nik1

Ресавски, ще те помоля да не ме занимаваш с глупости, защото не сме в детската градина. Аз чета, и ти показах откъсите от пет или шест монографии (вклчително научни, а не популярни) и статии , заедно с цитати и отпратки към автори, в които статии "Кавала Шахин" е споменат, и е разказано за участието му в събитията. И затова директно те питам, и очаквам отговор от теб: 1) Чел ли всички източници, и знаеш че няма такова лице? 2) Чел си източници или статии,в които да пише че няма такова лице? 3) Чел си някакви източници или статии, в които не е споменато това име, и затова си решил че такова лице няма? Питам също: Нали разбираш че ако е отговора ти е 3), то ти се (ме) занимаваш с глупости, и с кръчмарско-махленски разпри?

Za kaftanchetata: «Византийско-Болгарская» версия. В пользу этой версии происхождения древнерусских кафтанов свидетельствуют как археологические находки, так и данные письменных и изобразительных источников. Например, находки бронзовых пуговиц, аналогичных древнерусским и пуговицам из Бирки, сделаны в византийском Коринфе, в Болгарии и в Константинополе[44]. Одно из главных свидетельств письменных источников, на этот счет, содержится в Книге церемоний византийского двора, составленной в Х в. при дворе Константина Багрянородного. Анализируя данные византийских источников, крупнейший русский византинист XX столетия – Н.П.Кондаков пришел к выводу, что византийский тип всаднической одежды – скарамангий по виду мало отличался от кафтанов средневековых кочевников. В поддержку этого мнения высказывались такие исследователи как И.Хёгг, А.А.Иерусалимская и, в некоторой мере, И.Янссон. Н.П.Кондаков ставил знак равенства между византийским скарамангием и восточными кафтанами. Однако его мнение было скорее основано на интуиции, чем на фактах или изобразительных источниках[45]. В Книге церемоний византийского двора скарамангий упоминается как излюбленная одежда военных чинов Византии. Источник сообщает, что в скарамангиях появляются на царских пирах, так называемые царские друзья, и особенно часто «друзья» из «союзной» Болгарии[46]. Сопоставив эти сведения с изображением знатных болгар из Менеалогия Василия II, можно предположить, что болгары на рисунке одеты в упомянутые в Книге церемоний, скарамангии (рис.11. увеличить изображение) [47]. Болгары изображены в распашных, обрезных кафтанах с меховой опушкой на полукруглом воротнике и, по-видимому, с внутренней меховой подкладкой. Судя по цвету и орнаментам ткани, болгарские кафтаны изготовлены из шелка. Вертикальный осевой разрез кафтанов до пояса скреплен рядом из 8-9 пуговиц, которые украшены галунами. Широкие рукава сужаются у кисти, где имеются наручи из ткани того же цвета. Единственная особенность этих изображений связана с тем, что один из кафтанов не имеет продолжения разреза ниже пояса. Разрез показан на правом боку болгарского воина. Эта деталь позволила некоторым исследователям предположить, что данная одежда расстегивалась только до пояса. Подобный покрой кажется очень неудобным для конных воинов, которыми являлись болгары. Поэтому, появление такого разреза скорее можно связать с приемами художника-миниатюриста, чем с реально существовавшими особенностями одежды. Некоторые параллели этому костюму можно увидеть в покрое кафтанов Северного Кавказа, где есть и меховая подкладка, и осевой разрез, и галуны[48]. В то же время, на кафтанах болгарских воинов, из Менеалогия Василия II, галуны расположены чаще, чем на кафтанах из Мощевой Балки. Знакомство византийцев с кафтанами подтверждают рисунки одежды из рукописи византийского хрониста Иоанна Скилицы, из Мадридской библиотеки. Например, в кафтане с галунами желтого цвета (скорее всего художник стремился передать золототканые галуны – К.М.) в рукописи Иоанна Скилицы дважды изображен болгарский хан Омуртаг, а так же один из его придворных. В кафтане с осевым разрезом, обшитым галуном нарисован «архонт турок» с которым ведут переговоры послы «персидского принца» (рис. 12,13). По-видимому, византийский художник рисовал в таком костюме «варварских» вождей, возглавлявших тюркских кочевников[49]. В то же время, детальное изображение этого костюма на византийских миниатюрах XI-XII вв., по моему мнению, указывает на распространение этой одежды в византийской среде. Скорее всего, только по этой причине художники-миниатюристы могли так подробно передать детали кафтанов, которые совпадают с фрагментами этой одежды из Мощевой Балки и могильника Бирка. О высокой престижности этой одежды в Византии Х в. напоминает Книга церемоний византийского двора. Во время приема послов эмира из Тарса при Константине Багрянородном (глава 15-я, 2-я книга) все придворные чины «от протоспафариев до последнего человека (т.е., по- видимому, военные и придворные чиновники – К.М.), носящего скарамангий» становились по цвету и рисунку своей одежды». Особо становились те, у кого на одежде были быки и орлы во многих кругах, а с зелено-розовыми орлами становились там и сям[50]. Следует также отметить отсутствие отворотов-воротников как на кафтанах из Мощевой Балки, так и на изображениях «болгарских» кафтанов на рисунках из рукописи Иоанна Скилицы и Менеалогия Василия II. Эта деталь отличает эти кафтаны от их среднеазиатских и тюркских прототипов. На большинстве изображений кафтанов из Центральной Азии: на поминальных каменных стелах тюркских аристократов, на изображениях дехкан на росписях из Пенджикента и Турфана, на халатах-кафтанах гулямов из Лашкари-Базара везде изображены отвороты. По отворотам можно судить о глубоком запахе тюркских кафанов и халатов. Следует особо подчеркнуть, что такие детали как латунные пуговицы, золотое шитье на галунах, отсутствие отворотов и глубокого запаха являются характерными признаками для западного варианта средневековых европейских кафтанов. Существуют некоторые указания на то, что кафтаны (скарамангии?) продолжали носить и в конце XI в. Например, на рисунке из знаменитой Трирской псалтыри князь Ярополк Изяславич изображен в длиннополой распашной одежде из цветной ткани. Разрезы, обшлага и края этой одежды украшены галунами[51]. В похожей одежде с галунами на груди и меховыми воротниками, которые сближают их с кафтанами из Менеалогия Василия II, изображены его двоюродные братья – Святославичи на рисунке в Изборнике Святослава[52]. В верхнюю распашную одежду, с 15 пуговицами от воротника до подола, одет высокопоставленный византийский чиновник. Из подписи на окладе иконы можно узнать, что это великий логофет – Георгий Акрополит (1220-1282). По мнению, Н.П.Кондакова, на логофете надет кафтан или каввадий[53]. "Местная" версия. «Специфическая», «Местная» версия происхождения кафтанов. И.Хёгг писала о такой возможности для одежды из могильника Бирка. Она предположила, что из привозной ткани одежду кроили уже на месте, в Скандинавии. В пользу местного изготовления кафтанов могут свидетельствовать специфическое число пуговиц, по-видимому, характерное только для древнерусских памятников. Судя по находкам формочек, служивших для отливки металлических пуговиц, они могли копироваться с привозных образцов уже в древнерусских городах, а не являлись предметами прямого импорта[54] . Большинство находок таких пуговиц происходит из Киева, окрестностей Чернигова и Гнёздова. Безусловно, эта одежда с латунными пуговицами копировала образцы престижной одежды эпохи. Эта мода могла распространятся как с территорий Халифата через Хазарию, так и из Византии через земли Болгарии и через Византийский Крым. На мой взгляд, мода на всаднические кафтаны, безусловно, первоначально распространялась с кочевниками из регионов Центральной Азии. В тоже время, длительное соседство с Византией могло внести определенные изменения в эту моду. По- видимому, под влиянием Византийской Империи дунайские болгары могли видоизменить традиционный покрой одежды. И, скорее всего, уже этот, измененный вариант кафтана Х в., возможно, в его византийском исполнении и был воспринят в Древней Руси, а впоследствии, попал в Бирку.

Както гледам, и файдата от даването ми е никаква.. Дадох ти вече едно "зивро" за смъртта на Лала Шахин през 1375 година, дадох ти 4-5 "зивра", в които се пише че Кавала Шахин е бил удж-бея, които е предвождал войските при Плочник, та не разбирам какво трябва аз да ти давам?

