ISTORIK

Редактирах текста (добавих още имена на видни пътници, дописах тазгодишното преминаване на влака през България, актуализирах цената на пътуването, добавих снимки).

Тук говорим за индианците от Северна Америка. Мексико май не спада към нея. Води се към Южна (Латинска) Америка. Вярно е, че някои племена в Северна Америка имат родствена връзка с племената в Мексико, но тук не обсъждаме инките, маите, ацтеките, олмеките, толтеките... Да уточня - в темата говорим за индианските племена, живеещи на територията на САЩ и Канада.

Честит рожден ден! Всичко най-хубаво!

Има много известни параходи и кораби, но - само един легендарен влак. Многократно клониран, един век след раждането му, той вози пътници в Европа, но – и в Тайланд, в Австралия, Япония, Русия, Китай и Южна Африка. И навсякъде запазва оригиналното си име – „Ориент експрес". "Ориент експрес" е луксозен влак, който от 1883 г. свързва Париж с Виена и Истанбул. След няколко промени на маршрута, две войни и най-накрая - понижаване на престижа му в епохата на Студената война, редовното пътуване на влака до Истанбул и Атина е прекратено през 1977 г. На 14 декември 2009 г., "Ориент експрес" преустановява дейността си и по маршрута и изчезва от европейските железопътни разписания, ставайки "жертва на високоскоростните влакове и на самолетите", с чиято конкуренция не успява да се пребори. Името на влака е станало синоним на луксозно пътуване. Градовете, най-тясно свързани с "Ориент експрес", са Париж и Истанбул, двете крайни точки на услугата. Тестов влак, наречен „луксозен влак-светкавица" преминава разстоянието Париж – Виена – Париж в началото на октомври 1882 г. Първото меню на борда (10-ти октомври 1882 г.) включвало: стриди, супа с италианска паста, калкан със зелен сос, пиле по ловджийски, филе от говеждо месо с картофи, зелена салата, шоколадов пудинг и други десерти. Първият влак, наречен "Ориент експрес", е открит на 5-ти юни, 1883 г. Първото му пътуване е на 4 октомври 1883 г. Неговите вагони са оцветени в синьо и златно. Той пътува два пъти седмично между Париж и Истанбул, минавайки през Страсбург, Мюнхен, Виена , Будапеща и Букурещ. (По-късно, вместо през Страсбург и Виена, влакът ще минава през Цюрих и Инсбрук). Този влак не е директен. Спира в Гюргево (в Румъния), преминава река Дунав през ферибота на Русе, а след това друг влак преминава разстоянието между Русе и Варна, пристанище на българското Черноморие. Оттам един австрийски параход отвежда пътниците до Истанбул. През 1885 г. услугата става ежедневна от Париж до Виена и обратно. Влакът започва да пътува два пъти седмично от Париж до Букурещ и Гюргево и веднъж седмично - до Белград и Ниш. През лятото на 1889 г. железопътната линия до турската столица е завършена и влакът продължава директно от Букурещ до Истанбул. През 1894 г. фирмата, създала влака - Compagnie des Wagons-Lits – открива няколко луксозни хотела за своите пътници в Истанбул. Един от тези хотели е хотелът „Пера Палас" в квартала „Бейоглу". Хотелът е посрещал множество прочути гости, включително високопоставени държавници и хора на изкуството, от 1892 г. насам. Агата Кристи, Ърнест Хемингуей, Грета Гарбо, Кемал Ататюрк, Алфред Хичкок, Оноре дьо Балзак, Мата Хари, Никита Хрушчов, кралица Елизабет II, са сред знаменитите гости на хотела. Смята се, че в хотел Пера Палас Агата Кристи е получила вдъхновение, за да напише известния си роман "Убийство в „Ориент експрес"". Малък ключ - вероятно ключът от нейния дневник, е бил намерен в предпочитаната от писателката стая номер 411. През 1891 г. (а според друга версия – през 1911 г.) името на влака е променено окончателно от „L'Express d'Orient" на "Orient-Express". В годините, когато се водят двете балкански войни (1912-1913 г.), влакът не отива по-далеч от Будапеща или Белград. В годините на Първата световна война (1914 – 1918 г.) той е спрян от движение, за да не попадна на мина. Германия конфискува множество луксозни вагони и стартира собствен идентичен влак, наречен „Balkan zug" („Балкански влак"). Този влак свързва Берлин с Истанбул (Германия и Турция са в коалиция през ПСВ), но този маршрут не успява да се наложи. През 1918 г., френският маршал Фош подписва примирието с Германия във вагон номер 2419. През 1919 г. луксозният влак обслужва военния персонал на съюзническите сили и пътува от Париж до Букурещ, преминавайки през Прага. След Първата световна война влакът тръгва отново по стария си маршрут, но фирмата разширява дейността си и през 1921 г. пуска втори влак под името "Simplon Orient Express". Този втори влак преминава през алпийския тунел Симплон, свързващ Швейцария и Италия. (Това е най-големият тунел в света до 1988 г., когато е отворен тунелът Сейкан, свързващ японските острови Хоншу и Хоккайдо.) Този втори влак тръгва от Париж и преминава през Лозана, Милано, Венеция, Триест, Белград и Истанбул. Старият маршрут е удължен и влакът тръгва от Лондон. Новият маршрут е следният: Лондон - Кале - Париж -Дижон - Лозана - Милано - Венеция - Триест - Загреб - Белград – София - Истанбул. Влакът поема по още една нова дестинация – от Белград се отклонява на югоизток до Атина. През 1929 г. влакът засяда в снега в селището Черкезкьой, на 130 км. от турската столица и стои там в продължение на 5 дни. Това премеждие вдъхновява Агата Кристи да напише романа „Ориент експрес". През 1932 г. нов влак - „Arlberg Orient Express" - тръгва от Париж и минава през Цюрих, Инсбрук и стига до Будапеща, откъдето се отклонява или до Букурещ, или – до Атина. По това време, "Ориент експрес" придобива репутация на комфорт и лукс, Спалните вагони и вагон-ресторантите имат безупречно обслужване, а кухнята е на недостижима висота. Кралски особи, благородници, дипломати, бизнесмени и представители на буржоазията се возят директно от единия до другия край на Европа. Пуснати са влакове по дестинациите Берлин – Истанбул – Берлин и Прага- Истанбул – Прага. В годините на Втората световна война (1939-1945)влаковете „Ориент експрес" отново са спрени поради мерки за безопасност. Германците се опитват да възобновят пътуванията на военни и на дипломати по линията Берлин – Истанбул – Берлин, но партизани нападат германските влакове или се опитват да ги взривят. След войната "Simplon Orient Express" отново тръгва по маршрут Кале - Париж – Милано - Венеция - Белград – София – Истанбул. Гръцката граница обаче е затворена и влакът спира да се движи към Атина. Пътуванията към Атина са възобновени през 1951 г. Влакът престава да обслужва редовна линия през 1977 г., но се запазва като сезонна туристическа атракция. От 90-те години на XX век насам фирмата започва да губи дестинации, превзети от новия високоскоростен влак „Изток" (TGV "Est") и от самолетни компании. Последният път, в който оригиналният влак е в движение, е в края на 2009 г. по линията „Страсбург – Виена". Легендарният влак "Ориент експрес", който само веднъж в годината пътува по първоначалния си маршрут от Париж до Истанбул, мина през българските градове Русе и Варна на 31 август 2010. Ориент експрес е луксозен влак, собственост на Венеция-Сeмплoн Ориент Експрес, частно предприятие, което използва оригинални вагони от 1920 и 1930. Целият маршрут от Париж до Истанбул е с продължителност 7 дни. Днес туристите имат възможност да се насладят на атмосферата от времето между двете световни войни, която се усеща от вътрешния дизайн на влака. Луксозният влак представлява истински петзвезден хотел на релси, който се движи със скорост 100 километра в час. За обикновено купе с двама пътници всеки трябва да плати 6580 евро, като това включва всички посещения на ресторанта и други удобства. В известния като "Венеция Симплон Ориент експрес" има и "апартаменти", отново предвидени за двама, като екстрата естествено се заплаща - 9940 евро на човек за цялото пътуване. 3360 евро се доплащат от всеки пътник, желаещ да пътува сам в обикновено купе. Унгария и Румъния са предвидени като места, където туристите ще видят най-много красоти. Хронология на влаковете: * 1883 : Orient-Express * 1887 : Sud-Express * 1890 : Bombay Express * 1890 : Peninsular & Oriental Express * 1890 : Malle des Indes * 1890 : Rome Express * 1894 : Ostende-Vienne Express * 1896 : Vienne-Nice Express * 1898 : Le Caire-Louxor Express * 1900 : Riviera Express * 1900 : Transatlantique Express * 1904 : Oberland-Leman Express * 1908 : Rome-Florence-Cannes Express * 1909 : Andalousie Express * 1919 : Paris-Prague Express * 1919 : Simplon-Orient-Express * 1921 : Transmandchourien Express * 1922 : Le Train Bleu * 1926 : La Flèche d'or * 1927 : L'Etoile du Nord * 1927 : Londres-Vichy-Pullman-Express * 1929 : L'Oiseau bleu * 1929 : Côte d'Azur rapide * 1929 : Star of Egypt * 1929 : Taurus-Express * 1929 : Sunshine-Pullman-Express * 1931 : Golden-Moutain-Express * 1936 : Train-Ferry direct Paris-Londres * 1940 : Maroc-Express * 1950 : Le Mistral * 1957 : Trans-Europ-Express * 1962 : Simplon-Express * 1962 : Direct-Orient-Express * 1976 : Nostalgie-Istamboul-Orient-Express * 1981 : Le TGV * 1982 : Venise-Simplon-Orient-Express * 1994 : Eurostar * 2010 : Danube-Express На картата са показани европейските маршрути на влака. (Кликнете върху нея, за да се увеличи!)

