Warlord

Абсурд за Дюнкерк или каквото и да е противопоставяне на британския флот, дори и преди гражданската война, а в резултат от нея испанския флот е почти изцяло затрит. На Източния фронт можеха да помогнат единствено с жива сила. Но от всички 24 дивизии в испанската армия тогава само 1 е била механизирана. Доста скромно в сравнение дори и с италианската армия. Т.е. най-много из руската равнина купчините от трупове пред картечните и артилерийските гнезда да бяха малко повече и по-мургавички.

Е тя Испания за Гибралтар му е трябвала и излаза. Срещу СССР за какво му е, освен ако не успее да ги навие за много "сини дивизии" на Източния фронт?

Хитлер едва ли толкова се е страхувал от недоволството в колониите, французите в тях вече не са били особено доволни от окупацията на метрополията им. Освен това след разгрома на Франция, всичко му е било ОК - със СССР са в пакт, САЩ са неутрални, Британия е сама и тепърва й готвят Морския лъв. Така че разорената от гражданската война Испания не му се е струвала толкова надеждна и необходима в онзи момент, че да задоволява наглите искания на Франко.

И на мене ми се ще така да се водят дискусиите на тази тематика, но ако не си забелязал няма тема, която след любезното съдействие на RIZAR&аверчета да не се е превърнала в какафония. Ако кажеш веднага така го правим - задаваш извор/находка - и се обсъжда само той (и без фентъзи аргументации разбира се), всичко останало ще го трия като оффтопик. И така докато не сметнеш, че е изчерпана дискусията по него и продължим със следващия.

Последно? Ами то казуса "готи=гети" освен на въжето на сравнителната лингвистика на какво друго се крепи?

Значи гърменето няма да стане тъй внезапно и зрелищно както си го представих след поста на Малоум а защо се получава кипене на кръвта, нали температурата ще е ниска - няма ли просто да замръзне и толкова? Някакъв ефект от вакуума? Аз все пак съм оптимист поне за вакуумните тунели. Тонажа на поръчваните стоки постоянно ще нараства, ако стоките просто се всмукват от тръби под водата, това значително ще облекчи натоварването на летищата и пристанищата А и друго тарикатско нещо се подхвърли - самолетите да минават за кратко и през космоса. Практично - ще пести време и гориво за междуконтинентални полети. А и технически е съвсем осъществимо. Тавана на полета при МиГ-25 беше към 40 км височина, което значи че излиза в стратосферата. Поредното доказателство, че и от идиотските дискусии може да се научат интересни и полезни неща

Ами как да има нормални дискусии, след като просто отхвърляте с пълна и убедена категоричност всеки извор, който не ви изнася и стоите зад теза, която в прав текст я няма в нито един извор. Базира се единствено на някаква жалка лингвистична близост между два етнонима и това, че в даден период от историята си (но не съвпадащ) са минали през горе-долу една територия. Тая песничка сме я слушали много пъти. И да - в нея няма нищо научно, нито пък нещо полезно може да се роди в автохтонска дискусия, просто защото като слагаш каруцата пред коня нищо не се получава. Аз също съм за затваряне и щях да съм го направил вече, но ако на Торн толкова му се спори с вятърни мелници, може и да я оставим още малко.

За космическия боклук разправяха, че обикновен болт изпаднал от някоя космическа станция лети със скорост няколко хиляди км/ч и спокойно може да разруши сателит, ако се удари в него.

премина. Ама трябва да е скандално за да привлича внимание, иначе темата е обречена да потъне в архива. Освен това защо да не се възползвам от това, че съм връзкар и няма да ми изтрият темата? Та главния ми въпрос е - действително ли едно човешко тяло ще измръзне и ще се превърне в парче лед в открития космос и може ли да продължи теоретически безкрайно да се движи с тази скорост. И също така другия въпрос, който ми се искаше да се коментира е - развитието на вакуумните тунели, трафика на хора (пътници имам предвид ) и стоки между континентите да стане в пъти по-бърз.

Колко още има да се открива в Китай. И най-важното е че никой не е унищожавал, вкл. и маоистите.

