ISTORIK

Образуване на българската нация, Кога? Нация или народ? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4500

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...st=0#entry52127 http://www.buzzdash.bg/ Можете да направите свои анкети - попитайте българите, щастливи ли са!

Статистика за детските жертви при ПТП - 2000 - 2008 г. По пътищата на България жертви на пътно-транспортни произшествия са станали 12006 деца, от които 565 са загинали, а други 1000 са трайно осакатени... Средно, на година са пострадали по 1500 деца, трайно осакатените са по 125, а загиналите - по 70. Жертвите до 6 годишна възраст са 1400 (най-малко). От 7 до 9 годишни - 2413. От 10 до 14 годишни - 3673. От 15 до 17 годишни - 4510 (най-много). Видно е, че с увеличаване на възрастта на децата се увеличава и броят на жертвите при ПТП. Децата-пешеходци са пострадали при неправилно пресичане на пътното платно или при неправилно поведение при пресичането му. Децата-пътници са станали жертва в автомобилите на своите родители и роднини, понеже не са били обезопасени чрез наличните в автомобила колани. Децата-водачи са били велосипедисти. Високият пътен травматизъм сред децата се дължи на подценяванетпо или на непознаването на опасностите, които крие пътното движение, на недостатъчния ангажимент към обучението на дцата и на лошия личен пример на възрастните около тях. Доклад на МВР

МИТОВЕ ЗА ИЗБОРНИТЕ СИСТЕМИ В главите на хората някои от тях вече са се превърнали в истини 9 Април, 2009 Михаил Константинов Митовете са твърдения, които звучат правдоподобно, но в общия случай са неверни. Поради своята фалшива "очевидност" те се приемат добре от публиката, засядат трайно в общественото съзнание и е много трудно, ако изобщо е възможно, да бъдат изчоплени оттам. Особен принос към разпространението на митове имат хората, които формират общественото мнение: политици, журналисти и за съжаление някои анализатори. Понякога митовете се разпространяват нарочно, за да се манипулира обществеността. Такъв е случаят с мита за добрия живот при социализма преди 10 ноември 1989 г. Твърди се, примерно, че тогава България произвеждала повече ток и повече жито и в страната имало повече глави различен по размер добитък. Няма да споря, може и така да е било. Но аз бях на 41 години, когато рухна комунизмът, и прекрасно помня какво имаше и какво нямаше в България тогава. Произвеждал се повече ток? Ами по онова време цялата страна беше на режим и нощем беше замязала на дискотека: ту светваше, ту угасваше. Следователно, ако радетелите на този мит са прави, значи в социалистическа България токът се е крадял даже повече, отколкото днес, което изглежда невероятно. Произвеждала се повече селскостопанска продукция? Незабравими спомени на всеки, живял комунизма през последните му години, са празните магазини и новогодишните хвалби на председателя на Държавния съвет и генсек на БКП как през годината внесъл "зеле и лук от Полша" и осигурил прехраната. Лично чух тази дивотия в новогодишната нощ на 31 декември 1988 г. Ако това за някого е хубав живот, то очевидно точно такъв живот е заслужавал. За съжаление и нормалните хора трябваше да го живеем този живот, който за щастие вече е спомен. Но темата днес са не социалистическите, а - изборните митове. Кои от тях са най-разпространени и кои, за съжаление, са се превърнали едва ли не в истини в главите на хората? Мит първи е ниската изборна активност. С този термин се означава отношението на броя на гласувалите към броя на всички избиратели. Колко са гласувалите у нас е известно до последния човек. Но понеже не се знае колко са ни избирателите, то и изборната активност е понятие, лишено от смисъл за България. Нека обаче се опитаме да я оценим тази митична активност, дето била ниска. У нас през последните десетина година избирателите са около и даже под 6 милиона. На последните парламентарни избори през 2005 г. имаше най-малко гласували (за такъв тип избори), а именно 3 670 802. Да разделим това число на 6 000 000. Какво се получи? Правилно, над 61 процента се получи. Може тази активност за някого да е ниска, но за Европа е много даже висока. В половината държави-членки на Европейския съюз при такава активност капите си хвърлят от радост. Тук обаче се вайкаме: ниска, та ниска ни е активността. Даже термин има измислен - партия на негласуващите, която имала мнозинство. Нека да е мнозинство, но поне да добавим, че е 39%. Останалите 61% си гласуват противно на клетвите и стенанията за ниска изборна активност. При това говорим за най-ниската досега активност на парламентарни избори. Щото през 2001 г. за парламент гласуваха 4 608 135 души и активността беше цели 77 процента. Това дори и най-големият скептик не може да го нарече "ниска активност". Което не пречи в главата на средния българин упорито да е заседнал митът за ниската активност. Не е ниска активността и на местни избори - там тя винаги е била над 50%. На втори тур на президентските избори също си е много добра. Е, имало е и активност под 50%. Това се случи на два първи тура за президентски избори и на евроизборите през 2007 г. Впрочем, на евроизборите тогава българинът още не знаеше що за животно е това. Дано за предстоящия вот на 7 юни вече да е разбрал. Друг устойчив изборен мит, който продължава да ни залива, е, че нашата изборна система "преразпределя гласове". Има такива системи, но българската не е сред тях. Нищо не преразпределя българската система. Всеки избирател, който е отишъл за гъби, или е гласувал за малка партия, останала под бариерата, или му е недействителен гласът, или даже не е гласувал, защото е умрял, произвежда абсолютно един и същи ефект върху изборния резултат - нулев. Или казано с други думи, ако има 3 000 000 гласове за партии над бариерата, тези именно гласове определят състава на парламента. Останалите, доколкото ги има, потъват в боклукчийското кошче на историята. И във всеки случай не се преразпределят. Доста митове са свързани с методите на Д'Ондт и Хеър-Нимайер за превръщане на подадените гласове в мандати при пропорционалните изборни системи. Впрочем, в САЩ методът на Хеър-Нимайер е известен като метод на Хамилтън и това е справедливо, доколкото Хамилтън го е предложил много по-рано. Тук предчувствам някоя и друга злорада забележка, защото в американските избори пропорционални системи не се използват. Всичко там е чиста мажоритарност, при това в нейния класически вариант чрез относително мнозинство - първият грабва всичко, като в Големия брат. Да, но - не, както обича да казва един известен наш коментатор - в САЩ по метода на Хамилтън определят броя на конгресмените от всеки щат пропорционално на населението. Мит за горните методи е, че "прехвърлят" гласове от малките партии към големите. Няма такова нещо, нищо не прехвърлят. Друг мит, разпространен на "Позитано" 20 е, че лошият Д'Ондт (подпомогнат от още по-лошия M. Константинов) през 2005 г. орязал депутатите на БСП в 23-ти и 24-ти райони в София и ги дал на Костов. Естествено, нищо не е орязвал невинният в случая Д'Ондт, една съвсем друга процедура оряза софийските мандати на БСП и ги метна в далечни райони, примерно - в Ямбол. Но това е друга история, и тя е за това, че никой не слуша експертите. И после всички викат: "Я, к'ва стана тя!". Ми стана такава, каквато се очакваше. Има обаче шанс в началото на другата седмица депутатите да тушират ефекта от действието на уникалната българска изборна система. Предложено им е експертно решение по този въпрос, нека имат добрината да го превърнат в законова норма. За да не стане пак след дъжд - качулка. http://www.politika.bg/

