nik1

Какви чакали и хиенови кучета? Не знам какво се опитваш да докажеш, но връзката между кучетата и вълка е доказана - имат най-голяма генетична близост. Именно. А дали са се разделили, или някой ги е разделил/разделял, е въпрос на интепретации на авторите.. ПС Филогенетичният анализ не е "чиста" и "безгрешна" монета...Ако приложим такъв анализ върху езиците - току виж се оказало би се оказало, че Индия е прародина на индоевропейците или Балканите са такава, но и двете хипотези няма как да се свържат с другите данни..

Само кучетата и вълците са условно казано "братя" (Африканските кучета са канини, които нямат пряка връзка с вълка) http://www.nature.com/cr/journal/v26/n1/full/cr2015147a.html Based on genome sequences from a worldwide collection of dogs, especially a large collection of indigenous dogs from southern East Asia, this study provides strong genetic evidence that the domestic dog originated in southern East Asia. The analyses give a coherent picture, where the indigenous dogs in southern East Asia or East Asia in general stand out compared to other populations, with higher genetic diversity as a group, and occupying a basal position next to wolves. Other dog populations show progressive ancestry gradient away from wolves starting from southern East Asia. Notably, these findings corroborate earlier work based on mtDNA and Y-chromosomal DNA7,36. Thus, studies based on comprehensive global samples and diverse types of genetic data (e.g., autosomes, Y chromosome, mtDNA) converge on the same story about the origin of the domestic dog. The origins of the global domestic dog populations can be traced to two important demographic steps: first, dog and wolf populations started to diverge from each other 33 000 years ago in southern East Asia (matching several previous findings8,10). Subsequently there was a global dispersal of dogs out of southern East Asia around 15 000 years ago. The long persistence of the domestic dog lineage in southern East Asia opens up for interesting scenarios. One possible explanation for the 33 000-year deep divergence between dogs and wolves is that it represents a split among wolf populations, and that South Chinese wolves (ancestors to the dog) were genetically differentiated from the more northern wolves sampled in our study. In this case, the global expansion of dogs out of southern East Asia around 15 000 years ago may correspond with the origins of actual domestic dogs. This scenario is contradicted by the fact that wolves in our study display no apparent genetic substructure (Supplementary information, Data S14). An alternative scenario is that the ancient dog-wolf split actually constitutes the first step in the domestication of wolves and evolution to domestic dogs. It is possible that the ecological niche unique in southern East Asia provided an optimal refuge for both humans and the ancestors of dogs during the last glacial period (110-12k years ago, with a peak between 26 500 and 19 000 years ago)44. The mild population bottleneck in dogs suggests that dog domestication may have been a long process that started from a group of wolves that became loosely associated and scavenged with humans, before experiencing waves of selection for phenotypes that gradually favored stronger bonding with humans (a process called self-domestication)1. That among the candidate genes as positively selected are genes involved in the neurological processes may be a manifestation of this dynamic process (Supplementary information, Data S15). After this long-term nurturing, humans and dogs might have eventually come together with a strong bond for each other. Thus, the history of dogs might involve three major stages: (a) loosely engaged pre-domesticated scavengers, (b) domesticated non-breed dogs with close human-dog interactions, (c) breed formation following intense human selection for diverse sets of phenotypic traits. The study of Chinese indigenous dogs thus provide missing links that connect these three major stages45,46. The exact time when dogs reached the Middle East is difficult to estimate with our sample since the Middle Eastern dogs (and also African dogs) bear relatively strong signals of introgression from wolves (Figure 2A). However, demographic inferences suggest that dogs had arrived in Europe by about 10 000 years ago (Figure 2D and Supplementary information, Data S7), a short time after the origin of agriculture in the Middle East38. It is notable that the global spread of dogs around 15 000 years ago corresponds well with the generally accepted earliest archaeological evidence of dogs across Eurasia11. As there is little evidence of westward human migrations from southern East Asia around 15 000 years ago, the initial spread of the domestic dog out of Asia may in part have been a self-initiated dispersal driven by environmental factors (e.g., the retreat of the glacial coverage that started about 19 000 years ago). The specific route domestic dogs used to migrate to the Middle East, Africa and Europe remains to be uncovered (Figure 2D and Supplementary information, Data S12). Some of this dispersal might be heavily influenced by humans, as dogs were often part of the civilization package that traveled together as agriculture spread47 (Figure 2D). Further studies using samples from western Eurasia should reveal insights into these early dog migrations6. Despite the strong patterns presented by the genetic data, archaeological evidence supporting an East Asian origin is missing11. Several important factors further confound current analysis. First, the morphological differences between dogs and gray wolves are not always very clear-cut, especially for specimens from the early phase of dog domestication48. In fact, a recent ancient DNA study has ruled out several ancient dog-like specimens found in Europe13. Second, archaeological studies in the Far East are generally lagging behind those in Europe, with most of the ancient dog-like fossils from before 12 000 years ago being found outside of East Asia11. This could also be due to the unfavorable environmental conditions for preserving fossils in southern East Asia. Nevertheless, it is possible that multiple primitive forms of the dog existed, including in Europe13,49. However, in this case, the genetic pattern presented here shows that those lineages were replaced by dogs that migrated from southern East Asia, and thus made negligible contributions to the modern dog gene pool (Figure 1D). This study opens many potential avenues for future research (Figure 2D). For example, the history of the American colonization and the scale of wolf-dog admixture in the Middle East and Africa remain largely unexplored, especially given the limited coverage of our African samples50. Analysis of additional samples from other parts of the world (especially the Indian coastal region and northern Eurasia as well as Africa) should allow us to draw a more complete picture of the worldwide migration patterns, and their association with human populations. Comprehensive analyses of ancient canid genomes will provide genetic information from multiple time points for elucidating the initial steps of dog history, and identifying putative population replacements that may have influenced modern day dog's gene pool8. The study of Chinese indigenous dogs has provided an unprecedented opportunity for illuminating the history of selection during dog domestication. For example, the initial selection on the domestic dog is found be strongly associated with an enrichment of genes affecting behavior and motility. As dogs established stronger bonds with humans, possibly empowered by the origin of modern agriculture in the Middle East and China51, strong selection for genes involved in metabolism and morphology/development emerged (Supplementary information, Data S15). Our study, for the first time, begins to reveal a large and complex landscape upon which a cascade of positive selective sweeps occurred during the domestication of dogs. The domestic dog represents one of the most beautiful genetic sculptures shaped by nature and man.

