nik1

Не е важно какво мислиш ти за Европа. Когато и ако на власт дойдат крайните националисти и ксенофоби, българите и източноевропейците, "ще изгърмят" преди арабеските. Ще "изгърмят" първи. Забележка: Явно дъщеря ти ти спестява подробностите, че българите и източноевропейците са сред най-недолюбваните в Германия, или ти знаеш тези подробности, но си се загледал в Витошата като на центъра на Света, или на Европа, но аз ще ти кажа (пък ти ако искаш ми вярвай, ако искаш - недей) че такова е отношението към българите не само в Германия, но и в повечето "бели страни", поради простата причина че ние сме приемани като новите "навлеци" в градинката на "белите европейци". /Вижте какво става в Холандия с българите и румънците - пречки от бюрокрацията, отнемане на разрешителни за работа (чрез смяна на документите), и предубеденост от работодателите, голяма част от които се връзват по "националистически" на демагогията на управляващите за това че българите и румънците са "навлеци"/ Когато и ако на власт дойдат крайните националисти и ксенофоби, понятието "Европа като общо културно пространство" ще изчезне Когато и ако на власт дойдат крайните националисти и ксенофоби, Европа със сигурност ще затъне в "племенни" (националистически) страсти"

Разбирам, но всяка (всеки тип) култура си има/създава свои правила, и се подчинява на тях. (На универсалните правила се подчиняват само универсалните култури)

ОТ Емиграцията на китайците в Русия е слаба - в относителен и абсолючтен мащаби: например общият брой на китайските емигранти в Русия е около (само) 4 пъти по-голям от този на китайските емигранти в България Също така и броят на китайските емигранти (гражданите на "Поднебесната Империя") в Русия намалява с течение на времето, през последните години (забележка: аналогично е положението и в България: Броят на китайските емигранти/мигратни намалява, диаспората се "стопява") Очевивно е че Русия и българия не са предпочитани дестинации за мигрантите родом от Китай ОТ2 За мен е интересен въпросът с българската и руската емиграция в Китай. Отварят българско неделно училище в Пекин в категория Българите в Китай Българско неделно училище “Св. Св. Кирил и Методий” ще бъде открито в столицата на Китай – Пекин на 4 ноември. То отваря врати за новата учебна година 2007 – 2008 година. Това съобщи за Агенция “Фокус” Велин Пасков от China Radio International в Пекин. Желанието на основателката на училището Мира Янишевская е децата на всички българи, живеещи там, да израснат като истински граждани на света, изучаващи световните езици и култури без да забравят своя корен. Те ще имат уникалния шанс да изучават родния си език – българския, да се запознаят с богатата българска литература, да не забравят историята на България, да се докоснат до изконните български традиции и културни ценности. Целта на българското неделно училище “Св. Св. Кирил и Методий” е българчетата в Пекин никога да не се почувстват като “дърво без корен”. Учебните часове ще се провеждат всяка неделя с изключение на ваканциите и националните празници. Ще се изучават следните предмет: Български език и литература, история на България, български обичаи и традиции, приложно творчество и занаяти, фолклор – народни песни и танци. Часовете ще се водят от специална преподавателка от България – Ст. Чаталарска и основателката на училището – Мира Янишевская. Също така ще гостуват и други лектори и учители. Очаква се да се запишат деца на възраст от 3 до 16 години.

Етиката най-често няма смисъл и не може да се прилага при различни типове култури визирам "безродовата"(индивидулистична, или универсална) скандинавска иот една страна, и родовите култури (колективистични или партутикуларни) на араби, пакистанци, турци.."Моралът" на тези типовее култури е различен - противоположен, и етичното правило не може да се приложи: В родовите (още наричани колективистични или партикуларни) култури е важна връзката с тези които смятаме от своя кръг, рода, и/или общност (това са другите мюсюлмани). Емпатията и етиката се прилагат само към тези, които смятаме от своя кръг или общност - хората от родата/клана, и/или приятелите, към "своите". Хората извън тези кръгове кръг - не се смятат за толкова пълноценни хора, - или не се смятат за пълноценни хора; - а в някои случаи "другите" не се смятат за хора въобще, т.е. те се дехуманизират напълно. Интересно и това как се наричат "другите", ще дам няколко примера в тази връзка: "хлебарки" (в Руанда), "мечки" (гърците са наричали българите "мечки" преди и по време на геноцида от Втората Балканска война, "те не са хора те са мечки") "мангали" т.е. печки (така казваме на циганите) "плодят се като зайци" (така казваме за албанците) (За Gloster - съжалявам че не ти отговорих по този въпрос, за това трябва отделна тема) Обратно: При безродовите култури, "вътрешните кръгове" от роднини, приятели и "свои" хора, не съществуват, (всъщност може да се каже че такъв е семейството от двама или четирима), и всички получават еднакво отношение

