Петър Станков

Започнахме от там какво е здраве. Един случай: монах при първата си среща с един човек-психолог му разказал целия живот от рождението, неща които самия той не знаел, а майка му само. Това с мислене какво да кажеш не се постига.

Was ist das?

https://youtu.be/qqReD5QETZU

Благодаря за реакцията. Понятието свобода следва да си изясня, имал съм такива мисли: ако си дадеш пълна свобода, т.е. освободиш се от самоконтрол, виждаш, че в сърцето си не си свободен от разните пристрастености, значи това не води до свобода. Много работи не разбирам...

Един виц: -Бабо, аз ... съм гей. - Какво?! Не ядеш месо?! - Не, гей, по момчета си падам.. - Ааа, аз помислих да не е да не ядеш месо... 2. Разликата между шведска маса и при баба: При шведската маса ти решаваш кога си се нахранил.

Много ми е интересно следното, сори ако вече е разисквано (моля за линк).. Защо се вкарва България на страната на Германия, Авсро унгария, при положение, че сме едно славяни както руснаци и сърби и второ православни като тях? Аз и друго не разбирам защо е трябвало не българин да става цар все едно са всички много тъпи.. Интересно ми е просто..

Има една такава връзка : думдумата "реч" прилича на санскритското "риг". А ведите се делят на "чуто", "шрути" и "смрити", запомнено. Не зная как е в шумерския, акадския и иврит и други древни езици. Но ми направи впечатление, което пишете, че слово и слава имат един корен със значение чуто. От тук асоциацията ми е с " чуто" като откровение. И тъй като е чуто, славата не е за изговарящия го. Слава - славиш някого със слова. Добре е и с дела обаче А това пък ми е смешно. Нали знаете, немците защо са немци, от "неми" съм чувал че е. Обратното на славяни. Но после почваме да ги уважаваме и си взимаме такъв цар...

Значи един човек или група хора може да имат верен мироглед, докато останалите да живеят в свят, който е всъщност нереален. "Някой крие истината", ами да, ако това заслужава човека със своята гордост или друго такова провинение, колкото и да търси знание мисля, че може нарочно да му се дава заблуда а не знание.

Ето едни мои мисли, бих се радвал на "обратна връзка" и не се обиждам, ако някой ми покаже грешка и дори отклонение или просто тъпизъм. Вчера гледах онлайн събитие за това как се приспиват бебета, как се отглеждат въобще. Жена обясняваше за някакъв режим, по колко е добре да спи детето и пр. Моята реакция беше- е как са гледали децата преди 100 г. да кажем и още повече, на село. Не съм прочел още такова повествование, но потърсих видеа за живота на племената и попаднах на видеа за племето "масаи". Бебето е навсякъде с майката или на земята или в скута й спи или го кърми или , на гърба й се вози докато тя прави колибка. От там мисълта ми тръгна в посока на това какво е психично здраве и пълноценен живот и помислих за мъжете Масаи, които как живеят: Заедно играят " хоро", заедно отиват на лов или да пасат добитъка. Правят го за общото благо, както и жените заедно гледат деца, готвят, строят колиби и пр. Та замислих се има ли го това днес в българското общество имало ли го е, кога? Може би и днес го има в нечии животи, те са които живеят пълноценно, пък в други животи го няма, от там най-различните проблеми и диагнози.

Нямам идея.

Значи от една страна са високоинтелигентните, но гордеещи се над "глупавите", несъзнаващи или не искащи да признаят, че може да отстъпват на глупавите в най различни други качества, а от друга страна са не просто глупавите, а "простаците", защото не всеки глупав е простак, както и не всеки интелигентен е добър или лош. За шизофренията: в темата за интернет се замислих много за това какво е здраве. Излиза, че шизофреника много мисли, но е с ниско IQ сигурно, а ако се сравнява със самия себе си и е бил преди с по-високо, би означавало , че е затъпял. А от какво? Ако изясним и какво е пълноценен живот и липсата му, може би ще се изясни повече.

