Warlord

Балканската кампания през Втората световна война Част І – Операция „Ауфмарш 25“ Колона от германски планински войски (Gebirgsjäger) с мулета, вероятно все още някъде в Западна България, по време на настъплението си към Ниш. Напрегнатата атмосфера на Междувоенния период През първите десетилетия от съществуването си младата Българска държава преминава през поредица от въоръжени конфликти, донесли както много триумфи така и много разочарования. Но въпреки огромните усилия, националният идеал за обединение на всички българи в една държава, остава неизпълнен. Далеч не всеки обаче се примирява с новия световен ред, начертан според Версайската система от договори, част от която е и Ньойският. В някои от загубилите и твърде ощетени държави, като Германия и България, постепенно започват да назряват настроения на реваншизъм и краен национализъм. И въпреки, че им е забранено да се въоръжават и да поддържат големи армии, в крайна сметка те намират, първоначално скрити, а впоследствие и съвсем явни начини, как да направят това. Подобно нещо се случва и с тези съюзници на Антантата, като Италия и Япония, които са били подмамени с щедри обещания да влязат в Първата световна война на нейна страна, но накрая са им били оставени само трохите от цялата плячка. По този начин още във Версай се създават предпоставките за появата на Оста или Тройния пакт (Рим – Берлин – Токио) и неговата агресивна експанзия впоследствие. През този период демокрацията в Европа е в отстъпление и в повечето държави се установяват авторитарни режими. До 1940 г. почти всички страни от Централна и Източна Европа вече са погълнати от Третия райх и Съветския съюз, докато накрая не идва ред и на Балканите. Войната тропа на портите Румъния първа минава на страната на Оста през ноември 1940 г., недоволна от съветската окупация на Бесарабия и Буковина през юли. Като следствие от нея и серията дипломатически договори с Румъния, под натиска на Германия, но и със съгласието на останалите велики сили, на 7 септември е подписана Крайовската спогодба. Според нея Румъния връща на България окупираната през 1913 г. Южна Добруджа. Немското съдействие обаче идва със своята цена и се очаква в замяна България също да съдейства на Оста за стратегическите ѝ цели в района. След провалилото се фиаско на Мусолини в Гърция през октомври 1940 г., италианската армия преминава в позорно отстъпление от Епир и бойните действия в итало-гръцката война се прехвърлят на албанска територия, която е италиански протекторат. В тази ситуация Германия се вижда принудена да заздрави контрола на Оста над Балканите с оглед на военните операции в Северна Африка и опасенията от евентуален британски десант в помощ на Гърция. Това налага нова, този път съвместна, операция срещу Гърция, а за да получи достъп до нея, Вермахтът трябва да премине през територията на България. До този момент България се стреми да поддържа неутралитет и политика на мирен път за уреждане на въпроса със загубените в предната война територии. Но когато войната стига до нейните граници става ясно, че неутралитетът няма да може повече да се спазва и отказът от съдействие на Оста ще доведе до пагубни последици. Всички са били свидетели вече на това как Полша и Франция са премазани със светкавичен блицкриг от Вермахта, както и че той влиза на територията на Румъния още преди тя официално да е подписала договора за присъединяване към пакта. Очевидно е, че няма да чакат дълго и българското решение, така че страната се вижда принудена да стане съюзник на Оста. За отбелязване е и обстоятелството, че Германия гарантира на България Беломорска Тракия и част от Егейска Македония, при това без да се налага българските войници да воюват за тях. И не на последно място – към този момент все още е в сила пактът Молотов-Рибентроп, т.е. Третият райх и СССР все още са съюзници, така че по този начин България не влиза в конфликт с никоя от регионалните супер сили. Великобритания и САЩ може и да са против, но те са далеч зад моретата и океаните, докато Вермахтът вече чака на Дунава и не възнамерява да се заседява дълго там. Така на 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена правителството на Богдан Филов подписва протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт и още през същия ден войските на Третия райх навлизат в страната, преминавайки река Дунав и започват да се дислоцират по южната граница. Британските и американските дипломати напускат страната. Междувременно кралство Югославия, на което щедро обещават Солун и излаз на Бяло море, също склонява да премине на страната на Оста. Но на 27 март, само два дни след подписването на присъединителния договор, в Белград избухват безредици, организирани от група просъюзнически военни и политици, подкрепяни от британските тайни служби, които извършват държавен преврат. Хитлер приема този преврат като лична обида и решава, че в такъв случай и Югославия трябва да бъде унищожена. Това води до промяна в плановете и немския щаб взима решение за едновременен удар по Гърция и Югославия, като територията и комуникациите на България бъдат използвани за нахлуването и към двете страни. Цялата статия: https://nauka.bg/balkanskata-kampaniya-vtorata-svetovna-voina/?fbclid=IwAR2F0R2WlZx0LYLwc1phU8ih7xpLJVAt5ANVOthCwNJzUIPQREY6iiF3QC4

Ето я сканирана: https://books.google.bg/books?id=dG-gAAAAMAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

С две думи - Във всеки поне двуизмерен паралелен свят Пи ще съществува и ще е точно толкова колкото и в нашия. Дали там ще го открият или не, тяхна си работа. Но със сигурност няма как да го измислят

Математическите зависимости, функции, закони и т.н. си съществуват. Тях не можеш да ги измислиш, можеш само да ги откриеш.