Имало е килийни, а след 1835 и т.н. взаимни училища, (още по-късно и класни) в които се са се учили повече предмети , но да, доколкото разбирам идеята е била българите не бъдат безписмени, а не грамотни в класическия (сегашен или на този в началото на 20 век) смисъл. Във взаимните училища се е учило 2 години, дори не 4 години, както е в по-късните т.н. класни училища. По-скоро виждам, че има разминавания в вижданията и критериите /методиките за оценяване на това, което се нарича грамотност..

Може би трябва да включим и самообучението при част от българите (като научаване на някакво четене и писмо в къщи, научаване от ментора, от чорбаджията и т.н.) ПС Джендо Стоянов не е ходил на училище, но може да чете не само български по онова време, а и османски (интересен за мен е въпросът с османския му, не толкова за българския).. После пък става писател/публицист и журналист.

Не става дума за комплекси ("аз" и "комплекси" е последното в този форум, аз съм най-големия "разбивач", по-голям дори от теб, защото имам повече спорове в тази насока, с моя приятел КГ125 сме спорили години по такива тези, с години), а за коригиране на това мнение в интерес на истината.. По мнението, че народът през средновековието и османлъка е неук и неграмотен, няма никакъв спор мисля.. След реформите на танзимата, българите строят училища.. Та какво друго да правят с тази народопсихология и история на подтиснати и дискриминирани исторически, и на нещастни и нехаресващи се хора. Гледаме да се развиваме, да се променяме към по-добро..Все гледаме на Запад, гледаме да догонваме най-добрите, да заимстваме нещо от тях (та сме и правили разни експерименти - като комунизма). Показателно в тази връзка е че в периодът 1878-1908 повече от половината от бюджета ни отива за училища и военни (чел съм го, не си го измислям) ПС Гледаме да се образоваме, дори и заради това че тук трудът не е ценност, ("учи за да не работиш"), поради което качеството няма голямо значение, и поради тази ни народопсихологична и културна особеност - на преден план излиза количеството Трудът за българина не е ценност (и това е ясно от изследванията на ценностите, цитирал съм такива във форума), За тази особеност, както за всяка друга си има причини -у нас по времето на осмалъка и след него, с труд не се е ставало богат (особено при българите), а с връзки и протекции.. По времето на осмаслъка нещата са още по-брутални.. Ако си гледал 250 овце, то 150 от тях е трябвало да харижеш на османския бирник или на кърджалиите,та по добре е било да си натискаш парцалите и да не вдигаш глава, ако нямаш протекциите на двора.. Досещам се в тази връзка и за високите нива на завист при българите - завист към успелите и богатите, и отрицателните нагласи към авторитета . Мнозинството българи смятаме че "авторитетът не е хубаво нещо" вижте изследванията на WVS- т.е гледаме да се снишаваме, от една страна, от друга страна смятаме авторитетите за негодници и/или изедници.

За туризма: Кал, не знам откъде са ти тези екстремистки възгледи за туризма, допускам че не излизаш от София или Софийско, и не познваш добре историята и географията на България, не си пътувал насам-натам из България.. Ще ти кажа две неща за твой размисъл (ако някога излезнеш от екстремизма си) -Пловдив например за 2015 и 2016 година, е в топа на две от най-престижните туристически класации (6 -то през 2015 на lonely planet за най-добрите дестианации в света, и 3-то за 2016 за най-добрата европейска дестинация) и изпреварва... Париж, Рим и Милано. (Уникален с пластовете си култура и история, и с атмосферата си) -Плажовете в южното ни черноморие са обявени за най-добрите в Европа..(ако си ходил на плажа на Велека, на "Липите" или на "Силистар", ще го знаеш) ПС Колкото до Гърция, Гърция според мен ни превъзхожда главно заради морето си ;иначе - древната и култура (ако изключим Атина) и история е предобладаващо из Анадола.. /В Гърция църквите които показват на турситите, с малки изключения са бутафорни..Например, отиваш като чуждестранен турист в Дидимотика, водят те на най-голямата църква - "Златната", която е построена обаче през 80-те години на двадесети век, вместо да те заведат да видиш най-голямата джамия в Европа (по онова време е най-голямата) - тази на султан Баязид/

Не сме на едно мнение по всички въпроси.. БАН нямали вина, хайде бе, Я ми кажи каква наука правеше БАН през 70 години на 20 век, когато имаше и повече пари и модерна апаратура за него?Аз съм ходил в БАН, когато ти не си бил замислен за раждане. С малки излючения културата на БАН е била имитиране на дейност (и аз имам публикации), Сега нещата са още по-зле, и то защото "материалът" се е влошил.. Който не става за нищо (не става за реалния сектор), става учен , с излючения. Част от изключенията просто си бият шута в чужбинско завинаги (знаеш ли колко мои познати не са българи вече) , други работят навън но щатът им се пази.

Ти ги виждаш така, аз по друг начин.. Според мен не е очевидно и предпоставено че фундаменталните изследвания са на "заден план", но и така да е, какъв е проблема? Принципно погледанто чистата наука се прави в университетите, а в тези центрове за приложна наука и върoхви постижения ще се прави приложна наука и R@D. (то е ясно че насочеността е приложна, и крайния продукт трява да са иновациите) На мен въобще не ми е смешно.. Ако някой може да съдаде нови технологии в туризма и да ги внедри, то според мен заслужава най-високата държавна награда.. Защо? Зациклили сме в алохолния и масов туризъм, и се радваме ако стане беля или напечено в Турция или Гърция..Трябват нови решения - това се знае и говори от години.. Същия бъркоч (всъщност по-голям е) го има в БАН, и навсякъде другаде в нашите научни институти и университети, Идеите за наука - било фундаментални изследвания или приложни се взимат от медиите (не само от научните), и се нагаждат според възможностите, Това се прави просто за да се имитира дейност, за да не закриват щатове или звена..Според мен учените са дори по-изобретателни ипи безскрупуллни от чиновниците в тази дейност, Да, ефектът от дейността на БАН е като на гравитацията на черна дупка- влиза много, излиза нищо, Университетите ни дори с нагаждане на разни показатели , пак не могат да влезат в първата хилядарка в света..