Тук има хубава геологическа таблица. http://en.wikipedia.org/wiki/Paleocene http://ru.wikipedia....%86%D0%B5%D0%BD

Никога не е късно да започнеш да изучаваш историята. Но колкото по-рано започнеш, толкова е по-добре. Пътят, по който тръгваш, е дълъг, но дори и най-дългият път започва с първата крачка. Успех по пътя!

http://www.on-this-day.com/ http://www.infoplease.com/dayinhistory/ http://www.history.com/this-day-in-history/ http://www.brainyhistory.com/ http://www.todayinhistory.com/ http://www.historyorb.com/today/ http://search.teach-nology.com/today/today2.pl

Успех в търсенето! Ако попаднеш на нещо прелюбопитно, което силно те е впечатлило, може да го споделиш с нас, да го обсъдим...

http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=97&prune_day=100&sort_by=Z-A&sort_key=last_post&topicfilter=all&st=0 http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=groups&id=1052 http://egypt-art.hit.bg/ http://www.ancientegypt.co.uk/menu.html http://www.ancient-egypt.org/ http://www.historyforkids.org/learn/romans/ http://www.fitzmuseum.cam.ac.uk/er/ http://www.nationalgeographic.com/pyramids/ http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=11340 http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10504 http://ancientworld.wikia.com/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 http://www.ancientpersia.com/

Аз бих искал да се срещна с Конфуций, с Буда и с Лао Цзъ. Също така - със Сун Цзъ. Искам да се срещна и с дота персонажи от японската и индианската история. Колкото до форумната среща - аз съм за.

http://www.hemmy.net/2007/09/29/oktoberfest-the-beer-festival-has-begun/ http://damncoolpics.blogspot.com/2008/09/oktoberfest-2008-in-munich.html http://badcontrol.com/hot-girls/oktoberfest-girls-2009/ http://www.rvtravel.com/blog/canada/labels/Oktoberfest%3B%20Canada%27s%20largest%3B%209-day%20festival.html

