светите Кирил и Методий.”. Рисувана е през 1885-1889 г. от Нобили.

http://de.wikipedia.org/wiki/1058 http://de.wikipedia.org/wiki/Nikolaus_II._(Papst) http://fr.wikipedia.org/wiki/Nicolas_II_(pape) http://pl.wikipedia.org/wiki/Miko%C5%82aj_II_(papie%C5%BC) В посочените сайтове се дава долното изображение от манастира „Сан Клементе” в Рим с пояснението: „Папа Николай ІІ в сцена от времето на папстването му.” Изображението е тук: http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei:B_Nikolaus_II2.jpg&filetimestamp=20060912091043 Сцената е отнесена към 1058 г., което дава основание да приемем за достоверни изводите на проф. Васил Пандурски, че стенописът е правен към 1080 г. Папа Николай ІІ е починал на 27 юли 1061 г. Изглежда тези, който са разчели присъствието на папа Николай ІІ в стенописа, приемат, че той не е духовникът с високата шапка, а този, който служи в олтара и държи книга, на която има изписан някакъв девиз. Сочи се, че папа Николай ІІ бил починал на 27 юли 1061 г. във Флоренция и там бил погребан. Но не е ли малко чудно папа да почине не във Ватикана, а някъде другаде. Тя, гробницата му, може днес да се намира във Флоренция, но е възможно папата да е погребан първо в римската „Сан Клементе” и после мощите му да са пренесени, когато през ХІІ в. е започнало засипването на старата черква „Сан Клименте” и е започнато строителството на тази, над нея. Тогава са изнесени от там също и мощите на св. Кирил - Константин Философ. Все пак какъв може да е този, чиито мощи първо са били положени във Ватикана, а после са пренесени в „Сан Клементе”. Не е ли папа Николай ІІ, този, на смъртното ложе? Може би текстът на стенописа следва да се разчете като: „Тук от Ватикана се пренесе папа Николай с божествени химни, погреба се с благовония.” Някак си не върви на стенопис с погребение, да не се напише кой е погребания.

Ето и сравнение на детайли от изображенията. Вляво е това в книгата на Пандурски, за което той казва, че е акварелно копие. Вдясно пък е илюстрацията от История на България, том 2, за която пише, че е стенопис от „Сан Клементе”. Открийте разликите, както се казва? Ако някой има оригинална снимка на реставрираната фреска, нека да я пусне.

Сега. Не знам какво се върти в интернет, не знам и какво има днес на трето ниво в „Сан Клементе”. Аз представям фактите, както ги е предал Васил Пандурски в книгата „Кирил и Методий в Рим”, издадена през 1970 г. Като показва на с. 103 двете черно-бели изображение на „Частният съд на Кирил пред Христос”, той коментира: „При сегашното състояние на стенописа почти нищо не личи от надписа. По ранно направеното копие той личи.” Двете черно-бели изображения съм ги показал по-горе, заедно с пояснението за тях на с. 102, където се казва, че даденото черно-бяло изображение на това по-ранно направено копие, е „акварелно копие от края на 19 век в Понтификалния институт за християнска археология в Рим.” Същото копие е отпечатано на друго място в книгата в оригинал, цветно, и аз именно него съм сканирал и пуснал вчера в 11.55 ч.

Това го пускам, защото мислех да го направя още на обяд, за да се види колко стар е бил стенописа през 1965 г., когато е правена снимката. Ама ме домързя. Иначе, както е казал Христос: «Който има очи да гледа, който има уши да слуша.» Който пък иска, нека си чете старите истории. Няма смисъл да си губи времето по разни форуми и да разправя: «Те таков дзвер нема!». Аз излагам това, което виждам и мисля, и не смятам никого персонално да убеждавам в правотата си.

С глаголицата не съм се занимавал. Не я използвам в практиката си. Засега!

