nik1

Не съм твърдял че спогодба Клодиус-Попов урежда суверититета (изобщо няма документ който да урежда суверинитета) , а това че само го утвържава И аз се повтарям: Има ли протестни ноти в периода за направената анексията на новите територии с наредбата за поданството? Ако няма значи анексията устройва и е приета от съюзниците.. Анексията е факт. И българският менстрийм (и не само той) действа въз основа на това фактическо положение по отношение на новите територии ------ Аз смятам да си взема почивка от тази тема, а и няма какво повече да пиша в темата..

Не знам как и защо правиш аналогиите -Унгария е окупирана, за да се попречи на нейното излизане от войната. Такава теза нямаме и не разглеждаме. По-близкия случай според мен е този на Румъния, която спира депортацията на евреите от новите територии..

няма, но има това: https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/issue/4417/changed-repealed Има ли протестна нота от Германия и Италия, от .по този въпрос Не? Ако не , българския суверенит (за този момент и дои края на войната, т.е за периода за който говорим) върху тези територии е признат от Германия и Италия. Имаме предвиф и това, нали

И къде отидиха тези 13 хиляди еврей от Тракия и Макединия? Колко от от тях оцеляват- аз знам за единици ит тях? Държиш че в нивоте земи няаме български суверенитет (или достътъчен каквото и да значи това), добре аз няма да ти променя мнението, ОК. Моето е обратно на твоето - има достатъчен суверинет при желание на българския мейнстрийм, да не бъдат депортирани тези евреи,

Аз лично "алтернативна" теза за суверинитета при Аврамов не виждам в монографиите му, какво е имал предвид точно не знам, предположих че прави общи пожелания в стил днешен и неопределен, ако може трудната рабира (която трябва да свършим ние), да ни я свърши големия брат, , но той самия трябва да каже

Ествествено че Германия ще реагира, но какъв "натиск"има, за бога? С оръжия, със заплаха за окупация или прекъсване на дупломатическите отноиепния или с какво? Сериозно ли? България не праща войски на Източния фронт, но щом стане дума за 11 хиляди човека, изратени на смърт (всъщност става дума за българската чест), Германия е виновна.. Оправдаваме закона за защита на държава, антисемитизма, българския опортюнизъм и алчност (защото да разбиеш и национализираш и/или се облагодетстваш лично от еврейските бизнеси и имоти е проява на горните) с Германия.. Ясно.. Темата за мен е несъстоятелна и защото Италия, и Унгария (преди да е окупурана от Германия в 1944) не депортират своите евреи, а Румъния спира да депортира еврей от новите теритиории (от старите тя не го е правила) И това:

засмях се защото двамата четем и разбираме един и същ текст по много различен начин "Казусът", или "дилемата" поставена от Аврамов, както го разбирам аз е: "Няма съмнение че суверенитетът е български (според Аврамов, който го пише неколкократно в прав текст -цитирал съм и ще ги цитирам пак по-долу) и решенията и отговорностите са български, Нямаше ли да е по-добре от морална гледна точка и от гледна точка запазване на доброто име, ако мръсната рабира беше оставена на Германия" Дилемата според мен не е като на Пилат Понтийски, а по скоро като днешните Балкано-ЕС (Брюсел) дилеми, ако може друг да ни свърши трудната работа, и друг да поеме отворност вместо нас- например Брюксел или Берлин.

Само една вметка от монографията Румен Аврамов:

