К.ГЕРБОВ

http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=722320 Тук е показана фреската от параклиса в чест на Кирил и Методий в черквата „Сан Клементе” в Рим. Казват, че на нея е изобразено: „Папа Лъв ХІІІ представя на Христос базиликата „Сан Клементе”, в присъствието на светите Кирил и Методий.”. Рисувана е през 1885-1889 г. от Нобили.

http://de.wikipedia.org/wiki/1058 http://de.wikipedia.org/wiki/Nikolaus_II._(Papst) http://fr.wikipedia.org/wiki/Nicolas_II_(pape) http://pl.wikipedia.org/wiki/Miko%C5%82aj_II_(papie%C5%BC) В посочените сайтове се дава долното изображение от манастира „Сан Клементе” в Рим с пояснението: „Папа Николай ІІ в сцена от времето на папстването му.” Изображението е тук: http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei:B_Nikolaus_II2.jpg&filetimestamp=20060912091043 Сцената е отнесена към 1058 г., което дава основание да приемем за достоверни изводите на проф. Васил Пандурски, че стенописът е правен към 1080 г. Папа Николай ІІ е починал на 27 юли 1061 г. Изглежда тези, който са разчели присъствието на папа Николай ІІ в стенописа, приемат, че той не е духовникът с високата шапка, а този, който служи в олтара и държи книга, на която има изписан някакъв девиз. Сочи се, че папа Николай ІІ бил починал на 27 юли 1061 г. във Флоренция и там бил погребан. Но не е ли малко чудно папа да почине не във Ватикана, а някъде другаде. Тя, гробницата му, може днес да се намира във Флоренция, но е възможно папата да е погребан първо в римската „Сан Клементе” и после мощите му да са пренесени, когато през ХІІ в. е започнало засипването на старата черква „Сан Клименте” и е започнато строителството на тази, над нея. Тогава са изнесени от там също и мощите на св. Кирил - Константин Философ. Все пак какъв може да е този, чиито мощи първо са били положени във Ватикана, а после са пренесени в „Сан Клементе”. Не е ли папа Николай ІІ, този, на смъртното ложе? Може би текстът на стенописа следва да се разчете като: „Тук от Ватикана се пренесе папа Николай с божествени химни, погреба се с благовония.” Някак си не върви на стенопис с погребение, да не се напише кой е погребания.

Ето и сравнение на детайли от изображенията. Вляво е това в книгата на Пандурски, за което той казва, че е акварелно копие. Вдясно пък е илюстрацията от История на България, том 2, за която пише, че е стенопис от „Сан Клементе”. Открийте разликите, както се казва? Ако някой има оригинална снимка на реставрираната фреска, нека да я пусне.

Сега. Не знам какво се върти в интернет, не знам и какво има днес на трето ниво в „Сан Клементе”. Аз представям фактите, както ги е предал Васил Пандурски в книгата „Кирил и Методий в Рим”, издадена през 1970 г. Като показва на с. 103 двете черно-бели изображение на „Частният съд на Кирил пред Христос”, той коментира: „При сегашното състояние на стенописа почти нищо не личи от надписа. По ранно направеното копие той личи.” Двете черно-бели изображения съм ги показал по-горе, заедно с пояснението за тях на с. 102, където се казва, че даденото черно-бяло изображение на това по-ранно направено копие, е „акварелно копие от края на 19 век в Понтификалния институт за християнска археология в Рим.” Същото копие е отпечатано на друго място в книгата в оригинал, цветно, и аз именно него съм сканирал и пуснал вчера в 11.55 ч.

Това го пускам, защото мислех да го направя още на обяд, за да се види колко стар е бил стенописа през 1965 г., когато е правена снимката. Ама ме домързя. Иначе, както е казал Христос: «Който има очи да гледа, който има уши да слуша.» Който пък иска, нека си чете старите истории. Няма смисъл да си губи времето по разни форуми и да разправя: «Те таков дзвер нема!». Аз излагам това, което виждам и мисля, и не смятам никого персонално да убеждавам в правотата си.

С глаголицата не съм се занимавал. Не я използвам в практиката си. Засега!

За "Частния съд" съвсем "на ангро" е казано, че там са изобразени Кирил и Методий. Оригиналната фреска е била много стара и е правена най-вероятно още преди да пристигнат мощите на св. Климент в Рим. Реално погледнато на нея могат да бъдат и апостолите Петър и Павел. Текстът отдолу не е бил четлив. Оригиналната фреска не е запазена. В литературата се върти нейно акварелно копие от 19 век. Не ви ли прави впечатление, че малките образи приличат на тези на св. Андрей и св. Климент, които стоят горе, до архангелите, само, че са по-млади?

След проверката, която направих и резултатите от нея изнесох, ще си призная, че съм сбъркал: и в Менология няма образи на Кирил и Методий!

Понеже стана дума дали са манипулирани Пространните жития на Кирил и Методий, ще кажа: да. На такъв елемент се натъкнах, докато проучвах въпросното изображение. Епископ Гаудерих е получил сведенията си от Анастасий Библиотекар, който пък ги е чул лично от самия Константин-Кирил, докато последният е пребивавал в Рим. От Италианската легенда се вижда съвсем категорично, че Философът е осъществил мисията си до хазарите сам, без брат си. В двете пространни жития личи, колко нескопосано са прибавени сведенията, че и Методий е бил с Константин. В Житието на Методий това е станало с добавянето на пасажа: „Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му [Константин] у хазарите и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше юдеи, които много хулеха християнската вяра. А той рече: „Готов съм да умра за християнската вяра”, и не прояви непослушание, а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а Философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.” Някак си излишен и не дотам логически изряден изглежда този пасаж: Методий оборвал евреите с молитва, че и станал слуга на брат си! В Житието на Константин вече има явен провал при добавката. Там през цялото време, докато трае описанието на пребиваването при хазарите, се говори само за Философа. Даже историята започва с: „Като се качи на кораб, [Константин] пое пътя към хазарската земя”. По-нататък пък, Константин казва на кагана: „Аз съм самичък между вас, без род и без другари”. И изведнъж, към края на описанието на мисията се появява уникалния текст: „Като стигнаха до безводни и пустинни места, не можеха вече да понасят жаждата. Намериха вода в едно блато, но не можаха да пият от нея, понеже беше [горчива] като жлъчка. Когато всички се пръснаха да търсят вода, [Константин] рече на брата си Методий: „Не мога вече да търпя жаждата; гребни от тази вода. Онзи, който едно време превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде сега и на нас утеха." Като гребнаха, намериха я сладка като медовина и студена. Пиха и прославиха Бога, който прави такива добрини на своите раби.” И тук се вижда баналността на добавената случка, макар в нея да има „божествена намеса”. Толкова е могъл да измисли този, който е добавил текста.

