nik1

Ворфаксе,обади се ако имаш път към Пловдив за да ще отидем при моя приятел, на ракийка Малките циганета, които учат в "българско" училище могат да ти скрият шапката (и за сравнение можем да минем и през Столипиново или Шекера, през гетата демек) Не не е така каквто си го представяш, циганите нямат нищо против децата им да са образовани и се радват когато това стане, само че работата им е "циганска" както се казва (ден да мине друг да дойде), не им се занимава с това лично, ракийката е по-важна. Те не са идиоти, не се заблуждавай и не говори на инат , само за за да е на твоето.Всеки турски циганин или циганка, знае че ако детето му стане фризьорка или шофьор и има професия, ще е по-добре отколкото, ако няма такава (само дето не им пука ако това не стане и не са разтревожени колкото българите, ама това е друга бира!) /Вярно е имам наблюдения само върху турските цигани, тук в Пловдив няма други, ама не мисля, че има кой знае каква разлика с българските , забележка: турските цигани са най-еманципираните циганиу и циганки/

Ами точно така е, Ворфаксе, какво те пристеснява? https://en.wikipedia.org/wiki/Rights (определенията за права може да са контекстни и условни, ама това е друга бира)

ПС Не ме приемайте като някакъв фюрер. Предложението ми е либертарианско: 1. Смятам че държавата трябва да направи възможното за да не се създават групи, които после ще бъдат на "нейна" издръжка (на издръжка на останалите граждани) и ще изискват разходи . Говоря за социални разходи, и принципно погледнато поради циганската битова престъпност- разходи за полиция,съд, прокуратура, затвори, в които три четвърти от обитателите са цигани. 2. Всеки трябва да има равен шанс за да успее (сам) в живота. Вижте, вече затвориха домовете за деца (идеята е децата да отиват в семейна среда), и помощните училища, не виждам някаква трагедия в това да се затворят и циганските училища; Агрументите против ми се виждат по-слаби, (както написах, майчиният език би следвало да се изучава, а не само да се научва от каки и батковци). Не виждам и трагедия и в това, че културата на циганите ще се промени (да не би културата на българите да не се променила за трите или четирите последни поколения, в цял свят културата на народите се променя) .

Слагайте ми плюсове де, щом сте съгласна (шегувам се разбира се) . Сега прочетох и по-долното. Разбирам че на семинара се обсъждало същото предложение (като "моето")

Проблемът е сериозен,и аз съм съгласен с написаното . Просто предллагам да не се отказваме от технократските (менаждерските) подходи: Един такъв подход е държавата условно да" изкара" циганчетата от гетата и да ги хвърли в "дълбокото" при българчетата, в българските училища; Тези от тях, които успеят да се интегрират и "справят", ще са модел и пилон за следващите деца. (колкото по-малки и по-отрано излезнат извън средата на гетата и взезнат в "български" училища, мисля толкова шансовете им ще бъдат по-големи) Изследванията показват че циганите (на 95 процента) предпочитат децата им да учат с българчета! Което май потвърждава вашите думи, че те като група са просто отпаднали, отчаяни и маргинализирани, и нямат желание за борба за включване, но всъщност не са глупави и си знаят интереса . Факт е много малко познаваме народосихологията на циганите, съдим по тяхната външна и обща култура , като за идиоти и малоумни (или полухора), но всъщност те не са такива.

Не "претопяване", а интегриране на циганите. (ти сякаш нямаш хабер за какво пиша, ама както и да е)

Хмм, не схващаш май. (нормално е ако не познаваш цигани и проблема) Има циганчета,които учат в смесени училища, поради това че нямат обособени махленски (в Село Крислово, - училището е смесено); Резултатите на тези деца и желанието им да се учат са по-високи, отколкото на тези учещите в Шекера и Столипиново, демек на учещите в училища в гетата.. Другарувам в българин (приятели сме), живеещ с турска циганка, и съответно с циганката и внучетата и (които са от децата и от първия и брак); Едно от циганчетата говори на български по-добре ....от мен и от доведения си дядо, при условие че майка му и баща му "завалят" българския (турските цигани имат проблеми с българския език заради родовете в българкия език, колкото са по-необразовани и са далече от българите- толкова бългаският им е по-труден за научаване). Другите циганчета пък имат само слабо уловим акцент (пак съшото, майките и бащите им не са образовани).. Имам и други познати цигани и циганки от Пловдив, децата им са се изучили до средно, но в техникумите в града, а не в местните "гимназии" (общообразователните) , намиращи се в гетата..