Да бе, а пък турците не са се усетили кога и как са им изпратили насреща умрелия Лала Шахин, вместо читавият Кавала Шахин Ами хубаво, дай видя тогава средновековните сръбски източници и автори(ако има такива)за да ги коментираме..

"Никакви данни за втори удж бей с такова име" Прочети първо какво пише горе в монографиите на пoсочените страници моля, преди да пишеш щуротии.. --- Аз уикипедските версии (руската и българската) ги знам, но все пак е хубаво да ти видиш и турската версия, в която следите на Лала Шахин в историята се губят след 1375 година.. --- Ето ти още нещо и от братята турци: (резултати с търсене за Kefalia Shâhîn): http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=Kefalia+Sh%C3%A2h%C3%AEn&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Galahad, понеже съм прост човечец от народа, защо не ми обясниш аргументите си за максумума от 8 000-10 000 търновци в 14 век? Аз като прост човечец, все си си мисля че една източна столица, на една източна империйка, следва да има повече от 8 000-10 000 човека (чиновници, търговци, клирче и клирски писарушки, царска войска (или гвардия де), строители, майстори на разни нешица, друг чуждоземски народец,)..Да кажем, то само 500 мъже "лази", и 500 мъже евреи правят 6 000 - 8 000 човека, или греша? Може ли това градче според теб да бъде сравнявано с Констанопол и Рим (и от нашите, че и от чуждите)?: "Какво са Кубетата на Рим, пред тези на Търново?" (възликнал един "лаз") "И веста се разнесе до Констанипол, Рим, и до Търново" (вестта за Куликовската победа на братята руси и кумани, над братята монголи, демек ) ---- Има ли столици, според теб, които са останали като селца в столичния си период, и в които, в този период живее незначителна част от населението на държавата? (една сто и двадесета според твоите разчети?)

Не е вярно. Този, когото смяташ за Лала Шахин, се казва Кавала (кефалията) Шахин, и е друг военноначалник. На страница 247 е направена изрична забележка по този въпрос и е обяснено повечко: http://books.google.bg/books?id=TKaPrQPFIAMC&pg=PA238&lpg=PA238&dq=death+of+Lala+shahin&source=bl&ots=4E44qqdJw0&sig=qRaZ7MPowxtuRwe5V6VRwU842Wo&hl=bg&ei=P_WITMn_KoSWswbQqYi6Cg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CBoQ6AEwAQ#v=onepage&q=death%20of%20Lala%20shahin&f=false Лала Шахин е умрял през 1375 (777 =1375) година: http://books.google.bg/books?id=wpM3AAAAIAAJ&pg=PA782&lpg=PA782&dq=Lala+shahin&source=bl&ots=v-bLO_8ZjJ&sig=rPGhdJ8b4C3FaxytGjxnt7tgV4k&hl=bg&ei=muGITNPRHYqTswbO4LjMCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=11&ved=0CEUQ6AEwCg#v=onepage&q=Lala%20shahin&f=false

Ресавски, виждам че Галахад се е погрижил да даде светлина върху източниците.. Според Бистра Цветкова, сръбското участие (съдействие) в отбраните на София е описано от Хожда Сеадеддин, и Кожда Хюсеин, и от Евлия Челеби. --- Хубаво е когато едно предположение или хрумване се измисли и да се предствя като алтернативна "тема", само защото е правдоподобно, да се развие малко повечко (наистина като хипотеза) . Така че аз като прост и скептичен човек от народа очаквам все пак да видя някакви препратки към този учен, които е написал, че Йоан Асен е Бан Янука.. Защото простите хора като мен, могат да почнат да си мислят че този Йоан Асен по някакъв начин се посърбил, та името му се е "побанило"/демек посърбило (щото е бил разменен при някакви обстоятества със Сърбите, или самият той "доброволно" е приел васалител към Душан; Или простият народ (като мен) да почне да си въобразява, че името е посърбено от околните шопи , и че всъщност шопите са били по-сърбоговорящи тогава, отколкото сега (незнайно по какви причини); Или простият народ (като мен) може да почне да си мисли, че всъщност името е посърбено от сръбската (му) войска на самия този Йоан Асен (и народът да започне да се пита, аджеба, какво прави тази сръбска войска при всички сражения). Простият народ като мен смята, че обикновено турците не превеждат имената от един език на друг, а когато ги превеждат- ги преведжат на своя си език, или не ги преведжат, а ги изговарят неправилно.. /вчера четох за един друг военноначанлик Шахин, които вероятно се бърка с този Лала Шахин-а, починал през 1375, който военноначалник се казва Кавала Шахин,...но не защото е свирил на кавал, а защото е бил Кафалията Шахин/ --- Значи, искам да видя какво е написал този автор по въпроса, защото за мен въпроса съвсем не е изчерпан и ясен..

