ISTORIK

Асоциация “Приятели на железопътния транспорт” http://web.railfriends.org/BG/index.htm --- локомотиви http://82.199.196.44/phpbb2/index.php --- Българските железници http://www.real-land.net/bgrail/forum/

http://www.napravisam.bg/ http://www.comfort.bg/bg/public/ http://rozali.com/zadoma/index.php?l=4 http://www.izobretatel-bg.com/

http://www.openeurope.org.uk/ http://www.world-education.eu/ --- 13 милиарда има на разположение България от ЕС След края на маратона си за влизането в ЕС България и Румъния започват втора фаза - тази на структурните фондове, пише в свой материал финансовият всекидневник „Соле 24 оре". Според вестника двете страни имат на разположение общо 72 милиарда евро (от които 13 милиарда за София). Това са фондове, предназначени за огромната строителна площадка, където ще се гради до 2013, пояснява изданието. Операцията е апетитна за целия ЕС и естествено, за Италия. С тази цел в Милано „Асоломбарда " (Асоциацията на индустриалците от Ломбардия) и консултантската група „Кромуел" събраха една до друга фирмите, които вече оперират от двете страни на Дунав. С икономически растеж от над 5 % двете страни се готвят да изиграят картите си за структурните фондове, за да влязат по-бързо в крачка с Европа, пише изданието. Според него, това ще доведе и до въвеждането на по-строги правила в сферата на закрилата на труда и околната страна. Икономиките на София и Букурещ акцентират най-вече върху регионалното развитие и върху кохезионната сфера. Програмираните от Брюксел ресурси обаче ще дойдат само след ратифицирането от него на плановете за разходи на двете страни между първото и второто полугодие на 2007, допълва „Соле 24 оре".

Съпричасност със закъснител Или кого наистина подкрепя кампанията "Не сте сами"? Кампанията „Не сте сами“: между гражданското и комерсиалното Всеки ден медиите ни бомбардират с новини за Либия, независимо че на южния фронт - нищо ново. Петте български медицински сестри и палестинският лекар вече осма година живеят от едно заседание на съда в Триполи до следващото. В края на 90-те ежедневието им зад решетките се "разнообразяваше" от мъченията на местните надзиратели, после от редките свиждания на адвокати и роднини, чат-пат и на някой министър, който да им пожелае "весела Коледа". Осъдиха ги на смърт през юни 2004 г., потвърдиха присъдите няколко пъти. Това се случи в джамахирията за осем години. Там сякаш времето е спряло. Тогава откъде днес медиите вадят новини с ключова дума Либия на всеки кръгъл час? Защото днес, накъдето и да се обърнеш, погледът ти ще се сблъска с лентички, стикери, плакати, знаменца в бяло, зелено и червено с надпис "Не сте сами". Те са символ на личната солидарност на всеки българин към сестрите. На убеждението, че са невинни. На презрението към методите на либийското правосъдие. Не! - на отричането, че последното изобщо съществува. А изобилието им говори за националното измерение на българската солидарност. Таксиджии, художници, политици, деца, наши и чужди дипломати, бензиностанции, кина, пощи, фирмени офиси... Всички те са закичени с вариации на знака на първата лавинообразна кампания в подкрепа на осъдените на смърт български сестри. Осем години по-късно. Еволюция на идеята Първоначалната идея, инициатори на която са "Дарик радио", в. "Стандарт" и bTV, беше българите да сложат лентичките в новогодишната нощ, за да може с отразяването на радостта от влизането на България в ЕС чуждите медии да покажат и болката за петте български заложнички на Кадафи. Само че месец и половина по-късно още има хора, които не са свалили лентичките, а стикерите и знаменцата се множат. "Кампанията надмина целта си, казва Радосвет Радев, собственик на "Дарик радио". Дори авторите й не можаха да прогнозират широкия отзвук." Според Радев каузата вече "не е лимитирана във времето и целите си и придобива нови обществени форми като концерти и шествия в подкрепа на сестрите". Славка Бозукова, главен редактор на вестник "Стандарт", казва, че са произвели 3 млн. лентички. Материалите са разпространявани с вестника, както и предоставяни на общини, бензиностанции, пощи. По думите й от сайта на "Стандарт" са разпечатани още милиони лентички. Отделно знакът на кампанията е навсякъде - по опаковки, захарчета, интернет сайтове, върху реверите на водещите на новините... Красимира Кръстева, директор "Новини и актуални предавания" в "Нова телевизия", разказва, че в началото е било медийна политика водещите им да носят лентички. "Но в един момент се превърна в по-скоро корпоративно и бизнес събитие, в нещо комерсиално и затова свалихме лентичките от екран", обяснява тя. "Вярваме в каузата, но не ни хареса обратът на кампанията. Освен това трябва да се направи нещо повече, това не е достатъчно", категорична е Кръстева. "За да не остане само пиар акция, кампанията трябва да се развива и да търси други форми, които да убедят международната общественост, не нас, българите", казва Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ. "Ние сме си убедени в каузата, но само с концерти и шествия нищо няма да променим", продължава тя. Нейното предложение е всички медии да се съберат и заедно да решат какво могат да направят, за да въздействат върху чуждото мнение. Сами сме До голяма степен кампанията "Не сте сами" е насочена и към роднините на осъдените. Само че Емил Узунов, съпруг на Валя Червеняшка, казва: "Това е силно надценена пиар акция. Тя е елитарна и чрез нея правителството заблуждава хората. Осем години аз живях без никаква подкрепа!" Почти на същото мнение е и Цветанка Сиропуло, снаха на Валентина Сиропуло. На въп­роса чувства ли се подкрепена тя отговаря: "Прекалено късно е. Вече нищо няма смисъл. Семейството ми е разбито." И пита "защо досега медиите мълчаха" с тон, от който личи, че не чака отговор. Но същевременно социологическо проучване на "Маркет ЛИНКС" по поръчка на "Капитал" показва, че 77.7% от българите подкрепят кампанията. 22.2% вече са участвали в нея, а 43.4% не са, но биха се включили. Има ли ефект от кампанията "Не сте сами" беше въпросът в сайта на "Капитал" през изминалата седмица. Получихме 85 отговора - абсолютен рекорд в историята на интерактивната рубрика. Гигантската част от тях критикуваха кампанията, наричайки я комерсиална, закъсняла, пиарска, псевдо... схванахте смисъла. "Аз не сложих лентичка", казва Ирина Иванова, на 21 години. "Това е някакъв външен признак на солидарност и не мисля, че ще помогне с каквото и да било", обяснява тя. Но за сметка на това Ирина смята да се включи в шествието на 9 февруари в София, когато се навършват точно 8 години от задържането, защото за нея шествията са "физическото измерение на подкрепата и ако сестрите могат да видят колко сме много, ще бъдат обнадеждени". Любка Петкова, фармацевт в аптека в Силистра, казва, че винаги "сме" били съпричастни към трагедията на медиците в Либия. "Около мен всички носят лентички и за пръв път можем външно да изразим подкрепата и вярата си. Досега все ни уговаряха да не вдигаме шум, за да може въпросът да се уреди задкулисно", продължава Любка. Тя и колегите й биха се включили във всякакви шествия от кампанията. Любка смята, че тази масовост трябваше да се случи много отдавна, "но навремето правителството просто не позволи". Освен жертва на Кадафи българките се оказаха жертва и на неподходящото време. Трагедията им се разви в годините на преход, белязан от обърнатата наопаки българска демокрация. Тоест във време, когато гражданското общество и медиите функционираха чрез институциите, вместо да ги контролират. Едва през юни 2004 г. думата "смърт", дошла от Триполи, предизвика нетипична гражданска активност. Дотогава по данни на "Алфа рисърч" песимистично настроените българи не надвишаваха 50% от пълнолетното население. Но дори и за онези, които се съмняваха в благоприятния изход на делото, смъртната присъда беше краен вариант, който малко хора предвиждаха. Преди почти три години присъдата "смърт" и нейната неочакваност подействаха като повод в цялата страна, а и извън нея да започне трескаво събиране на подписки, разпращаха се писма от типа '"предай нататък" в подкрепа на осъдените медици. В Лондон беше формиран проект в подкрепа на българските медици с цел да популяризира процеса във Великобритания. Организацията откри и фонд за набиране на средства в помощ на роднините на осъдените медици. Със събраните пари те са летели до Либия по думите на Нишан Джингозян от Проекта. Още тогава българите направиха опит да действат като гражданско общество, запалени от идеята, че щом дипломацията се проваля, общите усилия на всички сънародници по света може и да помогнат. Зародишът на гражданственост обаче се оказа твърде крехък и не успя да се наложи над официалната власт. Нишан Джингозян споделя: "Тогава се сблъскахме не само с неразбиране, но и с чиста проба съпротива от страна на държавните институции." Официалната политика успява да се наложи и гражданите отново запазиха тишина, затаили дъх до следващото заседание - току-виж либийският съд отменил смъртното наказание. Та за сегашната кампания: лошото е, че е късно и че медиците са, ама наистина, сами. Хубавото е, че толкова невероятно много хора се включиха. Лош е комерсиалният вкус в устата. Хубава е общата кауза. Лошото е политици, които не са успели да постигнат нищо по казуса с медиците, да позират гордо с лентичките. Хубаво е, че същите тези лентички дават глас на обикновените хора, правят ги част от нещо общо, превръщат ги в граждани... Лошото е, че не е ясно дали, ако в крайна сметка се окаже, че Кадафи ще приеме само и единствено пари, хората, които сега се движат с лентички, ще са склонни да заделят част от заплатата си за откупа. А жалкото е, че цялата тази енергия не се хвърли преди осем години.

Европейските столици на културата Автор: доц. д-р Любима Йорданова http://eu.actualno.bg/ Проектът "Европейски столици на културата" е замислен в структурите на Европейския съюз с цел да популяризира богатото и разнообразно европейско културно наследство, както и с цел да допринесе за взаимното опознаване и сближаване на европейските народи. В годината, когато даден европейски град е Европейска столица на културата, той подготвя програма с културни събития, посветени на неговото културно-историческо наследство. Привличат се и изявени личности в областта от други европейски страни, които се включват в проявите на Европейската столица на културата. Многобройните посетители, привлечени от програмата, също допринасят за утвърждаването на културното и социално-икономическото въздействие на избраната Европейска столица на културата. Стартът на проекта "Европейски град на културата" е даден през 1985 г. с едно решение на Съвета на министрите. По-късно, през 1999 г., проектът е преименуван на "Европейски столици на културата". Как става изборът на градовете? До 2004 г. Европейските столици на културата са се избирали единодушно от държавите-членки, а Европейската комисия е отпускала субсидия на избрания за годината град. Сега Европейската столица на годината се избира всяка година от Съвета на Европейския съюз въз основа на препоръка от Европейската комисия, която от своя страна взема под внимание становището на Европейския парламент и жури, съставено от седем видни личности в областта на културата. Така ставаме свидетели на европейската демокрация в действие. Всички избрани градове от 1985 г. досега са подхождали с много въображение и оригиналност при представяне на тяхното културно-историческо наследство. Досега Европейски столици на културата са били: през 1985 г. Атина, по-нататък - Флоренция, Амстердам, Берлин, Париж, Глазгоу, Дъблин, Мадрид, Антверпен, Лисабон, Люксембург, Копенхаген, Солун, Стокхолм, Ваймар, през 2000 г. са избрани девет града: Авиньон, Берген, Болоня, Брюксел, Краков, Хелзинки, Прага, Рейкявик, Сантяго де Компостела, след това през 2001 г.- Ротердам и Порту, през 2002 г. - Брюж и Саламанка, по-нататък - Грац, Генуа и Лил, Корк, Патра, а през 2007 г. Европейски столици на културата са Люксембург и Сибиу. През 2008 г. ще бъдат Ливърпул и Ставангер (Норвегия), а през 2009 г. Линц (Австрия) и Вилнюс. Кога бихме могли да очакваме български град да стане Европейска столица на културата? Нещата са в ръцете на Министерството на културата, което заедно с парламентарната Комисия по културата да вземе решение и аргументирано да предложи на Европейската комисия български град да стане в следващите години Европейска столица на културата. Да не забравяме факта, че Европейската столица на културата привлича като акцент вниманието на европейските граждани, а с него се увеличава с авторитетът на държавата-членка. Или, с други думи, да следваме примера на Румъния. Искат са само активни действия от българска страна.

1. В религиозното съзнание Жената е обвинявана в "първородния грях" на Ева, което я прави отговорна за всички нещастия на човечеството. Тя е вечната изкусителка, която е в съюз съсъ Сатаната и отклонява мъжете от изпълнението на техния дълг и от пътя за тяхното спасение. Заради библейското правило жените да се подчиняват на мъжете, а и заради производността на жената от Адам жената имала второстепенна позиция. Монашеството, задължено да даде обет за безбрачие, телесно въздържание и бедност, създава на жената образа на същество, по-низше от мъжа - умствено и физически. Едва през X - XII век силното развитие на култа към св. Богородица, Божията майка, носителка на чистота и милосърдие, смекчава това положение. Уважението на култа към множеството светици допълва картината. 3. В семейството Всички жени, както девойките, така и омъжените, са в подчинено положение спрямо своя баща, брат или съпруг. Насилието във вид на възпитателен бой над жената се поощрявал. А и много жени и до днес си мислят: "Той ме бие, следователно ме обича."Същевременно, законодателството защитава жените. Според салическите закони, животът на жената е поставен наравно с този на мъжа. Франките имали и закон, според който жената може да наследява имота на починалия си съпруг. 3. В стопанството, на полето, в занаятчийството, в дома, в замъка... Жената е постоянен спътник на съпруга си и участва в трудовата дейност наравно с него - и в селото, и в града. Развиват се занаяти като тъкачеството на платове, гоблени, килими..., основани изцяло върху женския труд. Жените могат да влизат в занаятчийските цехове и гилдии и да постигат майсторска степен. Жените от аристокрацията също са натоварени с редица задължения по организирането на многобройните дейности в замъка. 4. В обществения и в политическия живот, в науката, във военното дело В едно общество, чийто идеал е свързан с физическата сила и воинската доблест, на жената не е отредено завидно място. Жените са лишени от достъп до университетите и не могат да бъдат юристи, лекари, богослови. Но ръководната роля, която й се отрича в семейството и в обществото, жената може да играе в манастира, където може да стане игуменка (абатиса). Не са много и жените, участвали в политическия живот, във военното дело, в бойните изкуства. Сиснемата на престолонаследие често изключвала жените от възможността да получат трона. Власт и влияние те постигат косвено - като майки, съпруги, регентки и дъщери на владетели (Теодора, Алиенор Аквитанска, Анна Комнина, Олга и др.). В практиката на династичните бракове жените от владетелско потекло служат като разменна монета в международните отношения заедно със зестрата си във вид на обширни земи и скъпоценности. 5. В литературата - исторически хроники, жития, пътеписи, поезия, романи, песни... В историческите хроники жената почти отсъства като герой. Не бива да забравяме византийската принцеса Анна Комнина, автор на историческа хроника, възхваляваща управлението на имп. Алексий I Комнин. Все пак са съхранени множество документи, сочещи разнообразната роля на жените в обществото и тяхната тежест в него. В рицарската литература главна героиня е "дамата на сърцето", очакваща своя рицар да се завърне от битка или от поход, където в нейно име е извършвал безпримерни подвизи. 6. В изобразителното изкуство - миниатюри, икони, гоблени, статуи, стенописи, мозайки, стъклописи, релефи, картини... Съхранени са хиляди образи на труженички, светици и кралици.

Българи и румънци в испанската автономна област Андалусия създадоха партия, с която да участват в предстоящите местни избори, съобщи агенция ЕФЕ. След неколкоседмични преговори сдруженията "Румънски андалусци" и "Българи за Андалусия" се споразумяха вчера да се обединят в партия "Демокрасия Сосиал Андалусиа". Членовете на новата партия, чиято централа е в град Алмерия, се надяват към нея да се присъединят различни организации на източноевропейци в Гранада и Малага. Следващата седмица членовете на партията ще се срещнат в Гранада с представители на организация на граждани от Източна Европа, чието име не се съобщава, за да не се "подлага на риск началото на преговорите". Целта на бъдещото споразумение е партията да бъде достоен конкурент на предстоящите общински избори.

Ролята на жената в средновековното общество 1. В религиозното съзнание 3. В семейството 3. В стопанството, на полето, в занаятчийството, в дома, в замъка... 4. В обществения и в политическия живот, в науката, във военното дело 5. В литературата - исторически хроники, жития, пътеписи, поезия, романи, песни... 6. В изобразителното изкуство - миниатюри, икони, гоблени, статуи, стенописи, мозайки, стъклописи, релефи, картини 7. Различните превъплъщения на жената - сестра, дъщеря, майка, баба, съпруга, любовница, дама на сърцето (на рицаря), слугиня, робиня, приятелка, враг, принцеса, владетелка, проститутка, воин, писателка, селянка, гражданка, кръчмарка, светица... (списъкът не претендира за изчерпателност.) Ето - съвсем накратко - схематично описани различните роли и превъплъщения на жената през средновековието... По-късно ще напиша повече.