Има различни подходи за решения на въпроса с образованието на циганите (то е ключът към интегрирането им), но мисля, че няма да се намери политическа и обществена воля за решаването им Например, едно правилно решение/подход в тази насока е всички "цигански" училища (училищата в циганските квартали) да се закрият, и циганчетата да се насочат към училищата, където преобладаващо се учат българчета . Просто е - изследванията покават, че всички образовани цигани (100 процента от тях) учили с българчета, в български училища, Какво е различното в условно "българските" училища : едно че критериите в тези училища са по-виски от тези на "махленското" , второ че нивото на образованието и обучението в тези училища е по-високо от това на "махленските" училища , трето, циганчетата са другарували и са сравнявали с българчета, и четвърто, цигансчетата са се учили от българчетата, и са попивали културата ими ценностите им, вкл. на ученолюбие. ------------------- Второ решение е циганчетата ( а и турчетата) да учат майчин език като задължителен. Разни изследванията показват че децата от малцинствата, които имат запас от 400-500 думи и не познават лексикално своя език (при турските цигани речниковият запас е още по-малък) не могат да научат и българския продуктивно! наскоро четох за някакво изследване и публикация, върху група от завършили висше образование турски младежи и девойки, които не могат да се справят с определени си задачи, защото не знаят добре български език.

Проблемът с табутата не е толкова остър, както преди една две години (И СЛАВА БОГУ). Какво се промени и какво е различното? Различното е че на политическия пазар имаме пазар: - две десни партии/коалиции, на които мненията в немалка част не съвпадат - две леви партии /коалиции, на които мненията в немалка/непренебрежима част не съвпадат -същото е с патриотите и националистите, на които ев немалка част мненията не съвпадат -имаме и две условно турски партии, които са дори заплаха една за друга (в момента). (то в България всички партии са с етнически електорат, а някой от партиите ни са и с неприкрит етнически харакер, защото имат етичниески мотиви в програмите си, като ВМРО например, ама както и да е!) ---------------- Искам да кажа, така беше доскоро, както казваш, но не е баш така в момента. Имаме дясна опозиция на десните носители на мандата (ГЕРБ), която критикува управлението им в медиите и публичното пространство. Например, редовно, в една от водещата за политика и икономика медии, (България ОN AIR), политици от РБ, (не визирам Р. Кънев), подлагат на критика решения на правителството и закони приети от правителствотво/мнозиството на ГЕРБ. ѝДнес например ген Атанасов "разби" от неговата гледна и то съвсем конструктивно антитерористичния закон (беше в студиото заедно с колега от ГЕРБ) (и национал-популистите/патриотите, макар и подкрепящи управляващите, се изказват съвсем свободно срещу антитерористичния закон- нека да се изказват, трябва да има конструктивна опозиция!)

За смъртността: Човекът е чакал 45 минутида дойде кола/екип от Спешна помощ, но докато е чакал, човекът е взел, че починал; След което е трупът му лежал на плажа Нестинарка 5 часа и половина докато дойде специлизирана кола. (няма как да дойде екип за спешна или бърза помощ навреме при условие че има само 1 (един) екип за община Царево , която включва и Ахтопол и Синеморец, и при условие че в сезона населението общо на Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово нараства поне 3-5 пъти, а трафикът прави трудно придвижването на колите). http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1598283 (пука му на някой за живота и здравето на хората) Ама и ние, народът сме за ебане, защото нямаше нито един обществен призив за оставки (тя системата ни е кофти в главата, ама сама няма да се промени!).Убеден съм че в страна с нормален, "бял" народ щеше да има искания за оставки на министъра на здравеопазването , или поне на тези който отговарят за спещната и неотложна помощ (Как може да цялото Южно черноморие, да има само 3 мобнилни екипа на смешна помощ - по един в Созполол, Приморскои и Царево, а в Черноморец, също общински център - дори няма!) http://flashnews.bg/haos-s-linejkite-na-speshna-pomosht-po-moreto-ne-stigat-do-udavnitsi/ ПС Същия модел, същата работа - блъсната жена в Царево стои три часа на тротоара с открита рана на тазобедрената става (моделът си е такъв поне 20 години: забранено е да се контузвате по нашето Черноморие, имате повече шанс да ви спасят водните спасители, ако се поудавите, нежели Спешната помощ на Републиката да се озове!) https://www.24chasa.bg/novini/article/5701540

Подкрепям напълно мнението.

