ISTORIK

Конкретно у нас чрез този език през 80-те години на миналия век се разпространяваха идеологии (социализъм, комунизъм, анархизъм...). Когато държавата се оттегли от движението, то заглъхна, понеже с този език у нас в момента се занимават само ентусиасти и идеалисти. А уравнението е: (ентусиазъм + идеализъм) - пари = 0. Моето семейство се занимава с езика - вече 40 години, а и чрез този език аз бях в Япония (детската ми мечта се превърна в реална част от моя живот!). Каузата не е загубена, макар да мога да ползвам и други езици - френски, английски, руски...

Откога ви чакам да се наканите да дойдете...

http://liternet.bg/web/lit/blog.htm http://nervousshark.wordpress.com/category...83%D1%80%D0%B0/ http://www.bibliosphere.eu/10_3.htm http://literaturatadnes.com/ http://nrainov.blogspot.com/2007/11/blog-post_3973.html http://booklovers.knigoteka.com/ http://knijnina.blogspot.com/ http://www.azcheta.com/ http://www.alexanderyordanov.com/index.php...ra-i-literatura http://blog.start.bg/ http://www.alabala.org/251.html

http://www.elsevier.com/wps/find/journalde...ion#description http://fr.wikipedia.org/wiki/Biochimie http://www.mcgill.ca/biochemistry/ http://www.bcm.umontreal.ca/ http://www.unige.ch/sciences/biochimie/index.html http://www.citeulike.org/journal/els-03009084 http://www.unil.ch/ib/ http://www.cirs-tm.org/Livres/Medecine/Biochimie.htm http://www.scribd.com/doc/7053164/Biochimie-Clinique http://www.conference-service.com/reunions...e-medicale.html http://pages.infinit.net/chimtic/biochimie.htm http://www.bcm.ulaval.ca/ http://fr.wikipedia.org/wiki/Biochimie_clinique

http://library.thinkquest.org/28751/review/biochem/7.html http://www.chem4kids.com/files/bio_intro.html http://genomics.energy.gov/ http://www.callutheran.edu/Academic_Progra...omm/gallery.htm http://mcb.harvard.edu/BioLinks/biochem.html http://www.ncbi.nlm.nih.gov/PubMed.html http://www.bioch.ox.ac.uk/ http://arjournals.annualreviews.org/loi/biochem?cookieSet=1 http://www.biology.arizona.edu/biochemistr...ochemistry.html http://themedicalbiochemistrypage.org/ http://en.wikipedia.org/wiki/Biochemistry http://www.biochemweb.org/ http://en.wikipedia.org/wiki/Biochemistry/ http://pubs.acs.org/journal/bichaw?cookieSet=1

Втори - областен - кръг на олимпиадата За учениците от общините Пловдив, Асеновград, Кричим, Перущица, Първомай, Садово, вторият кръг ще се състои на 28.03.2009 г. в ПГ по електротехника, гр. Пловдив - ул. Пещерско шосе, 26. За целта учениците да носят документ за самоличност със снимка и химикал, както - и да заемат местата си най-късно до 08:25 часа! Успех!

В лично съобщение един съфорумец, чието име бях помолен да не споменавам, ми разказа, че наскоро чел книга на японски учен, който твърди напълно сериозно, че мрачните елфи и орките произхождат от Долината на розите (или Долината на тракийските царе - това е версията на китайски археолог, копал у нас) и след Войната на разлома (XXIII век пр. Р. Хр.) се разделили. Едните тръгнали към Скандинавския полуостров, а другите - към Азия, минали през Япония и стигнали до Америка. От едните (орките) произлизали викингите, а от вторите (мрачните елфи) - индианците. Само не ми стана ясно (ако имаш данни, обясни ни, моля те!), какво става със светлите елфи; те дали остават в нашите земи или са били отвлечени от марсианци? Или са минали през звездния портал (виж темата за Stargate!)?

Темата е траурно сериозна - поне така звучеше молбата да бъде пусната и затова е в археологическия раздел. Ако натежи мнението да бъде преместена в раздела по алтернативна история, ще я преместим. За момента ще е тук.

Бележка на модератора http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...st=0#entry50069 Пожелахте нова тема. Имате я. Екипът на форума реагира веднага на вашите желания и ви пожелава нови плодоносни дискусии! Нашата молба е да прехвърлите страничните дискусии там. Благодарим за разбирането! Модераторският екип на форума

Великото преселение на мрачните елфи и на орките в контекста на влиянието им върху културата на блатно-келтското население (*) в района на Балтика и Балканите - нови археологически находки подкрепят изворовата база. --- (*) билкосъбирачи, гъбооткриватели и ягодотърсачи --- Бележка на модератора Това е тема, инспирирана от една прелюбопитна дискусия, проведена между двама форумни експерти по древни цивилизации - РИЦАР и Хърс Златния. Екипът на форума искрено се надява дискусията им да продължи тук и да бъде плодоносна. Виждате как нашият екип се стреми да бъде в крак с вашите желания. За съжаление, не можем да реагираме по-бързо, тоест - преди да сте ги изрекли в писмен вид.

Елегантните йероглифи, които първоначално украсяваха корицата на последния брой на сп. "Макс Планк Форшунг", се оказаха колоритна покана за посещение на китайски публичен дом. Влиятелното германско изследователско дружество "Макс Планк" по погрешка избра рекламна листовка на китайски публичен дом, вместо класическо стихотворение, за да илюстрира специален брой на едноименното си списание, посветен на Китай, писа в. "Индипендънт". В желанието си да намерят елегантно изглеждащи старинни китайски йероглифи, с които да украсят корицата на сп. "Макс Планк Форшунг", редакторите му дори се консултирали с германски синолог. Йероглифният текст, който в крайна сметка бил избран, обаче се оказал реклама на бордей от региона на Хонконг, изпълнен с обещания за невероятни преживявания с "красиви като нефрит" момичета. "За наше огромно съжаление, се оказа, че древният текст има и по-дълбоки нива на значение, трудно достъпни за хора, които не са носители на езика.", се казва в официалното извинение на института. В него също така се подчертава, че публикацията му по никакъв начин не е целяла да обиди китайските читатели на научното списание. Интернет версията на изданието се появи с променена корица, на която съмнителната реклама с неуместния текст е заменена с китайското заглавие на книга на швейцарския йезуит Йоханес Шрек от ХVІ в. - също толкова красиво, но неутрално по значение. Причината за объркването се дължи на факта, че китайският език е тонален, поради което един и същи набор от йероглифи може да бъде прочетен по различни начини и съответно - да придобие различни значения. Макар необичайната корица да предизвика негодувание у някои от китайците, посетили интернет-страницата на списанието, повечето от тях я възприеха като забавен инцидент, отбелязва "Индипендънт". http://www.dnevnik.bg/ 11.12.2008

НАУЧНИТЕ СПИСАНИЯ И ТЕХНИЯТ ИМПАКТ ФАКТОР Проф. дхн Борислав В. Тошев, СУ "Св. Климент Охридски" http://www.democrit.com/the_news.php?n=627 Демокрит: Тъй като си нямаме импакт фактор, а много ни се иска, благодарим на сп. НАУКА и проф. дхн Борислав В. Тошев. Те ни отвориха очите за факта, че е безсмислено да се будим задъхани посреднощ, облени в амбициозна пот... Оказва се, че: В Science Citation Index на ISI в последните години са представени само две български списания... Таблица 1 показва как съседните на България държави са представени в Science Citation Index (SCI) и в Social Science Citation Index (SSCI)... Има ясен белег за маргиналност на едно научно издание – то просто не е включено в световната система за рефериране, индексиране и оценяване. А включването на списанията в тази система предполага изпълнение на редица критерии, между които особено съществено е доказателството, че това, което се публикава в списанието е обект на анонимно рецензиране от независими експерти... Популярният и у нас, поне по име, импакт фактор е въведен от Garfield [5, 6]. Ако в две последователни години дадено списание е публикувало общо С статии, а в следващата година в научната литература са открити В техни цитати, то импакт факторът на списанието за тази година се определя чрез IF = B / C... Списанията над средното ниво прилагат системата на рецензиране “double blind” – от рецензентите се крие не само титулната страница на ръкописа, но и всичко в текста, което би дало някакви указания за вероятните автори... Индексът на незабавност е мярка за това колко бързо една “средна” журнална статия е цитирана от други автори на други места. Този индекс показва колко често статиите, публикувани в списанието в текущата година, са цитирани още същата година. Ако статиите на дадено списание в дадена година са с брой с, а броят на цитатите, които те са получили още същата година е в , тогава II = b / c... Друг индикатор, който е по-скоро характеристика на отделната статия, отколкото на списанието, където тя е публикавана, е времето на отзвук (Response time , t 1 [7]. Това е времето, след което една публикация получава своя първи цитат... ...несъмнено броят на публикациите на даден автор ( n ) e мярка за неговата продуктивност, но мярка за полезността на тези публикации е броят на цитатите или отзивите ( k ) , които те имат; тогава мярка за ефективността на научните изследвания на даден изследовател ( е ) би трябвало да бъде e = nk и при е=0 този автор всъщност не участва в световния научен процес, а световната научна общност не го разпознава като свой член... Националният съвет “Научни изследвания” дава бонус в оценката на представените за финансиране научни проекти, когато ръководителят на проекта има поне 2 публикации в последните две години в издания с импакт фактор и оценката се повишава, ако и членовете на научния колектив също имат такива публикации... Все пак персонален импакт фактор PIF може да се въведе и той ще бъде мярка за текущото влияние, което има даден изследовател в развитието на една научна област в дадения момент, влияние, което той упражнява единствено чрез научните си публикации. PIF може да се въведе напълно аналогично на начина, по който си изчислява IF на дадено списание... В Националния съвет “Научни изследвания” има ежегоден конкурс “Национална научна периодика”. За 2004 г. са класирани за финансово подпомагане 34 български научни списания, но само едно от тях е представено в Chemical Abstracts. Изглежда скъпо и неуместно България да поддържа маргинални научни издания... Включването на списания във вторичните литературни източници става след кандидатстване и инспекция по редица критерии, между които основни са два: предварително оповестен и спазван график на появяване на отделните книжки на списанието и представяне на доказателства, че това, което се публикува в тях, е обект на внимателна анонимна експертна оценка от специалисти извън съответните редакционни колегии от страната и чужбина. Информацията, която се съдържа в базите-данни на ISI, трябва да бъде достъпна за българския изследовател. Нейната полза за повишаване ефективността на научните изследвания е неоценима. Съответните абонаменти обаче не са по възможностите на отделни научни институции. Това трябва да бъде грижа на държавата в лицето на... Демокрит: След обичайния екстракт, за всички, които могат да си го позволят, следва цялата статия на проф. Тошев в сп. НАУКА: НАУЧНИТЕ СПИСАНИЯ И ТЕХНИЯТ ИМПАКТ ФАКТОР Проф. дхн Борислав В. Тошев, СУ “Св. Климент Охридски” Научни списания Научните списания маркират развитието на световния научен процес. Системата на научните списания е изградена в две нива. Първото ниво включва първичните литературни източници (primary research journals), които имат по-ограничен кръг тясно специализирана аудитория, и научни списания (scholarly journals) с по-общ профил, ангажиращи по-широк научен и дори обществен интерес. Това първо ниво с двете си групи е включено в едно второ ниво на вторичните литературни източници (secondary journals), което формира световната система за рефериране, индексиране и оценяване [1]. Чрез публикуване на научните резултати в световната научна периодика се постигат три цели: 1) създаване, разпространение и обмен на академичното знание; 2) градиране на научните изследвания според значимостта на получените научни резултати, с което, особено напоследък, се улеснява разпределението на средствата за такъв род дейност чрез системата на проектното финансиране и 3) с научните публикации всъщност се осъществява промоцията и развитието на научните кадри [2]. Всеки автор публикува с надеждата, че неговото съчинение ще намери своите читатели. След публикуването на един научен труд най-напред той трябва да се появи във вторичните литературни източници, с което се отбелязва включването му в световния научен процес. После трябва да дойде оценката и признанието на докладваните резултати чрез цитирането им в първичните литературни източници от други изследователи. Това е движението на научното знание и ако то не измине този път неговата ценност винаги е под въпрос [3]. Възможно е качествени научни резултати да останат незабелязани, ако не се намери подходящото място за тяхното публикуване. Условно научните списания (print journals) се подреждат в следния ред [4]: отлични, над средното ниво, средно ниво, под средното ниво, маргинални. Очевидно най-добре е да се публикува в списания над средното ниво и е напълно безполезно да се публикува в маргинални научни издания (списания и сборници). Има ясен белег за маргиналност на едно научно издание – то просто не е включено в световната система за рефериране, индексиране и оценяване. А включването на списанията в тази система предполага изпълнение на редица критерии, между които особено съществено е доказателството, че това, което се публикава в списанието е обект на анонимно рецензиране от независими експерти [3]. Научните списания, които имат импакт фактор в Института за научна информация (ISI), по правило са с ниво над средното. Затова е добре да се публикува в такива списания. Импакт фактор и индекс на незабавност Под постоянно наблюдение на ISI са около 7000 научни списания, които съставят почти 10% от списанията, включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване. За тези списания ISI ежегодно публикува числените стойности на няколко основни наукометрични показатели, от които най-важни са импакт факторът на списанията (Impact factor, IF) и индексът на незабавност (Immediacy Index, II). Популярният и у нас, поне по име, импакт фактор е въведен от Garfield [5, 6]. Ако в две последователни години дадено списание е публикувало общо С статии, а в следващата година в научната литература са открити В техни цитати, то импакт факторът на списанието за тази година се определя чрез IF = B / C. Ако един автор публикува статия в списание с импакт фактор примерно 2, тогава има шанс в следващите две години тази статия да получи два цитата. Разбира се става дума за шанс, а не за достоверност. Възможно е да се публикува статия в списание с висок импакт фактор и тя никога да не бъде цитирана от други автори. Така или иначе, по-добре е да се публикува в списания с импакт фактор, отколкото в списания без импакт фактор. Несъмнено това са списания над средното ниво, интересът към тях е по-голям, но и конкуренцията между авторите при тях е по-голяма и публикуването в тях по правило е по-трудно, поради утежнената процедура на рецензиране на постъпилите ръкописи [3]. Често такива списания прилагат системата на рецензиране “double blind” – от рецензентите се крие не само титулната страница на ръкописа, но и всичко в текста, което би дало някакви указания за вероятните автори и по този начин се предполага, че обективността на преценките относно качеството на ръкописите ще бъде по-голяма. Очевидно импакт факторът е важен показател, чрез който може да се оцени значимостта на едно научно списание, особено когато то се сравнява с други списания от същата област. Това е важен търговски показател за издателите на научна периодика – ако импакт факторът трайно намалява стойността си до нула, това означава, че научната общност губи интерес към въпросното научно издание и тогава издателите могат да решат, че по-нататъшното му публикуване е нецелесъобразно от финансова гледна точка. Индексът на незабавност е мярка за това колко бързо една “средна” журнална статия е цитирана от други автори на други места. Този индекс показва колко често статиите, публикувани в списанието в текущата година, са цитирани още същата година. Ако статиите на дадено списание в дадена година са с брой с, а броят на цитатите, които те са получили още същата година е в, тогава II = b / c . В Science Citation Index на ISI в последните години са представени само две български списания: Biotechnology and Biotechnological Equipment ISSN 1310-2818 с издател Diagnosis Press Ltd и Oxidation Communications ISSN 0209-4541 с издател SciBul.com Ltd. За 2002 г. първото списание има IF =0,029, а второто е с IF =0,260. II=0 и за двете списания. Тези стойности на IF и II са получени по горните правила със следните данни, например за Oxidation Communications: B = 34 (2002); C = 131 [=70 (2001)+61 (2000)]; b = 0 (2002); c =60 (2002). Освен Science Citation Index Expanded ISI поддържа още Social Science Citation Index и Art and Humanities Citation Index. За съжаление научни списания от България в тези области не са представени. Таблица 1 показва как съседните на България държави са представени в Science Citation Index (SCI) и в Social Science Citation Index (SSCI) като за целите на сравнението са избрани две години: 2000 и 2002. Таблица 1 Държава Брой списания в SCI ; Най-висок IF Брой списания в SSCI ; Най-висок IF 2000 България 2 (0,124) 0 Хърватия 10 (0,701) 2 (0,306) Гърция 4 (2,142) 0 Румъния 6 (0,293) 0 Словения 3 (0,161) 1 (0,296) Турция 3 (0,119) 1 (0,278) Сърбия и Черна гора 3 (0,277) 1 (0,138) 2002 България 2 (0,260) 0 Хърватия 10 (0,742) 2 (0,306) Гърция 4 (2,931) 0 Румъния 5 (0,489) 0 Словения 3 (0,538) 1 (0,125) Турция 3 (0,382) 1 (0,278) Сърбия и Черна гора 3 (0,708) 1 (0,138) Обратно горе Данните от горната таблица показват колко колеблив е импакт факторът на списанията от година към година. Затова меродавност има последният по време списък на контролираните от ISI списания с техния импакт фактор. Що се отнася до участието на научните списания на Балканите в SCI и SSCI, горната таблица показва, като се изключи Хърватия, един незадоволителен резултат. Друг индикатор, който е по-скоро характеристика на отделната статия, отколкото на списанието, където тя е публикавана, е времето на отзвук (Response time , t 1 [7]. Това е времето, след което една публикация получава своя първи цитат. Очевидно стойността на t 1 маркира моментът, когато една статия променя своя статут – от незабелязана и неизползвана към използвана и оценена. Очевидно има непряка връзка на t 1 с II . Защо всеки изследовател трябва да знае цитатите/отзивите, които неговите публикации имат, е описано подробно в [3]. Анализът на цитатите, обаче, освен в личен план, има и по-общо значение за формиране на научната политика и за целите на професионалната оценка на хората, ангажирани с научна дейност. По отношение на последното би могло да се предложи следното твърдение [1]: несъмнено броят на публикациите на даден автор ( n ) e мярка за неговата продуктивност, но мярка за полезността на тези публикации е броят на цитатите или отзивите ( k ) , които те имат; тогава мярка за ефективността на научните изследвания на даден изследовател ( е ) би трябвало да бъде e = nk и при е=0 този автор всъщност не участва в световния научен процес, а световната научна общност не го разпознава като свой член... Вън от темата на настоящата статия остават редица въпроси и резултати на наукометрията, с които читателят би могло да се запознае напр. чрез книгата на Egghe и Rousseau [8]. Персонален импакт фактор Българската научна общност от години говори за импакт фактора. Знае се, че е добре да се публикува в списания с импакт фактор, защото това има положителен ефект в конкурсите за хабилитация и в системата на проектното финансиране на научните изследвания. Напр. Химическата комисия при Висшата атестационна комисия препоръчва званието професор да се присъжда, ако кандидатът има най-малко 40 научни статии, от които поне 30 в специализирани международни списания или списания с импакт фактор или в пълен текст в сборници от международни научни форуми с редактор и издателство (3.02.1993 г.). Националният съвет “Научни изследвания” дава бонус в оценката на представените за финансиране научни проекти, когато ръководителят на проекта има поне 2 публикации в последните две години в издания с импакт фактор и оценката се повишава, ако и членовете на научния колектив също имат такива публикации. Затова в рецензиите в разни конкурси обикновено се изчислява т.нар. общ импакт фактор на кандидата, а някои отиват и по-далече, като изчисляват т.нар. индивидуален импакт фактор на кандидата. Общият импакт фактор се изчислява като сума от произведенията на импакт факторите на списанията и броя на публикациите на въпросния автор в тях. Ако всяка статия в списание с импакт фактор не се отчита с тегло единица, а с тегло 1/ а , където а е броят на авторите на въпросната статия, тогава горната процедура дава индивидуалния импакт фактор. Не е ясно кой пръв е провел такива пресмятания, но тези процедури са съмнителни, защото влизат в грубо противоречие със същността на импакт фактора, като характеристика на списанието, а не на тези, които публикуват в него. Все пак персонален импакт фактор PIF наистина може да се въведе и той ще бъде мярка за текущото влияние, което има даден изследовател в развитието на една научна област в дадения момент, влияние, което той упражнява единствено чрез научните си публикации. PIF може да се въведе напълно аналогично на начина, по който си изчислява IF на дадено списание. Това ще бъде число, получено при делението на броя на цитатите ( q ) в дадена година на статии на въпросния изследовател, публикувани в предходните две години, чийто брой е m, т.е. PIF = q / m . Разбира се, PIF не е равно на 0 само тогава, когато между статиите m има такива с време на отзвук t 1 по-малко или равно на 2 . Препоръки Списания, които не са включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване, не могат да получат импакт фактор. За съжаление много малък брой български научни списания са включени във вторичните литературни източници, които съставят тази система (вж. още [9]). В Националния съвет “Научни изследвания” има ежегоден конкурс “Национална научна периодика”. За 2004 г. са класирани за финансово подпомагане 34 български научни списания, но само едно от тях е представено в Chemical Abstracts. Изглежда скъпо и неуместно България да поддържа маргинални научни издания. Затова първа грижа трябва да бъде включването на по-голям брой български научни списания в световната система за рефериране, индексиране и оценяване. Само така българската наука ще получи достойно място в световната научна периодика. Включването на списания във вторичните литературни източници става след кандидатстване и инспекция по редица критерии, между които основни са два: предварително оповестен и спазван график на появяване на отделните книжки на списанието и представяне на доказателства, че това, което се публикува в тях, е обект на внимателна анонимна експертна оценка от специалисти извън съответните редакционни колегии от страната и чужбина. Информацията, която се съдържа в базите-данни на ISI, трябва да бъде достъпна за българския изследовател. Нейната полза за повишаване ефективността на научните изследвания е неоценима. Съответните абонаменти обаче не са по възможностите на отделни научни институции. Това трябва да бъде грижа на държавата в лицето на Министерството на образованието и науката и неговия Национален съвет “Научни изследвания”. ЛИТЕРАТУРА Тошев, Б. В. Политическа икономия на висшето образование. // Посоки . 5(4), 10 (2003). Weiner, G. The Academic Journal: Has It Future? // Educ. Policy Analysis Archives . Vol. 9, No. 9, March, 21, 2001. Тошев, Б. В. Publish or Perish , Publish Yet Again Perish (Публикувай или загиваш, публикуваш и пак загиваш): Правила за успешна научна публикация. // Химия . 13, 163 (2004). Dumleavy, P. Publishing Your Research in Authoring a PhD: How to Plan, Draft, Write, and Finish a Doctoral Thesis or Dissertation. Palgrave MacMillan, N.Y., 2003. Garfield, E. Citation Analysis as a Tool in Journal Evaluation. // Science . 178, 471 (1972). Garfield, E. The Impact Factor. // Current Content . 25, 3, 20 June 1994. Egghe, L. A Heuristic Study of the First-Citation Distribution. // Scientometrics . 48, 345 (2000). Egghe, L., R. Rousseau. Introduction to Informetrics. Quantitative Methods in Library, Documentation and Information Science. Elsevier, Amsterdam, 1990. Тошев, Б. В. Световната система за рефериране, индексиране и оценяване. // Химия. 7, 259 (1998). Автор: сп. НАУКА

Който владее черните дупки, той владее Вселената. Така гласи рекламата на някакъв сериал за извънземни по една от кабелните телевизии (AXN Sci-fi). http://www.axnscifi-bg.com/

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%B5%D0%BC%D0%B5 Ето ти отговора на въпроса.

С час напред бутаме стрелките на часовника в 03:00 ч. на 29 март 2009 г. Тогава започва лятното часово време, припомниха от Българския институт по метрология. Връщането към астрономическото часово време ще се извърши на 25 октомври в 04:00 ч. Тогава отново ще върнем стрелките с час назад.

Прилеп литна с астронавтите от Дискавъри Седемте астронавти от американската космическа совалка "Дискавъри" имаха неочаквана компания при изстрелването от космическия център "Кенеди" във Флорида, съобщиха от НАСА. На кадър, заснет от външна видеокамера, се вижда прилеп, прикрепен към външния резервоар на совалката, който остава там и в момента на изстрелването, съобщава АФП. "Анализ на кадрите от изстрелването показва, че той се е задържал там най-малко до момента, в който совалката е напуснала площадката за изстрелване, преди да я изпуснем от поглед", се казва в съобщението на НАСА. Според данните от инфрачервените камери прилепът е бил жив. Никой сега обаче не знае какво се е случило с прилепа, но от НАСА считат, че неговото космическо приключение е било кратко. Летящият бозайник не е първият, който се е опитвал да полети в Космоса. Прилеп е забелязан прилепен към външния резервоар на совалката "Индевър" през 1996 г., а друг - към "Колумбия" през 1998 г.

... Съдбата не оставя Константин-Кирил да прекара дните си в тишина, далеч от света. В 860 г. той е натоварен с нова важна дипломатическа мисия, този път при хазарският хаган в Крим. Хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия. В стремежа си за самосъхранение, хаган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. неофициално еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна. Населението й се състои, освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на евреи, мохамедани, християни, езичници. Двата й големи съседа правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарският каган да се обърне официално към Византия и да постави ултиматум: ще се присъединим към вашата вяра, ако ни изпратите такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите. Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил III на Константин Философ. При тази си мисия Константин взема със себе си брат си Методий. По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на западния бряг на Кримския полуостров, където Константин се подготвя за бъдещите прения и изучава еврейски език. В изворите се споменава, че тук братятя откриват мощите на първия папа след Свети Петър - Климент I Римски. От Херсон братята продължават с кораб за хазарската земя. В Хазария Константин спори предимно с евреи в присъствието на кагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но - и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден на прения Константин вече има на своя страна хазарския каган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но - в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил III отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мохамедани. Философът се справя по подобаващ начин и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската вяра за най-добра. Покръстени са около 200 хазари, но погрешното политическо разбиране за интересите на страната им не допускат утвърждаването на християнството като държавна религия в нея. Мисията обаче постига освобождаването на хиляди пленени християни и връщането им в родните места. Което и тогавашната и днешната дипломация имат за крупен успех. Константин продължава да действа като дипломат на империята в Крим и околните области. Скоро след мисията си при хазарите, или по-скоро като нейно продължение, в 861 г. той е изпратен и при аланите, в околностите на град Фула (близо до Херсон), натоварен с някаква дипломатическа задача от Михаил III, но подробности за нея не са достигнали до нас, освен факта, че заедно с Методий проповядват, отсичат едно дърво, на което се кланят местните хора като на кумир, и успяват да покръстят известен брой от тях. --- Предоставено било на свободното решение на всекиго да се кръсти, ако желае. Кръстили се около 200 души, вероятно все знатни хазари, чиято влиятелност поставяла християнството, доскоро спъвано от фанатичните евреи и мохамедани, в привилегировано положение на религия, спечелила диспута. Под закрилата на завоюваната от св. Кирил веротърпимост, то могло вече по-спокойно да си пробива път в Хазария. Като имаме предвид, че народната маса в тая страна била славянска, делото на св. Константина Философ, погледнато в перспектива, изведнъж добива огромно значение. Християнството било официално признато в южноруските земи. Мохамеданството и юдейството били дискредитирани, a тяхното разпространение било ограничено. Това имало колосални исторически последици. Подготвена била почвата за бъдещия победен марш на Христовото учение сред руските славяни. Всичко това не закъсняло да даде плодове. Киевска Русия не след много време (в 989 г. - император Василий II Българоубиец) признала вярата, проповядвана от Константин Философ, и приела от България богатата славянска книжнина, създадена от св. братя. Каганът, който безспорно бил повече хитър политик, отколкото ревнител за намиране на истинската вяра, написал на византийския император писмо, в което между другото съобщавал, че e разбрал истинската вяра, че e издал заповед — които пожелаят, да се кръстят, и че и той се надява да стори същото. Изпращайки философа, каганът му предложили богати подаръци. Но истинският апостол Христов решително отказал да вземе каквито и да било дарове. Ръководен от своята християнска любов към страдащите, а може би изпълняващ и императорски инструкции, той помолил царя: "Дай ми колкото гръцки пленници имаш тук! Това е за мен по-ценно от всякакви дарове". Освободени били 200 неволници, който радостният мисионер отвел със себе си. Тъй приключила хазарската мисия. http://pravoslavie.domainbg.com/04/as-svkyril/5.html

Според теб, къде би било уместно да се събираме? У някого, в някое заведение (бар, ресторант), в университетска зала, в библиотека или в читалище?

А можем ли да приемем идеята на Ваклуш Толев, че "злото е нееволюирало добро"?

Някой беше казал, че е добре да походиш в мрак, за да можеш да оцениш светлината... И, че където светлината е в повече, там сянката е по-силна.

Да, хубаво би било да си вземеш поука. Личи, че не си мислила по този въпрос или поне - не - и от тази гледна точка. Поразгледай историческите форуми хронологично (разделите - отдясно - наляво )... Ще видиш, че историята крие неочаквано интересни изненади. Виж например това: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186

Май... аз познах, а след мен - и Харамията - също.

Merci, merci!

Във Венеция изкопаха женски "вампир" от ХVІ в. Италиански учени смятат, че са открили останките на женски "вампир" във Венеция, погребан с тухла, натикана в устата, за да й се попречи да се храни с жертвите на чумната епидемия, развихрила се в града през ХVІ век, съобщи Ройтерс. Матео Борини - антрополог в Университета на Флоренция, твърди, че откритието на малкото островче Лазарето Нуово в лагуната на Венеция подкрепя средновековните вярвания, че вампирите са виновни за чумните епидемии, най-прочутата от които е Черната смърт. "За пръв път археолози успяват да реконструират ритуал за екзорсизъм на вампир. Това ни помогна и да установим как се е родил митът за вампирите" разказва Борини пред Ройтерс. Скелетът е открит в масов гроб от венецианската чума през 1576 г., в която загива и художникът Тициан. Гробът е на остров, разположен на около 3 км североизточно от Венеция и използван по това време като изолатор за заразените от чумата. Поредицата от чумни епидемии в Европа между 1300 и 1700 г. подсилват вярванията за съществуване на вампири, най-вече - заради купищата трупове и неразбирането тогава на процеса на разлагане на тялото, смята Борини. Когато гробарите отваряли гробове, понякога се натъквали на тела, раздути от газове, с коса, която продължава да расте и кръв, течаща от устата им, поради което започнали да смятат, че тези хора все още са живи. Бактериите в устната кухина пък разяждали платното, с което се покривало лицето и така се оголвали зъбите, сякаш са "изяли" плата. Затова понякога вампирите били наричани "изяждащи савана" (покривалото). Средновековни медицински и религиозни текстове съобщават също, че "немъртвите" разпръсквали зараза, за да се хранят с остатъците от живот в труповете и така да съберат сили, за да се върнат отново на улицата. "За да убиеш вампир, е трябвало да премахнеш савана от устата му, т.е. да го лишиш от храна, и да натикаш там нещо, което не става за ядене. Възможно е да са били откривани и други останки с тухли в устата, но за пръв път имаме потвърждение за ритуала", казва Борини. Ройтерс припомня, че легендите за кръвопиещи създания са на хиляди години, но модерната фигура на вампира е оформена от романа "Дракула" от 1897 г. на ирландеца Брам Стокър, който базирал историята си на източноевропейски приказки от ХVІІІ век. http://www.dnevnik.bg/

Кажи какво учиш по история, за да ти кажа в кой клас си! В пети клас се започва с изучаването на история. Там учите за османския феодализъм и за възраждането. Материалът е обемен и натоварен с терминология на старотурски език. В шести клас се изучава нова и най-нова българска история - това, което сега се изучава в 9/10, 10/11 и 11/12 клас (зависи в какво училище е ученикът). Материалът е посветен на политическата, икономическата и културната история. Военната история е поднесена скучно. За съжаление, набляга се на политическата история. Докато до 09.09.1941 г. имаме около 50 - 70 партии, сега са около 400. (170 бяха заличени, но на тяхно място се появиха нови.) Представете си какво ще учат бъдещите ученици, изучаващи нашето настояще, което за тях ще бъде история!!! В седми клас започва ИСТИНСКОТО изучаване на историята - в хронологичен ред. Започваме с праисторията и с античната история. Военната (много войни и битки!), културната, политическата и икономическата история, както и - историята на изкуството вече са балансирани. Историята започва да се харесва на учениците. След 7 клас можеш да кандидатстваш в НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури). Ако се явиш на олимпиада по история и на трети кръг се класираш на 1-3 място, може да влезеш в нея - директно! В осми (или - в девети, ако си в езикова гимназия, където 8 клас е подготвителен) клас се изучава средновековната история. Също изпълнена с много политика, войни и битки (свят да ти се завие!). Култура и изкуства също се учат. Аз съм медиевист. Ще рече - историк (археолог или друг специалист), специализирал средновековна история. За мен това е най-интересния исторически раздел. Ако се явиш на оимпиада по история между 8/9 и 10/11 клас и се класираш на първите три места, можеш да получиш стипендия за надарени ученици. (Но нека не се водим от алчност за пари, а от алчност за знания!) В девети (или 10) клас - нова история. На мен не ми е много интересна, макар, че има твърде интересни събития. В този период се ражда нашето "днес". Разбира се, нашето "днес" е резултат от миналото, от човешката дейност във всички исторически епохи. В десети (или 11) клас - най-нова и съвременна история. Много ученици са нетърпеливи да изучават втората световна война (защото са играли някаква компютърна игра, гледали са филм/и или са чели книги, посветени на нея). В единайсти (или 12) клас се изучава цялата българска история. Ако се класираш на олимпиадата по история на първите три места (в оспорвана битка с твои съученици от цялата страна!), можеш да влезеш без изпит по история в който университет си искаш, за каквато специалност си искаш (ако за нея се кандидатства с история, разбира се!) - история, история и география, археология, египтология, туризъм... И каквото друго може. Всъщност, ти си изучавала твърде малка част от българската история и е рано да се изказваш толкова глобално за нея. Макар да имаш интереси по отделни теми от други исторически периоди (неизучавани в шести клас) и други държави, е твърде рано да се каже, че ги познаваш в детайли. Завърши пълния курс на обучение по история (завърши поне средно образование) и тогава вече можеш да казваш кое харесваш и кое - не. Сега само си си потопила малкото пръстче на едното краче в океана от историческо познание и е твърде рано за генерални изказвания - това е интересно, а това - не е! Докато не се потопиш в дълбините и не се извисиш във висините на моята наука, не изказвай толкова категорични мнения. Твърде е рано за тях.