
nik1
Потребители-
Брой отговори
15096 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
273
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1
-
С едно вметване: Светимостта на нашето Слънце се увеличава заради увеличаването му на радиуса. Това увеличване се дължи не на изгарянето на хелия (все още в Слънцето няма условия за запалване на хелия!) , а поради изчерпването/намаляването на водорода в неговата (на Слънцето) най-вътрешна (централна) част: В тази най-централна част се концентрира хелия, като продукт на горенето на водорода.. В тази връзка - увеличаването на радиуса на Слънцето се дължи на изместването на зоната на горящия водород "по-навън" от това "негорящо" ядро (което във времето се запълва с хелий), в/към по-външните слоеве на Слънцето. Този процес ще продължи до изгарянето на водорода. След това изгаряне на водорода, ще се получи колапс/свиване на Слънцето (за да се постигне новото, при тези условия, термодинамично равновесие), и вследствие на този колапс, температурите във вътрешността на Слънцето ще нарастнат до стойности, достатъчни за запалването на хелия.. ---------- Аз нямам много дар слово , но надявам се, все някой ще разбере какво съм написал по-горе
- 11 мнения
-
- антропология на бъдещето
- футуристика
- (и 2 повече)
-
Явно в родата имате генетичен дефект.;) Всичките ви мъже от родата 150 години насам са в 10-процента случайни пушачи Бацка, още не схващаш. По-добре е в тъпанаруима, отколкото в раковото, или сърдечно-съдово отделение (да не ти дава Господ да ходиш там) /И двамата ми родители си отидоха от цигарите, при баща ми- те директно го убиха на 56 години; Майка ми беше по-държелива, но на 58 я е удари първия инсулт, Тя беше и с други проблеми, цигарите допълнително усложниха нещата/.
-
Богът на Айнщайн е "Висша сила", нещо различно от Абрамистичния Бог-личност. Предполагам такъв, какъвто е Бога за всеки съвременен скептик/агностик и за огромното мнозинство от учени, без значение дали хората са иудеи, традиционни и ритуални православни християни или протестанти. /Айнщайн освен учен е и е част от научния елит, който елит винаги се отличава с най-ниската религиозност/ PS В писмото си до Ерик Гуткинг той донякъде обяснява вижданият си. https://www.theguardian.com/science/2008/may/13/peopleinscience.religion
-
Откъси от книгат на Алън Кар "4. ПОДЛИЯТ КАПАН Пушенето е най-хитрият и зловещ капан на света. Човек не може да си представи по-коварно нещо. Първо, как се озоваваме в него? Хиляди възрастни хора около нас пушат. Те ни предупреждават, че това е мръсен и противен навик, който в крайна сметка ще ни унищожи и ще ни доведе до просяшка тояга, но ние не можем да им повярваме, че пушенето не им прави никакво удоволствие. Направо е покъртително колко усилия полагаме, за да се пристрастим към пушенето. Това е единственият капан в света без никаква примамка, в който няма никакво парче сирене. Онова, което кара пружината да щракне, не е прекрасният вкус на цигарата; точно обратното, причината е ужасният ѝ вкус. Ако първата цигара ни е била толкова вкусна, в ума ни щеше да зазвъни предупредителният звънец и като интелигентни хора щяхме да разберем защо половината от възрастните харчат толкова пари, за да се тровят. 54 Но тъй като първата цигара е ужасна на вкус, разумът на младия човек му говори, че никога няма да се пристрасти и той смята, че щом като не са му приятни, може да зареже цигарите, когато си поиска. Това е единственият наркотик в природата, който ни пречи да постигнем целта си. Момчетата обикновено пропушват, защото им се иска да бъдат мъже като Хъмфри Богарт или Клинт Истууд. Но когато запалиш първата си цигара изобщо не се чувстваш мъжествен. Не смееш да вдишаш дима, а ако глътнеш малко повече, главата ти се замайва и започва да ти се гади. Единственото желание е да останеш сам и да избълваш навън тази мръсотия. При жените целта е да бъдат съвременни светски дами. Всички сме виждали колко смешни изглеждат, дърпайки от цигарата. И когато момчетата се научат как да изглеждат мъжествени, а жените - светски дами, иска им се никога да не са започвали. След това цял живот се мъчим да си обясним защо пушим, предупреждаваме децата си да не се хващат в капана и от време на време самите ние се опитваме да се измъкнем от него. Но капанът е измислен така, че се опитваме да спрем цигарите, когато сме в стрес било поради проблеми със здравето, недостиг на пари, или просто защото ни карат да се чувстваме като прокажени. Щом спрем да пушим, стресът се засилва (ужасният синдром при отказа от никотина), а трябва да се справим без средството (старата ни опора, цигарата), на което сме разчитали преди в подобни ситуации. След няколко мъчителни дни решаваме, че сме избрали неподходящ момент. Трябва да изчакаме времето, когато няма да 55 сме стресирани, и щом си помислим това, причината да спрем да пушим изчезва. Естествено, това време така и не идва, защото си мислим, че животът ни става все по-труден и напрегнат. Веднъж излезли изпод крилото на родителите си, ние естествено създаваме свое семейство, после идват полиците, децата, все по- отговорната работа и т.