Grifin

Не, не, всяка честота има хармоници да, и нищо не ги прави по-особени. Честотата, която определяме за Ла е просто еталон от който се започва и по него се настройват инструментите. Днес е прието да е 440 херца и всичко, което слушаш е записано така. Нищо не ти пречи да си настроиш пианото (примерно) на ла 409, останалите тонове се настройват на интервали по това Ла и изпълняват съответните функции. Имаш едно настроено пиано и само човек с абсолютен слух (или чрез замерване) би казал че е по-ниско, то само по себе си е настроено. С това пиано обаче не можеш да свириш в банда, в която останалите инструменти са настроени по стандарта (440 херца). Те могат да си свирят, но каквото и да опиташ да изсвириш ти и общото ще звучи отвратително..ще е пълно с дисонантни хармоници, които ще се "бият". Стабилността както написах по-горе е само по отношение на нещо и във определена система (лад), спрямо друг тон поне, или акорд. Един тон ако чукнеш на някой инструмент, без значение дали е на ла 440, 407 или 3,14 , този един тон сам по себе си е стабилен. В един лад обаче всички тонове изпълняват различни функции. Лад накратко е система от тонове, които могат да бъдат подредени на терци и тези тонове изпълняват определни функции. всъщност ето: https://bg.wikipedia.org/wiki/Лад Така в най-простия случай ако имаме лад до мажор (до ре ми фа сол ла си ) и удариш с лява ръка акорд до мажор (до ми сол), а с дясната рука удариш едно до някъде по-високо, то това до зучи стабилно като чук, то си е там и не иска да отиде никъде, същото е с квинтата (сол) , терцата (ми) е също много стабилна, си е донякъде стабилно, но "тегли" и иска да се разреши към до, а надстройките са още по нестабилни, звучат незавършено и напрегнато и в зависимост какви са теглят нагоре или надолу към най-близкия за тях стабилен тон. За човек, който не е учил музикална теория и не е свирил не знам доколко може да бъде ясно това, все пак един учебник, напр. "Елементарна теория на музиката" е от не малък обем и доста страници в началото са запознаване с речника и терминологията, освен това има и практика, солфеж, диктовки и разпознаване на интервали, тризвучия и т.н. , та няма как ей така от няколко мнения във форум да се изяснят нещата..

Доста са сложни нещата, да, и не могат да се покрият в рамките на няколко поста, но съвсем отгоре отгоре ще пробвам. Като удариш една струна (тяло), тя започва да трепти. Първо трепти с цялата си маса, после с половината, после с една трета, една четвърт и т.н. Това е натурален ред на хармониците (оттам тези редове в математиката са хармонични). Така ако струната е с такъв опън, че трепти 440 пъти в секунда, тя произвежда тонът Ла, но освен него и всички други, които се чуват все по-слабо и по-слабо. Те се наричат обертонове. Най-общо два тона звучат добре заедно ако имат много общи обертонове и ако нямат дисонантни хармоници. Когато се раздели струната на две се получава октава, на три е кварта, а в съотношение 3/2 е квинта, това е направил Питагор. Оттам ако започнеш да строиш квинти нагоре от даден тон ще получиш всички 12 тона на натуралния строй. Този строй има проблеми с натрупване на грешка при повече октави и тези проблеми са решени векове по-късно с равномерно темперирания строй, при който просто октавата се дели на 12 равни полутона. В някои ориенталски ладове, както и в някои блус скали се ползват и четвърт тонове. Такъв "факт" за Бах и предшественици няма, няма благозвучие в цели и такова в полутонове, в зависимост от контекст и хармония някои интервали звучат добре, а други не. Едни и същи тонове, които образуват някаква мелодия, изсвирени върху една хармония ще звучат добре, върху друга пак добре, но съвсем различно, а върху трета изобщо няма да звучат. Честотата на тонът Ла няма никакво значение, просто това е тонът, който се взема от камертона и оттам нататък инструмента се настройва на интервали по него (освен ако не задълбаем в конспиративната теория, според която Гъобелс, ако не се лъжа, е въвел ла от 440 херца, защото това имало негативни ефекти върху човешкото тяло ). Е... има хора с абсолютен слух, които като слушат запис направен с Ла 332 херца и твърдят, че ги дразни, но това е защото са свикнали на 440 и го имат като еталон в главата си, ако бяха свикнали на 332 щеше да ги дразни всичко друго. Съвсем не е волно. Не съм чел това, което ти си чел в уики, но това се отнася за система, устойчива система, а именно лад. Устойчиви (по различен начин) във лада са тониката или първа степен, квинтата, терцата и донякъде септимата, останалите се водят настройки и имат тенденцията да "искат" да се разрешат нагоре или надолу до стабилен тон. Не е толкова чак тайнствен смисълът, но се иска практика, речник и теория и нещата придобиват смисъл.

