D3loFF

Което е проблем и е жалко. Има много какво да се търси там. Говоря за всички кургани (от Казахстан до Алтай), които са идентифицирани като Сака, поради сравнително лесното идентифициране с много характерни артефакти. И най-известните от тях са от периода VI-II в.пр.н.е. т.е. тази култура си процъфтява от ужасно дълго време преди да настъпят сътресения и промени. Персите постоянно говорят за тях. Не е нужно да скачаме чак 25 хил. години назад, макар, че ако ще го правим моето тълкувание е че това са оригинални Уралски популации, които са останали на място и впоследствие, като са се намножили, от тях са се развили групи като Сака, но и други народи, като примерно Масагети с които много близо ги свързват (ако е вярно де, че са близки). После от там вече със сигурност ще има междинни (т.н. пра-славяни, ала бала измислени термини) групи, докато стигнем почти до славяни, пра-българи и руси. Демек тия хора са си обитавали горе-долу една и съща територия хиляди години, докато части от тях не се преместват на запад, изток, юг и т.н.

Въпросът е че хората се плашат от Алтай понеже го асоциират директно с тюркската теория, а ето че Саките примерно са обхващали много голяма територия, включително и там. От антрпологичните проучвания е доказано, че са кавказки тип т.е. бели хора (нали да не прозвучи расистко или нещо подобно), а не монголоидни. Има ги мумиите, запазени са и изследвани. Те нали затова и се карат руснаците с местните, които твъдят че мумиите са техни, но ще се окаже че сегашното население там не е оригиналното.

Въпрос: това Kazakhstan_Central_Saka.SG, което е до червената линия точно, означава ли че е много близо до Самоводене? А и като цяло какво значи, как се тълкува специално тази позиция?

Сака са огромен народ. Учуден съм, че или не си ги чувал или просто ползваш друг термин за тях. Най-базовата информация за тях може да се намери в Уикито, разбира се: Saka - Wikipedia, Саки (племена) — Википедия (wikipedia.org), но го няма преведено на български и като цяло в България почти не се дискутират. Смята се, че Сибирската ледена принцеса е от този народ, както и Златният войн. Много от курганите се смята, че са техни. Siberian Ice Maiden - Wikipedia Issyk kurgan - Wikipedia Староперсийски: 𐎿𐎣𐎠 Сака, Древногръцки: Σάκαι Сакаи Латински: Саки Санскрит: शक Śaka Старокитайски: 塞 Sək От индоевропейския корен (s)kewd-, със значение "пронизвам, стрелям" (от който също е произлязла английската дума "стрелба"), от неговата нулева степен *skud- произлиза само-името на скитите, възстановено от Сземерени като *Скуδа (приблизително "стрелец"). От тук са произлязли следните имена: Акадски: Ишкузая и Аскузая, използвани от асирийците. Староперсийски: 𐎿𐎤𐎢𐎭𐎼 Скудра Древногръцки: Σκύθης Скутес (множествено Σκύθαι Скутай), използвани от древните гърци. Староарменски: սկիւթ Скута е базиран на атическия гръцки. Късно скитинската звукова промяна от /δ/ към /l/ води до еволюцията на *Скуда до *Скула. От това произлиза думата на гръцки Сколотои Σкώλοτοι, която, според Херодот, била самоидентификацията на кралските скити. Други звукови промени пораждат Сугᵘда 𐎿𐎢𐎦𐎢𐎭. Ето и руското обяснение: Са́ки (др.-перс. Sakā, др.-греч. Σάκαι, лат. Sacae) — собирательное название группы ираноязычных кочевых и полукочевых племён I тыс. до н. э. — первых веков нашей эры в античных источниках. Название восходит к скифскому слову saka — ‘олень’ (ср. осет. sag 'олень'). И древними авторами, и современными исследователями саки, наряду с массагетами, считаются восточными ветвями скифских народов[16]. В ахеменидских надписях «саками» называются все скифы [неавторитетный источник]. Саки считаются потомками носителей древностей: срубной и алакульского варианта андроновской культур. Именно на основе андроновского антропологического типа формируется сакское население Средней Азии. Таким образом, антропологические данные, подтверждают заключение о преемственности культуры ираноязычных саков и савроматов с андроновской, полученное ретроспективным методом. И впрочем прави са руснаците, че Сака значи елен. В повечето техни кургани и по татуировките на телата, които са се мумифицирали се среща следния елемент (елена с извитите, заоблени рога): Интересното е че арабите имат названието صقالبة (Saqualiba) - сакалиба, което в последствие става нарицателно за славяните и робите от Скития като цяло. Споменават се и в толкова мразения Джагфар Тарихи като "саклани" и то доста често дори - като факт просто го отбелязвам, не нещо друго. Аз просто исках да питам дали сте ги обсъждали във форума и преди и дали има някой някаква информация и някакви изводи. Ако трябва да си позволя МНОГО СМЕЛО твърдение - възможно е те да са директните предци на славяните и дори на пра-българите. Относно някаква генетика - @Южняк Би трябвало да има много генетичен материал от мумиите по базите данни за сравнение. След толкова изследвания не може да не са публикувани. Основно мъжете били R1, а жените U. Но това го оставям на вас, ако ви се занимава. Това е като въведение, ако ви е интересно можем да продължим да ги обсъждаме.

Аз съм на ниво а-б в генетиката и си го признавам. П.П. Сори за спама.

По новому списку: 18-я страна Азии, азиатская половина Сарматии, граничит восточными оконечностями гор Рипия, рекой Танаисом, морем Меотис, проливом, соединяющим его с Понтом Евксинским; далее на восток берегами того же моря (Понта) до впадения в него реки Коракса, то-есть, вороны (Ингур?); далее Кавказскими горами, прилегающими к Грузии и Албании до Каспийского моря и до впадения в него реки Соанас (Сунджи?). О такой реке нигде не слыхать 10. [29] В Сарматии лежат горы Кераунские и Иппийские, которые выпускают из себя пять рек, впадающих в Меотийское море. Из Кавказа текут две реки: Валданис (Vardanes, то-есть, Кубань), текущая до горы Кракс (Согах), которая начинается у Кавказа и тянется на северо-запад между Меотисом и Понтом. Другая река, Псевхрос (Psychrus) отделяет Босфор от тех мест (?), где находится городок Никопс. К северу от них (нея) живут народы Турков и Болгар, которые именуются по названиям рек: Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор (Woghkhondor) Блкар — пришельцы, Чдар-Болкар. Эти названия чужды Птоломею. Из Гиппийских гор бежал сын Худбадра (читай: Хубраата, как выше). Между Болгарами и Понтийским морем живут народы: Гарши, Куты и Сваны до города Питинунта (Pityus) на морском берегу страны Авазов (Abasgi), где живут Апшилы и Абхазы до приморского своего города Севастополиса (Dioscurias), и далее до реки Дракона, текущей из Агван (не Албании) и отделяющей Абхазию от страны Егер. Там находятся области 46 народов. На севере в смежности с Неизвестною землей живут: 1) Царственные Сарматы и 2) Гиппофаги. К западу (или у устьев) от Танаиса живут 3) Нахчаматьяны и другой народ, 4) Кларджи; далее, 5) Суракийцы, затем 6) область Мидосдесен. Далее, к востоку от Кераунских гор, живут 7) Амазонки, воинственные женщины, до реки Ира (читай: Ра), которая вытекает на севере в Неизвестной стране двумя истоками, которые затем соединяются, и дойдя до Гиппийских гор, выделяют из себя рукав к реке Танаису, впадающему в море Меотис. Остальная часть поворачивает к востоку у гор Кераунских. После того соединяются с нею две реки, текущия из северо-восточных гор Римика (Rhimnici moutes) и делают из нее (то-есть, Волги) реку с семьюдесятью рукавами, которую Турки называют Атль. Среди этой реки находится остров, на котором укрывается народ Баслов от сильных народов 9) Хазар и 10) Бушхов, приходящих на зимния пастбища и располагающихся на востоке и на западе реки. Остров называется Черным, потому что он кажется черным от множества Баслов, населяющих его вместе с своими стадами. Птоломей называет [30] его островом Грав (?). Рукава реки Атль за островом снова соединяются и впадают в Каспийское море, отделяя Сарматию от Скифии. К западу от рек, говорит Птоломей, живут народы 11) Адон (Udon), 12) Алаидон (Olondae), 13) Сондас (Isondae) и 14) Геруа (Gerrus), соименные рекам (Udon, Alonta, Gerrus), текущим из Кавказа до пределов Албании. Народы в Сарматии распределены следующим образом, начиная с запада и направляясь к востоку. Вопервых, 15) народ Агванов (не Албан), 16) Аштигор на юге. С ними вместе живут 17) Хебуры, 18) Кутеты, 19) Аргвелы, 20) Мардуйлы и 21) Такуйры. За 22) Дигорами в области Ардоз 11 Кавказских гор живут 23) Аланы, откуда течет река Армна (?), которая, направляясь на север и пройдя безконечные степи, соединяется с Атлем. В тех же горах за Ардозцами живут 24) Дачаны, 25) Двалы, 26) Цехойки, 27) Пурка, 28) Цанарка, в земле которых находятся ворота Аланские и еще другия ворота Кцекен, названные по имени народа. За ними 29) Дуцы и 30) Хужи, 31) Кисты-людоеды, 32) Цхаваты, 33) Гудамакары, 34) Дурцки 12, 35) Дидои, 36) Леки, 37) Тапатараны, 38) Агутаканы, 39) Хеноки, 40) Шигпы, 41) Чигбы, 42) Пуики. Затем Кавказ делится на два хребта. Один идет [31] по прямому направлению, заключая в себе Ширван и Хсрван до Хорсвема. Другой хребет, выпустив из себя реку Арм (выше названа Армна), текущую прямо на север и впадающую в Атль, идет на северо-восток. В нем живут 43) Таваспары, 44) Хечматаки, 45) Ижмахи, 46) Пасхи, 47) Пусхи, 48) Пюконаки, 49) Батаны, где берет начало длинная стена Абзуд-Кават до болот Альминон (?) и до моря. К северу от этого хребта живет народ 50) Маскутов, на поле Варданиан (читай: Ватния) у Каспийского моря. В этом месте хребет подходит к морю, где находится стена Дербенда (что означает связь и ворота), города Чорского прохода, великой твердыни, построенной среди моря. К северу (от Дербенда) близ моря находится 51) царство Гуннов, на западе у Кавказа город Гуннов, Вараджан, а также города Чунгарс и Мсндр (Семендер). К востоку живут 52) Савиры 13 до реки Талта (читай: Атль), отделяющей азиатскую Сарматию от Скифии, то же что Апахтар или Туркестан. Царь их 14 называется хаган, а царица, жена хагана, хатун. Това ли? Че то се различава дори от българския превод на много места, което още повече ме кара да не го приемам за истина, ако изобщо. "В Сарматии лежат горы Кераунские и Иппийские, которые выпускают из себя пять рек, впадающих в Меотийское море." "[В Азиатска Сарматия са] планината Шантайин[iii] и Дзиакан,[iv] от която извират 5 реки [течащи] към морето Миовит." И отново го няма оригиналния текст на старо-арменски. Даже аз и на френски не съм го виждал дори. Докато не се появи отнякъде това е положението. Аз там ще намеря доста по-точни описания на реките и областите от тук.

Ще прочета, може и аз много лошо да се бъркам. Не съм генетик, но аз така си мислех. Няма лошо, човек се учи докато е жив, нали така. П.П. Да, явно много кофти съм се заблудил, понеже съм останал с впечатлението, че е сбор от няколко и че хаплогрупите могат да се смесват, а то реално е само по една Y и по една mDNA, нали така? Демек този човек е: Y-chromosome: Q и mDNA: U Благодарско! Това беше много полезно иначе щях да си седя в заблуждение дълго време!

Ама той не може да има само една хаплогрупа, нито по бащина, нито по майчина линия. Няма човек на планетата, който да има САМО ЕДНА хаплогрупа. По бащина линия Y-chromosome: има сбор от 100% хаплогрупи разпределени по съответните проценти По майчина линия mDNA: пак същото

Не ме разбра. По колко процента са I, Q и U съответно. Те общо трябва да правят 100%. Не може едната хаплогрупа да е 100% и да ги има и останалите. Нещо не се разбрахме.

@tantin

Изключително интересно! Според мен AI-a ще помогне супер много в бъдеще за разрешаване на исторически спорове/истини, поправяне на грешки или разчитане на нова информация, тъй като AI-а е много добър с езиците. Сега ясно е, че човек не може да говори 20 езика (много са малко тези, които го могат), но бота може, даже и 200 може. Аз винаги съм бил на мнение, че българите са ползвали тюркски само докато са били зависими от хуните в тяхната държава/обединение, като държавен език, и после са се върнали към техния си индо-европейски език, когато отново стават независими. Това според мен (наблягам - според мен само) е и причината учените да се бъркат, понеже не са много хората, които разглеждат такава хипотеза, макар и тя да е напълно възможна. Сега вече, кой е този оригинален език индо-европейски, имам някакви съмнения, но разбира се, това е само теория, моя си.

Е, какво да кажа повече. По принцип фактите и доказателствата, които са изложени трябва да говорят достатъчно. Дори и да не съм прав, а аз съм почти на 100% убеден, че съм, това няма да е прецедент. Пълно е с такива примери, както и у български, така и при западни автори, виждал съм лично доста. От това само страда българската история и то много, понеже се получават наследствени грешки, от които после цялото интернет пространство е залято с крайно съмнителни факти, на които в последствие се позовават и много други хора за статии и научни публикации, мислейки си че всичко което лети се яде. Трябва да бъдат затегнати по-сериозно правилата за публикуване на такива неща и тяхната последваща рецензия също, макар, че при положение, че живеем в свободна държава всеки може да си говори и пише каквото си поиска. Мислете критично, искайте доказателства и най-вече - ако искате да правите проучвания започнете от нулата и вървете напред. По-добре изцяло на чисто да направите проучването и анализа, с оригиналните текстове и информация, вместо да си блъскате главата кое какво значи от това какво някой си писал еди кога си и да ви се струва, че няма никакъв смисъл и разгадаване. За мен лично, ако продължаваме така нямаме никакъв шанс да правим сериозна наука и скоро да разгадаем нови неща за българската история. Ще ви цитирам един мой нов любим цитат от Нийл Деграс Тайсън (учен е човека, не е историк, но няма значение): "Science is not what one person says what they did in their lab. It is what other people say when they double check you!" "Наука не е каквото един човек казва, че е направил в неговата лаборатория. Ами каквото други хора кажат след като ви направят двойна проверка!" Факт! Така реално се прави наука. Останалото са празни приказки и евтини сензации... и голяма доза некадърност!

А, аз не споря и не отричам. Говорим си. Аз уважавам всяка теория и хипотеза. Ти каза, че клоните към бурятите за аварите хуните и българите дори. Аз проблем с това нямам. Каза също и това: Което също го приемам за истина. Не е невъзможно да е имало пришълци от север към Гърция поради един милион причини. Даже има древни източници, които говорят за същото като Малала мисля, че беше. Но това, което аз се опитвам да кажа е че едното нещо не противоречи на другото. Или поне не по начина по който повечето хора се опитват да го изкарат. Но определено се опитвам да си обясня как се връзват гробовете с произхода и после с пробите, това е важно. А иначе за този човек - еми, да една птичка пролет не прави. Той самоводенеца може да е всякакъв. Те и сега сибирци умират в Украйна. Като ги намерят след две хиляди години някой ще каже - ейй, гледай, тука са живяли сибирци. Нашенеца от ПБД си е чисто Q: I2525 I2525 Q1a2a1a~ U5a1b1c По колко процента е от всяка или още не се знае?

Да, те идват с хуните поради това, че са били част от Хунската държава, но те и готи са били част от нея. Понятието "Хунско робство/владичество/зависимост" още никой не го е въвел, поне аз доколкото знам, но няма да е лошо да се помисли по тоя въпрос, като терминология чисто говоря. Иначе, че е мислено, мислено е. А защо да усвояват езика? Не може ли 150-200 години да са ползвали хунския като държавен поради зависимостта си от тях и после да се връщат към техния си? Това не е невъзможна хипотеза, даже изобщо. "Идват славяните а наедно с тях и загадъчните прабългари." "А прабългарите идват доста по-късно. Наедно с хуните." - това са малко противоречиви твърдения. Пак въпрос (тъп въпрос, но въпрос): как го различавате умрелия дали е славянин или българин?

Товааа, не е изобщо задължително. Интересна логика. Добре, въпрос: как тогава определяте какво е да кажем Римски ген? Рим е бил едно село, завладяло всичко около себе си и после и половината континент. Как го обособявате и въз основа на какво? Нещо усреднено от всичката мешавица ли? Пра-българи или българи е име, название. Ами представи си - един народ, голям. Идва някакъв си "вожд", да го наречем, Болг, отделя се и от утре ще се казват по него. Това е хипотетичен сценарии, не ме нападайте, давам го като пример, но е реален пример. Как генетиката играе тук и по какъв начин? И отново пояснение - не съм против генетиката, даже съм за, но задавам въпроси. Доколкото знам Руската Академия на Науките много се кара с тамошните по руските държавици в момента поради факта, че в курганите са основно европеидни, а ония искат да ги изкарат техни. Територията най-вероятно си е сменила собственика поне два-три пъти.

Аз не познавам въпросните господа и не бих желал да ги коментирам. Както не наричам и Голийски по никакъв начин. Мен не ме и интересува кой каква теза и колко върло я защитава. Просто прилагам критично мислене. "Преводите са от арменски. Източникът е публикуван както си му е реда от въпросния Сукри. В другата тема бях пуснал и линк към изданието." - добре, супер, къде е оригиналният текст? Защото без него, кой каквото и да иска да твърди е без абсолютно НИКАКВА научна стойност. Аз ще си взема всичките думи назад, нямам проблем с това, ако се покаже текста/изданието на старо-арменски и как е превеждано, както го има за "нормалната версия".

Благодаря за отговора! Впрочем отговорих ти в другата тема за арменските източници. 1. Аз бих потърсил снимки от курганите. Щом са много по артефактите би трябвало да проличи реално какви са. Има художествени елементи, които са много характерни за отделните народи. Но, бих искал да ги видя, ще потърся и аз. 2. Да, да си говорим за "сериозните публикации". Шегувам се, разбира се, но няма лошо, както сте коментирали и тук всякакви хора трябва да търсят отговори, което и го правят де, или се опитват. 3. Аз не мисля, че има "прабългарски ген" в буквалния смисъл. То е ясно, че е някакъв микс между R1a, R1b, I и E1b1b + другите хаплогрупи. Сега не съм експерт и сигурно има и доста по-сложни данни, които също допринасят за сравнение, но отделен само български ген не би трябвало да няма. Виждам, че тук пускате основно сравнения за близост между пробите, но имате ли състава от хаплогрупи да се види? 4. Ще потърся какво е писал Чобанов и в Академията какво има като проучвания. 5. Иначе, за чесането на езиците и работните хипотези, това е ясно, но дискусиите са важно нещо, пък и интересно все пак.

Съгласен, но после как да се търси за най-интересната тема "Произхода". То става пълно мазало. Сега тия термини, които явно са само в ""Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците" - Разширената версия, като, цитирам: ...Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар... Има ли ги другаде, няма ли ги? Може ли да им се вярва (явно не)? И т.н. П.П. Аз не твърдя, че човека е шарлатанин (може и да е може и да не е). Аз тези неща ги наричам "наследствени грешки", които са вследствие на: - лош анализ; - не-проследяване на източниците; - липса на цитиране на оригиналния текст (нещо което в БГ науката трябва да стане закон); - или просто недобро разбиране на съответната тематика;

Така ето го хронологично: Арсен Сукриян (или Арсен Сукри, както ви харесва) превежда от старо-арменски на френски "разширената версия". К.П. Патканов превежда от френски на руски. Голийски превежда от руски на български, като може би ползва и френската версия, т.е. той въпреки, че е завършил Арменистика и кавказология НЕ превежда директно от старо-арменски. И... това е. Дали изобщо има такъв текст на старо-арменски и къде е, един Господ знае. Дори и да има, кой знае Арсен как го е превеждал и откъде е гледал.

Нека да заковем и последния пирон: Ето и още една изключително интересна научна статия, която потвърждава същите заключения: (99+) Доц. Гол. | Borislav Borisov - Academia.edu За на който не му се чете в материала се споменава, че Голийски е превел от руски К.П. Патканов, който пък е превел от Арсен Сукриан (Arsène Soukry), който е издал "разширената версия" във Венеция познайте на какъв език - да, на френски. "Вариантът издаден от Soukri дотолкова се различава от известните текстове на Географията, че много негови части могат да се считат за съвършено отделна редакция, която ако е била древна, то е поправена основно и допълнена от други лица. Надхвърляйки по обем почти два пъти предишните текстове на „Географията“, този вариант често съобщава неща, неизвестни в предишни текстове по отношение на Предна Азия, и често поправя в старите текстове това, което е била представено така неясно, че не се е отдавало на издателска поправка....." и т.н. и т.н. в статията има сигурно още 10-20 цитата, които разбиват на пух и прах цялата концепция за "разширената версия". Явно така се прави наука в България дами и господа - без грам проверка и разследване на нещата. Ето защо, и това ще го видите като си говорим тук във форума, съм тотално критичен и подлагам под съмнение всичко написано. Да, разбира се, човек не може да е винаги прав, но положението с науката в БГ е тъжно... много тъжно.

1. Това е от файла, който сте прикачил: "Сарматия (Азиатская) отделяется от своей половины (Европейской) восточными оконечностями Рипейских гор, рекою Танавис, Меотийским морем, и простирается вдоль Кавказских гор у Грузии и Албании до Каспийского моря. В Сарматии находятся горы Гиппийские (—Ιππικ), Кераунские ( — Κεραύνια) и другие, и многие реки, в {35} числе которых Этиль с 70 рукавами (истоками, 70 ), на берегах которого укрепился народ басилы Следующие народы живут в Сарматии133: 1. хаза-{36}ры134, 2. буши (var. булхи), 3. баслики (барсилы), 4. апшеги, 5. апхазы, 6. царственные сарматы, 7. иппофаги, 8. нахчаматьяны135, 9. фтирофаги, 10. сюрикаци, 11. митрикаци, 12. амазоны, 13. аланы, 14. хебуры (var. хебары), 15. кудеты, 16. скюми, 17. аргаветы, 18. марголы, 19. такоци (var. такры), 20. аргозы, 21. дачаны, 22. пинчи, 23. двалы, 24. гунны, 25. воспуры (var. апулы), 26. цанары, у которых проходы Аланский и Цекан, 27. туши, 28. хуши, 29. кусты, 30. антропофаги, 31. цхаваты, 32. гудамакары136, 33. дуичики, 34. дидоци (var. дигои, вернее — дидои), 35. леки, 36. катапастианы, 37. агутаканы, 38. хенуты (var. хенуки), 39. шилы, {37} (var. шибы), 40. тчигбы (тчиги), 41. хелы (), 42. каспы, 43. пyxи, 44. ширваны, 45. хсраны (var. хараны), 46. таваспары, 47. хечматаки, 48. ижамахи, 49. пасхи, 50. пусхи, 51. пиконаки, 52. баканы, 53. маскуты, у самого Каспийского моря, куда доходят отроги Кавказа и где воздвигнута Дербендская стена, громадная твердыня в море137. Севернее живут гунны, у которых город Варачан138 и другие города. Царь Севера называется Хаган. Он владыка хазар. Царица же, жена Хагана, происходит из рода Басилов." 2. Това е от превода на руски, който намерих: Армянская География (vehi.net) Сарматия (Азиатская) отделяется от своей половины (Европейской) восточными оконечностями Рипейских гор, рекою Танавис, Меотийским морем, и простирается вдоль Кавказских гор у Грузии и Албании до Каспийского моря. В Сарматии находятся горы Гиппийские (http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image016.jpg—‛Ιππικ), Кераунские (http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image017.jpg — Κεραύνια) и другие, и многие реки, в {35} числе которых Этиль с 70 рукавами (истоками, 70 http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image018.jpg), на берегах которого укрепился народ басилы. Следующие народы живут в Сарматии133: 1. хаза-{36}ры134, 2. буши (var. булхи), 3. баслики (барсилы), 4. апшеги, 5. апхазы, 6. царственные сарматы, 7. иппофаги, 8. нахчаматьяны135, 9. фтирофаги, 10. сюрикаци, 11. митрикаци, 12. амазоны, 13. аланы, 14. хебуры (var. хебары), 15. кудеты, 16. скюми, 17. аргаветы, 18. марголы, 19. такоци (var. такры), 20. аргозы, 21. дачаны, 22. пинчи, 23. двалы, 24. гунны, 25. воспуры (var. апулы), 26. цанары, у которых проходы Аланский и Цекан, 27. туши, 28. хуши, 29. кусты, 30. антропофаги, 31. цхаваты, 32. гудамакары136, 33. дуичики, 34. дидоци (var. дигои, вернее http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image019.jpg — дидои), 35. леки, 36. катапастианы, 37. агутаканы, 38. хенуты (var. хенуки), 39. шилы, {37} (var. шибы), 40. тчигбы (тчиги), 41. хелы (http://vehi.net/istoriya/armenia/geographiya/x04_files/image020.jpg), 42. каспы, 43. пyxи, 44. ширваны, 45. хсраны (var. хараны), 46. таваспары, 47. хечматаки, 48. ижамахи, 49. пасхи, 50. пусхи, 51. пиконаки, 52. баканы, 53. маскуты, у самого Каспийского моря, куда доходят отроги Кавказа и где воздвигнута Дербендская стена, громадная твердыня в море137. Севернее живут гунны, у которых город Варачан138 и другие города. Царь Севера называется Хаган. Он владыка хазар. Царица же, жена Хагана, происходит из рода Басилов. 3. Това е от "българския превод" на Петър Голийски Българите преди 681 г. според арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци (armenianstudiesbg.org) „АШХАРАЦУЙЦ“ Разширена редакция (Венеция, 1881 г.) “18. ОБЛАСТТА АЗИЯ. Сарматия е разделена наполовина – [Азиатска Сарматия] е ограничена на изток от планината Рипиа и реката Танаис, на запад от голямото езеро Меотис до морето Еуксинос Понтос, а оттам по източното крайбрежие на същото море чак до устието на река Курак,[i] която се нарича Гарван, и оттам до планините на Каукас та чак до Иверия и Алуанк и до Каспийско море при устието на река Съванас (река Съванас не е известна никъде).[ii] [В Азиатска Сарматия са] планината Шантайин[iii] и Дзиакан,[iv] от която извират 5 реки [течащи] към морето Миовит.[v] От Каукас извират 2 реки – Валданис[vi] – чак до планината Кракс,[vii] като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос. [Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар,[viii] Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар. Сега са чужди на Птломеос тези имена. И от планината Дзиакан избягал синът на Худбадр.[ix] И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Йегр. [Там] има 46 племенни области. На север към Непознатата земя живеят царските сармати и дзиакерите, а около устието на река Танаис[x] живеят нахчаматеаните и един друг народ – кларджите. След това са сюракациите, после областта Мидосдесен, после в източна посока от планината Шантайин живеят амазуните, които са жени-войни, чак до реката, която се нарича Ира[xi], извираща от два извора на север в Непознатата земя, които се сливат и като стигнат до планината Дзиакан, пускат един ръкав до реката Танаис, вливаща се в голямото езеро Миовит.[xii] Другият [ръкав] се обръща на изток в посока на планината Шантайин. След това се съединяват две други реки от източните части на северната планина, която се нарича Римика и образуват с нея (с Ира) 70 ръкава, които турките наричат река Атл. Посред нея има остров, на който е намерил убежище народът на баслите[xiii] от силните народи на хазирите (хазарите - П.Г.) и бушхите (неправилен запис на българите - П.Г.), разпрострели се на изток и на запад, когато идват там на зимен стан. Наричат го Черния остров, тъй като когато многобройният народ на баслите – хората заедно с животните – се разполага по него, целият изглежда черен. Птломеос го нарича остров Грав. И ръкавите на река Атл, като преминават покрай острова, отново се събират и се вливат в Каспийско море, разделяйки една от друга областите Скития и Сарматия. На запад от нея, казва Птломеос, са народите адон, аландан, сондас и геруа [наречени] по съименните им реки, течащи от Каукас към морето, чак до пределите на Алуанк. И в Сарматия, считано от запад на изток, първо са народите: алуани, аштигор, които са на юг, живеещите редом с тях хебури, кутети, аргуел, мардуйл и такуйр. А аланите са след дикорите, в страната Ардоз в Каукаските планини, където тече река Армнай и върви на север през безкрайната степ, за да се слее с Атл. В същата планина след ардозкия народ живеят даджани, дуали, цъхуйи, пурка, цанаркай, при които е Аланската врата[xiv] и друга врата, която се нарича Кцекен, като едноименния народ. После са дуците, хужите и хистите-людоеди, след това дзлаватите, после гугамакарите, после дурцките, после дидоите, после леките, след това тапотараните, след това йалутаканите, после хенауите, после шилпите, после чилбите, след това пюите. След това Каукас се разделя на два ръкава. Единият върви в дясна посока, където са народите шрван и хсрван чак до Хорсвем. А вторият ръкав отделя от себе си река Арм,[xv] която тече право на север към река Атл; после същият ръкав върви на североизток, където живеят таваспарите, хечматаките, ижмахите, пасхите, пусхите, пиканаките, баганите, където започва дългата крепостна стена Апзуткават, чак до блатата Аллминон и морето. На север от него (от този ръкав) живее маскутският народ в полето Варданеан[xvi] до Каспийско море. Там, където ръкавът го допира, се намира стената на Дарбанд, тоест „Връзка и врата“[xvii] – градът на стражевия проход Чорай, огромна крепост, издигаща се сред морето. А на север от нея царството на хоните достига до морето. На запад при Каукас е техният хонски град Вараджан и [градовете] Чунгарс и Мсъндр.[xviii] А на изток живеят савирите до река Талд, която отделя страните Азиатска Сарматия и Скития, където са апахтарите, тоест туркастанците. А техният цар е Хакан[xix] и царицата им, жената на Хакан – Хатун”. Превод от староарменски език – Петър Голийски 4. Това е оригиналния текст на староарменски: Աշխարհացոյց - [5] (digilib.am) Քսան եւ երեքերորդ՝ Սարմատացւոց աշխարհն հասարակն է, որ բաժանեալ է արեւելեան ծայրիւն Ռիպիա լերամբ եւ Տանայիս գետով եւ Միոտիս ծովակաւ. եւ անտի ընդ Կովկասային լերինս՝ առ Վրաւք եւ Աղուանիւք՝ մինչեւ ցԿասբից ծովն։ Եւ ունի Սարմատիա լերունս զՇանթայինն եւ զՁիականն, եւ այլ լերինս եւ գետս բազումս, եւ զեւթանասնավտակեանն Աթըլ, յորում ամրանայ ազգն Բասլաց։ Եւ բնակին ի Սարմատիա ազգք բազումք, որք են այսոքիկ. Խազիրք, Բուխք, Բարսիլք, Ապշեղք, Ափխազք, թագաւորական Սարմատք. Ձիակերք, Նախճամատակեանք, Որջլակերք, Սիսիկացիք, Միթռիկացիք, Ամազոնք, Ալանք, Խեբուրք, Քուգեւոք, Սիյիմք, Արգաւետք, /177a/ Մարգոյլք, Թակոյիք, Արգողք, Գաճանք, Փինճք, Դուաղք, Խոնք, Ափուրք Ծանաւրք՝ յորում Ալանաց դուռն, եւ Ծիծեն դուռն, Թուժք, Խուժք, Քիսք, Մարդակերք, Ցխաւատք, Գուդամակարք, Դուիցուկք, Դիդոյք, Ղեկք, Տապաստաւանք, Աղուտականք, Խենաւկք, Շիպղք, Ճիղաք, Խեղայք, Կասբք, Փուխք, Շրուանք, Խարանք, Թաւասպարոտք, Հեճմատակք, Իժմախք, Փասխս, Քոսխ, Փոքոնակ, Բաքանք, Մազքութք, մինչեւ ցԿասբից ծովն՝ յորս բազուկն Կովկասու հպի, ուր ածեալ է զպարիսպն Դարբանդայ՝ աշտարակ ահագին՝ ի ծովուն կացուցեալ։ Իսկ ի հիւսիւսոյ նորա՝ Հոնք. եւ քաղաք նոցա Վառաչան, եւ այլք ընդ նմա. եւ թագաւորն հիւսիւսոյ է հականն՝ որ է տէր Խազրաց, եւ դշխոյն թագուհի է, Խաթունն, որ է կին հականայ ի Բարսլաց ազգէն։ Както се вижда в текстовете има съществени разлики. Разликите са точно имената на българските "племена" и въпросните планини. Това е така поради следното обяснение дадено от Петър Голийски: Българите преди 681 г. според арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци (armenianstudiesbg.org) През 1736 г. бял свят вижда и преводът на латински по текста на амстердамското издание, направен от англичаните Уилям и Джордж Уистън. През 1819 г. французинът Жан дьо Сен Мартен издава „Ашхарацуйц“ по текста от марсилското издание, като го придружава с превод на френски. Сен Мартен помества и превод на итинерариума и на списъка на реките в познатия свят, без обаче да публикува арменския им текст. През 1877 г. географията е публикувана от петербургския професор Керовбе Патканов (Патканян) под името „Армянская географiя VII века по Р.Х. (Приписывавшаяся Мойсея Хоренскому)“. Изданието съдържа руски превод и староарменския текст на географията. Патканов отхвърля съществуващото дотогава мнение, че тя е дело на Мовсес Хоренаци и заключава, че е съставена от живелия през VII век Ананиа Ширакаци. Малко по-късно обаче в библиотеката на Венецианската арменска католическа конгрегация на братята мхитаристи е открит друг ръкопис, който е по-подробен от Паткановия и от този от старите издания и през 1881 г. той е публикуван под заглавие „Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците“. Този вариант на географията днес е известен като разширена редакция на „Ашхарацуйц“ и представлява най-детайлният извор относно племенните наименования на българите северно от Кавказ между втората половина на VI век и разпадането на Велика България на кан Кубрат през 60-те години на VII век. По тази редакция е направен и преводът на български език по-долу. Тоест има САМО ЕДИН единствен уж разширен документ, който се казва "Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците". Ами чудесно, но няма оригинален текст, за да сравним превел ли го като хората или са свободни съчинения. Без оригиналния текст ПРЕСПОКОЙНО може да се оспори ВСИЧКО, което господина (който явно е някакъв доц. д-р., без да го обиждам, нали... нали) е написал, понеже просто няма доказателства или поне аз не виждам такива. Аз мога да кажа, че съм превел Махабхарата и там ни има и нас... уж.

Като човек доста нов във форума можеш ли да ми отговориш какво точно се опитвате да направите, за да се опитам, ако мога, разбира се, да съм ви полезен или без-полезен (ха-ха-ха) съответно? "Имат ли връзка сарматите с пра-българите?" - Еми сигурно, но как ще го докажеш генетично не знам. Те може да са буквално едни и същи. Било една държава, разпаднала се или се отделила една част, нов "вожд", прекръстили се с друго име и т.н. и т.н. Все такива фактори, които генетиката според мен няма как да отговори. А това са неща, които постоянно са се случвали. Нали все пак така се формират нови народи/държави - или от разпадането на стари или от събирането им. "Нито пък го знаеме профила на прабългарите.." - аз не съм експерт по генетика и поправи ме ако греша, но такова животно "български ген" или "пра-български ген" има ли изобщо? И ако има кои са му специфичните хаплогрупи и тяхното процентно разпределение? Горе хората явно разбират доста от генетика, но какво точно се опитвате да направите? Бих бил много благодарен, ако така като за малоумни ми кажеш?

Което е точно, което ме притеснява в цитата: Това название е твърде гръмко за няколко хълма, при които ако съдим от текста имало и хазари дори. А и 500 км по на север означава, че Стара Велика България трябва да е била с размерите на днешна европейска Русия, което също ми се струва крайно невероятно, особено при положение, че е била притисната от години от всякакви народи.

Искам да попитам хората във форума, понеже съм сигурен, че е обсъждано (или поне се надявам), но нямам времето (пък и желанието) да ровя голямото количество теми от преди години, следния въпрос: Обсъждана ли е хипотезата, че (пра)-българите може да са Сака (Saka) и ако да, какви са полу-крайните (понеже очевидно крайни няма) изводи или проблеми до които сте достигнали? Също какви са и контра-аргументите? Някой ако може да ми обобщи нещата по този въпрос ще съм безкрайно благодарен!

Ами сигурно съм сляп, но аз в този регион планина не виждам. Виж безкрайна степ - 100%