ISTORIK

Изпитвам нужда да направя едно лирическо отклонение тук, все пак - във връзка с темата. Има едно японско тристишие - хайку - на тема японското нападение над Пърл Харбър: Камиказе разцъфва в ярък цвят на борда на кораба сред морето... Вятърът носи нежните листа на капитанските пагони... Това не е типично хайку. Тук не са важни перфектният превод или римата. Това тристишие е с политическа насоченост; идеята му е да опише как се разпиляват по океанската вода пагоните на американските военни в пристанището на Пърл Харбър. Тристишието не може да прикрие злорадството на автора си.

Я разкажи малко повече за джиновете! Това демони ли са, духове ли, добри ли са или зли?

Константин (?!) Апамейски / от Апамея

По данни на Върховния комисариат на бежанците към ООН общият брой на бежанците, които са напуснали родината си, в края на 2007 г. е бил 11.4 милиона, като други 26 милиона са били вътрешно разселени лица, принудени да бягат поради конфликти или преследване. След непрестанното намаляване на броя на бежанците в периода 2001 - 2005 г. вече втора година се наблюдава увеличение на броя им и разселените лица.

Сложният и тежък академичен език отблъсква младите хора дори от Ботев и Левски Двойките по история са за авторите на учебниците Ако фактите и събитията са разказани интересно, предметът със сигурност ще стане любим на много повече деца Д-р Божидар Димитров Министерството на образованието изнесе данни за резултатите за матурите. Най-много са слабите оценки по история - 44% от двойките. Ако прибавим към тях и тройките (една голяма част от които сигурно са писани "по милост"), излиза, че половината от учениците не знаят нищо по този предмет. На какви точно знания са написани двойките по история? Не - на младежи, които са дали погрешни оценки на исторически личности и събития - те въобще не ги знаят. Помолили са ги да напишат в колонка четирима средновековни български царе или четирима дейци от епохата на Възраждането. Младежите не са могли да направят това. Част от тях са смятали Ботев и Левски за първите президенти на съответните футболни отбори. "Без познаване на миналото няма бъдеще", "Историята е учителка за живота" - тези римски максими, многократно доказани в историческото развитие на човечеството, ми дават достатъчно основание за безпокойство. Все пак, ако не всички, то поне част от тези младежи ще управляват страната ми, народа ми, а ако живея по-дълго - и мен - в пенсионните ми години. Поправима ли е ситуацията и въобще как се стигна до нея? Зададох този въпрос на зрителите си в предаването "Памет българска" и получих отговори, част от които намирам за верни. Първата причина е, че времето за учене по история е намалено със 144 часа в сравнение с учебната програма от преди 10-20 години. Втората е, че учебниците са написани от автори, които използват само сложния и тежък академичен език. Език неразбираем за 16-17-годишни младежи. Почти никой от авторите не владее популярния език (който исторически също може да бъде точен и верен!) на един Петър Мутафчиев, Симеон Радев, ранния Васил Гюзелев и други колеги. Убеден съм, че ако учебниците се пишат на този език, историята би станала любим предмет на много повече ученици от тези 10%, които имат шестици на матурите. Има обаче и още нещо, което казвам от своя опит. Доброто познаване на историята в първите възторжени години на демокрацията се смяташе за национализъм. Дори и сега има автори и цели медии, чиято редакционна политика споделя това виждане. Те правилно смятат, че познанията по история са основен стълб на националната идентичност. И тъй като смятат тази категория (националната идентичност) за отживелица в глобализиращия се свят, воюват и срещу историята като наука, и срещу възможностите й за познание. Усещам го по гърба си. В споменатото вече мое телевизионно предаване като дявал от тамян се пазя да говоря за политика и пресичам всякакви опити и на зрителите за такива изказвания. И въпреки това, знам, че има политици, които искат спиране на предаването, защото то било националистическо. На въпрос какво му е националистическото, отговорят: "Е, как, там се говори за история". Тези хора сигурно се радват на двойките и тройките на матурите, както и на факта, че усилията им дават резултат. Да не се радват толкова! Любовта към историята - една наука, изискваща известна зрялост и интелектуални натрупвания, може да пламне всеизгарящо и на 25, и на 30 години. Доказателство за това е и авторът на тези редове. На 16-17 години се интересувах само от спорт (републикански шампион съм по подводно плуване за 1962 г.), музика (радио "Лаксемберг") и момичета. Страстта към историята пламна по-късно, когато при едно състезание намерих на дъното амфора. Зададох си логичния въпрос, защо това гърне има нефункционално за нормалните гърнета остро дъно. Потърсих литература по въпроса, намерих и оттам като се тръгна, та - до днес. Убеден съм, че много от днешните двойкаджии по история след десет години ще бъдат едни от добрите познавачи на историята. Стига някой да им пусне искрата.

Така поставен (Oвцете в Англия колко хора са изяли?), въпросът звучи двусмислено и аз не разбирам какво питаш: - Колко английски овце са били изядени от хората/англичаните? - Колко хора/англичани са били изядени от английските овце? - Колко хора/англичани са били "изядени" от английските овце?

Проф. Владко Мурдаров: Политиците говорят само с клишета. В интернет се заражда някакъв таен език със символи и абревиатури, който си струва да бъде изследван. Светлана Христова Визитка: Владко Мурдаров е един от най-изявените ни специалисти в областта на съвременния български език. Автор е на 15 книги, съавтор на Правописен речник на съвременния български книжовен език и История на новобългарския книжовен език, на 8 учебника и учебни помагала за средното училище. Превел е над 80 текста от класически и модерни немскоезични автори, сред които Гьоте, Шилер и Брехт. Съставител на 8 сборника с преведена австрийска и немска драматургия, както и множество съвременни швейцарски романи. Скоро навърши 60 г. - Каква е личната ви равносметка за изминалите 60 години, проф. Мурдаров? - От тези 60 години някъде около 37 са свързани с работата ми. Това, което особено много ценя е, че благодарение на обстоятелствата започнах да работя една област, която е изключително интересна - историята на българската наука, на българското езикознание. Ще спомена само имена от рода на Любомир Милетич, Беню Цонев, ще стигна до моите учители - проф. Любомир Андрейчин, проф. Стойко Стойков, проф. Иван Леков. Това са няколко поколения, които оставят след себе си невероятно много. Благодарение пак на обстоятелствата, от самото начало на моята научна кариера се ориентирах към съвременния език. Занимавам се с езиковата култура на обществото. Започнах преподавателска дейност, която много ме обогатява. Амбицията ми е поне студентите, които минават при мен, да понаучат повече за особеностите на българския език, да проумеят колко голямо е неговото богатство, особено бъдещите актьори в НАТФИЗ - те да ни предлагат от сцената образцова и богата реч. Третото с което се занимавам, особено в последните 10-15 г., са преводите на немскоезична литература. Това наистина ми носи голямо удовлетворение. - Предполагам, че ви боли сърцето, като слушате как говорят хората от малкия екран или на улицата. - Напоследък ми задават въпроса до каква степен е грамотен съвременният българин и колко са грамотни нашите деца, до каква степен владеят нормите и правилата на българския език. Много големи различия няма. Както говорят и пишат родителите, по същия начин говорят и пишат техните деца. Не може да се каже, че нашите потомци са много по-неграмотни в сравнение с родителите си. Не са по-неграмотни и от своите учители. Много често се говори, че езикът ни обеднявал. Това всъщност не е вярно, защото езикът не може да обеднява. Даже чуждите думи, за които говорим непрекъснато, го обогатяват. Обеднява речта на отделния човек. Защото той е потънал в своя бит и много рядко посяга към книгата. И това до голяма степен влияе на неговата езикова култура и я ограничава. Поради тази причина наистина много често се сблъскваме с хора, които не могат да говорят и пишат. Искам да намеся още една тема - интернет, точно върху това възнамерявам да работя през следващите месеци. Ще ми се да видя до каква степен интернет променя речта ни - имам някакви бегли впечатления, но все пак този въпрос трябва да се разгледа по-задълбочено. Към това трябва да добавя и sms-ите, защото в това забързано време е съвсем естествено да се опитваме да предадем колкото е възможно повече информация с по-малко думи. По този начин обикновено езиковата обвивка страда. Това, което става в интернет, е доста интересно. Родиха се емотиконите. Те са симпатични и спестяват много думи. С един