nik1

Не, не, 90 процента селко население е много голям процент според мен. В Средновековито имаме почти толкова търговци и занаятчии (промишленици), живещи в градовете, колкото и през Османлъка (защото стопанската дейсност и култура и структура не се променя от колонизаторите); Друг е въпросът че тези хора в средновековна България не добиват по-висок статут, и съответно не могат да "изграят" своята историческа роля, каквато тази класа изиграва във Западна Европа след 14 век.. Точно така, 15-20 000 човека са живяли в София преди османското завоюване - това е според данните от археологията и сравнителните анализи: В случая визирам изследванията в тритомника на БАН "София през вековете", издаден през 1989 година (и които според мен е един изключителен труд, и нямащ нищо общо с идеите и идеологията на т.н. Възродителния Процес)

София (в края на 14 век поне), Белград (когато е в пределеите на българската държава) и Търново, вероятно са най-големите български градове.. Демографското разпределение между население на градовете и селата предполагам в този период на Средновековието (14 век) не е било коренно по-различно от това, което имаме преди освобождението (т.е през Османлъка), Гъстотата на населението следва да се е стабилизирала на около 25 (30) човека на квадратен километър (това съм чел някъде!). Ако чумата в първата половина на 14 век е попиляла 60 процента от населението, то средната гъстота следва да е спаднала на около 10-12 човека на квадратен километър в този период.. При площ на етническото землището - от около 150-170 хиляди квадратни километра, излиза че в този период на 14 век на Балканите живеят поне 1,5 милиона българи (официално мисля е прието че са 1,5 милиона) Тези 1,5 милиона обаче са сравнително голяма бройка.. Русите едва в 16 век достигат този брой (включват се и Казанците, Казанството ханство)- това число е според съвременните руските демографско-исторически разчети, които съм чел (не е според Божидар Димитров)..Предполагам, че такава е била числеността в 14 век на италианци, британци и германци..И предполагам че числеността на българските градове в 14 век е била подобна на градовете в Западна Европа (изключвам големите Рим, Константинопол, трите търговски центъра - Антверпен, Генуа и Венеция, и вероятно - Виена и Париж)

Аз лично, понеже нямам комплекси и страхове от западните ни съседи и не слушам Лепа Брена (пък и чета и се интересувам от история), бих причислил и "Aлба Булгарика" (Nándor Fehérvár*) като типичен български град, и град населен с българи основно, преди сръбското му завоюване; Също и като град, бил в пределите на българските държави поне 300-350 години.. *Onogundur~ Nándor Венгерская хронология: The Charpatian basin in the 9th century, according to written sources and archaeological founds (Magyar Kódex, 1. The world of the Arpadians, 18. p., Budapest, 1999, Kossuth Publ.) South of the Voividina, there lived the Timocans, and west from their terr. between Drava and Sava was Sclavonia. In the terr. of the later Bánát there is written: "Vulga(ro)rum Fines." 