Разкриха как древните египтяни са правили лекарства от вино Археолози и биолози от Университета в Пенсилвания установиха, как древните египтяни са изготвяли лекарства на основата на виното, поставяйки в него треви. Изследването е било проведено с два образеца. Единият от тях е бил извлечен от съд, който е датиран преди около 3150 години преди нашата ера, а вторият - ІV-VІ век. Резултатите от изследването са били описани в статия, публикувана в списанието Proceedings of the National Academy of Science. В по-стария съд, който произхожда от погребение на фараон, известен като Скорпион І от додинастичната епоха, са открити треви като мелиса, кориандър, мента, а също така смола от хвойново дърво. В амфората от Гебел Ада, която е от средата на І-то хилядолетие от н.е., виното е съдържало смола и розмарин. В медицинските папируси тези треви се споменават като средства за лечението на различни болести - от стомашно разстройство до херпес. Ръководител на изследването е Патрик Макговърн от факултета по антропология на Университета в Пенсилвания. Той е един от пионерите на използването на аналитична химия в археологията. http://www.nationalgeographic.bg/

Имайте предвид, че има значение как са зададени въпросите. Ако питате: Ползвате ли дезодоранти на фирмите "Орифлейм" и "Ейвън"?, ще получите отговори, потвърждаващи употребата на продукти на едната или на другата фирма или - и на двете едновременно. Други отговори ще отрекат използването на техни продукти. Ако попитате: Какви аромати на дезодорантите харесвате?, ще получите различни отговори. Дотук имаме конкретни отговори на конкретни и ясни въпроси. Ако попитате обаче: Какъв е вашият дезодорант?, без да давате уточнения, ще получите куп безумни отговори: - син/зелен/червен на цвят - с аромат на лимон/бор/мускус - в голяма/малка бутилка - от аптеката/магазина - евтин/скъп - в кутия - подарък за рождения ми ден... И няма да разберете дали се използват продуктите на фирмата, която е поръчала изследването. --- Конкретно по темата... Ако зададете безумни въпроси от типа: Бръснете ли се? Имате ли пъпки на задника? Имате ли косми в носа и в ушите?..., ще излезе, че, примерно: - Нихилистите се бръснат редовно. - Религиозните патриоти носят брада. - Шовинистите имат пъпки на задника. - Ксенофобите имат косми в носа и ушите. --- Това е класация, която нарежда страните по степен на удовлетвореност от живота на гражданите им. Оказва се, че според проучването, в Дания живеят най-щастливите хора в света. Причината за това, според изследователите, е, че в страната цари демокрация, социално равенство и обществен мир. Щастливи хора живеят и в Пуерто Рико, Колумбия, Северна Ирландия, Исландия, Швейцария, Холандия, Канада и Швеция. Една от най-богатите страни в света – САЩ, се нарежда едва на 16-то място. А на дъното тази година е Зимбабве, която е раздирана от политически и социални конфликти. По-интересното е, че се отчита нарастване на общото усещане за благоденствие и удовлетвореност от живота в 52 страни за периода 1981–2007 г. Причините за повече щастливи хора се крият в икономическия растеж, демократизацията и нарастващата социална толерантност. Това дава възможност на населението и в по-бедните страни да е все по-удовлетворено от съществуването си. Българите са сред най-нещастните хора на планетата Земя. Това показва ново изследване, публикувано в британския вестник "Гардиън". Проучването се различава от обичайната класация по брутен вътрешен продукт. То измерва аспекти на благополучието като продължителността на живота, образованието и жизнения стандарт. Най-щастливи са исландците. След тях се нареждат австралийците. Макар и в двете крайности на скалата по отношение на площ, географско положение и климат, тези две страни си приличат по едно - там живеят най-щастливите хора. В дъното на таблицата се нареждат руснаците, украинците, румънците и българите. В. "Гардиън" коментира, че щастието не винаги зависи от благосъстоянието. Статистиката на Организация за икономическо сътрудничество и развитие показва, че жителите на относително бедни страни като Мексико и Нигерия са по-щастливи от хората в някои развити страни.