емотикон мога да заместя цяло изречение. Освен това започнаха да се използват много странни абревиатури. Ако не си вътре в нещата, не можеш да разчетеш информацията. Създава се един едва ли не таен език, на който контактуват само хората в мрежата. Другите извън нея остават в съвършено различен свят. - До каква степен обедняването на езика и тази степен на неграмотност стесняват светогледа на днешния българин? - Когато човек започне да учи филология в университета, още в началото, когато става дума за езикознание, се учи за връзката между езика и мисленето. Колкото по-ограничени са езиковите средства, които владееш, толкова по-ограничена ще бъде и мисълта ти. Точно това наблюдаваме напоследък. Но като че ли това е продукт на развитието на една нова култура, която ни се налага, при която бягаме умишлено от задълбочаване. Оставаме едва ли не на равнището на обикновения битов контакт. - Не е ли ролята на университета тъкмо тази - да обучава студентите не да събират и класифицират информация, а да мислят? - Слава Богу, в учебното заведение, където съм, в НАТФИЗ, а напоследък и в СУ „Св. Климент Охридски", поощряваме студентите да мислят. Всичко зависи, разбира се, от конкретния преподавател. Наизустяването вече не преобладава - днес много повече се налага студентът да мисли. Много е важно да започне да мисли творчески, още повече, че говоря за хора, които са бъдещи творци. Имам възможност да бъда в контакт с почти две трети от студентите в НАТФИЗ, не само с актьори, но и с театроведи, киноведи, драматурзи, телевизионни, филмови и театрални режисьори. Много ми харесва, че те четат и че мислят. Лекциите ми при тях минават под формата на разговор по темите, които трябва да им представя. - Какво ще посъветвате хората - политици и общественици, които най-често се появяват в новините. Какъв е най-големият им проблем в изказа? - Не искам да говоря за начина, по който говорят. Не искам да говоря за техния тъй наречен правоговор, защото те изобщо не се съобразяват с действащите говорни правила. Успяха постепенно да възродят или да изградят един свой нов език, който е пълен само с клишета, а зад тези клишета обикновено се крие много малко. Когато слушаш всички тези публични личности, информацията, която накрая получаваш, е твърде малко. Това всъщност най-много дразни обществото - че всички тези хора, заставайки пред микрофоните, много говорят, а почти нищо не казват. Затова в последните двайсетина години много малко са политиците, които успяват и чрез речта си да привлекат хора, да ги спечелят за своите идеи. - Кои са езиковите грешки, които най-често допускаме? - Прави ми впечатление, че все още не можем да употребяваме правилно учтивите форми на глаголите и непрекъснато казваме „вие сте дошъл, вие сте дошла" вместо правилното „вие сте дошли". Обяснения за подобен тип грешки, разбира се, има, но ми се струва, че колебанието идва и от това, че невинаги сме достатъчно учтиви в контактите помежду си. От друга страна, много се греши и при избора на тъй наречените бройни форми. И така ние не знаем дали да кажем и напишем правилното „петима читатели" или пък „петима читателя". А колко често казваме неправилно „пет човека", като забравяме, че в нашия език в този случай трябва да се стигне до формата „петима души". Историята на този вид съчетания е доста стара, още от времето, когато българинът, когато е броял животните, е казвал „глави", докато при хората е броял душите. Това не се знае и поради този факт под влияние от други езици често правим погрешния избор. С малко повече хумор може да се направи и заключението, че българинът не владее бройните форми, защото не иска нещо по едно, по две, по три, а по много. http://www.politika.bg/

Как се казва тази змия? Отровна ли е? Водна или сухоземна е?

