Warlord

А произвеждали са се, още от първата половина на ХVІ в. навлизат от португалците, японците моментално усвояват новите технологии и започват сами да произвеждат собствени модели. Започват още тогава да се появяват алтернативи и на европейските линейни строеве в битки с огнестрелни оръжия. Ода Нобунага например въвежда тактика с три реда стрелци с мускети, като се редуват зареждащи и стрелящи, а след като виждат убедителния му успех в битката при Нагашино (1575) и останалите даймьо в Япония вече се стремят към същото въоръжение и тактика. Специално на бойното поле при Секигахара има над 20 000 мускета, което е дори повече в сравнение и с битките в Европа по това време. Така че не е била съвсем средновековна битката, по-скоро е изглеждала като някоя от 30-годишната война примерно. Все още огнестрелните оръжия са трудно презареждаеми, не особено точни и ефективни и тн., но битките вече са били солидно огласявани от огнестрелен пукот и барутни пушеци. Но все още тези оръжия са неудобни за близък бой, не са се появили и байонетите все още, така че се е налагало да се правят укрепления със заострени колове отпред, които да предпазват стрелците, защото при директния сблъсък с вражеските конници и самураи се оказват безпомощни и в крайна сметка все още силата на меча измерва победителя в битката.

Схема на битката. Червените са войските на Токугава, сините на Ишидо. С оранжево вероятно са означени дезертиралите войски на Кобаякава. Това по средата трябва да е планината Нангу. За останалото незнам, ама ако някой може да го разчете - евала