А тая графика американците ли я отрязаха до август 2022 г., точно в пика на цената? Защото в момента цената е горе-долу 14 пъти по-ниска, горе-долу на нивата от лятото на 2021 г., тъкмо преди американците от Москва да започнат да притварят кранчето.. https://tradingeconomics.com/commodity/eu-natural-gas

Косвено, да. А доколко, да кажем, че е дискусионно, според някои малко, според други повече, добре. А дори и да приемем, че: хубаво, нека да не е добре да се дава Ирландия за пример, аз уточних, че данните може и да се тълкуват като подбрани, по-добре ли е обаче да се дават Япония и Корея за пример, страни, които не са в ЕС и са с коренно различна култура, история, икономически отношения с другите и т.н.? От които примери, аз поне дори и не разбрах какво следва, единият беше по-негативен и наблягаше на преработването в тези страни, а вторият пък показваше доброто им отношението им към учителите... Както и да е, доколкото аз разбрах, смяташ, че нямаме голям проблем и нещата са общо взето в параметрите, аз не мисля точно така, най-малкото, защото съм работил с хора, от тези, които наричаш нормални (някъде в началото беше казал, че 70% от еди-кои си били функционално неграмотни на 15 г., но после пораствали и ставали нормални хора, по памет карам), и работата би била в пъти по-лека и продуктивна, ако така наречените нормални бяха по-малко, допускам че и на други места е така. Всеки с мнението си

Добре, тя темата преди това зави към източна Азия, макар че беше открита с това, че сме на последно място в Европа. Според мен, ако ще правим сравнения, е по-добре да е с европейски държави, източноазиатските общества са коренно различни от нашите, но добре, не пречи разбира се и с тях да се сравним. Като казваш даваме ги за пример, какви точно изводи правиш обаче? От предните ти мнения, аз поне останах с впечатление, че в Япония и Корея учениците са добре на тестовете, обаче пък там после се работи много и понякога хората прегарят, а при нас всичко си е наред, затъпяваме експоненциално, но пък си работим по 40 часа седмично и все пак в Македония и Румъния е горе-долу същото дередже, така че няма какво толкова да го мислим, трябва първо да забогатеем, пък тогава нещата ще си се наредят от само себе си и ще се вдигне нивото на образованието, очевидно е , че в по-богатите страни и образованието е по-добро..освен това, ако в девети клас не можеш да сметнеш разход на гориво за сто км, то не е страшно, като станеш на 20 и си купиш кола, ще си го сметнеш с онлайн калкулатор или пък някой ще ти каже да разделиш това на онова и да умножиш по сто и пак ще се оправиш .. Сигурно пропускам някои от изводите, но и тези не са малко. Нека и аз подбера малко данни, пък да видим как можем да ги тълкуваме. Ирландия е на четвърто, първо и трето място (за математика, четене и науки) в Европа, със средна работна седмица от 39 часа, и среден ръст на БВП от 7,9% за периода 2000-2022 г. , от около 100 млрд $ за 2000 до около 530 млрд за 2022. В интерес на истината, голяма част от този БВП се дължи на данъчната й политика, поради която някои от най-големите технологични компании (Apple, Google, Microsoft, Meta- Facebook ) регистрират там интелектуалната си собственост и операциите си извън САЩ, но покрай това над 10% от населението на Ирландия работи в тях, плащат се данъци, поддържат се офиси, складове, инфраструктура и т.н. Как мислиш, има ли това нещо общо с нивото на образование и възможно ли е да стане у нас, или пък в държавите, с които се сравняваме - Македония, Румъния и т.н.,?