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2229&st=0 Posting N: 17

Native American Language Families (Езиковите групи на американските индианци) Actually, Native American languages do not belong to a single Amerindian family, but 25-30 small ones; they are usually discussed together because of the small numbers of natives speaking most of these languages and how little is known about many of them. There are around 25 million native speakers of the more than 800 surviving Amerind languages. The vast majority of these speakers live in Central and South America, where language use is vigorous. In Canada and the United States, only about half a million native speakers of an Amerind tongue remain. Click on a language family to see a linguistic tree of that family and links about the group. Click on a language name to see a description and links about that language, as well as information about the American Indian people who speak it. Algonquian Languages (Algic, Algonkian) Abenaki-Penobscot, Algonquin, Arapaho, Attikamekw (Tête-de-Boule), Blackfoot, Cheyenne, Cree, Etchemin, Gros Ventre-Atsina, Kickapoo, Lenape Delaware, Loup A/B, Lumbee (Croatan, Pamlico), Mahican (Mohican), Maliseet-Passamaquoddy, Menomini, Mesquakie-Sauk (Sac and Fox), Miami-Illinois, Michif (Métis), Mi'kmaq (Micmac), Mohegan-Pequot), Montagnais Innu, Munsee Delaware, Nanticoke, Narragansett, Naskapi Innu, Ojibwe (Chippewa, Ottawa), Potawatomi, Powhatan, Shawnee, Wampanoag, Wiyot, Yurok; possibly Beothuk (Red Indian) Arawakan Languages Amuesha, Arawak, Ashaninka, Garifuna, Taino, Timucua Athabaskan Languages (Na-Dene) Ahtna, Apache, Beaver, Carrier, Chilcotin, Chipewyan, Gwichin, Haida, Hupa, Kaska, Navajo, Slavey, Tlingit Caddoan Languages Arikara, Caddo, Pawnee Cariban Languages Carib, Macushi Chibchan Languages Arhuaco (Ika), Bribri, Cofan, Chibcha, Cuna (Kuna) Eskimo-Aleut Languages Aleut, Alutiiq, Inuktitut Gulf Languages Atakapa, Chitimacha, Natchez Hokan Languages Chimariko, Chumash, Havasupai, Karuk, Kashaya, Mohave, Pomo, Yuma-Quechan Iroquoian Languages Cayuga, Cherokee (Tsalagi), Huron-Wyandot, Mohawk, Oneida, Onondaga, Seneca, Susquehannock, Tuscarora Kiowa-Tanoan Languages Kiowa, Tewa, Tiwa, Towa Macro-Ge Languages Apinaye, Bororo, Xavante Mayan Languages Ch'ol, Itza, Yucatec Maya Muskogean Languages Alabama, Apalachee, Chickasaw, Choctaw, Coushatta, Miccosukee, Muscogee Oto-Manguean Languages Amuzgo, Zapotec Panoan Capanahua, Mayoruna Penutian Languages Alsea, Cathlamet, Chinook, Chinook Jargon, Coos, Klamath, Maidu, Miwok, Nez Perce, Nisgaa, Ohlone, Tsimshian, Wintu, Yakama, Yokuts Salishan Languages Bella Coola, Chehalis, Coeur d'Alene, Cowichan, Cowlitz, Flathead Salish, Lillooet, Quinault, Saanich, Skagit-Snohomish, Squamish Siouan Languages Assiniboine, Biloxi, Catawba, Crow, Dakota-Lakota, Hidatsa, Hochunk, Kansa, Mandan, Omaha-Ponca, Osage, Otoe, Quapaw Tucanoan Languages Orejon Tupian Languages Guarani Uto-Aztecan Languages Cahuilla, Chemehuevi, Cocopah, Comanche, Diegueno, Gabrielino-Tongva, Hopi, Huichol, Juaneno, Luiseno, Nahuatl (Aztec), Paiute, Papago-Pima, Shoshone, Tarahumara, Ute, Yaqui Wakashan Languages Bella Bella, Haisla, Kwakiutl, Makah, Nootka Other North American Indian Languages Cayuse, Keres, Kootenay, Tonkawa, Yuchi, Zuni Other Central American Indian Languages Mixe-Zoque, Misumalpan Other South American Indian Languages Alacalufan, Arawan, Arutani-Sape, Aymara, Barbacoan, Cahuapanan, Chapacuran, Chocoan, Chon, Guaicuruan, Guahiboan, Harakmbet, Katukinan, Jivaroan, Lule-Vilelan, Makú, Mascoian, Matacoan, Mura, Nambiquaran, Quechua, Saliban, Uru-Chipayan, Witotoan, Yaguan, Yanomam, Zamucoan, Zaparoan

В някои книги, посветени на индианците и евроамериканците, се говори за геноцид и етноцид над първите от страна на вторите.

