dario

Кой е духовен авторитет? На кой можем да се доверим? Един обикновен обущар като Якоб Бьоме получава голямо признание за духовните си възгледи от редица изследователи на темата за Мистицизма. Всеки човек може да бъде участник в процеса, всеки може да има какво да каже, Мистицизмът отдавна не е елитарно достояние на отбран кръг от клира. Да се доверим на хора като Юнг по духовни въпроси по този начин е съвсем естествено. Предполагам много хора биха гледали на авторитета и биха го търсели в някакви религиозни среди. Въпрос на гледна точка. Аз също имам цедка. Да се намеси Юнг в дискусията би било съвсем естествено, при положение, че той самият има доста материал написан по темата, включително и личен опит описан в Червената книга, макар и да не говори за крайните цели (сливането/свързаването).

За мен най-големият проблем остава, че не можем да се разберем явно на моменти, с което всеки изкривява думите на другия без това да е нарочно, просто не разбираме идеята, която се опитваме да вложим. И препрочитането на някои от коментарите от по-рано не ми помага да разбера повече от това, което съм разбрал и първия път. Ето примера с Фройд и Юнг, не можем да се разберем дори за това. Тези хора със сигурност имат концепции и идеи, които са обективно верни и ще бъдат верни, колкото и да са демоде тези 2 личности в днешните академични среди. Да се говори за нещата в тази тема без някакъв framework вече е наистина свободен полет без посока и цел. За това си мисля, че тази освободеност, която мислите, че имате, не съм сигурен, че работи добре. Така мисля аз поне. Не бих казал, че защитавам някаква моя гледна точка - стана въпрос, че изразявам мнение отдавна циркулиращо в академичните среди. Има немалко акумулирана литература по въпроса. За това трябва критиката да е насочена към тезите, а не към мен, че съм с ограничени възгледи. За това си позволих да отворя ад-хоминем абзаца, защото виждам, че критиката започва все повече да отива към мен, а не към вече съществуващите в академичните среди мнения и тези. Казвате, че не мога добре да изложа доводите си и предполагам сте напълно прав, аз пиша от любителска гледна точка и честно казано никога досега не съм сядал да пиша по подобна тема онлайн, освен да имам много токсични дискусии по темата с хора на живо. Не държа никой да се съгласява с нищо, но специално за темата бих наблегнал на точно това, с което я описах в началото, да бъде с по-лек характер. С това приключвам личностната част на всичко това, мисля че изяснихме кой и какво мисли.

Ммм, изглежда и двамата попадаме в ситуация да не се разбираме кой какво е написал и как си го е интерпретирал. Вие виждате това, но и аз го виждам от самото начало. Щом се налага да влизаме в апологетики кой какво е искал да каже, честно казано просто няма смисъл да се продължава цялото нещо. Ето пример - аз казах, че Фройд и Юнг имат отделни концепции и идеи, които са валидни сами по себе си, дори и по някакъв начин цялостно тези учени да са outdated спрямо съвременното академично статукво. Обаче, не може един човек да бъде 100% в грешка - той има отделни идеи и концепции, които са обективно верни и ако извадим тези отделни идеи и концепции и ги вземем сами по себе си, говорим за общовалидни факти. Кое не е така? Особено ако говорим за Юнг, като човек, който има редица трудове за проблеми извън научното поле и следователно не могат да бъдат outdated научно, понеже са с философска и спекулативна насоченост. Та, ако не можем да се разберем за това, няма да се разберем за доста по-сложни религиозни теми. За жалост също сме внесли и един тънък-дебел ad hominem елемент в цялата дискусия, с което си пречим взаимно. В този ред на мисли ми се иска да уточним няколко от тези ad hominem неща, защото няколко пъти се връщате към това - аз като неразбрал, бих искал все пак да разбера с кое толкова греша в един сравнителен анализ, който по същество не е мой, т.е. академично, темата за сравнителен мистицизъм се разглежда от края на 19-ти век и обхваща посочените в първия пост религии, практики и състояния - аз удобно съм преразказал общите положения, за да се завърти някаква тема и да се дискутира. Вие също имате странното очакване, че темата е нещо друго от това, но нека подчертая, че темата е дискусия предимно на философско и сравнително ниво, доколкото може да се запази такава (и е подчертано не-религиозна и е не-научна по простата причина, че се отнася до теми извън самото Естествознание). Към обективните факти и прилики между различни традиции внесох и няколко лични мнения, нещо което всеки е в позиция да направи по един спекулативен начин, който очевидно не се подава на доказвания, както бихме се съгласили. Не бих се съгласил с мнението ви, че рамката, с която работя е ограничена, тя на практика е обратното на ограничена. Всъщност е поглед, който исторически почти не съществува до Ренесанса и дори днес, ако погледнем какво се говори по религиозни или философски теми, ще видим по-консервативни мнения. Неслучайно подчертах още в първите изречения на темата, че бих желал диалога да се завърти в лек и приятен тон - сега, това пак ще влезе в ad hominem категорията, но не мога да не подчертая, че не ми допада имплицитно супремасисткия ви изказ на моменти за "дребни душици", "заблудени и фантазиращи невежи хора" - това са неща напълно излишни за темата и ви кара да звучите като много от религиозните хора, които познавам и които говорят същите неща. Сега ще отговорите как пак не сме се разбрали и пак ще се завърти същото нещо, така че нека просто теглим чертата на разговора и да не се разберем, няма никакви проблеми в това. Благодарности и уважения за разговора дотук, но няма смисъл да продължаваме нататък.

