ISTORIK

Посолството на Япония в България и Асоциация Джайка алумни в България организират Ден на японските бойни изкуства и спортове. Събитието ще се състои на 16 май 2010 г. 11:00 до 14:00 ч. в Спортна зала София, Борисовата градина. Участници: 1. Българска Федерация по джудо 2. Българска Федерация по сумо 3. Българска Федерация по карате 4. Такемусу Айкидо България 5. Българска Федерация по кендо 6. Теншин Шоден Катори Шинто рю На събитието ще присъстват японския посланик в България Негово Превъзходителство г-н Цунехару Такеда, Министърът на външните работи, Министърът на спорта, Кметът на София, Кметът на Община „Изгрев", партньорски организации, ученици и студенти по японистика, журналисти, както - и други организации, свързани с японската култура в България. Входът е свободен. Всеки, който проявява интерес към събитието, е добре дошъл. http://www.jicabg.org/

Испано-американската война е военен конфликт, започнал на 21 април 1898 г. между САЩ и Кралство Испания. Войната завършва - след 10 седмици - на 12 август 1898 г., като е спечелена от САЩ. В резултат от нея Кралство Испания губи богатите си колонии Куба (която става независима - до 1901 г.), а също - и Пуерто Рико, Филипинските острови и Гуам, които минават под суверенитета на САЩ. Това е узаконено с Парижкия мирен договор от 10 декември 1898 г.. Испания получава компенсация от страна на САЩ в размер на 20 млн. долара, но заради загубата на колониите си, испанците започват да наричат тази война "Бедствието на 98-ма". След войната САЩ анексират о-в Уейк, Хавайските острови и архипелага Самоа. След тази война САЩ се превръщат в империя и стават една от Великите сили. Това е първата война, която САЩ водят извън пределите на континента. Casus belli (причина за войната) е въстание на о-в Куба и на Филипините и унищожаването на американски кораб от страна на въстаниците. Повод за начало на войната дава взривът на борда на американския боен кораб "Мейн" в пристанището на Хавана, при който загиват 260 души. Причината за взривяването на кораба "Мейн" остава неизвестна, но американската преса представя инцидента като акт на саботаж от страна на испанците и издига лозунга "Помнете Мейн! Испания - в ада!" САЩ се намесват във вътрешните борби на островите под предлога да запазят американските интереси във въстаналите територии. Сражения: - при Манилския залив - при залива на Карденас - оръдеен обстрел на град Сан Хуан де Порто Рико - при Ел Каней - при Сан Хуан

На 24 април отбелязваме международния ден в памет на жертвите на Арменския Геноцид. За начало на геноцида на арменците се счита датата 24 април 1915 г. Той е продължил 3 години. За турския геноцид над арменците можете да прочетете тук: http://bg.wikipedia....86%D0%B8%D0%B4# http://en.wikipedia....menian_Genocide

Глупостта ти се свежда единствено до това, че си си губил времето в часовете по български език и литература (сигурно не - само в тях) цели 12 години. Тепърва ще съжаляваш за всеки ден, в който не си чел книги и учебници. Иди на консултации с учителя си по български и литература. Имаш право, той/тя не би трябвало да ти откаже помощ. Може да се запишеш на курс или да идеш на няколко частни урока - за да наваксаш пропуснатото. С няколко постинга из форумите това не става. Вярвай ми!

Чеше си краката може да се приеме и буквално. Но, ако си чеше първичните (censored!) белези - да, това става.

Антонация или анотация?