Китайският град Линфън, който има славата на най-силно замърсения град в света, вече половин година не може да си избере кмет. Причината за липсата на кандидати за поста е, че през последните години всеки, който е заемал този пост, се е простил с политическата си кариера. Според източници от общината в момента градът се управлява от заместник-кмета Ло Цинюй, защото няма кандидати за поста на градоначалника. През последните 3 години този пост е бил заеман от четирима души и всички те са се провалили поради неспособността да ликвидират замърсяването на въздуха, водата и почвите. За многострадалното население на Линфън това положение никак не е забавно, но вестник "Чайна дейли" реагира на драматичната ситуация с шеговита обява: "Ако някога сте мечтали да управлявате град, сега е моментът да опитате шанса си". http://www.dnes.bg/

Къде започва космосът? Учени установиха къде е границата между земната атмосфера и външния космос, съобщи Лайв сайънс. Тя е на 118 км над земната повърхност, разкри нов инструмент, наречен Супратермален йонен апарат, създаден от екип на Университета на Калгари. Той я засече, като проследи сравнително слабите ветрове от земната атмосфера и по-силния поток от заредени частици в космоса, който може да достигне скорост 1000 км/ч. Понятието обаче остава объркано, защото то се определя от разнородни дефиниции. Някои астрономи приемат за граница с космоса преминаването линията от 80 км над Земята. Други, включително и космическата индустрия, я приемат като 100 км. Теодор фон Карман още в началото на миналия век изчислява, че на тази височина атмосферата е толкова разредена, че е пренебрежима и обикновените летателни апарати не могат да функционират. Други обаче поставят тази граница чак на 21 милиона километра над Земята, защото там вече земната гравитация не е доминантна. Международната федерация по въздухоплаване, която определя стандартите, приема за граница с космоса 80 км. САЩ обаче официално никога не са приемали подобен стандарт, защото той би усложнил въпроса с правата за преминаване на спътниците. НАСА използва линията от 122 км при връщане в атмосферата, защото на тази височина совалките превключват управлението си. Възможността да се правят измервания в този район е твърде ограничена, защото той е над обхвата на балоните и под този на сателитите. Канадският инструмент е монтиран на ракетата JOULE-II. Тя се издига до около 200 км на 19 януари 2007 г. и събира данни пет минути, докато преминава през "границата на космоса". Данните позволяват да бъдат изчислени енергийните потоци към земната атмосфера и да бъде изучено по-добре взаимодействието между космоса и атмосферата. http://dnevnik.bg/

Българската православна Църква избра един от най-светлите християнски празници, за да се обяви против проектозакона за училищното образование на просветния министър Даниел Вълчев, който забранява носенето на ралигиозни символи в клас. "Проектът обслужва не българския национален интерес, а - чужди за страната интереси", се казва в декларация на Светия Синод, която беше прочетена по време на богослужението по случай Цветница в храм-паметника "Св. Алексанъдр Невски". В нея се припомня, че над 1 милион българи вече са заявили, че искат децата им задължително да изучават в училище историята на Светото православие. "Забраната за носене на религиозни символи в училище е опит да се наложи на учениците и учителите идеологическата доктрина на атеизма и бездуховността", каза Стобският епископ Наум. Според него това е чудовищен удар срещу народа от страна на няколко високопоставени чиновници. "Тъй като по-голямата част от народа ни има православно самосъзнание, Българската православна църква счита, че така предложената забрана за религиозните символи е зле прикрит удар най-вече срещу традиционното вероизповедание в България – Православието", убеден е епископ Наум. Проектът за училищното образование беше приет от Министерски съвет, а в момента се обсъжда в комисиите на Народното събрание.

Отговори на много въпроси относно Есперанто днес съм дал тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry52408

Есперанто е твърде логичен език с 16 граматични правила без изключения, една и съща спрегната глаголна форма важи за всички лица и числа, променя се финалната гласна с промяната на времето на действие. Освен това, е фонетичен език (един звук - един знак, напр."ч"= с^ вместо "tsch" на немски език ). Това го прави подходящ за автоматичен машинен превод от един език на друг. Тази идея не е нова. Правени бяха опити - холандско-унгарски проект, струва ми се, но не достигнаха средства. Шведският професор Селин се опитваше да усъвършенства Есперанто, за да го направи още по-пригоден за машинен превод. Нарече проекта си "Superlingvo" (Суперезик), но почина преди да завърши делото на живота си. Ще има нови опити, без съмнение. Важното е, че Есперанто е много лесен за усвояване език и бързо може да се използва за всякакъв вид контакти. Съществува Световен Есперантски Съюз (Universala Esperanto-Asocio = UEA, http://www.uea.org/ ), в който има групи по професии, интереси и хобита, религии, инвалидност (незрящи и др.)... Сред организациите на говорещите есперанто има организации на лекарите, писателите, лингвистите, железничарите, учените, музикантите и много други. Те издават собствени списания, организират конференции и помагат за разпространението на езика за професионално и специализирано използване. Международната академия на науките на Сан Марино (AIS, San Marino) улеснява сътрудничеството на университетско ниво. Оригинални и преводни издания се появяват редовно в области като езикознание, астрономия, информатика, ботаника, ентомология, химия, право и философия. Има и специализирани организации на скаути, слепи, любители на шаха и играта "го", а младежката секция на UЕА, TEJO, често организира международни срещи и издава свои собствени периодични издания. Собствени организации имат и физици, будисти, католици, математици, бахаисти, учители. Много обществено активни групи също използват езика. В България най-активни са есперантските организации на железничарите и незрящите, които през 2001 и 2002 г. организираха световни конгреси на съответните международни есперантски организации; активни са пощенците, медиците и др. Съюзът провежда ежегодни световни конгреси в различни страни (Флоренция, 2006; Йокохама, 2007; Ротердам, 2008; Биалисток, 2009; предстои Хавана, 2010). Над 100 списания се издават редовно на есперанто, в това число ежемесечното новинарско списание "Monato" ("Месец"), литературното списание "Fonto" ("Извор") и списанието на UЕА "Esperanto". Новинарското издание "Eventoj" ("Събития") излиза в електронен вид. Списанията "Esperanto" и "Monato", както и други национални и местни издания, може да се четат в Интернет и слагат архивите си в мрежата. Съществуват и издания за медицина и наука, религиозни списания, младежка периодика, образователни издания, други литературни списания и специализирани издания. Сп. "Esperanto" има и аудио версия за незрящи. В България в момента освен сп. "Български есперантист", което съществува от 1919 г. и е едно от най-старите български периодични издания, се издава международното списание за култура и изкуство "Literatura Foiro" ("Литературен панаир") и се отпечатва двуседмичния вестник "Heroldo" ("Вестител"). Българските слепи есперантисти издават няколко издания на брайл, офсет и на аудио касети и компактдискове. Радиостанции в Полша, Китай, Бразилия, Куба, Естония, Унгария, Италия, а също и Радио Ватикана, предават редовно на есперанто. През 2005 г. се създаде ITV, първият телевизионен канал в Интернет изцяло на есперанто. Електронните мрежи са най-бързо развиващото се средство за комуникация между използващите есперанто. Съществуват неколкостотин дискусионни форуми на есперанто, които засягат различни теми: от семейното използване на езика до общата теория на относителността. Есперанто е широко разпространен в протоколите за разговори ICQ, IRC и PalTalk, а напоследък много есперантисти контактуват гласово чрез Skype, като програмата има интерфейс на есперанто. Страниците на есперанто в Интернет са милиони. Някои могат да се намерят чрез Виртуалната есперантска библиотека на адрес http://www.esperanto.net/veb/ , а други - чрез изписване на думата "есперанто", "esperanto" в която и да е интернет търсачка. Най-популяната търсачка Google отдавна работи на есперанто, а есперантската секция на свободната виртуална енциклопедия http://eo.wikipedia.org/wiki/%C4%88efpa%C4%9Do е една от най-големите, като изпреварва множество секции на етнически езици. В сайта http://youtube.com/ има купища клипчета, посветени на този език. UЕА издава книги, списания и годишник със списъци на есперантски организации и местни представители в цял свят. Тези издания, заедно с информация за книги, аудиодискове, касети и т. н., са регистрирани в каталога на UЕА, който съществува като печатно издание и в Интернет ( http://katalogo.uea.org/ ). Преди време в рамките на сайта http://change.org/ се проведе дискусия с анкета за това дали да се въведе изучаването на есперанто в училищата в САЩ. Идеята е намерила достатъчно привърженици. Резултат от това е следната идея: "Изучавай Есперанто по 10 минути на ден и стани гражданин на света!" - http://education.change.org/actions/view/s...a_world_citizen Есперантисти има и сред депутатите в Европейския Парламент. Те предлагат есперанто да се въведе като помощен език в ЕП и в издаваната от ЕП документация. Това би спестило много време и разходи за преводи.

