nik1

Добре де, питам "кои"? Кажи едно име.. Кой според теб го е наследил?

Защо "несериозно"? Не че аз искам да изкарам това.. Кой тогава? Ти имаш ли идея?

Много кашаво стана.. "Почти ги разбил" какво значи според теб? Нито че ги е победил, нито че те него са победили?.. Демек? За какво точно говорим? Само си подливаме вода, без да се предполжи нещо като хипотеза.. -- Аз лично мисля че "Почти ги разбил.." в контекста на целия откъс, значи че "кралят на станана на влахите" някъде е опраскал татарите, в битка, в която е участвала немалка част от тях, или пък са участвали основните им сили, (и) които са се оттеглили или отстъпили вледствие на тази битка.. Ако не значи това (според теб), то какво аджеба значи според теб?

В "мегапредствите" ми днешна България щеше да е едно източно копие на съвременна Испания, без или с колониално минало*, и без или с блясъка и разкоша на дворците и катедралите. В "микропредставите" ми - днешна България щеще да е едно източно копие на Португалия, без колонониално минало, и бивша балканска провинция на голяма средноевропейска/източноевропейска католическа империя.. Смятам също, че "източният ни въпрос" (и доколкото би имало такъв) нямаше да стои по начина, по който стои сега.. *с вероятни бивши колонии/провинции, намиращи се в Мала Азия, и/или в Средния Изток, и населени с неславяноговорящо население, чиято стара религия е била исляма Отдавна се изкушвам да запитам - а какво би станало, ако Аспарух беше покорил земите на Скандинавия..?

Благодаря за подробната информация.

"Почти ги разбил" Което, според мен, значи че е победил.

Иван Асен II и татарите Каква е "предисторията" и "историята" на тази битка.. Предположения? Намерих само следното: Из „Хроника" на венецианския дож Андрей Дандоло Превод на В. Гюзелев от Andreae Danduli Chronica per extensum descripta, Rerum Italicarum Scriptores, XII, 1, 1938, с. 295 и 299. 1238 година. Императорът на Загора [България] писал на Йоан Батаци, който владеел Натолино [Анатолия — Мала Азия], за да направи с него роднинство и [да го накара] да воюва срещу латинците в източната част [Мала Азия], а той самият да направи същото в западната част [Балканския полуостров] . 1241 година. Тогава татарите, след като разгромили Руското царство, окупирали Хазарската земя и Българското царство. И като разгромили унгарците, опустошили Трансилванската област. Татарско нашествие в България през 1242 г. Преписка към гръцки ръкопис от XI в. Текст и превод В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С, 1940, с. 425. Настоящата книга бе купена от Тодор Граматик след нашествието на безбожните татари, когато в България царуваше Калиман Асен, син на Иван Асен, за 5 перпери в лято 6751 [1242/3], индикт 1, и четящите нека се молят за грешника, за да се спася чрез вашите молитви от вечното наказание. Из „Хроника на Франция" от Филип Муске Френският историк Филип Муске (поч. в 1224 г.) е автор на обемиста хроника на Франция в стихове. Превод на Г. Меламед и В. Гюзелев от Chronique rimee de Philippe Mouskes, publie par le baron de Reiffenberg, II, Bruxelles 1838, ст. 30747—30762. От Константинопол дошла вест, която бе много добре дошла, че беше умрял цар Асен, който бил много ценен и разумен.. . За татарите дойде вест, която навсякъде бе приета добре, че кралят на земята на власите [българите] почти ги разбил. Philippe Mouskes очевидно не може да е починал през 1224 година, всъщност тук пише друго: http://en.wikipedia.org/wiki/Philippe_Mouskes Не можах да намеря оригиналите на тези извори, някои от тях може да ги има в ЛИБИ. От първият откъс не ми стана ясно, кое е това "Българско царство", което е имал визирал автора. Ето защо: Волжска България "пада" окончателно през 1237/38 г, след което татарите със всичките си войски се насочват на запад, после Москва е превзета през 1238 година, но в това време, докато татрите взавояват Русия, Волжска България отхвърля татарското господство, вследствие на което в края на 1239 г – началото на 1240 г най-боеспособната войска на Субудей заедно с войските на Бурундай се връщат във Волжска България и я покоряват 1,2. Така че това "българско царство" може и да е Волжска България.. 1Халиков А.Х. Халиуллин И.Х. Основные этапы монгольского нашествия на Волжскую Булгарию. // Волжская Булгария и монгольское нашествие. Казань, 1988. 2Черепнин Л.В. Монголо-татары на Руси (XIII в.) // Татаро-монголы в Европе и в Азии. М., 1970. http://www.i-gagin.ru/content_art-18.html От третият откъс(извор) пък излиза, че Иван Асен Втори е паднал едва ли не на бойното поле, в битката с татарите? (и ако приемем че той лично, а не синът му, е бил начело на войската). Един вид - в деня, когато западът (католическия) научава "добрата" новина за смъртта на Иван Асен Втори (за тях е добра "новина" ,предполагам, защото той се явява най-могъщия владетел еретик в Европа в момента, освен това е "ценен и умен"), западът научава и "радостната" новина за разбиването на татарите! Има ли други източници за смъртта на иван Асен Втори (не ми се търсят източници в момента, ако някой има информация, ще помоля да ме светне). Какви са вашите предположения за битката? Като числености на войските, и придижване на българските войски (ако смятате че е имало такова).Разбира се може и да се предположим че неголям гарнизон от даден град е разбил неголяма група татари, опитващи се да завладеят дадения град, но дали е така? Това не би било съвсем в "стила" на Иван Асен Втори, не мислите ли?

Като се има в предвид, че българското етническо землище е широчко, то с най-голяма вероятност смятам е имало българи в битката - от едната страна, от другата страна, или от двете страни.. --- Иначе, засега съм с убеждението, че Шишманови войски и хора в битката при Косово поле не са участвали.. Навремето бях чел статия, мисля че в нея беше включен откъс от извор, и доколкото си спомням, в този откъс се упомянаваше, че Шишман е мобилизирал силите си и "те са развявали байряците си"(някъде из Балканите/Балкана). В този смисъл, ако това наистина се случило - изглежда ми , че най-вероятно Иван Шишман: 1) или дипломатично се покрил от задълженията си на васал ("биейки си шута"), 2 ) или се е чудил коя страна да вземе, но така и не е решил; или пък 3) той е чакал да види развоя и края на на битката, така че след нейния край да реши какво да прави... Т.е. "спасил" се един вид.

Не знаех, че има съвременни държави като "голяма част от Гърция, Сърбия, Румъния","половин Одринска Тракия","Източна Унгария"

Не знам какво и колко ти е ясно, но като гледам познанията ти, "източниците" ти , и "учителите" ти, много ме съмнява че имаш каквато и да е яснота, за какво и да е, намиращо се по-далеч от Витоша.. -- За впечатлението ти: прав си, не смятам че българите, берсили и есегели са претърпели някакви по-значителни антропологични промени,(в разширения смисъл на социална антропология - обща култура, културни измерения, бит, ритуали и обичаи, дори език) при заселването си и обитаването на Волго-Камието в периода 8-10 век. Вероятно има тенденция за преминаване от номадски тип икономика (да кажем 3- ти етап по класификацията на Плетньова) към уседнал тип на стопанството, но едва ли мисля това се е случчило преди приемането на исляма от тях, и а тяхното уседнало стопанство не ще да е било толкова уседнало, защото те поне до 11, 12 век в немалката си част са търговски номади.. Езикът им се тюркизира (простонароден тюрски, или казано по друг начин - "З"-тюрски) в средата на 11 век, като процесът на тюркизация започва не по-рано от средата на 10 век. Обясних вече защо смятам така, но ще повторя: Ибн-Фадлан, в 10 век, не разпознава езикът им като тюркски*, смятам иначе той би ги нарекъл тюрки (както нарича тюрки - гузите, и башкирите).Приемам че той като дипломат , познава тюрките и езикът им (най-малкото, защото мисията му включва и срещи с тях), а дори да предположим и проемем че е бил напълно невеж по отношение на езиците, той пътува с преводачи и водачи познаващи местните езици (пак от Рисаля) От друга страна - Махмуд Кашгари в своя речник на тюркските наречия (средата на 11 век) описва езикът (диалектът) на волжските българи като близък до наречията на съседните печенегиги, кипачаци и други. т.е като народен тюркски.. * Има и няколко други източника и автори от периода преди средата на 11 век, които определят езика на българите и савирите, различен от езика на тюрките

Някои хора май и хапчетата не ги оправят. Няма как да съм чел Фадлан в оригинал, само че важното е че в Рисаля изобщо не става дума за кипчаци..Кой както иска да си интерпретира, аз бях пределно ясен, но явно на теб ти е толкова голяма кашата или "дупките" (незнанието) че ще трябва да се обяснявам пак: Инб-Фадлан изполва термина сакалиби за да означи белокожото и непознатото му език население от Волжска България. Иначе думата сакалиби/саклаби предствлява неправилно изговярне на гръцката дума за славяни. в по-разширен смисъл от този на славяни, думата е изполвана от арабите за обозначване на неволници, и на източноевропейци (по расов, външен вид). -- Да видим дали ще ти е забавно това четиво: Витчак, К. Т. Скифский язык: опыт описания http://files.istorichka.ru/FTP/Periodika/Voprosy_Jazykoznanija/1992/1992_5.pdf Или това: http://www.protobulgarians.com/Russian%20translations/Kullanda%20S.pdf Или това: Скифское Παραλάται, племенное название, означающее, по словам Геродота (IV, 6), правящую скифскую династию и разъясняемое им в других местах с помощью выражения ΣκύÞαι βασιλητοι, т.е. "царские скифы"; < иран. *paradāta-"поставленный во главе, по закону назначенный", ср. авест. paraδāta- (почетный титул владыки, букв. "поставленный впереди, во главе"), н.-перс. pešdādiyān (пер¬вая легендарная династия иранских царей у Фирдоуси). Следует заметить, что данная этимология является общепринятой. Скифское Σκόλοτοι, племенное название, которое, по Геродоту, было общим самоназванием всех скифских племен и происходило от имени их царя (σύμφασι [=ΣκύÞαισ] δŠ εñναι ο‘νομα Σκολότους τοý βασιλέως Ðπωνυμίην — Геродот IV, 6) < иран. *skuda-ta- "лучники" [17, с. 17-23], где -ta- являются показателем собира¬тельности. (Ср. IX. 1). Производными от данного этнонима являются, несомнен¬но, греч. Σκύϑαι "скифы", ассир. Ašgūzai или Išgūzai тж. (ок. 680 г. до н. э.), лр.-евр. Askenez или Askeuez, библейский эпоним скифов (Книга Бытия, X. 2, 3). Иран. *d несомненно, является источником скифского l, которое относи¬тельно богато представлено в скифской ономастике (преимущественно в антро¬понимии), например, имя Κολάξα'ισ — мифический предок скифов (возможно, из иран. *skuda-kšay- "повелевающий скифами"), Λιπόξαισ, Λύκος, Παλα‡οσ, Σαýλιος, Σκίλουρος и т.д., а также в киммерийской ономастике, например, Λύγδαμις (ассир. Tugdammē), киммерийский владыка (из иран. *Duγδa-maiši-, ср. ниже, III. 4). Скифское maluwyam "напиток, приготовленный на меду" (μελύγιου [гамма [Г] вместо дигаммы [#]). πόμα τι οκυϑικόν μέλιτος ùψομένου σύν −δατι καί πο÷ τινί — Гесихий) < иран. *madu- "мед" (ср. скр. *mádhu "мед", греч. μέϑυ тж., осет. ирон. myd, дигор. mud "мед") + суф. -wya-. Скиф. maglú "лебедь" (μαγλύ [книжн. Ïγλύ]. û κυκν•ς üπ• Σκυθºν — Гесихий) < иран. *madgu-, ср. н.-перс. māγ "водоплавающая птица", санскрит – madgú Западноиранские языки сохранили начальное h- (ср. например, ср.-перс. haft, тадж. haft, тат. häf, бахт. haft / häft, хурд. häft, парачи höt, ормури hō/wō "семь" < иран. *hafta < и.-е. *septm "7"), тогда как восточноиранские утра¬тили h-, ср. согд. 'βt [=avd], хорезм. 'βd, афг. ονÊ, ягн. aft/avd, язг. uvd, мундж. ovda, сарм. *avda [αβδα] "семь", зафиксированное в аланском названии города Феодосии в Крыму: Άρδ-άβδα, переводимом как греч. Έπτά-θεοσ "имеющий семь божеств" (< иран. *ərəta-hafta-), осет. avd "7" (< иран. *haftá) Аналогичным образом и в скифском языке не сохраняется начальный *h-. Об этом могут свидетельствовать следующие данные: Скиф. *arima- "число один" (αριμα γαρ ’ä καλέουσι Σκύθαι — Геродот IV, 27) < иран. *ha*rima- (букв. "число 1"). Компонент ha- (< и.-е. -sm̥ "один") в индоиранских языках часто выступает в составе сложений, ср., например, авест. ha-kərət, скр. sa-k¬t (< и.-е. *sm̥-kw¬t "один раз"). В скифском языке интервокальный -S- видоизменился в фонему -Ø- (или -w-). Такой вывод мы делаем на основании следующих данных. 1. Скиф. spáu [οπου] "глаз" (’άριμα γάρ ‘έν καλέουσι Σκύθαι, οπου δέ το ν όφθαλμόν — Геродот IV, 27) < иран. *spášuš- "глаз" < и.-е. *spék^sus- тж. Сло¬вообразовательной основой в данном случае является иранский корень *SPAS-, продолжение и.-е. корня *SPEK^- "смотреть, видеть" [19, с. 984—985], ср. лат. specio "смотрю", скр. spašati, авест. spasyeiti "смотрит". Скифское слово образовано аналогично скр. cáksus- "глаз" (производное от скр. глагола cas+te "смотрит, видит"): *CAŚ- [19, с. 638—639], ср. авест. cašman "глаз", н.-перс. čašm тж. 2. Скиф. kararú- "крытая повозка, используемая для жилья" (καραρύεσ. οι Σκυθικοι οικοι.ένιοι οε τάσ κατηρεφετσ [книжн. κατηρετς] αμάξας — Гесихий) < иран. *kerəšaru- "кибитка кочевников", ср. тох. Α kursär тж. (мн. ч. kursärwa/ kartsru), в kursar/kwarsär (мн. ч. kursarwa/kwärsarwa). 3. Скиф. *krau-kasi- "белый от снега", скифское название Кавказа (... Scytae ipsi Persas Chorsaros et Caucasum Croucasim, hoc est nive candidum — Плиний, NH. VI, 50) < иран. *kraušu- "снег, лед", ср. греч. κρύος "холод" (из *krusos), κρύσταλλος "лед, кристалл", др.-в.-нем. (h)rosa/(h)roso "лед", литов. krušà/kriušá "град", русск. кроха [19, с. 622; 20, с. 23, 88]. Второй компонент данного сло¬жения (т.е. -kasi-) обычно объясняют как "блестящий" Скиф. *rima- "число" (выступает в скифском сложении a-rima- [άριμα] "число один", ср. выше 11.1.) < иран. *ríma- < праиндоевропейские. *ariϑmó- "число", ср. др.-в.-немецкий. rīm "ряд, очередность, число", др.-исл. rīт "счет" и т.д. (из герм. *rīma-), др.-ирландский. rīm "число", греч. αριθμός Скиф. *xvallah- n. "хвала, слава" (> псл. *chvala f. тж.) < иран. *xvarnah- п. "слава, величие", ср. авест. xvarənah- "царский блеск, величие" (часто выступа¬ющее в качестве символа законной царской власти), хотан. pharrā-, др.-перс, (из мидийского) farnah- n. "королевский блеск, слава, счастье" [35, с. 118], согд. prn, н.-перс. farr "блеск, величие", бактр. φαρ(ρ)ο, осет. färn "счастье, богатство, покой". Псл. *chvala неоднократно признавалось иранским заимствованием [36, с. 143—145; 37; 38, с. 25—26; 39, с. 53—54]. Важнейшее доказательство в пользу иранского происхождения данной лексемы приводит Т. Милевский [28, с. 206— 207; 40, с. 50], показавший, что славянское сложное имя *Bogu-chvalъ "славный перед богом" (ср. др.-русск. Богухвалъ, чеш. Bohuxval, польск. Boguchwał) явля¬ется точным отражением ("репродукцией") мидийского Bagā-farnah- тж. Скифское существительное ср. рода с основой на -ah- (< и.-е. *-es-) было преобразовано славянами как слово женского рода с основой на -а. Скиф. *wira- "муж, мужчина" (οίόρ = ό άνήρ — Геродот IV, 110) < иран. *wīra- тж., сравните: санскрит - vīráḥ, авест. vīra- m. "Mann" [18, с. 145]. Данная эти¬мология является общепринятой. Скиф. *ahuwira- "ум, разум, мудрость" (ανορ. νου σ υπό Σκύϑων — Ге¬сихий) < иран. *anu-wīra- тж., ср. курд, bīr "память", н.-перс. vīr "разум, ум, память" (< иран. *wīra-). Префикс апи- в аналогичной функции выступает также в санскрите, ср. скр. anumatiḥ f. "суждение": matiḥ f. "мысль, замысел, цель, понимание, суждение, молитва, гимн", скр. anukāmaḥ т. "жажда, стремление": kāmaḥ m. "стремление, любовь". Скиф. maluwyam (μελύγιον) n. "напиток, приготовленный на меду" < иран. *madu-wya- Скиф. *Arti-βasa-, скифская богиня счастья и порядка, соответствующая Афродите Урании ('Αρτίμπασα = Ουρανίη 'Αφροδίτη — Геродот IV, 59) < ин¬доиран. *Rti-wasištha- "прекраснейшая R̥ti- (т.е. Судьба)", ср. ср.-перс. Ardibehešt (один из язатов), бактр. Αρδοχος, богиня, изображенная как римская Фортуна [44, с. 149] < иран. *ərəti-wahišϑa- [45, с. 318; 46, с. 324]. Первый компонент *R̥ti- (ср. авест. aši-, ср.-перс. ard) является именем богини счастья ("Glücksgottin") [15, с. 325, п. 4]; /μπ/ передает в записи Геродота скифский фрикативный [β]. Скиф. *Yakšām-pāyah, название священного места близ реки Гипанис (Южный Буг), где находился источник с соленой водой (Έξαμπαι οσ=Ίραι οδοί "священные пути" — Геродот IV, 52) < индоиран. *Yakšäm pathayas (буквально "пути якшей"). Конечный компонент (-παι ος = ‘οδοί "пути") представляет собой скиф. nom. pl. *pāyah от скиф, pāy (< *pahi) "путь", ср. скр. pathi- тж., мн. ч, pathayas, др.-перс. paϑi- "путь". --- Ха-ха-ха, независимо дали ти харесва шопе, или не, те такова животно има: Вожските българи се наричат българи, а колко и в какво са близки близки или далечни до дунавските, и кога и как се е получило това раздалечаване е друга тема и какво е било то - е съвсем друга тема за дискусия.. Ако това ти е проблема - вземи си пусни една тема с такава тематика , и не ме занимвай с глупсоти, моля ти се! Нямам никакви причини обаче да смятам (аз нямам такива!) че в 9 и 10 век волжско-българската общност е претърпяла значителни или не толкова значителни влияния или промени на въоръжението си, спрямо това въоръжение което са имали българите, (есегелите и берсилите в допълнение) явяващи се предци на волско-камските българи, т.е живеещите , в прикавказието/кавказ и причерноморието (приазовието) до към осми век българи, есегели и берсили! С последното смятам дискскусията за приключена..Т.е смятам, че мненията са ясни и няма какво повече да дикскуитараме!