Аз поне не виждам много общо между това и темата както е зададена.. А ако ще правим такива връзки, защо не видим например Холандия, която от години е винаги на челните места по образование? Там средната работна седмица е около 31 часа, в Дания по спомен също не се преработват много, в УК има немалко компании, които експериментират с четиридневна работна седмица, според редица проучвания успешно. Такива примери има предостатъчно. А ако съвсем искаме да неглижираме проблема и да оправдаем липсата на елементарни способности при учениците (а понякога и свои), винаги можем да продължим да берем черешки и да дадем за пример Флойд Мейуедър, Тайсън Фюри или Конър Макгрегър, те надали биха се представили достойно на такъв тест, ама са милионери, та учениците в 9 клас що да могат да сметнат разход на сто км тогава или нещо с проценти, нали ако разберат как става за годините от пети до девети клас, може и да се преуморят и да станем свидетели на ръст от "Кароши"-та...

Не знам, за мен не е логично да не могат. Път, скорост и време се учи в пети клас ако не се лъжа, горе-долу тогава се добива и познанието, че ако разделиш едно число на друго и получаваш колко от горното (числителя) се пада на единица от знаменателя, тоест как да смяташ разход на единица и съответно оттам на сто (и много други неща). Процентите и съотношенията и те са от пети и шести клас и се използват в почти всички области, та може би не е лошо да се знаят в девети клас, а не се ...често и в университетите също, доколкото имам някакви наблюдения, но хайде, моето не е представителна извадка. А дори и да не бяха решавали точно такива задачи, това е идеята на тези тестове, дали могат учениците да прилагат модели, които са учили в училище, в практически задачи, като следва да могат да преценят кога кои, както и да ги нагаждат за конкретната ситуация, накратко, трябва да са ги разбрали, а не наизустили за конкретния изпит и после...ъъъъ..как беше формулата? А за четенето не е важно да са чели Ботев или Вазов, както беше споменато нагоре, а дали могат да прочетат текст и да разберат смисъла на написаното в него, да го синтезират и обяснят, обсъдят, оспорят и т.н.

Може би си искал да цитираш някой друг?

Емоционалната страна на нещата е напълно разбираема, според мен обаче не бива да се стига до крайности, в които емоциите напълно заглушават сигналите от реалността. Да, сигурно би било страхотно България да е " Швейцария на Балканите", швейцарците обаче отдавна са се погрижили за себе си, а ние по редица причини не съвсем... Не можем да променим историята, както и не можем (или много трудно и на висока цена) да променим всички подписани договори, концесии и т.н. и според мен най-важния въпрос в момента и при настоящите условия е каква е алтернативата на приемането на еврото , с каква цена идва, има ли плюсове (освен достойнството и честта да бъдеш "независим" и "неограбван") и най-важното- осъществима ли е и как тази алтернатива на практика? Аз лично при една добре поднесена, издържана и аргументирана такава алтернатива не бих защитавал сляпо еврото, а бих си променил позицията. А иначе достойнството е нещо много хубаво, докато не се използва срещу достойния (особено ако е лековерен и наивен), в някои строеве и структури достойните и честните цял живот блъскат за парче хляб и едното криворазбрано достойнство.

Това по никакъв начин не отговаря на въпросите ми относно аргументацията по изводите от оная "творба", но всичко е наред, аз така или иначе нямах големи очаквания . Добре, на много места е имало такива "местни" валути, обаче какво е общото с конкретната ситуация? - какво точно означава, че са успели? - къде е/са в момента тази/тези валута/и и как се казваше/казваха? - това ли е лелеяния суверинитет, да можеш в рамките на няколко години да си купиш яйца от съседното стопанство с местната валута? -къде извън рамките на тези провинции въпросната валута дори и тогава е имала някаква стойност? -възможно ли е това да се случи в днешния глобализиран свят, и ако да- устойчиво ли е и какви са плюсовете?

Съгласен съм, и аз така смятам, това е целта на автора. Не ми стана ясно само, как от тези така наречени аргументи или предпоставки се достигна до извода за крах на долар и евро и безспорно примамливата идея за господство и суверинитет на българския лев? Нямам представа дали авторът наистина няма никаква идея за това какво е централна банка, валутен борд, от какво зависи стойността на една валута, как се създават пари (защото не е само печатането, така се създават само част от парите), какво е златен стандарт, какво са фиатните пари и съответно какви плюсове и минуси имат. Не се наемам да кажа дали припечелва надомно с такива публикации или наистина смята, че в това, което е написал има смисъл. За теб обаче някак си съм сигурен, че пишеш искрени мнения, а когато цитираш такива източници си съгласен с това, което твърдят. И понеже на мен наистина не ми стана ясно, ще ми е любопитно да разбера как от тези данни се достига до извода за краха на еврото и долара, как при пропадане на ненадеждното евро ще се "отвържем" от него (или може би трябва да сме вече отвързани тогава) и как докато долар и евро се обезценяват стремглаво българският лев ще оцелее, с какъв тип икономика, с какви продукти и услуги и с каква банкова система?

