ISTORIK

Нищо не пречи дадено име да се напише на латиница. Примерно: Вчера се срещнах с един французин, който смята, че е наследник на френския крал Charles (Шарл) Утре ще има семинар по shito ryu karate do (шито рю карате до). От Япония ще дойде Takeda sensei (учителят Такеда). Има разлика, нали?... И на кирилица се чете по-лесно.

Бележка на модератора Защо не напишете какво мислят румънските политици на български или на друг разбираем език (английски, френски, испански, руски, немски)? Политикът Хикс мисли това и това, а политикът Игрек не смята, че..., докато политикът Зед еди какво си. За да бъдете разбрани. Заради няколкото човека, които умирате да си пишете на румънски, ако искате, говорете с администраторите да ви направят един румънски раздел във форума, където да си пишете на воля... А да стартирате тема на български, пък да не пишете в нея на български, какъв е смисъла? Към каква аудитория е насочена тя? Искате ли някой да ви разбира драсканиците в нея? Ако идеята е да си пишете няколко души в нея и никой да не ви разбира, по-добре е да ползвате личните съобщения. Те вече изглеждат като тема от форум, така че май няма смисъл да стартирате теми, които никой не разбира. Иначе от такива теми няма смисъл. Все едно аз да създам тема, в която да пиша какво казват за Румъния японските политици и да цитирам какво е казал, примерно, японския посланик у нас, ама - на японски... Няма значение, дали ще пиша с йероглифи или - на латиница японския текст, и без това никой няма да го разбере. 何だと思います かルーマニアについてブルガリア日本大使？

Да, за интернационализми (международни думи и изрази) латиницата може и да е полезна. Ама - само дотук. Каква информация би носила на непознаващия тънкостите на българския език чужденец рекламата "Tuk lovim brimki"? Или - някакъв друг рекламен надпис, в който са употрeбени думи, неясни за чужденците. За тях ще е също толкова "ясно", колкото - ако са използвани йероглифи. 東芝 日本 日本の言語 中古 会意

Аз не разбрах ролята на телешката опашка в цялата сложна система. Ако може да я обясниш... Тя не запушва ли маркуча при създаването на вакуум? И така да слага край на наличието му?

Ето една карта, която става за алтернативно географско (и историческо) моделиране. Тя е (не)възможна, разместени са държавите, но нашата си е на място. Обърнете внимание и на държавата под номер 6 - Вулгария... Ако Warlord иска, би могъл да си поиграе и да направи други подобни карти, не - само на Европа, но - и на други континенти. Поне (ще) е забавно...

Като ти е интересно, чети, пиши... Никой не те спира.

Да, някои ученици свикват да ползват само латиницата, ако имат стари джиесеми и не ползват кирилизатор на компютъра, да не говорим, че не познават и подредбата на кирилицата върху клавиатурата. И аз не мога да пиша на кирилица на БДС (Български държавен стандарт), затова използвам кирилизация (фонетична кирилица) и си пиша чрез латиницата, както бях свикнал по-рано. А аз свикнах да пиша на латиница, понеже в началото комуникирах предимно с чужденци, а по същото време нямаше и много български сайтове, чат програми и т. н. А по форумите се пишеше на латиница; на кирилица пишеха само тези, които са учили машинопис и знаят БДС подредбата на кирилицата. Затова днес някои ученици не мога да си напишат правилно собственото лично име. Изяждат последната буква (Димитъ, Стоя - вм. Димитър, Стоян) или пишат името си наполовина на латиница, наполовина - на кирилица или - обратното (Dragoмир, Весеlin, Staniслав...). Други ползват числа, вместо букви (100ян - вм. Стоян). Има и такива, които не могат да напишат името си правилно два пъти, ако им се наложи да го напишат 10 пъти. Да не говорим, че не могат да напишат правилно чужди имена, например: - Наполеон (На поле он) - Бонапарт (Лунапарк) - град Скопие (С копие) Така става, защото не искат да си извадят слушалките на джиесема от ушите и да слушат внимателно словата на учителите си.

