nik1

"Зеленский начал активно изучать украинский язык в 2017 году, до этого использовав в общении преимущественно русский[18][19][20][21]" Харковщината е преоблавадащо рускоезична. Ето какво е отношението към местните (езикът е руски, не е сурджик) и на местните към ВСУ: https://www.express.co.uk/news/world/1667205/Ukraine-war-latest-Ukrainian-army-locals-video-Kharkiv-offensive-Russia-Vladimir-Putin-vn Ladies greet soldiers in liberated Balakliya after 6 months of occupation. “Boys, we have some pancakes left, would you like?” “A bit later, please, better still hide, shelling is still possible”. Апропо, половината украинска армия е рускоезична (както и президента Зеленски и първата дама), а ако говорим за репресии - то те ще бъдат към колаборантите.. ----------------------------------- Мозъкът ти е разбъркан от пропагандата, спри да я гледаш и да слушаш , станал си наркоман..

От Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ) твърдят че в България липсва законодателството, регулиращо изследването и екслоатирането на геотермалните източници. https://bg.profiland.net/articles/blgariya-ima-seriozen-potencial-za-dlboka-geotermalna-energiya Нормално е - досега сме разчитали на големите си запаси от лесно изкопаеми лингнитни въглища, и на АЕЦ-овете си, и геотермана енергия не е била какъвто и да е приоритет.. Ако се върви в правилната посока (политиците ни тръгнат в правилнаята посока), то геотермалната енергия у нас може да се развие и да стане значителна част от енергийният микс. (Със сигурност - поне потенцила за отопление е много голям) https://drive.google.com/file/d/1Lt2YMYk_s6xIPsZS1fy8HqmMODPhjbw3/view Иначе, новините са, че вече има проект (някъде "отлежава") за пилотна станция в Северна България (комбинироно производтсво на елетроенергия и топлинна) за който иконимческите разчети са следните: "Около 3 млн. евро на мегават е самото изграждане на централата. А оперативните разходи са между 1 и 3 цента на киловатчас, т.е. между 15 и 40 лева на мегаватчас” Дали и кога ще се реализира,това е друга тема - в България всико хубаво и ново става трудно

Вицовете от днес: "След серията поражения на руската армия, правителствата на НАТО-вските държави започнаха да се боят да не би Украйна да възстанови Съветския съюз..." "ВСУ изказват своята благодарност към Руската федерация за щедро изоставената военна помощ: стотици камиони, десетки танкове, тонове гориво..." "Украинската армия се оказа напълно неспособна да догони руската..." "Мотото на Въоръжените сили на РФ: Нас не догонят!..." "Руската армия в пълен ред се прегрупира, извършвайки обратно настъпление, докато украинската панически тича след нея..." "Русия явно се кани да унищожи украинската снабдителна система, като я претовари с военнопленници за изхранване..." "- Г-н президент, Зеленски ви търси! - Ох, добре, подай ми телефона. - Не е по телефона, пред вратата на бункера е..." "И Русия, и Украйна вече вадят американска техника от ленд-лийза. Но с различни дати на производство..."

Вицовете от днес: "След серията поражения на руската армия, правителствата на НАТО-вските държави започнаха да се боят да не би Украйна да възстанови Съветския съюз..." "ВСУ изказват своята благодарност към Руската федерация за щедро изоставената военна помощ: стотици камиони, десетки танкове, тонове гориво..." "Украинската армия се оказа напълно неспособна да догони руската..." "Мотото на Въоръжените сили на РФ: Нас не догонят!..." "Руската армия в пълен ред се прегрупира, извършвайки обратно настъпление, докато украинската панически тича след нея..." "Русия явно се кани да унищожи украинската снабдителна система, като я претовари с военнопленници за изхранване..." "- Г-н президент, Зеленски ви търси! - Ох, добре, подай ми телефона. - Не е по телефона, пред вратата на бункера е..." "И Русия, и Украйна вече вадят американска техника от ленд-лийза. Но с различни дати на производство..."

Напреднахме много. Вече освобождаваме окупирани територии. Кадри на Глиги от настъплението в Украйна Владимир Йончев Последна промяна на 07 септември 2022 в 16:55 10231 18 Снимка авторът Иван Калчев - Глиги в своето поделение от Чуждестранния легион, който се бие за свободата на Украйна Почна се! С това кратко съобщение ме събуди Глиги на 6 септември сутринта. После връзката изчезна. Преживях няколко мъчителни часа. Бях единственият човек, който знае, че Глиги, един от най-близките ми приятели, тръгва в бой. Часове по-късно ми прати видео, което беше заснел на тръгване. Първите кадри от контраофанзивата, с изричното предупреждение да не ги пускам, докато не ми разреши. На тях се вижда и джипът, който лично аз му избрах, а той купи с парите, които събраха многобройните му приятели, подкрепящи борбата на Украйна срещу руските нашественици. На видеото се чува и гласът на Глиги, който казва: Ето това е! 6-и септември сутринта. Слънцето току-що е изгряло. Началото на контраофанзивата. До мен е българският джип, който купихме с пари от дарения. На изток, на няколко километра от нас, са позициите на Червената армия. Час по-късно получих ново съобщение: 7 километра навътре са нашите. Орките са в паника. Бягат, взривяват, каквото не могат да носят. Още час по-късно ново съобщение. Съвсем кратко: 15 км А след него и малко по-дълго: Нашата артилерия работи необезпокоявано, няма ответни удари. После отново връзката изчезна за дълго. А вечерта получих новина, по-добра, отколкото смеех да се надявам: Вече освобождаваме окупирана територия. Днес по обед за пръв път ми прати малко по-дълга информация: Вчера напреднахме с много, обсадили сме един стратегически важен град от 3 посоки. Москалската артилерия никаква я няма, само нашата стреля и то все по-надалеч. Изобщо не бяхме спали предишната нощ и после цял ден в движение напред. Преди броени минути ми се обади. Звучеше щастлив. Напреднахме, напреднахме много, повтори на няколко пъти. Не ми каза кой е обсадения град, къде са в момента, какво точно прави, има ли загинали. Каза да не го питам нищо, което може да издаде някаква информация за бойните действия. Каза само, че е добре. И да се обадя на баща му. Успях само да му кажа да се пази, преди връзката да прекъсне. Няколко думи от мен: Иван Калчев, когото всички винаги сме наричали Глиги, е един от най-близките ми приятели. Познаваме се от 30 г. Заедно сме правили момчешки бели, заедно сме откривали непозната музика, заедно сме бистрили какво има ценност в тоя живот и за какво си заслужава да се живее. Той е един от много малкото хора, на които се възхищавам. Още отпреди да тръгне на фронта. Трудно ми е да напиша обикновена информационна дописка за него, за което моля да ме извините. Много хора ме питаха ще се върне ли на 15 септември, както беше обещал по-рано, за да участва в предизборната кампания*. Не знам. Моля се само да оцелее. https://offnews.bg/litca/naprednahme-mnogo-veche-osvobozhdavame-okupirani-teritorii-kadri-na-784539.html?fbclid=IwAR3RHADe1dK7pG3YWDE5E1Gf2ApK-JRX8Fi2ZwGp7jgR72casoRaBBsOX5U