За "Частния съд" съвсем "на ангро" е казано, че там са изобразени Кирил и Методий. Оригиналната фреска е била много стара и е правена най-вероятно още преди да пристигнат мощите на св. Климент в Рим. Реално погледнато на нея могат да бъдат и апостолите Петър и Павел. Текстът отдолу не е бил четлив. Оригиналната фреска не е запазена. В литературата се върти нейно акварелно копие от 19 век. Не ви ли прави впечатление, че малките образи приличат на тези на св. Андрей и св. Климент, които стоят горе, до архангелите, само, че са по-млади?

След проверката, която направих и резултатите от нея изнесох, ще си призная, че съм сбъркал: и в Менология няма образи на Кирил и Методий!

Понеже стана дума дали са манипулирани Пространните жития на Кирил и Методий, ще кажа: да. На такъв елемент се натъкнах, докато проучвах въпросното изображение. Епископ Гаудерих е получил сведенията си от Анастасий Библиотекар, който пък ги е чул лично от самия Константин-Кирил, докато последният е пребивавал в Рим. От Италианската легенда се вижда съвсем категорично, че Философът е осъществил мисията си до хазарите сам, без брат си. В двете пространни жития личи, колко нескопосано са прибавени сведенията, че и Методий е бил с Константин. В Житието на Методий това е станало с добавянето на пасажа: „Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му [Константин] у хазарите и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше юдеи, които много хулеха християнската вяра. А той рече: „Готов съм да умра за християнската вяра”, и не прояви непослушание, а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а Философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.” Някак си излишен и не дотам логически изряден изглежда този пасаж: Методий оборвал евреите с молитва, че и станал слуга на брат си! В Житието на Константин вече има явен провал при добавката. Там през цялото време, докато трае описанието на пребиваването при хазарите, се говори само за Философа. Даже историята започва с: „Като се качи на кораб, [Константин] пое пътя към хазарската земя”. По-нататък пък, Константин казва на кагана: „Аз съм самичък между вас, без род и без другари”. И изведнъж, към края на описанието на мисията се появява уникалния текст: „Като стигнаха до безводни и пустинни места, не можеха вече да понасят жаждата. Намериха вода в едно блато, но не можаха да пият от нея, понеже беше [горчива] като жлъчка. Когато всички се пръснаха да търсят вода, [Константин] рече на брата си Методий: „Не мога вече да търпя жаждата; гребни от тази вода. Онзи, който едно време превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде сега и на нас утеха." Като гребнаха, намериха я сладка като медовина и студена. Пиха и прославиха Бога, който прави такива добрини на своите раби.” И тук се вижда баналността на добавената случка, макар в нея да има „божествена намеса”. Толкова е могъл да измисли този, който е добавил текста.

