ISTORIK

Курсовете за придобиване на част от професията "икономист" са различни от онези, които се учат чрез последничеството на бюрото по труда - за част от професията "сътрудник в малък и среден бизнес", ако правилно съм разбрал. Да, в София наистина има най-много платежоспособни потребители. Доколкото в медиите се разпространяват всякакви слухове по темата, дочувам (споделено по БТВ), че най-много проекти имало в сферите услуги, търговия, нови медии (любопитно - какви по-точно?). Някои определения поставят акцента в определението на предприемачеството върху елемента иновативност. Тя може да включва: - Нови продукти - Нови производствени методи - Нови пазари - Нови форми на организация Да, теорията не е много трудна за усвояване. Претворяването й в практиката е по-трудно. Между другото, снощи попаднах на нещо прелюбопитно - някакви ученически олимпиади за съставяне на бизнес план за учебно-тренировъчна (въображаема) фирма. Ето двете методики на оценяване на бизнес плановете: Вариант 1: - Основни елементи и структура, обем, яснота, прегледност, грамотност - до 10 т. - Резюме - до 5 т. - Оценка на пазара и възможности за реализация - до 15 т. - Финансов план - до 15 т. - Ползи от реализирането на проекта - до 10 т. - Формулирани решения за управление на риска - до 5 т. - Максимален брой точки - 60. Вариант 2: - Обосновка на избора на бизнес идеята до 10 т. - Иновативност на бизнес идеята - до 20 т. - Реалистичност на финансовия план (вкл. - на стартовите разходи) - до 5 т. - Дефиниране на целевите групи - до 10 т. - Очаквани ползи от реализирането на проекта - до 10 т. - Прегледност, яснота и грамотност на изложението - до 5 т. - Максимален брой точки - 60.

От прекалено заигравае със словореда. Някои пишман журналисти си го позволяват, за да може заглавията на статиите им да привлекат читателите.

Изводът е, че ако някой говори и пише неграмотно, явно е... неграмотен (частично или тотално). Премъдростта, скрита в последните две изречения не я разбрах. Погрешната употреба е ненужна, тя трябва да се избягва. Кой въпрос да ми се върти в главата?

Честит рожден ден! Здраве и късмет!

Aми старая се да пиша верни неща. :-) Прелюбопитен съм за какви курсове става дума. Колкото до маркетинговите стратегии, те са много и просто трябва да си изберете някоя, в зависимост от избрания бизнес. Пазарната ниша може да е както съвсем празна (да наложите нещо съвсем ново и революционно), така - и препълнена (да предложите нещо, което вече го има, но - на по-изгодна цена, с по-високо качество, с по-висока безопасност, в по-добра опаковка, с повече или с по-добри съставки, с по-голям или с по-малък размер от този на конкуренцията, с различна форма и така нататък). А в кое селище смятате да развиете бизнеса си (какъвто и да е той)?

1. Който не уважава учителя си, не уважава себе си. 2. Грешките би трябвало да дразнят ушите, а не - правоговорът. 3. Всеки нормален човек трябва да си купи правописен и правоговорен речник. И да не плещи (съответно да не пише) каквото и както му падне. 4. "Границите на оя език са и граници на моя свят."

Трите въпроса, на които трябва да си отговорите, са: - Какво? - Как? - За кого? Тоест: - Какво ще произвеждате, какво ще продаате или каква услуга ще предлагате? - Как ще бъде организирана дейността ви? - Кои ще бъдат вашите клиенти? Какъв ще бъде демографският им профил? - Къде ще бъде разположен вашият производствен цех, вашият магазин (аптека, бар, кафене, ресторант...), къде ще бъде разположен вашият офис? - Колко и кои са вашите конкуренти? На тези (и на още много) питания ще тряба да си отговорите. Имайте предвид, че ще трябва да имате готова регистрирана фирма (за регистрация на юридическо лице - ЕТ, ЕООД, ЕАД, ООД, АД, СД, КД - са ви необходими около 200-500 лв), с която да кандидатствате за финансирането. Понеже нито лев от 20-те хиляди не е предвиден за регистрацията на фирмата, май... Мисля, че ако си извадите електронен подпис - като на физическо лице - създаването на фирмата ще ви излезе по-евтино. После и за юридическото лице (фирмата) пак ще ви трябва електронен подпис, различен от този за физ. лице. Ще трябва да са ви платени всички дължими данъци, осигуровки, такси и глоби, които дължите на държавата. От друга страна, финансирането НЕ е 20 000 лв на всеки, а - ДО 20 000 лв. на предприемач. Ако нямате икономическо образование, ще трябва да изкарате обучение за част от професия (служител в малък и среден бизнес / бизнес услуги) - за 300 часа, вместо - за 600, 660 или 900. Ако имате икономическо образование, ще трябва да минете няколко часа (5-6 часа) някакви консултации относно кандидатстването и бизнес плана. Първият транш е 20% (максимално 4 000 лв). Следват още траншове - до достигане на 80% от одобрената сума (може и да не е всичките 20 000, а - значително по-малко!). Накрая се дават последните 20%. През първите 3 месеца заплатите и осигуровките на служителите и работниците са осигурени от програмата. После... вече - не. За устойчиво развитие на фирмата може да се говори, ако тя продължи да плаща заплати и осигуровки поне 12 месеца след последния транш (до 100% от одобрената сума). Добре е възвръщаемостта на вложените средства да бъде постигната до 3 г. (изискване, заложено в държавите от ЕС). Такива неща...

Абсолютно!

Всеки език се развива по свои собствени правила Езиците се развиват според собствените си специфични закони, а не - по универсални правила, продиктувани от устройството на човешкия мозък. До този извод достигнали психологът Ръсел Грей от Университета в Оукланд, Нова Зеландия и негови колеги, след като анализирали историческата граматика на над 2000 езика. Учените изследвали основно разположението на глаголите и съществителните имена в структурата на изреченията. Не била открита никаква устойчива (еднаква за всички) подредба. В света се наброяват около 7 000 езика. (Трудно е да се даде точна цифра за броя на езиците, които съществуват в света. Разликата между език и негов диалект не винаги е ясна. Тя няма нищо общо със сходството на лексиката, граматиката, произношението. Понякога правенето на разграничения, се основава само на географски, политически или религиозни фактори. Поради тези затруднения, се смята най-общо, че броят на езиците в света варира между 3000 и 8000. Сочат се различни цифри: 6500, 6809, 6900, 6909.) Разнообразието на техните структурни организации поразява. Финският език (или суоми) се слави с дългите си сложносъставни думи, а думите в китайския мандарин са кратки, прости и неизменяеми. В едни езици сказуемото се намира в началото на изречението, в други – в средата му, а в трети – в края. Въпреки това, открай време редица лингвисти предполагат, че зад всичко това стои някаква универсална логика – общи за цялото човечество когнитивни фактори, заложени в граматиката. Може да се каже, че това е „Светия граал” за лингвистиката, чието откриване, за съжаление, явно ще има същия успех като това на истинския. Автори на най-известните теории за универсалната логика, закодирана в човешкия език, са американските лингвисти Ноам Чомски и Джоузеф Грийнберг. Чомски се опитва да обясни потресаващата скорост, с която децата усвояват сложните и трудно усвояеми граматични правила, предполагайки, че всички ние се раждаме с наследствена способност за изучаване на своя роден език (свързана вероятно с мозъчните центрове, свързани езика), тъй като той (езикът) се явява отражение на фундаменталните закони на мисленето, обусловени от самата структура на мозъка. След като законите на мисленето са универсални, то значи съществуват и универсални закони на езика. Според Чомски езикът се развива съобразно измененията на общата култура и съответно - на мисленето. Според този учен една промяна в езика води до промени в няколко негови черти, които са взаимно свързани. А някаква коренна промяна на даден език би могла да настъпи, когато параметрите на граматическите правила на този език бъдат нулирани от неговите носители поради причини от културен характер (неразбиране на дадено правило, нежелание за съобразяване с дадено правило, нежелание даденоправило да бъде научено и отхвърляне на дадено правило). Книжовният език е резултат от споразумение между езиковедите и от споразумение между носителите на езика, за които той е създаден. Нулирането (премахването) на книжовния език води до нулиране и на цялата култура на неговите носители. Няма книжовен език – няма култура на този език. Грийнберг от своя страна идентифицира общите черти в различни езици, които са свързани най-общо казано с подредбата на думите в изречението. Например, той забелязал, че в повечето езици условието предшества резултата: „Ако е прав, той ще стане прочут.”, „Който учи, той ще сполучи.”. Грийнберг предполагал, че подобни универсалии отразяват фундаменталните лингвистични правила, които е възможно да произтичат от основополагащи принципи на човешкото мислене и на човешкото позание. За да провери валидността на тези теории, екипът на Ръсел Грей провел филогенетичен анализ, чиито методи били взаимствани от еволюционната биология. Били анализирани няколко езикови семейства - индоевропейското, австронезийското, банту и юта-ацтекското. Тези езикови семейства включват над 2000 езика. Не били открити доказателства в полза нито на едната, нито на другата теория: не били отбелязани такива черти, които да се променят едновременно, нито такива, които биха могли да се считат за общи за мнозинството езици. Всяко езиково семейство се развивало по собствени правила и не съществуват причини да се предполага, че те се подчиняват на универсални когнитивни (тоест – познавателни) фактори. Нещо повече, изследователите успели да докажат, че сходни черти в различните езикови семейства са възникнали независимо едни от други и аналогията между тези сходни черти трябва да се смята за случайна. Авторите заключават: „Ние не оспорваме наличието на връзка между универсалните закони на човешкото общуване и езика: например, способността на човека да разбира, а също така – и да налага ограничения на размера на думата или на изречението. Разбира се, езикови универсалии съществуват, но те са достатъчно прости - подобно на основите на музиката и на други аспекти на културата. Лингвистиката би могла да се възползва от правилото на дарвинизма: универсалните механизми за адаптация не ни казват практически нищо за това, как ще се прояви една или друга езикова черта”. Мартин Хаспелмат , лингвст в Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, е съгласен със заключенията на Грей, но казва, че "За специалистите тези факти не са нищо ново. Отдавна е известно, че граматичните свойства и зависимости са свързани с историята на езика.". Според него е по-ценно да се търсят общите елементи между езиците, отколкото да се измерва това, доколко те (неизбежно) се различават. Дори ако основният фактор в оформянето им е някаква културна еволюция или революция, би било много трудно да се докаже, че тук когнитивните пристрастия не играят никаква роля.

Учени са открили как се променят езиците Като изтъкват, че думите в индоевропейските езици се променят толкова по-малко, колкото по-често са използвани, изследователи вероятно са открили универсалния закон, на който е подвластна еволюцията на езиците, сочат резултатите от британско изследване, цитирани от Франс прес. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър". Екип от университета Рединг във Великобритания е стигнал до тези заключения, след като изследвал еволюцията на 200 термина в групата на индоевропейските езици. Тези термини датират отпреди 10 000 години, а еволюцията им била проследена до сегашните им форми на английски, руски, гръцки и испански език. Езиците от индоевропейската група в момента са 87. Еволюцията на спреженията на неправилните глаголи на английски език може да се обясни по същия начин, сочат резултатите от друго изследване, публикувани също в "Нейчър". Сред 177-те неправилни глагола на староанглийски език онези 98, които се срещат в съвременния английски, са сред най-често използваните. Екипът на Ерез Либерман от Харвард е установил, че в английския език неправилен глагол, използван 100 пъти по-рядко от друг, ще стане правилен 10 пъти по-бързо. От своя страна екипът на Марк Пейджъл от Рединг е констатирал, че морфологичните разлики между езиците от индоевропейската група са по-малки при често използваните думи, като например "две" и "вода", отколкото - при по-рядко използваните думи, като "опашка". Пейджъл и колегите му са открили също наличие на изключително силна взаимовръзка между продължителността на живот на дадена дума и честотата на използването й, а това може да бъде разглеждано като универсален закон за еволюцията на езиците, ако се потвърди при други езици, които не са от индоевропейската група - китайски, японски, тамилски. Обяснението е, че по-малко грешки се правят с най-често използваните думи, за които вероятността да съхранят първоначалната си форма е най-голяма. Друга хипотеза, която не непременно е в противоречие с това обяснение, гласи, че новите термини се налагат по-лесно, ако липсва друга често използвана дума с подобно значение.

Да задам едно питане... А защо никой преди мен не видя тази тема? Или защо никой преди мен не е отговорил на питането в нея? А?

Браво, бе! Ти си разговарял с всички представители на нацията и следиш развитието на българския език от 1812 г. - насам. Тоест, от времето на нашествието на Наполеон I Бонапарт в Русия - насам! Силно съм впечатлен. Наистина! Моите уважения за този епохален труд!... А сега - сериозно! Правиш генерални заключения, говориш от името на целокупния български народ, ама единствено - съдейки по себе си. Това е несериозно. Вероятно ще се учудиш, но все още има много хора, които продължават упорито да се отнасят с уважение към граматичните правила на родния си език (в случая говорим за българския език!) и да се изразяват правилно, казвайки и пишейки така: Има ли някого? Няма никого. Никого не съм попитал, преди да направя това. Срещнах учителя си, когото помолих за помощ за написване на домашното. Колегата, на когото дължа сериозно количество пари, днес ми се обади по телефона. Този, когото обичам, не е този, който ме обича. Търся някого, който да ме разбира. Това е ученикът, на когото днес писах шестица. Това е човекът, от когото си купих вестника. Помолете някого, на когото имате пълно доверие, да ви инсталира защитен софтуер на компютъра. Преди да разрешите на някого да се свърже към вашия компютър, първо се уверете кой точно е той. За някого това може да не е точно така... Антоан дьо ла Сал също приема Слънцето като Бог, чрез когото се осмисля съществуването на човечеството. Тя отиваше на среща с човека, с когото не се бе виждала от 20 години. Нямам намерение да заблуждавам когото и да било. Това няма да бъде от полза за никого. Той говори много деликатно и внимава за това, как казва нещата, за да не обиди някого от събеседниците си. Това е най-добрият човек в града, когото познавам. Днес се срещнах с някого, когото познавам отдавна! Магьосникът на племето е човек, за когото не съществуват тайни във Вселената. Бог не наказва (този), когото мрази. Ето го най-талантливият музикант, когото някога сте чували и виждали! Жената се питаше: "Как да се омъжа за човек, когото не обичам и в когото не мога да се влюбя?"... Американка търси неизвестен мъж, от когото е забременяла in vitro. Когато обичаш някого... Искам с някого заедно да помълчим. 10 причини да изтриеш (или - да разприятелиш; to defriend) някого от приятелите си във фейсбук. Да учиш някого на нещо не означава непременно, че и той учи. Когато безвъзвратно загубим някого, чак тогава разбираме колко много е означавал той за нас. Имам покрив над главата си, но си нямам никого - ни човек, ни куче или коте. За последните 10 години България не е дала убежище на никого. Не се сърдя на никого. Не разпъвам чадър над никого. "При никого" е български игрален филм от 1975 г. Този, който е приятел на всички, не е приятел на никого. "Не съм заплашвал никого.", непрекъснато повтаряше осъденият. --- Според българската граматиката КОГОТО се употребява само тогава, когато НЕ е подлог в изречението и когато замества дума, назоваваща лице или нещо, на което ние приписваме качеството „одушевеност". Същото правило се отнася и за употребата на местоименията КОГО, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО.