А сега - малко илюстративен материал:

Нов световен ред Може да ни отнеме месеци да разберем дали действията, които лидерите на държавите от Г-20 решиха да бъдат осъществени след срещата на върха в Лондон на 2 април, са достатъчни, за да бъде спасена световната икономика от продължителна рецесия, ако не и депресия. По същество те ще трябва да убедят капиталовите пазари, глобалните финансови институции, инвеститорите и обикновените потребители, че могат да започнат отново да харчат, вземат и дават назаем пари. Но символичното значение на събитието може да се окаже по-важна от същината му. Самото разширение на формата Г-8 до Г-20 в момент на глобална криза е ясна индикация за това, че старият ред е изживял времето си. Показателно е също, че преди четири месеца Националният разузнавателен съвет на САЩ, който е част от апарата за сигурност на Вашингтон, публикува доклада си „2025 година. Светът след кризата", в който представи една потресаваща прогноза, според която конструираната след Втората световна война международна система ще стане „неузнаваема" до 2025 г. благодарение на глобализацията, възхода на новоочертаващите се сили и „историческо пренасяне на относителното богатство и икономическа власт от Запад на Изток". „Следващите 20 години на преход към една нова система са изпълнени с рискове", се казва в доклада. „Стратегическите съперничества най-вероятно ще бъдат преосмислени в контекста на търговията, инвестициите и технологичните нововъведения и придобивки, но ние не можем да изключим възможността за повторение на един сценарий от 19-ти век, включващ надпревара във въоръжаването, териториална експанзия и военно съперничество." Въпреки че докладът е писан преди финансовата криза да се развихри с цялата си мощ, авторите му са били убедени, че „еднополюсният модел" на неоспорвана хегемония на САЩ, наложена след падането на Берлинската стена, вече се приближава към края си и бъдещето на света е „многополюсно". Това, което е изключително в сегашния момент е, че по едно и същ време стават няколко фундаментални пренагласи и това прави резултата толкова непредвидим. Краят на студената война и падането на берлинската стена през 1989 г. разчисти пътя за възникването на нови сили, най-вече Китай и Индия, и премахна идеологическите пречки за глобализацията. Миграцията зад граница се увеличи значително. Технологичната революция и интернет промениха драстично международните комуникации, потокът от информация, финансовата търговия и политическото съзнание. Крахът на световната финансова система, причинен не само от спукването на кредитния балон свързан с пазара на нискокачествени ипотечни активи, но и от увеличените финансови спекулации на световните пазари, бързо се пренесе като рецесия в реалната икономика. Никой не бе пощаден. Кредитирането замръзна на всички пазари - от Африка до Източна Европа. Сега започва масирано пребалансиране на световните търговски потоци между търговския дефицит на САЩ и излишъците на Китай и други големи износители. Потребителите в САЩ вече няма да бъдат двигателя за дължащия се на експорта ръст на Китай, а китайските вложители също не могат да продължа да финансират американските заеми. Основната пренагласа която може да отнеме десетилетия, за да бъде реализирана и която докладът на Националният разузнавателен съвет на САЩ посочва е изместването на глобалното влияние от Запад на Изток и по-специално възходът на Китай и Индия, които ще си възвърнат значението и влиянието, което са имали докато Европа е тънела в мрака на Средновековието. В много части на света е разпространено мнението, че „кризата на капитализма", чиято проява е замръзването на финансовата система, ще ускори дългосрочната геополитическа промяна, възвестявайки залеза на мощта на САЩ и на влиянието на Европа. Това, че форматът Г-20 бе избран миналата година като форум, който да се занимава с кризата, бе закъсняло признание, че Китай, Индия и Бразилия трябва поне да присъстват на масата. Но дали Г-20 ще бъде ръководният формат дълго време? Той по-скоро намирисва на спешно взето решение отколкото на добре обмислена конструкция. Като начало трябва да се отбележи, че Г-20 няма постоянен секретариат. Като настоящ председател на групата, британският премиер Гордън Браун и малкият му екип от английски чиновници няколко месеца се борих за постигане на консенсус поради съществуващите различия между САЩ и Европа, и което е още по-важно - между приоритетите на развитите и развиващите се страни. Забележително е, че те страните изобщо успяха да постигнат съгласие и да излязат с общо комюнике за срещата. „Това е споразумение, което върши работа за финансовите министри и управителите на централни банки, които се срещат веднъж в годината. Но когато го отнесете на ниво държавни глави и правителства, дисбалансите изпъкват", казва южноафриканския финансов министър Тревор Мануел. Очакванията през 2007 и 2008 г. за разрив между покосените от кризата западни икономики и по-малко изложените на финансовата криза развиващи се пазари, се изпариха. Болката е глобална и решението също трябва да бъде такова. Икономическият ефект от финансовата криза порази развиващите се страни по-силно отколкото развитите икономики, тъй като търговските потоци и цените на стоките намаляха драстично. Ясно е , че най-зле ще бъдат ударени най-бедните и особено Африка, тъй като те нямат на какво да се облегнат. На второ място сред най-силно засегнатите ще бъдат онези производители на стоки, които винаги са били изправени срещу големи социални и демографски предизвикателства, като богатите на енергийни ресурси Русия, Иран, Нигерия и Венецуела. Даже производителите на петрол от Персийския залив са засегнати, тъй като бяха свикнали да изнасят огромни количества суровина и да получават огромни приходи големи и сега трябва да се пренастроят. И накрая, развиващите се икономики, които все още се намират в преходен период от бедност към благосъстояние или от комунизъм към демокрация, бяха хванати от икономическата криза преди да успеят да изградят стабилни системи на управление и да изкоренят присъщата им корупцията. В тома число са