862. The first hungarian army in the Charpatian basin 895-896: all Hungarians in the C. basin. 900: left banks of the Middle-Danube: hungarian territory. 932/34: according to Masudi the hungarians of the south by the Danube see the bulgars on the other riverside. There was a bulgarian "land" (He thought probably on Bulgarian Belgrad, in hungarian: Onogundur~ Nándor Fehérvár (Bulgarian white castle). "They are more bulgarians, than hungarians, but the hungarians are stronger." Pannonia Sirmiensis became probably part of the Gyepü, the hungarian frontier (uninhabitated area). http://tuvalu.santafe.edu/events/workshops/images/0/0d/MigratoryMech.pdf ** The Ravenna anonymous author (between the VIIth and VIIIth centuries) mentions the country Onoghoria to the North from the Maeotis - the Sea of Azov (Podosiniv 2002. Pp. 192, 251-252); V.P.Shusharin thought that there the first contacts between the Bulgars-Onoghurs and the Magyars-Ugrians took place, and since then the Magyars had called the Bulgars the Nandor, while the Slavs had named the Magyars after their country Onoghoria and from this term an ethnicon the Ugrians developed in Proto-Slavic language (cf. Róna-Nas 1999. 282-287 http://mek.niif.hu/03400/03407/html/62.html Judging from river-names and archaeological finds, at the time of the Hungarian Conquest, a population that spoke a Slavic language and had a Slavic material culture could be found where the mountains met the plains and in most other regions of Transylvania. By that time, three great Slavic language-groups had emerged — the eastern (Russian), western (Polish, Czech-Moravian, Wendish-Sorbian), and the southern (Bulgar, Serbo-Croatian, Slovene). Hungarian settlers encountered all of the linguistically-differentiated Slav groups, except for the Serbs, who still lived in {1-358.} isolation from the Hungarians, and the Elbe Slavs. The Hungarians called these people by their own names, and in accordance with their current political status: Orosz (Russian), Lengyel (Pole), Cseh (Czech), Marуt (Moravian), Nбndor or Lбndor (Onogundur Turkic names for Bulgaro-Slavs), and Horvбt (Croat). Such names figure among the 10th–13th century toponyms in several regions of Hungary (e.g. Orosz, Oroszi), where they identify the presence among the Hungarians of a residual ethnic settlement." ...Оногондур може и да е сродно с "монголдур" (ха-ха-ха), така че не се връзвайте на "Onogundur "Turkic" names for Bulgaro-Slavs" http://www.kroraina.com/hudud/hud_53_c.html ---- Ops,сега видях че си цитирал Белград, мога да те поздравя само!

