nik1

Не е нужно да опонираш яростно всяко мое мнение, започвеаш да си противоречиш и да показваш двойни стандарти , а така няма да стигнем доникъде в дискусията.. Ако това е целта ти - да натрапваш мнението си на всяка цена и дори изполвайки двойни стандарти и противоречия - то виждам че се справяш, но не виждам как ще стигнете до разбиране на причините за конфликтите само като религиозни такива.. Заб: всъщност религията е израз на културните особености, те са в основата и, те я обуславят като някаква (за това накрая): Ето къде е противоречието: твърдиш че всички култури и цивилизации до 16 век са колективистични. Забележка: всъщност първо пропонираш че Хофстеде няма данни, а ако е имал такива, щял да направи анализа си, и поради тази причина не може да се твърди убедително какво и да е (? забележка: Хофстеде не е историк) - но ти убедено твърдиш че всички цивилизации и култури до 16 век (влкл. в 5 и 10 век) са колективистични? Това прилича на двойни стандарти не мислиш ли? .После казваш, че равновластието корелира най-силно с индивидуализма. Е питам аз искаш да внушиш (или поне така излиза от всико потулирано от теб) че древните гърци и древните номадите от Източна Европа, като колективистични са "корелирано" (според корелацията която даваш) и неравновластни? Това не е вярно исторически, и няма да го приема който и да го напише, ако ще и десет титли да има.. Значи номадите и елините дали са били колективистични - аз не мога да знам.. Това е трудно да се представи и и докаже чрез историеския анализ и ретроспекция. Но определено смятам че те са били вътрешно-причинни и равновластни, за което (както казах) имам доказателства и аргументи.. А) Древните елини са били вътрешно причинни: 1. Древните елини са основно търговци, номади и колонизатори, за което се иска вяра в собствените сили, вид вътрешна нагласа и убеденост.(Определено атинската цивилизация не е аграрна, а морска, вижте храмовете на Посейдон) 2. Древните елини не вярват на предначертанията на боговете (т.е. показват силна вяра в собствените си способности, имат нагласа на вътрешна причинност). Когато Персите ги нападат, Елините питат Оракула, как да постъпят. Оракулът им казва да не се опълчват на персите.Те обаче не послушват оракула и взимат събдата си в свои ръдце. 3. Развиват различните науки (хуманитарни , точни) в небивал и недостигнат размер, което развитие на науките е характерно за съвременнмите вътрешно причинни (и/или индивидуалистични) общества, и недостиганто за осталите такива.. Б) Древните елини, в голямата си част са равновластни (да кажем - преди да променят тези си нагласи в мнозинстовото си при някакъв вид ценрализация или аграризиране на хората). Те ползват демокрацията. Номадите: А) Номадите са вътрешно-причинни, с вътрешно причинни нагласи: 1.Те разчитат на собсвените си способности, на собсвените си сили на собствените си умения- и воински такива) - за да добият успех. Издигането в номадското общесиво се извършва само чрез "убийството на неприятели" (написано от Херодот за скити, от Енодии за прабългари). Убийството на повече неприятели носи по-голямо издигане, съответно при скитите и сарматите- тези които не са убили неприятели, не могат да пият от ритуалната чаша, съответно - са засрамени. 2. Ираноезините номади не почитат богове, а само собствените си мечове, на които се "прекланят" (или по скоро почтат военния си бог). Това отново е израз на същите вътрешно-причинни нагласи. Б).Номадите са равновластни и демократични. 1. Това е документирано за славяните, вижте описанията им от Псевдомаврикий и (..забравих му името): техните съвещания, на славяните са като една безкрайна демократична "говорилня". 2. Отнася се за конните номади също (древните ираноезични такива) : епосът на сарматите - в които присъстват "кръглата маса", "ритуалната чаша" и равенството между воините (Заб всички хора са воини, имаме доказана общост на "народ-войска, народ от воини" - и това е доказано несъмнено от данните на антрологията на сарматите, и историята на номадите /Херодот, Ам.Марцелиан,Енодии и т.н) съществува и до днес запазен в Нартския епос (сарматския епос се развива и предава и в Британия от синовете и потомците на тези 5000 язигски воини, които изкарват изкарват своята служба в Британия и се заселват там създавайки семейства, Артуровия епос и саги не е с келски, или с германски корени, а с алано-сармастки такива); също тази тази ритиуална чаша - е описана от Херодот.. Така че смятам има достъчно исторически сведения, за това което пропонирам..