Дали българите, живеещи извън страните-членки на ЕС като Турция, следва да участват във вота напролет? Проучване на Портал ЕВРОПА за практиките, свързани с правото на глас, двойното гражданство и постоянното местожителство в 10-е нови страни-членки плюс Румъния. Портал ЕВРОПА ви представя практиката в 10-е страни, присъединили се към ЕС при предишната вълна на разширяването - през 2004 г., както и положението в Румъния, която - също като България - избира напролет евродепутати за първи път. Припомняме, че преди три години за пръв път на избори за Европейски парламент гласуваха: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения. РУМЪНИЯ Изборите са насрочени на 13 май. Ще бъдат избрани 35 евродепутати. В момента в Румъния се обсъжда проектозакон за малцинствата. По данни от 2005 г., 89.5% от населението на северната ни съседка е румънско, унгарското малцинство наброява 6.6%, ромите са 2.5%, а под половин процент са съответно украинците, германците, руснаците, турците и другите народности. Всички хора над 18 г. с румънско гражданство и живеещи както в Румъния, така и в чужбина, ще могат да гласуват на румънски евродепутати. Освен това всеки гражданин на ЕС, който живее в Румъния и не е гласувал на предишните европейски избори, ще има право да избира от румънската депутатска листа. Дадено е право и на румънците с двойно гражданство, живеещи извън пределите на Румъния, да гласуват на изборите на 13 май - например лицата с украинско и румънско гражданство. Според медиите в Румъния, унгарското малцинство в страната масово ще предпочете - както и досега - кандидатите на Демократичния съюз на унгарците в Румъния - голяма е вероятността UDMR да премине 5-процентовата бариера и да има свои представители в Европарламента. Нека припомним, че Румъния всъщност е първата източноевропейска страна, установила официални отношения с Европейската общност - още през 1974 година. Букурещ получи за 2005 г. към ? 1 023 млн. като предприсъединителна подкрепа (по програмите ФАР, САПАРД и ИСПА), което се равнява на 1.4% от БВП на страната. А в първите три години от пълноправното членство, на Румъния ще бъдат предоставени почти ?10.5 милиарда (с други думи ?483 за всеки румънски гражданин) - главно от структурните фондове, както и по общата селскостопанска политика. ПОЛША Проучване на Портал ЕВРОПА установи, че за евродепутати са гласували само онези полски граждани, които живеят в рамките на Съюза. Имащите право на глас и пребиваващи в Германия например са имали право да дадат своя глас за местните кандидати, подчертават от Варшава. Законът също така определя като изискване за право на глас полското гражданство. Граждани на други страни-членки на ЕС могат да гласуват за полската листа, при положение, че желаещите граждани са трайно пребиваващи в Полша и са записани в избирателния списък. ЧЕХИЯ Не е лесно да се даде еднозначен отговор на въпроса за възможността, чешки граждани, живеещи извън територията на Чешката република, да гласуват за евродепутати на вота през 2004 г. Ярослав Сухман от Комисията по европейски въпроси на парламента в Прага обясни за Портал ЕВРОПА, че - обобщено - всеки гражданин на Чешката република има право да гласува за евродепутати на територията на страната, стига да е навършил 18 години. Чешките граждани, живеещи в други страни-членки достатъчно дълго време, са имали възможност да упражнят правото си на глас - стига разбира се да са отговаряли на формалните условия, важащи в съответната страна-членка, в която са пребивавали постоянно към датата на изборите. Ярослав Сухман обаче подчерта, че не е било позволено на чешки граждани да гласуват за чешката евродепутатска листа от чужбина - т.е. чешките граждани са можели да гласуват единствено за кандидатите от страната-членка, в която са се намирали. Не се дава право на чешките граждани, живеещи извън територията на Европейския съюз, да гласуват за европейски депутати, каза още Ярослав Сухман от парламента в Прага за Портал ЕВРОПА. Въпросът с двойното гражданство в Чехия е проблематичен и сложен заради разделянето на Чехия и Словакия през 92-а година, а и заради сериозния брой граждани на страната, принудени по време на комунизма да емигрират. Общо взето чешкото законодателство се опитва да избягва двойното гражданство - правилото е, че при кандидатстване за друго гражданство, лицето губи чешкото си гражданство. Веднага трябва да уточним, че изключенията от това правило са многобройни, най-вече когато става дума за смесени бракове. За пръв път Чехия избра свои евродепутати на 11 и 12 юни 2004 г. Избирателната активност беше твърде ниска, а тогавашната управляваща Чешка социалдемократическа партия претърпя съкрушителна загуба - тя бе сред причините за оставката на премиера Владимир Шпидла. ЕСТОНИЯ Естонският Закон за избор на евродепутати дава избирателни права на всички естонски граждани, живеещи временно или трайно в чужбина - без значение дали те са на територията на страна-членка на ЕС или не. Когато гражданите упражняват правото си на глас от чужбина, те могат да го направят или по пощата, или в дипломатическите мисии на Естония. Ако са в страна-членка на ЕС, естонците имат право да гласуват за депутати в страната, в която пребивават. В такъв случай имената им биват зачеркнати от естонските избирателни списъци. Това поясни специално за Портал ЕВРОПА Арне Койтмае от отдел "Избори" в канцеларията на естонския парламент. На 13 юни 2004 г. на първите избори за евродепутати в Естония победи Социал-демократическата партия. Гласуваше се с отворена листа по системата Д'Онт. Избирателната активност беше една от най-ниските в сравнение с останалите страни-членки: едва 26.8%. ЛАТВИЯ Ако европейски гражданин гласува или е кандидат в избори за ЕП в друга страна-членка на ЕС, то такова лице губи в Латвия правото си да избира или да бъде избирано - това е записано в закона, уреждащ гласуването за членове на Европейския парламент. Това обясни Кристине Берзина, шеф на информационния отдел на Сейма специално за Портал ЕВРОПА. Латвийски граждани, които по време на изборите за ЕП през 2004 г. са живеели в чужбина, също са имали право да гласуват - това е ставало по пощата. За да упражни по този начин правото си на глас, латвийският гражданин заявява намерението си предварително чрез Външното министерство на страната, или в някое от 40-е дипломатически и консулски представителства на Латвия по света. Заявленията се приемат най-късно 30 дни преди изборния ден. През 2004 г. такова желание са заявили 3215 граждани на Латвия (от общо пребиваващи в чужбина 32 575 души - по официална статистика), а правото си на глас са упражнили 2593 от тях, разказва пък Жане Дузе от латвийската Централна избирателна комисия пред Портал ЕВРОПА. Броят на гласувалите от чужбина латвийци е незначителен - едва 8% от живеещите в чужбина граждани на тази страна са гласували за евродепутати. Що се отнася до гласуването на латвийска територия, право да го упражнят са имали латвийските граждани, както и граждани на страни-членки на ЕС, пребиваващи в страната. Етническите малцинства се ползват със същите права, допълва Кристине Берзина от латвийския парламент в отговор на нашето запитване. Припомняме, че латвийците избираха своите евродепутати на 12 юни. 16 политически партии излязоха с листи, а общият брой на кандидатите беше 1019. При избирателна активност 41.20% (чувствително по-ниска от обичайната активност за национален парламент), най-много депутатски места получиха консервативните партии. Загубата за партиите от управляващата коалиция беше очевидна. ЛИТВА Гражданите на Литва, живеещи в други страни-членки на ЕС, имат възможност да избират между два варианта - или да гласуват за латвийската листа с кандидат-евродепутати, или за листата в страната, където те пребивават постоянно. Ако решат да изберат първия вариант, гласуването се провежда в посолствата и консулските представителства на Литва в съответната страна: имената се вписват в избирателния район на столицата Вилнюс и списъкът се предава от всяко дипломатическо представителство на централните власти 15 дни преди изборите. В случай, че изберат втория вариант, гражданите на Литва се съобразяват с електоралните разпоредби, възприети от страната-членка на ЕС, в която пребивават. Това каза специално за Портал ЕВРОПА Евалдас Синкевициус, шеф на Информационно-аналитичния отдел на парламента (Сейма) на Литва. От там уточниха, че гражданите на Литва, постоянно пребиваващи в страна извън ЕС, също имат право да гласуват за евродепутати на своята родина. Това важи за всички лица, които имат литовско гражданство. Що се отнася до малцинствата - дори някой гражданин да е етнически литовец, той няма право да гласува, ако няма официално гражданство. Литовският Закон за избор на депутати в Европейския парламент, приет на 20 ноември 2003 г., дава също така право на глас на граждани на страни-членки на ЕС, трайно пребиваващи в страната. Евалдас Синкевициус заключава пред Портал ЕВРОПА, че Литва има дългогодишна практика в организирането на гласувания в чужбина в най-различен тип вотове - парламентарни, президентски, а така също и референдуми. Този опит е бил приложен и за първите избори на Литва за евродепутати през юни 2004 г. Изборите се проведоха на 13 юни и победиха левите партии. МАЛТА B Малта обаче гласуването се извършва само на малтийска територия. Рей Сциклуна от канцеларията на парламента разказа за Портал ЕВРОПА, че малтийската Конституция определя кой има право да гласува на избори в тази страна. Чл. 57 и 58 са категорични, че за да има право на глас, лицето трябва да има малтийско гражданство, да е навършил 18 г., и да е живял за последните 18 месеца минимум 6 месеца на територията на Малта - за непрекъснат период или комулативно в рамките на 18-месечния срок, предхождащ изборите (Чл. 57-C). Сред условията за отнемане правото на глас е, ако лицето е със смъртна присъда от малтийски съд, или ако излежава присъда лишаване от свобода, надвишаваща 12 месеца. Портал ЕВРОПА проучи избирателния закон, според който право на глас имат всички граждани на страни-членки на ЕС. Обаче за да гласува европейски гражданин в Малта, който не е малтиец, трябва да декларира, че няма да упражни правото си на глас в друга страна-членка на съюза; както и разбира се да не е лишен от право на глас в родината си. Припомняме, че на 13 юни 2004 г. гласуваха в Малта за първи път за евродепутати - тогава опозиционната Партия на труда спечели 3 от общо петте места. Останалите 2 отидоха при националистическата партия. СЛОВАКИЯ В Словакия пък право да избират евродепутати имат само граждани на страната - включително тези, които не пребивават постоянно нито в Словакия, нито в някоя страна-членка на ЕС. "Те обаче могат да гласуват, само ако физически се намират на словашка територия в деня на изборите" - подчерта за Портал ЕВРОПА Мартина Окрухликова от Канцеларията на Националния съвет на Словашката република. Тя допълни, че според бл. 23 Закона за избор на членове на ЕП - № 331 от 2003 г. - всеки словашки гражданин, който не пребивава постоянно в Словакия или в някоя друга страна-членка на ЕС, но се яви в изборния ден в избирателната секция, задължително се вписва в избирателния списък, което му дава право на глас в съответния избирателен район. Тази регистрация е валидна само в изборния ден. Актът на гласоподаването се отбелязва писмено в словашкия му документ за самоличност - международен паспорт, каза още Мартина Окрухликова. Според нея това прави повторното гласуване невъзможно. Законът, който влиза в сила през август 2003 г., дава право на глас и на европейски граждани от други страни-членки, пребиваващи в Словакия. Припомняме, че най-ниската избирателна активност в целия ЕС отбеляза Словакия на първите си избори за евродепутати - едва 16.9%. Вотът, провел се на 13 юни 2004 г., отсъди равно представителство на общо 5 политически партии. Общият брой депутатски места на Словакия в ЕП е 14. CЛОВЕНИЯ Всеки, който притежава словенско гражданство, има право да гласува в избори за евродепутати в страната - без значение къде е постоянното му местожителство. Така определя изборното законодателство в Словения - както за избор на национален парламент, така и за словенски представители в Европейския парламент (ЕП). Това обясниха специално за Портал ЕВРОПА от Централната избирателна комисия в Словения. Експертът от ЦИК Марко Голобич допълни, че словенските национални малцинства не се ползват с по-специални привилегии от другите граждани: "Тези етнически словенци, които живеят в съседните страни като Италия, Австрия, Унгария или Хърватия, могат да гласуват по избор: или в държавата, в която живеят за нейната депутатска листа, или в Словения за словенската листа, стига обаче да имат словенско гражданство". Право да избират словенски евродепутати имат и гражданите на други страни-членки на ЕС, стига да пребивават трайно в Словения. Припомняме, че изненадваща победа на първите избори за ЕП в Словения през 2004 г. спечели Новата християн-народната партия - загуба претърпяха Либералдемократите и Народната партия на Словения. При активност 28.3% победата убедително отиде при дясноцентристките партии, които бяха в опозиция. КИПЪР Избирателният закон в Кипър казва, че право да избират евродепутати имат всички граждани на Кипър, както и трайно пребиваващите там граждани на други страни-членки на ЕС - последните трябва да са живели постоянно в страната най-малко 6 месеца преди датата на гласуването. Това подчертаха от службата по европейски въпроси на Камарата на представителите в Никозия за Портал ЕВРОПА - разпоредбата се съдържа в Член 7 на избирателния закон. По-интересен е Член 5 на същия закон - за избор на депутати (той се отнася както до националния, така и до Европейския парламент): сред изискванията за право на глас на граждани на Република Кипър е и това - за да получи право на глас за евродепутати, лицето гражданин на Кипър трябва да е било с трайно пребиваване Република Кипър най-малко шест месеца непосредствено преди датата на изборите. По силата на кипърското законодателство под трайно пребиваване в страната може да се разбира територията на целия ЕС. От кипърския парламент подчертаха за Портал ЕВРОПА, че кипърските граждани, живеещи в чужбина, са можели да гласуват единствено в Кипър за евродепутати, а що се отнася до етническите малцинства, техният статут не се различава от този, действащ за всички останали граждани. В Кипър гласуването е задължително, но не се налагат наказания, когато гражданите не гласуват. Гласуване по пощата не е разрешено. Кипър проведе първите си избори за ЕП на 13 юни 2004 г. Бяха избрани шестима евродепутати, за които места се състезаваха 59 кандидати. От 483,311 избиратели, 503 са кипърски турци, а 2054 - граждани на ЕС. Избирателната активност беше 72,50%. Консерваторите и лявата партия получиха по 2 депутатски места, а останалите две си поделиха другите политически формации. УНГАРИЯ Право да избират евродепутати имат всички унгарски граждани, живеещи в Унгария, гласи законът. Гражданите, записани в избирателните списъци на друга страна-членка, губят право на глас в Унгария. Другите европейски граждани, живеещи в Унгария, също имат право да гласуват за унгарски евродепутати, стига да подадат заявление за това в законовия срок. В случай, че унгарски гражданин е в чужбина в изборния ден, той има право да гласува, ако е уведомил месец по-рано съответната дипломатическа мисия. Изборната процедура в Унгария разрешава на унгарските граждани, живеещи извън страната си - както на територията на ЕС, така и извън нея - да участват във всички видове избори: национални, местни, европейски - дори в референдуми. Гласуването се извършва само в унгарските посолства. Това каза за Портал ЕВРОПА правната съветничка в Комисията по европейски въпроси на Унгарския парламент Ангела Юхас-Тот. Що се отнася до етническите малцинства, живеещи в Унгария - румънско, словашко, българско и т.н. - то те имат унгарско гражданство и се ползват от същите права, които има всеки друг унгарски гражданин. Унгарските малцинства, живеещи в чужбина - а най-вече те живеят в Румъния, Словакия, Украйна, Сърбия, Австрия, Хърватия - не винаги и не задължително имат унгарско гражданство. Тези, които имат унгарско гражданство, както обаче и постоянно местожителство в Унгария, могат да гласуват по гореописания механизъм. Като обобщение Ангела Юхас-Тот от парламента в Будапеща каза за Портал ЕВРОПА, че двете условия за участие в изборния процес - освен разбира се пълнолетието - са унгарското гражданство и официалното местожителство. Припомняме, че на 13 юни 2004 г. унгарците за пръв път избраха свои евродепутати: управляващата Унгарска социалистическа партия претърпя съкрушителна загуба. Изборите спечелиха консервативните партии - общо 15 депутати, като за социалистите останаха 9. Общият брой унгарски депутати в ЕП бе 24. ОЩЕ ПО ТЕМАТА Народното събрание ще бистри начина, по който ще изберем - за първи път - български представители в Европейския парламент. Възможно е да бъде приет текстът, който ограничава възможността за българските изселници в Турция да участват във вота: например с изискването, право на глас да имат само тези, които са живели в България през последните месеци. Така е в редица новоприети в ЕС държави от предишната вълна на разширяването, установи проверка на Портал ЕВРОПА. ДПС обаче е против въвеждането на каквито и да е ограничения на избирателните права на българските граждани в страната и в чужбина. Учредена е гражданската кампания "За чист парламент", в която Портал ЕВРОПА също участва. http://www.europe.bg/