Всъщност Констатин Седми е бил заловен с бойно ласо от българите (написаното е от Йаникий, според Бакалов), очевидно е успял да се измъкне или да бъде спасен; бележката за заловените от българите с ласа византийски стратези се отнася за по-ранен период...Никита Хониат пише за успешно използване на аркани от българските войски.

Аз ли съм обременен, бе смешко? Хайде, чакам да ми покажеш един неполитически автор (може и археолог, и за препочитане такъв) които да пропонира че волжско-камските българи (всъщност потретвам - не "българи", а "българи" + "есегели" + "берсили") в 10 век (и по-рано) могат да се разглеждат като антропологични кипчаци? Какво "макчу пикчо", какъв Дунав, к'ви пет лева? Ти явно си историк, колкото и покоините ми баби и дядовци са такива. Махмуд Кашгари пише за волжските българи, значи говоря за разделното споменване на волжските българи и савири, и племето "кифчак" при Махмуд Кашгари.. ---- Специално за теб намерих обзорна книга, където се описват топорите като въоръжение на дунавските българи (в едно* от горните ми съощения е линка към нея), вярвайки в "доброто" в човека, но явно съм грешил - народната приказка че "от шопите пожарникари не стават" (защото главите им са от дърво), май ще се окаже вярна.. *

