ISTORIK

Изостанали: За 2 години сме усвоили едва 0.3% от еврофондовете За първите две години от членството си в ЕС България е използвала едва 0.28% от полагащите й се средства по Кохезионния и структурните фондове. За да може по-бързо да навакса изоставането си от останалите в Европейския съюз, страната ни разполага с почти 6.7 млрд. евро по тези фондове за периода 2007-2013 г., съобщава вестник "Сега". Но дори сега, в разгара на кризата, когато всяко евро е от полза, се оказва неспособна да ги оползотвори. "Реално до българските фирми, общини, вузове, неправителствени организации и останалите ползватели са стигнали едва 80 млн. евро", съобщи Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Той уточни, че визира специално средствата от Кохезионния и структурните фондове. Става дума за колосалната сума от 8 млрд. евро, разчетени за периода 2007-2013 г. - 6.673 млрд. евро от европейската хазна плюс 1.345 млрд. евро от българския бюджет. Правителството напоследък отчита, че има рязко ускоряване по оперативните програми и вече са договорени проекти за 2 млрд. евро. "Но от договаряне до същинско използване на средствата има огромна разлика", поясни Божков. Вестник "Сега" установил, че шефът на ЦИР дори е надценил степента на усвояване. По официални данни на правителството към 31 декември 2008 г. за различни проекти по седемте оперативни програми са изплатени едва 22 млн. евро, като от тях 18.8 милиона са средства от еврофондовете, а 3.32 млн. евро - от българския бюджет. През 2006 г. българските министри често се хвалеха, че се готвят отрано за членството в ЕС, за да може още на 2 януари 2007 г. да започне приемането на проекти и усвояването на еврофондовете. През първата година в ЕС оптимизмът продължи и правителството твърдеше, че до бенефициентите ще стигнат 1 млрд. евро. Горчивата равносметка за 2007 и 2008 г. обаче сочи, че ако министерствата продължават с досегашните темпове на усвояване - по 19-20 млн. евро на 2 години, целият ХХI век няма да стигне на България да усвои полагащите й се милиарди. Както е известно, отличник по усвояването дотук е Министерството на държавната администрация, което управлява програмата "Административен капацитет". То е оползотворило 13.7 млн. евро по програмата, като основните инвестиции са в езиково обучение на чиновници. Трагично е обаче усвояването по най-богатите еврофондове, предназначени за пътища, сметища, пречиствателни станции и ВиК мрежи. За проекти по програма "Околна среда" до 31 декември 2008 г. на практика са платени символичните 144 хиляди евро, ОП "Транспорт" може да се "похвали" с усвоени към 873 000 евро, а до предприятията са стигнали смешните 88 000 евро от ОП "Конкурентоспособност" - програма, която разполага с близо 1 млрд. евро бюджет до 2013 г. Преди дни министърът на финансите отчете, че "касовите постъпления от ЕС" за 2008 г. били почти 1.5 млрд. лева. В тази сума обаче освен Кохезионния и структурните фондове Пламен Орешарски включва и Европейския земеделски фонд, Европейския фонд за рибарство, средствата по Шенгенското споразумение, директните плащания за фермерите и др. Освен това "касови постъпления" означава, че парите са на разположение на България, но не и че са оползотворени. Орешарски некоректно включва в сумата и средствата по ФАР, САПАРД и ИСПА, които бяха отредени за България още когато тя бе далеч от членството си в ЕС и трябваше да тренира чрез тези програми за усвояването на големите фондове на ЕС. Освен това не се налагаше да плаща членски внос. През първите си две години в ЕС страната ни е платила над 1.3 млрд. лева членски внос. При положение че вноските на страната за двете първи години в еврохазната се равняват на 682 млн. евро, излиза, че България е "на червено" от еврочленството си. Към плюсовете от влизането в ЕС трябва да се добавят евросубсидиите, които всички земеделци в ЕС получават. За двете години вече са ни преведени по около 200 млн. евро. Тези пари обаче са лесни за усвояване - не зависят от благосклонността на чиновници, раздават се на калпак и за тях не трябва да се готвят и защитават проекти. http://bulgaria.actualno.com/

Аз съм чел Библията на няколко езика: - старобългарски - латински - съвременен български (с някои букви, премахнати с езикова реформа през 1946 г. ) - съвременен френски - съвременен английски - съвременен руски - есперанто (международен език) Явно е било напразно сравняването на спорни текстове. Излиза, че нищо не съм разбрал от текстовете...

Ето малко снимки:

Този празник на астрономията отдава дължимото на Галилео Галилей, който за пръв път е насочил телескоп към небето през 1609 г. В честванията ще участват над 130 страни. "Международната година на астрономията всъщност няма научна цел", заяви Франсоаз Комб от френската Лаборатория за изследване на лъчението и материята в областта на астрофизиката. Тя има за цел да фокусира вниманието върху астрономията като глобално мирно научно усилие за намиране отговорите на някои от най-фундаменталните въпроси пред човечеството."Надяваме се широката публика да насочи поглед към небето и много младежи да бъдат привлечени от науката", допълни тя. Откриването на Международната година на астрономията ще продължи два дена - на 15 и 16 януари, в присъствието на около 600 участници, сред които Нобелови лауреати и близо 200 студенти от над 100 страни. Честванията са под егидата на ЮНЕСКО и Международния астрономически съюз. Предвидени са колоквиуми, конференции, експозиции. В началото на април - от 2 до 5 април, е планирана инициативата "100 дни астрономия", която включва астрономически наблюдения и конференции. През есента друга инициатива - "100 Галилееви нощи", ще отбележи 400-годишнината от наблюдението на небето с телескоп от гениалния италиански учен. По този повод близо 200 обекта, оборудвани с телескопи, ще бъдат достъпни за желаещите. През април ще бъдат изстреляни два европейски спътника за космически изследвания - космическият телескоп "Хершел" и обсерваторията "Планк". Те ще се позиционират на разстояние 1,5 милиона км от нашата планета, като "Хершел" ще наблюдава образуване на звезди и галактики, а "Планк" ще изследва полета на "фосилна" космическа радиация. В подготвяните глобални инициативи за Международната година на астрономията досега са се включили 129 държави, очаква се те да станат 140, с което ще се обхване 97% от населението на Земята. Важна цел на Международната година на астрономията е провеждането на инициативи за опазване на световното културно и природно наследство на места и региони, свързани с историята на астрономията. Основен акцент са младите хора. Чрез подобряване на формалното и неформалното обучение по астрономия в училища, научни центрове, планетариуми и музеи ще се осигури поглед към науката и работата на изследователите и по такъв начин ще се стимулират младите хора за професионална реализация в областта на природните науки и технологиите. Планирани глобални инициативи 1. 24 часа астрономия: Планира се 24-часово наблюдение във всички обсерватории на цялото земно кълбо с цел възможно най-много хора да видят през телескоп това, което е видял Галилей за пръв път - 4-те спътника на Юпитер. 2. Галилеоскоп : Планира се в течение на 2009 г. на всеки наличен телескоп да извършат наблюдение поне 100 души. В резултат се очаква се над 10 млн. души да видят небето през телескоп. 3. Космически дневник: Планира се да се покаже „човешкото лице на астрономията" като в медиите се представят материали, които чрез текст и изображения експонират както последните професионални открития на астрономите. 4. Портал към Вселената: Планира се свързване на професионалната астрономия с бизнеса от пазара на игрите и развлекателната индустрия, на който да бъдат предоставени новини, изображения, илюстрации и анимации на космически обекти и явления. 5. Тя е астроном: Планират се инициативи за приоритетно подпомагане на развитието на кариерата на жените-астрономи и ориентиране на млади жени в тази област, тъй като половата равнопоставеност е един от приоритетите на цялата научна общественост. 6. Астрономията и световното наследство: Инициативата цели да организира достъп до архитектурни структури и места, свързани с наблюдения на небето в миналото. Това е част от глобалната инициатива на ЮНЕСКО за опазването на световното културно и природно наследство. 7. Програма Галилей за учители: Планира се чрез обучение в школи да се създаде световна мрежа от сертифицирани Галилей-посланици, мастер-учители и учители, разработващи полезни дидактически материали по астрономия за ученици на базата на данни, получени от автоматичните телескопи. 8. Усещане за Вселената: Планира се организиране на детски празници, на които чрез игри, песни, рисунки и живо общуване в Интернет, деца на възраст 4-10 год. да покажат своето усещане за красотата и грандиозността на Вселената. 9. Вселената от Земята: Планира се подреждане на изложби на астрономически изображения и инструменти в музеи, галерии, магазини, обществени градини и др. http://www.astronomy2009.org/

