Warlord

То и есперантото като цяло е лингуа франка, корените на думите и лексиката са взети от съществуващи романски, германски и славянски думи.Интересното в случая е как нещо толкова добре измислено, изпипано и планомерно разпространявано няма никакъв успех, а нещо възникнало на улицата и по кръчмите и нетолерирано от една почти авторитарна власт - се налага и преуспява.

Приключва се със зоба - веганите искат затваряне на всички ферми. Т.е. минава се изцяло на паша в дивото. Откъде обаче толкова паша, развъдени са милиарди глави добитък по фермите. Пуснем ли ги ще измрат от глад защото няма толкова останала свободна паша за тях. Отделно и ще бъдат изпоизядени от хищниците, защото отдавна са загубили дивите си инстинкти за оцеляване в естествена среда. Тъй че това, което искат веганите не е в услуга на домашните животни, а точно обратното - в огромна вреда!

Много често по-улиците на Сингапур можете да чуете жаргонни изречения от сорта на "You blur like sotong, lah!" (По-тъп си от калмар, пич) на т.нар синглиш, микс между малайски, фудзиенски, тамилски и жаргонен английски. Въпреки, че строгото правителство провежда редица кампании против това своеобразно далекоизточно есперанто, то се налага от самосебе си там, за разлика от оригиналното есперанто, което преди време европейците се опитаха да направят универсален език, но той пък замря от самосебе си.

Те отдавна му ги броят дните на Асад, ама нещо все не могат да му ги пребтоят.

Интересно дали останалите кюрди ще пробват да помогнат на афринските.

Не е точно така, голяма част от животните може да се изхранва и се изхранва със сено, просо и др неща, с които хората не могат да се изхранват. Тъй че ако съществуващия сега добитък, ще трябва да се изхранва със съществуващите сега засяти площи. Обаче заедно с това ще зейнат и 7 милиарда (вече) вегански гърла, които досега са се изхранвали предимно с добитъка изхранван с въпросните площи. Сега вече обаче ще трябва да се търсят нови площи за засяване за да се изхранват с тях и хората. Ние обаче не можем да си произведем още обработваема земя, разполагаме само с тази, която съществува. Отделно за да спасим посевите си от освободения добитък ще трябва да заградим с огради всичките засяти площи. А при това положение откъде ще намерим място за естествен хабитат на милиардите глави добитък? Пустинните, високопланинските, арктическите, градските и т.н. зони не вършат работа. Просто няма място.

И какво сега? След 15 страници офтопик си дойдохме на думата, че тия ферментации дето толкова ги дъвчете, нямат никакво съществено значение и човечеството спокойно си съществува с тях. Да напомня все пак, че сме в раздела за алтернативна история и фокуса на темата беше - Какво би станало ако изпълним всички искания на веганите? Т.е. - че светът, за който те се борят е пълна утопия. Коментирайте това.

Не твърдя никъде, че са можели да ядат всякакъв вид заразено месо, макар, че болшинството от палеонтолозите се обединяват около версията, че е имало и мършоядство (не само на костен мозък, ами и на каквото друго оставят хищниците). Не мога да съм сигурен каква точно е била резистентността на тогавашните хоминиди към определени бактерии, сигурен съм само че са се хранели и с месо. А всеяден не означава такъв, който може да косумира месо заразено с всякакъв вид бактерии в него; а такъв, който консумира и месна и растителна храна. Това е напълно достатъчно за да бъде класифициран така.

