Tomata

Rippen, -> Дрипа?, о-ръфан, опърпан, ?г-раб-я? ръфам, хрупам, драпам Riffen (в.1) начало на 14 век, riflen (подразбира се в rifling), „да ограбвам или плячкосвам“ (място, къща, съд, торба и др.), от старофренски rifler „събличам, крада, плячкосвам, одевам (кожа или кора), руно“, буквално „да паса, да драскам“ (12 век), вероятно от германски източник (сравнете староанглийския geriflian „да набръчквам“, старовисокогерманския riffilon „да разкъсвам чрез триене“, старонорвежкия rifa „хващам, хващам; издърпвам, разкъсвам, чупя“, hrifsa „ограбвам, плячкосвам“). От средата на 14 век като „да ограбвам (някого) по щателен начин“, особено чрез претърсване на джобове и дрехи. Свързани: Rifled; rifling. ..... reef (същ. 1) нисък, тесен скален хребет под вода“, 1580-те, riffe, вероятно чрез холандско riffe, от скандинавски източник като старонорвежкия rif „хребет в морето; риф в платно“, буквално „ребро“ (виж ребро (същ.)). Разпространява се и до ниските острови, образувани от коралови отломки, или до всяко обширно издигане на дъното на морето. Reef* <->reb<->rip, Хребет,(ръб,гребен, ръфам)<->ребро<-грабя, треп(б)я, .... трепкам, трептя, треперя?.... тези трите са малко в тъча. Откъде идват не мога да разбера. Т,е мисля си, че по-скоро са деривати на рипна,рипкам и само коренът с „ръб“ е еднакъв. Но защо и в англ/нем имаме подобно явление? .......... *Pf->P/B geriflian „да набръчквам.., (назъбен?) Чудя се може ли „ge“-то от формата за минало време в немския да се е запазило като „г“+реб+ен, гребен в някои български думи? Нещо като форма на минало страдателно причастие, пр. както в оребрен, назъбен и т.н. Някой има ли инфо или примери за подобни заемки от немски или готски евентуално?

У етруските има и разни други ИЕ паралели.

Тази „риба“ доста проблемна се оказа. Търсих аналогии в други езици за връзка с риба<-->рипа, но досега нищо. „Рипам“ дава единствено смисъл в семитски езици , въпреки че както ще се види по-отдолу, има подобен проблем и в английския. râbu (vb. ū) Variants : ruābu G. to quake D. to shake, make quake Š. to make tremble- Akkad East: ܪܵܦܸܣ Category: verb(' ra: pis) 1) to beat , to stamp 2) to dance 3) with ܒ <> : to kick- Аssyr Попаднах на интересната дума,- гребен. Има особенно двойното и значение. Не ми пасва съвсем на горната теза, но няма как да я пропусна. И така,- ст.-бълг. гребень ξάνιον (Mikl. 142) Праслав. *greby, род. п. *grebene - производна на *grebǫ, *grebti „греба“, срв. лат. pecten „гребен“ от pectō. Засвидетелствана в топонимията на Северна Гърция, МИ Γρεβενά „било, хребет“. От една страна рибната кост е с форма на гребен, от друга рибата плува с перки, образно гребе във водата. От там- ст.-бълг. грабити, граблѭ ἁρπάζειν. Праслав. *grabiti, *grabjǫ сe явява итератив на *grebti, *grebǫ „греба“ с удължаване на коренната гласна. Срв. лит. grobti, grobiu „хващам, събирам“, латв. grabt, -bju, ст.-инд. grābháyati „заставя да хване“. Нещо подобно има и в анг.- rip(глаг.) „разкъсвам, разрязвам или откъсвам“, ок. 1400 г., rippen, „издърпвам конци“, вероятно от северноморски германски език (сравнете фламандски rippen „облека грубо“, фризийски rippe „да разкъсам, разкъсвам“; също среднохоландски reppen, rippen „да разкъсам“) или пък от скандинавски източник (сравнете шведски reppa, датски rippe „да разкъсам, разкъсвам“). Вероятно повечето или всички от тях са от протогермански *rupjan- (от протогермански корен *reup-, *reub- „да грабна“). „С донякъде неясен произход и история; не е съвсем сигурно дали всички значения наистина принадлежат към една и съща дума“ [Оксфорд.Р.]. Ripple (гл.) начало на 15 век, riplen, „да се набръчква, набръчква“; 1660-те, „да се представи набръчкана повърхност“, с неясен произход, може би често срещано значение на rip (гл.), и сравнете rip (същ. 2) и rumple. Преходното значение, по отношение на повърхността на водата, „причинява вълнички, леко раздвижване“, е от 1786 г. Свързано: Rippled; rippling. rib (същ.) Староанглийско ribb „ребро; едно от поредица дълги, тънки, извити кости на хора и животни, образуващи вид клетка или частично заграждение за главните органи“, от протогерманското *rebjan (източник също на старонорвежки rif, старосаксонски ribbi, старофризийски rib, reb, среднохоландски, холандски ribbe, старовисокогермански ribba, немски Rippe). Буткан намира старото производно на това от индийско *rebh- „да покривам, покривам“ (върху понятието за „покривало“ на гръдната кухина) за съмнително, „особено защото предполагаемото семантично развитие до „ребро“ се среща само в германските и славянските езици“. *(Сигурно тук се има предвид слав. „погреб“ или „гроб“, да покрия, да скрия) Старославянски: "гробъ". Славянски: Произлиза от праславянския корен "grobъ", свързан с корените "grьbь-"" и "grьb-"" (свързани с думи като "гърба" и "гърб"), вероятно чрез представата за място, където нещо е "заравнено" или "скрито". Други езици: "Гроб" има общ корен с думи като "grave" в английски, "grab" в немски, и "grabe" в латински, което показва общо славянско и индоевропейско наследство, свързано с погребението. И тук удрям пак на камък.. поредно сходство с.. „рипам“ Както пише горе в Оксф. речник, явно тези думи не идват от един корен. Т.е „рипам“ и греба, грабя, гръб, гърбав, ребро, гроб, ръб? имат някакъв общ корен и в бг, както и в анг, но са различни думи сякаш. Имаме някакво далечно сходство в lat. pectō,(гребен) с Pisk, Fish, но дали не е фалшива следа? Моля, които има някакви идеи да помага, явно на мен не ми стига акъла.