Средновековна българска медицинска литература? стр. 437 "The late medieval Balkans" John V. A. Fine Jr. ("A variety of Bulgarian works on medicine..") Имате ли някакви сведения за тези книги, и конктретно за тяхното съдържание? Заинтересувах се, защото това е единствената позната на мен строго научна средновековна българска литература. Интересно ми е все пак, как са приемали болестите средновековните българи, и как средновековните български лечители са лекували тези болести?

Най-големи "заслуги" за Съединението естествено има княз Александър Батемберг,...който подкрепя преврата на 6 семтември, и бъдещият анекс, и в крайна сметка той е този, които анексира Източна Румелия . Иначе самият акт на Съединението (включително предшестващия го преврат) е почти тривиален.. Иначе, сигурно могат да се намерят и сега, няколко хиляди човека, които желаят да станем американски щат, или българоезична част от някоя скандинавска държава , ама и дори и тези хора да извършат преврат и той да успее, това не значи че ще станем такива !

ПС Както казах тезата въобще не е моя: Ето ви и цитати от изследването на Грегори Пол: "По-доброто разбиране на природата, произхода и разпространението на различните нива на религиозност и секуларизъм и тяхното влияние върху социално-икономическите условия и обратното, налага серизно междунационално изследване. Използвайки 25 индикатора, скалата SSS – Succeful Societies Scale – разкрива, че обществени различия и имиграцията корелират слабо със социално-икономическите условия в богатите страни, а високите нива на социално разслоение (индекс на Джини), религиозността и отхъврлянето на еволюционната теория корелират силно негативно с подобряващи се социално-икономически условия. Исторически безпрецедентната социално-икономическа сигурност, която е резултат от специфични социално-икономически политики изглежда ограничава религиозността и креационистките нагласи, консервативната религиозна идеология очевидно предизвиква социална дисфункция, социалноориентираните религиозни дейности и благотворителност са по-малко ефективни за подобряване на социалните условия от светските правителствени програми. Антагонистичната връзка между добри социално-икономически условия и силна религиозност изключва хипотезата за съществуване на нации, които да комбинират и двата фактора. Ограничеността в разпространението на силната религиозност във времето и пространството и скоростта и лекотата, с която огромни човешки популации изоставят дърбокия теизъм, когато социално-икономическите условия са достатъчно добри, опровергават хипотезата, че религиозните вярвания и практики са нормалното, дълбоко вкоренено умствено състояние на човека. Всъщност, религиозността е повърхностен и непостоянен психически механизъм за приспособяване към високите нива на стрес и тревожност, породени от социално и преди всичко икономически дисфункционална среда. Нерелигиозността е съответната реакция при наличие на по-добри социално-икономически условия в хабитата. " ---- Призход и природа на религиозността Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на силно нереглигиозни проспериращи демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика. Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, патологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активност, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008). Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме разпространение на религиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно. Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масомата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност. Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма. Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация. ---- Съществените различия в нивата на вяра в Създател, измерени от PRVSS показват, че религиозността не е универсално, общовалидно, общоприето и съществено високопроявяващо се качество, каквито са някои по-първични човешки атрибути, като материализма и речта, които са станали общовалидни, задължителни и общоприети. Речта буквално е универсално човешко качество, защото всички психично здрави възрастни човешки индивиди притежават високоразвити речеви способност – вербални или чрез знаци, както при глухонемите – които са добре развити още през детството, и е напълно невъзможно за хората да водят функционално и социално нормален живот, без способността да говорят, за която са се адаптирали дори респираторния апарат и човешкия мозък (Deacon, 1998). Мозъкът, в съчетание с развитото умение да правим на инстументи и противоположно действащата по посока сила на палеца са също така силно адаптирани към стремежа за притежание (материализъм). Съществуват по-значими различия в степента на материализъм между индивидите и обществата, отколкото между техните лингвистични способности, но тези, които радикално отхвърлят стремежа към притежаване на материални обекти, се считат за аберантни (увредени) и маргинални от мнозинството хора, които желаят в по-голяма степен материални придобивки. Желанието да се задоволят материалните потребности е първичен фактор за развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност и нейното последвало индустриално-корпоративно-консумативно изражение (Paul). Нито едно общество не отхвърля материализма, тези които го правят, са малки и много редки, а малкото индивиди, които стигат до крайността да отхвърлят материалистичния начин на живот се считат за умствено увредени или на границата с увредеността, а дори редица антиматериалистични култове притежават изразен материализъм – менонитите се гордеят с традиционния си начин на живот и предмети, свързани с него. ---- Дали е възможно значителни маси от световната популация да изгубят стремежа си към притежаване на материални предмети, досега не е доказано, но повсеместното разпространение на религиозността до преди няколко десетилетия доказва, че мнозинстовто хора имат потенциал да развият значителна степен на религиозност. Но е ясно, че докато речта и материализмът са първични аспекти на човешкото същестуване които показват незначителни отклонения или изобщо не показват такива във времето и пространството, то религиозността е далеч по-непостоянен, опционален, повърхностен фактор, който не е така дълбоко присъщ на човешката психология, както другите широкоразпространени качества като реч и материализъм. Вероятно човешкия стремеж към изкуство е по-универсален от свръхестествената духовност. Stark (2008) отрича значителния спад в религиозността в нагласите и практиките в САЩ, противно на резултатите на водещите световни организации и анализатори (Barrett, 2001, Bruce, 2002, Kosmin and Keysar, 2009, Norris and Inglehart 2004, Pual and Zuckrman 2005, Pew 2008, Smith and Kim 2004, Taylor 2003, Times/Harris 2006). Единственото световнозначимо изследване на теизъма-нетеизма след ВСВ, класическият въпрос дали хората вярват в Бог или в някоя висша сила, проведено от Gallup и по-късно от Pew (2008), показва нарастване с почти една трета на невярващите и загубата на теизъм. Pew разкрива, че само половината американци вярват абсолютно в персонален Бог (2008), и че само половината американци са толкова религиозни, както населението от страните от третия свят. Редица либерални и умерени деноминации от много време търпят сериозни загуби, но косервативните църкви и библейският литерализъм в САЩ също запада (Reiner 2005, Gallup 2005b). Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). Резултатите от PRVSS потвърждават, че интензивната секуларизация се извършва чрез спонтанна и сазнателна конверсия във всички богати западни демокрации, независимо от липсата на организиран и институционализиран атеизъм, сериозната съпротива на организираната и институционализирана църква, значителните възпроизводителни способности на религиозните групи и притока на религиозни имигранти от бедните страни (Barrett 2001, Bruce 2002, Norris and Inglehart 2004, Paul 2005). Единствено нетеизмът е способен да достигне високи нива на растеж чрез конверсия, докато религиозността расте чрез естествено възпроизводство и имиграция. Западането на религиозната вяра и практика често е много бързо. Посещаването на църкви рязко намалява в повечето западни демокрации след ВСВ, Испания все още е католическа фашистка държава преди 30 години, а сега е секуларна демокрация, където хомосексуалните могат да се женят, жените да се развеждат и да извършват легален аборт. Дори в религиозните САЩ нерелигиозността се е увеличила почти двойно през последните две десетилетия. Импиричните доказателства показват, че религиозността претърпява сериозни и бързи изменения, като най-значимият спад се регистрира в западните развити демокрации. ----- От Gаllup: "Гражданите на България, Великобритания, Литва, Латвия и Естония, Финландия и Холандия най-малко се определят като религиозни, сочи проучване на Галъп, цитирано от EUobserver." Проучването на общественото мнение е проведено в 143 държави. Естония е следвана от Швеция И Дания, където съответно 17 и 18% от запитаните са отговорили позитивно на същия въпрос. Чехия е на пето място с 21%, след Норвегия с 20%.. "Според анализаторите на Галъп Стив Крабтрий и Брет Пехлам резултатите от проучването могат частично да бъдат обяснени от факта, че "нивото на религиозност е строго свързана с жизнения стандарт*". 8 от 11 страни, в които 98 на сто от жителите са отговорили, че са силно вярващи, са "по-бедните държави от субсахарска Африка и Азия" ------ Тук съм аз: Или, причините за високата религиозност в този аспект (щото има и друг, който е свързан с стойностите на измерението "момументализмът" в даденото общество) могат да се разгледат като: 1. Отговор на стресовите и неблагоприятни социално-икономически и битови условия. 2. Страх от неизвестното (което е "крайъгълен камък на всички вярвания и суеверия") 3. Бог като универсален компаньон или пазител.. Когато тези условия се подобрят (бита, социално-икономическите условия, науката)- спада бързо и общата религиозност..Най-малко религиозните хора са хората с професорски титли.. Разбира се има го и обратното влияние - високите нива на религиозност водят до социални патологии и дисфукции, но това е друга тема. -- Ето това е изследването на Грегори Пол, преводът е на alvassareiro http://elementy.ru/news/431139 http://www.epjournal.net/filestore/EP07398441_c.pdf

