ISTORIK

Визитната картичка на руската национална кухня всъщност се нарича "Оливие". В България, Франция и други страни, същата салата е позната като "руска". Малцина обаче знаят, че е създадена от френски готвач, пристигнал в средата на 19-ти век в Русия, посочва Deutsche Welle. В края на декември московчани почетоха паметта на Оливие - човекът и салатата. Никой не знае какъв е бил оригиналът на салатата, защото той отнесъл рецептата в гроба си. Погребан е на Немското гробище в Москва, което днес наричат Веденско. Най-известните московски майстори се поклониха пред паметта на този, чието дело," руската салата", органично се е вляло в руската национална кухня. В изобретението на Люсиен Оливие има много случайности и неясноти. Той бил най-малкият от четирима потомствени братя-готвачи, роден в Провансал, Южна Франция. Пристигнал в Русия вече като известен готвач през 60-те години на 19-ти век. В началото прави престижни ястия по поръчка. Припечелва пари и построява ресторант "Ермитаж", който става любимо място на аристокрацията. Оливие имал 100 души персонал от които 32-ма готвачи! Легендата разказва, че той използвал нов сос, донесен от Франция, наречен "Провансал", който по-късно става основна съставка на новата салата. Според изкушени кулинари обаче, откритието на соса станало случайно и то в ресторант "Ермитаж". Веднъж Оливие поръчал на готвача да приготви традиционния френски сос с горчица, включващ още масло, оцет и стрити сварени жълтъци. Готвачът съкратил процедурата и вместо сварени, прибавил пресни жълтъци. Вкусът на соса потресъл Оливие, който преценил, че откритието може да промени вкуса на всяко ястие. Този сос, по ирония на съдбата, днес е известен като... майонеза. А тогава така се е наричала традиционната френска салата, която Оливие приготвял за клиентите си. Всички нейни съставки – месо, зеленчуци и новият сос, били подредени разделени в една чиния. Блюдото се наричало "майонеза от дивеч". Вероятно случайно станало така, че веднъж продуктите се смесили. Така се родила салатата Оливие, която бързо се прославила. Тя включвала много съставки като хайвер, раци, екзотични зеленчуци и диви птици. Оливие не разкрил приживе точната рецепта. Следват години на забвение, докато през 1904-та година салатата се възражда с други съставки, но под същото име. След 1917-та година под напора на революционните маси знаменитото блюдо отново изчезва, за да възкръсне пак през 30-те години. За нея се сетил Иван Иванов, един от помощник-готвачите на Оливие, станал впоследствие главен готвач на най-престижния съветски ресторант "Москва". Той заменил идеологически неиздържаните "буржоазни" продукти като месо от дивеч и каперси с ползвани от широките маси, като кръстил творението си "Столична салата". По-късно се появили нейни разновидности като "Московска", "Месна", "Лятна салата". Принос внася и съветската художествено-творческа интелигенция. На писателя Михаил Светлов приписват появата в рецептата на варени моркови. В Брежневската застойна епоха творението на Оливие мутира в "Съветска салата" – месото от птица се заменя с шунка или някакви колбаси, които тогава могат да се намерят по магазините. В днешната епоха името Оливие е напълно реабилитирано. Ще завърша с кратка рецепта за истинска руска салата "Оливие". Във всички разновидности на великата салата винаги са присъствали два основни продукта – варени картофи и майонеза. Останалите съставки оставям на вашата фантазия.

Според данните на експертите от Световната здравна организация, в 80-85% от случаите причини за възникване на злокачествени образувания са факторите на външната среда. Животът на много хора дори без вредни навици често се съкращава от онкологични, кардиологични, стомашно-чревни, ендокринни и други заболявания. Те се появяват като че ли от "нищото", просто от това, че ходим, дишаме, спим, пием и ядем. Специалистите все по-често виждат тяхната първопричина в лошата екология, т.е. в замърсената околна среда. Ето и най-честите зависимости: Въздухът Източници на замърсяването: автомобили, промишлени предприятия, производствата на минерални торове, оцветители, катализатори, цимент. Болести: онкологични, на дихателните органи, кръвообращението, нервната система. Автомобилите са главният фактор за високите нива на въглероден оксид във въздуха. Той възпрепятства абсорбирането на кислорода от кръвта, което отслабва способността за мислене, забавя рефлексите и в някои случаи може да бъде дори причина за загуба на съзнание и смърт. Освен това във въздуха постъпват редица опасни вещества като ацеталдехид, бензол, никел, цинк, мед, формалдехид, толуол и т.н. Част от тях са т.нар. тежки метали, притежаващи способността да се натрупват в живите организми, увеличавайки своята концентрация, което вреди на здравето. Промишлените предприятия са другите основни замърсители на въздуха с прах и сажди. Климатиците и другите съвременни вентилационни системи частично прочистват въздуха, но трябва да се знае, че при преминаването на въздуха през филтъра и системата за нагряване и охлаждане могат напълно да бъдат унищожени и йоните, оказващи благоприятно въздействие на човека. Ако вашият климатик няма специален агрегат, който допълнително да йозира въздуха, то е добре да се снабдите с отделен йонизатор. Водата Източници на замърсяването: отпадъците на промишлените предприятия, повредите в канализационните системи. Болести: онкологични, сърдечно-съдови, на храносмилателните органи, на органите на стомашно-чревния тракт, а също и генни мутации. Според данни на Световната здравна организация (СЗО) във водата може да се съдържат до 13 хиляди потенциално токсични елементи. Тежките метали предизвикват атеросклероза, полиневрит, хипертония, поражения на костния мозък, влошаване до загуба на зрението. Радиоактивните елементи (уран, плутоний, стронций, цезий) водят до появата на онкологични заболявания, генетични изменения, отслабване на имунитета, вродени пороци. Заразните микроби, попаднали във водата от канализацията, са причина за гастроентерит, хипатит, миокардит, полиемиелит и различни видове чревни разстройства. Правилата за безопасност са доста прости: да не се пие вода от водоеми без пречиствателна система, да не се къпем в забранени места, да използваме специални филтри. Xраната Източници на замърсяването: синтетичните торове и отровните химикали. Болести: хепатит, дисбактериоза, алергия, онкологични заболявания. Дори в най-вкусните ястия може да се съдържат пестициди, хербициди, нитрати и нитрити. Калиевият или натриевият нитрат и нитрит се прилагат все по-често като добавка в месото и месните продукти за запазване на червения цвят и в качеството им на консерванти. Освен до обичайните натравяния, те водят до понижено съдържание на витамини в организма, намаляват устойчивостта към действието на онкогенните фактори. Консервантите унищожават много полезни микроорганизми - бифидобактериите, обитаващи стомашно-чревния тракт и могат да доведат до дисбактериоза. Под термина "хранителна добавка" всъщност се крият стотици химични съединения, съдържащи злато, сребро, хлор, сярна киселина и въглища. Тези вещества не се усвояват от организма, а се наслагват в черния дроб и стават причина за появата на жълт цвят на лицето, заболявания на стомашно-чревния тракт, хепатит, алергии. Винаги обръщайте внимание на срока на годност на продуктите (колкото по-дълъг е той, толкова повече консерванти и антиокислители се съдържат в него). Яжте повече кисело мляко с бифидобактерии, приемайте витамин С, който, според много изследвания, възпрепятства образуването на вредни вещества, предизвикващи рак. Домовете Източници на замърсяването: строителни и отпадни материали, полимерни изделия, токсични почистващи средства. Болести: астма, алергия, нарушения на мозъчната дейност. Много от летливите химични вещества във въздуха на нашите домове притежават алергенна, мутагенна и канцерогенна активност. Те се отделят както от вредни строителни материали, така и в процеса на стареене на линолеума, пластмасата и комбинираната мебел, при прането и дори при образуването на нагар по тиганите. Потенциално опасни за здравето са почистващите химически средства и прахове за пране и по-точно техните основни действащи компоненти: повърхностно-активните вещества (ПАВ). Особено вредни са анионните ПАВ (А-ПАВ), които могат да предизвикат нарушения в имунната система, алергия, поражения на мозъка, черния дроб, бъбреците и белите дробове. Те повишават вероятността от развитието на атеросклероза в кръвоносните съдове - най-вече на сърцето и мозъка, нарушават предаването на нервните импулси в централната и периферна нервна система. Праховете за пране съдържат вредни за здравето фосфатни добавки, осигуряващи толкова здрави съединения на ПАВ, че дори 10 изплаквания не са в състояние да освободят дрехите от химикалите. Хлорът предизвиква заболявания на сърцето, атеросклероза, анемия, хипартония, алергични реакции, а също разрушава белтъчините, влияе отрицателно върху кожата и косата, повишава риска от ракови заболявания.

Три лева ще струва новата европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК), с която ще можем да ползваме спешна медицинска помощ в чужбина след 1 януари 2007 г. Картата ще бъде издавана до 30 дни след подаване на специално заявление. За спешни пътувания ще има и експресни поръчки, при които картите ще бъдат издавани за 5 дни и ще струват 4, 80 лева. Експресните поръчки обаче ще могат да бъдат изпълнявани след 1 февруари 2007-ма. Дотогава българите, които ще пътуват в чужбина, ще представят временно удостоверение, което ще бъде безплатно и ще бъде издавано от районите здравноосигурителни каси. Заявления за ЕЗОК могат да бъдат подавани от първия работен ден догодина - 3 януари. Това съобщи на пресконференция заместник-директорът на Националната здравноосигурителна каса Александър Огнянов. Той съобщи, че обществената поръчка за новите карти е спечелена от консорциум от три фирми - Ким (дистрибуторска фирма), „Демакс“ (картовият център, който ще изработва самите карти и една от най-големите печатници у нас, която изработва винетките) и австрийската фирма „Капелен“ (ще доставя базисния материал). Печатницата на БНБ ще печата формулярите за издаването на ЕЗОК. „ЕЗОК не е задължителна. По-скоро тя е улеснение и право за българските граждани. Може да кажем, че това е един от първите бонуси, които получаваме“, посочи още Александър Огнянов. Картата е с холограма и е с по-високо ниво на защитеност от германските карти, например. Цената и е като цените на картите в останалите държави. В Словакия, например, такава карта струва 100 словашки крони или 5, 40 лева. Да припомним какво точно представлява европейската здравноосигуритена карта. НЗОК започва нейното издаване от 1 януари 2007 г. и всеки български гражданин с непрекъснати здравноосигурителни права, който пътува в страните от ЕС, ще може да се снабди с нея. Картата ще осигурява медицинска помощ в страните от ЕС в случай на остро възникнали медицински състояния или внезапно обостряне на съществуващи хронични заболявания по време на престоя в съответната страна от ЕС. Видът на необходимата медицинска помощ се преценява от лекуващия лекар в чужбина и се простира дотам, докъдето той прецени, че е отстранена пряката опасност за живота и здравето на пациента. С картата ще удостоверяваме в чужбина, че сме здравно осигурени в България и това е достатъчно да ни бъде оказана медицинска помощ без да плащаме нито лев/евро. Съответният изпълнител на медицинската помощ в чужбина ще се отчита пред здравната си каса и тя ще изисква плащането на услугата от българската НЗОК. ЕЗОК ще се издава само при подаване на молба в районните здравноосигурителни каси. Карти няма да се издават на лицата, които дължат здравни вноски, както и на българите, живеещи трайно в чужбина. Срокът на валидност на картата е една година, а за пенсионерите десет години. Непълнолетните ще получават здравна карта с валидност до навършване на пълнолетието, но за не повече от 5 години. НЗОК отпуска 2 млн. лева за заплащане на медицинска помощ, оказана на български граждани в ЕС. Ако от медицинска помощ се нуждаят повече българи, пребиваващи в евространите, системата за плащане е достатъчно гъвкава и предвижда период на заявяване на плащанията от 6 месеца до 1 година . Това означава, че разплащанията с другите държави-членки на практика ще се осъществят не по-рано от втората половина на 2007 г. и така, според здравните експерти, няма финансов риск за НЗОК. Освен това, ако заделената сума се окаже недостатъчна, има възможност за дофинансиране от държавни субсидии. Къде е разликата между европейската карта и медицинската застраховка при пътуване в чужбина? Според Жермена Въткова, директор на дирекция ”Европейска интеграция и международно сътрудничество” в НЗОК, „не всички застрахователни компании предлагат медицинската помощ, която се покрива от здравното осигуряване“, затова, според нея, здравноосигурените граждани трябва да се възползват от правото си и да вземат ЕЗОК при пътуване в чужбина. „В повечето случаи застрахователите покриват само спешни състояния при внезапно възникнали инциденти на пътя и някои по-специални случаи като спешни операции, но те покриват само определен застрахователен риск. Европейските здравноосигурителни карти удостоверяват, че лицето се осигурява в собствената държава и ще има достъп до всяка необходима медицинска помощ в чужбина, когато тя се наложи; достъпът до изпълнителни на медицинска помощ е облекчен и по този начин лицето в максимално кратък срок ще бъде по-мобилно при получаването на необходимата медицинска помощ, няма да заплаща кеш и ще получи това, от което се нуждае. Картата покрива здравноосигурителни рискове, а застраховането е до определен риск. Здравната карта може да даде възможност на лицето да избере дали допълнително да направи здравна застраховка за определени състояния, каквито са транспорт по медицински показатели или репатриране на тленни останки, но във всички случаи обхватът на здравното осигуряване е по-висок от обхвата на здравното застраховане“, категорична е Жермена Въткова. Въпреки това здравните експерти посочват, че ЕЗОК не отменя медицинските застраховки и съветват пътуващите в чужбина да се снабдят и с ЕЗОК, и с медицинска застраховка. Документът е необходим, ако се наложи оказването на спешна или неотложна медицинска помощ в държава-членка на Европейския съюз. От 1 януари българите, които пътуват в чужбина, при спешни и неотложни случаи, имат право да получат безплатна медицинска помощ и в останалите държави от ЕС. Условието е да предоставят пред чуждите медици своята европейска здравноосигурителна карта. Документът гарантира, че пациентът си е плащат здравните вноски. Така разходите за лечението му се плащат на чуждите медици от българската здравна каса. Ако съответното здравноосигуряване в дадена държава предвижда доплащане, съответно и българските граждани ще доплащат сумата, която доплащат и местните граждани. От касата предупреждават българските граждани, че ще имат проблем в повечето европейски държави, ако спешно ги заболи зъб. В повечето държави в здравноосигурителния пакет не влиза стоматологична помощ, защото е скъп вид услуга и обикновено гражданите я заплащат. От Нова година заявления за издаването на европейска здравноосигурителна карта ще се приемат в регионалните офиси на фирмата, която е спечелила конкурса за отпечатването им. Адресите й ще бъдат обявени в регионалните здравни каси и на интернет-страницата на здравната каса. Картата ще се издава за един месец и ще струва 3 лева. От февруари ще има и експресна поръчка за една седмица, като цената ще бъде 4.80 лв. Ако на някого му предстои пътуване в чужбина през януари, трябва да поиска временно удостоверение от районните здравна каси. Издаването на формуляра е безплатно и ще става за един работен ден. От здравната каса съветват пътуващите зад граница да продължават да си правят и традиционните медицински застраховки, защото при инцидент те ще покрият транспортните медицински разходи. В портфейла на всеки българин, който пътува в ЕС, задължително ще има не само лична карта, но и здравна. Тя му гарантира, че ще получи здравна помощ. Това обаче се отнася само за спешните случаи. Ако лекарят прецени, че случаят не е спешен, българският пациент може да плати лечението си или да го отложи докато се върне в страната ни. Лекарят от Европейския съюз ще получи парите за лечението на българския си пациент от здравната каса на съответната страна. Тя пък ще ги поиска от нашата НЗОК. Ако двете каси преценят, че случаят не е бил спешен, разходите ще трябва да плати пациентът. След 3 януари всеки, който тръгне към ЕС, може да получи картата си срещу 3 лева и един месец чакане. Бързата поръчка става за 5 дни и струва 4.80 лева. Ако занимаването е спешно, районните каси могат да издадат удостоверение, че българинът е здравно осигурен.

http://gorichka.bg/ Представяне на идеята От ноември 2003, всяка есен Горичка организира засаждане на дървета. Намираме мястото и получаваме разрешително да го залесим, купуваме фиданки, наемаме техника за транспорт, поливане, изкопаване на дупките, каним участници, осигуряваме лопати, кирки, мотики и кофи, грижим се за дърветата след засаждането. Цели Дърветата служат за красота в парка, за преработка на парниковите газове в града, за поддържане на биоразнообразито и живота в природата и за още много неща. Незаконната сеч на дървета в България и по света е много сериозен екологичен проблем и изисква решителна намеса от страна на държавните органи. Чрез всичките си инициативи, Горичка се стреми да предизвика промяна в стереотипите и навиците в обществото спрямо спешните екологични проблеми. Горичка иска да предлага поле за изява, публичност и възнаграждение за труда на автори, ангажирани със зелената идея. Горичка търси да осигури подкрепа, под различни форми, на “зелени” проекти, продукти, предприемачи и организации. За да останат независими от инициаторите си, всички проекти на Горичка търсят начин да се самоиздържат. Защо трябва да засаждаме дървета? Дърветата променят съществено мястото, в което живеем – смекчават климата, пречистват въздуха, запазват и подобряват водата, подслон са за дивата природа. Като смекчават силата на слънцето, вятъра и дъжда, дърветата реално упражняват контрол над климата, който напоследък е доста краен и непредвидим. В близост до дърветата температурите са по-ниски. Колкото по-голямо е дървото, толкова по-силно е охлаждането. Затова и засаждането на дървета в големите градове може да намали градския парников ефект, причинен от пътната настилка и сградите. Охлаждащият ефект на едно младо и здраво дръвче се равнява на десет климатика, работещи по 20 часа на ден. Дърветата филтрират и пречистват въздуха, който дишаме като отстраняват от него праха и други вредни частици. Дъждът пък отмива тези замърсители на земята. Листата поемат въглеродния двуокис от въздуха, за да образуват въглехидрати, нужни им за структурата и функционирането на растението (учили сме го по природознание). В този процес, листата абсорбират и други замърсители на въздуха като озон, въглероден моноксид, серен двуокис. И отделят кислород! Дърветата осигуряват по-добро качеството на водата – намаляват оттичащите води и ерозията на почвата, съответно често ни спасяват от наводнения. Все повече птици и животни са застрашени заради практиката на масово изсичане на горите. Залесяването на нови територии или на сечища, особено в близост до съществуващи гори, дава място за живот на много диви животни. Засаждането на дървета и храсти в градовете, ни връща към естествената (ни) среда или поне смекчава изкуствената обстановка, в която прекарваме доста голяма част от живота си. Кога се засаждат дървета? Съветваме те да го направиш в периода между ноември и март, но си избери ден, в който земята със сигурност не е замръзнала. През зимните месеци дърветата почти не растат. Ако си се спрял на широколистен вид, изчакай падането на листата (тогава спира вегетацията). Иглолистните трябва да са с бала (почва около корена) и така могат да се засаждат по всяко време. Все пак помни, че най-благоприятно за прихващане е по-хладното и дъждовно време. Бъди особено внимателен с младите фиданки. Докато растат, те имат нужда от много вода. Затова ти препоръчваме да не се захващаш с това през лятото. Добре е да знаеш, че израсналите вече дървета имат добре укрепнала коренна система, с която използват вода и хранителни вещества от почвата в много по-голяма площ. Новопосадените нямат такива завидни корени, защото окончанията им се нараняват при засаждането. Какви дървета да изберем? Избери местните видове, типични за региона. Те най-добре ще виреят на съответния регионален климат. А ако идеята е да се засади цяла гора, те са най-близки до характерната дива природа и ще осигурят най-подходящия хабитат за нея и животните. За засаждане в градска среда, препоръчваме ти височина над 2,50 м с дебелина на стъблото над 6 см за широколистно дръвче и височина минимум 1,20 м за иглолистните. Как да ги засадим? Намери една яка лопата, без нея си за никъде. Ще ти трябва и кофа (по-надолу ще разбереш защо). И не забравяй ръкавиците, някоя друга връхна дреха и гумени ботуши, защото ще се накаляш. Изкопай дупки с достатъчна големина, за да се разположат корените без напрежение. Това означава няколко сантиметра по-дълги и дълбоки от дължината и широчината на корена на твоето дръвче (стандартните размери са 80/80/80). Дълбочината на засаждане трябва да стигне над “кореновата шийка на растението” (за нея ще се ориентираш по следите от почва на стъблото). Не забравяй, че иглолистните видове задължително се вадят с бала пръст, за да не се оголва кореновата система. При засаждането им балата не се нарушава, а след това растението се укрепва (връзва се към три колчета), за да стои изправено. За широколистните дървета имаш право на избор в разсадниците – предлагат ги с гол корен и с бала пръст. При втория вариант просто следвай инструкциите от горния абзац (само укрепването става с дървен кол, който се забива в дупката преди зариването). Сега, когато дървото е с гол корен, е много важно да го пазиш влажен и увит чак до момента на засаждането. В случая ти трябва плодна пръст около корените. Дървеният кол ще крепи дръвчето през първите му три години на новото място. След като приключиш с всичко около засаждането, затъпчи пръстта около дръвчето така че то да остане там дори и след опита на някое щуро хлапе да го изтръгне. Не забравяй да полееш с 20 – 50 литра вода новозасаденото дърво. Ако решението ти да посадиш дръвче не е еднократна PR-акция, ще се наложи да го навестяваш от време на време , защото без периодично поливане на дървото, не е сигурно дали ще оцелее. На какво разстояние да засаждаме дърветата? Разстоянието между дърветата зависи от големината на короната и от композицията, която искаш да направиш. Минималното разстояние между широколистните е 5-6 м, а между иглолистните - 2,5-3 м. Иначе, оставяме те сам да насочиш творческия си потенциал във вярната посока. Как да се грижим за дърветата след засаждането? Преди да вземеш окончателното си решение дали да се захванеш с всичко това, да те предупредим: засаждането е една много малка част от грижата, от която се нуждае едно дърво. Иска се и редовно поливане – това е най-сигурната гаранция за оцеляването му. Ще се налага и окопаване през първите три години (те са нещо като първите седем при човека). Това осигурява “аериране” на кореновата система (освежаваш го с глътка кислород) и предпазва от плевелна растителност. Добре е да сложиш и мулч (смесица от тор със слама или борови корички) около корените, с което ще предотвратиш поникване на семена на плевели и ще намалиш изпарението на влагата. Откъде да вземем фиданки за засаждане? Фиданки се продават в разсадници. Списък на най-близките разсадници: http://zeleno.bg/?action=view&catid=14

Става дума за периода, наричан "комунистически", когато на власт бяха партии, наречени "комунистически". Пример - БКП. В действителност, те не построиха нито комунизъм, нито дори социализъм. Те построиха някакъв собствен обществен строй, който може да бъде наречен егоизъм. Наченки на истински комунизъм може да потърсиш в днешните развити и социални държави (Дания, примерно). Просто терминът "комунистически период" е навлязъл в историографията и ще бъде използван, докато не бъде заменен с по-удачен. Пример за грешен и антиисторически историографски термин е терминът "прабългари", заменен днес с по-точния термин "древни българи". :!!!: http://www.communisme-bolchevisme.net/site...ns_internet.htm http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%...%B8%D0%B7%D0%BC http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%...%B8%D0%B7%D0%BC http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%...%B8%D0%B7%D0%BC --- Ето друг музей на комунизма: http://www.gmu.edu/departments/economics/b...um/musframe.htm Истината за болшевизма и за комунизма http://www.communisme-bolchevisme.net/

