Borova gora

Данаил Попов умира през 1909г. През 1925г. няма как да е говорил със свещеник Георги Антипов. Подобен текст обаче има: В 1925 г. известният историк Данаил Кацев - Бурски идва в Ловеч да търси истината за последните дни на Левски. Среща се и с поп Георги и същият му казва: „Да знаеш, че Левски не е предаден от поп Кръстю. Залавянето на Левски е от жена, която се е изповядала пред мен. Аз няма да ти кажа коя е, защото тя чрез мен се е изповядала като пред Бога. Като умра, ето тефтерът, всичко съм записал в него. Ела и го вземи, и го прочети.“ ........................... Данаил Кацев - Бурски: Негово Преосвещ[енство] епископ Максим Браницки, ми съобщи: – Тоя, който ви е казал, че поп Георги е бил аргосван, не ви е казал право. При мен идва г. Димитър Пъшков и ме моли да въздействувам на поп Георги Антипов да престани да говори глупости – че поп Кръстю не бил предал Левски и, че знаел имената на истинските предатели." Поп Георги: ... И х[аджи] Мичо ми троши на времето прозорците... Кой им е виновен, като нямат българска кръв в жилите си и съвесть в главата...“ - хаджи Мичо е вуйчо на Георги Хашната, съпруг на Величка.

Аз също да попитам, а защо пък да не е знаела Величка Хашнова? Нея всички историци я подминават доста дълго, дори не е ясно защо е арестувана, нито защо името й не е в списъка на Хамди паша, защо е пусната от каймакамина, защо й е разрешено да отиде до София и да се види с брат си в затвора... Но само от тези факти се вижда, че ролята й никак не е била малка плюс, че първа разнася клеветите срещу поп Кръстьо, едва ли без умисъл, и също създава интригата с подхвърлените писма. Много ми е омръзнало тя да е един от най-подценяваните псевдо-герои в нашата история, който дори и поборническа пенсия е взимал когато брат й идва на власт. За лирите дето му пращат в Диарбекир и на другия брат в Одеса няма да задълбочавам, а иначе 100 накуп гроша не са имали на ръка според Попхинов... Имам причини да мисля, че Хашнова би могла да е знаела, първата е спомените на Мария Сиркова. Може би не най-точния, но твърди, че се видяла с Величка в нощта на Коледа на път за черквата и й съобщила, че Левски е у дома й и иска писмата, които уж поп Кръстьо написал. Дяконът ги заклел никому да не казват, че е в дома им, но излиза, че още същата вечер, когато била с жената на Латинеца, Сиркова казала на Хашнова... Тя пък нещо увито в кърпа й дала, ама недостатъчно, та на другия ден се наложило все пак Левски да мине покрай нея, сякаш да й потвърди, че е в Ловеч... Може да е била ядосана от срещата с него, може да е имало спор за пари и документи, вероятно я е разобличил и за лъжите към попа, след което тя може да се е поразшетала, да изтичала до роднините Сиркови да научи това-онова от тях за гостенина им... После конака и потерията. Е, след което всички знаем, че Сирков оттам-нататък залък не сложил в уста, а само мастика, той си знаел защо... Второто, Хашнови са роднини и на Латинеца, който е знаел отрано, че Левски ще спи при него в Къкрина и отишъл да отвори ханчето, да е подготвено. Кой е казал, че са нямали уговорка комитетските роднини да си съобщават един друг ако Левски се появи в Ловеч? Те също са били нащрек за Апостола, не само турската полиция... Предвид, че ролята на Латинеца в залавянето остава съмнителна, писала съм в тази тема защо, бих повярвала, че е бил на страната на роднините... Последно, Христо Полуканов изпраща Левски от къщата на Величка, той не оставя спомени, но е документирано, че дори много мрази да го питат за този ден и за Апостола. Любопитно е защо? Писала съм го, в ханчетата и кръчмите е имало доносници, шпиони, може някой от тях също да е изиграл роля, но също така не съм и склонна да подценявам Величка Хашнова.