Аз няма да ти показвам източници, щото не съм послушно кученче, дето ще търпи нагласите на слабограмотни и случайни бакалаври по история, които не знаят че трябва да се четят извори, а всместо това четат интерпетации и писания на Закиев, Мизив, или "бозман" ? Които иска източници - влиза във Востлит, и си намира извора (този същия), заедно с кометарите към него.. Ти съвсем се омота..Какви скити, какви кипчаци, какви "бели саки"? Защо не вземеш да прочетеш нещо от Витчак, Хармата, и Абаев за езика на скитите, и после да ми цитираш какво и да е от Закиев, или Мизиев... Като ти гледам умствените способности и нагласите, сигурно мислиш че и аланите следва да са тюрки, щото Закиев и Мизиев пишат това (а това вероятно те устройва откъм автохтоннатните ти нагласи), ама защо не прочетеш нещо от Камболов, или Абаев по въпроса за древноаланския език? Пак ти повтарям - кипчаци във Волжска българия в девети век няма (както няма римски подразделения, наречени "българи"). Откъде знам ли? В евразийския исторически форум има сериозни публикации по тази тема, чел съм ги и затова знам. И пак повтарям - кипчаците и българите (българо-берсило-есегелската смес), и сабирите са описани разделено (с разлики в наречиятаа наречия), като различни народи в речника на тюрските наречия на Махмуд Кашгари..Ако искаш да ме убедиш че всъщност кипчаците неусетно за никого са асимилирали българите, и то още докато са били в центарлноазиатската си прародина (?), но всъщност се е оказало не са ги асимилирали (?) - ще ми трябва нещо повече фантазиите от Закиев..

И защо ми пробутваш историите и фантасмагориите на Закиев? Аз приличам ли ти на идиот? Я вземи прочети какво пише в този сайт за аланите, или и аланите, и те са тюрки според теб? Това ли научи от бакалавръка си по история? Вземи чети източниците моля ти се.. Кипчаците в Рисаля въобще не се споменават, и няма ка българите да бъдат кипкчаци, защото в девети век кипчаците са още в центарлно-азиантската си прародина!! И освен това поне до средата на 11 век кипцаци и българи се описани разделно (и вкл езикът им. има един средновековен автор който се кава Махмуд Кашгари, ако нямаш досатъп до него, ще ти пейсна сканирани страници

Ето една монография ("Военна история на българите от древността до наши дни", от Г.Бакалов), в която е описано по-подробно и обзорно въоръжението на българите. На страница 59 започва главата "Въоръжение и фортификация" (включва и част "обсадна техника" http://books.google.bg/books?id=HDQn3tJkyUcC&pg=PA5&lpg=PA5&dq=%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0+%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BE%D1%82+%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%B4%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8+%D0%B4%D0%BD%D0%B8&source=bl&ots=qdE9w2zNcW&sig=fG6GmewEDP2AFm3PGhZ6z7e1j7g&hl=bg&ei=Irp8TNWyCYS6OMrKvYUE&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBQQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false

Какви кипчаки има в девети век, приятелю? -- Виж сега, не знам откъде черпиш сведенията си, но от източниците (Инб-Фадлан, Ибн Руста, Ал Масуди, Ел-Бекри, Персийската география и други) става ясно че: До края на 10 век, средата на 11 век, тюрките от региона (башкири, узи, печенеги, кипаки, буртаси - последните са смесени някакви тюрки с угрофини), и българо-есегело-савирската общост, са разделени и ралични общности във почти всяко едно отношение (бит, стопански поминък, социано и политическа организация, местоживеене и местобитание). Наистина, тюрския език става "лингва франка" за региона, така че в средата на 11 век българо-есгелската общност се тюркизира езиково.. -- Сакалиба не значи кумани, С това име Ибн-Фаблан, като арабин, назовава белокожото население от Източна Европа, неговорещо тюрския език на познтите му като "тюрки" - "узи", "башкири", "печенези" (които тюрки племена той познава като дипломат).. Може би ще се изненадаш, но българо-берсило-есегело-савирската общост са точно общост от европеиди..Дори и да не сме чели антропологически и археологически статии, можем да се досетим за последното че ако видим и съвременни чуваши на снимка (разбира се при тях има и слаб монголоиден компонент, дошъл вероятно чрез тюрките и татарите, или е пък този компонент е с по-ранно проникване)

Опс, в изложението има и една "томахавка"..Питам се от какъв материал е изработена брадвичката: желязо(стомана), или бронз?

