kipen

Какво изобразява картинката? Не можах да я разбера Ами, ще поясня какво съм имал предвид, поне за това. .... (щото, прощавай, ама имам негативен опит в тоя раздел, да обяснявам, без да се интересува искащия обяснение какво съм написал)... Простанството на Минковски е псевддоевклидово. В това пространство оперира СТО (и в неразбирането му за това, се гъне Младенов, та и за това решава, че СТО е крива). Псевдоевклидовостта му, най-простичко може да се изрази с това, че един набор данни от декартова координатна система(за една ИОС, обединени чрез евклидова геометрия) може да се трансформира в набор от данни в друга декартова координатна система. Измерванията за дължини и времена ще са разрични при директно сравняване, но отношението измерени дължини/времена в различните ИОС ще се запази. А това се постига, защото геометрията в Пространството на Минковски е хиперболична. И така на графиката съм изобразил преноса, трансформирането на данните за координатите на множество от събития, измерени от една, неподвижна в пространството ИОС към друга, движеща се спрямо първата. "Сплесканата по х сфера", "елипсоида" е трансформация чрез "скъсяването на дължините", а резултирането отново до "сфера"(но с различен диаметър) е с послдващо трасформиране чрез "времевото забавяне". Това е просто визуализиране как може да има различни стойности на измерване, но запазване на формата. При положение, че формата на физическите закони е производна на формата на структурата на събитията, вкл. разположение в пространството и времевата им серия. А вече при ексраполирането на тази зависимост в големи мащаби като разстояния от порядъка на св.г. и скорости поне наполовина на с, както и начисляването на скоростта на каузалността - (с) или достигането на инфото до дадена ОС за случването на събитията, става по-сложно. В контекста на "блокова вселена", т.е. статично разположени събития, между определянето на последователността на случване на определени събития в една и в друга ИОС, може да има разлики. Пример: предшестване на появата на задния край на дълъг прът в една спрямо друга ИОС. Така в едната дължината, измерена за период от време, може да е по-къса спрямо друга.

Твърдение не само за "обективна реалност", а и за това в какви отношения са "относителните реалности" спрямо общата обективна за всички наблюдатели част от реалността, при съпоставяне на измерванията им от прилежащите им ОС. А за конкретни научни експерименти - не знам, но пък можеш и сама да си направиш демонстрация в обикновени условия. Примерно, следващото клипче: А след 6:19мин се съдържа и обяснението за косвеното доказателство за "скъсяването на дължините". Между другото, "рибаря" отново чел недоразбрал, се изхвърли, колкото да запише участие в темата. "Мюоните нямали достатъчно време да взаимодействат при скоростта им" и за това отпадало косвеното доказателство на СТО?!? Експерименти във вакуум са потвърдили какво е времетраенето на "живота" на мюона. И все пак имаме много повече мюони, достигащи земната повърхност...

Достигането на светлиннен сигнал от отдалечено от наблюдателя събитие също е взаимодействие, което носи информация за съществуване на събития и извън мировата линия на наблюдателя. По отношение на ограничаването на съществуването само до светлинните сигнали до наблюдателя и самия наблюдател, аз съм пас. Вече го споменах! п.п. забравих, та добавям линка към уики-то за "Принципът на локалността", в която се коментира и "локалния реализъм". Разгледан е принципа и в "релативистката квантова механика" -https://en.wikipedia.org/wiki/Principle_of_locality#Quantum_mechanics:~:text=helped to create.-,Quantum mechanics[edit],Local realism,-[edit]

Е това вече е спорно, според мен! Ако се ограничи до мировата линия си е чист солипсизъм - че нищо не съществува извън съзнанието на наблюдателя. Ако погледнеш дискусията на Скенер и @mecho1, ще установиш и сам, че солипсистичната логика на описване на света е необорима. Но аз поне, не вярвам, че ти или другите коментиращи не съществувате извън моят поглед към вас в битието. А иначе, ако в търсенето на обхвата на съществуване прилагаме и ограничаването на обхвата на възможно взаимодействие, се стига и до полемиката между концепциите за "локалния реализъм" и "неопределеността". За сега от неравенствата на Бел и опитите на Ален Аспе излиза, че втората е по-истинна.