Ние, Европейският съюз Иван КРЪСТЕВ вестник Капитал Това, което ние - българите - е трудно да приемем, е, че ЕС - това сме ние. Нашето правителство може да блокира всяко решение на Брюксел и нашето правителство ще има позиция по всяко решение, което се взема от ЕС. България вече няма да изпълнява чужди решения, какъвто беше случаят в периода на асиметричните ни преговори, а ще взима решения. Например още на 2 януари България може да упражни вето по отношение на всяка инициатива, която "размразява" политиката на ЕС към Либия. България може да превърне връщането на нашите медицински сестри в условие за диалог между Триполи и Брюксел. Можем да искаме санкции срещу Либия. Но трябва ли да го направим? Какво ще спечелим и какво ще загубим, ако подчиним европейската си политика на справедливото си желание да притиснем Кадафи до стената? Твърда позиция на България по отношение на Триполи ще засегне интересите на други европейски страни - като Италия например, които зависят от сътрудничеството на Кадафи, за да ограничат притока на бежанци от Африка. ЕС разглежда Либия и като алтернативен източник на петрол, който да намали енергийната зависимост на Европа от Москва. Така че въпросът вече е не какво можем, а какво ще решим да направим, как да използваме новата си сила.Правителството непрестанно ще бъде изправено пред подобни дилеми. И България ще плаща цената на всяко погрешно решение. Правителството ни ще заема позиции, а общественото мнение ще трябва да контролира тези позиции. Това, което ме притеснява, е, че нито нашата държава, нито нашето общество са готови за такава радикална промяна. Администрацията ни не е в състояние да формира позиции по хилядите въпроси, които непрестанно се обсъждат в рамките на ЕС, а общественото ни мнение знае за това как работи ЕС почти толкова, колкото за това защо се е разпаднала Римската империя. На страниците на тиражните български вестници европейската политика е на последните страници - и то когато я има. Подобно на кучето на Павлов медиите ни реагират единствено на новини, в които България е спомената поименно. И затова обществото ни цяла седмица коментира изказването на някаква истерична и абсолютно маргинална зелена депутатка от Европейския парламент и в същото време големите въп­роси, с които се сблъсква Европа, получават толкова медийно пространство, колкото и поредният развод на поредната холивудска звезда. Неефикасната администрация и таблоидното ни медийно пространство могат да лишат България от плодовете на голямата и историческа победа - членството в ЕС. България е заплашена да стане жертва на своята неадекватност. Защото големите европейски сили могат да си позволят лукса да бъдат провинциални, но страни като България не могат. България и европейският дебат Каква е позицията на България като правителство и като общество по въпросите, които разделят ЕС? Каква е позицията ни по бъдещата съдба на европейската конституция, по по-нататъшното разширяването на ЕС, по членството на Турция, по политиката към Русия, по статута на Косово?Това, което знаем за официалната ни позиция, е, че по принцип тя е конструктивна и балансирана. Но не винаги знаем каква е тя. Това, което знаем за позицията на общественото ни мнение, е, че такава позиция не съществува. Експертната ни общност е малка и силно политизирана, а Европейската шампионска лига е единствената европейска институция, която всички ние като общество следим и познаваме. Но не всичко в Европа е футбол. На думи например София подкрепя обща енергийна политика на ЕС, но това не попречи на правителството и на министър Овчаров да направи нов договор с "Газпром" дни преди влизането на България в ЕС. Това на практика значи, че България не подкрепя обща енергийна политика. Правителството можеше да изчака поне още четири години с нов договор, но то очевидно не вярва, че ще има обща енергийна политика на ЕС. И трябва да признаем, че с поведението си силно допринася за това да няма такава политика. Не знам дали това е имал предвид посланикът на Русия в Брюксел, който определи ролята на България в евросъюза като "троянския кон на Москва в позитивния смисъл на думата", но троянският кон накрая май изгаряше заедно с Троя. В областта на енергетиката България е първата европейска държава, която постигна пълна енергийна независимост. Вече почти нищо не зависи от България и нейното правителство. Това на жаргона на правителството се нарича защита на националния интерес. И ако България има всички основания да се надява на партньорство между ЕС и Русия, то не трябва да си затваряме очите, че са възможни и други, нежелани сценарии. И ако не можем да постигнем консенсус по отношение на Русия, можем ли да постигнем такъв по отношение на Турция. Възможен ли е прагматичен и стратегически диалог за членството на Анкара в ЕС при положение, че у нас, когато кажеш Турция, разбираш Доган и когато кажеш Доган, разбираш Турция - без това да е непременно вярно. И ако европейското членство на Анкара носи рискове за България, както се опитва да ни убеди опозицията, то в интерес на България ли е да има за съсед една антиевропейска и ислямизирана Турция? И ако общественото ни мнение няма информирано мнение по нито един от тези въпроси, как ще изглеждат изборите за Европейски парламент? Ода за стабилността "България е политически стабилна, България е политичес­ки много стабилна. България е политически много, много стабилна". Посланията на правителството през последните седмици напомнят на сеанси по самохипноза. Това, че в България в момента не съществува убедителна политическа алтернатива на правителството и опозицията прилича на избягал от комикс герой, не значи, че в страната има политическа стабилност. Илюзията за някаква неизбежна стабилност може да се окаже най-големият враг на правителството. Това, което опитът на другите страни от Източна Европа показа, е, че влизането в ЕС води не до някаква нормализация и естествена стабилизация, а се изживява като криза и води до появата на радикална опозиция, която отхвърля консенсусите на прихода. Икономическият растеж и реалните успехи, които страната постигна през последната година, не се превръщат автоматично в политическа стабилност. Не случайно в страните на Централна Европа нито един от премиерите, подписали присъединяването на техните страни към съюза, две години по-късно не беше на поста си. Станишев има всички шансове да е щастливо изключение, но и нищо не му гарантира това. Ако вярваме на официалната пропаганда, изборите за евродепутати през май имат за цел да препотвърдят европейския избор на България. Те трябва да се превърнат в естествено продължение на всенародните чествания, които ще започнат на Нова година. Но дали това е единственият възможен сценарий? И дали тези избори няма да са началото на политическа дестабилизация на управлението? В коридорите на мнозинството на тези избори се гледа като на някаква политическа лаборатория, която ще трябва да произведе нова формула на центъра. Изборите в очите на социалните инженери на новия център трябва едновременно да решат три задачи: да скрият ДПС, да спасят НДСВ и да ограничат влиянието на БСП. И тези три свръхцели трябва да се изпълнят, като НДСВ и ДПС бъдат убедени да участват на изборите с обща листа - листата на либералния център. Как механичното сливане на една етническа клиентела с една административна клиентела ще роди либерален център, ми е трудно да си представя. Но подобни експерименти обясняват защо в годините на Френската революция другото име на центъра било "търбух". И ако ДПС има интерес от скриване, то какъв е тук интересът на НДСВ? На аргумента, че една подобна коалиция допълнително ще намали електоралната привлекателност на НДСВ и най-вероятно ще разцепи царската партия, отговорът е, че НДСВ са на практика мъртви. Това е силен аргумент - особено ако НДСВ го приема. Но извън лабораторните опити за прераждане на центъра при липсата на информиран европейски дебат изборите за европейски парламент не са нищо друго освен дребни сладки, но без шампанско. И най-вероятно те ще постигнат друг ефект. Те ще се превърнат в референдум за дейността на правителството. Практиката в страните от Централна и Източна Европа показва, че избирателната активност е ниска или много нис­ка, и че като правило големите печеливши на подобни избори са радикални и евроскептични партии. Така че идеята за европейски избори през май и местни избори през есента спокойно може да се определи като сандвича на 2007. Въпросът е кой ще изяде този сандвич. Защото и след тези избори България едва ще е разбрала, че ЕС това сме ние. А при липсата на информиран дебат обществото просто не може да контролира дейността на правителството. А общественият контрол върху дейността на правителството по парадоксален начин е задължителното условие за политическа стабилност в демократичните общества.