Така е. Темата е за расизма, но се разводни.

Не знам как второто може да се случи.. В текста на статията става дума единствено за това, че съвета не е искал да организира празника и/или да отпусне пари за коледната елха. Не ясно каква е връзката със заглавието и не е ясно дали има издадена "забрана" за празнуване, ако християните сами решат да си организрат празника (това ми се струва крайно невероятно, най-малкото защото съвета може да бъде осъден, а западняците за разлика от нас или руснаците си търсят правата, и дори съдят правителствата си, мога да дам скорошни примери от Холандия например) Иначе, при демокрацията, местните управления имат пълните правомощия да решават за какво и къде да се харчат парите, какво да организират и как.. Нормално е там където живеят мюсюлмани, те да имат мнозинство в местното управление, и да решават за кои празник могат да се отделят пари..

И какво по-точно искаш да кажеш? В Дания има мюсюлмани, и не виждам как могат да бъдат изгонени, или да се забрани влизането/емигрирането на мюсюлмани в Дания. Колкото до това че мюсюлманите не искат да дават пари за християнския празник, ти виждаш ли нещо нередно в това? Хора разни, за мен е ненормално да давам пари от собствения ми джоб за чужди празници, или да ме задължават да давам пари за чужди празници, било мюсюлмански, протестански, католически или мормонски, независимо че живея в някаква такава държава. На това се вика "свобода на съвестта" и "разделяне на църквата от държавата", ама знам че руснаците са скарани с разбирането за това какво е "свобода" или "разделяне на църквата от държавата".. (Като им гледаме "демокрацията", и "разделената църква от държавата" е ясно де) ПС. Доколкото разбрах,забраната идва от местния съвет на Эгедалсвенг, където мюсюлманите са мнозинство. http://glavnoe.ua/news/n114657 Решить возникший спор также вызвался бизнесмен Йонас Кристенсен. Он предложил оплатить за свой счет организацию рождественской вечеринки в этом году, а Ураза-байрам — в следующем. Однако мусульманское большинство в совете отклонило это предложение.

Искам да уточня събщението си #22 от втора страница на темата: по-правилният термин от двата е "расиализъм" ("расиализъм" вместо "расизъм") http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14206&st=20#entry243954 Расизмът е доктрина за расово превъзходство, и/или е свързан с това което се нарича дискриминация, докато расиализъмът (в съвременото му определение) се базира на разбирането и нагласата, че расите не трябва да се смесват, но без да пропонира че една раса превъзхожда друга; Расиализмът има смисъл повече на ксенофобия, която е специфично изразена към другите раси, отколкото на нагласа че една раса превъхожда друга. Това са изследванията на WVS (въпросът на WVS "одобрявате ли/съгласни ли сте да имате съседи от други раси") http://www.theglobeandmail.com/news/national/time-to-lead/multiculturalism/diversity-yes-in-my-backyard/article1736042/ http://www.crisismagazine.com/2010/tolerant-americans-looking-at-the-new-world-values-survey Расиализмът корелира с особеностите на културата, и с това доколко хората в тази култура са свикнали да живеят с хора от други раси. Най-слаб е расиализмът в безродовите и спокойни скандинавски (включително Холандия, Дания и Исландия) и англосаксонски култури (това за което пиша в пост #22); следват латоноамериканските страни, Расиализмът е най-силен в Йордания и Хонконг (Хонконг е родова, и специално по-скоро тревожна култура)

