Warlord

Това са си нормални неща. И в щаба на кайзера непосредствено преди ПСВ е имало сериозно разработен резервен план за нападение над Австроунгария, ако реши да не им играе по свирката когато започнат голямата патаклама. После всички достатъчно са се наиграли през самата война и съответно са били нащрек през междувоенния период за всякакви възможни сценарии. Особено пък Сталин, който е и съвременник на масивните чуждестранни интервенции срещу току що зародилия се СССР през 1918-1919 г., които идат именно от запад. СССР остава изолиран и на него открито се гледа с враждебност от Запада, тъй че е нормално да са били нащрек.

Сензация на Стадио Олимпико! Току що Рома успяха да ликвидират Барселона с 3:0, след 1:4 в първия мач и продължават напред с оказалия се безценен един гол на Джеко на чужд терен. Английското дерби между Сити и Ливърпул също беше доста динамично и интересно, но това с което аз ще го запомня е грубата съдийска грешка за отменения втори гол на Сити, без която събитията можеха да потекат и в друго русло.

Съобщиха още и че израелския удар бил нанесен през ливанското въздушно пространство, както и че сирийското ПВО свалило 5 от 8-те изстреляни ракети.

Щеше райха да ги прилапа в някакъв момент Иначе да, Резунчо прекалено ги пришпорва сроковете. Сталин не е от хората, които биха тръгнали да вършат нещо ако не са сигурни за отличната му подготовка и надеждност преди това.

Агресивно завоевателните стремежи и планове на Съветския съюз прозират през всичко. Въпроса е че в тази прозрачност Резун се опитва да начертае картина с различни контури от реалните. Наличието на този речник не доказва, че разчета на РККА е бил нападение до 12 дни след 22 юни, или там колкото бяха според теорията му.

Ей! Такива вевесарски вълнения не бях изпитвал от прочитането на мемоарите на Стоянов насам Без бъзик. Историята за Трънски, Ихтамнетов & co също е забавна. Решението за десант в София обаче освен че е лудост не виждам и с какво може да помогне на правителството. Как точно се води симулацията? От разделени на два отбора участници или общо гласуване какви биха били най-очакваните действия от двете страни? И калкулатора реално някакъв софтуер от съществуваща игра ли е?

Като цяло нищо изненадващо и снощи. Ясно беше, че Ливърпул (а и който и да е друг) вече няма как да догони Сити във Висшата, така че им оставаше единствено да хвърлят всичките сили срещу тях в Шампионската Хареса ми и че Рома не се дадоха без бой и контраатакуваха до последно, с което се получи доста динамичен мач. Ако бяха удържали поне на 3:1 можеше и да остане интрига за реванша другата седмица, но засега класирането им си остава в сферата на фантастиката

Той между другото пари не иска, а и доколкото изглежда не му и трябват за тази му дейност. Явно планинарството и историческите паметници/находки са му хоби, с което така и така се занимава обикаляйки в покрайнините на селото си. Но виж никак няма да е зле от културното министерство тук да пратят професионални археолози и изследователи в района. Както да натиснат БЮРМ да обяви тези находки за паметници на културата и под протекцията на държавата (за да не разберат "Миленковците" за тях и да тръгнат натам с кирките и чуковете), сега политическия момент е много подходящ за такъв натиск. Историческият с годишнините - също. Само дето от нашето министерство никой не го брига...

Още някои споделени снимки:

Става въпрос за бюрмският гражданин от турски произход Хюсеин Хюсеин от с. Башибос, община Валандово. Който напоследък споделя в две от българските историческите групи във фейсбук поредица от снимки на обекти свързани с българската история от ПСВ. Освен, че издирва точните места запечатани на снимки отпреди 100 г. и ги заснема как изглеждат те днес (от същия ъгъл), той открива, почиства, грижи се и заснема редица български паметници в района на Южна ФИРОМакедония, като плочи, чешми, бункери и укрития. Също и открива доста артефакти оттогава. Там е имало съсредоточаване на крупни войнишки маси, оръжия и припаси за период от 3 г. и явно не са обект нито на археологически интерес от страна на Скопие (нито да ги открива или пък затрива, все още), нито на иманярски интерес. Въпроса е как да помогнем на този човек да продължи да прави това и как да го възнаградим. Мисля, че заслужава моментално да му бъде дадено българско гражданство и някакъв медал за заслуги, субсидия от министерствотго на културата или нещо подобно. Трябва да се постараем да го популяризираме у нас. Да пишем за него, да го свържем с подходящи журналисти и медии за целта. Виж родните журналисти могат да направят топ медийна звезда от ямболския разбойник Динко например, но в същото време - пълна тишина за този човек. Давайте идеи и предложения.