От навлизането на интернет за граждански цели у нас (около 1995/1996 г.) до появата на фонетичната кирилица (писане на кирилица чрез латиницата в клавиатурата) в българските форуми пишехме на латиница. Тогава латиницата беше необходимост. Сега вече не е, понеже е трудно четим текстът, писан на латиница. Някои не са свикнали да пишат и да четат българския език на латиница, други пък са отвикнали. А и всеки пише думите така, както му падне. Вече и SMS съобщенията могат да се пишат на кирилица. При наличието на кирилица на клавиатурата на компютъра/лаптопа или наличие на фонетична кирилица, нуждата да се пише на български език na latinica отпадна. Ако авторът на темата има предвид невъзможността на някого да чете български текст на кирилица, това е единствено проблем на тези, които не познават, не владеят кирилицата. Тя не е трудна за научаване; състои се само от 30 букви. За сравнение на броя на символите ще дам китайските йероглифи (японците ги наричат канджи/kanji), чийто брой е около 60 000. През 2006 г. един възрастен японец издаде речник на канджитата, в който бяха включени "едва" 59 000 от тях. Останалите не ги помни, все пак тогава е бил на ок. 90 години...

А как така - без сюжет, без разказвач...? Как си създаваш играта? Нещо като в книгите-игри - под формата на тест ли става това? Примерно - заставаш на кръстопът и те пита в коя географска посока ще продължиш? Или искаш да кажеш, че сам решаваш дали да (не) направиш нещо - примерно - да (не) дадеш монета на просяк? (Ако не му дадеш, ти дава грешна информация, да речем, ако си го попитал за пътя до замъка или до пещерата на дракона, или пък те напада в гръб...)

Ако си сложил генетичен материал в т.н. Петриеви чинийки/панички, може да получиш костна тъкан, мускулна тъкан, мастна тъкан или друго. Ако са някакви микроорганизами... Може би, това, което ще получиш, да зависи от средата. Не зная. Не се ли гледа под микроскоп?

А ние откъде да знаем какво имаш предвид? На въпрос, зададен по погрешен начин, ще получиш само грешни отговори. Glishev, question bête = réponse bête.

А, имаме конкретна темичка, имаме... Ето я! Японският език http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=998

Или чакаш да порастне растението.

На големия християнски празник "Голяма Богородица" - 15 август (2010 г.) ще се съберат да празнуват българи от всички краища на света в бунтовническото възрожденско градче Клисура. Третият национален събор на българите по света се организира със съдействието на: - Еко комплекс "Клисура", гр. Клисура, - вестник "Будилник", - политическа партия "Другата България", - асоциацията на българите във Великобритания, - "Budilnik association", - телевизия "Планета" - "Пайнер мюзик". За доброто ви настроение ще се грижат най-известните и обичани български изпълнители, оркестри и танцьори. Очакват ви много веселие, музика, танци, руйни вина, ракии, чевермета. България Еко комплекс "Клисура"- гр. Клисура 15 август 2010 г. 11:00-20:30 ч. --- Група във Фейсбуук: http://www.facebook.com/event.php?eid=122900737724025

Албания и Япония - това са двете крайности - за (не)възприемчивостта на чуждите влияния.

А японците взаимстват още в древността - от китайците, от корейците... Обаче те успяват да японизират заемките почти до неузнаваемост. На пръв поглед, Япония може да бъде определена като една държава, която прилича на пакет - много добре опакован, много добре рекламиран, от който, веднъж отворен, излиза един... китайски демон. Демонът, живеещ в кутията, е символ на огромното влияние, което Китай е упражнил върху Япония и което често пробива чисто японската фасада. Тази квалификация, донякъде, е неправилна, защото китайското влияние се появява, след като Япония вече има своя собствена физиономия. Китайското влияние е така трансформирано, "по японски", че е трудно плодовете му да бъдат определени като "чужди". Но японският контекст, японският фон, японската основа, върху които стъпва китайското влияние, не могат да бъдат открити лесно. Това би могло да стане само чрез внимателно изследване на възникването и на развитието на японската цивилизация и култура, от гледна точка на географията, на историята, на теологията, на митологията, на философията, на историята на изкуството, на психологията... Тогава, осъзнавaйки както чисто японските елементи, така и чуждите влияния върху японската култура, бихме могли да разберем тази цивилизация, толкова объркваща за хората от Запада, толкова разнообразна в многобройните си аспекти, толкова проникната от чужди влияния и - въпреки чуждите влияния - толкова самобитна и оригинална. Докато съзерцаваме появата, развитието и същността на японската цивилизация, трябва да държим сметка за най - важните фактори, които я предопределят: 1. Способността за японизация на външните влияния. 2. Невъзможността да бъдат разпознати външните влияния.

