ISTORIK

В пределите на Европа естествен враг на зелената миризливка е насекомото Trichopoda pennipes. https://en.wikipedia.org/wiki/Trichopoda_pennipes

Ако иска, историкът би могъл да напише втора, паралелна история. Давам за пример "Тайна история" от Прокопий Кесарийски (500 - 656 г.). Тайната история се счита за основен апокрифен източник за епохата и за събитията по времето на управлението на византийския император Юстиниан I и императрица Теодора.

Разбира се! Всяка наука се развива с времето. Някои науки се развиват по-скоростно, а други - по-бавно, но като цяло научното развитие върви "напред и нагоре". Опираме до алтернативното и неформалното образование, което продължава през целия живот, по време на и след завършване на формалното образование (училищно и университетско).

Много точно казано. А както и аз казах по-горе, проблемът на много ползватели на историята е този, че те не познават (част от) научната терминология, която историците използват. Разбира се, тук съвсем не става дума за някакво апокрифно, езотерично, скрито знание, достъпно само за учени - енциклопедисти и недостъпно за "простолюдието". Просто народонаселението става все по-неграмотно, вероятно - понеже все по-малко чете предимно научна, но - и ненаучна - литература. И иска знанието да им се поднася наготово - смляно, сдъвкано и изплюто - с думи прости и разбираеми. Няма как научната терминология да бъде заменена от някакъв "новговор", от някакви синоними, които биха дали други семантични и конотативни нюанси на значението на заменените термини. (Дано да разбирате какво казвам...) С все по-голямата достъпност на интернет неграмотността става все по-видима - и офлайн, а вече - и онлайн. Далеч не всеки, който се мисли за компютърно грамотен, се оказва и лингвистично ограмотен - в училище, в курс или в университета. Иде реч за едно покъртителното невежество, което се разпространява изключително бързо. И с известна доза сарказъм можем да го наречем "чумата на XXI-ви век". --- Разбира се, в отделни случаи читателят може да стане неволен свидетел на един друг проблем, който съм изложил в друга тема и в друг раздел, но ще се самоцитирам тук... Употреба на думи и изрази, на "висок наратив", най-често - чуждици и клишета, които усложняват комуникацията между автор и читател или слушател Става дума за желанието на някои автори да се покажат свръх начетени, като използват наниз от неясни и небългарски думи. В добавка тези хора използват и клишета. В резултат се получава безсъдържателно ужмислие, салата от думи, които в опита си да кажат, покажат и укажат всичко, в действителност не казват нищо съществено. Такива текстове "експанзират в самотните полета на елитарното". Ето как звучат такива високопарни текстове: - Тук е мястото да бъде откроена втората дистинкция между академичния исторически наратив и словесните потоци, утоляващи глада за историческа информация в общественото съзнание с твърде пикантните блюда на паранауката. - Тук имплицитно присъства анихилирането на историята, а разпадането на детерминираността е експлицирано с минали интенции. - Моля, експлицирайте интенциите на поета... - Пошлият псевдореализъм паразитира върху репортажния наратив. - Рецептивна нагласа, рецептивно пространство, рецептивни навици... - Проблемата (проблемът!) за средновековния град е сложен и комплициран въпрос. - Конвенционалност, работеща в полето на автономизираната институционалност... - Идеосинкретични формирования... - Гората е екзистенциалното пространство, в което тайните на битието са разбулени. - Моля, полемизирайте върху посочената проблематика, като конкретизирате параметрите на ситуацията и като избягвате да локумизирате! - Българската литература представлява своеобразна онтологична територия на Словото като социокултурен модус и изразява комплекс от ценности, свързани с природата, човека и обществото. - Личността се интегрира чрез словото в колективния топос на страданието и волята за индивидуално спасение. - Словото става основа на националната идея като сакрална площ на религиозния, етическия и етническия интегритет. - Словото се бори с екзистенциалните конвулсии на човека в ценостния нихилизъм на съвременната масова култура. Поетическото слово става емблема на един съпротивляващ се културно исторически и етнически сакрум. Но словото все по-трудно успява да се противопостави на деперсонализиращата власт на съвременните информационни и комуникационни технологии. - Екзистенциалните конвулсии на човека в полето на поетическия логоцентризъм... - В полето на поетическия логоцентризъм словото пренася във времето и пространството драматизма на човешкото битие. - ... във връзка с психологизма като основа на поведенческия модел на лирическия субект. - Това е една инвариантна структура, трансформирана на базата на християнската етика. - Авторът се опитва да имплицира християнската етика в интимното пространство на лирическия субект. - Усилената интуитивност довежда до имплицитна реалност, която не е породена единствено от обективното или субективното като интерпретация на времето и конкретните реалии, а оформя определен характерен паралакс по отношение на изначалното човешко битие... - Локализация на контрола като личностна детерминанта на удовлетвореността от положения труд (заглавие на докторантска дипломна работа) Това са някакви изродени критерии за литературност и за научност. Някакви лични извращения на техните автори... Щастливи са поетите, че умират млади! Да му мислят кандидат-студентите, които трябва да зубрят такива щуротии, такъв мултилингвистичен псевдонаучен меланж (бъркоч)! Поназнайването на някой и друг чужд език наистина обогатява, но - само когато не е за сметка на пренебрежението на родния език.