Що? Та отива му на момчето, само да не се насочи към сапьорството, че ще изгърми...

Да...зачетох по-внимателно разликата между А и Б времевите серии.... "....does not change over time (excluding from this discussion the issue of the relativity of temporal order of causally disconnected events in the theory of relativity). ....." от тук и въпреки това, фактът че Джон МакТагарт, още на 3г. след публикацията на Айнщайн, извежда разликата откъм метафизика между двата подхода за разглеждане на сериите от събития във времето, говори красноречиво, че са били засилени дискусиите за следствията от СТО. Както и ти спомена, че полемиката за "обективна реалност" отдавна е отминала...ама аз не съм запознат с детайлите и за това питам и изказвам менението си - за да вдена защо е отминала, но в този й вариант е останала... Упоменах, че тезата ми е, че индивидуалните измервания са в обща реалност. В тази линия "примиряването" на различните стойности на измерванията от различни ИОС може да се получи като следствие на индивидуални "погледи" към статично разположени събития, каквато беше визуалната аналогия с интрото на "Брейн геймс", където имаше статично разположени кубчета на рубик. Ако ги гледаш неподвижно формират надписа "Брейн геймс" за много кратък период на наблюдаване. Но, ако се движиш с някаква скорост, за този период би видял скъсен размера на надписа. В крайна сметка, от изискването за запазване на принципа на относителност, съответно и формата във всяка равноправна ИОС, та и скоростта на светлината във вакуум да е инвариантна, то при сравняването на резултати от различните измервания не се ли получава това: Като междинният резултат е преминаването през хиперболичното трансформиране на Лоренцовите... Добре, дори само за наблюдатели да е, пак не разбирам, защо да има несъществуващи събития. Все някога светлината от всички събития ще достигне до двамата наблюдатели и така тези събития ще бъдат определени, като "физически съществуващи" Защото съществуването е свързано с установяване при взаимодействие. Когато от перспективата на дадено събитие други дадени събития е невъзможно да ги установиш като случване, то не можеш да твърдиш от тази гледна точка, че те съществуват. След време може да се случат(светлината от тях, инфото за случването им да достигне наблюдателя), но в конкретното събитие на измерване, когато са извън конуса му, няма физически основания да твърди, че съществуват. Ето това е тънкия момент с "обективната реалност".

Това е само преформулиране на твърдението ти, а не аргумент в негова полза. А нещо за това, че за оразмеряване на обект са нужни три отправни точки, от които се задават габаритите му в 3Д пространство?

Отправните системи нямат светлинни конуси. Светлинните конуси се привързват към точки а не към отправни системи ОК, прав си! За да бъде коректно, трябваше изрично да добавя и наблюдателя към ОС, преминаващ през различни точки(събития)... мислех, че се подразбира - моя грешка. Пиша за последователността на две събития. - при измерването в една система поредността им е една, при измерването на същите събития в другата система поредността им се обръща. Освен случването на самите събития, и техните отношения - в слуая поредността - формират реалността. И в този смисъл имаме изключващи се резултати. Нещо се обърках?!? Интервалът между две събития е инвариантен. До тук сме ОК, но нещо ме гложди в представянето ти на "двете събития"!?! Изглежда ми, че сякаш застъпваш теза за обърната причинно-следствена връзка между събития?!? Така излиза, че от някаква ОС, някакъв наблюдател би наблюдавал ход на събитията в обратен ред... Каква е тази ОС? Нещо свързано с "Цилиндъра на Типлър" ли?

Тънкият момент в СТО е, че не всички събития, които могат да се определят като физически съществуващи в една част от всички възможни за изграждане ОС, могат да се определят като такива в останалата част. Това е неизказаният аргумент на Скенер в дискусията за дефиницията на "обективна реалност" . Просто тези събития, които попадат в светлинните конуси на две различни ОС може да се твърди, че съществуват в тези ОС. За събития, които са извън сечението на светлинните конуси на двете ОС не можеш да твърдиш, че съществуват и за двете ОС.