Битката при Секигахара, на 21 октомври 1600 г., е решителна за издигането на шогуната на Йеясу Токугава. Въпреки че след това на Йеясу ще са му необходими още 3 години за да установи пълния си контрол над клана Тойотоми и съюзническите му даймьо, Секигахара се смята за неофициалното начало на периода Токугава и властването на последният шогунат управлявал Япония. Междуособиците в края на ХVІ в. Въпреки, че Тойотоми Хидейоши успява да обедини Япония и да затвърди властта си след обсадата на Одавара през 1590 г., неговите инвазии в Корея (1592-1598) значително отслабват мощта на клана Тойотоми, както и на лоялните му феодали продължили да обслужват интересите на клана и след смъртта на Хидейоши. Неаристократичният произход на Тойотоми също така провокира враждебни реакции срещу него от страна на феодалите, които не са склонни да го признаят за шогун. Някои от тях, като Фукушима Масанори и Като Киомаса съвсем публично изразяват подобни мнения против бюрократите поддържащи Тойотоми, най-вече срещу Ишидо Мицунари и Кониши Юкинага. Иеясу Токугава се възползва от тази ситуация за да вербува първите с цел – насочване на враждебността към клана Тойотоми. През 1958 умира Хидейоши Тойотоми, а наследникът му – неговият син Хидейори е едва 4 годишен, така че властта попада в ръцете на 5-ма регенти: Майеда Тошиие, Мори Терумото, Йеясу Токугава, Уесуги Кагекацу и Укита Хидеие. След смъртта на Майеда Тошиие останалите трима регенти начело с Ишидо се обединяват срещу домогванията на Йеясу до властта, първоначално организират неуспешен опит за покушение срещу него, а в последствие му изпращат списък с 13 изисквания, който той приема като официално обявяване на война. С преминаването на сина на Майеда Тошиие към силите на Йеясу, воюващите страни вече започват да се оформят като Източна коалиция, предвождана от Йеясу Токугава и Западна коалиция, предвождана от Терумото, но върховен главнокомандващ на войските й се явява Ишидо Мицунари. Войната избухва през юли 1600 г. Войските на Йеясу излизат от Осака с цел да неутрализират Уесуги. На страната на Йеясу се включват неговите съюзници Дате Масамуне и Могами Ешиакура. На 22 юли Мори Терумото се премества в замъка Осака правейки го своя база, докато Йеясу се измества в Оямада. На 27 юли Западните войски атакуват замъка Фушима. Замъка удържа 10 дни и коства на Ишидо 3000 загубени войника. В същото време Йеясу атакува замъка Гифу, който пада на 28 септ. На 7 окт. Йеясу потегля от Едо с 30 000 гарнизон на запад където да се съедини със съюзническите сили. На 20 окт. той пристига в Акасака, където го чакат останалите му съюзници. На по-малко от 5 км от там е замъка Огаки където се намират войските на Западната коалиция. Започват да избухват спорадични сблъсъци в околностите на двата замъка, като поддръжниците на Йеясу взимат превес в тях, както и контрол над Накасендо. Ишидо се опитва да спре настъплението на Токугава. Мястото където да пресрещне войските му е избрано от Кобаякава Хидеаки, който придвижва войските си на хълма откриващ най-добър изглед към Накасендо и към малкото селце Секигахара. Ишидо одобрява позицията и концентрира там и останалите войски. Разположение на войските В това време се излива внезапен порой в местността и двете войски се разполагат в околностите на Секигахира изчаквайки той да отмине. Ишидо навлиза с 4000 отряд в долината на Сосояма за да установи контрол на пътя към Хококу Кадо. 2000 авангард под командването на Гамо Биттю и Шима Сакон се движи пред неговите сили. Зад тях е изграден вал с ограда. А зад основните сили на Ишидо се придвижват още 2000 самурая от клана Тойотоми под командването на Ода Нобутака, Кишида Тадауджи и Ито Муримаса. Шимадзу със своя 3000 корпус заема неголям хълм вдясно от Ишидо. А Кониши Юкинага разполага 4000 от своите самураи – християни вдясно от силите на Шимадзу. Крупните сили на Укита Хадейе, около 17 000 меча, заемат позиции вдясно от тези на Юкинага. В низините под тях остават около 1500 воина на Тода и Хиратака. Малко зад Тода се движи група от 600 самурая под командването на престарелия и прокажен Отани Йошицугу. Той размества останалите си 3 500 самураи в гората от другата страна на река Фуджи. Адмирал Вакидзака Ясахару оглавяващ няколко клана разполага силите си на неголям хълм контролиращ селото Мацую. И накрая около 15 600 самурая командвани от Кобаякава Хидеаки остават на по-задни позиции, както и резервът от другата страна на планината Нангу, командван от Мори Хидемото, Кикава Хиройе, Анкокуджи Екеи, Нацука Масаие и Тесокабе Моритака. Йеясу разполага 5 400 воина на Курода Нагамаса, 5000 на Хосокава Тадаоки, 3000 на КатоЙошиаки, 2 850 на Цуцуи Садацугу и 3 000 на Танака Ешимуне в долината по линията от планината Сасао до селото Секигахара. Фукушима Масанори се разполага с 6 000 между пътя за Накасендо и река Фуджи. Зад първата линия стоят 3 600 от „червените дяволи” на Ии Наомаса, както и 3000 воина на Мацудайра Тадайоши. В третата линия се разполагат 4 600 души под командването на Фурута Шигекацу, Ода Юраку, Канамори Нагатики и Икома Кадзумаса. На пътя за Исе застават 500 воина на Хонда Тадакацу и 400 на Тогава Митияса. Самият Йеясу стои с ядрото от силите – 30 000 меча зад третата линия, контролиращ Накасендо. Битката Гъсти мъгли се разстилат на бойното поле в утрото на 21 октомври. Към 8 часа сутринта мъглата внезапно се вдига и разкрива стоящите една срещу друга грандиозни армии от над 160 000 самураи общо. Група самураи в червени доспехи водени от конник с шлем с рога напускат редиците на Йеясу и се понасят към войските на Укита. Това е Ии Наомаса, който пръв започва битката. Фукушима Масанори веднага последва воините на Ии Наомаса и също започва настъпление срещу Уките Хидеие, докато воините на Кеготу Коути, Тодо и Терасава атакуват войските на Отани Йошицугу. В това време силите на Ишидо са ударени от отрядите на Курода Нагамаса, клана Танака, Хосокава Тадаоки, Като Йошиаки и Цуцуи Сагацугу. Войниците на Гато Сатоса (Биттю) и Шима Сакон скрити зад оградата откриват плътен огън по целия фронт срещу настъпващите насреща войници на Източната коалиция, но не успяват да ги спрат с това и те обръщат защитниците на позицията в бягство. Курода Нагамаса отдавна изпитва лична ненавист към Мицунари и е твърдо решен първи да достигне с войниците си до него. Той повежда войските си от оградата нагоре към хълма зает от Мицунару, но тежките аркебузи спират по-нататъшния му напредък. Ишидо Мицунару придвижва на тази позиция 5 оръдия, чиято стрелба спира войските на Източната коалиция и те преминават в отстъпление. След това Ишидо се вписка в контранастъпление извеждайки войските си срещу тези на Танака, но войските на клановете Като и Хосокава се съединяват там и нанасят мощен удар по фланга на Западната коалиция. В 10 часа Асано Юкинага напада Нацука Масаие. Кикава Хирое издава заповед на Мори Хидемото да се спусне към мястото на схватката и да се включи в нея, но той отказва да изпълни заповедта, въпреки че преди битката изпраща писмо до Йеясу, че ще се включи на негова страна. Така Асано не получава подкрепления в боя с Нацука Масаие. По-голямата част от силите на Йеясу вече са влезли в битката, докато от Западната коалиция Шимадзу, Кобаякава и Вакидзака все още не встъпват в боя. Ишидо решава да направи пробив и изпраща съобщение до Шимадзу да влезе в битката, но получава следния отговор, че в тази битка всеки клан участва с всички свои сили и няма време и възможност да отклонява сили по други предни или задни позиции или по фланговете. Така че Мицунари трябва да разчита на Хидеаки, но и съобщенията му със заповед до Кобаякава за влизане в боя остават без отговор. Наблюдавайки неподвижните войски на Кобаякава, Отани Йошицугу не е никак учуден, подозирайки у него предателство от самото начало. Дори и Йеясу недоумява в това време защо войските на Кобаякава стоят неподвижно и изпраща няколко аркебузиери да открият огън по тях. В този момент армията му от 15 600 души се раздвижва и вместо да атакува силите на Йеясу се спуска от хълма и удря хората на Отани Йошицугу. Йошицугу удържа дълго и упорито докато не го атакуват и войските на Вакидзаки, решили да последват примера на Кобаякава, след което неговите войски са принудени да се обърнат в бягство. Преди Йошицугу да бъде заловен, неговия слуга го убива и скрива главата му. Укита Хидеие едва успява да възстанови реда и бойния строй когато го атакуват едновременно дезертиралите войски и силите на Източната коалиция. Воините на Западната коалиция са притиснати от всички страни. Ии Наомаса повежда настъплението срещу силите на Шимадзу. Завръзват се изключително кръвопролитни боеве. В кратко врме пада Тойохиса, а силите на Шимадзу са обърнати в бягство. Наомаса започва преследване, но е улучен от снайперист и 18 месеца по-късно издъхва от раните си. Когато от другата страна на планината Нангу воините от резерва на Западната коалиция виждат своите бягащи бойни другари решават да се присъединят към тях. В скоро време всички войски на Западната коалиция са разбити. В 2 часа Йеясу започва прочистване на местността от остатъците на вражеските сили. Секигахира се оказва една от най-кървавите битки в историята на Япония, над 40 000 самураи падат мъртви само от страната на Западната коалиция. По време на преследването е превзет замъка на Ишидо Мицунари и убит неговия брат, а по-късно и самия Ишидо е заловен и екзекутиран. След изхода на тази битка в кратко време всички кланове преминават на страната на Токугава. А през 1603 Йеясу Токугава най-накрая получава това към което се стреми през цялото време – титлата шогун и реалната власт над вече обединената Япония.

