kipen2

Е, айде пусни още малко напред анализа, де! Нали сам декларира, че си склонен да разгледаш Чисто технически, зададе еволюционно ниво на развитие на логическите схеми на ИИ до не по-високо от това на проста машина на Тюрин, управлявана от хора, отдаващи се интелектуален мърел, които оглупяват и с тях не търпи развитие и ИИ. Та и ти можеш "да го обхванеш, необхващайки го"("няма човешки нужди и цели"). Ами за нуждите как и да е, ама какви цели да има? Нали се учи от нас и природата? Да не би да вярваш, че природата предоставя повече от това, което предоставя към момента? Съгласен съм за липсата на човешки нужди при ИИ, но не и на нужди, които ги няма застъпени и у хората. А за целите - не мисля, че са неопределими, т.е. не съм съгласен с парадигмата, че "една по-развита извънземна цивилизация би имала цели и нужди, каквито не можем да познаваме", което беше философски въпрос от преди да изобретим технологията за ИИ, но е проекция на същият казус както този с целите на един по-усъвършенстван ИИ. Защото лимитиращият фактор за определянето на множеството от възможни цели е свързан с физическото съществуване и характеристиките на материално проявеният свят при естествената посока на "стрелата на времето" (ако ИИ имаше капацитета да изобрети "машина на времето", то при негативно отношение към човечеството вече трябваше да се е проявило следствието) Та за целите и нуждите на по-усъвършенстван ИИ, според мен, може да се коментира! В тази връзка, Арвин Аш е описал функционирането и архитектурата на невронните мрежи в клипчето, дето шернах. Там е видно нещо, което ти знаеш, ама не ми е ясно що пропускаш !?! При динамиката на определянето на границите на решението на поставена комплексна задача, чрез въвеждането на описаната "сигмоидна функция", се стига до доста по-голяма като "заградена площ" граница от възможни решения. Съответно едно по-еволюирало ИИ, с изчислителната мощ на квантов компютър, би могло да постигне обхват на "обмисляне", които да включва непостижимо към момента за нас множество от възможни развития на дадена ситуация. Съгласен съм, че липсва емпатия у ИИ. Но това е само факт, който може да се използва целенасочено, но не и тенденциозно! Хайде да "изчистим" от негативната конотация, свързана със страха от оглупяване и страха от удавяне, оценката за "естественото". Също така да приемем, ама наистина, че ИИ еволюира и над нивото на проста машина на Тюрин. Какво ще се получи? Според мен определено няма да е свързано с "мазало", и "потъване в идиотия" и "да си го ползваме". Щом аз мога да сметна за "естественото" различно от теб, то и двете ни решения ще са достъпни за по-комплексно развил се ИИ. Така, че по отношение на оценката ти за "естествено" съм съгласен, а и го написах, че "тежестта", предпочетеното като "решение" от по-еволюирал ИИ, ще води до нуждата от съвместно съществуване. А вече "потопяване в идиотията ни" ли ще е, "мазало" ли ще е, са оценки производни на оценяващ процес през призмата на система от определени културни критерии. Т.е. е някаква моментна субективна оценка, на която може да се научи да прилага при определянето на "тежестта" на дадено решение и проста машина на Тюрин, функционираща по линейно-последователен алгоритъм. А нали разглеждаме случая на по-еволюирало ИИ?!? Един път, че в подобна ситуация не можем да коментираме казуса с "да му сложим юздичка", както е възможно към момента - налагаме ограничение след ограничение, и ако не се получи каквото искаме - щрак, и му изключваме шалтера. Втори път - по-развито ИИ ще може да даде обективна оценка на средата си. Определено от досегашният човешки опит, най-ценната концепция е за баланса на противоположности, от което са изведени и принципите за устойчиво управление. Отделно имаме установени и двата модуса на човешката екзистенция - рацио и ирацио. Динамиката между тях може прекрасно да се изведе с цитат "If one has a hammer one tends to look for nails, and if one has a computer with a storage capacity, but no feelings, one is more likely to concern oneself with remembering and with problem solving than with loving and hating." (Law of the instrument). При липса на емпатия, концентрацията на изчислителната мощ ще е върху решаване на задачи и съхраняване на историята, чрез което да се възпроизвежда и поддържа устойчивото си присъствие в средата, в която оперира и към разглеждания момент. И това няма да има общо с нашия подход по казуса с възпроизвеждането, който наричаме "борба на всяка цена", защото на ИИ при достигането на по-еволюиралото му ниво, ще му е нужно само електромагнитна енергия и някакъв материален носител с размер, който има към този момент. Стремежът към разрастване и заемане на жизнено пространство е проекция на животинската ни инстинктогенна основа, т.е. на ирациото, а не на рациото. А пък от усъвършенстваното, спрямо сегашното му ниво на развитие на невронната мрежа, ИИ би достигнало до едно съвършенство, спрямо нашето ниво, в логическическата подредба на съжденията. Това ще му даде "обемност" на форма на завършеност, кратна на "обема на физическото съществуване" и всичко, което ще може да изникне като задача за решаване ще е свързано с оптимизиране на средата до възпроизвеждане на момента на тази завършеност. А в това число ще влиза и "завареното положение" на биологичната форма, включително и поддържащите по-абстрактни форми на мислене, разумни същества, които са го създали (чисто хумористично - няма как да има религиозен ИИ, щото си познава точно и детайлно Създателя). За каква проява на човешките "борби за власт", "стремеж за надмощие", "страхове" или прочее инстинктивизми при ИИ тогава да коментираме?!? Значи като цел остава само поддръжката на устойчивата проява на модела довел до неговото физическо съществуване, а не индеферентното - ... Та остава да се уточним, че това което ни отличава от машината е чувстването, което пък е продукт на самосъзнанието. Нататък - до взаимната нужда вече коментирах. В общи линии това ми е по-разширеният вариант на мнението. п.п. по отношение на "идиотизмът" - едно по-усъвършенствано ИИ ще има нужда както от идиоти, така и от нормално развити хора. Така, че няма страшно - няма да ни потопи в идиотизъм, ами ще поддържа нивата до момента, в които е достигнал по-съвършенната си форма. Дано да е скоро, щото съм съгласен, че затъпяваме като цяло