Около Кавказ има не/ие,- бол, но нека да се спрем основно на типичните анатолски не-ИЕ, като Хатски, хуритски и урартски. Някой ден току виж изкопат някоя амфора с троянската тематика и от там.. Ето тук още един съвременен кандидат Ярали Яралиев Проф. института «ЮЖДАГ», г. Дербент РД РФ Пеласги и родственные им племена

Това несъмнено е така. Но в случая с „риба“ не ни дава обяснение за произхода на думата, защото - В латински няма аналог - не е технологичен или културен и т.н. термин, специфичен за дадена култура или народ. – думата е много по-стара от контактите на славяните с романизираните балканци. – няма синоними в Бг., т.е не е взаимствана паралелно с друга, поради липса на собствена такава. – общославянска е, използва се на огромен географски ареал, т.е. различните народи са я ползвали в район, който за простота ще наречем обща прародина. Горе-долу.. поне аз така го виждам. Дано не бъркам някъде в логиката си

Може да го питаш за алтернативна връзка с „Алексей“, сигурно ще е забавно Иначе, *udh го е докарал, Etruscan 𐌖𐌈𐌖𐌆𐌄 (uθuze).

Всъщност си има речници, които даже са цитирани тук. С някои думички, като заек, риба, шаран, смокиня и мн.др. има проблем с произхода им. Те не отговарят на определен набор от изисквания или общоприети правила сред лингвистите. Затова и нямат еднозначно тълкуване сред специалистите. В такъв случай пише, че са с неустановен произход, а някои лингвисти правят някакви допускания относно етимологията им. Те обаче не са общоприети и затова се коментират. Ако „рибар“ е от лат., то и „риба“ би следвало да е от него. Къде по-точно има такова тълкование, с линк ако може? Пс. Латинските заемки обикновенно са преминали в славянските езици по писмен път, т.е това са относително нови думи или техни производни. Причината е проста, в древноста славяни и римляни имат малко или почти никакви контакти по между си. „Риба“ е еднозначно древна общославянска дума и не е заемка, защото няма аналог в другите ИЕ езици.