много от страните в Централна и Източна Европа, които се освободиха от влиянието на бившия Съветски съюз. Уроците на Голямата депресия от 30-те години на миналия век доведоха до създаването на МВФ и Световната банка, които да гарантират монетарния ред в основните индустриализирани държави и да прилагат система за управление на кризите, която просъществува повече от 60 години. Но днес тяхната легитимност е представителност са поставени под въпрос. Китай е основната нация в геополитическата трансформация. Същевременно, тази страна трудно може да бъде разбрана. „Те искат всичко и нищо", казва висш представител на МВФ. „Това, което наистина искат е да бъдат сред големите играчи. Следващите 20 и повече години ще бъдат ерата на САЩ и Китай. Те се подготвят за тази игра." Пекин иска по-голям дял при гласуването в МВФ, който да съответства на бързо развиващата се икономика на страната. Но преди срещата на Г-20 Китай не желаеше да даде своя принос от огромните си резерви в чужда валута за увеличаване ресурсите на фонда, тъй като по приход на човек от населението Китай все още е една бедна страна. В края на краищата Гордън Браун обяви, че Пекин ще даде на МВФ $40 млрд., заедно с по $100 млрд. от ЕС и Япония, като част от общо $500 млрд., с които ще бъдат увеличени запасите на фонда. И ако Китай е предпазлив победител, Русия е най-очевидният губещ от разместването на пластовете. Изборът на Г-20 вместо Г-8 за форум на кризата премахна привилегированото положение на Русия като единственият аутсайдер на масата редом с най-богатите страни. В Г-20 тя е една от многото средно големи икономики като Южна Корея и Турция. Но слабостта на Русия е по-съществена. Цената на петрола може да се качва и пада, но кризата разкри неуспехът на страната да диверсифицира икономиката си извън рамките на енергийния сектор. Финансовите й институции са неефективни, а съдебната й система - корумпирана. В дългосрочен план я очаква хронична демографска криза, в резултат на която вероятно ще има огромен недостиг на работна сила през следващите две десетилетия. Европа и Русия Какво да кажем за останалата част от Европа в контекста на новия световен ред? Както и Русия, Старият континент има застаряващо и намаляващо по брой население. Бавният растеж е неминуем, въпреки че повечето западноевропейски икономики притежават необходимите резерви и социална спасителна мрежа, за да се справят с рецесията. Но това не се отнася за Източна Европа. За ЕС рискът е, че солидарността вътре в общността може да се пропука, тай като прокрадващият се протекционизъм подрива устоите на единния пазар, а старите членки показват нежелание да спасяват новите, които са изправени пред остри социални кризи поради замразеното банково кредитиране и инвестиране. Резултатът от срещата на Г-20 - засилване на международните финансови институции и особено наблягане на регулацията е това, което искаше Европа. Но резултатите може да не са еднозначни. От една страна европейците имат силен глас в институциите, особено в МВФ, но ще трябва да се откажат от известна част от влиянието си в замяна на заема, който фонът ще получи от Китай и представителството на други развиващи се страни. Химията на самата група Г-20 е нестабилна. Но това, което изглежда ясно е, че без твърдата линия на новата администрация на американския президент Барак Обама резултатът щеше да бъде по-слаб. Именно Вашингтон настояваше ресурсите на фонда да бъдат утроени, докато ЕС щеше да бъде доволен и на двойно увеличение. Обама изигра ролята на посредник. Френският президент Никола Саркози беше единственият, който настояваше миналата седмица, че кризата е известила края на „англосаксонския капитализъм". И все пак, опитът подсказва, че от всички засегнати страни САЩ притежават най-голяма издръжливост и капацитет за бързо възстановяване. ЕС и Япония изглеждат заседнали в бавен ръст и намаляващи демографски данни. Що се отнася до Китай, изискването да се адаптира от разчитащ на експорта ръст към радикално увеличаване на вътрешното търсене би могло да бъде огромно политическо предизвикателство. Комунистическата партия ще трябва да подкрепи много по-бърз ръст на средната класа отколкото е подготвено да насърчи. Един нов световен ред може би идва да замести стария, но пътят към него ще бъде неравен. В търсене на респект Когато лидерите на Г-20 се събраха в Вашингтон през ноември 2008 г., се очакваше, че Китай ще вземе голямо участие в дебатите, но страната остана резервирана, като каза, че основната й цел е да запази реалния ръст на собствената си икономика (представляваща една десета от световното производство) на ниво 8% чрез фискален стимул от $570 млрд. На срещата на Г-20 миналата седмица положението беше различно. Както преди форума, така и по време на него, имаше явни признаци, че икономическата криза е засилила изплуването на Китай като голям играч. Може би най-внимателно наблюдаваната двустранна среща в Лондон бе тази между президентите Ху Джинтао и Барак Обама. Китайският лидер бе по-отзивчив отпреди и показа готовност за сътрудничество за увеличаване резервите на МВФ. Същевременно обаче, той показа, че Пекин не може да бъде принуден да възприеме позиции, които не му се нравят. Това стана ясно, когато Ху Джинтао се противопостави на опита на Никoла Саркози да сложи на Хонгконг и Макао печат „данъчни убежища". Пекин бе доста активен и преди самата среща. Той даде да се разбере, че САЩ не биха могли да очакват Китай да финансира огромния им дефицит без да получи нещо в замяна. А няколко дни преди срещата управителят на Китайската централна банка Жу Ксиаочуан призова МВФ да разшири функциите на специалните права на тираж, които да се използват и като световна резервна валута. Икономистът от Royal Bank of Scotland Бен Симпфендорфер казва, че това предложение е „нереалистично, но показва желанието на Китай да бъде сред световните лидери и подчертава възхода на Изтока." Автор: Куентин Пийл, Financial Times 10.04.2009 http://money.ibox.bg/news/id_1936284833 --- Допълнително по темата: http://en.wikipedia.org/wiki/New_World_Ord...spiracy_theory) http://educate-yourself.org/nwo/