До края на годината Русия ще остане без снаряди, артилерия и бронирана техника https://offnews.bg/sviat/sbogom-na-orazhiata-do-kraia-na-godinata-rusia-shte-ostane-bez-snaria-784140.html Шест месеца война за Русия доведоха не само до колосални незаменими загуби в жива сила, но и до огромен разход на оръжие и военна техника: вече има много малко управляеми ракети, снарядите за артилерията и бронираната техника ще бъдат изчерпани до края на годината, а състоянието на военната авиация не позволява провеждането на пълномащабен въздушен удар. Заради санкциите Русия не може да продължи пълноценното промишлено производство на въоръжение и да попълни запасите от оръжия, които бързо вървят към изчерпване. Износване на цевите и снаряден глад Един от подценяваните проблеми е ограниченото количество на руските запаси от артилерийски снаряди и оръдия. Сред експерти, наблюдатели и граждани, които просто се интересуват от въпроса, има огромни запаси от артилерийско въоръжение, което Русия е наследила от СССР. Проблемът е, че съветските цевни артилерийски снаряди не могат да се съхраняват дълго време и още през лятото на 2002 г., по време на втората чеченска кампания, руската армия се сблъска с недостиг на артилерийски снаряди от основните калибри 122 и 152 милиметра. Разбира се, това не означава, че целият съветски артилерийски арсенал трябва да бъде отписан. Например, снарядите с твърдо гориво за ракетни системи с многократно изстрелване са много по-малко чувствителни за дългосрочно съхранение отколкото снарядите за нарезни артилерийски оръдия, повечето от които много отдавна се нуждаят от ремонт. Освен това този арсенал беше напълно подяден не само от двете чеченски войни и мимолетната грузинска кампания, но и от военната кампания в Украйна през 2014-2015 г. и вероятно дори, в още по-голяма степен от кампанията в Сирия. В същото време трябва да е ясно, че скоростта на потребление на снаряди по време на двете чеченски войни е няколко пъти по-ниска, отколкото по време на настоящата война, когато тя достигат до 40 000–60 000 снаряда от всички видове на ден при висока интензивност на бойните действия, за да достигне докъм 24 000 на ден по време на периоди на много условно "спокойствие". The Beautiful Luxembourg Струва си да се опитаме да оценим темповете на производство на руски артилерийски снаряди, като се има предвид фактът, че през 1990-те и 2000-те години те бяха сравнително ниски и бяха разгърнати с пълна сила през 2010-те години. Въпреки това даже постигнатите темпове на производство на снарядите, намиращи се на въоръжение в момента, както и динамиката на разработването и създаването на нови боеприпаси не устройваха Министерството на отбраната. Затова през 2014 г. стартира мащабна програма за възстановяване на запазените в артилерийски и ракетни арсенали от снаряди. До края на 2017 г. 1,7 милиона боеприпаси и ракети от всякакъв вид бяха възстановени по тази програма , тоест около 570 000 годишно. Специално беше подчертано, че производството им от нулата ще струва на бюджета 117 милиарда рубли, или 39 милиарда рубли годишно. Въз основа на тези цифри е възможно да се оцени действителното производство на артилерийски боеприпаси. Ако вземем данни за приходите на съответните отраслови предприятия и холдинги, ще видим, че през същите години те варират в района на 80 – 100 милиарда рубли. В същото време постъпленията, разбира се, включват и дела на цивилните производства, който за отделните предприятия достига 25-30%. В резултат съотношението ремонт и производство на нови боеприпаси може да се оцени, макар и доста грубо, като 1:2. Или на всеки 570 000 рециклирани снаряда има до 1,14 милиона нови. Така общият годишен темп на попълване на артилерийските арсенали през 2010 г. не надвишава 1,6–1,7 милиона снаряда от всички видове. И тук си струва да споменем една интересна подробност: доставките на ракети от всички видове, например, през 2017 г. възлизат на едва 10 700 броя. В резултат на това се оказва, че за половин година агресия срещу Украйна Русия е трябвало да изразходват най-малко 7 милиона снаряда, без да се вземат предвид загубите на фронтовите складове в резултат на украинските удари. С други думи, при запазване на интензивността на войната на сегашното ниво, Москва ще се сблъска с реален недостиг на снаряди до края на 2022 г. и, за да спести пари, ще бъде принудена да намали използването на артилерия. Към проблема със снарядите трябва да се добави и проблема с износването на цевта. Ако водачите на ракетните системи с многократно изстрелване при правилна поддръжка имат дълъг експлоатационен живот, то цевите на нарезните артилерийски части, както и танковите оръдия, се износват много по-бързо. Така например цевите на руските танкове имат ресурс от 210 снаряда бронебойни подкалибрени снаряди до 840 снаряда с осколково-фугасни и кумулативни снаряди. В същото време артилерийските нарезни цеви, в зависимост от калибъра, вида на снаряда и обсега на стрелба, имат ресурс до 2000 - 3000 изстрела. За сравнение, част от доставените на Украйна немски самоходни гаубици PzH2000 излязоха от строя от строя след един месец употреба при скорострелност от 100 изстрела на ден на оръдие. И дори да приемем, че руските войници не пренебрегват процедурите за поддръжка на цевите и другите оръжейни механизми и Русия има, макар и неизвестни, но в никакъв случай безкраен брой от тях в резерв (особено на оръдията с бази за съхраняване), от края на 2022 г. износването на артилерията само по себе си ще доведе до рязко намаляване на нейната ефективност. Освен това още през 2020 г. самата руска армия предпазливо посочи проблеми с жизнеността на артилерийските стволове, както и недостатъчната ефективност на системата за полево обслужване и ремонт на артилерийски оръдия. Оказва се, че очакваният недостиг на снаряди трябва да съвпада с нарастващия недостиг на самите артилерийски оръдия. В тази връзка не е изненадващо, че Русия започна да нанася удари по украинските градове със системите за противовъздушна и противоракетна отбрана С-300 и