ISTORIK

Рождество Христово, наричано в народната традиция Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници у нас. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по Григорианския и Новоюлианския календар), а на 6 януари от Арменската църква. След 31 март 1916 г., когато в България като държавен календар е приет т.н."нов стил" - Григорианския календар, Рождество Христово се е празнувало на 7 януари по официалния граждански календар. По Юлианския календар датата е 25-ти декември, когато празнуват католици и протестанти. През 1968 г. Българската Православна Църква установява чествуването на раждането на Спасителя на 25 декември. В годините на комунистическия режим обаче празнуването на Рождество не се отбелязваше. По-вярващите спазваха традициите, а на някои места в страната коледуването не е спирало. Но то се е извършвало в нощта на 6-ти срещу 7-ми януари. Вече 26 години българите празнуват Рождество Христово и си спомнят традициите на предците ни. Денят е обявен за официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. По традиция Рождество се отбелязва три последователни дни - на 25-ти, 26-ти и 27-ми декември. 24-ти декември е денят преди Коледа, наричан Бъдни вечер - последният ден на Рождественският пост и първата от поредицата кадени вечери. Според традицията, на Бъдни вечер на трапезата се слага нечетен брой постни ястия и се кади с тамян.

Това ще бъде тема, посветена на архитектурни обекти от Великобритания.

Значи трябва да стана модератор и там, за да мога да си модерирам мненията по всяко време (без да злоупотребявам с тази функция, разбира се!) и, за да оправям заглавията на темите.

Не знам кога е бил този момент, вероятно през пролетта на 2006 г. (По-късно ли?) В по-предишен момент форумът беше дори съвсем празен. Имаше само имена на раздели. Спомням си, че веднъж го посетих, но в него нямаше нищо. По-късно администраторите му пуснаха в БС тема за сп. "Българска наука", за сайта и за форума. И тогава аз се преместих тук, предложих идея как да бъдат структурирани разделите по история и започнах да развивам и тях, и останалата част от форума, доколкото знанията и интересите ми го позволяват. За съжаление тук доста стари (но интересни) теми спят своя "зимен сън", в очакване някой да ги пробуди за нов живот. Колкото до форум Феникс... Тук много късно излезе информация за него. Щеше да бъде много хубаво, ако някой от вашия екип беше дошъл тук и да го беше рекламирал. Ако някой не чете БС или просто не е влизал там отдавна, няма как да е прочел тамошната тема, в която се говори, че ще се прави нов форум. (Срам ме е да си призная, но аз не съм влизал там с години. Имам достатъчно работа с наглеждането поддържането на научния форум + куп други офлайн дейности - работа, семейство... и не ми остава много време за чуждите форуми. И нямам представа как се развива модерирането там от късната пролет или от началото на лятото на 2006 г. насам. А пък да знаете на какви интересни френски исторически форуми попаднах миналата година! Ще трябва да си взема отпуск оттук, за да ми остане време да им обърна подобаващо внимание!) Отклоних се от основната си мисъл... Някои теми съдържат твърде много мнения (например темата за войната в Сирия вече е набъбнала на 322 страници!) и стават много трудни за проследяване. Особено - от страна на някой нов потребител. Затова рекламата на форума трябваше да бъде по-мащабна още през лятната ваканция. За да може повече интересуващи се да се включат в такива мащабни теми на един значително по-ранен етап. Както и да е, станалото - станало... Трябва да се мисли за рекламата на форума оттук насетне - онлайн и офлайн. Трябва и да се пооправят заглавията на някои теми (хем, за да станат граматически по-правилни, хем и търсачките да ги намират по-лесно). Добре би било новият форум да не се фокусира единствено върху съвременните конфликти, понеже те все някога ще приключат. Трябва да се мисли стратегически за паралелното развиване и на останалите форумни раздели. Разбира се, насоката на развитие на който и да било форум зависи много както от интересите на всички негови потребители, така - и от дейността на неговия екип (създаване на раздели, на теми, попълването на темите, рекламата, оптимизацията за търсачки, външният вид на форума - цветове, лого и др.) Откакто съм в тукашния екип и аз свикнах повече да модерирам чуждите писаници, а не - мен да ме модерират. Много ми харесва възможността сам да се модерирам, когато има защо (добавяне на нова информация, редакция на заглавието или на изреченската структура на част от текста и др. под.). В новия форум ми харесва това, че мога да си модерирам мненията - да ги "ремонтирам" или да добавям нови неща в тях (вместо да моля някой модератор да ми променя текста в постингите и после да чакам незнайно колко време такава промяна да се случи) и без да съм модератор. Тоест, нямам лимит от определено време да го правя, а после тази възможност да изчезва. Това е прекрасно! За съжаление обаче не мога да оправя погрешно написаните заглавия на някои теми, без да имам такива модераторски права там - да влизам в първото мнение по темата и да оправям заглавието й), затова съм писал в няколко теми как да се промени заглавието им.