Искам да пусна тази тема, изхождайки от мнение, изказано от Ресавски в темата "Кой кого е нападнал в 1230 г. и как се стига до битката при Клокотница?". http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6489&st=20 Идеята е да не се отплесвате там в странични дискусии. Ето го и неговото мнение, първопричина за тази тема:

Моята тема за вредата от тютюнопушенето е преглеждана почти 4000 пъти!!! http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3902

Той не пише на "старобългарски", както, може би, изглежда на неосведомения читател. Той пише така, както се е пишело преди реформата от 1946 г., когато са премахнати ятовата гласна, он и ен, закона за отворената сричка (завършваща на гласна!)...

- Чрез копиране (copy) и прехвърляне (paste) на адреса на сайта. Не е нужно да слагаш пред и зад адреса това - . Само пишеш самия адрес.

Аз съм присъствал на конференция, посветена на "Злото в творчеството/света на Толкин". Беше много интересно.

Има куп интересни анкети, някои от които можем да взаимстваме.

Възможно е... 50:50.

Сайтът, който помогна на Обама за победата, е вече и в България, съобщиха от онлайн базираната система за проучвания на общественото мнение BUZZDASH. Плащат ли си кандидат депутатите, за да попаднат в избирателните листи според избирателите? Отговор се опитват да дадат на www.buzzdash.bg. Там политически партии и бизнесът могат да тестват своите идеи, преди да ги въведат в действие. Платформата www.buzzdash.bg, която от 7-ми април 2009 г. тръгва у нас, е лицензиант на създадената през 2006 г. в САЩ www.buzzdash.com. Сайтът придобива огромна популярност по време на кандидат-президентската кампания в САЩ„ когато предизборният щаб на настоящия президент Барак Обама използва изключително интензивно интернет- пространството и в частност buzzdash.com за да тества своите идеи преди да ги направи част от предизборната си платформа. Екипът разработва само онези концепции, които предизвикват одобрението на избирателите, и много скоро резултатът е налице. «Очакваме родни политици, политолози, маркетолози и социолози да се възползват от възможността за лесни и бързи референдуми», коментира по време на представянето Милко Георгиев, ръководител на проекта за България. «Системата е насочена обаче към изключително широк кръг от потребители – от блогъри, през ръководители на маркетингови и рекламни отдели до редактори на медии. Съдържанието в buzzdash.bg е както редакторско – тоест създадено от професионални журналисти и социолози, така и потребителско- създадено от всички нас, използващи Интернет. Всеки може да създаде своя анкета и да я сподели онлайн. Сайтът дава възможност за създаване на персонализирани анкети в различни категории, дискутирането и споделянето им онлайн. Платформата е канал за обратна връзка, изграден върху интернет, мобилни комуникации и телевизия (с възможност за гласуване през тях). Сайтът е също така място за формиране на общности и трибуна за дискусии около темите в анкетите. Предимства при социологически и маркетингови проучвания са: 1/ бърз достъп до голяма аудитория; 2/ точно таргетиране на база аудиторните разрези (по множество показатели); 3/ резултати в реално време (вкл. следене на специални събития, дебати и т.н. и мониторинг на реакциите на публиката). Редакционният екип на www.buzzdash.bg е съставен от водещи български журналисти. Ежедневно на сайта се генерират над 50 нови анкети. Българският вариант на платформата скоро ще има рубрики за коментари и анализи. Подобно на американския сайт, партниращ си с медии като TIME Magazine, българският сайт планира партньорство с водещи български медии. Екипът, създал и двата сайта, е български. http://blitz.bg/news/article/43344 --- http://www.buzzdash.bg/ http://www.buzzdash.com/

Предлагам да не отлагаме срещата. Защо не се видим на чаша чай/кафе/бира/супа тази събота (11.04.2009 г.)? Може да се съберем в Мол "Пловдив", ако искате. Там има и книжарница. Може и другаде...

http://www.durolitum.co.uk/gladtypes.html http://www.scribd.com/doc/7775725/Gladiators-Intro http://www.societasviaromana.net/Collegium...iator_intro.php http://www.roman-colosseum.info/gladiators...-gladiators.htm http://legvi.tripod.com/gladiators/id6.html http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Roman_gladiator_types http://www.unrv.com/culture/roman-gladiators.php http://www.romanarmytalk.com/rat/

За съжаление, аз съм добър специалист в своята област не само ЗАРАДИ, но - и ВЪПРЕКИ образованието си, което е тъжно.