Така е.

Ето две четива, които, надявам се, ще внесат няколко грама яснота (или - неяснота) по темата... http://www.nbu.bg/PU...e/naukata21.pdf http://www.nbu.bg/PU...e/naukata11.pdf

Какви са тези кодове? Азбуката също е вид код. Навлизаме в областта на семиотиката и на сематиката, май...

Аз съм преподавал съвременен български езикна чужденци. Нямат проблем да схванат правилото и да го ползват грамотно. За тях е важно, че за разлика от езици като френски, английски, испански, немски, италиански и есперанто, където пълният член (или - членната морфема) e предпоставен и отделен от членуваното име: - l'homme, le professeur (l'enseignant), le téléphone - the man, the teacher, the phone - el hombre, el maestro, el teléfono - der mann, der lehrer, das telefon - l'uomo, l'insegnante, il telefono - la viro, la instruisto, la telefono, а в българския език е задпоставен и слят с членуваното име (човекът, учителят, майсторът, телефонът / човека, учителя, майстора, телефона). Когато им се обясни как да проверяват това, дали трябва да се използва пълен или кратък/непълен член, и като се поупражняват, схващат идеята и метода за проверка. (По-назад в темата на няколко пъти е обяснено как се прави това.) В началото им е доста странно и трудно, но след като го схванат, вече нямат проблеми. Дори е срамно, че някои от чужденците, дори и да не изучават българска филология, владеят българския език по-добре от множество българи! (Вероятно това е така, понеже те го изучават като чужд език. Този факт май не е без значение...)

Родопските диалекти са може би най-интересните диалекти в рамките на българския език, понеже за незапознатия с тях звучат почти като чужд език (докато бъдат усвоени). Когато родопският говор бъде усвоен, човек започва да се възхищава на мелодиката му и на конструктивните му особености. Ето няколко речника на родопските диалекти: http://www.napenalki.com/glossary.html http://raditotev.blogspot.com/2007/05/blog-post.html http://www.folklore-bg.com/dictionary/ http://www.levochevo.com/?page=fun http://www.rudozemdnes.eu/?p=90 Интересна книга, свързана с граматиката на родопските диалекти, е книгата на Славка Керемидчиева "Говорът на ропката", 1993 г.

Аз съм се занимавал с родопските диалекти. Мога да препоръчам още няколко речника на родопските диалекти. Ще го направя в отделна тема, за да не разводняваме тази.

Къде да коментираме - в тази тема или под статията в сайта на в-к Дневник?

Ако все още има нещо, което на някого не му е станало съвсем ясно, бихте могли да препрочетете темата от начало до край. Da capo al fine.

