Tomata

[1.12] All was then prepared for the attack, and when night fell, Gyges, seeing that he had no retreat or escape, but must absolutely either slay Candaules, or himself be slain, followed his mistress into the sleeping-room. She placed a dagger in his hand and hid him carefully behind the self-same door. Then Gyges, when the king was fallen asleep, entered privily into the chamber and struck him dead. Thus did the wife and kingdom of Candaules pass into the possession of Gyges, of whom Archilochus the Parian, who lived about the same time, made mention in a poem written in iambic trimeter verse. [1.13] Gyges was afterwards confirmed in the possession of the throne by an answer of the Delphic oracle. Enraged at the murder of their king, the people flew to arms, but after a while the partisans of Gyges came to terms with them, and it was agreed that if the Delphic oracle declared him king of the Lydians, he should reign; if otherwise, he should yield the throne to the Heraclides. As the oracle was given in his favour he became king. The Pythoness, however, added that, in the fifth generation from Gyges, vengeance should come for the Heraclides; a prophecy of which neither the Lydians nor their princes took any account till it was fulfilled. Such was the way in which the Mermnadae deposed the Heraclides, and themselves obtained the sovereignty. [1.14] When Gyges was established on the throne, he sent no small presents to Delphi, as his many silver offerings at the Delphic shrine testify. Besides this silver he gave a vast number of vessels of gold, among which the most worthy of mention are the goblets, six in number, and weighing altogether thirty talents, which stand in the Corinthian treasury, dedicated by him. I call it the Corinthian treasury, though in strictness of speech it is the treasury not of the whole Corinthian people, but of Cypselus, son of Eetion. Excepting Midas, son of Gordias, king of Phrygia, Gyges was the first of the barbarians whom we know to have sent offerings to Delphi. Midas dedicated the royal throne whereon he was accustomed to sit and administer justice, an object well worth looking at. It lies in the same place as the goblets presented by Gyges. The Delphians call the whole of the silver and the gold which Gyges dedicated, after the name of the donor, Gygian. As soon as Gyges was king he made an in-road on Miletus and Smyrna, and took the city of Colophon. Afterwards, however, though he reigned eight and thirty years, he did not perform a single noble exploit. I shall therefore make no further mention of him, but pass on to his son and successor in the kingdom, Ardys. [1.15] Ardys took Priene and made war upon Miletus. In his reign the Cimmerians, driven from their homes by the nomads of Scythia, entered Asia and captured Sardis, all but the citadel. He reigned forty-nine years, and was succeeded by his son, Sadyattes, who reigned twelve years. At his death his son Alyattes mounted the throne. [1.16] This prince waged war with the Medes under Cyaxares, the grandson of Deioces, drove the Cimmerians out of Asia, conquered Smyrna, the Colophonian colony, and invaded Clazomenae. From this last contest he did not come off as he could have wished, but met with a sore defeat; still, however, in the course of his reign, he performed other actions very worthy of note, of which I will now proceed to give an account.

Псевдотохари? За другите уж дават отделен произход.

Според Зуев юеджите са конфедерация от седем племена и главното от тях са масагетите. https://bg.wikipedia.org/wiki/Масагети

Ето, че можеш и сам да си отговориш в каква посока се е развивала евразийската цивилизация. Защо тогава трябваше да водим безсмислени дебати? Скитите хилядолетия са контролирали огромните степни територии от Дунава до до Индия. Дори римляните не са минали отвъд лимеса. Ще цитирам едно чуждо мнение- " тюрките векове наред са копали желязо на Алтай за скитските мечове". Елтът им е бил вероятно от скитски намесници, както писа колегата в темата за тохарите. "Ашина" като нищо може може да идва от ясите,- "Ази". Нали и "Асеновци" така ги спрягат. Същото е и със склавините, бъдещите славяни.

Мостич, както бях писал е чергобил, съветник. Дали е бил низвергнат от хаганата или просто нает съветник по външните дела, никой не може да каже. Една птичка пролет не прави. Това е X век, може да е бил хазарин, авар и каквото си щеш. Нали беше изследвано ДНК на български погребения, но няма алтайско отчитане. https://www.credoweb.bg/publication/92635/analiz-na-drevnata-mitohondrialna-dnk-pokazva-prabalgarite-nyamat-tyurkski-proizhod Какво стана с италианското погребение на алцековите войни? Там показа ли нещо?

Дори при Крум асимилираме повечето от победените авари, защото вече стана въпрос за генетика..

А как е изговаряно името на Бактрия от местните кой може да каже? То само чуждици са останали За "Бахър" какво мислиш? Не го откривам сред "заемките"..