Попаднах на една книга, посветена на SS. В една от главите в нея се говори за корените на антисемитизма. Пише, че антисемитски изявления имат (о, изненада!): Цицерон, Сенека, Ювенал, Тацит, Апион.

Важно е да чука. Пък дали - на отворена или - на затворена врата, това вече е само подробност от пейзажа. Току виж - влязъл...

Ето карта на Европа, Близкия Изток и Африка:

При цар Петър I: - войните с русите през 968 и 969 г. При Борис I: - битката за Преслав и обсадата на Дръстър от византийците (971) При цар Иван-Владислав: - обсадата на Драч и смъртта на бълг. цар (1018) За смъртта на Ив. - Влад. има няколко версии: - убит в единоборство с управителя на драч - Никита Пигонит - улучен със стрела от притаен убиец (по време на двубоя или след него) - убит от българин - предател - Последните опити за оцеляване на бълг. престолонаследник Пресиян и братята му Алусан и Аарон, в планината Томор, на Ивац в планината Томор, на Никулица, на управителя на Сремската област, на Гавра и Елемаг (1018-1019). - Битката на Петър II Делян с византийци и нормани при кр. Острово - обсадата на кр. Бояна - Битката м/у К. Бодин и Г, Войтех с византийците при Косово поле (1072 г.) - Обсадата на Константинопол от Нестор (1074) Сраженията на Травъл: - с войската на пълководците Г. Бакуриани и Врана - с войската на Татикий Въстанието на Асен и Петър: - битката при кр. Лардея - визант. обсада на кр. Ловеч (1187)

The International AIDS Conference is the premier gathering for those working in the field of HIV, as well as policy makers, persons living with HIV and other individuals committed to ending the pandemic. It is a chance to assess where we are, evaluate recent scientific developments and lessons learnt, and collectively chart a course forward. The AIDS 2010 theme is rights here, right now, emphasizing the central importance of protecting and promoting human rights as a prerequisite to a successful response to HIV. AIDS 2010 will be held from 18 to 23 July 2010 in Vienna, Austria. For more additional information, please, visit our web site: http://www.aids2010.org/ You can visit also our Facebook group: http://www.facebook.com/aids2010#!/aids2010?v=info

Ето няколко илюстрации, свързани с чумата...

Вече можете да научите колко и кои филми ще можете да видите на откриващия се от 8 май (събота) от 11:00 часа Трети филмов фестивал на културното наследство, който ще се проведе в централната зала на Националния археологически институт и музей към БАН (ул. "Съборна", 2). Филмите са разделени в три категории - Археология, История и Наследство. Повечето от тях са правени през изминалата и през тази година. Има 23 премиери и интересни заглавия на български екипи от творци, живеещи в чужбина. Фестивалните дни ще траят до от 8 до 11 май, а от 14 часа ще продължат с Национална конференция "Културно наследство и нови технологии" в заседателната зала на Музея. Входът е свободен. http://bulgarianfilms.com/programa_2010.pdf

Да, кожна, бубонна (жлезна), пневмониална (белодробна), ентерална (чревна) и септична. За исхемична чума не съм чувал. Съществува исхемична болест, но тук не става дума за чумата, а - за друго заболяване (на сърцето, ако не се лъжа). Аз още редактирам постинга си, добавям разни интересности и любопитности, ама го пуснах малко in advance, preventivement, защото един от модераторите (този не е от онези, дето се крият зад твоя ник!) искаше прибързано да затвори или да изтрие темата. Не зная, дали не е по-добре, тази тема да се прикрепи към другата тема, посветена на чумата. От друга страна, въпросът е много интересен, като ученик съм си го задавал и аз, а сега - като учител - го изяснявам на учениците си. --- Е, постингът ми по-горе вече е завършен.