О, матура?! Смехории! И ти се притесняваш!. Очаквах изпит по литературознание (увод в литературознанието) в един наш университет, в първи курс, примерно - в специалност "Българска филология". Ето ти един примерен конспект с темите на въпросите. В сравнение с това, матурата е едно нищо. Разбираш ли нещо от това, което пише по-надолу? Конспект: 1. Предмет и специфика на литературната наука. Литературознание и хуманитарно познание. Съществуване на литературната творба. 2. Теория на литературата. Предмет и основни задачи. Развой и съвременно състояние. Отношението между "теоретизъм" и "историзъм". 3. История на литературата. Същност на литературния процес. Проблемът за външните и вътрешните фактори, които го обуславят. Принципи на историколитературната периодизацаия. 4. Литературна критика. Същност и основни функции. Своеобразие на литературнокритическата интерпретация. Жанрови форми. 5. Методи и школи в литературознанието на ХХ в. Генеалогия и проблематика, определящи облика им. 6. Същност на естетическото. Естетическото в природата, в обществото и в литературната творба. Основни естетически категории. 7. Проблемът за автора. Исторически аспекти и съвременни схващания. Становището на М. М. Бахтин. 8. Идеология и литература. Идейни и познавателни функции на художествената литература. 9. Художествена условност. Основни аспекти. Типове художествена условност. 10. Художествен образ. Минало и настояще на категорията. Постановката на Р. Ингарден и своеобразието на литературно-художествения образ. 11. Проблемът за съдържанието, формата и материала в художествената литература. Език и литературна художественост. 12. Персонаж, герой, характер в литературната творба. Изграждане и типология. 13.Сюжет, фабула и композиция. Същност и функции в литературната творба. 14. Проблемът за художественото време и пространство в литературната творба. 15. Стилът в художествената литература. Същност, обем и граници на понятието. Становища за стила. Стил и стилизация. 16. Поетическа лексика. Своеобразие и функции на различните лексикални пластове в изграждането на творбата. 17. Тропи и стилистични фигури. 18. Поетически синтаксис. Същност и основни фигури. 19. Отношението звук и смисъл в литературната творба. Проявите му в лириката и прозата. 20. Особености на стиховата реч. Видове стихосложения. 21. Рима. Същност и функции. 22. Строфа. Строфична и астрофична организация на лирическата творба. Бял стих. 23. Литературен род. Традиционни и съвременни гледища за литературно-родовото делене. Граници и взаимоотношение между литературните родове. 24. Лирика. Основни белези на литературния род. 25. Лирически видове. Принципи на класифицирането им. 26. Лироепос и лироепически видове. 27. Епос. Основни белези на литературния род. 28. Епически видове.Принципи на класифицирането им. 29. Драма. Основни белези на литературния род. 30. Същност и функции на литературния жанр. Жанрова класификация и ролята на жанровете в литературната традиция. 31. Художествен метод и художествено направление - основни категории на историческата типология.

Я виж тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8164

Не, не съм го взел от Уикипедията, ако това питаш. Може да са съвпаднали примерите, случва се.

Дал съм 15 примера. Достатъчни са, за да схванеш идеята. Ти учебник ли очакваш да напиша?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8942 Ето му речници на литературните термини - да не ходи да се разправя с библиотекарките. Маноле, какво ще кажеш за идеята ние двамата с теб да се явим на изпита на тоз младеж (няма значение по какво е и какъв е конспекта)? Ако не друго, поне ще демонстрираме знания. Младжо, я кажи, къде и по какво ще те изпитват и какъв е конспектът (въпросникът - колко и какви са питанията)?

Един московски татарин в Турция http://fubar.wikidot.com/funpage:000010 ---

Браво! Цяла книга си написал. Интересно е.

Четирима са били хванати, а колко не са били заловени на местопрестъплението?!

А на коя наука (или - на кои науки) - по-точно? А кои са религиозните заблуди?