Много българи и румънци все още не знаят дали да се радват или да тъгуват за влизането на страните им в ЕС. Политиците и обществеността са загрижени от замислените от Брюксел проверки на изпълняването на задълженията на София и Букурещ по хода на реформите. Предвидени са редица санкции, стигащи до възможността да се орежат субсидиите от бюджета на ЕС за тези страни, пише в днешния си коментар руската „Независимая газета". Най-деликатните места са трудностите в реформирането на съдебната система и борбата с корупцията. България, пише руската медия, е особено огорчена от това, че ЕС я приема „без самолети". Отбелязва се и предстоящото спиране на 3 -ти и 4 -ти блок на АЕЦ „Козлодуй". От първи януари, не без помощта на Русия, встъпват в сила ограничения за двете страни новаци и по отношение на експорта на месо и мляко на европейския пазар, припомня още „Независимая газета". Изданието цитира президента на Румъния Траян Бесеску, който е предупредил съгражданите си, че в техния живот няма да има резки изменения към по-добро, работните заплати няма да скочат. България и Румъния вече са направили важни крачки, констатира „Независимая газета". Законодателството в основни линии е приведено в съответствие с европейското. Реализират се проекти и програми на ЕС по регионално развитие и инфраструктура. Но пропастта, преценена по БВП на човек от населението, все още е голяма. Изоставането е около 80 години. Главният смисъл на предстоящия преходен период се състои в това, да се „преоблече в европейски дрехи капитализмът от латиноамерикански или руски тип", коментира вестникът. До 2013 г. Румъния ще получи 32 млрд. евро кредити от евробюджета за структурни реформи. България - около 15 млрд. Тези средства ще трябва да се усвояват, като засега се усвояват между 5% и 15%, се сочи още в материала. Румъния оттук нататък ще трябва да спазва строги европейски стандарти. В селското стопанство това са хигиенни стандарти и безопасност на продоволствието. Голям брой малки и средни предприятия веднага ще излязат от играта. Очаква се, че ще бъдат затворени 40% от малките и средни предприятия в текстилната индустрия - причината е качеството. За двете страни е задължително изкореняването на корупцията, подчертава «Независимая газета». В Румъния забуксува приемането на закона за Националната агенция за неподкупност. Но в навечерието на встъпването „гръмнаха" показателни съдебни процеси против бившия премиер Адриан Настасе и неговата жена, разследване и арест на посредниците по приватизацията на енергетическия сектор на румънската икономика. Във връзка с приема на българо - румънския тандем, европейците се страхуват от наплив на евтина работна ръка, коментира руското издание. Великобритания вече заяви, че ще приеме само 20 хиляди неквалифицирани работници. До 2009 Германия няма да взима на работа „чужденци". Въведоха ограничения за преходния период от 3 и повече години и Австрия, Белгия, Холандия, Дания, Ирландия, Люксембург, Италия, Испания. Очаква се, че в идната година зад граница ще работи 12% от работната сила на Румъния. Макар в самата страна да има недостиг на работна ръка. Нишата в текстилната промишленост вече се запълва от китайки. Румъния и България имат по един комисар в Комисията на ЕС (правителството на ЕС) - по езиковото многообразие и защита правата на потребителя, уточнява вестникът. Какво още ще внесат страните в общоевропейското достояние, пита изданието. Българите - своето знаменито розово масло, българското кисело мляко и разбира се кирилицата - втора след гръцката нелатинска азбука в ЕС. Румънците - знаменитата си школа по спортна гимнастика, цуйка (сливова водка) и митът за Дракула. А двете страни заедно - огромен туристически потенциал, констатира още руският вестник. В заключение вестникът отбелязва, че влизането в Европа ще изиска от румънците и българите освен от другото да се откажат от някои обичаи - например свинете да не се колят вече по методите на баба и дядо, а да се умъртвяват с електрошок. Рязко ще се съкратят площите, заети от лозови масиви без специален произход, ограничава се до 50 литра на семейство дестилираната цуйка и ракия. http://news.bg/ --- Малките камъчета и големите дупки по пътя ни към ЕС от Кристина Христова, Екатерина Войнова http://evropa.dnevnik.bg/ Натоварени в поскърцващата ни и пораздрънкана кола с марка "BG" най-накрая стигнахме в Европейския съюз.Само за последната една година обаче попаднахме в не една дупка по закърпения ни европейски път и не веднъж малки камъчета ни накараха да се почувстваме некомфортно в това пътешествие. Работа в ЕС Свободното движение на работници в ЕС се оказа по-малко свободно за българските и румънски работници. Почти всички стари членки на съюза затвориха трудовите си пазари за гражданите на двете новоприсъединили се държави. Солидарността в 10-те членки от предишната вълна обаче надделя и с изключение на Унгария всички останали дадоха зелена светлина за българи и румънци. Най-трудно беше прието решението на Великобритания и Ирландия да пуснат бариерите пред гражданите на България и Румъния, тъй като именно тези две страни не поставиха никакви ограничения за работниците при предишното разширяване. Мерките на Лондон за българите и румънците ще важат поне една година, а на Дъблин две. Австрия, Белгия, Гърция, Германия, Испания, Холандия и Италия също ще се възползват от възможността за двегодишен преходен период. Франция и Унгария, които също наложиха ограничения за българските и румънските работници, обаче обявиха частнично отваряне на трудовия си пазар в няколко сектора още от 1 януари 2007г. Дания въведе специфична преходна схема за частично отваряне на трудовия пазар. Страните, които заявиха, че ще отворят трудовите си пазари са: Чехия, Латвия, Естония, Словакия, Словения, Полша, Швеция, Кипър, Финландия. По принцип, напълно свободното движение на българи и румънци на трудовия пазар в ЕС може да започне след пет години или от 1 януари 2012 година. В документите на ЕС обаче е заложена възможността страните членки да могат да поискат от Европейската комисия разрешение да продължат да прилагат националните си мерки още две години. Ветеринарна предпазна клауза Европейската комисия наложи своеобразна ветеринарна предпазна клауза на България. Комисията взе решение за ограничие на достъпа на български производители на млечни и месни продукти до общия пазар от 1 януари 2007 г., запазвайки правото на износ само за фирмите, които вече са лицензирани от Брюксел. За останалите ще има едногодишен преходен период, през който те ще бъдат проверявани от европейската Служба по храните и ветеринарните въпроси (FVO). Тези, които докажат пред евроветеринарите, че изпълняват критериите за качество на използваната суровина и на производствения цикъл, ще получат разрешение да изнасят в ЕС. Ограничението за българския износ стана след последната проверка на европейската Служба по храните и ветеринарните въпроси (FVO) в края на ноември, която е отчела, че болшинството месо- и млекопреработватели не отговарят на стандартите на ЕС. Решението на ЕК предизвика взаимни упреци и обвинения между държавната администрация и производителите. Земеделският министър Нихат Кабил, и шефовете на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) обвиниха бизнеса, че "шикалкавел" и не спазвал евронормите. Зам.-министърът на земделието пък заяви, че в месния бранш искат със спекула да заобиколят митнически бариери. Предпримачите обаче припомниха, че печатът на ветеринарните инспектори стои върху всяко разрешително на българска компания, която произвежда в момента. Предпазна клауза и за авиацията Само няколко дни преди официалното ни присъединяване към ЕС Европейската комисия за втори път попари радостната подготовка за 1 януари като обяви предпазна клауза за българската авиация. Причините, накарали ЕК да вземе това решение, са слабости в структурата и работата на българските авиационни власти, липсата на достатъчно обучени кадри и на програми за непрекъснато и продължаващо обучение. До отмяната на клаузата, за което Европейската комисия не определя срок (продължителността на този период ще зависи само от усилията на България да отстрани констатираните нередности), страната ни ще бъде третирана като "трета страна" в съюза. Това означава, че България няма да се ползва от преимуществата в авиационната област, свързани с приемането й в Европейския съюз. НАТУРА 2000 Само през последните два месеца толкова често се говореше за европейската екологична мрежа Натура 2000, колкото правителството не би успяло да направи ако беше провело и най-успешната разяснителна кампания, която обаче пропусна. Затова пък сега тепърва ще трябва да го прави, защото около дезинформацията и манипулацията с хорското неведение за същността на мрежата, въпросът Натура 2000 успя да се превърне в една голяма и плашеща неизвестна. Европейската екологична мрежа Натура 2000 е най-голямата европейска инициатива за съхраняване на природното наследство и стимулиране на устойчивото развитие в райони със запазена природа. До 31 декември правителството трябваше да представи пред ЕК списъкът със зоните в България, но министрите не успяха да се разберат въпреки внесените от екоминистъра Джевдет Чакъров предложения и прехвърлиха "горещия картоф" на съвета на коалицията. Междувременно Чакъров успя да уреди месец отсрочка от ЕК. Мотивът – конфронтацията в обществото по този въпрос. От едната страна са собственици на земи, наплашени от инвеститори и кметове, че Натура 2000 ще спре икономическото развитие. Те протестират срещу включването на земите им в мрежата. От другата страна са еколозите и хората, които са видели ползите от устойчивото развитие (екоземделие, екотуризъм) или за тях това е единственото спасение срещу големи промишлени проекти. Те също протестират, но за да останат или да бъдат включени районите им в мрежата. В самата коалция обаче лобито на строителния бизнес и дърводобива надделява. Предложението на Чакъров е за около 24% от територията на страната, докато партиите в управляващата коалиция настояват за около 15%. Европейската комисия обаче очаква от България около 30% да бъде включена в Натура 2000, в противен случай страната ни може да бъде санкционирана. Екотаксите Българските производители не са готови да изпълнят европейските екодирективи за събиране на отпадъците от електротехническата промишленост. Това предупреди наскоро Румен Атанасов - председател на Камарата на Електротехниката в България. Според бизнеса влязлата в действие Наредба за събиране на излязлото от употреба електронно оборудване е въведена в България прибързано. Работодателските организации масово въстанаха срещу наредбата на екоминистерството, която задължава бизнеса да изкупува и преработва старите електроуреди и електронно оборудване. Бизнес организациите поискаха половингодишна отсрочка до януари 2007 г., за да успеят сами да организират изкупуването и рециклирането на старите печки, компютри, хладилници и други уреди. Производителите, вносителите и търговците на електроуреди и електроника обаче получиха само двумесечна отсрочка за екотаксата, която трябваше да плащат за преработката на старата техника от 1 юли 2006. АЕЦ Козлодуй Най-горещият спор в преговорите беше и остава затварянето на АЕЦ Козлодуй. В централата, построена през 1974 г., има два реактора от типа ВВЕР 440/230 (3-ти и 4-ти реактор) и два от типа ВВЕР 1000/320 (5-ти и 6-ти реактор). Въз основа на доклад на Международната агенция за атомна енергия, ЕС включва в своя План 2000 решението, че реакторите от типа ВВЕР не са безопасни и трябва да бъдат изведени от експлоатация. Правителството на Любен Беров поема ангажимента да затвори четирите реактора при определени условия, като в замяна ще получи заем от ЕБВР и финансова помощ от ЕС и подписва споразумение с банката на на 16.06.1993 г. На 29.11.1999 г. министърът на външните работи Надежда Михайлова и еврокомисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген подписват меморандум за разбирателство, с който страната ни се ангажира да затвори първите два малки блока на АЕЦ Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на реактори 3 и 4, но не по-късно от 2008-2010 г. За ЕК това значи окончателното затваряне на тези блокове да стане най-късно през 2006 г. Докладчикът на Европейския парламент предложи по-гъвкав подход за затварянето на Козлодуй и поиска отлагане с 8 месеца. Предложението беше прието от Външната комисия на ЕП, но беше отхвърлено в пленарна зала със само 5 гласа. Така България трябваше да затвори ядрените реактори на АЕЦ Козлодуй до края на 2006г. Предпазните клаузи Преговорите бяха белязани от Дамоклевия меч на предпазните клаузи. Тяхната цел, противно на често изказваното мнение, не е да унижи България, а да предпази достиженията на ЕС от несъвършенствата на нашата действителност. Клаузи се предвиждаха в почти всички области, но постепенно притесненията намаляха. В мониторинговия доклад на ЕК от октомври 2005 проблемните сфери бяха 16, през май 2006 останаха 6, а последният доклад от 26 септември посочи едва 3 "опасни зони". Това са неизменните правосъдие и вътрешен ред, земеделие и безопасност на храните. Вместо налагането на предпазни клаузи обаче ЕК реши да въведе Механизъм за сътрудничество и контрол, който да осигури успешните реформи и след присъединяването. През юни 2007 Комисията трябва да представи още един доклад, в които да реши дали и кои клаузи да бъдат задействани. На този етап ограничения има за млечните и месни продукти и за авиацията. Евро или Еуро Как да се изписват и произнасят европейските пари "евро" или "еуро"? Отговорите на този въпрос могат да бъдат лингвистични, философски, исторически и какви ли още не, но икономическите аспекти надделяват. Европейската централна банка, която емитира парите, смята, че е прекалено трудно да се промени дизайна на евро-банкнотите. Те трябва да отразяват всички възможни изписвания на думата euro. От ЕЦБ обясняват още, че думата euro е изкуствено създадена именно с цел да бъде еднакво въведена и използвана във всички страни-членки на ЕС, като всички държави са направили известни компромиси при въвеждането й. Словенският парламент, например, прие закон, с който сменя официалното название на единната европейска валута от досега използваното "евро" на "еуро". Въпреки че министърът на държавната администрация Николай Василев се опита да защити "еврото" в Брюксел, от ЕС заявиха, че единното изписване е решение от 1995 година и трябва да се спазва от всички страни членки. Македонското малцинство в България Предложението за признаване на македонско малцинство в България, направено от групата на Зелените в Европейския парламент предизвика конфликти в Народното събрание. В средата на ноември 2006 четирима представители на Зелените поискаха поправка в последния доклад за напредъка на България към ЕС, според която трябва да се осигури защита на правата на "македонското малцинство" в България и да се премахнат пречките за регистриране на ОМО "Илинден". Българските евронаблюдатели не останаха доволни от идеята на Зелените, сред които са Елс де Хрун и Йоост Лагендийк, известни с честите си критики към готовността на България за членство в ЕС. Мария Капон, Мартин Димитров, Димитър Абаджиев и Стефан Софиянски излязоха с отворено писмо до председателя на ЕП Жозеп Борел, в което разкритикуваха поправката. В крайна сметка Външната комисия на ЕП не прие предложението и то не достигна до пленарно гласуване в Европарламента. Димитър Стоянов и Ливия Ярока За кратката си кариера на политик 23 годишният наблюдател от Атака Димитър Стоянов успя да разбуни духовете в Европейския парламент. На 28 септември младият депутат предизвика сексистко-расистки скандал в Страсбург, след като разпрати на колегите си имейл с обиди по адрес на евродепутата от ромски произход Ливия Ярока. На запитване дали ще подкрепи номинацията й за годишната награда на списанието на парламента за правосъдие и човешки права той успя да я засегне по всички възможни признаци -пол, раса, възраст и телосложение. Реакцията на колегите му от Европейския и българския парламент (с изключение на парламентарната група на Атака) беше дълбоко възмущение и разграничаване от възгледите му. В крайна сметка обаче, Димитър Стоянов остава депутат в ЕП и след 1 януари.