Всъщност, Уикипедия се списва от различни хора. Един знае едно, друг друго, знанията на един са по-задълбочени, а друг знае по-малко по темата, по която пише, дори и от бъдещите й читатели. Всеки може да видоизменя текста, да маха и да слага допълнителна информация в него. Възможно е определени статии да търсят и възможността да манипулират читателите. С други думи - има значение КОЙ е писал и какъв е той. На мен ми се е случвало да пиша статии (по-късно са били променени до неузнаваемост спрямо първоначалния вариант), да редактирам (почти веднага редакциите ми бяха премахнати), та се отказах да се занимавам с Уикипедията. Тъпо е, когато неграмотни и непознаващи проблематиката хора пишат статии в Уикипедията, само за да могат после да се хвалят, че "и те са дали нещо на света". Ай, мерси! За да ти бъде полезна Уикипедията, ти трябва да си наясно с темата, която те интересува, за да можеш да отсееш полезното и вярното от безполезното, от погрешното, от манипулациите. Затова много помага, ако Уикипедията се ползва на няколко езика. Стига, разбира се дадената статия да я има на повече от един език. Понякога под статията има насоки към допълнителни източници на информация, друг път няма. Понякога във вариантите на различни езици на статия, посветена на определена тема, пише съвършено различни неща, друг път информацията на няколко различни езика е като ксерокопирана.

Доктор е образователна и научна степен, която в България се присъжда от Висшата атестационна комисия (ВАК от 14 март 1949 до 2010 г. ) за защитен докторантски труд, наречен още дисертация. Подготовката на такъв труд става чрез обучение, наречено докторантура, а обучаваното лице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице (доцент, професор, старши научен сътрудник II или I степен, член-кореспондент на БАН). В България са възприети 3 форми на докторантура — редовна (с продължителност минимум 3 години), задочна (минимум 4 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и изпит по чужд език. В свободна докторантура се записва лице, частично извършило изследователска работа по темата на докторантурата и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено. В зависимост от научната област по време на докторантурата докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд. Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се насочва към публична защита в съответния специализиран научен съвет при ВАК. Правилната употреба на степента е „доктор по ... (научно направление)“, например „доктор по икономика/математика“, "доктор по история" и т.н. Съкратено степента се изписва като „д-р“. Но този доктор НЕ е лекар, не е медицинско лице! Доктор на науките е научна степен, която в България също се присъжда от ВАК за защитена докторска дисертация. По-рано е била задължителна за хабилитиране на учените, но според действащия Закон за научните степени и звания това изискване е отпаднало. Най-често дисертационният труд е резултат от самостоятелна подготовка на дисертанта. Процедурата в общи линии съответства на описаната по-горе процедура за подготовка и защита на дисертация за степен „доктор“. Точната употреба на степента е "доктор на ...(философските/биологическите/историческите/икономическите/др.) науки". Съкращението на степента предшествува името на удостоения и се състои от началните букви на думите в израза (съответно за тези примери: д.ф.н., д.б.н., д.и.н. и д.ик.н.). Доктор хонорис кауза (или почетен доктор; доктор по заслуги) е почетно звание, което в България се присъжда от висше училише за заслуги към развитието на науката и висшето образование на български и чуждестранни граждани. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило това звание.

Благодаря ти за въпроса! В България образователните и научните степени и академичните длъжности са регламентирани от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и Закона за висшето образование (ЗВО). -почетен доктор или доктор хонорис кауза (доктор по заслуги) по ЗВО Академичните длъжности са: Във висшето образование ~ за нехабилитирани преподаватели: - асистент (ас.) - главен асистент (гл. ас.) - преподавател (пр.) - старши преподавател (ст. пр.) ~за хабилитирани преподаватели: - доцент (доц.) - професор (проф.) В научните организации ~ за нехабилитирани изследователи: - асистент (ас.) - главен асистент (гл. ас.) ~ за хабилитирани изследователи: - доцент (доц.) - професор (проф.) Званията на членовете на Българската академия на науките са: - дописен член на БАН или член-кореспондент (чл.-кор.) - действителен член на БАН или академик (акад.) По традиция званията на членовете на БАН се смятат за най-високите научни степени в България. Аналози в чужбина - специалист - specialist - бакалавър - bachelor - магистър - master - доктор по... - Dr. (повечето страни от континентална Европа и др.), PhD (главно САЩ), DPhil (за Оксфорд) (Philosophy Doctor) - доктор на науките - DSc (Doctor of Science; в някои държави такава степен няма) - асистент в университет - Asst. Prof. (Assistant Professor) (САЩ), във Франция съответстващата степен Maître-assistant е отпаднала през 80-те години. - доцент - Доцент (Русия, Украйна, Сърбия), Дацэнт (Беларус), Docent (Испания, Нидерландия, Дания, Швеция, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия), Dosent (Норвегия, Азербайджан, Южна Африка, Босна и Херцеговина), Dosentе (Португалия), Docentas (Литва), Dosentti (Финландия), Dozent (Германия, Австрия, Швейцария), Docens (Унгария), Doçent (Турция), Дотсент (Таджикистан), Assoc. Prof. (Associate Professor) (САЩ, Великобритания и др.), Maître de conférence (Франция) - професор - Prof. (Full Professor) - научен сътрудник - Research Associate или Junior Researcher (САЩ), Chargé de recherche (Франция) - старши научен сътрудник - Research Scientist или Senior Researcher (САЩ), Directeur de recherche (Франция) - член-кореспондент - Associated Member of the Academy of Science (почти всички държави имат своя академия на науките, с асоциирани и пълноправни членове) - академик - Academician, Member of the Academy of Science (почти всички държави имат своя академия на науките, с асоциирани и пълноправни членове).