Не съм съгласен с предложението ти. Културните различия смятам са необходима причина за конфликт между цивилизациите, с което отговарям на въпросите 1, 2, и 3. Или обяснявам какво значи това математически: ако намерим случай в които две цивилизации, носители на различни културни измерения , но те не влизат в конфликт при своя взаимен допир, то причината няма да е "необходима". Обратното смятам не е вярно: не всички цивилизации и култури със сходни измерения - влизат в конфликт, в повечето случаи се асимилират безпроблемно една в друга, а общностите имащи сходни културни измерения, но различни външни прови на културата си, и религията си - съшестествуват безконфликтно. За последното ще направя кратка историческа ретроспекция и анализ: Ако те интересува мнението ми: Християни и мюсюлмани в Османската империя като такива - съществуват 4-5 века, така че никоя общост не унищожава другата.. Принципните положения, открити, разбработени и доказани от Хостеде, са приложими за всяко време (затова са принципни), с което отговарям на въпроса с номер 4. Не говоря за колективизъм (и не знам защо си се хванал точно за него?), а за вътрешна причинност, и равновластие. Пиша като историк и антрополог, ако те интересува мнението ми ще аргументирам тези нагласи, или противоположните им, в дадените цивилизации - чрез исторически анализ.

Ако приемем че мнозинството цивилизации исторически са изградени и дефинирани по/на религиозни принципи, фундаменти и съответно различия (изключваме древногръцката, и съвременната европейска, и донякъде номадските(та) цивилизации - аз продължавам да мисля, че номадите създават нещо, което има характерните особености на цивилизация), то сблъсъците/конфликтите/противостоянията могат ли да се разглеждат преди всичко като религиозни? Някой изследовател беше написал че "средновековният сблъсък между исляма и християнството е преди всичко "борба за "души" (и власт над тези "души")" --- Допускам че сблъсъците се появявят не само по "разделителната линия" на религията, а също - и по "разделителната "линия (линиии, "изобари") на Хофстеде"..Под "Линия на Хофсдете" - имам в предвид граница на разделение между равновластните и вътрешнопричинни общества и различните от тях (в крайния случаи - противоположите им). Примери за такива сблъсъци според са: "Европейски Изток" и (включващ православна Русия) vs "Запад" (и обратно); "Европейски Юг" ("католически", или православен "Юг") vs "протестантски "Север" (и обратно) конфликтите тук смятам са многобройни, и дори смятам че са "изнесени" в Новия Свят "Персия и Близкия изток"* vs "Елада и елиноезичните градове и държавици" (и обратно - походът на Александър Македонски и износът на "елинизъм" към изтока).. "Персия и Близкия изток"* vs "номадите от източна Европа"..(и обратно- завладяването на Персия и Индия от тези същите номади; походът на Дарий срещу скитите според Херодот е отговор на някокашното завлдяване на Индия и Персия от същите тези номади) *При походите на Дарий и Ксеркс - във персийските войски има подразделения от целия познат изток, включително "либийци" (североафриканци), етиопи, и дори индуси

http://vbox7.com/play:d126d685 http://vbox7.com/play:52c8e2bf

Ако бяхме приели християнството от Рим, щяхме да станем част от католическата цивилизация... Най-вероятно нямаше да преживем и толкова дълго османско господство.. (Доколкото османците биха ни покорили, или удържали господството си, при нарасващата сила -икономическа, политическа и военна, на католическата суперимперия в Средна Европа, съседна на Балканските страни) ..В този случай, най-вероятно, процесът на националното ни възраждане щеще да бъде стратирал още в средата или края на 17 век..Поради две главни причини смятам- едната от тях е, че нямаше да сме зависими от гръцкото владичество на патриаршията, а другата може би по-важна от първата, е че западът и западното влияние щяха да успеят да възпитат и създадат необходимата българската интелигенция (Вижте Петър Бакшев).. Възможно беше и късната ни история (тази от двадесети век) да се развие по друг начин, по благоприятен за България, и за нас българите: например така че основния ни враг Сърбия, да не би присъствал като силна държава в съвремения югоизточноевропейски свят : разделена или пристисната между католически страни , или пък самата тя Сърбия - също католическа страна, ориентирана към западните ценности, а не към източните и цезаропапистките политически и идеологически практики..