1. Относно битката: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7226 --- 2. Oтносно Аеций: Флавий Аеций (на латински: Flavius Aetius) е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя. Той често е наричан, понякога заедно с Бонифаций, „последният римлянин“. През 451 година побеждава хуните в битката при Каталoнските поля. Скоро след това обаче е убит по нареждане на император Валентиниан, защото става много популярен и застрашава властта му. --- Мизиец разбил Атила - Бичът Божий ( http://www.segabg.com/ ) Римският военачалник Флавий Аеций, роден в Дуросторум, днешна Силистра, в продължение на 25 г. води успешни битки с напиращите варварски племена и опазва империята Проф. д-р Румен Теофилов Историците знаят, че единственото голямо поражение над Атила, наричан още "Бич божий", е станало през 451 г. при Каталунските поля в Галия (днешна Франция). Мнозина знаят, че той е бил разбит от "последния истински римлянин" - Флавий Аеций. Малцина обаче знаят, че Аеций е роден в град Дуросторум, наречен по-късно от славяните Дръстър, а сега Силистра. Този район бил обитаван от тракийското племе гети и преселилите се по-късно от долината на Марица беси. В 106 г. сл. Хр. римляните настанили тук своя ХI Клавдиев легион. Поради тази причина догодина, 2006 г., гражданите на Силистра ще честват 1900 години от основаването на града. Според античните историци Флавий Аеций е роден в земите на храбрите мизи през 390 г. Това станало в Дуросторум. Баща му Гауденций е бил навярно от готско потекло. За майката се пише, че била потомствена знатна римлянка. Гауденций прави възходяща военна кариера при Теодосий I Велики (379-395). Той достигнал до генералско звание и станал приближен на командващия войските на Западната Римска империя Стилихон. Под разпоредителството на Гауденций била цялата налична кавалерия. Постепенно Гауденций станал близък с Карпилио, също висш началник, който бил от готски произход. Гауденций имал син, а Карпилио дъщеря. Тяхното взаимно приятелство било скрепено с брак между младата двойка. Любовта на Флавий Аеций и дъщерята на Карпилио довежда до раждането на дъщеричка, която след години (451) ще стане императрица. Години на заложничество Още на 10-годишна възраст Флавий Аеций се намира в столицата Рим. Там той има възможност да получи повече знания и житейски опит. Не след дълго съдбата му във Вечния град се променя, когато кралят на готите Аларих спира пред стените на Рим. Армията му е респектираща, над 200 000 меча, и градът е поставен пред дилема. Условията на великия готски водач са изпълнени. Едно от тях е взимането на лица от знатен произход за заложници. Изборът пада и на двама младежи, единият от които е Флавий Аеций, син на Гауденций. По време на готския "плен" той се запознава с младите Теодорих и Атаулф - бъдещи готски владетели. Аеций прекарва при готите три години (403-406). После двамата са върнати в столицата Рим. Но понякога съдбата иска да се повтори. Идва нова голяма заплаха за империята - хуните. Кралят на страшните нашественици Ругила взима Флавий за заложник (410). Тук животът на Аеций е малко по-различен. Крал Ругила харесва нрава на знатния римлянин. Допуснат е да дружи с племенниците му - младите Атила и по-възрастния му брат Бледа. Престоят при хуните помага на Флавий Аеций да научи езика, нравите и обичаите. След 7 г. в изгнание Аеций се завръща в Рим, а през 20-те и 30-те години на V в. прави забележителна гражданска и военна кариера в столицата. Интригите във Вечния град Флавий Аеций е принуден да вземе участие при завръщането на Гала Плацидия в Рим. Императрицата, която е във временен готски плен. По това време император в Константинопол е Теодосий II (408-450), чиято дъщеря Евдокия е рано омъжена за Валентиниан III, сина на Плацидия. Войските на Източната империя, съпровождащи Елия Гала Плацидея и малолетния Валентиниан III, потеглят от Константинопол за Рим. С тях е свитата на готския водач Аспар. Римският император Йоан изпраща Аеций със зов за помощ при вожда на хуните Ругила. Хунският вожд помага на Флавий Аеций и той с 60-хилядна хунска конница навлиза в Апенинския полуостров. Обаче източната армия е изпреварила събитията. Елия Гала Плацидия вече свободно властва над полуострова и за назидание екзекутира император Йоан. Тогава Флавий Аеций решава да действа, неговите верни легиони и хунската кавалерия стигат до Рим и поставят Сената пред изпитание. Постига се споразумение - Гала Плацидия запазва престола на младия си син Валентиниан III, като до пълнолетието му всъщност тя управлява империята. В замяна на това Флавий Аеций получава правомощията да командва цялата войска на северните граници на Западната Римска империя. Спасителят на Рим и християнската цивилизация След 425 г. Аеций трябва да охранява северните граници на империята. От север към юг непрекъснато налитат с опустошителна сила множество варварски племена. Той разгромява готи и франки и е назначен за върховен главнокомандващ на Запада. В 430 г. постига нови победи, като разгромява германските племена норики и ютунги. Това принуждава Сенатът в Рим да го удостои с консулска титла три пъти (432, 437, 446). Популярността на Аеций нараства толкова много, че скоро той отговаря за цялата външна политика на Рим. Успехите на Аеций естествено рефлектират негативно върху Плацидия и Валентиниан III. Техният авторитет и реалната им власт са спаднали неимоверно. Плацидия се опитва да му противопостави един от генералите си - Себастиан, а Аеций, който има нужда от силна опора в жива сила, я намира отново при хунския крал Ругила. Римската войска на Флавий Аеций и хунската конница тръгват към Северна Италия и оттам за Равена и Рим. Императрицата не може да извика готите на помощ. Аеций отново е на върха. С голямата войска под негово разпореждане той се справя бързо с бургуни и готи и в 440 г. се завръща в Рим като триумфатор. Аеций и хуните От своето детство до военните си зрели години Флавий Аеций е приятел с хуните. На два пъти Ругила му оказва изключителна подкрепа и спасява Аеций и неговите приближени. След кончината на Ругила обаче нещата се променят. Аеций застава на страната на Бледа срещу Атила в борбата им за хунския престол. Законният наследник и по-голям брат е всъщност самият Бледа, но неочаквано той е убит. Атила не признава договорките на баща му. Неговата конница е могъща и аспирациите му се увеличават, като засягат и Западната Римска империя. Новият хунски военачалник има аспирации за нови територии и дори данъци. Кулминацията настъпва през 450 г., когато претенциите на "Бичът божий" са категорични. И така срещу него се изправя Флавий Aеций, който безкомпромисно отказва наложените искания. Атила веднага атакува западните граници и влиза в провинциите. Битката на Каталунските поля През 451 г. хуните нахлуват в Галия, което принуждава Аеций да преориентира външната си политика и да сключи договор с Теодорих, краля на вестготите. Атила се предвижва бързо, цяла Западна Галия е под неговия контрол, превзема и разрушава десетки градове. Убитите и ранените са хиляди. През това време Аеций е укрепил здраво град Орлеан, основен отбранителен пункт в Галия. Хуните са затруднени, защото са очаквали мълниеносен успех. Докато трае обсадата на Орлеан, Аеций предвижва цялата налична сила към днешна Франция. Паралелно с тази предислокация навлизат и "съюзниците" вестготи. В момента, в който външната отбранителна фортификация на Орлеан пада, жителите му съзират на хоризонта спасителните римски легиони. На Каталунските поля, между френските градове Троа и Шалон, през лятото на 541 г. застават една срещу друга най-големите войски, които е виждал античният свят. Коалицията, водена от Атила и включваща остготите на Валамир, бургуните, франките, херулите, прабългарите и гепидите, наброява над 300 000 души. Срещу тях застава Флавий Аеций с около 200 000 обединена армия. Римските части са заели десния фланг, докато съюзниците вестготи са поставени на левия фланг. По средата са аланите, които се явяват като "най-близки сродници на прабългарите". Лично Атила повежда хуните и гепидите към заветния връх, но с бърз флангов удар, напомнящ действията на Ханибал в битката при Кана, Флавий Аеций го изпреварва. Въпреки че Теодорих е убит и набегът на хуните е страшен, синът му Торисмунд издържа силния напън и дори контраатакува. С наближаване на нощта за пръв път хуните се изтеглят в своя лагер, нещо което не се е случвало никога. Атила претърпява първи провал - Рим и християнската цивилизация са спасени. Според хронистите при тази грандиозна битка намират смъртта си 165 000 души - хуни, римляни, вестготи, остготи, прабългари, франки, гепиди, алани. Триумф и смърт През есента на 451 г. Аеций се завръща като победител в Рим. Италия има нужда от стабилен мир. Валентиниан III (425-455), синът на Плацидия, е вече пълнолетен. Аеций е принуден да го сгоди за своята дъщеря, нещо неестествено за неговата природа, но логично за езика на дипломацията. По време на една аудиенция (21 септември 454 г.) на Аеций при Валентиниан се случва фаталната развръзка. Подтикнат и мотивиран от своите близки - Петрониус Максимус и евнуха Хераклиус - Валентиниан III неочаквано забива меча си в гърдите на възрастния вече военачалник Флавий Аций. Последният велик римлянин Наследник с таланта на Флавий Аеций така и не се намерил и затова съвременниците му с основание го нарекли "последния римлянин". Не след дълго пред Вечния град се появили страховитите вандалски орди на Геинзерих. Рим бил безпомощен, ограбен и унижен - дошъл краят на античната цивилизация в Западна Европа. Йорданес пише, че Аеций сякаш бил роден да спаси великата Римска империя. И наистина, в продължение на четвърт век той отстоявал на непрекъснатите варварски набези и нанасял поражения на противниците. Патрицият Аеций, родом от далечния Дуросторум, е единственият човек спрял Атила в грандиозната битка при Каталунските поля. А империята тръгнала към края си. Както пише Кенет Кларк "Римската цивилизация рухнала, понеже се била изчерпала напълно". --- 2. Относно Атила: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0 http://ordenbg.free.bg/Atila.html http://www.voininatangra.org/modules/xfsec...hp?articleid=97 През V век хуните, един от най-страшните и загадъчни народи, установили главното свое селище (защото едва ли може да се каже, че те са имали столица) по средното течение на река Тиса. В този участък Тиса тече през днешна Унгария от север на юг, приблизително успоредно и източно от река Дунав. Когато преминава през Сегед, втория по големина град в Унгария, тя се превръща в широка и внушителна река. Релефът тук е равнинен. Ако се пътува от Будапеща за Сегед, не може да се види нито един хълм и тази равнина в Югоизточна Унгария е запазила много от своите характеристики от времето, когато са я обитавали хуните. Наричат я „Хортобаги" - „равнината на конските табуни"; срещат се още овце с извити рога и дори стада от бикове. Често прелитат дъждосвирци, чучулиги, дропли, рибарки и щъркели. Основното впечатление от тази странна земя обаче е пустошта, усещането за празнота. Оттук през V век хуните контролирали с помощта на съюзни и васални народи една империя, която се простирала от Урал до Рона. На фона на това е странно, че извън Унгария е известно името само на един представител на този забележителен народ (с изключение, разбира се, на малцината специалисти). Тази личност е Атила, чието име е известно на хората вече повече от петнадесет века. През V век непобедимата армия на Атила опустошава Римската империя с огън и меч. Единствената крепост, която хуните не успяват да превземат, е днешният град Никопол на Дунава. Историческият факт е дал материал на историците за множество монографии, за съжаление слабо познати на широката публика.