Погрешно определен сюжет от Месецослова на Василий ІІ Горното изображение е от Менологий (Месецосолов) на Василий ІІ, който е писан и илюстриран между годините 979-989. Днес се намира в библиотеката на Ватикана, където е отнесен от някой от италианските рицари, участници в ІV-я кръстоносен поход, оплячкосали Цариград след завладяването му през 1204 г. Както е известно, Менологият съдържа кратки жития на светците и известия за паметни събития от църковната история. Всички те са съпроводени с общо 430 миниатюри. Определяйки Менология като „лицева ерминия за византийската живопис от 10-11. в.”, Васил Пандурски съобщава: „В една миниатюра от този менологий-месецослов... имаме основание да открием образи на Кирил и Методий. Тя е за деня на св. Климент Римски - 25 ноември. В краткия текст към миниатюрата се говори общо за светеца и неговото мъченичество. В самата миниатюра обаче е даден момент от намиране мощите на св. Климент в Херсонес заедно със спасеното по чудо дете до ковчега на светеца. Мощите на св. Климент Римски в Херсонес Кримски били намерени и извадени от морето от братята Кирил и Методий по време на хазарската им мисия в 860-861 година. Това събитие е било изрисувано в Менология на Василий ІІ сто години по-късно. Двамата духовници отпред на процесията до ковчега на св. Климент трябва да бъдат Кирил и Методий - откривателите на мощите...” Ще припомня, че вече изразих мнението си за отрицателното отношение на Византия към дейността на Кирил и Методий при завършека на Великоморавската мисия. Това обяснява и защо сведение за последната няма в нито една гръцка хроника. Възможно ли е тогава, император Василий ІІ и висшите църковни деятели от това време да са позволили все пак братята да бъдат отбелязани, че и да бъдат изобразени в Менология? Ако съдим по лаконичното съобщение на Пандурски за писаното по повод житието-битието на светеца-папа, то в текста на Менология явно не се споменава нищо за откриването на мощите му. Както казва църковният историк: житието завършвало с мъченическата смърт на светеца. Не са споменати очевидно и Кирил и Методий, като откриватели на мощите. Извадки от въпросния Месецослов са публикувани в ГИБИ VІ, но сведението за 25 ноември и св. Климент Римски не е предизвикало интереса на преводачите и не са го поместили. Знаели ли са в Цариград за обстоятелствата около откриването на мощите на св. Климент в Херсон? Най-вероятно не. Историята на откриването на мощите е записана от епископ Гаудерих, който починал през 898 г. Ръкописът му, обаче, е стоял в манастира в Монте Казино и е публикуван едва през ХІІ в. Наистина ли в Месецослова е изобразена сцената с откриването на мощите на папа Климент Римски от Кирил и Методий? Очевидно не, защото събитията по това откриване са предадени от епископ Гаудерих по съвсем различен начин: нито е имало ковчег в морето, нито дете до него. Морето се било оттеглило и в него се появил остров. Отишли с кораб до острова, почнали да разравят земята и намерили не ковчег, а разпръснати кости: първо от ребрата, а после се появил и черепа. Накрая се показала и самата котва, към която мъченикът бил привързан и хвърлен в морето. Папата-светец не е имал ковчег при гибелта си в морето. Едва след като са събрани мощите му, те са сложени в ракла.. Вижда се, че в Цариград не са знаели тези подробности и са нарисували нещо друго. А то е легендата, разказана в писмения извор от ІV в., наречен Litteratura Clementina. Накратко съдържанието й е описано от проф. Атанас Божков така: „Сан Клементе е бил изпратен на заточение в Херсон Таврически на Крим по време на император Траян (98-117). Заради успехите, които постига обаче там в своята мисионерска дейност, е хвърлен от римляните в Черно море и удавен с котва на шията. По-късно в същата зона морето се отдръпвало периодично от брега и хората виждали една гробница, изградена от ангели, в която било положено тялото на мъченика. Едно от чудесата, които се случват след смъртта му, е спасяването на детето, попаднало в развълнуваното море и върнато след една година на неговата майка живо и невредимо.” В Менология на Василий ІІ за датата 25 ноември е нарисувано не „Кирил и Методий намират мощите на папа Сан Клементе”, а стародавното и добре познатото на църковните служители предание: „Чудото в Херсонско море с детето и мощите на св. Климент Римски”. Затова и в композицията не случайно присъства майката на спасеното по чудо момче. Групата, наблюдаваща случилото, е един шедьовър на средновековното изобразително изкуство. Двамата мъже отпред, обаче, не са Кирил и Методий. То и Константин при осъществяване на мисията при хазарите е бил сам, без брат си.

Ами като е бил толкова сведущ тоя художник, то със сигурност можем да твърдим, че в стенописа няма как да присъстват Кирил и Методий. Защото те не са се срещали с папа Николай!