Много интересен въпрос... От една страна, мълчанието на официалната историческа наука, която не обръща внимание на всяка глупост, изказана от някой псевдо "разбирач" (а такива никак не са малко!), може да бъде изтълкувано като съгласие от нейна страна с теориите на този и онзи непрофесионалист, решил, че е открил "кръглото колело" (след квадратното и многоъгълното, които са го предшествали) или "топлата вода" (образно казано), за които официалната наука е била сляпа, а те са получили божествено вдъхновение да открият Истината с главно "И" и да "натрият носовете" на учените - историци. От друга страна, истинските историци - учени, университетски преподаватели, учители... - имат далеч по-сериозна работа (собствените си изследвания и обнародването им в специализирани научни списания и в свои книги - монографии или многотомници; преподаването в университета и в училище), вместо да следят кой си е повярвал, че е получил историческо образование "от Бога", без да е прочел и един ред от съвременната историография - в учебник, монография или списание - и няма ниакъв реален досег с университетското знание, свързано с историческата наука. Който иска да се докосне до научно достоверната версия за дадено събитие, за даден процес, за даден исторически период като цяло; който иска да изчете научната дискусия по определена тема, може да си потърси книги, списания... Може да търси в библиотеките и читалищата. Може да си купи книгите, посветени на проблематиката, която го интересува. Може да се абонира за научни списания... Може да търси онлайн ресурси (книги и списания в определен формат). Обаче навлизането в определена историческа проблематика изисква и опознаване на съответната научна терминология, част от която може да е от небългарски произход, което я прави неразбираема за читателя неспециалист. Колкото до историческата митология... Прочистването на старите митологеми често води до замяната им с нови - по-актуални за своето време. (Например... Кои са "локомотивите на историята"? - Революциите, народите, масите или личностите? Ето един интересен дискусионен въпрос/проблем.) Това, че псевдо специалисти (псевдо историци) се упражняват в научното поле на историята, понякога може да доведе до интересни странични гледни точки. Много по-често обаче се стига до абсурдни тези, които звучат безумно за професионалния историк. Още по-интересното е, че такива псевдо специалисти се натискат да влязат в политиката, за да наложат появата на псевдонаучните си безумия в учебниците по история. А най-интересното и най-ОПАСНОТО е, че псевдопатриотични и псевдонационалистически политически партии застават зад нечии безумни брътвежи и обещават, когато вземат властта, тези щуротии, тези бълнувания, да бъдат наложени като "ИстинаТА, дадена от страна на "последнаТА инстанция". ТОВА е най-опасното. Така че, внимавайте, следете как политическите ни партии се опитват да се месят в сферите на образованието, науката и културата! Например - "новата хронология", нейните адептии си играят да чертаят "династични елхи" - вид хистограма, сравняваща две династии от различни държави и различни епохи. Ако династичната елха се окаже симетрична, веднага се обявява, че античната династия Хикс (примерно - от Рим), средновековната династия Игрек (примерно - от Византия или от Франция) и някаква друга (например - руска) е ЕДНА И СЪЩА ДИНАСТИЯ! Трима различни владетели, живеещи в три различни държави, разделени (имам предвид владетелите!) не само от морета и планини, но - и от векове!, са обявявани за ЕДИН И СЪЩИ ЧОВЕК! Историите за завладяването на Балкансия полуостров от древните римляни, от византийците и от османските турци в историческите хроники (т.е. - в историческите извори!) описват ЕДНО И СЪЩО ЗАВЛАДЯВАНЕ! Иисус Христос се е родил през ПЕТНАДЕСЕТИ ВЕК - СЛЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! А ПЪК ТРАКИТЕ И ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ (ПРАБЪЛГАРИТЕ) СА ЕДИН И СЪЩ НАРОД, тръгнал от Балканите с Александър Македонски, поживял няколко века в дълбините на Азия и после се завърнал в ПРАРОДИНАТА СИ, ама - с ново етническо име. БЪЛГАРИТЕ СА СЪЗДАЛИ БОЙНО ИЗКУСТВО, ОТ КОЕТО ПРОИЗХОЖДАТ ВСИЧКИ СЪВРЕМЕННИ БОЙНИ СИСТЕМИ. НАРОДЪТ ХИКС И НАРОДЪТ ИГРЕК СА ЕДИН И СЪЩИ НАРОД... В КОЙ ВЕК ЖИВЕЕМ?! Историците професионалисти са проспали всички тези моменти! Да си изядат дипломите! Да си изгорят книгите и списанията, в които са изложили своите научни достижения!

Не виждам противоречие. Да, истинският учен, независимо от това, с каква наука се занимава, би трябвало да е верен на науката си, на научната достоверност на своите изследвания... А историята е дидактически и идеологически натоварена - да създава националното и гражданското самосъзнание на населението. Тук не става дума чрез историята да се оправдава управлението на някой диктатор, а - чрез дидактиката на историята историческите знания да се превърнат в убеждения, в национално и гражданско самосъзнание, съответно - в определени действия (историческа памет, патриотизъм, социална солидарност, доброволчество, поднасяне на венци на паметници на героите от миналото, уважаване на държавните институции и на държавните символи, гласуване по време на избори, борба за политическо освобождение, ако държавата е завладяна от друга държава...). Като казвам, че историята е идеологическа научна дисциплина, имам предвид това, че тя се използва за пълнеж на различни идеологии, например - тази на национализма.

Учебникът по история не е случаен учебник, не е учебник като всеки друг. Историята е идеологическа дисциплина. С нея започва изграждането на националното и гражданското самосъзнание. Разбира се, националното самосъзнание се формира и от други учебни дисциплини - родният език, географията, литературата, музиката...

Едно четиво - "Историкът и другите" - вероятно би било интересно за автора на тази тема.

В интернет далеч няма всичко. Не - само в българския, а - в целия, независимо на какъв език пишем търсеното в търсачките. Да не говорим, че и самите търсачки са манипулирани да извеждат първо сайтове, които са си платили (на създателите на търсачките), за да излизат на първа страница, или такива с по-висок рейтинг. Интернет се пълни с текстове, писани от хора. Няма как да очакваме от даден сайт повече, отколкото дава една книга или едно списание. В интернет голяма част от информацията е писана от професионалисти, но немалка част е написана и от лаици, които не разбират това, за което пишат. Затова не бива да се предоверяваме на всичко, което срещнем, написано в нет-а. Например, в Уикипедия всеки може да пише за всичко. Всеки може да пише за каквото му е угодно и както му е изгодно. И да манипулира потребителите й. Опитвал съм се да редактирам там в различни статии, писани в българската й част, термини, години, фактологически, правописни, пунктуационни грешки. Създавал съм страници, посветени на различни неща. След време моите редакции и корекции са изчезвали и на тяхно място са били връщани старите глупости, които аз съм поправил. Е, отказах се да редактирам там. После се оказа, че няколкото статии (или теми), които съм написал там, вече нямат нищо общо с онова, което аз съм сложил като текст. Отказах се и да пиша там, въпреки призивите да се пише в българския раздел. В нашия форум, в сайта и в списанието обаче има множество уникални текстове, написани или преведени от нас - членовете на екипа на проекта "Българска наука". А също - и от други хора, външни за екипа. Но и тук, както и в други интернет форуми, далеч няма ВСИЧКО. За новодошлите ще припомня нещо... В началото на 2006 г. този форум беше празен. Имаше множество раздели, в които нямаше и по една тема. Постепенно започна да се пълни. Най-интересното е, че в началото започнахме да пълним историческите му раздели. И до сега те са най-посещаваните. С годините се запълниха с теми и останалите форумни раздели. Днес във форума имаме над 250 раздела, 14 706 теми и 340 150 мнения. Но дори и тук все още няма ВСИЧКО, което някой би потърсил като тематика. Затова, ако някой иска промяна в посока на повече теми и дискусии, трябва да съучаства в тяхното написване. Един мой приятел, след като му казах за форума, сподели, че десет дни го е чел подробно и за десетте дни, в които неуморно е чел теми и мнения, е научил неща, за чието научаване, ако трябваше да се рови в научната литература, биха му били необходини "сигурно повече от десет... години".