Ще пречи ли училището по-малко на образованието? Шегобиецът Марк Твен казал навремето: "Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми." Това е и принципът, който здравомислещите хора в България следват, за да запазят хладнокръвие, докато децата им завършат средно образование и отидат в чуждестранен университет. Упражнението не е лесно и включва следните дейности: - от първи клас обясняваш на детето, че образованието, колкото и да го мъчи, ще му е необходимо, за да има избор и да се махне от България като порасне - докато в началния курс то плаче над непосилните домашни, го утешаваш, че някой ден знанията му ще работят за него, и убеждаваш, че след година-две вече няма да е при тази учителка (учителите са бели лястовици) - когато описва начините за съученически тормоз под безразличния поглед на учителката, философски заключаваш, че интелигентният човек по правило е нещастен и неразбран в училище - когато ръководството на училището демонстрира военщина и грубост, местиш детето в друго училище, където нещата започват отначало, тъй като изключенията са истинска рядкост - междувременно го записваш на уроци по поне два чужди езика, а докато вечеряте или закусвате, се опитваш да му обясняваш принципите на българската граматика, на действията с дроби и неразбираемата смяна на български владетели и правителства - докато кара пубертет, говори против учителите и бяга от час, му натякваш да уважава институциите и да изпълнява задълженията си, без да можеш да му обясниш защо същите тези институции не изпълняват задълженията си към него - на 12-ата година празнувате, че училището не е успяло напълно да попречи на образованието му. Тази диалектика естествено варира, защото изброеното дотук се отнася за най-безпроблемните деца - здравите и с грижовни семейства. Тя не включва онези, които са с мизерстващи родители, които биват малтретирани вкъщи или имат тежки здравни проблеми, за които окото на образователната система по правило няма фокус. На тях им е предначертана съдбата на маргинали. И новата "революция", огласена преди два дни с новия проектозакон за училищното образование, едва ли ще помете тази схема. Не че в него няма заявени добри намерения. Има, но те или са отложени с показателния срок от 3-4 години време (по думите на самия министър ) - като например разтоварването на учебното съдържание, или са толкова дребни - като отпадането на оценките от първи до трети клас и даването на повече права на училищните настоятелства, че е съмнително дали скоро ще може да се промени матрицата. Съществените промени отново се занимават с това, с което се оправдава всяка училищна реформа през 5-10 години от Девети септември насам. А именно с преструктуриране и реорганизиране - процеси, които сами по себе си нямат отношение към качеството на самото образование. В този дух са и поредните предложения основно образование да се завършва след седми клас, гимназиалният етап да е от две части – от осми до десети клас и от 11-и до 12-и клас - формални и лесни за една бюрокрация действия. Въпросът за какво служи 12-и клас не е изяснен, въпреки общото впечатление, че това е едно приятно, лежерно, но загубено време за учениците. С 12-и клас засега може да се оправдае само социалната цел за учителска заетост. Децата до трети клас вече (и отново) няма да имат оценки, а знанията им ще бъдат оценявани само с "да" и "не", но за сметка на това ще се върнат оценките за поведение, гласи едно от ключовите предложения. Това за отпадането на оценките на малките е добра новина, но остава неясно какво ще е посланието на "не"-то като текуща оценка. И как "не"-тата ще се съчетаят със забраната да се повтаря клас. Оценките за поведение не са нещо лошо и съществуват в западноевропейските държави, само че в доста по-различен вид от казармения идеал, който новият законопроект предлага. В Германия например в свидетелствата, които се раздават на учениците в основното училище (бележници няма), са оценени способностите на детето за работа в екип, за самостоятелно справяне, за комуникативност - все аспекти, които да помогнат на родителя да се ориентира за степента на социализиране на детето му и евентуалното му подпомагане в нужната насока. Според нашия нов законопроект обаче поведението на децата ще се описва в специално досие, което (забележете!) ще съпровожда дипломата им за средно образование и ще се взема предвид при кандидатстване в университет. Читателите на dnevnik.bg веднага попитаха - а няма ли това досие направо да се дава на спецслужбите, които, както се разбра от премиера, са настоящият НR в държавата? Ако им се вижда забавен абсурд, по-лошо е - един от авторите сам обясни философията на промените с мотото: "Здравата дисциплина - 70 процента по-добра успеваемост!" Като функция на държавата дисциплината действително се превърна в голям проблем на всички етапи в българското образование в преходните години. Жалко е друго, че авторите на проектозакона ни предлагат носталгията си вместо проучване на най-добрите и адекватни на сегашното време модели, залагащи на начин на преподаване, който реално да буди интереса на учениците към предмета, т.е. да го свързва с живота тук и сега. Фактът също така, че в продължение на 65 години изкуството съзнателно е маргинализирано в училище - съвсем обяснимо, защото разяжда именно дидактиката и схоластиката, е друг важен, но по традиция пренебрегван проблем. Новият проект също не се отклонява от тази традиция, доколкото изкуството и спортът са дефинирани по-скоро като наказания за "калпазаните". Уморително е вече да се коментират и неизтребимите фатмашки клишета, според които, който не спазва дисциплината, ще докарва до 500 лв. глоба на родителите си или ще се изключва. А за да си подсигури спокойствието, образователната администрация е решила да забрани на учителите правото да стачкуват! Един от немногобройните плюсове на проектозакона - намерението да се дадат повече правомощия на училищните настоятелства, също повяхва в края на изречението, където се уточнява, че освен родители в тях ще влизат представители на общините и... "общественици". Последното казва повече за тази идея и напомня за трудното изчистване от соца, който винаги избива отнякъде. Светлана Георгиева вестник "Дневник" Вижте коментарите под статията, а можете да оставите и свои! http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/04/21/890785_shte_prechi_li_uchilishteto_po-malko_na_obrazovanieto/