Погледнете и тук! http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7826

Новите членове на Комисията на Европейския съюз от България и Румъния - Меглена Кунева и Леонард Орбан - встъпват в длъжност от днес. Припомняме, че на 12 декември с 583 гласа "за", 21 "против" и 28 "въздържал се" Европейският парламент избра Меглена Кунева за еврокомисар с ресор "Защита на потребителите". Леонард Орбан бе подкрепен от 595 парламентаристи, 16 гласа бяха "против", а 21 - "въздържал се". Той ще отговаря за ресора "Езиково многообразие". От днес започва мандатът и на новите членове на Европейския парламент от България и Румъния. На 20 декември 2006 г. Народното събрание на България избира временни български евродепутати. Те ще бъдат в Европарламента до определянето на постоянни евродепутати чрез избори, което се очертава за пролетта. Избраниците на Парламента: От квотата на БСП - Маруся Любчева, Младен Червеняков, Атанас Папаризов, Кристиян Вигенин, Евгени Кирилов и Георги Близнашки. От квотата на НДСВ - Станимир Илчев, Христина Христова, Антония Първанова, Лидия Шулева. От квотата на ДПС - Фелиз Хюсменова, Четин Казак, Неджме Али. От квотата на ОДС - Филип Димитров и Мартин Димитров. От квотата на ДСБ - Константин Димитров. От „Атака" - Димитър Стоянов. От БНС - Стефан Софиянски. На 23 ноември 2006 г. парламентът на Румъния избра 35 членове на Европейския парламент.

Или - за най-добре направена презентация на "Power Point" (или подобен софтуер) на урок по някакъв учебен предмет. Или - за най-интересна линия/спирала на времето. Може да са няколко - паралелни. Или - за най-интересна династична елха. Династичната елха представлява сравнение на годините на управление на владетелите от 2 династии (може да са управлявали една след друга или - паралелно, това няма значение). Започва се от върха и се върви надолу. Династия Х се разполага вляво, а династия У - вдясно. И "клончето на елхата се състои от дължината на годините на управление на двама владетели, управлявали един след друг. Или - за стратегема на някакво сражение. Или - за рисунка на историческа тема. Или - за есе на историческа тема. (Примерно - "Беше ли неизбежна еди коя си война/революция?", "Науката и войната", "Силата на меча и силата на перото"...) Списъкът може да бъде продължен...

33 признака, че вече остаряваш - според сп. "Плейбой" Забавен и пълен със сарказъм начин, по който списанието е решило да честити новата година на своите читатели... * Всичките ти любими филми излизат отново на екран, но вече цветни. * В ситуация с вземане на заложници най-вероятно е да освободят първо именно теб. * Мнозина от колегите ти се оказват родени в годината, когато е било последното ти повишение. * Дрехите, които си запазил с надеждата пак да им дойде модата, отново излизат на мода. * Когато ти се обаждат по телефона в девет вечерта, грижовно започват с думите: "Събудих ли те?" * Обвиненията на някои жени срещу тебе в сексуално посегателство стават все по-нелепи. * Започваш да се вълнуваш от операциите, които правят на хората около тебе. * Повече време ти отнема да си починеш, отколкото да се умориш. * Стигаш до извода, че най-големият ти враг е гравитацията. * Спиш отделно от зъбите си. * Започваш всеки разговор с фразата: "В наши дни..." * Новият ти най-добър приятел е аптекарят. * Лекарят, а не катаджията те съветва да забавяш скоростта. * Започваш да се задъхваш, докато играеш шах. * Нужна ти е минимум четвърт таблетка виагра, за да не опръскваш обувките си, докато пикаеш. * Имаш твърде много свободно място в стаята, но твърде малко в аптечката. * Детските ти играчки вече са за музея. * Опитваш се да опънеш гънките на чорапите си и с изненада откриваш, че всъщност не носиш такива. * Ставите ти са по-точни от прогнозата за времето на метеорологичната служба. * Знаеш всички отговори, но никой не ти задава въпросите. * Любимата ти тв рубрика е прогнозата за времето. * По ушите ти има повече косми, отколкото на главата ти. * Представата ти за вечер навън е да поседиш малко на терасата. * Децата ти вече са на средна възраст. * В телефонния ти указател най-много имена започват с буквите "д-р". * Любимата ти рубрика във вестниците е "На този ден преди 20 години..." * Най-после твоите приятели пазят добре всичките ти тайни, защото и те не могат да си ги спомнят. * Когато си някъде на почивка, енергията ти свършва по-бързо от парите. * Радваш се като дете всеки път, когато успееш да се сетиш къде си паркирал. * Всичко те боли. А онова, което не те боли, не работи. * Всеки път, когато решиш да отхапеш от някоя пържола, зъбите ти остават върху нея. * Инвестицията ти в здравната застраховка най-после започва да се изплаща. * Започваш да харесваш всякаква музика в изпълнение на акордеон.

Какво ще е мястото на българския език в Европейския съюз? Автор: доц. д-р Любима Йорданова С присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 юнуари 2006 г. ще се промени и статутът на родния ни език. Тъй като съществуват някои неясноти в тази посока, е добре те да бъдат пояснени. Европейците и техните езици Европейският съюз е обединение на демократични европейски страни в името на запазване на мира и стремежа да се осигури благосъстоянието на гражданите му.Той не е нова държава, която възниква на базата на съществуващите държави. Във всеки случай той е обаче нещо повече от другите международни организации. Той е единствен по рода си. Държавите-членки на ЕС са изградили общи органи. Части от националните си суверенитет държавите-членки са пренесли в ЕС с цел да могат да вземат демократични решения на Европейско равнище при определени случаи от общ интерес. Европа е континент с много различни традиции и езици, но и с общи ценности. Европейският съюз защитава тези ценности. Той поощрява сътрудничеството на народите на Европа, в което засилва и осигурява единството при запазване на многообразието, а решенията се вземат възможно най-близо до гражданите. През 21-ви век, века и на глобализацията, ЕС подкрепя сътрудничеството на хората от различни страни в духа на отвореност, толерантност и солидарност. 21 са и административните езици на ЕС, които се използват от органите на ЕС и преводачите. Административните езици на ЕС Идеята "Единство в многообразието", върху която се изгражда ЕС, обхваща: различни култури, навици, обичаи, възгледи и, разбира се - езици. Хартата на основните права на Европейския съюз от 2000 г. задължава Съюза да съблюдава многообразието на езиците в своя член 22 и забранява дискриминацията, между другото и по признака език, в своя член 21. Съблюдаването на езиковото многообразие е основна ценност на Европейския съюз, също както и респектът към личността, отвореността към други култури, толерантността и адаптирането към другите хора. Този основен принцип е валиден не само за 21-те административни езици на Съюза, но и за много регионални и малцинствени езици, които се говорят от отделни групи от населението. Не заличаване на разликите в езиците, а обогатяване чрез тях - това е езиковата политика на Европейския съюз. Административните езици на Европейския език са следните, разбира се винаги подреждани по азбучен ред, за да се спази принципът на равноправието: 1/английски, 2/гръцки, 3/датски, 4/естонски, 5/ирландски, 6/испански, 7/италиански, 8/латвийски, 9/литовски, 10/малтийски, 11/немски, 12/полски, 13/португалски, 14/словашки, 15/словенски, 16/унгарски, 17/фински, 18/френски, 19/холандски, 20/чешки, 21/шведски. Около историята на последният приет от Съвета административен език на Европейския съюз - ирландският Правните основи на Европейската езикова политика са изградени още през 1958 г. Съгласно едно споразумение в Комитета на Постоянните представители на държавите-членки на ЕС от 13 юни 2005 г. ирландският език става административен и работен език на ЕС от 1 януари 2007 г. Този статут му е предоставен от Съвета на Европейския съюз. От присъединяването на Ирландия през 1973 г. ирландският език е приел статута на език на Договора. Затова първите правни документи, включително и Спогодбата за присъединяването, както и други други документи, свързани с Европейското право, са преведени на ирландски език. Съветът е решил ирландският език да бъде приет като административен по практически съображения. Разбира се приемането е станало на базата на т.нар. начин на съвместното решаване от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. За други правни актове е валиден петгодишен период на преход, за да има достатъчно време за обучаване на преводачите. След това ситуацията се проверява редовно, за да се реши, кога да се прекъсне регулирането. Това споразумение се прилага по-нататък за всеки, например при малтийското правителство във връзка с превеждането на писмени текстове на малтийски. Европейските органи за осигурили 29 нови работни места за преводачи и помощен персонал във връзка с приемането на ирландския език като административен и работен. Ирландското правителство се е ангажирало с образователната подготовка на преводачи и е поело разноските за тази дейност. От януари 2007 г. Ирландската езикова служба на ЕС ще струва годишно около 3,5 милиона евро. Инфо: http://europa.eu/languages/de/chapter/5 http://ec.europa.eu/education/policies/lan...s/index_de.html http://ec.europa.eu/dgs/translation/spotlight/irish_de.html Българският език в ЕС след 1 януари 2007 г. Европейският съюз се базира на солидарността и равноправието по отношение на членовете си. Затова България ще запази българския език като национален език. Нещо повече. Той ще получи статут на официален език в Европейския съюз на същата основа, както например английският или френският. Българските граждани ще имат право да използват българския език в кореспонденцията си до европейските институции След 1 януари 2007 г. българският език ще се използва във връзка с отношенията на България с Европейския съюз в следните ситуации: • Официалният бюлетин, който съдържа правата на гражданите и текстове от Европейското право, ще бъде публикуван на български език; • Българските власти ще имат право да говорят на български език в Съвета на Европейския съюз; • Българските депутати в Европейския парламент също ще говорят на своя език; • Българските граждани ще имат право да използват българския език в кореспонденцията си до европейските институции. Последното е особено важно за кореспонденцията на българските граждани в качеството им вече на Европейски граждани след 1 януари 2007 г. Инфо: http://ec.europa.eu/enlargement/questions_...bulgaria_en.htm

Коледа се празнува навсякъде по света. Всяка една държава има своите традиции и обичаи. Навсякъде обаче неизменна част от празничните дни е украсената Коледна елха. През 1597-ма година Бременското занаятчийско сдружение украсява за пръв път вместо само клонки цяла елха. През 1605-та година и в Щразбург се появяват няколко украсени елхички. В началото по клонките им висят плодове и зеленчуци. Днес предпочитанията са различни. Едни закачат на върха на дръвчето голяма червена звезда, други украсяват клонките с пъстри гирлянди, червени стъклени топки и лампички, трети предпочитат дървените фигурки и свещите. Свещите - били те от восък или електрически - са една по-нова традиция. Светлините се превръщат в неизменна част от коледната украса едва в средата на 18-ти век. В началото те са чисто протестантски обичай, както и между другото украсената Коледна елха. Католиците държат дълго време на традиционната си коледна ясла. За разпространението на Коледната елха като обичай допринася особено благородническото съсловие. През 1816-та година обичаят се разпространява сред Виенските благороднически среди, а британците се научават на този обичай от германския принц Алберт, съпруг на кралица Виктория. В Германия Коледната елха се разпространява по време на френско-германската война през 1870-та година. По време на декемврийските боеве командирите наредили навсякъде да бъдат поставени украсени дръвчета - целта била да се повиши настроението на войниците, които от своя страна си спомнили за този обичай след края на войната и го въвели в семействата си. Така Коледната елха се превръща постепенно в неизменна част от Коледните празници. Всеки търси за своя дом най-красивата елхичка. Тя трябва да има свежи иглички, прави клонки и безупречен връх. Във Финландия - страната световен шампион по износ на елхи - се провеждат редица опити, в рамките на които с помощта на генната техника дръвчетата израстват прави, красиви и пищно зелени. Дано природата не се разсърди, че не сме доволни от творението й. В крайна сметка привлекателна е не съвършеността, а недостатъкът. Малки грешки и недоизваяни елементи прогонват скуката. Затова украсяваме кривите клонки на елхите с гирлянди и пъстри топки, а близките си обичаме заради техните особености. Според поверието всяка година се купува и нова играчка, така Коледната елха се превръща и в една история на семейството, защото всяка една играчка бележи една година от живота му. Новата играчка се купува и заради благополучие в дома.

