nik1

Има ли някакви статии или извори, които подкрепят това виждане, или това е ваша хипотеза?

Аз, честно казано, не разбрах защо смятате че е отпаднало търговското положение и значимост на града? За мен лично, нищо не е очевидино и ясно, след като нямам даннни за това, с кого, как, и с какво са търгували градовте ни, хората от градовете, занятчиите от градовете ни - в 13 и 14 век? Това, че чета данни и обобшения за наличието на търговци венецианци , генуезци и евреи, не ме води автоматично до заключението че : 1) не е имало и български търговци, 2) че градовете (производствени и търговски центрове) не са търгували помежду си, 3) че не имало търговия между Византия и България.. ПС Допълних междувремено горното си съобщение със следното, но не го виждам в цитата ви: Предполагам хипотетично, че след развитието на металургията (черна)от сакските рудари в региона, София се е преиндустриализарала, т.е. развила занати, свръзани с обработката на металите. -- Всъщност, аз разбрах какви са ви агрументите, но не разбрах какво точно очаквате да се случи в дискусията : да продължим с дискусията и спора (аз лично нямам желание), или... да остане като последно менинието ви ("че имате съмнения за.., поради еди какви си причини", или "не знаете да има друг град, които.. ", т.е. каквото казвате)? Защо не предложите вие някакакъв брой на населението на София и Търново?

Ами анализът предполагам е бил комплексен..Аз не се наемам да правя някакви по-задълбочени и комплексни анализи.. Не разбрах откъде следва, в анализа ти че "пътят" (търговския) е загубил положението си на "търговски път", и/или е "станал необслужваем" по времето на Византия и Българските царства, но както и да е.. Бих допълнил само, или отбелязал, към това което пишеш, че вероятно(според мен) София в 14 век е приел (приемал, по-скоро нееднократно) бежанци/изселници от земите, разположени между Ихтиман и София, защо не и от земите разположени на юг/югозапад от София? Предполагам хипотетично, че след развитието на металургията (черна)от сакските рудари в региона, София се е преиндустриализарала, т.е развила занати, свръзани с обработката на металите. Предполагам също хипотетично, че градът в 14 век придобива някакво конкретно военностратегическо значение поради мястото си, което благоприяства индустриите, (производството) свързани и обслучващи войската/армията..

Предположението за този брой на населението в София преди османското завоюване не е мое (на БАН е).. (То явно не противоречи на написаното за града от Бертрандон де ла Брокиер през 1433, които прави забележката че преказказвам по спомени "видно е че /или според него/ градът е бил голям преди"..) През 16 век София е най-големия български град. Населението му в края на 16 век, и началото на 17 (след което започва да намалява, и градът за запада), се изчислява грубо на 45-50 хиляди човека (мнението и анализите са от БАН).. Иначе отзивите за него в 16 - 17 век от чуждите пътеписци са:"прочут в тези страни търговски град", "голям търговски град","главния град на България", и други такива. Населението на София преди Освобождението по данните от регистрите/тефтерите е около 19 800 човека (цитирам по памет); броят се коригира от някои изследователи до около 21 000.

Ха,ха имаме поздрави от плажоветете на Рио Иначе, Андреа Баника, певицата, е румънче..Хитовете и са супер, не мислиш ли?

Аз май те направих от много добряк на отличник (по положителни оценки).. Чалгата, реакция на средната класа ли беше според теб? Иначе аз познавам такъв човек - от средната класа, интелигенен, или с такава над средната интелигентност /според моите виждания и разбирания/- доколкото общувам с него, с добро образование, знания и обща култура, и с малък бизнес, и патриот. Този човек винаги защитава фолка в спорове, и предпочита да слуша фолк пред западните рок, естарада.. Вероятно това му отношение е продуктувано и от патриотичната му реакция срещу "западното"? Аз като защитавам фолка, защитвам само родния, и то в естетичните му проявления, иначе не слушам такъв (май щото и аз съм патриот? и малко шовинист и реваншист, когато стане дума за сърби, и фиромци и сръбски и фиромски фолк)...Слушам понякога (и дори честичко) модерни гръцки, турски, и албански, но най-вече ромънски песни, в които има и слаби фолк-ритми, или няма такива, и песните предизвикват ететическо или романтично чувство..(Да не се бърка романтиката със секса) http://www.vbox7.com/play:69ec8dbe http://vbox7.com/play:32b72714

Ако желанието ти е да направя коментар относно анализа ти за населението на Мистра, и сравнението му с българските градове (Търново), то в момента не мога да направя коментар.. Иначе предлаганата от мен "класация" и "демографска справка" (до средата на 14 век) е: Търново: население 15-20 хиляди човека. София: население 15-20 хиляди човека, в най-благоприятния си икономически период. Белград: население около 15 хиляди човека (в края на 13 век) Пловдив: население 10-15 хиляди човека(или по-малко). Варна: население 10-15 хиляди човека. Видин: население 10-15 хиляди човека. ХХХХХ: население 10-15 хиляди човека. и по-малки по население градове от 10 хиляди човека, от полуаграрен/"три-четвърти" аграрен тип..

Ресурсите ги е имало, Глишев, аз самия го казвам няколко пъти - като додох примера с Испания (и ги е имало поради това че Франция,по съвременни територии, е била поне 4-5 пъти по голяма по население от това, което има в България /по съвременни територии/, в периода 12-14 век), обаче е "обществена тайна" (поне това се пише от хора с професорски титли) че този тип икономика които "върти" и "прави" аристокрацията (които се прави преди 14 век , а в монархиите - Испания и Русия до самия им край), при тези социални и политически условия, и съответно наложените всевъзможни мита, тарифи и данъци, фискирани цени, разрешителни/ограничителни режими, цехови ограничения (за проиводителите) може и да не води до нарастване на богатството и благосъстоянието на народа (селяните, доколкото в 14 век са повече или изцяло свободни, отколкото крепстни "серви" или "парици", и третото съсловие). Да, "Франция" очевидно има потенциал, и се развива в посока различна от посоката на развитие на Испания и Русия, но всъщност нейното развитие в тази насока, смятам не изпреварва, с повече от да кажем 50 години, това на България.. Мисля така, защото по едно и също време и по приблизително сходен начин се развиват селските бунтове и движения в двете страни (тук на на павликяни,на богомили, на власи, на българи (и Ивайло); във Франция - на катарите/богомилите, на "жак-протака", селските и бедняшки бунтове, партизанските движения в Нормандия/ В България очевидно е имало "трето съсловие" (ние знаем само за латините и евреите), но как можем да знаем повече за останалите хора от третото съсловие (при липса на запазени източници): за занятчиите, "техничарите", и за тези българи, които заедно с евреите и латините са търгували (очевидно има такива - извор за това е житието на 100-те търновски мъченици); или как можем да знаем какво е било положението и отношението на българските градове с централната власт, това също при липса на запазени източници?

Глишев, добре е че не занимаваш с икономическа история, с икономика или икономически науки , или изобщо с такива - които изискват вникване във същността на нещо си, което е по-сложно от "водене на война", "строене на катедрали", "придвижване на войски", и правене на анализ на това нещо Данъците и потреблението са свързани*, но тези данъци, който са се взимали от селските производители, и градските производителите, и са служили за посторяването на дворци за благородниците, аристокрациятата и кралете, и за постояването на катедрали, определено няма как да са довеждали до разтеж на доходите и богатството.. Защото разтежът и богатството на селските маси и градските производители не се осъществявава чрез катедрали и дворци и тяхното строене, и затова пак ти обяснявам чрез какво и как: *Как и дали , и в какви връзки са свързани данъцуите и потребелението е друга тема..