Православната църква чества на 19 юни Св. Паисий Хилендарски - будител български. Той е роден през 1722 г. в Банско и умира ок. 1773 г. На 23 години постъпва в Хилендарския манастир. Брат му Лаврентий бил игумен на манастира. В Хилендарския манастир Паисий приема монашество. Работи като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. През 1762 г. написва "История славянобългарска". С изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на поробения народ се поставя началото на българското Възраждане. Канонизиран е за светец на Православната църква.

Във Франция студентите, които бъдат заловени да преписват по време на писмено изпитване, губят студентските си права за 5 години напред. Да не говорим колко губят, ако са чужденци. А тук преписват масово и, ако учителя им пречи (!!!) да препишат, го заплашват, че ще се оплачат на директора. Какви адекватни оценки, какви знания?! Много малко (и все по-малко) са учениците, които идват в училище, със съзнанието, че те ходят на училище, за да научат нещо там.

Има и друг момент - родителите им дават по една (или половин) учителска заплата на ден. Ние ходехме с по 20 стотинки на училище. С тях можеше да се купи или баничка от 20 ст., или - детско пюре от 18 ст. Аз често съм заменял баницата с пюре, за да спестявам пари за книги. Днешните ученици не си купуват книги, за да си купят цигари, алкохол, наркотици или проститутка. Те не искат да идат на екскурзия, за да опознаят страната, природата, хората, музеите и т. н., за да прекарат 1, 2 или 3 дни заедно и да се забавляват, а - за да се олеят в повръщано, след като препият. Напълно съчувствам на колежката от клипа. Убеден съм, че това поведение на учениците е и плод на не малко външно въздействие и толериране от страна на нейните колеги. Защото, вероятно, тя си гледа работата и се отличава от масата учители, а и защото е заплаха за статуквото. Бях чел някъде, че директорът подкрепил "милите деца", заставайки срещу нея. Ами нали той я е назначил?! Да застанеш срещу собствения си колектив, това не го разбирам?!