Младенов, ти разстоянията за нищо ги нямаш! Кажи ми ти за времето докато определиш формата на сфереричен обект, аз за да го видя като елпсоид къде ще се намирам в края на времевия период на измерването ти.....да не споменавам пък, че би трябвало, за да мога да се движа с тази скорост аз да имам доста по-малка маса и не се знае аз аз ли ще съм... Изобщо като почнете да коментирате скорости някой прави ли си труда да поддържа представата какви растояния се изминават за единица време в пространството!?!? А пък твърдението на Коко е тъмън в синхрон със СТО...

Как "мобилността" разрешава това противоречие, след като - поради еднаквостта на физическите закони - всеки може да се нарече "статичен" в своята система? В тази система той не е мобилен, той е неподвижен с еталоните с които измерва. Другият не е мобилен в другата, своята си система, там той също не е подвижен спрямо еталоните с които измерва.Но двамата получават изключващи се резултати за едно и също нещо. Тук няма обща реалност "Мобилността" е в четиримерното пространство?! Озадачи ме! Физическите закони са производни на структурата на събитията. Като "природата налага промяна", то защо тази "промяна да е само в една насока?!? В крайна сметка всяко измерване е процес, който се осъществява и в пространството и във времето. При положение, че има "забавяне на времето"(вече чета че опитват да налагат "делатация" като термин), то какъв е проблемът с едни и същи еталони за разстояние да се измерват различни дължини?!? За какви изключвщи се резултати пишеш? Та това е въпрос на противопоставяне, а не на синтез. Природата не "налага" ли и този предразсъдък също да се промени, както интуитивната ни представа за абсолютността на размерите и времето?

Казаното от теб е още едно потвърждение, че можем да коментираме само различните представи за реалността, но не и самата "обективна реалност"... доколкото изобщо съществува такава. Можем да коментираме "обективната реалност", защото "обективно" означава и "външно за субекта" или ако е само наблюдател - "извън събитието наблюдаване от определен наблюдател". А същността на тези коментари за "обективната реалност" всъщност е коментиране на факти, добити при измервания в различни ОС. Няколко примера в тази насока: 1. Коментираме примерният факт, че ти и Скенер си общувате на улицата. Този факт съдържа в себе си процесът на комуникиране помежду ви, т.е. отразява една обща и за двама ви линия от събития в пространство-времето. Приемаме, че има и друг факт - от началото на общуването до малко преди краят му, аз ви наблюдавам от 30-40 м, но вие не ме, защото сте вгглъбени в разговора ви. Малко преди краят на разговорът ви аз се приближавам и се включвам, с което го прекъсвам, защото вече става разговор между трима ни. Всъщност вие съществувате в общата реалност и за двама ви, и колкото и да си обсъждате представите ви за реалността, аз мога да установя, че вие съществувате в общата и за трима ни реалност. А в разговорът помежду трима ни можем да споделяме факти от наблюденията ни в обективната и за трима ни реалност - примерно написана поредна глупост от Младенов, която виждаме и тримата на таблет, който ти си купила за подарък на Скенер, но последствие решаваш, че аз съм по-красив и скромен и го подаряваш на мен. 2. Историци коментират фактът, че АЕЦ "Козлодуй" е посторена на еди коя си дата. Съответно се изчислява, че възрастта на централата е еди колко си години. Този факт е изведен от самата "обективна реалност". (друг е въпросът съществува ли АЕЦ "Козлодуй", и дали АЕЦ "Козлодуй" от 1984г. е същата АЕЦ "Козлодуй" от 2023г.)