Моите са все в ей тоя дух

От Централните сили има време до Тройния съюз. И според надписите на снимките личи че са немски и турски военни, - лейтенанти и оберлейтенанти, а нашия човек на първата е записан като капитан, а на втората (една година по-късно) като майор Адреса, поне на фотографа изглежда е Висбаден - немски град на Рейн. Но този надпис ме озадачава: "Weisbaden, Stammtisch Bundestreue, Kaffe Berliner Hof, Januar 1918" До колкото разбирам - "Завет за вярност" или нещо такова в кафето на Берлинския съд. На другата пише същото, само че е споменато посещение в някаква Цигарена фабрика и сред военните стоят и разни директори: "Weisbaden, Stammtisch Bundestreue, Kaffe Berliner Hof, Besichtigung der Cigarettenfabrik Lauerens am 16. November 1917."

Милан Казанджиев е седналия по средата на първата снимка, по надписите изглежда снимките са от Висбаден по време на ПСВ, забелязват се и австрийски и турски униформи, вероятно някакво съвместно учение, някой ако може да каже повече да заповяда.

Това ми донесе за сканиране един приятел от къщата на баба му в центъра на София. Снимките са от прадядо му - майор Милан Казанджиев.

@Слава СС вам понравиться Сталинские орли? Без шуток - лицо войны страшно!

Това вече е голям и безмислен офтопик. В този форум не се нуждаем от латернаджийски пропаганди!