Въпросът е много логичен, в контекста на преследването на евреите от Инквизицията и изобщо - от населението - по време и след чумната епидемия в XIV век. През пролетта евреите празнуват някакъв си техен празник и по този повод чистят къщите си - така не остава храна за плъховете, които разнасят бълхите - носители на чумната бактерия. И, понеже те много рядко заболявали от чума, били обвинявани, че са я разпространили нарочно. Примерно - заразявайки кладенците и изворите, от които се черпи питейна вода. Истерията и паническия страх на западноевропейците намерили отдушник в избиването на злепоставените невинни евреи, "вещици" и скитници. Епидемията се появила през 30-те години на XIV век в Китай и за по-малко от две десетилетия достигнала по търговските пътища до едно от важните пристанища, което се смята за основната входна врата на Черната смърт към Европа. Според изворите, генуезката търговска колония в Кафа на Кримския полуостров била подложена на обсада от войските на хан Джанибег, сред които пламнала чумна епидемия. Ханът заповядал да катапултират телата на умрелите от чума в крепостта, за да разпространи болестта и сред генуезците. Всъщност, съвременните изследователи са на мнение, че не - труповете, а - заразените гризачи и плъхове в околността са заразили градските плъхове и те са били причината за разпространението на чумата както сред венецианците в Кафа, така - и в Европа. Венецианците били принудени да напуснат Кафа и да отплават с девет галери, в които имало вече много болни. През ноември 1347 година няколко генуезки галери от Кафа се приближила до пристанището на Месина в Североизточна Сицилия, но при влизането им в пристанището властите на града узнали, че тези кораби носят нова и страшна болест. Ето защо били направени опити галерите да бъдат поставени под карантина и било забранено слизането на моряците на брега, но въпреки това болестта се прехвърлила на брега и в следващите няколко дни се разпорстранила в цяла Месина. Истинските преносители на заразата били не заразените генуезци от галерите, а - корабните плъхове и бълхите, паразитиращи върху тях. Те носели страшна болест, която се завръщала в Европа след почти осем века отсъствие. Това била чумата, която по-късно останала в колективната памет под наименованието Черната смърт. Блуждаещи тълпи, хора затворени по домовете си или – в манастирите, мъртви, лещажи по улиците, или – плуващи в реките, хора с маски с дълги клюнове и дървени обувки, с които крачат през множеството мъртви… Всички са изоставили обичайните си занимания, глад, пълно безредие, липса на всякакви органи на властта, абдикация от всякакви задължения, престъпници, които крадат без да знаят защо и за какво ще им потрябват пари, некрофили, пияни, покайващи се и самобичуващи се публично и такива, търсещи удоволствието, спасението или - смъртта. Имало хора, които молели съседите си да ги заровят живи – също като през зимата на 999-1000 г., когато се очаквало да настъпи края на света. Tова е картината на безредието, на невъзможността на хората да открият своето място в обществото. Много селища били обезлюдени и навсякъде се издигали купища непогребани трупове. Търговията замряла и отново настъпил глад. Необикновеното желание за интензифициране на земните наслади и премахването на всички опитомяващи удоволствието норми може да се обясни не само с премахването на реда, но - и с мисълта за смъртта, постоянно напомняща за преходното земно съществуване, без темпорален хоризонт на своите действия, отвъд всяка мотивираност и всяка цел; там, където мисълта прекъсва, а духът е обладан от страх от смъртта. Тази чумна епидемия, която се оказала само първата вълна от продължителна пандемия, довела до важни последствия в историята на Европа. На първо място се поставят демографските последствия, които довели до катастрофален демографски спад, а предходната численост на населението била достигната едва през XVII век. На следващо място се поставят икономическите последствия, довели до приемане на нови форми на експлоатация и обработване на земята, а също и до по-широко навлизане на манифактурното производство. Това било свързано и със социални промени, довели до издигане както на нови семейства и фамилии, така и на нови обществени слоеве. Почти всичко се определяло от факта, че в резултат на огромната смъртност намаляла работната ръка, паднали цените на имотите и на земята и се повишила ролята на парите. В същото време променените условия изисквали големи промени в системите и техниките на производство, а също - и някои нови политически тенденции. Ако присъствието и последствията от Черната смърт в цяла Европа били толкова важни и значими, възможно ли е българските земи да са останали като един изолиран остров в тези страшни времена? Някои