Това откровение от съседната тема ме окуражи да споделя и какво се роди снощи на 2-рата бутилка джин Савой в парка. Значи измислихме нов проект за заселване на Луната и Марс, както и за разбиване на потенциален опасен за земята метеоритен дъжд. Ако (съвсем хипотетично разбира се) конструираме оръдие, или вакуумен тунел, който да може да изстреля организЪма на даден афроамериканец или индобългарин отвъд гравитационното поле на Земята, то нататък той би трябвало първо да замръзне като излезне в открития космос и после с кинетичната си енергия да се понесе с няколко хиляди км в час константна скорост (като Воаяджър примерно). Твърдостта и скоростта му би трябвало да може да разбие метеорит, или да свали сателит (при една евентуална бъдеща космическа война). Въобще това би бил един възможен варянт за решаване на проблема с пренаселването на земята в бъдещ много тежък момент от историята ни, или айде поне разрешаване на проблема с липса на място за гробища да кажем. Мнения? btw не съм расист, просто разсъждавам свободно

Сетих се за един пример, че преди години в емирствата бяха кръстосали лама и камила. Поколенията, които дават са фригидни и практически не могат да оцеляват в естествена среда поради ред физиологичеки проблеми. А разделянето на двата вида е станало преди около 1 милион години. Като се има предвид, че говорим за висши бозайници може би и при нас горната граница да е някъде там, а горната граница за даване на репродуктивно поколение да е към 600 к назад - горе-долу така си го представям, но разбира се може и да греша. Няма да е зле някой от биолозите във форума да се изкаже по въпроса.

Като се има предвид, че протонеандерталците се оформят преди около 600 000 г., а класическите такива, които би трябвало да могат да се кръстосат с тях, след като са можели със сапиенс. То ако еволюционната скорост на натрупване на различия е сходна и при нас не би трябвало да има проблем съвременен съпиенс да се кръстоса успешно с такъв отпреди 600 000 г. (още ненапуснал Африка естествено).