Драги съфорумнико, имате трудности с разбирането на смисъла и същината на текстовете, които Ви се дават от мен за ги да четете, и които четете, и/или просто демагогствате, така че ако ми трябват консултации, Вие ще бъдете игнориран в случая, за сметка на Левитская: 1.Изразът "visem kun - "третия ден" значи точно "третия ден" според Левитская. Цитат: "В чувашкия език изследователите отдавна са отбелязали числителни (завършващи) на -m, /10;6;73/(заб. това са цитати, препратки към изследователите забелязали наличието на числителни, завършващи на -m) "visem cun" - третия ден,"visem sol" (в третата година), "vismine" - "в други ден" (заб. синоним на "на третия ден", "tualmine"на четвъртия ден , "pilekmine" (на петия ден напред),"olimine" (на шестия ден от този ден /нататък/), "sicmine" (на седмия ден) Продължение на цитата: В българските епитафски паметници намираме .... трети,...четвърти,..пети, ..десети.Вижда се че същото образуване представят (имат) и чувашките думи "ulem" (отпред, после), "vetam" (среден по размери),"puslam" (начало, начален), "perrem-perrem, ikkem-ikkem" (сметалка) 2. Според Левитская афиксът -m (цитиран по-горе) в чувашките поредни числителни (тези които е представила като такива) е "афикс за събирателно-разделителни "групови" числителни." Извод: значи в чувашкия език има, или е имало, такъв афикс, при чието изполване образуват форми като тези на волжскобългарските числителни "трети", "четвърти", "пети" и "десети" И 3-то. Съвременните (еволюирали, претърпели генезис) суфикси "мьош", според Левисткая, се състоят от два елемента : първия елемент е афикса (-m)(което само по себе си отново значи, че този афикс съществува), в съчетание с елемента "ьош" , който е "разделителен афикс, генетически тъждествен на общотюрския афикс за принадлежност в трето лице"

Не знам, честно казано защо пак си "биеш шамари"?: Цитат/превод (от посочената страница): "В чувашкия език изследователите отдавна са отбелязали числителни (завършващи) на -m, visem cun - третия ден, и т.н. " .. .. "Генезиса на чувашкия афикс на поредните числителни ще се изясни, ако проанализираме чувашкото "ulem" (пред/отпред, също след), и неговите производни." .. .. "По този начин, в този смисъл (таким образом), съвременният афикс на чувашките поредни числителни -mes, се състои от.." Какъв е генезиса и каква е същността на този афикс, става съвсем ясно мисля от монографията (само трябва да се чете и мисли)..

Значението и произхода на суфикса "-м" в чувашките поредни числителни е изследван, не само от Ашмарин, но и от покойната Лия Левитстская: страница 25 и 26 на ПДФ файла: http://www.altaica.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/levitskaya_chuv.pdf

Това е казаното (обясненията) от самия Радославов..

"Урокът" е само един, и той е: "Давайте доказателства!", защото тук не е селския мегдан, не е ли така?..

Балканските народи мисля, не могат да бъдат разграничавани по нагласи към чуждите, така че не може да има по-толеранти или по-нетолератни народи, както на нас ни се иска да бъде, а ние да "сме от добрата страна" (вижте и измеренията по Хофстеде на колективизъм и неравновластност при балканските народи). Има обаче специфични неща които оказват влияние на това какви ги вършат тези народи: Примерът с така наречената толератност (по-голяма толератност) на българите по време на Балканската война, не произлиза от нищо друго, освен от изричната заповед да се третират завоюваните народи и хора като поданници на царството- поради виждането на Фердинанд (и българските политици), че ще управялват мултиетническо и мултикултурно царство, каквато всъщност е България още през 1912 година... Гърци и сърби обаче явно нямат такива виждания и нагласи, и затова правят масови чистки на другите националности (народности).. Турците - до разгрома им в Балканската война, имат някакви съвсем рудиментални национални идеи, и не знаят смисъла на думата "геноцид" (въпреки че правят кланета тук и там). (Вижте например Македония - няма геноцид на българи от турците, въпреки че българските паравоенни от ВМРО са създали "държава в държавата"). Поражението на турците в Балканската война и почти милион изгонени и бежанци мюсюлмани от Балканите, коренно променят политиката и нагласите на турците в следващите няколко години..