от известните съвременни историци смятат, че българските земи също изпитали ужасите на чумната епидемия от 1347 година, която опустошила селата и градовете на Тракия и Македония. Можем да включим Черната смърт в сложния комплекс от политически, социални и религиозни промени на Балканите през втората половина на XIV и през XV век и най-вече - сведенията и изводите за наличие на дълбока обществена криза в навечерието и по време на османското нашествие и завоевание и в първите десетилетия след завладяването на българските земи. Една от първите държави, в които се разпространила Черната смърт, била Византия и чумата била приета като проява на Божия гняв срещу византийци и генуезци, които помагали на турците. Според император Йоан Кантакузин (1347-1354) чумата преминала през черноморските византийски брегове, Тракия и Македония. Чумата завладяла първо Константинопол, а след това - и останалите територии в Империята и дала допълнителен тласък на катастрофалния упадък във Византия и на последствията от продължителната и опустошителна гражданска война (1321-1354). Имайки предвид тесните търговски и политически връзки между Византия и България по това време, можем да предположим с голяма доза сигурност, че епидемията е навлязла и в българските земи. Пътищата за това са били както сухоземни, така - и морски, а както в останалите територии на Европа, така - и в България - не са могли да разберат кой е истинският преносител на заразата. Българските земи не били изолиран остров, а - напротив - една неделима и интегрална част от християнска Европа, през която преминавали важни търговски пътища и която поддържала оживени дипломатически и търговски връзки както - със съседни, така - и с по-далечни земи и държави. Ето защо нямаме убедително основание да отхвърляме присъствието на Черната смърт в българските земи. Едни от първите заразени територии били българските пристанища - както черноморски, така - и по река Дунав. Възможно е наистина нейните последствия в българските земи да не са били толкова смъртоносни както в Константинопол, на гръцките острови в Егея и въобще в Средиземноморския регион поради две основни причини. Първата е свързана с климата, имайки пред вид, че чумата се появила в Константинопол в края на 1347 година, то климатичните условия (особено в Северна България и планинските райони) едва ли са благоприятствали нейното разпространение, поне - до началото на месец май 1348 година. Независимо дали в края на 1347 г. или през късната пролет на 1348 г., чумната епидемия навлязла в българските земи и впоследствие избухвала периодично. Едно от косвените свидетелства за това е свързано с два гроба от края на XIV век в средновековния Дръстър. Според археолозите, провели тези разкопки, кремираните индивиди в гробове №190 и №192 могат да се свържат с третата вълна на чумната пандемия, която избухнала през 1369 г. и върлувала почти осем години. Самият акт на кремиране е толкова необичаен, че археолозите го приемат като изключение и опит за хигиенни мерки с цел ограничаване на епидемията. Драстичният спад на населението довел до нарастване на стандарта и благосъстоянието на оцелелите, което от своя страна довело до упадъка на католическата Църква и породило Ренесанса и протестантската Реформация. Според някои изследователи, чумната епидемия била част от обща икономическа и социална криза, започнала в средата на XIII век, когато Европа била вече по-бедна и по-гладуваща, а Черната смърт само довършила ефекта от кризата и упадъка. Това довело и до криза на морала. Цената на работната ръка, на войниците и на стоките се повишила. Намаляла числеността на армията. Чумата била една от причините за края на Стогодишната война. Хората осъзнали, че животът е кратък. Някои го преживявали в радости и забавления, а други – в аскетизъм, молитви и самобичуване. Развила се медицината, градовете били хигиенизирани, изградена била градска канализация, а блатата били пресушени. Започнал повсеместен строеж на часовникови кули и бил въведен нощният труд, защото времето не достигало за възстановяване на щетите и загубите. Били въведени също така зимното и лятното време. Други учени са на мнение, че е имало криза, предизвикана от пренаселеността през XIII век, но последвалата Черна смърт е нещо отделно и е основна причина за последвалите дълбоки промени. В същото време се развило и друго научно направление, според което чумата била биологично обусловена и в този смисъл - неизбежна. Тези автори смятат, че основната причина се крие в климатичните промени и тяхното отражение върху жизнения цикъл и миграциите на гризачите, насекомите и паразитите. Черната смърт и последвалата пандемия могат да бъдат разбрани само в техния епидемиологичен контекст и като съществена част от една триста годишна екологична криза. В този период съчетанието от климатични условия, търговски пътища и движение на популации от гризачи действали съвместно в успешното разпространение и многократното повторение на епидемията.