Ооо... Значи авторът, многоуважаемият Almus е започнал да търси аргументи (ами да беше продължил, че нещо..), намерил е графика и е направил извадки. След това е направил извода, че щом една тр. унц. през 1999 г. е била 243,67 евро, а през 2023 г. е 1749,53 евро, то еврото е изгубило 86% от стойността си. Този извод е меко казано ..интересен, но анализ на всеки детайл от творбата е твърде трудоемко начинание, за което аз нямам сили. Да се прави този извод, без изобщо да се споменават поне промените във възнагражденията, покупателната способност и инфлацията е нелепо, подвеждащо и честно казано обидно за аудиторията към която е таргетирана "статията". За сравнение, за малко по-малък период от време (2003-2023) руската рубла (заради тази същата аудитория я давам за пример) е паднала спрямо еврото около 3 пъти, та нека авторът сметне тя колко е изгубила от стойността си спрямо златото, щом това е най-важното мерило. https://www.google.com/search?q=rub+to+eur+chart&sxsrf=AB5stBjQVnYAn4kv0uxRu2jwEaw2nzAxWg%3A1689374415466&ei=z86xZOqGHLWVxc8P_pOT0Ac&ved=0ahUKEwiqqrSPoo-AAxW1SvEDHf7JBHoQ4dUDCA8&uact=5&oq=rub+to+eur+chart&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiEHJ1YiB0byBldXIgY2hhcnQyBxAAGBMYgAQyCBAAGAgYHhgTMggQABgFGB4YE0ihDVDWBFjWBHABeAGQAQCYAXSgAXSqAQMwLjG4AQPIAQD4AQHCAgoQABhHGNYEGLAD4gMEGAAgQYgGAZAGCA&sclient=gws-wiz-serp Нататък става още по-добре..авторът започва да търси данни за златното покритие, въпреки че от края на златния стандарт ни делят повече от 50 години, и о шок...фиатните пари не са обезпечени със злато . А какво толкова означава тази разлика от 52 пъти за 77 години, освен че златото е поскъпвало малко над 5% годишно, всъщност около 5,27 %? Освен златото, такова поведение са имали и бензина, доматите, салама и много други. Много са напечатаните долари без покритие, и не само долари, а всички фиатни пари, вкл. и левове, поне докато можехме да си ги печатаме по усмотрение. Оттам нататък вече започвам да се бъркам..колко са икономическата криза?..какво като (ако) са разходите 4 цента на долар? След това надолу освен някакви голи изявления и много препинателни знаци аз поне друго не виждам.

Хубаво, ама точно кои са случаите, които имаш предвид? Защото ти не говориш само за случаите, в които се пресичат, ти сравняваш пътища, които съвпадат с успоредни прави в евклидовата геометрия с успоредни прави в неевклидова геометрия, а то не е едно и също. Кои са случаите, в които пътища, съвпадащи с успоредни прави в евклидовата геометрия, съвпадат със същите пътища в неевклидова геометрия, и едновременно с това са пак успоредни, но се пресичат в тази неевклидова геометрия?

Добре, от първият пример се подразбира, че се движат един срещу друг по една траектория и в такъв случай ще се сблъскат разбира се, но траекторията ако е права линия в евклидовото, съвсем не е задължително да е такава и в неевклидовото ( то зависи и кое от тях), а наричаш движението праволинейно, та затова и попитах. Това съвсем не е така и зависи от конкретната геометрия, понятието успоредни прави е различно при различните. В тази на Лобачевски например е възможно през дадена точка да се изведат безброй прави, които са успоредни на дадена прави, отдалечени еднакво от нея и не се пресичат, а в евклидовата можем само една, в други пък успоредните се пресичат. При една ситуация, в която имаме две траектории, които не се пресичат, геометрията която се използва може да бъде различна и те да бъдат наречени успоредни или не, прави или не, но те няма да се пресекат в никоя . Ето например, земните паралели успоредни ли са ( и в коя геометрия) и пресичат ли се?

Да наистина, защо? А траекторията по която се движат един срещу друг, в кое пространство е права линия?