Една забележка за доксатското клане: Доксатското клане е извършено от местните турци (според Карнегиевата комисия), със знанието на командващият българското подразделение. Всъщност българската армия обезоръжава гърците от селото след като го превзема, и въоръжава турците, които изтрепват 650 човека.. Поручик Милев приписва това клане на местните турци и заявява, че двама от тях били екзекутирани заради престъпленията им. Според него убитите от неговите войници жители били въстаници. Не можем да си обясним това несъответствие. Ясно е обаче, че систематичното избиване е извършено от местните турци, оставени да се разпореждат на това място цели два дни. Те ограбвали, опожарявали и избивали, като не пожалили дори жените, потърсили убежище в къщите на приятелски настроени турски семейства. До този момент съществува много малка разлика между описанието на тези събития, дадено от капитан Кардейл, което се 78 основава на местни гръцки източници и показанията на нашите български свидетели. Това, което сами чухме в селото няколко седмици по-късно, съвпада с това, което ни съобщи капитан Кардейл. След ожесточено сражение българските войски започнали да избиват хора от мирното население. „По-голямата част от избиванията - както казва капитан Кардейл, - бяха извършени от турците." Без да го приема за пълна истина, той цитира изказване на част от останалите живи жители, че турците действали по „нареждането" и „подстрекаването" на българските офицери. Установяваме, че той не е получил никакво убедително доказателство за това твърдение, нито пък се е срещнал с човек, който лично да е чул или да е виждал български офицери да дават нареждане за убийства. Ето защо това обвинение може да се отхвърли като неоснователно. Но въпреки това част от отговорността за тези избивания пада върху българските офицери. Те са въоръжили турците и са ги оставили да контролират селището. Трябвало е да знаят какво ще последва. Използването на турски башибозуци като съюзници срещу беззащитни християнски селяни представлява престъпление, за което в някои случаи носят вина и гърци, и сърби, и българи. Никой офицер в балканска страна не може да предприеме такава стъпка, без да предвиди последствията. Справедливо е да се отбележи, че българите са попаднали в трудно положение. Те не са имали възможност да окупират Доксат с постоянен гарнизон, Тъй като били застрашени от гръцки колони, приближаващи от няколко посоки. А да се оставят турците невъоръжени, е равностойно те да бъдат изложени на гръцки издевателства. От друга страна, да се въоръжат турците, означава да се осъдят гръцките жители на избиване. В случая е извършена една заслужаваща порицание грешка при условия, които дават възможност само на един избор между две злини. Като подчертаваме тежката отговорност, която пада върху българските офицери за тази катастрофа, ни най-малко не се колебаем да заключим, че клането в Доксат представлява турска, а не българска жестокост. Чудно е присъствието на помашко пехотно подразделение в състава на българската армия (това е според доклада на Карнегиевата комисия), защото по принцип мюсюлмани в българската армия през Балканската война няма - вижте стенограмите от Народното Събрание от 1913 година; Има едно куриозно запитване от народни предствители: "защо циганите, посочили "циганска вяра" като вероизповедание се изключват от мобилизация, след като между тях има и християни?" ---- Смомням си и за едно погромено село от чети на ВМРО (Яворов също е участвал в погрома мисля) в Гоце Делчевско, където са живяли гърци-помаци. **Помаците помагат в потушаването на Илинденското Въстание