Е, разбирам за какво говориш. Аз не се считам за пророк, но не споделям твоето съмнение, че неук човек може да говори истина. И мисля, че описах горе долу смислено защо и как е ставало това. А за ученето, да разбира се, например за всяка професия се учи. Разбира се имало е и днес има лъже пророци, лъже учители, заблудени всякакви. И тук също ученето си има смисъл, да можеш да прецениш някой лъже ли, в заблуждение ли е... Аз за себе си по-скоро мисля , че е вероятно да съм в заблуждение, но това което се опитах да кажа мисля, че си е така. Аха.. Е аз не се смятам за не псевдо учен и такъв който ще изнася тайни. Просто се опитах да опиша едно явление, а не да твърдя, че аз знам някакви тайни. Просто изразих моето лично мнение, и някакви мои мисли без претенция да съм аз такъв човек, за какъвто написах, че приемам, че е имало и как точно в моите представи се е случвало това явление. Хубаво е да си има наука, критерии за това кой говори истината, кой манипулира, лъже или сам бидейки в заблуда, заблуждава. А също така и кой е псевдо учен. Аз от позицията вероятно на такъв "псевдо учен" изразих мнение. А именно, че за мен псевдо науката се осланя на натрупани "знания", които пък после излиза, че са били просто теория. Докато истинската наука е откровение, за което един истински учен не счита себе си достоен - с натрупаните си " знания".

А може ли според теб човек с 0 знания да изнесе лекция изясняваща неща, които са скрити от много учени хора, които го слушат? Как става това? Ами нарочно може да е тайна, да не е хрумнало на тези учени нарочно. А пък на невежия му се дава да каже всичко. Според мен това е възможно. Защо? Защото знанието за всичко съществува. Съществува цялото знание за всичко. На един човек му се дава колкото е нужно знание и убедителност, на друг му се дава заблуждение. Съществува самата истина за всичко. Но се дава на определени човеци, а на други нарочно се дава заблуда според това какви са намеренията им. Ти може да искаш най различни неща, но какво ще получиш е друго. Май е очевидно, че самия аз говоря някви мои си разсъждения, но за мен така горе долу стоят нещата. И мисля, че тепърва това ще става все по-ясно, макар и не за всички.

Е, аз не искам да съдя кой какъв е бил.. Въпроса е принципен. Делото, целта... С други думи идеала. Според теб, който има такъв е здрав, това е за теб нормата. Но... Какъв следва да е, ако приемем това за здраве, да имаш "висок идеал". И делото, какво следва да е. И наистина, оправдани ли са всякакви средства, колкото и велик да е идеала? Не говорим сега за конкретна историческа личност, тъй като не можем да сме съдници, дори на съвременниците си. Все пак мисля, че има логика и друго, именно компромиса със своите планове и цели в отношенията с другите. В смисъл, това може да е един висш идеал, когато идеалът ти е доброто на друг човек/ човеци. В вашите отношения да постъпваш неегоистично, това си е висок идеал. Но, нормата - психично здраве какво е? "Делото".. Да се абстрахираме от историческите личности, говорим принципно. Значи човек следва според теб да си изясни какво е " делото". За мен това, "делото" е 99% на човека със самия него. Защо? Защото в момента, в който почнеш да разглеждаш друг човек, има опасност да забравиш за своите трески за дялане и да го осъдиш него за нещо си. А когато си си свършил делото със себе си, току виж и другите стигнали до прозрение за своите си грешки. А какво тогава би било висок идеал? В отношенията ни с другите - дела трябват. Например можеш ли да прощаваш? Можеш ли да осъзнаваш свои грешки? Т.е. това да прощаваш и на врага си и да съзнаваш своите си грешки е някакъв висок идеал и дело и може би симптом на здраве. Друго нещо, което е здраве е да имаш истински мир, не на спокойствие когато си, а в най- отчайващи ситуации. Всъщност мисля, че има едни висши ценности и добродетели, но това може би е не просто психично здраве, а нещо изключително. Да се разберем за нормата, не за съвършенствата. Въпроса е, че не всичко което едни смятат за норма е действително здраво състояние. Аа .. и що е то пълноценен живот? Това във връзка с интернет манията. Идеята, че който има пълноценен живот е имунизиран към пристрастености, вкл. към интернет злоупотреба. Какво е това пълноценен живот, може ли да се дефинира. Ако това е "делото"... Какво е " делото"? За всеки различно или едно, същото за много хора от много поколения... Може би искаш да кажеш, че не може да бъде пълноценен живота ако няма такъв висок идеал и дело, който е повече от личния интерес, че дори семейството, ако си семеен. Добре е да се изясни, защото, както по-горе стана дума, това, което е за едни "лудост", всъщност може да е истински здраво. Но трябва много добре да се изясни, защото си има и лудост която си е просто отклонение.