Във връзка със спора относно учените и преподавателите, изкушавам се да припомня една новина от далечната 2009 г. Титлата “професор” скара ВУЗ и БАН Учени от БАН и преподаватели от университетите се хванаха за гушите за титлата "професор". Директен или задочен, спорът продължава, а законът за развитие на академичния състав вече е приет на първо четене от парламента. (Става дума за края на 2009 г.) При обсъждането на проекта ние влязохме в конфликт с нашите колеги от университетите, каза пред "Монитор" акад. Никола Съботинов. Те твърдят, че само в университетите трябва да има професори, а на научните работници в БАН да се присъжда званието "изследовател". Така е записано и в проектозакона. Според председателя на БАН у нас няма традиции в използването на званието "изследовател". Той смята, че половината от хората редовно ще го бъркат със следовател, а останалите изобщо няма да го запомнят и използват. Същата е ситуацията и в чужбина - там не наричат нашите учени “старши научен сътрудник”. Обръщат се с "професоре". Ако се прави закон, това също трябва добре да се обмисли. В същото време от университетите казват, че "професор" е звание за хора, които преподават знания на студентите. От БАН обаче ги контрират с довода, че именно те създават голяма част от българските знания, които се преподават. Изведнъж излиза, че хората, които създават знанията, са по-маловажни от онези, които ги препредават и никъде ги няма в научната йерархия, коментира акад. Съботинов. Ако нашите висши преподаватели са съсредоточени само в преподаването като довод да си професор, то нека да направим професори и нашите изтъкнати учители, смята акад. Съботинов. Според него може да се даде и друг пример - 20% от докторантите в България се обучават в БАН, а тези, които им преподават, как ще се наричат - никак. Много студенти си правят дипломните работи при нас и се обучават, но според разбиранията на университетската общност тези, които ги обучават в нашите лаборатории, не трябва да имат звание, добави той. Известният с голямата си уста телевизионен водещ Юлиян Вучков не е нито "професор", нито дори доцент. Това сочи справка в масивите на Висшата атестационна комисия. Вучков “професор” само за благозвучие. Архивите на ВАК съдържат справка за присъдените научни степени и научни звания от 1962 г. до април 2009 г. Секретарят на Висшата атестационна комисия проф. Стефан Радев каза пред "Монитор", че ако някой учен или преподавател го няма в списъка за присъдени звания, то той просто не е получил такова. Ако не става дума за нелеп технически пропуск, което е много малко вероятно, ще се окаже, че "Професор Вучков" е само артистичен псевдоним на скандалния есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик. Проверка в базата с данни на ВАК показва, че Юлиян Димитров Вучков е защитил докторска дисертация през януари 1987 г., или както се казва на научен жаргон е голям доктор; т.е. - доктор на науките. Темата на дисертационния труд на "Професор Вучков" е "Българската драматургия (1878-1944 г.)", а номерът на дипломата му е 16418. Бегъл поглед в биографията на телевизионера показва отсъствие на академична биография, ако не се брои работата му като завеждащ кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959-1969 г. После 21 години е бил главен редактор на списание "Театър". Без професорска титла и без докторат е и министърът без портфейл Божидар Димитров, а често е цитиран като "проф. д.и.н.", сиреч голям доктор, сочат отново архивите на ВАК. Запис за Божидар Димитров Стоянов има и той е от 24 декември 1985 г., когато научна комисия го утвърждава за старши научен сътрудник ІІ степен. Професор същия ден с един номер след Димитров е станал Андрей Лазаров Пантев. "Аз никога не съм се титулувал като професор. Старши научен сътрудник II степен съм". Това заяви пред "Монитор" Божидар Димитров. За присъдени научни степени кандидат или доктор (доктор по... или доктор на науките) на историка Димитров обаче архивите на ВАК мълчат. Орязана откъм научна слава е официалната биография на министъра в сайта на правителството. Там се споменава единствено, че известният от телевизионните си изяви "професор" Димитров е завършил история и археология в СУ "Климент Охридски". Според архивите на комисията известният български археолог Николай Овчаров е старши научен сътрудник II степен. За "Монитор" той заяви, че е доктор на историческите науки и че е получил професорската си титла от Московския славянски университет, а не - от ВАК. "Не държа да мина през ВАК.", категоричен беше той. Пак според регистрите на ВАК Евгений Дайнов е само доцент, а не - професор, както често го титулуват. ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ Чл. 1. (1) Този закон урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката. (2) Този закон не урежда академичните звания. Чл. 2. (1) Научните степени са: а) (изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) доктор и б) доктор на науките. (2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Българската академия на науките и висшите училища могат да дават със съгласието на Висшата атестационна комисия научна степен "почетен доктор" на чужди граждани с висше образование, които имат заслуги за развитие на науката и за укрепване на културните връзки с Народна република България. Чл. 3. (1) Научните звания са: а) асистент; научен сътрудник; б) доцент; старши научен сътрудник II степен; в) професор; старши научен сътрудник I степен. (2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1975 г., бр. 112 от 1995 г.) На лицата, които преподават специалните дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и на лицата, които преподават на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на населението и народното стопанство, се дава научното звание "преподавател". ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Чл. 2. (1) Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование. (2) Научните степени са: 1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) "доктор" (образователна и научна); 2. "доктор на науките". (3) Академичните длъжности са: 1. "асистент"; 2. "главен асистент"; 3. "доцент"; 4. "професор". http://infobulgaria.info/news.php?lang=1&cat=&itm=10661 http://www.iit.bas.bg/IIT_bg/PhD/zns-nz.html http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135680028