Пак продължаваш, така ли? Съвсем не подценявам Западна Европа, само дето ти надценяваш Франция, и си стъпнал на погрешни опори..Като тази, че според теб "данъците в средно и къснофеодалното общество са били мотор на икономиката", което е абсурдно и от съвременна и от средновековна гледна точка, защото отдавна се знае (че и има Нобелова награда за това) че разтежът се осигурява не от данъците, а от потребелението (респективно производството, но несковано от фискираните цени, тарифи, данъци, квоти, цехови ограничения), износът, и свободната търговия ("меркантилизъм" сигурно знаеш "какво" е, и "кога" е?), а това са неща което ги има в зачатък в 12-14 век във Франция(в България и Византия също са в зачатък, макар че византийски монети се намират и в ..Китай), за разлика обаче, че тези мотори в същестуват в 13 век в Северна Италия, малко по-късно- в Ханзийските градове, и в германоезичните държавици (вкл в "държавицатата" Англия, с население едва 4 милиона в края на 16 век, началото на 17 век, vs 20 милионната Франция, в началото 17 век).... И практически тези "мотори" никога не "тръгват" в големите по размер и абсолютистки монархии като Русия (с катедралите и дворците и, и университетите и музеите и) , и ..Испания (с цялото и колониално величие и красота), в която огромните маси от пари и средства, изсмуквани от колониите успяват единствено да украсят, ..но и разорят.... и да я доведат до една от най-бедните страни в Европа(с беден народ, Глишев)..Защото една страна, Глишев, не е богата заради дворците си (на владетелите и аристокрацията) и катедралите си , а е богата с/и заради богатското на народа си, ама това явно не го знаеш и не можеш да го свържеш?

Прощавам и забравям даже Прав си за стените, но ще уточня че все пак моето предположение за "недрастично" (въпреки че не употребих тази дума) беше за двукратно увеличение на частта на градкото население, спрямо частта на селското население..(на отношението демек) Имам и аргументи, де: София, в крепостната си стена и предградията си, в 14 век се смята за 15-20 хиляден град (това е мнението на БАН); после по време на Османлъка населението нараства до 40-50 000 - в края на 16 век (след което започва да запада)..Вижда се, че тук става дума за двойно или тройно увеличение на града.. /забележка: и без да се отчита общото увеличение на населението в България в 16 век, спрямо този брой, който се смята че има населението в 14 век../ Иначе, пак ще уточня - смята се че османците не развиват нови типове на организация и производството, и нови методи на производство..Тази цехова, (демек еснафска) организация и структура, която съществува при Османлъка, се смята (пак от БАН), че е старо наследство от Втората Българска Държава и Византия. Демек смята се, че номадите и акънджиите, и които не са многобройни както се разбира, не са донесли нищо в този смисъл в нашите градове.. /иначе тук идват и източни индустрии и джаджи - призводство на за халва, боза, локуми , ракия, и други/. Имаме и ранни данни за българския еснафлък (например майстора-кратовец, изгорен от тълпата, или конкурентите османци - де, на които вероятно е казал "вашата мамка агарянска, аз спечелих делото (по еснафските им дела)" или нещо такова, та те са взели да викат "ааа гяур, гяур, ей сега ще накажем, смърт",и са го бастисали човека)