Погрешно определен сюжет от Месецослова на Василий ІІ Горното изображение е от Менологий (Месецосолов) на Василий ІІ, който е писан и илюстриран между годините 979-989. Днес се намира в библиотеката на Ватикана, където е отнесен от някой от италианските рицари, участници в ІV-я кръстоносен поход, оплячкосали Цариград след завладяването му през 1204 г. Както е известно, Менологият съдържа кратки жития на светците и известия за паметни събития от църковната история. Всички те са съпроводени с общо 430 миниатюри. Определяйки Менология като „лицева ерминия за византийската живопис от 10-11. в.”, Васил Пандурски съобщава: „В една миниатюра от този менологий-месецослов... имаме основание да открием образи на Кирил и Методий. Тя е за деня на св. Климент Римски - 25 ноември. В краткия текст към миниатюрата се говори общо за светеца и неговото мъченичество. В самата миниатюра обаче е даден момент от намиране мощите на св. Климент в Херсонес заедно със спасеното по чудо дете до ковчега на светеца. Мощите на св. Климент Римски в Херсонес Кримски били намерени и извадени от морето от братята Кирил и Методий по време на хазарската им мисия в 860-861 година. Това събитие е било изрисувано в Менология на Василий ІІ сто години по-късно. Двамата духовници отпред на процесията до ковчега на св. Климент трябва да бъдат Кирил и Методий - откривателите на мощите...” Ще припомня, че вече изразих мнението си за отрицателното отношение на Византия към дейността на Кирил и Методий при завършека на Великоморавската мисия. Това обяснява и защо сведение за последната няма в нито една гръцка хроника. Възможно ли е тогава, император Василий ІІ и висшите църковни деятели от това време да са позволили все пак братята да бъдат отбелязани, че и да бъдат изобразени в Менология? Ако съдим по лаконичното съобщение на Пандурски за писаното по повод житието-битието на светеца-папа, то в текста на Менология явно не се споменава нищо за откриването на мощите му. Както казва църковният историк: житието завършвало с мъченическата смърт на светеца. Не са споменати очевидно и Кирил и Методий, като откриватели на мощите. Извадки от въпросния Месецослов са публикувани в ГИБИ VІ, но сведението за 25 ноември и св. Климент Римски не е предизвикало интереса на преводачите и не са го поместили. Знаели ли са в Цариград за обстоятелствата около откриването на мощите на св. Климент в Херсон? Най-вероятно не. Историята на откриването на мощите е записана от епископ Гаудерих, който починал през 898 г. Ръкописът му, обаче, е стоял в манастира в Монте Казино и е публикуван едва през ХІІ в. Наистина ли в Месецослова е изобразена сцената с откриването на мощите на папа Климент Римски от Кирил и Методий? Очевидно не, защото събитията по това откриване са предадени от епископ Гаудерих по съвсем различен начин: нито е имало ковчег в морето, нито дете до него. Морето се било оттеглило и в него се появил остров. Отишли с кораб до острова, почнали да разравят земята и намерили не ковчег, а разпръснати кости: първо от ребрата, а после се появил и черепа. Накрая се показала и самата котва, към която мъченикът бил привързан и хвърлен в морето. Папата-светец не е имал ковчег при гибелта си в морето. Едва след като са събрани мощите му, те са сложени в ракла.. Вижда се, че в Цариград не са знаели тези подробности и са нарисували нещо друго. А то е легендата, разказана в писмения извор от ІV в., наречен Litteratura Clementina. Накратко съдържанието й е описано от проф. Атанас Божков така: „Сан Клементе е бил изпратен на заточение в Херсон Таврически на Крим по време на император Траян (98-117). Заради успехите, които постига обаче там в своята мисионерска дейност, е хвърлен от римляните в Черно море и удавен с котва на шията. По-късно в същата зона морето се отдръпвало периодично от брега и хората виждали една гробница, изградена от ангели, в която било положено тялото на мъченика. Едно от чудесата, които се случват след смъртта му, е спасяването на детето, попаднало в развълнуваното море и върнато след една година на неговата майка живо и невредимо.” В Менология на Василий ІІ за датата 25 ноември е нарисувано не „Кирил и Методий намират мощите на папа Сан Клементе”, а стародавното и добре познатото на църковните служители предание: „Чудото в Херсонско море с детето и мощите на св. Климент Римски”. Затова и в композицията не случайно присъства майката на спасеното по чудо момче. Групата, наблюдаваща случилото, е един шедьовър на средновековното изобразително изкуство. Двамата мъже отпред, обаче, не са Кирил и Методий. То и Константин при осъществяване на мисията при хазарите е бил сам, без брат си.

Ами като е бил толкова сведущ тоя художник, то със сигурност можем да твърдим, че в стенописа няма как да присъстват Кирил и Методий. Защото те не са се срещали с папа Николай!