+ самопровъзгласил се "елит" от тъпанари "бизнесмени" и "политици", които двадесет и кусур години влачат нацията към бедност, тъпотия и висока смъртност, бих добавил и емиграция Смятам емиграцията за най-комплекното "зло" (разбира се тя е следствие), защото освен всичко тя е клапан за "изтичането" на тези от недоволните от положението тук, които биха могли да участват в смяната на системата (останалата частот недоволните мисля в мнозиството си сме прехвърлили "революционната възраст", да кажем условно до 35 години) Помня добре протестите от 1997(1996/1997) година, и тези от началото на лятото 2013 (2013-2014) година, 1997 година: десетки хиляди (П-в) до сто хиляди (С-я), всекидневни протести в продължение на няколко месеца 2013/2014 година: за Пловдив : всекидневни протести в продължение на няколко месеца на петстотин пъти по-малка бройка протестиращи

Във всички развити икономики и общества действат едновременно няколко принципа: 1. Върховенство на закона Има се предвид не само в най-тясното разбиране на върховенството - като прилагането на законите, а в по-широкото му разбиране включващо и "създаване на добри и ефективни закони" от законотворците (било то тези в парламентите, било на управляващите от изпълнителната власт, която също се явява нормотворец), Последното е неизменна част от принципа или концепцията, наречена legal certainly. Защо? Ако законите са лошо написани, неефективни, или дори просто отбиващи номера, то каквато и да е съдебната система, и каквито и да са хората работещи в нея - постигането на legal certainly е невъзможно! Илюстрирам: недобре написаният ЗДП позволи на съдии от един съдебен състав във висше съдилище да взимат коренно различни становища по един и същи казус, при напълно установено факти по случая, факти, които никоя от страните не оспорва - визирам случая с убитото на пешеходната пътека момиче във Варна преди години. Лошите закони освен това корумпират и много други компоненти на върховенството на закона - в случая поради това че законът не беше добър, делата по този случай да се мъкнаха по разни съдилища пет или повече години, за което в този случай работещите в системата и самата система нямаха вина 2. Ефективност на институциите. 3. Ефективни практики за намаляване или ограничаване на нивата на корупция. 4. Ефективна защитена на: правата на собственост, на изпълнението на договорите; и на осъществяването на стопанските дейности. вижте и точка 1 В София или Пловдив, в които градове има само по един районен съд, имотните дела се точат обикновено 2, 3 и дори 4 години,слушал съм и за седем годишно точене. Освен това, ако съдът не е независим, тогава пък защитата на горните става ефимерна и пожелателна. 5. Слаби бариери върху свободната търговия. 6. Ниски нива на пазарните регулации. 7. Добро образование/ наличие на система която осигурява добро образование за хората от дадената страна. ------ Финландия и Сингапур се приличат твърде много в това отношение. Ако видим класациите по тези показатели (аз лично съм ги разглеждал) то ще забележим тези две страни са близко една до друга във всичките точки. При нордическите (скандинавските) страни, тази система от условно 7 принципа е изграждана за стотици години; От друга страна, така изградената система позволява функционирането на такъв икономически и социален модел, които (вече) е създал и своя култура, свои културни измерения; Визирам създаването на универсалистичната и безродова култура и обществени ценности (каквато в Сингапур все още няма), която култура от своя страна се явява както филтър за корупцията и за лошото управление , така и мотор и двигател за развитието. Образно казано: На Финландия не и е нужен LKY, за да се справя с корупцията, защото обикновеният финландец смята, че корупцията е нещо лошо за държавата, като в същото време в "софтуера на ума" (култура, представите, ценностите и нагласите) на обикновения финландец е "закодирано" че държавата и институциите (а не родата, или хората от приятелския кръг), са тези които гарантират неговия просперитет. Забележка: При слаби институции е нормално хората да разчитат за оцеляването си или за просперитета си на родата или на хора от своя приятелски кръг и да не им пука много за общественото благо и за държавата, и дори да я считат за чужда, и като такава да са толерантни към това да бъде прецаквана системата и. Андрешко е един продукт на такава култура и общество, но слава богу че днес нашата култура се универсализира, и все по-малко сме толерантни и склонни към прецакване на държавата и системата .Мисля че просто все още нямаме достатъчно добри практики, не смятам че културата ни като цяло е кофти - повечето хора си плащаме данъците и не смятаме че трябва да мамим системата и държавата, както Елин Пелин е смятал или както се е смятало по времето на Елин Пелин. Много от културните ни особености не са се променили за последните 200 години,(това е така,защото няма промяна в условията които ги причиняват), но това не се отнася за универсализма и безродовостта. Всъщност процесите на индиструализация урбанизация и миграция, които са причина за разпадането и разкъсването на родовите връзки и родовата структура/култура в България,действат от две поколения насам, достатъчно като брой поколения за създаването на универсалистична "съставка" (за "универсализиране") За по-голяма (пълна) универсализация може да са необходими и пет поколения, но важното е културата ни вече е преобладаващо индивидуалистична (по Хофстеде) като цяло, с преобладаване на in-group колективистичния ( родов, патерналистичен, или приятелски-кръгов) характер само на работното място Това е засега.