Печенежките и куманските инвазии (и заселвания) смятам допринасят за непренебрежимо демографско развитие (демографски прираст) в земите на юг от Дунава (поради ефекта на доминото). В един момент може би се оказва така, че на юг от Дунава се появат още "два и половина" народа: Този на власите , които са изгонени от териториите си на север от дунава (приемем засега че преди печенежките миграции, власите са живели както на юг, така и на север от Дунава); и този на печенегите... Вероятно имаме и мигрирало на юг от Дунава такова славяноезично (българско) население, живяло преди това в земи, намиращи се на север от Дунава.. Също така имаме и кумански зеселвания в земите на юг от Дунава по време на татарските завоевания в източна Европа - на кумани от "Кумания" (земите на север и изток от Дунава), и на "куни" (унгарски кумани) Влашките и тюрски влияния в езика ни се индицират в топонимите и ономастиката, т.е върху имената ни (според съфорумника ни Михай, и върху родовите окончания, според него окончанията "-ски" са с влашки произход) Имена като "Кунчо", "Куна", "Куман" (Куманово), румънско "Команенчи", "Бесараб", "Тертер", "Шишман", "Асен", "Алдемир", (най-вероятно) са принадлежали на хора с тюрски корени и произход.. В тази връзка може да се мисли и дали част от диалектите* ни думи не са с кумано-печенежки произход, или пък, дали тези думи, които традиционно смятаме за османо-турски (като "Балкан"), или персийски, или прабългарски (например "хубаво", името "Иван Бахадър"/Иван Юнака) не са с кумански или печенежки произход.. Забележка: част от печенегите са от т.н. ираноезични "халиси".. *Съвсем по наронодному се смята, че шопите са едни от вероятните наследници на печенегите "штени" - Диалектна лексика от Пернишко/Материали по българска диалектология. София, цитирам по памет Образува се от тюрското *иш "вътрешен или; долен" и иранскто *тан "дреха"(*тауна) В руския език "штани" значи същото - панталони, гащи, долно облекло (от кръста надолу), думата определено е тюркска

На това му казвам проява на наглост на пишещия го, който първи започна дискусия за и около демографията на Франция, за да защити вероятно тезата си (?),(тезата трабва да е в кавички според мен) , че България е с по-малки градове, защото Франция е с по-големи..Или, трябва да те попитам: защо започна дискусия и разговор около демографията на Франция? Мога да ти кажа не не интересува демографията на Франция в тази тема, и не виждам никаква връзка с дискусията. Както казах, мисля ти си този отвори темата за демографията на Франция ..Греша ли, че ти дори изтри една своя част от отговор си към мен, в която част развиваше (по не знам каква причина) "Френската демографска Връзка"? Може и да не съм запознат с демографията на Франция, но имам някаква представа за общата европейска такава, (и за българската).Просто се намесих в частта от дискусията за населението на Франция, като изложих доводи и данни (според общите си знания за европейската демография), която дискусия, подчертавам аз не съм я инициирал или започнал физически!

И какво като има инвазии и нашествия на Кумани и Печнеги? Имаш ли данни, че те е довели до намалялване на населението на Балканите?(и ако смяташ че има такова, причинено от тях - обясни ни как тези нашествия са довели да намаляване на населението?) ..Как се е отразило това нашестие на икономическото положение на Балканите - е съвсем друга тема, аз обаче не съм я коментирал изобщо тук, така че моля те бъди по-коректен, и не ми приписвай думи и намерения (Като гледам ти постоянно се забиваш в Оф-топика за парите, и то така че дотука "само си под водата") "Чети, просвешавай се" не е аргумент за дискусията. Аз изобщо пък не ти вярвам (не мисля), че си наясно какво пропонираш и какво пишеш в тази тема, така ще те помоля да цитираш данните за стопанската история на Франция през 13 и 14 век (ако не можеш, или не искаш - то спора и дискусията, още повече приказките "вярвай ми", "аз знам", "ти не знаеш" предлагам да ги оставим настрана) Очевидно е Германия не е на Балканите, така че не знам какво и защо ме питаш? Казваш ми демек, защото мислиш че аз не знам къде са Германците, или какво? Казал съм си мнението за архитектурата на българските градове на теб, в тази тема (и ти се съгласи с това мнение, или го прочете), а ако ще демагостваш сега, питайки ме "да не би Видин или.." - ще ти кажа да си гледаш работата (няма място за сърдене, казвам го на всеки) Данте може и да е повлиян от Китай, или Индия, това какво трябва да докаже за мен или за другите? "Краставици" казваш? Аз само се опитвам да анализирам историята и фактите, ако това ми са "краставиците" (не че знам какво имаш впредвид), то вероятно ще трябва да "си ги купиш" от мен... Фактът, че Франция има достъп до италианските ренесансовите произведения, и автори още от 13 век (според теб), но, аджеба френския Рененесанс започва в 15 век, какво следва да ми докаже? Като това не е "по темата", защо изобщо я захвашащ пак така.. "не по темата"? Я ми кажи, ако обичаш, какво точно съм "хвърлил на въздуха" и "какво е противоречало на историческите факти"? Чакам разумно обяснение /доколкото разбирам намекът ти е (и) към мен/