Причината (първата) смятам е че сме преживяли сме един 50 годишен период на атеизъм, в които религията беше смятана за "опиум за народа", като в този период не само че религията беше изместена и маргинализирана "силово" , но и беше замемена с друга ценност и идеология - комунистическата идеология и тоталиратизмът, които очевидно намериха добра почва в нашето неравновластно, колективистично и тревожно общество. Смятам също има и втора група фактори за намалението на религиозността при българите, и те са еднакви на тези, които причиняват общ спад на религиозиността в северните страни.. Въпреки че съм центрист (не лявоцентрист, а центрист) не мога да не отбележа, че социализът коренно промени социоално-икономическите и битови условия на българите - в посока по-благоприятни, с по-малък стрес: имам в предвид неколкократното увеличаване на БНП в този период, също така постигнаха и се подържава трайно: безплатни и достъпни за всеки образование, здравеопазване, жилищна политика; ниски нива на смъртност (обща и детстка), ниски нива (много ниски) на безработица, и други в този аспект..

Извинявай, нищо лично, но смятам че не си преставил факти, а само собствените си предположения за това какви мислиш, че са фактите Фактите, както показах в двойния ми отговор към теб, са май съвсем други от тези, които мислиш че са ти ?..Разбира се някои (едно, или две) от предположенията ти, не оборих защото според мен бяха абсурднички, и не виждах смисъл да търся данни за да ги оборвам (*като това твое предположение че "религията в Русия била забранена, защото вече нямала тежест", е питам аждеба може ли да се забрани нещо, което го няма, или няма тежест и каква е логиката според теб?) И все пак, ако продължим този спор, предлагам да се придържаме към научния подход и към фактите, а не към предположенията и желанията за фактите.. И сега основното: Честно казано, аз не държа на термина "еволюционна гибел", бих го заменеил и само само с "еволюция", но смятам че: Християнската цивилизация според мен вече не съществува. Това което наричаме западна цивилизация, има няколко същностни особености/ценности, които я описват, и които липсват в предходната цивилизация (или цивилизации, ако предположем че тоталитарната социалистическа държава не предствлява етап от развитието на християнската цивилизация, а е опит за формиране на някаква собствена цивилизация). Те са: 1) Свободен пазар и свободно призводство 2) Секуларизъм 3) Демокрация и плурализъм 4) Национализъм /Понеже ти познавам нагласите ти - знам че ще се хвърлиш да опонираш, така че оставям анализа си за после./ Така че "еволюционна гибел" описва образно, според мен, най-добре явленията. Образно казано, в пример от естествените науки: когато един облак от газ в космическото пространство, еволюира и стане звезда, и образно казано - звездата се запали, този облак престава да бъде облак от газ (т.е настъпила е неговата еволюциона гибел)..

Духовените преживявания за мен са всички тези преживявания, при които хората се "издигат" над ума (интелекта), познанието, тялото и душата. Някои чувства, усещания и преживявания могат да бъдат определени като такива, и да са изпитани от атеисти.. Но като цяло си прав, при атеистите с изключения, тези преживявания са много рядки, или не се случват..

Ракията си е арабско изобретение, и технологията и е дошла (вероятно) от Византия (там е била разпростренена от византийските араби). В Централна Азия думата е позната при някои от ТМ, и при някои от монголите, което значи че там е проникнала по някакъв начин от Предна (Средна) Азия.. При славяните определено тази напитка не е позната в древността.. -- Честно казано не ми е необходимо да приемам българите за изобретатели, за да си "помпам" самочувствието.. Смятам дори, че българските средновековни "изобретения" не могат ни служат за повдигане на самочувствието или за създаване на национални митове, защото току виж единственото българско "изобретение" се окаже "култовия израз", в който се споменават роднини от женски род по низходяшата линия -- Защо не поговорим за това какво са донесли древните българи от китайската и източната култура например (то не никак малко май?)

Много добре си го казал!

Чел съм ти изложението и аргументите ти (чел и философски такива), но не мога да ги приема за доказателство за съществуването на Бог.. (Все пак имам математическо образование и съм се занимавал с физикохимия, включително имам публикации във британски списания, и колкото и да съм тъпичък и задръстен имам много големи съмнения около това доказателство: Всъшност то е доказателство че "нищо не се поражда от нищото", което е много добре известен закон на науката; друг е въпросът защо това "нещо" всички вярващи го свързват с "Бог", а не със физичните закони и явления (някои дори може да не са познати или хипотетизирани все още, или дори с извъземен разум и интелект, които може да няма нищо общо с познатия на хората "бог", направен от самите тях..?)

Имах в предвид днешните такива, и визирах себе си. Аз не изпитвам нужда да вярвам в Бог, също така - в морала наложен от християнската религия, но смятам това едва ли ме прави социопат, бездуховен и безчувствен (каквито не са и предполагам мнозинството от датчаните, холандците, норвежците, финладците и други) или пък по-различен, по-аморален, по-бездуховен, или по безчувствен, от българите, имащи висока религиозност.