Аз затова написах, че задава въпроси, не отговори Интересна гледна точка, за съжаление са спестени изворите, които водят към "първи вариант", "втори вариант" и т.н. И какво вече написах, моето търсене бе за информация бе във връзка с упоменатите убийства, дали тайната полиция на организацията и Левски са били наистина замесени в тях... С Incorrectus имате добри обобщения по въпроса и за момента няма какво да прибавя към тях

Пропуснах да допълня, за да е коректно, предишния ми пост за Ангел Кънчев е от статия на Йордан Василев, д-р по история (има много неща, за които не му вярвам, но исках да намеря повече информация убийство или самоубийство е смъртта на Ангел Кънчев предвид прочетеното в http://zora.freeservers.com/smarta.htm) : https://bulgarite.site/dvete-versii-za-smartta-na-angel-kanchev-na-5-mart-1872-g/ , а същата статия е препечатана и тук: https://pan.bg/view_article-12-379410-dvete-versii-za-smyrtta-na-angel-kynchev.html При всички положения излиза, че Левски не е бил информиран за убийството на Стоян Пенев и не е взето неговото съгласие, това по темата, която водим тук защо има няколко убийства, приписвани на организацията преди залавянето му, а после не е разпитван за тях от Извънредната комисия...

Много четох извън популярните статии, вече никой не е надежден за мен, но интересни въпроси има тук: http://zora.freeservers.com/smarta.htm

Бях любопитна и попаднах на статия, според нея убийството е на 16-ти юли, а писмото до Каравелов е от 03-ти август. Ако вече е действала тайната полиция, не е ясно това или убийството на отец Паисий е имал предвид Дякона в писмото. Затова пък за Русенското убийство през пролетта, малко по-горе в мой пост, съвсем не е ясно дали е искано разрешение от него, по-скоро самоуправлението на комитетите по този въпрос ми се струва, че му е дало повод да въведе тайната полиция като практика, както и съгласуването на всичко с него. Но защо и за Лясковското убийство не е разпитан от Извънредната комисия е загадка... От друга страна, статията се разминава със спомените на Христо Иванов-Големия: https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/ubivat-chorbadzhiiata-vasil-kozlev-zadeto-e-predal-levski-liaskovskata-sleda-v-zorata-na-bylgarskiia-revoliucionen-terorizym-snimki-426827

Започва 1872 г. Апостолът на Букурещкия таен революционен комитет - Васил Левски продължава да кръстосва поробена България и да основава комитети. Негов първи помощник е родения в Трявна Ангел Кънчев, който още не е навършил 22 г. В началото на годината той се намира в Русе по комитетски дела. На 16 февруари в града пристига Стоян Пенев – словослагател в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ. Пред свои познати се хвали, че е взел 50 лири от валията за някаква тайнствена работа, която само той може да свърши. Не казва каква е, но в същото време се хвали, че знае кои са дописниците на Каравелов и може да ги окачи на въжето. Русенският комитет има функциите и на тайна полиция, която да ликвидира предатели. Поради това на Никола Обретенов, Георги Икономов, Ради Иванов и Това Кърджиев е възложено да убият Стоян Пенев. Те изпълняват своята задача на 16 февруари. (Според издадения смъртен акт смъртта на Стоян Пенев датира от 1 март с. г. и в него се посочва, че е умрял от болест.) Според Антим І, който освен свещенослужител е и масон, става въпрос за наказание на извършител на правилата на ложата, за какъвто е посочен Стоян Пенев. Той е взел пари и от братята си с обяснението, че те ще бъдат използвани за българското освободително дело, но си ги е присвоил. Поради това е осъден на смърт и екзекуцията е осъществена от Ангел Кънчев, който също е масон. Впоследствие обаче и спрямо него се поражда съмнение, че е взел парите, дадени на Стоян Пенев и затова е обявен за отлъчен от масонската ложа и спрямо него е организирана акция, която да го дискредитира пред турските власти. От прочетеното излиза, че всъщност убийствата на комитетите са повече и май-май не винаги са взимали разрешението на Апостола за тях, вероятно е и една от причините той да побърза да създаде тайна полиция, която да съсредоточи в свои ръце изпълнението на такъв тип решения и то след като са взети с неговото съгласие.

Убийството на Васил Козлев е разследвано успешно заради предателство и приключило на място с присъди като на разследващите от турската полиция е било ясно, че има комитет и т.н. Затова ми е странно, че в документите, които имаме за Левски пред съда, той не е разпитван за него, а само за убийството на Стойчо Гиргинов. За убийството в община Елена дори не се съобщава името на жертвата и не е сигурно, че има общо с организацията, но са имали съмнения, което навежда на мисълта, че и за него би трябвало да попитат Апостола. Но не са. Странно. За хаоса в хронологията... може би за Ахмед Хамди по-важното е било друго, кое е то според Вас?

Тук не ми се струва важна хронологията, най-вероятно Вашата хипотеза е близко до истината. Въпросът е защо не са ги причислили към сметката на организацията, присъдите на осъдените биха натежали още повече...

