ISTORIK

"Бягане с препятствия" към Марс Ако сте фен на научнопопулярния канал National Geographic, вероятно вече си мечтаете за далечната 2033 г., когато според оптимистичните прогнози човешки крак за първи път би трябвало да е стъпил на най-близката планета в Слънчевата система. Ако сте фен на милиардера-визионер Илън Мъск, може би дори си мислите, че при благоприятно стечение на обстоятелствата това би могло да се случи и през 2024 г. Но преди да оставим въображението ни свободно да се рее, трябва да си дадем сметка, че все още има доста сериозни нерешени проблеми не само от финансово, но - и от технологично, организационно и чисто човешко естество, които биха могли да осуетят тази най-дръзка авантюра на човечеството при всяка стъпка от нейното осъществяване. А най-сериозните рискове са свързани със здравето и физическото оцеляване на астронавтите, отправили се към Червената планета. Проблем 1: Смъртоносна радиация Дори всички технически проблеми, свързани с излитането, полета и кацането на Марс, да бъдат отстранени, най-опасното нещо за екипажа на една бъдеща експедиция в дълбокия Космос са слънчевата и космическата радиация. Причината е, че там те няма да бъдат защитавани от магнитното поле на Земята, което предпазва жителите на планетата ни от опасните лъчения на Слънцето. Дори астронавтите на борда на Международната космическа станция, която се намира в околоземна орбита, поглъщат около десет пъти повече радиация от хората на земната повърхност. Най-далечната точка, до която е стигала пилотирана космическа мисия, е Луната, като полетът е продължил около три дни, така че ефектите от продължителна мисия в междупланетното пространство остават напълно неизучени. Особено като се има предвид, че най-кратката продължителност на евентуалната експедиция до Марс би била от порядъка на две години и половина. Така че, докато не се измисли ефективно технологично решение за защита от слънчевата радиация, участниците в подобен полет рискуват да развият т.нар. лъчева болест. Ефектите от нея включват поражения по централната нервна система, нарушени когнитивни и моторни функции на организма, отклонения в поведението, психически проблеми и повишен риск от ракови заболявания. Затова американската аерокосмическа агенция NASA планира инсталиране на антирадиационен щит в космическия кораб на принципа "колкото повече, толкова повече". Това обаче ще увеличи теглото на апарата, ще намали полезния товар, а също така ще удължи времето за полет до Марс, което от своя страна пък ще увеличи количеството погълната радиация от астронавтите. И така търсенето на решение на проблема влиза в порочен кръг. Проблем 2: Липса на гравитация По време на полет до Марс екипажът ще се намира в условията на безтегловност или по-точно на микрогравитация, което води до физиологична деградация на човешкото тяло. Изследванията на борда на Международната космическа станция например сочат, че плътността на костите намалява с 1% месечно – около 10 пъти по-бързо, отколкото при възрастните хора на земната повърхност. Тялото също така бързо се адаптира към условията на безтегловност и тъй като то не е подложено на особено физическо усилие, мускулите бързо започват да атрофират. Също така, тъй като в нормални условия гравитацията "дърпа" телесните флуиди надолу, организмът компенсира този ефект, като ги изтласква нагоре. При безтегловност това води до засилен приток на кръв към главата на астронавтите. Това може да доведе до проблеми със зрението, координацията, баланса и постоянна "морска болест". Затова, когато се върнат на Земята след продължителен престой на Международната космическа станция, астронавтите първоначално са объркани, неадекватни, с нарушена ориентация, едва се движат и са под наблюдение на медицински екипи. Подобно състояние би могло да има смъртоносни последствия по време на кацането на Марс, независимо че нейната гравитация е само 37% от земната. След продължителен престой в безтегловност огромното претоварване при навлизането в атмосферата на Червената планета може драматично да наруши способността на космонавтите да управляват и контролират спускаемия апарат. Единственият начин да се реши проблемът с липсата на земно притегляне е в космическия кораб да има модул, който създава изкуствена гравитация. Това би могъл да бъде участък от кораба, който се върти около неговата ос и центробежните сили създават имитация на притегляне. Там астронавтите могат да изпълняват редовни физически упражнения като по този начин се опитат да забавят атрофията на организма си. Добрата новина е, че нещо подобно би могло да се постигне и при изкуствена гравитация, която е само 10% от земната. Проблем 3: Живот в затворена екосистема Пътешествениците до Марс ще прекарат години в напълно затворена среда. В подобна ситуация качеството на въздуха се превръща в централен проблем. Винаги има шанс той бъде замърсен и това да има последващи ефекти върху здравето на изследователите. Освен това престоят в затворено пространство може да има опасни последствия върху имунната им система. Всички микроби и бактерии, които астронавтите носят в телата си, ще останат с тях в хода на цялата мисия. Тези микроорганизми могат да се разпространят, да мутират и да заразят останалите хора на кораба, ако са с отслабен имунитет. Към това трябва да се добави и рискът от психически разстройства в резултат на живота в затворено пространство за изключително дълъг период. И тъй като по време на мисията до Марс най-близката болница ще се намира на милиони километри, астронавтите ще трябва да се справят със здравословните предизвикателства самостоятелно и с подръчни средства. Което ни води към следващия фундаментален риск. Проблем 4: Огромна отдалеченост от Земята Всъщност логистиката на мисията до Марс е най-големият кошмар, пред който са изправени организаторите й. Разстоянието от Земята до Червената планета варира между 55 и 400 млн. км, в зависимост от орбиталните им позиции. Това е между 140 и 125 пъти по-голямо от дистанцията до Луната. Съобщенията от командния център до космически кораб в орбита около Марс ще пътуват около 20 мин. в едната посока. Това означава, че при критична ситуация екипажът няма да може да разчита на помощ от наземните екипи и ще трябва да намира решенията напълно сам. Същото важи и за изпращането на материално-техническа помощ от Земята – докато астронавтите на борда на Международната космическа станция може да получат екипировка или да бъдат евакуирани в рамките на няколко часа, в случая с Марс полетът на друг кораб би отнел най-малко 6 месеца. Това означава, че пътешествениците към Червената планета трябва да носят със себе си всичко, необходимо при предвидимите извънредни ситуации. Или пък - да са изпратили тази екипировка предварително на Марс. http://capital.bg/

Другата Земя Най-близкото до Слънчевата система съзвездие - Алфа Кентавър, винаги е възбуждало въображението на авторите на научнофантастични романи. Сюжетът на не една и две книги разказва как човечеството намира там убежище на някой двойник на Земята след апокалиптично събитие на родната ни планета. Извън фикцията астрономите от години изследват Алфа Кентавър за подобни небесни тела. И през тази седмица (лятото на 2016 г.) беше обявено най-вълнуващото откритие досега - само на 4.24 светлинни години от нас е локализиран нов обект, който отговаря поне на първите критерии за двойник на Земята. Все още е рано за прибързани заключения. От началото на мисията си през 2009 г. космическият телескоп на NASA Kepler е открил хиляди екзопланети, от които няколкостотин могат да бъдат обитаеми подобно на Земята. От тях около 200 са както потенциално обитаеми, така и се намират в рамките на обитаемата зона на своята звезда. Новооткритата Проксима Б отговаря и на двата критерия, а и е близко до нас. Но дали това е достатъчно? Потенциалните кандидати за двойник на Земята трябва да отговорят на редица изисквания, но дори и тогава може да се окаже, че подобни космически тела не са годни за живот поради специфични обстоятелства. Това не пречи на учените да се опитват да намерят колкото се може повече възможни варианти, които постепенно да изключват, като прилагат все по-строги критерии. Крайната цел и всъщност истинският тест за една планета - дали тя е двойник на Земята - е изпращането на физическа мисия до нея (управляема или роботизирана). С настоящите технологии подобни космически експедиции са невъзможни дори и до Алфа Кентавър. Проксима Б – Земя 2.0? Учени от Лондонския университет Queen Marry обявиха, че планетата Проксима Б има минимална маса от 1.3 пъти тази на Земята и на нея може да има подходящи условия за развитие на живот. Тя е разположена само на 4.24 светлинни години разстояние от нас, или около 40 трилиона км. За сравнение - следващият най-близък подобен космически обект е открит на около 40 светлинни години. За Проксима Б не се знае много – освен че е плътна планета, а не газов гигант, и че се намира в обитаемата зона в своята система. Това е пространството около дадена звезда, в което условията са най-благоприятни за развитието на живот. Обитаемата зона зависи най-вече от температурата на слънцето, цвета му и др. Затова тази зона обикновено варира при различните звезди. Ако е прекалено близо до звездата, повърхността на планетата ще бъде прекалено гореща, за да може да се формира живот, и тя ще бъде по-скоро аналог на Меркурий, отколкото на Земята. Ако пък е прекалено отдалечена, най-вероятно тя ще бъде скована във вечен лед. В случая с Проксима Б е още трудно да се каже дали температурата на повърхността й е подходяща за живот, въпреки че се намира в обитаемата зона в своята система. Всичко зависи от наличието на атмосфера и нейния състав. Ако има такава, то средната температура на повърхността e около 30 градуса по Целзий. Но при отсъствието на атмосфера тогава тя ще достигне между -30 и -40 градуса С. Което е доста студено, за да се поддържа нормален живот. За сравнение - Земята без атмосфера ще разполага със средна температура от -20 градуса С. Независимо че Проксима Б се намира сравнително близо до Слънчевата система, учените все още не разполагат в момента с достатъчно прецизна технология да определят дали тя разполага с атмосфера и ако да – с какъв състав. Защото например Венера се намира в обитаемата зона, но поради гъстата си атмосфера и силна вулканична активност температурата на нея е прекалено висока за поддържането на живот. До момента учените са открили над 3500 потенциални екзопланети, разположени в над 2600 слънчеви системи. Това са планети, които не са газови гиганти, намират се в обитаемата зона около своето слънце, а самата звезда също трябва да е с определени характеристики, за да осигури условия за живот. Какво прави откриването на Проксима Б по-специално от останалите? Основното е дистанцията от Земята. От една страна, това дава по-големи възможности за учените да се опитват да я наблюдават, а напредването на технологиите ще ги разширява постепенно. Освен това, астрономите се надяват в един момент да успеят да изпратят роботизирана мисия до Алфа Кентавър и откриването на екзопланета, която да изследват отблизо, ще оправдае допълнително подобно начинание. "Системата е много по-близо от която и да било друга позната такава екзопланета, което ще направи по-детайлното изследване много по-лесно", коментира астрономът Ансгар Райнерс от Университета в Гьотинген в Германия, цитиран от Reuters. По-незапознатите може да попитат – след като е толкова близо, защо досега учените не са открили планетата, а са намерилите над 3 хил. други? С невъоръжено око съзвездието Алфа Кентавър изглежда като една голяма светеща точка в нощното небе. Но реално в системата се намират три звезди. Най-голямата и съответно видима е Алфа Кентавър А, която е по-голяма от нашето Слънце и е отдалечена на 4.37 светлинни години от Земята. До нея се намира Алфа Кентавър Б, която е по-малка от нашата звезда. Пред тях е разположена Проксима Кентавър, която не може да се забележи без специално оборудване. Причината е, че тя е малко червено джудже и около нея всъщност обикаля потенциалният кандидат за втора Земя – Проксима Б. Поради наличието на две големи ярки звезди като Алфа Кентавър А и Б е много трудно тя да бъде забелязана от Земята, а потенциалните изследвания за наличието на екзопланета е още по-голямо предизвикателство за учените. По размери Проксима Кентавър е повече съпоставима с газовия гигант Юпитер, но е над 80 пъти по-плътна от него, а светлината, която отделя, е близо хиляда пъти по-малка, отколкото тази на нашето Слънце. Затова и обитаемата зона при нея е доста близо до самата звезда. Проксима Б се намира на едва 7.5 млн. км от червеното джудже, като за сравнение Земята се намира на 149 млн. км от Слънцето. Така, ако трябва да поставим новооткритата екзопланета в нашата система, то тя ще бъде преди Меркурий. В същото време обаче условията са доста благоприятни, поне - на хартия. Проксима Б получава около 70% от енергията и светлината, която получава Земята от Слънцето. Но има и уловка – близостта на екзопланетата до звездата я подлага на много по-интензивно ултравиолетово и рентгеново лъчение. Друг ефект от разположението на Проксима Б е, че тя прави пълна обиколка около червеното джудже за 11 дни. Първите изследвания на Проксима Кентавър датират от 2000 г. Но първите признаци за наличието на Проксима Б са забелязани от учените едва 13 години по-късно, а на тях им отнема още три години, за да потвърдят, че около звездата обикаля екзопланета. Причината е, че червените джуджета не са достатъчно познати на учените, въпреки че според някои изследвания съставляват близо три четвърти от звездите в Млечния път. Липсата на информация за точното поведение на подобен тип космически обекти в комбинация на силната им активност, прави откриването на планета доста трудна задача. Светлината и амплитудата, с която я излъчва Проксима Кентавър, може да имитира наличието на друг обект, което да заблуди учените. Основният начин за засичане на екзопланета е познат като доплерова спектроскопия. При него се изследва светлината, която излъчва звездата, и се търсят повтарящи се изменения, които да са предизвикани от движението на екзопланета. Като се използват данните за промените, се изчисляват основните параметри на обекта – размери, плътност, отдалеченост от звездата и др. Същият метод е използван и за намирането на Проксима Б, но на учените е нужно доста време, докато имат достатъчно данни за самото червено джудже (изригвания, колебания в поведението на звездата и т.н.), за да локализират подобни повтарящи се трептения при движението на екзопланетата. Ето защо чак три години след първата информация те вече разполагат с достатъчно данни да потвърдят за наличието на Проксима Б. Амбицията на учените не спира дотук – те се надяват съвсем скоро да направят опит да снимат планетата. Подобна възможност ще има след завършването на специалния Европейски суперширок телескоп (E-ELT), който в момента се строи в планинския регион на пустинята Атакама в Чили. Той ще разполага с 39-метрово огледало и ще е оборудван с най-модерните сензори, което ще позволи подобен тип наблюдение на Проксима Б. "Планета, която обикаля толкова слаба звезда като Проксима Кентавър, може да бъде над милион пъти по-бледа от самата нея", коментира професор Гери Гилмор от университета в Кембридж, цитиран от BBC. "Това, което ще направим, е чрез специално устройство да блокираме светлината, която излъчва самото червено джудже, и така да можем да разгледаме по-подробно пространството около нея." Това според него е и една от целите на проекта E-ELT. Подобно оборудване ще има и в новия орбитален телескоп на американската космическа агенция NASA, наречен WFIRST. Европейският проект е на стойност 1 млрд. евро и трябва да стартира през 2024 г. Космическият телескоп на NASA засега е само одобрен, а се очаква да бъде изведен в орбита през 20-те години на XXI век. С други думи, до около 10 години ще разполагаме с технология, която да може потенциално да заснеме как изглежда екзопланетата в Проксима Кентавър. http://capital.bg/

Космически колонизатори Точно половин час. Толкова ще отнеме пътуването до Марс, ако се осъществи идеята за лазерни платна, за които физикът Стивън Хокинг активно говори от няколко месеца. Граничещата с представите за телепортация задача води началото си от представения през април проект Breakthrough Starshot, чиято крайна цел всъщност е да достигне най-близката до нашата галактика звезда Алфа Кентавър. Планове да покорява Марс обяви и създателят на SpaceX Илон Мъск. Космическата индустрия днес е разтегливо понятие и разрастваща се бизнес и стартъп ниша, чиито предели се простират от гейминг, през имоти и туризъм до разнообразни технологии. Според CNN от 2011 г. насам около 600 компании са се наместили в тази област и са привлекли рекордни частни инвестиции. Миналата година например 1.12 млрд. долара потекоха към няколко астростартъпа в САЩ. Тъкмо затова никак не е изненадващо, че руският сериен предприемач Юри Милнър също се е насочил в тази посока. При това - съвместно със Стивън Хокинг и не по-малко предприемчивия създател на Facebook Марк Зукърбърг, които са в борда на директорите на проекта. Breakthrough Starshot е проект за скромните 100 млн. долара, който бе представен от Милнър и двамата му съмишленици в средата на април тази година. При първата си публична изява заедно тримата обявиха планове за технология, надхвърляща очертанията на нашата Слънчева система, която по думите им трябва да достигне Алфа Кентавър и да донесе проби оттам. Последната е най-близката до Слънчевата система звезда, разстоянието до която New York Times изчислява на 4.37 светлинни години, или около 40 трлн. км. След проверката на експерти от NASA обаче на триото беше препоръчано първо да извърши пробен полет до Марс. Breakthrough Starshot е всъщност миниатюрен космически кораб с размер на малка дънна платка и ще бъде задвижван от т.нар. лазерни платна, технология, на която са посветени множество изследвания и която би трябвало да е способна да достигне 25% от скоростта на светлината. Идеята зад проекта е да се използват огромни, базирани на земята лазери, които излъчват снопове "лазерни лъчи". Светлината оказва много малко налягане и досега успешно са тествани няколко типа слънчеви платна, т.е. - космически апарати, захранвани със слънчева светлина, пише изданието Popular Science. Лазерният масив, който е планиран в рамките на Breakthrough Starshot би трябвало да има капацитет да задвижва десетки хиляди подобни обекта годишно, пише още изданието. Амбициозният проект би могъл да се натъкне на многобройни пречки по пътя си към Алфа Кентавър или до Марс. Първо, за задвижването му ще трябва да бъдат синхронизирани много лазери, които да работят като един обединен 100-гигаватов такъв и могат да бъдат насочени в една и съща точка на разстояние милиони километри, за да могат да "бутат" лазерните платна. Подобен сноп лазерни лъчи може да задвижи апарат с тежест от един грам и платно с размер 1 кв.м с 25% от скоростта на светлината само с десет минути излъчване. Освен това, на изследователите ще се наложи да разработят миниатюрен апарат, който все пак да може да побере необходимото оборудване, както и нов материал, от който да бъдат направени гъвкави, устойчиви, свръхлеки и силно отразяващи лазерите платна. "Те ще приличат на чипа от мобилните ви телефони, като ще имат много тънко и ефирно леко платно с размер около 34 метра", обяснява бившият директор на изследователския център на НАСА - Ames Пийт Уордън, който ръководи проекта. Той предвижда изпращането на по-голям стандартен космически апарат в орбита, съдържащ хиляди нанокораби и след това изстрелването им един по един в Космоса, пише Reuters. Но преди цялата тази технология да потегли на трансгалактическо пътешествие, експерти съветват основателите на Breakthrough Starshot да направят пробно пътуване на местна почва в Слънчевата система. "Когато развием лазери с по-голям обхват, най-логичното място да ги изпратим първо е някъде в нашата Слънчева система", коментира Филип Любин, един от консултантите по проекта и изследовател по експериментална космология в Калифорнийския университет. На космотехнологичната сцена обаче има още много място, на което от известно време се опитва да се настани и друг любител на извънземните изследвания, който също е отличаван от Time предприемач. Създателят на SpaceX и Tesla Motors Илон Мъск също обяви неотдавна, че "се е запътил" към Марс. Той си даде доста конкретен срок - 2018 г. Идеята му е тогава да изпрати първите си апарати без екипаж, а после да го прави системно на всеки 26 месеца, когато Марс достига най-близо разстояние до Земята. Концепцията е да се ползва модифицирана голяма капсула, която да изпрати на Червената планета робот роувър, който да събира проби и данни от повърхността. Реалната цел е това да стане за много по-малко пари, отколкото струва в момента. С други думи, да се направи нискобюджетна мисия до Марс. Очакванията на SpaceX е тя да струва около 400 млн. долара, плюс още от 150 до 190 млн. долара за ракетата носител и модифицирана капсула Red Dragon. За сравнение последната мисия на роувъра Curiosity струва общо 2.5 млрд. долара. Ако бъде дадена зелена светлина, такава мисия трябва да бъде проведена най-рано през 2021 г. Миналата седмица предприемачът отиде още по-далеч. По време на една от най-мащабните IT конференции - Code Conference, той заяви, че SpaceX ще може да превозва хора до Марс след по-малко от десет години. Визията му е първата мисия да тръгне в началото на 2024 г., а пристигането да е през 2025 г., с което би изпреварил дори планираните от NASA за 2030 г. проекти. В същата посока се е насочил и още един предизвикал вълна от ентусиазъм проект на име Mars One. За разлика от Милнър и компания стартираната през 2012 г. инициатива действително заявява колонизаторски намерения. Холандският предприемач Бас Лансдорп планира създаването на човешка колония на Марс, като първите групи хора, по думите му, трябва да стъпят на Червената планета през 2027 г. Полетът е еднопосочен, а освен да колонизират Марс, те ще трябва и да участват в реалити формат на Лансдорп, с който проектът да продължи да се финансира. Спорната идея събра около 200 хил. кандидат марсианци, от които бяха избрани 100 и се очаква бройката скоро да се стопи до 40. Планът е пилотната експедиция, в която четирима души ще стъпят на Марс, да се проведе през 2022 г., а още през тази година там трябваше да се приземят първите роботи и апарати на Mars One, за да демонстрират основни характеристики на проекта - комуникация между планетите, както и изпращане и получаване на видео. Поради липса на финансиране графикът в момента се актуализира. Прогнозната стойност на начинанието е 6 млрд. долара. "След разговори с потенциали доставчици на оборудването и задълбочен анализ изчислихме, че сумата, необходима да изпратим четиричленен екипаж на Марс, е 6 млрд. долара. За следващата мисия разходът би трябвало да е 4 млрд. долара", е официалното становище, публикувано на сайта на компанията. Проектът още набира финансиране, както и дарения. До момента, поне според официалната страница, са събрани 900 хил. долара, 635 от тях дори са от България. Но дори да се пренебрегне подробността, че само оборудването на проект като "Аполо" например се оценява на над 100 млрд. долара, по-смущаващ е бизнес моделът на Лансдорп за след кацането. "Финансовите ни предизвикателства ще са преди хора да кацнат на Марс, а не след това. Олимпийските игри обикновено печелят по 4.5 млрд. долара само от права за излъчване, спонсорство и партньорства - дори само това е достатъчно да се финансират следващи мисии. Има и още дузини бизнес възможности около мисията: дарения, мърчъндайзинг, приходи от реклама, права за излъчване и много други", каза в интервю пред MarketWatch Лансдорп. Изглежда, че полето за изяви в комерсиалната космическа технология е необятно. Въпросът, който остава, е дали еуфорията и една солидна сума пари няма да бъдат засмукани в черната дупка на предприемаческия ентусиазъм и кои от проектите наистина имат бъдеще. http://capital.bg/

Тайните на Червената планета След Луната второто небесно тяло, което вълнува човечеството от хилядолетия и е в близост до Земята, е Марс. Червената планета пленява фантазията на поколения астрономи, философи и фантасти, освен със специфичния си цвят, който символизира войната, и с безбройните тайни, които крие. Колкото повече човечеството се опитва да отговори на въпросите си, толкова повече те се увеличават. Което не може да ни изненада, защото след Луната Марс е най-добре изследваното космическо тяло в Слънчевата система. Откритието, че на планетата в някаква форма тече вода, не беше прието като голяма изненада от множеството наблюдатели. Но дава едно малко парче от пъзела, което планетата Марс представлява. Както и отваря нови хипотези за това дали е възможно там да съществува живот. Наличието на вода на Червената планета е доказано по различни директни или индиректни методи от учените от доста време. Ценната течност е била неизменна част от пейзажа на Марс преди стотици хиляди и дори милиони години. Предполага се, че тогава на повърхността е съществувал океан, по-голям от Атлантическия и дълбок поне около два километра. Но тази ера е приключила много отдавна. Предполага се, че ядрото на Марс се е охладило и планетата е останала без своето магнитно поле, което да я предпазва от опасната слънчева радиация. Така тя губи голяма част от своята атмосфера и съответно се засилват температурните амплитуди на повърхността в различните части на денонощието. В новите условия водата вече не може да съществува в своето течно агрегатно състояние. Тя може да бъде само в твърдо или газообразно такова (първото под формата на лед, а второто под формата на водни пари). Доказателства за наличието и на двете на Марс има много – полярна шапка лед се забелязва от орбиталните снимки и наблюдения чрез телескоп, а подземен лед чрез сондаж и радарни снимки от орбита. Облаци могат да се наблюдават на Червената планета, макар и не по същия начин като на Земята. Но без достатъчно плътна атмосфера наличието на течна вода е невъзможно или поне не в нашите представи за реки, езера и морета. Учените на американската космическа агенция НАСА обявиха, че дори и при тези тежки условия вода в течно агрегатно състояние съществува на Марс. Донякъде... Откритието на екипа всъщност разглежда овлажняването на солни насипи по повърхността. При строго определени условия (определена температура, влажност, достатъчно соли в почвата) тази солена почва започва да извлича водните молекули от парите (или от подземните ледници) и я задържа в себе си. Така водата преминава от газообразно или от твърдо агрегатно състояние в течно по същия начин, както се образува росата по тревата рано сутрин. В случая с Марс се получава мокра почва, подобна на морския пясък, след като бъде залят от вълна. Ако обстоятелствата позволят, тези солни насипи започват да "текат" и да образуват следи, които учените забелязват и проследяват. Екипът на NASA изследва информацията от оптичния спектрометър на сондата Mars Reconnaisance Orbiter и открива водни молекули в кристалната решетка на солта, което потвърждава тази теория. Все още обаче не е изяснено дали водата идва от парите в атмосферата или от разтопени подземни ледници. Първите реакции след откритието са в предвидима насока – дали е възможен живот на Марс при наличието на течаща вода, както и дали допълнителното изследване на феномена ще може да улесни изпращането на хора на Червената планета. Последното е важно, защото, ако се окаже, че водата там е достатъчно като количество и на достъпни места, това ще улесни изпращането на човешка мисия. Причината за това е, че вместо да се взимат огромни количества водни запаси, космонавтите ще могат да я извличат и да я преработват на място. Алфред Макеван от университета в щата Аризона обяви по време на пресконференция, че "възможността за живот във вътрешността на Марс винаги е била голяма и има шанс да се намерят микроорганизми някъде под повърхността на тази планета". Според друг учен от екипа на НАСА, Джон Грънсфийлд, солената вода, открита на Червената планета, "ще бъде много полезна за бъдещи изследователски екипи", като така те няма да носят със себе си тежки запаси, а ще я използват на място. Макар и течащата вода да съдържа високи нива на сол, които в подобни количества я правят смъртоносна за повечето организми, в нея все пак има възможност да се формира живот. На Земята има достатъчно примери за микроорганизми, които живеят при невероятно екстремни условия. Някои пустинни растения например извличат солта от почвата и я ползват, за да могат да задържат за по-дълго време влагата в тежките горещи и сухи условия. Има един аспект от изучаването на водата на Марс, който остава незабелязан за повечето хора. Това е международното споразумение за изследване на далечния Космос на ООН, което определя универсалните правила за космически експедиции. В него изрично е посочено, че не може да се праща мисия, независимо дали тя е роботизирана или човешка, в близост до водоизточници в Космоса. Идеята е да не се пренасят земни микроорганизми, които да променят флората и фауната на небесните тела. Оказва се, че някои микроби от Земята са изключително издържливи дори на суровите условия в Космоса. Така например подобни микроорганизми оцеляха близо две години, полепнали на повърхността на Международната космическа станция. По този начин се получава интересен парадокс – учените се опитват да намерят вода на другите планети, но не могат да се доближат до подобни райони, в които се предполага, че такава съществува. Всички космически мисии се базират на специални защитни протоколи, които казват къде може да се кацне и къде - не. Така всъщност роботизираните роувъри, изпратени на Марс, покриват сравнително суха територия и не са спуснати до места като полярната ледникова шапка или регионите, в които е засечен феноменът с течащите солни масиви. Самите процеси са наблюдавани дистанционно от орбита. Според доклад от 2014 г. на Националния център за биотехнологична информация на САЩ (NBCI) местата, които хората могат да изследват на Червената планета, стават все по-малко заради опасността да не бъдат замърсени волно или неволно в следствие от човешката активност. Изводът от цялата история е, че колкото повече научаваме за Марс, толкова повече въпроси изникват, докато в същото време регионите за изследване се стесняват все повече. http://capital.bg/

Свидетели сме на "новия морал", на "новите принципи" и на "новата етика" на по-стари и на по-нови политици, имащи амбицията да бъдат "бащи на нацията" и да ни оправят за "800 дни" и така нататък. Ама избирателите не били разбрали семантиката и конотацията на изказването. Че трябвало "като му дойде времето" да викаме неволята и после да се оправяме сами. Какви ли нови лакърдии, обещания и политически програми ще предложат политиците на избирателите си на новата планета?

Когато говорим за лингвистика, за мн. ч. на звук се използва терминът звуКОВЕ, а не - звуЦИ. За мн. ч. на знак - знаКОВЕ, а не - знаЦИ.

Наистина, без революционерите нямаше да има априлско въстание, поредната руско-турска война и освобождение от турското владичество. Нито един балкански народ не е постигнал свободата си по мирен и еволюционен път, а - чрез бунтове, въстания и последваща чужда помощ отвън. В интерес на истината обаче трябва да споменем, че сред нашите възрожденци е имало и немалко дейци, които били еволюционисти, желаели освобождение по мирен път, без ничия външна помощ (за да не ни пороби освободителят ни!). Дори - чрез създаване на дуалистична българо-турска империя (както царете Симеон I и Иван-Асен II са желаели българо-византийска или по примера на Австро-Унгария). И последващо превземане на империята отвътре. Недостатък на еволюционистите е това, че според тях българите трябва да продължават да са под турска власт още неизвестно колко време. Недостатък на революционната идея пък е това, че се дават много жертви, немалка част от населението емигрира, а последствията включват и съседски претенции към български територии, и чужда намеса в делата на възстановената българска държава. Един колега (Мартин Иванов) разсъждава над хипотезата за развитие на българското Възраждане без Освобождението през 1878 г. Според хипотезата му българските земи остават под турска власт чак до Първата световна война (1914-1918). Оставайки част от огромното икономическо пространство на остатъците от Османсата империя, простираща се на 3 континента (Европа, Азия и Африка) и населена с около 40 милиона души, българите биха развили своето селско стопанство и занаятчийството си и биха избегнали жертвите, дадени в Старозагорското въстание, Априлското въстание, Руско-турската война, Кресненско-Разложкото въстание, Съединението, Сръбско-българската война, Горноджумайското въстание, Илинденско-Преображенското въстание, Първата балканска война и Втората балканска (междусъюзническа) война. Биха били избегнати разходите по превъоръжаване, свързани с тези военни конфликти (около 33% от държавния бюджет за срока от 1878 г до 1912 г.). Тези разходи биха могли да бъдат вложени в родната икономика, в строителството, в инфраструктурата, в образованието и науката... След Освобождението българските стоки са оскъпени от митническите такси и победени от индустриалните стоки на Западна Европа. Българските търговци губят един след друг почти всички свои завоювани пазари, а не завладяват нови. Разбира се, оставането на българите в рамките на Османската империя до по-късно има и редица негативи, на които сега няма да се спирам. Еволюционистите сред българските възрожденци (напр. Стоян Чомаков) са имали своята логика. Разбира се, в историята няма "ако..."; случило се е единствено възможното. Но историческото моделиране дава интересни възможности за размишления. Тази хипотеза е публикувана в сборника "Балканският XIX век", изд. Рива, 2006 г.

Нека не забравяме, че партиотизмът е чувство - изпитване на обич към родината (татковината) и желание за нейното опазване от чужди опити за заграбването й. А национализмът е политическа идеология, експлоатираща патриотизма.

Само след 100 години хората ще трябва да имат генно-модифицирани тела, за да оцелеят, прогнозира проф. Хуан Енрикес, сътрудник в Центъра за международни проучвания на "Харвард", цитиран от "Дейли мейл" и БТА. Според него хората могат да оцелеят от различни заплахи, ако напуснат Земята, но за да живеят на друга планета, човешките органи трябва да бъдат променени генетично, клетките им трябва да могат да се възстановяват от радиация, да се преборват лесно със смъртоносни вируси и елементи. Белите дробове и тъканите ще трябва да могат да извличат повече кислород в нискокислородна среда. Отново с модификации може да се ускорят и реакциите им, като освен това човешкият геном трябва да бъде пречистен от наследствени болести, смята експертът. Такива промени вероятно ще доведат до създаването на суперчовека, но това е риск, който човечеството трябва да поеме, ако иска да оцелее, казва проф. Енрикес. Опасността може да дойде внезапно и отвсякъде, напмня ученият. В историята на Земята има пет масови измирания на видове. Учени вече твърдят, че човечеството ще преживее подобна трагедия отново в бъдеще. Мощен вулкан, огромен астероид или необичайно силно слънчево изригване може да заличи хората само за един миг, предупреждава още професорът.

Аз съм чувал, че осолената кожа се поти по-малко. Колко е вярно, не зная.

Кое - по-точно?

В очакване на Коледа... Сириец създава необичайно коледно дърво - вместо с традиционните играчки, то е украсено с боядисани гилзи от снаряди. Действието се развива в град Дума, недалеч от Дамаск, Сирия.

Top of the top училищта у нас според матурите от 2016 г. http://www.danybon.com/obrazovanie/top-uchilista-bg-maturi-12-class-2016/ Top 1000 на гимназиите в България за 2016 г. според матурите http://www.danybon.com/obrazovanie/top-1000-uchilista-matura-bg-2016/ И рейтингът на родителите за 2016 г.! http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/05/18/roditelski-reiting-koi-sa-nai-dobrite-shkola-u-nas.302813 Тук пък можете да си съставите собствен рейтинг - по (матура по) учебен предмет, област, община и населено място. http://rezultati.zamaturite.bg/uspeh/index.php

Нещата са доста по-сложни, отколкото излежда на пръв поглед. Повече за т. нар. "демократично" образование може да се прочете тук: http://iztok-zapad.eu/books/book/1125 http://odo.bg/democratic-education/ http://www.napraviuchilishte.org/category/um/демократични-училища/ Повече за домашното образование - тук: http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/27586-samostoiatelna-forma-na-obuchenie-i-domashno-obrazovanie/ http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=296#.WF1GTkpkjDc http://ladyzone.bg/article/mama-i-tatko/shcho-e-to-domashno-obrazovanie-razkaz-v-1-l-ed-ch.html http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100310727/domashnoto-obrazovanie-alternativa-na-uchilishteto

Ето няколко различни статистики за последиците от войната в Сирия: https://en.wikipedia.org/wiki/Casualties_of_the_Syrian_Civil_War https://www.mercycorps.org/articles/iraq-jordan-lebanon-syria-turkey/quick-facts-what-you-need-know-about-syria-crisis http://www.al-monitor.com/pulse/afp/2016/12/syria-conflict-figures.html

Снайперисти срещу терористи

Можеш ли да дадеш малко повече конкретика? Имаш предвид идеите за домашно и "демократично" образование ли? Или някакви други родителски идеи?

Как изглежда шахидмобилът? Може ли да бъде разпознат от евентуалните му жертви? За първи път виждам този термин...

Скритите врагове в банята (внимателно четете етикетите!) - Амоняк – безцветен отровен газ - Амониев хидроксид – корозивно действие, токсичен дразнител - Белина – потенциално фатална при поглъщане, отделя токсични газове при смесване с други вещества - Хлор – виновник номер едно за натравяне при децата - Формаледхид – силно токсичен, известен канцероген - Хидрохлорна киселина – корозив, действа дразнещо на очите и кожата - Луга – сериозно уврежда стомаха и хранопровода в случай на неволно поглъщане - Нафта – подтиска централната нервна система - Нитробензен – предизвиква обезцветяване на кожата, плитко дишане, повръщане и смърт - Перхлоретилен – уврежда черния дроб, бъбреците и нервната система - Петролни дистилати – лесно запалими, заподозрян канцероген - Феноли – изключително опасни, заподозрян канцероген, фатални при вътрешен прием - Пропилен гликол – имуноген, основна съставка в антифриза - Натриев хипохлорит – потенциално фатален - Натриев лаурил сулфат – канцерогенен, токсичен, мутаген - Натриев триполифосфат – дразнител - Трихлоретан – уврежда черния дроб и бъбреците Източник: http://healthycleaning.com/ Моля, разгледайте и тази листовка с мерки за безопасност! https://www.applichem.com/fileadmin/datenblaetter/A1647_bg_BG.pdf

Между другото, освен PISA, има и други подобни тестове - TIMSS и PIRLS. Ето една статистика (от 2014 г.), която обединява данните от трите теста: http://thelearningcurve.pearson.com/index/index-ranking/overall-score-highest Тук ние сме на 30-то място от 40 държави. На първите две места са Ю. Корея и Япония. Следват ги Сингапур и Китай с Хонг-Конг. Чак на пето и шесто място виждаме европейски държави - Финландия и Великобритания. На седмо място е Канада. И така нататък - до 40. Ето и профила на България там: http://thelearningcurve.pearson.com/country-profiles/bulgaria

Наличието на ценностна система, признаването на авторитетите, наличие на правилни приоритети по време на пребиваването в училище (защо съм тук, какво се очаква от мен в часовете), уважението, дисциплината в час... - наличността на изброените фактори само би избутало българските ученици (от български и небългарски етнически произход) напред в класацията. Някои от проблемите в българското училище са: липса на дисциплина; липса на състезателна нагласа и стремеж към успех; липса на възможности за личен избор на ученика какво да учи; демотивация на учителите; застаряващи учители, феминизация на учителството...

Да, вярно е, че в началото на движението на комитопулите Аарон е управлявал областта около Средец, Давид - областта около Костур и Преспа, Мойсей - около Струмица, а Самуил - около Видин. Но после столицата на Самуилова България става Охрид. В Скопие е резидирал цар Роман. За каква Ааронова България говориш?! Обсъждали сме темата за столиците на България -

Франките не са имали постоянна столица. Император Карл Велики е обикалял Франкската империя и ролята на столица играел градът, където той е отседнал в момента. Иначе, промяна на столицата може да се извърши, ако друг град е по-добре укрепен, по-добре устроен, ако има желание за скъсване с езичеството, а новата столица да бъде християнски град. Средец е присъединен за първи път към България през април 809 г. А за българска столица е обявен чак в 1879 г. Тоест - 1070 години по-късно. Струва си да си зададем въпроса, а защо толкова години не е бил избран за столица? (Оставяме настрана около 650 - 700 години - най-грубо! - чуждите владичества над страната и остават около 370 - 420 години, в които преместване на столицата в Средец не е било направено.)