Ако имате желание да гласувате в изборите за евродепутати напролет, но не харесвате хората, поставени от партиите на първите места в листите, не се отказвайте още сега. Вече ще можете да гласувате за своя фаворит, дори ако той е поставен на безнадеждното десето място в листата, като поставите знак в квадратчето на бюлетината пред името му. Така ще го подкрепите, а гласът ви ще бъде отчетен в полза на партията, на която симпатизирате. Но всяка радост е преждевременна. Защото, за да бъде избран, на него ще му трябват гласовете на 15% избиратели, които са пуснали бюлетина за същата партия. Тоест, ако за съответната политическа сила са гласували примерно 100 хил., за да се получи разместване по върховете на листата, трябва някой от кандидатите от по-долните места да получи общо 15 хил. гласа. Освен това всеки има право да посочи само едно име. Така че, ако имате двама любимци на неизбираеми места в листата, трябва да изберете само единия. От БСП обясниха това ограничение с трудността при преброяването на гласовете. И още нещо - дори и да събере необходимите гласове, които му гарантират евродепутатското място, вашият фаворит ще бъде поставен на последната избираема позиция, което означава, че той няма да обърка сметките на партийните ръководства. По този начин партиите все пак си оставиха вратичка в законопроекта за избиране на народни представители в ЕП, което им гарантира сигурен избор на посочените от тях кандидати. Текстовете по него бяха приети от правната комисия в парламента и следващата седмица ще се разглеждат на второ четене в пленарната зала. Съвсем логично най-голяма полза от въвеждането по този начин на т.нар. преференциално гласуване има БСП. При очертаващата се победа на социалистите в изборите за евродепутати и спечелване евентуално на 6-7 места в ЕП (каквито са прогнозите на социолозите към момента) подредената от ръководството на червената партия листа има всички шансове да не претърпи промени. По простата причина, че цената за придвижването на даден кандидат на избираема позиция става по-висока заради по-големия брой гласове, които ще получи БСП на изборите. Промяната вероятно няма да засегне и ДПС заради спецификата на електората на тази партия. Естествено противници на приетия с гласовете на мнозинството в комисията текст, на базата на който ще се изчисляват преференциалните гласове, бяха депутатите от дясната опозиция и част от представителите на НДСВ в правната комисия. Защото техните листи могат да бъдат сериозно променени след вота при очакваната ниска избирателна подкрепа за тях. Така например, ако водач на листата на СДС е Петър Стоянов и сините спечелят само един мандат, но 15% от избирателите предпочетат някой друг от листата, то лидерът на съюза ще се прости с евродепутатското място. "Това е недемократично. Не може само с 15% подкрепа даден кандидат да бъде избиран. Така не зачитаме гласа на останалите 85%", каза депутатът от НДСВ Борислав Ралчев. Елиана Масева от ДСБ също смята, че въвеждането за пръв път на преференциалното гласуване няма да постигне желания ефект, още повече че то не е задължително. --- Заради ниската избирателна активност ДПС може да вкара 5-6 депутати в Европарламента, прогнозираха пред "Политика" депутати от движението. Официално хората на Доган обявиха, че се борят за 3 до 4 места от общо 18. Толкова ще са ни представителите в Брюксел след изборите в края на април или началото на май. Оптимистичните разчети се правят на база на новия закон за евроизборите, който мина на второ четене през правната комисия в парламента. Той игнорира принципа на уседналост, предложен от Надежда Михайлова и запазва досегашното положение за българите в чужбина да няма ограничение да гласуват в дипломатическите ни мисии. "Моето предложение за гласуване само в дипломатическите ни представителства в чужбина не бе прието", каза пред "Политика" шефът на правната комисия Янаки Стоилов. Това означава, че ДПС ще може да разчита освен на дисциплинирания си електорат в страната и на 50-60 хиляди гласа от Турция. "Знам, че нашите коалиционни партньори от ДПС вече са предприели организационно-политически мерки. За съжаление може би НДСВ и БСП не са направили нищо съществено в посока на организация на тези избори. Липсват такива мерки", коментира пред медиите тази възможност левият депутат Костадин Паскалев. Той изрази съмнение, че левицата ще съумее да запази електората си, тъй като отново се опитва да формулира социална политика, а обещаните на парламентарните избори социални мерки не са реализирани. Независимо от това обаче БСП се надява да вкара 7 евродепутати като прави сметка за тях да гласуват 1 млн. избиратели на БСП. Общата активност, която се очаква, е в този вот да се включат около 2 млн. избиратели. На фона на тези трудности с мобилизиране на гласове депутатите лишиха 300 000 неподвижни инвалиди от възможността да дадат вота си за избор на български представители в Европейския парламент, предвиден за края на април или началото на май 2007 г. Най-възмутена от решенията беше екслидерката на СДС, която пред "Политика" определи дебатите като "позорни".

Seats in the European Parliament by countries Germany - 99 France - 78 Italy - 78 United Kingdom - 78 Spain - 54 Poland - 54 Romania - 35 Netherlands - 27 Belgium - 24 Czech Republic - 24 Greece - 24 Hungary - 24 Portugal - 24 Sweden - 19 Austria - 18 Bulgaria - 18 Finland - 14 Denmark - 14 Slovakia - 14 Ireland - 13 Latvia - 9 Slovenia - 7 Cyprus - 6 Estonia - 6 Luxembourg - 6 Malta - 5 TOTAL - 785 --- Seats in the European Parliament by political groups 1. European People's party and European democrates (EPP-ED) - 277 2. Party of European Socialists (PES) - 218 3. Alliance of Liberals and Democrats for Europe (ALDE) - 106 4. Union for Europe of the Nations (UEM) - 44 5. European Greens - European Free Alliance (Greens-EFA) - 42 6. European United Left - Nordic Green Left (GUE - NGL) - 41 7. Independence and Democracy (IND - DEM) - 23 8. Identity, Tradition and Sovereignity (ITS) - 20 9. Non Affiliated (Non-Inscrits) - 14 --- Bulgarian EU deputats временни български евродепутати 1. Coalition for Bulgaria — 6, all PES Маруся Любчева, Младен Червеняков, Атанас Папаризов, Кристиян Вигенин, Евгени Кирилов и Георги Близнашки 2. National Movement Simeon II — 4, all ALDE Станимир Илчев, Христина Христова, Антония Първанова, Лидия Шулева 3. Movement for Rights and Freedoms — 3, all ALDE Фелиз Хюсменова, Четин Казак, Неджме Али 4. United Democratic Forces — 2, all EPP-ED Филип Димитров и Мартин Димитров 5. Democrats for a Strong Bulgaria — 1, EPP-ED Константин Димитров 6. Bulgarian People's Union — 1, EPP-ED Стефан Софиянски 7. National Union Attack — 1, ITS Димитър Стоянов --- Избори за Европейския парламент - май 2007 Кой иска да бъде евродепутат? (Списъкът не претендира за изчерпателност и може да бъде актуализиран) 1. БСП - Маруся Любчева, Младен Червеняков, Атанас Папаризов, Кристиян Вигенин, Евгени Кирилов, Георги Близнашки, Александър Паунов, Иво Атанасов, Татяна Дончева, Илиана Йотова, Евгения Живкова... 2. ГЕРБ - Душана Здравкова... 3. СДС - Петър Стоянов, Филип Димитров, Мартин Димитров... 4. ДСБ - Константин Димитров... 5. НДСВ - Станимир Илчев, Христина Христова, Антония Първанова, Лидия Шулева, Соломон Паси... 6. Евролевица, Социалдемократи, синдикати - Константин Тренчев ("Подкрепа")... 7. ССД (БНС) - Стефан Софиански... 8. Атака - Димитър Стоянов, Деница Гаджева... 9. ДПС - Фелиз Хюсменова, Четин Казак, Неджме Али, Рейхан Албеким, Фатме Илиаз, Корман Исмаилов...

Наричат го осмото чудо на света. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км. югозападно от Лондон - в равнината Солсбъри. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането на Троя. Строеж му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей. Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати. Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри. Без отговор останал и въпросът ЗАЩО? Всеки, попаднал в Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки … нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група ”дялани камъни”. Към ХІІ век, Стоунхендж бил плътно обгърнат от догатки и легенди. Англо-норманът Васе обявил, че името му се превежда като ”висящите камъни”, а Хенри Хантиндонгски добавил, че това наименование е напълно заслужено, тъй като ”камъните, все едно висят във въздуха”. ”Стоунхендж - където камъни с учудващи размери били поставени, образувайки група врати, така че една врата се издига до друга и за никого не е ясно как били повдигнати на такава височина и по каква причина.” Опитите да се обясни произхода на чудото породили множество митове. В началото на ХVІІ век, Стоунхендж бил посетен от крал Яков І. Древните камъни му направили толкова силно впечатление, че той заповядал на знаменитият архитект Иниго Джонс да нарисува план на цялото съоръжение и да установи, как е било построено. Джонс, изследвал обстойно Стоунхендж, но не оставил никакви записки за това. Английският архитект сравнявал Стоунхендж с образците на античната архитектуа и доказвал, че това е римски храм: ”Споменът за великолепието, което древните Римляни в епохата на величие, придавали на своите съоръжения … Заради техните познания и опит във всички изкуства и науки … аз стигам до извода, че Стоунхендж е построен от Римляните и само те, биха могли да бъдат негови създатели…” Така, до наши дни, се преплитали легенди, градяли се хипотези и теории. И все пак, какво в действителност представлява Стоунхендж? Той се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). В третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча. От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало. Някои по-нови разкрития, внасят допълнително объркване в теориите за произхода на Стоунхендж. Оказва се, че сините каменни блокове не са еднородни, следователно и Уелският им произход е поставен под съмнение… Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъгливото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на ”вълшебна дума” или под музиката на Орфей. Професорът по астрономия Герард Хопкинс смята, че Стоунхендж, е астрономическа обсерватория на древните хора. Един вид астрокомпютър, който способства разчитането на положението на Луната, Слънцето и звездите през годината. Професор Дж. Митчел, настоява, че това е каменен модел на вселената, а друг археолог твърди, че това е фиксирано място за връзка и контакти между древните хора и космическите пришълци. За последните години милиони хора от цял свят са посетили Солсбъри, за да видят чудото. Предприемчиви американци замислили да направят дори точно копие на Стоунхендж в Ню Джърси. Когато започнало детайлното изучаване на Стоунхендж и околността, станало ясно, че под следите от съвременната цивилизация, в района на ”Свещенния ландшафт”, са скрити още по-древни съоръжения. На север, в района Огборн, близо до селището Авебури, е открит още по-грандиозен обект. Това е гигантски кръг, обграден от каменна ограда от вертикално стоящи монолитни плочи. В средата на големия кръг има още два, също оформени от камъни. Основният кръг се пресичан от алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия край. Контурите на окръжностите се виждат много добре въпреки че върху древния масив е построен жилищен комплекс. Някои от каменните блокове на Авебури, по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж, а площта на съоръжението е несравнимо по-голяма. Недалеч се намира и хълм с височина 45 метра - това е Силбъри Хил. Той е изкуствено създаден и представлявал най-голямата в Европа погребална могила. Има стъпаловидна конусообразна форма, която се вижда отчетливо въпреки, че времето почти е разрушило големите съпала. Стоунхендж - Силбъри Хил - Авебури образуват равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учените са установили, че хълмът и съоръженитето в Авебури са издигнати 2000 години преди Стоунхендж. И така, отново започват догатки, предположения и хипотези. Все пак се намира аналог между древните символи и алеите на Стоунхендж. Съоръжението наподобява Египетския символ на мъдростта - змия, пресичаща слънчевия диск. --- Финансирани от National Geographic разкопки в Дурингтън Уолс, в близост до легендарния мегалитен паметник Стоунхендж, са разкрили голямо древно селище с население от стотици жители. Археолозите вярват, че къщите са построени и са били обитавани от строителите на Стоунхендж, намиращ се в равнината Солсбъри, Англия. "Магнетометричното изследване на English Heritage е открило десетки огнища," казва археологът Майк Паркър Пиърсън от университета в Шефилд, Великобритания, "изглежда цялата долина е пълна с къщи. Върху подовете на древните постройки открихме очертанията на легла и дървени долапи." Къщите са датирани по радиовъглеродния метод и е установено, че са построени през 2600-2500 г. пр. Хр. - по същото време е построен и самият Стоунхендж. Това е и един от фактите, заради които археолозите заключили, че хората, живели в къщите от Дурингтън Уолс, са отговорни за строежа на Стоунхендж. Къщите образуват най-голямото селище от епохата на неолита, откривано някога във Великобритания. Няколко подобни къщи от същата епоха са били намерени на островите Оркни, недалеч от бреговете на Шотландия. Паркър Пиърсън казва, че скорошните открития допълнително доказват теорията, че Стоунхендж не е бил изолиран, а всъщност е представлявал част от доста по-голям религиозен комплекс, използван за погребални ритуали. Комплексът в Дурингтън Уолс е и най-големият известен в света "хендж" - заградено пространство с външен насип и вътрешен ров, обикновено разглеждани като церемониални. Има диаметър от 427 м и обгражда поредица от концентрични кръгове от огромни дървени стълбове. Само малки части от Дурингтън Уолс, който се намира на по-малко от 3 км от по-известния Стоунхендж, са били изследвани от археолозите. Осем от останките на къщите са били разкопани през септември 2006 г. като част от проекта Стоунхендж Ривърсайд, ръководен от Паркър Пиърсън и петима други британски археолози. Шест от подовете са били намерени в добро състояние. Къщите са били квадратни със страна около 5 м и са имали глинен под и централно огнище. Екипът открил върху подовете отломки от преди 4600 години, а също и дупки за дървени стълбове и ниши за покъщнина, която отдавна се е разложила. В отделна част в западната част на комплекса, Джулиън Томас от Манчестърския университет открил още две къщи от неолитната епоха, всяка от които заобиколена от дървена ограда и дълбок ров. В същия район вероятно съществуват поне три други подобни постройки. Томас смята, че тези къщи, които са отделени от останалите, може би са били жилища на старейшини на общността, вождове или жреци, живеещи изолирано от останалите хора. Заради липсата на битови отпадъци, обикновено съпътстващи такива постройки, друга възможност е те да са били храмове или култови къщи с ритуални функции, които не са били обитавани, а в тях единствено е бил поддържан огън. Останалите къщи са струпани от двете страни на широк път с каменна настилка, широк 27 м и дълъг 171 м. Той е открит през 2005 г., а допълнителни разкопки са извършени през 2006 г. Пътят свързва останките на огромен дървен кръг с реката Ейвън. Съществуването на такъв път, който повтаря още един подобен при намиращия се наблизо Стоунхендж, предполага, че хората някога са се придвижвали между двата мегалитни комплекса по реката. Откриването на пътя спомогнало на екипа учени да разберат предназначението на целия комплекс Стоунхендж. Паркър Пиърсън вярва, че Стоунхендж и Дурингтън Уолс са били тясно свързани, като целта на Дурингтън била да възхвалява живота и да изпраща мъртвите към отвъдното по реката, докато Стоунхендж бил мемориален комплекс и дори място за последен покой на някои от починалите. Пътят на Стоунхендж, открит през XVIII век, е ориентиран по изгрева на лятното слънцестоене, докато пътят в Дурингтън е ориентиран спрямо залеза на лятното слънцестоене. Също така, дървеният кръг в Дурингтън е разположен спрямо изгрева на зимното слънцестоене, а огромният каменен трилитон на Стоунхендж е ориентиран към залеза на зимното слънцестоене. Той вярва още, че Дурингтън привличал хора от целия регион, които пристигали за големите пиршества за честване на зимното слънцестоене, на които били консумирани огромни количества храна. За това свидетелстват и множеството животински кости и грънчарски изделия, намерени в количества, нямащи равни на себе си в цяла Великобритания по това време. Изследвания на свински зъби от мястото на разкопките показват, че животните са били заколвани, когато са били на девет месеца, което предполага, че пиршествата са били в средата на зимата. Паркър Пиърсън счита, че след пиршествата хората тръгвали по широкия път, за да пуснат своите покойници в р. Ейвън, която тече в посока Стоунхендж. След това вървели по пътя на Стоунхендж до самия паметник, където кремирали и погребвали избрани членове на своята общност. За тези хора, които почитали своите предци, Стоунхендж бил мястото, където те общували с духовете на мъртъвците. Пътят в Дурингтън води до стръмна скала над реката. "Предполагам," споделя Паркър Пиърсън, "че са хвърляли останки, човешки кости и дори цели тела в реката - практика, която е засвидетелствана и на други места в близост до реки." Паркър Пиърсън и Томас вярват, че Дурингтън Уолс е построен от дърво, защото първоначалният замисъл - както символичен, така и практичен - бил постепенно да се разруши. За Стоунхендж пък е използван камък, за да се запази паметта на предците. Според Паркър Пиърсън, Дурингтън изглежда "е било място, изпълнено с живот". За разлика от него, каменният кръг в Стоунхендж никога не е бил обитаван. Той е най-голямото гробище от този период в цяла Великобритания. Счита се, че Стоунхендж съдържа 250 кремации. През 2006 г. разкопки в намиращия се малко по на юг от Дурингтън Уолс Уудхендж, направени от Джоушуа Полард от Бристолския университет, разкрили, че първоначалните дървени стълбове в комплекса били заменени с каменни, след като изгнили. Провежданите по същото време изследвания на Колин Ричардс от Манчестърския университет на каменните останки северозападно от Стоунхендж утъпкали пътя на бъдещата изследователска работа тук. Ръководители на проекта Стоунхендж Ривърсайд са Майк Паркър Пиърсън от Шефилд, Джулиън Томас от Манчестър, Джоушуа Полард от Бристол, Колин Ричардс от Манчестър, Крис Тили от Университетския колеж в Лондон и Кейт Уелам от Борнмутския университет. Проектът е ръководен от университетите в Шефилд, Манчестър, Борнмут, Бристол, Университетския колеж в Лондон и Кеймбридж.

