kipen2

Добре, но това не е химичното съдържание на колбата от самото начало (когато съдържанието си остава прозрачно, както и да го разклащаш), а пък ако се разглежда само ставащото след сипването на синьото вещество - имаш внасяне на енергия отвън (разклащането), която после се губи чрез някакъв познат процес (например - излъчване на топлина или нещо друго познато). При всички положения нямаш нарушаване на втория закон на термодинамиката (въобще - на закономерностите, свързани с ентропията). Младенов подхожда по този начин - довеждане до абсурд , ..... От самото начало имаш подготвяне на разтвор от едно съединение. Реверсивната химическа реакция е след това! ....ето ти статията за тези самовъзникващи, реверсивни, химически процеси - https://en.wikipedia.org/wiki/Briggs–Rauscher_reaction .... "Вселената като цяло" не е адекватно, защото съдържа ограничение, което не се знае дали съществува. Има праг, отвъд който има още от Вселената, но светлината от тези събития няма как да достигне до нас. Това само като констатация! Това, че за физическия свят, в статията използват ""Вселената като цяло" има конкретно значение за фазовото пространство като представителна извадка в пространството и времето на всички възможни състояния на квантовата система. Идеята на фракталното подмножеството I , което е вложено във фазовото пространствое, че при "движение" на ИОС ("динамичната система DI"), то времето ще е възникващ числов ред от стойности, охарактеризиращи протяжност между два "инцидента"(“units of change”) и този числов ред ще е инвариантен във фазовото пространство.... общо взето се опитват да дадат някаква дефиниция за време, уж различна от концепцията за време в ТО, а всъщност си стоят в 3-мерния пространствен модел на КМ с неопределена посока за времето (независим от "Стрелата на времето" оператор за промяната в пространството) А вече при опитите за съвместяване на коментирания модел на Палмър с пространство-времето на Минковски, времето ще представлява "възникващият" от нищото числов ред, описващ интервалите между събития, като се запази Лоренцовата инвариантност.

От 8мин нататък се почва вече със спекулациите....

Е това определя несъстоятелността за споровете, че времето не е реално. Ама някой си спорят, че е така!

Напротив! Имаш реверсивна химическа реакция. В процеса, от едно съединение се достига до друго и после пак се достига до първото...

Deaf, аз не ти споря за "Бог", а ти ми твърдиш как нещо не можело да се ползва в науката?!? Искаш да спориш, без да разбираш или просто те интересува? Виж предния ми отговор на въпроса ти, отново, ако обичаш! Разбирам ти вече реакцията с емотикона, ама вникни малко, де!?! От никъде не следва, че твоят двойник на 23г. живее някъде на светлинни години от теб!!!! ...а синхронно с примера ти - че съществува на тази си възраст 30г. по-назад във времето, спрямо настоящето в твоята ОС... п.п. концепцията за "едновременност" е една от основните в СТО....и от нея произтича "относителност на едновременността"!!! А ти си се хили в невежеството ти, твое право си е.... а и често срещана реакция на позоваващите се на "Бог"(каквото и да е това)

Не бих си и помислил, че миналото и бъдещето са паралелни. Намирам, че са последователни етапи. Въпросът е аналогичен с казуса за "линиите на едновременност". Спрямо коя ОС има последователност? Щото спрямо неустановимата ОС на фотон няма последователност, а само "сега". П.п. спря ми тока, а бях почнал да ти отговарям на компа. Ще довърша отговорът по втората ти констатация по-късно. Извинявам се!

Сериозно ли вярваш в това?! В изкуството,например във фентъзи филмите,може да се ползва тази идея,но в науката!!! Човек, в четиримерните модели, използвани в съвременната физика, това е резонно! Не е въпрос на вярване, а на разделянето на времето на все по-кратки моменти. Така дори и на 10м от теб да се случва събитие, физическата информация за него, т.е. установяването ти като съществувне на това събитие, ще е след време, нужно на светлината да достигне до теб. Сам можеш да се сетиш, че в случая при теб като наблюдател това ще е паралелно съществуване на минало с настояще. Обаче пък спрямо наблюдател в събитието, твоето регистриране на инфото от събитието при което е излъчена светлина до теб, ще се явява паралено съществуване на бъдеще с неговото настояще("сега").