Кои в тази картина са Кирил и Методий? За това изображение от черквата „Сан Клементе” в Рим проф. Атанас Божков твърди, че било рисувано през Х-ХІ в. и представяло пренасянето на мощите на папа Сан Клементе (Свети Климент) в Рим. В лявата половина на композицията били изобразени Кирил и Методий, застанали около папа Адриан ІІ (867-872). В централната част е подвижното ложе с мощите на светеца. В дясно е пресъздадена литургията в чест на голямото събитие. Според проф. Божков стенописът представял образно отбелязаното в Пространното житие на Константин-Кирил: „Като узна за него римският папа, прати да го повикат. И когато той дойде в Рим, самият папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, със свещи в ръце, понеже носеше мощите на свети Климент, мъченик и папа римски.” Предположенията на Божков, обаче, се разминават с някои факти, свързани със стенописа. Така, например, под него има двуредов надпис на латински език, който е разчетен от Васил Пандурски така: „Тук се пренесе [тялото или мощите] от Ватикана със свети химни, при папа Николай, който [го или ги] погреба с аромати” и „Аз Мария Мацелария - за чест на Бога и за спасение на душата ми”. Първата мисъл, която идва в главата на човек, например е, че явно не става дума за погребението на свети Климент, а за някакво друго погребение. И не се погребват мощи, а наскоро починал човек, затова той е изобразен с цялото си тяло. Този човек, по-късно е бил обявен за светец и Мария Мацелария е станала ктитор на въпросното изображение, което се намирало в притвора на църквата. Васил Пандурски, обаче, тръгва по друга следа. Той счита, че „стилно” въпросната сцена с процесията вървяла с още три други сцени, две от които били от Житието на св. Климент, а третата със св. Алексий. Ктитор на трите композиции бил някой си Бано от Рапица. Неговата жена се казвала Мария и вероятно същата е и Мария Мацелария. За съжаление Пандурски не отбелязва дали и другите стенописи са също в притвора на църквата, т. е. наблизо, което да подсказва, че са правени в един и същ период от време. Не можем и да направим сами преценката, доколко тези композиции наистина си схождат стилово с „пренасянето от Ватикана в черквата”. Затова пък да видим какво отбелязва още Васил Пандурски. „Установено е - пише той, - че този Боно от Рапица е живял към 1080 г. Следователно всичките тези еднакви по стил и художествено изпълнение стенописи са изрисувани тук в края на 11. век.” На основа на последния факт църковният историк Пандурски стига до извода: „В ктиторския надпис, даден тук с над двеста години по-късно от това събитие, има явен анахронизъм със смесване името на папа Николай вместо папа Адриан... След носената ракла, откъдето се вижда лицето на св. Климента, начело на плътната процесия стои папа Адриан ІІ, обкръжен от двама духовници в източно облачение. Това са братята Кирил и Методий. Кирил е от дясната страна на папата. Той е с ореол.” Всеки разумен човек, като разбере, че стенописът е рисуван 200 години след събитието и художникът не е знаел кой папа е полагал мощите на св. Климент в неговата църква, ще си зададе въпроса: а откъде този художник ще знае, че на събитието са присъствали Кирил и Методий? И защо само Кирил е с ореол? Всъщност при заключението си Васил Пандурски направо подвежда с „констатацията” си, че стоящите около папата били „духовници в източно облачение”. Та те имат на главата си католически шапчици, наречени пилеолус, или soli deo (лат. „само за Бога”), носени от висшето католическо духовенство, а и от Папата?! http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0 В Пространно житие на Константин-Кирил при описанието на събитията, свързани с пристигането на Константин и Методий в Рим, заедно с мощите на свети Климент, се споменават имената на Анастасий Библиотекар и епископите Формоза, Арсений и Гаудерих. Формоза става по-късно папа и може би това е дало основание на художника да сложи ореол на главата му, ако това е той в шествието с мощите на свети Климент. Изобщо много неподозирани неща могат да се крият в помислите на художника, създал композицията. Не бива да решаваме задачата елементарно, с непременното участие на Кирил и Методий. А ако има такова, то трябва да бъде категорично доказано.

Подценихте мнението ми, че през Средновековието Кирил и Методий не са били много обичани от православната църква. Аз в момента подготвям едно изследване за българското присъствие в Повест временных лет и Радзивиловския летопис. Ще разгледам и въпроса с Кирил и Методий. Ще предваря, обаче, и ще посоча, че в Повест временных лет е приведена „точ в точ” историята за Великоморавската мисия, както е разказана в Пространните жития на Кирил и Методий. Но накрая е направена тенденциозна манипулация. В Пространно житие на Константин Философ се казва: „На следния ден той прие светия монашески образ и като прибави светлина към светлина, нарече се с името Кирил. И в този [монашески] чин прекара петдесет дни... И така почина в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от сътворението на света (869 г.). Тогава папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните да се съберат заедно със свещи и да пеят над него и да му направят погребение, каквото биха направили на самия папа. И така направиха.” В Пространно житие на архиепископ Методий, пък, пише: „Като узна за тия мъже [Кирил и Методий], папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] „Свети апостол Петър”; и посвети блажения Методий в духовен сан... А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител... Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония – на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана.” В Повест временных лет всичко това е предадено по съвсем друг начин: „Константин се върна обратно и се отправи да учи българския народ, а Методий остана в Моравия. После княз Коцел направи Методий епископ в Панония на мястото на светия апостол Андроник...” Вижда се, че руските църковници са спестили факта, че Константин е станал монах в католически манастир и е погребан с почести в Рим лично от папата. Не се споменава, и че е приел име Кирил. Затова и миниатюрите не трябва да се наричат „Свети Кирил и Методий”, а „Свети Константин и Методий”. Погребението с почести в Рим, дотам е стреснало православните руснаци, че за да го замажат, са предпочели да пратят Константин да си умре някъде в славянска България! Спестен е и фактът, че Методий е въведен в свещенически сан от папата и че пак от папата е ръкоположен за епископ на Панония. Според руската хроника излиза, че епископ го е направил „нашият човек”, славянина княз Коцел.

Там е работата, че Кирил и Методий не са били тачени в родината си Византия. Всред изображенията, които показа Галахад, като изключим Менология (където Кирил и Методий не са посочени като светци), няма нито едно от там. На гръцките марки за Кирил и Методий е репродуцирано изображението от руския Радзивиловски летопис. Така е, защото гърците не са намерили нещо подходящо, свое, тъй като двамата солунски братя не са фигурирали в гръцките ерминии. Българите и руснаците също са ползвали тези ерминии и тъй като през Средновековието указанията в тях са били закон, затова и няма в православните църкви изображения на Кирил и Методий. Изображението в Радзивиловския ръкопис е илюстрация към текста, но в него се споменават Константин и Методий, без да се отбелязва, че са „свети”. Известно е, че този текст всъщност е същият, който е съставен в началото на ХІІв. Става дума за Повесть временных лет. Изглежда в ХV в. руснаците са приели, че двамата братя са светци, но техни икони и стенописи от това време няма, защото са се рисували по ерминиите. http://tartar-sarmat.blogspot.com/2011/06/blog-post.html Тук има интересна статия за честването на Кирил и Методий в Русия. Интересно е, че руснаците започват да ги честват през 1848 г., а ние през 1851 г.? Моето мнение е, че гърците не са тачели Кирил и Методий, защото на практика те са били нещо като предатели. Методий е ръкоположен за епископ от папата и е получил указания да води църковната служба във Великоморавия първо на латински език, вероятно по католическия образец. И едва след това да извършва службата на славянски език. На изображенията на братята в Рим те са в католически църковни одежди.

Това изображение от манастира в село Лева река също е на патриарх Кирил Александрийски.