National Geographic от 1908 година: България - страна на селяните Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали... През ноември 1908 г. National Geographic продължава серията от статии за нашата страна. „България - страна на селяните" не е подписана, но се предполага, че неин автор е Гилбърт Гроувнър, първият щатен главен редактор на списанието (заемал поста от 1899 до 1954 г.). Гилбърт Гроувнър е роден и прекарва първите петнайсет години от живота си е Цариград, където баща му - Едуин Огъстъс Гроувнър - преподава история в Робърт Колидж. Твърде вероятно е сред съучениците на младия Гилбърт да е имало и българи, което би обяснило трайния интерес на NG към страната ни. Моментът за публикуването на статията, изглежда, не е избран случайно - само месец по-рано (на 22.09.1908) Княжество България е обявило своята независимост. За този факт се споменава само в текста към една от снимките и се намеква във втория абзац - може би, защото Великите сили признават независима България едва през пролетта на следващата година. Необходимостта от бърза реакция на случващото се на Балканите би могла да обясни и еклектичния характер на статията, изобилстваща със статистика и цитати от други текстове. Но оценката е висока - заради трудолюбието, храбростта и задължителното образование... Няма народ, който да има повече основания от българите да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото през последните трийсет години. Прогресът в самоуправлението и образованието след 1877/78 г. - когато с помощта на Русия и Румъния отхвърлиха турското робство - е едно от най-забележителните постижения, направени от който и да било народ за подобен период от време. Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали, и в рамките на по-малко от едно поколение са ги превърнали в мощен, може би дори в определящ фактор при решаването на Източния въпрос. Когато Берлинският конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация - без пари, само с няколко образовани водачи и с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави. Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) да образоват народа; (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда. Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна - нито от съседните на България, нито от тези по на запад - - не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование. През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища за подготовката на добри учители за началните класове, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред които и няколко жени, които преди три години бяха допуснати на равна нога с мъжете. Държавата харчи за университета 500 000 франка, или 100 000 долара, годишно. Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове. Преди двайсет и пет години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти във всички административни клонове - финансовия, промишления, стопанския - и в организацията и ръководството на обществените сили. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба. България е с площ 38 333 квадратни мили [ок. 99 280 кв. км]и има население от 4 200 000 души. Гъстотата на населението е 105 души на квадратна миля (ок. 40 души на квадратен километър). От цялото население 73 процента е заето в земеделието, 10 процента работят в промишлените предприятия, 5 процента са в търговията, 2 процента са в свободните професии; 2,5 процента в армията и обществените служби, 1,5 процента в транспорта и 6 процента се занимават с други дейности. Земеделието - основният източник на богатството на страната - е все още на примитивно ниво. Липсата на капитал е забавила въвеждането на усъвършенствани методи и машини, но българското правителство усърдно се е заело да образова селяните - посредством селскостопански училища, като изпраща пътуващи преподаватели и инспектори по земеделието, като изпраща по-добри видове семена и т.н. Няма големи стопанства, които да са собственост на отделни хора. Земята е собственост на селяните, като обичайният размер е около 18 акра (ок. 7,2 ха). Като изключим големите градове, бедни няма. Характерът на българите е в изключителен контраст с нравите на съседните нации. Не са толкова находчиви като гърците и склонни към идеализъм като сърбите, нито толкова добре възприемат външните проявления на цивилизацията като румънците. Притежават забележително количество от качества като търпение, упорство и издръжливост, както и способност да полагат големи усилия, която е характерна за всички земеделски народи. Много е вероятно държеливостта и решимостта, с която преследват националните си цели, в крайна сметка да им дадат предимство пред техните по-интелигентни съперници в борбата за хегемония на полуострова. За разлика от повечето южни раси българите са сдържани, мълчаливи, флегматични, неотзивчиви и изключително подозрителни към чужденците. Селяните са трудолюбиви, миролюбиви и благонравни; тук също така не са известни нито кръвното отмъщение във вида, в който е познато в Албания, Черна гора и Македония, нито ваденето на нож при свади, което е толкова характерно за Южна Европа. Свободата на религиозните убеждения, която съществува навсякъде в малкото царство, е описана от Фредерик Мур: „Българското правителство се опитва да се отнася справедливо с всички вероизповедания и да поддържа религиозно равенство пред закона, като властите много се доближават до осъществяването на тази цел. Гърците се оплакват, че гръцките училища не се субсидират, но турските се поддържат от държавата. В България има малко евреи в сравнение с броя им в съседна Румъния; евреите не могат да процъфтяват на гърба на стиснатите българи. Живеещите сред тях евреи са по-честни в търговските отношения, отколкото са техните братя по религия в другите райони на Балканите. Мохамеданите в България са по-добре от своите братя в Турция, които - като се изключи това, че са в ролята на човека с оръжието - страдат от османското управление почти толкова, колкото и християните. Въпреки това се наблюдава постоянен отлив на турци и помаци от България към земите под мюсюлманска власт. И когато турците тръгнат на път, те не спират, преди да са преминали Босфора. Изглежда мислят - както мнозина други смятат вече от много години, - че дните на турската мощ в Европа скоро ще отминат. Русия има голямо влияние върху народните маси; селяните са благодарни за своето избавление. Но еталонът на българите далеч не е голямата славянска страна. Те могат да се похвалят, че за четвърт век са постигнали свободи, които русите все още нямат. Българските институции са либерални по принцип, а често и на практика; конституцията е демократична. Всеки пълнолетен мъж има избирателни права и в резултат от това в Народното събрание има седмина турци, които представят мохамеданските окръзи по Дунав и по турската граница; те седят сред другите, без да махат фесовете си." Г-н Х. де Винд, автор на „През дивата Европа", също е много впечатлен от предприемчивостта на българите:„Тази страна (България) не може да се спре; не минава година, нито дори месец, без в нейното управление или в ефикасността на нейната прекрасна армия да бъдат направени важни реформи и подобрения. Докато пътувах през Румъния, ми намекнаха, че някой ден между нея и България може да бъде сключен съюз; в този случай, ако се стигне до враждебни действия, дори и някоя велика сила може да си създаде много грижи."