н. Но това също е илюзия. Истината е, че всяко живо същество изживява най-тежките стресови ситуации в ранното си детство и юношеството. Човекът е склонен да обърква отговорностите си със стреса. Животът на пушачите става автоматично още по-напрегнат, защото тютюнът не ни отпуска, не ни освобождава от стреса, както някои се опитват да ни убедят. Напротив, тютюнопушенето ни прави още по-нервни и потиснати. Дори отказалите се от навика си пушачи (а повечето от тях го правят един или повече пъти в живота си) могат да си живеят щастливо и изведнъж отново да се върнат към пушенето. Цялата работа с пушенето е като лутане в лабиринт с гигантски размери. Щом влезем в него, разумът ни се помрачава и прекарваме остатъка от живота си в опити да се измъкнем от него. Мнозина от нас успяват, но по-късно отново се озовават вътре. Тридесет и три години се опитвах да намеря изход от лабиринта. Като всички пушачи, не можех да разбера как стоят нещата. И все пак, благодарение на съчетанието от необикновени обстоятелства, заслугата за което изобщо не е моя, пожелах да проумея защо е така отчайващо трудно да спреш да пушиш, и когато накрая престанах, това стана не само лесно, но ми беше и приятно. След като отказах цигарите моето хоби, а по-късно и професия, бе да разкрия загадките, свързани с пушенето. Това е една сложна и увлекателна главоблъсканица, която - подобно на 56 кубчето на Рубик - практически е невъзможно да бъде разрешена. Въпреки това, както при всички сложни ребуси, решението е неимоверно лесно, ако разполагате с ключа! Аз имам ключа, който ще ви даде възможност да се откажете от пушенето без проблеми. Ще ви преведа през лабиринта и ви уверявам, че никога няма да попаднете в него отново. Единственото, което се иска от вас, е да следвате инструкциите. Ако направите завой в неправилна посока, останалата част от инструкциите се обезсмислят. Искам да подчертая, че за всеки е лесно да остави пушенето, но първо трябва да установим фактите. Не, нямам предвид фактите, които ще ви уплашат. Знам, че сте наясно с тях. Има предостатъчно данни за вредата от пушенето. Ако именно те могат да ви откажат от пушенето, значи вие вече сте непушач. Онова, което имам предвид, е защо ни е толкова трудно да откажем цигарите? За да отговорим на този въпрос трябва да знаем истинската причина, поради която все още пушим". "Невероятна е степента, до която промиват мозъците ни. Обществото е обезпокоено от пристрастяването към дишането на 76 лепило или към хероина, но в нашата страна смъртните случаи от дишането на лепило не надвишават десетина на година, а хероинът изпраща в гроба по-малко от сто наркомани годишно. Има друг наркотик, никотинът, от който са зависими повече от 60 процента от населението и по-голямата част цял живот плащат прескъпо за пристрастяването си към него. Те харчат за цигари парите си, които иначе биха могли да спестят, и всяка година стотици хиляди хора провалят живота си, защото се пристрастяват към тях. Никотинът е убиец номер едно в западното общество, той отнема живота на много повече хора от пътните катастрофи, пожарите и т. н. Защо тогава си мислим, че дишането на лепило и приемането на хероин е по-голямо зло, щом в същото време наркотикът, за който харчим голяма част от парите си и който всъщност ни убива, допреди няколко години се смяташе за обществено приемлив навик? Напоследък се налага мнението, че до известна степен това е антисоциален и вреден за здравето навик, но си остава напълно законен и лъскавите пакети цигари се продават по всички вестникарски будки, автосервизи, кръчми и ресторанти." "Както вече обясних, пушачите си мислят, че пушат за удоволствие, релаксация или повишаване на тонуса, но това е илюзия. Истинската причина е облекчаване на абстинентния синдром. В началото използваме цигарата като социална опора. Можем да запалим, а може и да не запалим. Но верижната реакция вече се е задействала. Подсъзнанието ни започва да усеща, че в определени моменти цигарата е приятна. Колкото повече се пристрастяваме към наркотика, толкова по-голяма нужда изпитваме да облекчим абстинентния синдром и колкото повече цигарите ни съсипват, толкова повече се самозаблуждаваме, че постигаме обратен ефект. Всичко това 83 става бавно и постепенно, без изобщо да забележим. Дните ни по нищо не се различават един от друг. Повечето пушачи дори не разбират, че са развили зависимост, докато не направят опит да откажат цигарите, но дори и тогава мнозина от тях не признават тази зависимост. Някои заклети пушачи държат главата си заровена в пясъка иял живот и се мъчат да убедят както себе си, така и другите, че за тях пушенето е удоволствие. Провеждал съм следния разговор със стотици младежи: АЗ: Нали разбираш, че никотинът е наркотик, и че единствената причина да пушиш е, че не можеш да спреш. МЛАДЕЖЪТ: Глупости! За мен пушенето е удоволствие. В противен случай щях да откажа цигарите. АЗ: Не пуши една седмица, за да ми докажеш, че ако поискаш, наистина можеш да откажеш цигарите. МЛАДЕЖЪТ: Не е необходимо. Пушенето ми доставя удоволствие. Ако искам, мога да се откажа. АЗ: Просто не пуши една седмица, за да докажеш сам пред себе си, че не си пристрастен. МЛАДЕЖЪТ: Какъв е смисълът? Това ми прави удоволствие. Вече споменах, че пушачите облекчават абстинентния си синдром в периоди на стрес или на скука, когато искат да се съсредоточат, да се отпуснат или поради комбинация от посочените фактори. На този въпрос ще се спра по-подробно в следващите глави. "
-
Много хора са пристрастени и/или зависими и към хапчета : от аналгетици... до сънотворни и антидепреснати, предсписвани от лекари с "лека ръка", или поради комерсиални интереси на същите тези лекари; Такива са "нещата от живота" (както се казваше френският филм), задълбаването в тях едва ли е най-добрия начин да вникнем в наркоманиите и да ги тушираме.. Най-честният начин според мен е да сложим на масата плюсовете и минусите на зависимостите, с разбирането че зависими хора е имало, има, и смятам ще има в бъдеще.. Първоначалното ми мнение беше, че при марихуаната има най-много лицемерие, неразбиране и предразсъдъци, а не че не е наркотик; Тя е най-безвредният наркотик (от познатите), и по всички етични правила е лицемерие да се борим с нея, а да мълчим относно убийците. Доктор Червенков, предполагам не сте пушач, и не сте напълно запознат изцяло с вредите от тютюнопушенето или механизмите на пристрастяване (по-скоро допускам, че познавате нещата от общата ви култура - добра предполагам), Искрено ви препоръчвам поредицата от вашия колега д-р Павел Бъчваров "Безмълвната гилотина", в частта за никотина и тютюнопушенето.. За психологическите механизми на тази страшна зависимост може да се види книгата на Алън Кар "Аз вече не пуша" (психологически механизми, които всеки пушач познава!): http://duhmarketing.ucoz.com/Alan.Kar.The.Easyway.to.Stop.Smoking_New_Release.pdf
-
Уругвай стана първата страна в света, която легализира канабиса Политика / легализация 11 декември, 2013 4510 разпечатай Уругвай официално стана първата страна в света, която легализира растението канабис. Уругвайският сенат е одобрил предложението за легализация на канабиса - с вот 16 към 13. Сега остава това решение да мине през президента на страната Хосе Мухика,за последно преразглеждане. Имайки предвид, че той е човекът, който представи този проектозакон, няма съмнение, че ще го подпише по най-бързия начин. Конопът ще стане легален за всички жители над 18 години. Според новия закон, притежанието, употребата и трансфера на до 40 грама канабис ще бъде легално, както и личната култивация на до 6 растения (за възрастни). Освен това, ще бъдат създадени държавни клубове, които ще дистрибутират канабис на възрастни, а аптеките ще го продават на пациенти с рецепта. Цената на която ще бъде продавана билката е 1$ за грам. Органи на реда срещу Забраната е група от представители на силите на реда, която дълги години е водила война срещу наркотиците, днес се бори за нейния край и аплодира решението на правителството. Според тях употребата на субстанции от гражданите е непредотвратима - всеки човек има суверенитет над собственото си тяло - и най-доброто решение в такъв случай е да се легализира и регулира марихуаната, за да може превителството да подсигури един безопасен продукт, да го държи далеч от ръцете на непълнолетни и да позволи на полицията да спре да преследва граждани и да се фокусира върху реални социални проблеми. "Когато един политик каже, че иска легализация, у хората се заражда голям страх", казва Рикардо Лагос Уебър, син на бивш чилийски президент, които се бори в момента за легализация в неговата страна. "Трудно е да обясниш на една майка, че има сенатор, който иска легализация, като в същото време нейните деца са застрашени от нарко дилъри на всеки ъгъл. Някой хора мислят, че президентът е луд, но аз ще ви кажа, че забраната работи в ущърб на обществото и пречи много повече, от колкото помага!" Още по темата: 1. Уругвайския президент обяснява, защо неговата страна ще легализира марихуаната 2. Уругвай е на път да стане първата страна, която ще легализира конопената промишленост
-
Ако аз като наркоман (аз съм такъв, зависим съм от цигарите) можех да избирам между марихуана и цигари, бих избрал марихуана (и мисля всеки на мое място би я избрал, стига да пропагандата да не си е свършила добре работата) На КГ125 като събрат по цигара препоръчвам книгата на д-р Павел Бъчваров "Безмълвната гилотина" . Та що се отнася до общественото здраве, статистиките за това какво причинява легалната дрога "цигари" се знаят: http://www.blitz.bg/article/17004 Марихуаната в момента се пуши в много страни https://www.konop.bg/article/316/spisyk-sys-stranite-tolerantni-kym-kanabisa, само че в повечето случаи (там където има легални ограничения) приходите се гушкат от престъпните организации и мутрите..(което е пълна дивотия разбира се), Лошото е че държавите и големите цигарени корпорации продължават се държат на никотинови босове, и не биха допуснали конкуренцията на индийската билка..
-
Институционалната култура в Иран и Индия е като тази на водачите,(Еднаква е за водачите и институциите, институционалната и общата култура се разграничават малко или никак; Може да има въведени западни практики въпреки културата, както може и да няма, или да са недостатъчно) , По-ясно казано: полицията и полицаите в Иран или Индия преобладаващо не санкционират тези нарушения,преобладаващо не ги смятат за нарушения (поради една или друга особеност на софтуера на ума, която е обща за тях и за водачите!), които подлежат на санции.. Забележка: но пък полицаите в Иран винаги арестуват за непристойно държание или облекло, Т.е. в Иран има "ред" и "правила", но те не са "западните"..
-
Грешите мисля.. Инцидент е ако някои се хвърли/падне под колелета на колата ви, когато не нарушавате правилата.. В случая с Лора става за престъпно нехайство, не точно за инцидент или нещастен случай.. Ще го илюстрирам така: все едно на Нова Година сте извадили законния си пистолет - гръмнали сте уж във въздуха (което пък е незаконно), но всъщност то не е било във въздуха, а в хола на третия етаж на съседния ви блок, където сте простреляли (смъртно) някого.. Извън медийния шум: Гуменото правило, в съчетание с много лошото (нелепото) решение на ВКС по случая с Лора (решението е пак на две каки,или на две гнили ябълки) обръща нещата до горе-долу идеята за ноторна съ-вина (не си въобразвайте че след решение на ВКС, първоинстанционните съдилища ще отсъждат по по-други начин при подобни случаи, макар и пряко тази ноторна съ-вина да не е изказана в решението на ВКС, но тя косвено е казана и потвърдена) , което за мен е обществена несправедливст (Рамус и Върбанов гледате нещата от тясната гледна точка че сте водачи,греша ли?). Обществена несправедливост за мен е да се осъжда на 2 години условно години човек, отнел живота на млад човек заради престъпното си нехайство, на по-малко отколкото се осъжда мургавия ни съгражданин, откраднал две кокошки, или пенсионер, който са го хванали да "държи" 800 грама тютюн без бандерол.. Бях пуснал една тема точно за осъдените в такива случай - казва се "най-тъпото правораздаване", Пенсионер е осъден на три години условно заради това че имал в него (държал) 800 грама контрабанден тютюн и две кутии цигари без бандерол, всичко това на обща стойност 180-200 лева.. Забележка: Килограм тютюн заедно с акциза се оценява от вещите лица на 200 лева, Когато пуснах темата една дама ми писа на лични че са я хванали с полу-прозрачна торбичка с един килограм тютюн и прокуратурата я е съдят - най-малката присъда е три години и искаше съвет (аз аргументите съм си ги казал в темата: тютюнът за лично ползване не е акцизна стока: той не е в търговския оборот и според закона за акзиците не се изкзсква да има бандерол (бандеролът е ценна книга която се унищожава отпотребителя- т.е няма как да бъде осъден логиески някои заради това че си е скъасал бандерола на кутията сиили пакета цигари, въпреки това, поради едно тъпо решение на Висше съдилище (пак ВКС)- че хората ноторно са престъпници ако държат тютюневи изделия без бандерол- хората ги съдят без значение колко грама държат и без значение ще продават ли тютюна, или ще го ползват (като ползвателия те нямат задължение да запазят бандерола, законът за акцизите е ясен - те го унищожават и тютюнът пресатава да бъде акцизна стока (ии стока изобщо), въпреки всико ги осъждат по НК заради това че "държат акцизни стоки без бандерол" - и това заради погрешно и необмислено решение на един бабаит и всезнайко от ВКС. ПС Разсъждавам на глас: Дори да се даде безусловно право на пешеходеца на пешеходна пътека (това ще минимализира такива случаи) - какво се променя толкова за водачите? Ще отидят три илипет минути на работа по-късно.. Или пък- нека да се даде безусловно право само на водачите тогава -пешеходците да имат беззусловно предимство само на светофарите..
-
Та сам казваш "и малки деца, свикват да правят изводни положения и без математика - нещо като "интуитивно" - чрез житейски наблюдения и опит. Човека свиква с движението още от дете." Моя забележка: Абсолютно вярно - хората свикват с движението, но с нормалните водачи и нормалното каране. И тук е ключът към бараката (Дора го каза в прав текст че и го обясни): Смъртните случаи на пешеходните пътеки са свързани предимно с престъпна небрежност на водачите.. Та пак обяснявам: Нямало е как Лора и компанията и да съобразят че човекът е луд за връзване, и се гони с брат си.. Както написах, когато пешеходците стъпват на пешеходната пътека, мотористът-убиец се намира на 150-200 метра от тях /моторът се движи се с 25 метра в секунда, платното се пртесича за 6 -7 секунди след стъпване на пешеходната пътека: Пешеходецът тръгва от скорост нула, а пресичането на платното отнема 6 или 7 секунди, или повече - ако пешеходците са повече и не тръгват едновременно; Та измерете си времето довечера, ако не вярвате на батко ви Ники/, Всичко става в около 5 часа сутринта във Варна. Първо профучава и "изгърмяв" моторът на първия моторист, никой не чува вторият (в това вреве едно такси е спряло пред пешеходната пътека за да даде път на хората), те пресичат и в това време моторът-убиец удря Лора, без никой да разбере какво става - чува се само ударът, Лора е изхвърлена към 20 метра.. ----------------------- Иначе разбрах те..Дано и ти да си ме разбрал.. PS Когато хората пресичат в компания, обикновено да не кажа винаги, се оглежда само първият (този по-напред), а следващите използват само периферното си зрение, вместо да се оглеждат, и това е нормалния начин за пресичане, защото на пешеходната пътека се бърза, гледа се бързо да се премине (това трябва да го знаеш и ти като пешеходец); В случая, приятелката на Лора се огледала и е пресякла (и двете платна), Лора е вървяла след нея, когато я е връхлетял моторът-убиец върху раделителната линия (вече е била пресякла едното платно). Та това е: никакъв шанс не е имало за горкото момиче..(Бог да я прости)
-
Културата си създава собствени правила - тя се явява универсалният "разтворител".. /Ако това което пишеш беше вярно, то "след падането на всеки диктатор и диктатура, народите щяха да живеят в демокрация и мир", както пише Михаил Минков покрай този разпространен грешен силогизъм/ https://www.google.bg/search?q=движение+по+пътищата+в+индия&rlz=1C1AVSU_enBG358BG382&espv=2&biw=1024&bih=655&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ved=0ahUKEwiNrsHLxtjRAhVrDJoKHSsoBugQsAQIJQ Законите за движение по пътищата в Индия, Иран, Гърция са преписани от западните такива.. ПС. В един западен вестник, един западен турист който е посетил наскоро Иран, беше написал че "В Иран пешеходните пътеки са сложени за да се газят пешеходците".. Cars merge through major intersections without traffic lights as if that’s the norm. And, surprisingly…it works https://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fmedia.gettyimages.com%2Fvideos%2Fheavy-traffic-on-streets-tehran-iran-video-id90434940%3Fs%3D640x640&imgrefurl=http%3A%2F%2Fwww.gettyimages.com%2Fdetail%2Fvideo%2Fheavy-traffic-on-street-tehran-iran-stock-footage%2F90434942&docid=K8YnwAfchGuOsM&tbnid=PRDTaTq7CT_c_M%3A&vet=1&w=640&h=360&bih=655&biw=1024&q=traffic in Iran&ved=0ahUKEwijtKvqyNjRAhXMDpoKHRJqB6wQMwgbKAMwAw&iact=mrc&uact=8#h=360&imgdii=PRDTaTq7CT_c_M%3A%3BPRDTaTq7CT_c_M%3A%3BKJ7zAH1KEmG1tM%3A&vet=1&w=640 "Pedestrians crossing the road need a very good life insurance" https://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fwww.happy-art.ch%2Fwp-content%2Fuploads%2F2016%2F09%2FTraffic.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fwww.happy-art.ch%2Findex.php%2Firan%2Firan-part-3%2F&docid=4LwFH0xDV9j_OM&tbnid=n9cHL8D1lRvMFM%3A&vet=1&w=800&h=600&bih=655&biw=1024&ved=0ahUKEwjV4ovpz9jRAhXCVxQKHcHbDKAQxiAIAygB&iact=c&ictx=1#h=600&vet=1&w=800 https://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fmedia.gettyimages.com%2Fvideos%2Fheavy-traffic-on-streets-tehran-iran-video-id90434940%3Fs%3D640x640&imgrefurl=http%3A%2F%2Fwww.gettyimages.com%2Fdetail%2Fvideo%2Fheavy-traffic-on-street-tehran-iran-stock-footage%2F90434942&docid=K8YnwAfchGuOsM&tbnid=PRDTaTq7CT_c_M%3A&vet=1&w=640&h=360&bih=655&biw=1024&q=traffic in Iran&ved=0ahUKEwijtKvqyNjRAhXMDpoKHRJqB6wQMwgbKAMwAw&iact=mrc&uact=8 https://www.google.bg/search?q=traffic+in+Iran&tbm=isch&tbs=rimg:CT0Q02k6uwk_1Ijif1wcvwPWVGwx9WgjC2nGE8wHBsQKDU9gonvMAfUoSYcJ0f-T3a55CevijyQgMnMAnbEtCnVeQZyoSCZ_1XBy_1A9ZUbEeC8BR9MQ1fYKhIJDH1aCMLacYQRsgmr34Royf8qEgnzAcGxAoNT2BEUCGgj52uSnioSCSie8wB9ShJhEdOoPUocsuViKhIJwnR_15PdrnkIR8vneGMRkUfkqEgl6-KPJCAycwBFi0SK3k2gQqyoSCSdsS0KdV5BnEcpp19TWimXn&tbo=u&sa=X&ved=0ahUKEwiSwMLvyNjRAhVBwBQKHRfgAIMQ9C8ICQ&biw=1024&bih=655&dpr=1
-
https://www.theguardian.com/science/2008/may/13/peopleinscience.religion
-
Със сигурност, в скандинавските страни няма камери през пет метра на пътя.. Глобите са един от инструментите, но не са единствен, културата на цялото общество е много важна.. Тук не става дума само за култура на спазване на правилата от водачите (корелира със високата степен на т.н. културно измерение "институиционален колективизъм"), или култура на "емпатично мислене" към другите участници (корелира с ниската степен на т.н in-group колективизъм) , а и ако щеще - за обществена нетърпимост към подобни прояви. Живеещи в САЩ българи са ми разказвали следния типичен случай : някой водач изхвърля от колата си боклук, водачът след него вижда това и без колебания се обажда в полицията да съобщи за това. /В Щатите,ако студент или ученик преписва, все някой негов колега ще докладва на директора. Защо, ще питате? В културата им се смята, че преписването не е феър плей към другите, смята се за нечестна игра/
-
В Гърция глобите за нарушения на правилата за движение по пътищатата са астрономически (високите глоби достигат 700 евро, обикновено са от порядъка 200 евро, има и няколко от по 50 евро) . Въпреки това правилата се нарушават постоянно, особено - каране с превишена скорост (до 700 евро достигат глобите за каране с превишена скорост) и най-вече - престой/паркиране на забранени места (глобите за това нарушение са 200 евро). Защо е така? Поинтересувах се, и отговорът беше горе-долу такъв (за мен е напълно разбираем): Пътните полицаи избягват да налагат глоби на съгражданите си, поради това че глобите са много големи,или когато налагат - налагат най-ниските. (Виждал съм пътни полицаи в центъра на Александруполис, едва ли да бъдат сгазвани от сънародниците си в опити тези техни сънародници да паркират на забранените със знак за паркиране/престой места!) Това е типична култура тип "Андрешко", с ниски стойности на обществен/институционален колективизъм , и високи стойности на in-group колективизъм, при която държавата и институциите се смятат за чужди..
-
Дора, съгласен съм решението не е перфектно, но тушира или по-скоро отстранява напълно една въпиюща несправедливост. Какво имам предвид? С несъвършеният член (за мен е безумен и кретенски, такава ми е професията - в моята професия не се работи с гумени и бозаджийски правила като "много" "малко", или "трябва да се съобразят"),на закона/правилника и с решението на ВКС по делото на Лора Казанждиева, щеще да бъде въвеведена тезата за "ноторна" съ-вина на пешеходците, съответно водеща до намаляване на вината на водачите (междувпрочем- обвинемият по делото за смъртта на Лора Казанлиева е осъден на 2 години затвор условно, по-малко.... от дядото, който го хванаха с 800 гр нарязантютюн, и две кутии цигари без бандерол; дядото го осъдиха три години условно - "вижте в темата най-тъпото правораздаване" , което така погледнато е пълна деградация на разбирането ни за право и криво като общество) ПС Случаят с Лора Казанлиева е такъв: Тя стъпва на пешеходната пътека когато мотористът е на 150-200 метра от нея. Според безумния член тя е трябвало да се съобрази.. с какво обаче: Със спирачния път на моториста? С кой спирачен път - хипотетичният, или на джигита, който "догонва" приятеля си, и който джигит обаче ще забрави да намали пред пешеходната пътека? (или както е установено - той дори е увеличил скоростта си)? А как да се съобрази със спрачния път, след като тя няма скоростомер? И ако пък тя наистина се "съобрази" след стъпването и върху пешеходната пъртека със всичко това (каквото и да е) , то как точно се очаква че ще се избегне ударът с движещо се с 25 метра в секунда моторно превозно средство? Не е ли е безумно всичко това? (Според мен не се иска висша математика за да се реконструра "картината", достатъчно е човек да има малко по-абстрактно мислене, и познания по математика от 7-ми клас)
-
Да, и аз не разбирам за какво е това оплакване и съпротива (освен разбира се ако оплакващите се не я карат по.. "джигитски").. Относно слуая на Лора Казанлиева нещата са много много брутални - тя е убита върху пешеходната пътека, по-точно върху разделителната ивица, след като е вече е пресякла едното платно. Онези две тъпи п....ки от ВКС (какво като са от ВКС, да не са хванали на Айнщайн д...ия), са решили да се правят на интересни (или са просто поредните "гнили ябълки" в системата),... и в крайна сметка се стигна дотук.. Иначе, първата инстанция - Варненския окръжен съд, ето как се изказва по случая (почтено, аргументирано и не будещо съмнения)
-
http://authors.library.caltech.edu/4533/1/JONjcn00.pdf
-
Oxytocin and Vasopressin Are Dysregulated in Williams Syndrome, a Genetic Disorder Affecting Social Behavior Li Dai, C. Sue Carter, Jian Ying, Ursula Bellugi, Hossein Pournajafi-Nazarloo, Julie R. Korenberg Published: June 12, 2012 http://dx.doi.org/10.1371/journal.pone.0038513 http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0038513 Oxytocin Levels Linked to Behavior in Williams Syndrome http://www.empr.com/medical-news/oxytocin-levels-linked-to-behavior-in-williams-syndrome/article/247675/
-
http://scienceblogs.com/drcharlesHIDDEN/2006/10/20/a-genetic-link-to-elves/ http://indianapublicmedia.org/amomentofscience/folktales-meet-science/
-
http://www.puls.bg/health/children/news_24548.html Освен изброеното, при хората със синдром на Уилиамс се наблюдават свръхвисоки нива на окситоцин - т.н. хормонът на доверието, което обяснява дружелюбното им отношение и патологичната доверчивост, или по-общо тяхната свръхсоциалност и доброта.. https://www.google.bg/search?q=legends+of+elves+and+Williams+syndrome&rlz=1C1AVSU_enBG358BG382&oq=legends+of+elves+and+Williams+syndrome&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8#q=williams+syndrome+and+oxytocin
-
Трябва да се дискутира поведението на пешеходците разбира се. Спор няма за това, и при тях ги има същите джигити,мутри и безхаберници, тя културата ни е еднаква ( иначе темата беше за конкретен казус -пресичане на пешеходна пътека). Аз поради това се отказах от кормуването- деца и кучета навсяде, всякаквиви хора по улиците, казах си по-добре ще ми е си спя спокойно, баба и дядо ми как са се оправяли без автомобил, не е болка за умираме, автомобилът е само удобство Колкото по на юг отиваме на Балканите толкова нещата стават по-ориенталски и скапани ; В Гърция ме втрещяват не само водачите и тяхната култура , а и на пешеходците -дори им правя снимки; Млада майка хвана петгодишната си дъщеря за ръка и я задърпа със себе си, пресичайки смело на червен светофар. На околните това не направи впечатление, аз се втрещих, хванах се за "пищова" (камерата на фончето ми) и успях да я снимам докато пресичаше..:) ------- В България допреди 5-10 години беше практика да се карат велосипеди по тротоарите, слава богу сега има доста велоалеи, и нещата не са толкова зле..