В 2050-та , 2060-та вероятно ще се пише по учебниците за наличие на области със средиземноморски климат в Южна Унгария, но все още имате континенталния климат

Да поясня нещо: т.н hardiness зони (зони на мразоустойчивост) са базирани на усреднената стойност на екстремните минимуми на температурата за предишния 30- годишен период. Тази усреднена стойност трябва да влиза в интервала на температурата, посочена за дадената hardiness зона. http://planthardiness.ars.usda.gov/phzmweb/about.aspx Илюстрирам: Истанбул, или поне част от него (защото той е град с микроклимати и микрозони) е в hardiness зона 9а, (както и Приморско, България) http://www.plantmaps.com/interactive-turkey-plant-hardiness-zone-map-celsius.php , което означава че усреднената стойност на екстремални минимуми на температурите (по години) в Инстанбул по години за последните 30 години, е в границите −6.7 °C (20 °F) −3.9 °C (25 °F) За 2012 година най-ниската измерена температура в Истанбул може да е била - 8 градуса, а през 2015 температурата да е падала най-ниско до плюс 1 градус целзии - това всъщност няма значение; За базова се приема/взима усредената за 30 годишен период стойност на най-ниската температура, достигана във всяка една от тези 30 години, Тази стойност определя към каква hardiness зона принадлежи региона или мястото.

Да, по-долу са данните за климата в всеки регион и град в България, според класификацията на Кьопен. Данните според мен са интересни , с оглед на това какво са ни учили през миналия век ( т.е. интересно за мен е с какви изсмукани теории и алабализми за климата в България са промивали главичките на нещастните ученици, когато не е имало Интернет, и свободен достъп до научните познания на Запада) http://en.climate-data.org/country/141/

Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification http://www.hydrol-earth-syst-sci.net/11/1633/2007/hess-11-1633-2007.pdf https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/60/World_Koppen_Classification_(with_authors).svg

Алисов също приема съществуването на т.н. континентален субтропичен климат, за който са възможни големи застудявания Забележка: в областта на Средиземноморието субтропичният климат се нарича "средиземноморски"