Това пише в статията -грамотните българи са били 3 процента , но не мисля че е вярно за 70-те години на 19 век (преди реформите - да възможно е) Макгахан описал една от най-правдоподобните картини на характера и традициите на българите. С това той дръзнал да обори заблудите и предразсъдъците на голяма част от европейската общност.

Минус за "градския" (автора на темата) http://www.move-it.eu/bg/какво-е-клъстер КАКВО Е КЛЪСТЕР? Според К. Кетълс клъстер е „група компании и институции, намиращи се в един специфичен географски район, които са свързани чрез взаимозависимости като произвеждат сродна група продукти и/или услуги. Поради своята близост (както географска, така и по дейности) членовете на клъстера са движени от различни видове ползи, специфични за тяхното местонахождение. Тези ползи например включват достъп до пазар на специализиран труд и доставчици, размяна на знания, натиск да се достигне по-високо икономическо развитие, за да има и по-голяма конкурентоспособност и непрекъснато обучение, благодарение на близкото взаимодействие между клиентите и специализираните доставчици.” Майкъл Портър ги определя като „географски концентрации на взаимосвързан бизнес, специализирани доставчици, доставчици на услуги, компании от сродни промишлености и асоциирани организации (например университети, агенции по стандарти и търговски асоциации) в определени области, които се конкурират, но също така и си сътрудничат.” Следователно клъстер е географска концентрация на взаимосвързани компании, доставчици и асоциирани организации от една определена област. Клъстерите имат четири характерни особености: - Близост: компаниите трябва да бъдат достатъчно близо в пространството, за да има добър обмен на информация и знания и да имат общи ресурси. - Връзки: те трябва да имат обща цел (например търсене на пазара), за да имат полза от близостта си и взаимодействието. - Взаимодействия: не е достатъчно да са наблизо и да работят по общи проблеми. За да има положителен резултат, трябва да има и известно активно взаимодействие. - Критическа маса: трябва да има достатъчен брой участници, за да има значително въздействие върху показателите на компаниите от тези взаимодействия. КАКВО Е ТУРИСТИЧЕСКИ КЛЪСТЕР Туристическият клъстер е клъстер, при който амбицията е да се подсили, като устойчиво развитие, идентитета на дестинацията – това, което я прави различна от другите дестинации – и за което отговарят заинтересованите страни. Има много различни групи клъстери: - Клъстерът на „груповото пазаруване ”: дава възможност на участниците на една територия да се съберат, в определено време или на определени интервали, формално или неформално, с или без лидер, за да се направят икономии: групова заявка за оборудване, групова покупка на услуги, общо използване на специализирана работна ръка ... Този вид клъстер се базира основно на значителни икономии, което е от голяма полза за членовете на клъстера. Клъстерът на груповото пазаруване се създава спонтанно и се самофинансира. * Например: групово закупуване на системи за икономия на вода, групово закупуване на консултантски услуги за изработването на екологичен анализ. - Клъстерът „стойностна верига”, наричан също вертикален клъстер: при него верига от контрактори – доставчици – субконтрактори, ръководена от лидер, обединява своите умения и ноухау. Клъстерът се базира на високи показатели на бизнес дейността си в сравнение с тези, които не са нейни членове. Този вид клъстер е организиран от контрактори и се финансира изцяло от членовете на клъстера или се съфинансира от публични организации. *Например: ръководенето на хотел и неговата стойностна верига, съставена от доставчици и субконтрактори – клъстера Menschel - Клъстер „Етикет”: Заинтересованите страни на една и съща територия решават да въведат един и същ етикет или сертификация. Според избрания етикет те са от един и същ сектор на дейност (в този случай ние го наричаме вертикален сектор) или са от различни сектори. Той се базира на споделяне на добри практики при въвеждането на етикета и общи комуникации. Клъстерът се ръководи от външен или вътрешен лидер. Инициативата е на външен контрактор и обикновено се финансира от публични организации. * Например: Въвеждането на сертификацията PAN Parks; общата инициатива „European Ecolabel за местата за настаняване” или клъстера около резервата на ЮНЕСКО „BIOSPHERE” (Schwabische Alb). - Териториалният клъстер: Освен че се споделят добри практики, той включва участието на заинтересованите страни в местното управление. Инициативата обикновено е на публичен или парапубличен участник, който ръководи клъстера и до голяма степен го и финансира (директно или чрез други публични фондове). * Например: Ръководенето на работна група по туризма в рамките на местния план за действие “Agenda 21”.