Не ме разбирайте погрешно, когато казвам "15 или 20 хиляди", имам в предвид максималната стойност на населението в дадения град (коментирах София) за периода да кажем 13 и 14 век, не минималната, и не осреднената.. Мисля, и доколкото разбирам, въпросът в темата е поставен по-този начин и зададен с този смисъл, или греша? И въобще може ли да се зададе по-друг начин? (демографските промени са друга тема, според мен, и предполагат друг поглед на историята, и друга дискусия) -- Очевидно, аз не мисля по-различно от останалите писали дотук - а именно, че населението в най-големите средновековни български градове не е надхвърляло 20 000 човека..Кой е бил най-големия средновековен български град въобще някога? Не зная, нямам представа, или идея.. Няма да е зле, мисля, да се чуят и други мнения - на участници, които не са писали досега. Или пък, няма да е зле някой учстник да ни запознае с вижданията си и разбиранията си, за това какво мисли за броя на жителите на определен (изброен по-горе) голям град.. Търново и София вече ги коментирахме, в някакъв смисъл, но все пак ми е интересно да дискутираме (или някой да представи мнението си) каква е големината на Белград в 13 век, и какви са етносите, които са го населявали.. Предполагам (допускам), без да съм чел нещо по въпроса (източници, тези), че славяноезичното население в Белград до 13 век се е приемало (или е било приемано от другите) като "българи".. Допускам и вероятността (хипотетична) населението се е наименовало се като "славяни", или дори "шкеи" (от влашката дума "славяни"). Допускам и вероятността (пак хипотетично) то да се е наименовало според маджарския ни екзоним "нандор" (името, с което се смята че маждарите са наричали ранно-средновековните дунавски българи)..За сега изключвам вероятността това население, в 12-13 век да е използвало някакво старо племенно славянско наименование.. Какъв е бил диалектът на тези славяни (или какви черти е имал)? Аз лично мога да гадая само - вероятно е бил някакъв подобен (с чертите) на преходните западно-български диалекти (говори), който по-късно се е сърбизирал? --

Ах,.. на Турхан бей ма..та, и ще..ките !

Източникът ми е "София през Вековете", и там, ако искаш вярвай ми, не пишат нищо за опожаряване на София през 1443 година (или хората, които пишат - не го знаят, или не го "знаят"?). Пише се за заповедта за излавянето на войнуците и на помагачите на рицарите, и за изпълението на тази заповед..(пише се демек за репресиите). Частични опожарявания, тези автори смятат, че е имало по време на щурма (завладяването), както смятат че и събарянето на крепостните стени е извършено тогава..Да не се окаже че различни хора интерпретират различно датите и поводите на едно събитие? Добре да кажем, че твоите източници (историографи) за опожаряването не грешат в датата и мотивите (да кажем за да се попиее хубавия град, защото както знаем всички много добре, турците, искат да затрият всичко българско /надявам се ти ще схванеш иронията/), къде са тогава източниците или какви са археологическите доводи за изселването на Софиянци след 1385 година, и обезлюдяване на града? Аз не бих си кривил душата, ако има такива - написах (ясно) че пловдивските християни са изселени в Станимака, (защото това съм чел), и че изселванията са практикувани ослед османското завоюване от Османците..

Нещо ме мотате..(или нашите историоГАФИ са се омотали) Тук ясно пише че Лала Шахин умира през 1375 (777=1375) година ("в края на сръбско-българската война"), така че този доклад трябва да е доста по-старичък от посочваните ту 1382, ту 1384 години (аз мислих досега, че докладът е от 1379 година, т.е от края - според мен, на първата война за София, в която Османците губят войната) http://books.google.bg/books?id=wpM3AAAAIAAJ&pg=PA782&lpg=PA782&dq=Lala+shahin&source=bl&ots=v-bLO_8ZjJ&sig=rPGhdJ8b4C3FaxytGjxnt7tgV4k&hl=bg&ei=muGITNPRHYqTswbO4LjMCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=11&ved=0CEUQ6AEwCg#v=onepage&q=Lala%20shahin&f=false --- Уговорката за цитата от моя страна остава..

По-късно, днес вечерта, ще препиша страницата (частта) от монографията (заедно с цитатите и отпратките), и утре ще я цитирам..

Лично аз искам да видя първо какво пише в оригинала на доклада, за датата на която е изготвен.. Май много неща могат да се случат почти неусетно в рамките на една година?: Например : някой феодал да се "прилепи" към друг суверен; някой град да стане "разменна монета" за нещо си (за друг град)? Какво правят сърбите тогава в сраженията (виждането за участието на сърбите в отбраната на София не е мое)? /Части от тритомника навремето се въртяха из нета / Все пак, доколко знам, май няма яснота и еднозначност за точната дата (като година) на превземанмето на София, или греша?

Нищо не пречи комай..освен митовете ни и антитурските ни нагласи Глишев, извинявай, но според мен Матанов пише небивалици и измислици на воля за завладяването на София: едно че няма извори, в които да пише че е изселено цялото население след Завладяването, което той твърди че е извършено (има заповед за изселването на Латините, е ясно е предполагам, с каква цел са го направили Османците - смятам определено, за да насочат търговията и доставките към своите си нужди и войска); второ че те са толкова алогични, че не могат да убедят никого - например: как така обезлюдения град след 40-50 години се е населил, и живота в града едва ли не се върнал в нормалното си русло, (и то като почти чисто български град), и аждеба защо османцитеще ще искат да попилеят индустриите, пък и благосъстоянието на София и самия град, след като освен доставките за войската, София има чалъм да плаща харач и други данъци на динилямската държава?? Как мога да му вярвам за замрелия живот в българските градове? (може и така да е, но нека и други се произнесат) София наистина май, не прилича на град със замрял живот: "Военни провизии, припаси и военно-железарски работилници има в крепостта предостатъчно, и оттам може да се набавя всичко, що е потребно за войската им. Индустриални заведения, занаятчийници и работилници в София има доста; там се обработват тънки и дебели, вълнени и памучни материи, с които се обличат както кюфарските войници, тъй и многобройното население, което живее там." http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:V3p6RAqJZSIJ:ald-bg.narod.ru/biblioteka/srednonekovni/turski_dokumenti/doklad_lala_Sahin.mht+%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4+%D0%BD%D0%B0+%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%B0+%D1%88%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BD&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

"Булгарини" - кожени изделия и шапки "ала Волжски Българи" Думата за изделията (и самите изделия) съшествува в Османлъка, дори в България под Османско, и е попаднала тук от руския език.. "Булгарини" на руски език значи "българки", т.е "шапка/юбка/палтенце/кафтанче - българка" ..Тези "булгарини" са комай единственото* чисто българско** нещо, добило известност в Цяла Евразия; Например (също така) в монголските и тунгусоманждурските езици - етнонимът ни, покрай кожените изделия от Волжско Българско (демек покрай тези "булгаринки" и "булгарчета"), е станал синоним на: 1) дейности по обработка на кожи, 2 ) изработване на кожени изделия, и 3)на самите изделия.. *Ще добавя и като чисто българско "изобретение" т.н. българо-византийския кафтан (разбирайте дунавско-български, и без византийски, демек направен на дунавско-българска почва), които директно е зает от русите и скандинавците (това не е моя патриотична приумица, представям най-разпространеното мнение, или мнение което е с научна тежест в момента)..Явно Владимирчо се е постарал да вземе или копира всичко, що му е харесало в България **Казахме май, че киселото мляко и бактерията, чрез която се вкислява, не са изобретени от българите