Как ще избираме евродепутати? Напоследък се чуха различни становища във връзка с предстоящите у нас избори за представители на България в Европейския парламент, или накратко - български евродепутати. И понеже в доста от изказаните мнения беше демонстрирана явна некомпетентност, се налага нещата да бъдат коректно обяснени. Ще отговоря кратко на два основни въпроса: що е Европейски парламент и как ще се избират българските евродепутати? Първо. Членовете на Европейския парламент се избират пряко и представляват интересите на гражданите на 25-те страни - членки на Европейския съюз. Европейският парламент има три основни функции: законодателна, бюджетна и надзорна. Изборите се произвеждат на всеки пет години (последните бяха през юни 2004 г.), като всяка страна има квота от депутати, отговаряща в известна степен на големината на населението й. Така например най-много депутати - 99, има Германия, а най-малко са депутатите на Малта - само 5. Европейският Парламент (ЕП) представя народите на държавите, обединени в Европейския Съюз. Институцията еволюира заедно със съюза и съществува първоначално като асамблея, а по-късно е преименувана в парламент. Ежемесечните заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, а извънредните и допълнителни сесии - в Брюксел. Европарламентът има офиси и в Люксембург. В Европейския парламент няма управляващо мнозинство и опозиция в техния класически вид. Освен това депутатите не представляват непременно интересите на страните си, а се разделят по политически групи. В момента там има 8 политически групи, както и 14 независими депутати. Най-голяма е групата на Европейската народна партия и европейските демократи с 277 депутати, следвана от групата на европейските социалисти с 218 депутати. На трето място по брой депутати е Съюзът на Европа на нациите. С течение на времето, съставът на групите се мени, като депутати преминават от една група в друга или пък стават независими - нещо добре познато от практиката на българския парламент. Броят на депутатите от 1 януари 2007 г. е 785. До края на 2006 г. той бе 732. Всяка страна участва с различен брой представители в зависимост от броя на населението й. Депутатите имат мандат от 5 години. Последните общи избори за ЕП се проведоха през юни 2004 г. България и Румъния, които влязоха в ЕС от 1 януари 2007 г., ще изберат своите евродепутати пряко през май 2007 г. Дотогава временно ще изпълняват функциите им досегашните наблюдатели (при които има няколко персонални промени). До края на мандата на този Европарламент (средата на 2009 г.) България ще има 18 евродепутати, а Румъния - 35. След новите общи избори за ЕП България ще има 17, а Румъния - 33 места. Европейският Парламент представлява 493 милиона души, колкото е общото население на 27-те държави-членки на Европейският Съюз. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Влиянието на ЕП все повече нараства, тъй като той е призван да контролира бюджета на евроинституциите. Държавите, които имат най-много представители в Европарламента, са Германия (99), Франция, Италия и Великобритания - по (78), Испания и Полша с по (54), Холандия с (27), Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия с по (24), Швеция (19), Австрия (18). Евродепутатите обаче не образуват национални фракции, а се групират по политически признак. Най-голяма е групата Европейската народна партия-Европейски демократи (ЕНП-ЕД) с 264 евродепутати, следвана от групата на социалистите с 201 члена, Алианса на либералите и демократите за Европа с 90, групата на зелените/Европейския свободен алианс с 42 и др. В началото на 2007 крайнодесните, които дотогава бяха "незаписани", образуваха своя група в ЕП, наречена Идентичност, традиция и суверенитет (ИТС). В нея участват 20 евродепутата от седем страни членки. Сред тях е и Димитър Стоянов от Атака, който стана член на бюрото на ИТС. Второ. Българските депутати ще се избират, както и колегите им от останалите страни членки по пропорционална избирателна система с възможност за участие на независими кандидати. Поради това, че българската квота е малка, не е разумно евродепутатите да се избират от регионални листи (както е при избирането на народни представители), а всяка партия ще има една национална листа. Така цялата страна ще бъде един 18-мандатен избирателен район. При това няма да е необходима 4-процентова бариера, защото за вкарване на един депутат ще са нужни около 1/18, или 5.56 на сто от гласовете. Толкова впрочем ще е необходимо и на един независим кандидат, за да бъде избран. С една дума изборът на евродепутати ще е като изборът на един минипарламент от само 18 вместо от 240 членове. Може да се очаква, че българските евродепутати, избрани с листата на БСП, ще се присъединят към групата на европейските социалисти, докато тези, избрани с листите на десните партии или на ГЕРБ, ще се включат в групата на Европейската народна партия. И накрая, тези от ДПС или НДСВ ще отидат към групата на либералите. Тогава впрочем, ще не ще, ГЕРБ ще трябва да стане партия, защото в противен случай няма да може да реализира електоралното си влияние. Макар че обичайно Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз и в нея са седалищата на изпълнителните му органи - Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога неофициално наричат парламента "парламента от Страсбург", подразбирайки Страсбург като демократичната столица на Европа и противопоставяйки го на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитетети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят болшинството от административните служители на парламента, е разположен в Люксембург (преди години тук са се провеждали и пленарните сесии). В резултат на това парламентът прекарва всеки месец четири дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел. На няколко пъти Европейският парламент е предлагал да получи правото сам да определя мястото на своите седалища и по този начин да прекрати системата с двете седалища, но това е до голяма степен политически въпрос и в няколко последователни договора европейските страни-членки продължават да не му отстъпват това право. Макар че все пак са се отказали от третото седалище в Люксембург още преди двадесет години, спорът между Белгия (Брюксел) и Франция (Страсбург) за основно седалище на парламента продължава. Това обаче е свързано със значителни трудности и разходи - за регулярното преместване на документация и оборудване между двата града (отстоящи на 400 км) са необходими 10 големи камиона и 30 души работници. Освен това общо около 5 000 души, свързани с работата на парламента, също пътуват - самите депутати, техните съветници, чиновниците и журналистите. Разходите се оценяват на около 200 милиона евро годишно. Повечето от депутатите са против използването на седалището в Страсбург и през годините са предприемали различни инициативи за определянето на Брюксел като единствено седалище. Последната такава иницитива вече е събрала над един милион подписа от граждани на Европа на http://oneseat.eu/ . (Моля, гласувайте!) Сайтът на ЕП е: http://www.europarl.europa.eu/news/public/default_bg.htm Ето различните групи в ЕП: Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи Група на социалистите в Европейския парламент Група на Алианса на либералите и демократите за Европа Група на Съюза за Европа на нациите Група на Зелените/Европейски свободен алианс Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица Група Независимост/Демокрация Група Идентичност, традиция и суверенитет Група на независимите --- Излишно големи са усилията на партийните централи да редят кандидати за евродепутати, защото това са избори с предизвестен край. Хората не се интересуват кой ще лети постоянно до Брюксел и още по-малко вярват, че в това пътуване ще съдържа нещо повече от някаква лична далавера. Обществото все още не получава разумно обяснение защо да превърне живота на осемнадесет човека в перманентна командировка. И какво те биха направили за него, щом не разрешават конкретните проблеми на бита и ежедневието в България. За мнозинството демотивирани гласоподаватели, страната ни ще изпрати за евродепутати хора, които ще се разнообразяват с проблемите на Брюксел. Същият, който все "иска", "не дава", "затваря", "ограничава" и така нататък. Устремени към заслуженото устройване, нито кандидатите за евродепутати, нито партийните им централи, правят макар и минимално усилие да осветлят евентуалните си гласоподаватели за същността на работата на евродепутата. С повече желание, те биха обяснили, че щом българите са членове на ЕС, техните депутати влияят на бюджета на съюза, на законодателни мерки, защитават интересите на страната. Хората обаче са естествено скептични - та нашите политици след ежеседмично пътуване до Брюксел една ракия не можаха да спасят, какво ли остава за цялата нация? Утвърденият политически маниер на периодични призиви за гласуване с оптимизъм, може да се дешифрира приблизително така: "Вие гласувайте за нашите кандидати, а пък те какво ще вършат си е тяхна работа". Ето защо изтощени от битови проблеми и недоимък, гласоподавателите не желаят да чуват възвишените мотиви на бъдещите европътешественици и дори не помислят да гласуват. Партийните централи твърдят, че залагат на професионализма. Но гласоподавателите не познават професионалистите - нито в тяхната област, нито в умението им да защитават национални интереси! Нещо специфично за депутатската работа е дарбата за говорене, за убеждаване, дори за ефектност. Малко са професиите, които предразполагат към развитие на ораторски умения, за въздействащо слово - да не говорим. Така кръгът от проблеми се затваря още в България. Традиционно е в европарламента да отиват два типа партийци - пенсиониращи се партийни водачи, бивши министри и национални депутати и пъстроцветна група от гражданските измерения на партиите - учени, журналисти, предприемачи, експерти. В този смисъл евровотът е удобен начин партиите да вкарат нови лица и да се отърват от тежащи и спиращи вървежа им ветерани. Следващ основен въпрос на партиите ще е свързан с лицата, които ще изведат на преден план в евролистите им. В десницата Петър Стоянов е водач на листа, докато в ДПС ще се пробват с млади лица, неучаствали пряко в управлението. Поколението, което Доган старателно развива и подпомага, вече има езиковата, професионална и експертна подготовка, целяща именно участие в подобни институции. Нещо, което другите партии неглижираха. БСП ще се опита да балансира между стари лица и млади експерти, но все пак интересът на парламентарните "акули" на левицата към брюкселско "заточение" е твърде голям. Най-вероятно, врелите и кипели червени парламентаристи да надделеят в листата спрямо новите лица, които ще бъдат записани като кандидати в тях. Сред бъдещите избиратели обаче битува опасното мнение, че тук избираме церемониални сенатори, които отиват в Брюксел на разходка и няма особено значение кого, как и защо пращаме там, и колко е подготвен той. И, следователно, не можем да очакваме, че такива хора ще защитават активно държавните и националните ни интереси в сегашния Европейски парламент. Възможно ли е тепърва партийните централи да се впуснат в една широка разяснителна кампания сред избирателите? Отливът от гласуване, понижената политическа активност от последните избори сочи, че на гражданите не им се слуша. Обидени от игнорирането им от участие в процеса на преговорите за присъединяване към Евросъюза, съсловните организации и професионалните групи също ще обърнат гръб. Социологическите анкети засега показват, че шанс за влизане в Европейския парламент имат БСП, ГЕРБ, Атака, ДПС, СДС и ДСБ. Как би изглеждала картината ще е ясно след като видим конкретните лица по време на кампанията. Малко вероятно е до изборите да се появят неочаквано други успешни кандидатски листи и коалиционни формати, които да бъдат подкрепени на вота. Интересно е, че на последните евроизбори през 2004г., единствената управляваща партия, която спечели мнозинство в своята национална делегация в Европарламента, бяха социалистите на Сапатеро в Испания. Всички други правителствени мнозинства бяха наказани от избирателите във вота, включително и правителствата в 10-те присъединили се през 2004 г. държави. Социалдемократическите формации от "Коалиция за България", ще излязат с отделна листа, водена от лидера на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Първият опит на тези формации за самостоятелно явяване на избори е подсилен от партнирането със синдикат, което е практика на партиите от евролевицата. Ако гледаме резултатите от президентските избори през 2006 г. можем да кажем, че като втора сила се очертава партия Атака. Всъщност, отиването й на втори тур на президентските избори бе израз на хорското отчаяние от политиката, а не - на признание. "Атака" има и един неуправляем проблем - Димитър Стоянов. Освен гафа с обидата на унгарската депутатка Ливия Ярока през миналата есен, той едва не взриви новата ултрадясна група в Европарламента. Неговите крайни антисемитски изявления бяха порицани от повечето му колеги. Това идва в повече и на самите европейски крайнодесни, чиято екстремност е също в норми. Сметките на Атака, обаче, може да са преждевременни, защото още преди основаването си, партията на Бойко Борисов зае второто място в социологическите анкети. Бойко Борисов, освен към второто място, се стреми и към нещо много по-важно - да вкара достатъчен брой евродепутати. Това ще му донесе окончателно признание от страна на Европейската народна партия, което е мерило за принадлежност към евродясното. За разлика от националните избори, при тези за евродепутати ДПС не може да влияе върху процесите в другите партии, нито да бъде балансьор, а ще работи само за себе си. Досегашната водеща либерална партия - НДСВ - е на ръба на влизането и сама признава, че се бори за един депутат. Сред оцеляващите ще е и сегашната десница. Засега социолозите предричат влизане на СДС и на ДСБ. Десните са притиснати, от една страна, от идването на Бойко Борисов, а от друга, от окончателния срив на опитите за обединение на редиците им. Засега единственото сигурно е, че всеки кандидат, независимо от неговия партиен цвят, ще развява две знамена. Едното - за отваряне на закритите реактори в АЕЦ "Козлодуй" и другото - за освобождаването на българските медицински сестри в Либия. --- Народните представители от ВМРО-БНД обявиха, че ще внесат предложение за коренни промени в избирателния процес по повод на разглеждания от НС Закон за избор на европейски представители от България в Европейския парламент. Новите предложения включват задължително гласуване за всички български граждани на територията на страната, за да се премахне опасността българските интереси да бъдат определяни от малцинствени популистки партии, представляващи 8-10% от избирателите. Гласуването за български представители в Европейският парламент да се провежда само в страни членки на ЕС, искат още от ВМРО. Според тях право на глас трябва да имат български граждани, които са живели постоянно най-малко 6 месеца в България или в друга страна от ЕС. Гласуването да се извършва само на територията на българските дипломатически и консулски представителства, предлагат още от ВМРО. Сред предложенията е и отпадане на “деня за размисъл”, като отживелица на прехода, както и отпадане на забраната за публикуване на социологически изследвания в деня за гласуване. По този начин ще се повиши прозрачността на изборния процес на всички етапи, смятат от партията. Народните представители от ВМРО-БНД ще предложат тези промени и в останалите изборни закони – за избиране на народни представители, президент и местна власт. --- Изборите за първите български евродепутати да се състоят до средата на май 2007 г., решиха лидерите на управляващата коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, и политическите ръководства на БСП, НДСВ и ДПС. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Политическият съвет е обсъдил в резиденция "Лозенец" подготовката и провеждането на изборите за български представители в Европейския парламент, модернизацията на Българската армия и проекта на меморандум с "Газпром". Управляващата коалиция е решила да предложи вотът в първите избори за евродепутати да бъде в един избирателен район с пропорционална листа. Ще се гласува с отделни бюлетини, а не с интегрална. За основа при подготовката и провеждането на изборите ще бъде използван подготвеният и приет от Министерския съвет през април 2005 г. проектозакон за избиране на народни представители в Европейския парламент, депозиран в Народното събрание. Между двете разглеждания на законопроекта в пленарната зала ще бъдат направени необходимите допълнения. Политическият съвет на трите партии е решил да се придържа към принципите на националното законодателство при избора на народни представители. --- Парламентът прие на първо четене два законопроекта за избиране на български представители в Европейския парламент. Всяка партия да е със своя национална листа на вота за евродепутати през пролетта на следващата година - това предвижда един от двата законопроекта за избиране на български представители в Европейския парламент. Във втория проект - този на Надежда Михайлова, е предвиден механизъм, чрез който избирателите да могат да преподреждат листите и това да може да става чрез избор на едно или две от първите 10 имена от листата. Законопроектът за избиране на народни представители в Европейския парламент, внесен от предишното правителство, подкрепиха 136 депутати, 11 бяха против, а трима се въздържаха 126 народни представители гласуваха "за" законопроекта за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители от ОДС, 10 бяха против, а 13 се въздържаха. Основният спор по време на дебатите в пленарната зала беше дали българите, живеещи извън страните членки на Европейския съюз и най-вече в Турция, да могат да участват във вота напролет. Проектът на кабинета Сакскобургготски ограничава тази възможност, защото предвижда право на глас да имат само тези, които са живели в страната през последните три месеца. Българските турци да не могат да гласуват, настояват и от ДСБ, БНС и "Атака". Според Павел Шопов, ако им се даде тази възможност, България ще вкара "троянски коне" в Европейския парламент. Четин Казак от ДПС каза, че позицията на ДПС е против въвеждането на каквито и да е ограничения на избирателните права на българските граждани в страната и в чужбина. Екатерина Михайлова каза, че ДСБ предлагат кандидатите за евродепутати да бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност. Промени в правилника за организация на дейността на Народното събрание, свързана с избора на български представители в Европейския парламент /ЕП/, предлага председателят на парламентарната комисия по европейска интеграция Атанас Папаризов /Коалиция за България/. Важно е законопоректът за избиране на български представители в ЕП да се разглежда заедно с промените в правилника за организация на дейността на Народното събрание, каза Папаризов. С тях се предвижда на бъдещите евродепутати да бъде осигурено помещение за работа в националния парламент и възможност за контакт с българските избиратели. Предвижда се те да могат да участват в заседанията на българския парламент със съвещателен глас, когато се обсъжда програмата, свързана с участието на България в Европейския съюз /ЕС/, каза Атанас Папаризов. --- Да бъде въведена преференциална листа на изборите за български представители в Европейския парламент (ЕП). Около това становище се обединиха в четвъртък депутатите от правната парламентарна комисия, които приеха на второ четене текстове от законопроекта за избор не евродепутати. Евровотът ще бъде напролет по пропорционалната система, а България трябва да изпрати 18 свои представители в ЕП. Комисията реши всяка партия или коалиция да се представя с отделна бюлетина и да не се въвежда интегрална. Територията на страната, включително секциите в чужбина, ще бъдат един многомандатен избирателен район с 31 избирателни района. Преференциалната листа означава, че избирателят ще може да подрежда кандидатите в листата. Предложението за преференциален вот бе подкрепено от 13 народни избраници от Коалиция за България, НДСВ, ДСБ и ОДС. Срещу въвеждането й се обявиха представителите на ДПС – Четин Казак гласува против, а Ремзи Осман и Христо Бисеров се “въздържаха”. Странна позиция изрази и депутатът от “Атака” Павел Шопов, който се солидаризира с депутатите от ДПС и също се “въздържа” от гласуване. Според Казак въвеждането на преференциална бюлетина е новост за България и ще е много трудно обработването на резултатите от районните и секционните избирателни комисии. Председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков каза, че решително подкрепя преференциалната листа, въпреки възможните технически трудности. “Сигурно ще има проблеми, но в повечето европейски държави е въведен този принцип на гласуване, той е освежителен елемент на пропорционалната ни система”, каза Миков. Татяна Дончева (БСП) обясни, че преференциалната листа ще е един вид стимул и на партийното ръководство да поставя на предните места избираеми кандидати. Другият най-обсъждан въпрос от законопроекта бе как да се гласува зад граница. Депутати от ДСБ предлагаха вотът зад граница да става само дипломатическите и консулските представителства в страните от ЕС. Четин Казак се обяви срещу това искане с мотива, че така ще се ограничат правата на българските граждани, които живеят в САЩ, Канада и пр., а и изборният процес няма да протече гладко. “Трябва да има навсякъде избирателни секции, пък има и места, които са отдалечени изключително много от български дипломатически мисии”, коментира Казак. Думите му предизвикаха Павел Шопов, който в подкрепа на искането на ДСБ, заяви, че “ДПС търсят мандат и от Анадола, Измит и Бурса”. ““Атака” ще направи от този проблем Източен въпрос, призовавам всички нормални сили да ни подкрепят и да не се откриват секции в Турция”, каза Шопов. “Вашите ходжи ще излязат и ще призоват безропотното ви стадо да гласуват за ДПС”, допълни той. “Това са глупости, не може да се обижда така”, контрира Ремзи Осман. Шопов му отвърна, че който се обижда е “анадолски депутат”. В крайна сметка комисията реши, че избирателни секции в чужбина могат да се образуват навсякъде и не само в дипломатическите мисии. Комисията прие предложението на депутати от ДСБ избраните евродепутати да не могат да се отказват от изпълнение на задълженията си. Депутатите решиха още, че за регистрация на инициативен комитет в ЦИК ще бъдат необходими 10 000 подписа, за партии - 15 000 и за коалиции 20 000. Един гражданин няма да може да участва в повече от една подписка, а размерът на депозита за участие в изборите ще са - за инициативните комитети - 10 000 лв., за партии - 15 000 лв. и за коалиции - 20 000 лв. Депутатите решиха още, общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа да не надвишава 2 млн. лв. Правната комисия подкрепи и предложение на ДСБ и "Атака" кандидатите за евродепутатите да подават декларация, че нямат гражданство в страна извън ЕС. --- Законопроектът за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, или накратко евродепутати, се намира в процедурно състояние, което можем да определим като "под кривата круша". С перспектива да излезе оттам някъде през февруари. С което ще се потвърди традицията изборните закони да се приемат на пожар, но затова пък едва в последната минута. Ще напомним, че бъдещият закон ще бъде на основата на внесения от Надежда Михайлова и група народни представители на СДС проект. Като цяло проектът е добър, като са предвидени и някои нови за българската изборна практика неща: преференциални листи с възможност избирателите да пренареждат кандидатите гласуване с подвижна урна за неподвижно болни избиратели и др. Дали тези предложения ще се приемат, предстои да видим. За сега всички са "за", но както често се оказва, накрая могат да се окажат "против". На което пък избирателите обикновено отговорят с масово неучастие в изборите, превърнало се напоследък в традиция. Един от важните въпроси във връзка с предстоящите избори е как да си изберем свестни евродепутати? Банално е, но депутатите, включително и тези с думичката евро отпред, няма как да бъдат по-свестни, отколкото сме ние самите. Така че никакъв закон сам по себе си няма да ни осигури високоморални, работливи, патриотични, че и красиви европредставители. Бъдещите евродепутати обаче трябва да отговарят на едно минимално множество от изисквания. Тъй като тези изисквания не са уредени в конституцията, ще трябва законодателите сами да ги определят. Първо, бъдещите евродепутати трябва да са над 21 години, каквито са и народните представители. А няма да е зле, ако се изисква те да имат висше образование и да владеят поне един европейски език, за предпочитане от по-разпространените. Впрочем някои от тези изисквания могат да се наложат чрез партийните правила за отбор на кандидатите. Второ, кандидатите трябва да имат ценз за отседналост, например да са живели през последните пет години в България или в страна - членка на Европейския съюз. Това означава да са пребивавали на територията на Европейския съюз поне по 183 дни всяка година. Естествено цензът за отседналост не трябва да се прилага към държавните служители, които се намират извън страните - членки на Европейския съюз, по силата на служебните си задължения. Трето, цензът за отседналост, дори и в някаква по-засилена форма, трябва да се прилага и към кандидатите за евродепутати, които не са български граждани. Трябва да се знае, че по силата на договореностите, постигнати с Европейския съюз, на всички български избори в бъдеще ще могат да участват като кандидати или избиратели също и граждани на страни - членки на съюза. Естествено при определени ограничения. Четвърто, кандидатите за евродепутати не трябва да имат някакво гражданство, различно от това на страна - членка на Европейския съюз. Още повече че по Закона за българското гражданство няма ограничения за броя на гражданствата. И в момента има много български граждани с по няколко други гражданства. Това може да изглежда много забавно, но всъщност не е. Както всички ще се убедим в близките години, освен ако не вземем спешни и радикални мерки за ограничаване на броя на гражданствата, които един българин може да притежава. Не по-малко интересни от изискванията за евродепутатите са и тези за българските избиратели. Основният спор тук е за огромната маса български изселници в Турция които имат и българско гражданство. За което те масово напоследък се сещат. Тук конституцията няма как да ни помогне. Защото, макар там да са прокламирани универсални права (включително избирателното право), тези права не са безусловни. Под условие са тези права както у нас, така и по белия свят. Например в някои европейски страни, и то със стари демократични традиции, не се гласува в чужбина. А ние се докарахме дотам, че след 2001 г. в чужбина не само се гласува, но това се прави практически извън контрола на българските власти по паланки, кафенета и частни квартири. А как именно се гласува става ясно от едни наскоро докарани от Турция секционни протоколи от последните избори. От тях се видя, че само в една-единствена секция са гласували към 2500 души! При 14-часово гласуване това прави по 20 секунди на човек. И то при положение че в секцията няма пълен предварителен списък, а над 95 на сто от хората са били дописвани на ръка. За съжаление с този резултат няма как да влезем в "Гинес". Защото става въпрос за явна измама, която пред "Гинес" не минава. Но очевидно е минала някак през широките пръсти на българската изборна администрация. Ако решат да се поизправят от клекналата си позиция, българските политици могат да опитат да се направят на българи поне за малко. Като с няколко прости законови норми и практически действия прекратят тези обидни за една европейска държава изборни шашми. А как да стане това - могат да им обяснят експертите. --- Еврокомисията предложи да бъдат премахнати ограниченията пред гражданите на ЕС да гласуват и да се кандидатират за депутати извън страната си, писа електронното издание EUobserver. В момента пребиваващите в чужда държава европейски граждани са подложени на сложна процедура, проверяваща дали не са гласували два пъти. Предложението предвижда на изборите през 2009 г. да бъде достатъчно гласоподавателите да попълнят декларация, че ще гласуват само в една държава, тъй като бездруго двойното гласуване не е проблем, а по-скоро ниската избирателна активност. Въпреки това в свой доклад, публикуван миналата седмица, ЕК отчита нарастване на броя на желаещите да гласуват за евродепутати - от 5.9% през 1994 г. до 11.94% през 2004 г. Според плановете на Брюксел ще бъде улеснена и процедурата за участие в избори за евродепутати в държава, различна от собствената. През 2004 г. едва 57 души са се кандидатирали в чужда държава, като само трима от тях са били избрани. Сред тях е и финландецът Ари Ватанен - депутатът, който защити АЕЦ "Козлодуй" в писмо до председателя на ЕК Жозе Барозу. Той се е кандидатирал за евродепутат във Франция по препоръка на своя приятел френския президент Жак Ширак. --- Депутатите от ДПС спориха близо три часа в петък с представители на ВМРО, "Атака", ОДС и ДСБ кои български граждани, живеещи зад граница, да участват в изборите за евродепутати през май. След острия дебат парламентът прие на първо четене и двата внесени законопроекта - на НДСВ и на Надежда Михайлова (ОДС), и прехвърли спора в ресорната комисия, която ще ги обединява преди второ четене. Проектът на жълтите предвижда за евродепутати да гласуват само граждани, живели в България или страна от ЕС в последните три месеца. От ДСБ и ОДС подкрепиха по принцип идеята, а Красимир Каракачанов (ВМРО) предложи срокът да се удължи до година. От ДПС нарекоха ограничението абсурдно, расистко и дискриминационно. В недела от "Гергьовден" обявиха, че обмислят да се явят самостоятелно на евровота. Ден по-рано социалдемократите на Николай Камов и Георги Анастасов пък одобриха да имат отделна листа, водена от лидера на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.