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩӡыкъ словѣньскъ (iензыкъ словяньскъ), а впоследствие - ѩӡыкъ блъгарьскъ (iензыкъ блъгарьскъ). Днес между българската филология и някои други светски филоложки кръгове съществуват разногласия що се касае до названието на езика . Макар че българското произхождение на старославянския език е безсъмненно, все пак стои въпросът, дали новобългарският е език-потомък или пък - близък език-брат на старославянския. Във всеки случай, названието "старославянски език" е по-разпространено от названието "старобългарски език" във всички места, освен - в България. Може да се добави, че тези спорове нямат нищо общо със споровете за македонския език; макар Кирил и Методий и да са живели във Македония, доказателства че македонският е наследник на старославянския не са повече от доказателствата, че българският е този наследник. От различните си изследователи този език се нарича различно. Й. Копитар и Ф. Миклошич го наричат „старословенски език", тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в Панония. А. Х. Востоков използва термина „славяно-български език". Й. Добровски в „Institutiones linguae slavici dialecti veteris" (Студия върху стария диалект на славянския език - 1822 г.) открива в този език старосръбско наречие. Но още в средата на 19 век А. Шлайхер, М. Хатала и Л. Гайтлер виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения приличат на чертите на българския език. Те въвеждат термина „старобългарски език" (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло у нас. Както се пише по-горе, в съвременната лингвистика се употребяват най-често, освен този термин, и термините „старославянски" и „староцърковнославянски език", които означават същото явление. Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. „канон", т. е. - езика на произведенията, най-тясно свързани със св. Кирил и Методий и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т. нар. „канон" откриваме в паметници, отстоящи най-малко на 50–60 години по-късно от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но - и в писмената реч. Следователно, езикът на Кирил и Методий може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, праславянски език. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина „Кирило-Методиев език". Що се отнася и до термините „старославянски" и „староцърковнославянски", те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на фонетиката (в рефлексите на праславянските съчетания *tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj и в широкия гласеж на ятовата гласна), в областта на лексиката [в заемките на някои гръцки думи от народния гръцки език, с който само българските славяни са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον] и в областта на синтаксиса: 1. употреба на дателен притежателен падеж при лични местоимения и съществителни: рѫка ти; отъпоуштенье грѣхомъ; 2. описателно бъдеще време с глагол хотѣти; 3. употреба на сравнителна форма мьнии (по-малък) в значение на "по-млад". Освен това, езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след XII век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно „среднобългарски". А щом бива признато съществуването на „среднобългарски" и „новобългарски език", то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език. А несъмнено, този първи период трябва да отговаря и на началото на славянската писменост. Следователно, езикът на първите славянски ръкописи би трябвало, и най-точно и научно обосновано е, да се нарича „старобългарски", а не - „старославянски" или „староцърковнославянски", тъй като в тази епоха отделните славянски езици са имали вече обособен облик и терминът „старославянски" може да доведе до погрешни изводи, че този език е или изкуствен общославянски книжовен език, или че това е едва ли не праславянският език, засвидетелстван писмено, а терминът „староцърковнославянски" навежда на мисълта, че този език е служел само за църковни (религиозни) цели, а не - за обществено-политически и културни нужди. Що се отнася пък до опонирането на термина „старобългарски език" с твърдението, че може да се стигне до смесване с езика на Аспаруховите сънародници, то не може да бъде убедително, тъй като последният бива наричан в науката „прабългарски" ("протобългарски", "първобългарски" или "език на древните българи"). От всичко казано дотук можем да направим следните изводи: 1. Науката за старобългарския език има за предмет изучаването на езика на първите славянски писмени паметници, т. е. сравнително-историческата реконструкция на старобългарската граматика (на мъртвия език, възникнал през IX век и оставил паметници от X-XII век). 2. При изследването на старобългарския език трябва да се имат предвид езиковите му средства, еволюцията им от праславянски до първото им писмено засвидетелстване, степента на диалектната диференциация в късния праславянски, в старобългарския и в новобългарския; литературните стилове и школи в старобългарския, т. е. - по-широко разглеждане на старобългарския език, излизайки от рамките на „канона". Затова старобългаристиката не може да няма връзки и с други научни дисциплини, на първо място - с общото и с индоевропейското езикознание. За славистичната наука делото на първоучителите Константин Философ - Кирил и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възстановяването на предполагаемия праславянски език. От него се изхожда и при сравнително-историческото проучване на славянските езици. При изследването на старобългарския език от немалко значение са и научни дисциплини като топономастиката (науката за имената на местностите), диалектологията и лексикологията, включени в балканското и славянското езикознание, защото именно в диалектите и изобщо в езиците на балканските народи, а също така и по техните земи са се запазили много славянски (с произход от българските славяни) думи, които имат звучене по-близко до старобългарското (със запазени носовки и неметатезирани групи с плавни съгласни и др.). Българската топонимия и диалекти също ни дават (след строго научни изследвания) много данни за старобългарския език, дори и за предписмения му период. Руси, сърби, хървати, и за някое време - и чехи (моравци) приемат старобългарския за църковен език. Моравците, които стават католици, накрая изоставят старобългарския. Същевременно, в Русия, Сърбия, и католическа Хърватия, заетия църковен език продължава да се използва за книжовен. Всичко, което се пише, се пише на църковния език; разговорния език служи изключително като patois. С времето, единия старобългарски език започва да се раздробява. Разговорните елементи проникват в този абсолютно книжовен език един след друг. Във всяка страна, която е приела езика, неговото влияние, макар да е много силно, все