Кои в тази картина са Кирил и Методий? За това изображение от черквата „Сан Клементе” в Рим проф. Атанас Божков твърди, че било рисувано през Х-ХІ в. и представяло пренасянето на мощите на папа Сан Клементе (Свети Климент) в Рим. В лявата половина на композицията били изобразени Кирил и Методий, застанали около папа Адриан ІІ (867-872). В централната част е подвижното ложе с мощите на светеца. В дясно е пресъздадена литургията в чест на голямото събитие. Според проф. Божков стенописът представял образно отбелязаното в Пространното житие на Константин-Кирил: „Като узна за него римският папа, прати да го повикат. И когато той дойде в Рим, самият папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, със свещи в ръце, понеже носеше мощите на свети Климент, мъченик и папа римски.” Предположенията на Божков, обаче, се разминават с някои факти, свързани със стенописа. Така, например, под него има двуредов надпис на латински език, който е разчетен от Васил Пандурски така: „Тук се пренесе [тялото или мощите] от Ватикана със свети химни, при папа Николай, който [го или ги] погреба с аромати” и „Аз Мария Мацелария - за чест на Бога и за спасение на душата ми”. Първата мисъл, която идва в главата на човек, например е, че явно не става дума за погребението на свети Климент, а за някакво друго погребение. И не се погребват мощи, а наскоро починал човек, затова той е изобразен с цялото си тяло. Този човек, по-късно е бил обявен за светец и Мария Мацелария е станала ктитор на въпросното изображение, което се намирало в притвора на църквата. Васил Пандурски, обаче, тръгва по друга следа. Той счита, че „стилно” въпросната сцена с процесията вървяла с още три други сцени, две от които били от Житието на св. Климент, а третата със св. Алексий. Ктитор на трите композиции бил някой си Бано от Рапица. Неговата жена се казвала Мария и вероятно същата е и Мария Мацелария. За съжаление Пандурски не отбелязва дали и другите стенописи са също в притвора на църквата, т. е. наблизо, което да подсказва, че са правени в един и същ период от време. Не можем и да направим сами преценката, доколко тези композиции наистина си схождат стилово с „пренасянето от Ватикана в черквата”. Затова пък да видим какво отбелязва още Васил Пандурски. „Установено е - пише той, - че този Боно от Рапица е живял към 1080 г. Следователно всичките тези еднакви по стил и художествено изпълнение стенописи са изрисувани тук в края на 11. век.” На основа на последния факт църковният историк Пандурски стига до извода: „В ктиторския надпис, даден тук с над двеста години по-късно от това събитие, има явен анахронизъм със смесване името на папа Николай вместо папа Адриан... След носената ракла, откъдето се вижда лицето на св. Климента, начело на плътната процесия стои папа Адриан ІІ, обкръжен от двама духовници в източно облачение. Това са братята Кирил и Методий. Кирил е от дясната страна на папата. Той е с ореол.” Всеки разумен човек, като разбере, че стенописът е рисуван 200 години след събитието и художникът не е знаел кой папа е полагал мощите на св. Климент в неговата църква, ще си зададе въпроса: а откъде този художник ще знае, че на събитието са присъствали Кирил и Методий? И защо само Кирил е с ореол? Всъщност при заключението си Васил Пандурски направо подвежда с „констатацията” си, че стоящите около папата били „духовници в източно облачение”. Та те имат на главата си католически шапчици, наречени пилеолус, или soli deo (лат. „само за Бога”), носени от висшето католическо духовенство, а и от Папата?! http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0 В Пространно житие на Константин-Кирил при описанието на събитията, свързани с пристигането на Константин и Методий в Рим, заедно с мощите на свети Климент, се споменават имената на Анастасий Библиотекар и епископите Формоза, Арсений и Гаудерих. Формоза става по-късно папа и може би това е дало основание на художника да сложи ореол на главата му, ако това е той в шествието с мощите на свети Климент. Изобщо много неподозирани неща могат да се крият в помислите на художника, създал композицията. Не бива да решаваме задачата елементарно, с непременното участие на Кирил и Методий. А ако има такова, то трябва да бъде категорично доказано.