http://home.bg/ http://ide.li/ http://bghelp.net/ http://www.budeshte.org/ http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_B...BulgariPoSveta/ http://www.zaedno.de/ http://www.bulgaria-france.net/ http://www.parisvesti.com/ http://www.budilnik.com/ http://www.assobg.org/ http://www.proekt681.org/

Още новини и слухове за матурите 23 нови теми на матурата Години наред родители и ученици трепереха ще има ли матури, или няма да има. Какъв ще е конспектът, как ще се оценява. Сега, когато е ясно, че матури ще има, дойде ред и учителите да потреперят. Защото най-вероятно заплатите им ще зависят от това, как питомците им са се представили на изпитите. Нови 23 произведения има в конспекта за зрелостния изпит по литература. Досега от въпросника бяха изключени някои емблематични творби. Абитуриентите ще имат на разположение 4 вместо 3 часа за работа, както бе миналата година. Основната част от матурата по литература ще се състои от 40 тестови въпроса - тя ще носи и 70 процента от оценката. Учениците ще трябва да покажат и умения да съставят текст, да преразказват и анализират. В тестовите въпроси ще се обръща еднакво внимание на граматиката и художествените произведения, изучавани в училище. За да преминат успешно зрелостния изпит, абитуриентите трябва да познават добре правилата на пунктуацията и синтаксиса, да различават литературните жанрове и да познават добре историческите и стилистичните особености на творчеството на различните автори. 7000 единадесетокласници ще държат пробни матури през май. Оценките от тях няма по никакъв начин да се отразят върху успеха на учениците, обещаха от просветното ведомство. От догодина обаче матурите стават задължителни за всички. Абитуриентите ще държат поне две матури, а по желание - и трета. Задължителен за всички ще бъде изпитът по литература, а втория ще могат да изберат сами. За да можете да държите матура по даден предмет обаче, неговият хорариум не бива да е под 54 часа годишно. Така учениците могат да избират за втория си зрелостен изпит между математика, история, география, химия, физика, биология, философия и чужд език. Там изборът е между английски, немски, френски, испански, италиански и руски. Зрелостните изпити обаче няма да бъдат оценявани от преподаватели от вашето училище. Идеята на външното оценяване е да изравним критериите и шестиците да имат еднаква тежест, каза просветният министър Даниел Вълчев. Така ще можем да си дадем сметка за качеството на преподаване в различните райони на страната, в различните видове училища и дори за нивото на учениците по различите предмети, коментира още той. Иска ми се матурите да станат вход за университета, коментира още Вълчев и прикани всички ректори от страната да се включат в изготвянето на изпитните материали, за да се реализира тази идея. --- МОН отваря вратичка за матури през 2008 г. Просветното министерство се отказа да запише в закона, че зрелостни изпити ще има най-рано през 2010 г. Задължителните зрелостни изпити могат да бъдат проведени и по-рано от предварително обявената 2009-2010 учебна година. Просветното министерство е предвидило вратичка в просветния закон, която да позволи това. Вчера правителството одобри предложенията на МОН за поправки в закона, но текстовете трябва да се гласуват и от депутатите. Промените не предвиждат конкретна година, за която да бъде отложено провеждането на матурите, съобщи министър Даниел Вълчев. Вместо това се въвежда задължително изискване зрелостните изпити да се реализират не по-рано от 12 месеца след приемането и публикуването на примерни изпитни материали. Така на теория е възможно матури да има още през 2007 г. В този случай МОН трябва да публикува примерни изпити до май т. г. Според Вълчев обаче е малко вероятно министерството да бъде готово в този срок. МОН реши да предложи отлагане на матурите до учебната 2009-2010 на основата на юридически аргумент - разминаването в учебните програми на различните видове училища. В момента част от тях не покриват задължителния минимум часове по всеки предмет. МОН реши, че първо ще изчисти разминаванията, и посочи учениците, които ще бъдат в IX клас през учебната 2006-2007 г. за първия випуск с матури. От новите текстове става ясно, че МОН се е отказало да обвързва изрично едната с другата промяна. Просветното министерство може да се откаже и от друга своя идея - да побере задължителния минимум от знания до края на X клас. Тази идея изискваше преместване на много материал по литература от XII и XI клас в X. В този случай обаче и матурите би следвало да са в X клас, защото проверяват именно минимума, а новата концепция на МОН предвижда в XI и XII клас да се учат само профилирани предмети. "Нарочно сме подходили гъвкаво спрямо датата за държавните изпити, защото всички тези въпроси ще получат окончателен отговор при гласуването на стратегията за развитие на образованието в парламента", обясни Вълчев. Просветният министър е подновил идеята си за въвеждане на законов текст, който да забрани приемането на промени в приемните изпити след 15 септември на съответната учебна година. Целта е учениците да знаят как ще завършват и кандидатстват още в началото на учебната година. С промените в закона ще бъде предвиден ред за регламентирането и на различните държавни награди, които получават изявени учители. В момента наградите се връчват всеки път със заповеди, идеята ни е различните призове да бъдат регламентирани с отделна наредба, изготвена съвместно от МОН и финансовото министерство, обясни Вълчев. --- 70 000 ученици на задължителни матури през май 2007. Близо 70 000 ученици ще държат за първи път задължителните от 2003 г. матури. Ако парламентът гласува предложението на Министерския съвет за промяна в Закона за народната просвета, зрелостните изпити ще бъдат два - по български език и литература и върху предмет по избор. Предложението на МС предвижда учениците да могат по желание да положат и трети изпит - отново върху предмет по избор. Тази възможност е предвидена заради идеята матурите да се използват за директен вход за ВУЗ. Голяма част от специалностите във висшите училища приемат с два изпита. Така ученикът ще може може да държи всичките необходими изпити на национално ниво под формата на матури, без да се явява на допълнителни конкурси в университетите. Очаква се до два месеца Съветът на ректорите да излезе със становище по въпроса за матурите и евентуалното им използване като вход за ВУЗ. Общо 19 са предметите за матурите. По всеки един от тях тази година ще бъде проведена пробна матура. На нея ще се провери дали предложените формати за изпитите работят, кое затруднява учениците или пък е твърде лесно, какво трябва да бъде коригирано в изпитните програми. Част от матурите са разработени на две нива - трудно и лесно, а други са само на едно ниво. "Това се налага от спецификата на различните предмети. За биологията например трудно може да се предположи, че някой ще реши да се явява на нея, ако няма да кандидатства със същия предмет във ВУЗ", обясни шефът на Националното звено по оценяване на образованието Георги Симидчиев. Около 7000 единадесетокласници трябва да събере просветното министерство за провеждането на пробните матури. Те ще се държат по желание, като оценките от тях не влизат в дипломата. Възможно е МОН да разреши оценките от пробните матури да заместят годишната оценка по предмета, ако ученикът пожелае. Още не е ясно в кои градове ще бъдат проведени пробните матури. По всяка вероятност в един град ще бъде определено по едно или няколко училища, в които технически да се организира провеждането на изпита. На него обаче ще могат да се явяват деца от всички училища в града. 3500 желаещи ученици трябва да събере МОН за пробната матура по литература. Останалите 3500 ще бъдат разпределени по останалите предмети. Пробните матури ще се проверяват от членовете на работните екипи, изготвили програмите. Допълнителни оценители ще бъдат вероятно привлечени за пробната матура по литература, тъй като тя ще се държи от повече деца. "Решихме самите членове на работните групи да проверяват пробните матури, защото са най-добре запознати с изпитите и сами ще могат да се уверят кое не работи и защо трябва да бъде сменено", обясни Георги Симидчиев. Пробните матури ще бъдат проведени между 1 и 15 май. След това работните групи ще пристъпят към анализ на резултатите. Ще се проверява колко правилни отговора са дадени, дали не са прекалено трудни или прекалено лесни въпросите. Ще се проверява и дали изпитите са успели да подредят достатъчно равномерно учениците по скалата с оценките. Анализът на резултатите от пробните матури трябва да бъде готов до началото на август. Тогава ще се пристъпи към корекция на програмите. Те трябва да са окончателно ясни до началото на учебната година. През лятото трябва да бъдат изготвени критериите и съставени националните банки с оценители, които ще проверяват матурите по различните предмети. Оценителите ще бъдат обучени от членовете на работните групи, изготвили програмите за изпитите. През лятото трябва да бъде готов и проектът за наредба за провеждането на изпитите. Тогава ще станат ясни всички процедури по провеждането на изпитите. В наредбата ще бъде записано и по колко пъти учениците ще могат да се явяват безплатно на поправки на матурите. При евентуално използване на матурите за вход за ВУЗ МОН трябва да реши как завършилите в предходни години ще се явяват на матурите и дали ще трябва да плащат. При двойка на една от матурите ученикът не получава диплома за средно образование. Той ще получи сертификата си чак след като вземе двата задължителни изпита. Учениците могат да решат и да не се явяват на матури. В този случай те няма да получат диплома за средно образование, но ще вземат удостоверение за завършен 12-и клас, което им позволява да продължат образованието си в програми за професионални квалификации. Четири матури за средно образование --- До 6 години дипломи ще се дават и след 10-и клас Радикални промени се очакват в системата на средното образование, ако се приеме програмата за 10-годишното му развитие, която е изготвена в просветното министерство. Очаква се Министерският съвет да я гласува на заседанието си утре. До месец парламентът също трябва да се произнесе по документа. През четири матури ще минават учениците, докато завършат средното си образование. Това предвижда 10-годишната програма за развитие на образованието, която се очаква правителството да разгледа на утрешното си заседание. Национални изпити ще се държат при завършване на всеки училищен етап - след 4, 7, 10 и 12 клас. Диплома за основно образование ще се дава след 7 клас, вместо след 8-и както сега. Гимназията ще се дели на два етапа - до 10 клас ще се усвояват общообразователни предмети. Обучението ще завършва със свидетелство. В 11 и 12 клас пък ще се прави специална подготовка в област по избор. В университет ще може да се кандидатства само след 12-и клас. Държавният зрелостен изпит ще бъде задължителен за всички, които завършват втория гимназиален етап. Без него няма да се дава диплома за средно образование. Оценката може да служи и като вход за университет. В осми клас пък ще се набляга основно върху подготовката по чужди езици и компютърна грамотност. Тези промени ще влязат в сила за сегашните четвъртокласници, предвижда програмата. Тестове ще заместят традиционните изпити по литература и математика за прием в гимназия най-рано догодина. Преди официалното им въвеждане обаче те ще бъдат изпробвани в клас и усъвършенствани. Ще настоявам въпросите да не са само със зачертаване на верния отговор, а да има и задача за писане на текст, обясни просветният министър Даниел Вълчев. Предвижда се матурите да станат задължителни най-рано от учебната 2008-2009 г. Най-вероятно те също ще са под формата на тест. Дотогава е важно децата да свикнат с този начин на изпитване и той да стане основен при оценяването в клас, смята Вълчев. Предвижда се до 10 г. в страната да няма маломерни паралелки с по 10-12 деца. Те ще се откриват само по изключение. Затова пък ще има безплатен транспорт за всички деца, които живеят в селища без училище. Смесените паралелки, в които заедно учат хлапета от няколко класа, трябва да се закрият още от догодина, каза Вълчев. Учителската заплата ще се определя по 10 критерия. Ще се оценява дали се работи с проблемни, или със силно изявени деца. Ще се гледа и дали оценките съответстват на реалните знания, дали се прилагат нови методи на преподаване и др. Ако учителите използват чужд език или компютър в клас, ще получават бонус. Ще е важно и мнението на децата и родителите. Тази събота ще е първата среща, на която преподавателите ще дават предложения за промени в учебниците, в случая по история. Подобни срещи ще има всеки месец с различни специалисти, избрани на случаен принцип. Мина Стефанова Пробни матури държат през март Само избрани школа ще участват в теста, оценките няма да се зачитат СОФИЯ. Пробни матури може да има през март. С тях ще се тестват въпросите за бъдещите официални държавни изпити в средните училища. Това съобщиха от образователното министерство вчера. Изпитът може да се проведе в някои от елитните школа, в които се преподават основно езици, математика и физика. Оценките от теста няма да повлияят на успеха на децата, но за сметка на това с тях ще бъде преценена работата на преподавателите, както и качеството на самата изпитна система. Ако се окаже, че повечето ученици са разбрали и отговорили правилно на въпросите, те ще бъдат въведени и в новия държавен изпит. Нито една от оценките обаче няма да се озове в бележниците на тийнейджърите, нито да утежни дипломите им. Засега още не е обсъждано децата от кои школа да се подложат на изпит. Независимо от резултатите обаче експертите на МОН препоръчват да не се избързва с въвеждането на матурата. Дори и учениците да се справят добре с разработките, нужно е време, за да се постигне синхрон с ВУЗ-овете, за да могат децата с най-високи оценки от изпита да влязат директно в университета. Това обаче ще може да стане, ако матурата се въведе най-рано следващата учебна година, обясниха специалистите. --- Тестове вместо матури въвеждат в училищата Новата форма разделяла оценката за знания от оценката за дисциплина Министерството на образованието и науката стартира програма за въвеждане на тестовете в българското училище, обяви образователният министър Даниел Вълчев в предаване по НТВ. Тази учебна година няма да завърши с матури. Според Вълчев обаче, ако в края на юни имаше матури, те ще покажат две неща. Първо, големите различия в знанията на децата в различните райони, в различните училища и даже в едно училище. Второ, че децата практически не знаят как да работят с тестове, нямат навици за това, въпреки сериозните усилия на някои преподаватели да се справят сами с проблема. Затова министерството въвежда тестове през следващата учебна година, като един вид тренинг преди голямото състезание - матурата. Все още образователното министерство обаче не е готово с тестовете. Не са ясно дефинирани целите, какво трябва да се измери с тях: знанията на детето, потенциала му или нещо комбинирано. Кои въпроси към какво да се отнасят, как да бъдат формулирани, по колко въпроса да са, за колко време да се отговаря, фиксиран или нефиксиран да е отговорът и т.н. В българските училища има и чисто технически проблеми. В момента няма образци на такива тестове за всички класове по всички предмети. Някои школа нямат, например, копирна машина. Проблем ще бъде размножаването на тестовете, ако 500 ученици всяка седмица правят по един. За да се въведе новата форма на оценяване, е необходимо технологично време от 12 месеца, смятат експерти от образователното министерство. Догодина, заричат се те, тестът ще влезе масово в българското училище. Целта е ученикът да се еманципира от субективността на учителя си, от еднообразния му поглед на оценяване. Тестът е напълно независима от поведението на детето форма на оценка. То може да закъснява, да е най-палавото в класа и да има 100 процента успеваемост на теста. С теста рязко се разделят въпросите на дисциплината от въпросите на знанието.