Най-красиви и харесвани хора според изследването на мненията на 3, 5 милиона човека са средноазиатите - представени са чрез метисния т.н "тураниден тип" (включва "аралиди" и "памириди"), и монголоидния т.н. "южносибирски тип" Следват метисите от европейци, американи и чернокожи.. Най-красивите хора са гражданите на Алмати и Астана http://dartsnews.bg/News/23778 Гражданите на Казахстан са най-красивите хора на планетата. Това показват данните от скорошно проучване на списание National Geographic. Американските изследователи са провели тази необичайна анкета, по време на която бяха интервюирани 3,5 млн. души от всички краища на света. Задачата е била проста - анкетираните трябва да оценят снимки с фотографии на хора от 200 страни. Победителите от Казахстан, са били представяни от фотоси, запечатали лицата на жителите на Алмати, който е най-големият град в Република Казахстан и на столицата Астана. Те са показвани в произволен ред, без да се взима предвид пола и етноса им. Според Дълес Шули, ръководител на изследователската група, потготвила анкетата, фотографиите, показвани за формиране на класцията, са били оценявани от обикновени хора. Снимките са били пуснати в социалната мрежа Фейсбук. Гласуването на показваните образи е ставало с оценки като "ураган", "атрактивен", "приятен", "посредствен" и "гаден". Най-много гласове са получили казахтанците, с общ коефициент от 4,67. На второ място са поставени бразилците с 4,63. После са кубинците - 4,11, италианците - 4,02 и испанците - 4,01. Доказателство за красотата на казахстанците е фактът, че те са се харесали еднакво на коренно проивопложни народности, етноси и държави. Жителите на азиатската държава са предпочитани както от жителите на Евросъюза, така и от тези на Папуа Нова Гвинея и от народите на Югоизточна Азия. Изглежда, че създателите на американския филм "Борат" не са били наясно с тази класация, след като са създали образ, осмиващ жителите на страната. След пускането на този филм много хора останаха с впечатлението, че това е истинският образ на Казахстан и казахстанците. Но има едно известно и елементарно правило - няма лоша реклама. Преди малко повече от месец, което е цели 6 години след като забрани лентата, правителството на Казахтан се извини на създателите на филма. Дори от Министерството на външните работи на страната отправиха специални благодарности на създателите на филма „Борат” и в частност на актьора Саша Барон - Коен за туристическия интерес, който е предизвикала лентата към тяхната държава. Оценявайки казахтанците като най-красив народ, не трябва да се забравя, че най-вероятно те са далечни роднини на българите. Имайки предвид, че казахите са тюркски народ, а повечето теории сочат, че нашите прабългарите имат подобен произход, не е чудно, че красотата на българките се оценява високо по света.

Расизмът и расиализмът (като негативно отношение към другите) корелира най силно със степента на индивидулизъм в културите (обществата), и по-слабо със степента на "тревожност". Най-слаби расистки нагласи има в индивидуалистичните и спокойни култури и общества: страните от Северна и Северозападна Европа, и англосаксонските колонии от Северна Амертика, Австралия и Нова Зенландия.. Във всички предимно родови общества съществуват в значителна степен расистки нагласи (стига в обществата да е нямало смесване на расите).. Най-силни расистки нагласи има при арабеските, които са много родови и много трежовни култури, и освен това са монорасови.. (В родовите страни в Европа по расизъм водят: -албанците -ние българите сме на второ или трето място) При ксенофобията най-значителните корелации са със степента на тревожност в обществата.. В културите няма "добро" или "лошо"..Всяка култура е "добра" и "нормална" за себе си"..Там, където степента на роводост намалява е "нормално" (следва, закономерно) и намалявянето на расистките нагласи, и общо на расизма Друг е въпросът че в обществата може да съществуват и расисъм/ксенофобия без предразсъдъци (такива, които не се дължат на предрасъдъци) Нямам нищо против към джипситата като човешки същества, но не бих искал да живея в държава на джипсита (управлявана от джипсита), поради простата причина че държавите на най-родовите култури са осрани с най-много корупция, шуробажданащина, и неуважение/незачитане към "другите" и на законите (тези които не са от нашия приятелски кръг - не са пълноценни хора или изобщо не са такива) Бях дал примери за това как се обслужават болните, в болници в Африка: Персоналът казва на посетителите (болните) че в момента се чисти и не се приемат хора (нищо подобно няма, просто болните не са хора на никого, щом са чужди и непознати- то кучетата ги яли)