Стига ми вече с твоите сценки.. Пет пъти писах за Етруските, че ХЕРОДОТ така е написал, не аз! The 5th-century BC historians Herodotus,[52] and Thucydides[53] and the 1st-century BC historian Strabo,[54] did seem to suggest that the Tyrrhenians were originally Pelasgians who migrated to Italy from Lydia by way of the Greek island of Lemnos. They all described Lemnos as having been settled by Pelasgians, whom Thucydides identified as "belonging to the Tyrrhenians" (τὸ δὲ πλεῖστον Πελασγικόν, τῶν καὶ Λῆμνόν ποτε καὶ Ἀθήνας Τυρσηνῶν). As Strabo and Herodotus told it,[55] the migration to Lemnos was led by Tyrrhenus / Tyrsenos, the son of Atys (who was king of Lydia). Strabo[54] added that the Pelasgians of Lemnos and Imbros then followed Tyrrhenus to the Italian Peninsula. According to the logographer Hellanicus of Lesbos, there was a Pelasgian migration from Thessaly in Greece to the Italian peninsula, as part of which the Pelasgians colonized the area he called Tyrrhenia, and they then came to be called Tyrrhenians.[56] За какво пак повтаряш същото, каквото вече сам съм писал още в началото?! fish(n.) "a vertebrate which has gills and fins adapting it for living in the water," Old English fisc "fish," from Proto-Germanic *fiskaz (source also of Old Saxon, Old Frisian, Old High German fisc, Old Norse fiskr, Middle Dutch visc, Dutch vis, German Fisch, Gothic fisks), perhaps from PIE root *pisk- "a fish." But Boutkan on phonetic grounds thinks it might be a northwestern Europe substratum word. „А fish, германската версия е заемка от прото-славянски - pisk (писк) - перо, перка, а не от fresh (фреш).“ Къде го прочете това? Ти правиш ли разлика м-у Pisk и Риба?! Etymology Inherited from Proto-Slavic *ryba, further etymology uncertain. Ах, да не забравя накрая да те светна, без тирсените можеш да преброиш и тези,- „Към тези (алпийски) норици се присъединяват раетите и винделиците. Всички са разделени на редица щати. Смята се, че раетите са хора от тосканска раса, прогонени от галите, а техният водач се е казвал Рает.“ Не, че в конфедерацията на 12 етр.града не имало и итал/умбри и всякакви разни, венети, дарданци и пр. ама без да се заяждам,- пак не прави 2. Толкоз от мен, вече не ми е интересно, а и си имам по-важни неща за вършене.

Това отгоре нещо не ти се връзва с напъните отдолу. В темата за Етруските и там трябваше да си замълча, защото пак щеше да стане бозата. И в тази тема и без г-н Кухулин, пак успя да вкараш всякакви кюпета и кубета за да блеснеш с това ,което изглежда още нямаш, и пред г-н Янков. И по други разни теми го разходи, както най-обичаш да правиш когато те хванат на тясно. Пс. Никой не ти се сърди, че му пишеш в темата, стига да не ескалираш ситуацията, за което даже учтиво те помолих няколко поста по-рано.

Не съм сигурен дали се досещаш, но това че преписваш със завидно постоянство собственото си поведение в-у другите, с нищо не променя твоята ситуация. Потрудил си се, искаш да блеснеш със знания и т.н.,- няма лошо. Постни си таблиците, линкни си източниците и готово. Каква тема още искаш да направя? Тука малко ли глупости наговори? Като нямаш какво по същество да добавиш, можеш да не пишеш, щом не те кефи. Да, искам да привлека внимание в-у това което ми се струва интересно и важно да споделя. Сам ли да си говоря във форума? Твойто обаче е по-лошо търсиш признание за невороятните си открития. Ми пробвай в някой институт или издателство тогава. Това от мен изобщо не зависи.

Аз научен метод не, ами никъде никакъв не видях..пълен хаос, колега D3loFF. Прочиташ нещо на готово, което друг преди теб е превел, намираш му кусури, сменяш две думи и го „превеждаш“ същото на някакъв стъкмисан език, който вероятно ползва цялата ИЕ лексика.. Да беше поне някакъв алтернативен прочит, как да е. От къде се взе този латинизиран немски при хуните? Да беше казал галски, по щеше да прилича. За капак изкара всички във форума спамаджии, при това откак те помня си на всяка манджа мерудия..