Сещам се за това, че има случаи в които глупавия "посрамва" мъдрия, и по- точно този, който е мъдър в своите очи, който се гордее със своята "ученост". Затова е имало такива случаи в които необразован, глуповат човек казва нещо вярно и смислено, или така постъпва съвсем разумно, на фона на други уж начетени човеци, гордеещи се с свои някакви уж качества.

Чувал съм мнение, че не е нужно, дори не бива да имаш цели и планове. А личности като Левски... Тук идва въпроса - едно нещо, което на някои може да се струва лудост, де факто е здраве. Например за някои е било лудост това да ти предлагат богатства, ако се отречеш от това което вярваш, а ти да не се отричаш, дори като те подлагат на страшни мъчения. От друга страна, съм бил свидетел на групова заблуда, която едни хора са приели за истина. Не са лоши хора, напротив, в тяхното схващане, те се борят за благородна кауза... Сещам се още за фразата "целта оправдава средствата", мисля, че е свързана с Хитлер. Друго като голяма тема ми идва на ум - каква е била точно целта на Левски. Сега излизат най различни пак исторически теории, за връзките му с масоните. А мисля, че той все пак не е споделял съвсем техните цели, защото техните цели са по различни се оказва от целите на другото, което знаем, че Левски е изповядвал, а именно християнството. Ако се върнем на въпроса - какво е психично здраве и пълноценен живот? Може би такива примери от миналото биха могли да служат за ориентир. Дори сред предците ни, колко по-"нормални" са. От друга страна казват да не са сравняваш с други хора. Т.е. лично ти бил ли си по-здрав от сега? И това по-здрав кое го определя? Едното е - симптомите - в мислите, чувствата и пр. Друго, причините за симптомите... Преди как си живял та си нямал такива симптоми или от кой момент или период нататък се появяват тези "симптоми". И какво можеш да предприемеш, за да заживееш нов живот. А се сещам и такава история: при един монах отива човек с оплакването, че пуши много, по 3 кутии. Монаха му казва: " Пуши по 10 кутии". Човека помислил, че се е побъркал този, но му казват иди пак, ти не си го разбрал. Монахът този път му обяснил, "Не ти е това проблема, а че прекалено си се вторачил в себе си, в своите " проблеми".

Какво е според вас "пълноценен живот" и какво е "нормално", сиреч какво е "психично здраве"?

Здравейте, мисля си такива работи: Има различни теории, на една й се вярва известно време, после на друга. Сега е актуален въпроса с "корона вируса". От доста време в медицината изглежда е приета една теория - за микроорганизмите, като причинители на инфекциозните болести. Ако човек се позаинтересува, се оказва, че тази теория е една от теориите. Аз не съм специалист в тази област, може да се каже и в която и да е област, но бих се радвал да разбера нещо, което не е само теория. Какви други теории е имало... Например "хуморална" теория. Тя пък е на базата на едно учение за елементите. Но това също е теория. Друга теория е за човешкото тяло като съвършено самолекуващо се, а болестта като някаква фаза от самолечението на тялото, но тази теория пак до колко е вярна, тъй като по тази метода също хора умират. Значи излиза, че теории най-различни.