Native American Tribes of North America Northeast Abenaki, Acquintanacsnak, Algonkin, Algonquian Family, Arosaguntacook, Atquanachuke, Beothuk Family, Brotherton, Chickahominy, Conestoga, Delaware, Erie, Fox, Hathawekela, Huron, Illinois, Iroquois, Kickapoo, Manhattan, Mahican, Malecite, Marameg, Martha's Vineyard Indians, Mascouten, Mashpee, Maskegon, Massachuset, Matinecoc, Mattabesic, Meits, Metoac, Miami, Mohawk, Mohegan, Moravians, Munsee, Nanticoke, Narragansett, Nauset, Neutrals, Niantic (Eastern) (Western), Nipissing, Nipmuc, Ojibwe, Onondaga, Ontonagon, Passamaquoddy, Pennacook, Penobscot, Pequawket, Pequot, Piankashaw, Pocomtic, Poosepatuck, Potawatomi, Powhatan, Saconnet, Saluda, Saponi, Sauk, Seneca, Shawnee, Shinnecock, Susquehanna, Tionontati, Tutelo, Tunxis, Unalachtigo, Unami, Wampanoag, Wappinger, Weanoc, Wenrohronon Southeast Acolapissa, Acuera, Alabana, Amacano, Alibamu, Apalachee, Apaiachicola, Atsina, Bayogoula, Bayougoula, Biloxi, Calusa, Caparaz, Capinans, Catawba, Chakchiuma, Chatot, Chactoo, Chatot, Cherokee, Chesapeake, Chiaha, Chine, Christanna Indians, Choula, Chickasaw, Chitamacha, Choctaw, Congaree, Creek, Cusabo, Eno, Grigra, Guacata, Guale, Hathawekela, Hitchiti, Houma, Icaful, Jeags, Karankawa, Karok, Kasihta, Keyauwee, Koasati, Koroa, Lumbee, Macapiras, Manahoac Matchotic, Mikasuki, Mobile, Moctobi, Monacan, Muklasa, Muskogee, Nappissa, Napochi, Natchez, Nottaway, Ocale, Occaneechi, Oçita, Oconee, Ofo, Okelousa, Onathequa, Onatheaqua, Osochi, Pascagoula, Pawokti, Pedee, Pensacola, Pohoy, Powhatan, Quapaw, Saluda, Santee(1), Santee(2), Saturiba, Seminole, Sewee, Shakori, Shawnee, Sissipahaw, Sugeree, Tacatacuru, Taensa Taposa, Tekesta, Tequesta, Timucua Family, Tohome, Tunica, Tuscarora, Tuskegee, Tutelo, Ucita, Utina, Waccamaw, Wateree, Waxhaw, Winyaw, Yamasee, Yuchi, Yufera, Yui, Yustaga Upper Mid-West Achiligonan, Algonquian Family, Chippewa, Chiwere Family, Dakota, Delaware, Erie, Foxes, Hathawekela, Honniasontkeronon, Hurons, Illinois, Iowa, Iroquois, Kaskaskia, Kickapoo, Housatonic, Mahican, Mascoutens, Menominee, Miami, Michilimackinac, Mosopelea, Munsee, Neutrals, Noquet, Oneida, Ottawa, Oto, Peoria, Pepikokia, Potawatomi, Sauk, Shawnee, Stockbridge, Tionontati, Winnebago, Wyandot Upper Plains Apache (Jicarilla), Arapaho, Arikara, Assiniboin, Blackfoot, Brulé Sioux, Caddo, Cheyenne, Cherokee, Chippewa, Chiwere Family, Comanche, Dakota (Sioux), Delaware, Dotame, Foxes, Gros Ventre, Hathawekela, Hidatsa, Hunkpapa, Illinois, Iowa, Iroquois, Kansa, Kickapoo, Kiowa, Kiowa Apache, Mdewakanton Sioux, Miami, Mandan, Missouri, Moingwena, Munsee, Oglala, Ojibwa, Omaha, Osage, Oto, Ottawa, Pawnee, Peoria, Ponca, Potawatomi, Quapaw, San Arcs, Sauk, Santee, Seneca, Shawnee, Sisseton, Skidi Sutaio, Teton Sioux, Winnebago, Wyandot Lower Plains Acolapissa, Adai, Alabama, Anadarko, Apache, Apalachee, Aranama, Arapaho, Avoyel, Bayogoula, Bidai, Biloxi, Caddo, Cahinnio, Chatot, Cherokee, Cheyenne, Chickasaw, Choctaw, Coahuiltecan Tribes, Comanche, Coaque, Creeks, Deadose, Delaware, Dotame, Doustioni, Eyeish, Foxes, Guasas, Hainai, Hathawekela, Hitchiti, Huma, Illinois, Iowa, Iroquois, Isleta del Sur, Jicarilla, Kadohadacho, Kansa, Karankawan, Karankawan Family Kaskinampo Kichai, Kickapoo, Kiowa, Kiowa Apache, Koasati, Koroa, Lipan, Manso, Miami, Michigamea, Missouri, Modoc, Mosopelea, Mugulasha, Munsee, Muskogee, Nabedache, Nacisi, Nacogdoche, Nanatsoho Natchez, Nez Percé, Natchitoch, Natchitoches Confederacy, Ofo, Okelousa, Opelousa, Osage, Oto, Ottawa, Ouachita, Pascagoula, Patiri, Pawnee, Peoria, Pinkashaw, Ponca, Potawatomi, Pueblos, Quapaw, Quinipissa, Sauk, Seminole, Seneca, Shawnee, Soacatino, Souchitioni, Taensa, Tangipahoa, Tawakoni, Tawasa, Tawehash, Tonkawa, Tunica, Tuskegee, Waco, Washa, Wea, Wichita, Wyandot, Yscanis, Yatasi, Yazoo Yojuane, Yscani, Yuchi Southwest Apache, Awatobi, Chemehuevi, Coahuiltec, Cocopa, Comanche, Havasupai, Hopi, Jemez, Keresan Family, Kiowa, Kiowa Apache, Lipan, Manso, Maricopa, Mohave Navaho, Paiute, Papago, Panamint, Pecos, Pima, Pueblo, Pinal Pueblos, Coyotero, Piro Pueblo, Quahatika, Shoshonean Family, Shoshoni, Sobaipuri, Tano Pueblo, Tewa Pueblos, Tigua Pueblo Tonto, Ute, Walapai, Washo, Yavapai, Yuma, Yuman, Zuñi Mountain Apache, Arapaho, Arikara, Assiniboin, Atsina, Bannock, Blackfeet (Siksika), Cheyenne, Chippewa, Comanche, Cree, Crow, Dakota, Jicarilla, Kiowa, Kiowa Apache, Kutenai, Mandan, Nez Percé, Navaho, Paiute, Paloos, Pawnee, Piegan, Pueblos, Salish, Shoshonean Family, Shoshoni, Siksika (Blackfeet), Spokan, Ute, Yampa California Achomawi, Atsugewi, Awani, Cahita, Cahuilla, Cajuenche, Chemehuevi, Chetco, Chilula, Chimariko, Chumash, Chumash Family, Coanopa, Cochimi, Cochiti, Copehan Family, Costanoan Family, Cuñeil, Cupeño, Dakubetede, Diegueño, Esselen, Fernandeño, Halchidhoma, Huchnon, Hupa, Juaneño Kamia, Karok, Kato, Kawaiisu, Kawia, Kawia(2), Kitanemuk, Konomihu, Koso, Koyeti, Lassik, Luiseño, Maidu, Mariposan Family, Mattole, Mission Indians, Miwok, Modoc, Mohave, Mono, Mono-Paviotso, Nongatl, Nooksak, Okwanuchu, Paiute, Patwin, Pomo, Salinan, Serrano, Shasta, Shastan Family, Shoshonean Family, Shoshoni Tachi, Tolowa, Tübatulabal, Wailaki, Wappo, Washo, Watok Whilkut, Wintu, Wintun, Wiyot/Wiyat, Yahi, Yana, Yodok, okuts, Yuki, Yuman, Yurok Canada Algonkin, Arapaho, Assiniboin, Atsina, Bellabella, Bellacoola, Beothuk Family, Chilliwack, Chippewa, Cowichan, Cree, Crow, Dakota, Etchaottine, Etchareottine, Etheneldeli Haida, Hidatsa, Huron, Iroquois, Kawchodinne, Kitksan, Kutchin, Kutenai, Kwakiutl, Lillooet, Malecite, Micmac, Montagnais, Moravians, Munsee, Nahane, Nakotchokutchin, Nanaimo, Neutral, Nooksak, Nootka, Ntlakyapamuk, Okanagon, Onondaga, Ottawa, Passamaquoddy, Puntlatsh, Seechelt, Sekani, Senijextee, Shuswap, Siksika, Songish, Squawmish, Tahltan, Tatlitkutchin, Tatsanottine, Thlingchadinne, Tionontati, Tsattine, Tschantoga, Tsilkotin, Tsimshian, Tukkuthkutchin, Tutchonekutchin