Според мен грешиш. Направленията са сериозни (има и нано-технологии, спокойно). Дори и това, което ти го смяташ за несериозно за мен е сериозно, като включва и Hi-tech браншове (То това според мен е проблема.. Hi-tech и БГ-манталитета и капацитета трудно ще се "стиковат") Мисия невъзможна

Предшествениците на Дингото са древни породи кучета, които произличат от вълка (южноазиатските древни кучета, и новогвинейското пеещо куче произлизат от вълка) Въпрос на семантика е мисля, дали ще наречем Динго вълк или куче, аз лично не виждам проблем в това да остане да се нарича Canis lupus dingo.

Canis lupus включва кучета и вълци.. Кучетата са Canis lupus familiaris ,т,е вълци опитомени /Срещал съм написан текст, че "кучетата са подвид на вълка, опитомени еди-кога си"/

Тая работа "мирише" лошо... Няма проблем с направленията, мисля че нямаме научен и технически капацитет - достатъчно на брой и достатчъно подготвени учени , специалисти и менаджери, които да могат да развиват дейностите на центровете.. А да...Мегленчето (или авторът) ни мислят за идиоти с това изречение В UK, страна с една от най-дългите научни и иновационни истории в Европа, и която е в топ-10 (на второ място https://www.globalinnovationindex.org/userfiles/file/reportpdf/GII-2015-v5.pdf ) на светованата класация "Глобален (обобщен) Иновативен Индекс", средната възвращаемост се оценява на... 28 -33 процента (в зависимост от сектора, където се влагат), а не "20 пъти".. https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/333006/bis-14-990-rates-of-return-to-investment-in-science-and-innovation-revised-final-report.pdf Освен това, като гледаме как БАН "възвръща" (на загуба) средствата влагани в него, можем да предположим че и тези центрове ще си останат "дупки" като него..(освен ако не си внесем "материала"- като учени, специалисти и менаджери от Холандия или Германия например) http://www.mon.bg/?go=page&pageId=9&subpageId=429 -------------- Скуби, нашите селяци и андрешковци учени (мнозинството са мушляци и не са дотаъчно инициативни) не могат да се впишат в "културата" и на големите фирми.. /Имам приятел, шеф на звено, с апаратура на световно ниво, с която може да работи за Сименс , Бош или БМВ, но той само мънка, без да прави нищо конкретно... Не виждам да има стратегия за това какво да прави... Така са повечето БАН-аждии , аз също съм работил там малко и знам какво е/

Точно така.. От "презокеанско" идват мръсните пари у нас, само в Дойче Веле не го знаят.. В България няма мръсни пари разбира се,ние отдавна сме се преборили с контрабандата, черните каси, сивата икономика, нелегалните наркотици, търговията с влияние, и с мутрите, но Дойче Веле ни злепоставя Точно така.. Путин, и Садам Хюсеин са най-големите борци против корупцията и най-големите демократи на света, само в Дойче Веле не го знаят..