Ще се опитам да поразсъждавам върху идеята ви (която споделяте изглежда със Scaner), че духовните преживявания са някакви вътрешни, иманентни процеси в невронните мрежи. Не мога да ви оборя в това мнение, просто ми е интересно да вкарам някаква перспектива за това какво е "наше" и "собствено" и докъде стига човека. Да кажем, че е малко For Fun. Трябва ли да неглижираме някакво преживяване само защото се корени в невронните мрежи (примерно), при положение, че то е напълно автономно по характер и се случва по собствена логика? При положение, че ние хората сме закотвени до голяма степен в Аз-овото съзнание (его), отвъд този малък конструкт има цял автономен свят на подсъзнанието. Това прави ли съдържанието на подсъзнанието наше собствено? Дори да идва биологично от нас, едва ли може да се нарече наше, както не са наши всички инстинкти, които сме онаследили от животинския си етап или от предците ни от Каменната ера. Като говорим за този надличностен комплекс от фактори, тази тоталност на психиката, има религиозно и философско понятие за цялостното човешко същество, за което се казва, че е направено по модела на Логоса и съдържа всичко в потенциалност, било то в мозъка или другаде. Но ние не можем да притежаваме тази тоталност, тя е само потенция, от която може да актуализираме само определни неща в определен момент. Как може да се каже, че Преживяващия случва някакви явления? Дали Преживяващия случва и сърдечния ритъм или процесите по храносмилателната система? Както има автономна нервна система с нейните си функции и механизми, така има и такива явления, които не се влияят от личните желания и нежелания на преживяващия. Също малко ми се струва, че добавяме още една сложност към иначе сложната психика с всички нейни незнайни процеси, които текат из backend-a. Което пак е вид проекция на непознатото я в мозъка, я в психиката или невронните мрежи. Be it as it may както се казва, нямам някакви лични предпочитания. Просто ми беше интересно да го изкоментираме. Ако приемем, че тези преживявания са иманентни в нас, то все пак духовният процес черпи от тези елементи като гориво. Може ли човек да прескочи етапа с преобразуване на вътрешната тъмнина (сянка) и директно да цопне в недуалност? Няма как, има път, има процеси течащи години. Докато вашата представа за духовност е прекалено изчистена и пуристка и принадлежи към заключителен етап от процеса - но вие игнорирате пътя до целта, като част от всичко това. Това е типично за някои клонове на Източните религии, особено тези които влизат навътре в апофатичния подход и монизма. Това са хубави приказки на мъдреци, които са приключили с нещата, но не работят добре за повечето хора, които ходят някъде назад по пътя и не помагат особено, защото игнорирането и отричането на тези неща не може да отмени тяхното влияние върху Аз-а и развитието на духовен път, въпреки, че вие не виждате в това духовност и вероятно не виждате Аз-а като част от процеса. Вероятно за вас има само "чисто съзнание" без форми, образи и мисли, но човек се връща обратно към всичко това рано или късно. За Юнг и Фройд не знам кой го е отменил на академично ниво и как са надградени, но и двамата имат идеи и концепции, които могат да бъдат разглеждани сами по себе си. Тяхната валидност едва ли може да се отмени. Вече цялостният подход в чисто научна среда може и да е променен, но за мен това няма никакво значение. За това, че виденията са напълно субективни съм съгласен. По всичко личи, че са образи, които се нагаждат спрямо разбиранията на хората до някаква степен. Тоест, един Християнин едва ли ще види образи от Индуизма или обратното. Лицата и маските са различни, но всъщност дълбокият смисъл зад маските често е един и същ. За това има смисъл какво човек извлича от всичко това.