Възможно е и да ставало дума за Североизточна Италия - евентуално там биха могли да се намерят следи от "илирийския" език (В Monte Gargano, Apulia е имало "илирийски" колеж),т.н. "илирийски" език е някакъв хърватски.. http://books.google.bg/books?id=p3oGybOY1w4C&pg=PA416&lpg=PA416&dq=Churche+slavonic+in+Italian+Churches+17+century&source=bl&ots=d9-YsUaSKB&sig=fXF3rvsr7pLFAJ0uinM3QMzWJe8&hl=bg&ei=4oYgTNu_AYqVOPayhWQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=9&ved=0CEMQ6AEwCA#v=onepage&q&f=false --- От друга страна: http://www.catholic-church.org/kuwait/east_west_rites.htm 2. BYZANTINE .. The Romanians and Hungarians do not use Slavonic, however, but their own languages, and those of Italy and Sicily use Greek rather than Slavonic, Italian or Latin. The use of English is widespread in the United States in all usages of the Byzantine Rite. Тук не е използвано "instead" ("вместо"), или само "those of Italy and Sicily use Greek", а "those ...use Greek, rather than" ("по-често отколкото" -t.e "с предимство, с предпочитание"), което според мен предпоставя допускане че такива езици също са се използвали..

Зор няма, каскадейро. Българската архиепископия е подчинена на Вселенската патриаршия..

Тогава приемаме че или аз съм сънувал, или че въпросният господин си е измислял? -- В статията по-горе пише че "В началото на 16 век архиепископията достига своя връх подчинявайки Софийската, Видинската, Влашката и Молдавската епархии, част от бившата Печка патриаршия (вкюлчително и самия Печ), и дори православните области в Италия (Апулия, Калабрия и Сицилия), Венеция и Далмация"

Аварите жуан-жуан, чийто наследници са европейските авари, според Хелимски са ТМ-езични. Ясно е мисля, че тук се има в предвид, че монголската и тюрската форми (на въпросната дума) са деривати на (произлизат от) ТМ форма.

В предаването се акцентираше на старобългарския език (старочерковния език). Човекът с уважение разказваше как, като дете е слушал този език в селските черквици. Аз тогава още нямах афинитет (като хоби) към историята и не проучих въпроса. Този въпрос ме терзае доста дълго време, защото не мога да възстановя или открия нещо по въпроса (но не съм и отделял повече от 30-40 минути да търся), и съответно нямам никава идея (и аз като д-р Хаус обичам загадките и отговорите по тях).

Браво. --- Историята с раждането на Христос от Девица е мотив със зороастрийски корен: Анахита, майката на Ахура-Мазда е девица..

Някой има ли информация кога за първи път (и къде все още)и къде, в Италия са водени служби на старобългарски (в православните черквици из Сицилия и Южна Италия)? Слушал съм Южна Италия е била част от диоцеза на Охриската архиепископия; По БНТ преди пет или повече години един 40 годишен италианец разказваше, че в родното му село, в детството му- службата се в черквицата (и в някои други в околността) е изпълнявала на български (вероятно чреквицата е била православна). Това ми направи впечатление.. Питам тук , макар че въпросът е исторически, но ме съмнява че в историческия подфорум мога да получа информация.. Сам не могах да намеря информация по този въпрос.. The Bulgarians conquered the city in 867. The name Ohrid first appeared in 879. Between 990 and 1015, Ohrid was the capital and stronghold of the Bulgarian Empire[6]. From 990 to 1018 Ohrid was also the seat of the Bulgarian Patriarchate. After the Byzantine conquest of the city in 1018, the Bulgarian Patriarchate was downgraded to an Archbishopric and placed under the authority of the Ecumenical Patriarch of Constantinople. The higher clergy after 1018 was almost invariably Greek, including during the period of Ottoman domination, until the abolition of the archbishopric in 1767. At the beginning of the 16th century the archbishopric reached its peak subordinating the Sofia, Vidin, Vlach and Moldavian eparchies, part of the former Peć Patriarchate (including Peć itself), and even the Orthodox districts of Italy (Apulia, Calabria and Sicily), Venice and Dalmatia.