Големият наш творец Вера Мутафчиева е била вербувана за агент на Държавна сигурност през 1969г. Под псевдонима „Атанас" тя е сътрудничела на 6-то управление на ДС.Това стана ясно, след като Комисията по досиетата публикува данните от проверката си за принадлежност към структурите на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия на шефове и зам. шефове на държавни комисии и агенции, както и в сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт. Мутафчиева е проверена в качеството си на председател на Агенцията за българите в чужбина, пост заеман от нея през 1997-98г. Друг наш изявен творец - писателят Георги Данаилов, също е бил агент на Държавна сигурност към Второ гл. управление. Той е вербуван под псевдонима „Андрей" през 1973г. Снет е от отчет през 1987г. Данаилов бе председател за Агенцията за българите в чужбина през периода 93-95 година. Настоящият зам. шеф на държавна агенция "Архиви" Владимир Георгиев е бил щатен служител на ДС, като през 1989 г е изкарал петмесечно обучение в разузнавателната школа на КГБ-СССР. Друг настоящ висш служител на архивите Панто Колев е бил секретен сътрудник на ДС, вербуван през 1983г. под псевдонима Михаел. За него в архивите са намерени собственоръчно написани агентурни сведения, документи за парични възнаграждения, разходни документи и други. Общо 16 души, заемали през годините ръководни постове в архивите са били агенти на ДС. С досиета са шестима от агенцията за българите в чужбина, както и седем души, заемали постове в Държавна агенция за младежта и спорта. --- Комисията по досиетата разпространи още данни от досието на Вера Мутафчиева. Тя бе проверена в качеството си на шеф на Агенцията за българите в чужбина. Новата проверка на комисията е установила и други данни за дейността на Мутафчиева - освен тези, публикувани по-рано. В дело № 15397 (Ф1, а.е. 7049) "Комитата" се намира сведение от агент "Атанас", прието от полк. Т. Козловски на шести октомври 1987 г. Открити са и Протокол от 5 юни 1990 г. за унищожаване на лично дело - 1 том и работно дело - 3 тома, заведени на аг. "Атанас". В протокола е записано: "Делото се унищожава, тъй като не представлява оперативен интерес и управление VI-ДС вече е разформировано". http://news.ibox.bg/news/ --- Известните български писатели Вера Мутафчиева и Георги Данаилов са били агенти на Държавна сигурност. Това стана ясно, след като Комисията за досиетата извърши проверка на лица, които са заемали ръководни длъжности в държавни агенции, комисии, сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт. Комисията е проверила 458 служители на пет държавни агенции - "Архиви", за българите в чужбина, за закрила на детето, за младежта и спорта и по стоковите борси и тържищата. Установено е, че общо 30 техни служители са били агенти. Сред тях са имената на писателите Вера Мутафчиева и Георги Данаилов. От справката става ясно, че Вера Мутафчиева (председател на Агенцията за българите в чужбина през 1997 - 98 година) е регистрирана като агент на Шесто управление на ДС през 1969 година. Работила е под псевдонима Атанас. Вербувал я е служителят Никола Черкезов. Георги Данаилов (председател на Агенцията за българите в чужбина в периода от 15.02.1993 до 06.02.1995 година) е бил агент с псевдоним Андрей. Сътрудничил е на ДС, управление II главно управление. Снет е от действащ оперативен отчет през 1987 година. --- Досието на известната българска писателка Вера Мутафчиева е унищожено, съобщиха от Комисията по досиетата. Проф. Мутафчиева е била вербувана от Никола Черкезов през 1969 година и е била в Шести отдел на ДС, с псевдоним Атанас. Делото й е унищожено, защото не представлявало интерес, тъй като Шести отдел на ДС е разформирован. Комисията по досиетата е извършила проверка на лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори на 21.06.2008 година за кметове на: Девене, община Враца; кметство Сборище, община Твърдица; общински съветници в Казанлък. Проверени са 278 лица. Комисията е установила, че Айше Хайрол от Казанлък е била агент под псевдонима Аида - Катя. Тя е кандидат за общински съветник от инициативен комитет. Денчо Караиванов също е бил агент и е издигнат за общински съветник от ГЕРБ. Петър Попов, кандидат за общински съветник в Казанлък, също е бил агент, издигнат от ПК Единство и надежда за просперитет на Казанлък (БСДП и ПД "Социалдемократи", "Новите лидери"). Кандидатът за кмет на село Мусомища-Лазар Налбантов, издигнат от БСП, е бил агент с псевдоним Димитър. Кандидатът за общински съветник в община Сандански Стоян Зихов от Коалиция "Движение напред" е бил също агент, информират от Комисията. От комисията са проверили и председатели, заместник - председатели и главни секретари на държавни агенции. Сред тях са Румен Сяров, който е бил щатен служител на ДС, а през 2000 година председател на Държавната агенция на бежанците. Кръстьо Георгиев, който е бил секретен сътрудник на ДС, е заемал поста председател на ДА "Архиви" в периода 1991 - 1992 година. http://www.dnes.bg/ ---- Galahad, това са новините по темата.

Такава е статията в http://news.ibox.bg/ . Не съм си измислил сам нито заглавието, нито текста. А кое е сензационното, явно от новинарския сайт оставят на въображението на читателите си.

