ISTORIK

Имаме новина!

Кой отвори нова тема и зададе въпроса "склавините траки ли са"? Да не би да бях аз?! Официалната историческа наука не твърди, че траки = (пра)българи или, че траки = славяни, следователно славяни = българи... Тия неща ги говорят фоменковисти, ганчоценовисти, спаротокисти (павелсерафимовисти) и други псевдо разбирачи на историята, които обвиняват в некомпетентност представителите на официалната историческа наука. По логиката траки=славяни=(прабългари) някой, който няма стабилно математическо образование, който няма дори слаба математическа култура, може да започне да твърди, че, видите ли, 1 = 2 = 3. Понеже бил искал да си купува 2 евро за лев, вместо 1 евро за два лева. Тоест, ако 1 = 2, може да си го позволи, като влезе в първата банка, изпречила се пред очите му. Или някой друг, този път - без химическо образование - може да зпочне да твърди, че формулата на водата е H2S, а не - H2O. Аргумент? Веднага! Менделеев е сънувал таблицата на химичните елементи. Твърдящият, че формулата на водата е грешна, също е сънувал това. Щом официалната наука е приела менделеевата таблица, редно е да приеме и новата формула на водата. Още някой може да започне да твърди, че телата падат нагоре, а не - надолу. Този пък си говорел със звездите, с духовете на предците, а отделно от това, вчера една жена в кръчмата била казала същото. --- Така се получава, когато някой, който няма дори училищно ниво по някаква наука, започне да си измисля всякакви псевдо научни теории и да се самообявява за велик учЕн. А после започва да обвинява истинските учени в некомпетентност и в световен заговор срещу Истината.

До неотдавна се търсеше връзка между траките и древните българи (прабългарите). Твърдеше се, че траките, увлечени в походите на Александър III Македонски (или при други техни миграции) стигнали до дълбините на Азия, останали там, а векове по-късно се завърнали в прародината си (в днешните български земи) под ново име - българи. Явно сега се твърди обратното... Махалото се е насочило в другата посока... Траките, увлечени от римляните на Запад, стигнали до Централна и Западна Европа - като гладиатори и римски войници (или чрез други свои миграции), а след векове се завърнали тук под ново име - славяни. Явно затова се задават упорито въпросите дали траките са славяни, дали славяните са траки, дали траките са прабългари, дали прабългарите са траки. И тези въпроси ще се задават, докато не получат отговор, задоволяващ питащата страна; докато официалната историческа наука не даде утвърдителен отговор. Такъв отговор обаче тя няма да даде. Защо? Ами, не, не става дума за едно и също население. Различни племена са и траките, и древните (пра)българи, и славяните. Да, и трите народа участват във формирането на средновековната българската народност в Долнодунавска България. Но славяните и (пра)българите НЕ са с тракийски произход. Различни са от траките.

Дадох примери за историографска литература на тема славяни (славини/и, склавини). Ако някой от изброените автори не те кефи, избери си друг от списъка или чети някого извън този списък. Аз нямам за цел да споря с когото и да било от изброените автори.