"Витошката грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Шишман на Драгалевския манастир "Света Богородица Витошка" между 1371 и 1382 г" "Рилската грамота е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман." 1382 -1385 (?) "Кой е бан Янко или Янкул и защо се споменават сърби при превземането на София нямам идея. Възможно е този бан да е самостоятелен феодал отцепил се от Душанова Сърбия и завладял София в нач. на 80те, а може да е български феодал откъснал се от Търново. Варианта да е просто началник на месния гарнизон също е възможен, но на чия служба? Търново, Видин или Велбъжд може да са му сюзерени но е възможно да съществува и друг вариант..." А неотцепил се от Душанова Сърбия феодал, може ли да е бил този бан Янко?

"Завладяването на София от османците" Османците от кого я завладяват, и кога точно? Кой владее София преди това? Извинявам се, ама нещо този "бан Янко" не ми звучи като по гръцки/български (демек като "кефалия").. В първи том на прословутата монография "София през вековете", авторите ни убеждават, не, доказват, че при последните сражения за София участват постоянно сръбски сили (че дори и латините, веряотно защото не искали да се изселват към Търново, се включили към сърбите). И обяснението което авторите дават, е (преразказвам): "сърбите разбирали важността на мястото на София като подстъп към Сърбия, и затова я защиватвали"?. Аз обаче нещо не вярвам в братската любов на сърбите, и тогава питам какво са правили сръбските сили в София, но най-вече кой ги е пуснал и настанил в града, а и къде са били българските сили?

Относно средновековната гъстота на населението и средновековните числености на населенията, аз лично съм изцяло скептичен към големите числа (които се изказвани от немалка част от западните изследователи)..Смятам българското, руското мнение, и едно от английските* мнения за по-достоверни..*Населението на Британия (без Ирландия) в началото на 17 век е около 5,5 милиона човека, или плътността на населението в Британия през 17 век, е около 25 човека на квадратен километър. Изобщо скепсиса ми идва от две западни публикации. В едната от публикациите населението на средновековна Русия беше посочено като 3-4 милиона (а то според руските изследователи, които подробно го аргументират, става 1,5 милиона едва през 16 век, и в случая авторите включват и Казанското царство) В другата публикация пък - населението на Римската империя беше посочено като 50 милиона (?).. От друга страна населението на Османската империя, в началото на 20 век, включваща в себе си Мала Азия,и Южен Кавказ, заедно с части Арабиите, Египетът, и Европейските и владения (Тракиите, Македония, Албания) не надминава 20 милиона..

Ок Дай си разчетите тогава за София през 14 век (както ги виждаш, или както ги разбираш чрез Париж), с плюс, минус, защото започвам все повече да се дразня от мрънкания и безидеини "това не може", "онова не може", "не е така", "едва ли е така"..После може и да направим някакъв модел или хипотеза въз основа на твоите разчети (чрез Париж, и София).,Ако се опитваш да кажеш че в София в 14 век живеят 10 000 човека, вътре в крепостните стени, и 5000 - 10 000 извън крепостните стени (или колко според теб, защото се смята че общия брой на населението в 14 век в е било 15 000 - 20 000 човека)- добре, ще го приема, (и ще е добре да го кажеш), и най-важното за някаква отправна точка на изследванията (на дискусията)!

Какъв ти е проблема тогава?