Осем начина да потърсите правата си в ЕС 1. Solvit "Солвит" е мрежа, която решава по алтернативен или извънсъдебен начин възникнали проблеми при прилагането на законодателството на вътрешния пазар - например при трудности за получаване на разрешение за престой или пък за регистриране на кола в друга страна. Във всяка страна членка (също и в Лихтенщайн, Норвегия и Исландия) има по един център, който в сътрудничество с партньорите се опитва да реши проблемите на бизнеса и гражданите, възникнали при взаимоотношенията им с администрацията. Предимства - ниски разходи, бързина (до десет седмици трябва да бъде намерено решение на проблема), простота на комуникацията. Ако Solvit не намери решение, може да даде съвет за най-правилните последващи действия. Недостатъци - пок¬рива относително прости проблеми, невинаги може да наложи решение. http://europa.eu.int/solvit/site/index_en.htm --- 2. Fin-Net Мрежата е подобна на Solvit, но разглежда транс¬гранични спорове между потребители и финансови институции. Нейни представители за отделните страни са различни - в някои страни - членки на ЕС, това са финансови омбудс¬мани, в други - агенции към държавната администрация или асоциации на финансови институции. Предимства - нис¬ки разходи, простота на комуникацията. Недостатъци - недостатъчна практика, незадължителност на решенията. http://ec.europa.eu/internal_market/finser...et/index_en.htm --- 3. EEJ-NET Целта на мрежата е да помага на потребителите да намират извънсъдебни решения в споровете им с бизнеса относно стоки, услуги, доставки или за продукти, които се разминават с описанията, дадени им от търговците или производителите. Най-често членове на мрежата са потребителски асоциации в съответните страни или държавни агенции. Предимства - нис¬ки разходи, простота на комуникацията. Недостатъци - недостатъчна практика, незадължителност на решенията. http://ec.europa.eu/consumers/redress/out_...et/index_en.htm 4. Европейският омбудсман Обмудсманът се занимава със случаи на неправомерни действия или бездействия от страна на европейските институции. Когато разглежда случаи на превишаване на правомощията, бездействие или отказ от информация, на практика омбудсманът може да разгледа много широк кръг проблеми. Предимства - омбудсманът има солидна практика в защита на интересите на гражданите и е уважавана институция сред останалите евроинституции. Недостатъци - мнението на омбудсмана не е обвързващо, а разследванията му може да отнемат много време поради съпротива от останалите европейски институции или правителства. http://www.euro-ombudsman.eu.int/ --- 5. Европейският парламент Петициите към парламента трябва да се отнасят към дейностите на ЕС, но това определение лесно може да се разшири до много действия, които на пръв поглед нямат нищо общо с ЕС. Към парламента може да се обърнат както индивидуални граждани, така и техни асоциации или фирми. Предимства - покрива много широки области, лесна комуникация, няма разходи, можете да бъдете поканени лично да изложите случая си. Недостатъци - решенията на парламента не са задължителни, разглеждането на петицията обикновено отнема известно време. http://www.europarl.europa.eu/parliament/p...amp;language=EN --- 6. Европейската комисия Комисията може да започ¬не разследване срещу страна членка за неизпълнение на европейското законодателство. Няма значение дали става въпрос за нарушение на национално или местно ниво. Ако нарушението е извършено от фирма, тогава отговорна е пак държавата за това, че не прилага правилно съответното законодателство. Предимства - комисията може да се произнесе по много области, регулирани от регламентите, директивите или решенията на ЕС. ЕК може да налага санкции или да се обърне към Европейския съд за прилагане на решението си. Недостатъци - над 80% от жалбите се отхвърлят на много ранен етап на разглеждане. Те трябва да бъдат много добре подготвени. Процедурата е непрозрачна. Разглеждането може да продължи една-две години и ако се стигне и до съда, решението може да излезе след четири-пет години. http://ec.europa.eu/community_law/complaints/form/ --- 7. Службата за борба с измамите (OLAF) Мисията на ОЛАФ е да защитава интересите на ЕС, като се бори с корупцията и измамите и други нередности в европейските институции. Мандатът на ОЛАФ покрива всички приходни и разходни пера на ЕС. Предимства - независимост и акуратност. Недостатъци - невинаги е ясно на каква база ОЛАФ започва своите разследвания. Освен това службата е относително нова и има малко практика при работа с нея. http://ec.europa.eu/anti_fraid/ --- 8. Европейският съд Работа на съда е да гарантира, че европейското право се прилага еднакво във всички страни - членки на ЕС. Под неговата юрисдикция попадат както държавите и европейските институции, така и индивидуални фирми и граждани. Последните могат да се обръщат директно към съда на първа инстанция. Предимства - решенията на съда са задължителни и могат да бъдат наложени. Често се присъждат компенсации за причинените вреди. Недостатъци - ищците трябва да са пряко засегнати от въпроса, който искат да поставят пред съда. Трябва да се използва професионален юридически съвет, за който се заплаща, макар че има възможност за търсене на правна помощ, ако ищецът не може да покрие разходите за това. http://www.curia.eu.int/ cfi.registry@curia.eu.int

Други примерни теми за есе Аз, Европа и глобалния свят Светът - глобално село Героизъм и човечност в света на Омировия епос „Илиада“ и в света около нас Дон Кихот де ла Манча от едноименния роман на Сервантес – излишният или необходимият герой за човечеството „Две хубави очи“ от Пейо Яворов – във и отвъд огледалото „Бай Ганьо от Алеко Константинов и след това – възможен или невъзможен е диалогът между българско и европейско Красиво ли е доброто и добро ли е красивото? Електронната демокрация 2017: предизвикателства пред политическите партии и гражданското общество Човекът в мярката на времето Опознай себе си, за да се намразиш! Хуморът - възможност да открием себе си Миналото - "доброто старо време" или отесняла дреха? Накъде води стълбата? Изкуството да надмогваш страха Животът е грижа за другия Ренесансовото отношение към любовта Има ли днес рицари? Живо ли е рицарството днес? Българино, знай своя род и език! Светът на идеалите Свободни и равни ли са народите днес? Забранените думи Най-хубавата дума в българския език Европейци сме, ама все - недотам... Домът и семейството - важна опора на човека Човекът и вещите Домът, родът и историята Осмото чудо на света Новите седем чудеса на света