Когато липсват данни, търсенето им продължава. Случва се и даден проблем/въпрос е дискусионен и да има различни версии. Базирайки се на наличните доказателства, всеки избира на коя/чия (хипо)теза да повярва. Така е написан текстът на Черноризец Храбър "За буквите" ("О писменехъ")

По (уж!) най-достъпния начин историята е поднесена в учебниците. С всички недомлъвки, с всички правописни, пунктуационни и фактологически грешки. Цитирам по памет... "Българите вдигнали две въстания, Старозагорското и Априлското. Те били неуспешни, но последвала поредната руско-турска война, оказала се освободителна за България..." И - толкова. Никакви подробности. Ако учителят преповтори казаното в учебника, учениците нищо няма да разберат. Ако обаче той им разкаже детайлите, става интересно. И децата забравят да дишат, докато го слушат. По сравнително достъпен начин уроците са разказани и във видеоклипове в сайта http://ucha.se/ . Или в множество документални филми. Не съм запознат със слайдовете на кандидат-президента Пламен Пасков. Ако може, нека някой даде препратка към тях! Благодаря! Прав е писалият по-горе makebulgar, че изучаването на историята изисква премного четене на научна литература - исторически извори, статии в научни списания, книги, многотомници, речници, енциклопедии, исторически атласи.... Не - само на вагони, пълни с книги, ами даже - на влакови композиции с книги! А четенето изисква много време, пък и освен това то е твърде самотна дейност. Четенето е подходящо за хора, които са си самодостатъчни. От друга страна, един добър историк трябва (меко казано) поне да има поглед над множество другии науки, които се водят помощни на историята: езици - живи и мъртви, археология, литература, география, астрономия, археоастрономия, философия и така нататък. Сега не ми се изброяват всичките. --- Чак опозиция спрямо питащите няма, но има по-скоро раздразнение, понеже вече много пъти сме обяснявали тук какво ли не и на кого ли не, при това - в добре сдъвкан вид, спестявайки на не един лаик няколко хилядолетия четене на книги. (То е като да обясняваш на някого, който брои 5 + 3 на пръсти, висша математика или космофизика. Трудно и уморително е. Наистина! Дори - и на учителите в училище.) За смисъла от историята е писано премного. Може да поговорим на тази тема в нова тема. (Мисля, че тук няма такава тема или поне аз не съм попадал на нея.) Нека сега не разводняваме разговора!... (Или пък - да го разводним, а? Както кажете!...) Ако трудът на историка или на археолога не попадне в полезрението на обществото... Плодовете на (част от) труда на един историк или на един археолог може и никога да не попаднат в общественото полезрение, ако той умре преди да е обнародвал плодовете от труда си. Ако никой не издаде книгите му посмъртно, други негови колеги ще трябва да стигнат по неговите стъпки (или по други пътища) до там, докъдето е стигнал той. Колкото до убеждението... Който не е убеден в нещо, има правото да търси доказателства, а който не знае или не разбира, има правото да задава въпроси... Друга тема е дали ще намери отговорите, които търси, и дали тези отговори ще го задоволят. Но убеждението не може да стане насила - чрез бой с пръчка по задника. "А ти на мен вярваш ли ми?"... Един читател казал на един писател: "Приятелю, ти може и да успееш да ме убедиш да си купя твоята книга. Но не можеш да ме убедиш да я прочета."...