Не е бъркан! И в църквата в Добърско в олтара има изображение на свети патриарх Кирил Александрийски, отбелязан като „Св. Кирил Философ”. Патриарх Кирил Александрийски също е бил Философ, т. е. „учител, доктор на църквата” . http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Cyril_of_Alexandria В посочения сайт за Свети Кирил Александрийски има обратен куриоз. На четвърто място на първия ред е дадена икона със Свети Кирил. Вероятно от Уикипедия са прочели, че и той е Философ и са го сложили там. Само че, на иконата има съществени подробности. Въпросният свети Кирил е в монашеско облекло и държи в ръка кирилицата!

Народен дворец на културата и площад „България” Решението за избора на София за най-добър град за живеене в България през 2011 г. би следвало да се отбележи с фотоси, представящи уютни кътчета от столицата. Мисля, че такова място все още и донякъде, е площад „България”, където се намира Националният дворец на културата. Веднага ще вметна, че от първоначалния вид на пространството около НДК, което бе оформено през 1981 г., днес липсват някои елементи, каквито съществуваха при откриването на комплекса. Например, в началото фонтани имаше по цялото протежение на водните площи, а този в подлеза, изхвърляше вода на много голяма височина. Паметникът „1300 години България”, пък, бе в непокътнат вид. Макар снимките, които показвам, да са правени в последните две години, пространството пред двореца не изглежда по еднакъв начин. Промяната е главно в площите с цветята. Първата снимка е от 29 април 2010 г. Минавах случайно покрай НДК и току що засадените цветя силно ме впечатлиха. Гледката беше изумителна, не характерна за последните години, затова направих няколко снимки. Мисля, че малко фотографи са успели да снимат Двореца с тези цветя отпред, защото само седмица след това се разбра, че засадените по инициатива на Йорданка Фъндъкова лалета, много се харесали на минаващите и били обрани от тях. Наистина цветята бяха доста едри. Показал съм снимка с едно лале, но то може да бъде преценено визуално като мащаб, едва при внимателно вглеждане и сравнение с по-малките цветя около него. Как изглеждаха цветните лехи и площада, след като изчезнаха лалетата, може да се види на снимката с къпещите се - тя е правена на 11 юни 2010 г. Миналата година цветната украса около водните площи бе от салвия, която наричаме още пламък или пожар. Нов елемент в интериора на площад „България” от 1999 г. насам е Мемориалът на жертвите на комунизма. А през 2006 г. отново бликнаха и фонтаните. На една от снимките отново се виждат къпещи се, което дава основание да приемем София и като добър град за къпане на открито. Народният дворец на културата в София е сред трудните за снимане обекти. На практика неговата лицева страна никога не се осветява от слънцето. Снимката със пламъчетата е правена почти към обяд през месец юни. Вижда се, че слънчевата светлина едвам „облизва” най-изпъкналите части от фасадата.

Редно е, като роден и живял в Търново, да се включа и аз в темата. Те обектите в града са тривиални и многократно тиражирани в интернет, а пък аз посещавам напоследък града само два дена в годината: да видя дали не се е съборила бащината ми къща, да й платя данъка и да ида на гробищата. Но правя посещението през октомври, когато предварително разбера, че времето ще бъде хубаво. Та понякога се изкушавам да щракна, когато ми се види, че ще стане нещо задоволително.

Коста Цонев го знам още от „Бъди щастлива, Ани!”. Снимаха го в Търново - около Самоводската чаршия и хотел „Янтра”. Заводът не знам кой е. Може вече и да го няма. То днес и Коста Цонев го няма, и Невена Коканова я няма, българо-съветската дружба и СССР също ги няма. http://www.youtube.com/watch?v=N_mwECRQ5Eg

Те и ангелите господни са имали задължение да записват и докладват кой ходи на църква. Както се вижда от стенописа в Рилския манастир, имената на тези които са излизали от църквата, преди да свърши службата, са били задрасквани от първоначалния списък. После по някакъв начин това, което е оставало, явно е давано, освен на Бог, но и на партийния секретар.