http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%B4+%D0%A2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B1%D0%B8.+%D0%9F%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%98%D0%96%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95+%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%98&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5 http://lib.ru/HISTORY/TOYNBEE/history.txt Заключенный на этих условиях мир сохранялся 42 года, однако фактически это была передышка. Компромисс лишь высвечивал несовместимость церковного подчинения и политической независимости, что неустанно подчеркивал Симеон. К 927 г. стало уже невозможно игнорировать эту проблему. Два ведущих государства православно-христианского мира обрекли себя на борьбу до победного конца. На первый взгляд может показаться, что все зло коренилось в самой личности Симеона. Но главная причина катастрофы крылась в неизбежности подчинения церкви государству в Восточной Римской империи. Именно это обстоятельство заставило Симеона стать на неверный путь, а возвращение с полпути оказалось невозможным. В обществе никогда нет места более чем для одного универсального государства. Первый раунд борьбы закончился в 972 г. поражением болгар и аннексией Восточной Болгарии. Однако уже через четыре года остатки болгарского государства объединились под началом новой династии, и следующие полвека православное общество содрогалось в конвульсиях войн. Решающий удар был нанесен в 1018 г. византийским императором Василием II. Война, длившаяся более ста лет, закончилась объединением всего православного мира (к тому времени крещеная Русь также молчаливо признала единоначалие византийской власти, предполагавшееся самим актом крещения) [+34]. Однако жертвой затянувшегося конфликта оказалось не болгарское государство, которое в конце концов просто включили в состав Восточной Римской империи. Настоящей жертвой стала победившая империя. Расплату за победу пришла в 1071 г., когда Малую Азию заняли тюрки-сельджуки. И если Болгария после серии неудачных попыток все же получила свободу в 1185-1187 гг. [+35], то Восточная Римская империя так и не сумела оправиться от сверхъестественного перенапряжения изматывающих войн, приведших страну к хаосу. Византия вышла из них тяжелобольным обществом. Во-первых, ее поразил глубочайший аграрный кризис; во-вторых, жизненные силы подтачивал рост милитаризма. Крестьянство Малой Азии, платившее налоги и поставлявшее воинов, разорялось. Когда центральную часть Малой Азии заняли тюрки-сельджуки, крестьяне приветствовали завоевателей и широко принимали мусульманство. Они восприняли это как освобождение от грабителей-землевладельцев и сборщиков налогов. Массовое культурное и религиозное отступничество крестьян говорит о том, что задолго до того, как на исторической сцене появились тюрки, крестьянство Византии уже было полностью отчуждено не только от политического режима, но и от православно-христианской цивилизации в целом. Если восточноримский аграрный кризис привел к столь катастрофической развязке, сама катастрофа еще более углублялась растущим милитаризмом. Даже не дожидаясь окончательной победы над Болгарией, византийское правительство столь радикально переменило свою политику, что стало само развязывать войны против мусульман. С 926 г., когда Византия впервые послала экспедиционные войска на Евфрат, агрессия не прекращалась в течение 125 лет [+36], что, конечно, усугубляло внутренние проблемы, и без того обостренные войнами с Болгарией. Выбрав политику завоеваний, пожертвовав стабильностью и безопасностью страны, византийское правительство продемонстрировало, что оно утратило дух умеренности и сдержанности. Это, однако, не было ни игрой случай, ни коварным ударом судьбы, ни "завистью богов". Первоначальный восточноримский этос в корне переменился. И перемена эта произошла благодаря внутреннему импульсу, а не внешнему воздействию. Поскольку призрак Римской империи мог поселиться только в одном доме, борьба между Константинополем и его болгарским двойником неизбежно должна была закончиться обращением Болгарии в православие. В братоубийственной войне между идолизированными призраками и потерпела свое поражение православная цивилизация.

"Балабан" е име на християнин ("Балабанла" е на турски)..Думата е турзцизъм. Името се превежда като "Големия", "Грамадния". Най-вероятно няма връзка с куманите и печенегите- езикът им е изчезнал отдавна; Езикът на печенегите на север от Дунава може да не е бил огузки, а кипчашки (кумански)- Вероятно под влияние на кипчашкия суперстат в Източна Европа езикът им се е кипчакизирал.Ана Комнина и Махмуд Кагшари пишат че печенежкия език е "еднакъв" (Ана Комнина) или близък (Махмуд Кашгари) до куманския. Имаме българската фамилия "Балабанов"/"Балабан" ("Балабан" при бесарабските българи) Вижте и името "Узун", съвр. бълг. ("Дългия") "Узунов/"Узун" ( "Узун" при бесарабските българи)" ----- "Петре Базиргян" = Петре(Петър) Евреина ("базиргян"- преносно "евреин") или Петре (Петър) Търговеца (персийско-турски) Брайко Рум = Брайко Гърка ----- Кунчо,Куньо, Куна, Кунка, Кунев (Кунески мак.), Кунчев = Куман, Кумана, Куманов, Команенчи Кун (Куни)- унгарско име на Куманите Кумани - гръцко име на Куманите