Първо искам да уточня отново, че използването ми на "субективен" беше в значението му на "индивидуален". Само като уточнение, за да изгладим елементарните противоречия. В тази линия, естествено бих приел безусловно забележката, че е по-правилно(прави по-разбираема тезата ми, оптимизирано е предаването на смисли) да бях използвал директно "индивидуален" и да не въвеждам заигравката "обективен/субективен". ... та и нямаше да се получи залитане към "субективния идеализъм" на Бъркли... Тънкият момент е, че двете измервания са свързани - те измерват интервал между едни и същи събития. Това е наблюдение, част от обективната реалност, И аз твърдя същото! Обстоятелствеността е набор от условия, която е свързана с наблюдателя, с перспективата му на наблюдаване. Разгледано като информационни записи, обстоятелствата са описание за състоянието на реалността, колекция от данни(измервания), събрани през гледната точка на наблюдател за период от време. (Дължината на времевия период е дължината на мировата линия на наблюдателя за този период.). Това има значение и връзка при следващата ти бележка: Имаш две положение: - или измерването във всяка ОС да е извадка от някаква обща реалност; - или измерването във всяка ОС да характеризира една частна реалност. Как ще примириш като извадка от една обща реалност фактите, че за моментите на две събития в една система имаме A>B, а в другата A<B? Положението е едно (тезата ми е основана на първото положение)! И така би следвало да е, ако се спазва изискването за приемственост в процеса на растеж на научното познание. Конкретно реалността, в най-кратката й дефиниция, е всичко, което съществува, или съвкупността от действително съществуващи обекти(като към "съществуващи" е и добавката "установими при взаимодействането им"). Т.е. когато използваме "реалност" става въпрос за едно множество. А колко подмножества("относителни реалности") може да има е въпрос на лимит, зададен от възможните за построяване отправни системи. Така пък се стига до положението за дефиницията на "съществуващ", защото "възможни за построяване" има разлика с "действително съществуващи". И тази разлика иде от действителния обхват за наблюдаване, както и "цепенето" на ВП на "минало, сега, бъдеще", в зависимост от местоположението на наблюдателя. Т.е. "относителна реалност" е характеристика, свързана с наблюдателя, но от наблюдателя възниква и лимита в обхвата на "съществуващ"( както даде примера за завъртането и интервала). След този етап пък се стига до полемиката между етерналистите (концепцията за "Блокова вселена", към която спада и СТО) и презентистите( че съществува само "сега"), което е нещо подобно на дилемата, която си поставил с двете опции, но в твоето второ предложение има и "щипка" солипсизъм с тази "частна реалност". .... .... Иначе по въпроса ти за примиряването на разликата в характеристиките на фактите, отразяващи едно и също наблюдавано явление, си има един похват. Въвеждане на "мобилност" за наблюдателя. Противно на закрепената представа, че наблюдателя "трябва да е статичен", когато измерва. В тази линия си имам едно любимо визуално примерче, от което може да се направи аналогия с различни перспективи на наблюдаване на статични събития в пространство-времето: Надявам се е лесно проследима аналогията! п.п. Когато се изказва твърдение, че "природата го налага" трябва да се подхожда по-внимателно, според мен! Ясно е, че някакъв ъпдейт е наложителен, ама посоката е дискусионна. Защото едно е да отречеш старото ("няма обективна реалност"), друго е да го надградиш("няма привелигирована ОС")

Не си. Според теб.... Младенов, куха лейко, не ти ли писна по един и същ начин да се опитваш да вменяваш твоите грешни интерпретации като авторство на друг?!??? "Според теб...", "По твоята логика..." и т.н. - тия номера са за кръчма, бре, човекоооо! Правиш се на ударен. Пише, че оспорва интуитивното разбиране за обективността, а не самата обективност. Напротив! Пише, че оспорва интуитивното НИ разбиране! В случая на Младенов - оспорва интуитивното МУ разбиране на реалността, което е основано на класическата парадигма във физиката и за това ще "води ирационални битки" "докато свят (за него) светува"... или докато не вдене, че реалността вероятно е по-различна от това, което той вярва, че е реалността. За това и неговият стил на спорене за СТО придобива всеки път ирационален оттенък - щото в основата на убежденията му се е закрепила една представа, която конфликтува с друга, с "по-широки граници", идеща от СТО. Неизбежно е да резултира в поведението си до фанатизъм в отричането, защото "борбата му" е за убежденията му...

Мисля, че след поста ти съм отговорил!