<a name="13"> В периода X – XIV век средната температура в Европа се повишила, увеличило се селскостопанското производство, През ранното Средновековие съотношението посято/добито зърно било 1: 2, рядко - 1:3. А през ХІІІ в. то стигнало до 1:5, а в някои райони - дори 1:8. Постепенно населението на континента достигнало невиждан дотогава размер. През Х в. то било около 25 милиона, а през XIV век – 75 или 120 милиона. Но към края на XIII век Европа навлязла в период на застудяване, известен като „малък ледников период”. Средната температура намаляла, увеличили се валежите, голяма част от обработваемите земи се заблатили и станали неизползваеми. Зачестили неплодородните и „гладни” години. Изтощените от недояждане хора станали по-податливи на различни заболявания. От друга страна, пренаселеността и мръсотията в градовете, липсата на канализация в тях, липсата на хигиенни навици, непознаването на причинителя на болестта (плъхове и бълхи), както – и мобилността на хората довели до това Европа да загуби между 25 и 40 милиона от населението си. Епидемията не подминала и манастирите, където много хора търсели убежище. --- Ако в Западна Европа последствията били изключително тежки в социално-обществен и донякъде в политически аспект, то последствията от чумата на Балканите и в Черноморския регион се оказали далеч по-фатални, тъй като съвпаднали по време с една от най-продължителните и най-опасни инвазии - нашествието на османските турци. Нашествието на османските турци и превземането от тях на Цимпе (1352), Галиполи (1354) и крайбрежието на Дарданелите, а по-късно - походите им в гръцките, българските и сръбските земи били улеснени и от големия демографски удар и стопански хаос, нанесен от Черната смърт в периода 1347-1350 г. Освен това, както свидетелстват много от хронистите, християнският свят приемал опустошителния характер на тази пандемия като проява на Божие наказание и гняв, а това водело до масово разпространение на аскетизма и мистицизма. Във Византия и в България се разпространил исихазмът. На гонение били подложени еретическите учения. На тази база можем да се замислим доколко демографските загуби на българската народност в тази епоха са следствие само или най-вече от османското завоевание и дали не са плод и на голяма смъртност в резултат от чумната пандемия през XIV, XV и XVI век. В този период се наблюдава най-ниската средна продължителност на живота за жените и мъжете и най-високите стойности на показателя детска смъртност. На практика това означава, че юношеска възраст не достигали и половината от едновременно родените индивиди. Тази изключително висока детска смъртност се обяснява не - само с недостатъчното развитие на медицината, лошите санитарно-хигиенни условия и детските болести, но - и с чумната епидемия, която се разпространявала периодично на вълни в цяла Европа през този период. Според един западен хронист, "децата били любимци на чумата". --- От историята на медицината се знае следното: 1. Чумата е инфекциозно заболяване, което се отнася към групата на зооантропонозите. Причинител на чумата е бактерията Yersinia pestis, открита от Робърт Кох. В нормални условия, бактерията живее в храносмилателния тракт на два вида бълхи - Xenopsilla cheopis и Cortophylis fasciatus, които живеят като паразити върху черния плъх - Rattus rattus. Въпреки че чумният бацил е устойчив, то съществуват две условия, при които той няма големи шансове за разпространение. Той не може да проникне през кожата самостоятелно и не е силно активен и смъртоносен при температури на околната среда по-ниски от 15-20 градуса по Целзий. Последното обстоятелство обуславяло една от особеностите в разпространението на Черната смърт, която била най-активна и най-смъртоносна в Европа през лятото и есента и затихвала през зимата и пролетта. Освен това продължителността на нейното въздействие в топлите райони на Средиземноморието била по-голяма (от май до октомври включително) в сравнение със Северна Европа (от юни до септември). В Cкандинавския регион нейните периоди и мащаби на разпространение били още по-ограничени. 2. Заболяването може да протича в няколко форми - кожна, бубонна (жлезна), пневмониална (белодробна), ентерална (чревна) и септична. След неколкодневен инкубационен период, заболяването се проявява внезапно и протича в страшни мъки. Съпроводено в с вътрешни кръвоизливи, висока температура, треска и бълнуване. Смъртта настъпва часове след появата на първите симптоми. 