Индианците в Северна Америка

Браво! Честито! А може ли някой да напише и съдържанието на книгата?

Тези неща не ги ли говорите в час по история, в учебниците ви не ги ли пише?! След ПСВ Германия е наречена "гробище на династии". През ноември 1918 г. монархията в Германия е свалена и се поставя началото на т. нар. Ваймарска република.

In Memoriam проф. Петър Детев (25.09.1900 - 7.11.1980) http://detev.com/petar_detev.pdf Издава: Международна фондация за българско наследство “проф. Петър Детев”

Изложба на османска поезия е поставена на видно място на международното летище „Ататюрк” в Истанбул. Колекцията, наречена „Султани на поезията”, е събрала стихове на 23-ма османски управници. Преди това поетичните творби бяха показани при голям интерес в една от водещите арт галерии в Истанбул. „Целта е да се извадят на светло по-малко познатите аспекти от живота на османските управници. Повечето от султаните са известни с интереса си към изкуства като рисуването или музиката, но тяхната любов към поезията остава до голяма степен скрита”, обявиха организаторите. В турския град Биледжик десетки османисти от около 30 държави дискутираха наскоро пренаписването на османската история на международен симпозиум по инициатива на местния университет. Мнозинството от участниците се обединиха около идеята, че западните историци са пристрастни и оценяват погрешно ролята на Османската империя. Една от основните слабости е, че османската история досега е писана все от чужденци, смята ректорът на университета в Биледжик проф. Азми Йозджан. “Според техните традиционни разбирания турците винаги са описвани като жестоки колонизатори и окупатори, които проливат безмилостно кръв. Но проучванията показват, че тези твърдения не отговарят на истината. Събирайки учени от редица страни, ние искаме да направим първите крачки за пренаписване на османската история, ако условията позволяват това”, казва Йозджан. И изложбата, и симпозиумът са част от една по-мащабна тенденция на възраждане на интереса към османското минало и гордостта от него. Това е съществен обрат в манталитета на едно общество, което десетилетия наред бе учено, че мегаломанията на султаните е една от основните причини за упадък на страната. Западът, а не Османската империя бе смятан за модел за съвременна Турция. Днес подобни опити за пренаписване на османската история, които само преди десетина години биха били сметнати за еретични, се радват на засилен интерес и подкрепа от най-високо ниво. Причините за възродения интерес са както вътрешни, така и външни. Анкара вече не се смята за младши партньор на Запада, а има сериозни амбиции за влияние не само в регионален, но и в глобален мащаб. Резултатът е преразглеждане на дълго смятаната за „неудобна” част от нейната история, включително Османската империя. Другата причина е променената обстановка на държавния връх, където от 2002 г. на власт е смятаната за ислямистка Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Ердоган. Разместванията в политическото статукво доведоха и до размествания в начина, по който турците възприемат миналото си. Промените противопоставиха старите светски елити срещу една все по-увеличаваща се висша класа от ревностни мюсюлмани, които нямат нищо против да се обърнат към османските корени в търсене на легитимност за настоящите си политики. На конференция в Сараево, озаглавена „Османското наследство и мюсюлманската общност на Балканите днес”, външният министър Ахмет Давутоглу открито заяви, че Анкара иска нов Балкански регион, основаващ се на политическите ценности, сътрудничеството в икономиката и културната хармония, характерни за Балканите през османската епоха. Намеренията на управляващите в Анкара да извадят от забвението османското минало на страната преследват прагматични цели. Ердоган няма намерение да възражда наистина султаната, защото ясно съзнава, че предвид сегашните геополитически реалности това е абсурдна идея. Това обаче не му пречи да използва истините и митовете за Османската империя, за да оправдае амбициите си за засилване на влиянието на Турция в някогашните територия, управлявани от султаните. През последните години Анкара демонстрира една видимо по-активна позиция на Балканите, в Близкия изток и Кавказ. Иран, Египет, Сирия, ивицата Газа – няма граници за обхвата на турските амбиции за влияние. „Новата турска история представяше османската епоха в много негативна и назадничава светлина. Сега ние коригираме диспропорцията в нашите исторически възприятия”, казва Суат Киниклиоглу, член на турската парламентарна комисия по външните отношения. Автор: Румяна Богданова http://rowlands.maars.net/?lang=bg