Отношението ни към труда не е било по-позитивно нито преди 20 години, нито преди 50 години, поради това че все още ги няма причините да бъде такова. В момента тепърва се създава "култура на трудолюбие". Социализмът е усилил негативното отношение към труда, традиционно ниско поставян при българите. Отношението към труда е традиционно ниско при бедните източноевропейците (визирам балканците) и бедните (и богати) източноазиати. Също така - отношението към почивката е традиционно ниско при източноевропейците и източноазиатите.. Причините за двете (и за второто) сме го коментирали неколкократно. Също така (пак повтaрям за КГ125, защото още не е разбрал принципът): трябва да се прави разлика между "работливост" и "положително отношение към труда" (трудолюбие). "Работливостта", измервана с времето, което дадена нация отделя за труд, е функция на: - на бедността - на разликите между "отношението към почивката" и "отношението към труда" Изтoчноевропейците и бедните източноазиати са работливи, защото са бедни, и имат по-негативно отношение към мързелуването (почивката), отколко негативно отношението им към труда. "Залудо работи, залудо не стой" (и двете неща за "залудо", но по-добре е да не се мързелува, грешно е да се мързелува) Отношението е решително против мързелуването (почивката), въпреки негативното отношение към труда Leisure time (very important, agree): 1.NL 2.SWE .. .. 17. 18. BUL 19. IND 20. CHI (край) Work (very important, agree): 1.IND 7.SWE 8.NOR 15.CHI 16.BUL 20.USA (край) Work is a duty toward society (agree) 1.NOR 15.BUL 17.USA (край) Българите са сред най-работливите нации с Европа (източноазитите също са сред най-робливите нации), и за това съм давал източници.. http://www.ert.eu/sites/default/files/Attitudes%20to%20Work%20-%20Viewable%20Version.pdf

От мобилизраните, 50 годишните чичовци, помаците (мюсюлманите) от старите територии, които е можело да бъдат пратени да окупират Македония след изтеглянето на турците Анждък, варианти бол..

със сто хиляди щика мога да предложа 3 или 4 варианта на победа на България, при много по-изгодни условия!

Къде и как? По-горе пиша за кринки и бердани.. За армия която осигурява лично оръжие едва на седем дванадесети от състава си (340 000 пушки и винтовки за 599 600 мобилизирани), едва ли някой безпристрастен, ще да каже е "добра във воъръжаването" Картечниците и артитлерията също са крайно недостатъчни, ама хайде - тях да не ги броим Елементарно е мисля. Петдесет = сто хиляди пушки/щика повече могат да определят, и биха определили изхода на най-решаващите битки и с много голяма вероятност - изхода на войната Големия брой въоръжени мъже сам по себе може да бъде и е психологически фактор във войната както на бойното поле, така и извън него! Всички балкански съюзници са агресивни, и всички прилагат подобни елементи поради необходимост.. И сърби и гърци, дори и в кръга на майтапа= румънци (правят ни "блицкриг", нищо че насреща им няма армия) Дори и да приемем че при българите има гении и гениалност която лисва при другите, аз пак питам това с какво оправдава лошата и/или недостатъчна подготовката на войната (във въоръжението, защото ако приемем че шабът не е знаел каква е мобилизационната готовност- то това говори още по-кофти за него) А може ли да е имало икомомически интереси, които са попречили на "довъоръжаването" с достатъчно лично оръжие (например по-старите кринки или бердани, които не се ползват вече в Русия, но тя има от тях) Една манлихера се е купувала за 76 златни лева (през 1903)..