Аз посочих страницата само за удобство, за да бъде намерена бележката по-бързо от четящите, иначе исках да кажа, че тази информация е от няколко години. Ако приемем, че далият първи сведения за организацията още след убийството на Стойчо Гиргинов е от Ловеч, защото комитетът там пострадва най-много, значи не е много сигурно, че във Влашко са прихванати писмата, със сигурност са имали издайник и в Ловеч. Още нещо ме вълнува, по всички документи свързани с бесилото и изповедта пред поп Тодор Митов, Левски изказва съжаление за убийството на Стойчо Гиргинов, признава го като грях, но никой никъде не споменава в този момент да е признал и поискал опрощение и за убийството на дякон Паисий, за което е дал заповед на Общия... Отделно, аз съм си запазила тази статия заради следните детайли, които обсъждахме в тази тема, дали има повече убийства или опити за убийства на организацията от вече известните или са им приписани още няколко: "– за убийства, предприети от комитетски дейци през лятото на 1872 г. с цел събиране на парични средства за закупуване на оръжие или изпълняване на смъртно наказание за предателство, повечето известни като факти за изследователите от други извори: убийството в Орхание на наместника на ловешкия митрополит10; убийство в района на Търново на мъж, докато спи в къщата си11; убийството на слугата на ловешкия чорбаджия Динчо Памукчията (Денчо Халача)12; още едно, досега неизвестно убийство в община Елена13; неизвестен досега опит за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ловешкия митрополит“ 10 Дякон Паисий – наместник на ловешкия митрополит Иларион, убит от Димитър Общи 11 Вероятно Васил Козлев в Лясковец, убит по решение на Лясковския комитет на 14 юли 1872 г. 12 Стойчо Гиргинов – убит от Васил Левски и Вутьо Ветов на 14 август 1872 г. 13 Нахия Елена 14 Вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков) – сестриник на Иларион Ловчански, откъдето получава и прякора си Иван Владиков Заповед на великия везир Мидхат паша до управителя на Дунавския вилает от 25 септември/7 октомври 1872 г. „Неотдавна революционно настроени [лица] са основали във Влашко организация, която нарекли Български таен комитет. Основният въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е, че тези [комитетски дейци] са извършили според дефинициите на закона убийства в Ловеч и по други места и [затова] е необходимо при всяко положение убийствата им да бъдат разкрити, като се проучат всички техни действия и местата, където са се намирали. Дори и тези убийства да не са пряко свързани с революционната дейност на комитета...“

В моят архив тази информация за прихванатите писма е в документ, който прилагам, страницата е маркирана като 153-та. Levski.pdf

Дали Анастас Попхинов би бил съгласен с това? Диарбекир 1873 г. юни 1-ви: "Всичко, що сми вършили братя, сега разумех, че хората го вършили за свой интерес, знам, че на тебе не ти е познат М. поп Л.(Марин Поплуканов), но ази ви казвам, че парите, дето се внасят в Ловеч на М. (Марин Поплуканов). Поп Л. (Лукан) 100 гроша няма накуп също и братията му. Докато бехми в София, 5 лири му испратиха, като стигнахме в Цариград още 15 лири му пратиха и сега писа още за килира да му пратят." Тези пари нерде комитетски, нерде за "специални заслуги", а може и от двете да са, след като ни баща му, ни братята на Марин Поплуканов са имали 100 гроша накуп, пък изведнъж лири му пращали редовно да се издържа, да не разчита само на дажбата отпусната от Султана, а и по-малкият му брат стига до Одеса и учи там без финансови притеснения...

За убийството на дякон Паисий всички знаем. Моят коментар няма нищо общо с него, той е по повод новоспоменато убийство в Елена и опит за покушение, които не са известни, но са приписани на организацията съгласно новите документи от линка на Киров на стр.51: "както и още едно неизвестно досега убийство в Елена и също неизвестен опит за убийство или покушение срещу Йованчо..." както и в документ 3 на стр. 74, в него се споменава и мъж в Равитче... От една страна изглежда реалистично да се приеме, че и те са дело на организацията, Sir е посочил защо. Но няма споменаване в писмата на Левски за тях, нито в спомените на комитетските дейци, както и на никого по време на процеса не е потърсена сметка за извършеното, което е необяснимо. Дали защото са открити истинските убийци и те нямат общо с комитетите?