Според скромното ми виждане, в популярната и научна литература се е получила немалка каша и бъркотия. При Използват се: 1. класифицацията на Кьопен:https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=8&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjBiO64krfOAhUK1iwKHdU3Bx4QFghXMAc&url=http%3A%2F%2Fkoeppen-geiger.vu-wien.ac.at%2Fpdf%2Fkottek_et_al_2006_A4.pdf&usg=AFQjCNGn8ugtDzXGSVD3x9lW_LgVWLlkpA 2. Класификацията на Алисов https://bg.wikipedia.org/wiki/Климатична_класификация_на_Алисов 3. Собствени разработки от типа: за които разработки не са всеобщо и ясно обявени критериите Имам предвид т.н. континентално-средиземноморска климатична област, http://www.referati.org/klimat-na-bylgariq-5-/99126/ref/p6 От едни български автори тя се смята за част от умерения пояс ,http://www.adam-europe.eu/prj/11393/prj/Климатична характеристика и прогноза.pdf От други български автори пък се смята за разновидност на средиземноморската област (субтропичният пояс) http://www.geoznanie.com/2015/09/blog-post.html Също така, испанската школа я смята за разновидност на средиземноморткста (субтропична) климатична зона. https://es.wikipedia.org/wiki/Clima_mediterráneo_continentalizado ПС При споровете във форумите се залага на растителността като маркер за принадлежност на областта към даден климатичен пояс (зона) , но растителността е предимно условен указател за принадлежност. Защо е така? 1. Разпространението и зависи от географските особености на областта (например - в субтропично Сочи няма как да се намери естествено обитаващи филирея или странжданска зеленика, защото Сочи е ограничено чрез море до естествените находища на тази растителност (ннамиращи се на Кавказ и Балканите да кажем) 2. За разпространението на субтропичната растителност е важно каква е нейната резистентност спрямо екстремните спадания на температурата (абсолтните минимуми) http://www.plantmaps.com/interactive-bulgaria-plant-hardiness-zone-map-celsius.php ,Например субстропичният (средиземноморски) климат на Истанбул или Приморско не толерират голяма част от типчините субтропични разстения, защото на тези две места се наблюдават усреднени абсолютни минимуми от -5 (-6) до -7(8) градуса. Или, по-просто казано: един по- силен "полъх" на сибирския антициклон, дори и един път в рамките на десет години прави невъзможно съществуването на голяма част от субтропичните растения на тези места. Които растения иначе могат да се аклиматизират във Великобритания (на някои места във Великобритания се достига до 9б / 10а хардинес) , където температурите през зимата никога не падат толкова ниско, колкото могат да паднат в Приморско или Истанбул, ако сибирякът "удари" (Черно Море не е преграда пред сибирските анциклони, но например планините в Крим са такава за Сочи) ------------ Това е засега

Е хайде сега, пак фентъзита.. Вижте в темата която съм пуснал, как се взимат решенията в съвета на EС, Ако ви мързи да четете ще ви кажа: решенията се взимат (1)с двойно квалифицирано мнозинство, (2) с единодушие ; за всички важни области от национално значение, по-конктретно 60 на брой, решенията се взимат с единодушие, което значи че всяка страна има право на вето! И аз да питам (теб и Фрикито):За UK по-добре ли е да се ползва с четирите свободи на ЕС, или е по-добре да се откаже от тях?

Бих добавил и сонарите които са също британско (канадско-британско) изобретение. Киров може би интутивно е прав (или поне аз се замислям сега) - германците нямат тази иновативна култура като англосаксонците (и дори скандинавците- Нобел и други учени и изобретатели), Малко учудващо и неясно как по време на войнатата завършват/правят немалко иновативни разработки. (не че не възможно, разбира се изключвам намесата на "висши" сили ) Смята се от някои автори , че са разработили и субкритична атомна бомба, и са я взривили експериментално още преди американците да направят своите опити

Сярата и серните съединния в наносите и органиката, които са носени от Дунав и другите реки (но основно от Дунав) в Черно Море, общоприето (днес поне, на днешна дата) се смятат за главният източник на сероводорода в морето; (бай дъ уей: Във водите на Средиземно море няма кал, нито растителни и животински отпадъци) Както и да е, само отбелязвам ПС Доколкото съм чел навремето разни научни статии, те представяха достатъчно доказателства, че Черно Море някога е било сладководно езеро.