Тантине, майтап ли си правиш или какво?! Освен баският и отчасти албанският арменският и грузинският няма други езици. Какви 1000-2000 те гонят?! С никой от тях обаче нямаме и промил сходство, както имаме с ингушетският например. При това забележи- паралелни тотални прилики едновременно в немски и руски-стотици. За история, генетика и география дума да не отварям. Аз на пушката ли да вярвам, или..?! На мен доказателства не ми трябват, аз и сам виждам връзките с кавказките езици. Може би ти ще ми покажеш най-накрая пример за монголски заемки в езика ни? Iurii Mosenkis North Caucasian loans in Proto-Slavic: 1. Baltic-Slavic *gelz- ‘iron’: g’alg’ai ‘Ingush people’? New hypothesis on the Baltic-Slavic iron name origin Baltic-Slavic *ghelg’h- corresponds with Greek *khlok-1> Greek khalkos, Cretan kaukhos (<*kalkhos) ‘copper, bronze’. If iron spread after 1200 BCE (and was very rare as meteoric iron before this date) when the Trzciniec culture (possibly Baltic-Slavic) came to an end, then semantic change ‘copper’ > ‘iron’ might be suggested in Baltic-Slavic. Names of famous metalworkers the Colchians (AssyrianQulha) and Telchines (Τελχῖνες , Θελγΐνες)-might be related. Perhaps, these names reflect the same root *kuelg’-2. "Might Hurro-Urartian and North-Caucasian Languages Be Derived from (or Related to) Indo-European?" HURRO-URARTIAN (HU) This section contains a selection of key findings from a wider, on-going research which started from aselection of 161 HU basic terms and morphemes and found likely or tentative PIE etymologies for 109(=68%) of them, and no PIE etymology for 52 (=32%) of them https://www.academia.edu/Documents/in/Ingush_language

То и с Багдат е така. Арабите се чешат зад врата, бог-дать.. Bactria (/ˈbæktriə/; Bactrian: βαχλο, Bakhlo), or Bactriana >>>bukhar,-хинди,- висока температура Ето какво казва палео-метереологията за цив. на оксуса: https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-030-00728-7_14 Защо непрекъснато изключваме индийският елемент?! Ние говорим ИЕ, не тюрко-монголски диалект.

Пиша тук, за да не спамя при колегата. IZAIZ MAR AZ ... и.тн. зиза,инг.- цветче, съществително, латв. zieds, ziedēšana flower, bloom зиза де,- разцъфва Мар,-мъж ,има подобие в арм. , кюрд., келтски.. Аз,- аз,- es-латв., аз кюрд. и т.н. Отвори който пожелаеш превод и ще видиш колко по-абсурдни от моите хипотези има в обръщение. Въпросната стела се предлага в различни варианти, а оригинала не се чете добре. Аз потдържам тезата на проф. Никълас, за кавказките езиции и влиянието им върху ИЕ, омръзна ми да го повтарям. Това е все още жив прото език. Другите преведени древни езици често допускат грешни тълкования. Писах за фризийските преводи: "пете дойкавос" от надпис на глинен съд го превеждат като "култ към божествените крака" за да го натаманят към "сродният" гръцки език, каквато е официалната философия. Това си е жива битова поговорка, "кравата се дои стоейки на пети"-толкова е очевадно...

Именно, заиграваме се с антитези. Ще се радвам ако тези които разбират по-добре общността на дебата да внесат корекция ако могат и желаят. Аз лично силно се съмнявам в тюрко-монголският произход на българите, а и не само аз. Какво подкрепя тази хипотеза, освен една остаряла столетна догма? Нито генетика, нито антропология, а за лингвистика да не говорим. Аз се сещам например за "сутляш", -тук спор няма

"Не знам как е , но и така не е", не искам да спамя темата на колегата, писах вече обстойно в други теми. Отвори който пожелаеш превод и ще видиш колко по-абсурдни от моите хипотези има в обръщение. Според твоят линк напр, хунно не е народност. Как това кореспондира с тезата ти? Стига критики, дай да чуем твоите аргументи, пък белким ни убедиш и нас в правотата си.

Това го има хронологично и исторически описано. За простота му казват "ефект на доминото" Монголите се размърдват, кушаните нападат саките, те пък отстъпват на запад и т.н. Аз също не се осланям на един анонимен източник, но със сигурност саките са повели и много други народи със себе си. Кои от тях са българи не знам, но първият етноним е от Кавказ и е късен препис на арменски източник, мисля. Монетата е намерена далеч, но това нищо не означава. Не разбирам какво общо имат ахеменидите, става въпрос за името на владетеля на образа и. Нищо не пречи и на версията за Балхара и принцеса Роксана

Писах, че е друг надпис там го превеждам "цвят" в смисъл в разцвета на силите, или ако е лично име е в смисъл на нашето Цветан.

Azes II in armour, riding a horse, on one of his silver tetradrachms, minted in Gandhara Reign Scythians: perhaps 35–12 BC Predecessor Azilises Successor Zeionises/Kharahostes Последният индо-скитски цар Азес син на Азес. Това може би е легендарният прародител.

"Според китайски източници кушаните са едно от петте племена, които принадлежат на юечжи. Много учени смятат, че юечжи са от индоевропейски произход. Те се придвижват към Индия, побеждавайки пратиите и саките през 1 век сл. Хр." Интересното е, че немците смятат юечжите за индогермански племена, донякъде с право според мен. Това са най-источните скити. Те слагат край на династията на саките AYASA "The Great King of Kings Azes", и това са вероятно предците на язите, асите , кралските скити, които мигрират на Кавказ ставайки част от сарматите.