Моравската операция на 1-а армия От другата страна на границата – срещу българската 1-а армия (ок. 145 000 души, 440 оръдия и 108 картечници) стоят Тимошката войска на ген. Гойкович (2 пехотни дивизии и 1 отряд от 9 батальона – 49 000 души и 88 оръдия.), разположена от Тимок до Княжевац и на юг от нея - 2-а Сръбска армия на ген. Степанович (3 пехотни дивизии – 44 000 души и 80 оръдия) - общо ок. 93 000 души, 168 оръдия и 94 картечници. А зад тях – части от изтеглящата се на юг 1-а Сръбска армия, образуващи дивизионна група от 3 пехотни дивизии, командвани от ген. Милич, които също се бият против настъпващите български войски след изтеглянето на сърбите зад Морава. Включвайки и тях към бройката, защото взимат участие в боевете, балансът на воюващите сили в този участък е общо взето равен. Първоначално българското настъпление тръгва бавно и изостава от предначертаните планове поради ред затруднения. Ландшафтът на Източна Сърбия представлява силно пресечени планински местности с малко и тесни пътища принуждаващи отделните войскови подразделения да се придвижват бавно, в колони и изолирано едни от други. Положението се усложнява допълнително и от обилните есенни дъждове, заради които реките излизат от коритата си, отнасят мостовете, а по високите плата бушуват виелици. Артилерията и обозите затъват по калните пътища, а наводнените долини пречат на установяването на лагери. Но въпреки това и въпреки отпора на граничните ариергарди на 13 окт. 6-а Бдинска дивизия влиза в Зайчар, а 8-а Тунджанска дивизия – в Княжевац след нощна атака на укрепените височини пред града. Най-ожесточена съпротива сърбите оказват на силно укрепения вр. Дрянова глава, превзет с големи усилия от 1-а Шопска дивизия. И тук решителния щурм е през нощта и е съпроводен от уникален случай, в който група обикновени пехотинци успяват да разглобят и пренесат на ръце едно тежко оръдие през два реда телени заграждения под ожесточен вражески огън и ръчни гранати, след което го сглобяват на най предния рубеж на настъплението и откриват огън с него по сръбската батарея прикриваща участъка. Направен е пробив и позицията е превзета. След успешното й преминаване на 14 окт. Шопската дивизия влиза и в Пирот. До 20 окт. сръбските войски са напълно изтласкани от граничната зона и се изтеглят към Нишкия укрепен район. След падането на Белград краля и правителството избират Ниш за военно-временна столица и се преместват там. Нишката фортификация се състои от цитадела и укрепена позиция от 4 сектора, включващи модерни и по-стари редути на разстояние 1,5 до 10 км от града. На 21 окт. 9-а Плевенска дивизия заедно с части от 1-а и 8-а дивизия достигат до редутите на града отбранявани от Тимошката, Моравската и Шумадийската дивизия. Пробивът е направен от 8-а дивизия откъм вр. Калафат и на следващия ден части от нея влизат в Ниш. Самия крал Петър става свидетел на боевете и поражението на своите войски и заедно с щаба си и правителството му се налага да се спасява от там с бягство към Прищина, като единствен възможен варянт за отстъпление, отрязани от север от германците и от юг – от 2-а Българска армия. Българските и германските войски се съединяват при Криви вир, с което Централните сили осъществяват сухопътна връзка с Османската империя, както и контрол над корабоплаването по Дунав до там. Българите преминават река Морава: Преследването на сърбите се забавя след изтеглянето им зад Морава, защото единствено 1-а Софийска дивизия разполага с понтонен мост. Първа преминава реката нейната 3-а бригада, но срещу нея ген. Степанович хвърля силите на 3 дивизии (Тимошката І призив от 2-а армия и пристигналите от север Моравска ІІ призив и Шумадийска ІІ призив от 1-а армия) и след тежки боеве и загуби, както и невъзможност да получи помощ от другите части, чакащи зад понтона, 3-а бригада е принудена да се върне обратно. 6-а дивизия все още се прехвърля при Алексинац с помощта на германски понтон, а на 9-а дивизия й се налага да заобикаля намирайки брод на юг чак при Лесковац. След като на 1-а дивизия й пристигат подкрепления от 8-а Тунджанска дивизия и след като и останалите преминават реката на своите участъци започва нова българска офанзива. В това време 3-а Балканска дивизия от 2-а Българска армия затваря окончателно при Враня пътя за Македония, с което угасват надеждите на сърбите да се проврат на юг и да протегнат ръка към англо-френските им съюзници. В резултат на тройната офанзива сръбската армия понася катастрофални поражения, губейки близо 1/3 от състава си (40 000 убити и 60 000 пленени). Отваря се възможност за обкръжаване и унищожаване на остатъка й, но след като германците установяват сухопътната и речната връзка с Турция забавят настъплението, изтеглят част от силите си и се задоволяват с фронтално преследване на врага. Всички сръбски сили отстъпват на югозапад към Косово.

На 15 декември си го връщат след контраофанзивата при р. Колубара. Повечко за кампанията 1914, тук - 100 години от избухването на Първата световна война Колкото до по-добри възможности за отиграването на ситуацията на дипломатическата маса - ясно е, че е имало. Сега след като знаем как са протекли събитията ни е лесно да ги видим, тогава обаче не е било толкова лесно. А и такова е било желанието и на народа. Естествено имало е пацифисти и шубета, както в парламента така и сред населението, но са били незначителен %. Въобще нека в тази тема да дискутираме самата война, без дипломацията и какво можеше и какво не можеше.

Просто няма данни, че и в България не са разграбвани градове и манастири. При Петър освен в политическо и военно отношение, явно има упадък и в културно-духовното, няма вече книжовници, които да отразяват подобни събития.