бял/бел < *bhleg ?!?, или бел/бял < "бэли"(ТМ) - избелвам, побледнявам,?! В славянските езици имаме дума "блед" < *bhleg, сродна с lat, neoroman "blanco" (с произход от немската дума, която произхожда от ПИЕ) "*blank, from Proto-Germanic *blangkaz (“‘white, bright, blinding’”) from Proto-Indo-European *bhleg- (“‘to shine’”). Compare Old High German blanch (“‘shining, bright, white’”) (German blank), Old English blanc (“‘white, grey’”), blanca (“‘white steed’”), Dutch blank." Тогава "БЯЛ" от къде ли идва, щом като "БЛЕД" е родственото с "blanco"? "Хем-така, хем-иначе" май не става.. бел/бял < "бэленкэ", "бэли", "бэлки" (ТМ) - бледолик, избелвам, побледнявам, белвам (побеля), също блед, светъл стр.64 http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

http://helimski.com/1.18.doc Хоругвь, horågy Детальное исследование по поводу происхождения ст.­слав. horågy (horågóv­) ‘σκη̃πτρον’ (Супр., см. СтСлСл 763), рус. хоругвь ‘церковное знамя’ (известно большин¬ству старолитературных и ряду современных славянских языков в значениях ‘хоругвь, знамя, флаг, стяг; [реже или эпизодически] скипетр, жезл; знак; флюгер; парус; воинский отряд; племя, колено’, см. ЭССЯ 8: 81­82) принадлежит К. Г. Менгесу (1979: 157­166), который придавал ему значение решающего аргумента в подтверж¬дение своей теории монгольского происхождения европейских аваров. Источни¬ком слова, согласно Менгесу (развившему идею П. М. Мелиоранского), послужило монг. oroŋγa < *horoŋγa ‘знамя’ (откуда и др.­тюрк. oruŋu id., oruŋguluγ ‘несущий, имеющий знамя’), а фиксация славянского слова задолго до монгольской эпохи оставляет един¬ствен¬ную возможность объяснения – заимствование из (монгольского) языка аваров. При этом само монг. oroŋγa, в котором предполагаемое *h- (> слав. h­) не засвидетель¬ствовано, объясняется как однокоренное с письм.­монг. orči- (ср.­монг. horči-) ‘поворачиваться кругом’, orija- ‘завертывать, мотать; вертеться’ и т.д. („табуистическое описание знамeни по его свойству извиваться, струиться, крутиться на ветру“). Представляется, что источник славянского слова действительно аварский, но не монгольский, а тунгусо­маньчжурский (раннеманьжурский); к нему же (точнее, к его жуань­жуаньскому корреляту) восходят, несомненно, монгольская и тюркская формы. Ср. маньчж. χoroŋgo ~ χoroŋgu ‘сильный, могущественный, величественный, воин¬ствен¬ный, храбрый; ядовитый’, χoroŋgo toose ‘большая, страшная власть’ (toose ‘вес, тяжесть, власть, cила, полномочия’), χoroŋge ase название одной из пограничных областей (ase ‘граница, застава’), дериват с высокопродуктивным адъективным суф¬фик¬сом ­ŋgV от χoron ‘сила, величие, могущество, воинственность, храбрость; титул; яд’ (ТМС I: 416, Аврорин 2000: 119­121). Помимо этого, хорошо засвидетельствовано специ¬аль¬ное употребление χoroŋgo в словосочетаниях, обозначающих жезл и знамя как символы власти: χ. čečikeŋge muqšan ‘rotlackierter, an beiden Enden vergoldeter Stab des Eskortes; a pole with an image of the χ. čečike attached to the end’, χ. gurguŋge kiru ‘Banner der Eskorte, auf dem Tuche in der Seidenstickerei das Fabeltier P’i-sieh; a banner of the imperial escort with the image of the χ. gurgu embroidered on it’ (Hauer 1952: 458, Norman 1978: 136; транскрипция модифицирована) при čečike ‘птичка’, muqšan ‘палка, дубина’, gurgu ‘зверь’, kiru ‘знамя’. Лишь незначительно выходя за рамки использованных сло¬ва¬рей (с заметной в них тенденцией к замене точных переводов на энциклопеди¬ческие толкования), можно признать, что слово χoroŋgo ~ χoroŋgu фактически упо¬треб¬ля¬ется в значении ‘символизирующий власть, служащий знаком отличия, insignis’, откуда всего один шаг до обособления/субстантивации в значении ‘символ власти, знак отличия, insigne’ (в первую очередь – воинский значок, знамя, скипетр). Следует отметить, что значения χoroŋgo ~ χoroŋgu ‘ядовитый’ и χoron ‘яд’ пред¬ставляют собой продукт лексикографической контаминации (в ТМС, как и в других маньчжурских словарях). В данном случае речь идет не о специфическом „значении“, а о заимствовании из монг. qoor(a) ‘яд; вред’, случайно совпавшим с исконным словом (см. Doerfer 1985: 81 и Rozycki 1994: 109 без смешения этих двух основ). Принятие жуань­жуаньского и аварского источника рассматриваемых славян¬ских и алтайских слов снимает целый ряд вопросов, порождаемых монгольской версией Менгеса, как фонетических (славянская ū­основа при -a в монгольском), так и семантических (хоругвь в значительно меньшей степени, нежели другие виды знамен, обладает свойством извиваться, струиться и крутиться на ветру; тем более лишен такого свойства скипетр). Существенным аспектом данной этимологии оказывается констатация тунгусо­маньчжурского происхождения одного из элементов монгольской и тюркской культурной лексики. Как уже упоминалось, многие алтаисты склонны считаться только с противоположно направленным потоком заимствований. В действительности же χoroŋgo / oroŋγа / oruŋu принадлежит к той же серии жуань­жуаньских слов, получив¬ших распространение в монгольских и/или тюркских языках, что и титулы qaγan, qatun, elteber / ilteber, irkin, tudun (а этот факт признан достаточно широко, ср. Ligeti 1986, Кычанов 1997: 75­78 и др.), а словообразовательная структура χoroŋgo однозначно указывает на раннеманьжурский источник.