Йончев, сещам се #Kой? е осуетил погребението на императрица Евдокия Баяна в манастир и - защо. При това - без суперкомпютър и суперсофтуер. За протокола, погребана е била в църква. Моят допълнителен въпрос към суперкомпютъра на Аспарух е: А как е умряла императрицата?

Фантазирането представлява обръщане за помощ към... собствената си научна интуиция. :-)

Малко повече конкретика може ли? --- Всъщност, самият исторически период няма значение - дали ще се представя праистория, античност, ново време, най-нова или съвременна история. (В този смисъл, защо авторът на темата е избрал конкретно античността - това не ми става ясно.)

Да, математици и счетоводители също мислят така... В тази тема се изяснява защо не бива да им се предоверяваме, когато влизат в ролята на историци. Подсказвам - само объркват още повече нещата.

Шипобузест рак, черно дънно сомче и китайски поспаланко – тези интересни и симпатично звучащи названия всъщност са имената в превод на български на три инвазивни чужди вида, открити на територията на България от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (ИБЕИ – БАН). Проучванията, анализите и всички останали дейности, свързани с превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивните чужди видове в страната ни се извършват по проект, финансиран по програма BG03 „Биологично разнообразие и екосистеми” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г., съобщават от МОСВ. Американският шипобузест рак (Spiny-cheek crayfish, лат. Orconectes limosus) е абсолютно нов вид за България, затова и името му на български все още не е официално, но буквалният превод е "шипобузест рак", уточнява Теодора Тричкова от ИБЕИ – БАН, която е ръководител на проекта. Мястото, откъдето е навлязъл на територията на страната ни е ясно – от Централна Европа и Сърбия през река Дунав. А видът произлиза от Северна Америка. За територията на Европа това е високорисков инвазивен вид и е един от петте вида прави раци, включени в списъка на Европейския регламент за инвазивните чужди видове, приет от Европейския парламент през юли 2016 г. Тревожното при този вид е, че той е преносител на опасно заболяване по местните европейски видове прави раци, т. нар. „рача чума”, която всъщност представлява гъбична зараза. Американският „гостенин” носи спори на заразата, но има изграден имунитет към нея и за него тя не представлява опасност. Българските раци обаче не познават тази зараза и за тях тя е пагубна, обяснява Тричкова. А и трите вида прави раци – езерния, речния и поточния, населяващи територията на страната ни, са застрашени видове. Ето защо локализирането, а в последствие - и предприемането на мерки за контрол на разпространението на инвазивния вид рак, са изключително важни. Предполага се, че „заселването” на шипобузестия рак тук е станало най-много преди около една или две години. За първи път е намерен при стартирането на проекта в средата на миналата 2015 г. в река Тополовец близо до Видин, по-късно - и в още два притока на р. Дунав. Опасността идва от способността на този рак да образува многочислени популации и да се разпространява бързо нагоре по течението на реките. Ето защо в момента учените от БАН, съвместно с Министерството на околната среда и