Един и същи писмовен език за всинца нас – българите - е като безценен камък. Езикът кости няма, но кости троши. Слаби познания по други научни дисциплини можеш да скриеш, но слаби познания по роден език не можеш скри. Те излизат веднага наяве, само щом напишеш два реда. Какво представлява езикът в своята същност? Той е средство за комуникация. Като средство за комуникация неговото основно предназначение е да предава възможно най-точно и ясно различна по смисъл и съдържание информация, за да бъде тя възприета правилно от насрещните субекти, към които е адресирана. За целта езикът трябва да се подчинява на строги правила, които имат за цел да запазят най-смисленото и безспорно предаване на тази информация. Това е далеч по-важно, отколкото - да бъде удобен за невежите. Наборът на граматически правила НЕ е „опит за поддържане на тяхната постоянна бройка". Правилата са необходимост, а не – излишък. Тези, които владеят граматическите правила и ги спазват, се наричат грамотни хора, сиреч – това са хора,специалисти в областта на лингвистиката. Тези хора са част от интелектуалния елит на страната. Тези, които нито знаят, нито спазват книжовните норми, са мързеливи и невежи. Последните, за тяхно удобство, могат да ти пробутват изречения от сорта: Мъж нападна котка., но за съжаление от това не следва нищо смислено и безспорно. И, не дай си, Боже, да става дума за специализирани области, където смисълът може да коства много на субектите. Книжовният език се явява универсална, обобщаваща версия и в този аспект е изкуствен, а не - естествен език и, ако не се преподава в училищата и в уиверситетите, никой няма да го владее и да го използва. А щом е изкуствен език, той се различава от "естествените" диалекти. Основан е на тях, но няма как да е абсолютно идентичен с тях, още повече, че самите диалекти се различават един от друг. И ако един диалект започне да се развива различно (включително - и граматически) от друг, то какво да го правим този изкуствен официален език? Дали да следва едното развитие или - другото? А и което и да следва, пак ще е различен от "естествеността" на другия диалект. В тази връзка, като особено универсално средство за комуникация, писмените правила на този официален език се различават от всички диалекти, на чиято база той е принципно изграден. Целите му са съвсем други, а не - сляпо да следват естественото развитие на диалектите. В писмената реч най-важното, поради особеността на общуването с него, е яснотата и безспорността на съобщеното. И един пълен и кратък член изобщо не са такъв ОГРОМЕН проблем, както се раздухва непрекъснато. Да си седнат на задниците и да го научат това правило, а не - само да припяват, че в устната реч то не се било използвало. Обаче в устната реч липсват и пунктуацията, и големите и малки букви, и ударенията, и всякакви други детерминанти… Правилото за краткия и пълния член на същ. им. от м. р. е съвсем просто и всеки би могъл даго научи - при наличието на желание за това, разбира се. Проблемът се състои в липсата на желание у много хора. Който иска да бъде грамотен, научава граматиката на даден език. Който не желае да бъде грамотен, не я научава. После обаче няма право да се оплаква, когато неграмотността му проличава по време на общуване с него (неграмотния) в устен или в писмен вид! Човек може да мине и без математиката (стига да може да смята до размера на заплатата си), но без употребата на книжовната (писмената) форма на езика не може да мине. А след като официалната писмена форма на книжовния език е една изкуствена (в определен аспект спрямо естественото развитие на местните диалекти) конструкция, то е ясно, че ще има и някакви правила. И ако тези правила са подчинени на идеята за ясно и недвусмислено предаване на смисъла на информацията, ами - точка по въпроса! Пълен член, кратък член… Голяма трагедия - че трябва да се научи още едно правило… Мноого сложно, няма що! Все едно ви карат да разберете и да обяснявате примерно Питагоровата теорема или Теорията на относителността. Практиката показва, че в наше време не става дума за нормалното и естествено опростяване на езика (без това да намалява неговата функция на носител на безспорна и ясна информация), а все повече става дума за изпростяване на езика. А изпростяването на езика е следствие на изпростяването на народа. Това, за което тук си чешем езиците, няма нищо общо с реално ставащото на улицата, което вие наричате "естествено развитие" на езика. А защо се увеличава броят на неграмотните? Защото много хора не желаят да научат правилата на книжовния език (тоест – книжоената норма на езика) и по този начин сами се поставят в групата на мързеливите, неграмотните и невежите. Премахването на едно съвсем просто правило, защото някакви хора отказват да го научат и да госпазват, води към това да се угажда на тия, дето не признават никакви правила. Утре те ще поискат да се премахнат запетаите, а вдругитен – замяната на някои букви от кирилицата с цифри (д – 9, п – 5, ш – 6, ч – 4) или направо ще поискат да се премахне и кирилицата. Към настоящия момент достатъчно правила са били премахнати, а езикът е достатъчно опростен. Правилото за пълния член в никакъв случай НЕ е „едно тъпо правило". Тъпи са всички онези, които не могат да го схванат – било от мързел, било от леност на ума, било поради забавено умствено развитие или – от келешлък. Правилото за пълния член НЕ е „извращение с антибългарска насоченост", то НЕ е „против природата на българския език". Извращение с антибългарска насоченост е наглостта да пишеш така, както ти е кеф, без да се съобразяваш с книжовните норми и с опитите на отсрещния (четящият те или слушащият те) да те разбере. (Казано на политически коректен език, това се нарича „погрешна комуникационна стратегия".) Повечето от тези, които не познават правилото за пълния член, не познават и още куп други правила. Който пък познава правилата в българския книжовен език, обикновено познава и правилото за пълния член. Разбира се има и някои изключения – някой може да познава правилото за пълния член, но да не познава други книжовни норми или – да познава някои книжовни норми, но не – и правилото за пълния член. Хора всякакви... Най-разумното в тази ситуация е хората, които влизат в групата на изключенията, да научат онова, което не са усвоили до момента. Има курсове, частни учители, учебници… Не е като да няма варианти за това. Правилото за пълния член НЕ е „излишно", не „поддържа константната бройка на граматичните правила в българския език", НЕ е „опит да се измени езикът" и НЕ „води до излишни усложнения" за „целокупния български народ". Защо? Който не е мислил, когато са му преподавали в училище (и в университета) граматиката на съвременния български КНИЖОВЕН език, ще трябва дълго да мисли, преди да каже или да напише всяко едно свое изречение. Който е мислил навреме, няма нужда да се замисля, преди да каже или да напише нещо. Научната практика показва, че текстове, в които са били допуснати граматически, правописни и пунктуационни грешки, винаги имат някакви пропуски и в научно отношение. "Границите на моя език са и граници на моя свят." Тоест, ако някой говори и пише като дебил, най-вероятно той е… точно такъв. Прилагането на правилото за пълния член говори за степента на грамотност на човека и за неговата езикова дисциплина. И дори - за начина му на мислене. И не е толкова съществено, че правилото е било създадено изкуствено преди много години (почти 180 г.), както специално изтъкват в мотивите си противниците му. След като отдавна е посочен елементарният механизъм с използване на местоимението „той", за да се провери как трябва да се членува дадено съществително или прилагателно име от мъжки род ед. ч. в изречението, този механизъм просто трябва да се овладее, за да може да се прилага. Не бива да се забравя, че за националния книжовен език най-важна характеристика са граматичните правила, нормите. Ако те, под влияние на недостатъчната грамотност на някои, бъдат отменени, тогава изобщо няма да може да се говори за наличие на книжовен език. Това е най-важното като логика и ако щете - като философия на разглеждания проблем. Разбира се, колебанията при прилагане на конкретното правило са преди всичко при оформянето на текстове според изискванията на писмената книжовна реч. Когато името трябва да бъде употребено в писмената реч с непълен член обаче, според правилата, в устната не бива да се допуска използването на пълния член. За това и тези,които го владеят, се наричат грамотни хора. Тези, които