Склавини или склавени (на гръцки: Σκλάβήνοι, Σκλαύηνοι, Σκλάβίνοι, Σκλαβινίαι; на латински: Sclaueni, Sclavi, Sclauini, Sclaveni) е название, за образуваните от ранния VII век групи от славяни на територията или на границата на Византийската империя. Понякога името им, транслирано от византийските източници, се среща в историческата литература и като славини или славени. Названието Склавини (Sklaviniai) (и други подобни на него) е въведено от края на VIII век във византийските източници. По-късно това название също се използвало за описание на териториите, владени или населени от славяни. Склавини(и)те (Sklaviniai) често не притежавали ясни граници и са отчасти толерирани от Византия и понякога временно приемани. Така са наричани понякога южните славяни. Територията, заета от склавиниите, е означавана като Склавиния, Славиния или Славинии. Склавини са наречени първите южнославянски племена, които нахлули и се заселили на Балканите в началото на Средновековието. Те са посочени от ранновизантийските хронисти като варвари, които са се появили на византийските граници, заедно с антите, друга група славянски племена - източните славяни. Склавините се разграничавани от антите (изт.очните славяни) и венедите (западните славяни). В крайна сметка, повечето южнославянски племена приемат византийската власт и византийското културно влияние. Терминът, заедно с термина Sklavinia ("Славянска земя") е бил широко използван, докато станали известни имената на отделните славянски племенни имена. Σκλαβινίαι (и Sclaviniae) - С(к)лавиниите - се интерпретират като "славянски земи" на територията на Византия. Тези славянски селища (територии) първоначално са били извън византийски контрол, независими от Византия. До 800 г. терминът е бил използван и за обозначаване на славянските мобилни военни колонисти, заселили се като съюзници в земите на Византийската империя. Славянски военни селища се появяват в Пелопонес, в Атика, в Епир, в Мала Азия и дори - в Италия. За склавините говорят също Прокопий Кесарийски, Йорданес, Псевдо-Кесарий (Цезарий), Менандър Протектор, Йоан Ефески, както - и "Стратегикон"-ът (в 12 тома) на имп. Маврикий. Източници: - Florin Curta, The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, C. 500–700. Cambridge 2001, - Johannes Koder, Sklavinien. In: Lexikon des Mittelalters. Bd. 7, Sp. 1988. - Franz Georg Maier, Byzanz. Fischer Weltgeschichte Bd. 13, Frankfurt a. M. 1973, - Fine, John Van Antwerp (1991). The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. Michigan: The University of Michigan Press. ISBN 0472081497. - Andreas Nikolaou Stratos, "Byzantium in the seventh центъри", Vol. 3, 1975 - Vladislav Popovic, La descente des Koutrigours, des Slaves et des Avars vers la mer Égéе: le témoignage de l'archéologie, Comptes-rendus des séances de l'Académie des inscriptions et belles-lettres, volume 12, pp. 596-648, 1978 - Curta, Florin (2001). The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c. 500–700. Cambridge University Press. ISBN 978-1-139-42888-0. - Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-89452-4. - Howard-Johnston, J.D. (2006). East Rome, Sasanian Persia and the End of Antiquity: Historiographical and Historical Studies. Ashgate Publishing, Ltd. ISBN 978-0860789925. - Kobyliński, Zbigniew (1995). The Slavs. The New Cambridge Medieval History: Volume 1, C.500-c.700. Cambridge University Press. pp. 524–. ISBN 978-0-521-36291-7. - James, Edward (2014). Europe's Barbarians AD 200-600. Routledge. ISBN 978-1-317-86825-5. - Janković, Đorđe (2008). "The Slavs in the 6-th century North Illyricum". Belgrade: Faculty of Philosophy. Jenkins, Romilly James Heald (1987). Byzantium: The Imperial Centuries, AD 610-1071. University of Toronto Press. ISBN 978-0-8020-6667-1. - Stratos, Andreas Nikolaou (1968). Byzantium in the Seventh Century. 1. - Stratos, Andreas Nikolaou (1968). Byzantium in the Seventh Century. 2. ISBN 978-0-902565-78-4. - Stratos, Andreas Nikolaou (1975). Byzantium in the Seventh Century. 3. - Hupchick, Dennis P. (2004). The Balkans: From Constantinople to Communism. Palgrave Macmillan. ISBN 978-1-4039-6417-5. - Treadgold, Warren (1998). Byzantium and Its Army, 284-1081. Stanford University Press. ISBN 978-0-8047-3163-8. - Treadgold, Warren (1997). A History of the Byzantine State and Society. Stanford, California: Stanford University Press. ISBN 0-8047-2630-2. - Vlasto, A. P. (1970). The Entry of the Slavs into Christendom: An Introduction to the Medieval History of the Slavs. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 9780521074599. - Živković, Tibor (2008). Forging unity: The South Slavs between East and West 550-1150. Belgrade: The Institute of History, Čigoja štampa. - Живковић, Тибор (2002). Јужни Словени под византијском влашћу 600-1025 (South Slavs under the Byzantine Rule 600-1025). Београд: Историјски институт САНУ - Đekić, Đorđe (2014). "Were the Sclavinias states?". Zbornik Matice srpske za drustvene nauke Трябва четене, много четене...

Отговор на литературен въпрос? Ако трябва, може да преместим темата в литературния раздел?!