водите, подготвят мерки, с които ще се спре разпространението навътре в страната. В рамките на проучванията по проекта експертите установяват нови находища на още два инвазивни чужди вида. Черното дънно сомче (Black bullhead, лат. Ameiurus melas) произлиза от Централна и Северна Америка. Намерен е за първи път на територията на резервата "Сребърна" през 2013 г., а наскоро учените от БАН са го открили и в няколко язовирa в страната. Американското сомче става масово и измества всички други риби, защото няма естествени врагове в нашите географки ширини, обяснява Милчо Тодоров от ИБЕИ – БАН. Заради острите шипове около устата му и на гръбната перка, по-големите хищни риби и птиците не го ядат. Освен това то нараства и се размножава по-бързо от местните видове риби, явява се техен конкурент по отношение на храната им и унищожава техния хайвер и така малко по малко ги измества и завладява техните местообитания. Нови находища и на друг инвазивен чужд вид със симпатичното име "китайски поспаланко" или ротан (Chinese/ Amur sleeper, лат. Perccottus glenii) са открити в езера, канали и блата около р. Дунав в рамките на проучванията по проекта. За първи път видът е установен на територията на България още през 2005 г. в р. Дунав, но чак сега експертите са го открили и във вътрешни водоеми. Дребната рибка също е известна със своята устойчивост и способността си да превзема нови територии, като конкурира и измества някои видове от местната фауна. Основните пътища на разпространение на инвазивните чужди видове са свързани с човешката дейност, обясняват учените от ИБЕИ – БАН. Уточняват, че водните видове навлизат по р. Дунав, но хората, най-често несъзнателно, ги пренасят във вътрешните водоеми. Дават пример със зарибяванията в язовирите, дадени под аренда, където често арендаторите решават да внесат някой вид за атракция. Акваристите също внасят инвазивни чужди видове, които, отглеждани в аквариум не представляват заплаха. Но често хората, които ги отглеждат, водени от милосърдие, решават да ги пуснат в някой водоем, не знаейки, че по този начин те неволно създават сериозен проблем за местните видове и екосистемите като цяло. Освен мерките за ограничаването на разпространението на инвазивните чужди видове на територията на страната ни, в рамките на проекта предстои учените от Института да изработят атлас за инвазивните чужди видове от европейско значение, който ще бъде предназначен за работещите в отговорните институции, като например Регионалните инспекции по околната среда и водите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Басейновите дирекции. С помощта на атласа експертите ще могат да разпознават тези чужди видове и да вземат необходимите мерки. Инвазивният чужд вид е вид, пренесен от друг физикогеографски район. След навлизането, размножаването и разпространението си в новите територии, може да причини вреди на биологичното разнообразие, функционирането на екосистемите, икономиката, и човешкото здраве. Преносът се осъществява главно чрез дейностите на човека (търговия, транспорт, селско стопанство, аквакултури и др.). Инвазивните видове растат и се размножават много бързо, предизвиквайки големи нарушения в естествения баланс на природните екосистеми. http://trud.bg/