С-400, чиито редовни тестове започнаха преди поне пет години. Наистина, боекомплектът на съответните ракети за тези системи все още се измерва в хиляди или най-много десетки хиляди, но в никакъв случай не стотици хиляди и още по-малко пък милиони бройки. Влияние на санкциите: преходът от индустриално производство към манифактура В тази връзка си струва да погледнем състоянието на индустрията за артилерия и боеприпаси. Ако се съди по внезапното посещение в последния уикенд на август 2022 г. на вицепремиера Денис Мантуров и заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев в Мотовилихските заводи и Пермския барутен завод, нещата в тази посока не вървят никак гладко. Промишлеността се характеризира със същите проблеми като цялата руска военна индустрия. Имаше няколко експертни доклада за зависимостта на предприятията от военно-промишления комплекс от вносни доставки и за действителния провал на програмите за заместване на вноса. Сама по себе си идеята за заместване на вноса и самозадоволяване (автаркия) е задънена улица, неразумна и като цяло невярна, и просто отрича разделението на труда и ползите от международното сътрудничество. Но за една авторитарна властова система и за командно-административен икономически модел е предопределен пътят към самоизолация и неизбежно самоунищожение. В началото на 2000-2010 г. предприятията за производство на боеприпаси и артилерийски части претърпяха техническо модернизация. Например Казанският барутен завод закупи оборудване в Германия, Швейцария и Австрия (което означава, че неизбежно трябваше да закупи част от химическите компоненти за производството си в чужбина). Същото направиха в онези години Федералният научно-производствен център Алтай и всички останали разработчици и производители на барут и твърдо гориво. Производителите на артилерия също заимстваха западни технологии и закупиха европейско промишлено оборудване. Например Мотовилихинските заводи през 2011 г. подписаха договор за доставка от Австрия на машина за радиално коване, необходима за производството на артилерийски цеви (самият завод обаче успя да обяви фалит през 2018 г.). От 2014 г. всички тези кооперативни връзки започнаха постепенно да се срутват и разпадат, оборудването се износваше по-бързо, отколкото се обновяваше (ако изобщо беше възможно да се обновява). Това беше резултат от недостиг на персонал и естествена неритмичност на отбранителните поръчки, което водеше до допълнителни загуби или най-малкото нови разходи. И дори ако някои фабрики излизаха на печалба, като същата фабрика за барут в Казан, това означаваше само, че покриването на производствените разходи е било отложено за бъдещето и всъщност падна върху плещите на руските граждани, защото загубите и развойните инвестиции се изплащат в крайна сметка от федералния бюджет. В опит да се подобри ефективността на боеприпасната индустрия в началото на 2010-2020 г. беше решено да се обединят нейните предприятия, собственост на държавни корпорации и пряко на държавата, под една шапкща. В такава шапка се превърна концернът Технодинамика, контролиран от държавната корпорация Ростех. Техмаш, друг холдинг на Ростех, специализиран в боеприпаси , също се премести в този концерн . Организационните трансформации и консолидирането на финансовите потоци обаче не доведоха до промяна в качествените параметри. Така например производителността на труда в Технодинамика съдейки по приходите приходите е около 2,3 милиона рубли годишно (по-малко от $32 000), което е около 9-10 пъти по-ниско от това на американските производители на боеприпаси. А в руската политическа икономика и технологични реалности е възможно да се повиши производителността само чрез сериозно увеличаване на персонала, което е практически невъзможно в условията на споменатия недостиг на кадри и в по-широк план на общата демографска ситуация. По този начин, откъснати от доставките на западно оборудване, резервни части и материали и в същото време ограничени по отношение на човешкия капитал и производителността на труда, руските производители на артилерия и боеприпаси неизбежно ще се сблъскат в обозримо бъдеще не толкова със стагнация, колкото със свиване на производството. Възможно е през 2022-2023 г. те все още да успеят да запазят темповете на производство, постигнати през предходните години, но през следващите години техният спад е неизбежен. Доколкото е възможно, ще се извършва поддръжка и ремонт на закупено по-рано оборудване, но количеството и качеството на продуктите ще започнат да намаляват. По същество това означава преход от масово индустриално производство към манифактура. Изчерпване на ракетите На фона на постепенно и неизбежно нарастващите проблеми с артилерията има смисъл да разгледаме и другите видове въоръжение и военна техника. Тук има три основни групи системи: високоточни оръжия, авиация и бронирана техника. Руските прецизни оръжия включват няколко вида ракети. Ракети с обсег над 300 км: балистични ракети за комплексите „Искандер-М“, крилати ракети „Калибър“ с морско и наземно базиране (9M729), крилати свръхзвукови противокорабни ракети „Оникс“ (P-800) с морско и наземно базиране , базирани на въздушно изстрелване крилати ракети Х-101, Х-555 и Х-22 / Х-32. Ракети с обсег до 300 км: авиационни крилати ракети Х-35 и Х-59. От тях ракетите Х-555 и Х-22 попаднаха в Русия от арсеналите на СССР, както и от Украйна през 90-те години и вече не се произвеждат. С изключение на по-простите крилати ракети Х-35 и Х-59, чийто брой е трудно да се оцени, в навечерието на войната в арсенала на Русия имаше няколкостотин единици от всеки от тези типове. Това може да се съди по това как интензивността на тяхното използване е намаляла от няколко десетки единици на ден в първите дни на войната до единични изстрелвания сега, а понякога и веднъж на няколко дни. В същото време Русия маскира нарастващия недостиг на ракети с голям обсег, като обстрелва украински градове с ракетна артилерия с голям обсег и използва системи за ПВО/ПРО С-300/С-400 за поразяване на наземни цели. Оценката на реалните производствени мощности на Русия е предмет на експертни дискусии, но може да се предположи, че годишното производство на крилати и оперативно-тактически балистични ракети с голям обсег от всеки тип се измерва в количества до 50 единици. Освен това за морските ракети "Калибър", самолетната ракета Х-101 и наземната крилата ракета 9М729, които като цяло са разновидности на една и съща ракета, общата оценка е 100 единици годишно. От своя страна, за крилатите ракети Оникс този брой е малко по-голям - 55 единици, а за ракетите Х-32, чието производство за замяна на Х-22 започна през 2018–2019 г., едва надвишава 20 единици. Като цяло се оказва, че обемът на производство на руски високоточни ракети с обсег над 300 км е 225 единици годишно. Въпреки това, тази оценка би могла да бъде коригирана, когато се появят нови данни. Освен това си струва още веднъж да се подчертае, че ракетите с обсег до 300 км, Х-35 и Х-59, чиито производствени обеми все още е трудно да се оценят, са изключени от тази оценка. В тази връзка е малко вероятно руската индустрия да има потенциал за сериозно увеличение на производството не само поради ембаргото върху доставките на оборудване и ограниченията на персонала, но и поради относително ниската производителност на труда. Ограниченията за последните се налагат от самата организация на работа в предприятията на руския военно-промишлен комплекс и руския политикономически модел като цяло. Проблеми с бронираните машини Що се отнася до бронираните превозни средства, ситуацията е такава, че според опита от минали войни основните й загуби може дори да не се дължат на пряко унищожаване по време на военни действия, а на щети от снаряди, повреди и изчерпване на двигателните ресурси. В тази връзка моторесурсът на основните руски бойни танкове Т-72 и Т-80 от различни модификации е не повече от 1000 часа. След това трябва да сменят двигателите, които сега се произвеждат с вносно оборудване. Разбира се, двигателите на танка се ремонтират, но неговите възможности са ограничени, когато определеният ресурс е масово превишен. Танковете, бойните машини на пехотата, бронетранспортьорите и бойните машини на пехотата са изключени през повечето време дори по време на война, но ако работят поне 2-3 часа на ден, тогава от началото на войната са работили 370-560 часа. И дори като се вземе предвид доставката на сравнително свежи, макар и не нови, бронирани превозни средства от военни части и бази за съхранение, по-голямата част от тях, при поддържане на висока интензивност на военните действия, до края на 2022 г. ще трябва да отиде на ремонт, при условие, че не е унищожена. И тук си струва да си припомним още веднъж казаното по-горе: ресурсът на танковите оръдия също е ограничен. Темпът на производство и модернизация на бронираните машини през 2010 г. е приблизително 650 танка и бойни бронирани машини годишно. От този брой танковете представляват: не повече от 160-170 единици T-72B3 / B3M годишно през 2011-2020 г. от предприятията на Уралвагонзавод (УВЗ) в Нижни Тагил и Омск (през 2021 г. доставките на тези танкове бяха намалени до 34 единици) и не повече от 45-50 единици Т-80БВМ през 2017-2021 г. от завода в Омск. Що се отнася до производството на танкове Т-90М, както и модернизацията на танкове Т-90, произведени през 1990-2000 г., тяхното масово производство започна едва в края на 2021 г. И можем да кажем с увереност, че това производство е в мащаб на няколко десетки годишно и може да се увеличи само за сметка на мощностите, които в момента са ангажирани в модернизацията на танкове Т-72. Така до началото на войната руската армия имаше около 2000 модернизирани танка от около 3300 танка, които бяха в армията. И от повече от 16 000 бронирани бойни превозни средства от всички видове, около една четвърт се пада на нови и модернизирани. Тук също трябва да се има предвид, че производството на нови и модернизацията на съществуващи бронирани превозни средства също се извършва с вносно оборудване и с помощта на вносни компоненти. Проблеми на бойната авиация На този фон ситуацията в авиацията на пръв поглед изглежда по-добре. Дори като се вземе предвид фактът, че двигателите на щурмовите самолети Су-25 имат най-малък ресурс (500 часа), а тази война във всеки случай е последната за широкото използване на фронтови бомбардировачи Су-24 поради голямата им възраст, интензивността на използване на руски самолети и хеликоптери е относително ниско. Всяка машина дори в началото на агресията, когато украинската ПВО беше по-слабо организирана от сега, извършваше по 1-2 бойни полета на ден с обща продължителност 1-1,5 часа. В същото време днес, като се вземат предвид загубите и щетите, Русия все още е в състояние да запази близо до границите на Украйна около 400 бойни самолета от различни типове и около 360 хеликоптера (далеч не всички са щурмови). Въпреки това Русия не беше в състояние да проведе пълномащабна въздушна кампания от самото начало на войната, а сега възможностите й за такава кампания са още повече намалени. Производственият капацитет е основно ограничение и тук. Ако в десетилетието в навечерието на пълномащабната агресия Русия произвежда годишно 30-35 бойни самолета и 25-30 ударни хеликоптера и модернизираше от 130 до 200 единици различни самолети, то планираният по-рано за 2020 година преход към ново поколение бойни самолети предполагаше намаляване на на произвежданите количества за сметка на ново качество. Сега е малко вероятно технологичното ембарго да позволи този преход да успее, като се има предвид, че той вече беше отложен веднъж през 2010-те години. В крайна сметка, въпреки планираното инжектиране във военно-промишления комплекс на минимум стотици милиарди рубли само през 2022 г., дългосрочната деградация на производството до ниво, при което неговото запазване ще зависи не толкова от организационни и икономически фактори, колкото от конкретни инженери, работници и мениджъри е почти неизбежно. Простичко казано, тази индустрия ще прилича повече на манифактура, отколкото на промишлено производство

Офанзива има (това е очевидно мисля), но целите и не са "превземане на Херсон" , т.е може да се спекулира върху всичко останало.. Сещам се за една невоенна цел - да се попречи на евентуални т.н. референдуми за присъединяване на Херсонщината към РФ. Апропо, Максим Кац обясняваше подобно защо и как украинските офанзиви рушат путинските плановете за референдуми в окупираните територии. Възможността да бъде превзет и деокупиран от ВСУ град в който се е състоял "победоносен" рефендум не е в дневния ред и опция Путин, затова такива все още няма..

https://firms.modaps.eosdis.nasa.gov/map/#d:24hrs;@33.5,46.8,9z

"Западът" според мен не искаше са воюва с Русия, затова не се намеси нито в конфликта в Грузия, нито в този с Украйна през 2014-та. "Западът" държеше да си запази отношенията с Русия (образно казано Германия не можеше да си се представи без руския газ) - затова и Франция и Германия през 2008 -ма се противопоставиха ма приемането на Грузия (и на Украйна, но за нейното неприемане могат да се намерят и други причини) в НАТО.. Ако в 2008-ма Украйна имаше имиджа на проруска и много корумпирана страна, Грузия успя да го изчисти

Интересно Разгледах картата на слънчевата ирадиация на континентален Китай. (Интересно е сравнението и с картата на България, в която най-високите стойности (за малък регион) са около 1600 киловатчаса за година). При цена на PV -модулите от 2 юана за ват (P макс), то запазването на този процент на въглищата би трябвало да се дължи на следните причини: -"защото така сме го правили и преди" -въглищата/производството на електроенергия от въглища са субсидирани Забележка: Има и един тип непреки субсидии, например - не се плащат от централите разходите за възстановяване на замърсените почви от отровните прахови частици ; не се плащат "разходите" за здраве" на населението (серни окиси, азотни окиси, тежки метали във финните частици, финни частици сами за себе си) които за европейските въглищни централи достигат до 90 евро на мегаватчас. - има по-високи нива на регулации за фотоволтаичните мощности

Ха-ха-ха

https://offnews.bg/sviat/ruski-vojnik-probiha-ni-109-i-polk-izbiaga-vsu-nastapva-s-tankove-783955.html

https://www.bgonair.bg/a/4-world/276992-ruskiyat-ministar-na-otbranata-sergey-shoygu-e-otstranen-ot-posta-mu Руският министър на отбраната Сергей Шойгу е отстранен от поста му? Властите в Украйна започнаха раздаване на таблетки йод на цивилни Руският министър на отбраната Сергей Шойгу е отстранен от оперативното ръководство на военните действия в Украйна. Това твърди британското разузнаване. Допълва се, че оперативните командири докладват лично на президента Владимир Путин за хода на войната. В същото време екип от инспектори на ООН се отправя към Запорожката атомна електроцентрала. Това се случва на фона на подновения обстрел на окупираното от Русия съоръжение. А властите в Украйна започнаха раздаване на таблетки йод на цивилни, живеещи близо до централата.

"-Ли, прилепът който си проготвил е недоопечен -Чудо голямо, шефе няма да се свърши света" Мислих че българите сме идиоти, но в петък попаднах на китайски идотизъм. Трябваше да се тестват едно мостри, ще ги продава като изделия (номеклатура) компанията, в която работя (върнах се в старата компания , извадиха ми извадеиха душата с памук да се върна) с логото си, но ще са изработени в Китай. Мострите бяха с спецификациите си и с тестовите си резултати (протоколи), а братята китайци бяха направили пълни тестове на над 15-20 параметъра, всичките коректно направени и с коректно отразени тестови резултати (които повторих), всичките - без тези на един рещаващ параметър - Изделията са т.н. "Еx" -изпълнения , с особени и критични изисквания към този параметър, за чието изпитвне обаче са неоходими само 2 минути и конвенционално оборудване, с нисък клас на точност. (по въможностите на всеки прозиводител на такъв тип изделия - с нищожна цена) От четитире мостри - едната не издържа този теста, Не просто не го издържа с някакви отклонения извън допустимите, а функцията липсваше..

Прав си, а ако говорим за износа на пшеница, австралийският дял не е решаващия: (В Нова Зенландия пък животновъдството е преобладаващо пасищно) При соята и царевицата, от която зависят свиневъдството и производството на пилешко, Австралия изглежда не е сред първите произоводители: https://profit.bg/foreks/nay-golemiyat-iznositel-na-soya-tarsi-vnos-na-surovinata-kakvo-se-sluchi/

Пейчев, Европа си има собствени въглищни залежи и тук Путин и Донбас са непричем, Причините за отказ от въглища са на първо място екологични, на второ - това че производството им в мнозинството от случаите е нерентабилно (защо Тачър затвори въглищните мини според теб), и на трето - следствие от първото и вторто - за произвдителите на еленергия и топлинна енергия беше по рентабилно да работят с руска газ и изоощо с газ.

Съгласен съм, но все пак това са локални производители на зърно (и на фуражи) включвам зърнени култури, слънчоглед и соя на фона на Украйна, РФ, САЩ, Канада и Бразилия (и от друга страна -Китай и Индия ), където тазкива ограничения досега няма.. Вероятно няма и да се състоят изобщо.. Апропо Зеленчуците по принцип са неекологични (заради големите количества вода, който са необходими за произвосдтвото им), и трябва да очакваме нарастващицени, с оглед на засушаването в кл;иматичните зони на умерения (неконтинентален) и субтропичния климат..