Процесът на европинтеграция на Македония Дане Талески, Иван Дамяновски След получаване на статут на страна кандидат на 17 декември 2005 г. Македония е решително устремена към пълноправно членство в ЕС. Кога ще бъде реализирана тази перспектива е твърде неясно, тъй като датата за започване на преговорите дори не е насрочена. Но договорните отношения между Македония и ЕС са претърпели качествено развитие. Сега страната разполага с ясни насоки за бъдещите стъпки в процеса на евроинтеграция и с пряка подкрепа на действията, свързани с нея. Подкрепата на ЕС ще бъде значително по-малка от тази, давана на предишните кандидат-членки. В момента в Македония подкрепата за еврочленството и очакванията са много високи и тези на националния политически елит, и тези на гражданите. Но осъществяването на очакванията е съвсем реалистично. Напълно ясно е, че справянето с националните проблеми, като безработицата, ниските темпове на икономическо развитие и корупцията, е критично за бъдещето на процеса на евроинтеграция. Националните парламентарни избори ще бъдат първият практически тест, но също така ще насочат вниманието на обществото, политиците и ЕС по-нататък към националното развитие. 1. Кратък преглед на отношенията между Македония и Европейския съюз Въпреки че предоставянето от Европейския съвет на статут на страна кандидат е главен крайъгълен камък в процеса на интеграция на Македония, това решение е подкрепено от отношения, които траят повече от десетилетие. Република Македония и Европейският съюз установяват дипломатически отношения в края на декември 1995 г., в резултат на което е незабавната помощ по програмата PHARE. Все пак подписването на Споразумението за сътрудничество и спогодбата за търговия и текстил между Република Македония и Европейските общности през 1997 г. и влизането им в сила през 1998 г. е от огромно значение, тъй като представлява първият сложен и обвързващ правен документ между двете страни, регулиращ политическите отношения, от една страна, но също и търговските въпроси, които осигуряват достъп на македонски продукти на европейския пазар. Тези отношения са разработени в рамките на регионалния подход на Съвета на Европа, който е насочен главно към установяването на политически и икономически условия за развитието на двустранни отношения. От политическа гледна точка подобни уговорки се прилагат чрез политически диалог на министерско равнище и под патронажа на Съвета за сътрудничество. Процесът на стабилизиране и асоцииране (ПСА), който беше иницииран от Комисията през 1999 г., е главната рамка за сътрудничество и интеграция за пет западнобалкански държави: Македония, Хърватска, Босна и Херцеговина, Албания и Сърбия и Черна гора. Подписването (на 9 април 2001 г.) и влизането в сила (на 1 април 2004 г.) на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) означава радикална промяна в отношенията между Македония и ЕС, главно по отношение на увеличения натиск върху процесите за хармонизиране на законодателството и по-нататъшното институционализиране. От политическа гледна точка ССА призовава към по-нататъшна демократична консолидация и налага официална рамка за политически диалог както двустранно, така и регионално. Освен това ССА предполага, че Македония може да бъде разглеждана като потенциална страна-членка на ЕС, което е позиция, подкрепяна и преди това от заключенията на срещите на Съвета в Санта Мария де Фейра и Солун. От икономическа гледна точка ССА означава отваряне на европейския пазар за македонска продукция с облекчен износ, без мита и количествени ограничения1. Тези благоприятни условия за износ са създадени от клаузата за либерализация на асиметричния пазар, която защитава вътрешния пазар чрез постепенно намаляване на митата върху ервопейските продукти в рамките на десет години. Но слабостта на македонската икономика и ограничената стандартизация на продуктите са главни фактори за застоя в износа на македонски стоки за ЕС. Друг важен елемент в процеса на стабилизиране и асоцииране е финансовата помощ за участието на страната в него чрез реформи, които са част от процеса на евроинтеграция, който досега се реализира чрез регионалната програма CARDS, влязла в сила през декември 2000 г. Въпреки че програмата CARDS предвижда многогодишно бюджетиране (2002–2006 г.), поради ниската поглъщателна способност на бюджетните средства от институциите, голям процент от средствата не са били усвоени2. Приемането на решението на Съвета през юни 2004 г., за принципите, приоритетите и условията, съдържащи се в Споразумението за партньорство с Република Македония, е подобрило още повече плана, определяйки етапи в процеса на интеграция, осигурявайки инструмент, който ясно дефинира приоритетите за реформи в страната в стремежа й към започване на преговори. Решението на правителството да подаде молба за членство в Европейския съюз през март 2004 г. от сегашна гледна точка може да бъде описано като преломна точка, особено имайки предвид доста негативния и незабавен отговор в рамките на обществения дебат. Но последвалата молба за членство силно провокира публичната администрация и способността й да осигури достатъчни отговори на анкета, подготвена и проведена от Европейската комисия. Въпреки това и въпреки доста ниското качество на отговорите на някои министерства, цялостната оценка беше положителна и доведе до одобрителното становище на Европейската комисия през ноември 2005 г., препоръчващо кандидат-членски статут.3 1.1 Статутът на страна кандидат и последиците от него Предоставянето на статут на страна кандидат на Европейския съвет в Брюксел на 17 декември 2005 г. е несъмнено исторически момент и огромен тласък за стремежа на Македония към присъединяване. Но противоречивите интереси вътре в ЕС и откритият скептицизъм на някои държави-членки, които съпътстваха решението, направиха така, че едно формално решение да прилича на трудно извоювана битка. Както Глен нашироко описва уместността на тревогите около разширяването като „въпрос на разходи и икономически заплахи, на аргументи относно влиянието на разширяването върху сигурността и стабилността на ЕС, и не на последно място, дали една по-голяма Европа непременно предполага отслабване на проекта за Евроинтеграция“4, случаят на Македония изглежда допълнително усложнен заради политически съображения, които не са свързани с нейното интегриране, а именно провалените конституционализация и междудържавно споразумение за бюджета. Откритият френски скептицизъм за по-нататъшното разширяване и неуспехът да се насрочи дата за започване на преговори за присъединяване са ясни показатели, че пред интеграционния процес на Македония може да има политически бариери. Въпреки това последствията от кандидатурата са много. Първо, тя очевидно ще засили регионалната позиция на страната и ще осигури по-нататъшно подобрение на стабилността й. Това политическо решение идва в много важен момент, като се има предвид решението за крайния статут на Косово и последствията от това за сигурността на Македония. В този смисъл трябва да се наблегне на успешното прилагане на Рамковото споразумение от Охрид. Влиянието му върху стабилността на страната също е подчертано в становището на Еврокомисията и може да се разглежда като един от най-важните фактори, допринесъл да се препоръча предоставяне на статут на страна кандидат.5 От гледна точка на икономическите реформи съществуват нереално високи очаквания за краткосрочни директни чуждестранни инвестиции заради укрепването на портфолиото на страната след предоставянето на статута. Лошият бизнес климат, неефективната съдебна система и слаба институционална инфраструктура преобладават като фактори, възпрепятстващи развитието и преките чуждестранни инвестиции (FDI). Но в средносрочен план (предусловен от постепенната административна реформа и по-нататъшното либерализиране на пазара) последствията от статута би трябвало да помогнат повече в получаването на инвестиции и осигуряването на растеж.6 Натискът върху администрацията, идващ от новите отношения с ЕС, гарантира по-ефикасен подход към приближаването и прилагането на общностното право. От гледна точка на финансова помощ от ЕС, високите очаквания на страните от Западните Балкани са разколебани от резултатите на преговорите за новата финансова перспектива. В това отношение Предприсъединителният инструмент (IPA) не дава нужния тласък, тъй като осигурява само „половината помощ спрямо който и да е предишен предприсъединителен процес“7. Следователно, статутът на Македония на страна кандидат не може да се разглежда като значително финансово подпомагане. 1.2 Бъдещото предизвикателство – преговори за присъединяване Становището на Комисията несъмнено показва, че в момента Македония не е готова за откриване на преговори за присъединяване: „Комисията счита, че преговорите за присъединяване към Европейския съюз на бившата югославска република Македония трябва да бъдат отворени, когато тя достигне задоволително ниво на покриване на критериите за членство.“8 След като Комисията се ангажира да изготви доклад за напредъка на Македония не по-късно от края на 2006 г., то най-ранната възможна дата за присъединителните преговори може да се очаква през 2007 г. Въпреки че започването на преговори за присъединяване трябва да е приоритет в плана за интеграция на Македония, досега този въпрос почти не е предизвикал дебати. Институционално, през 2005 г. правителството прие решение за основаването на работни групи за подготвяне на преговорните позиции за присъединителните преговори, но това не е подкрепено от последващи действия в тази носока.9 Текущият обществен дебат дори не споменава краткосрочните планове за създаването на преговорен екип, неговата позиция и наличните човешки ресурси. На този етап от реформите администрацията на Македония не притежава способността да води присъединителни преговори. Въпреки че процесът по отговаряне на въпросника на Комисията може да бъде считан за силно положителен опит по отношение на изграждане на мотивация и доверие, както и на междуинституционална комуникация, все пак на процеса на реформи в обществената администрация не му достига явна решителност и бъдещи инвестиции. В този смисъл способността да се приложат краткосрочните приоритети, заявена в становището на Комисията, ще бъде първата стъпка на оценяване и фактор за бъдещи решения за започване на преговори. Тук успешното осъществяване на предстоящите парламентарни избори се възприема като главното политическо предусловие и следователно е най-важният фактор в момента. Реформите в правосъдието, борбата с организираната престъпност и корупцията, полицейската реформа и ефикасните административни процедури съпътстват списъка с краткосрочни приоритети и ще бъдат тежко бреме за администрацията. Една от най-големите пречки пред успешните преговори и ефективното прилагане на общностното право е очевидният неуспех в следването на политическия план. Въпреки че рамката от документи определя плана, а крайните срокове дават нужните насоки, досега администрацията не е успявала да следва темпото.10 Подобна липса на ефективност може да доведе до значително забавяне в процеса на преговори, което означава, че показателите за представяне на администрацията трябва да бъдат подредени според приоритетите. Подобно повишаване на компетентността за ефективно прилагане ще изисква не само заделянето на големи количества ресурси и инвестирането на човешки ресурси, но и здрав институционален подход. Именно в средносрочен план Македония трябва да може да набави минималните човешки ресурси (главно чрез програмите за подпомагане на ЕС, като TAIEX и TWINNING), нужни за приемането и прилагането на общоевропейското право. Но използването на такъв човешки потенциал ще бъде резултат единствено от една по-стабилна система за координация и организация и по-активно участие на съответните институции. Един особено проблематичен аспект е междуинституционалната административна йерархия и ниското ниво на автономност и независимост на участниците в процеса на вземане на решения. За да се избегне институционалната склероза, щом започне процесът на преговори, администрацията трябва да намали обхвата на творческа интерпретация на различните групи правила вътре в агенциите за прилагане на правителствената политика и да установи добре формулирани правила и процедури. Определянето на желаните резултати трябва да бъде съпътствано от ясни показатели за изпълнение и стимул, означаващ нова сила, която да мотивира администрацията в отсъствието на очевиден политически натиск. 2. Обществени и политически реакции в Македония относно процеса на евроинтеграция По-голямата част от обществото на Македония много силно подкрепя идеята Македония да стане член на ЕС. Допитванията показват, че около 94% от населението подкрепя идеята.11 Същото проучване, проведено сред национално представителна извадка от 1040 анкетирани, показва, че 57% от населението счита членството в Евросъюза за главен свой приоритет. Други 35,2% от населението смятат членството за важно за тях, но не и за главен приоритет. Резултатите показват, че членството в ЕС е като цяло широко разпространена идея, която намира силна подкрепа от гражданите. Голяма част от обществото се чувства лично ангажирана в процесите. Вероятно повечето от гражданите очакват директни лични изгоди като резултат от този процес. Въпреки силната подкрепа на идеята за еврочленство, хората гледат трезво на реализирането на тази идея. Според Брима Галъп (Brima Gallup), агенция за проучване на общественото мнение, „една трета от населението смята, че Македония ще влезе в ЕС след 5 години, докато над 33 процента мислят, че това ще се случи след 10 години“.12 Резултатите от проучване на IDSCS (Институт за демокрация, солидарност и гражданско общество) показват, че близо 50 процента от населението мисли, че Македония ще влезе в ЕС след 10 години. Подобно реалистично мислене не дава силен тласък на политическите решения, които са за ускоряване на процесите на интеграция в ЕС. Например през 2003 г., когато правителството на Република Македония реши да подаде молба за членство, само 35 процента от населението смяташе, че решението е навременно.13 Голяма част от медиите, журналисти и редактори, както и много влиятелни хора, формиращи общественото мнение, изказаха тревога заради ужасяващото решение на правителството. Тревогите им бяха, че Македония изостава в процеса на структурните реформи и има слаби институционални възможности, за да може да се ангажира по-активно в процесите на евроинтеграция. Смазващият тон на препоръките, идващи от национални експерти, беше, че длъжностните лица и държавната администрация първо трябва да напреднат повече в процесите на реформи и чак тогава да се съсредоточат върху въпросите на евроинтеграцията. Вицепремиерът на правителството по евроинтеграцията Радмила Шекеринска, „spiritus movens“ на инициативата за кандидатстване, изложи друг възглед. Според нея молбата за членство ще предизвика по-голям външен натиск за усъвършенстване на текущите реформи в страната. Натискът ще е насочен към политическия елит и обществената администрация, и двете жизненоважни за затварянето на цикъла от реформи, но също и за евроинтеграцията като такава. 2.1 Дебати относно положително становище, т. нар. „avis“ Въпреки критиките, преобладаващи в медиите, правителството реши да подаде молба за членство в ЕС. Решението и действието не срещнаха никаква обществена съпротива или скептицизъм под някаква друга форма. Изглежда хората не са толкова мотивирани и по-скоро ще подкрепят инициативите на правителството за евроинтеграция, отколкото да се противопостявят на целия процес. Подобно отношение може лесно да се обясни, ако се има предвид ниското ниво на доверие, което гражданите на Македония имат в политическите институции.14 Хората на вярват в способността на институциите да осъществяват значителен напредък в която и да е област от тяхната компетентност. Докато чакаха отговора на ЕК, настроенията и мненията на националните политически лидери бяха различни. Шекеринска, вицепремиер на правителството, смяташе, че „обективното мнение би било положителното мнение“ относно кандидатурата на Македония.15 От друга страна, Люпчо Георгиевски , бившият премиер, а сега опозиционен лидер, очакваше негативно становище от ЕК, което би показало неспособността на правителството да провежда реформи. Противоречивите изявления идват от политическата конфронтация между тези две политически фигури. Изхождайки от различни идеологически позиции в битката си за политическа власт в Македония, те използват даже въпроса за евроинтеграцията. Но нито един мейнстрийм политик в Македония не изразява тревоги, свързани с членството в ЕС. Съществува общ политически консенсус за осъществяване на амбицията за еврочленство, но има естествен политически конфликт коя партия може да бъде най-добрият ръководител на този процес. След получаването на положителното становище на ЕК политическите партии реагираха по различен начин. Младите коалиционни партньори на правителството изказаха „задоволство от добрите новини от Брюксел, бъдещата обща столица“.16 Опозиционните партии реагираха по-критично срещу правителството. По думите на Гордана Янкуловска, главен секретар на главната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, ако правителството действа над интересите на управляващите партии, тогава Македония „има по-голям шанс да получи дата за започване на преговори“.17 Опозиционните партии бяха по-скоро склонни да считат положителното становище на ЕК за успех на предишното правителство, а управляващите сили бяха по-скоро за преодоляването на обществения песимизъм, свързан с политическото развитие на страната. Цитирайки неназовани политически източници, BBC предсказа, че Македония ще получи статут на страна кандидат на срещата на Съвета на министрите през декември 2005 г.18 Европейският парламент публикува декларация, която препоръчва Македония за страна кандидат, а същото изявление направи и Хавиер Солана, висш представител на Европейския съюз за ОПОВОС (Обща политика в областта на външните отношения и сигурността), но без да се ангажира с даване на точна дата за започване на преговори.19 Но не всички в Македония приеха положителното становище като точно начертаване на бъдещето на страната. Някои хора на изкуството предупредиха, че на ЕС се гледа като на „нов култ, нов идеологичен символ“.20 Обществото в Македония иска да вярва в светлото бъдеще, което води със себе си възможността за членство в ЕС, но след преминаването през икономически упадък и нарастващо ниво на бедност го е страх, че това ще бъде просто още един блян. 2.2 Водене на дебати като страна кандидат Главното послание, което предсказа крайното становище на Съвета, дойде от еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Пристигайки в Скопие, за да връчи на правителството положителното „avis“, той подчерта, че „съдържанието е по-важно от графика“.21 Наистина едно от взетите решения на срещата на ЕС през декември 2005 г. е на Македония да се даде статут на страна кандидат, но без дата за започване на преговори. Шефът на г-н Рен, Мануел Барозо, президент на ЕК, отчете прогреса на Македония от ръба на гражданска война през 2001 г. до сегашното й състояние. Но посланието му, че „сега трябва да работим според условията, които всички страни-членки трябва да изпълнят“, направи най-силно впечатление на македонското общество.22 Много политици в страната се съгласиха с неговите виждания. В публичното си изявление, коментирайки статута, г-н Бранко Цървенковски, президентът на Македония, беше доста умерен, като подчерта, че статутът на страна кандидат не е магическа пръчица, която ще разреши всички проблеми. Според него той е по-скоро постижение на политическото ръководство през последните 14 години от независимостта на Македония и „доказателство за проевропейската компетентност и демократичен потенциал“, които страната притежава.23 Встъпвайки в длъжността си, едновременно на президент на главната управляваща партия и на министър-председател на правителството, Владо Бучковски показва повече енергичност по отношение на евроинтеграцията, но също така си приписа повече лични заслуги за това. Според него правителството му показва, че „резултати се постигат с оптимизъм и че сме готови да се изправим срещу предизвикателствата“.24 Лидерите на опозиционните партии посочиха, че този статут не решава радикалните проблеми, пред които хората са изправени, като безработицата и ниския стандарт на живот. Те са склонни да гледат на кандидатурата като на възможност за бъдещо развитие, но само ако правителството промени отношението си и работата си, за да изпълни европейските критерии. С наближаването на изборите през 2006 г. политическият дебат на подобни теми ще преобладава в политическите дискусии. Докато приключат, политическата кампания и други партийни дейности ще привличат общественото внимание, оставяйки по този начин малко място за по-практичните въпроси на евроинтеграцията. Но дори след края на изборите не се знае до каква степен гражданите ще се интересуват от въпросите на евроинтеграцията, когато 59,6 процента смятат, че Македония се движи в неправилната посока.25 Първоначалната им реакция към статута беше доста умерена. Като цяло гражданите бяха щастливи и доволни, вярвайки, че мястото им в Европа е подсигурено. Очакванията им от еврочленството са доста високи. Между 80 и 90 процента вярват, че ще доведе до напредък в области като икономическо развитие, чуждестранни инвестиции и национална политика и стабилност.26 Но главните им препоръки към правителството по въпроса за евроинтеграцията съвпадат с препоръките, идващи от ЕС. Биха искали да видят по-високо ниво на икономически растеж и по-малко еуфория, защото добре знаят, че статутът на кандидат носи със себе си повече отговорности, отколкото награди. Според 74 и 65 процента от гражданите, съответно такава отговорност е справянето с безработицата и с проблема с корупцията в държавните институции.27 В средносрочен план от политическия елит на Македония трябва да се очаква и да се насърчава да работи по такива въпроси, които са полезни за бъдещето на процеса на интеграция в ЕС. --- Македония поиска дата за започване на преговори за членство в ЕС. Македонският премиер Никола Груевски поиска от Европейския съюз да определи дата за започване на преговори за членство с неговата страна, като заяви, че това би позволило да се ограничат националистическите тенденции на Балканите, предаде Франс прес. "Това би била една много добра инвестиция от страна на ЕС да се определи дата, на която бихме могли да започнем преговорите за членство", каза вчера в Талин Груевски, който е на посещение в Естония. Според Груевски такова решение би обезкуражило радикалните сили и противниците на реформите в Македония и другите страни от региона. Той посочи, че Македония вече е започнала реформи, за да бъде готова да започне преговорите в края на 2007 или най-късно в началото на 2008 година. "Не мисля, че толкова малка страна като Македония, само с два милиона души население, би могла да застраши способността за абсорбиране на ЕС", каза още Груевски. Македония получи през декември 2005 година статут на страна-кандидатка за членство в ЕС, но страните-членки, които решиха да забавят процеса на разширяване в очакване да се намери решение за институционалната безизходица на ЕС, не определиха дата за започване на преговорите. А словенският премиер Янез Янша каза, че ЕС би могъл да определи датата, искана от Скопие, по време на словенското председателство на блока в първата половина на 2008 година. --- Да спрем Македония за НАТО и ЕС, поиска Красимир Каракачанов от ВМРО. За замразяване на интеграцията на Македония в структурите на НАТО и ЕС до започването от Скопие на устойчиви демократични реформи призова от трибуната на Народното събрание съпредседателят на БНС и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, предаде БТА. Искането е обосновано от "последователната антибългарска политика, провеждана от определени кръгове в македонските правителства". Каракачанов посочи случая на 13 януари в Скопие, когато пред паметната плоча на Мара Бунева група българи бяха нападнати от лица с палки, тояги и камъни. Това е само поредното нарушение на човешките права на българите в Македония, каза той и изреди случаи, сходни на този, от 2000 година насам. Инцидентът според ПГ на БНС е следствие от "водената последните месеци открита антибългарска кампания от местните медии и нежеланието на властите в Скопие да влязат във функциите си и да предотвратят подобни престъпни актове". Те по думите на Каракачанов говорят за системна и последователна противобългарска политика на определени кръгове в управлението на Македония през последните 15 години. С оглед на това, че република Македония не зачита елементарните човешки права и правото на свободна проява на своите граждани, които имат българско национално самосъзнание, смятаме, че трябва да бъде преосмислена политиката спрямо тази съседна държава, за да бъде преустановена тази вредна противобългарска практика, заяви Каракачанов. За тази цел предлагаме на бившата югославска република Македония да бъдат поставени условия - да спазва правата на българското население там и да съхранява българското културно и историческо наследство на територията си, каза депутатът от БНС. От групата искат "деидеологизация на учебниците, като недвусмислено се изчистят фалшификациите за националния характер на историческите личности на българското мнозинство от населението на областта Македония до 1944 г.". Настоява се още за реформиране и демократизация на "съществуващите и до днес репресивни специални служби, наследство на бившата тоталитарна Югославия", които да бъдат поставени под мониторинг и да докажат, че не извършват враждебна и противобългарска дейност. От БНС искат формиране на европейска комисия от публични политически и обществени лица, "които да наблюдават и годишно да оповестяват развитието на процесите на демократизация в бившата югославска република Македония". В началото на заседанието си депутатите решиха петъчното заседание на Парламента да започне в 9.30 часа с полагането на клетва за втори мандат от президента Георги Първанов. На тържественото заседание ще присъстват премиерът, министрите и 107-членният инициативен комитет, който издигна Първанов за втори мандат. --- Ако един стопанин насъсква кучето си срещу вас, вие срещу кого ще предпримете мерки - срещу кучето или срещу стопанина ? Медиите и специалните служби в Македония са куче на сърбите, а сърбите си навлякоха омразата и недоверието на всички съседи. Никой не иска да има работа с тях, защото всички им ядоха попарата - и словенци, и хървати, и босненци, и косовари. Те буквално слисаха Европа с техния дивашки национализъм и варварска агресивност. Предизвикаха 4 войни, в които показаха нечувани жестокости и погубиха живота на 200000 граждани. И Черна Гора наскоро избяга от тях. Косово е на косъм от да получи независимост. Войводина също е на път да им се изплъзне. Хърватският народ не без основание ги ненавижда. Само Скопските сърбомански мекерета са се вкопчили в Белград, защото на него дължат влъстта си. А нашите управници по стар дирижиран от Москва Комеинтерновски рефлекс подкрепяха престъпника Милошевич и досега не смеят да поставят Белград на мястото му. При сегашната международна обстановка България, след като през целия 20-ти век беше ограбвана и унижавана от Белград, за първи път е във ВОДЕЩА ПОЗИЦИЯ. Член е на Европейския Съюз и на НАТО и ПЪТЯТ НА СКОПИЕ И НА БЕЛГРАД към тези международни организации в най-голяма степен МИНАВА ПРЕЗ СОФИЯ. Така че от Българските държавници зависи ще покажат ли най-сетне достойнство и характер. Те са длъжни да поставят твърди условия както към Скопие, така и към Белград ! България призна Македония като самостоятелен държавен субект и не предявява териториални претенции (въпреки че срокът на валидност на Ньойския договор е вече изтекъл!), но това си има цена и тя е: 1. Пълно разграничаване от Коминтерновската доктрина и пренаписване на историята, такава каквато е. Македонската народност е създадена изкуствено през 1945 г.и ако искат да я признаем като такава в границите на ФИРОМ, трябва да заявят, че до окупацията от Кралстно Югославия славяноезичното население в нея е имало българско национално самоидентичност и че тяхната история започва от 1945г. 2. Да въведат в образователната си ситема истинската история. 3. Да декларират още веднъж - и на правителствено и на парламентарно равнища, че ще следват политика на уважение и добросъседство с България и с останалите съседните страни, без каквито й да са "етнически" претенции и прояви на враждебност и агресия. 4.Да разрешат свободна изява на българското самосъзнание в Македония, къкто разрешават изявата на албанско, сръбско, гръцко, турско и др. на онези граждани, които го желаят, без да ги унижават, репресират и да ги преследват. 5. Да предоставят на специална комисия на Европейския Съюз правото да упражнява контрол върху службите на Министерствата на вътрешните и на външнитие работи,на образованието и върху медиите за стриктното изпълнение на горните 4 условия. 6. България, координирано с Гърция, да постави искането -Европейския Съюз и НАТО да не се насрочва изобщо дата за стартиране на преговори за членство в Европейския Съюз и НАТО, ако има нарушение на тези условия и на условията на Атина. Европейският съюз и НАТО са организации, организирани върху принципите на цивилизованите демократични междудържавни отношения, на толерантността и на зачитането на човешките права и нямат нужда от появата примитивни субекти, които генерират напрежение, конфронтация и враждебност!