PS ..държава, институции..и така нанатък добавям "като гарант на общественото благо" Условно казано "селянинът", неразкъсал родовите и колективистични връзки проявава малка загриженост за общественото благо ( за разлика от загрижеността му към благото на родата и колектива му). Т.е. Андрешко, неплащащият данъци [1], мутрата, корумпирания бюрократ, корумпираният чиновник,човекът който хвърля боклуците си в градинките и във входовете на блоковете са всъщност проява на едно и съща култура и нагласа, те са едно и също явление [1] та точно и единствено с данъците осигуряваме общественото благо (включително общесвеното образование, общественото социално осигуряване, общественто здравеопазване, обществената сигурност) ----------------------------- И още нещо мойто момче Фружин (знам че мразиш да четеш това което не ти отърва, а то всъщност е много)- та точно гражданите сме заплашени от социално изпадане и гладуване, а не вие селяните (аз нямам село, нямам земя, нямам рода на село, Наблизо няма и гора, за да си набера дърва, освен това в блока ми няма и комини, ако имаш представа какви са цените на парното), Това че гражданите сме богаташи е простотия... Бива ли да толкова прост и невеж, с Киров поне осем пъти сме казали и показани с източници (и то в тема в които участваше!) че средната класа у нас не надвишава 5 процента, а гражданите сме 75 процента от населението..

В цялата ни история има интереснии моменти, и всъщност мисля че можем да предложим на света (за в бъдеще) исторически романи от "Възраждане", "Нова", "Най-нова" или "Средновековна"[1], за които имаме достатъчно извори и наративи. /"Османлъка" май сме го превърнали в политика, пропаганда, митове и клишета, но ако аз бях исторически писател, бих се насочил в насоката на съгражданина ни от едно време, поданика на същата империя на които сме поданици и ние - Евлия Челеби/ [1] Ако БГ-народа (и писателите му) не ги биеха и тресяха комплексите, че да книги пишат само за Аспарух, Симеон, Крум и Иван Aсен II (е добре че някой се е сетил за Тертер), можеха да напишат например нещо и за най-интересния и интригуващ от към история и факти наш владетел според мен -Тервел, който има и международно значение в историята ../Не визирам само участието му във Византийско- Арабската война през 817-818 година, а изобщо отношенията му с Византия и Императора.. Според общоприетото виждане Тервел е и "Кесар" , а статутът на Кесаря е на втори в Империята, и никога не е падал по-ниско/

------------------------------- БОБИ, ЕВРИКА "ИЗЛЕЗНА МИ" ЕДИН ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР НА ПРИЧИНАТА ЗА ЛИПСАТА НА БЪЛГАРСКА НОБЕЛОВАТА НАГРАДА: НАСЕЛЯВАМЕ НАЙ-КАЧЕСТВЕНИТЕ ЗЕМИ НЕ САМО НА БАЛКАНИТЕ, НО И В СВЕТА, И СЕ НАМИРАМЕ НА МЯСТО, В КОЕТО КЛИМАТЪТ СИЛНО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВА ЗЕМЕДЕЛИЕТО..(НАЙ-КАЧЕСТВЕНИТЕ ЗЕМИ, КОИТО СА И СЛАБОПОДАТЛИВИ НА ЕРОЗИЯ СА ЧЕРНОЗЕМИТЕ НА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ И VERTISOIL-А https://en.wikipedia.org/wiki/Vertisol НА ТРАКИЯ И СОФИЙСКОТО ПОЛЕ).. ПОРАДИ ТОВА УВИ, НИЩО ЗНАЧИМО И УНИВЕРСАЛНО НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕДЛОЖИМ НА СВЕТА (ОТ НАШАТА СИ ГЛЕДНА ТОЧКА).. VERTISOIL = СМОЛНИЦИ

