ISTORIK

Проблемът за границите на Аспарухова България е предизвикал дискусии сред българските историци и археолози поради недостатъчния брой писмени извори, даващи данни по тази тема и поради различното тълкуване на археологическите дани. Като че ли безспорни са южната и източната граници на България. Южната граница е била Стара планина (или дори - и малка област южно от планинската верига). Източна граница било крайбрежието на Черно море - между долното течение на р. Дунав и Стара планина, като някои по-големи градове - Одесос, Томи и Констанция - все още били във византийски ръце. Североизточната граница е достигала или до р. Днестър, или до река Днепър. Много се дискутира западната граница - дали е достигала само до р. Искър (ако приемем за гранични околите Хайредински, Островски и Козлодуйски, разположени между р. Дунав и Стара планина) или е достигала до р. Тимок (ако приемем споменатите окопи за вътрешни). А може да е стигала и до Железни врата на р. Дунав. Северната граница не се е движила по течението на р. Дунав, а е минавала северно от реката, обхващайки земи в дн. Румъния, Унгария и Южна Украйна. Именно тези земи били наричани с термина "Отвъддунавска България". --- По времето на хан Тервел България присъединява областта Загоре. --- По времето на хан Крум пък България, разбивайки източната половина на Аварския хаганат, вече има обща граница с Франската империя по р. Тиса. Присъединени са територии между р. Дунав и Карпатите.

По принцип, учебниците по история се пишат от един единствен автор или (в по-честия случай) от авторски колектив. Всеки учебник отразява гледната точка на авторите му към разглежданата от учебника историческа епоха. Изборът на учебник по история зависи от предпочитанията на конкретния учител по история, било - към някого от авторите, било - към тематичното разпределение на уроците (урочните единици), било - към наличието на повече или на по-малко текст във всеки урок, било - в някаква комбинация от всичко това, било - към марката на дадено издателство. Идеален учебник по история няма. Няма и да има. Понеже питането е за историята на България, предполагам, че става дума за учебниците за 11-ти клас. Една година имаше 22 учебника по биология за определен клас.

Българските ученици имат елементарна грамотност - могат да четат и да пишат. Но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и да анализират текст. Те не могат да осмислят и да оценяват предоставената им информация. А какво да кажем за онези сред тях, които не могат да напишат правилно дори и собственото си лично име?! Резултатите на българските ученици са силно повлияни от социално-икономическата им среда. Основната тенденция е децата на родители с висок образователен и социален статус да се справят по-добре в училище от връстниците си от бедни и необразовани семейства. При равни условия в България майката е с по-силно влияние върху резултатите на детето в училище. Освен това, влияние оказват и средствата, които се отделят за издръжката на един ученик в отделните държави – зад повечето пари се крият и по-високите постижения. За лошото представяне на момчетата огромно значение има и фактът, че учителската професия е почти изцяло феминизирана. Момчетата нямат ролеви модели, които да следват, а атмосферата, поднасянето на материала и системата за оценяване няма как да не са повлияни от това обстоятелство. Освен ин, трябва и ян. Днешните ученици се държат изключително неуважително към преподавателите си и нямат чувство на гордост от евентуално доброто си представяне или заслужено високите си оценки в училище. Сякаш това, да си знаещ, образован, осведомен за случващото се в света, не представлява изкушение за амбициите им. Те не се стремят към тази изконна за българите ценност - да бъдат просветени, да разширят собствените си полета на мисълта, да надраснат ограничената си човешка природа на невежество... А след като нямат такова желание, може би истинските стойности в общественото ни съзнание са вече прецизно и безвъзвратно подменени? След Освобождението българската младеж се е вдъхновявала и е следвала като кумири изтъкнатите наши писатели и общественици. Те са съзидавали чрез личния си пример един модел на ценностна система, която се е състояла от висши идеали, национално-патриотично мислене, уважение към традициите и стремеж към трупане на знание. Основният проблем за ниската култура и ограниченост сред учениците днес, освен липсата на примери за подражание, е също така нежеланието на поне 80% от тях да четат сериозни четива. Не може да се очаква, че те ще натрупат богата речникова база от думи и тя ще залегне в ежедневната им реч или ще придобият навика да пишат сложно-съставни изречения и да анализират философски текстове, когато не са почерпили това от опита и готовите примери в литературата. За да мислиш със сложни категории от идеи и понятия, трябва преди това да си ги разтълкувал, да си ги осмислил, четейки различни източници на информация, повече литературни и специализирани четива. Според данните децата четат основно списания, като 21% от анкетираните деца смятат, че четенето на книги за удоволствие е загуба на време. Четенето развива въображението, насърчава любопитството и слага темел на общата култура, та да има къде да се залепи знанието. Като ги няма, спасението е наизустяване и папагалщина. Забелязвам, че и чувството им за хумор доста куца. Една обиколка с автобуса по обяд или вечер, когато учениците се прибират от училище, е достатъчна да установи, че езикът им се състои от не повече от 15 до 25 основни израза, които устата им повтаря като латерна. Говори се и се пише със заучени фрази - от медии, от филми, от политиците, пък - и от улицата. Никой не може да ги накара да ходят на училище, защото родителите и учителите нямат голям престиж пред тях. Трупат тонове извинени и неизвинени отсъствия, които после служебно се извиняват. Друг проблем е липсата на дисциплина в час. Без дисциплина, без уважение, няма как да има работещ учебен процес. Виновна е и болестта, която масово мори учениците - мързелът. На тях винаги някой друг им е виновен - учителите, образователната система, министърът на образованието, родителите, съкратената зимна ваканция..., но никога няма да погледнат себе си, за за видят, че са се обърнали на една лумпенизирана маса от мързеливи и разглезени лигльовци и лигли. Неграмотността и простотията са агресивни и се самовъзпроизвеждат. Така е в държавата, в която се дават повече пари за подслушване, отколкото - за наука и образование. Простотията се налага от онази псевдо музика, наречена чалга. Тя е вредна колкото цигарите и твърдия алкохол. Чалгата трябва да се облага с акциз и парите да се влагат в сферата на образованието. Децата не четат. Те не намират нищо красиво в четенето, в книгите, в литературата, в историята. Явно от някого са го прихванали, замислете се и за ролята на възрастните около тях! Ролята на родителите, като най-важен фактор за разпространението на пушенето сред подрастващите, например, едва ли се ограничава само в пушенето. Няма как нечетящи родители да имат четящи деца. Има значение и броят на книгите в домашната библиотека - дали са до 10, дали са над 500 или над 1000. Важно е и по колко време на ден се чете - дали до 30 мин., дали - над 2 часа. Расте неграмотно поколение, а неграмотността е най-големият бич за всяко общество - тя е по-страшна и от войните, и от природните бедствия. Неграмотността е гарант за бедност, социално (само)изключване и нещастен, безсмислен живот. Неграмотният човек се управлява лесно, няма съпротивителни сили, беден е духом.

Това е най-късият ден (съответно - най-дългата нощ) в годината, но началото на зимата бележи и началото на приближаването на слънцето към дългите топли дни на лятото. Тази година зимното слънцестоене настъпва днес, в сряда, 21 декември в 12:44 българско време (GMT +2). Защо се появява слънцестоенето и как хората са го наблюдавали в миналото? Продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. Поради наклона на земната ос, когато нашата планета обикаля около Слънцето, Северното и Южното полукълбо получават неравно количество светлина. Това е причината за зимното и лятното слънцестоене, както - и за сезоните. При слънцестоенето нашата звезда достига най-високото си (зимно слънцестоене) или съответно най-ниското си (лятно слънцестоене) положение от видимия си път върху небесната сфера. Зимното слънцестоене се състои тогава, когато Слънцето достига своята най-южна деклинация от -23,5 градуса, т.е. - когато северният полюс е наклонен на 23,5 градуса в посока, обратна на Слънцето. На тази дата земите, разположени отвъд 66,5 градуса северна ширина, са в пълна тъмнина през цялото денонощие, докато тези, разположени под 66,5 градуса южна ширина, получават 24 часа дневна светлина. За Северното полукълбо това е най-късият ден в годината, а за Южното - най-дългият. Точно обратната е ситуацията при лятното слънцестоене. Липсата на слънчеви лъчи прави деня на зимното слънцестоене най-мрачния ден в годината, но не - и най-студения. Най-студеният ден в годината настъпва около месец по-късно, в зависимост от това, къде живеете, тъй като океаните и земните маси бавно губят топлинната енергия, която са поели през летните месеци.

Ако смятате тази тема за изчерпана (Аби се оттегля; да кажем, че предлага реми или се предава. Рамус... и той вдига бялото знаме.), довечера мога да я заключа. Ако имате да си казвате още нещо стойностно, кажете си го до довечера.