Какво можем да направим, за да честваме всеки ден Деня на Земята? Малките неща, които всеки от нас може да прави в ежедневието си, за да сме по-малко консуматори и да засвидетелстваме уважението си към нашата планета. Можем: * Да спираме водата, докато си мием зъбите. И изобщо да се замисляме за този безценен ресурс Питейната Вода - и как можем да го щадим. * Да не пазаруваме с найлонови торбички - една платнена пазарска торба заема малко място и може винаги да ни е под ръка. Можем да се замислим и за по-големите неща, които да направим за Българската природа. * Да сме доброволци и да инициираме почиствания и залесявания - ето тук интернет портал за подобни граждански инициативи: mesecnazemiata.blogspot.com * Да се замислим какво причинява на Природата и страната ни липсата на екологична политика в България. * Да не се возим на незаконни лифтове, построени в границите на националните паркове – Рила и Пирин. * Когато сме на морето да се поинтересуваме дали хотелът, в който сме отседнали има пречиствателна система и къде * Ако сме свидетели на сеч на дърво, да се обадим на Горско стопанство и да настояваме за проверка дали тази сеч е законна. * Mожем да сме информирани за закононарушенията, унищожаващи българската природа - forthenature.org. * Бъди информиран, бъди съзнателен! И се усмихвай по-често! За Земята, за нас, за теб. Заповядайте на 22 април да отпразнуваме заедно Деня на Земята. Създателите на сайта http://forthenature.org/ канят всички на карнавално шествие по случай международния ден на Земята - 22 април 2010. Маршрутът ще започне от НДК в 18:33, ще премине по бул. Витоша, пл. Света Неделя, до СУ и ще завърши на езерото Ариана със загадъчно шоу... Материалите за шествието за Деня на Земята се осигуряват от Българска фондация "Биоразнообразие" в рамките на Коалиция „За да остане природа в България” по проект, финансиран от Фонд за НПО на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн към Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство - чрез Фондация "Екообщност" и Фондация за развитие на местното самоуправление.

Разделът, посветен на религиите, е още едно място за тематични дискусии.

Nike, я кажи, тази игра ка точно се казва, браузърна ли е или е на CD или DVD, откъде може да се закупи, ако е необходимо, и колко струва тя, в такъв случай? Защо питам - за да може учителите по история да карат учениците си за домашна работа да играят на нея. :-)

За крепостите може да погледнеш и книгата "Каменните щитове на България" от Борис Чолпанов. Можеш да погледнеш също и книгите "Българският средновековен град" (Стр. Лишев), "Укрепеният български средновековен град - XII - XIV век" (М. Харбова), "Средновековният български град" (БИД, Научни конференции, 1980 г.), "Средновековният български град през XIII - XIV век" (Дмитрий Поливянни), "Средновековният замък в българските земи" (мисля, че е от авторски колектив)...

http://www.bricks-bg.com/?category=4&sub=23 http://www.book.store.bg/search?srchstr=%EC%EE%E4%E5%F0%ED%E0+%F4%E8%EB%EE%F1%EE%F4%E8%FF&p=s&sin=1

На латинския език тук е посветена една тема, озаглавена "Lingua latina - lingua aeterna". В превод на български това означава "Латинският език - вечен език". Ето я - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1058 Там можем да обсъждаме на воля латинския език. Все пак, докато стигнем до буквата Л, има доста време и доста неща, които ще се изпишат по темата. Имайте търпение...