Не само си куха лейка, ами и сплескана! Извади нещо от контекста, интерпретира го за пореден път погрешно и после се изтъпанчваш с неправилно изведени логически последващи твърдения. Тресат те предразсъдъците, а имаш претенции за писане на реферат?!?

Не! Фактите са извадка от обективната реалност. ... И дори и "да" да беше отговорът на предния въпрос, пак не следва че "събитието В е преди събитието А" противоречи на обективната реалност, а само на установеното от обективната за наблюдателя част от реалността като факт, съпоставено с измерване от друг наблюдател, при други обстоятелства в обективната и за двамата реалност. Т.е. противопоставяш две измервания, а неоснователно екстраполираш субективното измерване до меродавно за обективна реалност. Нали "всички ИОС са равноправни"?! Значи всички измервания във всички ОС са равноправни. За всяка една те отразяват реалността и са реални за тази ОС, съответно това важи за всяка от всички ОС. Т.е. обективни(правилно) направени измервания дават факти, които са извадка от реалността, която се явява обща динамична среда на съществуване. Обективна реалност е частта от реалността, която е извън наблюдателя. Всяко измерване е "субективен поглед". За Младенов ще уточня, че субективен е синоним на индивидуален, а не на грешен(необективен), че нещо понятието "обективен" го отнася единствено до измерванията.

Той не различава "обективност" от "обективност"! За кво го пускаш в "дълбокото"... според него "обективност" касае само измерванията/виждането... Поне, според мен, е хубаво, че се насочва темата към основата на полемиката за СТО... а не предишните циклажи на Ники и Младенов, дето са обречени да бъдат глупости, щото оспорват математическата страна....

Ех, ама си куха лейка! Започна да четеш допълнително от уикипедията и пак не мислиш?! Спрямо какво е изкривена представата за реалността? Май е спрямо вярванията ти, че реалността е това, което ти вярваш, че е... За толкова време не можа да вденеш, че класическата физика е частен случай на ТО! И също важният факт, че при високи скорости СТО е по-точна от класическата! ... И отново си повтаряш глупостите, кухолейковите логически грешни къщурки ... Значи можело, а? Куха лейка си и като падне нещо вътре дрънчиш, та дрънчиш? А сега въпросът е какво е измерването? Единичен акт или процес? Е като си отговориш на това, ще ти излезне "времето" в уравнението, в което се доказва защо се получават различни размери! ...

Иначе нещо по темата имаш ли да добавиш? Някакъв мит във физиката случайно да знаеш? Поне остави нещо различно от обикновеното за теб след себе си...

Протяжността е свойство на обекта, производно от съществуването му в реалността. Всяка ОС, е привързана към наблюдател, който съществува в реалността, както съществува и обектът. Съответно измереният от наблюдател размер на протяжността на обекта ще бъде различен в зависимост от скоростта, с която се движи наблюдателя спрямо обекта(или реципрочно). А вече по отношение на въпросът за "обективна реалност" има една тънка подробност, за описването на която Скенер е по-вещ. Аз лично, в дискусията му с друг потребител, в друга тема, така и не разбрах защо използването на "обективна реалност" е спорно...

Разбира се, има и доста по-прозаична причина, обясняваща поведението на изразяване на гръмки неверни твърдения. В кабинета на доктора влиза млад пенсионер. - Докторе, имам три тестиса! Пипнал доктора, установил, че това не е вярно и му дал указания: - Г-не, няма такова нещо, просто сте се объркал! - Ааа, докторе, съмнявам се във вашата компетентност! Искам повторен преглед от друг специалист! Дошъл колега на доктора и установил същото като доктора. Младият пенсионер възразил и на неговата диагноза и поискал сестрата да си изкаже професионалното мнение. Възмутен, излезнал от кабинета на доктора и пред поликлиниката видял комшията му - също млад пенсионер, който го поздравил: - Ооо, Петров, как си? Как я караш след пенсионирането? Защо си бил в поликлиниката? - Ами дойдох да ми почешат тестисите!