За съжаление на нуждаещите се, тук не пишем разработки на зададени в училище домашни работи. --- В историята се случва единствено възможното. А самите варварски кралства воюват помежду си или са унищожени от по-могъщи свои съседи. - Кралството на свевите е унищожено от вестготите - Кралството на вандалите и аланите - от Византия - Кралството на бургундите - от франките - Кралството на гепидите - от аварите и лангобардите - Аварският хаганат - от франките и българите - Остготското кралство - от Византия - Вестготското кралство - от франките - Кралството на лангобардите - от франките. --- Българите се оказват жилави, а тяхната съпротива срещу съседите им (византийци, авари, хазари, франки) устоява на вражеския натиск.

Политическите изследвания са повече относно системата, идеологията, институциите... - Яна Генова, Георги Господинов, Инвентарна книга на социализма - Искра Баева, Евгения Калинова, Социализмът в огледалото на прехода - Георги Господинов, Аз живях социализма (171 истории) --- ... Писах тук, пък при опит да запазя написаното, то изчезна.

България в съвременната историография за Студената война Кръгла маса в рамките на Втората национална конференция на БИД http://gate.cas.bg/full_news.php?id=334

Ето няколко заглавия, като за начало: - Васил Зикулов, Военното разузнаване на България и студената война - Евгений Кандиларов, България и Япония - от студената война към XXI век - Илиана Марчева, Политиката за стопанска модернизация в България по време на студената война - Димитър Недялков, Българската авиация през студената война - Петър Кожухаров, Студената война - щрихи от неин очевидец - Румяна Угърчинска, Истината за атентата срещу папа Йоан-Павел II - Йото Йотов, Военният флот на България през годините на студената война - Васил Параскевов, България и Великобритания преди и в началото на студената война - политика, икономика и пропаганда - Веселина Узунова, САЩ и Иран - партньорство и противопоставяне в студената война - Йордан Баев, Системата за европейска сигурност и Балканите в годините на студената война - Костадин Грозев, Белият дом и Студената война - избори и дипломация

Ако България спре да развива науката си, ще стане част от Третия свят. http://archive.ec/2BtYU http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2016/10/18/2846576_mneniia_daily_-_bez_nauka_kum_tretiia_sviat/?p=0#addcomment

Не, сънят не е медитация, но малко преди заспиване съзнанието изпада в състояние, близко до това при медитация.

Клетките в човешкото тяло са изградени от 70-75% вода, като процентът варира в зависимост от пола, възрастта, килограмите. Например жените имат по-малко процентно съдържание на вода от мъжете. С възрастта количеството вода в човешкия организъм намалява. Дебелите хора имат в тялото си по-малко течности от по-слабите. Водата подобрява храносмилането, работата на сърцето и цялата съдова система; намалява риска да се разболеем от рак; очиства организма от токсини; лекува главоболието; помага ни да отслабнем; прави кожата ни по-здрава и млада; дава ни енергия. Стане ли въпрос за здравословен начин на живот, диети, отслабване по какъвто и да е начин или просто за пречистване от токсини и от „боклуци”, първото нещо, което ни идва на ум е, че организмът ни се нуждае от много вода. Когото и да питаме обаче, той или тя едва ли ще знае, колко точно. За повечето хора отговорът на този въпрос е "около" 2 литра, но дали всеки има нужда от точно толкова? Ето една таблица, която показва колко вода трябва да приема всеки човек на ден спрямо теглото си. В първата колона са показани килограмите, а във втората – количеството вода, измерено за улеснение в чаши от по 0,250 л. 9 кг - 0,25 литра, или 1 чаша 18 кг - 0,50 литра, или 2 чаши 27 кг - 0,75 литра, или 3 чаши 36 кг - 1,00 литра, или 4 чаши 45 кг - 1,25 литра, или 5 чаши 54 кг - 1,50 литра, или 6 чаши 63 кг - 1,75 литра, или 7 чаши 72 кг - 2,00 литра, или 8 чаши 81 кг - 2,25 литра, или 9 чаши 90 кг - 2,50 литра, или 10 чаши 99 кг - 2,75 литра, или 11 чаши 108 кг - 3,00 литра, или 12 чаши 117 кг - 3,25 литра, или 13 чаши 126 кг - 3,50 литра, или 14 чаши 135 кг - 3,75 литра, или 15 чаши 144 кг - 4,00 литра, или 16 чаши

Една от първите ми новини в сайта - относно солта: http://www.chitatel.net/enough-with-the-salt/

Правителствата по света би трябвало да облагат със специални такси подсладените напитки в името на борбата със затлъстяването и диабета, призова Световната здравна организация. В тази категория попадат газирани, плодови, разтворими, енергийни, спортни, сладки, алкохолни, ароматизирани напитки и дори (уж!) "100%-товите" плодови сокове. Повишаване на крайната цена на продуктите с 20% би намалило потреблението им със същия дял, се казва в разпространения във вторник - Световният ден за борба със затлъстяването, доклад "Фискални политики за правилно хранене и предотвратяване на незаразни болести". "Съдържанието на сол и мазнини също е прекалено, но сме в етап, в който имаме достатъчно доказателства в полза на завишено облагане на подсладените напитки с цел борба със затлъстяването.", казва Темо Ваканивалу от СЗО. Между 1980 и 2014 г. броят на затлъстелите мъже по света се е увеличил с 11%, а на жените - с 15%, или общо над 500 000 000 души, се казва в доклада. Около 42 000 000 деца на възраст под 5 години са били със свръхтегло или затлъстели през 2015 г. Това е увеличение с 11 000 000 души за последните 15 години.