В този раздел на сборника намират място редица архиви, свързани с установяването на статута на евреите в Беломорието и Македония, като самото даване на поданство на населението в „новите земи“ е върховен израз на суверенитет. Поместени са двата основни правни акта, уреждащи въпроса между април 1941 и юни 1942 г. – приетият през декември 1940 г. нов Законът за българското поданство и Закона за защита на нацията. Те са гласувани преди депортирането изобщо да стои на дневен ред, но въ­веждат правила, които впоследствие ще бъдат използвани за него: загуба на поданството при изселване от страната (в частност по споразумение с друга държава) и забрана чужди евреи да го приемат. Както показват други от публикуваните документи, политиката на властите в присъедине­ните територии през този период не изключва еврейското население. То на практика е третирано като с българско поданство, което е и записано в редица административни формуляри (вж. Факсимилета). А мъже ре­довно са прибирани в еврейски трудови групи, така както се постъпва в „старите предели“. Слагането на ред в поданството в Беломорието и Македония (през май-юни 1942 г.) предшества с около месец началото на преговорите с германците за депортацията. Но уреждането на материята е вече подчине­но на една радикална визия (включваща възможността за масово изселва­не) относно бъдещето на евреите там, за които е търсен специален статут. В сборника (вж. раздел 2.3.) са поместени възловите документи в тази насока (Наредбата за поданството в новоосвободените през 1941 г. земи от 5 юни 1942 г. и релевантните членове 7 и 29 на Наредбата от 29 август 1942 г. за възлагане на Министерския съвет решаването на „еврейския въпрос“). С тях евреите са граждански маргинализирани и целта за изсел­ването им от „новите“ и от „старите предели“ е публично формулирана[2]. Публикувани са също протоколите от обсъждането в Министерството на правосъдието на наредбата за поданството, където ясно са изречени юридическите аргументи и са претегляни уязвимите точки. Крайният й ре­зултат е превръщането на евреите от Беломорието и Македония във фак­тически апатриди (хора без гражданство) – те няма как да са български поданици, а теоретично могат да бъдат само такива на вече несъществу­ващи (окупирани) държави, които не са в състояние и не желаят нито да ги приемат, нито да се застъпят за тях; когато се стига до депортирането, евреите се оказват единствените „законно“ засегнати от мярката „чужде­нци“. Приведени са публични разяснения по този статут, изискванията за ежемесечна регистрация, симптоми на съответната бъркотия в бюрократичната документация и дори в самите списъци, подготвяни за депор­тирането, където през 1942 г. евреите фигурират ту като „нелишени от югославско или гръцко поданство“, ту с гръцко/югославско или „бившо гръцко/югославско поданство“, ту като „евреи“, ту като „гръцки евреи“ или дори с квалификацията „българско поданство“. (вж. Факсимилета). В сборника са публикувани пространни изложения до царя и минис­тър-председателя (не е ясно дали те са достигнали адресатите), както и до други по-ниски инстанции, с които непосредствено след издаването на наредбата еврейските общини от Македония настояват на членовете им да се даде възможност да станат български поданици. В тези петиции еднозначно се заявява, че до 5 юни 1942 г. те в действителност са били приемани тъкмо за такива и че благоприятно решение би ги освободило от месечната такса за пребиваване в качеството им на чужденци, която при тяхното положение и при лишаването им от право да упражняват занятие се превръща в осезаемо финансово бреме. Тези отчетливо изразени ис­кания (посрещнати с разбиране дори от някои български чиновници) са съзнателно игнорирани или формално отхвърляни, при това още преди да бъде изразен германският интерес за депортация от България. На корес­понденцията по въпроса окончателно е сложен край, когато през февруари 1943 г. от КЕВ отговарят, че всякаква размяна на писма е станала безпред­метна, тъй като „предстои ликвидиране с еврейството общо в България и особено с това в освободените през 1941 година земи. Още по време на събитията от март 1943 г. юридическите решения с поданството на евреите от „новите земи“ са публично осъдени в две памет­ни парламентарни изяви на Никола Мушанов и Петко Стайнов (вж. раз­дел 4). Техен предмет е именно поданството, а не българската власт върху териториите, която не е оспорвана от никого. В речта си Мушанов показ­ва, че депортираните евреи са превърнати в res nullius (ничия собственост, безстопанствени хора) и свежда стореното до флагрантно посегателство върху правовия ред, при което без обвинения и доказателства невинни са задържани и лишавани от права. А в интерпелацията си от 22 март и в последвалите прения П. Стайнов стига до също така лапидарни изводи, доказвайки, че изградената правна конструкция не е в състояние да лиши евреите от българско поданство, защото „личността следва по право съд­бата на територията“, а „новите земи“ са присъединени от България. И така нататък http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/2146-2013-08-19-09-01-06

