Warlord

Неизпълнението на заповеди е престъпление. Заради което се изправя пред военен съд. Така че не търсете вината за това у войниците, те са длъжни да изпълняват и не е тяхна работа и правомощие да определят кои заповеди са престъпни. Тези заповеди са давани от немското командване, така че отговорността трябва да се търси там. И германските главнокомандващи си понесоха вече последствията на Нюрнбергския процес. Колкото до българите - Парижкия мирен договор от 1947 г. отсъди, че заради окупацията и нанесените човешки и материални щети на Югославия, следва да й се заплатят репарации в размер на 25 млн долара (тогавашни). Впоследствие Тито ги опрости в хода на неуспешните преговори за обща федерация с България. Така че въпроса е приключен. Никой не отрича инцидентите в окупираните територии. Отричаме само недоказуемите фантастични цифри и планомерните избивания на жени и деца.

Няма някаква специална мотивация - просто толкова са решили да дадат на Гърция. Никъде не е било казано, че трябва да й се предадат точно всички преотстъпени от Турция на България територии през 1915.

Няма корелация в наша полза по Ньойския договор. Това лилавото всъщност са територии, придобити при подписването на т.нар. Софийска конвенция (6 сеп. 1915) между България и Османската империя, с която турците (под натиска на германците, за да влезнем на тяхна страна в ПСВ) ни отстъпват в Тракия територия от 2588 кв.км. - всичко на запад от Марица (Димотишка обл.) + южните склонове на Сакар. После по Ньойския договор приблизително тази територия е предадена на Гърция, но с изключение на малка ивица около Ивайловград и без Южен Сакар (общо ок. 20 села). Което реално се явява единствената ни териториална придобивка в резултат на войната. Парадоксално, но излиза, че ние сме единствената страна, загубила и двете световни войни, но въпреки това извлякла териториални придобивки и от двете Тук има по-подробна карта на този участък - https://bg.wikipedia.org/wiki/Българо-турска_конвенция_(1915)

Защо не пробват с взривове?

Ами как по друг начин може да се изтълкува командата, освен така както е зададена - да се стреля не само по партизаните, но и по всички заподозряни, че им помагат или укриват. Както вече отбелязах партизанското движение в Югославия е било много мащабно, и солидно финансирано и снабдявано от съюзниците (нищо подобно на нашенските шумкари). С други думи един мини фронт отворен като язва в тила на германците. А те по това време вече са си имали достатъчно проблеми на Източния фронт, за да се церемонят излишно с тях. Нямало е кой да отделя време и ресурси да се занимава с арести и разследване на сръбски цивилни - кой бил партизанин и кой не. За това и българите са повикани на помощ като окупационен корпус. И все пак е наредено да се стреля само по "подозрителните". Колко подозрителни могат да бъдат бременните жени и малките деца? И както също отбелязах - от българския щаб или царския дворец никога не са идвали такива заповеди. Идвали са, както виждаме в този документ, от немското командване. А войниците трябва да изпълняват заповедите, защото в противен случай ги чака военен съд (а при военно-временни условия често и директно разстрел). Отделно пък ако поради масово неизпълнение на заповедите и съюзните задължения се стигне до международен скандал между България и Третия райх - в добрия случай щяха да си прибират обратно от нас Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия, а в лошия - да ни нападнат и окупират със сила, съответно и с жертвите, разрушенията и всички останали последствия. Ако считате, че това е бил по-удачният вариант... При всички положения обаче бременните жени и нулите зад всяка цифра си остават фантасмагория, която няма как да бъде доказана.