Понеже, с след отговорът ти "Не" на въпросът ми за паралелното съществуване на минало, настояще и бъдеще, отговаряш витиевато, ще ти добавя една констатация. За всеки от тези два автомобила ти съществуваш в бъдещето им, по твоите полу-солипсистични интерпретации. Ето това е капана на фокусирането във възприятията и деленето на времето на отрязъци близки до планковото време.... И отделно пък, по този психологически подход на самовглъбяване ("твоето сега") се отдалечаваш от физическия смисъл, който се определя по резултатите или приложението на модела в класическите, макро-мащабите. ...На квантово ниво може и да имаш мултивселена, ама нямаш сетива, за да виждаш и съответно всичко, което си представяш е плод на въображение, което ако не произведе някаква прогноза за макроефект, който да може да се провери експериментално, ще е просто някаква си твоя форма на художествено описание на фантазия от един вид - медитирането ти... А и псевдосолипсисзмът ти, ако не го съобразяваш още, те вкарва в дисонанс с понятието за "обективна реалност". Ако те интересува повече по отношение на последното, ето след този ми пост, обсъждахме детайли по казуса в друга тема:

Явно ти се пийва! Ама запомни: с разстройство не се пие ракия! Виж с "Етър"-че, може...

За какво си ги хващал? Я сподели нещо рибарско, че като секретарка издишаш като балон на селски панаир...

Според мен, по-адекватно е, че в А-теизма, активното отрицание е на вярата, а не че е вяра в липсата. Просто ударението не е върху "вяра"... Младенов по-лесно ще разбере аналогията с А-сексуалността, като понятие, де...че е на възраст.

Любовта между хората също е основана на страха от смъртта. Ей ся, ако дадеш и точно и невъзможно за критика определение на "Любов", ще ти сваля шапка! Иначе за отричането на аргумента "първичен страх от смъртта" те подкрепям! Защото страхът от смъртта се обуславя от инстинкта за самосъхранение, но същият инстинкт+социалният, захранват и стремежът към религиозност в частта с "надежда за по-добър живот за следващите поколения". Но пък ако срещнеш в гората майка-мечка с малките й, не знам дали ще си толкова категоричен за разликата, но пък току-виж си генерирал контра-аргументи

Да, прави си! Забравих, че добавих и бъдещето във въпроса ми.

Доколкото става въпрос за клесическите мащаби, има химицески процеси, при които е установено това.(сори, не помня как от какви съединения се реализираше тази реакция, но не е трудно да се открие в нетя) Въпросът е обаче, че системата е затворена, но не е изолирана. Т.е. екстраполирано до мащабите на въпроса ти, @Втори след княза, щом имаме приток на енергия отвън в системата, то реверсивни процеси има.

Докато си изясняваш тънкостите в "материята" на теориите за времето, можеш да прегледаш друга интерпретация на наблюдавани явления, но база които Пенроуз е изградил теорията си за цикличните вселени. Имам предвид "точките на Хокинг". Ето я популярната статия, в която се коментира различната от Пенроузовата интерпретация, основана на хипотезата за инфлационна мултивселена. https://nauka.offnews.bg/fizika/dali-nashata-vselena-ne-e-samo-mehurche-ot-pianata-na-multivselenata-199663.html

Ами зависи каква роля определяш на частиците! Дали носещи само вълната, в смисъл дали са "заети" единствено с това "да носят вълната" или имащи си и други задачи. По тази линия се сещам дори за визуализация като отговор на въпроса ти. ...препратката наистина е към етера(кръговите орбити), ама неговото съществуване е недоказуемо и за това Поанкаре, примерно, се е отказал от "търсенето" му.