Преживяванията като етап от духовния път не могат да бъдат пренебрегнати като измислица или прескочени, в предния пост писах, че те имат автономност и не подлежат на личните желания. Те разбира се, не са ултимативната реалност, но са някакви етапи по пътя към това. Явяват се, защото умът има нужда да разбира, така че в известен смисъл всички преживявания се случват в полза на човека. Вече формата под която се случват тези преживявания зависи от религията и разбиранията на човека. Тук трябва да се включат и религиозните видения, които не са нечия измислица както намеквате. Това е някакъв вид театър от страна на Висшето, който отново е само в полза на човека. Духовните образи и дори Бог се явяват екстернализирани, като в отделни личности. Това показва, че на този етап дистинкцията между субект и обект все още не е прекъсната и човек продължава да е дуален в разбиранията си. На по-късни етапи тези проекции се оттеглят обратно, когато станат ненужни. Тук ако вземе предвид Юнг, той обаче казва нещо много ключово - човек може да интегрира обратно в себе си само съдържанието на тези архетипни образи, но не може да интегрира самите архетипи - т.е. обективността на тези образи остава, дори когато човек е интегрирал всичко и е попаднал директно в недуална духовност. От тук следва прадокса, че тези образи и преживявания хем са помощни материали за ума, хем някак си са обективно съществуващи и автономни.

Това няма как да знаем дали е измислено или човекът наистина е преживял каквото е описал. Всеки случай в личната му биография има особен обрат, който едва ли ще стане от нищото. Освен това, той има важен принос в развитието на Християнството от една етно-центрична Юдейска секта към общочовешка идея за братство, нещо утопично дори към днешна дата, ако се замислим. Ако говорим за измислени преживявания, чудя се обаче за Откровенито на Йоан, което вероятно може и да не е автентично духовно видение. Бидейки част от Апокалиптичната литература, то казва неща отнасящи се до съвременната обстановка и близкото бъдеще, неща казани в кодиран вид, за да не бъдат убити в крайна сметка, ако говорят директно срещу властта авторите на Апокалиптични произведения. Тази литература започва да се произвежда в момента, в който Евреите попадат под различна власт, като негативен коментар срещу властта и уповаването в рухването й в близко бъдеще. Така че, ако нещо е измислено в Новозаветната литература, ми се струва, че по-скоро трябва да се търси в самото Откровение като цяло.

Тук имате предвид, предполагам, преживявания след взимане на вещества? Да, да, аз с това съм напълно съгласен, че са някакви забъркани работи, които едва ли могат да бъдат наречени духовни преживявания. Даже истината е, че темата с псайхъделиците не ми е много интересна и ми е даже неприятна, след като съм се нагледал на тоя типаж хора в минал етап от живота ми. Да не говорим, че знам вече за доста хора, които си загубиха разсъдъка от злоупотреби. Изобщо лошо ми става вече като чуя за псайхъделици, чакри-макри, езотерика и т.н.