Кои съвременни български територии кога са освободени и присъединени през Третото царство:

И така да е, отгоре никога не е спускана заповед до щаба на окупационния корпус "избивайти деца и бременни жени", или пък "избийте 500 цивилни от еди кое си село". Заповедите им са били да арестуват и стрелят по партизаните и техните цивилни помощници, което така или иначе няма как да не го направят, защото се води война и те водят въоръжена борба против тях. Инциденти с цивилни и престъпления от страна на отделни български войници/полицаи/надзиратели със сигурно е имало. Това го е имало винаги и навсякъде, при толкова жестоки конфликти като ВСВ, ние не сме изключение. Само че сърбите го изкарват, че е било планомерно - едва ли не както нацистите избивали планомерно и масово евреи, абсолютно същото правели и българите със сърбите. И разбира се - раздуват мащаба до неузнаваемост. Точните цифри няма как да ги знаем, поне не и ако се осланяме на данни от "самопризнания" извлечени с бой и заплахи , или пък на следвоенната пропагандна литература. Народния съд и юго-партизанската фантастика просто не са източници. Те могат да бъдат използвани единствено при изучаване на историята на пропагандата и изкуството на пропагандата, но за нищо повече. Че лъжат - прозира отвсякъде. Достатъчно е да се погледне демографията на района и това, че в нея няма никакви съществени сътресения след войната. Според сръбското вики населението на с. Бойник през 1948 г. е 1004 души. За по назад не дават данни, може би за да не вземе някой да се зачуди, къде са липсите, за които се говори в партизанската литература. Нататък според диаграмата населението нараства сравнително равномерно с по ок. 400 души на десетилетие. Ако и дотогава населението му приблизително с толкова е растяло, а няма причина да не е, то към 1941-42 г. би трябвало да е ок. 700-800 души. Е какво ще остане от това населено място ако действително бяхме избили 500 души (към 60-70%), включително жените и децата?! Данните из техните книги за други случки и места са сходни. Ако някъде жандармерията е убила в престрелка 4-ма партизани заедно с 1 цивилен великосръбски шовинист, който ги е укривал и им е помагал, директно се прибавят и няколко нули зад цифрата на жертвите и готово. Редно е да отбележим, че и нашата тогавашна преса, а и сегашната ни историография, преувеличават цивилните жертви в Македония по време на сръбската окупация 1913-1941. Но те все пак са се състояли и са основна причина за грубото държание на някои български войници в окупирана Сърбия през ВСВ.

Това не е тема за новини от последните 24 часа. Това е просто тема за Северна Корея.

За съжаление и Военния архив страда от същите типични пороци на цялата родна бюрокрация и е пълен Батак там. Освен че няма цифров архив и не е6ават да отговарят на мейли. Трябва да отидеш на крак до Търново и отделно реда за предоставяне на документи е доста тромав. Разбираемо няма опция 'search' така, че трябва да им кажеш име на точния документ с инфо за Бойник, който искаш да ти извадят. А ти естествено не го знаеш. А пък за професионалните историци, които имат време да се ровят в архива и да пишат трудове върху тази тема, тя не представлява интерес...

Ами сам си отговаряш. На тия "свидетели" просто са им дадени копи-пейст предварително подготвени показания за подписване. Интересно ми е само ген. Сапунджиев как е успял да се отмаже, иначе лъжите на нЕродния съд и юго-партизаните са ми напълно безинтересни. Ако за теб все пак представляват интерес, тази книга я сочат като източник на информация за случилото се в с. Бойник на 17 февруари 1942 г. Писана е през 1967 от бивши сръбски партизани https://catalog.hathitrust.org/Record/009669162 Мене ако питаш - най-добре е да потърсиш във Военния архив във Велико Търново за 13-ти полк през ВСВ. Ако се пазят разни рапорти и данни за него, там поне нямат мотиви да лъжат, или поне не толкова явни, колкото при горе упоменатите.

Кои и за какво да се дърпаме? Аз искам нещо много просто и много нормално - сърбошовинистите и югопартизаните (както и техните толерантни поддръжници тук) само да приведат поне някакви доказателства за твърденията си, че имало десетки хиляди избити цивилни, жени, старци, бебета на щикове и прочие паралелни реалности. Те обаче не могат

Никакви контрааргументи не сме длъжни да даваме. Те твърдят, че имало геноцид над деца и бременни, следва и те да приведат доказателства за твърденията си. Спомени на еди кой си партизанин обаче - не, мерси. Доказателства.