Прелюдия към войната Наближава поредната емблематична 100 годишнина в нашата, а и в световната история. На 14 октомври 1915 г. (1 окт. стар стил) България влиза в Първата световна война. Нейното включване във войната тогава е от огромно значение, поради стратегическото й местоположение и солидния й мобилизационен потенциал, в момент, в който баланса на силите между враждуващите групировки все още се колебае. За да пропуснем сложните дипломатически маневри протичащи още много години преди конфликта да ескалира, ще отбележим само генералните причини и крайните резултати от тях. А те са, че Антантата не е в състояние да предложи много на България, а и дори за това, което предлага не може да даде никакви сигурни гаранции, понеже в противен случай рискува да загуби останалите си съюзници на Балканите, против всеки от които България има претенции в резултат на все още неотшумялата Втора Балканска война (1913 г.) От друга страна блокът на Централните сили обещава при победа във войната да даде на България абсолютно всичко, за което тя настоява – т.е. гарантира така желаното от нея национално обединение. Отделно и до към средата на 1915 г. войната се развива успешно за Централните сили – на Западния фронт германците са окупирали Белгия и Североизточна Франция и държат дефанзивна линия, на която всички опити на французите и англичаните да ги отместят от окопите им пропадат. Докато на Източния руснаците са разбити и в ръцете на немците падат цяла Полша, Литва и западните части на Украйна и Беларус, като настъплението продължава. Наскоро включилите се във войната италианци не постигат никакъв успех срещу австрийската отбрана в Алпите и не успяват да разклатят баланса на силите. В този момент крайния успех на Централните сили изглежда реален. Никой не предполага, че на страната на Антантата ще се включат и САЩ, Япония, другите балкански страни, англофренските колонии и че войната ще стане световна и ще продължи с години. При това положение и при положение, че Сърбия, към която са основните териториални претенции, вече воюва на страната на Антантата, за България не остава друг логичен ход освен да й обяви война и със сила да вземе от нея това, което смята за свое. Ситуацията в Сърбия до намесата на България Именно покрай Сърбия и Сараевския атентат пламва искрата подпалила големия пожар на световната война. Подкрепени и подтикнати от съюзниците си Австро-унгария и Сърбия решително встъпват във война една срещу друга, като постепенно въвличат и всички останали Велики сили, както и по-малките европейски държави в нея. Трябва да се признае, че първоначално сърбите самоотвержено и доста ефективно се отбраняват срещу настъплението на по-модерната австро-унгарската армия. Но е добре да се уточни и друго. Обикновено подчертавайки своя героизъм те изтъкват това, че Австро-унгария имала в пъти по-голяма територия и население от Сърбия, както и доста по-мощна индустрия и възможности за снабдяване. Това е така, но трябва да се отчетат и другите също толкова важни фактори. Австро-унгария се готви за война на Източния фронт срещу Русия, според първоначалния план именно тя трябва да изнесе тежестта на този фронт на свой гръб и съответно основните й сили се насочват натам. Отделно впоследствие се налага и към Румъния и Италия да се изпратят крупни сили. Така че реално през кампания за 1914 г. по цялото протежение на Балканския фронт се бият сравнително съизмерими сили вариращи между 200-300 000 войници и от двете страни. Колкото до ресурсите на храни и боеприпаси, действително сръбските са далеч по-скромни, но през ноември 1914 г. от Солун започват да им идват доставките пратени от Антантата, което дава възможност на изтоштената им армия да удържи и дори да започне контраофанзива. Освен, че мотивацията за бой не е като сръбската и етническия състав на австро-унгарската войска е прекалено пъстър. Голяма част от войниците дори не говорят немски или унгарски, като част от тези със славянски произход симпатизират повече на сърбите отколкото на Австроунгария, поради което и дезертьорствата не са рядкост. Първата офанзива на австроунгарците е успешно задържана и отбита от сърбите. При втората през р. Дрин австроунгарците изтласкват сърбите, напредват в дълбочина, превземат и Белград. Но главнокомандващият ген. Потйорек се подвежда, че отстъпилите от столицата си сръбски войски бягат и са изтоштени до крайност, поради което хвърля армията си в незабавно преследване за да ги доразбие, без да държи сметка за оголващите й се флангове. Сърбите обаче отстъпват смятайки да се прегрупират за ответен удар и за тяхно щастие точно тогава от юг пристигат жизненоважните за тях доставки (главно от Русия и Франция), които буквално спасяват на прага на идващата зима гладната, дрипава и останала без муниции сръбска армия. Непредвиденият от австрийците приток на ресурси и успешното прегрупиране на врага водят до контраофанзива на сърбите, които успешно ги изтласкват, макар и на свой ред да пропускат възможността за преследване и доразвиване на успеха си. Така че в крайна сметка войските се връщат на изходните си позиции от началото на войната и фронта затихва в този вид към края на 1914 г. След тези неуспешни акции австроунгарците се отказват от по нататъшни опити за атака на този фронт. Източния и новоткрития Италиански фронтове ги принуждават да изтеглят войските натам, така че срещу сърбите те оставят само 2 армейски корпуса заемащи дефанзивни позиции. Нацията отново се изправя на бойна нога Обявяването на мобилизацията в Плевен, 1915 г.: През 1915 г. Българското царство обхваща територия от 114 хиляди кв.