Индосемитската хипотеза твърди, че съществува генетична връзка между индоевропейските и семитските езици и че индоевропейското и семитското езиково семейство произлизат от общ коренен език на предците. Теорията не е широко приета от съвременните лингвисти, но исторически погледнато, тя е имала редица застъпници и аргументи в подкрепа на нея, особено през 19-ти и 20-ти век. Indo-Semitic languages - Wikipedia В днешно време, въз основа на натрупани нови данни, темата за ИЕ език търпи ново развитие. Първият автор на изследването, Пол Хегарти, отбелязва, че „Последните данни за древна ДНК показват, че анадолският клон на индоевропейския език не е възникнал от степта, а от по-на юг, в или близо до северната дъга на Плодородния полумесец — като най-ранният източник на индоевропейското семейство. Топологията на нашето езиково родословно дърво и датите на разделяне на родословието ни сочат към други ранни клонове, които може също да са се разпространили директно оттам, а не през степта.“ New insights into the origin of the Indo-European languages

Е, аз нямам нищо против, но ми споменаваш името извън контекста на това което бях писал. Това се отнася за конкретна забележка която получих от колега. Аз лично не се смятам за такъв. Мисля, че малко повече скромност няма да ти навреди. Тогава може би няма да ти се налага си съчиняваш антитези, който после сам да оборваш.. На мен не ми пречи, правото на всеки да решава сам за себе си.

Чакай, чакай сега.. За пореден път ме интерпретираш манипулативно. До толкова и аз се сещам, че мнението на уважаваните професори има много по-голяма тежест и значение отколкото лаишките ми опити да посоча очевидното за мен. Ти почна като Макето да ме обвиняваш, че целта ми е да дискредитирам науката и тук трябва да те уверя, че това не е изобщо вярно. Надеждата ми е, че с времето тази еретична на пръв поглед идея, би предизвикала поне дискусия ако не аргументирано отхвърляне. Защо пуснах темата? Основно заради теб и Макето, за да има къде да се „налудуваме“ без да пречим на околните. Защо съм „фанатик“ на тема асирийски заемки в езика? 1. На първо място, просто защото ги има! Стотици или хиляди, може би. От две години не съм спирал да ги посочвам. Вярно, това са мои догатки и те нямат никаква научна тежест по дефиниция. 2. Пише го в именника, което Макето редовно отрича..Доказано било, че не било така.. Интересно как? 3. Посочено е в разни гръцки, арабски и др. извори. Понякога дори в прав текст! 4.От самопризнанието на самия княз Борис от кореспонденцията му с Папата! Въпрос (103): Какво да правим с нечестивите книги, които сме получили от сарацините и ги имаме при себе? Отговор: Непременно трябва да ги изгорите. Въпрос (104): Някакъв евреин не знаем от каква вяра (християнска или идолопоклонска utrum christiano an pagano), е покръстил при нас много человеци. Какво да правим с такива? Отговор: Ако кръщението е извършено в името на Св. Троица или Христа, тогава то е право, но евреинът трябва да бъде вземен под следствие и да се узнае дали е действително християнин. Българските боляри са познавали сарацинските текстове. Защо нашите учени ги превеждат от чувашки? Кои са Сар-аси-ните?, Посочил съм вече Сар- матите, както и акад-цир-ите. Всъщност Сарматия идва от Сар-мата, царска земя. Те са кръстени на нея, а не обратно. Царските скити за мен са Асите.

Интересно. Аргументи? Аз не съм писал такова нещо, става въпрос за сравняване на концепции и семантика. Иначе тук лексикалният ИЕ анализ не помага особено. Пръска, пръскам си си очите, омокрям, освежавам се. Поне аз така си го обяснявам.

Аз в няколко поста вече умишлено ги диферинцирам. Всъщност, етруските са съвокупност от множество компоненти. Ние обаче акцентираме най-вече на периода свързан с култа към троянската тематика. Според мен той идва с миграция на тиренци от Анатола. Попътем, разбира се, може да са минали и през Лемнос.

Ето това е вече разумен довод. Виж сега пак картинката дето е по-горе и си представи, че Ахил според тиренската илиада е бил етруск, а не грък. Как мислиш, това няма ли да е повод да го възхваляват и тачат толкова много. Ако го смятаха за чужд, няма причина да го приобщят в културата си.

Така твърдят Херодот и тези след него. Не знам какъв е проблемът с генетиката, но не-ИЕ език на етруските определено не е свързан с нея. Авторите казват, че тирсените идват от земите на Лидия. Може да са бежанци от Троя, временно прбиваващи там, възможно да са станали дори поданници за някое време. После мигрират отново, защото настъпил глад, и царят с половината народ останал там, а другата половина начело с Тирсен трябвало да напуснат. Предполагам това са били бежанците, които разбира са имали по-нисък статут.