Напоследък се появи съобщението, че идеята да се чества официално 13-вековния юбилей от създаването на българската държава, е издигната от офицер, журналист от ведомственото издание на Министерството на отбраната - вестник „Народна армия”. Още на 10 декември 1967 г. роденият в трънското село Филиповци Тодор Гигов публикувал във вестника свое предложение за всенародно честване на 1300 години България. Съавтор бил колегата му Ганчо Рачев. Тодор Гигов Идеята на двамата военни журналисти е през 1968-1971 г. да се отбележат 1290 г., в следващата петилетка - 1295 г. и през 1976-1981 г. - 1300 г. България. Инициативата се посреща с възторг и се подема от много медии в страната, а Политбюро на ЦК на БКП възлага на вестник „Народна армия” да подготви решение с богат календар от инициативи. Проект за това изготвил Тодор Гигов. По-късно, когато Министерският съвет пристъпил към практическото изпълнение на планираните дейности за отбелязване на юбилея на българската държава, Людмила Живкова поканва в кабинета си в Комитета за култура акад. Илчо Димитров, проф. Александър Фол и представител на вестник „Народна армия”. От страна на вестника е изпратен именно Тодор Гигов, заради личния му принос по темата. http://www.desant.net/show-news/22748/ Емил Александров в книгата си „Култура и лична власт” разказва, че по повод отбелязването на 13-вековния юбилей от създаването на българската държава била създадена Национална координационна комисия „1300 години България”. За неин председател е определена Людмила Живкова, за заместник-председател - Емил Александров, а за главен секретар - Тодор Рибаров. В състава на комисията са включени заместник-министри и управленци със същия ранг. В навечерието на 1981 г. (точната дата е 26 декември 1980 г.) комисията се преобразува в Национален (точното наименование е Общонароден) юбилеен комитет, чийто състав е увеличен и начело на него застава Тодор Живков, а секретариатът му се оглавява от главния секретар Тодор Рибаров. Филателен блок от 1982 г., издаден по повод 40 години от рождението и 1 година от смъртта на Людмила Живкова. Художници н. х. Стефан Кънчев и з. х. Асен Старейшински. Основен двигател за отбелязването на юбилея на България е Людмила Живкова. Тя изготвя и представя през октомври 1976 г. „Основни положения за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава” и „Идеен проект за характера, целите и насоките на дейността, свързана с 1300-годишнината от основаването на българската държава”. С тях на практика поводът за припомнянето на едно историческо събитие се превръща в полагане на основите на масово културно движение в обществото, което движение по дух е подобно на нашето Възраждане, осъществявано вече в епохата на социализма. Людмила Живкова обосновава концепцията: чрез съчетаване на триединството на минало-настояще-бъдеще, да се очертае изминатия път, да се утвърдят постигнатите към 1981 г. постижения във всичките направления и на тази основа да се очертаят бъдещите перспективи. Затова програмата за честването на 1300-годишнината на България е дългосрочна. От отчетния доклад на председателя на Комитета за култура Георги Йорданов, изнесен на 20 октомври 1983 г., се вижда, че под знаменателя за отбелязване на основаването на българската държава са преминали честванията на куп други исторически събития: 100-годишнината от Априлското въстание, 100-годишнината от Освобождението, 25-годишнината от Априлския пленум, 90-годишнината от създаването на Българската комунистическа партия, 125-годишнината от рождението на Димитър Благоев, 100-годишнината от рождението на Георги Димитров, даже и 70-годишнината от рождението на Тодор Живков.. Като неразделна част от националната юбилейна програма за ознаменуване на 1300-годишнината, е заложено продължението ѝ в бъдеще с подготовка за отбелязването на: 40-годишнината от победата на Деветосептемврийската социалистическа революция, един век от основаването на Българската комунистическа партия, 50 години от победата на Георги Димитров на Лайпцигския процес, 800 години от освобождението на България от византийско владичество, 1100 години от смъртта на Методий, ознаменуване на богомилското движение, 300 години от Чипровското въстание, 100 години от Съединението на България, 150 години от рождението на Васил Левски, 110 години от Априлското въстание и освобождението на България от османско иго. За изпълнението на предстоящите, значими по национален престиж и обем задачи, оперативното бюро на Общонародния юбилеен комитет „1300 години България” и неговият Секретариат са преобразувани в координационен орган на обществено-държавни начала „1300 години България” към Комитета за култура. Не е ясно кога този орган е разформирован, но днес все още съществува и извършва усилна дейност Националният дарителски фонд „13 века България”. Той е учреден на 8 април 1980 г. като дарителска организация в рамките на Националния културен комплекс Днес трудно могат да бъдат намерени материали, показващи как реално е протекло самото честване. Може би в библиотеките, по страниците на запазените вестници и списания могат да се открият текстови описания или фотоси, отразяващи събитието. Но вестниците тогава не бяха кой знае колко на брой и отпечатването на репортажни снимки не присъстваше така масово в тях, както е днес. В интернет, пък, няма почти нищо по този въпрос. За запълване на празнината тук се представя сбирка от българските филателни материали, посветени на събитието. Вероятно мнозина не знаят, а други трудно ще си спомнят, че през 1981 г. се проведоха 13 юбилейни дни, чиято същност най-добре е отразена от специално посветените им пощенски издания. І. Марки и блокове, издадени за юбилея Българската поща чрез подходящо филателно издание бе една от първите, която обяви и пропагандира предстоящия исторически юбилей на България. Още в далечната 1974 г. се появи поредица пощенски марки, носеща мото „1300 години българска държава”. Показани бяха артефакти предимно от старите български столици Плиска, Преслав и Търново. Марките изпревариха дори изготвените от Людмила Живкова „Основни положения за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава”, които бяха представени едва през 1976 г. Второто филателно издание, появило се в юбилейната 1981 година, бе посрещнато, така да се каже, с „освиркване”. Филателистите останаха недоволни както от подбраните сюжети, така и от работата на художника. Поредицата, озаглавена „Хиляда и триста години от основаването на българската държава”, и досега държи рекорд по най-много марки, включени в едно филателно издание: с тези от двата блока марките са общо 16! При това превес имат сюжетите, свързани с историята на БКП. И двете издания не са на високо полиграфично ниво, особено второто. По онова време българските марки се печатаха в амортизираната печатница на Министерството на съобщенията. Но имаше случаи, когато се поръчваха за отпечатване марки в СССР и ГДР. Тези, за 1300-годишнината, също можеха да се отпечатат там на висококачествена полиграфична техника. Никакво старание не бе положено при второто издание, за да се осигури качественото представяне на сюжетите. Вярно, те са фотографии, но преди да се пристъпи към тиражиране на такива обекти, се прави ретуш на изображението, за да стане то по-контрастно и четливо. „Отсрамването” дойде от страна на големия майстор на българската пощенска марка н. х. Стефан Кънчев, който като автор на традиционните за онова време новогодишни марки, съумя да включи в техните сюжети темата за 1300-годишнината. И въпреки, че тези марки също се печатаха у нас, благодарение на съобразения с възможностите на печатната техника проект, техният вид е свеж и носи настроение. Следва представянето на изданията, като след репродукциите, са подробно описани датата на валидиране, художниците и сюжетите на конкретните марки и блокове. 1974 г. История на България - 1300 години българска държава. 28 декември 1974 г. Художници Милка Пейкова и Георги Ковачев. Марки (тук и надолу в кавички е даден текстът, който фигурира върху съответната марка, а в скоби са допълнителните пояснения към сюжета): 1 ст. - „Св. Тодор Стратилат, Преслав Х в.” (керамична икона); 2 ст. - „Медальон, Велико Търново ХІІ-ХІV в.” (с изображение на два лъва в ход надясно); 3 ст. - „Капител от колона, Преслав ІХ-Х в.” (с изображение на лозови листа); 5 ст. - „Сребърна чаша на Сивин жупан, Преслав Х в.”; 8 ст. - „Глинен потир, Преслав Х в.”; 13 ст. - „Лъвица торс, Преслав Х в.”; 18 ст. - „Златен дискос, Преслав Х в.”; 28 ст. - „Двуглав орел, Ст. Загора Х-ХІ в.” (каменна плоча-барелеф). (Бел.: медальонът е погрешно представен цветово като сребърен, вместо бронзов; потирът е от Плиска; плочата от Ст. Загора е по-ранна и необосновано се приема, че е свързана с българската история.) 1981 г. Хиляда и триста години от основаването на българската държава. 