На мен ли предлагаш да оставя "настрана" нещо си? Ако е така - то отговорът ми е: Ще приема да ми предлагаш да оставя настрана нещо си, когато ти пуснеш тема, и аз започна да ти пренаписвам заглавието и тезата, ясен съм, надявам се? -- Дали предположението, че социалната, и военно-политическа структура и организация на обществото на прабългарите, отговаря на структурата "народ-войска", има или няма връзка с темата за въоръжението, е дискусионен въпрос.. Аз предлагам за оставим дискусиите за друго място и друга тема. -- Благодаря за информацията за въоръжението. Ще допълня: 1) Ранносредновековните българи изполват аркани (имаше нещо записано за византийски стратег, когото прабългарите са хванали с аркан и влачили по земята, или греша?) 2) Въоръжени са и с топори/брадви, някои от тях ("Чудото на Свети Георги с българина"). Топорът е част от въоръжението и на волжско-камските българи (това ми е известно, доколкото съм чел публикации по тази тема). 3)От "Отговорите на Папа Николай до българските запитвания" става ясно че българите се заклеват на/посредством мечовете си. 4)Написаното от Лъв Шести: „Те се въоръжават с меч, броня, лък и копие. Повечето носят два вида оръжие: закачено на рамото копие, а в ръцете си държат лък и съобразно нуждата си служат с едното, или другото. Като са преследвани извличат по-голяма полза от лъковете си.” „Но не само те сами се въоръжават, а и конете на знатните са облечени в предните части с желязо, или плъст.”

Това чрез кой език го преведоха? Жунанът, дето има един шлем, ..е като "разбойник без чекия", май? --- "Купе" в аварския тунгусоманджурски език значи "облекло"..Запитвам се дали в надписите не става дума за наличността на облекла (шуби, и др),.. които според мен се явяват "консумативи", за разлика от допехите, които, пак според мен, следва да са в притежание на собствениците си, и да се намират при тях самите (поне е така при волсжко-камските българи!)

"За въоръжението на дунавските прабългари/българи от 7 век до края на 9 век. Извори и артефакти, хипотези" Отдавна желая да дикутираме по-обширно и обзорно такава тема и тематика.. Бих желал първо да разграничим периодите и тенденциите доколкото е възможно, и ако мнозинството форумци имат такива виждания (че е необходима периодизация) . Смятам, поне в началото на дикусията че хипотетично да предложа 2 основни периода или тенденции - единият е периодът на използване на предимно или единствено на конници (от пост-аварския период до условно и хипотетично времето на Пресиан-Борис I) и периодът в края на девети век по времето на Симеон, когато във войската започват да се изполват и пехотни сили*(?) * С вероятност такива да са използвани в някои от сраженията при Симен I (например в битката при Булгарофигон), не визирам в тези в които той "разорява с 50 000 конници околностите на Констинопол", или войните му с маджарите, при които българската войкска се състои от конници На второ място ще предложа (чисто хипотетично и дикусионно засега), че българите от поставарския период предствляват нещо като "народ-войска" , което смятам е различно от "народ от индивидуални воини", каквито са почти всички известни ни варварски народи (вкл. тюрките), с изключение на Европейските авари (които и да са те), и донякъде или напълно - язигите, аланите, и късните сармати. За това че аварите следва да се разглежат като "народ-войска" ,а не като народ от недостатъчмно организирани , обучени и дисциплинирани воини-варвари (номади или полуномади), съдя по така записаното за тях в "Статегикона" на Маврикий/Псевдомаврикии; За аланите - съдя по написаното от Ам.Марцелиан например, а за късните сармати, съдя по антропологичните възстановки на социалата им организация (вижте изледванията на Балабанова). Язигите са тези, пък които компакно формират военна част в Британия в състава на Римските армия.. При българите имаме преки аналогии в организацията им с тези на аварите, така че смятам че българите се приближават по-скоро до модела народ-войска.. В действителност, смятам че част от източниците донякъде дават представа за способностите на бъллгарите (включтелно и волжско-камските) да се държат като "войска" (вместват се донякъде или напълно в този модел) - визирам способностите им за пълно и бързо (най-вече) мобилизиране, и голямото внимание, което отделят върху въоръжението си и конете си.. --- Въоръжението на българите? Ще продължа по подробно по-късно, но смятам (за началото на дискусията) че основното въоръжение на българите (да кажем - "среднозащитените" конници) се състои от копие, лък (?)**, и топор (брадва) или меч за най-близък бой, аркани, и няколко вида защитно облекло/брони (включително и изцяло метално) : **по спомените ми - в Статегикона за аварите липсват упоменавания за наличие и изполване на лъкове, упомявнава се че при тях войската се състои от сравнително тежковъоръжени и защитени с доспехи конници и коне, а конниците са въоръжени с по две дълги копия (имаме подобна такитика и начин на бой, описани за сарматите) Лека вечер засега.