Аз съм учил и психология. Позна! За другите колеги не знам дали са учили и психология. Те да кажат. :-)

Ето какво казва колегата модератор Warlord по повод теми като тази: "Покъртително! Чак ме е срам, че съм модератор на форум, в който на потребителите трябва като на малки деца да им се обясняват изненадващо очевидни и отдавна установени факти!"

Дискусията започна да става леко досасна. Много от дискутиращите и в двата форума (в БС и тук) мислят така. Защо? Защото "Аспахрух" от дума не разбира. Като му кажат: "Чети историография!", иска извори, а като му кажат: "На ти извори!", не ще да чете и тях. Иска слайдове на пауърпойнт или клипчета - нещо лесно смилаемо. Затова аз ще го пратя да разгледа сайта http://ucha.se/ ... Това е сайт, разкриващ мистериите на историческото знание под формата на кратки тематични клипчета - с думи и чертежи прости, ясни, разбираеми и лесни за възприемане. http://ucha.se/watch/4726/istoriyata-i-neynite-iztochnitsi http://ucha.se/watch/764/Slavyanite-vav-Velikoto-Preselenie-na-Narodite http://ucha.se/watch/784/Balgari-i-slavyani-vav-Velikoto-preselenie-na-narodite---chast-1 http://ucha.se/watch/785/Balgari-i-slavyani-vav-Velikoto-preselenie-na-narodite---chast-2 Към видеоуроците има и уроци - упражнения, и тестове. Все от някъде трябва да се започне.

Тук дискусията достигна 10 страници. В "Бойна слава" е 8 страници. Общо това са 18 страници.

http://www.bg-ikonomika.com/2012/09/19_22.html https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=3&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjAt8fL5J3QAhWHLMAKHZagAYEQFgglMAI&url=http%3A%2F%2Fwww.hrdc.bg%2Fprofile%2Fdata%2F2015%2F09%2F25%2FDocumentacia.docx&usg=AFQjCNF6WVgyJrDrJeSKnh9nkbYJ59u5vg&sig2=4W9JZqyiq8L2brXo5BeF3A&bvm=bv.138169073,d.ZGg http://www.horemag.bg/show.php?storyid=310419

Копирам тук един свой постинг - от другата тема на Аспарух. Съвременните славянски езици са: - западни: полски, чешки, словашки - източни: руски, украински, белоруски, русински (близък до украинския), църковно-славянски (не е "съвременен", но се употребява и днес) - южни: български, сърбо-хърватски (сръбски, хърватски, словенски, босненски, черногорски), македонски Историческата лингвистика твърди, че българският език е: - индоевропейски - славянски - от южнославянската група езици - от тяхната източна подгрупа... Хайде аз да попитам... Ако славяните не съществуваха, как така говорим СЛАВЯНСКИ език (развиващ се и променящ се през вековете, естествено)? Няколко примера за общославянски думи: око, ухо, глава, ръка, нощ, риба, огън, гнездо, аз, съм, имам, вълк, лисица, кон, котка, мечка, куче, момче, момиче, книга, хляб, ябълка, баща, майка, син, дъщеря, брат, сестра, нула, едно, две..., кръв, злато, кой, кого, кога, къде, какво, как, защо... и др. --- За да изпреваря въпроса за прабългарските заемки в съвременния български език, ето няколко примера и за тях: бат (батко), бисер, белег, бъбрек, капище, тояга, кумир, сан, чертог (чардак), баджанак, калпак, болярин, боил, багатур, кавхан, багаин, канартикин, комит, таркан, колобър, челник, миник, копан, сампсис, жупан, бан, чигот, шубрак, шаран и др.

Последни - заключителни - думи, преди темата да бъде заключена?