Подценихте мнението ми, че през Средновековието Кирил и Методий не са били много обичани от православната църква. Аз в момента подготвям едно изследване за българското присъствие в Повест временных лет и Радзивиловския летопис. Ще разгледам и въпроса с Кирил и Методий. Ще предваря, обаче, и ще посоча, че в Повест временных лет е приведена „точ в точ” историята за Великоморавската мисия, както е разказана в Пространните жития на Кирил и Методий. Но накрая е направена тенденциозна манипулация. В Пространно житие на Константин Философ се казва: „На следния ден той прие светия монашески образ и като прибави светлина към светлина, нарече се с името Кирил. И в този [монашески] чин прекара петдесет дни... И така почина в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от сътворението на света (869 г.). Тогава папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните да се съберат заедно със свещи и да пеят над него и да му направят погребение, каквото биха направили на самия папа. И така направиха.” В Пространно житие на архиепископ Методий, пък, пише: „Като узна за тия мъже [Кирил и Методий], папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] „Свети апостол Петър”; и посвети блажения Методий в духовен сан... А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител... Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония – на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана.” В Повест временных лет всичко това е предадено по съвсем друг начин: „Константин се върна обратно и се отправи да учи българския народ, а Методий остана в Моравия. После княз Коцел направи Методий епископ в Панония на мястото на светия апостол Андроник...” Вижда се, че руските църковници са спестили факта, че Константин е станал монах в католически манастир и е погребан с почести в Рим лично от папата. Не се споменава, и че е приел име Кирил. Затова и миниатюрите не трябва да се наричат „Свети Кирил и Методий”, а „Свети Константин и Методий”. Погребението с почести в Рим, дотам е стреснало православните руснаци, че за да го замажат, са предпочели да пратят Константин да си умре някъде в славянска България! Спестен е и фактът, че Методий е въведен в свещенически сан от папата и че пак от папата е ръкоположен за епископ на Панония. Според руската хроника излиза, че епископ го е направил „нашият човек”, славянина княз Коцел.

Там е работата, че Кирил и Методий не са били тачени в родината си Византия. Всред изображенията, които показа Галахад, като изключим Менология (където Кирил и Методий не са посочени като светци), няма нито едно от там. На гръцките марки за Кирил и Методий е репродуцирано изображението от руския Радзивиловски летопис. Така е, защото гърците не са намерили нещо подходящо, свое, тъй като двамата солунски братя не са фигурирали в гръцките ерминии. Българите и руснаците също са ползвали тези ерминии и тъй като през Средновековието указанията в тях са били закон, затова и няма в православните църкви изображения на Кирил и Методий. Изображението в Радзивиловския ръкопис е илюстрация към текста, но в него се споменават Константин и Методий, без да се отбелязва, че са „свети”. Известно е, че този текст всъщност е същият, който е съставен в началото на ХІІв. Става дума за Повесть временных лет. Изглежда в ХV в. руснаците са приели, че двамата братя са светци, но техни икони и стенописи от това време няма, защото са се рисували по ерминиите. http://tartar-sarmat.blogspot.com/2011/06/blog-post.html Тук има интересна статия за честването на Кирил и Методий в Русия. Интересно е, че руснаците започват да ги честват през 1848 г., а ние през 1851 г.? Моето мнение е, че гърците не са тачели Кирил и Методий, защото на практика те са били нещо като предатели. Методий е ръкоположен за епископ от папата и е получил указания да води църковната служба във Великоморавия първо на латински език, вероятно по католическия образец. И едва след това да извършва службата на славянски език. На изображенията на братята в Рим те са в католически църковни одежди.

Това изображение от манастира в село Лева река също е на патриарх Кирил Александрийски.