Ако искаш да те насочим към научна литература по темата, ето: - Иван Божилов, "Фамилията на Асеневци - 1186-1460 г. (генеалогия и просопография)" - приложено е огромно родословно дърво на рода Асеневци - Иван Божилов "Българите във Византия" - Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов, "Кой кой е в средновековна България" - Веселин Игнатов, "Българските царици"

В Водопроводи (акведукти) В Римската империя почти всеки град бил водоснабден с мрежа от канали за чиста вода и канали за оттичане на обратните води. Прясната вода докарвали от планинските извори чрез система от тръби и многоетажни арковидни мостове, така наречените акведукти. Водата се хващала от извора, след което, съобразявайки се с релефа, преминавала по подземни канали и тунели, а реките и долините пресичала по акведукти. По протежението на акведукта изграждали покрит канал, проектиран с лек наклон, така че водата, тласкана от собствената си тежест, да се движи все напред. Наклонът бил изчисляван по прецизна формула, а местонахождението на канала – на върха на акведукта, имало донякъде за цел и да спести разходи по поддръжка и инспекция, която би била значително по-трудна, ако тръбите били зарити в земята. Обикновено акведуктите се състояли от аркади на един или на два реда, но когато се налагало, римляните не се колебаели да увеличат броя на арките до три вертикални реда. Така, тези грандиозни съоръжения достигали до 55 м. височина. Последното се случвало сравнително рядко, тъй като всеки мащабен строеж струвал твърде скъпо. Пак по икономически причини дължината на акведуктите не надвишавала 40 – 50 километра. По трасето на акведуктите изграждали щерни - за утаяване на твърдите частици и пречистване на водата, както - и водни кули, които да осигурят налягане за по-високите сгради. Пред стените на града, чрез кранове, водата се разделяла на три части: за населението, за обществените бани и фонтани и за частни нужди, при което последната се заплащала. От таксата се финансирало водоснабдяването за населението и за обществени нужди. За целта към водопровода се монтирал метален разклонител с официална пломба, като размера на таксата зависел от диаметъра на тръбата. В късната империя диаметър 5 см. се разрешавал на най-големите сгради, за средните къщи с бани бил допустим диаметър 3 см., а за най-малките домакинства – тръби с диаметър 1,5 см. И тогава някои се опитвали да се облагодетелстват за сметка на другите. Често в основата на политическите пазарлъци стояло финансирането на политически кандидат срещу задължението му да се отблагодари на своите благодетели, като им осигури безплатна вода за жилищни нужди или за работа. Фронтин, който е автор на съчинението “За акведуктите”, открил, че по трасето, водата често бива отклонявана от земеделските стопани, за да напояват нивите си. Пак той констатирал, че дневната консумация на вода за Рим, който по онова време наброявал около един милион души, надхвърля един тон на глава от населението дневно. Това се дължало преди всичко на факта, че обществените и частните чешми нямали кранчета, а водата течала свободно. Може би, затова Фронтин се опитал да наложи мнението, че тепавичарите не заслужават да получават чиста вода, макар че те имали правото на това по силата на съществуващ закон. Често с цел икономия на водата от баните се използвала и от тепавичарите. До домовете и обществените сгради водата се доставяла чрез сложна мрежа от оловни или керамични канали. Притокът й бил контролиран чрез система от кранчета. Обратната вода също се оттичала в канали, които се обединявали в общ и се оттичали в реките. Първоначално тези канали били открити, но с течение на времето в повечето градове ги покрили по хигиенични съображения. За такъв случай споменава Плиний в писмата си до император Траян: “Красивият и добре уреден град Амастрия, господарю, между другите забележителности има една много красива и дълга улица, по чието протежение от едната страна се простира река, но река само по име, а в действителност отвратителен канал - и грозен наглед, и заразителен с гнусната си миризма. Затова, като се има предвид не само естетиката, но и хигиената, се налага той да бъде покрит”. В град Рим обратните води се оттичали в река Тибър чрез така наречената Клоака Максима, която е действаща и до днес. Размерите й са впечатляващи. Най-старият водопровод в дн. България е този край Созопол (античната Аполония). Възрастта му е ок. 2400 г.

Чудех се аз, докато гледах филма "Конан варваринът", защо, аджеба, робите въртяха онова колело. По-късно, ако помните, Конан го въртеше сам... Явно са генерирали електричество с него... Маноле, а липсата на кабели при разкопките на античния римски пласт, сочи, че древните римляни са имали безжичен интернет, нали?!... Предполагам, че безжичния интернет е бил дар от боговете им...