Йордан Табов е бил ръководител на секция "Обучение по математика и информатика" в ИМИ-БАН (1991-2008). Автор е на 4 книги - "Антична България", "Падането на стара България", "Кога се покръсти Киевска Русия?" и "Възкръсващата история на д-р Ганчо Ценов" (последната - в съавторство с Климент Василев). От 1973 г. група математици от Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, ръководени от акад. А. Т. Фоменко създават нови математико-статистически методи за разкриване на дубликатите (повторенията) в летописите. Разработват нови методи за датиране на събитията. Разкриват грешки във възприетата днес хронология. Книгите на академик Анатолий Фоменко „Историята: Измислица или наука”, “Нова хронология на историята” и "В коя година и в кой век живеем?" се превръщат в сензация и предизвикват остри полемики сред читателите и професионалните историци в Русия и във всички страни, в които излизат. Излагат „история на историята“ – от кого, кога и как е създадена възприетата досега версия за „древността“? Как математиката помага в изчисляването на датите на древните събития? Защо картините на звездното небе, записани в известните библейски пророчества, в действителност сочат към средните векове? Съобщават ни един от главните резултати на новата хронология, това е „глобалната хронологична карта“, която позволява разкриването на смайващи измествания в хронологията. Там където във възприетата и изкуствено разтеглена хронологична схема има празнини, те се допълват с измислени герои и събития. Най-фрапантното вмешателство е допълването на летописите на европейската история с 300 години между 700 г. и 1000 г. Карл Велики е литературна измислица, а и не само той. Между другото, същото се отнася и за Византийската империя и респективно - за българската история. Европейската история започва едва около 800 г. (сл. Р. Хр.). Прототипът на Иисус Христос е бил византийският император Андроник I Комнин. Императорите Василий II Българоубиец (Х-ХI в.) и Йоан V Палеолог (ХIV в.) са едно и също лице. Русия и Османската империя са били една азиатска държава, а в Библията има хороскоп от XV век. Витлеемската звезда и затъмнението на Голгота са документирани феномени от XII век. Библейските градове Содом и Гомор са римските Херкулан и Помпей, залети от лавата на вулкана Везувий. А звездният каталог на Клавдий Птоломей "Алмагест" е предатиран от II чак в ХVI век. А зад всичко това, разбира се, стои глобална конспирация. Нашето минало е приказка, сътворена през Ренесанса, и почти всичко, което пише в учебниците, е лъжа. Официалната история е абсурдна, а основната грешка на историците е догматичната вяра в подреждането на събитията по хронологията на Скалигер. Такива неща твърди Ан. Фоменко. Основавайки се на хронологията на Фоменко, у нас Йордан Табов открива припокриване при българските царски династии. Според Табов последният владетел на Първата българска държава Иван Владислав (1015-1018) и Иван Шишман (1371-1393), последният владетел на Втората българска държава, са едно и също лице. Този владетел се е казвал Иван Владислав Шишман. Табов прави и друга смела крачка напред, като предлага следната формула: Василий II = Йоан V + Баязид I Светкавицата (превзел столицата на Второто българско царство Търновград). Сравнявайки повтарящи се събития, Табов стига до извода, че дейността на св. Методий може да се отнесе към две епохи: времето на Ян Хус (ХIV-ХV в.) и на Константин Велики (IV в.). А във византийската история периодът 860 - 1260 г. според Йордан Табов трябва да се предатира, като приетите сега в него дати се увеличат с около 200 години (860 + 200 = 1060 / 1260 + 200 = 1460). Оттук следва големият въпрос: откога българите живеят на Балканския полуостров? И кого е заварил Аспарух, преминавайки на отсамния бряг на р. Дунав? Кога Аспарух стъпва отсам Дунав? Според Йордан Табов това събитие се припокрива с други събития в IV, VII и ХI век. Според него хрониките, описващи нашествията на Балканите на римляните, на византийците и на османските турци, всъщност описват едно и също събитие.

Ние също си имаме тема, посветена на науката и псевдонауката: Методологията на научните изследвания Как трябва да изглежда една научна статия Надявам се споменатите от мен текстове да бъдат от полза в тази дискусия.

"В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него (Словото) стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината освети тъмнината; а тъмнината я не схвана." Евангелие от евангелист Йоан, 1:1-5 --- В Библията е казано, че Словото е Бог. Как така изведнъж битието се превърна в Бог? Моля, обяснете...

Твоят класен ръководител ще ти направи препис-извлечение на картона (досието) - с оценките по учебни предмети, години и срокове и отсъствията - извинени и неизвинени. От първото ти училище ще ти дадат и документ за преместване в новото училище. Ще ти дадат и здравния картон. Ако в другото училище се изучават същите неща като в първото, няма да държиш приравнителни изпити там. Ако сменяш специалността си, ще се наложи да държиш изпити по учебните предмети, които не си учила до момента на преместването ти в съответния клас.

Товарищ Пламен Пасков хотел чтобы сделать это лучше, но ему получилось плохо - как всегда.