Виж сега... - Всеки разговор (би могъл да) се води така, все едно се играе шахматна партия. В ролята на шахматните фигури са думите, изразите и изреченията. Разликата в общуването на живо и това във форум в интернет е като да играеш директно шахмат и да играеш кореспондентна партия. Във втория случай можеш да мислиш по-дълго и да анализираш позиция след позиция, възникващи след всеки ход, да търсиш най-добрите ходове и за двете "армии". Но всяка дискусия, както и всяка шахматна игра, изисква повече от един играч. Във вашия случай аз си представям, че Аби играе с белите (тя прави и първия ход в играта), а Рамус й отговаря с черните. И отвреме-навреме се обажда някой страничен зрител, видял в дадена позиция на партията (на даден етап от диалога) ход (нещо, което да каже), за който смята, че и двамата играещи (основно водещи диалога) не са се сетили. Толкова - за тази прелюбопитна асоциация. - Както един разговор (или една дискусия) се води от множество участници на живо, така се води и онлайн. Всеки решава дали да се изкаже по дадена тема или - не, и се обажда, когато му хрумне нещо интересно за казване по нея или запазва мълчание. И всеки може да напусне диалога/дискусията по всяко време - дали ще стане и ще си тръгне от бара, където групата се е събрала на по чаша чай, дали ще се вглъби в пиенето на чая или ще си поръча и нещо за ядене и само ще се ослушва... Въпрос на личен избор. - От моя опит с българските интернет форуми (а той не е малък и датира отдавна!) мога да кажа, че никъде, където аз съм членувал, не съм попадал на тема, в която някакви потребители да са се наговорили да тормозят някой потребител, който не ги кефи (по каквато и да е причина) и да го преследват в някоя тема (или в няколко теми) и на лични съобщения, и по и-мейла: "Кажи, бе, кажи..." - каквото там го питат. Но съм попадал в няколлко форума на един и същи човек, който беше преял с НЛП и книги, обясняващи как само чрез съзнанието си човек (уж!) може да манипулира действителността: иска дъжд, представя си дъжд и дъжд завалява; иска 10 000 лв, представя си ги и те се появяват на масата; иска красива жена представя си я и тя му звъни на вратата... Чел, чел, чел, чел... Но нещо все не му се получаало. И решил., че му се губят важни парчета от пъзела на "ситуацията". И тормози много потребители - "Кажи, бе, кажи!...". А никой не може да му даде или да му посочи къде се намира парче от пъзел, който съществува само в неговата глава. И, след като успее да досади на максимален брой потребители, те се жалват на "форумната управа" и той бива баннат отвсякъде. - Ти конкретно си тук от около 5 месеца и за това време имаш (за сега) едва около 200 мнения. (Някакви други потребители имат повече или по-малко мнения от теб, а други нямат и нито едно, но не това е важното.) Искам да кажа, че като наш (за този форум) "млад" потребител, си интересен на по-старите потребители. Навсякъде е така с новите потребители; те носят свежия полъх на нови знания и идеи. Постепенно ще се опознаете взаимно и така... - Не вярвам, че някой целенасочено се заяжда с теб. Че се чеше по гърба с теб или, че си остри ноктите в теб. (Разбира се, това е моята гледна точка. А твоята може да е много различна от нея. Без значение коя от двете е по-близо до истината.) - Конкретната тема за мен е единствено опит за конкретизиране на семантичните и конотативните параметри на използваната от теб терминология, която е нова за тук. При следващи дискусии (теми) тя вече ще е ясна. Като се каже "портокал", ще се разбира, че иде реч за портокал, а не - за ябълка или за тиква. Тази тема ти предоставя възможността да отговориш на "въпроси, зададени от публиката". Стига да имаш техните отговори, разбира се. - Интелигентен човек си, затова сам можеш да прецениш плюсовете и минусите (за теб, за другите участници в темата и за читателите, които не участват в нея) от започването, от участието и от прекратяването на участието в някоя дискусия. - Оттук - нататък (в тази тема), ти си на ход с черните фигури. Прецени добре своя ход! Успех в шахматната игра, в която играем с думи, изрази и изречения! Думите са пешки, изразите - коне и офицери, а изреченията - топове, дами и царе.