Не е затворена, просто вече си гласувал и си забравил. Иначе и аз съм на мнение, че английския отбор, който и от двата да е няма да прекоси полуфинала.

Изхода от първите два сблъсъка вече е ясен. Трябва да станат някакви много големи и неочаквани сътресения за да се промени нещо тук. Това според мен важи и за изхода от утрешния сблъсък между Барса и Рома, само английското дерби е все още непредсказуемо.

Май е крайно време и аз да си отворя една дарителска сметка от плоскоземци за излитане в космоса, пък ако не стигнат средствата чак за космоса до Хавай ще стигнат.

Созопол, Месемврия и крепостите около тях, които първоначално Амадей Савойски ги превзема, после палеолозите ги налазват и ги задържат чак до самото паданетна Константинопол, едни от буквално последните оцелели византийски територии.

Коя област колко точно години е била под османска власт.

От фанариотски трън на боерски глог Ексцесиите в княжествата през 1821 г. довеждат до окупация и до установяване на пряка османска власт за ок. година и половина. Хубавото обаче в случая е, че всичките машинации на Ипсилантис и последствията от тях водят до срив на фанариотския авторитет пред Високата порта, което пък води до край на фанариотския режим в княжествата. Възползвайки се от това обстоятелство, както и от бъркотията около гръцката революция и новата криза в руско-турските отношения, пристигналите през 1822 г. в Цариград румънски делегати успяват да договорят прекратяването на окупацията. След възстановяването на дипломатическите отношения между Русия и Турция в следващите години румънците отново заемат твърдо проруска линия и с помощта на руската делегация измъкват още редица привилегии. Князете да не се назначават повече от Портата, а да се избират от боерски диван, като мандатът им става пожизнен; княжествата да сформират и поддържат собствена армия, както и румънския език да стане официален. Всяка нова реформа, която те искат да направят, трябва да мине през дълъг и тромав процес на поотделно одобрение от Москва и Цариград, както и съгласуване помежду им след това преди да се даде разрешение за съответните нововъведения. Но все пак макар и бавно модерната и все по-автономна държавна организация е успешно изградена докъм 1832 г. При това по еднакъв модел и в двете княжества, което благоприятства почвата за бъдещо обединение между тях. Тези промени обаче носят сравнително незначителни подобрения в положението на селяните спрямо периода на фанариотския гнет. Въпреки че на хартия те се водят свободни, все още официално не са отменени 12-те дни ангария. Нещо повече - боерите, възползвайки се от засилените си обществено-политически позиции, дори увеличават обема работа, която селяните трябва да извършат през определените 12 дни ангария, което практически ги прави много повече (52 дни във Влахия и 84 дни в Молдова). Като има възможност, част от тези дни да бъдат изплатени в пари. По същия начин и крепостничеството на хартия е отменено, но за да напуснат дадено населено място селяните се нуждаят от официално разрешение от местния боер, което могат да получат едва когато си изплатят всичките задължения към него. Така постепенно боерите превръщат княжествата в нещо като свой чифлик, а и натрупват големи състояния от богатата земеделска продукция и износа й. Положението става такова, че около 200 семейства притежават пряко или косвено почти цялата боерска земя. Като голяма част от тях предпочитат да живеят в Букурещ и да събират аренда от имотите си обикновено чрез евреи-арендатори за посредници.

Според мен е много просто - има нещо като водовъртеж по ръба на диска, който те отнася на 180 градуса и стартираш от противоположната страна на диска мислейки си, че си обиколил земята, а всъщност си обиколил само половината обиколка на диска. Как мислите - ако кандидатствам с тая теория в клуба, дали ще ме приемат?

Не е като да не са благосклонни и към Гърция - По Севърския договор им дават и жълтите територии. През 1922 стигат почти до Анкара, но както вече отбелязахме - Ататюрк им наритва задниците с нелегално внесено българско и съветско оръжие. Претенциите на Венизелос на Парижката конференция. Малко е нагъл:

Последствията и поуките Клаузите на сключения на 27 ноем. 1919 г. Ньойския мирен договор между България и Антантата определено са тежки и неприемливи за нас. Той се е закотвил в нашето историческо съзнание като едва ли не най-голямото бедствие, което ни е сполитало и като надгробна плоча на българската национална идея. Че е несправедлив - от наша гледна точка със сигурност е такъв. За нас той е цял клокочещ казан от неправди, в който обаче не бива да забравяме, че влязохме сами. Не без помощта на съседите ни и Великите сили разбира се, но в крайна сметка всеки си гледа собствените интереси. Просто накрая се оказа, че останалите са си ги гледали по-добре от нас. В резултат загубихме територии, приемахме бежанци от тях, плащахме репарации... Но това е в реда на нещата. Когато загубиш война си понасяш последствията. За съжаление постигането на блестящи военни победи не е достатъчно, трябва да знаеш и как да ги използваш. А когато по-голямата част от работата не е свършена, по-точно тази на политиците и дипломатите, е нормално да се стигне до такива резултати. Последствията обаче далеч не са толкова тежки, колкото биха могли да бъдат в тази ситуация. Особено пък ако погледнем какви са те за съюзниците ни – и тримата ни съюзника биват унищожени в тази война. Това са три империи, които престават да съществуват в резултат на войната. Германската империя, губи всичките си колонии, губи огромни територии за сметка на Полша, Франция, Дания и Белгия и на нейно място след това е създадена Ваймарската република. Наложени са й толкова непосилно тежки репарации, че икономиката й изпада в хиперинфлация. Австро-унгарската империя е напълно унищожена и разпокъсана, от нея остават две отделни държави – Австрия и Унгария, всяка от които с по-малка територия от нашата. Османската империя по Севърския договор също е тотално разпокъсана. Впоследствие Ататюрк успява да отвоюва голяма част от заетите от съглашенците земи, но пак извън новообразуваната Турска република остават Месопотамия, Сирия, Палестина, Арабия... Царство България обаче оцелява. Единствено цар Фердинанд абдикира от престола в чужбина, но без никой да го е принуждавал да прави това, а и синът му Борис III директно наследява властта. Така, че Ньой не разруши царството. Разрушихме си го сами през 1946 г. с един инсцениран референдум. Нито пък репарациите, които ни налагат по договора представляват сериозна тежест за тогавашната ни икономика в дългосрочен план. Те възлизат на 2 милиарда франка, но след поредица от преговори успяваме да договорим разсрочено плащане, премахване на лихвите, премахване и на вече договорени траншове. А през 1931 г. изцяло се анулира това, което е останало да плащаме по договора. Териториалните загуби са незначителни като за страна загубила световна война и особено в сравнение с тези на съюзниците ни, както вече отбелязахме (и като размер и като процент). Губим само Беломорска Тракия откъм Гърция, а откъм Сърбия три крайгранични градчета с прилежащите им землища. Откъм Румъния – нищо, границата си остава така както е била преди войната. А откъм Турция дори оставаме с малка териториална придобивка – ивиците в кафяво: Не успяхме с оръжие да осъществим националното си обединение така както ни се искаше, но пък оцеляхме във война сами срещу всички други балкански държави (през 1913г.), а две години по-късно и срещу целия свят, заедно със само трима съюзника, които за разлика от нас не оцеляха. Не оцеля дори и Руската империя, която въпреки че беше на страната на победителите загуби територии колкото няколко Българии и накрая падна под болшевишко „робство”. Нововъзникналото Кралство на Сърби, хървати и словенци въпреки, че изглежда на картата като една реализирана великосръбска мечта, всъщност претърпя чудовищни човешки жертви и разрушения както при създаването си в резултат на тази война, така и при разпадането си в края на века. Следвоенните години там се характеризират най-вече с глад и бедност, въобще цялото управление на Александър Караджорджевич е запомнено като един тежък период за населението. Достатъчно показателен е фактът, че няма нито един негов паметник и дори нито една улица в Белград на неговото име. Румъния постигна националното си обединение през 1919 г., но можа да му се порадва точно 20 г. преди да загуби Южна Добруджа, Бесарабия и Буковина. Гръцката Мегали идея пък се срина с гръм и трясък още през 1922 г. Въпреки че по Севърския договор им е дадена Източна Тракия и Западна Мала Азия (с изключение на Истанбул и проливите) и дори при избухналата Гръцко-турска война стигат чак до Централна Мала Азия. Всичко това обаче го загубиха впоследствие и то съвсем не без наше участие. Голяма част от количествата оръжие и боеприпаси на разоръжената българска армия, които Антантата трябва да прибере, всъщност са нелегално изпратени на закъсалите откъм въоръжение и снабдяване турци. Дори преследвани от гърците части на турската армия са допуснати да се спасят и презимуват на българска територия. С тези оръжия и боеприпаси Ататюрк успява да разбие и изгони гърците. След което последват страшни погроми и изселвания над понтийските гърци в Мала Азия и Източна Тракия. Тъй че макар и леко индиректно все пак им го върнахме на гърците за гоненията над етническите българи на тяхна територия. В резултат на всичко това не само България, но в крайна сметка и никоя друга от балканските страни не постигна националното си обединение така както всяка от тях си го представяше. Не на последно място трябва да се обърне внимание и на положението с дадените жертви в Световната война. Това най-голямо военно усилие, което нацията ни е полагала, достигайки до най-високото мобилизационно напрежение в света от близо 20% (над 800 000 армия към 1918 г. при население от ок. 4 млн. д). Тоест всеки пети гражданин на страната е на фронта или буквално всеки здрав мъж в активна възраст. Въпреки това всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в битка, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести, глад или по друг начин свързан с войната) са около 180 000 души (само ок. 3% от населението). За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австроунгарците – 2 млн (4%), Турците – близо 3 млн (15%). Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 млн жертви всяка. От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас - ок. 160 000 жертви (3.5%), но при положение, че нейното участие във войната е съвсем кратко, въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават 600 000 (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас! С други думи – в тази война загива всеки 4-ти сърбин и всеки 34-ти българин. Погледнато от този ъгъл другите загубиха доста повече от нас. Етническите българи, които след войната останаха в пределите на други държави (или пък имигрираха тук) все пак живяха своя живот, добър или лош – субективен въпрос. Докато всички тези хора стоящи зад горните цифри, които ние наричаме врагове, приключиха земния си път през тази война и евентуалните им потомства никога не се появиха на този свят. Докато нашите потомства, тоест – ние, сме си тук, едва 3% само си отидоха тогава. Това в най-голяма степен се дължи на силата на българската армия. На това, че тя покоси повече врагове отколкото даде жертви. На това, че тя през цялата война, до самия й последен ден и час, води боевете изцяло отвъд предвоенните граници и не допусна врага и разрушенията да дойдат на наша територия. На това, че не допусна да я разбият или пленят и до края остана една боеспособна, крупна и хомогенна военна сила, с която Антантата и съседите ни нямаше как да не се съобразяват. Заради която знаеха, че не могат да унищожат напълно България, дори и да им се искаше, нито да й наложат прекалено тежки и неприемливи мирни условия. Остава надеждата, че все някога ще си научим суровите уроци, които тогава ни преподаде историята. За необходимостта да поддържаме армията си силна, а не да я съсипвме, да водим рационална политика спрямо съседите си, а и вътре в държавата спрямо самите хора. Светът много се промени за тези 100 години, вече няма войни за национални обединения. Но този свят далеч не се е превърнал в достатъчно сигурно място каквото би ни се искало да бъде. Никога не се знае какво може да предстои - и в началото на миналия век никой не е предполагал, че могат да възникнат такива явления като световни войни. Затова силната армия, отбраната и сигурността винаги трябва да бъдат поддържани ако не на висотата, на която са били преди 100 години то поне на близка до нея. Нека да ги има. И нека повече никога да не ни потрябват така както ни потрябваха тогава. Но нека да ги има винаги. За да сме сигурни, че ще може да ни има винаги и нас. "ОТТУКА ЗАПОЧВА РОДИНАТА С ГРОБ НА НЕЗНАЕН ЮНАК, НАД КОЙТО СМЪРТТА Е ПРЕМИНАЛА, СМЪРТТА НЕ И ВРАЖИЯ КРАК."