Това са нелепи фантазии, грубо неотговарящи на болшинството антропологични, археологичи и лингвистични изследвания за за региона, и за пратюрската езикова и антропологична общност.. Т.е - нито прабългарите са населвали Минусинск когато и да е, нито пък те - като пратюрки са били европеиди, нито пък туранидите/аралидите произхождат от региона на Минусинкс. Ще допълня източниците си със следния: http://www.kroraina.com/casia/jablonskij.html

В този смисъл, самата идея да се търсят "манджуризми и монголизми" в езика на славяните от 5 век е абсурдна. Търсим манждуризми или монголизми, които присъстват във всички, или почти всички писмени славянски езици - думи които имат своя прамонголски или пратунгусомандурски произход, като (повтарям се) "Хоругва" < "оронго" (ТМ или Ст.Монг)- вижте Хелимски; "Бивак" < "Бивук" (ТМ); "Белег"/"бѣлѣгъ" < "билег" (ТМ), с корен в ТМ спомагателния глагол и/или само глагол "би" (в ТМ - със значние съществувам, живея, преживявам, явявам се някакъв, намирам се някъде, съдържам в себе си; вижте също ТМ "бивет" (бивам -бълг.)..Най-вероятно този глагол/корен е зает и при германците ("to be"), български "бъда", "бивам". Интересно е дали самите прабългари са били ТМ-езични, и дали думата в руския език не е със стробългарски произход.. стр.20,21 от ПДФ-файла: http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf "хапя" (хапче)/"happen" (поглъщам жадно, разкъсвам)< "хап-хап-хап" (ТМ), същото значение; думата може и да е с тюркски произход стр 21 http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf "Жупан" (вижте Хелимски) Този списък вероятно не изчерпва ТМ-измите, (аваризми, прабългаризми) в славянския език.. Както смята покойния Хелимский : ТМ проблем не е изчерпан с първите негови разработки