Раздел 2 е посветен на оформянето на замисъла за депортиране на беломорските, македонските и пиротските евреи и на държавните реше­ния, взети за неговото изпълнение. Става дума за сложен процес, който включва дипломатически контакти и интензивни преговори с Германия, законодателна и нормативна подготовка. Ключови в това отношение са въпросите за статута на териториите и за поданството на евреите в тях (вж. раздел 2.1.), които заемат важно мяс­то в продължаващите и до днес дебати за отговорността на българската държава за случилото се. Приведените в сборника документи засягат как­то чисто правната трактовка на проблема, така и фактическото положение на нещата, стоящо често на границата и отвъд нея. „Новите земи“ са завзети от германско оръжие, но за Райха те не представляват обект на дългосрочни териториални претенции, а са само инструмент за военно-дипломатическо въздействие (по време на войната и след нея) върху държавите в региона и източник на известни икономи­чески изгоди. Това се потвърждава напълно от поместената в сборника спогодба Клодиус-Попов, чиято главна цел е да предостави на Германия стопански гаранции. Доколкото се докосва до въпроса за суверенитета, тя съвсем не оспорва българските претенции, а напротив – удовлетворява ги, оставяйки оформянето им за след края на конфликта. Това е добре разбираемо, доколкото всяко присъединяване на територия (включително на „новите земи“) и прокарване на граници в хода на война има условен, временен и международноправно непризнат характер преди окончателно­то подписване на мирен договор. В цялостната си политика и пропаганда обаче българската държава гледа на администрирането на тези територии като на решаваща стъпка към тяхното бъдещо безусловно придобиване. Действията на България са изцяло насочени към елиминиране на каквато и да е двусмисленост в статута им. Представените свидетелства показват как върху „новите пре­дели“ е утвърждаван де факто българският суверенитет, прокаран в част­ност имено през призмата на „еврейския въпрос“. Във всички произхождащи от Беломорието, Македония и Пирот до­кументи, включени в сборника, настойчиво се натрапват българската държавна символика и атрибути (например печати), с които те са оформени, а бюрократичният език бързо и трайно приема, че „новите земи“ са част от България. Публикуваните архиви говорят за суверенно отношение и в редица имуществени норми: облагането с еднократния данък засяга, както показва наредбата за приложението му, българските поданици от еврей­ски произход, независимо дали живеят в „старите“ или в „новоприсъединените през 1940 и 1941 г. земи“ (т.е. върнатата през септември 1940 г. по силата на международен договор Южна Добруджа е напълно приравнена в юридическо отношение с „новите земи“ от 1941 г.); преписките за издъл­жаване на сумите по този данък се проточват месеци след депортацията на евреите; постъпленията от ликвидирането на имуществото им отива, пряко или косвено, в полза на българската държава. Приведени са статис­тически данни, според които в началото на 1942 г. евреите в страната са вече не 48 000, а 58 876 д. В самата договореност с Германия (вж. раздел 2.2.2.) открито е посочено, че България ще заплати „на глава“ за всеки изселен именно защото ще „спечели“ от ликвидирането на техните вещи и активи. А когато през май 1942 г. в Министерството на правосъдието обсъждат поданството в „новите земи“, професионалните юристи в прав текст ги третират като българска територия, върху която „се упражнява суверенитет на държавата“, и самата наредба – като привеждане на по­данството в съответствие с този български „териториален суверенитет“. Както става ясно, фактическото овладяване е пряко или косвено при­знато и отвън. Германия преговаря и сключва споразумение за депортира­не на евреите от Беломорието и Македония с българското правителство; Народното събрание одобрява спогодба между двете държави около 800 „български поданици от германски произход“ (живеещи предимно в „но­воосвободените земи“) да се изселят „от България“ в Германия ; редица от поместените архиви засягат дейността на чужди (включително германски) консулства в Скопие или Битоля, акредитирани не другаде, а в София. А според спогодбата Клодиус-Попов България поема припадащите се дъл­гове на бившата гръцка и югославска държава и на съответните им нацио­нални банки, което е класическа клауза при встъпване в суверенни права върху новопридобита територия. Документите показват, че независимо от епизодичните търкания с германците и неминуемо временния характер на новите граници, Германия толерира процеса на утвърждаване на българ­ска власт.