Българите обобщено поставят труда ниско в ценностната си система, за разлика да кажем от скандинавците, за които и труда, и почивката са много важни. (поставят го ниско не само спрямо бедните народи, но и спрямо богатите скандинавци) Това е така, защото в масовата ни култура се смята, че чрез труд не може да се забогатее; Ако разглеждаме историята ни близките 500-600 години това всъшност е напълно вярно, и е закономерно да има такова отношение в културата и психологията ни (поне на голяма част от българите) ; С много малко прекъсване българите, в този период са нямали възможността да забогатяват чрез труда си: не само заради това че са били земеделци, а и поради това че са били ограбвани от феодали, от османската власт, от кържадлиите, от турците, или директно им е било забранявано да са богати..(по време на соц-кома) Дори сега, в масовата култура, при по-възрастните хора и хората в в селата се смята че богатите/заможните в българия не са забогатели чрез труд, а чрез измами, далавери, реституция, или защото са били близо до властта (в това има истина, но тя е една десета или една двадесета от цялата истина за богатите/заможните) Субкултурата, за която говори Александриюов си е масовата култура на необразованите и селски жители (или е нейно отроче, семантика), за които основното е напълването на стомаха.. При образованите, тази култура/субкултура я няма (което значи че българите са по-склонни от доста народи да виждат и смятат че чрез образование могат да постигнат богатство и просперитет) Мисля че това е изяснено добре в статията на Дойче Веле: В близките 50-100 години отношението ни към труда ще се променя (говоря за преобладаващата нагласа) към по-положително.. Също така, и в тази връзка, делът на хората с висше образвание нараства и ще продължава да нараства, а делът на селското население и (селските ергени за които пише в статията), в България продължава да намалява..

Аз лично, критика към войниците и офицерите от фронта, в тази статия не видях. Също така, не видях и омаловажаване на войната. Човекът пише за мобилизираните в началото на войната, нищо повече.. Турция едва ли има повече 450 000 войска в началото на войната.. --- Темата за въоръжението на българската армия е интересна.. В контеста на по-широката тема на Глишев, какви са доставките на въоръжение за България през първата половина на 1912 година? Има ли такива? Ако няма такива, то какви са причините? Липса на средства? или нещо по-лошо/тревожно? "Безхаберия", късогледство, авантюризъм на отговорните фактори, или бизнес интереси Аз не вярвам, че не е имало чалъм да се изтъргуват старите кринки и старите бердани от Русия, така че поне пушките да са достъчно..

Какво "лайнарско" и "леберастко" има в това, аз не мога да разбера?!? (учудвам се го казва Варлорда, хайде да го казват редовните популисти, иде-дойде) Прочетете отново проф. Георги Марков, и докладите на карнегиевата комисия.. Фактите и причинноследвените връзки са ясни и на малките деца мисля, аз ви се чудя защо скачате.. Ако Фердинанд беше изкачакал руският арбитраж (вместо да се страхува за задника си от недоволния всенарод и политици вкл. от македонците, който иска война; или - вместо да иска повече за себе - за голямато си его и користолюбие), вместо да заповяда (или да се съгласи - ако приемем че идеята е била на ген Савов) офанзива, която е обречена на провал, то България щеще да лапне лъвския пай.. (Има и директни виждания че Фердинанд участва или е въвлечен (за много пари) в австрийска разработка за окочанвателно скарване и превръщане на българите на врагове със сърбите - с оглед на предстоящата световна(еврпопейска) война, които виждания според имен имат някаква логика) Ама не - направихме такова салтомортале, че си паднахме на главата, и не можем да се оправим до ден днешен..

Ти не си популист, но "защитаваш" (толерираш) популизма или "не непременно популизма" на определени потребители.. Което е "кофти" (погледнато "от страни", и във връзка с възраженията ми по-горе за "избирателността")..

Не, точно за това става дума: използва се политическа риторика и терминология, която акцентира върху страхове, нагласи и стереотипи (с каква цел - не е важно, макар че не е трудно човек да се досети) вместо да се използва език и терминология, която е адекватна и коректна от научна гледна точка! Никой не се прави на луд. Съвсем сериозни и отговорни сме.

ами точно за това става дума, и ти си го казваш назад "едно към едно", ама както и да е.. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC /Аз нямам голям проблем с това че някои пише с "политически причини" и политизира във форума (не аз определям правилата) , проблемът ми е е че за "едни" хора е "едно" (и може така), за "други" е друго, и тези други при сходно положение в двумесечна почивка.. Демек, проблемът е че има различни (да го кажем така избитарелни) правила и стандарти../

По научному се нарича популизъм..