Щяха разбира се и щеше да е много лесно да го докажат, ако действително имаше такъв страшен геноцид, за какъвто настояват. Немците например доказват Катин като го разкопават в присъствието на френски и британски офицер, които впоследствие потвърждават какво са видели, свикват и международни комисии за разследване, лекари от Червения кръст и т.н. Никакъв проблем не е било и сърбите да го направят. Само че как да разкопаеш масов гроб, който не съществува?

Не е задължително най-слабите машини да бъдат използвани за командирски, всяка една може да бъде използвана. А командирски има дори на ниво взводове, т.е. на всеки 3 танка, което значи, че около 1/3 от всички танкове в РККА са разполагали с радиовръзка. Не знам какво повече искат но въпреки това комуникацията им на всички нива та чак до Ген-щаба е пълен мазаляк през първите 2-3 г. от войната.

За радиостанциите 71-ТК руснаците обикновено мрънкат, че ги е имало само на командирските танкове.

Приключена е, защото с Парижкия договор и споразуменията между Димитров и Тито всичко е уредено. Комисиите, които са разследвали тези случаи тогава са си казали резултатите, съдилищата са осъдили, който са намерили за виновен. Каквото било - било. Сега вече е твърде късно да ровим наново в тая пепел. Най-малкото нямаме достатъчно (да не казвам никакви) доказателства за да издаваме нови "присъди". Ако зора за извинения е просто да се мазним на Меркел и западноевропейските либерали, не знам доколко това ще има реална полза като политически дивиденти за нас, най-много да ни навреди и сами да се вкараме официално в клуба на престъпниците от Холокоста. Но както и да е - този подфорум не е за обсъждане на политика, а за история. Ако толкова много държите държавата да се извини на официално високо равнище, пишете писмо до президента. Нас няма смисъл да ни занимавате с това и да искаме не ни е във възможностите да разрешим този проблем.

И аз се хиля докато ви чета вас и в съзнанието ми изникват такива асоциации:

Взаимното извинение и опрощаване на грешките от миналото би било хубаво нещо, само че аз за първи път го чувам да се споменава тук. От 1-та до 29-та страница на тая тема имаше единствено мрънкане само ние да сме се извинявали. Ние не сме участници в разгрома на Кралство Югославия. Разгромяват го силите на Вермахта и Луфтвафе. Ние само им предоставяме коридор и логистична подкрепа (същото както и на НАТО през 1999 г.). Дори Югославия първа ни напада през 1941 г. - тяхната авиация бомбардира Кюстендил и други крайгранични райони, в резултат на което има някои материални щети и жертви. А извинение за това кога!? Ние участваме единствено с окупационен корпус. Тоест извършваме полицейско-административна работа за каквато не достигат немски и сръбски ресурс. Всичките проведени акции от българските части там са не само съгласувани, но и заповядани и направлявани както от немския комендант, така и от правителството на Милан Недич - официалният и законен премиер на Сърбия по това време. Така че - що не искате той да се извини за случилото се, респективно - Сърбия, т.е. днешната сръбската държава? Отделно по тоя случай кой каквото е имал да се извинява, да изкупва и да понася отговорност всичко е било извършено още тогава. Имало е Народен съд, имало е Нюрнбергски процес, имало е Парижки мирен договор. Дали са били справедливи или - не, раздали са присъдите и са ги изпълнили. Кой каквото е понесъл, понесъл е, делото е приключено. Толкова.

По това време Югославия вече не съществува. Иначе е нормално да нямам желание да се извинявам за нещо, което се е случило половин век преди да се родя, при сложни и меко казано спорни обстоятелства във военно време и за което няма доказателства.

Според коментари в соц. мрежата, традицията им по принцип била да изгарят целия реквизит от фестивала след приключването му. Сред който, по някакви неведоми причини може и да е попаднало българско знаме. Макар че надали, а и горенето на национални символи не може да се оправдае с правилата на някакъв фестивал. Но каквото и да е станало може би е най-добре ние да отидем да им се извиним за 1942, пък другото не е важно

Явно е имало някакъв смисъл от срещата. Радвам се, че почна да се говори (макар и с половин уста) за 30, а не за 500 разстреляни. Както и че изобщо вече спря да се говори за убити родилки, бебета, масови гробове и прочие юго-фентъзи. Както и предполагах - нищо съществено от "свидетелите", нито някакви конкретни доказателства. Но все пак ще ми е интересно да чуя какво казват двамата войници, щом е било след 89-а, ако някой е направил запис на срещата или може да сподели показанията?

Германците също са имали аналогична структура на Щрафбат, но провинилите се, които могат да ѝ станат "абонати" при тях изглежда са били несравнимо по-малко. Не са имали и ресурса на Гулаг, така че при тях това не е изиграло толкова важна роля колкото в РККА.

