Tomata

Възможно, но "брия"ако значи град е логично да е в смисъла на гнездо и се спряга отлично с немското beren-раждам и Breut-котило или излюпвам.

Не точно..

Сега ми светна! Мизи-балканските скити. Това е връзката май "големи войни и съюзници на троянците" както ги описва Омир. Подобно звучи и в протоалбанския: madza- big, large PIE: *meĝ- ‘great’

Тантине и аз смятам така, но за "маркос". "Мар" е мъж а "кос" вероятно кон. Дори ми се получи част от превода на уж етруската стела със "зиезито" дето я обсъждахме в "ганчовщините" и т.н. Смятам, че или се е казвал нещо като "Цветан" или означава просто "зрял мъж", в разцвета на силите си. На 30 или 36 може би. Охранявал или служил 6 лунни цикъла-(месеца) или години с някакво оръжие подобно на секира, но на изображението е с копие или пика. За втората дума съм доста озадачен.. ето виж сам: hêza hespê dide mezin "мощ конят дарява голяма" Това е 1:1 от съвременен кюрдски.. Ако не е трофеен пръстен тогава не знам какво да мисля... Изглежда и медите са оставили дълбока следа в тракийското население или обратно.

Ето още един пример за съмнително тълкование на тракийските надписи. В случая от албански и кой знае още от какъв език. Първата част ясно напомня думата –"ĒYZIĒ"-"eздач" PIE hₐeĝ-to drive,to fight. После имаме "деле"- далеч или дело, но липсва предната част. Последната част-меженай- "междина", разстояние или -месечнай- PIE méh₁-nōt- месец, месечина. Проблемът е във фонетиката на гръцката азбука. Още повече някои звуци трудно се описват с чужди букви, защото това със сигурност не са гръцки думи.Освен това траките си имат скитските "маркос"-за конник и "аспа"-кон. "The interpretation of Vl. Georgiev is the following: Text: eys, ie … dele, mezenai. Translation: “(You) powerful, help … protect, (you) horseman!” The image of the horseman clarifies the word mezena as meaning ‘a horseman’. The Thracian mezena (mezenai in the text) is almost identical to the name (the epithet) of the Messapian deity of (Iuppiter) Menzana, the “horse deity” to which were sacrificed horses. It also corresponds to the Albanian mes, mezi (‘a stallion’) and the Romainan mənz (‘a stallion’). The latter is Dacian in origin from the IE *mend(i)- ‘a horse’. The Thracian mezena and the Messapian Menzana – from the IE *mendiana mean ‘a horseman’." МИНДЍЛ2м. Диал. Домашно животно от дребна порода. — От тур. midilli 'порода дребно конче'.

"Магаре", "Марко" и "Мадара"? "In his book Germanen und Kelten, Helmut Birkhan proposes another source of borrowing of the word * mark- in Germanic and Celtic: the influence of the Thracians, stating that Thracians had a typical “horse-riding culture”. He identifies the element markin Thracian anthroponyms (Birkhan 1970: 393-402). Being an IE tribe, the Thra cians conserved in their language and culture the elements of the pre-IE population of the South of Europe"

Ето и този пример, но не разбирам връзката. Ако може по-точно. бIи (б"хръ"и) ,- гнездо >нем. brü·ten(мътя, люпя)

Предвид това? "Бриги (на гръцки: Βρύγοι или Βρίγες) е историческото име на народ, обитавал античните Балкани." Да, има историческа връзка с "фриги"

Ето защо смятам, че ексклузивното разглеждане на склавинския език единствено и само по критерии, повече емоционални или политически, отколкото разумни и логични, води до грешни изводи. Както и да го погледнем, напр. скитското племе саки> сакалиб(арб.) спокойно може да значи бели, светли, ("са"-светлина вероятно в смисъл-руси). Кога е настанала дифузията в ИЕ е трудно да се каже, но определено има вторични лексикални наслагвания. Понеже колегите недоумяват каква е връзката, ще опитам пак да обясня: В примера с кьолменският надпис, "лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>колиба. гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ; >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение>>гIа+ дат+ел> гадател, тълкувател на сънища. "Сона" значи "со",-аз и "на",-мен (дат.п. на мен). Дали оттам не е фонетично адаптирано сона като "сън" в славянските езици, не знам. Дават му друго обяснение. Продължаваме със същият корен "гIа" > "г1ов",- (чете се подобно на "хръ"-ов,- пр. както в "хъркам", френско "R") ,- стена, торс, фигура, стан на човека>>Ако е комбинация с гIа,-сън, става място за сън(вечен)>>гхров (grаve)> гроб. От там "над-гробен" камък> място за поклонение>Балванъ. За да няма съмнения и в предишният пример- Гергал> грг> кръг> рк (арка)> рг> радуга> дг> дъга(радуга),- "села Iад". "Iад",-(чети "хръ"-ад) прашка, лък> дъга> Нем. Rad (колело), радиус, градус на ъгъл и т.н . "села" допускам светъл, пъстър,"са"-светлина . Смятам, затова е и фонетичната близост на тракийските надписи и съвременният български. Смисълът обаче, вярвам трябва да се търси през нахските наречия.