Сега, actuellement, (пред)последно, броят на химичните елементи 118 ли е? Сега министрите в оставка Москов и Московски ще се карат на кого от тях двамата е кръстен новият 115-и елемент...

Предполагам, че не визираш мен. Аз дори не знам какви са били "изпълненията" на двамата потребители и на "някои" от тукашните модератори. Форумът вече е прекалено голям и аз не смогвам да огрявам хем навсякъде, хем едновременно, хем по всяко време.

Не твърдя, че БС като цяло се модерира лошо. Казвам само, че някои тамошни модератори се взимат прекалено насериозно и са имали или имат лично отношение към някои тамошни потребители. Които са предпочели да си тръгнат сами. А дали ще се върнат някога... Разбира се, че от това не следват антични трагедии. Всеки форум преживява приливи и отливи на всякакъв тип потребители.

Андрей, да не би да намекваш, че баннатите и прогонените - като нежелани тамошни събеседници - са превръщали БС в говорилня, пускали са тъпи теми и спам, с други думи - са отравяли тамошната атмосфера?! Ако се опитваш да кажеш това, трябва да ти кажа, че не е така. Може и да има изключения, разбира се - които във всеки форум пускат тъпи теми или спам, обиждат и др. под. Но... Когато някой модератор започне да скрива твои теми и мнения, без да имаш наказание или рестрикции за писане (тоест - да се вижда написаното от теб само след като модератор го направи да е видимо), ти става ясно, че за част от екипа ти не си желан събеседник. Особено обидно е, ако това, да те модерират без да си го предизвикал, се случва в разделите, в които си експерт или поне - специалист. А това се случва, понеже съответният модератор, бидейки докторант по история, е решил, че вече знае всичко за всичко, а ти си му направил съвсем невинна и бегла забележка, че има нещо, с което той не е съвсем наясно, и има още какво да научи. (Дори и аз не зная всичко за всичко! Макар учениците ми да вярват, че знам повече от всички други хора, които познават, или пък - че аз се крия зад търсачката Гугъл, която се допитва до мен, преди да даде резултат, когато някой се допитва до нея. Всеки ден чета и научавам по много нови неща. Това, че някой е решил, че е достигнал някакво недостижимо ниво, от което нататък вече няма какво да научи, си е негов проблем. Аз не разсъждавам така.) Друго обидно е, когато администраторът каже, че не желае в НЕГОВИЯ ЛИЧЕН ФОРУМ да се пишат неща, които НА НЕГО лично не са му интересни. Преди да пуснеш тема, трябва ли да му се обадиш, за да го попиташ дали темата, която възнамеряваш да стартираш, ще му бъде интересна? Предпочитал да броим болтовете и нитовете по военната техника, а не искал форумът да се превръща в исторически. ?! Трето обидно е да искаш разрешение от администратор или модератор да напишеш мнение по дадена тема в разделите по нова и/или по най-нова и съвременна история, а след това да чакаш този, на когото си писал, да благоволи да те удостои с отговор. Естествено, че сам ще си тръгнеш... Има хора, които бяха банвани там, преселиха се тук, но след време пак прописаха там. А има и такива, които от години не са влизали в този сайт. Но не - (единствено) защото там им се забранява да пишат за съвременните конфликти, пък това им е интересно. Колкото до форум "Феникс", аз му пожелавам успех! Да се надяваме, че ще се задържи в интернет! Колкото и отскоро да съществува обаче, наскоро и оттам си тръгнаха хора, които са недоволни от модерирането му. Къде ще се прехвърлят, не е ясно. Ще се върнат ли след време там, това също не се знае.