Противоречиш си! Защото не си разбрал въпросът ми.... Отговорът, съобразно написаното ти, би трябвало да е "Да", а не "Не"! Още с въвеждането на вече потвърждаваш паралелното съществуване на минало и настояще, спрямо ОС, в която си. И ако се "забие" във възприемането на физическата информация на субекта, в ОС на налюдателя излиза, че нещо несъществуващо в настоящия момент за наблюдателя въздейства върху наблюдателя.... Скиваш ли кви тънки моменти, но важни детайли има в цялата история с описанието на реалността?!? Подобна е ситуацията и с това: тънкият момент е, че са три събитията, а не едно! И затова, съобразно четирите степени на свобода, и съответстващото им изобразяване на тримерна координатна система с допълнителен параметър за времето, двете събития "отразяване на светлината от автомобил 1" и "2" ще имат различни показания за местоположение в пространството в твоята ОС, както и за времето. Т.е. в пространство-времето двете събития ще са с различни пространствени и времеви координати, както си отбелязал - "в един и същи наш момент регистрираме (информацията за) събития от два различни минали момента"...

Спокойно може и с две измерения да ги опише! Но във физиката не е въпросът някой какво иска, а доколко защитаваният му модел адекватно описва реалността, което е свързано с проверка, след генерирани прогнози на база модела. А нито ти, нито Младенов сте изказали такива, все пак! + Та, според теб, наблюдаването на автомобилите показва ли паралелно съществуване на миналото и бъдещето, заедно с настоящето? Или както си твърдял друг път - има съществува само сега? ...защото второто е в пълен синхрон с твърденията на Младенов, че "времето е илюзия"!

Смятам това разбиране за по- скоро философско, отколкото физическо, заради това ще изложа и своето философско разбиране за времето. Прав си! Съдържа метафизична представа, която е "отвъд" физиката, но има проекция в нея. Ако се абстрахираме от поредното залитане към субективните възприятия, то несъществуването на миналото и бъдещето (сред множеството от метафизичните теории за времето), е същност на парадигмата на Презентизма. Така в контекста на презентизма, физическият смисъл на Времето може да се опише чрез числов ред(времви ред, серия), който възниква синхронно с установяването на случването на процеси. Така се "връзва" и споменатото "постоянно възникване на процеси". Дори в този контекст на Презентизма и "изникващото в настоящия момент време", доста представителна съвременна метафизична постановка е тази за Процесната философия на Уайтхед. Само дето фокусирането на Уайтхед върху "установимата Промяна" като единствената фундаментална същност, дава относителност на данните(наблюдаването) от различни ОС и изобщо не може да се стигне до някакво универсално генериране на дефиниция за "Промяна", съответно "време" и "пространство", в които установяваме Промяната... според мен, де... Вие, Втори, обаче изказвате вариация: При този подход се отива в друга парадигма, различна от тази на Презентизма. Щом минало, настояще, бъдеще и времето(чрез процесите) съществуват паралелно спрямо "сега", то това е парадигмата на Етернализма. И съответсващият й математически модел, описващ метафизичната представа за "Блокова вселена". ("block time" or "block universe" theory due to its description of space-time as an unchanging four-dimensional "block", as opposed to the view of the world as a three-dimensional space modulated by the passage of time). Бай дъ уей, ако се приеме само съществуването на минало и настояще, но неопределено бъдеще (както се опитва рибарчето - хем да има откъде да се изведат емпирично законите - от миналото, хем да има и "случайност"), то се попада в теорията за времето с прилежащата й метафизична представа за "Растящата блокова вселена". Теорията на относителността (СТО и ОТО) е в парадигмата на Етернализма. И работи добре, защото е съобразена с Принципа на относителността, чиято есенция е в това, че съществуват Закони, които описват Промяната на материята. Това е същността на "статичната вселена от събития", защото тази метафизична представа е генерирана чрез "разполагането" в статично 4мерно пространство на събитията на такива отстояния едно от друго, че да са спазени изискванията за инвариантност на тези "разстояния", съответно запазване на формата на законите. Всъщност ТО е обвързана логико-математически със съществуването на Закони, отразяващи естествените принципи на случването на Промяната, и няма мърдане в тази насока. Има ли "непроменливи" закони (а те за това са "закони", щото не се променят), важи и ТО. ... и в този аспект, "битките" на пишман анти-релативистите като рибарчето и Маденов са обречени на провал, защото тяхното е като маймунки, режещи клона, на който седят - неминуемо е падането/поражението им в спорове за адекватността на ТО като описание на реалността, защото в основата на тезата им, колкото и да не го вдеват, стой твърдение за отричане на съществуването на физически закони А пък фактът, че в класическите мащаби почти не се проявяват квантови ефекти показва и "обхватът" на валидност на ТО. И докато в класическите мащаби, доста над Планковата размерност, няма вариабилност в определянето на параметрите за местоположение в пространство-времето, то не е така в близки до планковата размерност мащаби - квантовите. На това ниво Принципът на Хайзенберг за неопределеността важи с пълна сила, съответно и "проблемът с измерването". Отделно пък, проверената с експерименти като супер точна КМ, съдържа неопределеност и във времето, в пространство-времето. (наскоро установиха, че резултати от "опитът с двата процепа" на Юнг, се проявяват и във времето....даже в тази връзка, Малоум2 скоро постна едно клипче от ютуб, на потребителя Аструм, в което се спекулира с този опит, показващ интерференчната картина и във времето). И така стигаме до Доколкото става въпрос за клесическите мащаби, има химицески процеси, при които е установено това.(сори, не помня как от какви съединения се реализираше тази реакция, но не е трудно да се открие в нетя). Същите се дават като контра-аргумент за солидността на твърдението за универсална посока на случването на Промяната, в дискусиите за "Стрелата на времето". Обаче, ако става въпрос за ентропията, в частност за това дали противно на зададената от ентропията посока има "пътуване назад" във времето, то съобразно КМ, това е възможно за елементарните частици. (в тази връзка има и едно постулиране - https://en.wikipedia.org/wiki/Chronology_protection_conjecture) Защото, в контекста на КМ, при описанието на квантова система в дадена ОС, времето не се начислава както в ТО - само напред по ct. Ами в "случайни посоки" в пространство-времето, от които за последващ момент на измерване важи статистическата вероятност да я открием в дадено състояние. Така излиза, че КМ е физическа теория, на основание на която парадигмата за "Блоковата Вселена" и съществуването на детерминираност няма достатъчна основателност да се приеме като напълно точно описание на реалността. Защото, това че от всичките възможни състояния се реализира едно след даден времеви период, не е достатъчно основание да се игнорира описанието на останалите, поради това, че тяхната "нереалност" спрямо ОС на измерване, с посока на времето съвпадаща със "Стрелата на времето" влиза в уравниенията за описване на движениета, Промяната. ...или както е споменато в обсъжданата преди статия: "For practically relevant theories (such as quantum theory), the intricate structure of I is unknown and these points of unreality cannot be ignored. With regard to the key question of how to represent quantum-theoretic states in a mathematically consistent way for such points of unreality, the invariant set postulate provides support to the search for a timeless description of physics by treating the geometry of the invariant set as primitive, introducing a fundamentally timeless perspective into the formulation of basic physics." (втората колона, на стр.13, https://zero.sci-hub.ru/4297/e01a5d7954dbf750da0d82e30b917411/sorli2011.pdf)

