
Кибик
Потребител-
Брой отговори
1006 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
7
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кибик
-
Когато говорите за ентропия и подреждане трябва да се има пред вид че има отворени и затворени системи. В една затворена система всеки процес води до увеличаване на ентропията. В една отворена система, може да се взема назаем енергия и локално да се намалява ентропията.
-
Аз мисля че не е правилно формулиран въпроса. Правилно е да се попита: Информацията фундаметална физическа величина ли е или не? А процесите в природата определено носят някакви "величини". Земното ускорение си има някакви стойности независимо дали го мерим или не. Дали тези величини ще ги наречем "информация" е въпрос на субективен избор и допускане.
-
Всемирното тяготение? Ти забрави ли българския бе таварищ?
-
Измерването е човешко, но процеса си е напълно материален и се е случвал по определени закони дълго преди да слезем от клоните. Не само измерването зависи от наблюдателя, но и начина на измерване зависи от наблюдателя. Пример. мерим хаотичността на смес от червени и сини топки. Намираме някаква стойност за разпределение, защото мерим по цвят, но топките може да са с два различни размера. И ако мерим по размер, разпределението (ентропията) е съвсем различно. Но законите по които те се движат са независими или зависими от измерването по точно определен закон.
-
Квантовите теореми за запазване на информацията. https://phys.org/news/2011-03-quantum-no-hiding-theorem-experimentally.html По принцип колкото по-голяма е ентропията на една система, толкова повече информация тя съдържа. Може да се каже че информацията е мерило за ентропията на една системеа.
-
Как сладко си диплите лакърдийте, направо може да забравим за некой съображения. Ето обаче малко по същество: https://en.wikipedia.org/wiki/Unitarity_(physics) Квантовата информация за състоянието на една вълнова функция и защо тя не може да се изгуби.
-
Защо старите галактики трябва да са по-нагъсто? Нали вселената се разширява докато светлината пътува към нас? Един балон го раздуваш е много точна аналогия.
-
А как си обясняваш закономерностите с червеното отместване на всичко което се наблюдава? И другото което е, в момента гравитацията в галактиките е по-силна от тъмната енергия. Само че според данните (колкото и неточни да са те) тъмната енергия се увеличава експоненциално. Какво е експоненциален закон знаеш. След много милиарди години, и звездните системи в галактиките ще се разбягат, после планетите, после молекулитя и накрая атомите.
-
Верно хайде да не се обиждаме. Аз мисля че може би има някакво недоразумение. Движението на галактиките не се определя само от гравитацията между две от тях и разширението. Относителното движение е сумарно от: - гравитационното взаимодействие. - разширението на вселената (тъмната енергия) - допълнителна скорост която те са придобили в следствие на предишни процеси. Такива биха могли да бъдат примерно предишни сблъсквания с други галактики, разни черни дупки взаимодействащи с материята, свърхнови итн, които са изхвърлили материя в някаква посока и са придали някакъв импулс на системата. Наблюденията показват, че последната компонента хич не е за пренебрегване, а е доста голяма в много случаи. Ето примерно тук: Виждаме черната дупка в центъра на една галактика изстрелва гигантски потоци от материя с огромни релативистични скорости. Всяко неравновесие в тези потоци ще придаде огромен импулс на галактиката и ще я ускори нанякъде.
-
Ама нали това казвам, те не са стационарни обекти, кой знае. може преди милиарди години, някакви супернови да са избухвали, черни дупки да са се завъртели и маса е била изхвърлена в някаква посока, давайки импулс на галактиките нанякъде. Не знаем. Факт е че галактиките не стоят на едно място а се движат с големи скорости една спрямо друга.
-
Те се приближават не само поради гравитационното и привличане една към друга. Галактиките са част от по-голяма "локална" структура наречена куп. Има най-различни ефекти които не ги знаем точно, понеже светлината от тях ни е отминала. Това което вижаме за Андромеда е от преди 2.5 милион, не от преди 2.5 милиардa години. Но знаем че The Andromeda Galaxy is approaching the Milky Way at about 110 kilometres (68 miles) per second. It has been measured approaching relative to the Sun at around 300 km/s (190 mi/s) as the Sun orbits around the center of the galaxy at a speed of approximately 225 km/s (140 mi/s).
-
Локалните галактики може да се приближават една към друга с по-големи скорости от разширението. Data from the CMB suggests that the universe is expanding at the rate of about 41.9 miles (67.5 kilometers) per second per megaparsec (a distance equivalent to 3.26 million light-years At approximately 2.5 million light-years away, the Andromeda galaxy, or M31, is our Milky Way's largest galactic neighbor. Значи разширението е 50км/сек. Всяка скорост по-голяма от това ще го преодолее.
-
Не е въпроса в цикличността, а в бройката. Една. Вероятността константите да са такива каквито са, се оценява на 10^-100. Обикновено тук се дава пример със земята. Вероятността слънцето да е стабилна звезда с планета на точно необходимото разстояние, с точно необходимия размер да има течно ядро за да създава магнитно поле, да има газови гиганти точно на необходимото разстояние да обират големите астероиди итн е нищожно малка. Обаче земята е има такава каквато е, понеже има трилиони слънца и планети. И тука бог се заменя със случайността. А при единична бройка няма случайност. Това е проблем.
-
Нека цитираме Стивън Хокинг “The remarkable fact is that the values of these numbers (i.e. the constants of physics) seem to have been very finely adjusted to make possible the development of life”. “For example,” Hawking writes, “if the electric charge of the electron had been only slightly different, stars would have been unable to burn hydrogen and helium, or else they would not have exploded. It seems clear that there are relatively few ranges of values for the numbers (for the constants) that would allow for development of any form of intelligent life. Most sets of values would give rise to universes that, although they might be very beautiful, would contain no one able to wonder at that beauty.” Обяснението на този ФАКТ е голям проблем ако приемем, че има само една циклична вселена.
-
Мен което ме шашва при Пенроуз е че той отрича мулти-вселената. Казва има една вселена е и тя е циклична, не се повтаря чрез колапс и нов взрив а чрез изчезване на материята и загуба на измерения и размерност. Има два проблема обаче с това: Първо, дори и да е циклична, тези цикли все пак трябва да са почнали някога, трябва да има първи цикъл, т.е. яйцето или кокошката откъде са се взели, Второ, въпроса с фината настройка на физическите константи, или проблема с божията намеса или еднократното чудо. Мултивселената поне се опитва да даде някакво обяснение, колкото и непроверимо и прието на вяра да е то.
-
Обяснява се с наблюдения и сметки. Как точно е възникнала е предмет на хипотези и изследвания. Живота как е възникнал не е предмет на теорията на еволюцията примерно. Как еволюира движението на Луната около земята, ми смята се. Луната си е там, не е нужно да обясняваме как е възникнала за да сметнем къде ще е утре.