По твоята логика протяжността ще е различна в различните системи, защото светлинните лъчи ще изминат различен път в различните системи. Следователно, протяжността на обекта е променлива. Младенов, защо се правиш на малоумен? И в предноцитираният ми пост интерпретацията ти каква е логиката в поста ми беше изкривена, и в този продължаваш да твърдиш неверни неща?!?!? Логичният извод от този и от предният ми пост е, че ОПРЕДЕЛЯНЕТО на протяжността на обекта чрез ИЗМЕРВАНЕ дава стойността на размера му в ИОС, в която е извършено това измерване. Измерените размери ще са различни! А ти как и защо реши, че протяжността ще е различна, та и че това е логичният извод от двата ми поста е тотална глупост?! Остави това, ами и на основата на тази погрешна интерпретация изказа тотално неверното твърдение, че "протяжността е променлива", а не логически правилното - "измерените размери са различни"?!?!? Виждаш ли как от малкото камъче се обръща каруцата?!? Малките камъчета - твоите предубеждения... Това не означава, че размерът се променя. Напротив. И аз се опитвам се да му го обясня, ама..... просто държи да повтори "старата песен на нов глас", по същият начин както "възрастта" и "измерената възраст". Смесването на значението на термини е следствие! Причината е в демонстративно проявяваната му неспособност за различаване. А РАЗЛИЧАВАНЕТО е базово умение, което се учи още като дете, и когато не се полага труд да се поддържа това умение, то закърнява. И идва времето на повторенията, базирани на предубеждения - безкритично приети на вяра, неосмислени твърдения... За това го питах два пъти "дали вярва, че една лъжа повторена 100 пъти се превръща автоматично в истина?" - не отговори, а продължи да въвежда погрешни интерпретации... и продължава да демонстрира, че не различава "измерването на обекта" с "обекта": Не различава, че "величина" и "величина" са различни... Независимо, че в предният пост му направи бележка за директното съпоставяне между измервания в различни ИОС, той не се съобразява и си пише свободни интерпретации. Отново: Не различава "измерване на скоростта" от "скорост".... идентично повторение на циклажа с "измерена възраст"/"възраст", както и "размер"/"протяжност".... и отново повторение на същото предубедено: ...та и затваряне на циклажа му с връщане до неразличаването му на "размер"/"протяжност": И после твърди, че неоснователно, неоргументирано съм го критикувал. Ами това повторение говори само по себе си, че изобщо не разбира какво са написали другите, ами най-важното е да си повтаря като мантра неговото си предубедено. Да си повтаря грешните му интерпретации(лъжа), щото той като вярва в тях значи са истина. ....целият цикъл от повторения, не само Младеновите, а и на повечето пишман анти- и релативисти, се базира на предубеждението, че СТО не разглежда обща динамична среда, ами "въвежда отделни реалности", щом като "отрича" "абсолютната реалност" на класическата физика... това е "блатото", в което затъват и дърпат натам всеки и всяка тема, оспорваща предубедеността им... Лесна прогноза - регресира до използване на Галилееви трансформации, в опитите си да аргументира, че Лоренцовите дават изкривена представа за реалността - това ще се повтори, защото възпроизвежда основния измислен "конфликт" в предубежденията му - между класическата физика и ТО. Напанагон - вярва, че която и да е ИОС е абсолютна, а не че измерванията в тази ИОС са абсолютни за тази ИОС, но не и за друга(това вече пролича в интерпретациите му за "равноправността на ИОС").

Намекваш ми, че ще имам травма, ако не гласувам за теб? Ми то с изборите виж до къде се докара - до празни обещания, та и още обещания - че знаеш... Ами щом обекта има различни размери в различните системи, значи неговите размери се променят. Защо не приемеш някаква протяжност на обекта - х. И това х ще се явява обективно установимо за всеки наблюдател, различен от обекта, като изминат път от светлинни лъчи, изпратени едновременно до двата края на обекта и върнали се до точката на всеки наблюдател в прилежащата му ИОС. Определянето на тази прояжност(измерването на размера) ще ти е производно на разстоянията изминати във времепространството от светлинните лъчи. А разликата в размера ще е както различното измерване на отстоянието между две събития в различни ИОС. Така имаш конкретика на какво се дължи разликата в размерите(отчетите от измерената протяжност).