Каменни сечива свидетелстват, че преселението на хора от Африка е започнало по-рано, отколкото се смяташе досега, сочат резултатите от британско изследване, цитирани от Би Би Си. Генетици са на мнение, че преселението от Африка към Югоизточна Азия и Австралия е започнало преди 60 000 години. Според изследователя Майкъл Петралия от Оксфордския университет и колегите му каменни артефакти, открити на Арабския полуостров и в Индия, обаче показват, че тази миграция е започнала преди около 70 000 - 80 000 години и дори още по-рано. В изследването са участвали австралийски и индийски учени. Резултатите от него бяха представени на Британския фестивал на науката в Бирмингам. Смятам, че много популации са дошли от Африка преди 120 000 - 70 000 години, заяви Петралия. Това твърдение се подкрепя от въпросните каменни сечива, които можем да датираме, допълни той. Каменните артефакти са намерени в райони, които сега са негостоприемни, но навремето са били подходящи за миграция. "През периода, за който става дума, въпросната среда е била много гостоприемна, увери ученият. Там, където днес има пустиня, навремето е имало езера и реки, много растения и животни." Каменните сечива, някои от които достигат дължина 10 см, са открити в седименти. Артефактите могат да бъдат датирани чрез използване на пясък и вулканичен материал, открит под и над тях. Някои сечива са като в сандвич от два слоя прах от изригването на вулкана Тоба на остров Суматра, което според геолози е станало преди 74 000 години. Ранни хоминиди са напуснали Африка преди Хомо сапиенс, но екипът на Петралия е уверен, че намерените артефакти са създадени от модерния човек, а не от други хоминиди, като например неандерталците. http://science.actualno.com/

Неандерталците в Европа са изчезнали заради катастрофално изригване на вулкан преди 40 000 години, съобщи в. "Дейли мейл", позовавайки се на руски учени. Изригването е предизвикало "вулканична зима", която била фатална за неандерталците, допълва БТА. Съвременните хора са оцелели, защото по това време живели в Африка и Югозападна Азия, далече от обсега на облаците вулканична пепел. Любов Голованова и екипът й открили депозити от вулканична прах в пещера в Кавказ, които показали, че неандерталците са били застигнати от екологично бедствие. Сред депозитите имало много малко растения. Изчезването на растенията е било пагубно за големите бозайници, а те са били основната храна на неандерталците. Екипът анализирал слоевете в пещерата Мезмайская и открил два вида вулканична пепел, съответстващи на две отделни изригвания преди 45 000 и 40 000 години. По-ранното е било на територията на Кавказ и е било по-слабо. Второто обаче е било много силно. То е било на територията на днешна Южна Италия. Неандерталците се разглеждат от съвременната наука като задънен клон от еволюцията на хоминидите. Появилите се на Земята преди около 600 000 години неандерталци са населявали огромен регион от съвременното Южнокитайско море до Атлантическия океан. На много места те са делили средата на обитание със съвременния човек, конкурирайки се с него за природните ресурси и за храната. Според Рейчъл Кастери, професор от Университета на Мичиган, съвременният човек е победил неандерталеца в хода на еволюцията, тъй като е притежавал по-обширна и точна информация. Изводите си американската професорка прави на базата на сензационно откритие, според което преди около 30 000 години в развитието на homo sapiens се извършва удивително и неразбрано докрай от съвременната наука събитие – хората започват да живеят по-дълго и в тогавашните средностатистически човешки семейства се появяват баби и дядовци. По-старото поколение се оказало ключов елемент в ускоряването на човешката еволюция, тъй като хората започнали да разполагат с по-обширни знания в резултат на по-дългия процес на натрупването на опит. При неандерталците обаче не е имало подобно удължаване на живота. В крайна сметка това ги е направило губещи в процеса на еволюцията. Смята се, че последното племе от неандерталци е измряло преди около 28 000 години. То е обитавало Южна Испания, живяло е в района на съвременния Гибралтар. http://science.actualno.com/