10 август 1981 г. Художник н. х. Иван Кьосев. Марки: 5 ст. - „Мадарският конник, VІІІ век” (скален релеф край гр. Мадара); 5 ст. - „Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, ІХ век” (детайл от стенописа „Българските книжници” в Троянския манастир, дело на Захарий Зограф, 1848 г.); 8 ст. - „Велики Преслав, план на Кръглата църква, Х век”; 12 ст. - „Четвероевангелието на цар Иван-Александър, 1356” (миниатюра от евангелието, наречено още „Лондонско”, с портрети на цар Йоан Александър, втората му съпруга Сара, и синовете му цар Йоан Шишман и цар Йоан Асен); 13 ст. - „Колоната на цар Иван Асен ІІ, ХІІІ век” (колоната с надписа на царя от 1230 г., намираща се в църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново); 13 ст. - „Манасиевата хроника, ХІV век” (детайл с княз Крум, начело на българската войска, от миниатюра 53 в хрониката); 16 ст. - Априлското въстание 1876” (снимка, направена след Освобождението, с възстановени черешово топче и знаме, топчията Стоил Финджеков и помощника му Атанас Узунов - въстаници от Панагюрище); 23 ст. - „Посрещането на руските освободители в Търново, 1877” (историческа гравюра от същата година); 25 ст. - „Създаването на БСДП, 1891” (паметникът-барелеф на връх Бузлуджа, посветен на събитието); 35 ст. - „Септемврийското въстание 1923” (кадър от филм, представящ боят при гара Бойчиновци); 41 ст. - „Деветосептемврийската победа 1944” (Тодор Живков посреща в София партизаните от бригада „Чавдар”, 13.ІХ.1944 г.); 43 ст. - „Пети конгрес на БКП, 1948” (Георги Димитров говори от трибуната на конгреса, документален кадър); 53 ст. - „Десети конгрес на БКП, 1971” (документална снимка на официалната трибуна на конгреса, на заден план портретите на Димитър Благоев, Владимир Ленин и Георги Димитров); 55 ст. - „Металургичен комбинат Кремиковци” (снимка с технологичните съоръжения на комбината). 1981 г. Хиляда и триста години България. 10 август 1981 г. Художник н. х. Иван Кьосев. Блок: на марката от 50 ст. - „Релеф от Стара Загора, Х век” (каменна плоча с изображение на лъв); на полето на блока - червено знаме, българското държавно знаме и българският държавен герб във вида му от 1971 г.). (Бел.: плочата от Ст. Загора е по-ранна и необосновано се приема, че е свързана с българската история.) 3 септември 1981 г. Художник н. х. Иван Кьосев. Блок: на марката от 1 лв. - „Дружба от векове за векове” (държавните ръководители на СССР - Леонид Брежнев и на НРБ - Тодор Живков, документална снимка от посещението на Брежнев в София през 1973 г.; на полето на блока - знамената на двете държави и емблемата на Първия съвместен българо-съветски космически полет от 1979 г.). Нова година 1981 и Нова година 1982 8 декември 1980 г. Художник н. х. Стефан Кънчев. Марки: 5 ст. - първата емблема на честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава; 13 ст. - капител с лозови листа от колона от Преслав, Х в. 22 декември 1981 г. Художник н. х. Стефан Кънчев. Марки: 5 ст. - втората емблема на честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава; 13 ст. - ажурна керамична розетка от Преслав, Х в. Първодневни печати за марките и блоковете Печатите са употребявани в дните на валидиране на съответните филателни издания. Художниците са същите, които са оформили съответните марки и блокове. За първия печат е показан проектът на художника, при гравирането му допълнително е поставена датата „28”. Липсва печатът за „Нова година 1982” тъй като неговото изображение не е свързано тематично с 1300-годишнината. ІІ. Пликове, печати и марки за юбилейните дни, проведени през 1981 г. Днес, може би единствено върху пощенско-филателни материали е запазен споменът за едно мащабно събитие, което бе проведено у нас през 1981 г. Тогава за отбелязване на 13 вековния юбилей на България се състояха 13 юбилейни дни. Всеки от тези дни бе посветен на определена тема от историческия, обществения и културния живот на страната. Решението за провеждането на тези дни дойде буквално в последния момент, едва през месец април 1981 г. Пощите дори не успяха да реагират навреме и „изпуснаха” първия ден, състоял се на 19 април. От втория ден нататък, вече за всеки пореден юбилеен ден по пощенските гишета бяха предоставяни специални пликове с подходяща илюстрация, които филателистите подпечатваха със специалния за деня печат. Започнала с „фал старт”, филателната програма и по-нататък бе съпроводена с изненади. Така провеждането на „Ден на Българската комунистическа партия” бе оповестено предварително за 2 август 1981 г. Но на 21 юли съвсем неочаквано почина Людмила Живкова и честването на деня на партията бе отложено за 23 август. Пликът за деня, обаче, бе вече отпечатан и пуснат в употреба. По някакви причини (филателните анали са пропуснали да отбележат какви са точно те) бе отложен и „Ден - наследство и приемственост”. Предвиден да е на 21 ноември, той се проведе седмица по-късно, на 28 ноември. Макар, че пощите не можаха да издадат своевременно плик за първия, „априлския” ден, по настояване на филателистите (за да си направят те комплект от филателни материали за всички дни) на 20 август 1981 г. бяха пуснати плик и печат за този първи ден, но закъснението даде отражение. Издателите изглежда бяха забравили кога е бил този ден и на плика и печата вместо актуалната дата 19 април, бе отбелязан 9 април. В българската филателия не са редки случаите, когато инцидентно се раждат внезапни хрумвания. Естествено, те се реализират, когато са предложени от влиятелни „вътрешни” хора. Така, без да са включени в предварителния план за маркоиздаването през 1981 г., за два от юбилейните дни - на словото, и на наследството - се появиха и пощенски марки. По-нататък следва представянето на изданията. Първо са показани двете марки и плика за първия юбилеен ден. Пиковете за останалите дни изглеждат по същия начин като различни са илюстрациите и печатите за съответните дни. 2 октомври 1981 г. Художник Христо Христов. Марка 5 ст. - „Ден на словото 1981” („Простреляният Пегас”, бронзова скулптура от паметника на загиналите за свободата на България писатели и поети, намиращ се пред бившата сграда на Съюза на българските писатели в София, скулптор проф. Валентин Старчев; втората емблема на честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава). 21 ноември 1981 г. Художник н. х. Стефан Кънчев. Марка 13 ст. - „Ден - наследство и приемственост 1981” (лъвът от герба на Народна република България и годините 681-1981, историческата Статуя на Републиката от 1946 г. и Домът-паметник на връх Бузлуджа, фасада на българска възрожденска къща и детайл от ктиторския портрет на Десислава от Боянската черква, средновековна кула и детайл с главата на лъва от плочата от Ст. Загора, първите две букви от славянските азбуки глаголица и кирилица и детайл от керамичната икона с образа на Св. Теодор Стратилат от Преслав, стенопис „Жената на тракийския вожд” от Казанлъшката гробница). Пликове за юбилейните дни Пликовете са описани по-долу по начина, както марките и блоковете. Поз. 1-13 са пликовете за 13-те юбилейни дни, плик поз. 14 съпровожда поредицата от 10 август1981 г. Всичките пликове имат еднакъв таксов знак (отпечатана марка), който е поставен последен в илюстрацията горе и е описан в поз. 15 долу. На всички пликове от поз. 1-14 в илюстрацията е включена втората емблема на честването на 13 века България. Художник на илюстрациите на пликовете и на таксовия знак е н. х. Стефан Кънчев 1. „Земя наречена България, 9 април 1981” (химически комбинат ). 2. „Трудът на България,1май 1981” (промишлени заводи). 3. „Творчеството на България, 24 май 1981” ( керамичната икона на Св. Теодор Стратилат). 4. „Героизмът и революционните традиции на България, 2 юни 1981” ( портрет на Христо Ботев). 5. „Миролюбието и интернационализмът на България, 17 юни 1981” (гълъб на мира и земното кълбо). 6. „Смехът и радостта на България, 11 юли 1981” (рисунка с шопи на Чудомир от цикъла „Нашенци” ). 7. „Ден на Българската комунистическа партия, 2 август 1981” (петолъчна звезда със сърп и чук, околовръст макове). 8. „Родът и семейството на България, 9 август 1981” (селянка с дете и мотика на рамото отива на нивата). 9. „Силата и красотите на България, 25 септември 1981” (планински върхове с гори в подножието). 10. „Словото на България, 2 октомври 1981” (букви АБВ в средновековен и съвременен шрифт). 11. „Ден на българската държава, 20 октомври 1981” (гербът на Народна република България във вида му от 1971 г.) 12. „Наследство и приемственост, 21 ноември 1981” ( като марката, издадена по същия повод, виж по-горе). 13. „Младостта и бъдещето на България, 20 декември 1981” (младежки профили). 14. „1300 години България”. 15. Таксов знак 5 ст. „България 1300 години” (първата емблема на юбилея). Специални печати за юбилейните дни Специалните печати са описани по-долу по начина, както и пликовете. Датите, без тези за поз. 1 и 12, най-точно отразяват кога реално са проведени юбилейните дни. С изключение на печат поз. 12, който е първодневен за пускането на съответната марка в употреба, във всички останали фигурира горната част от втората емблема на честването на 13 века България (лъвът от герба на НРБ и годините 681-1981). На печат поз. 1 датата е сгрешена: правилно е 19 април. Всички печати са предоставяни за филателна употреба на съответния ден в Централна поща София 1000. Художник на печатите е н. х. Стефан Кънчев 1. „Земя, наречена България, 9 април 1981” (средновековна кула, Мадарският конник). 