1970 г. след 11-годишно строителство е завършена Асуанската язовирна стена в Египет. Основното й предназначение е да регулира неравномерното течение на река Нил, предотвратявайки ежегодните разрушителни наводнения и създавайки запас от вода, която да се използва в земеделието при засушливи периоди.Най-старите известни планове за строителство на язовирна стена при Асуан са от 11 в., когато известният учен Ибн ал-Хайтам пристига в Египет по покана на халифа Ал-Хаким бир-Амриллах. Той трябва да организира мерки за регулиране на течението на река Нил, вероятно чрез изграждане на язовирна стена при Първия праг. След като провежда проучвания на място, той преценява, че задачата е неосъществима, и, опасявайки се от гнева на халифа, решава да се престори на полудял. Той остава под домашен арест от 1011 г. до смъртта на халифа през 1021 г., като по това време пише влиятелния си труд „Книга за оптиката”.В края на 19 в. Египет е поставен под контрола на Британската империя и през 1898 г. британците започват изграждане на язовирна стена при Първия праг на река Нил. Проектът е ръководен от Уилям Уилкокс, като в него участват и други видни инженери, сред които Бенджамин Бейкър и Джон Еърд. Стената е тържествено открита на 10 декември 1902 г.Ниската стена е проектирана като гравитационна с множество контрафорси с разположени между тях шлюзове, отворени целогодишно, за да пропускат водата и плодородните наноси без да задържат воден резерв между отделните години. Предвиден е и плавателен шлюз на западния бряг, даващ възможност за продължаване на корабоплаването нагоре по реката до Втория праг. Стената е зидана с необработен камък и е облицована с плочи от червен гранит. По времето на завършването си Ниската стена е най-голямата зидана стена в света и един от най-големите строителни проекти изобщо.Първоначално височината на Ниската стена е ограничена, за да се избегне заливането на храмовия комплекс във Филе, но скоро се оказва, че съоръжението не е достатъчно. Стената е надграждана на два пъти, през 1907-1912 и 1929-1933 г., като са добавени мощности за производство на електричество. В окончателния си вид Ниската стена има 1950 м дължина и 36 м височина на короната над първоначалното речно легло. След изграждането на Високата стена възможността за пропускане на плодородните наноси и корабоплаването е изгубена. Днес Ниската стена се използва за регулиране на водите, изпускани от преливниците на Високата стена.След като през 1946 г. Ниската стена е почти залята от придошлите води на река Нил, британската администрация взема решение, вместо да надстроява стената за трети път, да построи втора стена на 7 км нагоре по течението. Тя обаче не успява да осъществи намеренията си, поради настъпилите политически промени в страната. През 1951 г. е отменен Англо-египетския договор от 1936 г., а на следващата година монархията е премахната и в страната е установен националистически режим, начело с Гамал Абдел Насър.Конкретното проектиране на високата стена започва през 1954 г., но скоро основен фактор за реализацията на проекта става международната политика. И САЩ, и Съветският съюз предлагат изгодни финансови условия за изграждане на стената с тяхно участие, стремейки се да привлекат Египет на своя страна в рамките на конфликта си в Студената война, докато правителството на Насър се опитва да лавира между тях, за да извлече максимална полза.Поврат в преговорите настъпва през 1955 г., поради нежеланието на САЩ да доставят на Египет въоръжение, което може да бъде използвано за нападение срещу Израел. През септември с посредничеството на Чехословакия Египет и Съветския съюз се договарят за доставки на съветско оръжие срещу бъдещи доставки на египетско зърно и памук.Въпреки това, американците продължават да се надяват на успех и през декември предлагат нови преференции за реализирането на Асуанската стена.След признаването от египетското правителство на Китайската народна република, Съединените щати решават да се откажат от участие в проекта, още повече, че Египет продължава да влошава отношенията си с Турция и Ирак, основни американски съюзници в региона. През юни 1956 г. Съветския съюз предлага на Египет дългосрочен кредит от 1,120 млрд. долара при 2% лихва, който да бъде използван за строителството на Асуанската стена, а на 19 юли американското правителство обявява, че финансовото участие на страната в проекта „не е осъществимо при сегашните обстоятелства”.На 26 юли 1956 г. Гамал Абдел Насър обявява национализацията на Суецкия канал, надявайки се да използва приходите от експлоатацията му за финансиране на Асуанската стена. В последвалата Суецка война Египет претърпява военно поражение от Великобритания, Франция и Израел, но излиза от нея с минимални политически щети след намесата на Съединените щати и Съветския съюз в негова полза.През 1958 г., след края на Суецката война, Съветския съюз предоставя финансирането за проекта. Строителните работи отново са забавени, поради опасенията на археолозите от заливането от водите на язовира на няколко важни обекта. През 1960 г. е проведена спасителна операция под егидата на ЮНЕСКО. Големият храм в Абу Симбел е запазен чрез преместването на 22 паметника и архитектурни обекта на бъдещия бряг на язовира. Други паметници са предадени на страните, помогнали при строителните работи, например Храмът от Дебод в Храмът от Тафис в Лайден и Храмът от Дендур в Ню Йорк. Въпреки това много археологически обекти, като селището Бухен, остават под водите на езерото Насър.