Има едно НО относно "едно убийство (на мъж в община Елена) и едно "покушение" (на Йованчо, наместник на ловешкия митрополит), които от други източници не са известни." Ако убийствата бяха на организацията, Левски би трябвало да е дал съгласието си за тях, може би дори да е участвал лично. Той е заловен, няма начин на разпитите пред комисията да не му зададат въпроси за това убийство в община Елена и за покушението... Разпитван е за всичко, защо биха пропуснали да го питат за тях? Няма начин ако е имал нещо общо с тях те да не са описани и в присъдата му, тя би натежала още повече... От архивите се вижда, че и никой друг от заловените не говори за тях, нито е разпитван, дори и Димитър Общи не ги споменава...

Само да припомня без да твърдя, че той е първият от предателите, Иван Драсов не е бил "света вода ненапита", за какъвто успешно се е представял: "Бяхме тръпни и седяхме като над вода. Хеле никой не потърси Николча. Мислеше да бяга, но къде? Хашнов и Луканов бяха ергени и не избягаха. Оставиха се да ги вържат. Иван Драсов избяга още след Богородица, защото беше богат и Али чауш и Стамбоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари, ама и двамата бяха ергени." - спомените на Мария Сиркова.

При Драсов има и личен мотив, Стойчо Гиргинов преди това е служил при него и може да го е чувствал близък, да иска да отмъсти за него, но пък заради един предава всички, целия комитет, все пак е възможно... Интересното е и твърдението на поп Кръстьо, че кръвта на момчето все още вика за възмездие, а Левски отдавна е бил обесен. Дали пък и още някой не е бил замесен в самото убийство? По-скоро кой праща Стойчо вътре в къщата и с каква цел? Както и предупреждава Денчо, който взема мерки като изпраща семейството си в Троянския манастир... Някой сякаш прави постановка на Апостола за да го "издъни" за рекетите над богатите, с които вероятно не е бил съгласен и е искал, надявал се е по време на самия обир да бъде хванат. Може би него е имал предвид поп Кръстьо като пише, че кръвта на момчето вика за възмездие. Иван Драсов? Ако той е изпратил слугата да залови и предаде Левски насред обира, Гиргинов би му се подчинил... Драсов е имал и информацията какво е планирано, помагал е уж при подготовката...

Но да приемем, че Драсов е издал всички след убийството на слугата на Денчо Халача, включително Поплуканови, тогава те би трябвало да са се досетили за това, например Мария Сиркова отбелязва колко приказки е имало около бягството му и въпреки всичко Марин Поплуканов и Пъшков му остават приятели до края т.е. простили са му, макар да е много за прощаване? Драсов също трябва да е знаел за снимката на Левски в Букурещ и още там да е взел едно копие преди да се върнат в българско през юни, а убийството е през август... Въпреки, че точно при него има мотив, Стойчо Гиргинов преди това е служил при него и може да го е чувствал близък, да иска да отмъсти за него, но пък заради един предава всички, целия комитет, не е просто...

За Къкрина почти съм подредила пъзела, много бавно, но информацията постепенно си зае мястото и героите са на местата си в цялата картина. Но много трудно ми е да посоча кой слага началото на голямото предателство на самата идея, на организацията, на Ловчанлии през есента и защо? Един от тях - от Ловеч, познаващ комитета добре, а за комитета в Букурещ да помислим дали Левски не му е разказал в детайли...

Да, интересното е, че предателството не е мотивирано от Арабаконашкия обир, плюс че не е насочено само към Апостола, а към цялата организация и към всички членове на Ловешкия комитет т.е. мотива не е лично разочарование от Левски, друго е, а не е и паричната награда, тя е обявена по-късно... Питам се и къде е снимката на Левски след залавянето му, Йорданка Филаретова в писмо до Найден Геров е твърдяла, че на всички заловени фотограф от Самоков е направил портрети: За допълнителни сведения вицеконсулът пита Йорданка Филаретова в София. Тя е вдовица на възрожденския просветител Сава Филаретов, наричат я Госпожата. Йорданка отговаря на 24 декември 1872 г.: "От преминалата седмица се раздаде слух, че дошло с телеграфа известие до тукашното началство, какво некой си Дякон на име Асланоглу, който бил според названията на Сърплий Димитра глава на тази работа и местопребиванието му било около Пловдивското окружие, бил се хванал от турското правителство около Русе, и го карали в града ни на съд, следователно става близо 10-тина дена откак се е раздал този слух и още нищо няма да се види, но както и да е, аз любопитствувам да зная какъв ли ще да е този човек, комуто името толкова гърми, както и дали е хванат навярно." Следващото писмо на Госпожата е с дата 30 декември 1872 г. "Друго по-ново от тези работи не зная, освен че от 3-4 дена насам се очекува в града ни Дяконо (Левски), който казват, че бил уловен от турското правителство на Хърсово, като се качувал на парахода да премине на отсрещната страна, още завчера слушах, че отишли от тука заптиета да го пресрещнат, но до този час още не са го докарали. Некои казват още, че като наближи града щели да му излезнат с музиката да го посрещнат, но това не ще да е дотам вероятно, защото са се повише сокачни приказки." "От завчера - продължава тя - доведоха и фотографино от Самоков да извади портретите на всичките запрени по тази работа: който и незабавно захвана да работи, слушам, че тези портрети щели да бързат да се изкарат по-скоро и с неколко пощи да ги проводят в Цариград."