Второто предопределя първото. Хубавото е, че други разбират от наука и умеят да научат незнаещите на неща, които знаят и умеят. Учените се занимават всеки със своята наука. Но много малко от тях се занимават с нейното популяризиране, а още по-малко сред тях - чрез посредничеството на интернет форум. В живота, ако на някого нещо не му харесва... Или си тръгва от конкретното място (където нещо не го кефи), или се опитва да подобри положението - чрез еволюция или чрез революция; по-бавно или по-бързо. И, ако иска да подобри ситуцията, търси съмишленици, които да му съдействат в това. Всеки сам решава дали да бъде част от проблема или част от неговото решение. В конкретния случай, може да споделиш съществуването на нашия форум с учени, които познаваш, и да ги убедиш поне да се запознаят с него. Те сами ще решат дали искат да бъдат наши потребители. Можеш и да споделяш своите знания и умения в някоя област на познанието. Ако си разочарован от нивото на някои дискусии, ако можеш, повдигни го. И така ще (се опиташ да) увеличиш степента на научност на форума. Или... каквото сам решиш, че би било полезно. Нивото на дисусиите (в сантиметри) зависи от нивото на форумното население (форумните потребители). Колкото по-качествени потребители, толкова по-качествени дискусии. Никой човек не е съвършен, но право на всеки човек е да търси съвършенството.

Аз не съм изявен експерт по темата за евреите. Онези пък, които са... не знаят нещо друго, което обаче зная аз. Хората имат различен житейски, образователен и самообразователен опит и затова са различни. Няма двама дори и генетично еднакви, ако ще да са близнаци. Именно това, че всеки човек е уникален, прави наличен интереса на хората един към друг. Асоциациите ми идват единствено от сферите на моите познания. Няма как да се сетя за нещо, което не знам. Имам добра интуиция, но този път стрелям напосоки.

Интересен жокер, но нищо не ми хрумва във връзка с евреите. Единствените неща, с които правя връзка между тях и семенцата на нара, са: - сока им и напитката на древногръцките богове - амброзия (в други религии я наричат сома, хаома, банг, манг и др., но предположенията за съставките се различават). Между другото, една от версиите за същността на амброзията е, че това е... някакъв вид минерална вода. - семенцата и зъбите на дракона, убит от Кадъм; Кадъм ги закопал в земята и от тях се родили войници. След като войниците се сбили, голяма част се самоизтребили. С оцелелите от тях Кадъм заселил Коринт. - това е според гръцката митология. В полза на гроздето (и - че амброзията е всъщност вино) - ето един прелюбопитен текст от културолога проф. Иван Маразов: http://www.todoroff-wines.com/pages.aspx?id=37

Конкретно този нар, който е на снимката... - при снимката на разрязания плод - вътрешността напомня малко и на дърво, и на листо - при снимката на целия плод - върхът напомня звездата на Давид.

Ще върна малко темата назад. Преди време исках да споделя за какви по-сериозни възможни плодове на дървото на познанието се сещам, но бях зает с други неща, писах в други теми, та чак сега се сещам... И така... Мислил съм си за следните възможности: нар, смокиня, грозде, мандарина, лимон, маслина. Може да не ми отговаряте; само исках да споделя.

И аз погледнах сайта http://www.izvorite.com/smf/ . Не бях попадал на него, не ми е излизал при търсене на някаква тема. Все още е работещ, някакви хора си пишат някакви неща, интересни за тях.

Това е според лекаря, който дава интервюто, не помня името му.

Аз не виждам особена разлика дали ще си пишете във форума (където също има зрители, които се включват) или ще си говорите на чаша чай. Единствените плюсове при форумния диалог са, че пишещият може да обмисля по-добре думите и изреченията си. И, че написаното остава. А може да бъде коментирано и след години.

За приобщаването на непушачите или Трябва ли да пропушим, за да ни приемат колегите? Човек, който е изграден като личност, не би трябвало да има нужда от пушенето като допълнение, за да бъде ефективен в общуването или в работата си. Ако обаче такова нещо се случи с възрастен човек, това е симптом за личностен проблем. В такъв случай е важно да се разбере причината на индивидуално психологическо ниво - може би човекът изпитва някаква непълноценност, не се чувства на мястото си, преодолява някаква стеснителност или има конкретна цел и се стреми да я постигне, като се присъедини към определена група в организацията. На работното място споделеното пушене изпълнява социална функция. То помага за приобщаването, ако си нов служител; за поддържането на здрави и полезни връзки с колеги и дори - за по-лесно и неформално общуване с началниците, които иначе нямат време, но ако е за един фас, все ще намерят; и гарантира, че до теб ще достигат важните/актуални новини и клюки за фирмата и за хората в нея. С други думи, за да се чувстваш в свои води в офиса, волю-неволю трябва да станеш част от групичката на пушещите… Социалната роля на цигарите обаче не бива нито да се подценява, нито да се преувеличава. Цигарата не е универсално социализиращо средство, а - просто едно оправдание хората да се събират заедно. При пушенето става дума не за някаква комуникативна стратегия, а - за зависимост.