Във връзка с четиристотин годишнината от използването на телескопа за астрономични наблюдения, Международният астрономически союз (МАС, IAU) приe решение да обяви 2009 година за Международна година на астрономията (МГА-2009, IYA-2009). Решението беше подкрепено от ЮНЕСКО и се надяваме да бъде одобрено от Генералната ассамблея на ООН през декември 2007 година. Мероприятията, свързани с Международната година на астрономията-2009 имат за цел: усилване на обществената поддръжка на научните изследвания, повишаване на качеството на научното образование на всички нива, повишаване на интереса на младежите към научната дейност и др. Към организацията и провеждането на мероприятията, свързани с МГА-2009, широко ще се използват и привличат както професионални (напр. Националният Комитет по Астрономия, Институтът по астрономия на БАН, Катедрата по Астрономия към СУ), така и обществени астрономически организации (напр. Съюзът на астрономите в България, Народни астрономически обсерватории, планетариуми). Международният астрономически союз играе водеща роля в провеждането на международни мероприятия, свързани с МГА-2009, а координацията на дейностите по провеждането на национални, регионални и локални мероприятия в България се осъществява от Националния комитет по астрономия (НКА) на Българската академия на науките. Национално лице за контакти за Международната година на астрономията-2009 е ст.н.с. д-р Георги Петров от Института по астрономия на БАН.

"Операция "Слава"" с водещ Росен Петров е поредица от 12 предавания за славните моменти от българската история. Поредицата е посветена на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България. Продуцент на историческото шоу е "Дрийм тийм прадакшънс". В телевизионно студио със специално изработен декор, обединяващ модерната телевизионна визия с патриотичната символика, 12 ексклузивни серии ще ни припомнят най-великите битки в историята на българите, както - и забравени български герои, които трябва да помним. Телевизионният формат ще припомни на много българи за платената с кръв свобода и ще помогне на зрителите да научат за важни и малко известни събития от собствената ни история. От 7 февруари по bTV започва ново 12-серийно токшоу, посветено на българската история, с водещ Росен Петров. "Операция "Слава"" ще се излъчва всяка събота в 22:30 часа. Предаването се посвещава на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България и ще показва по модерен начин миговете на върховно национално усилие и дните на триумф и трагедия. Според продуцентите от "Дрийм тийм", токшоуто е телевизионна "операция", която ще повдигне националното самочувствие на българина. Съдържанието на продукцията ще бъде съсредоточено в две рубрики - "Великите битки на България" и "Забравени герои". В първата рубрикa - "Великите битки на България" - по модерен начин ще се разказва за великите битки на българите в нашата история - битката в Онгъла, довела до основаването на Българската държава, разгрома на арабите под Константинопол и спасяването на Европа от Тервел, победата на хан Крум във Върбишкия проход, победата на цар Симеон I при Ахелой, победата на цар Калоян над кръстоносците при Одрин - 1205 г., победата на Иван Асен ІІ край Клокотница - 1230 г., епопеята на Шипка - 1878 г., битката при Сливница от Сръбско–българската война - 1885 г., настъпателната операция при Люлебургаз и Лозенград - 1912 г. и превземането на Одрин - 1913 г., епопеята на Дойран - 1916 - 1918 г., битката за Тутракан - 1916 г., атаката на Стражин и Страцин и Дравската епопея - 1944 – 1945 г. Чрез специални ефекти и компютърни възстановки зрителите ще научат за българската история на популярен, достъпен език. Водещият ще представя и общата политическа обстановка в навечерието на битките, портрети на нашите и чужди военначалници и владетели, въоръжението и облеклото на противостоящите армии, общия ход на сраженията и последствията от битките. В рубриката "Забравени герои" зрителите ще могат да проследят кратки телевизионни разкази за съдбата на хора, които с живота си са отстоявали личната си и националната независимост. Сред тях са герои във войните за национално обединение, българи с принос в световната наука и други хора, чиито живот и дела заслужават да бъдат популяризирани сред широката аудитория. http://www.btv.bg/

Срещал съм името в научната литература, изписвано като: - Тангра - Тенгри - Тиенг Ра

Добрият партньор е необходимост!

Мерси за снимките, много са хубави.

Я да видим сега, колко сме учени във форума...

Френска историчка посочи къде е погребан едноименният прототип на легендарния мускетар на Александър Дюма Френската историчка Одил Борда (Odile Bordaz) обяви, че е открила мястото, където е погребан Шарл дьо Бац дьо Кастелмор д'Артанян (Charles de Batz de Castelmore d'Artagnan) – историческият прототип на легендарния герой на Александър Дюма - баща от "Тримата мускетари" и останалите романи от поредицата, съобщава The Times. Въпреки разпространената теория, че тялото на д'Артанян след смъртта му е било върнато в родната Франция, Борда е уверена, че известният мускетар е погребан в малката църква "Св. Св. Петър и Павел" в тогавашните покрайнини на холандския град Маастрихт, а днес - в градския квартал Волдер (Wolder). До този извод Борда стигнала, анализирайки цялата налична информация за случая в историческите хроники. Потвърдено е, че историческият д'Артанян е убит на 25 юни 1673 г., по време на обсадата на крепостта Маастрихт по време на Френско-холандската война (1672-1678 г.). Според Борда, в този период над региона тегнала голяма жега, съпроводена с висока влажност на въздуха, поради което връщането на тялото на героя във Франция би било проблематично, а балсамирането му би било твърде скъпо. Откритите исторически документи свидетелстват, че по време на обсадата на Маастрихт френски офицери обикновено били погребвани в най-близката католическа църква, а лагерът на д'Артанян бил разположен край Волдер. При това, до този момент не са открити никакви следи от гроба на д'Артанян във Франция. Използвайки доказателствата за своята теория, Борда смята да издейства от френските власти и католическата Църква разрешение за разкопки на теротирията на църковния комплекс "Св. Св. Петър и Павел", където шансовете за откриването на останките на д'Артанян, според нея, са "поне 50%". Шарл дьо Бац дьо Кастелмор д'Артанян е роден ок. 1611 г. в град Лупияк в Гаскония. На около 20 години той постъпва в ротата на кралските мускетари и впоследствие, заради заслугите си (през 1658 г.), става един от нейните командири. След смъртта му, през 1700 г. във Франция се появява книгата "Мемоарите на мосю д'Артанян" (Les Memoires de Monsieur d'Artagnan) на известния за времето си френски писател и журналист Жасен дьо Куртилц дьо Сандра (Gatien de Courtilz de Sandras). По-късно, на основата на "Мемоарите", в периода 1844-1850 г. на бял свят се появява мускетарската трилогия на Александър Дюма – "Тримата мускетари" (Les Trois Mousquetaires), "20 години по-късно" (Vingt Ans Après) - и "Виконт дьо Бражелон или 10 години по-късно" (Le Vicomte de Bragelonne, ou Dix ans plus tard). Последният роман излиза на български в две части - "След още десет години. Виконт дьо Бражелон" и „Луиза дьо ла Валиер". Романите разказват приключенията на младеж, наречен д'Артанян, напуснал дома си, за да стане мускетар. Д'Артанян не се включва в броя на мускетарите от заглавието на романа. Тримата мускетари са неговите приятели Атос, Портос и Арамис, неразделните другари, чието мото е: „Един - за всички, всички - за един". Първоначално, „Тримата мускетари" е публикуван като сериал (разказ с продължение) от списание "Векът" (Le Siècle) в периода март - юли 1844 г. Дюма - баща твърди, че романът се основава на ръкописи, които той е намерил в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че Дюма базира своето произведение на книгата „Спомените на господин д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари", написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700). Дюма заема книгата от марсилската градска библиотека. Версията на Дюма обхваща приключенията на д'Артанян и неговите приятели от 1625 до 1628 година, които се замесват в интригите на слабия крал Луи XIII, (1610 - 1643 г.) неговия силен и лукав съветник и първи министър - Кардинал Ришельо, красивата кралица Ана Австрийска, нейния любовник Бъкингамският херцог и обсадата на крепостта Ла Рошел (La Rochelle). В историята са замесени също верният на краля г-н дьо Тревил, загадъчната милейди Уинтър и „дясната ръка" на Ришельо - граф дьо Рошфор. След убийството на Анри IV на 14 май 1610 г. Луи XIII се възкачва на френския престол. Става крал на 9 години, поради което до 1614 г. страната официално се управлява от регентски съвет, начело с кралицата-майка. В действителност, Луи XIII рядко взема пряко участие в управлението, като го оставя в ръцете на Кончито Кончини (фаворит на майка му) до 1617 г. На 24 април 1617 г. по заповед на Луи неговият фаворит херцог дьо Люин убива Кончини, а майка му е заточена. Тогава управлението се поема от Шарл дьо Люин (1617-1621). През 1624 г. Луи назначава за свой пръв министър един политически гений - Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо Ришельо (1624-1642). Блестящият и енергичен кардинал ръководи администрацията на краля в пропдължение на 18 години и умира месеци преди самия Луи XIII. Именно Ришельо полага основите на абсолютната монархия във Франция. Изграден е френският военноморски флот, благородниците са подчинени напълно на краля, много от привилегиите на хугенотите са ограничени, а тяхната крепост Ла Рошел е превзета от кралската армия. Кралят прави всичко възможно да прекрати практиката, талантливите френски художници да учат в Италия. Луи възлага на Никола Пусен и Филип дьо Шампан да декорират Люксембургският дворец. Организирана е и администрацията на Нова Франция (Канада), където се заселват французи в Квебек. Регентството на майка му довежда до разпиляване на парите, които баща му е успял да натрупа и е характерно с происпански външнополитически курс, израз на който са двете сватби през 1614 г. - Луи XIII се жени за испанската принцеса Ана Австрийска, а неговата сестра Елизабет Бурбонска - за испанския крал Фелипе IV (Филип IV). Бракът на краля с Ана Австрийска обаче не е удачен нито в политически (происпанският курс не се нрави на повечето френски държавници), нито - в личен план. През по-голямата част от съвместния си живот семейната двойка живее разделена, особено - след двата аборта на кралицата през 1618 и 1630 г. До известна степен е случайност събирането им през 1637-1640 г., когато се раждат единствените две деца от брака - Луи, по-късно - Луи XIV, и Филип, по-късно - херцог на Орлеан. Луи XIII е скромен, тих и спокоен, дори - деликатен човек, но - волеви и безскрупулен, когато се наложи. Способен на внезапни и властни действия, той умее да преценява хората и ситуациите - една от дарбите му. Не е случайно, че въпреки многобройните опити да му се повлияе, той не премахва Ришельо от неговия ключов пост. По-скоро - ленив, отколкото - активен, болнав, но - с типично кралски любими занимания - ръководство на военни действия и лов. Освен това, обича изкуствата, занимава се (доста успешно) с различни занаяти. Той много добре съзнава отговорността на своята позиция и задълженията, които произтичат от нея. Макар и чрез министрите си, Луи XIII успява да съкрати силата на аристокрацията във Франция и, следователно - да засили властта си; да наложи контрола си и над хугенотите, които чрез Нантския едикт от 1598 г. имат правото на вътрешни въоръжени сили и крепости (най-важната им крепост Ла Рошел е превзета през 1628 г.); да уреди по-добре финансирането на администрацията и събирането на данъците. По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), сблъсква се с Испания за наследството на Юлих-Берг и Мантуа, окупира Каталония, печели победи над испанците, субсидира германските протестанти и шведския крал Густав Адолф против Хабсбургите. По този начин при управлението на Луи XIII се поставят основите на френския абсолютизъм и на хегемонията на Франция в Европа, и двете - доведени до окончателен вид при сина му. След двадесет години брак и четири аборта, Ана най-сетне ражда син - дофина (престолонаследника) Луи, а две години по-късно - и втори син - Филип. Въпреки, че Ришельо ръководи държавата, Луи има и други фаворити. Единия от тях е херцог дьо Люин, който е приятел на младия Луи и негов съветник в началото на царуването му. Последният любимец на краля е маркиз дьо Сен-Марс (1639-1643), който е екзекутиран заради заговор с Испания по време на война. След смъртта на Луи, съпругата му Ана управлява като регент на 5 годишния Луи XIV. http://www.epochtimes-bg.com/ http://bg.wikipedia.org/

http://www.scifi.com/stargate/ http://stargate.wikia.com/wiki/Stargate_Wiki http://stargate.mgm.com/ http://www.gateworld.net/ http://en.wikipedia.org/wiki/Stargate http://www.imdb.com/title/tt0118480/ http://www.stargateworlds.com/

Правописна и езиковата реформа на Евтимий Търновски е реорганизация на българския книжовен език, извършена от последния търновски патриарх през втората половина на 14 век. Тя е приложена първо от дейците на Търновската книжовна школа, а в последствие намира отражение в писмената култура на Влахия, Молдова, Сърбия и руските княжества. За мотивите на Евтимий Търновски да се заеме с реформа на писмения български език сведения могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите" на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи, правени често от не достатъчно подготвени хора. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси. Сведението се потвърждава от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на основните за християнството книги - четирите евангелия, „Стария завет", „Деянията на апостолите". За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които предпочитат свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те налагат е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви. Дмитрий Лихачов определя характера й като консервативен. Не се подлага на съмнение, обаче, мащабността на начинанието, превърнало се в „официална книжовна политика, осигурена с поддръжката на царя". Правилата, изработени от Евтимий, се прилагат както при превод, така - и при създаването на оригинални произведения. Предполага се, че Евтимий се заема с развитие и довеждане до край на делото, започнато от монасите старец Йосиф, старец Йоан и Захей Философ по „изправяне на светите книги". С дейността на Йоан той има възможност да се запознае по времето на пребиваването си в Атон. Самата реформа е проведена след завръщането му в България и възкачването му на патриаршеския престол. Граматичното и правописно ръководство създадено от Евтимий Търновски не е запазено. За характера на реформата се съди по неговите произведения и тези на неговите последователи. Много от тях са достигнали до наше време в по-късни преписи, в които не е запазен оригиналния език на авторите. Това прави оценките за фонетиката на реформираната писменост рисковани и спорни. Не е сигурно как точно са четени буквите ѫ, ѧ и ѣ, но се знае, че не са означавали носови гласни, както в старобългарския период. Езикът на Евтимий запазва своя синтетичен строеж характерен за старобългарския. По отношение на синтаксиса, езикът на търновските книжовници се отдалечава от старобългарския и се сближава с гръцкия, както при преводната литература, така и в оригиналните съчинения. Той е свързан стилистично с новия литературен стил „плетение словес" (усложнен, емоционално-експресивен, "небесногласен" стил). Словоредът на писателите от Търновската книжовна школа е умишлено усложнен. В езика им именителен падеж е падежът на подлога и на първото сказуемно определение. Характерна особеност е употребата на родително-винителни местоименни форми в множествено число. Лексиката на Евтимиевия език се отличава с богатство. Това се дължи на факта, че в него се използват синоними, заети както от езика на Преславската, така - и от този на Охридската книжовна школа. Голяма част от тях са употребявани с цел да се избягват повторенията и да се разнообрази речта. Например, синонимният ред благочестиво/целомъдрено има 12 синонима. Друга особеност е наличието на голям брой сложно съставени думи - богоугоден, благопотребен, велелепен, живоносен, равноименен и т.н. С редки изключения на трикоренни (богоблагодатен, многоблагоухателен), те са двукоренни. Най-честа е употребата на думи , чийто първи компонент са благо-, бого-, все-, пре- свързани с религиозната и философска лексика. Счита се, че Евтимий умишлено отбягва ярко народни лексикални форми. Евтимий е "прочистил" достъпната му литература от преводни грешки или своеволни, неканонични добавки. Нещо, което e бил длъжен да направи и за което се грижат периодично всички религиозни институции, независимо - къде. "Чистотата" на религиозните книги е нещо, което никоя доктрина не може да си позволи да пренебрегне, защото резултатът би наплодил хиляди ереси, учения или деноминации. По времето, когато Евтимий се е заел с тази дейност, такива вече е имало повсеместно разпространени, включително - в самия престолен град и сред върхушката на обществото, т.е. мерките, които е предприел патриархът, са били вече сериозно закъснели. Ако той е бил първият, заел се със съгласуването на религиозната литература с първоизвора след превеждането им през IX век, толкова по-зле, ситуацията сигурно не е търпяла отлагане. Да не забравяме, че гонението и изгарянето на книги, обявени за ерес, е практика в Средновековието.

Аз пуснах негово интервю (всъщност - 3 интервюта в 1). Не съм имал за цел да пропагандирам нищо. Самото интервю е интересно, а виждам, че се заяждате с личността на В. Толев. Не разбирам, защо не коментирате интервюто/тата, а - личността и ученията му? Самият той се изразява с интересен език, използва архаизми подобно на Вера Мутафчиева и Симеон Сакскобургготски.

И на мен ми е един от най-любимите преподаватели.

Най-интересните вируси за 2008 г. Panda Security състави списък с най-интересните компютърни вируси, които макар да не са причинили големи епидемии, по една или друга причина са станали забележителни през втората половина на миналата година, съобщава PCworld.bg. P2PShared.U - Този опасен код се разпространява с помощта на пощенски съобщения с тема „McDonalds ви желае весела Коледа!". В съобщението става дума за купон, даващ правото на безплатен обяд във веригата McDonald's. Именно този купон е носител на вируса. По този начин безплатният обяд може да ви излезе скъпо. Agent.JEN - Представете си куриер, които ви звъни на вратата със съобщение, че има пратка за вас. Но ако вратата бъде отворена, пълчища мошеници завземат дома ви. Именно до това може да доведе Agent.JEN, ако се докопа до компютъра ви. Той се разпространява в пощенски съобщения, привидно изпратени от куриерската служба UPS. Всеки, който свали или отвори прикрепения файл, пуска троянски кон, който веднага започва да вкарва други видове вреден код в компютъра ви. Banbra.FXT - Преструвайки се на съобщение от бразилски съд, Banbra.FXT съобщава на жертвите, че те се намират под следствие и предлага да покаже подробен отчет за хода на делото. Този отчет реално е троянец, който попаднал в компютъра краде банкови пароли и друга лична информация. Banker.LGC - Състезателят от Формула 1 Фернандо Алонсо е катастрофирал? Нищо подобно - това е просто поредната история, измислена от троянски кон с цел да ви накара да отворите видеофайл. Всички, които го правят получават троянец, падащ си по банкова информация. Sinowal.VTJ - Един от най-чудатите вируси за 2008 г. Той се разпространява чрез пощенски писма от неизвестен подател, които твърдят че получателят им е изпратил вируси и го заплашват с полиция. Всички усилия са насочени към това, потребителят да отвори и разпечата приложение, което е „явно доказателство за вината му в разпращане на опасни съобщения". В резултат в компютъра се вмъква Sinowal VTJ. BatGen.D - Този вирус е специалист в приготвянето на опасни торти. Той попада в компютъра във вид на файл с название personalcake.bat. На практика вирусът представлява инструмент за създаване на вреден софтуер, който след това пита потребителя как би искал да нарече творението си (seleccionaelnombredelpastel - изберете име за тортата). Aidreden.A - Вирусът предсказва бъдещето, и то в съвсем мрачни краски. Когато компютърът ви е заразен, на екрана се извежда съобщение „Вие ще умрете през следващия месец". Този диалогов прозорец е снабден с опция-бутон ОК. Едва ли някой потребител би се съгласил спокойно с това предсказание. Banker.LLN - Този троянски кон попада в компютъра във вид на файл с название barackobama.exe и иконка изобразяваща флага на САЩ. Естествено, вирусът няма нищо с изборите за президент, а спокойно си краде банкова информация. Banbra.GDB - Когато на вратата ви чука полиция, по-добре е да й отворите. Но не и когато това е троянски кон. Banbra.GDB попада в компютъра във вид на съобщение, привидно изпратено от бразилската полиция. В писмото се казва, че вашият компютър участва в незаконна дейност. На потребителя се предлага да свали отчет, съдържащ доказателства за това твърдение. Ако той се съгласи, и стартира приложението, в компютъра започва да шета банков троянец. Spammer.AKE - Това е червей, разпространяващ се в пощенски съобщения, съдържащи призиви за приятелство и любов. Не се връзвайте. В противен случай, компютърът ви ще бъде използван за разпращане на спам. http://news.ibox.bg/

http://www.google.bg/search?hl=bg&q=%D...mp;aq=f&oq= http://www.google.bg/search?hl=bg&q=Ru...D0%B5&meta= Просто си харесай нещо... Ако искаш само най-обща информация, де... А, ако искаш презентация на Powerpoint, то е вече друго.

# Буддизм: 80% # Христианство: 72% # Агностицизм: 68% # Индуизм: 47% # Сатанизм: 46% # Ислам: 44% # Иудаизм: 44% # Язычество: 43% # Атеизм: 8% --- Теист: 75% Агностик: 50% Духовный атеист: 50% Апатеист (равнодушный атеист): 33% Научный атеист: 17% Воинствующий атеист: 17% Озлобленный атеист: 0% --- Това е премного интересен тест, как ли съм го пропуснал?!

Вижте как китайците умножават двуцифрени и трицифрени числа... http://vbox7.com/play:730b9df9

В раздел "Религии" ли е по-удачно да стои темата? Тази философия все още не се е превърнала в религия.

Само 1 401 милиона са хората, които живеят в София с регистрация в районите и МВР. Това показа справка на "Градски вестник" в системата на Генерална дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" - ГРАО. Данните са от месечния бюлетин на дирекцията за януари. В 54-те населени места в Столична община 1 355 млн. човека са регистрирани с постоянен адрес в столицата. Най-големият столичен квартал е "Люлин", който по данните на ГРАО наброява 122 330 жители, следва го "Младост" със своите 105 078 жители. От разликата в данните се вижда, че хората с постоянен адрес в други населени места, които са се регистрирали временно в столицата, са само 46 000. На няколко пъти обаче и от кметството, и политици съобщават, че в София живеят и работят около 2 млн. души. Това означава, че около 600 хиляди пребивават незаконно, без да са се регистрирали, както е изискването, в районите и в РПУ-та. Според закона за гражданското състояние постоянен адрес е адресът в населеното място, което всеки избира да бъде вписан в регистрите на населението. Всеки от нас може да има само един постоянен адрес. Настоящ е този, на който пребиваваме и за всяка негова промяна трябва да се съобщава в срок до 30 дни. Български граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите и не могат да посочат постоянен адрес в България, се вписват служебно в регистрите на столичния район "Средец". Всеки собственик или ползвател на жилище може да възрази пред кмета на общината срещу ползването на неговия адрес от трети лица. Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистрите за населението. Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където човекът пребивава, и в 5-дневен срок се изпраща за актуализация на национална база данни "Население". В София за адресна регистрация или за издаване на удостоверение за постоянен или настоящ адрес се събира 2 лева такса. http://www.gradski.bg/

Визитка Ваклуш Толев е роден на 7-ми януари 1923 г. в село Поповица, Пловдивска област. Учи право в Юридическия факултет на Софийския университет. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по затвори и лагери. Там пише поезия, драми, философски есета, изучава немски, френски, английски език. След излизането от затворите завършва богословие в Духовната академия, София. Работи в Пловдивската митрополия като библиотекар, където във взаимодействие с отдел "Култура" на Община Пловдив, създават първата иконна изложба. През 1991 г. е поканен да чете лекции по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Започва да изнася лектории и слова в научните и културни центрове на страната. По идея на Ваклуш Толев е създадено cдружението Общество "Път на Мъдростта", което работи за разгръщане духовния потенциал на нацията и изучава водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството. Ваклуш Толев е автор на трилогията "История и теория на религиите" и книгата "Седемте Лъча на еволюцията", които са един нов поглед върху присъствието на духовното и окултно знание в личното, социално и историческо битие на човечеството. Автор е и на списание "Нур", както и на aлманаха "Послания на Планетния Логос". Предстои да излязат книгите му "Духовните дарове на България" и "Мъдростта в скрижали". Ваклуш Толев е автор на идеята да се утвърди Ден и изгради Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи в националната ни история. В общочовешки план негово е предложението да се включи в "Хартата за правата на човека" и клауза за правата на душата, като се премахне прилагането на "анатема" в религиите и понятието "враг" в социално-гражданските отношения. Идеите на Ваклуш Толев са не само проницателни тълкувания в областта на философията, историята, социологията, религиознанието и пр., те са принос към бъдещето като визия за присъствието на човечеството в Третото хилядолетие. За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрината за йерархия на Духовните вълни и прокламира поредната Духовната вълна – на Мъдростта. "Няма зло, има нееволюирало добро.", е мотото на Ваклуш Толев. --- - Г-н Толев, писането на стихове ли съхрани духа ви през онези години в лагерите? - Човек винаги носи товар. Хубавото е, когато той е духовен. Иначе носи товара на всекидневието и изразява недоволство. За мен поезията е музика, която се усеща, картина, която се помни, мъдрост, която дава живот! - Дали напоследък не сме в морален, нравствен и културен спад? Намалял ли е апетитът за духовна храна? - Човечеството не е навикнало да се променя. И тогава, когато са изчерпани енергиите на известни нравствени таблици, идва една промяна, но не могат да я понесат. Много лесно е да се отрече наличният морал, но трудно е да създадете нов. Тази битка Христос я изживя и трагедията на християнството е там, че голяма част от старите морални постулати на юдейството и на някои други остатъци от мирови религии влязоха и в християнството. Защото Христос излезе срещу колективното съзнание в идея за личност. За жалост, точно това се загуби – в християнството личността се загуби. Когато искаш да смениш един морал, изглежда тежка битката. В третото хилядолетие обаче битката няма да е вече за нови морални стойности, а - за знанието. Знаещият е повече от безгрешния. - Как ще коментирате идеите за изучаване на религия в училище? Трябва ли младите да се запознават с религията? - Когато вероизповеданието е като задължителна дисциплина, а не - като вътрешна потреба, после, като узреят тези, на които то е наложено, те се освобождават от него. Институтът трябва да смени възпитанието чрез морал със знанието, което още Адам се опита да направи. Опита се да знае, а те му казаха, че е грешен. В религиите стои доктрината на креацията, която е неподвижна. Отрича се законът на еволюцията, на прераждането, макар първите столетия на християнството то (прераждането) да е изповядвано. Проблем на религиите е, че още се занимават с битката между доброто и злото. За мен няма зло, има нееволюирало добро, човекът не е грешник, а - бог в развитие. - Къде е вярата на младите хора? - Единственото нещо, в което не вярват – това е в себе си. Това е трагедията! Ако те вярваха в себе си, щяха да направят поведение на търсена култура. Даже този напътен бърз ход, с който се отива към Европа, която също не може да ги удовлетвори. Те отиват в Европа, за да намерят прехрана, но не могат да намерят това, което Европа сама няма – там има цивилизация, но няма култура. Преди повече от 40 години Европа отиде в Индия, за да търси култура. Хипитата отидоха, и то - с една грешна представа, как трябва да търсиш културата на духа – да я търсиш, като отидеш дрипав. И се върнаха пaк дрипави в душата си, защото в Индия на улиците не дават културa. - Не е ли пагубен духовният упадък в консумативното общество? Някои ще кажат, че сме на прага на културен колапс през 21 век? - Никога не може да се говори за колапси на културата, а - за бедност, когато мисълта е в невъзможност да "краде" ценностите на духа. Има исторически моменти, в които дадени народи бедстват по отношение на дарованието си и поддържат равнище на вегетиране. Така че нищо страшно няма в това да сме вегетирали няколко десетки години, преразказвайки идеологически неудобства или обличайки ги в дрехата на изкуство, както бяха рисувани "великите мъже". Когато искате да възпеете трудовия подвиг на мъжа, не му създавайте тъпа глава и големи мускули. Много по-съществено е главата да е гениална, а мускулите може да не бъдат чак толкоз трудолюбиви... - Къде е мястото на хората, занимаващи се с култура и изкуство? Неуютно ли се чувстват те у нас? - Творецът не живее от привилегии, а - от вдъхновение, докато посветеният живее от Богооткровение! И тогава всеки творец може в смирението си да намери уютност, защото ще даде път на духовното осенение, а не удовлетворение на себичността си или искане на награда за това, че е направил добро на света. Творци са тези, които имат измерения, че са пратени да дадат нещо, което не е давано. Защото по-голямата част преразказват или правят преобрати на дадени вече неща, което безспорно говори, че техният извор е мисленето, а не - вътрешното прозрение, още по-малко - откровението. Когато не си служат с интуиция, те правят интерпретация на даденото. Нашият Златен век на книжнина постави големи личности, нашето Възраждане изведе в жертва. Един Пенчо Славейков направи прозрението: "Бог и България единство в двойна плът!". Идеологията внася бедност в душевността на твореца. Има даровити поети, които станаха идеологическа тръба (без тя да е ангелска, разбира се), защото ясно личи дарованието, но работят с материал, който ги ограничава като идеологическо подчинение. Това е голямата беда. В сегашното време трудно бих казал, че някой е излязъл над водата, т. е. - над астрала, над чувствата. Но това още не е небето на ума, още по-малко е звездата на откровението! - Разликата между духовната храна и псевдохраната става все по-размита за много хора... - Измерителен уред винаги е имало и той се е наричал съвест за ценности. Разминаването се дължи на това, че социални доктрини с идея за властване поднасят на цели поколения забавления вместо - занимания. Една стара версия говори за хляб и зрелищa. Сега това зрелище вие го имате в стадионите, в купоните. Забавлението стана по-привлекателно, купонът стана изповедание. И виждаме какво ни поднася една телевизия! Поднася точно тази илюзорност, че човекът съществува. Да, човекът съществува, но за съжаление не живее. Той се илюзира, че живее. Защото, ако вие живеете, трябва да израствате, като дадете път на духовността си. Не може да се повтори Бетовен – съгласен съм, но защо трябва да повтаряме крясъците на природата в миналото. Това е трагедията на новите поколения. И оттук е тенденцията да се опростяват занимателните университети и учебниците, учебните заведения. Колкото може, ги правят все по-прости. Защо? С идея не толкоз за идеологическото отъпяване, отколкото за примиренческо мислене. И отново създаваш вече – не homo ludens, а homo perduto – загубения човек. А когато загубите човека, как искате да изведете Бог? - Г-н Толев, измори ли ви времето, в което живеем? - Винаги съм правил разлика между съществуване и живеене. Не може да бъдат равни, защото в съществуването стои пулсът на вегетацията, а в живеенето стои откровението на творческата сила, Подобието - диханието на Сътворителя. Шекспир в своя „Хамлет" поставя въпроса: To be or not to be? - Да бъдеш или да не бъдеш. За мен проблемът е по-друг - да бъдеш, а не - да имаш! Живеенето е именно съзнание да бъдеш. - Автор сте на много трудове в областта на духовното познание. Откъде черпите вдъхновение за творчеството си? - Това е въпрос на малко по-особена култура, която често наричат езотерична. Във всеки човек е вложена една висша духовна сила, на която са давани различни имена - „оренда" в прабългарската религия, „подобие" в християнството, „кундалини" в източните учения. Тази сила като вътрешен пулс извиква прираста не на ориентирането, а на познанието. Така че, когато тези енергии преливат, човек не може да каже, че умората на всекидневието е по-властна от благодатта. - Животът ви е минал през няколко исторически епохи, бихте ли им дали някакъв щрих. - Когато съвременник характеризира епохата, в която е живял, много трудно ще му признаят безпристрастието. Така е, защото повечето от анализите са върху това, което е било идеология. А идеологията винаги е посредственост. Но ако трябва да характеризирам епохата, в която тъй или иначе съм пребивавал, трябва да кажа, че духовната бедност е преобладавала в това, което иска да прави революция. А недораслякът не може да черпи слънце, за да отхрани плод. Не отричам революцията по принцип, но човек трябва да направи вътрешна, сакрална революция. Този, който още не е събудил духовната си сила, той винаги ще дава знаменател, който ще лишава числителя от стойност. Това е изпуснатата тайна на бъдещето, че чуждата вина не е наша невинност. Тогава нямаме нужда от прокламирано социално равенство. Ние винаги в историята сме имали благодатната възможност да нямаме отрицателя в лицето на плебея, тъй като сме нямали институция на робство. Докато в някои големи държави е имало благородници и роби. Робът не всякога е удовлетворявал потребите си за култура, но е удовлетворявал социалната си потреба за равенство. И една Френска революция прокламира свобода, братство, равенство. Но уви! Свободата не е проблем на това да бъде дадена или извоювана, а е въпрос на лична поносимост. А, когато робът ви дава свобода, тя винаги е в измеренията на робското му мислене. Френската революция прави своите действия срещу аристокрацията, но при отработена буржоазия. Докато в Русия пролетариатът направи своите настъпления срещу аристокрацията, без да има буржоазия. - Казвате: "вътрешна революция", но като че ли хората очакват някой да ги спаси отвън?... - Това е плод на внушението, че Бог трябва да го търсиш вън от себе си. Когато дълбочината на човешкия ум не стига до този бог, който е в него, човек търси своето оправдание в легитимирания образ - държавника, духовника... Дали наистина монархът ще покани на трапезата си народа? За хората е голямо благоволение той да ги нахрани на масата, дори - с илюзии. Затова имам една мисъл - с трохи тълпата винаги се храни, стои неяден хлябът на Живота. - Какво в съвремието ни определя пътя на социалността? - Коя социалност? Тази от личности или колектив без личности, наречен общество? И кой път? На прехода, който се оказа улица? Идеята не е да създаваш само общество, а да изграждаш държава - както направи хан Аспарух. Той свари тук много славянски общества и племена, но - без държава. Идеята за държава предполага земя за територия. Сега благополучието е потреба, обаче не е формула за просперитет, още по-малко идея за континентална общност. Трябва да се разбере, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове. Така че пътят на прехода ни не се определяше от идеи, а от оглозгани идеологии, които диференцираха обществото. Нужна е нова идея, учение за света, за социологията, за политиката, за културата - за да се направи епоха, къс от битието, а не - поредното столетие. - Какъв е според вас образът на държавника? - Отговорността е измерението за истинския държавник. За личността отговорността е добродетел. За обществото (раси, касти, класи, партии и пр.) отговорността е затворница без право на амнистия. Защото интересът на групата капсулира. За държавата отговорността е огледало. Това е измерението за държавника. А не - за политика, не - за партийните вождове, "бащи на народи" (без "майки"). Колективното съзнание е сбор от индивидуални съзнания, които имат различна валентност. Така се събират на едно място различни валентности. Какво трябва тогава държавникът и държавата да направи? Да стане огледало! - Имаме ли пример от нашата история? - Може би, за нашата история хан Аспарух е най-живителният, най-подчертаният образ. Защото той дълбае кладенеца за исторически феномени, които стават историзъм. Това в него е най-белязаното, защото много други са се напътвали да овладяват земя и да правят държава. Xан Аспарух е чудат - с това, че казва на баща си: „Аз ще си взема пръчка от снопа ти". Това е историзмът, той носи бъдеще! А ние продължаваме да дъвчем като социология на възпитанието коленопреклонението - Кубрат рече: „Не разкъсвайте снопа". И никой не признава в историята ни, че ние правим държава против това, което казва Кубрат! Че тоя негов син, Аспарух, си взе пръчка, въпреки волята на баща си, а те, които останаха там, в ХIII век, вече не бяха българи - като държава или като племе. Но тук 13 века (и повече) България я има! Дори е запазила средновековното си име! - Какво е историята за един народ? - За обикновеното битие тя е идеология на гробарите, защото скръбта по-лесно се утешава, отколкото да удовлетворите събудени радости. Иначе, историята е властово тронство на волята на цезаря. Другото е шега, че тя е учителка на народите. Народите са много по-умни, но историята като идеология ги задържа. История се прави само от белязани личности, а народът ги съхранява с така наречената памет. Историческата памет има изградена трайност. - Национална доблест - какво е това? - Когато психологията на един народ има поведение на отговорност, говорим за национална доблест. - Имаме ли, като българи, самосъзнанието откъде идваме и накъде отиваме? - Идваме оттам, където не отиваме - и това е логично, защото загубихме самосъзнание. Изповядаме чужди идеологии, а промяната я направихме с костюмирана демокрация. - Оптимист ли е българинът днес? - В душата му има наличен, но недостатъчно приложен оптимизъм. Затова мисля, че той по-скоро е измамен, отколкото - излъган. Разликата е много голяма - измамата е идеология, a лъжата - стратегия. - Как виждате човека в бъдещето? - Историческата даденост свидетелства, че човекът се е променял - променил е косматата си дреха с фрак, променил е мисловния си процес от констатация и рефлекс за съхранение до творчество и себежертва. Променени са и нравствените таблици - от „Око за око, зъб за зъб!" до „Обичай врага си!". Следователно, в бъдещето човекът ще трябва да се потърси в духовното си роднинство, защото всеки носи в себе си Диханието на Бога. Първото нещо, което виждам в бъдещия човек, това е идеята за свобода от себе си. Това е формула, която малко е смутителна, когато се чуе за първи път. Но, ако не надмогнем себе си, не можем да направим нищо ново. Човекът не е даденост, той е едно предшествие, той е едно саморазвитие, той е едно достижение. За мен човекът е една бъднина, той е Бог в развитие. - От кога започва идеята за правата на човека? - Същността на всенародната "Харта за правата на човека" е толкова древна, че ако се върнем 5 000 години назад, ще я намерим в индуската религия - в словата на Кришна, който казва, че заради любовта дава живота си. След това Шандор Петьофи го повтаря. Буда, предшественик на Иисус, се бори против кастите, а Мойсей поставя началото на някои от най-важните човешки права. Правната доктрина в десетте Божии заповеди я има още и в законите на Хамурапи. Подобни прояви на защита има и в Акадските таблици за съдбата, в Дванадесетте таблици на Рим - също. ООН узаконява чрез декларация правата на човека на 10.ХII.1948 г., а в българката история ги е имало много по-рано. Още нашият тангризъм не е позволявал робство, а според Търновската конституция всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска територия. Левски пък изрече и нещо още по-голямо. Щом имаме сигурност за личната си свобода, можем да я дадем и на други. - Защо е така важно да се признаят правата на душата? - Когато се защитава само физическото, тленното, вторичното, не могат изобщо да се потърсят причините и елементите, които накърняват първичното, душата. И тогава се стига до изкривявания. Такава защита не е предотвратила и убийствата, и дискриминацията. А нашият народ е създал приказката за ранената и оскърбена мечка, на която раните зарастват, но лошата дума остава да я терзае. Знаел е народът ни кое право е по-важно. Когато можеш да предвидиш защитност и на душевната цялост, т.е. на първичната реалност - духовната, то тогава можеш много по-добре да опазиш и вторичната - материята, тялото. А сега излиза, че защитено е само смъртното, тленното, а вечното, безсмъртното - не. А точно това невидимо, но по-реално от всяко друго нещо се връща в следващото прераждане. И ако дойде накърнено, нарушено, се нарушава и целостта на националната съдба, на националният път. - Кои са най-големите оскърбления за душата? - Отнемането на свободата и анатемата. Робството на душата е много по-страшно от робството на тялото. Най-смелата и най-дързостна идея, дадена от Христос, е правото на свобода за равенство, за прощение, правото на човека да бъде не само събожествен, но - и свръхчовечен. А анатемата, която още фигурира в чл. 189 от Устава на Църквата ни, е религиозна казън, която унищожава човешката духовност, тя е проклятие върху духовната същност на човека и тежка морална депресия, жигосан скрит белег, много по-страшен от външните физически белези. Понятието "враг" също е много тежко клеймо върху личната душевност. В третото хилядолетие вече ще се прозре, че този "враг" е ръката на еволюцията, която ти сочи, че там, в него, стоиш ти, стои човекът, нееволюиралият Бог, твоят събожник. В него враждуването ще бъде само вътрешно, в теб самия, и ще продължава до пълна победа на съвестта. Само събудената съвест, а не - идеята за правда, която търси възмездие, може да извади жилото на злосторството, за да остане благодатната трапеза на прощението. - Навярно по този път ще се надживее и дуалистичната доктрина за добро и зло. - Голямата битка се води с хилядолетия, за да се даде път на пробудения Дух, който ще осъществи божествеността на човека. И тогава той ще отговаря за делата си пред своята съвест, т.е. - пред своя Творец. Защото това, което наричаме съвест, е огледалото, т.е. - окото на знанието на Бога у нас. Този процес на будност вече върви, за да се стигне до изграждане на един свободен олтар на служение на Бога - без страх, без омраза, без проклятие... А така - и до най-важната битка за свободата на Бога в човека, в чието лоно всичкото зло ще е еволюирало в добро. - Г-н Толев, какво е Мъдростта? - Най-трудното не е да се даде дефиниция. На старогръцки "мъдрост" значи "софия", т. е. нещо, което е над знанието на очите като доктрина; над знанието на сърцето, защото то може да ви даде вибрация на усет и да приемете нещо чрез вярата. Не! Мъдростта е част от събудената духовност, която Бог е вложил във вас. Човекът носи един неизповядан заряд на мъдрост, която може да го направи божествен. Мъдрост винаги е имало, но като Доктрина, като йерархия на изповедание тя е нещо съвършено друго. Както любов винаги е имало (еросът съществува и в митологиите, и в реалността), но религия на Любовта създава Христос; правда винаги е имало, но религия на Правдата създава Моисей. Така че Мъдростта като Доктрина на посветените в името на извеждания от човека вложен бог е нещо съвършено друго. Странното обаче за мъдростта е другаде. Това е, че тя не е утробна богиня. Богинята на мъдростта, Атина Палада, излиза из главата на Зевс, а не от утробата на Гея или Хера. Това е много същностното. И тогава сами бихте казали, че наистина мъдростта не е това, което земята ни дава, а каквото главата ни дава. Така че мъдростта ще трябва да я търсим не в очите, които могат да видят що е правда; не в сърцето, което може да прояви милост или жестокост, а в будността на вложеното у нас съзнание. Съзнание! А това е вече част от целостта на прозрението и тайната на вложеното ви предназначение. Само Мъдростта може да определи предназначението, защото тя в еволюционността отбира най-съвършеното. Затова Любовта каза: "Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец", но тя не можеше да каже "Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец". Мъдростта може да го каже, защото тя стои над доктрините, които повелява Земята. Богинята Атина Палада е родена от главата! - Каква е мисията на вашата организация, какво представлява тя? - Ако трябва да се говори за мисия на Обществото Път на Мъдростта, тя е служение вместо цели и тенденции. Това е идеята с наслова "Път на Мъдростта" – свобода на човека от себе си, минавайки през различните доктрини на културно-религиозно съзнание до това, че човекът е един еволюиращ бог. И безспорно той трябва да се освободи от доктрините на миналото си съществувание. Защото в религиите има един белег, който не може да се надмогне – това е, че те най-бавно стареят и, за съжаление, най-дълго стоят стари. Така че Общество Път на Мъдростта има една своя мисия да освободи човека от себе си, да изведе вложения Бог от нас, така както Творецът го е дал с Диханието Си. Да сменят моралната таблица: "Око за око, зъб за зъб" с това, което Христос милостиво ги помоли – да обичат врага си. Ние казваме, че няма зло, има нееволюирало добро и, че думата "враг" отколе трябваше да бъде махната. Щом всеки е дете на Бога, нямате враг, а имате събожник. Да смени и идеята за грехопадението, за да можем наистина да отверижим човека – това, което митологията ни остави като битка между заземения човек, наречен Антей, и Херкулес. Единият е от майка Земя, другият – от майка Небе. Небето трябва да повдигне човека от Земята, за да може човекът обезтеглен да става божествен. Ето това е една от големите идеи, която Обществото Път на Мъдростта си постави в своя еволюционен и житейски път. Въпросите зададоха Милена Бойкова-Терзиева, Николай Василев и Лияна Фероли. http://www.novinar.net/ http://politika.bg/ Текстът е допълнен.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bury_My_Heart_at_Wounded_Knee http://en.wikipedia.org/wiki/Wounded_Knee_Massacre http://www.hbo.com/films/burymyheart/ http://www.woundedkneemuseum.org/index.htm

Да, опитваме се да угодим на (почти) всички и да помислим за всичко. Също като "Тефал"! (Имаше дин рекламен лозунг - ""Тефал", ти мислиш за всичко!...".)

Интересно четиво...