PS ПАРДОКСЪТ Е СЛЕДНИЯТ - СОЦИАЛНО ИНФАНТИЛНИЯТ "ИНДИВИДУАЛИСТ" БЪЛГАРИН НЕ Е ИМАЛ НУЖДА ОТ ДЪРЖАВА, ИНСТИТУЦИИ, ОБЩЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ, РЕД,ПРАВИЛА, ЕТИКА, ДЕМЕК ОТ ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЗАЩОТО.....ПАНИЦАТА МУ Е БИЛА ВИНАГИ ПЪЛНА (БИЛ Е СЕЛЯНИ С НЯКАКВО ПАРЧЕ ЗЕМЯ, А В НАЙ-ЛОШИТЕ ГОДИНИ Е МОЖЕЛ ДА РАЗЧИТА НА ОБЩНОСТТА СИ)

Та предлагаш да не би да не си плащам данъците или задълженията ако заплата ми е 500 лева (но да вися в кръчмата може нали)? ПС Моито момче, живял съм и с по-малко пари. И в омразната ти Европа не винаги са хората са били богати (ти уж си историк), Та питай германците, норвежците, или чехите дали не са си плащали данъците по време на депресията или след Втората Световна Война И моля да не ни правиш на идиоти, никога и никъде в Софийско в този период не е имало глад, още по малко да няма хляб (за разлика от Норвегия например, където през 20 век хората гладуват, та половината страна емигрира)

Българската " народопсихологичност" е разказана на някакво ниво , някак си универсалистки - от Бай Алеко (без умилението, и състраданието и въздигането на героя, както прави Елин Пелин в "Анрешко") ..Та, ако някои заслужава българската "нобелова" награда за литература, това според мен е Алеко Константинов (Четох наскоро книгата на Иво Сиромахов, но не ми хареса, честно казано.. Стори ми се порнографска,пошла и отблъскаваща, а не интригуваща,освен може би "главата" Ако бяха българи ..Ако Робеспиер беше българин....),

Разказът за Андершко е "разказ" на българската народопсихология на социално инфантилният "индивидуалист" и етатист едовременно (човекът, които не признава обществените и цивилизационни норми, не поема отговорност за действията си, обръща се за сигурност към удобните роднински и приятелски връзки, и в същото време смята, че държавата е задължена да му осигури комфорт) Разказът е почти напълно "неунивесалистки" , би могъл да бъде "разбран" само на места на Балканите.. (Харесва ми виждането на един руски руски автор че комунизмът не е отрицание ние на капитализма, а на цивилизацията)

Hungary’s Prime Minister Viktor Orbán was chosen the second most corrupt politician of 2014 according to an analysis of the Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP).

Откъс от статия в DW: Корупция, шуробаджанащина, произвол - тези вечни български проблеми отблъскват чуждестранните инвеститори Има и друго, още по-голямо съмнение. От години вече България е с най-ниските в радиус от хиляди километри данъци и с едни от най-ниските разходи за труд. При това в съчетание с финансова стабилност и фиксиран валутен курс. И въпреки това не се наблюдава наплив на инвеститори. По-скоро обратното. Фундаменталните проблеми на България С дребни допълнителни финансови отстъпки и с неикономическа стръв от типа на българския паспорт едва ли нещо ще се промени съществено, докато не се намали мощната отблъскваща сила на едрите, фундаментални проблеми на икономическата среда в страната. Докато например не се усмири корупцията и не се облекчат тежките административни процедури, докато обществените поръчки са запазени предимно за приближени до властта фирми, докато парите от сивия сектор и контрабандата обезсмислят конкуренцията, докато съдебната система не стане надежден гарант за изпълнението на договорите и за собствеността, докато законовите и регулаторни правила на играта непрекъснато се променят в движение и докато не настъпи сигурност, предвидимост и равнопоставеност пред законите и правилата. Само че реформите, нужни за решаването на тези и много други проблеми, така и не се случват, поради което през последните години условията за правене на бизнес не само че не се подобряват, но и допълнително се влошават. Холивудските звезди може и да са „очаровани от България”, но инвеститорите - и чуждите, и местните - не са. Все по-често може да се чуе, че в задружната хватка на политици, бюрокрация и мутри трябва да си луд, за да се захванеш с бизнес в България.