ХХ - Векът на науката (Част ІІ)
Науката в години на световна война и световна пандемия (1910-1919)
Автор: Радослав Тодоров
Второто десетилетие от века е белязано от огромни човешки трагедии като потъването на най-големия параходен лайнер в света “Титаник”, колосалната експлозия в Халифакс (Канада) и пандемията от испански грип, известна още като инфлуенца. Епохата се характеризира и с кулминацията на европейския милитаризъм, който започва да набира сила още от средата на ХІХ век и да нагнетява все по-голямо напрежение между нациите. Ескалацията започва постепенно с Итало-турската война (1911-12), последвана от Балканските войни (1912-13) и накрая от Сараевския атентат (1914), при който е убит престолонаследникът на австро-унгарския трон ерцхерцог Франц Фердинанд. Инцидентът предизвиква верига от събития, в резултат на които 33 дни по-късно в Европа избухва нова война, много по-страшна от предишните, която бързо се разраства до невиждани размери, превръщайки се в световна. Тя продължава повече от 4 години и приключва с подписването на противоречивия и едностранчив Версайски договор на 28 юни 1919 г., който от своя страна ще доведе впоследствие до нови, още по-тежки кризи и конфликти на планетата.
Бурните събития предизвикват абдикацията на различни монарси и рухването на пет от големите империи на тогавашната епоха - Русия, Германия, Китай, Османска Турция и Австро-Унгария. Десетилетието е и период на революции в редица страни като Португалия, Мексико, Русия и масови протести на жените в западния свят за равенство между половете. Специално Октомврийската революция в Русия, избухнала през 1917 г., прераства в особено жестока гражданска война, завършила с идването на власт на болшевиките, събитие което ще доведе до огромни промени в много общества и държавни строеве по света. Но въпреки всички тези сътресения, предизвикали смъртта на милиони хора, научният прогрес на човечеството не спира. Даже и когато то задълго е ангажирано в тотална война. Дори напротив - оказва се, че войната освен причинител на разруха, може да бъде и двигател на технологичния прогрес.
Техническата ера навлиза на бойното поле
Докато Първата световна война бушува през голяма част от десетилетието, науката и изобретенията помагат значително за модернизиране на начините, по които се сражават армиите. От скоро например вече е използван сонар (механизъм, който открива наличието на подводни обекти) обикновено за намиране на рибни пасажи, който по време на войната започва да се използва за засичане на вражески подводници. Сред военните инструменти, изобретени или разработени през десетилетието, са леките картечници, запалителните бомби, едрокалибрените артилерийски снаряди, подслушващите устройства с малък и голям обсег, огнехвъргачките, танковете, морските мини и отровните газове. Самолетите са пригодени да носят картечници и да хвърлят бомби, а едни от най-известните бойци във войната са пилоти, чието участие във въздушните битки мигновено ги прави герои в очите на останалите.
Макар да води три големи войни и да преживява две национални катастрофи, през този кратък период, България също дава своя принос в развитието и на бойната и на гражданската авиация, още в тяхната зора. През 1911 г. българският авиоконструктор и изобретател Георги Божинов построява модел на моторен самолет с много добри летателни качества, за който получава свидетелство за патент във Франция година по-късно. За рожденна дата на българското самолетостроене се счита 10 август 1915 г., когато у нас е конструиран и изпитан българският самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), на младия изобретател Асен Йорданов. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса. Първата авиационна бомба е конструирана от Симеон Петров през 1912 г. и е използвана за първата тактическа бомбардировка в света, която Радул Милков и Продан Таракчиев извършват над Одрин, по време на Балканската война през 1912 г.
Подобно използване на науката и технологиите на бойното поле служи за илюстрация, че технологичните иновации могат да имат и деструктивен характер. Но все пак нововъведенията във военното инженерство допринасят и за общото развитие на технологиите и производството, а отделно в перспектива някои от тях биват трансферирани и адаптирани от военната в цивилната индустрия.
Първата световна война - времето когато за първи път на бойното поле се появяват танковете.
Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете оттук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek