nik1

Добре де "дисденти" в кавички,няма значние Това което пишеш в последния си постинг е друго. Е добре ама това е фентъзи и празни приказки, и си мисля че нямаш ясно виждане върху върху културата и ценностите на 25 годишните; (аз твърдя че имам виждане защото през мен като ментор са минали достатъчно млади хора) Съвременната ни култура е изтъкана от комерсиализъм и потребителство (консумативизъм) и битовизъм, медиите (и електронните, и социалните) ни атакуват с тази култура, ежеминутно, така че всички млади и че и по-стари вярват, че успеха в живота се се дължи и измерва с добре платената работа/ с работата по унивеситетската специалност, с живота/работата в големия град или в чужбина, с кариерата, с колата, с жилището, с добрия частен лекар/клиника, с почивките и екскурзиите, със заведенията (като място за социлани контакти) и в тоя ред на мисли със всичко друго което е свързано с пари и повече пари, и работа .И като се тръгне да се вадят пари и да се градят кариери - някои от хората изтрещяват.. (Аз може да съм изтрещял, ама не съм глупак, така че не ми говори глупости на търкалета моля те, ами един ме "чуй" какво пиша )

Ако човекът е даскал/преподавател, учен,човек а изкуството или просто има възможността/шанса да се занимава с това което наистина му харевсва и му доставя удововлетворение, няма проблем,Ако обаче човекът се трепе с нещо което не му харесва само и само за да е в играта (сметки, имоти, вещи, удобства, кариера), то може и да "изгори". Тука в България не го усещаме толкова силно, защото малко или много си караме по нелибералния и неконкуративен (несъстезателен) модел: разчитаме на връзки, на държавната паница, на мамо и на татко да ни прехвърлят за жилище, на братко и на чичо за да ни дадат заем или да ни извършват транспортна услуга , на шурея или бажданака за да ни уреди по добро място, на баба и на дядо да ни дадат зеленчук от селската градина и и т.н. Не е шега "изгарянето" иначе. Аз самия съм съм в положение на "Бърнаут", резултат от многогодишен стрес от работата ми (работя в индустрията и както много пъти съм писал, това е най-стресиращата работа в България, защо и как ще го обясня на друго място) , и тази година мисля сериозно да направя нещо по въпроса, /например да си взема една година почивка от всякаква работа за пари, и да се радвам на живота, правейки това което ми носи удовлетворение, и карайки със спестените пари, след което и да сменя бранша и попрището; Алтернативата, ако нищо не направя по въпроса е да изгоря напълно, и да не мога се радвам на нищо, чакайки или по-скоро надявайки се на пенсиониране (което е тъпня, едно че защото може да не докачам пенсия, т.е да умра преди да достичга възрастта за пенсионирането ми, второ ако дочакам пенсионирането ми- животът ми (като възможности и доходи), няма да ми позволи да правя неща които искам и ми доставят радост и човешко удовлетворение; За пенсиите, с Киров сме дискутирали/изследвали (със изследвания и монографии) в икономика как стои въпроса- пенсиите постепенно по твърдо вървят към границата "25-30 процента от брутната работна заплата", демек казвам че когато дойде времето ми за пенсиониране, ще бъда с мизерни доходи (спрямо стандарта и потребителската кошница)

И пазара ще се равива.. /те калайджийте (християни са и се побългаряват) намаляват като брой, ама както и да е лаф да става; Турските цигани/циганки са еманципирани, дори мисля че са по еманципирани от българите/българките, и го нямат този обичай/: https://broadly.vice.com/en_us/video/young-brides-for-sale-bulgaria-controversial-virgin-market При турските цигани пазара също върви: https://www.vbox7.com/play:1d74be7f

Дядо Коледа го има в приказките, а пък в българските приказки никога не го е имало.. Огледай те се скъпи хора, къде са тези 16-25 годишни дисиденти (говоря за България, където зомбирането е на трета степен).. Да, и си свалете най-накрая защитните очила с розово кремче..Докога ще се пазите от истината? /На запад богатите ще се оправят, ние да му мислим с нашата бедност и култура/ ПС Еми грешиш за някои неща Аби.. Истината и фактите са такива 25 годишните дисиденти, или не са България, или не са вече дисиденти (т.е те са попадли в матрицата), но най-важното не е това а че те нямат понятие и разбиране за Бърнаута Тези, които разбираме, че сме в Бурнаут и какво е това, сме вече зрели хора,но пък за хората в средна възраст - или промените са "трудни", или не са желателни.. (Ще илюстрирам с пример за мен си: аз лично нямам семейни ангажименти , т.е бих могъл да мога да намеря себе си, в попрището и занимванието и дейностите което ми носят човешко удовлетворение , но за това ми трябват някакви средства и ресурси с които не разполагам)

Едно интересно написано мнение на тази компания /в голямата част , или по скоро всики от индустриалните компании в България културата е подобна (някъде е малко по добра, другаде малко по-лоша), и всеки който е от "бранша" го знае и я познава добре, просто човекът е написал това интересно и показателно/ Още едно добре по моите виждания написано мнение

Бърнаут на квадрат, както се казва Съчетание на западния капиталистически неолиберализъм с източния /източните/ непотизъм, медиократизъм и клептократизъм. Добра картинка, която илюстрира защо и как цялото ни държава и общество са Бърнаут, в резултат на който се очаква държавата в след един век да се превърне в географско понятие. Темата е точно в десятката, Романе. (И е във връзка с темата с публикацията на HR консултантката на Sensata за "мързеливите млади")

Подкрепям

60-те километра в статията (от София до въпросния град), и натякването че команията е част от "автомобилния бранш", каккто и множество специфични неща от стаитята ме водят до мисълта (предположение или по-скоро прозрение) че това е "дело" на ботевградската Sensata. Нека да видим извън лъскавите PR приказки за каква среда ,условия отношения и заплати ства дума в Сенсата (четенето на материала не се препоръчва за чувствителни и лесно деспресиращи се хора) Това е за "пловдивската" Sensata, близнак по всичко на "ботевградската" https://bgrabotodatel.com/company/9627 http://chujdozemec.com/българия/скандал-големият-американски-инвест/

За мен лично, споделянето на опита и вижданията е много полезно , не само за мен а и за дикусията. (ако може да се обръщаме на "ти"?) Същото важи за пешеходците. Ако пешеходецът, имащ намерение да пресече на пешеходна пътека бива принуден да се колебае дали ще бъде допуснат, да намали скоростта си или да спре, това се води отнемане на предимство. По принцип е така, но дали всеки водач се води от общите "правила" за спиране? Струва ми се че някъде "нишката" се къса, и крайният резултат от това е че немалка част (не всички, някаква част от тях) не признават правото на пешеходците да преминат през пешеходната пътека преди тях.. Преди три дни ми се случи следното нещо, когато преминавах през пешеходна пътека в ненатоварен градски участък и в непиков час : Преминах през едната лента , и преминавайки през другата, автомобил движещ се с 15-20 километра в час, премина на 50-60 сантиметра зад гърба ми - автомобилът просто не спря. Това се случи през деня, нямаше други автомобили наблизо, имаше отлична видимост, автомобилът се движеше с около 20 километра в час (поради което реших че ще има възможност да спре, когато тръгнах да пресичам), така че е изключено да не ме е видял; Оценявам го един вид като "гаменско" държане и шофиране.. Какво би станало ако се бях подхлъзнал или забавил ход? Мога да споделя моят опит като пешеходец при пресичане (дано е полезен) Първо и най-важно "правило" - старая се да поддържам зрителен контакт с водачите. При голямата част от инцидентите, на които съм бил свидетел или при които аз съм участвал в тях, е липсвал зрителния контакт (поради физическа невъзможност, поради вечерен час, или поради разсеяност на пешеходеца и на водача) Разбирам че тази мярка не би ме защитила от престъпниците и гамените по пътя, но когато се отнася до добронамерени водачи, които просто са разсеяни, стресирани, нямат достатъчно опит, или не са в кондиция, това взаимодействие има голям предпазващ ефект Второ: Често сигнализирам с ръка, че искам да пресичам. В повечето случаи (над 50 процента от случаите) това има ефект върху водачите и все пак ще направя забележката че пиша за град с условно европейска култура на шофиране. Не ме притеснява ,това че сигнализирам и не смятам че нещо се "минавам". Трето: Вечер се стремя да пресичам на осветени места. Трето: Когато пресичам вечерно време, се съобразявам с какъв цвят на дрехите съм.

"Чорбаждийката" култура е същата тази като на Андрешко и Бай Ганьо, само че Андрешко и Бай Ганьо от "другата" страна..Няма романтичен "филм" или романтичен "разказ", в който Андрешко и Бай-Ганьо (или поне Андершко) остават "добри" като чорбаждии, или романтичен "филм" в който Анрешко е "добрия" чорбваждия, а бай Ганьо е "лошия" чорбаждия, Те са едно и също, продукт на една и съща култура, само че са показани в различни светлини и роли..

Дрън-дрън ярини и фоменковщина, приятелю.. И защо Сталин банира донасянето на всякаква разузнавателна информация за готвещото се нападение от Хитлер, и дори разстрелва разузнавачите, които му донасят за готвещото се нападение на Хитлер??? Източници за всичко това има бол, дал съм ги в другата тема, има и бол такива и Бойна слава.. Ако дебнеш да ми разбиеш къщата, ще банираш ли донасянето до теб на информацията за моите намерения??? Алвата е отговорил, стига да има кой да мисли

За конктерния случай, явно зоната на комфорт е оказала влияние върху решенията на младите /визирам кандидатите които са знаели какво искат/, също и разбирането е в какъв град ще се живее за нататък. Илюстрирам. Не е лесно решението да се преместиш от София/Пловдив в Козлодуй или в някое ловешко село/или Лове4, и да прекараш там живота си , с разбирането е децата ти също най-вероятно ще живеят, у4ат и отраснат в това място.. /та казвам най-общо че описаното в статията не се отнася директно до мързела, а до липсата на мотивация, подходящи нагласи и до определена култура/ И да вмета още нещо като човек които десетилетия си вади хляба в индустрията и то в компания имаща система за управление по качеството / освен друго съм и одитор по системи за управление на качеството/: "материалът" и културата му в тези забутани региони /визирам средните специалисти и надолу до обикновените работници/ могат да разколебаят и най големите оптимисти.. В индустрията е много важно с какви хора се работи, всички процеси -управленски, организационни и технологични са взаимосвързани, и зависят от общата култура /общото ниво на културата на работещите/, Няма такъв филм че добрите менаджери могат да направят добра компания, ако културата на хората не е на достатъчно "западна" . Какво има предвид: За българите е характерно прехвърляне на отговорност/вина, и/или не поемане на отговорност, неспазване на работните процедури и инструкции, неглижиране на правилата за безопасна работа, закъсненията, трудността да се работи в екипна и най-ве4е в междуекипна работа , и други такива, Ако един менажер реши да се справи кардинално с всичко това по западен или по-точно унивесалистки начин, той ще откаже и демотивира две-трети от хората../ Има западни компании , които се изнасят в Румъния поради това че нямат и не могат да намерят подходящ персонал в провинциална България/ Друг е въпросът е самите менажери / от средните/ са най често рожба и продукт на тази култура, не могат да променят нищо, и затова нещата в провинциалните индустриални предприятия, където тази култура е най-хакатерна /бай-ганьовската, анрешковската, културата на наши и чужди -щуробажданащината е едно нейно лице и проявление/ е преобладаваща, нещата изглеждат съвсем отстрани за един софиянец или пловдивчанин които живее и е свикнал да живее на място с по "западна" култура и нагласи на хората.. /вижте в сайтовете на бг.работодател и другите такива какво се пише за компаниите, за каква култура става дума, и ще ви стане ясно за какво пиша по-горе. Да много от нещата написани там са пристрастни, изопачени и неверни, но както казват там където има дим, има и огън/ .

Проф. Лъчезар Филипов: Барак Обама крие 15 извънземни Две свръхмощни лобита в световен план искат да монополизират контакта на човечеството с извънземните. От едната страна стои американската фамилия Рокфелер, а от другата – кръгът около руския милиардер Милер. http://bultimes.com/prof-lachezar-filipov-barak-obama-krie-15-izvanzemni/ Проф. Лъчезар Филипов: Извънземни кацат в Банкя, но не заради премиера. Бил Клинтън се е срещал с пришълци, а Сталин е знаел какво става на Луната http://retro.bg/prof-lchezar-filipovnbspizvnzemni-katsat-v-bankya-no-ne-zaradi-premiera_4846.html

В Канада водачите трябва да спрат, когато пешеходецът има намерение да пресече (това също значи че те трябва да спрат преди пешеходецът да е стъпил на пешеходната пътека) Поведение на водачите съобразено с децата (копирано от Канадския правилник):

Това "кърти мивки", драхти, ха-ха-ха ;).. Прилича на някакъв иуидео-християнско-протестантско-католически ню-ейж... тюрлюгювеч..(аз обичам тюрлюгювеч, нищо лошо) Мили Дами, Бог според официалната православна доктринае непознаваем в същността си, можем да го познаем само в действията му..

За задълженията на водачите в САЩ:

САЩ: В закона за движение по пътищата в САЩ в "§ 636.26 Pedestrian's rights and duties" липсва неясното и спорно задължение от нашия закон/правилник за пешеходците (липсва "задължение за съобразяване" изобщо) "преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; https://www.law.cornell.edu/cfr/text/32/636.26 Канада: В техният Highway Safety Code, "задължението за съобразяване" е формулирано по ясен и ефективен по предпазно действие начин: Cross at intersections and pedestrian crosswalks. Pedestrians should check traffic before crossing by first looking left, then right, then left again and behind themselves https://saaq.gouv.qc.ca/en/road-safety/modes-transportation/as-a-pedestrian/what-the-law-says/ UK: Изключително интересно решение на въпроса (Rule 19), но решението/правилото се базира на това, че водачите ще спрат след като видят че пешеходецът е застанал пред пешеходната пътека. При нас то е неприложимо - водачите имат задължението да спират само при стъпил върху пешеходната пътека пешеходец, и нямат задължението да спират ако го видят пред пешеходната пътека (и мисля тази култура не би могла да се промени коренно, дори и да се въведе задължението водачите да спрат ако видят че пешеходецът е застанал пред пешеходната пътека). Rule 19 Zebra crossings. Give traffic plenty of time to see you and to stop before you start to cross. Vehicles will need more time when the road is slippery. Wait until traffic has stopped from both directions or the road is clear before crossing. Remember that traffic does not have to stop until someone has moved onto the crossing. Keep looking both ways, and listening, in case a driver or rider has not seen you and attempts to overtake a vehicle that has stopped. https://www.gov.uk/guidance/the-highway-code/rules-for-pedestrians-1-to-35#crossings-rules-18-to-30 Останаха за чекване Скандинавските страни, Германия и Австрия, и Франция...

Цитирам 4асти от стаитията http://www.bdp-bg.net/Statia6_AM.pdf В Германия различните изисквания, на които водачите трябва да отговарят са описани в закона за пътно движение, наредба за шофьорските свидетелства и шофьорско-инструкторска наредба. Относно физически, психически и социални изисквания, съществуват ред други условия, с които шофьорите трябва да се срещнат по време на тяхното обучение. Те са: 1. Управление и контрол на автомобила. 2. Знание, разбиране и приложение на пътните правила. 3. Долавяне и избягване на опасности. 4. Съзнателно и социално шофиране. 5. Реалистична оценка на способностите. 6. Усет за намеса на емоциите по време на шофиране. 7. Отговорност за живота и здравето, околната среда и имуществото. Този идеален профил на водача не се прилага само при учащи се водачи. Важно е тези умения и поведение да се развиват дори и след шофьорския изпит. Тези допълнителни курсове за водачи отразяват по-горните цели по конкретно-целеви начин: Тези допълнителни курсове за водачи отразяват по-горните цели по конкретно-целеви начин: 1. Управление и контрол на автомобила. Целите, свързани с тази тема, са от по-малка важност за подобрителните курсове за водачи, защото повечето участници в курса имат доста шофьорски опит и могат адекватно да контролират автомобила при ежедневни ситуации. Сравнението с „перфектно“ контролиране на автомобила би могло да доведе до обратен резултат, защото може да се стигне до рискован шофьорски стил. Поради тази причина, практическите упражнения в DVR шофьорските програми в област „безопасност“ са проектирани само да демонстрират на участниците физическите сили на шофирането, за да се мотивират участниците да усвоят по-спокоен, защитен стил на шофиране. 2. Знание, разбиране и приложение на пътните правила. Участниците в подобрителните курсове за водачи имат проблем с приемането на определени правила относно движението, но те нямат липса на знания спрямо основните правила – в частност, тези отнасящи се до скоростта. 3. Долавяне и избягване на опасности. Много участници в ASP подобрителните курсове за водачи (опитни шофьори) демонстрират на пътя, че в резултат на техния значителен шофьорски опит, те могат да определят рисковете своевременно. Докато, участниците в ASF подобрителните курсове (за начинаещи водачи) често показват слабост в тази област. Затова схващането и избягването на подобни опасности трябва да е на фокус в ASF курсовете за млади водачи. 4. Съзнателно и социално шофиране По-нататъшното развитие на предпазлив шофьорски стил е важна цел и за двата подобрителни курса за водачи (ASF и ASP). За да се постигне тази цел, трябва да се отразява опитът на участниците с други потребители на пътя. Участниците трябва да се окуражават да осъзнаят, че е в техен личен интерес да съсредоточат своите силни страни в полза на цялата пътна система (за начинаещи шофьори това например е бързата реакция, за по-възрастните шофьори тава е опитът). Докато целите на обучение от 1 до 4 главно рефлектират върху компоненти от пътната система, целите от 5 до 7 трябва да демонстрират на участниците в курса, че самокритичността е основна предпоставка за безопасно шофиране. 5. Реалистична оценка на способностите. Основно изискване към участниците и в двата подобрителни курса е те да не надценяват възможностите си. Докато критикуват останалите участници в движението, повечето от шофьорите се смятат за умели и безопасни. Ако негативни преживявания, като „на косъм“ от произшествие, катастрофи или пътни глоби, са се случвали много рядко и водачът ги смята за „случайност“ или „лош късмет“, те няма да доведат водача до мисълта да се усъмни в своя стил на шофиране. Това практически се отнася за всички участници в ASP и дори за тези от ASF, въпреки относително малкия пробег на начинаещите водачи. Участниците в курса трябва да приемат своя недостатъчен опит (ASF шофьори) и повтарящи се нарушения (ASP шофьори) като отделен риск, и трябва да осъзнаят нуждата от отговорност и промяна. И двата подобрителни курса следва да бъдат фокусирани върху критично самонаблюдение и на примери за сравняване на нечий начин на шофиране с друг по време на груповото шофиране – окуражаване на по-реалистична самопреценка. 6. Усет за намеса на емоциите по време на шофиране. Тази значимост на емоциите по време на шофиране се появи на бяла светлина през последните няколко години и се прилага и в двата подобрителни курса. Позитивни чувства, в резултат на професионален успех или лично щастие, например, може особено да повлияе на концентрацията. Негативни чувства, като разочарование или раздразнение могат да доведат до агресивно поведение спрямо другите пътни потребители. И двата подобрителни курса трябва да се стремят да повишат вниманието към тези фактори и да поощряват развитието на стратегии за намаляване на риска от шофиране в емоционално състояние. 7. Отговорност за живота и здравето, околната среда и имуществото. Тази тема показва колко дълбоко свързана е пътната система и пътното поведение с обществото и неговите ценности. Отговорността за живот не се отнася само за самия себе си, но, разбира се, и за здравето и имуществото на другите. За ASF шофьорите, които имат склонност да шофират в групи по време на свободното си време, отговорността за пътниците е една от важните теми. Участниците в шофьорските подобрителни курсове трябва да обърнат внимание на това колко съвместим е техният личен стил на шофиране с основните чувства и ценности на обществото, които се отнасят за всички граждани.

Това е теорията за "универсалния компаньон" Ако тази психологиеска необходимост беше вродена за хората или константно действаща, трябваше да намираме "Абсолюта" и "теосът" в конфуцианството, или будизма, но там той напълно отсъства. Не го намираме и при хората и обществата, които изоставят религиозността. Какво всъщност казва теорията на Грегъри Пол /синтезът по долу е на Алвасарейро/: Ето изследването/монографията на Грегъри Пол в превод, озаглавяване и разяснения от добрия Алвасарейро: http://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/147470490900700305

Разбрах тезата ти Рамус още в в пърия ти пост, но не съм съгласен с теб. Пак ще ообясня защо, В слу4аите които дискитураме, културата на пешеходците няма връзка с произшествията..Защо?Произшествията за станали върху пешеходната пътека /условно в средите им/, но не поради несъобразване на пешеходците /забележка/, или поради внезапното им стъпване на пешеходната пътека. Пешеходецът би могъл да се съобрази с разрешената скорост на движение, и с това което вижда, и да внимава с това да не навлиза внезапно в платното за движение, останалото е в "ръцете" на уменията и културата на вода4ите.

Рамус, когато в близост до пътя има деца, водачът трябва да кара внимателно и с готовност да спре (независимо къде) , Не може да се изисква от децата да имат съзнание и способности като на пълнолетни - това е лема, и трябва да се има предвид от всички водачи (и както виждаме жертвите са деца и млади хора).Това, че не го правим като водачи е въпрос на култура/народопсихология: липса на загриженост, или ниска степен на загриженост към чуждия и непознатия човек. /Разбира се - отношението на некоректните пешеходци към другите участници в движението е продукт на същата особеност на "софтуера на ума" ни/ За да го илюстирам и обясня по пълно (и ясно), когато намеря време ще направя някакъв обзор за това какво е положението в западните култури. Забележка: Пловдив е по-близо до западните култури, дори и от София. Пловдив има собствена култура, която е различна от тази на "Голямото Село" , и е много по-близо до западните култури отколкото е да кажем Солун, /Солун, където пешеходците трябва за да тичат, за да не бъдат сгазени, също - да внимават на местата за пресичане, за да им мине кола през пръстите на краката/

Много добра идея, перфектно. Колкото пъти се замисля за обучението и за изпитите в България (и за това как се взимат изпити) оставам с лошото впечатлние, че държавата (най-общо казано) не гледа да отсява по-слабите водачи, а само най-неспособните, т.е. напълно неспособните. Замислям се защо е така, и обяснението не ми изглежда добре - може би управляващите искат да има повече водачи, съответно и повече автомобили, с за да влизат повече данъци в бюджета (акцизите върху горивата са много голямо перо). Не зная дали е така , но оставам с лоши впечатления и не знам какво да мисля, и как да си го обясня..

мдааа "Пиенето по време на СССР - най-голямата държавна тайна"

Започвам да си мисля, че това се прави съвсем целенасочено. Мисля че управляващите във ФИРОМ, по-точно самият Груевски не иска Македония да влезне в ЕС. Каква е идеята и играта му: По-беден и по-изнервен народ по-лесно се управлява, Ако Макединия влезне в ЕС като преди това си си подобри отношенията с Гърция и с България, Груевски и компания ще ги издуха вятъра на промените.. Звучи малко като теория на конспирацията,но това отношение към България иа и Гърция продължава десетки години, и няма промяна в тенденциите, или положителни тенденции.. /Ако ФИРОМ-ците искаха да влизат в ЕС, щяха да положат някакви усилия в тази насока, пък дори и лицемерни- ама те нищо не правят. Все още няма подписан договор за приятелство поне с България/

Ако са били скотовъди по може..Това е ключа към бараката . (за чергарите/номадите е по-практично да имат един бог, и бедна/проста ритуална практика) Те и номадите (алтайскоезичните) от Пакса номадика си имат "бир Тангра" (Нашите хора, не славяните, а тея, чиито име носим сегашните българи, май също са били монотеисти, от същата партия); Ибн Фадлан пишеше в "Рисаля" как самия той викал на тюрките "Аллах", те му отвръщали "Бир Тенгри" (един вид "Гледай си работата бе келеш, Танра е единствен) Видях и този цитат в уикито: "Турски ръкопис, част от колекцията на Диц в Берлинската кралска библиотека, наред с най-различни неща съдържа и редица въпроси на византийски император (Ираклий) към (бъдещия халиф) Муавия, от които първият е „Кои са светите имена на славния Аллах на всички езици?“ Халифът му ги назовава на 13 езика; между другото казва: „В езика на (пра)българите (въпросното име) е Tangry (bulghar dilinge tangry-dir)“[4].