21 юли: Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стъпват на Луната http://vbox7.com/play:a05569f3 1969 г. по време на мисията на „Аполо 11” американците Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, които се разхождат по повърхността на Луната. В 2.56 ч. (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната. Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола. На 16 август 1950 г. той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС” и звание мичман. На 5 януари 1951 г. е зачислен в състава на бойна ескадрила на самолетоносача USS Essex. На 3 септември с.г., по време на втория си боен полет, самолетът на Армстронг е улучен от зенитния огън на противника, като му е откъсната част от крило. Пилотът катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/ч. По-късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии с 121 часа полети над вражеска територия. На 23 август 1952 г. Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран. През 1955 г. получава бакалавърска степен по авиоинженерство. След дипломирането си Нийл Армстронг окончателно се посвещава на авиацията. Започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика, където провежда над 900 полета на различни летателни апарата. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър, F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експерименталната машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 км. През 1958 г. е селектиран в програмата Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва седем експериментални полета, в които достига височина 64 км и максимална скорост 6420 км/ч. От средата на 1964 г. е привлечен в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Армстронг извършва 10 полета. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати. На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Обучението по програмата „Джемини” започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията „Джемини 8”. Така Армстронг записва името си в групата на т.нар. „командири-новобранци”. Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб „Джемини 8”. Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването „Джемини” започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина. Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата „Джемини 8” се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN. На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11” и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност. Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Майкъл Колинз остава в „Аполо” на орбита, а Нийл Армстронг и Едуин Олдрин влизат в спускаемия лунен модул. Кацането на лунната повърхност е извършено в 20.17:40 ч. на 20 юли. Анализът след мисията показва, че са имали резерв от гориво още само за 45-50 секунди, след чието изразходване е трябвало веднага да отлетят обратно, без да кацат. Десетина секунди след спирането на двигателя Армстронг докладва на центъра: „Хюстън, тук е база Спокойствие, Орелът се приземи”. Въпреки че НАСА призовава да се спази полетния план и астронавтите малко да починат, те настояват графикът да се ускори. В 2.56 ч. на 21 юли Армстронг стъпва с лявата си обувка на лунната повърхност с думите: „Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството”. Тази историческа реплика е чута по радиото и наблюдавана по телевизията чрез ретранслатори в реално време от 450 млн. души, при обща численост на Земята от 3,63 млрд души. Единственият човек, който теоретично не е могъл да чуе тези знаменателни думи, е третият член на екипажа Майкъл Колинз, тъй като в момента се намирал на обратната страна на Луната в радиосянка спрямо Земята. Около 20 минути по-късно Олдрин се присъединява към Армстронг и става вторият човек, стъпил на Луната. В началото поставят паметна плоча за полета си, после забиват знамето на САЩ, опънато на хоризонтален метален прът, но от дългото съхраняване в сгънато придобива вълнист вид, като че ли го ветрее вятър. По време на цялата мисия на Армстронг са направени само пет снимки, тъй като фотографската мисия с камерата Hasselbladе възложена именно на него. Армстронг се отдалечава на около 60 м до Източния кратер, за да остави паметни знаци в чест на загиналите съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров и на екипажа на Аполо-1 Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи. Армстронг прекарва на лунната повърхност 2 часа и 31 минути. Космонавтите събират 21 кг лунни камъни и се прибират в модула. По-късно Армстронг обяснява малкия престой с обстоятелството, че на осветената страна на Луната температурата през деня се повишава до 93 градуса и от НАСА не били сигурни дали скафандрите им ще се справят с екстремните температури, затова ограничават престоя. След като се завръщат на Земята те се приводняват в Тихия океан и са прибрани от самолетоносача „Хорнет”. След това са подложени на 18-дневна карантина.

Бюрокрация има! Но тя е много добре работеща и смазана машина, тя е като Мерцедес и Пежо в едно на цената на Трабант! :) (Просто се учудвам как се повтарят безспир, по папагалски, едни и същи глупости и тъпни, Не говоря за тук , а за медии и общественото пространство)