Офф, как от толкова дипломирани историци в този форум, никой не може предложи нещо читаво като виждане или хипотеза? Омръзнахте ми бе хора.. Пак аз ли ще ви светя? (четете повечко, момчета) Значи основните въпроси са на които трава да се отговори, за да се изгради читава теза или модел са: 1.Каква е площта на средновековния град. Отговарям веднага - вмества се в границите на крепостните стени (без хър-мър, може площта да е по-голяма, но не е по-малка) 2.Каква е била средновековната градска къща (като архитектура), и съответно колко е била площта на една къща? Въпросът с повишена трудност за бакалаврите и магистрите по история тук ,предполагам, имам съмнения че само даскал Качо може да има виждане. Значи отговарям веднага: вида и площта на една типична "средна" къща през 14 век е такава, каквато са били вида и площта на типичните "средни" градски къщи ( кирпичените и дървени къщи) преди Осводождението..Защо? Защото всички данни и изследвания (от БАН - актуално мнение) сочат че по време на Османското владичество - градовете са запазили битовата и стопанска архитехтура и структура такава каквато е била, по време на Второто Българско Царство.. (по време на османлъка строени са мечети, джамии, медресета на поразия - в 40-50 хилядна София 16-17 век стигат до 120-150 - вижте Дершвам, Евлия Челеби, Петър Бакшев; също бани, тук таме някои конак)..Демек предосвобожденските "кипирчът" и дървото, непостланите улици, липсата на канализация,тесните улици, разделението на търговската част и занаятчийската част (чаршиите демек) от жилищната, безистените, кеврансараите, като типове сгради и модели, и/или като физически такива, са "наследство" от Втората българска държава (и Византия!)/Аз дори смятам че са типово наследство от Първата българска държава, щото точно Никифор се беше удивлявал на "чардаците и чаршиите" на градът, които беше завлдял, и беше решил да кръсти на своето име;)/ Следователно: Средновековната градска къща, е била с такава площ, каквато площ имат презосманските градски български къщи - демек средновековната къща заема средно около 800 квадратни метра от общата градска (оградена) площ. 3. Колко човека живеят в една къща? Отговарям веднага, като преди това правя необходимите приемания: Приемам че: а) моделите (типовете) на къщите не са се променили от 14 век до 19 век (вижте точка 2), (изключения има при турските къщи и турския семеен модел, но за това по-надолу) б) че културата на българското градско семейство не се е променила за 5 те века османско владичество (ще го коментираме после, ако имате възражения) Значи, "Статистическото описание на казата Ески Загра в 1858 година" ни дава следните данни за 1858 година: брой къщи в града: 1632 турски; 833 български; 75 евреи; 110 цигани брой мъже в къща (данъкоплатци): 3297 турци; 4205 българи;429 евреи; 645 цигани отношение мъже/къща: 2,02 турци в къща; 5,05 българи в къща 5,79 евреи в къща; и точно толкова 5,79 цигани в къща; Изводи: българската къща "държи" няколко семейства (или многолюдни семейства), като броят на населяващите хора една къща (мъже и жени) е около 10 Очевидно при турците имаме 4-членно домакинство.. Явно пишещите тук сте млади, и не сте живяли в стара българска къща (или махала)- аз обаче съм живял в такава.Значи, във всяка една от къщите (дворовете) живееше повече от едно семейство, т.е няколко семейства, свързани в роднински връзки (двама братя със семействата си, брат със семейството си, и неомъжена сестра и, т.н). --- Отговорихме на въпросите, и остава да смятаме с калукулатора.. И така, смятаме, накрая какво се получава за примерно град със площ 2,5 кв километра, която е оградена в крепостните стени.. Град със площ 2,5 кв километра оградена в крепостните стени съдържа грубо 3000 къщи (това са усреднени данни, които са потвърдени). 3000 къщи х (среден максимум 10 човека, среден минумум (?) - айде, сваляме го на 6 човека в къща) > 18 000 човека.. --- Та това е засега.Ако имате други виждания, или смятате че може да предложите корекции на представения от мен хипотетичен модел - ще се радвам да ги чуя (само дето безпредметните скачания и "опонирания" не ми харесват) С поздрави!

Благодаря за информацията. Нищо не забравяме, надявам се Анализите са правени за площта, ограничена в старите крепостни стени на София- такива каквито се смята от археолозите и историците че са били (и там, където се смята че са се намирали) точно.. да кажем три денонощия преди деня на османското завоюване на София , така че можеш да се отпуснеш А и анализите доколкото знам, не са правени от никой от нас пишещите де, а от колектив от БАН (аз май съм единственият участник, който споменава в тази тема за конкретен брой на населението в София, така че въпросът ти е насочен към мен, доколкото разбирам).. --- Иначе, принудителни изселвания на градско население, след османското завладяване съществуват. Доколкото знам - пловдивските християни са изселени в областта на Станимака..В София обаче със сигурност българският компонент не е изселен, Изворите сочат за замисъла на османците да изселят единствено "латините" от София в Търново (в Българско)..Всъщност има някаква заповед за изселването им в Търново.. Вероятно са ги изселили.