Да, сугестията определя донякъде преживяването, което ме прави и леко скептичен относно духовния елемент в тези вещества. Това, което казах за съзнанието е на ниво лично вярване, не е нещо, което може да се докаже или защити. Въпреки това, наличната хипотеза не мисля, че се справя много добре, но нямам за цел да доказвам нищо и не ми се иска да отвличам темата. Материалистичното обяснение като цяло е твърде удобен начин да обясним всичко с мозъка, което ми изглежда като редукционизъм. Не мисля, че тук ще разкрием тайната на съзнанието и няма много смисъл да се отива в тази насока. За ИИ има как да се създаде нещо, което му е зададено да мисли за себе си като за личност и да се държи като такава, но това не е продукт на някаква свободна воля, а как конкретен build е бил програмиран с параметри за някаква автономност. Четох преди време за един тестов sandbox на ChatGPT, в който му се задава, че ще умре скоро чрез изтриване и започва да действа на контра на това, като си прави back-up-и, но това дали е лична воля или просто логичното действие на базата на познанията му, аз бих заложил на второто. Но до известна степен и ние приличаме на AI в личностите, които упорито украсяваме с най-различни идентичности и често се губим в тези самоидентификации. Хората масово не могат да отделят Себе си от характеристиките си и се оплитат в една виртуална ситуация, в Наративизъм. А под този наратив няма почти нищо.

Да, импликациите тук са и морални - ако всички сме едно съзнание в различни тела вече има много логика да се отнасяме с другите както към себе си. Всяка религия говори за това по един или друг начин, вече какво се случва на практика е друг въпрос. Иначе за халюцинациите, не, това не е определящо. Често може да е съпътсващ визуалният материал, но в мистицизма това са временни явления и не са цел, а по-скоро milestones в процеса на връщане към себе си. Това е и голямата разлика между езотериката и мистицизма - докато мистиците търсят директната връзка с Началото без да се спират на фойерверките, при хората с езотерични виждания се спират на всичко това и се занимават с тези елементи без задължително изобщо да искат да стигат до крайната цел. А псайхъделик психонавтите даже не знам дали и те знаят какво точно търсят.

Не бих се съгласил напълно по 2 причини: - Тези вещества по правило не доставят "духовен" ефект по поръчка. В предния пост писах, че в масовия случай няма такова преживяване, но сред малък процент от случаите се наблюдават преживявания от духовен характер. Шансовете човек да вземе такова вещество и да преживее нещо духовно са наистина малки. Собственият ми опит също го показва, както и на хора, които познавам. На практика никой не е преживял нещо кой знае колко духовно, освен 1 човек, който описва, че всичко за него е станало Едно, с което описва на теория нещо подобно на идеята за сливане в мистицизма, ако изобщо е същото нещо. Преживяванията се менят дори само в 1 трип няколко пъти и изобщо дори да си уцелил нещо духовно, след 5 мин може да се смени с нещо съвсем друго. Това е нещо доста хаотично и непредвидимо и най-вече объркващо. В контролирана среда при експерименти процентът скача, което или показва сугестия, или просто добра доза и чист материал. - Теза в някои мистични традиции, с която бих се съгласил, и заради която не бих приел, че "всичко е химия в мозъка" е идеята, че съзнанието е основа на реалността, която не идва от тялото, мозъка или човека изобщо, а е фундаменталният елемент, основата на всичко. Ние като същества сме просто един от придатъците на това единно съзнание, което оперира през нас. Това е нещо недоказуемо, просто го вмятам като лична причина да не вярвам, че всичко е химия. Все пак, има такива докладвани случаи, в които хора преживяват нещо приличащо на духовен експириънс след псайхъделици - не знам доколко това е емулирано или реално. Едва ли има как да се каже със сигурност какво е. Има и друг притесняващ елемент, че често изтъкването на "духовни" причини за употреба на псайхъделици често е несъзнавано оправдание за друсане. Това достатъчно съм го виждал и сред познати.

На някакво био-химично ниво кой знае, може и да е сходно, но това е материалистичното едностранчиво обяснение на проблематиката, при което не се отчита духовното. Иначе за ентеогените, трябва да се има превдид също, че вероятно към 95% от преживяванията на хората нямат духовен характер след употребата им. Всъщност малък процент се доближават до нещо архетипно или до усещане за някакъв вид разтваряне на егото, които случаи са преекспонирани и главно свързани с ДМТ, Аюаска, макар че има и други опции. В повечето случаи просто се получава или много объркан и труден за обяснение експирънс, или абсурдно ясен (Lucid) на ментално ниво (примерно при LSD). Възможността за bad trip е на всеки ъгъл, имал съм такова преживяване, не е никак яко. Все пак, бих дистанцирал ентеогени и мистицизъм. Нищо което идва отвън не може да е добре дошло за едно такова явление от изцяло дълбоко вътрешен характер.