Айде бе? Щеше "да става дума за това", ако си беше взел калкулатора и си беше направил сметките..При 20 милиона предложено население в 14 век, щеще да излезне че гъстотата на населението на територията на днешна Франция, е горе долу два пъти по-голяма от тази която е предложена за 15 век в съседните и страни (по съвременни територии), и 1,8 пъти от гъстоата на населението, която е предпложена за средата на 14 век за територията на България.. Много важно. Само че не разбрах откъде идват парите според теб? Щото, ако излезне че парите за големите строежи са от по-големия размер на данъците (процент демек, по-голямата данънчна тежест) - то ти сам си вкарваш "автогола".. Ако ще ми отговаряш искам да покажеш извори (повечко) за стопанската история , сравнителни данни за стопанската и финасовата история, и после предлагам ще мислим какво и що да анализираме, става ли? Ами аз ще ти кажа веднага, че ти си в грешка, като надценяваш френското земеделие и френските аграрни методи, щото ако има някой народ който в средновековието използва нещо като по-модерни селскостопански методи, това са средновековните германци, живеещи в териториите с неплодородни и с бедни почви... Тези германци култивират и облагородяват почвите например, като внасят минерали в тях, например глина, и други.. И веднага ще ти кажа че надценяваш архитектурата на франзузите, щото до началото 15 век градовете в цяла Западна Европа, с изключения в Италия, и вероятно, тук таме по "сититата" - демек "най-градските части"/там където са катедралите и дворците/ са: без постилки по улиците без канализация с тесни улички без постилки по улиците къщите в градовете са от дърво и/или глина(кирпич) Ами то май на теб ти се губят часове от университета (щото аз не съм историк, и ми е простено май), щото до третата четвърт на 14 век (говорим за периода до времето на завладяване на Българя от османците) "Ренесанса" е само в Италия.. http://en.wikipedia.org/wiki/French_Renaissance

Ами не е точно така, щото ако излезе че според това което се предлага, средната гъстота на населението във френските земи е била 3 пъти по-висока от тази в съседните и страни, то въпросът няма да опре само до вярата.. (поне при мен е така)

PS http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%A0%D0%90%D0%A1%D0%A2%D0%95%D0%96%D0%AA%D0%A2+%D0%9D%D0%90+%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%95%D0%9B%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95%D0%A2%D0%9E+%D0%92+%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98%D0%AF+%E2%80%93+%D0%9C%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%9E%2C+%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%AF%D0%A9%D0%95%2C+%D0%9F%D0%95%D0%A0%D0%A1%D0%9F%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%98%D0%92%D0%98&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5 Димитър АРКАДИЕВ РАСТЕЖЪТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, ПЕРСПЕКТИВИ "Брой на населението по българските земи в съвременни граници .... 1000 - 1,6 милиона 1300 - 2,0 милиона 1350 - 2,2 милиона 1400 - 1,7 милиона ...."

Как са изчислени тези 20 фенски милиона жители в 14 век, аз не знам. Имам големи съмнения относно достоверността, и чисто научния подход на изследователите (франзузи предполагам), да не кажа че ми изглежда просто като патриотична "партенка", не особено интелигентно представена, като за "народа". С какво Франция е по-различна от останалата част на Европа? Сигурно е че в 14 век френските селяни не изполват изкуствени торове и съвременни методи за обработка на земята, и е сигурно че не са по-плодовити и по-дълголетни от средностатическите европейци и малоазиати? http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Europe_in_1430.PNG -- Ще се опитам по-късно да намеря оригинала на изследването на населението на Русия (населението на руските княжества и държави) в края на 14 век, първата половина на 16 век. Мислих че съм го запазил някъде като линк (може и да съм го запазил), но не го намирам..Цитирал съм го тук-таме по форуми, или части от него(не помня кои), и в този форум (части от него) - само дето не мога да го намеря.. ---- Засега намирам само този обзор (данни) в друга статия: 1480 година Россия (только европейская) - 2,1 милиона Англия (без колоний)(заб: има се предвид и населението в следващите векове, което е дадено в таблицата) - 3,7 милиона Германия - около 9 милиона Италия - 9,2 милиона. Франция (без колоний) - 8,6 милиона ---- Добре, населението на Русия тук е от същия порядък, за които става дума и в онова изследване (+/- няколкостотин хиляди човека), а населението на Англия (или Британия без Ирландия), е от същия порядък (+/-), които аз съм го срещал в английските изследвания.. Приемам в тази връзка че и другите данни са сравнително достоверни и коректни.. Тогава.. Нерде 20 милиона, нерде 7-8 милиона французи в 14 век?