В надписа от Езерово имаме доста повече информация за възможното му тълкование. Вероятно имаме церемониален пръстен, три метални пластини и счупена гривна. Това подкрепя съмнението ми за отрязаните вени, при което гривната се е счупила. В Кьолмен също имаме малка подсказка, защото надписът е обърнат навътре, т.е не означава типично проклятие спиращо грабителите и е използвана прото-фризийската лява азбука. Освен евентуално личните имена и възрастта на починалия, интересна ми се струва и последната част върху плочата, а именно "ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ". От нея е изведен "Балбан", каменна скала, ст.б. балванъ,-статуя, идол. За сравнение гръцкото βλάβη,- щета. Ето и моето предположение: "Прикован във вечен сън от(под) тази плоча" "ан",- над, граница,област >> ΑΝ ; "ан зув Iург",- въздушно пространство над определена част от терена, където при промяна на времето се наблюдават локално мъгла или облаци, а зоната на тяхното разпространение често има доста ясни граници. "гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ; >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение "лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>"лабанкхера",- каменна-арка, свод "н",- на>>Ν ; на (при обозн.срока на който се распостр.действието); към (доб., сумма) итта нена пхиъ тIатоха към I0 приб. 5 Като че ли съвпада изцяло като фонетика, а и не нарушава смисъла на другите две тълкования на думата ΒΑΛΒΝ.

klumpô,> -пумпал, комбал гергал,- (сфера)- пергел> кръг >чарк>търкало> кълбо>глобус

Е, този е супер! Ако може и сложи линка, искам да го прегледам. Види ми се много интересен.

Ок, значи е нашенско изобретение. Явно не ме разбираш. Казвам, че и "вратата зява" или земята и т.н. Ще добавя ЗВЀРЯ СЕ, -иш се, мин. св. звѐрих се, несв., непрех. Разг. Ирон. Гледам с учудване, с изненада нещо, което обикн. не мога да разбера. кизга,- зеркало, стекло, стеклянный>>зеркалньi>>взирам се, зверя се в огледалото? Как мислиш, дали идва от звяр или от взор?

Да, има логика нпр. във рус. "взгляд">гледам. Мен все пак ме притеснява "зяпам". От "зея"(отворен) става "зявам"(прозявам) > зина> зейна> отзява>>отвор>(окно)>>прозира >прозорец >прозрачен.. Не е задължително май да е отворена непременно устата. Защо не широко очите? Или и двете? Трябва май също да проверя облещен и ококорен

"Еднакъв произход със залог, срв. сръб. залогај „залък“, т.е. „нещо заложено (в устата)“. *zalogъ > *zalъk с редукция o > ъ в неударена сричка като в мънисто" или от- зIок,- хапя, кълва(човка) >зобя? ФАЙДА̀ ж. (араб.). Разг. 1. Полза, облага, изгода. - или от "пайда болаж"> пай, да, бол> (part, paar, дял, pay) >пари? pay (n.) c. 1300, paie, "satisfaction, liking; reward, reprisal," from pay (v.), or else from Old French paie? "барт бар",- сделка >>barter (v.) "to traffic or trade by exchanging one commodity for another," mid-15c., apparently from Old French barater "to barter, cheat, deceive, haggle" (also, "to have sexual intercourse"), 12c., which is of uncertain origin, perhaps from a Celtic language (compare Irish brath "treachery"). Connection between "trading" and "cheating" exists in several languages. Related: Bartered; bartering. Greek baros "weight," which is related to barys "heavy," from PIE root *gwere- (1) "heavy." Нем. "bar"- keш Етимология "От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход." или от "муцъар" (паст, морда, муцуна) ? "Ма1а циск"; к1аца; циска (котка),-> маца, мацка. Кесия, от перс. през тур. kese. или от "киса"(джоб)? "чош",- коси, косми, вълнен косъм-> вчесвам; "чошк (я)" ,-четка; "кхо" и "чиш",- (по нужда) ; е*ае,- размножавам и мн. др.