Все пак си мисля, че "идейния импулс" е дошъл там от Месопотамия, която е съседна на Анатолия, като не е задължително да е станало с миграция, а с постепенно разпространяване на идеите към съседни общности, затова и толкова дълъг период.

Тоест - кюрдското малцинство там е вече разоръжено или напълно анихилирано?

Ами това беше. Още един емблематичен вид си замина завинаги. Тюхкахме се как така в началото на миналия век австралийците са можели да са такива несериозници, че да не успеят да опазят тасманийския вълк. А сега... https://fakti.bg/world/291899-tajno-pochina-poslednia-majki-bal-nosorog

Вярна ли е информацията, че турските сили и ССА вече напълно контролират Африн и кюрдите там минават в партизанска война?

Да. След кратка справка - заповедта към 4-ти корпус да не се оказва съпротива по линията Сяр-Кавала е дошла от Атина (гърците слагат оръжие, но въпреки това се съобщава за "оказана слаба съпротива от съглашенски части на този отсечка), обаче не от краля, а от министъра на войната (който явно е бил роялист де). А след това вече войниците и офицерите сами избират да бъдат превозени до Германия. Командира на корпуса ген. Байрас пише, че ще изпълни заповедта, но като стар войник е крайно против отстъпването на Сяр, Драма и Кавала без бой. След като това се случва анти-роялистките брожения в района на Солун се засилват още повече. Още преди да се стигне до сблъсък и реална гражданска война обаче френския ген. Сарай успява да разоръжи роялистите и да арестува организатора им полк. Трикупис.

Доколкото знам - не. През това време в Атина не е много ясно какво ще се случи, краля е про-немски, но войските на Антантата вече са стоварени в Гърция, има брожения в Северната част. Войниците (ок. 7000 корпус в Сярския район) сами се споразумяват да се предадат без бой, ако им се гарантира превоз до Германия и не ги третират като военопленници.