В ИЗТОЧНОЕРОПЕЙСКАТА и ЕВРОПЕЙСКАТА НАУЧНА ТЕРМИНОЛОГИЯ (НАУЧНО ОРИЕНТИРАНА), ДОРИ И В АМЕРИКАНСКАТА ПОД "НЕО-КОМУНИЗЪМ", "НЕО-КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ" СЕ РАЗБИРА ТОВА, КОЕТО НЕВСКИ И АЗ СМЕ ОБЯСНЯВАЛИ НЕКОЛКОКРАТНО Ето ви наука и какво казва тя: http://www.researchgate.net/publication/225473171_The_Neo-Communist_Regime_of_Present-Day_China https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:rGYT4Jv7AnIJ:www.gwu.edu/~ieresgwu/assets/docs/demokratizatsiya%2520archive/11-1_Shushkevich.PDF+Belarus:+To+Democracy+through+Neo-Communism&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShf4lUANNT9bt-T6Y9-HS8wHcLfc-g-BY3wmV0nWvQkKmsg4PZfBzCy39mzI6QEihWqURPLyH266I3H4rUaRgml5gwnRwEgx60wZKZ32MrH-os0-jugRh6jo8FWPnB4hYqLdX-r&sig=AHIEtbSUlL5DCQHSFaRr641yOxmETitEYA http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1479566 https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:rGYT4Jv7AnIJ:www.gwu.edu/~ieresgwu/assets/docs/demokratizatsiya%2520archive/11-1_Shushkevich.PDF+Belarus:+To+Democracy+through+Neo-Communism&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShf4lUANNT9bt-T6Y9-HS8wHcLfc-g-BY3wmV0nWvQkKmsg4PZfBzCy39mzI6QEihWqURPLyH266I3H4rUaRgml5gwnRwEgx60wZKZ32MrH-os0-jugRh6jo8FWPnB4hYqLdX-r&sig=AHIEtbSUlL5DCQHSFaRr641yOxmETitEYA http://books.google.bg/books?id=B9m-hrsrtfYC&pg=PA58&lpg=PA58&dq=Neo-Communism+Turkmenistan,+Uzbekistan&source=bl&ots=wXNJmD4QME&sig=1WQV_TqpGhsWt2D11pqvVyELiqI&hl=bg&sa=X&ei=RAuRULv-Ac-SswabtoDIDQ&sqi=2&ved=0CD8Q6AEwBQ#v=onepage&q=Neo-Communism%20Turkmenistan%2C%20Uzbekistan&f=false http://books.google.bg/books?id=gQl7mPWnHlAC&pg=PA172&lpg=PA172&dq=Neo-Communism+Turkmenistan&source=bl&ots=dh-3pgkgHs&sig=uc_0nX4QELEJ_8RVNxzxwd92FmY&hl=bg&sa=X&ei=Hg2RUM3ACs_ktQa0jICoBA&sqi=2&ved=0CGIQ6AEwCQ#v=onepage&q=Neo-Communism%20Turkmenistan&f=false http://www.islamicpluralism.org/226/karimovs-uzbekistan-is-a-neo-communist-dictatorship http://www.sisp.it/files/papers/2012/fabio-fossati-1446.pdf http://www.lfpr.lt/uploads/File/2008-21/Usov_ENG.pdf