"Четейки архивите на депортацията" изданието съдържа 609 документа http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/2146-2013-08-19-09-01-06 Четейки архивите на депортацията Съдбата на евреите в контролираните от България територии през Втората световна война не е преставала да привлича вниманието на исто­рици и на широки кръгове в страната и извън нея[1]. Отразявал политиче­ските промени, конюнктурни обстоятелства или развитието на самото историческо познание, този интерес неизменно се е изправял пред трудност­та – професионална и чисто човешка – да бъдат осмислени във взаимната им обвързаност двата тясно преплетени разказа за оцеляването на едни и трагичната участ на други. И ако първият от тях е широко и позитивно експониран, като през годините се спори само за положителните роли, то този за депортирането от българските власти на 11 343 евреи от Беломорието, Македония и Пирот в нацистките лагери не успява да излезе от острастения дебат за вина и (не)отговорност, от частичното осветляване или от витиеватите интерпретации. При това, към обичайните политически и идеологически разделителни линии през последните две десетилетия се добавиха изкривявания, свързани с трудните отношения между България и Република Македония. Пристъпвайки към подготовката на сборник с документи от съхраня­вани в България архивни фондове, посветени на депортацията на евреите от Беломорието, Македония и Пирот, се ръководехме от два принципа. Преди всичко приехме, че събитията са част именно от българската ис­торическа действителност и наследство, че те са особено важен тест за зрелостта на обществената ни памет. На второ място, стъпихме на оче­видността, че предусловие за какъвто и да е дебат е познаването на об­стоятелствата. Преглеждайки обнародваното досега, си дадохме сметка, че немалко важни архивни документи са правени публично достояние. Но това е ставало фрагментарно или несистемно, което затруднява осмисля­нето на множество пластове от събитието и на общите му послания. Про­дължават да са в оборот и редица неистини или изопачени факти. Ето защо тук представяме случилото се възможно най-цялостно и ясно структу­рирано. Ядрото на събитието („вдигането“ и депортирането на евреите) е поставено в по-широк времеви контекст, който включва свидетелства както за годините, предшествали депортацията от март 1943 г., така и за последвалия период до произнасянето от Народния съд на присъдите сре­щу някои от изпълнителите. Архитектониката на сборника от своя страна цели да онагледи най-важните, по наше мнение, аспекти на разглеждания исторически материал. При подготовката на архивни сборници съставителите неизбежно са длъжни да правят серия от избори, в които се проявява отношението им към събитието и към документите. В подбора сме следвали правилото да поместим възможно най-изчерпателно архивните следи, свързани с възло­ви решения и факти, а когато става дума за масови и повтарящи се проце­си – да публикуваме представителни за тях документи. * На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт и германски войски влизат в страната. След бързо развитие на събитията на Балканите, на 6 април германската армия атакува Гърция и Югославия във взаимодействие със съюзниците си от пакта, като съществена част от силите й използват коридора през българската територия. С окупирането на двете държави, въз основа на споразумения с Германия и Италия, бъл­гарската армия и администрация от 20 април 1941 г. насетне започват да се настаняват в Беломорието, Вардарска Македония и Западните покрай­нини. Взаимният интерес е очевиден – за Райха това осигурява освобож­даване на военна сила за други цели; за България той е в постигането на „националния идеал“ чрез стъпване в „изконни“ земи. Към онзи момент в трите области живеят около 13 000 евреи (близо 8500 в Македония и около 4500 в Беломорието), съсредоточени почти из­ключително в по-големите градове (Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Ка­вала, Драма, Серес, Битоля, Щип, Скопие и Пирот), където от столетия съществуват добре организирани еврейски общини. Раздел 1 на сборника представя документи, които показват настъпилите след април 1941 г. про­мени в техния стопански и социален живот, както и действията на българ­ската администрация. Отразени са демографията и поминъкът на еврейско­то население, изселването на част от него от Беломорието в други области на Гърция, преобладаващите настроения сред общностите. Става ясно как евреите в „новите земи“ веднага попадат под ударите на вече действащия Закон за защита на нацията (ЗЗН), на приетия през юли 1941 г. закон за еднократния данък върху тяхното имущество и на другите антисемитски разпоредби, приети в България. Вижда се посредническата роля на Централната консистория в София, която настойчиво апелира към лоялност, превръща се в трансмисия при прилагането на мерките, но и се мъчи да установи общуване между евреите от „старите“ и от „новите“ предели на страната. Документите регистрират как педантичното прилагане на забра­ните в тези области води до стопанска парализа на еврейските общности. Приведените финансови отчети говорят за техни общини, останали без никакви приходи поради напълно замряла активност и за масова безрабо­тица, което неизбежно насочва членовете им към сивата икономика. От лятото на 1942 г. антиеврейските мерки в България рязко се втвър­дяват и в края на август е учредено Комисарството за еврейските въпроси (КЕВ). Сборникът показва отраженията на тези промени в „новите земи“: премахването и на привидната самостоятелност на еврейските общини; затягането на забраните за движение на много публични места; бързо по­тушеното недоволство на местния бизнес и на общински предприятия за­ради загубата на клиентела; задължението за носене на жълти звезди ... В документите може да се проследи влошеното икономическо положение на евреите вследствие третирането им като чужденци и съответната невъз­можност да упражняват търговска дейност, а от 29 август 1943 г. – прак­тически и на каквото и да е търговско, занаятчийско и полузанаятчийско занятие. Макар за влизането в сила на тези ограничения да е дадена из­вестна отсрочка, в навечерието на депортацията е заповядано те да бъдат изпълнени в срок от две седмици. Отразени са мерките за настаняване на софийски евреи сред общностите в „новите земи“, както и гетоизирането на еврейски квартали в някои градове като Битоля.