Ако не знаеш къде искаш да отидеш, в края на пътя си ще стигнеш някъде другаде.

Чета сега едно интервю с професор по белодробни болести... Та какво казва той за пушачите... Българите пушат, защото са болни, стресирани и много нещастни. Може да се каже и обратното - че българинът е болен, защото много пуши и е много нещастен. И е загубил своя самоконтрол. По скАлата на щастие българите сме на много ниско ниво - на нивото на Ирак, където се водят военни действия и на о-в Хаити, където върлуват цунами, урагани и тайфуни. Причината е липсата на политическа и институционална воля нещата да се подобрят. Това, което е важно да се каже, е, че категорично няма здравословна доза тютюн. Дори и "само" една цигара е вредна. Има сериозни научни данни, които показват, че ако спреш цигарите на 40 години, печелиш обратно 9 години от живота си, а ако спреш на 50 години – само 6, т.е. три години от живота вече са загубени. Такива са доказаните закономерности – който не спре да пуши до 40-тата си година, губи част от живота си. Цигарите не са решили проблемите на никого. Със спирането им поне няма да си добавите нови проблеми в здравословен план.

Егрегор (от древногръцки - страж) - в окултните и новите нетрадиционни религиозни движения това е душата на определен предмет, ангел, ментален кондензат, колективен групов ум, автономна психична същност, мисъл-форма, породена от мислите и емоциите на хората и която, притежавайки самостоятелно съществуване, на свой ред е способна да влияе върху мислите на същата или на друга група хора; енергия, произведена от желанието на много хора, насочено към някаква тяхна обща цел. Според вярващите, егрегори притежават реликви, паметни вещи и подобни предмети, които, по тяхно мнение, им помагат или, обратно, носят проклятие. Силата и дълговечността на егрегора зависи от съгласуваността и числеността на групата. Особено силно значими егрегори в историята на човечеството представляват философските, религиозните и окултните учения. А също - и политическите идеологии. В дуалистичната манихейска доктрина егрегорите са стражи или архонти, поставени да охраняват демоните, заключени в небесните твърдини. На едно от небесата обаче избухнал бунт на егрегори, пожелали да живеят самостоятелен живот. Те създали гигантите, които построили за себе си тридесет и шест града, за да живеят в тях в съюз с хората. Но изпратените от Светлината ангели оковали стражите, заключили ги в земните недра и изтребили тяхното земно потомство - гигантите. В окултизма егрегорът е същност, взаимодействаща си с човешкия разум. За сметка на съществуването си едновременно в астралния план и в менталния план, егрегорът е способен на логически операции с емоциите и чувствата на хората. Егрегорът е общият отпечатък, който пасва на определена група. Това е резюмето на физически, емоционални, умствени и духовни енергии, генерирани от двама или повече души, които вибрират заедно за една и съща цел; като под-продукт на нашия личен и колективен творчески процес като съ-творци на нашата реалност. Егрегорът се е развил до точката на развиване на независимо съществуване като самостоятелен субект или като умишлено създадена (добра или зла) същност. Като вид, егрегорът може да бъде семеен, родов, религиозен, родово-племенен, кланов, на магически орден, философски, национален, партиен и т.н. Един човек може да бъде под влиянието на различни видове егрегори, но не може да бъде едновременно под влиянието на два егрегора от един и същи вид. Внимание! Съвременната наука не признава съществуването на егрегори.

Много точно казано. Точно така! Границите на моя език са и граници на моя свят. И, когато броят научени думи не достига или тяхната полисемантичност и конотативност са неясни, даденият език трябва да се учи още по-усърдно. И да се излезе от ограничението на първите 100, на първите 500 или на първите 1000 думи и да се учат още и още думи и техните значения.