Разбирам те, но не мога да бъда напълно убеден за себе си, че единственият извор на духовността, чувствата и морала е религията..Аз намирам последното в етиката и философията (златното етично правило, което не е обвързано с религията) например, иначе вярванията, духовността и чувствата при хората може да не са свързани с Бог, а с вярата в хоратата, в тяхната уникалност например, в приятелите, в извънземните, в древните българи, вярата в еволюцията, или каквото и да е? (Все пак научният подход изключва/не доказва съществуването на Бог, не е ли вярно?)..

ОК По-скоро САЩ ми се струват закъсняващи в просецът на атеизация, обхванал северните (вече изпреварващи по БНП, и жизнено развнище САЩ) малки страни. Склонен съм да намеря за причина в това закъсняване високата степен на "монументализъм" при Североамериакнците..(с последното вероятно и ти ще се съгласиш, че е една от причините за за висока религиозност).. Смятам, не е задължително да свързваме днешната ни цивилизация с религиозността (според мен де), имам в предвид с християнската.Защо ли? Турция съвсем легално получи покана/призив за присъединяване към ЕС, което за мен очевидно значи че днешната западна цивилизация (в Европейския и творчески вариант) не е фокусирана около християнството ..И запитвам се, къде стоят страните в които религиозността има много малко значение? Можем ли да кажем че в бъдеще ще се получи десекуларизация (деатеизация) в тези общества? Все пак мисля причините за високата религозност не са много, и доколкото можем да направим анализ на тях - те, в тези страни според мен липсват..

Аз може би неправилно? (може би правилно?) разделям Западната цивилизация (с нейните "национализъм", "секуларизъм/атеизъм", "свободен пазар" и "политически плурализъм и демокрация") от Християнската цивилизация. Съгласен съм с теб че Западната цивилизация в момента показва активност и творчество, макар че ако формално следваме принципите на Тойнби и ако разглеждаме ЕС като универслната държава на Западната цивилизация, следва че сега Западната цивилизация е в етапа "универслна държава" (т.е започнал е нейния упадък).. Склонен съм да се съглася на това виждане (макар че доста време го отричах), в този смисъл е интересно да се помисли коя нейна същност и съшесвена черта е в упадък? Смятам че национализма е тази и собеност, която добива по-малко значение, доколкото процесите на развитие и налагане на "секуларизмъм", "свободен пазар", и "политически плурализъм" ми се струват необратими..Т.е мисля засега , цивилизацията, наследник на днешната западна, ще има тези същностни черти ( и да кажем капитализмът ще е регулиран).. Мястото на религията смятам ще заеме смятам "хуманитарния секуларизъм" (вид атеизъм)..Така или иначе религиозността в много от най-равитите северни страни е маргининализирана вече, т.е. процесът на атеизация протича в една посока..(това се вижда и от графиките на промяната на религгиозността в европейските страни за последните 20 години)

PC Трябва да се чете, Глишев.. Обяснението с мултикултурността като причина за ниската религиозност не е вярно и в най-малката степен.(Как го измисли това обяснение?!?).В мултикултурната Нигерия (защо не и мултикултурната Индия) религиозността е 4-5 пъти пъти по-висока от тази в монокултурните Финландия, Норвегия, Дания.. Според същото проучване на Галъп като най-религиозни се описват: "Най-висок процент на религиозност има в Гана (96 %), в Нигерия (94 %).." Та, това е засега..