Аз гледам обективно и безпристрастно на случилото се и признавам всичко, за което има доказателства. Драсканиците на бивши югопартизани от 70-те, обаче са всичко друго, но не и доказателства. Пробвал съм да проверявам достоверността на фактологията в сръбски книги за световните войни от тоя период, сравнявайки ги и с наши и с чужди неутрални източници, както и с емпирични подходи. Цифрите (особено за жертвите) ги нямат за нищо - там броя на нулите винаги е произволно число, продължаващо докъдето им е стигнало мястото на печатния лист. Относно престъпления, екзекуции и дори битки в окупираните области - там е свободен полет на фантазията. Ще спомена само твърдението им, че българите били избили 20 000 цивилни в Сурдулица. Кратка справка с преброяванията на населението, показва, че тогава целия град е нямал и 10 000 население. Някои твърдят, че от цела Южна Сърбия били карали пленници, за да ги избият на едно място (от какъв зор на едно и от какъв зор, точно у забитата Сурдулица, никой не може да обясни. Доказателства както винаги - йок. Показват ена снимка на 50-тина черепа, които може да са на всекиго и отвсякъде и толкова. Ако това беше вярно тоя регион би трябвало да претърпи страшен демографски колапс, но справката с преброяванията на населението от периода не показва никакви сериозни сътресения в демографията. Това че сръбския главорез Коста Печанац запалва Босилеград, където според самия него иначе живеели сърби и в които пожари загиват и деца, при това според официалните сръбски данни, много от тях го пишат на сметката на българските окупатори. Самия Печанац пише например, че някакъв български фелдфебел чупел пръсти на сръбски пленници с камък. Той самия никога не е бил в български плен. От къде го знае това не е ясно, звездите му го говорят. И т.н. в тоя дух до припадък. Колкото повече се ровиш все в по-дълбока тиня се озоваваш.

На мен утешаване и обяснения за събития, случили се някога си преди всички тук да се родим, не ми трябват. Не отричам и не оправдавам военните престъпления, извършвани и от страна на български войници - най-вероятно е имало такива (изроди и престъпници има навсякъде, ние не сме изключение). Само че липсват доказателства. Аз лично на югославската следвоенна пропаганда не вярвам нито грам, както и на българската комунистическа съответно. Липсват доказателства и толкоз. Останалото е разтягане на локуми. Югославските партизани са били много мощна групировка, солидно финансирана и въоръжавана от съюзниците, борбата срещу нея е била неизбежна. И въобще не знам, какво очаквате да бяха направили българските войници и полицаи, когато партизани и четници са стреляли по тях? Да стоят и да им ръкопляскат ли?

Няма абсолютно никаква почва за сравнение между битките, да подчертая битките, на редовната полиция и армията, срещу въоръжените престъпни групи на партизаните и кланетата в Катин и Сребреница, които са си геноциди, извършени над невъоръжени хора. И още нещо - повечето сърби и руснаци направо отричат Сребреница и Катин. Ние обаче не отричаме битките срещу юго-партизаните и жертвите дадени и от ДВЕТЕ страни в тях.

В Югославия действително е имало мащабни партизански движения, тя все пак е била доста по-голяма от България и като население и като динарски гори и чукари, по които могат да се крият и партизани и четници. Докато у нас партизаните са били просто отделни шайки от разбойници, които на 9 септември се усещат, че ако сложат червени лентички, ще получат не само амнистия ами и постове и изведнъж стават страшно много. Та така - сърбите се напъват да смалят бройката на загиналите си партизани (за да не излезе, че са калпави бойци) за сметка на цивилните (за да излезе, че ние сме много лоши), докато у нас обратното - смаляват бройката на цивилните за да увеличат тази на партизаните и да излезе, че те са били супер много и народа масово е желаел комунизЪма, а съответните хора да се водят после АБПФК. Та6ак Жандармерията и армията, разбира се са избивали без милост югославските партизани в окупираните територии, същото се е случвало и с българските по време на престрелки по пътищата и горите. И това е напълно нормално и така и е трябвало. Навярно и доста цивилни са дали фира покрай цялата патаклама, както помагащи на партизаните, така и случайно озовали се на някоя престрелка или в запалена къща. Възможно е понякога сред тях да е имало и деца. Но за планомерно избиване на бременни жени и деца от българската армия и въобще на цивилни и дума не може да става. Които са си седяли кротко и са си гледали ежедневния живот са били третирани като нормални граждани и нищо не им се е случвало. Тия обаче, които са стреляли по полицаи и войници, както и укриващите ги, няма какво друго да очакват, освен ответен огън.