Във всяка една професия, във всяка една наука, във всеки един занаят, във всеки един спорт те учат какво да правиш и какво да не правиш, а също - как да правиш и как да не правиш нещата, които трябва да правиш. Матрица е шахматният дебют, матрица е и катата в карате. Матрици са математическите формули, ако щете. Аз така разбирам матрицата. Разбира се, понякога рамката не удовлетворява някого и тогава той излиза от матрицата, рамката, клишето. И после - най-малкото му се карат (ако опитът му е неуспешен, например, ако не е успял да продаде даден продукт.) Една учителка ми разправяше, че се била хванала с директен маркетинг и трябвало да демонстрира някакъв продукт (да го наречем Хикс). Демонстрацията траела по предписание три часа. Тя решила да увеличи или да намали времето, вече не помня. После нейният супервайзер й се карал много, като казал и следното: "Този продукт се демонстрира и се продава по ТОЗИ начин, както е било обяснено на обучението. И това се прави ТАКА от над 60 години. Този метод, с такива и такива конкретни стъпки е РАБОТЕЩ и ДОКАЗАН ВЪВ ВРЕМЕТО."

Благодаря! Ще поразгледам...

Не знаех, че имало и игри на тази тематика.

Абе, щом в Rogue one ще участва и Дони Йен, който е тренирал не куп, а - цяла планина - бойни изкуства, филмът обещава да предложи на зрителите си много здрав търкал. Ама - много здрав! Биткаджийските сцени ще изтикат на заден план всичките политически коректни и некоректни внушения. Истинското внушение (както - и внушението на всички филми с участието на този актьор!) е: ако тренирате някакво бойно изкуство, тренирайте го много усърдно! Тренирал е много усилено следните: тай чи, таекуондо, у-шу, джудо, бразилско джиу джицу (това е твърде различно от японското джу джуцу), бокс, кик бокс, муай тай, винг чун, борба - свободен стил. Има опит и в т.н. паркур - преодоляване на пространства с препятствия в градска среда.

Рибентроп предлага на Хитлер военните действия срещу СССР да започнат през Полша и Украйна, а не - през Турция, както искал ген. Ромел.

Малко отклонение от темата... Всъщност, тютюнът (по-точно - никотинът) се води лека дрога, наред с опиума, марихуаната, хашиша, канабиса, гуараната, кока колата, пепси колата, черният чай (теин, теофилин), кафето (кофеин), какаото (теобромин) и шоколада (теобромин). За тежки дроги се смятат: алкохолът, кокаинът, морфинът, кодеинът, метадонът, амфетамините, метамфетамините, паркизанът, гъбите (псилоцибинът), ацетонът, диазепамът, метаквалонът, хлороформът, беладоната, татулът... За да бъде някой наркотик преценен като тежък и високорисков, той трябва да е: силно пристрастяващ, с висок криминогенен характер, да има голям брой смъртни случаи, пряко следствие от него и т.н. Никотинът се счита за най-прострастяващ, повече от алкохола и марихуаната. В България употребата на твърди дроги започва през 1969-а – 1970-а без никаква трева. През 1989 – 1990-а година у нас са регистрирани 1400 зависими от твърда дрога. Хероиновата епидемия в началото на 90-те години на ХХ в. също се развива без трева. Когато се появява марихуаната около 1995-а година, употребата на твърди дроги в страната намалява. За съжаление, този факт никога не влиза в новините. Според директора на Европейския център за мониторинг на дрогите, между тревата и твърдите наркотици не съществува зависимост. Това е мнението и на специалистите по цял свят. Самото послание към младите – „Тревата ще ви тласне към твърди дроги” е много опасно, тъй като създава у тях нагласата, че е “нормално” след като си пушил трева, да преминеш към нещо по-сериозно. В материалите за превенция в цивилизованите европейски страни на децата се казва, че “повечето хора, които пушат трева, никога не използват твърди дроги”. С което се подчертава, че не е “нормално”, ако си пушил трева, да започнеш да се боцкаш и да взимаш безкритично всичко, което ти попадне. В този смисъл, митът за зависимостта между марихуаната и хероина създава повече проблеми, отколкото може да разреши. Безопасността и опасността на всяка дрога до голяма степен зависят от стила на употреба и от това какво, колко и как. Тревата изключва кратковременната памет за около два-три часа. Ако това се случи в момент, в който тази памет е най-необходима, например - преди изпит, една цигара може да ти провали живота, въпреки че няма да ти навреди съществено на здравето. Ако пък се блъснеш с кола, защото шофираш в нетрезво състояние, независимо от това - дали защото си пиян, или защото си пушил трева, последиците може да са и фатални. В този смисъл, когато се говори за превенция, важни са не толкова самите дроги, колкото кой, къде и как ги употребява.