Понеже сложи и запетая, ще ти поясня една подробност! "Човек", като го "отделиш" от контекста на Вселената и му придадеш свръхспособността "да променя събития", е просто подход с пожелателен, Марвъл студиос характер, но не и физически обосновано моделиране. Просто показва, че освен рибарка-секретарка, си и личинка с развинтено въображение и раздуло се его. Състезанието ти със самия теб по изкачването на скалата на Тъпомера зави в художествено-литературна посока. Приключиха местните избори и екипът ви с Маде-довия се върна към обичайните си занимания, явно!

Вече и точка не слагаш! Опъват ли ти се главните букви, та още ги използваш? Рибарке-секретарке...

Аз пък, вече съм коментирал и съм си аргументирал тезата, че има разлика между 'атеизъм" и "антитеизъм". За цитиращи зубрачи не ми се хаби време и труд да се самоцитирам или повтарям...

Едно си е Младенов наизустил, едно си повтаря...

Е в това е проблемът! Това е кредото на антитеизма! Противоположното на теизма! С тия популярни, ама неточни определения само тъпи спорове се заформят.... ... Гносисът е свързан с познаване, Маденов.... съвсем друга е етимологичната основа на генериране на наименованията....ама ти си далече от ученето - караш си на стари опорки!

Много по-лесно ще се разреши спора за "учени-атеисти", когато на Дефчо му се обясни разликата между "атеист" и "антитеист"! А не като Макебулгар....надълго-нашироко да обяснява спецификата на атеизма.