км. и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г. икономиката е вече напълно възстановена и износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса. Макар и без Добруджа производството в селскостопанския сектор позвалява изхранването на до половин милонна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременния състав на армията до преди мобилизацията включва 10 пехотни дивизии, в състав от 23 пехотни и конни бригади, или 70 полка (пехотни, конни и артилерийски) от общо 120 дружини, всичко – ок. 90 000 души. До началото на войната екипирането и модернизацията на армията, както и изграждането на инфраструктура в новопридобитите земи още не са изпълнени докрай. Но бурният развой на събитията налага мобилизацията да започне в този момент. Фелдмаршал Август фон Макензен, под чието главно командване се намират войските на 1-а Българска армия: Въпреки провала на австроунгарската акция през 1914 г., на следващата година германците организират нова (под ръководството на ген. Макензен), твърдо решени да установят пряка връзка с Османската империя. На 7 окт. 1915 г. германската 11-а армия (в състав 7 германски дивизии, главнокомандващ - ген. фон Галвиц) и австроунгарската 3-а армия (3 австроунгарски и 3 германски дивизии, ген. Кьовеш) форсират Дунав и Сава под прикритието на мощен артилерийски огън и за 2 дни овладяват Белград. Стоящите срещу тях 1-а Сръбска (3 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, ген. Бойович) и 3-а Сръбска (2 пехотни дивизии, ген. Юришич-Щурм) армия започват отстъпление на юг стремейки се да изтеглят поетапно фронта на по-задни позиции, в очакване откъм Солун да пристигнат обещаните й от Антантата подкрепления. По западните граници са Ужишката армия (ген. Божанович, 1 пехотна дивизия и 1 бригада) и Черногорската армия (ок. 40 000 души) оставени за прикритие от очакваното австроунгарско нападение откъм Сараево. Българските войски нападат Сърбия на 14 окт. 1915 г. в две основни направления по фронтът представляващ цялата тогавашна българо-сръбска граница – от Тимок до Струмица (близо 400 км). 1-а Българска армия на ген. Бояджиев (4 пехотни дивизии) започва офанзива в сектора между Трън и р. Дунав. Тази армия влиза в състава на групата армии „Макензен” и тяхното върховно командване. Останалите войски са подчинени пряко на българското командване (главнокомандващ на въоръжените сили – ген. Жеков, началник на генщаба – ген. Жостов) с главна квартира в Кюстендил. 2-а армия на ген. Тодоров (2 пехотни и 1 кавалерийска дивизия) южно от района на Босилеград до Срумица в Македония. 3-а армия на ген. Тошев (2 пехотни дивизии) е оставена за охрана на румънската граница. Като общ стратегически резерв в тила остават все още не напълно сформираната 11-а Македонска дивизия, 2-а Тракийска дивизия - около гръцката граница и 10-а Беломорска дивизия – за охрана на беломорското крайбрежие. Общия баланс на силите воюващи в Сърбия през 1915 г: Ето така френско-сръбската пропаганда изобразява ситуацията през 1915 г. Сам срещу двама смелият сърбин се отбранява, докато в същото време подлия българин му забива нож в гърба, а гърка гледа безучастно отстрани стъпил предателски върху съюзния им договор. Дясната част на картината е тактично изрязвана след войната, когато в крайна сметка и Гърция влиза на тяхна страна и наново заедно се награбват с български територии. Така се създава илюзията, че съотношението е било поне 3:1 в полза на Централните сили, а вероятно и повече като се има предвид потенциала на Германия и Австроунгария и че сърбите били съвсем сами срещу ввсички. Истината разбира се е съвсем друга. Пропуска се тук, че гърците все пак пускат силите на Антантата да акостират в Солун и те все пак идват да се бият в помощ на сърбите още през 1915, на тяхна страна се бият и Черногорците, а косвено и руснаците и италианците, които отвличат от Сърбия австрийски войски към своите фронтове. Така че всъщност към октомври 1915 г. силите на воюващите страни на Балканите са общо взето равни: От страна на Антантата: 4 Сръбски армии – 300 000 д. Черногорска армия – 40 000 д. Англо-френска армия – 80 000 д Общо: 420 000 д. От страна на Централните сили: 2 Български армии – 215 000 д. 2 Германо-австрийски армии – 200 000 д. Общо: 415 000 д. В хода на кампанията Антантата продължава да стоварва с кораби нови подкрепления от юг, а България да подсилва 2-а армия с резервите си за да спре настъплението им. Но въпреки временните колебания като цяло баланса на силите не се изменя съществено до края на Сръбската кампания. А и не на последно място трябва да се отбележи, че поне в нашия участък на страната на сърбите са лошите атмосферни условия - есенни дъждове, студ и преляли реки, над които те събарят мостовете след изтеглянето си. Както и пресечения планински терен и удобните подсилени с фортове укрепления около Пирот и Ниш. Все фактори затрудняващи българското настъпление и подпомагащи сръбската отбрана. Разположение и придвижване на войските през Сърбия, 1915 г.:

Ако ще се облягаме на народните спомени, според тях и Крали Марко е бил най-големия пич, но реалността е съвсем друга. Иначе сам посочваш защо няма сведения за превземането на Преслав или др. големи крепости. Но е било достатъчно бедствено положението с разграбването на нивите и селата. Те физически няма как от Белград до Одрин да стигнат без да им свърши храната и да им се наложи да си набавят от земите през които преминават.

Защото няма съвсем никакви данни от наша страна. Имаме само гръцките - т.е. те описват само тези случаи, в които маджарите са стигнали до тяхната граница и са я преминали, а колко от техните рейдове е имало в България, които не са продължили и във Византия никога няма да узнаем. Кое точно е по-различното в маджарските нашествия в Западна Европа?

Гледам си аз тука една карта на маджарските нашествия през ХІ в. и си викам: Бах, ми то не само нашия Хитър Петър І бил толкова хитър и далновиден - Свещената Римска империя като видяла неговата далновидност явно на свой ред е подписала договор за 40-50 г. с маджарите да минават през нейната територия за да грабят Франция (без да пипат нищо по пътя си разбира се). А пък Франция на свой ред подписала същия договор с тях за да минат и през нейната територия та да грабят Барселона. Барселона - и тя същото, та да грабят Навара. Същото са направили и хърватите за да ги пуснат на плячкалък в Сърбия и същото Папската държава за в Неапол. Чехите като гледам и те не са останали по назад и сигурно даже доброволно са ги поканили да минат през земята им за да изтарашат Саксония. Интересна мода се наблюдава в тогавашна Европа, а?

Това, че пропускането на маджарите от Петър било умешлен и хитър ход е оправдателна теза на родни адвокатствуващи историци неприятната истина е, че просто не е можел да ги спре по никакъв начин. И не само той де, никой в Европа не е можел да ги спре по това време.

Чакай и аз да допрецакам малко празничното настроение Странно защо всички вчера повтаряха, че на 9 май се били навършвали 70 г. от Деня на победата и края на Втората световна война. Еми нема такова нещо! Япония още не е победена и продължава да воюва. Официалната й капитулация е на 15 август и формално подписана на 2 септември. Тогава е края на войната. Ако разбира се не броим и останалите по островите в Пасифика диверсанти като Хироо Онода, които продължават да воюват още 20-30 години

Животът явно няма да спре да ни изумява. Интересно обаче, че този случай не е особено популярен и разучен, а поражда лавина от въпроси.

А дали не беше ташак, че наредиха арменците и азербайджанците да маршируват едни след други? п.п. незнам за кво се карате, дали от скръб или радост водка все ще се пие. Единствения губещ е алвата и това е най-веселото

Наистина политиката в генетиката трябва да се сведе до 0, иначе просто е обречена да я дърпа назад и да ни хвърля в заблуждения.