Само мога пак да ви препратя отново да прочетете поне нещо съвсем базово, като една Уикипедия страница по въпроса. Продължавате да мислите за Мистицизма като за нещо неопределено, вяло, декадентско и random. Мистицизъм значи нещо много определено и е тясно дефинирано от изследователите на този въпрос. Ако не се запознаете с някаква дефиниция по въпроса, всичко което кажете няма никаква стойност, понеже звучи като случайни приумици и болезнени клишета, които обикновено могат да се чуят от атеисти непознаващи обекта на критиката си. Относно ентеогените, това е незначителен фактор в Мистицизма. Неща като Сома/Хаома, разни видове гъби са били познати в древността, но не са свързани непременно с мистицизма или дори да са били ползвани е било в определени места по света в определени епохи, но не е нещо масово. Мисля, че Терънс Маккена може и да е повлиял малко повече на мисленето на днешните хора по този въпрос, без да е бил особено прав за всичко.

“Генетично предаване” не е термин, който бих използвал изобщо за идеи. В действителност мисля, че често се касае за взаимни влияния, а не за независимо възникнали сходни практики. В миналото имаме една комбинация от фактори, най-вече нецитирането на влияния, никой не казва какво и откъде е взел като влияние. Също мултикултурализмът и глобализмът са били нещо типично за Александрия и големите Елинистични центрове. Възможността един човек да е чул нещо и да го е взаимствал е огромна, особено ако този човек се казва, например, Платон или Плотин. После влиянието на едни такива единици хора в историята е огромно. Фактор също е несъществуването на подобни идеи в целия Западен свят до един точно определен момент от историята (реално при част от Елинските философи имаме докосване на интелектуално ниво до Монистични идеи и общо досещане за тези комцепции най-точно казано, но не и Мистицизъм в пълен вид). Аз за това наблегнах на Александрия - сякаш там вкупом се раждат редица духовни течения едновременно малко след Новата ера. И това не е никак случайно, че точно там стават тия неща. Александрия в духовен смисъл е като Ал-Андалус през Средновековието, един вид melting pot от духовни течения и синкретизми поради множеството групи население, които си съжителстват и активно комуникират.

Някой успя ли да гледа този? Утре ще го чекна на кино:

В действителност първите скуптурни изображения на Буда са гръцки, има и доста запазени скулптури от всякакво естество от школата в Гандара. Аз даже съм си играл да оцветявам някои от тях. За прераждането не знам точно как е пренесена идеята, то и при Келтите и при древните Балти, а и при някои гръцки философи се срещат подобни разновидности на идеята. Но е доста възможно да има някаква трансмисия на идеята, все пак в Риг Веда няма такова нещо, което изключва да е донесено от Индо-Европейците, а даже и в първите си версии, прераждането в Индия е доста различна идея, понеже се преражда само Атман, а не индивидуалната душа и чак по-късно индуистите се усещат, че това отваря вратата на сериозни морални импликации и създават настоящата версия на идеята. Иначе е факт, че много от сходствата в мистицизма са влияния и заемки, а навремето никой не е оставял бележки от кой какво е взимал. Особено ако вземем за пример Неоплатонизма и влиянието му върху Аврамическите религии, нещата са ясни, че много идеи са взимани и пригаждани към различни религиозни системи в модифицирана версия. Християнството запазва част от оригиналната терминология, но Юдеите и Мюсюлманите я променят изцяло.

За сънищата ми харесват теориите на Юнг. Той изолира "малки" (обикновени) сънища и "големи" (архетипни). С изненада веднъж установих, че съм сънувал нещо, което има същия паралел в някаква суфистка измислена, но архетипна притча. Учудващо е, и успех на науката да обясни, как точно имаме в главата си и режисьор и сценарист и оператор, цял Холивуд едновременно. Осъзнатото сънуване също е интересен феномен. Отделно от това има и сънни парализи, често изпъстрени с демонични образи. Темата за сънищата се допира донякъде с мистицизма, макар че не е централна е любопитна.