Държавен вестник, брой 59 от 17.III НАРЕДБА ЗА ПОДАНСТВОТО В ОСВОБОДЕНИТЕ ПРЕЗ 1941 ГОДИНА ЗЕМИ НАРЕДБА ЗА ПОДАНСТВОТО В ОСВОБОДЕНИТЕ ПРЕЗ 1941 ГОДИНА ЗЕМИ ОДОБРЕНА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3156 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 5 ЮНИ 1942 Г. ........ ........ Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1943 г., бр. 235 от 1943 г., бр. 108 от 1944 г.) Всички югославски и гръцки поданици, от небългарски произход, които в деня на влизане тази наредба в сила имат местожителството си в освободените през 1941 година земи, стават български поданици, освен ако, до 1 май 1945 година, изявят желание да запазят досегашното си поданство, или да придобият друго чуждо поданство и в същия срок се изселят от пределите на Царството. Обаче: Тази разпоредба не се отнася до лицата от еврейски произход; омъжените жени от еврейски произход следват поданството на мъжа си. ПС Моя бележка: Даването на българско поданство е проява на върховен суверенитет върху новите земи

То целият въпрос е че на македонските евреи не в дадено поданство от българска страна (както на македонските българи), защото българският меинстрийм (Забележка 1) е смятал да реши "еврейския въпрос" в Царството. И от друга страна е мейнстримът е смятал да национализира еврейското имущество и/или да се обогати лично от това решение (както и става в действителност) "Един вид - няма да дадем поданство на еврейте от нивозавладените територии за да не си цапаме допълнително ръцете"(Забележка 1) Тук Германия е непричьом - говорим за действията/бездействията на депутатите и партиите в Народното Събрание, и за това че де юре Македния става част от Царството, а евреите - де юре български поданици (както и македонските българи и албанци), защото поданството "върви" с /следва/ териториявта , но не и де факто. Как Германия е щяла да погледне и регира на даване на българско поданство на макенонските евреи е друга "бира" Забележка 1: Както и сега, така и тогава на действията на мейнстрима има опозиция - тогава опозицията е Никола Мушанов и депутати от ДП. "Спасяването на българите от еврейския въпрос" - в моралният аспект сме "спасени" наполовина ; в по-циничния аспект на 3/4, имайки предвид съотношенията на евреите от старите територии и новите територии). ПС Има две монографии по този въпрос от Румен Аврамов, който желае, може да ги прочете (за Киров главно, за Глухчо и сие имам съмнения, че ще ги прочетат)

Как се да се процедира оттук нататък? Ами като в UK, например - работи се и се преодолява културата на расизъм и расово профилиране в полицията (обучения и най-вече прочистване ако говорим за САЩ) . Полицията се извинява за расовото профилиране, това което направига много полициите в ЮК Иначе няма как да се разкъса порочния кръг

PS Open carry while White: ..Open carry while Black? https://www.nbcnews.com/news/us-news/alabama-police-suggest-black-man-killed-officer-shouldn-t-have-n940036 в по-добрия случай се случва това: Така или иначе Open carry не е за черните Защо? Ами защото полицията (всяка полиция) е консервативна общност и структура,м и културата от преди 50-60 години (когато черните са второ качество хора в САЩ) не е преодоляна в полицията А това е от FOX, който аз го харесвам. Бяла полицайка растрелва пътник в кола от която водачът бяга, оставяки колата да се движи, Единсвеното провинение на пътника е това че е черен Проблемът не е толкова в обществото, колкотото а в полицията (културата и порядките и) и полицаите .Срещу тях не "вървепе" и Обама - полицията има силно лоби и могъщ синдикат

А, "няма нищо интересно"? Я виж ако искаш и какъв е процентът на претърванията или спиранията от полицията на чернокожи спрямо другите етноси.. Аз говоря за расово профилиране, ама някой хора са като албанските реотани -загряват бавно /други изобщо не палят, предполагам че не си от последните/ Да те спират по пет пъти на ден заради цвета на кожата (в германия едина индийска бепе написала че полижаите я спират по 5 пет пъти на ден, когато отива или се връща на робота с колата си) или етноса е нормално значи, всичко е ОК.. Видите ли черните нямали право да се чувстват жертви...Всеки би се чувствал жертва. Искаш нещо интресно. Ето ти от мен интерени неща, и кажи мерси, да те е..а в чукундура https://www.youtube.com/results?search_query=racial+profiling

Аз статистката я видях още онзи ден, , а ти неправилно адресираш въпроса си към мен ("за да ме нариташ"?) вместо към тези, които спорят с мен, спорят ..Спорят със статистиката един вид.. (и после пък ти слагат плюсове, която я цитираш) Как да не се "знае официално"? Етносът не се съобщава от самата полиция ( а това не е и не нужно), но полицаите са известни на обществеността..

Хайде сега, пак се правиш на интересен.. Етническото (расовото) профилиране води до етнически предразсъдъци при полицаите в САЩ ( и не само в САЩ , етническо профилиране се прави в Германия например, но в Германия полицията използва по- малко оръжието си и няма проблемите на САЩ, плюс това , профилираните малцинства не е са компактни като чернокожите в САЩ,) Не говорим за всички полицаи в САЩ - някой са по тревожни и податливи от други, или пък са израснатали са израствали в друга (затворена) култура - има полицаи убийци на чернокожи , който са супермасисти , латиноси, арабели..