пак се поддава на натуралните процеси. Когато Европа излиза отепохата на феодализма (XV век) вече има три редакции на езика: българска, сръбска, и руска. Българската редакция на езика тогава вече е за българите един чужд език, който изисква специална подготовка, защото падежите са се разпаднали. В Сърбия църковния език служи на Църквата; а простия народ, както и в България, най-често не може да чете, а подчинението на Турция създава трудности за престижа на славянския език. Сръбската редакция става известна, когато, след завоюването на Сърбия от турците, сърбските духовници бягат в Русия, носейки със себе си много текстове на своя език; това често се нарича "второто южнославянско влияние" над руския език. В Хърватия, където църковния език все още се пише на глаголица, неговата употреба за светски цели не е разпространена. В Русия езикът е по-близък до говоримия език, отколкото - в Сърбия и България. По времето на Иван Грозни говоримият език е смес от източнославянски руски език и късен старообългарски. Много руски паметници от това време са писани на църковен език, и предполага се, че той се е говорил в градовете от аристокрацията. --- Развой на теоретичния интерес към старобългарския език Научният интерес към старобългарския език трябва да се търси още от създаването на славянската писменост. Фактът, че един човек създава графична система на един безписмен дотогава език, говори за солидната му научна подготовка и познания, за изключително доброто му владеене на славянския културен диалект от втората половина на IX век, говорен в Солунската област. Наистина, Константин Философ-Кирил е бил човек не само високообразован за своето време, но може да се каже, че е имал съвсем ясна представа както за фонетиката, така - и за морфологичния и синтактичния строеж на езика. Открил е най-съществените черти на солунския славянски диалект и е успял да извлече от него онази есенция, която го издига до книжовен език, втори по значение и влияние в Европа след латинския. Той и брат му Методий се прославят като първоучители на славяните, а тази слава остава във вековете, и още в „Словото за буквите" ("О писменьхъ") от Черноризец Храбър, което може да се нарече един от първите научни трудове върху старобългарския език, с гордост се заявява: „Аште бо въпросиши кънигъчьѩ гръчьскыѩ, глаголѧ, къто вы естъ писмена сътворилъ или кънигы прѣложилъ или въ кое врѣмѧ, то рѣдъци отъ нихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣньскыѩ боукар'ѩ, глаголѧ: къто вы писмена сътворилъ естъ или кънигы прѣложилъ, то вьси вѣдѧтъ и отъвѣштавъше рекѫтъ: свѧтъи Конъстанътинъ Философъ, нарицаемъи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори и кънигы прѣложи, и Меѳодие, братръ его; сѫтъ бо еште живи иже сѫтъ видѣли ихъ." В старобългарската литература се срещат и други съчинения, засягащи езика, като „Пролог" към „Богословие" от Йоан Дамаскин, чийто автор е Йоан Екзарх. В този пролог книжовникът излага схващането, че преводът от гръцки на славянски не трябва да бъде буквален („не тъчьѭ глаголъ истовъихь радьма"), а трябва да предава същественото в смисъла („разоума ради"), защото в смисъла на свободния превод „разоумъ емоу положенъ тъжде моштьнъ". Граматическото произведение „Осмь чѧстии слова", което, според думите на акад. Емил Георгиев, е преведено от еврейски на гръцки от самия Константин Философ, а на старобългарски – от брат му Методий, според проф. Гълъбов, е произведение на Йоан Екзарх, което „представлява... бележки на старобългарски върху четени гръцки граматични съчинения и върху лични езикови наблюдения на автора". Издателят му, Ватрослав Ягич, отбелязва неговата „странна забърканост", която бива тълкувана от акад. Георгиев като предизвикана от „усилията на старобългарските книжовници да приспособят граматиката на неиндоевропейския еврейски език към строежа на индоевропейските езици – гръцки и старобългарски" Но Ив. Гълъбов открива интересни особености в това произведение, като липса на различаване на два ера (голям и малък), наличие на задпоставен член, играещ решаваща роля при определянето на рода при съществителните, своеобразно изместване на генитива във флексията с прилагателно от съответната дума и др., което Ив. Гълъбов окачествява като „изненадващо модерно отношение към езиковата структура" И през среднобългарския период интересът към Кирило-Методиевата традиция не изчезва. За това говори и реформата на патриарх Евтимий по отношение на правописа, а също така - и познатото съчинение на Константин Костенечки „Сказаніе изьiавлено ω писменехъ". През късното средновековие най-известна граматика на руската редакция на старобългарския език издава Милетий Смотрицки през 1618 г. във Вилнюс (Граматики Славенския правилное синтагма). Но истинският теоретичен научен интерес към старобългарския език се появява след произведенията на Франц Боп „За системата на спрежението на санскритския език..." от 1816 и „Сравнителна граматика..." от 1833 – 1940. Франьо Миклошич излиза с критична статия върху последното произведение по отношение на славянския материал. Най-много изследвания върху старобългарския език се появяват след като славянската филология започва да съществува като наука. Още нейният основоположник Йозеф Добровски пише труд върху езика на първите славянски писмени паметници. След него можем да споменем доста важната в старобългаристиката фигура на Александър Х. Востоков, който пише капитален труд върху старобългарския език и достига до много важни изводи за етногенезиса на този език, за някои съществени фонетични и др. черти на най-стария писмен славянски език. През втората половина на XIX в. се появяват още повече изследвания върху старобългарския език. Такива са трудовете на Фр. Миклошич, Август Шлайхер, Ватрослав Ягич. Oт началото на XX век досега се отбелязва изключителен ръст на старобългаристиката - наука, тясно свързана със славистиката и българистиката. Учени като Ватрослав Облак, Август Лескин, Вацлав Вондрак, Степан Кулбакин, Ян Лош, Филип Фортунатов, Тадеуш Лер-Сплавински, Антоан Мейе, Андре Ваян, Петер Дилс, Николай Трубецкой и много други, спомагат за развитието на науката за старобългарския език, разрешават много от заплетените проблеми, свързани с този език, издигат нивото на старобългаристиката като наука. --- Литература: К. Мирчев. "Старобългарски език". София (претърпял е много издания). Ив. Гълъбов. "Старобългарски език с увод в славянското езикознание. І. Увод и фонетика". София, 1980. Ст. Стоянов и М. Янакиев. "Старобългарски език. Текстове и речник". София (претърпяла е много издания). Ив. Добрев и Т. Славова. "Старобългарски текстове". С., 1996. Ем. Георгиев „Основи на славистиката и българистиката", С. 1979. --- http://stbg.hit.bg/ http://www.kemalova.info/view.html?tip=7