Ами що спориш тогава? Щом не си предпожил (изброил) такива доказателства и агументи, значи няма..Аз също нямах желание да ти привеждам извори за волжските българи, да ги преразказвам и анализирам, ама го направих.. Закиев може да излезе с името си, но аз няма за какво и защо да излизам с името си- защото моите аргументи не се крепят на името и/или тезата ми (аз и няма такава), а на изворови данни, и на езикови такива!

Иначе, от тук може да се изтеглят "кормчиите" (Кормчие книги) http://kopajglubze.ucoz.ru/load/5

да, да, да..ха-ха-ха "бели скити" = "аккипчаци", и "готи" = "гети" Не си в част приятелю,..Вече беше доказано (от Закиев или от Мизиев ли, не знам) че "сака"(декмек скитите) = "саха" (якути демек), и "кумани" = "команчи" (индианци демек).. Всъщност беше доказано "по безспорен начин" че остроготите са "острите готи" (острите българи = готи= гети=скити= "острите якути"), а визиготите са "бесните готи" (бесните българи=бесните готи= гети = бесните якути), с което беше завършена тюрко-тракийската теория за произхода на прабългарите/българите

Намалих добрата оценка, защото тук едва ли повече от 5-10 лингвиста и историка могат да прочетат и разберат какво пише.. Щях да сложа още един плюс, ако беше представил преводи на съвременен български или руски (аз съм търсил доста - но не съм намерил такива)