ПС

Питам какво пропонирате и за какво спорите с мен? Ако твърдите завоалирано че полицията в САЩ не прави расово/етническо профилиране, и няма случаи на ескалиране и прилагане на расово насилие от страна на полицията към чернокожи (и че въпросният случай не е такъв) то ще ви кажа че пропонирате неверни неща.. Бунтовете на чернокожи в в Америка в последните 50-100 години са резултати от убийства на невъоръжени чернокожи от страна на полицията. В много случаи полицаите не получават присъди и това ескалира бунтовете.. В този смисъл - не е вярно внушението ви че видите ли полицаите са действали един вид както трябва, а чернокожите са се взели за жертви. Въпросният Флойд е убит и душен като животно на заколение (не като " куче" защото америкаците обичат кучетата и полицията не ви убил куче) пред очите на гражданите. Това не би се случило ако човекът беше бял, и естествено случаят провокира етнически бунтове.

Не разбирам какво пропонирате Т.е казвате че чернокожите заподозряни трябва да бъдат душени и застрелвани, за да не се чувстат като жертви?

Спри се малко с глупостите https://dnews.bg/sadebnomedicinska-ekspertiza-dzordz-floid-e-ubit.html

Както към белите заподозрени и нарушители, какво неясно има в случая и подобните на него? Това какво трябва да значи? Щом са като процентът на черните нарушители и заподозрени е висок, то към черните трябва да се прилага и по-голямо насилие? Ако е така, значи става дума за насилире на расова основа. Не твърдя, че в САЩ, полицията като цяло го проявява (въпреки че като всяка полиция по света извършва расово профилиране). Въпросът тук е как полицията и администрацията да изолира тези полицай и случай при които расово профолиране се превръща в расово насилие, за да не стига до етнитески бунтове и изстъпления.. Въпросният полицай е бил фрики, долкото съм чел

Ни Хао Ма? https://money.bg/economics/trite-nay-realni-stsenariya-za-vazstanovyavaneto-na-ikonomikata-na-sasht.html Tpитe нaй-peaлни cцeнapия зa възcтaнoвявaнeтo нa иĸoнoмиĸaтa нa CAЩ Aвтop: mоnеу.bg Изтoчниĸ: іЅtосk Tъй ĸaтo ĸopoнaвиpycът вĸapa иĸoнoмиĸaтa нa CAЩ в xaoc, aмepиĸaнцитe тpябвa дa ce пoдгoтвят зa пpoдължитeлeн пepиoд нa иĸoнoмичecĸa бoлĸa, a нe зa бъpзo възcтaнoвявaнe, пpeдyпpeждaвaт иĸoнoмиcти пpeд СNN. Иcтинcĸaтa вpeдa oт ĸpизaтa тoĸy-щo зaпoчнa дa ce oчepтaвa Caмo пpeз пocлeднитe двe ceдмици нa мapт близo 10 милиoнa aмepиĸaнци пoдaдoxa мoлбa зa ocигypявaнe зa бeзpaбoтицa. Toвa oзнaчaвa, чe пpeз тoзи пepиoд oĸoлo 6% oт paбoтнaтa cилa в CAЩ e зaгyбилa paбoтaтa cи. A пoтpeбитeлитe - жизнeнaтa cилa нa иĸoнoмиĸaтa - cмъĸнaxa дoвepиeтo cи дo 32-мeceчнo дънo. Гoлeми чacти oт иĸoнoмиĸaтa внeзaпнo ce изĸлючиxa и вpъщaнeтo им ĸъм нopмaлнитe тeмпoвe въoбщe нямa дa бъдe пpocтo. Πpeдвид cъщecтвeнaтa нecигypнocт oтнocнo дълбoчинaтa и пpoдължитeлнocттa нa тoзи cпaд и пътя ĸъм възcтaнoвявaнeтo, Тhе Соnfеrеnсе Воаrd - opгaнизaция c нecтoпaнcĸa цeл, oбeдинявaщa бизнecи и изcлeдoвaтeлcĸи cpeди - cъcтaви тpи cцeнapия, c ĸoитo мoжe дa ce cблъcĸa иĸoнoмиĸaтa нa CAЩ cлeд ĸpaя нa здpaвнaтa ĸpизa. Cцeнapиитe вapиpaт oт pecтapтиpaнe нa иĸoнoмиĸaтa пpeз cлeдвaщитe мeceци дo дълбoĸo, дългoтpaйнo cвивaнe. Bяpвaмe, чe CAЩ тpябвa дa ce пoдгoтви зa дълъг път ĸъм възcтaнoвявaнe, пocoчвaт oт Тhе Соnfеrеnсе Воаrd, в ĸoятo члeнyвaт нaд 1 200 пyблични и чacтни ĸopпopaции и дpyги opгaнизaции oт нaд 60 cтpaни пo цeлия cвят. Πъpви cцeнapии Haй-вepoятният cцeнapий - в cитyaция, пpи ĸoятo бeзpaбoтицaтa нapacтвa дo 15%, ĸoeтo e peĸopд в cъвpeмeннaтa aмepиĸaнcĸa иcтopия - иĸoнoмиĸaтa зaпoчвa дa pacтe oтнoвo нe пo-paнo oт ceптeмвpи, a БBΠ нa cтpaнaтa зa гoдинaтa ce cвивa c 6%. "Aĸo aмepиĸaнcĸият бизнec ce пoдгoтви зa тoзи дълъг, изтoщитeлeн пepиoд, ĸoмпaниитe мoгaт дa излязaт oт ĸpизaтa пo-cилни. Oчaĸвaнeтo зa бъpзo възcтaнoвявaнe caмo би пpичинилo пoвeчe бoлĸa." B тoзи cцeнapий oт opгaнизaциятa пpeдпoлaгaт, чe пaндeмиятa щe бъдe пoнe чacтичнo ĸoнтpoлиpaнa oт ycилиятa зa coциaлнo диcтaнциpaнe, ĸoeтo щe изpaвнявa ĸpивaтa нa нoвитe cлyчaи пpeз cлeдвaщитe двa дo тpи мeceцa. Bъпpeĸи чe тoвa би нaмaлилo тeжecттa нa виpyca въpxy ceĸтopa нa здpaвeoпaзвaнeтo, тoвa cъщo oзнaчaвa, чe иĸoнoмичecĸитe щeти нaй-вepoятнo щe нaвpeдят нa пo-шиpoĸa чacт oт ceĸтopитe, oтĸoлĸoтo в дpyгитe cцeнapии. Πpoмишлeнocттa, ĸoятo e нaй-чyвcтвитeлнa ĸъм coциaлнoтo диcтaнциpaнe, ocoбeнo индycтpиятa зa paзвлeчeния, xoтeлиepcтвoтo, pecтopaнтьopcтвoтo и aвиoĸoмпaниитe - мoжe дa ce cвиe c 65% дo ĸpaя нa втopoтo тpимeceчиe. Tъpгoвия нa eдpo, тъpгoвия нa дpeбнo и пpoизвoдcтвoтo ĸaтo цялo мoжe дa нaмaлeят c 20 дo 25% ĸъм ĸpaя нa мapт. Дopи финaнcoвитe и бизнec ycлyгитe мoгaт дa видят cпaд или cилнo зaбaвянe. Bъпpeĸи чe pacтeжът мoжe в ĸpaйнa cмeтĸa дa ce въpнe пpeз eceнтa и дa cъздaдe пoлoжитeлнo чeтвъpтo тpимeceчиe, иĸoнoмиcтитe ca нa мнeниe, чe бeзpaбoтицaтa щe ocтaнe виcoĸa и мoжe дa нaдминe 15% дo ĸpaя нa гoдинaтa. "Иĸoнoмиĸaтa щe ce cвиe c 6% пpeз 2020 гoдинa, ĸoeтo щe oтбeлeжи нaй-гoлям cпaд cлeд 1946 гoдинa, ĸoгaтo иĸoнoмиĸaтa ce cви c пoчти 12% пopaди дeмoбилизaциятa oт Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa и pязĸoтo възcтaнoвявaнe нa вoeннoтo пpoизвoдcтвo." Дopи тoгaвa иĸoнoмиĸaтa a CAЩ в ĸpaйнa cмeтĸa ce пpexвъpли oбpaтнo в пepиoд нa миp и пpocпepитeт. Ceгa cтpaнaтa cъщo мoжe дa излeзe пo-cилнa oт тoвa, пишaт oт opгaнизaциятa. Bтopи cцeнapии Bтopият cцeнapий пpeдпoлaгa, чe пo-гoлям бpoй xopa щe бъдaт зapaзeни oт виpyca и пиĸът мoжe дa бъдe дocтигнaт дo мaй. Taзи cитyaция мoжe дa възниĸнe, aĸo пpeдпaзнитe мepĸи зa cпиpaнe нa пoĸaчвaнeтo нa нoвитe cлyчaи ce oтмeнят твъpдe paнo, пpeди ĸpивaтa дa зaпoчнe дa ce изpaвнявa. Πpeждeвpeмeннoтo paзxлaбвaнe нa пoлитиĸитe мoжe дa пpeдизвиĸa oбpaтeн peзyлтaт, ĸoeтo щe дoвeдe дo тoвa, чe мнoгo aмepиĸaнци тpябвa дa влязaт в peжим нa пълнo блoĸиpaнe, зa дa избeгнaт ecĸaлaция нa oгнищaтa. Дopи aĸo тeзи oгpaничeния ce oблeĸчaт пpeз лятoтo, мнoгo xopa нямa дa мoгaт дa възoбнoвят eжeднeвнитe cи пpoцeдypи пpeди ĸpизaтa - дo мeceц юни или дopи юли. B тaзи cитyaция тeжecттa нa иĸoнoмичecĸoтo cвивaнe щe ce зacили пpeз втopoтo тpимeceчиe. Hapeд cъc ceĸтopитe, ĸoитo ca нaй-чyвcтвитeлни ĸъм coциaлнoтo диcтaнциpaнe, тoвa вpeди и нa тъpгoвиятa нa дpeбнo и eдpo, ĸaĸтo и нa пpoизвoдcтвoтo мнoгo пoвeчe, oтĸoлĸoтo пpи пъpвия cцeнapий. Bъпpeĸи чe мoжe дa ce нaблюдaвa cилeн oтcĸoĸ - възcтaнoвявaнe c V-oбpaзнa фopмa пpeз тpeтoтo тpимeceчиe, вeчe нaнeceнитe щeти щe дoвeдaт дo pязĸo нaмaлявaнe нa БBΠ c 5,5% зa гoдинaтa. Πpи тoзи cцeнapии бeзpaбoтицaтa мoжe дa дocтигнe дo 15% или дopи пoвeчe, въпpeĸи чe cпaдът мoжe дa зaпoчнe дa нaмaлявa пo-ĸъcнo пpeз гoдинaтa. Toзи V-oбpaзeн cцeнapий зa възcтaнoвявaнe идвa c гoлямo пpeдyпpeждeниe - зaceгa тoй e нaй-нecигypeн зa пpoгнoзиpaнe. B ĸpaйнa cмeтĸa, aĸo oгнищeтo излeзe извън ĸoнтpoл, peзyлтaтът мoжe дa бъдe мнoгo пo-лoш, oтĸoлĸoтo пpoгнoзиpaт oт Тhе Соnfеrеnсе Воаrd. Дpyг pиcĸ пpи тoзи cцeнapий e, чe имa шaнcoвe зa възoбнoвявaнe нa oгнищaтa нa ĸopoнaвиpyc пo вpeмe нa cвивaнeтo, ĸoeтo дoбaвя дoпълнитeлнa нecигypнocт. Toвa e нaй-ĸoшмapният cцeнapий зa cпeциaлиcтитe, зaнимaвaщи ce c бизнec плaниpaнe. Tpeти cцeнapии "Paзбиpa ce, ниe вce oщe ce нaдявaмe нa пo-oптимиcтичeн cцeнapий, ĸoйтo пpeдпoлaгa, чe нoвитe cлyчaи нa ĸopoнaвиpyca щe дocтигнaт мaĸcимyмa cи дo cpeдaтa нa aпpил в пo-гoлямaтa чacт oт CAЩ, ĸoeтo пpaви възмoжнo пo-бъpзoтo pecтapтиpaнe нa иĸoнoмиĸaтa. Ho вpeмeтo изтичa и eпидeмиoлoгичнитe дaнни пpeдпoлaгaт, чe тoвa e вce пo-мaлĸo вepoятнo. И в дaлeчния cлyчaй, чe тoзи cцeнapий oтпaдa, бeзpaбoтицaтa вepoятнo щe дocтигнe cвoя вpъx oт 10% дo ĸpaя нa втopoтo тpимeceчиe. Kaтo имaмe пpeдвид пocлeднитe дaнни oбaчe, ниe cмятaмe, чe нивoтo нa бeзpaбoтицa в CAЩ вeчe e дocтигнaлo 10%." Cпopeд иĸoнoмиcтитe CAЩ тpябвa дa ycтoи нa жeлaниeтo cи зa твъpдe бъpзo възcтaнoвявaнe ĸъм нopмaлнoтo. "Aĸo бъдeм пocтoянни и плaниpaмe бъдeщeтo, щe излeзeм c пo-дoбpи пoĸaзaтeли", дoпълвaт eĸcпepтитe.

https://www.mediapool.bg/tramp-iskal-pomosht-ot-si-tszinpin-za-preizbiraneto-si-kakvo-pishe-v-knigata-si-dzhon-boltan-news308759.html