не го владеят и си плещят тъй, както им дойде, са неграмотници и езиково невежи люде в унифицираната версия на езиковата комуникация. Разпространението на граматични нарушения не е оправдание за премахването на граматическите правила. Правилата са създадени, за да се спазват. А не - за да НЕ се спазват. Ако някой не ги е научил умишлено и/или не ги спазва умишлено, в очите на всички останали, които ги спазват, изглежда граматически неграмотен. Колкото и грамотен, знаещ и можещ да е в друга област или - в други области. Граматичните правила не са създадени, за да може един да изглежда грамотен, а друг - неграмотен. Идеята е всички да ги владеят и всички да ги спазват. За да може всички да са грамотни и най-важното – да могат да се разбират еднозначно помежду си. Ако някой не ги спазва поради незнание, непознаването на граматическите правила не може да се използва като аргумент за тяхното неспазване. (Ignorantia non est argumentum. Незнанието не е аргумент. - казали са го още древните римляни.) Именно поради тази причина разпространението на граматични нарушения не е оправдание за премахването на някое от граматическите правила. Който иска да БЪДЕ или поне - да ИЗГЛЕЖДА - грамотен в нечии други очи, трябва да залегне над граматическите правила и да ги научи. Ако не е завършил училище, да завърши, а после - ако иска, да продължи с българска филология в университета, да си наеме частен учител или сам да заляга над учебниците по граматика! Начини - много, само да има желание. Не е нужно да се маха абсолютно нищо от българския език. Така си е перфектен. Българската граматика е страхотен начин да се разграничават глупаците, които не могат и не искат да се научат да говорят и да пишат правилно от хората, които искат и могат! Неясно защо се твърди, че правилото за пълен и кратък член е непосилно и изисква едва ли не за всяка дума да се прави сложен синтактичен разбор. Усвояването на правописа е въпрос на навик и резултат от достатъчно четене и писане. Ако човек има основно образование и е прочел 20 или 200 книги, той свиква с това как изглежда грамотно написаният текст и автоматично усвоява нормите на книжовния език. Разбира се, ако чете неграмотно написани текстове, ще възприеме от тях и грешките. Защото езикът се изучавачрез практика, а не - чрез запомняне на набор от правила. Това правило датираот 1835 г. - споменава се за първи път в българската граматика на Неофит Рилски. Тази година все повече се отдалечава от нас. Правилото за пълния член при съществителните и прилагателните имена от мъжки род се използва вече 177 г. Скоро ще станат 200 години. Ако НАИСТИНА е било излишно, то много отдавна би отпаднало. Книжовният език е система от изкуствени правила, той е създаден за приобщаване и за по-лесно общуване на носителите на отделни диалекти и най-вече - като писмен език. И тъй като в различните диалекти определителният член за мъжки род има различни форми, нашите граматици са се сетили да въведат някакви граматически правила за употребата им, вместо да отдадат предпочитание само на една група диалекти и да изхвърлят членните форми, присъщи на другите диалекти. Въпросът е бил на какъв принцип да се употребяват отделните форми. Неофит Рилски предлага да се ползват три различни члена за различните падежни функции. По-късно остават само двата члена, които използваме и до днес, като заслугата е основно на Александър Теодоров-Балан. Други наши филолози като Беньо Цонев са предлагали двете членни форми да се употребяват въз основа на правилото за благозвучието - ако следващата дума започва с гласна, да се употребява пълен член, а ако започва с една и особено с две или три съгласни - да се употребява кратък член. Например "човекът излезе", но "човека спря", "храбрия стражар", но "бързият елен", и т. н. Колкото доправилото, всеки човек, който е ходил на училище и е прочел двадесетина книги, го прилага автоматично, без изобщо да се замисля. А онези, които грешат в употребата на пълния и краткия член, винаги допускат и куп други правописни грешки, така че те не биха станали по-грамотни от премахването на това (или – на друго) правило. Проблемът с правилното поставяне на пълен или кратък член в момента е породен не от нещо друго, а - от невъзможността на голяма част от носителите на българския език да определят коя от думите в изречението е подлогът, както - и от незнанието им що е то подлог въобще. Каквито и чертички и ударения да се въведат на мястото на пълния член, този проблем ще продължи да съществува. Неграмотността става все по-голяма и поради тази причина дайте дамахнем правилата! Трябва да се засили обучението по български език в училище и в университета,а не - да се предлага за решение формулата "Няма граматични правила, няма неграмотни, няма проблем!". Винаги и на всички езици е имало, има и ще има разлика между разговорниЯ и писмениЯ език. РазговорниЯТ език идентифицира принадлежността към диалекта на говорещиЯ. ПравописЪТ разкрива богатството на нашия език и ни отличава от другоезичието. Комуто е трудно да пише правилно, то моля, нека не се захваща с непосилни задачи като пълен и непълен член. Ако ще махат пълния член, трябва да се въведат нови граматични правила за определяне на подлога като една от частите на речта. А какъв е смисълът това да се прави, след като такива правила вече има? Много просто - никакъв! Погрешно е знанието да се принизява до нивото на отделния човек. Нека човекът да се издигне на нивото на знанието!. Който не знае и не може, да седне и да учи! Разбира се, че има доста граматични правила, чиято цел е просто да унифицират и стандартизират определена употреба и в редица случаи тези правила са изкуствени. Всеки език с течение на времето се опростява до максимално възможния вариант към определен момент. Опростяването на езика е възможно - до някакви определени (разумни!) граници. Махането на пълния член обаче прескача тези граници; той трябва да остане. Той е важна част от богатството на нашия език. Богатият на изразни възможности български език ни дава пълна свобода на изразяване (особено - при писмената реч), ако ще и да е нещо "толкова дребно" като членуването с кратък или пълен член на съществителните и прилагателните имена от мъжки род. Състоянието на съвременния български език съвсем не е толкова зле, колкото изглежда. Доста по-сериозно е положението при други езици, при които изписването на много думи трябва да се учи наизуст (напр. - във френския, в немския, в английския или в руския). Човек трябва да си представя, мислено да"вижда" думите, когато ги изговаря и особено - когато ги пише. Най-често не се налага да се прави синтактичен разбор на ВСЯКО изречение. Възможно е да се наложи такъв разбор само при наличие на някое твърде витиевато изречение. Най-често не се и замисляме. То и не е необходимо - при простите изречения. Ясно е, че нито козелът може да изяде вълка, нито пък бобът може да изяде коня. Не е необходимо да си завършил българска филология, за да познаваш българската граматика. Достатъчно е да си слушал в час по български език и да си чел повечко книги, които да са грамотно написани. Няма език без граматичниправила, правопис, пунктуация и правоговор. Нали, ако някое правило отпадне, а аз взема, та го спазя, ще бъда нарушител… Значи пак имаме някакви правила, с които е необходимо да се съобразяваме... Какъв е изводът от тази дискусия? Неспазването на правилата, на законите, на книжовноезиковите норми води до деградация и на отделната личност, и на нацията, и на държавността. Аргументите ПРОТИВ наличието на правилото за пълния член (-ът/-ят) в българския език са псевдолингвистични и безумни. Засега слуховете за смъртта на пълния член са силно преувеличени. И скоро няма да ни се наложи да му кажем: "Збогом!" (по думите на един бивш министЕр на кОлтурата). Дали е така обаче и с нарастващата неграмотност на българите? Трябва да се повишават грамотността, правописът и правоговорът на целокупното българско население. Това е правилният път, а не - забраната или замяната на граматически правила, норми и постулати! Наистина българският език е един от най-трудните за научаване езици. Но това в никакъв случай не е негов недостатък, а напротив - голямо предимство е, именно - заради богатството на изразни средства, налични в него. Наличието на пълен и кратък член в българския език е и въпрос на памет за историческия развой на езика. Тоест, освен логическо, наличието в нашия книжовен език на кратък и пълен член има и комуникационно, и културно, и историческо значение.