2. „Трудът на България,1май 1981” (промишлени заводи). 3. „Творчеството на България, 24 май 1981” (портрет на Десислава от Боянската черква). 4. „Героизмът и революционните традиции на България, 2 юни 1981” (портрет на Васил Левски). 5. „Миролюбието и интернационализмът на България, 17 юни 1981” (земното кълбо и гълъби на мира). 6. „Смехът и радостта на България, 11 юли 1981” („Хитър Петър”, графика на Илия Бешков). 7. „Ден на Българската комунистическа партия, 23 август 1981” (петолъчна сияеща звезда). 8. „Родът и семейството на България, 9 август 1981” (майка с дъщеря и син). 9. „Силата и красотите на България, 25 септември 1981” (пейзаж от Мелник). 10. „Словото на България, 2 октомври 1981” (книги и ръкопис). 11. „Ден на българската държава, 20 октомври 1981” (гербът на НРБ от 1971 г.). 12. „Ден - наследство и приемственост, 21.11.1981” (виж съответната марка). 13. „Наследство и приемственост, 28 ноември 1981” (виж съответната марка). 14. „Младостта и бъдещето на България, 20 декември 1981” (младежки профили, гълъби). ІІІ. Други пощенско-филателни материали Специални печати за филателни изложби и конкурси Международният младежки филателен конкурс, проведен от 23 до 29 септември 1981 г. в Сливен, бе организиран от Съюза на българските филателисти, Министерството на народната просвета и Окръжния съвет за култура в гр. Сливен. Той имаше за цел да популяризира историята и настоящето, бита и културата на българския народ, да обогати познанията на младите филателисти за прогресивните тенденции на българското маркоиздаване и социалистическата филателия. В конкурса, освен България, още в началото се записват за участие филателисти от СССР, ГДР, Чехословакия, Унгария, Полша, Люксембург, Швейцария и ФРГ. Специални печати в исторически места През 1981 г. бяха изготвени специални печати с продължително действие. Те бяха предназначени за употреба от определени пощенски станции, работещи в места, свързани с историята на България. Печатите имаха превъртащ се датен блок и бяха използвани от времето, когато печатът бе предоставен на съответната пощенска станция - до края на юбилейната година. Разликата между тези печати и обикновените датни клейма, с които пощенските служители подпечатват кореспонденцията и свързаните с нея документи, е, добавянето в изображението на елементи от двете емблеми за честването на 1300-годишнината. Различните пощенски станции получиха тези печати в различно време. Началните им дати на употреба са както следва: 5000 В. Търново - 28 януари, 1000 София - 3 февруари, 9700 Шумен - 3 февруари, 9750 Мадара - 25 август, 9920 Плиска - 25 август, 9850 Преслав - 25 август, 1616 Бояна - 20 октомври. ІV. Емблемите за честването на юбилея На филателистите не бе известно дали ставаше дума за официална емблема, но в края на 1980 г. и началото на 1981 г. като такава се възприемаше изображението, което се появи върху новогодишната марка от 5 ст., издадена за отбелязване на настъпващата 1981 година. Същото изображение бе използвано и при оформянето на вида на таксовия знак на предварително изготвените „голи” пликове, които през следващата година трябваше да се появят по пощенските гишета с допълнително поставена илюстрация. Пощата имаше практика да поръчва изработването на по-качествени пликове в СССР. Те идваха с отпечатан таксов знак, а у нас в печатницата на Министерството на съобщенията върху тях се допечатваха допълнителни илюстрация и текст, в зависимост от събитието, което трябваше да бъде отбелязано. Първата емблема, дело на н. х. Стефан Кънчев, представлява петолъчна червена звезда, в която е вписана фигурата на лъва от Стара Загора и са добавени годините на създаването на българската държава и на 1300-годишния ѝ юбилей: 681-1981. Имаме, както се казва, едновременно присъствие на елемент от старата българска история, и такъв, сочещ за водещата историческа роля, която имаше Българската комунистическа партия в ония години. Тази емблема, обаче, не просъществува дълго. Подочу се, че не била харесана от Людмила Живкова и затова на 19 април 1981 г., когато бе честван първият от тринадесетте юбилейни дни, се появи нова емблема. Неин автор също бе н. х. Стефан Кънчев. За втората, вече официална емблема, бяха дадени сведения, че над създаването ѝ, освен художникът, работили още Комитетът за култура и ДО „Пластични изкуства, музейно и библиотечно дело”, съвместно със специализираната държавна комисия по приложна графика с председател н. х. Георги Петров. Участие били взели и „наши изтъкнати учени в областта на историята”. Участието на историците, очевидно е било за маскировка: тяхната задача е била да създадат мита за спиралата, като „прабългарски и славянски символ”. В композицията-медальон на втората емблема отново са включени лъв, но този път той е от действащия тогава герб на Народна република България. Присъстват и годините 681 и 1981, изписани по-артистично. Нов елемент е така наречената: „спирала на прогреса”. В краткото отпечатано съобщение, озаглавено „Символът на България - Емблемата на 1300-годишнината” се казва: „За първи път намира самостоятелно място спиралата на прогреса, макар тя да е много стар елемент в прабългарската и славянската символика. Изразявайки динамичното развитие на българския народ от дълбока древност до зрялото социалистическо общество, спиралата като елемент на политическата ни символика органически свързва България с прогреса на човечеството през близо двете хилядолетия на новата ера.” Днес на въпроса - „А къде всъщност може да се види като артефакт този прабългарски и славянски символ?”, очевидно няма как да се даде положителен отговор. На времето, пък, никой не намери кураж да го зададе публично. Истината за появата на спиралата в емблемата на 1300-годишнината на България е в спестяването на името на лицето, което е дало тази идея: това е Людмила Живкова. В книгата „Дипломацията в зоната на кактуса” бившият български посланик в Мексико Богомил Герасимов казва следното: „И Богомил Райнов, и Людмила се занимават с културата, с непреходните ценности, с красотата и нейните закони, с еволюцията и спиралата - един от постулатите на Бялото братство за постепенното възходящо развитие. Спиралата символизира именно това еволюционно развитие нагоре. В края на 1979 г. излиза статия на Людмила със странното заглавие „Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”. В самия край на „Тайното учение” Богомил Райнов изразява такава мисъл: „Да насочваме силите си към задачите на бъдещето, това именно означава на практика да се движим по възходящата спирала на еволюцията.” Спирам се нарочно на тази „спирала” и „спираловидното развитие”, защото Людмила го смяташе за нещо много съществено. Толкова съществено, че даде указания при строежа на Националния дворец на културата спиралата да влезе като елемент на архитектурното оформление. И днес, ако застанете пред главния вход на НДК и погледнете вляво и вдясно, ще видите два почти еднакви черни барелефа. При основата им на малка табелка едва се чете надпис, че са творение на Михаил Бенчев и носят общото и неангажиращо име „Композиция”. И тази композиция се състои само от една стилизирана спирала. В лявото пано се вижда годината 681, а в дясното 1981 - демек 1300 години от спираловидното развитие на България.” Потвърждение на тези думи откриваме и в писаното от академик Пантелей Зарев за Людмила Живкова: „Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата. По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре.” Пластиките със спиралите пред входа на НДК. Богомил Герасимов дава пример с пластиките пред НДК, но те представляват по-скоро змиевидни линии и само с допълнително обяснение могат да се възприемат като спирали. Истинската „спирала на развитието” е намерила място във втората емблема на честването на 13 века България. Малко хора познават тази емблема. Сега вероятно тя ще стане достояние на мнозина. * * * Статията има за задача да представи пощенско-филателните издания по темата пред една по-широка публика. Бдителните филателисти вероятно ще открият, че в изложеното има някои пропуски. Юбилейните години и емблеми са поставяни и на други пощенски марки, блокове и пликове, с цел пропаганда на събитието, но тези филателни материали имат друга основна тематична насоченост. Все пак удоволствие за филателистите е да ровят, откриват, систематизират и представят в колекции и експонати всичко по дадена тема. Така че да не им отнемаме удовлетворението от възможността за лични открития. Поместеното тук може да послужи и като едно сериозно начало за всеки, който иска да научи нещо повече за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава. То, честването, естествено не бе сведено само до издаване на марки и пликове. Вероятно някои ще видят в горе изнесеното подтекст, че държавата ни сега не може да проведе такова широкомащабно културно мероприятие. Днешното безсилие често се съпровожда с оценки от вида: абе то тогава всичко е било политика. Може и така да е, но чрез такива национални кампании хората навремето почваха да се чувстват съмишленици. А сега всеки се интересува само от любимите си предавания по телевизията и кореспондира най-вече с приятелите си във Фейсбук.