Рецепти за медовина Рецепта 1 В 10 л мека вода се разтварят при бъркане 3,6 кг мед, загрява се до кипене и се вари 1—2 часа. Горещият разтвор се прелива в чист закрит съд (буре) или емайлиран съд с плътно прилягащ капак (ако се налее в стъклена съд, той ще се спука), вместимостта на който трябва да е приблизително с 3—4 л по-голяма от количеството на приготвения разтвор. Прибавят се корите на 1—2 лимона, 2 г карамфил, 10—12 г канела и накрая 3—4 лъжици пресен мед за подкваса. На съда се прикрепя ферментационна тапа и разтворът се оставя да ферментира при обикновена температура (15—20°С). Приблизително след около 7—8 седмици медовината става прозрачна (избистря се) и тогава може да се прелее в стъклени дамаджани, които се пълнят догоре. Ферментационната тапа се оставя на втулката на дамаджаната и след 3—4 месеца готовата медовина се пълни в бутилки. Рецепта 2 Смесват се качествен билков мед, ароматна мащерка, мента и хмел. Рецепта 3 мед вода мая (за предпочитане бирена, но може и обикновена хлебна) подправки (Задължително е в тях да има нещо кисело или горчиво, в противен случай няма да се получи качествена ферментация. Различни са в зависимост от времето и мястото на написването - в немските са хмел, градински чай и други подобни "билкови" подправки, докато южните френски рецепти използват джинджифил, канела, карамфил и други подобни "сладникави" подправки, но там се използва задължително и лимон.) Взима се една част мед и четири части вода и се довеждат до кипене, обира се и се изхвърля пяната, добавят се подправките и се оттегля от огъня. Като изстине "колкото да можеш да потопиш въка вътре" добавя се мая (в зависимост от количеството , но обикновено за 4 литра вода и 1 кило мед е "половин орехова черупка". След това се слага в съда за ферментация (препоръчително с ферментационна тапа) и се оставя да ферментира. Когато се избистри и спре да ферментира е готово, но колкото по отлежава, толкова по-добре. Рецепта 4 10 л. мека вода 3.6 кг. мед + 4 лъжици пресен мед за подквасване 1-2 лимона 2 гр. карамфил 10 гр. канела Във водата се разтварят при бъркане 3,6 кг мед, загрява се до кипене и се вари 1-2 часа. Горещият разтвор се прелива в чист закрит съд (буре) или емайлиран съд с плътно прилягащ капак (ако се налее в стъклена съд, той ще се спука), вместимостта на който трябва да е приблизително с 3-4 л по-голяма от количеството на приготвения разтвор. Прибавят се корите на 1-2 лимона, карамфила, канелата и накрая 3-4 лъжици пресен мед за подкваса. На съда се прикрепя ферментационна тапа и разтворът се оставя да ферментира при обикновена температура (15-20°С). Приблизително след около 7-8 седмици медовината става прозрачна (избистря се) и тогава може да се прелее в стъклени дамаджани, които се пълнят догоре. Ферментационната тапа се оставя на втулката на дамзджанат а и след 3-4 месеца готовата медовина се пълни в бутилки. Медовината е слабо алкохолна напитка, която се приготвя от мед, вода, мая и билки. Има сладък вкус и често е наричана вино от мед. Докато виното се получава при ферментация на плодове (най-често грозде), медовината се получава при ферментация на пчелен мед. Намирането на пчелен мед е било лесно, още преди хората да се установят на определени територии в аграрни общества, за да култивират зърно за бира или грозде за вино. От античната и средновековната история има безбройни референции за медовината. Славяните например събирали меда на пчелите и го смесвали с вино. Получената напитка била традиционна за трапезата на славянските князе. Медовината, освен ароматно-вкусови ценности, има също и лечебна сила. Тя въздейства благосклонно и неутрално на имунната, храносмилателната и сърдечносъдовата система. Неофициално тя се превръща в истинската напитката на любовта. От векове медовината се смята за афродизиак.

Glishev, препостни ги тук писанията си, нека ги прочетем...