Е, аз, като съм тренирал бойни изкуства, какво?! Нямам право да ги бия, освен, МОЖЕ БИ (?!) - при самозащита. Веднъж изхвърлих телефона на един ученик от 10 клас в боклукчийската кофа и идиотът тръгна да рита кофата. Добре, че не ритна и мен - сигурно щях да му счупя я крак, я ръка, я главата. И щеше да се наложи да напусна професията завинаги. Не, че не мога да правя/работя и други неща, но все пак, съм учил за учител и това правя най-добре. Доказателство за това е и мечтата на някои мои преподаватели по методика да са ученици, а аз да съм им учител. В други случаи, родители са ми казвали, че децата им искат да станат учители или историци, само защото аз съм им преподавал. Това, че някои простаци, на които съм учител, не могат да ме оценят, си е техен проблем. Аз все още съм учител, а това е така заради малкото ученици, които са свестни деца и заслужават да споделя с тях знанията си за историята. Идвало ми е понякога да изхвърля някого през прозореца. Разбира се, аз се сдържам (на цената на унищожени мои нерви!), като ме успокоява мисълта, че мога да го направя по всяко време. Спира ме и мисълта, че искам да продължа да преподавам. Поне още някоя и друга година. А има ученици, които не трябва да бъдат бити, те трябва да бъдат убити. Това са настоящи и бъдещи престъпници. От сега се изживяват като недосегаеми. Ами, като завършат училище?! --- Да се върнем на темата... Проблема за възпитанието oпира до един важен въпрос, а именно - че възпитанието се прилага, когато имаш ресурс, с който да го направиш. А какви права имат днес учителите в нашата страна? Вижда се от клипа... - никакви! Те имат само задължения. Е, ако на един шофьор му вземат волана на колата, ще може ли да я кара? Учителите вече не могат да бъдат истински учители, докато имат такива ученици. Те се превръщат в бостански плашила и в звероукротители. Когато в ръцете си има тесто, хлебарят ще замеси хляб. А, когато той има в ръцете си фекалии, хляб няма да се получи, колкото и да меси... Ние, учителите, сме в голямата си част като достатъчно добросъвестни и квалифицирани работници в един завод, където е доставено смесено качество суровини и само некачествени инструменти на труда. Началниците, които не влизат в цеха, искат работниците да произведат само качествена продукция чрез некачествените машини - т.е произведеното ниско качество болтове да бъдат "коригирани" с голи ръце. И то срещу ниско заплащане, в максимално димна и запрашена среда при нечовешка температура. Ако по някакъв магически начин някой работник успее да се справи със задачата - нищо, даже и потупване пред строя няма, всъщност ставаш неудобен и започват да измислят поводи, за да ти правят скандали или те товарят с тройно повече работа, за да няма шанс да я свършиш или да те шантажират с нея. Ако работниците не успеят да произведат нормална продукция /както е закономерно да се случи/, тогава се стъжнява живота на тези, които отказват да бъдат послушковци и се възхваляват тези, които скланят главичка. Последните биват обявявани за велики учители и дори финансово награждавани. С времето "магьосниците" и непoкорните биват принудени да напуснат. След "реформата" на министър Вълчев училищата нямат интерес да гонят ученици, а дори напротив - със зъби и нокти трябва да се борят дори и за най-големия малоумник или лумпен само и само да оцелеят. Затова и очаквам подобни извращения да зачестят. Това е модерното в нашата родина към момента - да си хулиган, гамен, супермен и да си правиш, каквото си искаш безнаказано. Освен това, много от сегашните родители са абдикирали от задълженията си на родители, да не говорим, че доста от тях си търсят "правата" спрямо учителите с много недостойни постъпки... пред директора , в инспекторатите и т.н. Така че каква мотивация да има учителя... за какво? За 300-400 лв. или за каузата да бъдеш учител на такива "ученици" ?! A кой или коя институция има моралното право да прецени кое да бъде изучавано от учениците като задължително учебно съдържание? Аз, може би, имам една представа за това, ти - друга, ученикът - трета, семейството му - четвърта, МОН - пета, бизнесът - шеста, а страната, в която той евентуално ще имигрира, след като завърши - седма. Къде е пресечната точка между нашите различни мнения? Има един факт, който е много забавен: срещата на високите технологии с простотията - тези момчета позволиха актът на подивяването им да бъде записан. Дали от суета, дали от глупост... сега този запис е най-големият им враг. Използваха високите технологии, както маймуната би използвала ножчето за бръснене, въпреки че мамуната сигурно би проявила повече интелект и не би се порязала. Високите технологии до такава степен са изпреварили умственото развитие на тези оскотели примитиви, че ситуацията - от тази гледна точка, е направо комична.