Не е ли "ханъма" или "кадъна"?

Полска монета на Сигизмунд ІІІ (1587-1632), 3 гроша. Прилича на тази, но има различия в текста и оформлението. http://www.beastcoins.com/World/Poland/Poland.htm

В руския превод е малко по-другояче - говори се за „упорита война”: «Иоанн (царь болгарский), видя, что Феодор Ангел не хочет оставить нетронутым и Болгарского царства и простирает уже свою тяжелую и губительную руку и на него, входит в союз со скифами, вступает с ним в упорную войну, побеждает его, берет в плен и выкалывает ему глаза». Изглежда и Григора нищо конкретно не е чувал за някаква битка и нейния развой, както и Акрополит, който казва: „за да ви изложа накратко всичко, Теодор бил решително победен от българите и скитите”. С други думи нищо не казва. А я колко подробно е описано случилото се при Ъгъла и делтата на Дунав при Аспарух и Константин Погонат.

Знаех, че имам целокупен учебник по вероучение, но го открих едва миналата седмица. Естествено, като търсих нещо съвсем друго. Този учебник е за четвърто отделение, което означава, че вече пуснатият от мен остатък от учебник е за по-ранно отделение, вероятно трето. В интернет има сканирано вероучение за трето отделение, но съдържанието му е различно: не е като това тук. Както е обяснено във вероучението за четвърто отделение, в него са изложени някои от „притчите”, които Исус Христос е разказвал иносказателно на по-простите юдеи, за да разберат те християнското учение. Притчата е словесен разказ за обикновена случка от човешкия опит, която илюстрира някоя духовна истина и като се основава на известното, обяснява неизвестното. В Евангелието от Матей е упоменато: „И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват...” (Мат. 13:10-13). Изучаването на притчите, е така да се каже, навлизане по-навътре във философията на християнското учение.