1. Не представяш алтернативна визия или обяснение за причините за религиозността, и за факта за нейното намаление, така че не мога да взема написаното от теб в тази връзка за нещо сериозно (не мога да си взема бележка или да размисля, защото няма върху какво)..Забележка: мнението за причините за религиозността не е мое, а се споделя от всички изследователи..В случая цитирах Грегори Пол като най-ясен и най-енциклопедичен в обзора си за общите причини за високата религиозността.. 2. Няма нужда да ходя до Австрия,нито пък ти, само трябва да четеш (и да мислиш): "Гражданите на България, Великобритания, Литва, Латвия и Естония, Финландия и Холандия най-малко се определят като религиозни, сочи проучване на Галъп, цитирано от EUobserver." Проучването на общественото мнение е проведено в 143 държави. Естония е следвана от Швеция И Дания, където съответно 17 и 18% от запитаните са отговорили позитивно на същия въпрос. Чехия е на пето място с 21%, след Норвегия с 20%.. "Според анализаторите на Галъп Стив Крабтрий и Брет Пехлам резултатите от проучването могат частично да бъдат обяснени от факта, че "нивото на религиозност е строго свързана с жизнения стандарт*". 8 от 11 страни, в които 98 на сто от жителите са отговорили, че са силно вярващи, са "по-бедните държави от субсахарска Африка и Азия" * Разбира се, има и други причини за високата религиозност, и те се коренят във високата стойност на културното измерение "монументализъм".. Има и една основна причина за ниската релиогиозност, несвързана с социлано-икономиеските и битовите условия, и тя е съшесвуване на атеистичния период на общесвата от социалистическите държави.. В случая обаче могат да се направят сравненията между общества, които не са преживели атеистичен период-режим, и които имат сходни.. Значи какви изводи могат да се направят според фактите: 1 А) В днешните страни, в които православитето и католицизма са заместени с протестстанизма (и в които страни, народите нациите имат сравнително голяма стойност на измерението "гъвкавост"), наблюдаваме ниски нива на религиозност 1 Б) При цитираните протестанстски държави нивата на "индивидуализъм" и "равновластност" са най-високите в света. 2) В развитите и богати европейски католически страни, нивата на религиозност са по-ниски от тези в по-слаборазвитите южно-американски държави 3) най-високата религиозност същесвува при слаборазвитите, но също така и с високи нива на "колективизъм" и "неравновластност" държави от Африка, Южна Америка, Южна Европа - Гърция, Ромъния, Португалия и Италия (сравнено със страните от северна Европа, които казахме са традиционно "индивидуалистични" и "равновластни") ---- Анализ на на изводите и фактите: Вижте опита за анализ и синтез в "Заглавната тема" "Такива ми ти работи" - аз съм този които има право да обобщава все още.. Когато направиш свой анализ и синтез на процесите на спада на религозността, ще имаш правото да пишеш "такива ми ти работи", ясен съм надявам се? Дали фабрикантите са били по-религиозни от пролетариата, аз не знам, но дори и така да е (трябват данни за това) то с нищо не промяня тезата че високата религиозност се дължи на "лошите социално-икономически и... условия", при каквито са работили сигурно 80 процента от предприемачите, да не говорим че холандските моряци и търговци в 17-18 век са извършвали са извършвали едва по няколко плавания (защото не са се завръшали след петото, но това са подробности или нюанси).Пролетариатът, от друга страна както видяхме по-горе в данните за редица бедни и изпаднали страни, в които има основно "пролетариат", (той) е високорелигиозен,анадън ма?