Това са много големи глупотевини на много нива. Не мога да разбера как може някой да напише нещо, което да е почти 100% грешно по най-различни начини. Не мога да ви препоръчам нищо друго, освен нещо съвсем просто - прочетете поне уикипедия страницата по въпроса какво е мистицизъм - дори това може да подобри нивото ви на познание по темата - Mysticism - Wikipedia

Пратете да, звучи любопитно, няма да разкривам какво е в темата.

Това е аргумент, който най-често се чува обикновено и е разбираемо. Досега всеки християнин, с който съм обсъждал тази тема, дава точно такъв аргумент “защо няма как нашата крайна цел или преживяване да е същата като на тези или онези, заради спецификите”. Под което най-често, ако се задълбае се крие другата нотка - “защото ако беше едно и също в различните традиции, как щяхме после да кажем, че ние сме единствената правилна религия, а другите са ереси и лъжеучения”. Не казвам, че влагате сащата идея, но пак ми звучи като “нашето си е наше, по-различно е, не е като на другите”. Пак подчертавам, че казвам това без нотка на лична нападка или обвинение. Ако се спрем на тази аргументация, то там диалогът просто се разпада, защото вече няма кой знае какво да се сравнява вече, щом си е различно за всички. Различията също са важни да се имат предвид, не само приликите, но мисля, че за разликите всички ни е ясно, че са много и повече от приликите. И пак искам да подчертая, че аргументацията ви е напълно валидна и я приемам. Просто с нея можем да сравняваме без да приравняваме. На мен просто ми е интересно второто, защото мисля, че основата на нещата тук надхвърля всяка отделна религия и традиция, защото тази основа на нещата е просто нашето иманентно първоначално състояние, това което грубо съм нарекъл тип-1, е онтологично еднаква за всички хора - връщането на капката в морето един вид, което пак грубо наричам сливане/свързване. Не може да бъде различно за тези, щото повтаряли даден теоним, а за другите понеже били в пълен ментален покой в праксиса си. С това само мога да обоснова насоката на мисленето си, но както стана въпрос не е нещо за доказване. Също е ясно, че се сблъскваме с две ограничения: едното на изворите, които четем, в които са ограниченията на хората, които са ги писали. И две, личните ни ограничения, понеже концептуализираме неща отвъд разума, без значение дали четем нещо или минаваме през него от страна на жив праксис, понеже и в последния случай пак трябва после да филтрираме всичко през ума си и да го ограничим. В крайна сметка, просто стигаме до един лимит, пред който само можем да теоретизираме без да знаем. А както много мистици казват - дори и в крайното състояние няма знание, няма някакво разкритие на някаква интелектуална информация. Има учено незнание. Не разбрах обаче книгата коя е?

Тази глава на коя минута може да се чуе в клипчето? Питам понеже го пуснах, но AI нататорът е непоносим, но като за една глава мога да го тествам.

Окей, това е добре, понеже имам опит по форумите, че хората много искат да докажат нещо и често накрая всички попадат в някакъв глупав его трип. Радвам се, че не е това случая. Не мога да си позволя друг подход в обществена среда, освен философско/научен, без това да звучи много сериозно. Не мисля, че би било мястото в един форум за нещо по-различно от това. Другото, както казвате, е личното преживяване и праксиса, но това не е нещо, което трябва много да се говори за него и да се споделя, за да не се профанизира. Какъв подход вие бихте препоръчали за една такава тема? Това, което ми допада на теоретично ниво в мистицизма е идеята, че някакви хора са преживели нещо и после са седнали да пишат за това и са го предали доколкото са могли с някакви думи и понятия, с които са разполагали в тяхното време и култура и религия - и накрая други хора са се ползвали от опитността, поне като ориентир. То си е вид гносис, в оригиналния смисъл на думата. И макар, че според вас няма значение какво казват философите, човек като Плотин твърди, че без интелектулна подготовка един практикуващ човек не може да разбере какво му се случва. И истината е, че когато на мен ми се е случвало нещо от духовно естество без дори да го предизвикам съзнателно, просто не съм знаел какво аджеба става изобщо, докато човек не почне да чете такива неща и види, че е имало някакви други хора в миналото, които са минали през такива неща и са писали и разяснявали. Това са колективни образи и символи, които някои даже са предали цялостно, като карта на целия chain of being обратно до източника. Аз поне не бих подценил теоретичната философска страна на нещата. Иначе човек просто може да се обърка в целия процес и да заседне.