ПС Човекът което пише следното е историк: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5803 "От времето на Васил Златарски в нашата медиевистика се настани топоса за "народния герой" Ивайло, който доловил народните тежнения и повел селяните на бунт срещу "политическия разврат", който властвал в царския дворец в Търново и срещу грабежите и опустошенията на татарите. Самотен остана гласът на П.Ников, който определи Ивайло като "авантюрист" с "тъмни желания", които далеч надхвърлящи неговите способности. После дойде ерата на вулгарния, примитивен исторически материализъм, когато по каноните на марксизма-ленинизма-сталинизма, въстанието на Ивайло бе определено като "най-висша проява на класовата борба", приписа му се "ярко изразен антифеодален характер" ( Петър Петров) , а в академичната история на България от 70-те и началото на 80-те години с гордост се отбеляза, че това въстание е най-голямото и единственото успешно антифеодалното въстание в историята на Средновековна Европа. За съжаление, марксическата интерпретация на същността на това въстание, на неговите движещи сили и характеристики, на историческите резултати и последици, продължава да битува не само в популярната , но и в строго специализираната научна литература. Марксизмът е изваял непоколебима, силна любов към причинно-следствената връзка поне у две поколения български историци.Поради това и днес без съществени възражения се възприема модела, че въстанието на Ивайло започва тогава, когато положението на българските селяни станало отчайващо лошо в следствие на задълбочаващия се процес на феодализация, засиления болярски произвол, неспособността на царската власт да се справи с татарските нашествия. Точно в този момент на историческата сцена се появил народният герой Ивайло. Така ли е в действителност ? Още Алексис дьо Токвил, когато анализира цялостната обстановка във Франция през втората половина на ХVІІІ век, забелязва, че Великата френска буржоазна революция не започва ,когато икономическата и социално-политическата обстановка е най-неблагоприятна, а когато видимо започва да се подобрява. Това противоречи напълно на марксическия модел. Иван Хаджийски ,който впрочем е умерен марксист, забелязва, че по време на Априлското въстание се надигат най-богатите градчета и села - Копривщица, Панагюрище, Батак, Брацигово и пр..., докато по-бедните остават безучастни. Англо-саксонската школа в областта на личностната и социалната психология изучава чувството за неудовлетвреност, което мотивира отделни личности и социални групи в тяхното поведение. Установява се, че при подобряване на личния и социалния статус у хората се заражда и постепенно се засилва чувство за неудовлетвореност, породено от разминаването между реалността на постигнатото и желанията- или т.нар. депривация . Такова състояние на депривация има у всеки човек,през всичките му възрасти, у всяко общество. Депривацията може да се контролира, манипулира, насочва. Колкото повече се разтваря ножицата на това разминаване, толкова повече расте депривацията и в определен момент тя преминава във фрустрация, т.е. агресия.Тази фрустрация може да бъде насочена срещу обекти, които нямат нищо общо като причина за депривационните настроения у личността или в отделни социални групи. И това се осъществява от политически лидери, учители, месии, пророци, гаулайтери, които притежават манипулативни умения и са маниакално убедени в собственото си призвание и харизма. Точно така например, Хитлер посочва на германския народ евреите като причина за глада, мизерията и безработицата и то в момент, когато световната криза започва да отминава. С това кратко отклонение исках да покажа, че въстанието през 1277 година не е породено от някакви "обективни" обществено-икномически причини, а от гениалните манипулативни способности, които притежавала една единствена злонамерена личност- ИВАЙЛО , който дори и сред свинете, които пасял срещу заплащане, си въобразявал големи работи за себе си и ,че е предопределен да властва." ---- Друго: "Най-многобройна била групата на свободните селяни общинници (смерди). Те били пълноправни членове на пълноправната селска община, притежавали своя собствена земя, добитък, оръдия на труда, дом. Обезземлените селяни и разорилите се занаятчии минавали в категорията на „нищие люде”, те трябвало да работят с/у възнаграждение в именията на аристокрацията и на по-заможните „смерди”, или приемали крепостнически статут." От този откъс излиза, че в средновековието в България имаме такова селско общество, което е съставено най-вече от свободни, и наемници (малоимотни или безимотни), и по-малко клирици и парици..

[2] Из Староосманска анонимна хроника: “Оттогава Мурад се зае от Ески [Баба Ески] да тръгне срещу Одрин. Неговият Лала Шахин беше беглербег [бейлербег]. След това той даде на Лала Шахин войска и го изпрати срещу Одрин. Когато Лала Шахин дойде до Одрин, неверниците на Одрин излязоха срещу него. Това беше жестока битка, много хора бяха избити. Тогава неверниците бяха разбити, избягаха и се върнаха в Одрин. Лала Шахин изпрати на Мурад вест и някои глави. Хаджи Илбек и Евренос дойдоха при Мурад и го заведоха към Одрин. Тогава Тунджа и Марица бяха придошли. Управителят на Одрин през нощта се качил на една ладия, избягал и отишъл в Енос. На сутринта бойците за вярата намериха града празен и населението им предаде незабавно града. Те влязоха в него и така Одрин бе превзет. Това стана в 761 година от хиджра. Мурад възложи на своя Лала Шахин поход срещу Загра [Загора] и Филибе [Пловдив] и го изпрати там. Те нахлуха там и завладяха тези области, а на Евренос бег той даде областта Ипсала. Евренос бег отиде там и също я завладя. След това те – всеки на своето място, където беше – станаха погранични бегове [бейове].” 761 хиджра = 1361/62 BC? http://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_calendar "седемстотин седемдесет и втора година [= 1370/71 г.].." “През седемстотин седемдесет и трета година [= 1371/72 г.].." Не виждам проблем..

Инжде Балабан се казва този началник