По първата точка: Относно къде и кога е изпозлзван езика, аз не знам, защото нямам необходимите знания да преценя доколко езикът от архаичноморавските текстове и древнобългарския (изполваният в България) са едни и същи езици, но имам твърде големи съмнения че в моравските текстове присъстват типичните българизми (гърцизми като "събота" и други, китаизми като суфикса "чии/чия"), които присъстват в по-късните руски и сръбски текстове/редакции (ще ти дам източници за последното - ако проявиш желание, и ако си забравил че сърбите се християнизират в пределите на българската държава, по времето когато се християнизират и българите). Така че ако съмненията ми/предположенията ми са вярни , то имаме самостоятелен език, оформен на българска почва, различен от езика моравските архаични текстове, които език става основа за други езици (демек имаме "първо използване на език-майка"). По вторатата точка: Латинският език като писмен език е употребяван от почти всички централно и западноевройпейски народи (в по-малка или по-голяма степен; с малки изменения, с никакви, или по-големи такива) - следва ли че името "латински" не е научно и политическото коректно, и трябва да заменено със "европейски", "европейски романски", "древноромански", "административен романски" или друго? http://www.promacedonia.org/pdf/mirchev_starobalgarski_ezik.pdf http://bme-pb.blogspot.com/2008/04/blog-post_12.html http://www.promacedonia.org/pdf/mirchev_starobylgarski.html

?!? Нали разбираш че не казваш нищо конктретно?

?!? К'ви са тези щуротии?!? Какво му е "по-коректното", и какво му е "политически по-коректното" да няма наименование зa "старобългарски език", но да има средно- и ново-български, или езикът да не се припознава и свързва с българската държава? Дайте да видим един "старославянски текст" от Византия, щом като смятате че езикът е наложен и разпространен във Византия и от Византия? Стига с тази политическа коректност, тук е форум по история.. Утре поради нея сигурно ще започнете да наричате и средновековните българи (повтарям българи!, de genero bulgarorum), и възрожденските българи от Македония - "етнически македонци"?!? Светът се променя, и на хората започва да им дреме на "патките" за политическата коректност.. Ето ви една съвременна енциклопедия/учебник (о, каква изненада, написан от руснаци, на руски), в която се пише за старобългарски думи, вместо за "Old Church Slavonic" (стр. 175, вижте "хотѣти" и "рабъ тъ") http://www.llsh.ru/books/llsh0506/llsch_2005_2006.pdf

По-горе констатирах само проблемите, без да коментирам "разумността" или "неразумността" на синдрома. -- Ти какъв се явяваш тук да говориш за "разумност" и "рационалност"? Пишеш и пропонираш глупости, приятел - и ето ти доказателство, за да не излезе че говоря празни приказки: Израелците, никога не приеха и не се съгласиха с доктрината на нацизма, така че има народи и нации, за които такива нагласи не са "рационални" и "разумни"..Каква гражданска война, какви пет лева? Источически става дума за културен геноцид/етноцид - българите на са имали възможността да декларират и запазят българските си корени и същност по време на югосоциолиалистическата мелачка и пропаганда; въпросът е защо сега вече, когато са свободни - те не приемат българските си корени? -- Синдромът съществува при фиромците, и той е продукт на съчетания между културни особености на македонците (на българите в Македония) и на исторически особености, а това е друга тема, доста обширна, и е за дискусия на друго място..Но щом си започнал в този дух, да продължа и аз... С това, че ти смяташ македонизма за "разумен", доказваш тезата, че всъщност синдромът и нагласите на фиромците са причинен от "микса" - от определените културни особености на балканците - имам в предвид микса от високите проценти (нива) на "колективизъм", на "неравновластност", и на "високата тревожност" (високата степен на избягване на риска), и на т.н. "дългосрочната ориентация" в тези общества. Забележка - ние, българите от България, по тези културни особености (културни измерения по Ходстеде - Минков) не се различаваме от фиромците...Историческите особености (в тяхната история), могат да се свържат/опишат най-вече и преди всичко с периода на югосоциалистическото тоталитарно минало, защото антибългарски нагласи сред огромното мнозинство от македонците преди 1944 г. няма.