Далеч повече от твоя "най-добър" случай сме. Има си неоспорими доказателства, че сме ядяли месо и преди да се открие термичната му обработка. За източници - направо ще се самоцитирам от по-горе (както обикновено се налага): Няма намерени огнища там, изглежда са го яли (и) сурово това месо и някакси им се е услаждало въпреки твоите твърдения. Нататък - намерени животински кости на 2.5 милиона г. със следи от каменни сечива, включително и такива по вътрешната страна на челюст от антилопа свидетелстващи, че са отрязали езика й. С други думи това са сечива за разфасоване на месо от трупове на животни. След това от този хоминид се разклоняват две еволюционни ниши, едната от които - с все по-слабо телосложение, по-фини зъби и все по-голям мозък, води право към нас. А по-големия мозък вече изисква по-калорична храна, както и самото му нарастване е било същевременно стимулирано от приема на такава храна. И не това не са били плодове. А главно чрез обиране на остатъците от жертвите на хищниците, които техните челюсти не им позволяват да оберат от скелета. Това е най-вече костния мозък, изваждан чрез натрошаване на твърдите кости с камък и консумиране, разбира се - суров. Още по-назад в класификациите, малко след отделянето на хоминидите от шимпанзетата (преди ок. 6 млн. г.) пак в Етиопия е открит междинен вид Ardiphitecus ramidus (1.20-1.30 см височина), който все още се движел на 4 крака по дърветата, но на 2 когато е на земята. Също като нас е бил с малки кучешки зъби и е класифициран като "всеяден горски обитател". Категорично. Все факти. Тъй че опитите ти да изкараш консумацията на месо, като наложила се с цивилизацията и появата на кулинарството са за бунището.

В същата таз уикипедия класифицират човека като "класически представител на всеядните". https://en.wikipedia.org/wiki/Omnivore#/media/File:Omnivore_Examples.png

Друга версия. Има и трета и четвърта, които обаче са в частни колекции.

Преселението на сърбите, 1895 г.

Портрет на скулптура Джордже Йованович, 1908

За шимпанзетата веднага мога да ти кажа, кое са усвоили първо.

Може да сме пътници по много причини, включително и ако хапнем отровен корен или плод, от което не следва, че не сме се хранели и с такъв тип храна. Нормално е организма ни вече да няма резистенцията на всичките вредни бактерии от суровото или развалено месо, каквато сме имали преди половин милион години. Откакто сме овладяли огъня, сме минали изцяло на печено месо - огъня убива тези бактерии и на нашата имунна система не й се налага да се бори вече с тях и съответно с времето губим резистенцията си. Всеядни сме и сега и преди. И това е положението, колкото и да не им харесва на някои хора.

Бошко Югович, 1922 г.

Женитба Душанова, 20-те г. на ХХ в.

Детайл:

Коронясването на цар Душан, 1900

Напред към Средновековието и вече в цвят Сватбата на цар Душан, 1901 (за сестрата на цар Иван Александър - Елена):

Обърнете внимание на детайлите. Днес се правят много рисунки и реенакторски възстановки на оръжията, доспехите и битките от древността, но за 19 в. тази картина е революция.

Започваме обаче с една от по-нестандартните му картини, която за мен е най-превъзходният му шедьовър - Furor Teutonicus (Битката в Тевтобургската гора), 1899 г. Това е монументална картина с размер 20 кв.м, която предизвиква истински фурор на Международната изложба във Виена и печели редица награди и на други изложби цяло десетилетие след създаването си. За съжаление съдбата на тази картина накрая става доста мъглява. Последното, което се знае за нея е, че през 1910 г. е била купена от Националния музей на изящните изкуства в Сантяго де Чили. Понастоящем обаче тя липсва в архива на този музей и никой не знае къде се намира тази уникална картина днес. За това и навярно никога няма да можем да я видим как е изглеждала в цвят.

Може би най-великия сръбски художник. Все пак да уточним, че майка му е французойка, роден е в Австроунгарската империя и е школовка на Виенската художествена академия. Но тематиката на картините му е предимно свързана със сръбската история, бит и култура. Автопортрет от 1943 г.:

Не е изключение, а дори е доста важен елемент при изграждането на социалните отношения при шимпанзетата. Чрез ловуване и даване на месо на определени членове заздравяват връзките си с тях. Т.е. - считат месото за по-хубава и ценна храна от останалата.

Това е еректус, който е отмрял, т.е. бил е изместен от вълните сапиенси от изток. Иначе китайските палеонтолози и още по-назад отиват, като се напъват и да изкарат, че произлизат от синантропа, а не от африканските сапиенси. Ако си мислите, че нашенските автохтонци са фанатици, още нищо не сте видели. Тази статуя стои на входа на палео-антропологическия музей в Пекин: