nik1

С една забележка: Като цяло съм съгласен , но все пак СУ-57 не е "конкурент" на F-22, най-вече защото Русия няма технологиите и възможностите - нито може да ги закупи за да създаде/произведе този двигател, с който СУ-57 ще развива свръхзвукова скорост без форсаж (което е постигнато при американските изтребители 5-то поколение,) т.e. СУ-57 няма изгледи, според мен, да стане пълноценен изтребител 5-то поколение. Защо този елемент (постигане на свръхзвукова скорост без форсаж) е определящ и критичен за изтребителите от 5-то поколение? Заради топлинната сигнатура - форсираният двигател (на СУ-57) има значителна топлинна сигнатура

Ангелкова: Чужди туристи ще декларират липса на зараза с COVID-19 за лятото https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/angelkova-chujdi-turisti-shte-deklarirat-lipsa-na-zaraza-s-covid-19-za-liatoto-303010/ (Два месеца покъсно) https://www.dw.com/bg/безгрижие-в-българия-а-броят-на-заразените-расте/a-53894332 Безгрижие в България. А броят на заразените расте. (Три месеца по-късно) https://www.dw.com/bg/безхаберие-и-откровени-глупости-как-българия-изпусна-заразата/a-54075161 Безхаберие и откровени глупости: как България изпусна заразата Безхаберие и куп откровени глупости. Затова България се озова отново в изходната точка. От пример за контрол на заразата страната се превръща в пример за нейното изпускане. Ето солената цена: На българо-гръцката граница 4 юли, събота. Един ден - два рекорда. Десетки хиляди българи се наредиха на най-дългата до този момент гранична опашка (15 км) и стоически издържаха по 5-6 часа под припека, за да отидат на море в Гърция. Същевременно бе отчетен поредният абсолютен рекорд на новорегистрираните случаи на коронавирус (182). На пръв поглед - случайно съвпадение. И с вирус, и без вирус българите очевидно предпочитат южната ни съседка пред бетонната „прелест“ на родното Черноморие. И с тях, и без тях пък вирусът очевидно си се вихри на воля по нашите земи. И все пак връзка има, при това съвсем пряка. Разликата между Гърция и България Гърция постави епидемията под контрол и сега не желае да я пусне отново отвън. Затова затвори за туристи всички пунктове по северната си граница с изключение на Кулата, което доведе до струпването на автомобили там. Забележете: Гърция предприе тази стъпка въпреки очевидните щети за собствения си туристически бизнес. Въпрос на приоритети - и на баланс между тях. Тъй че - нямаше да има никакви опашки, ако епидемията у нас не беше изпусната. А беше изпусната, защото тук, по традиция, така нареченото управление на кризата се лашна от едната крайност в другата. Първо приоритет бяха здравето и сплашването ("епидемия с невиждана ярост"; "по-добре опашки от коли на КПП-тата, отколкото кервани с военни камиони, изнасящи трупове"). После - икономиката и безгрижието ("Всеки може днес да отиде, да се прибере вкъщи, да се заключи и да си стои там. Ами пазете се!"). На много места, включително в Гърция, разхлабването на ограниченията става поетапно и планомерно. Тук ограниченията паднаха набързо и наведнъж. А поне някои откровени глупости можеше да бъдат спестени. Откровени глупости Нощните барове и дискотеките се примолиха и те да отворят и тутакси им бе угодено. Абитуриентите се завайкаха и айде на баловете (в резултат: 60% от абитуриентите в търновско училище се оказаха с положителни проби). Най-глупаво бе отварянето на стадионите, въпреки че за всички бе абсолютно ясно какво ще се случи. Докато в цяла Европа мачовете се играят пред празни трибуни, българското далечно подобие на футбол се радва на опасно струпаните един до (върху) друг т.нар. фенове. (Резултатът сигурно вече се отразява в рекордните стойности на заразата в София.) Сега специалистите повтарят, че всичко това е било грешка, но когато се вземаха решенията, тихомълком отстъпиха пред диктата на политиците - и по-точно пред един от тях. Той пък стоварва цялата отговорност върху липсата на дисциплина и отговорност у хората. „Няма угодия, като в приказката за шапката“, оплаква се премиерът. Основната отговорност обаче е на политиците. Отговорната политика означава да знаеш кое е в интерес на обществото и да го следваш независимо от нечии моментни настроения. Нашият случай не е такъв. Тук управлението е безхаберно, некомпетентно, малодушно и непрекъснато нагаждащо се в опит да се хареса на всички. В изходната точка Затова сега се озовахме пак в изходната точка и от пример за контрол на заразата се превръщаме в пример за нейното изпускане. Така обезсмислихме първоначалните страдания и лишения. При това своята икономическа цена имат не само ограниченията на карантината, но и тяхното безразборно и нелогично отменяне. Безхаберието също се плаща. Защото данните за епидемията у нас се следят внимателно и в страните, от които очакваме да дойдат туристи. В резултат България започна да изпада от списъците на безрисковите страни и да влиза в забранителните списъци, а чартърите с туристи почти секнаха. Слънчев бряг е празен като символичен контрапункт на пълните стадиони. Или обратното.

Изобщо не е правилна аналогията, Защо? (Да го обясна за трети път ли, що ли?) Защото българската армия не е, и не може да е окупатор в собствената си страна. Обяснявам пак: Вардарска Бановина е анексирана от Царство България, и става неразделна част от Царството Явно робуваш (и не само ти, доколкото виждам) на грешната теза за "германския суверенитет", и затова отхвърляш фактите и не можеш да смелиш историята правилно Какво значи и как се упражнява "суверенитет" във Вардарския край на България (и по принцип) - Български институции - Български закони - Български съдилища и съдебна система - Български търговско-промишлени камари - Българско поданство на жителите (приемано автоматично за всички, с няколко изключения ) - Българска армия (мъжете от Вардарска Македония служат в Българската армия, като всички български поданици ) - Изборите за кметове на местна почва: може да се види например че в Скопие през 1941 година няколко месеца след анексията е избран на местна почва кмет скопчанин - Спиро Китинчев, който замества командиривания от старите земи добричлия Янко Мустаков т.е суверенитетът се упражнява като във всяка друга част на Царството (с изключенията "Клоудиус-Попов") Апропо, германски войки има и в старите територии (забележка : германската армия е на българска издържка и това важи за частите в старите територии). Ако може да се за "окупация" на Вардарска Македния - тя е германска, а не българска - това е фактическото положение. И не само погледнато от българска страна е така, защото Германия няма против и толерира това положение! Анадън ма?

Танцът може да се види в "народен" вариант на изпълнение на девойки от Източна Тракия Машала..!

Анексията на Вардарска Бановина от Царство България е като второ (или по-скоро трето) "Съединение" . Първото "Съединение" по същество и дефиниция също е анексия - анексия на Източна Румелия от Княжество България.. В този смисъл аналогиите с окупираните от Израел територи са невярни. Вардарска Македония става неразделна част от Царство България Непоредствените разлики са видими от пръв поглед: Чек-пойнтовете меджу Пиринска и Вардарска Македония не работят,. те са стават празни сгради - поствах видеа на кинохроники във форума преди няколко месеца - могат да се видят празни и изоставени гранични чек-пойнтове (сгради), специално показани в кинохрониката Чек пойнтовете на Израел с окупираните територии са едни от най-ужасните на света.

Лаваца, ти май го караш едно към гъотири в часа по история.. Да ти идва на ума, че вече сме платили репарациите към Гърция според Парижкия мирен договор (1947)? https://www.dw.com/bg/дължи-ли-българия-репарации-на-гърция/a-18333657 Дължи ли България репарации на Гърция? Не е изключено Гърция да предяви претенции за нови репарации и към България, независимо, че София е изпълнила задълженията си по Парижкия мирен договор от 1947 г. Какво мислят двама български историци по този въпрос? Претенциите на Атина за нови репарации от днешна Германия съвсем не са новина. Почти всички досегашни гръцки правителства, включително и режимът на “черните полковници” между 1967-ма и 1974-та, са имали подобни искания, независимо от подписаните от Гърция международни договори между 1947-ма и 1990-та. Парижкият мирен договор от 1947 г. задължи България като съюзник на Хитлерова Германия да изплати на Гърция 45 милиона щатски долара заради щети, нанесени по време на българското военно присъствие и администриране в Западна Тракия и Беломорска Македония. До края на 1964 г. България изплаща до последен цент тази огромна сума, чиито сегашен еквивалент надхвърля половин милиард долара. „Спомням си, че заради изплащането на този дълг много години на трапезата на българите нямаше агнешко месо, което бе изнасяно основно за Гърция, а стойността му се прихващаше като изплащане на отсъдените срещу България репарации“, свидетелства историкът Андрей Пантев. Оптимизмът му, че сметките между България и Гърция от Втората световна война са вече оправени, изглежда обаче прибързан. Докладът "Доксиадис" Роденият в Асеновград и добил впоследствие световно признание като архитект Константин Доксиадис се нагърбва още в края на войната със задачата да обобщи цялата информация за разрушенията и щетите, нанесени на гръцката икономика по време на окупацията. В доклада на Доксиадис „Жертвите на Гърция“ се твърди, че за три и половина години Германия, Италия и България са съсипали гръцко имущество, равняващо се на брутния вътрешен продукт на страната, произведен за 33 години. Като изходна база за тази сметка служат данните за икономически успешната предвоенна 1938 г. Доксиадис изчислил, че реалните загуби на Гърция възлизат на 2250 долара на глава от населението, докато Атина получила от победените страни репарации от едва 30 долара на човек. Така всеки грък се оказал „ощетен“ с цели 2220 долара. Близо две трети от тези колосални щети са били причинени от Хитлерова Германия, 30 на сто – от Италия и близо 6% - от България. Войници на Вермахта плячкосват гръцки магазини, април 1941 С други думи, България дължи на Гърция не 70 милиона долара, както пише в подписания и от Гърция Парижки договор, а цял милиард. От доклада за „Жертвите на Гърция“, който повече от половин век периодично се преиздава на четири езика, не става обаче ясно, как са били разграничени загубите от Втората световна война с тези от петгодишната гражданска война в страната, започнала непосредствено след края на германската окупация. В изводите на Доксиадис има и други странности. Посочва се например, че България и Германия унищожили напоителни инсталации в Северна Гърция и така причинили аграрни загуби за 2 милиарда долара. При това съсипаните от българите канали довели до 2-3 пъти по-големи щети в сравнение с тези, причинени от Вермахта. С други думи, отделните щети, посочени от Доксиадис, не отговарят на крайната претенция от 1 милиард долара към България. Твърди се още и това, че българите са плячкосали три археологически обекта и девет музея. Още неточности Дългогодишният изследовател на българо-германските отношения академик Георги Марков оспорва част от тезите в статията на Михаел Мартенс от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, която бе публикувана и от Българската редакция на „Дойче Веле“ под заглавие „Когато Гърция е била окупирана и от България“. В материала си Мартенс стига до извода, че “... гръцкият премиер Алексис Ципрас би трябвало да адресира исканията си за репарации не само до Берлин, но и до Рим и София“. В статията се твърди също, че България била окупирала и анексирала източната част на гръцка Македония, както и почти цяла Тракия. Георги Марков открива поне две груби грешки в цитирания пасаж от статията на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”: РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА Гърците пак казват: "плащайте!" Гърция дължи на Германия милиарди. Или може би обратното? 70 години след края на Втората световна война, Атина и Берлин спорят за разходите от времето на нацистката окупация на Гърция. (29.01.2015) „Гърция е нападната и окупирана от Германия и Италия. На 6 април 1941 г. германският Вермахт преминава през българска територия, за да навлезе в Гърция. Българската армия обаче изобщо не е участвала в тази инвазия. Цар Борис е отказал участие на армията в бойните действия. В днешно време бихме определили българското „участие“ като „логистична поддръжка“. България не е анексирала гръцки територии, защото по волята на Хитлер бъдещите граници в Европа е трябвало да бъдат определени едва след победоносния край на войната за Германия“, аргументира се Марков. Като доказателство той посочва издадената през 1941 г. в Германия „Карта на райха“, върху която дадените на София за временно управление гръцки територии са отделени от окупираните от германската армия земи с временна разграничителна линия, а не със символ за държавна граница. „Южна Добруджа обаче е включена в пределите на България именно чрез символа на международно призната граница. Вермахтът навлиза в Гърция през 1941, но българската армия не участва в тази инвазия, казва Г. Марков „Картата на райха“ съдържа и още едно доказателство, че Хитлер еднолично се е разпореждал със заетите територии. Така например той е подготвял като дарение за Турция цялото долно побрежие на Марица, което след Лондонския договор от 1913 г. в продължение на шест години е било международно призната част от България. "Подаръкът е трябвало да възнагради Турция за евентуалното й участие в оста Рим-Берлин-Токио“, изтъква историкът. Марков посочва още, че българската войска в Северна Гърция е била оперативно подчинена на щаба на германската беломорска отбрана в Солун. Цар Борис отказал на Хитлер да приеме като дар този голям гръцки град по повод рождения ден на престолонаследника Симеон, защото се опасявал, че в замяна е щяло да бъде поискано българско военно участие на Източния фронт. Каква стойност имат договорите? Историкът Андрей Пантев твърди, че българската войска, както и българското административно управление в Северна Гърция са била посрещани от местното население „нито много добре, нито много зле“. Колегата му Георги Марков не приема твърденията на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, че Северна Гърция е принудително заселвана с „български селяни“, и че българите били „особено жестоки“. „Действително е имало случаи тракийски и македонски българи да си търсят заграбените от тях след Първата световна война имоти, в които гръцката държава е била настанила гръцко население, прогоненото от Западна Турция. Гръцките партизани и заселниците обаче прогонили с оръжие в ръка търсещите имотите си българи. Така се стига до намесата на армията в Драма през 1943 г., в резултат на което са били убити около 2000 партизани и цивилни граждани. През същата година гръцките партизани взривяват санитарен влак, пълен с ранени български войници. Много от тях са убити“, описва Марков най-тежките военновременни сблъсъци с участието на българската армия. Андрей Пантев пък съзира „балканска връзка“ между претенциите на Гърция за военни репарации и взаимните искове между България и Турция за имотите на тракийските българи в Източна Тракия и за вакъфските имоти в България“: „Всички тези въпроси бяха уж уредени с договори - например с Ангорския договор между България и Турция през 1923 г. На Балканите обаче този начин за уреждане на спорове се оказа не особено сигурен“, заключава Пантев.

От правна гледна точка, смятам е така както виждаш и тълкуваш казуса. Въпросът за мен опираше и опора до историческата и обща трактовка , защото ако се абстархираме (или нагаждаме) фактите и контекста като въпросния автор (и според неговата "логика"), то ще трябва да твърдим и че например "Княжество България (до 1881 или 1885 година) е суверенна територия на Руската империя" (аналогиите са поразителни) , което според мен е исторически и фактически нонсенс..

Да..."Хитрата сврака (България) - с двата крака".

Инвестициите не са само в инфраструтура и образование, а и стопанството (икономиката)..България има гаранции за последното..

Добре тогава, българите по това време са идиоти, плащат за нищо..:) Когато се четат и приемт без да се мисли идиотирани ревизионистки тези "ала Ташев", или ала Суворов, то изводите са едни и също - някой от участниците трябва да е наполовина орязан мозък, (като на лудите от Гевгели)

Именно..И с това тезата на въпросния локумджия за германския суверенитет "отива на кино". Германия преотстъпва на България двете завоваювани територии, като за едната иска и се платят военните разходи, да и се остави завоюваното имущество, и да и се гарантират определени икономически права.

Е, това е пазарска лъжа. Този, когото цитираш е класически локумджия, и извращаващ фактите автор.. Това е цитатът от Цар Борис във вестник Целокупна България от речта му от 3 октомври 1942 г "Македония, тая многострадална земя, която винаги е носила факела на българщината, при щастливото и благоденствуващо развитие на общото Отечество, ще намери онова място, което заслужава… в бъдещото развитие на нашето Отечество да намерите онзи културен напредък и разцвет” Апропо. Твърдението или "анализът и прочитът" от автора на този цитат, освен че е нагла лъжа и манипулация, е и безумие - през октомрви 1942 Цар Борис III се среща с бългатски поданици (вече) от Скопие, за им каже дипломатично че не са такива "към този момент"??? Само за сведение - Има една тема във форума с публикацията на Хр. Вакарелски:

О боже господи... И какви се явяват Попов и Клоудиус, ако не предствители на правителствата си и страните си? Може би са артисти, който разиграват театър, а спогодбата е фейк? Да колко удобно, спогодбата не се намерила, Аз лично не знам за такава война в световната история, при която окончтелните граници и положение на завзетите територии са били опрвделяни с международен договор, преди нейния край..В този смисъл, за мен агруменът е формалистичен. Апропо И изобщо, каква връзка има с темата и дискусията това какво ще се случи след края на войана? Това си е направо забиване, защото между двете няма никаква връзка, В темата говорим за събития и факти който са се случили в 1942 година, под български суверенитет ,и с българско участиер, с 609 архивни документа от архивите в тази връзка от 18 април 1941 г. до април 1942 има цяла една година история. Има ли следващи документи който са показват че бългатските части наистина са подчунени на вермахта. Ако има - в какво точно се състои това подчиние Глупости..Двата документа само допускат и такава възмобност, но не я доказват и правят факт.. Напротив, спогодбите недвусмислено показват българския суверенитет на територите, като определени клаузи (на спогодбите) в действителност го ограничават (все пак смятам че мислещите хора в мнозинството си разбират нексуса: ако сувернитетът беше германски , то нямаше да има нужда от никакви спогодби) Амииии? И какво точно е казал Цар Борис на "дипломатичен език"? Да не е във връзка с идеята "една страна,един народ, един цар" Да, Егейска Македония не е част от България за мамента, за разлика от Вардарска!

Е това не е вярно, защо го повтаряш, за бога? (стига да не прпонираш чв анексията е трябвало да бъде призната в ООН, или парламентите на страните, но това е изместване на дускусията към формализъм) А твърдението не е вярно, защото анексията е призната от Райха (Спогодба Клодиус-Попов, и други за които има документи- тази за изслеването на германските поданици от анескираните територии) , и спогодбата се изпълнява от двете страни Спогодба Клодиус-Попов Член 1. Германия има правото да продължи, без всякаква ограничение, започнатата от нея експлоатация на индустриални сурови материали, преди всичко на минерали, на завзетата от България част от бившата югославска държава. Горното се отнася не само до вече разрешени концесии, но и до предприятия, които ще се почнат сега или по-късно. Германия може да изнася, без всякаква ограничение всички сурови материали, добити от германски дружества в тази област. В областите, които при окончателното ще се присъединят към България, Българската държава ще държи особена сметка за германските интереси, когато ще отстъпва нови концесии. Българското правителство заявява, че е съгласно щото хромовите мини, които се намират в оставените на България области, западно, северно и североизточно от Скопие, да станат германска собственост. Член 2. Конфискациите, извършени от германските войски в бивши югославски области, завзети сега от българските войски, ще бъдат запазени в полза на Германия. Член 3. Разходите за германските военни постройки, които се намират в завзетите от България бивши югославски области, ще бъдат понесени от България докато трае войната, дотолкова, доколкото се касае за разходи, които са направени в самите тези области. Освен това, България ще понесе и разходите, които се явяват в бившите югославски области, завзети от България, вследствие на присъствието на германски войски в тези области и които разходи са покрити чрез издаването на германски кредитни касови бонове. Същото важи за разходите, които ще се явят евентуално и в бъдеще в тези области. Съгласно това Българска народна банка ще обменя по клиринговия курс германските кредитни касови бонове, които са били издадени от германските войски в завзетите от България области и ще ги поставя безвъзмездно на разположение на Главното управление на Германската кредитна каса. Член 4. Неприятелската собственост в завзетите от България области, подлежи на германско принудително управление. Това не се отнася до собствеността на поданиците на бившата югославска държава. (вижте забележка) Член 5. Българската правителство е съгласно, щото пътуващите работници произхождащи от завзетите от България бивши югославски области и които и досега са били настанени в Германия, да работят и занапред в Германия. То ще следи да не се създават пречки за понататъшното спазаряване на такива пътуващи работници за Германия. Член 6. България отговаря спрямо Германия и нейните поданици, съответно на областите, които ще и бъдат дадени при окончателното уреждане на положението на бившата югославска държава, за задълженията на бившата югославска държава и на югославската народна банка.[2] Забележка: ако пък говорим за имотите на евреите в анексираните територии, ясно става че този който ще се облагодетелства от изселването на евреите и национализиране на имотите и бизнесите им е българския мейнстрийм, ПС "Третият човек" Карл Клоудиус не е господин Никой, той е пълномощникът който подписва договори и спогодби от страна на Райха със страните от ЮИ Европа Клодиус, Карл Август Клодиус, Карл Август (Karl August Clodius; 1897-1952) — немецкий государственный деятель, дипломат и экономист. С 1921 г. на дипломатической работе в качестве сотрудника ведомства внешней торговли. С мая 1927 г. в немецком посольстве в Париже, с ноября 1928 г. посланник миссии. В этой же должности с 1931 г. в Вене, а в 1932-1934 гг. — в Софии. С ноября 1938 г. посланник 1-го класса, сотрудник Торгово-политического отдела МИДа Германии. С 1943 г. министериаль-директор, чрезвычайный уполномоченный по проведению торгово-политических переговоров, участвовал в качестве экономического эксперта при заключении важных экономических договоров Германии со странами Юго-Восточной Европы. С мая 1944 г. уполномоченный германского правительства в Румынии; посол по экономическим вопросам. Арестован в сентябре 1944 г. румынскими властями и передан представителям советского военного командования. Умер в советском плену.

Ресторант Хелиос: "Делфини и тюлени в менюто няма"

Измир, "Кършияка"

Градски пейзажи от "Кършияка"

https://m.offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Kak-se-zavzema-biznes-Razsledvane-na-Antikoruptcionniia-fond_731382.html Как се завзема бизнес? Разследване на Антикорупционния фонд Бизмесменът Илия Златанов разказва за схема за милиони, контролирана от бившия следовател Петьо Еврото. Никой от замесените не коментира OFFNEWS 24 юни 2020 в 13:48 | 7459 |2 Разследване за това как се отнема бизнес за милиони публикува Антикорупционният фонд. То е по разказа на Илия Златанов - бивш собственик на най-големия производител на асансьори "Изамет". В 15-минутното видео Илия Златанов разказва как е потърсил съдействие чрез препоръчан му от приятел посредник - бившият следовател Петьо Петров, известен като Петьо Еврото. "Малко е скъпчия, но пък ще ти реши проблемите", казал му приятелят. Златанов се обърнал към него, след като заради семеен конфликт се оказал изхвърлен, по думите му - незаконно, от бизнеса си. Той е бивш вече собственик на групата фирми "Изимет", които според АКФ са с 20 милиона годишен оборот и са основен производител на асансьори. Свръзката с Петьо Еврото станала в ресторант "Осемте джуджета" на столичната улица "Шандор Петьофи" 55, близо до НДК. Според твърденията на Златанов, на срещата в ресторант „Осемте джуджета“ бившият следовател, сега адвокат Петров, обещава да съдейства. Срещу тази помощ Петров поисква половината от възстановените активи на фирмата „Изамет“. На 3 юли 2019 Илия Златанов подава пореден сигнал до прокуратурата и още на следващия ден той е разпитан. Само две седмици по-късно, на 19 юли, прокуратурата информира медиите за повдигането на обвинения срещу шест лица – сред които сина, дъщерята и бившата жена на Златанов - за изнудване, длъжностни присвоявания, неизгодни сделки и за пране на пари в големи размери. От трезори на съпругата на Златанов и сина му са иззети 565 хиляди евро и 35 килограма злато на стойност над 4 милиона лева. Според разказа на Златанов, ден преди изземването, в офиса на препоръчани от Петров адвокати, Илия Златанов подписва запис на заповед за близо 3 милиона лева. Парите се дължат на Любена Петрова, съпругата на Петьо Петров. На основание записа на заповед са запорирани и останалите му активи - фирмени дялове, недвижими имоти, автомобили и банкови сметки. По документи иззетото от трезори злато за над 4 милиона лева е върнато на Илия Златанов. Неговият разказ обаче е по-друг: според него златото изчезва в багажника на колата на Любена Петрова, още на паркинга на Специализирана прокуратура, допълва АКФ. Петьо Петров-Еврото Снимки: АКФ Следват нови срещи и заплахи, включително за живота му и този на сина му Явор Златанов, който е в ареста след акцията на прокуратурата срещу семейната фирма и е на хемодиализа. Илия Златанов казва, че подписал всичко, което искат от него, и спешно заминал в чужбина. В момента Златанов се намира в държава, която не иска да обяви публично, и подготвя сигнали до европейски институции за това, което му се е случило. "По-добре врабче в ръката отколкото щъркел в небето" - така потърпевшият обяснява защо се е съгласявал на делба и прехвърляне на фирми. Имената в разказа на Златанов В разказа на бизнесмена се споменават и други имена - на адвокатката от Пазарджик Десислава Коцева, която по думите му действала като натрапен му защитник, който впоследствие се обърнал срещу него. Споменава се и натрапена охрана от "две момчета от Перник", които на два часа се отчитали на Митко Каратиста (Димитър Спасов). Златанов посочва още, че братът на вътрешния министър е униформен полицай и личен шофьор на Петьо Еврото. Споменава се и Делян Пеевски, за когото според Златанов Петьо Еврото споменал, че иска да контролира бизнеса с асансьори, защото се очакват 4 милиарда от ЕС за подмяна на старите асансьори. Фирмата на Златанов е била прехвърлена на дружеството "К Корекшън", която станала новия собственик на фабриката в Дупница. "К Корекшън" пък била прехвърлена на фиктивно лице - роденият през 1993 г. Кристиян Христов, казва още Илия Златанов. "Ние с Черепа се справихме... вие ще изчезнете като песъчинки в пустинята", казал му Еврото, за да го убеди, че няма как да не приеме условията. "Подписваш, знаеш какво да правиш - иначе ти в затвора, той (синът му - б.р.) ще умре", казали му на последната среща. Никой от замесените в разказа му не е пожелал и не е коментирал до момента изнесените твърдения. „Осемте джуджета“ е първата част от разследването на АКФ по казуса.

Всъщност пет от най-добрите десет изтребителби летци на Съветския съюз летяха предимно на P-39, включително вторият по брпй свалени самиолети ас , два пъти герой на Съюза.Александър Покришин с петдесет и девет свалени прптивникови самолета (четиридесет и осем на P-39) и ас номер четири, Григорий Речкалов (петдесет шест свалени самолет( всички освен шест на американския изтребител), въпреки че точните суми се различават леко в различните източници. Тези съветски асове всеки поотделно отбелязаха повече убийства при пилотиране на P-39, отколкото всеки пилот на Съюзниците, летящ с който и да е американски изтребител през Втората световна война - високо постижение за самолет, смятан за неадекватен от военновъздушния корпус на САЩ! В крайна сметка основната роля, която P-39 изигра в съветските военни усилия, беше подчертана от две събития, настъпили на май 1945 г. в навечерието на капитулацията на Германия. Германски изтребител Me 262 сваля P-39 над Бохемия - последният самолет, свален от Luftwaffe през Втората световна война. А на следващия ден съветска айракобра унищожава двумоторен самолет Focke-Wulf 189 над Прага - последният самолет Luftwaffe, унищожен в конфликта. В крайна сметка Бел прави втора голяма промяна в дизайна на P-39 - в по-голямата P-63 Kingcobra, която разполага с четири-лопатно витло, ламинарни крила, създадени от NACA, и - накрая! - турбокомпресор, който се усеща всеки път, когато самолетът е лети над 10 000 фута. Съветският съюз дори изпрати тестов пилот и инженер, който да даде съвет за дизайна на самолета. Въпреки че Kingcobra можеше да достигне скорост от 410 мили в час, армейският въздушен корпус преценява, че е по-долен клас от P-51 Mustang и никога не е използвал типа, с изключение на малък брой боядисани в ярко оранжево, които да служат като „Pinball“ - практически мишени за противовъздушни оръдия. Около 2400 от Кингкобрата са доставени на Съветския съюз, като тайно споразумение ограничава тяхното бойно използване до кратката, но решителна съветска кампания срещу японските сили в Манджурия през август 1945 г. Минават още няколко години, преди типът да изчезне от историята. Ескадрила от съветски P-63, базирана близо до Владивосток, е била случайно видяна от американските самолети P-80 на ВВС на САЩ по време на Корейската война. Приблизително по същото време шестдесет френски ВВС P-63 служат като фронтови изтребители срещу силите на Хо Ши Мин, докато самолетът не бъде прекратен в експлоатация през 1951 г. По ирония на съдбата дизайнерите в Бел създадоха изтребител, който слабо отговаряше на оперативните нужди на американските военни, но това работеше отлично за тактическата въздушна война с ниско ниво, която води Съветският съюз. Това просто показва, че приложението (използването) му е толкова важно, колкото дизайна, за успеха на бойния самолет. Просто така се случи, че се падна на съветските пилоти, да увеличат максимално потенциала на този "злобен" американски изтребител. https://nationalinterest.org/blog/the-buzz/americas-worst-world-war-ii-fighter-was-the-star-the-russian-22152?page=0%2C1

Няколко ескадрили на военновъздушните сили на P-39 в крайна сметка видяха действия в Северна Африка и Италия. Там те предоставиха достойно служба до голяма степен в ролята на наземно нападение, възползващо се от огромната си огнева мощ и доброто управление на ниска надморска височина, осигурявайки въздушна подкрепа за съюзническите сили в Северна Африка и Италия, и десантно разположени в Анцио и Южна Франция. Първоначалното влизане на Airacobra в действие обаче се оказа неудачно, тъй като почти резултат от бойци от 350-та и 81-а изтребителна група тръгнаха по време на преминаване от Англия в Мароко и направиха принудително кацане в Португалия. Португалците надлежно конфискуваха самолетите за собствените си военновъздушни сили, въпреки че бяха толкова любезни, че плащат на правителството на САЩ 20 000 долара за всеки самолет! (моя бележка: при цена на нов самолет от 50-60 хиляди долара) P-39 изигра по-кратка, но по-изявена роля в тихоокеанския театър. През 1942 г. Airacobras и по-старите P-40 Warhawks са единствените съвременни изтребители на военновъздушния корпус на армията, които държат линията срещу първоначалния японски натиск в Югозападния Тихи океан. Айракобрата участва в интензивни въздушни битки в подкрепа на морски и армейски войски на островите Гуадалканал и Папуа Нова Гвинея. Лошо оценените изтребители постигнаха съотношение на убийство 1: 1 срещу по-маневрени японски самолети с по-опитни пилоти, включително страховитата A6M Zero. Въпреки това, P-39 нееднократно се бореха да се изкачат достатъчно бързо, за да прехващат японски бомбардировачи над 20 000 фута, а краткият му обсег от 500 мили ограничаваше ефективността му на далечните тихоокеански острови. Независимо от това, Airacobras изигра жизненоважна роля при прехващането на японски бомбардировачи, които се спускат на малка надморска височина, за да забият съюзното корабоплаване. Лейтенант Бил Фидлер стана единственият американски ас P-39, когато нанесе пет убийства над Нова Гвинея и Соломоновите острови, включително три нули подред, преди трагично да загине при сблъсък на пистата. Айракобрата също видя битка в отдавна забравената кампания за завземане на Аляските острови Ату и Киска от японските сили, макар че студеното влажно време би се оказало по-смъртоносно враг от японските оръдия. Резервни P-39 бяха предадени за попълване на австралийските военновъздушни сили (те никога не видяха бой), свободните французи (участващи в близка въздушна поддръжка над Италия и Южна Франция) и 4-тата буря на италианските ко-воюващи военновъздушни сили (удрящи цели на Балканите). За съжаление, тези P-39 претърпяха много инциденти, водещи до смъртта на италианския ас Тересио Мартиноли и френския ас Пиер Льо Глоан. Спомняте ли си онези P-400, от които британците не можеха да чакат да се отърват? Е, британците събраха 212 от изтребителите чрез рискови арктически конвои до Мурманск като предаване на военна помощ на отчаяния Съветски съюз през зимата на 1941–42 г. Съветски пилоти прекараха няколко месеца в изпитания на тези изтребители с лоша репутация, като направиха всичко възможно да разберат гадните проблеми със самолета. И колкото и да е смешно, Съветите ги обичаха. Сталин дори написа лично писмо до Рузвелт с молба за още! Тази привързаност не важи за цялото оборудване на Lend Lease. Хвърлящият среден резервоар M3 Grant беше наречен „Ковчег за седем братя“; Spitfire се смяташе за твърде чувствителен към студа. Но P-39 перфектно отговаряше на съветските изисквания. През първите два месеца на Кобрата в съветската служба двадесетте айракобри от елитния 153-и гвардейски изтребителски полк, опериращи от Воронеж, свалят осемнадесет бомбардировача и четиридесет и пет изтребителя (предимно Junker 88s и Messerschmitt 109s), докато само губят осем самолета. За разлика от високочинните въздушни битки при стратегическите бомбардировъчни кампании в Западна Европа, по-голямата част от въздушните операции над Източния фронт се извършват на малка надморска височина в подкрепа на войски на земята - област, в която недостатъците на P-39 едва ли имат значение. Освен това съветските летища като цяло са били близо до предните линии, което прави малкия обсега на Айракобра да е без значение. Всеки P-39 също идва със собствено радио, което е рядкост сред съветските изтребители от Втората световна война. В комбинация с по-удобни пилотни седалки и по-щедро покритие на бронята в сравнение със съветските дизайни, американският изтребител скоро спечели привързания прякор Кобрукшка („Малката кобра“). Около 5000 P-39 са предадени на съветска служба, от които 1000 са загубени при всички обстоятелства. 2500 от изтребителите с един двигател бяха фериботи от американски и руски пилоти - много от тях жени - от Бъфало, Ню Йорк до Аляска, оттам през пролива Беринг в Русия, а след това завърши опасен пробег през веригата от сибирски летища до фронтови единици в Европа. Други 2000 бяха изпратени в щайги през окупирания от съюзниците Иран След първоначалната партида от P-400s, Съветите управляваха предимно варианта P-39N с по-мощен двигател V1070-85, който увеличава максималната скорост до 390 мили в час, и P-39Q, с 2 30 калибър картечници и с 2 50 . Съветските механици обаче често премахваха изцяло крилените картечници, за да подобрят летателността му, тъй като пилотите на VVS предпочитаха да летят с по-малък брой, по-точно монтирани фюзелажни оръжия. Много истории приемат оръдието на P-39 като оръжие, което го прави идеален самолетен атакуващ самолет. Но в действителност, Съветите дори не са придобили противотанкови патрони за 37-милиметровото оръдие и са натоварили Айракобрата със задачата предимно за сваляне на вражески бомбардировачи и ескортиране на съветските наземни самолети Ил-2 Шурмовик. Съветските пилоти на айракобра са били готови да опълчат на немските изтребители, за да ги извадят ит строя, а един ас на P-39 дори свалил немски 109, като ударил опашката му с витлото си. Продължава...

P-39 Airacobra може би е най-малко обичаният американски изтребител от Втората световна война, считан за неадекватен от военните планиращи в началото на военните действия и отписан като почти безполезен от много историци. Със сигурност, P-39 не можеше да достигне високите показатели на класическите американски бойни птици, като пъргавия P-51 Mustang, и мощният P-47 Thunderbolt. И все пак именно пилотите на Айракобрата, а не тези на Гръмотевицата или Мустанг, постигнаха най-високите резултати от всички авиатори, летящи на американски военен самолет по време на Втората световна война. Че този факт не е по-добре известен може би защото тези пилоти от Airacobra летяха с червени съветски звезди на крилете си. Основана през 1935 г., Bell Aircraft Corporation беше известна с нетрадиционните дизайни като бомбардировача Airacuda, който би бил у дома на корицата на списание за научна фантастика. През 1939 г. Бел се доближава до проектите на своя прототипов едномоторен прехващач XP-39 от революционна гледна точка: вместо да проектира оръжие, за да пасне на самолета, Bell проектира самолет, който да се монтира около оръдието му - огромно 37-милиметрово оръдие Oldsmobile T9, минаващо и стрелящо през витлото. То има калибър, често срещан в танковите оръдия от началото на Втората световна война. Може да отнесе само с едно директно попадение цял вражески самолет, а P-39 също носи две допълнителни картечници с калибър .50 в носа и четири оръжия с калибър .30 в крилата. За да се освободи мястото за носеното оръдие и трийсет патрона, 12-цилиндровият V-1710 двигател Allison P-39 е монтиран зад пилотската кабина - дори можете да видите ауспуха точно под задния навес - с вал на витлото. минавайки между краката на пилота. Дизайнът беше и първият изтребител с една седалка, който можеше да се похвали с трета разтегателна екипировка под носа в допълнение към една от всяка страна на фюзелажа в по-стабилна конфигурация на триколката, която вече е стандартна. Повдигната кабина, която се отваря от страничната врата, предлагаше на пилота отлична видимост, а самозапечатващите се резервоари за гориво и около 200 паунда броня, добавени към първоначалните модели на P-39D, подобриха жизнеспособността на Airacobra. Прототипът XP-39 демонстрира много прилична максимална скорост от 380 мили в час през 1938 г. Въпреки това, Air Air Corps поиска Бел да увеличи скоростта още повече, като премахне елементите, произвеждащи "драг"(влачене). В крайна сметка дизайнерите решават да премахнат лъжичка за въздушно смукателно устройство на Airacobra под фюзелажа, за да се справят с проблема с влаченето. Това решение се оказва фатално за перспективите на Airacobra за изтребител на предни линии, тъй като самолетът без турбокомпресорите се управлява като тухла на надморска височина над 15 000 фута. След няколко години американските бомбардировачи ще да влезнат в битки при нападенията срещу нацистка Германия, проведени на височина от 25 000 фута, а немските изтребители ще се изкачват още по-високо, за да ги поставят в засада. Освен това, бавният темп на изкачване на Айракобра направи ужасна първоначалната си роля за прехващане на високо летящи вражески бомбардировачи. Централно монтираният P-39 двигател също така избута центъра на тежестта отзад, което прави самолета предразположен към порочни завъртания, след като оръдеите боеприпаси са били изхвърлени от носа. P-39 по принцип не беше харесван от пилотите си. Той също така никога няма да има своя собствена пилотна асоциация, за разлика от четирите други основни типа изтребители на армейския въздушен корпус. Преди влизането на САЩ във Втората световна война, Обединеното кралство получи над 200 експортни модели Airacobras, известни като P-400s, които бяха съоръжени с 20-милиметрово оръдие в главината на витлото. Но пилотите на Кралските военновъздушни сили бяха водели много битки на височина с Луфтвафе и мразеха Айракобрата. Само 601 ескадрила е управлявала Айракобрата, летейки на американските изтребители на една бойна мисия, преди типът да бъде изтеглен от британската служба. Когато първите две изтребителни групи на ВВС на САЩ пристигат в Англия през лятото на 1942 г., RAF убеждава американците да оставят своите P-39 и да използват вместо това британските Spitfires Mark Vs! Продължава...

https://books.google.bg/books?id=gfQllbVmng0C&pg=PA95&lpg=PA95&dq=The+most+individual+kills+of+the+second+WW.+P-39&source=bl&ots=SFhADZ1R65&sig=ACfU3U29UmSzyhHkoQcVCpn1SUktq7BPGQ&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwivofqN_pLqAhXdAGMBHRfCATIQ6AEwE3oECAwQAQ#v=onepage&q=The most individual kills of the second WW. P-39&f=false

ПС Още не съм се облекъл за излизане от къщи, да каже и още нещо. Темата за "окупацията и администрирането (само)" от България на Македония (за мен неправилна исторскиески теза) налива, налива и налива и мисля ще продължава да налива вода в мелноцата на македонизма..Че дори искат да има се извиняване на тях (кой са те тогава, и каква е тяхната територия тогава, ако не е България) за депортацията на македонските евреи. Ако трябва да се извиняваме, аз лично препочитам до да направим в Тел-Авив, пред самите евреи, а не в шибаното Скопие пред и заради сърбоманите и ренегатите..