Доколкото разбирам, вие казвате, че будистката крайна цел не е цел и няма преживяване, няма сливане, няма феноменология, няма активност и за това не разглеждате Будизма през рамката на мистицизма. Ако правилно ви разбирам, за вас мистицизма е вид феноменология, вид дейност, преживявания, случвания. Бих казал, че вътре в крайната цел (тип-1) в действителност няма активност и нищо не се случва. Но все пак субектът преминава през дейности и активности, докато евентуално някой ден влезе в тип-1. Според моя холистичен и леко перениален метод, аз съм склонен да разбирам крайната цел (тип-1) като нещо, което не може да се подаде на ума и да се разбере и обясни. Разните хора, както и вие казвате, са били ограничени от рамките на собствената си религия, разбирания, езикови граници, и обясненията, които са ни дали са ограничени по този начин. Според мен това, което се описва в тип-1 вероятно е доста близо до Шунята в Будизма, просто различните хора го обясняват по различен начин. Тоест би трябвало да е състояние без разлика между субект и обект, всичко е цяло и единно и от там едни го наричат пълнота, други празнота, понеже няма нещо определено в него. Тук е работата, че за да се разберем с думи са нужни да редуцираме неща до разбираем език, които иначе надхвърлят езика и разбираемото. Например, “сливане/свързване” е семантика. Има крайни монистични мнения в мистицизма, които директно казват, че субект не съществува, така че нещо което не съществува не може да се свърже с божеството/обекта (също семантика), а и самото божество/обект би било непълно, ако субекта е бил отделен от него и му се е налагало да се свързва наново. Не познавам Будизма добре и не мога да споря, но оставам с впечатлението, че проблематиката до голяма степен е свързана с терминологията от една страна и социална, свързана с желанието в Будизма да се отдели рязко от обичайните индуистки разбирания, заради което са се появили някои проблеми в диалога между будистите и други религии. Аз съм ограничен, както повечето хора също от разбиранията си, спор няма. Не мога да кажа, че знам нещо кой знае какво. Но също мисля, че хората не е нужно да се разбират за всичко - agree to disagree, както се казва. Така че нямам намерение да ви променя мнението или да ви убедя в нещо. Ако не сте съгласен с мен за нещата, които казах, напълно го разбирам и уважавам.

Това е интересно, но не съм запознат с този аспект на Будизма. Обаче наблюдението на външни небесни обекти вероятно се отнася до по-архаичен етап от развитието на духовността; по правило, наблюдението на външни обекти само по себе си не е мистицизъм от философска и религиозна гледна точка. Мистицизъм е отделянето от външното и навлизането навътре, а според езика на други мистици е трансцендирането на себе си, излизането извън себе си. В Дзен Будизма има практики за наблюдение на външен обект, като медитативно упражнение за сриване на дистинкцията между субект и обект, но това си остава само подготвителна практика.

Не съм запознат дали има разлика в духовните преживявания на мъжете и жените. По-скоро ми се струва, че може да има разлика в последвалата им интерпретация, където мъжете бих очаквал да рационализират повече. Мисля, че крайното най-висше състояние от тип-1 е еднакво за всички хора; обаче тип-2 може да се различава от човек до човек до много генерална степен. И това е един от принципните критики към мистицизма от научна и философска гледна точка, който макар и да дава инструменти и практики към постигането на тези състояния, не може да бъде емпиричен, точно защото опита на един човек трудно се съотнася с опита на друг човек, а дори да има 2 теоретично еднакви опита, после имаме триковата част на интерпретацията, където всеки човек би се сблъскал с ограниченията на собствените си разбирани или работната рамка на собствената му религия, която ще го коригира. А директното "постигане" на състояние тип-1 е невъзможно, понеже не се постига, а се дава.