Не знам какво правиш.. Аз лично отварям страниците, в които са резултатите за "battle of Kosovo". От всяка една такава страница мога да прочета цялото стъдържание (или избраната от мен страница) ---- Ако наистина искаш да прочетеш какво пише на страница 437, но нямаш възможност от този линк - предполагам може да пуснеш един сърч в Google с ключова фраза "The Late Medieval Balkans John V. A. Fine Jr." да намериш книгата. Аз намирам тази книга на страници първа и трета от резултатите от сърча: http://www.google.bg/search?q=The+Late+Medieval+Balkans+John+V.+A.+Fine+Jr.&hl=bg&client=firefox-a&hs=3ti&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&prmd=b&ei=87mHTOOaCoHJswahw5nxCg&start=0&sa=N http://books.google.bg/books?id=LvVbRrH1QBgC&pg=PA690&lpg=PA690&dq=The+Late+Medieval+Balkans+John+V.+A.+Fine+Jr.&source=bl&ots=9fTXWzA1mk&sig=TpJ4LxPnuuqoCeCGHqEXzSLadDM&hl=bg&ei=RrmHTInVMMXDswbB3bDtCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CEIQ6AEwBw#v=onepage&q=The%20Late%20Medieval%20Balkans%20John%20V.%20A.%20Fine%20Jr.&f=false -- http://books.google.bg/books?id=YbS9QmwDC58C&pg=PA342&lpg=PA342&dq=The+Late+Medieval+Balkans+John+V.+A.+Fine+Jr.&source=bl&ots=e0Pp6aYgA8&sig=MNpuJVK8ZHqhQ-S8DUbbLF1bPOg&hl=bg&ei=87mHTOOaCoHJswahw5nxCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CB4Q6AEwAjgU#v=onepage&q=The%20Late%20Medieval%20Balkans%20John%20V.%20A.%20Fine%20Jr.&f=false Ето нещо друго по темата: http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=c96a70c6-e8da-460e-a606-4883aca5dff5&articleId=f70f5405-6285-4c05-96dd-e5477e01070f Translated Title: Mediaeval Medical Manuscripts: Specificity of Cultural Expression Publication: Medieval Bulgarian Literature (37-38/2007) Author Name: Petkova, Svetla; Language: Bulgarian Subject: Slavic Studies Issue: 37-38/2007 Page Range: 208-227 No. of Pages: 20 File size: 323 KB Download Fee: 3.5 Euro (€) Summary: Medical manuscripts from the Late Middle Ages are a phenomenon of both verbal and written culture. Written and re-written in modern Bulgarian language, they represent the development of the traditional medical knowledge and practice in Bulgaria through a long period and provide evidence of the way verbal culture was spread. These compiled manuscripts inherit and enhance the traditional verbal exchange of therapeutic skills and reveal the influence of different cultural traditions. The earliest Slavic example is a Glagolitic codex from the twelfth century from Monastery “St. Catherine” on Sinai. Books containing only medical prescriptions date from the seventeenth century onwards and were widespread through the nineteenth and twentieth centuries; nevertheless, we can associate their content and function with the culture of the Middle Ages. The cultural framework of this written tradition that encompasses its terminology, as well as its phrasal and narrative expression is of particular interest for the investigation of traditional culture.

ех Гандев, та Гандев.. Ами точно Гандев с неговите разчети за демографския колапс (и неговата политическа позиция мисля) е пооборен от БАН (тритомника "СоФия през Вековете")..Това което той изпуска (услужливо да коментира или засегне) е въпросът какъв е бил броя на членовете на българските семейства, домакинства, и доказаното вече че броя на членовете на българското семейство (домакинство) е много по-голям от броя на членовете на едно османско (турско) семейство, изобщо голям.Така че дори тези Гандеви 900 000 би следвало да се умножат по 1,5.. Има един изключително (според мен) ерудиран и интелигентен османист, който пише във "Бойна слава", защо ли му вярвам на него?..