Е, значи еляните са превели Илиадата от етруски.. Освен това Хомер е предполагаемият автор на Илиадата, даже няма консенсус кога точно е живял и творил.

Аз съм склонен тук да приема, че етруските имат същите предци както и лидийците. Тук изворите са единодушни. Въпросът с езикът и материалната им култура, обаче остава отворен..

Е, това си е твое лично решение. Поне формулирай някаква теза, която отстояваш, за да знаем за какво ще дискутираме. Доколкото разбирам, ти казваш, че еляните културното са повлияли етруските. Ако прочетеш горните постове и примери ще видиш, че там има и други мнения по въпроса. Като минимум що касае троянските мотиви в етрускота култура. Ще се съгласиш, надявам се, че няма как бригада гръцки бояджии да изографисат всичките тези гробници по време, когато Илиадата още не е била написана.

Тука няма никакви мисионери, Тантине. Етруските не са аборигени, а еляните.. ми прочети малко повече по темата. Етруските имат своя писменост, римските младежи преди да стане моден гръцкия, са изучавали етруски. Dionysius on the Goddess Feronia There was a sanctuary dedicated to Feronia at Narni. Dionysius explains how this cult was instituted in Italy: he attributes the origin of the Sabines to migrants from Sparta, who “called the place where they first landed Foronia, in memory of having been borne along through the sea, and built a temple to the goddess … they now call Feronia” (2:49). He later describes Lacus Feroniae, the important cult site dedicated to her north of Rome: “There is a sanctuary, honoured in common by the Sabines and the Latins, that is held in the greatest reverence and is dedicated to a goddess named Feronia; some of those who translate the name into Greek call her Anthophoros (Flower Bearer); others Philostephanos (Lover of Garlands); till others Persephone. To this sanctuary people used to come from the neighbouring cities on the appointed days of festival, many of them performing vows and offering sacrifice to the goddess and many with the purpose of trafficking during the festive gathering as merchants, artisans and husbandmen; and here were held fairs more celebrated than in any other places in Italy” (3:32). Sabines - Wikipedia

Малко за корбоплаването. The Veneti: A Pre-Roman Atlantic Sea Power | Naval History Magazine - Spring 1989 Volume 3 Number 2

Не разбирам, защо приемаме тирсените за чуждопоклонници?! Никъде не пише такова нещо! Г/н Евристей правилно отбелязва, че те, Етруските имат СПЕЦИАЛНО отношение, дори някакъв култ към Троя. Дори имат някои видоизменени или преведени на техния език имена на Херосите. Аз си мисля, че те се отъжествяват по някакъв начин с тях. Не са приели целия гръцки пантеон, имат си и свои главни божества.. In his account of the closing stages of the siege of Veii in 396 BC, Livy records: “the dictator [Marcus Furius Camillus] ... vowed, according to a decree of the senate, that he would celebrate the great games on the capture of Veii, and that he would repair and dedicate the temple of Mother Matuta, which had been formerly consecrated by King Servius Tullius” (5:19). In his prayers before the final assault, he included the following: “queen Juno, who inhabits Veii [and whom the Etruscans worshipped as Uni], I beseech you to accompany us, when we are victors, into our city, soon to be thine, where a temple worthy of your majesty shall receive you." (5:21) The city duly fell: “When all human wealth had been carried away from Veii, [the Romans] began to remove the offerings to their gods and the gods themselves, but more after the manner of worshippers than of plunderers. For youths selected from the entire army, to whom the charge of conveying queen Juno to Rome was assigned, after having thoroughly washed their bodies and arrayed themselves in white garments, entered her temple with profound adoration, applying their hands at first with religious awe, because, according to the Etrurian usage, none but a priest of a certain family had been accustomed to touch that statue. Then when someone ... asked, ‘Juno, art thou willing to go to Rome?’ the rest joined in, shouting that the goddess had nodded assent. To the story an addition was afterwards made, that her voice was heard, declaring that ‘she was willing’. Certain it is .. that, having been raised from her place by machines of trifling power, she was light and easily removed ... [and] safely conveyed to the Aventine Hill, her eternal seat, whither the vows of the dictator had invited her; where the same Camillus who had vowed it, afterwards dedicated a temple to her” (5:22).