Уникална находка във Велики Преслав Търговищкият археолог Ангел Конаклиев откри уникално по рода си сребърно съкровище от 50 венециански и сръбски грошове по време на разкопки във Велики Преслав. Досега в старата българска столица са намирани само златни и бронзови монети. Съкровището е открито в Дворцовия комплекс и е датирано в периода 13-14 век. От едната страна на монетите е изобразен Исус Христос на трон с написани на гръцки и латински думи "dux"- вожд и "rex"- крал, от другата - владетел и светец- закрилник. Археолозите са установили изображенията на светците Силвестър и Стефан. Друга уникална находка на търговищкия археолог е намереният от него оловен владетелски печат на цар Петър, синът на Симеон Велики. Надписите там са на гръцки език. Ангел Конаклиев е и ръководител на продължаващите разкопки на крепостта "Мисионис" край Търговище. Вторият обект в търговищкото археологическо лято е надгробната могила в землището на града, която ще бъде разкопавана под ръководството на Стефан Иванов. През август се очаква в разкопките да се включат и студенти от Шуменския Университет. Находките от миналогодишната теренна работа са изложени във фоайето на Археологическата експозиция в Търговище. --- Mонетите са намерени в основите на малка постройка, a заедно с тях е била открита и древна табела с надпис "No commission"

"Нима най-същественото от произведението е, че е допълнено и преработено издание?" Towa izdanie sum chel.

"Не попитах какво може да се намери в Гугъла за нея." Аз не съм си и помислял да търся нещо в гугъл-а за Вера Мутафчиева. Не е и нужно. Това са нещата, които аз съм чел. А какво Гугъл ще изплюе за нея, наистина не зная.

Всяко чудо - за три дни, а по-голямото - за седмица.

1. Археологически: - неговото погребение край с. Малая Пересчепина. Днес находките от гроба му се намират в Ермитажа 2. Исторически: - Именник на българските ханове - Йоан Никиуски - Теофан Изповедник - патриарх Никифор --- Ето нещо по темата за Кубрат във Уикипедията, ама не се предоверявай на написаното: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%...%80%D0%B0%D1%82 Ето статия във вестник "Сега": http://www.segabg.com/online/article.asp?i...&id=0001501 Ето критика на тази статия в един форум: http://www.mediapool.bg/phorum/viewtopic.p...667f9fe18341444 Ето една книга на тази тема: http://navigator.idg.bg/index.php?type=2&a...&id=5366983 И още една книга: http://www.books.bg/book.php?ISBN=99548517198 И още: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=2386 http://navigator.idg.bg/index.php?type=2&a...&id=5393832

"Но какво се сещате тъй по памет от баба Вера?" 1. Икономическа история на Османската империя 2. По белия свят - второ допълнено и преработено издание 3. Нейни интервюта 4. Нейният интересен начин на изразяване Малко ли е?! --- Проф. Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София. Завършва история. В литературата дебютира в началото на 60-те години с исторически очерци за епохата на османското владичество. Днес зад гърба й са повече от 30 книги, претърпели многобройни издания в България и преводи на десетки езици в чужбина. Творби като "Случаят Джем" и "Летопис на смутното време" отдавна са обявени за класика. Последен изпод перото на писателката излезе четвъртият том "Не/бивалици" от публицистичната поредица "Бивалици".

Малко снимки... Надуваемата църква може да "отиде" до младоженците, вместо те да ходят при нея.

http://izdatelstvo.shu-bg.net/books/themes...0tehnologiq.htm Прочети тази книга: Органична химична технология

Евангелистите (които са я "построили" или надули), са протестанти, а те не палят свещи. Спокойно, няма да се спука!

Младежко евангелистко движение от Верона издигна на плажа до Каляри, остров Сардиния, надуваема църква. Тя е широка 15 метра и дълбока 30 метра и е бъде направена от няколко големи цветни стаи. Надуваемата църква разполага с абсолютно всички неща, които има и истинската църква, въпреки че е под открито небе - пейки, седалки, изповедалня и други неща, необходими за провеждането на служби. Църквата е в състояние да побере няколко стотин души. Тя е проектирана от архитект Алесандро Сандрон.

Бележка на модератора: Явно трябва модераторите да минат тук с гумата... Понеже сега съм зает, предстои ми да вляза в час, по-късно ще "издялкам" излишното, ако не забравя. Дотогава спамвайте, ма после... Ще мина с гумата и с ножицата и...