Абсолютно. Както казва Уелингтън в онзи критичен момент: "Трябва да дойде или нощта или прусите" Въпроса е, че Наполеон до последно не знае какво е станало с Груши, въпреки че се е опасявал, че ще стане точно така и е пробвал да му прати известие да се придвижи незабавно към Ватерло, но за беда то закъснява и го заварва вече влязъл в сражение с вражески части при Уавър, което го забавя фатално. Наполеон праща писмото в 13 ч., но то пристига при Груши чак в 17 ч. Съвсем друго щеше да е положението, ако имаха радио или телефонна връзка помежду си оттам и трудностите за опериране с толкова големи армии, с каквито вече е било възможно през световните войни.

Видео на БгНаука с Проф. Витанов, надълго и нашироко за Китай, включително и за засегнатия тук период. Не с всичко съм съгласен, но все пак доста интересни неща по една безкрайна тема, за която всъщност знаем много малко.

И още нещо - ако имаше модерни комуникационни средства Наполеон щеше да разбере навреме, че Груши не е успял да спре Блюхер и ако знаеше, че се отдалечава твърде много от бойното поле, да му заповяда да не влиза в излишни сблъсъци повече и да го привика по най-бързия начин натам - 30 000 френски щика отгоре при Ватерло щяха решително да наклонят везните. И дори ако знаеше, кой първи ще пристигне на бойното поле можеше да предприеме мерки да спре по някакъв начин ненадейния удар на прусите, който пробива десния му фланг. До последно са се надявали войниците излизащи от Парижкия лес, в критичния момент от битката, да са от корпуса на Груши, отчаянието настъпва чак когато те приближават достатъчно за да видят от щаба черните им униформи през далекогледите.

@deaf Немските офицери от ВСВ са имали свобода на действие в конкретните ситуации, но са имали и телефони, телеграфии и радиостанции. Тоест имали са представа какво се случва и по другите участъци, докато офицерите от Наполеоновите войни са нямали, разчитали са единствено на съгледвачи и пленници, но е понятно, че така информацията е несравнимо по-бавна и неточна. Както и предаването на заповедите и контрола над войските. И въобще, забрави ги тия 2 милиона руснаци при Бородино. Само виж колко е разстоянието между двата им крайни фланга от с. Маслово до Шевардинския редут и пробвай да наблъскаш там толкова много хора. Такава гъстота няма и в Токио Прочее маршал Неи нямаше да се справи по-добре със задачата на Груши при Ватерло. Просто Блюхер успява с умели маневри да му се изплъзне и да пристигне пръв на бойното поле.

Няма как през тази епоха и при тогавашната организация на войските да се оперира с милионни армии. Практически една армия от над 200 хиляди души (а и това е твърде много) би станала вече неуправляема по време на самата битка.

Въпрос на гледни точки, но по-добре бойните изкуства да се третират "унизително" и за развлечение, отколкото за сеене на смърт.

Чудесни новини. А на прашинките от Итокава успяли ли са да направят някакви изследвания?

Интересна работа, да те учат да не се биеш чрез бой Бойни спортове има още от Олимпийските игри в Елада. Макар и само борба, но по-късно при гладиаторските игри в Рим, нещата резко загрубяват. И почти винаги именно това е бил най-предпочитания и зрелищен спорт. Включително и в днешно време.