"ТАЙМ": Социалната държава, каквато я знаем, си отива ИМА неща, които са типично френски, пише Майкъл Шуман в сп. “Тайм” - едно от тях е твърдата вяра в превъзходството на държавата, която дава социални грижи на всеки. Социалната държава - този политико-икономически миш-маш от големи социални разходи, държавни протекции и регулиран капитализъм, достига до всеки французин от люлката до гроба. Фамилни субсидии помагат на майките да стоят вкъщи, за да си гледат децата, или да плащат на бавачки. Лекарските прегледи са почти винаги безплатни. Образованието - също. Работниците са защитени от стриктни правила, които правят съкращенията сложни и скъпи. Пенсиите и обезщетенията при безработица са щедри. И дълго време всичко това работеше. Френските политики създадоха здраво, добре образовано население със стабилни работни места и доходи сред най-високите в света, изтъква в анализа си “Тайм”. Никой във Франция не може да си представи живота без социалната държава. Но може да им се наложи. Защото любимата социална държава може и да не оцелее, поне във вида, в който е днес. Тя бе създадена с благородни подбуди, но идеализмът се сблъска със стената на финансовата реалност, пише Шуман. Цената на държавните програми се увеличи много. Според ОИСР Франция тази година ще похарчи 30% от националния икономически продукт за социални услуги, а през 1980 г. процентът е бил 21. И докато дефицитът и дългът се качват - Франция не е имала бюджетен излишък от 1974 г. - натискът да се контролират тези разходи става нетърпим. Почти целият развит свят е в положение, сходно с това на Франция. Дори в САЩ, където частният сектор играе по-голяма роля в осигуряване на здравни грижи и други услуги, публичните разходи за социални програми са нараснали от 13% през 1980 г. до около 20% от БВП днес. “Социалната държава е част от нашата социална тъкан, от нашия начин на живот, но има нужда от реформи. Това е ясно”, казва Емануел Мулен, икономически съветник на френския президент Никола Саркози. Бремето ще натежава още. Докато населението на Франция се състарява, все по-малко работна сила ще трябва да издържа все повече пенсионери. ОИСР изчислява, че до 2050 г. държавните разходи за трите услуги най-засегнати със застаряващото население - социалният патронаж, пенсиите и здравеопазването, ще сигнат 26% от БВП, сравнени с миналогодишните 23%. В САЩ някои ключови програми са застрашени от финансова катастрофа. Въпреки че ще е грешка да обвиним само социалните разходи за отслабената финансова позиция на Запада - оялата се бюрокрация, неразумни данъчни политики, военни авантюри, банкови спасявания и неразумно кредитиране изиграха своята роля - реформата на социалната държава стана неразделна част от осигуряване на платежоспособността на западния свят. Тази реформа ще е най-голямото предизвикателство, пред което се изправят Франция и останалата част от Запада. Социалните програми са част от икономиката, политиката и обществата на Запада, по тях хората планират харчове и спестявания, работа, пенсиониране, образование на децата и грижи за възрастните родители. Свиването на социалната държава ще направи още по-трудно за Запада да избегне Голямата рецесия и да намали упоритата безработица. Премахването на държавната подкрепа за средната класа и бедните може да засили неравенството в доходите и бедността. Спорните решения, които реформата изисква, ще бъдат в центъра на политическите битки на Запада догодина. Изходът от президентските избори през 2012 г. в САЩ ще бъде силно повлиян от темата за бъдещето на Медикеър, Медикейд и други програми. Същото важи и за президентското състезание във Франция догодина. Дебатите - идеологически и политически - раздират обществата, изправяйки богати срещу бедни, работници срещу мениджмънт, държава срещу държава. Изходът от този процес ще даде нов облик на икономиките и обществата на Запада за десетилетия напред. Основният проблем със социалната държава е да се намерят пари, за да се поддържа. Никой не иска да изгуби привилегиите на социалната държава, но малцина биха искали да плащат за тях повече. Десетилетия правителствата в САЩ и Европа заобикаляха това двуличие, злоупотребявайки с привилегированата си позиция в глобалната икономика. Те запушваха дупките в бюджетите си, като издаваха облигации на международния капиталов пазар на минимална цена. Трупайки планини от дългове, западните демокрации разклатиха силно доверието на инвеститорите в дългосрочната финансова стабилност. Резултатът: дълговата криза в еврозоната. Натискът тласна Запада в безпрецедентна епоха на сурови ограничения. Социални програми, смятани за неприкосновени, минаха под ножа. Последствията може да са жестоки, защото средният американец и европеец станаха по-зависими от социалните политики, пише “Тайм”. Миналата година президентът Саркози вдигна възрастта за пенсиониране на 67 г. и милиони държавни служители протестираха. Изабел Алог, 56-годишна пощенска служителка, е една от тях. За нея нещата изглеждат така - тя е планирала бъдещето си според правилата на социалната