Кога са правени записите с участници в събитията и могат ли да бъдат споделени тук?

Ок, няма да трия отклоненията от темата дотук, но това вече наистина е последното предупреждение. Занапред всичко, което не е конкретно по темата ще се трие, включително и демагогиите и философиите - поствайте само инфо и документи за събитията в с. Бойник и нищо друго. Който иска да обсъжда цялостната ситуация в Югославия по това време е свободен да си отвори отделна тема. Иначе @ivansapunjiev - направете и запис на онлайн конференцията, ако се проведжда такава довечера, за тези които няма да са на линия точно тогава. И предложението още важи да направим една такава и в студиото на БгНаука, има техника и условия, както и възможност да върви онлайн във фейсбук групата, откъдето да се включват зрители с въпроси, аудиторията е голяма.

Интересно дали сега ще има рев като за гангстера Джон Флойд и вълна от White live matter движение? Или това вече ще е расистко?

Недей така сега пък и ти. По-удобно е да се счита, че е нямало

Основната цел на подводниците е да потапят конвоите от Лендлийза. Успяват да пратят на дъното на морето кораби с общо над 14 милиона бруто-регистър тона доставки. Които ако нямаше подводна война и бяха пристигнали при СССР, останалите съюзници и съпротивата, войната щеше още по-бързо да приключи за Германия. Колкото до масирана инвазия на японците от изток - те вече са пробвали да го играят това при Халхин-гол през 1939 и се наиграват доста болезнено там. Руснаците ги громят с леките си танкове тогава, а през 41-ва вече са имали Т-34-76, КВ-1 и дори мастодонте КВ-2, в сравнение с които японските танкети изглеждат като фигурки от лего. Така че още през 39-та японското командване преценява, че нито е възможно, нито си струва завладяването на Сибир, вместо това се преориентират към овладяването на Югоизточна Азия. Където реално трябва да се бият против туземци, срещу които имат смазващо технологично превъзходство, а земите им предлагат дори повече ресурси. По това време ресурсите на Сибир още не са били разработени и не се е знаело какво точно има там, дори инфраструктура никаква е нямало, единствено дървения материал като опция.

Група ларпъри отидоха да си направят селфита в сградата на Конгреса. Ноу биг диъл в сравнение с БЛМ зулумите от пролетта на миналата година.

Само аз ли виждам 50, а не 500 гроба тук?

Още по-интересно щеше да ми е да видя неутрално изследване, подобно на Карнегиевата анкета да кажем. Но за съжаление такова не е правено навремето, или поне не ми е известно, а сега вече е твърде късно. А най-интересно щеше да ми е всички да надзърнем и да видим какво точно има в масовия гроб и дали въобще го има този хипотетичен масов гроб. Но поради причини, които вече споменах това никога няма да се случи.

Постарах се да изчета всичко дотук, но не намирам такъв отговор, при това пък и нееднократен. Явно ми е бил написан на някакъв код, който аз не владея. Как и да е - по вашия въпрос: Директен и ясен отговор (какъвто ми се щеше и аз да получа, ама нейсе) - българските историографи не се интересуват от темата, защото тя е крайно непопулярна в България, съответно нито могат да намерят финансиране отнякъде по такова проучване и евентуално издаване на книга, нито могат да я продават успешно после, нито желаят да посрещат вълната от недоволство, която би се надигнала при евентуалната й поява. Отделно заради проблема с наличните доказателства и документи, както на нас, така и на тях им е още по-ясно, че в голямата си част са крайно ненадеждни за да се облягаш на тях за едно сериозно и мащабно проучване. И не на последно място, може би за самите тях този проблем не представлява изследователски интерес, или поне не такъв, че да инвестират време, средства и енергия тепърва да се ровят и издирват архиви, които от 40-те насам не са пипани. Може би и на тях като на повечето от нас им е ясно, че няма как да сме избивали по няколко стотин души от всяка сръбска паланка и да няма никакъв демографски срив на населението в Сърбия, нито пък никакви веществени доказателства като масови гробове. Тоест изследователите на ВСВ у нас общо взето не го считат за нищо кой знае какво, на фона на останалите събития и жертви от периода. Поне според мен това са причините и това е отговорът на вашият въпрос - защо българската историография не се интересува от темата.

И аз вече няколко пъти питах същото, но по същия начин повечето "не ги видяха" постовете. Получих само един отговор и той беше, че "нямало нужда да се разкопават гробовете щото имало документи и архиви". А тия "документи" по случая са писани 95% от югопартизани и 5% от постановката наречена "Народен съд" (леле колко кавички в едно изречение ). Та така. Някои очевидно предпочитат да четат фантасмагориите на същите, които по същото време измислиха македонизма например (пак с техни си "документи и архиви" нали), отколкото да се видят веществените доказателства по едно толкова тежко обвинение. И упорито избягват да си задават въпроса: Защо сърбите не вземат да направят една най-елементарна ексхумация пред международни свидетели (както немците в Катин да кажем) ако всичко това беше истина?