Да продължим. Може ли семантиката на думата заек да се свърже със страх, т.е с моето предположение „заек/вам“ , т.е ܙܵܐܹܥ ' za: i:,- страхувам се? Най-близо в белоруски,- трус. заек. трусік. заек. трусіная. заек. Укр/рус. и др. Им. тру́с тру́си 1. страхливост. 2. трус, сътресение, трептене, треперене. старопрус. sasins/sasnis „заек“ в sasintinklo „мрежа за зайци“ (sasnitinklo?) е сродно с нем. Hase, англ. hare, староинд. śaśá-, Прилича ми на “Зъзна“?,- (East: ܙܘܼܥܙܵܥܵܐ(zu: ' za: a:) a vibrattion , a tremor , a shaking / an oscillation) В съвр. немски, обаче имаме и der Hase/ hare eng./ Rabbit? Това пак лесно се обяснява със семитските езици,- Hase,-> East: ܗܲܙܘܼܙܹܐ(haz ' zu: zi) Definition: to shiver , to tremble , to quiver , to shake , to shudder rabbit(n.)common burrowing mammal, identified as a rodent, noted for prolific breeding, late 14c., rabet, "young of the coney," suspected to be from Walloon robète or a similar northern French dialect word, a diminutive of Flemish or Middle Dutch robbe "rabbit," which are of unknown origin. "A Germanic noun with a French suffix" [Liberman]. The adult was a coney (q.v.) until 18c. Доста мъгляво обяснение според мен.. Тук по-скоро става въпрос за друга семантика, свързана с друга специфична особеност на заека,- скороста с която бяга,- Definition: children, horses ... : East: ܪܸܦܵܪܸܦ(ri pa ' rip )running quickly , running at full gallop / galloping at full speed rapid(adj.)1630s, "moving or doing quickly, capable of great speed," from French rapide (17c.) and directly from Latin rapidus "hasty, swift; snatching; fierce, impetuous," from rapere "hurry away, carry off, seize, plunder," from PIE root *rep- "to snatch" (source also of Greek ereptomai "devour," harpazein "snatch away," Lithuanian raplės "tongs"). Meaning "happening in a short time, coming quickly into existence" is from 1780. Related: Rapidly; rapidness. Rapid-fire (adj.) 1890 in reference to guns, figurative or transferred use by 1900; the noun phrase is by 1836. Rapid-transit first attested 1852, in reference to street railways; rapid eye movement, associated with a certain phase of sleep, is from 1906. или може би способноста му да скача, да танцува, да „рипа“ както е по народному?, -> East: ܪܵܦܸܣ(' ra: pis) 1) to beat , to stamp 2) to dance 3) with ܒ <> : to kick Тук си спомням как като дете на мачлето зад блока често се карахме с приятелите,- „ Какво се ръбиш Бе!?“ В речника днес чета,- „Може да се преведе като "Какво правиш?" или "Какво се занимаваш?". Риба<-->рипа?, „прясна,жива, рипа, рипа!“, <-->Frishe Fish fresh(adj.1)c. 1200, fresh, also fersh, "unsalted; pure; sweet; eager;" the modern form is a metathesis of Old English fersc, of water, "not salt, unsalted," itself transposed from Proto-Germanic *friskaz (source also of Old Frisian fersk, Middle Dutch versch, Dutch vers, Old High German frisc, German frisch "fresh"). Probably cognate with Old Church Slavonic presinu "fresh," Lithuanian preskas "sweet." frisk (v.) 1510s, "to dance, frolic," from Middle English adjective frisk "lively" (mid-15c.), from Old French frisque "lively, brisk," also "fresh, new; merry, animated" (13c.), which is ultimately from a Germanic source (compare Middle Dutch vrisch "fresh," Old High German frisc "lively;" see fresh (adj.1)). Sense of "pat down in a search" first recorded 1781. Related: Frisked; frisking. As a noun, "a frolic, a gambol," from the 1520s. *pisk- Proto-Indo-European root meaning "a fish." It might form all or part of fish;fishnet;grampus;piscatory;Pisces;piscine;porpoise. It might also be the source of: Latin piscis (source of Italian pesce, French poisson, Spanish pez, Welsh pysgodyn, Breton pesk); Old Irish iasc; Old English fisc, Old Norse fiskr, Gothic fisks. Или може би East: ܫܲܘܪܵܢܵܐ(she : ' ra na) 1) a leaper , one who leaps / skips / bounds / jumps , a jumper 2) a dancer, (Рибарите знаят за какво говоря– гледката надвечер или рано сутрин над гладката повърхност на водоема е пленителна..)