Не е бъркан! И в църквата в Добърско в олтара има изображение на свети патриарх Кирил Александрийски, отбелязан като „Св. Кирил Философ”. Патриарх Кирил Александрийски също е бил Философ, т. е. „учител, доктор на църквата” . http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Cyril_of_Alexandria В посочения сайт за Свети Кирил Александрийски има обратен куриоз. На четвърто място на първия ред е дадена икона със Свети Кирил. Вероятно от Уикипедия са прочели, че и той е Философ и са го сложили там. Само че, на иконата има съществени подробности. Въпросният свети Кирил е в монашеско облекло и държи в ръка кирилицата!

Народен дворец на културата и площад „България” Решението за избора на София за най-добър град за живеене в България през 2011 г. би следвало да се отбележи с фотоси, представящи уютни кътчета от столицата. Мисля, че такова място все още и донякъде, е площад „България”, където се намира Националният дворец на културата. Веднага ще вметна, че от първоначалния вид на пространството около НДК, което бе оформено през 1981 г., днес липсват някои елементи, каквито съществуваха при откриването на комплекса. Например, в началото фонтани имаше по цялото протежение на водните площи, а този в подлеза, изхвърляше вода на много голяма височина. Паметникът „1300 години България”, пък, бе в непокътнат вид. Макар снимките, които показвам, да са правени в последните две години, пространството пред двореца не изглежда по еднакъв начин. Промяната е главно в площите с цветята. Първата снимка е от 29 април 2010 г. Минавах случайно покрай НДК и току що засадените цветя силно ме впечатлиха. Гледката беше изумителна, не характерна за последните години, затова направих няколко снимки. Мисля, че малко фотографи са успели да снимат Двореца с тези цветя отпред, защото само седмица след това се разбра, че засадените по инициатива на Йорданка Фъндъкова лалета, много се харесали на минаващите и били обрани от тях. Наистина цветята бяха доста едри. Показал съм снимка с едно лале, но то може да бъде преценено визуално като мащаб, едва при внимателно вглеждане и сравнение с по-малките цветя около него. Как изглеждаха цветните лехи и площада, след като изчезнаха лалетата, може да се види на снимката с къпещите се - тя е правена на 11 юни 2010 г. Миналата година цветната украса около водните площи бе от салвия, която наричаме още пламък или пожар. Нов елемент в интериора на площад „България” от 1999 г. насам е Мемориалът на жертвите на комунизма. А през 2006 г. отново бликнаха и фонтаните. На една от снимките отново се виждат къпещи се, което дава основание да приемем София и като добър град за къпане на открито. Народният дворец на културата в София е сред трудните за снимане обекти. На практика неговата лицева страна никога не се осветява от слънцето. Снимката със пламъчетата е правена почти към обяд през месец юни. Вижда се, че слънчевата светлина едвам „облизва” най-изпъкналите части от фасадата.

Редно е, като роден и живял в Търново, да се включа и аз в темата. Те обектите в града са тривиални и многократно тиражирани в интернет, а пък аз посещавам напоследък града само два дена в годината: да видя дали не се е съборила бащината ми къща, да й платя данъка и да ида на гробищата. Но правя посещението през октомври, когато предварително разбера, че времето ще бъде хубаво. Та понякога се изкушавам да щракна, когато ми се види, че ще стане нещо задоволително.

Коста Цонев го знам още от „Бъди щастлива, Ани!”. Снимаха го в Търново - около Самоводската чаршия и хотел „Янтра”. Заводът не знам кой е. Може вече и да го няма. То днес и Коста Цонев го няма, и Невена Коканова я няма, българо-съветската дружба и СССР също ги няма. http://www.youtube.com/watch?v=N_mwECRQ5Eg

Те и ангелите господни са имали задължение да записват и докладват кой ходи на църква. Както се вижда от стенописа в Рилския манастир, имената на тези които са излизали от църквата, преди да свърши службата, са били задрасквани от първоначалния списък. После по някакъв начин това, което е оставало, явно е давано, освен на Бог, но и на партийния секретар.