https://www.dw.com/bg/фракингът-и-европейците/a-18594199 Фракингът и европейците Нидерландия забранява засега фракинга – подобно на ред други страни, които отхвърлят този метод за добиване на шистов газ. В Европа големият бум на фракинга изглежда няма да се състои. Още една страна взе решение против фракинга. Нидерландското правителство прие петгодишен мораториум върху комерсиалния добив на шистов газ. До края на тази година Нидерландия ще реши дали фракингът изобщо ще бъде допуснат в страната. Методът на хидравличното разбиване, известен като фракинг, не е нов - той съществува от десетилетия. Нови са източниците, които започват да се използват. Защото чрез фракинг се добива природен газ и от неконвенционални находища като въглищни легла и шистови скали. В САЩ фракингът изживява бум, защото се смята, че при растящите днес енергийни цени определено си струва за добива на нефт и газ да се използват неконвенционални находища. Преди пет години и европейските страни започнаха да проучват потенциала на този енергиен източник. Добивът на природен газ чрез фракинг се смяташе за екологичен и щадящ природата. Много източноевропейски страни се надяваха освен това, че шистовият газ ще ги направи независими от Русия. Само че както става много често, реалността се разминава с очакванията. Аргументите против фракинга При т.нар. хидравлично разбиване, в земните недра под високо налягане се вкарват милиони литри вода, смесена с кварцов пясък и различни химикали. Чрез напречни сондажи се разкъсват шистовите пластове и се освобождава съдържащият се в тях природен газ. Критиците на метода се опасяват от заразяване на почвата и подпочвените води вследствие на използването на химикали. През 2010 г. много шум предизвика документален филм за последиците от фракинг в САЩ: той показваше как с клечка кибрит може да се запали чешмяна вода с голямо съдържание на метан в нея. Графиката показва залежите на шистов газ в Европа Освен това съществуват опасения, че фракингът може да предизвика земетръси. В САЩ и Германия се изразяват също така предположения, че някои от земетресенията през последните години вероятно са били предизвикани от газови сондажи. Опасенията са, че ако фракингът се наложи широко в Европа, трусовете могат да зачестят. Фракингът да се забрани В много европейски държави природозащитници и загрижени граждани протестират срещу фракинга, откакто фирми започнаха да проявяват интерес към шистовите находища в Европа. Франция е една от страните, които вероятно биха могли да извлекат най-много от шистовите находища, защото в земните ѝ недра се намират огромни залежи от шистов газ. Въпреки това през 2011 г. тя наложи мораториум върху фракинга. Нейния пример последваха и други държави, сред които и България. Много региони са против фракинга дори там, където в национален мащаб той е разрешен. Например във Великобритания: докато в Англия широко се използва фракинг, Шотландия и Уелс наложиха забрани върху метода. А в една Испания областта Каталуния, но също и на други места, са против него. В Германия досега съществуваше мораториум върху добива на шистов газ. Подготвя се обаче нов закон, който няма да забранява метода изрично, а само ще го ограничи силно - сондажи ще се правят с научна цел за установяване на рисковете за хората и околната среда. Усилието не си заслужава Къде в Европа е разрешен и къде е забранен фракингът В източноевропейските страни вече са правени сондажи. Полша например доста време беше един от най-горещите привърженици на фракинга. Впоследствие обаче се оказа, че пробните сондажи не носят очаквания успех, чуждите инвеститори се оттеглиха и се формира силна съпротива срещу плановете за нови сондажи. Сходно се развиха нещата и в Румъния. Лошите резултати от пробните сондажи и протестите на природозащитници принудиха американския енергиен гигант “Шеврон” да се изтегли от Румъния. Други страни още от самото начало бяха наясно, че фракингът не си струва труда. Норвегия и Швеция решиха, че експлоатирането на шистови находища е икономически неизгодно. Природозащитниците може би наистина ще спечелят в крайна сметка битката срещу фракинга в Европа. То заради съображения, свързани с околната среда, а защото фракингът просто е икономически неизгоден.

Война е, и тук не става дума за етнос, а за гражданство ("руски туристи" значи "граждани на русия") Три четвърти от бежанците в Пловдив са от юга и изтока, и са рускоезични..Наталия Елисеева с чисто руско име, е лидер на украинската диаспора в Пловдив https://podtepeto.com/aktualno/nataliya-elis-ukraincite-v-plovdiv-sme-golemi-kusmetlii/

Според мен - това е спорно твърдение или хипотеза (ако го сведем до газа, чиито летеж на цената оказва най-голямоп влияние върху сегашната инфлацият). За мен това щеще да е примелива (поне на "първо четене"), ако Европейските страни разполагаха със собствени газови ресурси, и при разработването на които би се позволило да поддържат конкуретни на руския газ цени. Да, Европейските страни разполагат с някакви шиство залежи, само че причините да не се разбработват според мен са от псевдоекологично естество (касаещо самия добив), и - вероятно поради силното руското газово лоби и зависимост в Европа , (или поне в българския случай е комбинация от двете) Немаловажен е и въпроса могли ли да се постигнат ценови равнища, съответстващи на тези на руския газ (проучванията за добив на полските шистови залежи не дадоха добър резултат!)