http://lifeconsult.info/ http://lifeconsult.info/index.php?body=ezine.htm http://lifeconsult.info/asp.php?body=article.php&obj=40 http://lifeconsult.info/asp.php?rfr=zid=18...code=6dfeb55f28 http://lifeconsult.info/asp.php?body=article.php&obj=31 (Как да популяризираме сайта си?)

http://www.eubusiness.com/

Мечове от бъдещето Технологиите за водене на война не остаряват, само се променят. Петър ГАВРИЛОВ вестник "Капитал" Последната война в Ирак и слуховете за предстояща подобна акция срещу иранските аятоласи повдигат отново въпроса, стряскащ отново съня на всеки американски генерал от виетнамската война насам. Как да се снижат загубите, които понасят войските както при настъпателни операции (прочистване и завладяване на територии), така и при разузнавателни и чисто отбранителни операции. През периода 1969-1972 г., особено при офанзивата "Тет" на виетконгците, е имало седмици, в които янките са губели по близо 400 човека седмично. Северновиетнамците са губели в пъти повече жива сила, но този факт е имал малко значение за тяхното командване, докато практически всички американски президенти в периода 1960-1975 г. са били подлагани на натиск да намалят темпа на загубите, като изтеглят войниците от Виетнам. На подобен натиск поради същите причини е подложен и Джордж Буш, чиято администрация вероятно вече се чуди чия е била брилянтната идея да затънат в Ирак. Ключов въпрос за всички желаещи да намалят загубите военачалници е всъщност въпросът как да намалят числеността на войските, водещи съответната война или операция. Тук практически всяка армия разработва нови технологични концепции, които са комбинация от изцяло нови и добре забравени стари похвати за водене на война. Новите похвати включват предимно роботи, които заместват хората в рутинни или твърде опасни дейности като патрулиране, разминиране, разузнаване и наблюдение. Засега най-популярни са безпилотните разузнавателни самолети RQ-1 Predator, които могат да патрулират със скорост 200 км/ч на височина до 7100 метра в продължение на близо денонощие. Полезният им товар може да е над 500 килограма (равен на теглото на самолета) и може да включва противорадарни ракети, ракети въздух-земя и въздух-въздух. През 2003 г. подобен самолет проследява отблизо засада, в която попадат американски зелени барети в Афганистан и операторите в центъра стават свидетели на сражението, в което командосите са избити от талибаните. Това налага и концепцията за въоръжаването на безпилотните разузнавачи - навременна реакция при засичане на врага. Подобна концепция води и до появата на SWORD (съкращение за Специална система за въоръжено наблюдение и разузнаване) - приличащ на голяма играчка робот, въоръжен с лека картечница, като може да бъдат интгегрирани и големокалибрени картечници и/или гранатомети. Снабден с камери, вериги за придвижване, литиевойонна батерия, която му дава автономност от поне 4 часа, микрофон и радиостанция, роботът може да патрулира в места, където никой командир на рота не би пратил войниците си. SWORD e на служба от 2000 г. според компанията производител Foster-Miller. Досега е изпълнил над 20 000 хиляди мисии в Босна, Афганистан и Ирак, като операторът му обикновено е в укритие на около хиляда метра радиус. Цената му е малко над 200 хиляди долара, посочват производителите. Според Боб Куин, мениджър на програмата във Foster-Miller, "това е оръжие, което войникът не държи в ръце, а управлява дистанционно. Освен това то е доста по-точно, не се влие от бойни газове и не го е страх", допълва той. "Човек, който би могъл да улучи цел с размерите на баскетболна топка с пушка от триста метра, със SWORD от такова разстояние би поразил цел колкото монета, според едно от мненията на войници, изпробвали системата. Именно войниците и полицията използват подобни роботи за разминиране и обезвреждане на взривове и бомби и главната идея "да му сложат малко пушкала" дош­ла от тях. Управлението се усвоява просто, подобно на всяка играчка с джойстик. "Всъщност това не е нещо революционно ново, просто са събрани в едно съществуващи системи", казва главен сержант Сантяго Тордийос от армията на САЩ, цитиран от сайта http://www.defenselink.mil/ Подобно обединение на стари и нови технологии са щитовете от карбон, които някои пехотинци носят подобно на пехотинците от времето на Римската империя. Подобни щитове ползват и полицаите от частите за борба с безредици. Материалът и формата правят щита достатъчно лек и здрав, за да издържи попадение от леко оръжие, снайпер или тежка картечница, каквито често се използват при засади срещу американските патрули по света. В добавка, два или три щита образуват надеждно укритие на места, където няма естествени такива. Обикновено не всички войници в даден патрул носят подобни щитове, които все пак затрудняват свободното движение. Интересни са програмите за бъдещия пехотинец, разработвани от Франция (FELIN), САЩ (Land Warrior), Великобритания (FIST) и Германия (IdZ) - страни с безспорно огромен опит във войни във всякакви условия. Френската система е с ориентировъчна цена от 27 хиляди евро и се разработва от SAGEM, като трябва да е готова до 2010 г. и да постъпи в армията. Тя включва комуникационно и навигационно оборудване, защитни средства и лично оръжие и трябва да тежи по-малко от 25 килограма, включително мунициите. Основата на системата е портативен компютър, който всеки войник притежава и който е свързан с останалите части от екипировката му. Каската е оборудвана с мик­рофон и два 3-сантиметрови дисплея за визуализация на информация по време на бой. Британската армия също очаква да получи 35 хиляди индивидуални FIST комплек­та между 2010 и 2015 г. Те също се състоят от защитни средства, лично оръжие, комплект за комуникация и навигация. Облеклото трябва да намали топлинното излъчване на войника, за да бъде по-трудно засичан от инфрачервените визьори и да повиши способността му да оцелява под открито небе. Всеки войник ще получава предупреждения за химическа, ядрена или биологична опасност посредством бойна информационна система. Германската IdZ се разработва от EADS Defence Electronics и трябва да постъпи в Бундесвера най-късно през 2009 г. Тя е много подобна на френската и английската като замисъл, като отделните елементи са германски - така например личното оръжие е легендарният Heckler&Koch, калибър 5.56 милиметра. Американската армия завърши тестовете на своята Land Warrior версия-1.0 система през 2003 и досега като че ли е имала най-много възможности да провери дали концепцията й е правилна или не. Основен въпрос, който вълнува повечето анализатори, специалисти и обикновени войници (които обикновено най-често изпитват теориите за война на гърба си) е идва ли ден, в който роботите ще изместят хората. Сержант Тордийо веднага отговаря: "Не, никога. Вероятно ще има комбинация между роботи и хора, но винаги ще има войници на бойното поле." Все пак хората, а не роботите започват войните. България е член на НАТО и българският воин ще се ползва от новостите.

http://money.ibox.bg/

Aми потърси сам, бе, младежо... Защо си решил. че трябва да получиш всички знания като "на тепсия"?

Затоплянето ще качва морското ниво още 1000 години. Морското ниво ще продължи да се покачва още 1000 години, дори ако правителствата успеят да забавят прогнозираното повишение на температурите през този век, дължащо се на парниковите газове, предупреждава проектодоклад на ООН за климата, цитиран от Ройтерс. Резултатите от изследването, извършено от 2500 учени, също показват, че прахът от вулканичните изригвания и от замърсяването на въздуха изглежда е забавил затоплянето през последните няколко десетилетия, като е отразявал слънчевата светлина обратно към космоса. Докладът на Междуправителствения съвет за измененията в климата ще излезе в Париж на 2 февруари. Той ще е насока за политиците в борбата срещу глобалното затопляне. Според доклада до 2100 г. ще има още повече суши, дъждове, арктическият лед и ледниците ще се свият, а морските нива ще се повишат. Той предупреждава също, че ефектът от натрупаните парникови газове в атмосферата ще продължи много по-дълго. Докладът цитира 6 модела, според чиито прогнози покачването на морското ниво до края на века ще е от 28 до 43 см. В предишния доклад от 2001 г. границите бяха от 9 до 88 см. През XX век морското ниво се е покачило със 17 см. В новия доклад има и оптимистични изводи. В него се изтъква, че е много вероятно, т.е. повече от 90 процента, глобалното затопляне след 1950 г. да се дължи на човешка дейност и на изгарянето на изкопаемите горива. Според предишния доклад от 2001 г. връзката беше "вероятна", т.е. около 66 процента. Остава несигурността дали по-високите температури ще предизвикат повече облаци. Техните бели шапки отразяват топлината обратно в космоса. Директорът на Междуправителствения съвет за измененията в климата Раджендра Пачаури каза от Делхи, че се надява докладът да стресне правителствата и те да вземат по-сериозни мерки. Според прогнозите в доклада температурите ще се повишат от 2 до 4,5 градуса по Целзий в сравнение с времето преди Индустриалната революция, ако нивата на въглеродния двуокис бъдат стабилизирани на около 45 процента над сегашните. Диапазонът е по-малък от предвиждания от предишния доклад (1,4-5,8 градуса по Целзий). Стабилизирането на нивата на въглеродния двуокис ще доведе до допълнително повишаване на температурата с около 0,5 градуса по Целзий главно от 2100 г. до 2200 г., като ще покачи морското ниво с допълнителни 30 до 80 см до 2300 година -- 2006 г. потвърждава тенденцията за затопляне на планетата. Над 45 градуса на 1 януари в Сидни, 60 000 кв. км по-малка ледена покривка в Арктика - равносметката на Световната метеорологична организация за 2006 г. потвърждава тенденцията за затопляне на планетата, заяви генералният секретар Мишел Жаро, цитиран от АФП. Що се отнася до 2007 г., според Мишел Жаро, феноменът Ел Ниньо в Тихия океан ще допринесе за още по-високи температури. Той подчерта, че глобалното затопляне е предизвикано до голяма степен от парниковите емисии в резултат на човешката дейност, които непрекъснато се увеличават. За планетата 2006 г. е шестата най-топла, откакто се води статистика. Тя е на четвърто място за северното полукълбо и на второ за Франция. Това показват данните, събрани от 187 национални метеорологични служби към Световната метеорологична организация. Годината е почти рекордна за смаляване на ледената покривка в Арктика. Тя отстъпва единствено на 2005 г. Там за една година ледената покривка е намаляла с 60 000 кв. км. - територия равна на тази на Белгия и Холандия. Мишел Жаро напомни и за извънредните горещини през изминалата година. В Сидни посрещнаха 2006 г. с температура почти 45 градуса. Други обезпокояващи признаци са серията от екстремни явления, като сушата в Африканския рог, последвана от опустошителни наводнения в същите райони или на неочаквани места като Сахара или Нигер. По прогнози до 2100 г. морското ниво ще се повиши с 10 до 90 см или средно около 50 см. Това ще бъде катастрофално за острови в Индийския и Тихия океан и за крайбрежни градове. -- 2006 година е една от шестте най-топли години, регистрирани досега. Специалисти на Световната метеорологична организация /СМО/ обявиха 2006 година за една от шестте най-топли в цялата 150-годишна история на наблюдението на климата, съобщиха световните информационни агенции. Изводът е направен на базата на наблюдения от страните-членки на организацията. Глобалната средна температура през 2006 г. се е оказала с 0,42 градуса по Целзий по-висока от средната температура през периода 1961-1990 година, установиха специалистите. От началото на ХХ век температурата се е покачила почти с 0,7 градуса. Увеличението обаче не е било постоянно, отбелязват специалисти на СМО. В периода 1976 - 1986 година то е било с 0,18 градуса. А в 1997-2006 година в северното и южното полукълбо тя е надхвърляла средните стойности за 1961 и 1990 година средно с 0,53 и съответно с 0,27 градуса. Началото на 2006 година бе необичайно меко в по-голямата част от територията на Северна Америка и на западноевропейските арктически острови, отбелязват от СМО. В същото време в някои части на Източна Европа, в Азия и в Русия зимите бяха изключително сурови. От края на декември 2005 година до началото на март 2006 година в голяма част на Източна Австралия имаше устойчиво високи, екстремални температури и бяха поставени немалко температурни рекорди. В Бразилия през януари също бе регистрирана една от най-високите температури за цялата история на наблюденията. През летните месеци в някои части на Европа и в САЩ бяха поставени рекорди. Арктическият лед се сви до рекордно ниски стойности. През есента и ранната зима от Алпите до Москва бяха поставени температурни рекорди. Топлото време засегна ски-курортите, но удължи вегетационните сезони. Есента бе изключително гореща за територията, простираща се между северната страна на Алпите и южната част на Норвегия. В много държави по света тя бе обявена за най-топлата, откакто са започнали официалните наблюдения на климата. По-рано този месец Световната метеорологична организация обяви 10-те години през периода 1996 - 2005 за най-топли, като рекордът държи 1998 г. Според НАСА най-гореща е била 2005, а не 1998 г. Данните на СМО и НАСА леко се различават, заради подбора на сателитни данни над Арктика. -- Птиците и мигриращите животни са най-застрашени от глобалното затопляне. Лястовиците, отлитащи на юг, за да презимуват, както и стадата от антилопи гну, галопиращи из Серенгети, могат да изчезнат, ако глобалното затопляне не бъде спряно, заяви на конференция на ООН за климата в Найроби изпълнителният директор на Програмата на ООН за опазване на околната среда Ахим Щайнер, цитиран от Ройтерс. Заплахата от климатичните промени е най-голяма за животните, които мигрират, за да търсят храна. Различни животни като горили, китове, леопарди, костенурки и дори прилепи, са уязвими от глобалното затопляне. Променящото се време и намаляващите природни ресурси крият голям риск за стадата от зебри и антилопи гну, преследвани от лъвове. Опасност представлява и оскъдността на водата. В бъдеще може да се наложи да се осигуряват изкуствени източници на вода. Според експертите наложително е да се вземат спешни мерки за намаляване на емисиите от парникови газове в атмосферата.

Кан Кардам е бил владетел на България в периода 777-802г. Смята се, че Кардам е приемник на хан Телериг, въпреки че името му се среща в историческите извори за първи път едва през 791г. През месец април 791 византийският император Константин VІ /780-797/ потеглил на поход срещу българите. Акцията целяла да ги накаже заради проникването им по поречието на р.Струма и изтребването на ромейските войски. Хан Кардам взел своевременно мерки и ги посрещнал на тяхна територия - при градчето Проват край Одрин. Привечер двете войски влезли в сражение и ромеите отстъпили. Вечерта те напуснали лагера си и избягали в Константинопол. Сражението нямало решителен характер, въпреки че бойното поле останало в ръцете на хан Кардам. През юли 792г. Константин VІ излязъл от столицата и пристигнал с войските си край българо-византийската граница, където се заел с укрепяването на крепостта Маркели /при Карнобат/. Българският хан Кардам се появил с войските си на 20 юли, като заел съседните височини. Времето минавало в разузнаване и приготовления. "Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна", императорът излязъл от лагера и дал решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстроил редиците си /нападнал безредно/ и претърпял тежко поражение. Загинали много от военачалниците му, в това число и "лъжепророкът" /астрономът Панкратий/, който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех. Хан Кардам празнувал голяма победа - той пленил целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VІ едва успял да се спаси и пристигнал като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършили с подписването на мирен договор - императорът се задължил да плаща на българите ежегоден данък. През 796г. Кардам изпратил послание на Константин VІ, в което заявявал: "Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия." На това предизвикателство императорът отговорил с присъщата му самонадеяност, като изпратил на българския владетел конски тор, вместо злато и го придружил с думите: "Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди." В декларацията на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка - той не само не стигнал до Маркели, но бил принуден да се спре северно от Одрин, тъй като хан Кардам вече бил с войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовавал българския владетел на бой, но той не се усмелил да излезе от укрепленията си - така поне твърди византийският хронист Теофан. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VІ не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир - както свидетелстват последвалите събития - те завършили с подновяването на договора от 792 г. А през 784 г. византийската императрица Ирина, посещава дн. град Стара Загора. При посещението си в Августа Траяна (тогавашното име на града) през 784г., византийската императрица Ирина много го харесва и пожелава той да носи нейното име, прибавяйки наставката полис (от гръцки - град) – Иринополис. Ирина възобновява крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава. Повече сведения за живота на хан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и да е била насилствена, не бива да се поставя във връзка с интригите на Византия. Управлението на българския хан Кардам е забележително преди всичко с ликвидиране на междуособиците, с умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата й немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения - през 90те години на VІІІ век България минала в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурила не само толкова мечтания мир, но - и просперитета на България през следващото столетие.