-
Плюсът е от мен Защо СЗО се нуждае от радикална промяна на подхода си към канабиса, обясняват експерти ГЕОРГИ ГЪРКОВ | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 08 декември 2016 в 10:2229550 СВЪРЗАНИ НОВИНИ "Майкрософт" навлиза на пазара за марихуана Дали не е време да се сложи край на войната срещу наркотиците? Оптогенетиката може да "заповяда" на мозъка да забрави, че е наркозависим Хормон на щастието прилича по ефект на марихуаната Добротата като наркотик Лекарство за кръвно налягане помага срещу зависимости към наркотици и алкохол Дали не трябва да бъдат преразгледани доказателствата за рисковете и ползите за здравето, стоящи в основата на регулацията на канабиса? На страницата на The Conversation този въпрос разглеждат трима специалиста по тази тема: Йън Хамилтън (Ian Hamilton), преподавател в областта на психичното здраве към Университета в Йорк, Великобритания; Марк Монагън (Mark Monaghan), преподавател по криминология и социалната политика в Университета Лафбъроу, Великобритания и Стив Ролс (Rolles), старши политически анализатор по лекарствената политика и правна реформа. Канабисът се радва на голяма популярност. Близо 182 милиона души по света го използват и поради тази причина е от голямо значение начинът, по който той се регулира. Понякога казването на нищо е равнозначно на казването на нещо. Мълчанието може да се счита за признак на запазване на статуквото. Световната здравна организация (СЗО) мълчи по въпроса за международното регулиране на канабиса от своята поява през 1935 г. насам. През изминалите 80 г. се наблюдава значителен напредък в научното разбиране за растението, така че е странно, че СЗО все още не е представила обновени насоки за неговия законов статут. Действително канабисът продължава да се намира в същата категория с морфина - въпреки че опиатите нанасят далеч по-големи вреди. Снимка: Wikimedia, EVAN-AMOS Не е изненадващо, че множество страни - като например Уругвай, Португалия, и някои щати в САЩ не спазват към настоящия момент международните споразумения, основаващи се на остарели схващания, и са приели по-толерантни политики, позволяващи регулиран достъп до канабиса за немедицински цели. Калифорния наскоро одобрява употребата на марихуана за развлекателни цели - значителна стъпка с оглед на това, че икономиката на щата е вече сред петте най-големи в света. Системата на ООН за контрол на наркотиците разчита на СЗО да предостави научни данни за наркотиците, което на свой ред следва да информира международните политики и споразумения. Но позицията на СЗО изглежда, че все повече се отдалечава от курса на доказателствата. Агенциите за наркотиците към ООН например продължават да разпространяват идеята, че използването на канабис води до преминаване на по-тежки наркотици - въпреки че тази теория е дискредитирана. Въпреки че през последните години в някои части на Европа използването на канабис намалява, като цяло се наблюдава обратната тенденция. Анкета с тийнейджъри от 25 страни установява, че докато употребата на алкохол и цигари при тях намалява,използването на канабис нараства. СЗО в недостиг на пари Има различни предположения защо промяната в политиката на наддържавните институции се случва толкова бавно. Без съмнение различните държави трябва да останат удовлетворени в процеса на постигането на съгласие. Но това, което обикновено се пропуска, е, че организации като СЗО са изпаднали в сякаш постоянна бюджетна криза. Те не разполагат с големи ресурси и поради тази причина подхождат прагматично, когато решават какво да финансират. Главните приоритети на СЗО включват постигането на универсално здравеопазване, намаляването на заплахите, идващи от света на микробите, и разширяване на достъпа до най-новите здравни технологии. Работа в подкрепа на промяната на настоящите глобални регулаторни рамки за наркотиците не попада сред тях. Няколко организации се опитват да променят това и наскоро представят доказателства при среща на експертна група в СЗО. Подробен доклад, съставен от фондацията Бекли (Beckley Foundation) и Независимия научен комитет за наркотиците (Independent Scientific Committee on Drugs), стига до извода, че СЗО трябва да направи критичен анализ на категоризацията на канабиса. Според тяхнастоящата категоризация не само, че не отговаря на наличните доказателства, но и е ограничаваща по отношение на потенциалното приложение като лекарство. Уругвай е първата страна, която постановява регулиран достъп до канабиса. Това отнема три години внимателно планиране. Скорошен доклад предлага на СЗО и страните членкинякои полезни съвети. Новосъздаденият регулатор в Уругвай - Институтът за регулация и контрол на канабиса (IRCCA), се налага да удвои бюджетните си изисквания, за да подсигури адекватни нива на персонала. Инвестирането в обществени здравни послания също се смята за важен елемент от работата, така че обществото да разполага с информация за здравните рискове от употребата на растението. Ясно е, че една отговорна, базирана на доказателства политика спрямо канабиса носи известни разходи и изисква инвестиции в общественото здравеопазване - въпреки че регулациите може да доведат до данъчни приходи, които да компенсират това. Пътят напред "На настоящото категоризиране на канабиса липсва правдоподобност, тъй като очевидно той не представлява опасност за мнозинството потребители. Всъщност въпросното категоризиране само по себе си създава вреди, принуждавайки хората да нарушават закона и да подпомагат организираната престъпност в производството и разпространението на наркотика", пише The Conversation. Експертите се съгласяват, че е необходима промяна, но липсва обединена позиция за начина, по който да изглежда тя - тъй като всяка страна ще има собствени съображения при регулирането. Фондацията Бекли предлага гъвкав и поетапен подход, който може да се използва като ръководство. Най-добрата надежда на движението е една или повече страни членки на ООН да поискат извършването на критичен анализ от страна на СЗО и да предложат финансиране за необходимата работа. Има редица държави в подкрепа на реформа, които биха могли да направят това индивидуално или още по-добре - колективно. Сред тях попадат Уругвай, Канада, Ямайка, Холандия и Швейцария. Последствията от такъв анализ са неясни и промяната на списъците сама по себе си няма да доведе до легализация. Дори ако комитетът се произнесе за премахване от списъците (което не е невъзможно), определени поправки към споразуменията на ООН все още ще бъдат необходими, тъй като канабисът е включен по различен начин в тях, за разлика от останалите наркотици. Тъй като влизането им в сила изисква консенсус в ООН, е вероятно привържениците на забраната да упражнят правото си на вето. Световната здравна организация има възможността да окаже голямо въздействие в световен здравен план, ако реши да проведе експертен анализ и да насърчи ООН за преразглеждане на категоризацията на канабиса. Тази стъпка по един или друг начин ще доведе до пренасочване на 100-те милиарда долара, които годишно отиват за борба с наркотиците, към намаляване на вредите.Все пак добрите политики следват добрата наука. http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Zashto-SZO-se-nuzhdae-ot-radikalna-promiana-na-podhoda-si-kam-kanabisa_64502.html ПС Правителствата разчитат на статуквото - акцизите върху тютюна и алкохола са огромни пера в бюджетите на страните.. Например, едва ли британското правителство ще реши да се откаже от около 120-150 милиарда лири ,които влизат като акзици върху тютюна и алкохола, или ще приеме сппадане на тези средтсва (пиша го във връзка с това, че марихуаната се явява "заместваща" за цигарите и алкохола) https://www.ifs.org.uk/uploads/gb/gb2016/gb2016ch9.pdf
-
Когато минавах през листовките, имаше такива, в които отговорът беше "да намаля скоростта, и да управлявам с готовност за спиране" Въпросът "какво правим с внезапно стъпилите на пешеходната пътека", мисля изобщо не трябва да се поставя в частни и публични разговори и дискусии, и да се търси оправдание за балканското ми (водаческо) безхаберие и желание да ни удобно на нас, а другите кучетата ги яли. Та казвам, ако не бяхме балканци с балкански или източноевропейски манталитет на шофиране, а германци,холандци или скандинавци, хора със западен манталитет, смятам този въпрос нямаше да стои изобщо пред обществото..;) Прокурори, съдии, мъдии, адвокати, мадвокати - ние сме си все същата балканска папалач/измет в мнозинството си Браво на парламента, че разказа игрите на кретените от съдебната система, на мутрите и джигитите с тази поправка, и отмени една обществена несправедливост..
-
Буквоедството и придържането към принципно спорни и или погрешни виждания от Правилника, (каквато е точка 2 на чл 165 в правилника),, правилник направен през тоталитаризма , не води до правна логика и право, а до правни абсурди Пешеходецът е участник в движението, но със своите компетенции, Точка 2 на чл165 от правилника му вменява несвойствени компетенции.. /Елементарна логика, надявам се я разбираш - не може да се прецени колко ще е спирачния път на движещото се превозно средство, ако няма съответните уреди - виазрам скоростомер, или пък човекът, пешедходецът не минал курс за водач, в които курс има урок за спичраните пътиша, и урок за устройтво на автомобила/ Ти видял ли си някой това да го прави??? Аз съм пешеходец, (макар че закона и правилника ги познавам) та мога да ти кажа следното - няма здрав или нормален човек, който да не се страхува от движещите се коли. /Човешкият ми съвет е - спри с тази тема, за да не пропадеш и доброто ти име и репутация тук да се прецакат; Не е нужно да спориш заради спора, никой няма съмнение че познаваш законите, доказал си че си ерудиран и правищ разлика между правилно и и неправилно, не опровергавай последното!/ ПС Пешеходецът е участник в движението, но със своите компетенции, Точка 2 на чл165 от правилника му вменява несвойствени компетенции.. /Елементарна логика, надявам се я разбираш - не може да се прецени колко ще е спирачния път на движещото се превозно средство, ако няма съответните уреди - виазрам скоростомер, или пък човекът, пешедходецът не минал курс за водач, в които курс има урок за спичраните пътиша, и урок за устройтво на автомобила/ ППС Тъй като съм пешеходец, мога да кажа и още фрапиращи случаи от моята практика: Пред пешеходната пътека съм. Идва автомобил, който намалява скоростта си (от 30 до към 3 километра в час), аз тръгвам да пресичам с разбирането, че той ще спре на няколко метра пред пешеходната пътека (хипотетчино той може да спре, скоростта му е достатъчно ниска), Пресичам, но автомобилът не спира пред пешеходната пътека - не спира защото водачката/водачът не гледа напред, а гледа наляво, дали не идват коли (ще прави десен завой) и не ебава да ме види, даже засилва леко скоростта си (миналата година измъкнах една моя приятелка от под колелата на гумите на един млад грък точно при такъв случай)