Роботите един ден могат да поискат същите граждански права като хората, съобщи Би Би Си, позовавайки се на британско изследване. Ако ги получат, властите може да бъдат принудени да им осигуряват жилища и дори "специализирано здравеопазване", се твърди в доклад, поръчан от правителството. Такива очаквания има в почти 250 труда за прогнози за следващите 50 години. Целта на прогнозите е да стимулират дебати и критики, което да подобри краткосрочната и дългосрочна правителствена политика и стратегии. Докладите, които са 246 на брой, се наричат Анализи Сигма и Делта. Те разглеждат новопоявяващи се тенденции в науката, здравеопазването и технологиите. Докладите са на разнородни теми - от бъдещето на Гълфстрийм, през икономическия възход на Индия, до постиженията на нанотехнологиите и заплахата от СПИН. Освен че оценяват сегашните постижения, те разглеждат какво значение могат да имат за обществото. Изготвени са от консултантската фирма "Аутсайтс", социологическата агенция "Ипсос Мори" и американския Институт за бъдещето. Докладът, който развива теорията за правата на роботите, се нарича "Утопична мечта или възходът на машините?". Той разглежда тенденциите в изкуствения интелект и как те могат да се отразят на закона и политиката. Според доклада може да има "изумителни промени", ако роботите се развият до степен, когато вече ще могат да се възпроизвеждат, усъвършенстват или да се сдобият с изкуствен интелект. Авторите допускат, че след 20 до 50 години роботите могат да получат права. Ако това се случи, те ще имат и някакви отговорности, например ще гласуват, ще плащат данъци, а може и да подлежат на задължителна военна служба. Обществото пък би трябвало да е задължено да се грижи за новите си дигитални граждани.

Над 300 българи са писали до Дядо Коледа Над 300 писма от страната до Дядо Коледа, заяви в интервю за Дарик радио Албена Иванова, представител на „Български пощи", която работи в маркетинговия отдел на компанията. Очакваме и още от цялата страна. Колегите ни изпращат всички писма, които постъпват с получател Дядо Коледа, те идват, за да участват в националния конкурс, допълни Иванова. Според нея желанията на децата са различни. Обикновено искат не само за себе си, но и за своите близки и за родителите си, здраве и щастие. Включват в пожеланията към Дядо Коледа и своите братчета и сестричета. Тази година прави впечатление, че искат „Монополи", скейтборд, компютри, GSM-апарати, но всички са много послушни. Това е нещо, което във всички писма се повтаря. Крайният срок за изпращане на писмата е 25 декември. След това ще се проведе конкурс. Ще има специално назначена комисия. Има фантастични рисунки. Всяко детенце се е постарало, в зависимост от своята възраст, да зарадва добрия старец с рисунки, с персонално направени картички, сподели още Иванова.

Преди въвеждането на християнството, Нидерландия е населена от келтски и германски племена. До V век сл. Р. Хр. Територията на юг от р. Рейн е част от Римската Империя. През средновековието Нидерландия се състои от разпокъсани феодални владения, обединени от имп. Карл V (1500 – 1558) заедно с останалите територии от т. н. “Ниски земи” (днешните Белгия и Люксембург) като част от Свещената Римска Империя. Водените от краля многобройни войни с Франция и с Османската империя препятстват нормалната търговска дейност на градовете, а произволно увеличаваните данъци и такси се възприемат от населението като опит за ограничаване на неговите права и свободи. През 1536 г. гражданите на Гент се разбунтуват и отказват да плащат данъци. Кралят отнема привилегиите на този град и въвежда Инквизицията за да преследва протестантите. По време на управлението на крал Филип II Испански (1554 – 1598), син на крал Чарлз V, из страната се шири недоволство заради ограниченията на религиозната свобода и абсолютистичните стремежи на краля. През 1567 Филип II изпраща херцог Алба, начело на десетхилядна армия, в Нидерландия с извънредни правомощия за прекратяване на безредиците, започнали година по-рано. Веднага след пристигането си той създава извънреден трибунал, станал известен като Кървавият съвет. През шестте години на управлението му са екзекутирани не по-малко от 18 000 души. На преследвания са подложени не само протестантите, но и известни католици, като графовете Егмонт и Хорн. Опитите на Алба да наложи испанската алкабала, данък от 10% върху всички продажби, предизвиква съпротивата и на католическите области на Нидерландия. Групи бегълци от преследванията образуват пиратски флот, който напада успешно испански кораби и укрепления и през 1568 дори превзема град Бриле, а генералните щати, събрани в Дордрехт, открито се обявяват срещу управлението на Алба. В същото време по суша в страната навлиза армия, финансирана от принц Вилхелм Орански, с което е поставено началото на Осемдесетгодишната война, довела до независимостта на северните провинции. Алба реагира на събитията с обичайната си енергичност и успява да си върне всички провинции, с изключение на Зеландия и Холандия. След първоначален успех на бунтовниците при Хейлигерлей, той им нанася тежко поражение в биткката при Йеминген, а през 1572 превзема след тежка обсада и Хаарлем. Въпреки това бунтът продължава и влошеното здраве подтиква Алба да се оттегли. В края на 1573 той е заменен от Луис де Сенига и Рекесенс. За няколко години над 18 000 нидерландци са осъдени на смърт, а около 100 000 са принудени да напуснат страната. Град Антверпен е превзет и опустошен. Войските на херцог Алба разбиват зле въоръжените въстанически отреди, командвани от принц Вилем Орански, които се изтеглят в Германия. Но, въпреки потушаването на бунта, ограничаването на търговията на нидерландците, конфискациите и огромните данъци, развитието на събитията показва, че не може да се държи в покорство един народ само чрез груба сила. Въстаниците гьози започват партизанска война по море и по суша, и с помощта на английския флот превземат важни пристанища в северна провинция Холандия и ограничават контрола на испанските власти над съседните области. Голяма част от протестантите се заселват в Холандия и това допринася за разделянето на провинциите на северни протестантски (днешна Холандия) и южни католически (днешна Белгия). Херцог Алба. като вижда безплодността на жестокостите, напуска страната. През 1579 г. южните католически провинции сключват съюз в Арас и се обявяват в подкрепа на Гентското споразумение и за помирение с Филип II Испански. Калвинистите от северните 7 провинции продължават войната и основават свой съюз в гр. Утрехт а през 1581 г. обявяват своята независимост. С това завършва разделението на Нидерландия – първо религиозно, а после – и политическо. През 1609 г. испанският крал Филип III подписва примирие с холандците, с което на практика признава тяхната държава. Войната завършва през 1648 г. с мира от Вестфалия, който признава Републиката на Обединените провинции (Холанд, Зееланд, Утрехт, Фрийзланд, Хрониген, Оовърайсел и Хердерланд) за независима държава. Републиканската форма на управление запазва от феодализма поста на провинциалния губернатор, оглавяван от наследниците на Вилем Орански. На юг остава католическата испанска Нидерландия. През XVII век, известен като Златната ера, Републиката изживява своя най-голям разцвет, благодарение на холандската Източно-индийска компания (ИИК). Създадена през 1602 г., за да координира търговията и превоза на стоки от Югоизточна Азия, ИИК е първата мултинационална компания в света. По същото време, холандската Западно-индийска компания (ЗИК) търгува със Западна Африка и Америките и администрира Ню Амстердам, преименуван по-късно в Ню Йорк. По това време, повече от половината търговски кораби на Европа са холандски. Холандия трайно се настанява в Индия, измествайки оттам португалците. Тя е и единствената европейска държава, добила правото да търгува с Япония, кято по това време е изолирана от останалия свят. Откритата през 1609 г. в Амстердам банка става главната кредитна институция в Европа. Появяват се и първите акционерни дружества. Построявайки диги и прегради, дълги десетки километи, холандците отвоюват от морето обширни територии обработваема земя, а с прокарването на плавателни канали се усъвършенства системата на речния транспорт. След Френската революция (1789 - 1799), в началото на XIX век, днешните Белгия и Нидерландия се обединяват в Кралство Нидерландия и Вилем-Фредерик оглавява новото кралство под името крал Вилем I. Така се поставя началото на холандската наследствена монархия. Според преработената през 1848 г. конституция, министрите започват да се отчитат не директно пред краля, а пред избираем парламент, с което се установява конституционна монархия с парламентарно управление. Днес, Кралство Нидерландия се състои от самата Нидерландия и нейните острови в Карибско море – Аруба и Холандските Антили. Държавен глава е кралица Беатрикс. Столица на кралството е Амстердам, а седалището на правителството се намира в Хага. Повече за Вилхелм Орански: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%...%81%D0%BA%D0%B8 Холандците са към 16 300 000 д. Те живеят на площ от 41 530 кв. м. площ. Повече от 3 100 000 д. Са с чужд произход. Официалният език е холандският, но 75 % от населението говори и английски език. Съвременната имиграционна политика на Холандия е рестриктивна поради гъстата населеност – към 16 258 500 д./кв. км. Емигранти се приемат, ако тяхното присъствие обслужва основни холандски интереси, ако има непреодолими хуманитарни потребности за тяхното приемане или, ако те имат правото да пребивават в страната според нейните международни договорености.