Но живут на севере и на юге не русские. На север - родственики финляндского народа племена - саами, карелци... а в юге - кавказкие народи, они - не славяне. Так генов в этих регионах отличаться друг с друга.

Ето още едно оригинално японско стихотворение, автор е Сайгьо, аристократ и бивш императорски телохранител оттеглил се от света като отшелник и повлиян от ужаса и меланхолията на природните бедствия и войните от края на периода Хейан: От дърво, Край пустото поле Чу се глас на гълъб Зовящ събратята си. Самотна, страшна нощ. ----------------------------- Част от друго негово произведение: Във време, когато Дълбоко униние е завладяло Света, който Все още е огряван от сияйната луна, Нейният лик ме потиска още по-силно.

И от разголени мадами които явно при напускане на територията на двореца веднага са слагали сутиени защото вече е било неприлично и непрактично да се ходи така както в двореца

Восточнославянскими племенами + варяги

Това вече е за отделна тема, но си спомням че имаше картина на холандски художник минал оттук през 15-16 век някъде и направил картина на български овчари, дрехите не бяха носии, а по-скоро семпло западноевропейско облекло. Трябва да я потърся.

Ето в связи с отсуствии звук "Ъ" в других славянские язика, в болгарский "ы" читаем легко как "ъй"

Тук премествам офтопика от темата за Сталинград.

Если что-то непонятно мы переводим. И для меня русский понятен более чем украинский. Найболее източники для Второй мировой воины я читаю на русский.

Е обикновените селянки са били с по-прости дрехи и прически със сигурност, въпроса е дали това е модна тенденция. А ако тези дворци са били единствено с религиозно-ритуално значение къде тогава са административните сгради на минойската цивилизация?!

Кратка справка с Речник на чуждиците: Чекрък - (турски - cikrik) 1. Уред за предене, пресукване или намотаване на прежда, който се движи с колело; рудан. 2. Валяк за навиване на въже на ведро или вадене на вода.

Мда самолетите им са избомбени както са си стояли в хангарите. Бая недоизкусурена отбрана от страна на авиацията

Е имайте предвид, че тогава обредните и политическите дейности често са се съчетавали. А специално двореца в Кносос е толкова огромен и с толкова много помещения за живеене, че ми е трудно да си го представя единствено като храм. Да не говорим, че е имало още доста такива дворци, които са били разрушени от микенците след това. С други думи - къф е проблема жените и в ежедневието да са си ходели така - нали е жега на Крит, практично е?!

"Византия" е изкуствено въведен термин в по-късната историография за да отличава именно Средновековната Източна Римска империя от Античната й предшественица, така че термин "Антична Византия" е безмислен. "Ренесансова" - също, по простата причина, че Византия не доживява до Ренесанса

Вече е юли, а продължава да вали и да е неподходящо за бира в парка или извън София поради което си седя в нас и чертая карти по случай скорошното ми пътуване до Чехия през отпуската вниманието сега е насочено натам: Великоморавия IX в.

Не, нямам това предвид, но все пак поставям гледни точки. Защото от едната страна се казва - Ето Полша как е разположила войските за отбрана, значи и РККА щом е била разположена така е искала да се отбранява. Но си прав че темата прелива от фактология с опции за всевъзможни тълкувания и спекулации. То нали за тва я нищим тука толкова усърдно от край време. Последните 2-3 страници нямах време да ги прегледам, ама ако става въпрос за полевата болница в Брест, разположението й е наистина странно. Наистина казуси могат да се вадят от всякакви такива обстоятелства особено подхранвани от майстори като Суворов, но те наистина са много и сам човек като мисли над тях допуска подобни варянти, дори да не е чел само едната страна в спора.

Добре ама защо сравняваме отбраната на Полша с отбраната на СССР? Все пак при втората става въпрос за далеч по-големи разстояния. То и от тези карти се вижда, че армията от Лодз примерно няма къде по-назад да я разположат, освен ако не стои да чака на самите подстъпи на Варшава, или пък тази в Познан на позиции по Варта, по-задни вече ще бъдат неподходящи - чак на Висла и пак почти до Варшава. А иначе те всички са наблюдавали тогава войната и са видели колко отчайващо неефективна е отбраната на Полша срещу Вермахта с тази тактика и въпреки това СССР разполага аналогично на тях своята отбрана пак на самата граница, въпреки по-големите си мащаби и възможности за разгръщане и маневриране. Що така?