Абе, вие въобще наясно ли сте с дублетността? Май трябва да се направи отделна тема за дублетите... Сега - накратко... Думите с пълен и с кратък член (човекА и човекЪТ) НЕ са дублети. Дублети са всяка от двете (или повече) разновидности (варианти) на дадена езикова единица (дума). Най-често се говори за следните видове дублети: - фонетиччни - различаващи се по един звук или по повече звукове (едва и едвам, знам и зная, мене и мен, онази и оная, този и тоя, онзи и оня, оттук и оттука, реторика и риторика, конкистадор и конквистадор, хазяин и хазаин и други) - акцентни дублети - различаващи се по поставянето на ударението върху различен звук в една и съща дума (анАтема и анатЕма, бАщичко и бащИчко, жИто и житО, вИно и винО, находчИв и нахОдчив, прЕносен и пренОсен и др.) - акцентно-фонетични - отличаващи се едновременно по мястото на ударението и по един звук или по повече звукове; преместването на ударението води и до замяна на неударен звук с друг звук (Обред и обрЯд, мЯсто и местО, Обед и обЯд и др.) - морфологични - разликите идват от окончанията, свързани с формите за род и число (от тел - телта и телът, от прах - прахта и прахът, от поле - поля и полета) - словообразувателни - получени от различни наставки с еднакъв смисъл (граматичен и граматически, електричен и електрически, специализиране и специализация, използвам и използувам, геоложки, геологичен и геологически, двадесет и двайсет, чувствувам и чувствам); - етимологични - това са думи с един и същи корен, но са се появили в езика, идвайки по различни пътища (Йоан, Жан и Иван, Теодор и Тодор, Камен и Петър, Йерусалим и Ерусалим и др.) Дублетността е нормално, естествено явление във всеки език. В много случаи дублетните форми са напълно равностойни помежду си, но твърде често в нормите на езика и речта се отразява тяхната функционална или стилистична неравнозначност. Така е например при акцентните дублетни форми за мин. св. време на глаголите от І и II спрежение от типа пИсах и писАх, при които вариантите с ударение върху окончанието се допускат, но НЕ се препоръчват. Понякога обществото с избирателното си отношение, с предпочитанието, което дава на една или друга дублетна форма, може косвено да влияе на езиковата система. Един пример. В системата на числителните имена от 11 до 20 и кръглите десетици устната практика отдавна е била преминала към съкратен изговорен вариант: единадесет - единайсет; двадесет - двайсет. Тази дублетна форма дълго време е била пренебрегвана от речниците, но с течение на времето и под напора на обществената практика и двата вида форми са били включени в правописните ръководства, макар - и с указание за препоръка: препоръчителна става кратката форма като масово разпространена и неутрална, докато дългата вече възприема характер на по-официална, по-тържествена. Третата дублетна форма обаче (със съкращаване на крайната съгласна - единаАйсе,дваАйсе) НЕ се възприема от книжовната норма, макар да е широко разпространена. Подобен е случаят при глаголите с неударена наставка -увам (от типа чУвствувам), при които вече се препоръчва съкратеният изговорен вариант (чувствам).