3. Без лечение, смъртността от първата форма е ок. 40-75%, а на останалите - ок. 90-100%. Белодробната чума е "експресният влак на смъртта", а септичната чума, дори - и лекувана, винаги довежда до смъртта на заболелите. 4. Чумата е лечимo заболяване. Лекува се с антибиотици (тетрациклин, гентамицин, канамицин, стрептомицин). И - с ядене на чесън. Двама затворници, които изгаряли дрехите на умрелите от чумата, се хранели с много чесън (чесънът произхожда от Азия) и оцелели. В миналото единствената ефикасна предпазна мярка била да се избягва контакт със заразени, за което съветвала и крилатата латинска фраза: "Бягай бързо, стой надалече, връщай се бавно!". 5. Епидемиологията на чумата включва: преносител (бълхата), резервоари в природата (плъхове, таражежи, лисици, вълци, съсели, мармоти, катерици), краен гостоприемник (човек). Човекът не е предпочитан приемник от чумния бацил, а най-често се явява жертва на животно-преносител. Ето защо хората ставали жертви на генерални промени в екологията на паразитите и гризачите. Споменатите животни оформяли заразени популации, наричани от учените "резервоари" на чумния бацил. Приема се, че такива резервоари били пустинята Гоби в централна Азия, Сибир, провинция Йънан в Китай, части от Иран и Либия, Арабския полуостров и Източна Африка, които били атакувани от чумата още през VI в. Предполага се, че след нейното затихване и изчезване в тези региони останали чумни бацили, които поради благоприятните климатични условия и наличието на преносители като достатъчно големи популации от гризачи, продължили да съществуват, но - без да предизвикват мащабни епидемии. 6. Болестта все още поразява ежегодно между 1000 и 3000 души. Кошмарният вирус се е спотаил и може да удари пак още по-тежко отпреди, предвид глобализацията, лесните контакти между големи маси хора и заплахата от биотероризма. В големи градове, крупни търговски центрове, нагъсто застроени и без канализация - това са чудесни условия за развитие на епидемията. Настоящи ендемични зони в света днес са: САЩ (Скалистите планини), Индия, Африка. 7. За бълхата: - бълхата се ориентира много добре за топлокръвен гостоприемник, тъй като възприема изменение в температурата на околната среда от няколко десети от градуаса - самата бълха използва за обменните си процеси не аденозинтрифосфат, а уридинтрифосфат, който е отделя около 10 пъти повече енергия при разграждане. Това позвалява скокове на бълхата до 3 метра разстояние - самите задни крака на бълхата са конструирани единствено за скоковете - след като бълхата се зарази с чумната бактерия, тя е обречена да умре, защото в нейния стомах бактериите се размножават толкова много, че го запушват целия. Така бълхата е постоянно гладна, хапе често, но поради това, че стомахчето й е запушено, тя повръща погълнатата кръв, а в нея има чумни бактерии. 8. Малко за диагностиката на чумата: - един от първите тестове, предложен от самия Кох, е посявка от клизма на бълха (?!). - Сега има много по-бързи и по-точни методи: директна микроскопия на инфектиран материал, посявка от храчка или от изпражнение (според формата), различни имунологични тестове за бързо определяне на наличието на специфични антитела в кръвта, насочени срещу чумната бактерия... 9. През Средновековието са смятали, че най-заразна е била слюнката на болните от чума. Нещо, което не е вярно. Самият болен също не е опасен, ако не е с белодробна или - с ентерална форма на чумата. 10. По време на големите чумни епидемии са предприемани драстични мерки за ограничаване на размера им. В Европа е забраняван достъпът в градове, които още не са регистрирали начало на заболяването, в Индия всички развили болестта, са затваряни в пещери, а отгоре им е пускана храна и вода. 11. Големите чумни епидемии са се развивали в страни, където е царяла невероятна мръсотия и плъховете са се разхождали навсякъде. За увеличаването на популацията на плъхове е изиграло и гонението на "вещици", които били убивани или изгаряни на клада заедно с котките им. 12. Yersinia pestis прониква най-често през кожата, по-рядко през лигавиците на устата и дихателната система. Следва разпространение на чумните бактерии до регионалните лимфни възли, където се образува т.н. бубон, а след хематогенното разпространение се засягат и далечни лимфни възли (вторични бубони). Инкубационният период на чумата е от 1 до 8 дни. 13. Тукидид разказва за първата чумна епидемия през V век пр. Р. Хр., която върлувала в Етиопия и достигнала Елада. През VI и VII век жителите на Европа отново станали свидетели на чумна епидемия, която отнела хиляди животи. Но нищо не можело да се сравнява с това, което Европа преживяла през XIV век. 14. За името на болестта. Смъртоносната болест била наречена "черна смърт", понеже подкожните кръвоизливи и засегнатите лимфни възли се виждали като черни петна. По материали от Интернет