"Еволюционната гибел на християнската цивилизация" Опит за анализ и синтез -- Етапите на края (гибелта) на християнската цивилизация, според мен са няколко: 1. Развива се търговията и "идва" времето на меркантилизма. Хората започват да търгуват и да трупат пари, а вследствие на това че търгуват те започват да развиват и индивидулистична култура (нагласи) (по ХМ), защото прекъсват родовите си колективистични (ХМ) връзки и нагласи..Развива се индивидуализма (ХМ), който пък корелира с равновластието (ХМ),и вследстие на развитието на този "индивидуализъм", и "равновластие" идва времето на демокрацията, но най-вече на протестантите, желаещи да бъде създаден клир от всички вярващи и реформиращи ортодоксалното християнство (това изглежда са първите "надгробни камъни" на християнската цивилизация).. От друга страна - заради това че хората започват да търгуват активно, те развиват вътрешна причинност (ХМ) .Това прави излишен единия стълб на християнската вяра - той е "вярата и упованието само и единствено на Бог".. 2. Извършват се промилешната революция и индустриализацията: Прекъсват се още повече родови връзки и нагласите към индивидуализъм (ХМ) се засилват. Това корелира с повече равновластност (ХМ), и дава още по-голям тласък към демокрация.. 3. Вследсвие 1) и 2) Настъпва подобрение на живота на хората, и науките започват да се развиват без догми и ограничения..Това са последните "пирончета" в ковчега на християнската цивилизация, защото "удрят" другите и два опорни стълба: а) "Страхът от неизвестното" (Това е крайъгълния камък на всички вярвания и суеверия), б) "Упованието в Бог" поради лошите, стресови, социално-икономически и битови условия Според Грегори Пол и според съвремните изследователи на религиозността - тя е в пряка корелация със социално-икономическите и битови условия. При стресови ситуации и живот хората се отдават на религия и вярвания / древните са пушили хашиш, вземали са опиати/, а при подобрението им религиозността и "нуждата за упование в Бог" намаляват, или почти изчезват - както се вижда в съвремените най-богати, най-социални и с най-дорби условия за живот и бизнес Североевропейски страни 4) Някъде в тези периоди се създава и разпространява модерният национализъм; Съществуват различни виждания и хипотези за причините за неговито възникване. Тези причини могат да се групират като две основни тенденции, смятам: а) Национализмът възниква и се развива като заместител на религията. б) Национализмът възниква с развитието на капитализмът и свободния пазар, като идеология и ценности, приети и разпространявани първоначално от един неголям процент от населението - предимно предприемачи (търговци и бизнесмени) и/или преставители на интелигенцията. Инструменти за разпространението на национализма са различни инстититуции (вкл. дърважата) и/или партии и организации..

Ок, предполагам в тази си хипотеза, че авторът прави един вид хипербилизация, и че "радостното" в случая идва от това че някой се е опълчил на татарите и се е сражавал с тях, и (вероятно) ги е спрял или един или друг в нашествието им на Запад? Разбира се, в случая който предлагате, трябва да приемем че новината за смъртта на Иван Асен Втори е пристигнала до Муске с около една година закъснение (не е невъзможно), но тогава въпросите за това сражение остават, мисля..Едва ли Западът би се зарадвал чак толкова от една незначителна победа на месен аристократ над татарски отряд, щото Муске да напише "кралят на земята на власите почти ги разбил"?

Започвам да си мисля че цялата работа е кьорфишек, и в случая Моске под "краля на земята на власите" е имал в предвид Крал Бела, и въпросното му сражение...В противен случай (ако наистина е визиран Иван Асен Втори, или някой от регентите) приемам че е имало второ немалко* сражение в унгарските земи/Трансилвания или Влашко.. *Иван Асен (или посочен от него човек, ако той е бил на смъртно легло) следва да се е насочил с отряда си на север (което не е прецедент за него) и да е ударил (да се е срещнал с) някои от татарските формирования (или с немалка част от тях), да ги е победил, така щото те да решили, че е по добре да се съберат с другите или продължат на запад..Това явно следва да е станало след победата на татарите срещу Бела, но в преди смъртта на Иван Асен..

Точно това имам в предвид в отговора си към Warlord , като в случая допускам, че водачът е бил един от регентите.

Tuka pishe maj drugo: http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Mohi http://en.wikipedia.org/wiki/File:Hungary_1241.png http://en.wikipedia.org/wiki/Muhi

Съгласен съм. Напълно е възможно да е визиран и някоj от регентите. (или..допускам че Иван Асен Втори е бил ранен смъртоносно по време на сражението?)

"Почти ги разбил" е основание.. Да не би Бату да е някакъв извънземен Гоаулд, различен по вид, раса и способности, от този военнен лидер, които е водил отрядите/отряда, които според теб са/е бил разбит?.Или пък следва да смятаме според теб (или ти смяташ така) че Бату не би се анагжирал в битка с българската войска, защото например я е смятал под неговото "достойнство"?