Значи предателството е по-дълбоко от подозираното, един или двама през есента донасят на полицията за организацията и нейния лидер, по-късно през декември отново предателство, този път конкретно за Къкрина... На всичкото отгоре в началото на предателствата са някои или някой, който е знаел, че в Букурещ Апостола си е правил снимка. "Донесението на Хамди паша е датирано 28 септември нов стил", а на 22 септември 1872 г. е обира в Арабаконашкия проход...

Те и на Левски сигурно всеки ден са му го обяснявали, ама не е "пропял". Може би не трябва да бъде изключван Иван Драсов. Но кой е бил съвсем близо до Левски в Букурещ и също е знаел всичко за неговата столица Ловеч? Освен Каравелов, някой от най-вътрешния им кръг...

Освен Иван Драсов, не е ли възможно поп Лукан и Величка Хашнова да са били информирани за всичко от Марин Поплуканов? Те за знаели достатъчно, участвали са достатъчно, а допълнително той може да е споделял и детайлите с тях, защото тайни от тях може да не е имал... Аз също благодаря за линка, добре дошъл е предвид някои полемики от през последните години и опити за преосмисляне значението на личността, идеите и дейността на Апостола. Написах го в пост и по-горе, да прочетеш оценката на врага, Империята, за него, струва си, много си струва

Много е интересно да прочетеш: "Димитър Дяковал, член на комитета в Белград..."; "когото намиращият се в Белград революционен комитет препоръчал на Браилския..." "основател и ръководител на революционната организация Васил Дякон Левски"; "установено и доказано, че е подбуждал с думи и дела"; "известен революционер Дякон Васил Левски"; "като се подчертава водещата роля на Васил Левски в съзаклятието"... И всичко това в телеграми до Великия везир на Империята в 1872г. В списъкът на стр. 73 наистина го няма името на Иван Драсов, нито на Иванчо Колев.

"– Когато се откри, че обирът на хазната е комитетска работа, когато Марин ловчанецът и Димитър пашкулджията бяха заловени, [и] когато властта започна да те търси, ти все в Ловеч ли беше и в чия къща се намираше? – Обикалях из пловдивските села, прекарах малко време в Ловеч из колибите в лозята по една-две вечери, защото в тия колиби нямаше никой. – Кога дойде в Ловеч и кой ти даваше хляб и ядене? – Отвреме-навреме влизах в града, вземах хляб от фурната, излизах пак вън и се криех в колибите." Аз не споря, може и в къща в селото или в Троян да е бил, но такива ми бяха впечатленията от неговите показания пред комисията, затова такива изводи съм си направила. В тях, разбира се, той е премълчал много неща, за да не издаде верните му хора, затова съм ОК с другите възможности относно това къде е бил тези две седмици преди да влезе в Ловеч. Но с това често успиване през последните дни преди залавянето наистина си мисля, че физически не е бил готов за нощен преход до Севлиево и пак ще кажа, при предателство, ще продължат да го преследват по пътищата, но повече шанс би имал да им избяга, да.

От спомените на Мария Сиркова: Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна. Заранта се поуспа. Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата." Писах по-подробно за този детайл и малко по-назад в темата-стр.38, вероятността да е бил болен, с отслабени физически сили не е малка. Две седмици е спал в ледените Ловчански колиби... Бързал е да си легне и вечерта в Къкрина, макар все още да е имало клиенти, не успява да стане и първия път когато го буди Николчо... Иначе вариантът да пътуват цяла нощ до Севлиево е по-добрият, макар че пак са щели да бъдат преследвани по пътя ако са предадени. Ако са останали в къща в Къкрина да спят, пак е можело да бъдат заловени при предателство. Но самото отваряне на ханчето след като не е работило няколко дни също е било рисково, привличало е вниманието.