Личното минало трябва да бъде разбрано като неизменна част от колективната история. Всяка страна в Източна Европа успя да премахне наложените табута върху миналото, но колективната памет си остава разделена между жертви и палачи. Както ние нямаме обща памет за времето на комунизма, така и Европа няма обща европейска история за времето след 1945 г. Как да се мисли за обща европейска идентичност, след като няма обща европейска памет? Неразбирането на миналото прави хората неспособни да оценяват и да обясняват настоящето и да участват в решаването на проблемите на настоящето. Именно в това се състои предизвикателството – превръщането на миналото в проект на настоящето, в проект на солидарност и взаимно опознаване и разбиране. И нека не забравяме, че този, който владее миналото, владее настоящето. А този, който владее настоящето, владее бъдещето. България влиза в Европейския съюз, без да има изградена и обществено споделена опорна точка за оценка на комунистичес­кото минало. Това не е новина за нас и затова истинският въпрос е - ако това не се преживява като проблем у нас, проблем ли ще е на европейското ни живеене, или по-точно на новото ни европейското съжителство? Въпросът предполага изясняването на още един въпрос - какво следва, когато има обща опорна точка за оценка на комунизма? Имат ли такава останалите бивши комунистически страни, които вече са вътре в Европейския съюз? С какво това ги различава от нас? И доколко това изобщо е важно в един конгломерат от нации, където живелите в комунизма все пак си остават малцинство? Българската 2006 г. завършва с добра новина, а тя е, че след нея "комунизмът вече не е същият". Това се дължи не толкова и само на подновения спор за досиетата на бившата Държавна сигурност, който доведе до закон, но - и до появилите се паралелни и независимо едни от други нови книги, проекти и институти, които отбелязват истински бум в изследването и рефлексията върху миналото. След поредицата от биографии на "бивши величия" във властта, които дълго време бяха задръстили паметта за миналото и си оставаха най-достъпните документи за него, 2006 г. отбелязва рекорд за последните 15 години по брой книги, които реабилитираха "историята, видяна отдолу", като поканиха хора, които не са имали нищо общо с властта, вкараха нови гласове в дебата за миналото, поставиха нови въпроси и насочиха вниманието към нови детайли. Ето няколко проекта в тази посока: 1. “Аз живях социализма”, Георги Господинов, ИК “Жанет – 45” – това са 171 лични истории, l’histoire parlante. 2. “Инвентарна книга на социализма” – Георги Господинов и Яна Генова Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му, да включим черно-белия телевизор "Опера". Да минем през кухнята, да надникнем в хладилника "Мраз", да измием няколко чинии с препарат "Веро", да си откраднем един бонбон от кутията "Черноморец", да извадим балканчето от килера и да си отидем. “ИНВЕНТАРНА КНИГА НА СОЦИАЛИЗМА” дава един начален архив, опис, каталог, като събира и описва над 500 всекидневни предмета от онова време, артикулите на тогавашната лека промишленост - стоки за дома и бита, опаковки, перилни препарати, цигари, хранителни продукти и пр. Една книга за следите, които остават и не остават... 3. “Опитомяване на революцията. От социалистическите реформи към противоречивия преход в едно българско село", Джералд Крийд (в превод на български) 4. "Моето досие, пардон, биография. Българските модернизации (30-те и 60-те години) - идеологии и идентичности", Петър Воденичаров, Кристина Попова, Анастасия Пашова (съставители) 5. "Усмиряване на разума. Преустройството на БАН (1944-1953)", Надя Живкова, ИК “Гутенберг” 6. “Бях царски морски офицер”, Христо Миевски 7. "Моят живот - трагедията на едно поколение", Любомир Банковски Книгата представлява не само автобиографично описание на неговият живот, а и история на България през този период. 8. http://www.spomeniteni.org/ Може ли да се говори за социализма като за нещо лично? Имаме ли свои истории и усещания от онова време, които не съвпадат с клишетата, които всички знаем (и помним)? Каква е първата ни история, която свързваме с онова време, когато се спомене думата "социализъм"? Могат ли тези лични истории да нарисуват друга история на социализма, различна от битуващата и която да ни помогне да разберем по-добре какво се случва тук и сега с нас? Това са провокациите, които отправя първият по рода си сайт - "Аз живях социализма"., създаден в края на март от Фондация за нова култура и Българското общество за индивидуална свобода по идея на журналистката Диана Иванова, психиатъра Румен Петров, писателя Георги Господинов и журналиста Калин Манолов. Сайтът приканва всички, които имат някакъв опит от социализма, да разкажат нещо свое, каквото и да е то. Целта на проекта е да създаде платформа, където хората да споделят, защото според авторите - "нашето общество има не просто нужда от дебат за социализма, а от нещо много по-важно - пространство за нормално общуване, където всяка преживяна история да може да бъде споделена." Сайтът приканва още авторите да разказват кратко, достоверно и само за себе си, за личния си опит. "Това е единственият начин да излезем от социализма, който се интересуваше само от голямата История, но не и от личната. Затова – и, когато колективно го обругаваме, и, когато колективно го честваме, ние си оставаме негови пленници, защото прилагаме неговите методи", казва Диана Иванова. Жените и мъжете проявяват еднаква активност. Пишат хора от всички възрасти, както от България, така и от чужбина (дори трима са над 70 годишни), като най-активни са тези на възраст между 30 и 39 години и тези под 30. Много истории разказват и 40-50-годишните. Освен че е първи опит да се разказва за социализма чрез Интернет, проектът "Аз живях социализма" е и първи опит да се използват методите на психодрамата в рефлексията по темата - авторите организират рефлективни семинари в различни градове, където в групи по 20 човека хора от различни поколения рисуват, споделят и разиграват заедно свои истории. 9. http://www.szoborpark.hu/index.php?Lang=en Това е мемориален парк с демонтираните статуи от епохата на комунизма в Унгария. 10. http://www.muzeumkomunismu.cz/ Музей на комунизма в Чехословакия. 11. http://www.red.cas.bg/ Информационен портал на социалните, политически, исторически и медийни изследвания на комунизма в България. 12. Документи от архива на БКП (подпроект на "Българското общество през втората половина на ХХ век") - Департамент "История", Нов български университет 13. Сборник документи с архиви за Българска Народна Банка, том V (1948-1990г.) - Българска народна банка (БНБ), Главно управление на архивите (ГУА) при Министерския съвет 14. Българското общество през втората половина на ХХ век - Нов български университет 15. Преживяната история: събитията и процесите от най-новата българска история на езика на всекидневието - Катедра "История и теория на културата, СУ "Св. Климент Охридски" 16. http://mediatimesreview.com/august04/LazarinLazarov.php Спомени за комунизма на Лазарин Лазаров, публикувани в Media Times Review 17. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%...%B7%D1%8A%D0%BC 18. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%...%B8%D0%B7%D0%BC 19. http://philosophy.evgenidinev.com/communis/

Историята за дядо Коледа Във всяка страна по света добрия старец, който носи подаръците в празничните Коледни и новогодишни дни е наричан с различни имена. На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи Св. Николай. През 1804 година в Ню Йорк под патронажа на Св. Николай било основано историческо общество. През 1809 година в. Вашингтон Ирвинг публикувал сатирическата "История на град Ню Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със Св. Николай, пристигнали в Ню Йорк от Холандия). Всяка година в деня на Св. Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за Св. Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas). През 1822 година друг жител на Ню Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина. През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си, наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин. През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди, облечен от глава до пети в кожи. През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс. Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню Йорк Таймс" през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди. Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие Кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кола в този колаж няма нищо ново в образа на Св. Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания. Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година. Дълги години подаръците на българските деца носеше дядо Мраз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри. Сега подаръците отново носи дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ, Може би защото отдавна знаят, че техният дядо Коледа или дядо Мраз е винаги заетият татко и грижовната им майка. И макар да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види. И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.

Не... Защо?! Всъщност твоята песничка нищо не ми говори...

http://en.wikipedia.org/wiki/Santa_Claus http://www.northpole.com/ http://www.claus.com/village.php http://www.santaclaus.com/ http://www.noradsanta.org/index.php http://www.santa-claus.com/ http://magazines.russ.ru/oz/2003/1/2003_01_31.html http://www.usd.mana.ru/data/month/month_05.shtml http://www.vologda.ru/dedmoroz/ http://www.karnawal.ru/new-year/?showdocument=relatives http://www.konserg.ru/Arh_14/tem_3_14.htm http://www.santaclaus.fi/?deptid=8044 http://www.emailsanta.com/ http://www.santaclausonline.com/index.aspx http://www.santagreeting.net/?deptid=9948 http://www.saintnick.org/html/traditions.html http://webpages.marshall.edu/~hartwel1/hum...s_timeline.html http://www.az-deteto.com/index.php?id=425 http://margaritta.dir.bg/praznichen/sklaus.htm http://www.az-deteto.com/index.php?id=758 http://post.morozko.net/ http://www.vologda.ru/dedmoroz/obraz.htm

Моят GSM звъни с българския военен марш "Бдинци". A вашият?! --- БДИНЦИ Марш на 3 пехотен Бдински полк Бдинци, лъвове, титани, Наша слава всепобедна, Що се носи от балкани И до хижата последна. Вас ви Сливница познава, От победата гръмовна, За България тогава Храбростта ви бе чутовна. И при Чаталджа със лъвска сила, В бой вража мощ сломихте, А при Струма, бистра, мила, Родний край с венци покрихте. текст: Никола Попов музика: Боню Кирчев --- Имам и още два марша: ЕДИН ЗАВЕТ Един завет оставили са нам дедите - велик завет, написан с кървав меч: - „Деца, на родний край пазете си земите от подъл враг, кат зеницата на очите бранете ги от близо и далеч!...“ И тоз завет на миналото грял е в дните кат дивен фар, и вожд той бил е драг на всички тез, кои загинаха в борбите за род, за родна чест, презрели суетите на грешний свят, презрели бащин праг. И не ли той под родно знаме днес войските събира пак? И не ли тоз свещен завет на всички тям сгрява им душите и вика ги в борба неравна със вразите без жал да мрат за бащин край рожден?... Един завет оставили с нам дедите - велик завет, написан с кървав меч: - „Деца, на родний край пазете си земите от подъл враг, кат зеницата на очите бранете ги от близо и далеч!...“ --- ВЕСЕЛИ В БОЯ Нямам текста, съжалявам...

Страница за обучението по История, География и Философия Посетете това място! http://www.socialninauki.com/ Това е страница за образованието по социални науки. Обхваща учебните дисциплини: - История и цивилизации, - География - Философия - Свят и личност Предназначена е да бъде в помощ на учителите по тези предмети, като осигури по-добра обезпеченост на преподаването с помощта на информационните технологии и да даде възможност за комуникация между учителите и Регионалните инспекторати. Тук имате възможност не само да комуникирате с колегите си от България, но и да споделите опита си с тях, да потърсите помощ от Инспектората, да научите новостите, но - и да участвате активно с Вашето мнение в обсъждането на различни проблеми на образованието у нас. Проектът е предложен на вниманието на колегите от г-н Асен Василев - Старши експерт по история към РИО-Пловдив. Разработката на тази страница е дело на г-н Борис Михайлов - учител по история в ОМГ- Пловдив.

Интересно, как съм прошпуснал тази тема?! В момента, форумът е затворен, не мога да видя интересните теми. Дано да е временно... За мен е интересно и това: http://www.allempires.com/ Интересно ми е особено това: http://www.allempires.com/article/index.php?q=East_Asia

Докосването на любимия съпруг успокоява жената по време на стрес. За да докажат това научно, специалисти от университета на Вирджиния са подложили жени на три слаби токови удара в присъствието на съпрузи или непознати, съобщиха световните информационни агенции. За да се успокои по време на стрес, на жената й е достатъчно докосването на любимия съпруг. Ако няма такъв, то поне на представител на силния пол, доказа Джеймс Коен, невролог от университета на Вирджиния. Той е установил, че жените преживяват стресови ситуации по-леко, ако мъжът им ги държи за ръка. При това облекчението е напълно обективно, тъй като е регистрирано с помощта на магнитно-резонансна томография. Коен е извършил изследването с 16 съпружески двойки, които наистина смятат брака си за щастлив, а също с мъже и жени, които не са брачни партньори и не се познават помежду си. По време на експеримента жените са били подложени на три слаби токови удара. В първия случай съпругът е държал жена си за ръка, във втория това е бил непознат мъж, а в третия представителките на нежния пол са били оставени без тази своеобразна мъжка тактилна подкрепа. Всеки път паралелно е било извършвано сканиране на мозъка с метода на магнитно-резонансна томография (MRI-сканиране). Анализът на получените данни е показал как реагират клетките на главния мозък на жените при наличието или отсъствието на подкрепа. Установено е значително понижение на нивото на стресова активност на невроните на главния мозък в момента на токов удар при жените, когато съпругзите им били до тях. Жените са се успокоявали и тогава, когато непознат мъж ги е държал за ръката, но в далеч по-малка степен. Жените с наистина щастлив и хармоничен брак по-лесно понасят болката, тъй като, според д-р Коен, в дела на мозъка, който отговаря за реакциите на болка, се намалява нивото на афективните компоненти на активността. Според д-р Коен това е първото изследване, което разглежда реакцията на подложен на стрес човек при допир. Освен това то е първото, при което количествено е измерено влиянието на близки и топли отношения между хората върху главния мозък. Резултатите от изследването са публикувани в Phological Science. http://actualno.com/