държава и изведнъж вижда как те нечестно и едностранно се променят. Недоволните окупираха мадридските площади, бият се с полицията в Атина, демонстрират в Рим. В САЩ движението “Окупирай Уолстриийт” се превърна в национален протест срещу спада на жизнения стандарт на работническата класа. Жан Пол Фитуси, директор по изследванията в Института за икономическата конюнктура, предупреждава, че драстична реформа на социалната държава може да подкопае социалната стабилност на Запада. “Ако анулирате социалната държава сега, ще имате голям политически проблем. Скоро бихме имали революция”, казва той. Предположението не е толкова изсмукано от пръстите. Баталията около социалната държава задълбочава разделението в обществото, вече възпалено от отварящата се ножица в доходите и глобализацията. Поддръжниците на социалната държава виждат в свиването й нова форма на класова война, в която богатите, манипулирайки политическата система, прехвърлят бремето на фискалните ремонти на хората, които най-малко могат да си го позволят. На Генералната конфедерация на труда в Париж администраторът Мишел Донед изтъква, че социалната държава няма вина за френските икономически беди. Истинският виновник според него е икономическият либерализъм. Изходът не е да се орязват бюджети, а да се намери свеж финансов ресурс. Това означава да се изцедят големите компании и богатите капиталисти с яки данъци. Политиците слушат. Програмите за затягане на коланите във Франция и цяла Европа включват нови данъци - често като заместител на по-голямо орязване на социалните харчове. Но вероятно има лимит на това колко още доход могат да извлекат от населението европейските правителства. Някои от френските богаташи, изглежда, са склонни да платят. След апела на Уорън Бъфет “обложете ме!”, Морис Леви, шеф на парижкия рекламен гигант Publicis Groupe, предложи да устиска с нови данъци в името на социалната държава, въпреки че правителството вече взема почти половината от дохода му. Той обаче не иска изкараните с упорит труд пари да бъдат пропилени неефективно. Леви иска да види по-съвършена социална държава, която ще засили конкурентоспособността на френската икономика. Но за Марин Гуилемен решението е в социалната държава. Тя е на 40 г. и 15 от тях е работила като учител в Париж. Като много други учители тя е силно разтревожена от големите орязвания в образователната система. До 2012 г. повече от 56 000 места за учители ще бъдат съкратени. Според Гуилемен това лишава младежта на нацията от тяхната конкурентоспособност срещу студенти от Азия и други региони. Гуилемен участва в протести срещу съкращенията. Предизивикателството пред политическите лидери е страховито, макар и не невъзможно според някои. Социалистическият депутат Мишел Сапин смята, че е ненужно да се отива към основен ремонт на социалната държава. Целта според него е въздържание от бъдещи харчове. Т.е. френските лидери трябва да действат с бюджета като умел пластичен хирург, внимателно резвайки тук и подпъхвайки там, с фин скалпел. Но Западът вече няма време. Докато дълговете се надуват и инвеститорите са в паника, на политиците може да се наложи да правят по-тежки избори, отколкото когато и да е преди. Но може би това, от което Западът се нуждае най-много, е завръщане към духа на социалната държава, към онова, което французите наричат солидарност - взаимни саможертви в името на общото благо. Но докато консерватори и либерали, бедни и богати, синдикалисти и мениджъри се препират в безплоден опит да запазят привилегии или да търсят политически дивиденти, солидарността се губи. Единственото сигурно като резултат са още конфликти. Изабел Алог се зарича да излиза на улицата при всяко орязване на разходи от правителството. На дъска до бюрото си е написала мото “Който не се бори, вече е загубил, който се бори, може да загуби.” Каквото и да стане, социалната държава няма да си отиде тихо и кротко, завършва анализът на “Тайм”. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1127130

Има много на брой меки ("състрадателни") култури, в които се смята преобладаващо, че конкуренцията между хората е добро нещо Скандинавците отричат състезанията и конкуренцията, и едновременно с това са състрадателни / шведско нес-кафе със сметана и захар :)/

А, не няма такъв филм...Когато някои го измисли този филм, че го коментираме.. А ти - ти не си нито от филмаджиите, нито от критиците ..Като попрочетеш нещо по въпроса, и го схванеш и вникнеш, може и да дискутираме и коментираме какво е било през 80-та година, и какво е било през 50-та година.. "Добавяй" и на баба си хвърчилото ако искаш.. Няма да накривиш на никого шапката (онези които са ти ръкопляскали, пак ще ти ръкопляскат - дишай си спокойно) Що ме занимаваш с глупости? Нали имаше готов отговор какво ще трябва да добавяш? (сам може да прочетеш за WVS в темата за Руската революция, в съобщението в което дадох файла с материалите на WVS в отговор на съобщение на Стинка) Какво трябва да значат подчертаните фрази? Търсиш си бана или какво? Зададох много прост въпрос...