Именно. Славянските езици не са критерий, също и немския. Данните за тях са отскоро, а и чуждото влияние е огромно. В зяпам може да става въпрос и за образно сраввнение, захласнат, с отворена уста. Съгласен съм.

Тъкмо приключих с търсенето. PIE sekʷ-, лидийски; saw- ꙁьрѣт, зъркел, зърна, видя зер, зрение. В тохарския Б -"Zelta" и "Yasa" е злато. Голямата близост с "Азо"-лъчист, бляскав, допълва подозрението ми. PIE ĝhel-1, ĝhelǝ-, ĝhlē- е малко далеч от старобългарското "ꙁлатъ". "Очи"има съвпадение в почти всички палео езици. Проблем има с руското "глаза" единственото близко съвпадение е с нем. "Glass",-стъкло- PIE root *ghel- (2) "to shine,.

Е, и на български ли да се учим.. "Взор" и сигурно идва от "зор" докато ти изкачат очите от напъване..

Тантине, това са много късни думи. са, сердал,-светлина,->> сияе>ярило,>слънце азо,-слънчеви лъчи>> зора, изгрев, озарявам и т.н. зе,- гледам,следя, наблюдавам "сз"- е в основата на всичко свързано със светлина.

Супер, а за "зяпам", освен , че е спрегнато от със "зея" каква е ползата? Как да проследим произхода като нищо не пише? Нали писах вече, много е вероятно някои думи и изрази да са адаптирани от склавините ,фонетично и смислово, директно от сарматите , хуните и аварите.

Е, добре съгласен съм, 1,-5, -10, но стотици? Тук имаме освен това и писмени извори и генетика и география.. Според мен в подкрепа на противното досега няма нищо убедително.

Никой не твърди обратното, писах вече за вторичното наслагване на хунска и аварска лексика в ИЕ езици. Тюркска такава няма нито в славянските, нито в немските езици. За разлика от баският, в нашият език има стотици съвпадения с кавказките наречия. Въпросът е за езика на българите преди ославянчването му. Германският и славянският клон на ИЕ език може да се проследи сравнително късно, поради липсата на писмени сведения. Тук въпросите са много и за сега без еднозначен отговор. Дадох вече сто примера. Ето още един: инг. Зе,- (гледам, следя); нем. sehen, анг. see, бг. зяпам. Съвпаденията добиват характер на правило. Има историци, те да кажат как се е получило така. Пс. Най-важното което Никълс каза е, че езикът е автентичен и капсулован, а лингвистично се датира към първите земеделски култури в плодородният полумесец. Между другото, попадал съм на стари карти където в Кавказ е отбелязана държава "Албания" и топонима "Иберия". За мен палеобалканското население се е разселило вероятно още преди Атлантика да залее бившото сладководното езеро (сега черно море ), което е сложило край на древните цивилизации в района. (В шумерският "Гил Гамеш" си го пише, адаптирано е дори в Библията)

герга,- кръгъл гергала,- сферичен хьаргIа,- гарван гургилг,-оалхазар,- птица-звънче ч1агарг,-лястовичка https://www.youtube.com/watch?v=gfvauHnP1c4

Аз знам как се казва девойката и без да знам старобългарски забелязах неточности в превода. Разбирам отлично какво е написано. Просто отбелязах вероятни грешки в руският превод. П.с. Ето защо няма да намериш в твоята "библия" думи като съчка, бурен, синур, гердан, Гергана, гарга, сурвачка и т.н. "В статия в списание Science Бърнис Вутрих заявява, че американският лингвист д-р Йохана Никълс „използва езикa, за да свърже съвременните хора от региона на Кавказ с древните фермери от Плодородния полумесец“ и че нейното изследване предполага, че „фермерите от региона са били прото -нах-дагестанци". Никълс е цитиранa да заявява, че „накхско-дагестанските езици са най-близкото нещо, което имаме до прякото продължение на културната и езиковата общност, която е довела до западната цивилизация“ https://en.wikipedia.org/wiki/Ingushetia

И какво да го чета, те русн. сами езикът си не познават.. подобьнъ поп,- чинар бук (Попа на къщата, дома, централната дълга греда крепяща покрива. Сещаш се от кой език съм го взел.. "Поподомна" стройна фиданка, топола, висока като чинар. Tова не е име на жена. Bеждите и рунтави (четина) или "чтома"-четими, изрисувани, изписани са? Носът и римски ли е, защото Ахил още не ги е познавал, (но преписвачът със сигурност) или е била червендалеста с румени страни? Изобщо много въпроси, а няма полза да ги разискваме.