Превод на brood: -потомство -люпило -челяд -пасмина глагол,- brood, brew -люпя -мътя brood, brew> Birth(раждам)>Bird(птица)> Brother> род brood (n.) Old English brod "offspring of egg-laying animals, hatchlings, young birds hatched in one nest," from Proto-Germanic *brod (source also of Middle Dutch broet, Old High German bruot, German Brut "brood"), etymologically "that which is hatched by heat," from *bro- "to warm, heat," from PIE *bhre- "burn, heat, incubate," from root *bhreu- "to boil, bubble, effervesce, burn." Meaning "human offspring, children of one family" is from c. 1300. κλωσσόπουλα- гр.,->Proto-Hellenic *ptólis, πόλις,-град, държава, родина. brood- кюрд., -нем. Brud>Burg (град), латв. bērni children, brood,-трак.- бриа, слав.- род,> родина>град. pjellë- алб., puiet- рум., perināt- латв.,-лит. pilis (“stronghold”) трак. олпиа, улпиа= люпило, колобилня, люлка> град?

Тантине ето какво имам предвид: градъ остоꙗньꙗ [объстоꙗньꙗ] πόλις περιοχῆς Укрепен град . Преди са казвали стена, а на града родина, дом>гнездо: беꙁ града ἄπολις Без отечество, без родина. ограда -ꙑ ж 1. Ограда, кошара, обор добрꙑ пастѹхъ прстѫпі къ стадѹ. а овьца вьнѣ оградꙑ блѫждааше .. 2. Леговище, бърлога ѡі его на ѹбогаго въꙁіраете. лаетъ въ таінъїхъ ѣко левь въ оградѣ своеі СП 9.30 ограждень -ꙗ ср Обкръжение [околните; тези, с които някой общува]

Да, логично е, но това е епитет-"обременен"-носещ товар. Впрягаш каруцата пред вола. burden (n.1) "a load, that which is borne or carried," Old English byrðen "a load, weight, charge, duty;" also "a child;" from Proto-Germanic *burthinjo- "that which is borne" (source also of Old Norse byrðr, Old Saxon burthinnia, German bürde, Gothic baurþei), from PIE root *bher- (1) "to carry," also "to bear children." Ето разликата в нашият език: PIE ,-h₁ónhₓes- burden (хониес>нес>нося)

А "народ", "рой", "роя" от къде идват тогава? Въпреки, че "огород" в смисълът му на зеленчукова градина, пак значи да развъждаш нещо, плантация. Във фризийския не е "огорд", а "горд". Думата която спрягаш е "гард"- охрана и надали е "славянска" по произход, за разлика от град и род . Пс. И тюрките са преписвали от скитите, не бой се, Тантине. ординг същ., я, -о, -аш -стадо хищни животни -шайка -отряд -тълпа Напомня малкото нем. "Ordnung", ред, йерархия..знам, че пак е съвпадение за теб, но аз ще го напиша все пак Ето и guard (v.) mid-15c., from guard (n.) or from Old French garder "to keep watch over, guard, protect, maintain, preserve" (corresponding to Old North French warder, see gu-), from Frankish *wardon, from Proto-Germanic *wardon "to guard" (from PIE root *wer- (3) "perceive, watch out for"). Italian guardare, Spanish guardar also are from Germanic. Related: Guarded; guarding.

За да има все пак яснота: кюрд. bajarê, протонорм.borg, нем.burg и т.н. идват директно в много ИЕ езици. Пак от "бер" в нем. Geburt,- раждане> утроба и може би "Бурта", Bauch,-корем. Във фриз. ΓΟΡΔ- град по аналогия може да изведем город> орда> рода> родилка> раждам. Ето и в "Евмо-лпиа", " У-лпиа"> лупиа (на пр. венецианското селище Canpagna Lupia> люпя> люпилня >пиле. Всички тези думи окончават на нещо свързано пряко с родствени отношения и следват същата аналогия както в "бриа" -Brüten, люпя> размножавам. Дори и да бъркам за някои изводи, много от тези съвпадения не са случайни.

Добре, ето пак: *бе(...), ебар(размножавам), бер(дете), това е нахски> аборт, пубертет, ребöнка, бебе, brüten(мътя), bruder и брия> прия-тел и т.н. Да не забравяме, че в древноста силно са изразени родовите съюзи. Има го запавено и до днес в Кавказ при нахките. Нали сам гледа клипа с прф. Johanna Nichols.

Съгласен, но ето още една моя реконструкция: Мезен-бриа- градът на мизите. Или Brother, Bruder, Брат, т.е. от едно котило, образно казано.

Не всеки има нужда от стимуланти, има и речник на нахските наречия, отваряш и сравняваш. Пс. Етруски се чете се от дясно на ляво в скриптум континуум в случай че някой още не знае, и буквите не отговарят изцяло на гръцките. В нета ги има древните азбуки комуто е интересно..

Възможно, но "брия"ако значи град е логично да е в смисъла на гнездо и се спряга отлично с немското beren-раждам и Breut-котило или излюпвам.