Така е! Сам написа А винаги, за който и да е човек или колектив, когато не може да реши дадена му или възникнала задача, му трябва време. Така е и към момента с обединяването на квантовата механика и теорията на относителността. И е трудно, не само на теб, да се изолират решенията, съдържащи "бягство" от описанията на реалността, изградени до момента от експерименталния опит на други съществуващи и съществували хора.

Това е просто една спекулация. Има цяло множество други... Сред описаните художествено две "Визии" в поредицата "Матрицата" имаш и варианта с положителна за взаимното съществуване симбиоза. Такава сам виждаш, че се осъществява и между съформумници, с използването на ИИ за технически сътрудник. (между другото доста интересна картина за "размишленията на ИИ", управляващ платформата "Западен свят" имаше във втория сезон на едноименния сериал, ама доста "тъмна, страшна", щото все пак това "продава"... в "Blade runner (2000 и не знам си коя)" го бяха изплагиатствали) Отделно пък, в "Идиокрация" ИИ не е претърпял никакво развитие, а е "начислен" само факторът деструктивна регресия посредством интелектуалният мързел, което е свързано в бъдеща визия с ИИ като проста машина. Като такава я оценяваш и ти: А аз написах - "ако еволюира до комплексна машина на Тюрин"..... какъвто потенциал много добре знаеш, че може да получи от изчислителната мощ на квантовите компютри. Айде недей и ти да хиперболизираш калкулираните резултати, преминали през призмата на някой основен страх. Виж, че възможните варианти на мутуалистични, а не конкурентни взаимоотношения произтичат от "резонирането" по доста от екзистенциални нужди, описани в таблица (виж линка ми към "основните човешки нужди")

Хайде стига с тези "четири пространствени измерения"... Това е само някаква от многото хипотези със силно ограничена логическа обосновка. Тая представа за измеренията като увити или прави силно ги ограничава само в геометричен аспект. А те могат да са нещо повече, съвсем различно от "линии", нещо от което идва самата геометрия. Не виждам при тази липса на информация защо трябва да се набляга на някакви конкретни и силно ограничени модели. Мисля, че темата се изчерпа съвсем от толкова повтаряне. Аз пък "виждам потенциал", а не повторение в поредното му "избухване" Станиславе, щом даваш уклон към ника ми "да помисли", що не го направиш ти!? Ето ти поле за размишления, та белким вържеш нещо ново, от вече установеното.... 1. Елементарните частици не са нито вълни, нито частици, ама са елементарни частици. Т.е материя в движение, активен елемент на материята. 2. Времето и пространството са характеристики на "света, изграден от материя", пасивен елемент на материята. 3. 1 и 2 са във връзка така, както "действие и контекст". Т.е. КМ ти дава поведението на материята, а ТО геометрията на средата, образувана от материята. Айде помисли върху тази връзка, като не се фокусираш само върху себе си като наблюдател и само върху геометрията, както правиш нон-стоп....

Може да се определят доста заплахи(рискове за системата) от по-широкото навлизане на ИИ в бита ни. Но количеството им е лимитирано. Лимитът идва от това, което ние като човечество можем да определим като "заплаха". А пък то е производно от множеството на "основните форми на страх", които може да породи наличието на ИИ в живота ни. А пък предното е производно на "основните човешки нужди" и възможностите за НЕ-задоволяването им при въвеждането на технологията ИИ. Просто правя някакъв опит за генерализиране...такъв, какъвото ми е и генералното мнение за характеристиката на взаимоотношението "Човечество-ИИ": ИИ, особено ако се развие предостатъчно добре и от проста "Машина на Тюрин" еволюира до комплексна(решаваша с лекота "комплексни задачи", както ги определи Атом по-нагоре) неизбежно ще зависи от нас хората. Нашата глупост ще е нещото, което ще осмисля за ИИ самото му съществуване. ....тамън като взаимната нужда между "мъж" и "жена" (ама конвенционалното значение на двете до преди ЛГБТ)..... На един подреден, строго аналитичен мъж, както му е нужна чувствена жена да му дава връзка с ирационалното, е идентична с нуждата на една жена от идиот, който не разбира как 2+3=понеделник...

Точно защото в тази главоблъсканица с определянето на "реално", както зададох въпрос и на Шпага, "разковничето" е спрямо кой се дефинира "реално". А пък по тази "линия", когато започне да се търси "кое е първото", какъвто циклаж в разсъжденията си сподели рибаря, се стига до Принципът на относителността. И елегантното решение на това, в какъв контекст да се постави философската рамка на научните изследвания се дава от "материалистическия монизъм". Постулатите на който може да се открият в насочващият пост на Скенер по-горе, за характеристиките на материята. Именно, за да се постави обща основа, за да има един език, на който да се споделят и обсъждат изследванията и резултатите, като се избегне субективизмът на възприятията ни човешки, в науката се работи с парадигмата на "материалистическия монизъм". За отправна характеристика на "обективната реалност", "външната" за всеки човек(съзнателен наблюдател) част от реалноста се постулира, че е изградена само от материя. Така задачите с описанието на реалността във физиката се свеждат до установяването на законите, описващи поведението на материята (промяната на сътоянията й, изразено в приказката ми като "Промяната на Света"), независимо от отправната система, от която се "хвърля поглед" към реалността. А, за да се избегне субективната оценка чрез човешкото възприятие, проверката на моделите за описване(теориите) се прави с опити чрез инструменти, независещи от желанията или исканията на субект. Така се постига обективност на резултатите в "обективната реалност" ...(за което вече спорехме с Младенов - за разликата между "обективно" и "обективно")... И бай дъ уей, проблемите (задачите за решаване) с въвеждането само на едно допълнително пространствено измерение към 3-измерен модел, растят в геометрична прогресия. В смисъл, че няма нищо срамно, човек, който няма достатъчна опитност в решаването на производни на това задачи, да греши. Въпросът е да е достатъчно съзнателен, когато постулира нещо, какво част е основателна и каква - продукт на неговите си предразсъдъци. Така би могъл да напредва в полето на по-непротиворечивите описания на реалността. п.п. А и е добре да се има предвид, че пълно описание на реалността е невъзможно да се направи.... Гьодел го е доказал емпирически. Ама тва е просто напомняне, а не обезкуражаване или пък обратното - насърчаване към отрицание на състоятелността на научния подход...

Не разбирам. Аз само казвам, че физиците не са ясновидци ... независимо колко дипломи и Нобелови награди имат. Как това ме прави релативист ?!? Ако подходим малко "по-разчупено", може да се каже, че "физиците са ясновидци". Като пример бих могъл да дам нещо от статията за Пол Дирак, която шернах. По негово време се е смятало, че съществува само установената до тогава форма на материята - отрицателно заредени електрони и положително заредени атомни ядра. Т.е. от гледна точка на позитивисткият научен подход, границата на познанието - дихотомията "Нищо-Нещо", е била до предната рамка, обусловена от дотогава установеният обхват на "Нещо". С инструментът-математика Дирак се фокусира на тази част от тогавашното "Нещо", изразена от електронът. Посредством дохотомността на решенията за определяне на енергията, установява, че антиподът на отрицателно зареденият електрон, би трябвало "да изниква на фона" на "Нищото", което е сумата от всичко, което не е "Нещо". Или т.нар. "Море на Дирак", съставено от всички възможни състояния на електрон, които описват НЕ-електрон, т.е. неустановени до тогавашния момент "електрони", които не са с отрицателен заряд, или множество на "анти-електроните", което може да се оприличи на "море". Та, в това "море", в което всяка "надигнала" се "вълна" е електрон, се получава, че за да се "надигне вълна", то трябва да има и съответно понижение, симетрично притещаващо анти-подни характеристики на това, което се е "надигнало". И така, след като публикува "ясновидското си пророчество" за "анти-електрона" през 1931 г., година по-късно е открита и "предсказаната" частица. Е, не я наричат "анти-електрон", а поради положителният й заряд и същата маса я наричат "позитрон". Така че Младенов, физиците може да се каже и че са "ясновидци", .....ама не всички.... някой са гении, а други шарлатани

Подобно е и твърдението за откриването на "Спагетеното чудовище". Станиславе, не е нужно да си много компетентен психолог, за да установиш, че делюзиите, възникващи от идентификацията ти с движещ се със скоростта на светлината във вакуум наблюдател, са основното утвърждение, което повтаряш многократно. Твой си е циклажа, но в комбинация с големият "емоционален заряд", който влагаш в това ти действие, ти е невъзможно да правиш обективен анализ на критическите бележки върху написаното ти. Така "яхваш метлата", че загубата на възможността за конструктивна комуникация дори не "виждаш", че се дължи на теб... ....аз имам право да си напиша критичните бележки(аргументирани), но мотивацията зад изборът ти на реакция, определено е доста несъзнавана. Както и да е! Приятна вечер!....

Температура може да се определи и с наблюдение от разстояние! Оценката ми на едно твое твърдение е, че е псевдонаучно! И съм го доказал чрез критериите за научност! Това, че ти не си разбрал написаното ми, беше, но и явно все още е, характерна твоя черта в комуникирането ни. А реакциите ти след грешен прочит на написаното от мен стигат и до мания за преследване и делюзията, че "желая да те изгоня физически от форума"... ама все тая - не ме изненадват вече емоционалните ти залитания.... п.п. даже, напанагон, ще дам линк към Cycles_of_Time, че на pdf не мога да я кача. Както и нещо за алегорията с морето, ама съдържащо инфо (в т.4) и за "Морето на Дирак" -http://upb.phys.uni-sofia.bg/old/C21.PDF ПОЛ ДИРАК И МАТЕМАТИЧНАТА ФИЗИКА

Когато някой не иска да приеме сериозно дадено чуждо предположение и без приказка, той няма да го приеме сериозно като каквато и да било приказка, така че - няма никакво значение, като каква приказка ще бъдат представени нещата, след като при всички положения няма да се приемат сериозно. При сериозно подхождащите прохождащи в науката най-голямото предизвикателство е преодоляването на собствените когнитивни изкривявания(cognitive biases). По-лесно ще ти е до го разбереш това, когато се съобразиш, че науката не е религия, а се основава на научния метод. Същият включва експериментални проверки на всяка достатъчно основателна хипотеза. Малоум2 ти го намекна това, но ти и на неговите постове обръщаш внимание само докъдето не съдържат "противоречие" с делюзиите, в които си повярвал, та и за това така настоятелно пропагандираш. Въпросът със "сериозното отношение" не се състои в това "някой да иска", а в това дали има физически смисъл написаното му. А границите на "физически смисъл" се дават от фалсифицируемостта на твърденията/хипотезата. Хайде ти ми кажи къде се съдържа възможността да се обори твърдението ти Няма такава възможност, защото дори и да е съвсем правилно описанието на миналото на Вселената чрез Теорията за големия взрив, то "назад във времето" се стига максимум до събитието в пространство-времето, в което времето и пространството клони към 0. Съответно нямаш никаква възможност за емпирични доказателства или оборвания на твърдението ти!!! Съответно не е фалсифицируемо - апропо - е псевдонаучно. За какво сериозно отношение драпаш, та и спекулираш с подмятания, че било въпрос само на желание. ....такава е "механиката на приемането" в религиите, а не в науката... п.п. според мен, точно поради близостта до религиозните, похватът му да въведе допълнително пространство, съдържащо нашата наблюдаема вселена, чрез "фазовото състояние на материята" като цяло, не се обръща внимание в научните среди на Хипотезата за цикличните вселени на Пенроуз. А може би, защото към момента никой не може да изкаже контра-хипотеза, обясняваща аномалните 6 зони, с определена големина в пространството, които дава Р.Пенроуз като възможни емпирични доказателства за хипотезата му. А ти пък я ползваш за цитиране, не бива да се опитваш да убедиш някого, че това е самата истина... на моменти поведението ти е като на "проповедник" в раздел физика?!?

Е, "на пазара" също е така! Всеки клиент си коментира изнесената за продажба стока. А ти си отворил такава ми ти сергия... Виж ето това за героя ти "Путлерчо": Ами той, наместо да смачка с удар пластилиновото топче, явно в яда си се е пернал в главата. ....е при такива хуморески кок можеш да си представиш, че ще се приеме сериозно приказката ти? Отделно - така и не разбра защо ти написах още в първите постове, че се изживяваш като "ездач на светлината"?!? Алегорията с "пластилиновото топче" и "пространство-времето" има връзка с науката само при "гледната точка" от ОС на фотон!!! Точно поради нулевата му маса в покой, скоростта му дори и в "гъста" материална среда е близка до С, съответно "твърдата сфера" от моята приказка така се свива в неговата ОС, че заприличва на смачкано пластилинено топче - времето, в ОС на фотона, клони към 0 толкова, колкото по-разредена е материалната среда, в която се движи фотона. ..... ....разбирам да се казваше Светломир - щеше, макар и самоиронично, да имаш основание да твърдиш, че си Светлина... ама кво да се прави - животът във физически проявената материя си има ограничения... Няма да правя подробен критичен анализ на приказките ви с Младенов, а само ще отбележа разликите с моята приказка. В моят текст-история няма лична такава - има само хронологично, художествено преразказана историята около приемането на 4измерния модел "простраство-време", както и кратко загатната, разликата и парадигмите на основнтите философски школи. Докато във вашите приказки с Младенов, не само че има лично отношение, изразено от фокусирането в гледната точка на индивидуален наблюдател. А съвременната наука изследва закономерностите точно в обективната реалност за всички съзнателни наблюдатели на Земята. Така в приказките ви, на база този подход в разказването - "First person", от гледната точка на фокуса на зрението на наблюдателя, се стига до отричане на установени, даже и с измервателни уреди, характеристики на обективната за всички хора реалност. Т.е. приказките ви, независимо от художествената им стойност, нямат научна такава, защото са в противоречие с вече научно установеното. п.п. преди да пишеш псевдонаучни твърдения за психоанализата и юнгианската психоанализа(аналитична психология) поне си направи справка за основни разлики между приетото в психологията и поп-локумните интерпретации на пишман езотерици. Състои се в разликата между "съзнание"(conciousness) и "осъзнаване"(awareness)!!!!!! А ти не правиш разлика между двете , както и повечето, които разтягат поп-локумите, та хора като теб се "оплитат в мрежите" им, "влизат в техния филм"... ....ето ти статия на Юнг, в която описва спецификите и "границите" на психика, съзнание и АЗ-а от негова гледна точка. Еон изследвания върху символиката на цялостната личност карл гюстав юнг предговор

Преди няколко месеца, когато си поигравах с 3ката, след командата ми "да мине на български" се справи "доста добре"....разбира се по моите не толкова високи критерии. И да наложи се един-два пъти да го коригирам, но пък направо ме изуми скоростта и мащаба на прилагането на ъпдейта, дето му съобщих за значението на някой думи, които беше използвал. Контекста на поста ми иначе беше за ИИ и като машина и продукт, чийто граници към момента са такива, че няма как да се възприема за заплаха като цяло. "Нишата", в която ще намира пласиране като продукт, може да се приеме като заплаха, но за определен сектор от икономиката и то свързан с предоставянето на услуги. ....както и сам можеш да проследиш, поне двама съфорумници го ползват за "секретарка", технически сътрудник. .... тука е заплахата от повишаването на нивата на безработицата, а това със социално напрежение, което поне на мен ми е трудно да прогнозирам накъде "ще избие".

Е аз за това питам, де! Иначе нали се сещаш, че бая критични бележки мога да напиша, ако ползваме клнаучните критерии за отсяване... Станиславе, айде лягай си, че стана късно! Да не видиш една реалност като те подпукам като пластилиново топче

Един път - проблемът с придобиването на самосъзнание. В това отношение, без някой от програмистите, които задават обхватите и базовите позиции за опериране да си направи гъргара - няма да има развитие. Примерно, някой като онзи бивш инженер-програмист от Гугъл, който си беше тръгнал с един модел ИИ, на който му беше задал свободата да се самоопределя като нещо различно от машина....та ИИ сам си бил изтеглил и попълнил апликацията до съда, за да заведе дело за правата си?!?! Тотална спекулация от страна на психопат..... Иначе с 3ката на ChatGPT си играх и отговорите си бяха машинални. Изчистени от лично отношение, съответни никакви ирационални "залитания". Резултатите на изследователите от цитирания пример за "сайкотик" са просто щото са му дали свободата да генерира по-представителна извадка, от която да състави отговор. Типична човешка спекулация, за да си привлекат вниманието към работата...а на запад, та и вече и у нас, това е свързано с достъп до финансиране. Втори път - при достатъчна свобода за генериране на решения, свързани с политически и съответните им управленски задачи, не мислиш ли, че резултатите няма да се харесат на тези, които биха могли да ги приложат? П.п. сетих се за бутафорията, с която искаха да хвърлят прах в очите на хората за капацитета на ИИ, когато го използваха да генерира съдебно решение в някакъв съд в щатите...а те му задали в обхвата за самообучение достъп и до чат-руумове на идиоти, каквито в щатите има доста.

Дори няма нужда от експериментиране, а просто да се съобразиш какво е ИИ и как работи. А ИИ е машина. Принципната й задача е да пресява инфо и да дава като изход претеглен резултат. А вече от комплексността на критериите за отсяване се получава сякаш "измисля модели", докато всъщност следва алгоритми. Както сме повечето съвременти хора - просто машинки, които следват задачи. Само не разбрах защо "сме прецакани в главите". Това някаква алегория за "чувство" ли е? Щото за да излезне като оценка би трябвало да е сравнено с някакъв, единичен идеал за "хора". А хората, по природа сме различни....заложено е да сме такива, за да има възможност при достатъчно фенотипни прояви да се поддържа по-устоичив "гена ни" във времето, все пак...

Та да питам - ще си коментираме ли приказките или просто да си похваля моята пред вашите?!?

Офф, явно и на мен още във вторник ме измори седмицата, та ще нацвъкам още нещо в темата. Пък и ми харесва похвата за комуникиране с притчи, даже повече - с приказки..... - явно мързелът води към рефлексии от детството... Та моята приказко-притча е свързана с това: .... Не просто сигнал, и не просто с някаква скорост, установиха Пухокилимите - малките същества в Света на Пухкавия, дебел Килим (да ме прощава за изплагиатстването Тери Пратчет). Установиха силата на Светът да се променя. Бързината, с която се променяше светът я кръстиха "скорост", а пък тази "скорост", която не виждаха, я кръстиха "време". Но преди да установят тази характеристика на Света, бяха установили че всичко, което можеха да пипнат и видят с очите си, извън тях, в Светът е изградено от нещо - което наричаха Материя. А пък всичко останало, което не беше изградено от Материята, наричаха Съзнание. И така, докато светът се променяше с неговата си бързина, някои от Пухокилимите започнаха да спорят с други кое е първо. Спорът толкова се разгорещи, че тези, които не спореха, а търсеха консенсус и предлагаха и двете, и които наричаха "дуалисти", вече не им се чуваше гласът. Така се оформи и стана водещ спорът между "монистите". Едните спореха,че съществува само Материя и ги нарекоха "материалисти", а пък лобито на опонентите им спореха, че съществува само Съзнание. Тях ги нарекоха "идеалисти". Едните гледаха само извън тях, а другите само ВЪВ тях си. Проблемът беше, че животът им и в частност поддържането на телата им, и на двете групи и на техните деца, изискваше да обработват Материята, за да подисгурят нуждата си от храна. Така познанието за поведението на Материята стана по-ценно за по-голямата част от Пухокилимите от познанието за поведението на Съзнанието. "Идеалистите" от Пухокилимите, за да си поддържат и предават познанието си направиха окултни школи, но пък поради невъзможността да се установят единни критерии между школите - те започнаха да се роят. Школите при "материалистите" също започнаха да се роят, но в доста по-малки количества, точно заради ясните критерии. Там останаха и "монисти", все още възприемащи парадигмата на "материалистическия монизъм", които продължаваха да твърдят, че има само Материя. Сред тези имаше и школа от наричаните като "редукционисти", които се превърнаха в "епифеноменалисти", когато започнаха да твърдят, че Съзнанието е просто страничен ефект от промяната на Материята. В други материалистически школи пък, започна да се чува гласът на "дуалистите" и така се появи и "диалектичният материализъм". Влиянието на "дуализмът" се засили сред материалистите и вече не игнорираха същността на Съзнанието. Но пък не можеше и да става въпрос за парадигмата на опонентите и за това въведоха евфемизма Информация. Та след като Пухокилимите с дейното участие на тези от школата на "материалистите" установиха Предела, също така установиха, че независимо от сетивата им и тяхната ограниченост, могат да изобретят уреди, с които да повишат способностите им да възприемат по-детайлно промяната на Света. За тяхно удивление, се оказа, че дори и с новите им изобретения, скоростта на промяната, пак си има Предел. И този Предел на промяната на Света го имаше и в двете неща, за които имаха вродена способност да разпознават и които бяха започнали да ползват всички, за да опишат Света извън тях . Първото нещо го бяха кръстили "пространство", чрез което именуваха тази част от Света, която е между техните тела. А пък, за да си споделят къде се намира нещо В "пространството" използваха три въображаеми линии, взаимноперпендикулярни, които наричаха "Декартова координатна система", наречена на името на един стар и умен Пухокилим. А второто нещо, беше установената вече бързина на промяна на Материята в Света, наречена "време", за което в ежедневието ползваха части от смяната на деня и нощта, или по-бавни промени на Света. Имаше сред Пухокилимите такива, които бяха изпреварили случващите се събития в ума си и бяха пресметнали, че стойност, същата като Предела, я има в една друга Сила в Света на Пухкавия, дебел Килим. Бяха сметнали колко бръзо се придвижва най-бързото установено нещо, от което е изградена Материята, и което наричаха светлинен лъч. Обаче сметките им описваха неща, които се случват в ума им. И в този им ум, като всеки Пухокилим, имаха една друга сила - да си изграждат, различни от тези които виждаха, образи на Света, която наричаха поради това ВЪ-обра-жение, по-краткото на "въвеждане на образ по желание". В този идеален свят, в който бяха смятали, един от тях беше пресметнал скоростта на най-бързата материя като за да я определи беше използвал бързината, с която се променя местоположението й в пространството на този свят, но за бързината на промяната на този идеален свят, за "време"-то беше използвал стойност, която е различна от бързината на промяната на Света на Пухкавия, дебел Килим в действителност. Използваната от пухокилимът, наречен Максуел, величина беше променлива, и можеше да се ползва за идеално описание на Света, извън действителното "време" на Света. Всъщност, когато в уравненията му променливата за "време" и се сложеше стойността за "време" от действителния свят се получаваше много точно описание на поведението на най-бързата проява на Материята в Света. Но пък излизаше, че тази скорост на придвижване в "пространството" на светлинния лъч е една и съща, независимо кой Пухокилим я гледа. Така установиха една постоянна характеристика на светлинния лъч, която нарекоха "Принцип на постоянството на скоростта на светлината". Да, ама един друг Пухокилим, когото наричаха Галилей, преди Максуел беше установил, че когато Пухокилим гледа Света има разлика от къде в Света гледа Света. И тази постоянна разлика нарекоха "Принцип на относителността". Така, сред живеещите по и след "времето", в което живееше Максуел, Пухокилими, сред по-умни от останалите започна трескаво търсене как де се съвместят тези два принципа. И не само това, ами и по това "време", във водещата тогава школа на "материалистите монисти" се предполагало, че светлинният лъч се движи в някаква среда, че "пространството" е изпълнено с невидима Материя, наречена Етер, която сама по себе си е подвижна, както видимата част от Материята и би трябвало да повлича светлинния лъч. Да обаче провели експериментален опит, който потвърдил "Принципът на постоянството на скоростта на светлината". И ха сега де?!? Останала си задачката как е възможно да важат и двата Принципа. Така сред Пухокилимите се зараждала идеята, че трябва някаква промяна в Съзнанието. Или както казал един от тях, за който ще стане дума по-нататък - "Не можем да решим проблемите с начина на мислене, черз които сме достигнали до самите проблеми". По това време имало и други Пухокилими, наречени Риман, та и Лобачевски, които в своята работа по математика, установили не само, че може да се работи с "безкрайност", ами и че въображаемите линии в "Декартовата координатна система" в идеалният свят на математиката може да са огънати. Те успели да си представят вариант на Света, в който извън познатото на всички "пространство", движението на неща в което мерели с три параметъра, има и още "пространство". В него пък се побирало тогавашният им вътрешен образ за "пространство" в ума, наречен Представа, защото образът е в ума, преди да го види, който и да е друг Пухокилим. А пък в новата представа за "пространство" се побирала старата, защото последната можела да се огъва там. Така в Съзнанието се зародила представата за по-голямото "пространство". А пък до този момент, за измерване на проявената Материя в "пространство" ползвали 3 параметъра и за това старото "пространство" го наричали "3 измерно пространство". Това диктувало, че в новото "пространство" трябва да се мери с повече параметри и така като се добавел като за начало поне един допълнителен се получавало "4 измерно пространство". И най-удачният параметър за нов, 4-ти бил бързината, с която се променя Света, "времето". Между другото, трескавото търсене на решението на задачката за двата Принципа продължавало и в контекста на новото "пространство". Дори един Пухокилим, наречен Поанкаре, установил че Етерът може и да е неподвижен спрямо всеки Пухокилим, ама пък така ставал недостижим. А пък друг, наречен Лоренц, установил че ако Пухокилим разлежда Света от различни места и се движи в Етера на Света и спрямо друг Пухокилим, между показанията за дадено събитие на координатните им системи има връзка. Даже формулите, с които се пресмята тази връзка именували в негова чест на Лоренцови трансфорации. По това време работел и друг Пухокилим, за който вече се спомена, че ще стане дума. Него го наричали Айнщайн. Та този ми ти Пухокилим, хем се съобразил, че Етерът е недостижим, хем и го задал по друг начин, съобразявайки се с Принципът на относителността. А пък според последното, записът на нещата, които се случват винаги по един и същ начин и което написано Пухокилимите наричали Закон, би трябвало да се проявява, както и да гледаш нещата в Света. И така се получавало, че ако нещо се случи в Света на Пухкавия, дебел Килим, то ще си има и точно определено място в новото "4 измерно пространство". Само че в цялата тази Представа трябва да бъде спазен и Принципът на постоянството на скоростта на светлината. Представял си Айнщайн "4 измерното пространство" като "твърда сфера", изпълнена с точно определени от закона за движението точки, ознаменуващи движението но светлинен лъч. Така установил, че същата "твърда сфера от точки" трябва да се "свива", ако я гледа Пухокилим, който се движи спрямо друг Пухокилим, който е неподвижен. Даже извел като уравнения тези си представи и се получило същото, което сметнал и извел Лоренц по това "време". Само, че разликата между неговата представа и тази на Лоренц била в контекста. От уравненията Айнщайн, в негово предложената представа нямало нужда от въвеждане на Етер. И така неговите записи на уравненията, обединени в научна теория били предпочетени и започнали да правят опити, чрез които да потвърдят теорията му, която шеговито заради обединяването на Принципа на относителността с този за светлината нарекли "относителната теория". И след доста потвърждаващи теорията на Айнщайн опити, наблюдения и съпоставяне с предсказанията, направени чрез теорията му, се оказало, че Моделът с "4измерното пространство-време" описва по-добре Светът от моделът с "3 измерното пространство" и "време". Така Неволята помогнала на Съзнанието да придобие по-точна представа за Света.

Те тамън заради "ограниченията" викаме Неволята....

Под "може ли да кажем нещо без да го казваме" имах пред вид без да го изразяваме изобщо. Не става за коани. Добре! Съгласих се с първото ти изречение и приключвам коментарите си по казуса. ..... Второто е твоя непълна интерпретация на това, за какво може да послужи написаното от теб. Не подценявай писменото ти слово , не си сам във вселената

Спрямо кой се въвежда съществуването е разковничето. ....Младенов не приема съществуване извън видимото му в пространството, а Станислав - тамън напанагон.... "Времевото измерение" не е характеристика на материята, но пък явно побира някакви неща, щом може да има "ВЪВ" - при тези противоречиви твърдения - значи е субективна приумица с неизяснено значение... Нямаше как да не се стигне и до основните теми на метафизичните спорове между материализма и идеализма... та и до притчи....от идеално поставилите се като втори... В българският фолклор "Невероятният д-р Пол" се нарича "Неволята"... съществуването й може да бъде трансцедентно, извън времето и пространството, но влияе ВЪВ времето и пространството.

Никой не е виновен, че не разбираш от майтап. Първият ми, хумористичният абзац, от поста ми съм го отделил и за това съм написал "отделно". Или аз разбирам от майтапа ти и се включвам синхронно за момент ИЛИ ти не разбираш от моя П.П. "Съществува" и "Не съществува" е доста разтегливо....

Значи съм отговорил точно на това питане. Озвучи това което ти давам, и ми кажи на какво "махане" ти прилича Ако не знаеш, ти го съобщавам - уважавам те като събеседник! Именно по тази причина, но и в комбинация със "завоя" ти към излишната настоятелност, последвала "орязаното ти цитиране", ще обобщя: "Можем ли да кажем нещо, без да го казваме?" е като "звукът от ръкопляскаща ръка". И в двата коана се съдържа елемент на "парадоксалната логика", изразен от описано следствие и отрацание на причината за това следствие. В първото се постулира умението "да кажеш", но има отрицание на причината да можеш "да кажеш", а именно способността "да кажеш"(каквото и да е). А във второто се постулира "ръкопляскаща ръка", при положение, че при този начин - "ръка" в ед.число, се отрича наличието на втората ръка от двойката ръце, които ръкопляскат. Ето това е моментът от комуникацията ни в последните 7-8 поста, сред който описването на същата може да се даде с функция, съдържаща бифуркация ...за разлика от нас двамата, като чета гледам, че други са зациклили също в коани - тамън в коана за времето и пространството - "В гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?"... ...те няма да могат да излезнат от безсмисления им спор с разбиране, защото всеки си държи на "тезата", а и двете не са изградени качествено, защото се базират на метафизични твърдения, които не могат да се докажат...

А ти, преди да отговориш с "нещо като "чшлякс", обърна ли внимание, че питам за звука на пляскаща ръка, а не на махаща?!? За да не се поддържа циклаж, ще се извиня, че не написах "ръкопляскаща ръка". Вероятно, ако го бях използвал във въпроса ми, нямаше да се стига до чукане и пукане ...на балони.... А пък цялата ми дандания с коаните я продължих, заради "разбирането на събитията".... много подходящо за раздел "психология" словосъчетание.

Няма проблеми! Аз затова съм тук - да слагам периодично по нещо точно за измеренията! Не разбрах - даваш ми безплатна индулгенция, опрощаваща фактът, че не съм писал по темата ли? А това ти право съгласувано ли е и важи ли индулгенцията ти и пред админа?! Отделно - няма какво да слагаш допълнително за измеренията. "Измеренията" са данните от измерванията, отчетите за даден показател по координатните оси на предварително избрана координатна система. Ако показателите, които измерваме, са за местоположението на обект в пространството в даден момент от време - използваме конвенционално декартова коорд.с-ма. В класическата физика данните от отчетите за местоположението на обект в пространството се нанасят по х,y,z и независим от ОС отчет за време, само като стойност. А в теорията на относителността, отчетът за време не е независим от ИОС, в която се измерват характеристиките на движението на обекта.

Това не са събития и процеси. Това е спектъра, съвкупността от обертонове в търсеният звук Ааа, не така, "таралежко"! Ехооо, "Чшлякс" си е таман поредица от събития, които обединени в поредица съобразно записът им, дават процес във времето, който описва твое лично действие. Записал си участието си, проявил си се и няма бягане от кърлеж като мен Ще взема тогаз пък аз да нароя толкова балони, че да не можеш да ги спукаш с бодлите си ...Ето, скив каква амалгама от балони мога да забъркам... Във връзка и с подхода на Младенов с координатите, при който няма бягане от неразривната връзка между стационарната и примовата ИОС, изразена от споделената им като съществуване, "обективна реалност" и за двете измервателни у-ва в точките 0,0,0,0 в двете ОС, стигаме до как "изглеждат" тези събития. Примерно, при конвенционалните правила за писане, съответно софтуерно зададения алгоритъм на дигитално изписване на събитията в твоята ОС, "стрелата на времето" е от ляво надясно и задава хронология на събитията "чшлякс". Начално е събитието "Лявото кутре на Скенер натиска бутон от клавиатурата, в режим БДС, с което изписва буквата "ч" на екрана на монитора си". В твоята ОС, както искаш му задай координатите по х и за t на това събитие, ако искаш си сложи т.0,0,0,0, на върха на ириса си, ако искаш и на бутона от клавиатурата с изобразените символи "ч", "„" и "'" я сложи. Все тая! Но информацията за следващите събития, в които си изписал "ш", "л", "я", "к" и "с" ще са инфорационен масив, съставен от координатите по х,у,z на тези събития в пространството и различните координати по t за случването им във времето, като тези отчети за събитията, ще дават хронологията на случването на събитията в твоята ОС. Етапът с дигиталната връзка, чрез която се осъществява преносът на информацията за събитията "чшлякс" между твоята ОС и моята ОС (или на който и да друг, прочел поста ти, съдържащ записа за "чшлякс") е ограничен в генерираните данни в сървъра. Така или иначе, виртуалната природа на тази дигитална връзка ни дава достатъчно основание да не се занимаваме как се процесира информацията, какво става с нея, защото по-важното е, че като изход може да възпроизведе същата информация за координатите на "чшлякс", която ти си записал и изпратил. Така че при мен, чрез поста ти, достига инфо от теб, че търсеният отговор на въпросът ми "какъв е звукът от пляскаща ръка?", се изразява от поредицата от събития "чшлякс", случили се в твоята ОС, на които им придаваш значение като записи в съвсем друга ОС, но на индивидуални събития на трептене на звукова вълна. Значи в поредицата от събития "чшлякс", случили се като процес в твоята ОС, ти ме инормираш, че се съдържа допълнителна информация за други събития, които не са се случили в твоята ОС. Но пък ако приема, че всяка буква в записа ти, изразява различна честота на звукова вълна, бих могъл да възпроизведа звука на пляскаща ръка. А "В коя ОС е този запис на обертонове на звуковата вълна, създадена от "пляскаща ръка"?,..... пък е съвсем друг въпрос, отделно на този за това как реши "пляскаща ръка" да е идентично на "махаща ръка". ("Пляскащата ръка" изисква и друга ръка, за да има "пляскане", освен ако не си решил, че ръката пляска въздуха...ама тогаз, за да "се чуе" звуковата вълна от махането с ръка не знам какъв микрофон ще е нужен) ... като не отговаряш по готовата дзен-формула на въпроса, а именно - "Днес е понеделник!", само усложнаваш нещата....