Robert Ballard?!

Всички ние се нуждаем от приятели, любими, партньори, хора с които да споделяме своите радости, мъки, опасения и успехи. Това общуване докосва най-нежните ни струни и обогатява и най-затънтените кътчета на душата ни. Всички се нуждаем от дружба, любов, добра компания и чувство за принадлежност. И въпреки това често оставаме на разстояние един от друг, не желаейки или не можейки да протегнем ръка и да осъществим пълноценен контакт. Общуването е възможност човек да се обогати. А същевременно – и самият той да обогати някого в интелектуален, професионален, духовен, емоционален и психологически аспект. Ако общуването е приятно и ако темата интересува участващите в него събеседници, помежду им протича една невидима духовна и емоционална близост. Когато обаче разговорът е неприятен за някого от участниците в беседата, "кръгът" не е затворен и това може да доведе до недоразумения и дори - до конфликти между тях. Умението да общуваме стои в основата на успеха и удовлетвореността в живота ни - в личен и в професионален план. Този успех е равен на 90 % добро общуване + 10 % компетентност. Уменията обхващат широк спектър от личностни способности и качества: самоосъзнатост, себеуважение, уважение, приспособимост, критично мислене, ангажирано отношение, толерантност, инициативност, състрадание, самоувереност, почтеност, самоконтрол, организационни умения, приятно поведение, влияние, поемане на рискове, умение за разрешаване на конфликти и проблеми, ръководни умения, разпределение на времето. Придобиването на различни образования, професионални умения и компетенции не е гаранция за добра реализация, ако не сме овладяли най-важното умение - да общуваме, така че да бъдем разбирани и разбиращи. Общуването започва, когато човек престане да вижда само себе си, когато започне да живее чуждия живот като свой, когато намери в щастието на някой друг своето собствено щастие. Да общуващ означава докрай да съхраниш ценността на другия, да запазиш неговата неповторимост и незаменимост. Общуването е отговорност, а участието в живота на друг човек е избор, който „Аз”-ът прави за себе си, този избор придава отговорност на съучастието. Избирайки за себе си, аз избирам и за другия. Общуването изисква безусловно уважение към тези, с които общуваме. Засвидетелстването на уважението към тях става чрез признаване на ценността на другия. Себеприемането е условие за приемането и на другите, а с приемането започва общуването. Себеприемането се основава на чувствителността, която имаме за собствените си силни страни - способности, талант, добродетели, черти на характера. Неприемането на самия себе си създава само тревожност, несигурност, депресия и цинично отношение към своята собствена личност. Общуването се изгражда върху доверието, а да се довериш, означава да се повериш на другия. Доверието предполага съзнание за възникване на добри и лоши неща, съзнание за зависимост от чуждите действия. Доверието е свързано с преодоляването на страха от това, че можем да бъдем наранени или отхвърлени. То зависи от нагласите ни към другите и към самите себе си. Общуването предполага не само приемане, любов и загриженост за съдбата на другия, но - и честност. Дълбоката загриженост не се изразява в приемане на разрушителното поведение на другия, само защото се страхуваме да не бъдем наранени или отхвърлени. Честното изправяне срещу своите и срещу чуждите слабости, недостатъци и „кривици” открива възможност да се предпазим взаимно един – друг от повторение на грешки, допуснати в миналото („в минал момент спрямо момента на говорене”, казано на езика на граматиката). Вървейки по житейския си път, човек неизменно събира камъни. А събраните от него камъни са много удобни за хвърляне по друг човек, но стават и за изграждане на мост към някой друг или за изграждане на общ дом. Ролята на камъни могат да изиграят и думите. Въпрос на личен избор е какво ще изберем да направим с натрупаните камъни и думи.

Популяризирането на науката, а също така - и обсъждането на нейни аспекти са свързани с умението да общуваме. Защо общуваме, с кого общуваме, как общуваме, умеем ли да общуваме, можем ли да подобрим комуникативните си умения? Отговорът на тези и на други въпроси ще се опита да даде темата, посветена на общуването.

Защо общуваме, с кого общуваме, как общуваме, умеем ли да общуваме, можем ли да подобрим комуникативните си умения? Отговорът на тези и на други въпроси ще се опитам да дам в тази тема. И така... Формирането и развитието на всяка личност и на всяка човешка общност са резултат от процесите на междуличностно общуване. Комуникацията е условие, необходимост и решаващ фактор за реализацията на съвместната дейност на хората. Благодарение на нея се извършва обмен на идеи, чувства, нагласи, оценки и пр. между участниците в процеса на общуване. Без да взаимодействат помежду си, хората не биха могли да оцелеят дори и чисто биологически. Общуването е в пряка взаимовръзка и със самосъзнанието на личността. Тази връзка се изразява в стремежа на личността към самопознание, самоизява, в способността на човека да постави себе си на мястото на другия. Чрез подражанието, внушението, идентификацията и рефлексията той получава възможност да излезе извън границите на собственото "Аз", да разшири и да задълбочи връзката си с другите хора и с обществото като цяло. Оказвайки влияние на другите хора, личността също се променя под тяхно въздействие. В междуличностните отношения човек се себеопознава и изгражда като индивидуалност, а личността му се самоактуализира. Взаимодействайки със своята социална среда, той усвоява нейния социален опит и се социализира, приобщавайки се към обществото, намирайки своите социални роли в него и спазвайки социалните норми. Чрез общуването се разкриват редица фактори на масовото съзнание, които оказват сериозно влияние на процесите, протичащи в обществото. Такива са: общественото мнение, традициите, настроенията, модата, социално-психическият климат и социално-психическата атмосфера.Тези фактори е необходимо да се отчитат при всички действия, насочени към изменението на обществените процеси. Групите, към които принадлейи личността, формират моделите на нейното общуване във всекидневието, а също така те влияят върху формирането на нейните взаимоотношения, на нейните възприятия и оценки на света. Общуването е необходимо условие за нормалното развитие на човека като член на обществото. Комуникативните потребности са с не по-малка значимост за личността от нейните творчески, познавателни и дори витални потребности. Извън общуването не могат да бъдат удоволетворени и личностните потребности на човека, които са свързани с неговия стремеж за себереализация и себеутвърждаване. И именно за това е толкова популярна мисълта на Антоан дьо Сент- Екзюпери, че „единственото богатство е богатството на човешкото общуване”. Потребността от общуване се изразява най-силно, когато човек е изолиран от своите близки хора. Специални изследвания разкриват, че продължителната самота може да доведе до нарушаване на процесите, свързани с концентрацията и с вниманието, на емоционалната сфера на личността, на представата й за себе си, на възприятието й за преживяното време и за заобикалящата я действителност. Информационният дефицит може да се превърне в причина за душевни разстройства. Или, казано с други думи, в определени случаи общуването, или пък - липсата на такова, може да оказва пряко влияние върху психичното състояние на хората. През XXI век хората все по-малко общуват помежду си. Човекът е социално същество и, когато по една или друга причина загуби социалните си умения, той започва да се чувства самотен и нещастен. Това го изпълва с тревожност и впоследствие води до депресивни състояния, които пък от своя страна провокират други сериозни заболявания. Това е един порочен кръг, характерен за нашето съвремие. Постепенно губим социалните си умения докато прекарваме все повече време сами пред телевизора и компютъра, вместо - с приятели. Ставаме егоисти, интересуващи се само от своите собствени интереси и чуващи само своите собствени мисли. Мълчим дори в семейството си, защото търсим тишина и спокойствие, дразним се и не искаме да чуем какво мислят и какво вълнува другите хора около нас. Съвременният човек става все по-голям егоист и това го прави нещастен, без той да го осъзнава. За съжаление загубата на умението за общуване неминуемо се отразява и върху успешната реализация в образованието и в професията и изобщо - в живота, което допълнително усложнява ситуацията. Социалните умения на човека стоят в основата на неговия живот и това е заложено в неговата природа. Не е възможно без тях да се реализираш, да имаш добра работа и щастливо семейство. А именно това са нещата от живота, които могат да направят повечето от хората щастливи и да ги накарат по-често да се усмихват. Необходимо е да си дадем сметка за необходимостта от придобиване на социални умения и за това, доколко липсата на ефективно общуване ни пречи, и да се постараем да се научим да общуваме и да го правим по-често, при това - като започнем от своите най-близки хора - тези от семейното ни обкръжение. Липсата на общуване и нежеланието дори за малко усилия в тази насока, често води до разбиване на дълги и стабилни бракове и последващи страдания на всички семейни членове. Какво е нужно, за да започнем да общуваме помежду си? Как да развием социалните си умения? Преди всичко трябва да осъзнаем, че имаме огромна нужда от това. От това имат нужда и хората около нас. Общуването по Интернет (по и-мейл, чат програми, социални мрежи или форуми) НЕ е общуването, от което имаме нужда и трябва да се опитаме да го намалим. И да се опитаме да увеличим общуването на живо - лице в лице с хората, с които комуникираме онлайн. Необходимо е да се научим да общуваме (ако не умеем) и да научим на това и децата и внуците си. Социалните умения, които са задължително условие за човешкото благополучие и щастие, могат да се придобият с почти минимални усилия. Общуването е средство за размяна на опит и мисли, при което човек малко или повече се усъвършенства като личност и добива увереност, постига резултати и се чувства доволен от това. Запомнете: - Качеството на вашия живот е качеството на вашата комуникация. Това означава две неща - начина, по който общувате с другите и най-вече - начина, по който общувате със себе си. - Вашата цена е толкова висока, колкото са вашите умения. - Дали ще бъдете пробивни или ще останете пасивни, зависи от вашите действия. - Ентусиазмът е способността да утвърждавате себе си в общуването с другите. - Работете върху своето самоусъвършенстване и дайте тласък на самочувствието си. - Вие можете да общувате с лекота и удоволствие и да се наслаждавате на успехите си от това. Основните правила и условия за правилно общуване са: - Да излезем от порочния кръг на собственият си свят, да загърбим своя егоизъм и да се огледаме около себе си. Другите хора са почти същите като нас и никой човек не е съвършен. - Да се постараем да се научим да слушаме и да изслушваме докрай събеседника си, а не – постоянно да го прекъсваме или да се стараем единствено ние да говорим. За да има диалог, за да има общуване, а не – само монолози. - Общуването е участие в някаква степен в живота на друг човек и допускането му в своя собствен. - Да се отърсим от огромното недоверие и страх от всичко и всички около нас. - Да погледнем по-положително на околния свят и заобикалящата ни действителност. - Да се научим да разпознаваме хората, общуването с които ще ни даде по-голямо удовлетворение, и да им отделим повече време. Да им се доверим, срещу което и ние да получим тяхното доверие. - Да не гледаме на общуването като на средство единствено за материално или някакво друго комерсиално благополучие. - Да не избягваме срещите с други хора и по-малко време да оставаме сами. Разбира се, че всеки човек има нужда да остава известно време сам с мислите си, но това не бива да се превръща в начин на живот. - Да свикнем с мисълта, че хората около нас са различни помежду си, както и от нас самите, и трябва да ги приемем такива, каквито са. Те не могат да мислят и да говорят точно като нас и именно в това е ползата от общуването. Защото, ако двама души имат по една ябълка и си ги разменят, всеки от тях пак ще има една ябълка. Ии нищо повече. Но ако тези двамата си разменят по една идея, всеки от тях ще има вече две идеи, две гледни точки - своята и чуждата. - Усмивката също е много мощно и положително средство за общуване. Понякога тя може да каже много повече от безброй думи, да създаде взаимно доверие, да освободи натрупаното напрежение, да спечели приятели. Усмивката е най-ценният и истински начин за предразполагане на човека срещу нас. Тя е средство, което трудно се фалшифицира и дава много искреност и топлина в човешкото общуване. Толерантността и общуването, независимо от това, дали общуващите помежду си хора си приличат или - не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържане на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на Другия. Толерантността идва в следствие от това общуване между хората. Тя е готовността и способността на човека да зачита и да уважава чуждите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки, различни от неговите. Толерантността и общуването са по-разпространени сред по-високо образованите хора, защото „образованието е упражнение в намирането на различия”. Образованият човек умее да общува и да бъде толерантен спрямо другите, ценейки различното у тях. Лошото е, че днес, ние наистина сме забравили, че трябва да общуваме помежду си и да си помагаме взаимно. Ако разгледаме живота по света, ще видим, че човек, бидейки потопен в ежедневието си, се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и, в крайна сметка, се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота. Дори най-силната връзка, а именно - между родител и собственото му дете, в днешно време е много силно разхлабена, защото двете страни са твърде различни, като двете страни на една монета. Те са представители на различни поколения, живеещи в различни времена, всяко поколение - в своето собствено време. Къде отиде времето, когато родителят - майката или бащата - беше най-добрият приятел на детето си? Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката между тях? И защо трябва различията в характерите и в начина на мислене да спират нормалното общуване в семейството? Друг вид общуване, в което можем да открием както много различия, така - и толерантност, е приятелството. Участвайки в приятелски взаимоотношения между различни характери, различни начини на мислене и различни становища, не бива да забравяме, че както собственият "Аз", така също - и Другият - е прав по свой собствен начин. Начинът, по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е посредством толерантността, защото какво друго би скрепило по-силно приятелството, ако не биха могли да сторят това взаимното разбирателство, взаимното уважение и взаимната обич! Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с нашите деца и внуци, с другите свои роднини, с приятелите и с колегите си... Изобщо - с хората около нас, били те от друга раса, друг етнос, друга националност, друга социална прослойка. И, общувайки с тях, да се опитаме да притъпим (не)преодолимите различия и (не)преодолимите предразсъдъци. А, всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса..., независимо от това, дали е беден или богат, независимо от това, дали цветът на кожата му е бял, жълт или черен! Общуване и толерантност - това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем страха от различията по между ни. Накъде върви светът? Докъде ще стигне човечеството в резултат от негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме заради различността на Другия и предразсъдъците относно тези различия? А толкова малко ни трябва, за да живеем сговорно! Какво е необходимо? Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да се изслушваме взаимно! Да проявяваме разбиране, уважение и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!

Интересно наблюдение. Не се бях замислял за това.

Стар родопски диалект + турцизми.

http://ciela.bg/books/book/posledniiat-sefarad/1703

От около 10 години брат му Раул е на власт. А самият Фидел - то е ясно - се залежа и накрая - предаде Богу дух.

Текстът звучи странно - нито е старобългарски, нито е среднобългарски, нито е новобългарски. По-скоро е лош опит за имитация на нещо средно между нещо, което напомня сръбски в комбинация с недобре научен старобългарски.

Хубаво би било да направим тема за популяризирането на науката. Аз бих могъл да пусна една такава тема, но ще ми трябва известно време да се подготвя.

Българският език е неразбираем и за много българи.

Да вземем един средностатистически клас, ученици - деца на простолюдието... В голяма част от учебните часове те слушат или дискотечна бум-бум музика, или отвратително мазна чалга, или рап. Постоянно кликат по телефоните и таблетите си, докато всъщност трябва да си записват онова, което учителят преподава. И какво правят? Пускат чифт голи женски гърди и чакат лайкове във ФБ. Или - пак за лайкове - пишат там: "Току-що пръднах в час по математика, обаче никой не разбра, че съм бил аз! Ах, колко яко!" Или играят на някаква тъпа игра, примерно - на тетрис, на кръстословица ("Познай думата по картинка!" - ама те думата не я знаят и даже и с картинка не могат я позна!), на ферма... Никога не са посадили дърво, цвете или морков, но иначе са велики фермери! Залагат на футболни мачове или дори (по-големите) играят онлайн покер. И всичко това - вместо да учат по някой учебен предмет, който "не ги кефи". И така цялата им учебна година минава в "айляк" (безгрижие) и кликане. Накрая даже и спомени няма да им останат, понеже те, освен да кликат, нищо друго не са правили. Един колега казал на един свой ученик, когото изловил да зяпа на телефона порно (за щастие - с изключен звук!), че ако иска да мачка ИСТИНСКИ цици, ще трябва да остави телефона настрана за известно време. Ама това да мачкаш цици е ангажимент! Как така онзи ще си остави телефона и ще зареже безцелното кликане! Да оставим кликането в час! Децата масово са забили нос в монитора на телефона и кликат и в рейсовете, кликат и, докато се движат по улиците в транс като зомбита. Преди малко се прибирах с такси, и едно момиче беше си забило носа в телефона и се блъсна в таксито (направо целуна стъклото на страничната врата!), докато чакахме да светне зелената лампа на светофара! Въобще не вдигна глава - да огледа пътната обстановка. Като преглеждам домашните на мои ученици, забелязвам, че са преписвали от интернет, много често - пълни глупости. Понеже преписват безкритично от първия попаднал им сайт. Веднъж им казах да не се предоверяват на нещо, написано някога някъде в нета, понеже то може да е било писано от някой, който знае по-малко и от тях. И, ако не искат да "блеснат" в час, огласявайки на всеослушание нечии чужди глупости, да внимават повече какво и откъде копират. И това не е само по история. Толкова - за научната грамотност на масовия български ученик! Добре, че има и ученици, които знаят за какво са на училище и разбират какво им се случва в час!

Българската държава не желае да дава пари за да открием своите етнически корени, напротив, съгласна е да дава пари за фалшифициране на научните данни! http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/genite-na-balgarite.html http://btvnovinite.bg/video/videos/news/njama-sredstva-za-da-prodalzhi-izsledvaneto-na-balgarskata-dnk.html http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/darzhavata-ne-dava-pari-za-da-otkriem-korenite-si.html