Това е някаква грешка на системата, май...

Много странно мислене. Защо смяташ, че само (не)овладяното правило за поставянето на пълен член при съществ. имена от мъжки род може да постави някой носител на езика от едната или от другата страна на разграничителната линия грамотни/неграмотни? Това е така за всяко едно правило. Правилото за пълния член е само едно от многото граматични правила в езика ни. Същото може да се каже за всяко друго правило. Спомена се, че владеещите го, са овладяли и останалите правила, както - и, че преобладаващата част от невладеещите го не са овладяли и голяма част останалите правила. Разбира се, има и изключения - малка част от овладялите това правило не владеят някои други правила или правописа на някои думи, и друга малка част, овладяла други правила и правописа на някои думи, не владее това правило (странно - защо?!). Сещам се за вица, в който лъвът начертал една линия и наредил на животните да се разделят на две - от едната страна на линията да застанат умните животни, а от другата й страна - красивите животни. Дошъл редът на жабата и тя рекла на всеослушание: "Е, какво сега?... Искате да се разчекна ли?" Та, така... Който иска да бъде на страната на грамотните, да научи ВСИЧКИ граматически правила (поне) на родния си език. (Все пак, говорим за родния език, а не - за който и да е език, макар че това се отнася за всички езици.) Който иска да бъде от страната на красивите, но - неграмотни, може да си спести научаването на ВСИЧКИ или на НЯКОИ граматични правила. Но после няма право да се сърди, ако някой по-грамотен от него долови пълната или частичната му лингвистична неграмотност. Научаването на граматическите правила на родния език е право, задължение и отговорност на всеки негов носител (тоест, в нашия случай - на всеки "българин родом", понеже говорим за нашия език). Разбира се, негово право е и да ги научи частично или да не ги научи въобще. После оправданията, че е смятан за неграмотен, понеже СЪЩЕСТВУВАТ граматически правила въобще, или - понеже съществува определено граматическо правило (което и да е то, а в случая спорим за правилото за пълния член -ЪТ/-ЯТ), са идиотски, понеже причината за нечия неграмотност не е наличието на граматически правила, а - нежеланието, мързелът или менталната недостатъчност на даден носител на езика. На някого, който не е свикнал да борави с даден език и с граматичните му правила, може и да му се налага да се спира и да се замисля преди да каже или да напише някакво изречение. Научаването на един език става за цял един живот, понеже езикът не е статичен. Който и да е език в учебника от 60-те години се отличава повече или по-малко от същия език от 90-те години на миналия век. А езикът на миналия век естествено се отличава от езика на настоящия век. Понеже много думи променят значението (или значенията си), други разширяват значението си, трети биат забравени и обявени за архаизми. Новите думи - т. нар. неологизми - постепенно завоюват своето място в езика. Разбира се, и тях съдбата може да ги отведе в групата на архаизмите след време. За съжаление в някои нови правописни и правоговорни речници насила и изкуствено като правилни се сочат някои варианти/форми на думите, които в действителност са неправилни. Това - пак с идеята да се снижи езиковата норма до някакво по-ниско ниво на грамотност. Това е една негативна тенденция, провеждана от някои наши езиковеди. Математиката, шахматът, физиката или химията не са по-лесни от граматиката на който и да е език. Трябва ли да забраним някой техен постулат, понеже много хора не го владеят? Например - да отпаднат някои физични или химични закони, някои математически теореми, таблицата за умножение, таблицата на химичните елементи или - някои шахматни дебюти, понеже са по-трудни за усвояване?! --- По-горе някой спомена, че английският е доста по-сложен, отколкото някои си мислят. Да, брианският английски има много обща лексика с френския език. Американският английски има по-опростен правопис. Канадският английски и канадският френски също са доста различни и от американския, и от британския английски, както - и от френския език във Франция. Интересни интереференции между английския и френския език са т. нар. фринглиш (английски, примесен с францизми) и франгле (френски, примесен с англицизми) - и двата се срещат в Канада.

Общите приказки ги приказваш ти. Ако искаш да няма общи приказки, кажи нещо смислено по темата.