Ето историята на България (до 1989 г.) в нещо като слайдове: http://bulgariatravel.org/data/doc/032_IstorianaBulgaria-BG_4817.pdf

Редактирах постинга си, посветен на славянските езици. Приложих и две карти.

Както казваше един (бивш?) журналист: "Имаме новина!" или: "Току-що произведохме новина!"... :-)

Съвременните славянски езици са: - западни: полски, чешки, словашки - източни: руски, украински, белоруски, русински (близък до украинския), църковно-славянски (не е "съвременен", но се употребява и днес) - южни: български, сърбо-хърватски (сръбски, хърватски, словенски, босненски, черногорски), македонски Историческата лингвистика твърди, че българският език е: - индоевропейски - славянски - от южнославянската група езици - от тяхната източна подгрупа... Хайде аз да попитам... Ако славяните не съществуваха, как така говорим СЛАВЯНСКИ език (развиващ се и променящ се през вековете, естествено)? Няколко примера за общославянски думи: око, ухо, глава, ръка, нощ, риба, огън, гнездо, аз, съм, имам, вълк, лисица, кон, котка, мечка, куче, момче, момиче, книга, хляб, ябълка, баща, майка, син, дъщеря, брат, сестра, нула, едно, две..., кръв, злато, кой, кого, кога, къде, какво, как, защо... и др. --- За да изпреваря въпроса за прабългарските заемки в съвременния български език, ето няколко примера и за тях: бат (батко), бисер, белег, бъбрек, капище, тояга, кумир, сан, чертог (чардак), баджанак, калпак, болярин, боил, багатур, кавхан, багаин, канартикин, комит, таркан, колобър, челник, миник, копан, сампсис, жупан, бан, чигот, шубрак, шаран и др.

И аз ще ги разгледам. Няма да подхождам с големи очаквания обаче.

Говорим си тук за някакви слайдове (на пауърпойнт?), създадени от Пламен Пасков. Но аз не съм попадал на тях. Може ли някой да ме насочи към някакъв сайт, където са публикувани, че и аз да ги видя? Предварително благодаря за съдействието!

Вярно е, че има както увеличаване на неграмотността сред населението (ставаща все по-видима!), има и някакъв спад на образователните стандарти, има и сваляне на учебен материал от по-висок клас в по-нисък, има различни експерименти в образованието, които се правят на фрагментарно ниво ("на парче"), без да се изчака резултатът от един експеримент (например - с промяна на текстове в учебниците) - а, за да се види резултатът от една такава промяна, е необходимо да се изчака даден набор ученици да измине целия образователен процес в училище (12 учебни години) - се правят нови и нови експерименти. Компетентните хора - учени, университетски преподаватели и учители - със сигурност въздействат върху съзнанието на потребителите на тяхната услуга (образованието е част от сектора на услугите в националната икономика!) - техните читатели, студенти, ученици и курсисти. Това никак не е малко. Но това са обучаващите се. Да не забравяме, че младежта е най-лесно манипулируема, понеже тя има най-малък житейски, научен и професионален опит! Обаче онези, които вече са завършили всички цикли на своето образование, които са прекъснали връзката си с образователните институции, вече са на една по-сериозна възраст, вече имат в главата си някаква картина на миналото (или на част от миналото), която е била формирана отдавна, по-трудно сменят мнението си по тема, по която са си изградили някаква собствена представа (колкото и да е наивна или невярна тя!). Съвсем отделна тема е това, доколко младите искат да се образоват; доколко населението желае да получи по-вярна представа за различни теми от миналото, доколко населението е склонно да чете научна литература, не - само историографска. Можем да зададем още няколко въпроса, например: дали населението има достатъчно високо ниво на научна грамотност, дали то е в състояние да разбере научната и научно-популярната литература, както - и новините, свързани с областта на науката. Може да се каже, че общото равнище на научна грамотност на българите не е особено високо. (Свидетелство за което е вярата в псевдонауки, в конспиративни теории, в хороскопи, в черни магии, в твърденията на врачки, в суеверия...) Научната образованост в определена област на познанието зависи от степента на нейната индивидуална личностна значимост и нейната значимост за всекидневния живот на индивида. Стигаме до въпроса смята ли масовият българин, че научното знание е достоверно, достъпно и разбираемо? Доколко е склонен да се доверява на специалистите?